1. Обсъждане на решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни, общински, естествени и изкуствени водоеми, № 254-02-25, внесен от н.пр. Волен Сидеров и гр.н.пр. на 08.02.2012 г.
2. Обсъждане на законопроект за ландшафта, № 254-01-20 внесен от н.пр. Румен Иванов и гр.н.пр. на 22.02.2012 г. за първо гласуване.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-93, внесен от н.пр. Владимир Тошев и гр.н.пр. на 02.09.2011 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 75

На 29 февруари 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни, общински, естествени и изкуствени водоеми, № 254-02-25, внесен от н.пр. Волен Сидеров и гр.н.пр. на 08.02.2012 г.
2. Обсъждане на законопроект за ландшафта, № 254-01-20 внесен от н.пр. Румен Иванов и гр.н.пр. на 22.02.2012 г. за първо гласуване.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-93, внесен от н.пр. Владимир Тошев и гр.н.пр. на 02.09.2011 г.
4. Текущи.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички! Уважаеми колеги, комисията има необходимия кворум и може да започне днешното си редовно заседание.
Предварително обявеният дневен ред е както следва:
1. Обсъждане на решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни, общински, естествени, изкуствени водоеми, № 254-02-25, внесен от н.пр. Волен Сидеров и гр.н.пр. на 08.02.2012 г.
2. Обсъждане на законопроект за ландшафта, № 254-01-20 внесен от н.пр. Румен Иванов и гр.н.пр. на 22.02.2012 г. за първо гласуване.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-93, внесен от н.пр. Владимир Тошев и гр.н.пр. на 02.09.2011 г.
4. Текущи.

Уважаеми колеги, предложения по предварително обявения дневен ред има ли? Няма, приемаме, че това ще е дневният ред, по който ще работим.
По точка 1, за вносителите за представяне на проекта за решение, давам думата на н.п. Лаков.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, партия „Атака” предлага проект за решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем на язовири и водоеми, водена единствено от прагматични подбуди. В последните двадесет години състоянието на тези водни съоръжения на практика е в постоянен хаос, не се знае броя, отговорността, собствеността, поддръжката и трагедията в с.Бисер бе само повод да се замислим какво правим в тази насока и в цялата тази сфера. Оказва се, че до момента не е ясно каква е собствеността на язовира-убиец, чия е собствеността на земята, военна ли е, общинска ли е, има ли арендатори, но това е само пример. С нашето предложение ние искаме да развържем ръцете на правителството и да започне на чисто една нова организация и нов контрол, и нова система на ползване на тези водоеми, така че те хем да носят икономическа полза за държавата, хем да не са заплаха за населението. Друг аргумент, който ни подтикна за решението, което предлагаме е, че в момента общините, особено малките общини нямат бюджетни средства да се грижат за поверените им общински язовири, нямат бюджет да издържат специалисти по поддържане на тези язовири, нито пък да осъществяват ремонти или аварийни дейности , ако се наложи. Идеята на предлаганото решение е чрез одържавяването и премахването на всички договори за аренда, отново казвам – да се започне на чисто и държавата да влезе пълновластно във функциите си на собственик на водоемите, като ги постави под пълен свой контрол, прибира печалбите и носи отговорността да се не се случват трагедии, подобни на тази в с.Бисер. Подозирам, че ще кажете – да, не може да стане така, защото има договори, които са със стара дата, но нищо не пречи Парламента, като най-висока институция в България да анулира тези договори. Освен това във втората част на нашето проекторешение ние предлагаме възможността, ако има някакви направени подобрения по тези хидротехнически съоръжения от страна на арендатори или стопанисващи лица, те да бъдат възмездени, така че не пречи това да бъде реализирано. В крайна сметка освобождаваме общините от едно бреме и прехвърляме изцяло отговорността на държавата с приемането на едно такова решение. Това е. Няма политически мотиви, макар че ако трябва може да изтъкнем в ретроспективен план безчинства, които са правени, видяхте всички репортажа, когато цели водоеми са оградени от местни арендатори, свързани с определени политически сили, нямаме това предвид, искаме да развържем ръцете на кабинета, на държавата, така че да не се случват трагедии като в Бисер, преди това в Цар Калоян, да не се връщаме във Враца, където доста по-рано бяха трагедиите. Надявам се, че ще срещнем разбиране и решението може да бъде прието. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Божинов, давам ви думата, само преди това да обявя, че по тази точка на днешното заседание присъства господин Димитър Младенов – главен експерт в дирекция „Хидромелиорации” в Министерство на земеделието и храните и госпожа Йоана Маноилова – юрисконсулт в „Язовири и каскади” в Националната електрическа компания. Заповядайте.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Искам да изразя уважението си към колегите-вносители от „Атака”, разбирам тяхната емоционална реактивност, разбирам техният опит за рационално решение, обаче искам да заявя, че това усилие не е успешно според мен, защото преди повече от 18 месеца Министерство на околната среда и водите е възложило на достатъчно авторитетен колектив да разработи вариант на нова водна стратегия на България. В тази стратегия се прави опит за комплексно решаване на проблема с управлението и използването на водите в България. Надявам се, че това усилие е успешно и че в най-скоро време Министерския съвет ще я разгледа, ще бъде внесена в Народното събрание за утвърждаване и всички действия оттук нататък ще бъдат системни, а не епизодични, фрагментарни или от определени моментни нагласи и тревоги, като тези, които се случиха наскоро. Ако това е достатъчно, подчертавайки още един път уважението си, няма да мога да подкрепя проекта за решение, защото ще станат собственост на държавата, но какво ги правим от следващия ден, кой ще се занимава, кой ще отговаря? Има Закон за защита от бедствия и аварии, той е систематизирал и субординирал действията и отговорностите, за това да се наблюдават тези обекти, да има профилактика, превенция и т.н. Пак повтарям, разбирам вашето усилие, смятам, че стремежът ви е искрен, но няма да доведе до онова, което е нужно на обществото. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Божинов. Господин Гюзелев, заповядайте.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, колеги, господин Лаков, първо да ви честитя рождения ден, да ви пожелая здраве и късмет още 50 години! Второ, запознах се с мотивите и с вашата теза, донякъде преповтарям въпроса, който всички очакваме да чуем – този колосален на брой, различно разположени водоеми, с различни функции – за отглеждане на риба, за напояване и т.н., от следващия ден кой започва да ги стопанисва? Държавата няма този ресурс, нито и е работа да стопанисва оперативно тези водоеми. Има един въпрос, който произлиза на втори план, но е много съществен – какво правим с Оперативна програма „Рибарство и аквакултури”? Държавата ще стопанисва тези водоеми и ще бъде бенефициенти ли, питам аз и спирам до тук. Според мен вашето предложение има повече емоция, отколкото прагматична стойност в реални практически измерения. Затова не бих го подкрепил.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Лаков, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Да отговоря на поставените въпроси. Нашето виждане е, че една централизирана държавна структура от типа на „Строителен контрол”, както е в момента, като тип структурна би могла да упражнява контрола върху язовирите. Въобще не приемам аргумента, че държавата нямала ресурс да стопанисва язовирите, напротив, има ресурс, защото те са едни печеливши съоръжения и нищо не пречи рибарство и аквакултури под по-строг държавен контрол да се развива, като един много печеливш отрасъл. Искам да ви кажа още нещо. Говорим за арендатори, аренда и за наеми, но в икономиката има един основополагаш принцип и той е за максимализиране на печалбата. Не може да ме убедите, че арендатора, чиято цел е да произвежда определен тонаж шарани ще инвестира в здравината на язовирната стена. Това нещо се доказа и сега при проверките. Оказа се, че множеството от арендаторите са запушили, залели с бетон изпускателните клапани, т.е. те въобще не могат да бъдат наречени „добри стопани”, защото са водени от собствената си печалба. С искания от нас държавен контрол и държавно управление тези неща могат да бъдат систематизирани. А по отношение на това, господин Божинов, нищо не пречи Националната стратегия да бъде със силна държавна намеса, едното не противоречи на другото. Ние сме против това да се действа, както до сега – на парче. Всеки един микроязовир да бъде владян от местната мутра и да носи печалби на един много ограничен кръг хора, а държавата да не получава нищо и само да изплаща щети и обезщетения на пострадали от бедствия, от безотговорността на точно такива безсъвестни арендатори, наематели или пък просто бедни общини, които не могат да си позволят ремонт на съоръженията, които са на тяхна територия. Това е идеята на нашето решение, това са и нашите аргументи. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища, въпроси или предложения? Господин Аврамов, заповядайте.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Искам да кажа първо по отношение на това как се стопанисват и могат да се стопанисват язовирите от определени арендатори, че по Програмата за развитие на рибарството се отпускат средства, когато имаме минимум 5-годишни договори и тези средства могат да се инвестират и за ремонт на дигите, и за ремонт на изпускателните съоръжения и това се прави активно в момента. След като вече има такива проекти, които са одобрени, в ход са, не мога да кажа точно колко са и на каква стойност, но има такива проекти, и основата да се одобри и да се финансира един такъв проект това е да има минимум 5-годишен договор за наем. И какво би станало с тези проекти, които вече са финансирани, отпуснати са им пари, ако в момента се прекратят договорите за наем на хората, кой ще връща тези пари? Бенефициентите ли ще ги връщат, държавата ли ще ги връща на Брюксел, как точно ще стане? И смятам, че специално от финансова гледна точка това решение по никакъв начин не е обосновано и издържано, ще нанесе огромни щети, ще блокира тотално усвояването на средствата по Програмата за рибарство, знаете, че вече изгубихме малка част от тази програма и ако не ускорим усвояването ще изгубим и останалите, а това е точно стъпка програмата да се съсипе, така че не смятам, че това нещо може да го подкрепим. Доколкото се отнася до стратегия, до политика, такава наистина трябва да се направи и не трябва да се работи на парче, защото това също е решаване на парче на някакъв въпрос. Трябва политика и стратегия за водния сектор да се направи. Апелирам към министерството и компетентните институции това да се направи да ни се представи на вниманието. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСВАЛА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз също бих желал да взема думата по отношение на внесеното проекторешение. Аз също не мога да подкрепя това решение. Напълно подкрепям изказването на колегата Аврамов.
Първо, не може да сложим всички арендатори, ползватели на водоемите под един общ знаменател.
Второ, това, че ще прекратим договорите, не означава, че положението ще се подобри автоматично. Така че стратегията, за която стана дума и контрола на държавата, дали тези водоеми ще бъдат стопанисвани и ползвани от държавата или ще бъдат стопанисвани и ползвани от арендатори, или концесионери, ролята на държавата си остава с контролни функции, нейната роля по никакъв начин не се принизява. Що се касае до вземането на това решение, според мен не е необходимо да се поддаваме на емоции, въпреки проблемите, които се случиха в недалечното минало, а трябва да подкрепим инициативата на ръководството на министерството да си вкара в ред структурите, които са под контрола на министерството, също така да подкрепим всички усилия на правителството за поставяне под пълен контрол водните ресурси. Но това няма да стане с подобни решения, а с разработване на стратегия, която след това трябва да бъде изпълнявана. Това е моето мнение. Няма как да подкрепя едно такова решение. Още повече, че има много водоеми, които се стопанисват много добре от арендатори, от концесионери. Не бива да се изключва и факта, че някои от тях благодарение на дългосрочните си договори в момента са защитили проекти и ако в момента вземем едно такова решение, всички тези европейски средства ще бъдат загубени.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Върбанов. За становище на Министерство на земеделието и храните, господин Младенов, заповядайте.

ДИМИТЪР МЛАДЕНОВ: Благодаря ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, разполагате със становището на Министерство на земеделието и храните.
Министерство на земеделието и храните не подкрепя проекта за решение за прекратяване на договорите със следните аргументи, ще обърна внимание, че Министерство на земеделието и храните дава своето становище за държавните язовири, които се стопанисват в системата на министерството от държавните дружества, при отдаване от тези търговски дружества на язовирите под наем в договора, се обезпечава гарантираното водоползване по съответния приоритет, съгласно Закона за водите. Същевременно с договора се гарантира ползвателят да стопанисва съоръжението съгласно изискванията за техническа безопасност, а контрола за техническата експлоатация на съоръженията се извършва от експертите на търговските дружества. И по този начин дружествата имат приход, не се налага държавата да прави допълнително финансиране за тези съоръжения и съоръженията се стопанисват така, както би следвало да бъде. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте, господин Лаков.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Само един въпрос. Министерство на земеделието и храните не подкрепя проекта за решение, но министерството може ли да ми каже какви са постъпленията от наеми в момента, какви са наемните договори и не се ли нуждаят те от преразглеждане, нещо, което би могло да стане много по-лесно с приемането на решението. Кажете като цифри, колко получава министерството от дадените под наем язовири, какви са сумите?

ДИМИТЪР МЛАДЕНОВ: Нямаме информация за това нещо.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: След като нямате информация, как може да не подкрепяте нещо, което ясно би могло да въведе ред в нещата и да се поставят нещата на чисто.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз предполагам, че колегите нямат в момента информация, която да предоставят, а не че министерството няма информация.

ДИМИТЪР МЛАДЕНОВ: Аргументите да не подкрепяме решението са, че по този начин техническата експлоатация е гарантирана.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, други становища има ли? Ако няма, прекратявам дискусията и преминаваме към гласуване.
Моля, който е „за” приемане на решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни, общински, естествени и изкуствени водоеми, № 254-02-25, внесен от н.пр. Волен Сидеров и гр.н.пр. на 08.02.2012 г., да гласува.

„За” – 2 гласа „Против” – 14 гласа „Въздържал се” – 2 гласа
С 2 гласа „за”, 14 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се” предложението за решение не се приема.

По точка 2 - обсъждане на законопроект за ландшафта, № 254-01-20 внесен от н.пр. Румен Иванов и гр.н.пр. на 22.02.2012 г. за първо гласуване. По тази точка на заседанието присъства госпожа Даниела Ангелова – юрисконсулт в Изпълнителна агенция по горите и господин Росен Гурков – представител на Съюза на ландшафтните архитекти.
Уважаеми колеги, от името на вносителите, кой ще представи законопроекта? Госпожо Караминова, заповядайте.

ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, започвам с термина „ландшафт”, който е приет в цял свят и това е динамичен комплекс от територии, специфичният облик и елементи, на които са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни или човешки дейности. Буквално „ландшафт” – „ланд” е страна, „шафт” е природата около нас или пейзажа. Проектозаконът за ландшафта третира управлението, планирането, проектирането, съхранението и опазването на ландшафта в България като част от европейския ландшафт. С този проектозакон България ще влезе в синхронизация с европейското законодателство, с прием на този проектозакон ще изпълни задълженията си по подписаната от страната Европейска конвенция за ландшафта и ратифицирана със закон на 13 октомври 2004 година и обнародвана в Държавен вестник, бр.22 от 15 март 2005 година. Член 5 от Конвенцията за ландшафта гласи „Всяка страна се задължава законово да определи ландшафта, като съществен компонент от жизнената среда на хората”. Ландшафта има важна роля в културната, екологичната, социалната сфера и е значима част от качеството на живот на хората. Основни цели в проектозакона са опазване и грижа за природата, чрез възстановяване и подобряване на качествата на ландшафта в селищни и извън селищни системи; друга цел това е интегриране на ландшафта в секторните и регионални политики; запазване на разнообразието и красотата на ландшафта, характеристиките му, елементи, като място за труд, спорт и отдих; обръщане на специално внимание на историческите и културни ландшафти. Държавната политика, това са структури на национално, регионално и местно ниво за управление, планиране и опазване на ландшафта. В законопроекта са регламентирани правомощията и функциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като водещ за осъществяване на държавната политика чрез Национален съвет по ландшафта с представители от Министерство на земеделието и храните, Министерство на околната среда и водите, Министерство на културата. Съдържанието на документацията в инвестиционното проектиране има задължителна част към всички категории обекти от ландшафтна архитектура. Изисква се за всеки обект да се създаде досие с документи, касаещи изпълнението на част „Ландшафтна архитектура”. На края се налагат наказателни мерки, с които да се предотврати неизпълнението на инвестиционните проекти, създава се фонд „Ландшафтна система”, като средствата са предназначени за опазване, възстановяване и развитие компонентите на ландшафта в съответните общини. Бих искала да цитирам някои държави в Европейския съюз, които имат такъв закон. Започвам с Франция, закон от 1993 година – Закон за пейзажа, във Франция е наречен Закон за пейзажа; Швейцария – Федерален закон за защита на природата и пейзажа от 1966 година; Холандия – Закон за защита на природата и ландшафта от 1998 година; Германия – Закон за защита на природата и ландшафта от 1977 година; Австрия – Закон за защита на ландшафта; Словакия; Чешка република; Кралство Испания, там е по автономни области; Унгария, Дания, Финландия, Норвегия. Миналата седмица е приет Закон за ландшафта в Украйна, която дори не е страна от Европейския съюз. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, становища или въпроси към вносителите? Заповядайте за становище на Министерство на земеделието и храните.

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Добър ден, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на земеделието и храните принципно не подкрепя внесения проект. Не разбираме идеята, целта и необходимостта от този закон, тъй като с него се изместват част от нормите на други специални закони, които действат в момента и които уреждат ландшафта, не като понятие „ландшафт”, но като негови основни компоненти – това са Закон за устройство на територията, Закон за горите, Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, Закон за опазване на земеделските земи, Закон за биологичното разнообразие, Закон за защитените територии. Всички тези нормативни актове предвиждат планиране, устройство на териториите и съответно на спецификите на ландшафта. В тази връзка обществените отношения, които проекта регулира вече са регулирани в действащи норми и ако нещо е пропуснато, или ако нещо липсва, с оглед синхронизацията с Конвенцията, то би могло да се направи с изменения и допълнения в част от тях, като основно в Закона за устройство на територията. При изготвяне на проекта не са синхронизирани термините в отделните действащи към момента нормативни актове. В действащият Закон за горите се въведе термина „горска територия”, в настоящия проект се ползва термина „горски фонд”, която вече не съществува; „лесоустройство”, който също не съществува, говорим за горскостопански планове и програми по новия Закон за горите. Освен това с този проект се създава още една държавна администрация на централно и регионално ниво, чийто функции и правомощия не са ясно определени с проекта и не е ясно взаимодействието и с другите институции. Би могло да се препокрият функции на част от администрациите, които са отговорни за прилагане на националното законодателство в областта на опазване на околната среда, устройство на териториите и устойчиво управление на горите и земеделските земи. Имаме и бележки по конкретни текстове, ако все пак вие решите, че ще подкрепите проекта на закон. Пропуснах да кажа, че в по-голямата си част нормите имат декларативен характер и реално не създават права и задължения или уреждат обществени отношения, както и не посочват компетентен орган, който да го направи.
Преходните и заключителни разпоредби в закона са структурирани в глава шеста, което не е правилно от правно-техническа гледна точка.
В чл.2, ал.7 при изброяване е използван текста „гора, защитни горски пояси”. Защитните горски пояси са гора по смисъла на чл.2,ал.1, т.4 от Закона за горите. В тази връзка следва да се ползва само термина „гори” или „горски територии”.
В чл.32, т.2 е употребен термина „горскостопански фонд”, няма легална дефиниция за такъв термин.
В чл.33, в т.2 следва да се допълни „насаждения, системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите”, което е пропуснато.
В т.6 вместо „горски масиви” трябва да се ползва „горски територии”.
В чл.34 е употребен термина „лесоустройство” следва да се замести с „горскостопански план или програма”, тъй като такъв термин не съществува вече в законодателството.
В чл.36, ал.3, т.1 текстът е неясен – какво значи термина „оптимално съгласуване”.
Ал.3, т.2 терминът „да се засили тяхната роля” – как става това?
Не е изяснена връзката между подробния ландшафно-устройствен план и горското планиране по смисъла на чл.9 от Закона за горите. Кой е органа и по какъв ред ще се осъществяват връзките на ландшафтното устройство с лесоустройството?
В чл.36, ал.3, т.5 се предвижда да се предлага система от конкретни мероприятия, но от кого изхожда и към кого е отправено това предложение, кой изпълнява конкретните мероприятия не е казано. Имаме конкретно предложение, че ландшафтното устройство трябва да стане част от териториалното устройство, част от устройствените схеми и общите устройствени планове, които се изработват по реда на Закона за устройство на територията. Също така да бъде разработена специална нова глава „Приоритетни за опазване ландшафти”, където да бъдат определени процедури и източници на финансиране, и отговорни институции за опазване на отделните типове ландшафти, които да бъдат ясно дефинирани и изброени в приложение към закона. Също правим предложение за ново определение на термина „ландшафт”. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища или въпроси? Заповядайте, госпожо Караминова.

ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Да, наистина, вие изредихте много закони, в които е застъпен ландшафта и точно затова внасяме проектозакон, за да бъде всичко систематизирано и събрано в един закон. В сега действащия Закон за устройство на територията понятието се среща един-два пъти и по никакъв начин не се получава дефиниция в него. Все още нашият основен Закон за устройство на територията е претрупан с понятия, като „озеленяване”, „зелени системи” и „озеленени площи”. Всичко друго, което прочетохте може да се прецизира между първо и второ четене. Но бих искала да кажа защо е належащо да има такъв закон. Това е една историческа справка, която ще направя за столицата. През 1924 година е приет Строително-полицейски правилник, с който се поставя основата за развитие на зелената система на града. През 30-те години на ХХ век София е била призната за една от най-зелените столици на Европа, въпреки постоянно увеличаващото се население, включително стихийното заселване на бежанци от Македония и Беломорска Тракия. През 70-те години София е наричана от чужденците „град-градина”. А през 2009 година е на предпоследно място като зелен град, преди Киев. А текстовете наистина основно трябва да бъдат прецизирани между първо и второ четене, това е съвсем суров вариант.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища има ли? Госпожо Колева, заповядайте.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Госпожо Танева, като изхождам от обстоятелството, че ние не сме водеща комисия, че този закон е с твърде специфично съдържание, аз предлагам да отложим разглеждането му до момента, в който Комисията по регионална политика и местно самоуправление се произнесе по него. Смятам, че в хода на разискванията в тази Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще има доста по-голяма яснота по този законопроект, а освен това и повече становища от министерства, които са отговорни за тази тема. Така че аз лично не се чувствам подготвена да дебатирам по този закон, при положение, че възможно най-компетентните части от Народното събрание не са се произнесли все още по него.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Колева.
Подлагам на гласуване предложението направено от госпожа Колева – да отложим точката до произнасяне на водещата комисия и получаване на становище от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. И тогава допълнително ще подложим законопроекта на гласуване в нашата комисия.
Който е „за” приемане на това предложение, моля да гласува.

„За” – 17 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 1 глас
Със 17 гласа „за”, нула „против” и 1 глас „въздържал се” предложението се приема.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка 3 - обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-93, внесен от н.пр. Владимир Тошев и гр.н.пр. на 02.09.2011 година.
По точка 3 в заседанието ще вземе участие за Министерство на земеделието и храните господин Николай Маринов – главен директор на Главна дирекция „Земеделие и поземлени отношения”.
Уважаеми колеги, предоставен ви е работния доклад по законопроекта. В съответния срок между първо и второ четене има постъпили предложения на н.п. Венцислав Върбанов.
Започваме, съгласно процедурата.
По наименованието „Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи”. Който е „за” подкрепа на заглавието, моля да гласува.

„За” - 18 гласа „Против” - няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Има постъпило предложение на н.п. Венцислав Върбанов за създаване на нов параграф 1.
Създава се нов § 1:
§ 1. В чл. 24а след края на текста се добавя ново изречение със следното съдържание: „Земеделските земи от ДПФ, за които са сключени договори за наем или аренда не могат да се преотдават на трети лица.”
Комисията подкрепя предложението по принцип, като предлага следната редакция:
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Земеделските земи от Държавния поземлен фонд, за които са сключени договори по реда на ал. 1, 2 и 3, не могат да се преотдават под наем или аренда на трети лица.”
Предлагам да направим и още едно допълнение „..освен, когато са предмет на споразумение сключено по реда на чл.37в”, тъй като това е процедурата и целта на споразумението е точно комасиране на ползването и в този случай, фактически, такива земи, които са отдадени под наем или аренда попадат в съответните разпределения. Фактически, такава е обстановката в момента. И така, новата ал.2 добива следния вид:
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Земеделските земи от Държавния поземлен фонд, за които са сключени договори по реда на ал. 1, 2 и 3, не могат да се преотдават под наем или аренда на трети лица, освен когато са предмет на споразумение, сключено по реда на чл. 37в.”
Колеги, други предложения или становища?
Госпожо Янчева, заповядайте.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Благодаря. Аз бих искала да задам един въпрос към вносителя и той е по отношение на ал.8, която казва, че до участие в търговете и конкурсите не се допускат свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, които обработват повече от 50 хил.дка земя. Този таван – 50 хил.дка земя на базата на какво е определен? Аз лично не съм наясно кое налага въвеждането на такова ограничение и как е определен тавана – 50 хил.дка земя, ако мога да получа отговор на този въпрос, ще бъда благодарна.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само да уточня за процедурата, за колегите. Уважаеми колеги, в работния доклад тази ал.8 с това предложено ограничение от господин Венцислав Върбанов практически ще я допуснем на гласуване отделно, не за друго, а тъй като това е предложение по следващия параграф 2, който е от вносителя Венцислав Върбанов, но ако то се приеме систематичното място на този текст е в параграф 1. В този смисъл коментираме част от предложение по параграф 2. Но за да бъдем коректни ще подложим ал.8 на отделно гласуване, тъй като тя е част от предложението на параграф 2, чието систематично място е тук.
Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Това предложение за 50 хил.дка, дойде след обсъждане на един семинар, от Съюза на зърнопроизводителите. Моето лично мнение е, че този таван може да го намалим. Логиката каква е. Ако политиката ще бъде да се насърчават дребните и средните – трябва да го намалим този таван, ако политиката ще бъде да насърчаваме тези, които работят по-големи земи – може и да го увеличим. На практика, обаче какво се получи? От няколкото търга, които направиха в края на миналата година от министерството, обикновено тези търгове се печелят от две или три фирми, които работят много по-големи площи и имаше страшно напрежение. Не знам други колеги дали имат такива впечатления, но поне в моите приемни в Добрич и Плевен са идвали хора, които даже изразяваха съмнения, че всичко е било нагласено за определена фирма. Именно това породи един дебат по време на един семинар, организиран от Министерство на земеделието и тогава самите зърнопроизводители предложиха този таван. Всъщност съм заимствал тяхното предложение тук. Но лично моето мнение е, че може да се намали на 10 или 15 хил.дка, но като комисия трябва да преценим. Може би и министерството трябва да каже какво е тяхното виждане. Не става въпрос да ги делим. Но разберете, ако 90 % от всички търгове са спечелени от една фирма, абсолютно чисто, защото е дала най-добрата цена и т.н., винаги остава някакво съмнение, че едва ли не всичко е направено за един човек. И ако трябва да бъда максимално точен, тези съмнения излязоха и в медиите и т.н. Между другото големите масиви са дадени вече, ако сте гледали справките дадени от министерството, големите масиви са дадени, сключени са дългосрочни договори, но така или иначе влезе за разглеждане тази тема, наистина госпожо председател, систематичното място е тук и е добре, че го обсъждаме тук. Би било добър знак, ако сложим някакво такова изискване за участието на свързани фирми.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Върбанов. Господин Аврамов, заповядайте.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Моето мнение е, че е хубаво да има такъв таван, тъй като мисля, че трябва да насърчаваме малките и средни земеделски производители. Смятам, че границата 50 хиляди декара няма да свърши работа. Лично на мен ми се струва, че това се прави срещу една или две фирми. Може би границата трябва да е по-малка, съобразно това какво е земеделското стопанство, което като политика искаме да толерираме, какво да е средното земеделско стопанство като размер и може би трябва да се сложи по-нисък таван, според мен не повече от 20 хил.дка.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо Янчева.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева. Понеже говорим да има или да няма тавани. Да, това което каза господин Върбанов е съвършено прав, че във всички най-големите и едни и същи фирми печелят търговете за ДПФ, на ДПФ се явяват много фирми, всички предлагат цената, която могат да платят. Но нека не забравяме, че тези най-големи фирми дават и най-високите цени, които са непосилни за по-дребните, това е така. И от това държавата, разбира се, печели. Но в случая ние коментираме този въпрос от гледна точка на това да подпомогнем по-малките да имат възможност да наемат и те някаква земя от държавния поземлен фонд. И ако говорим за въвеждане на този принцип и таван, който би трябвало да сложим, мисля, че този таван бихме могли да го съобразим с тавана, който слага Европейския съюз в новата Обща селскостопанска политика. Там той започва от 150 хил.евро и пропорционално намалявайки до 300 хил.евро. Субсидиите, които трябва да се получават към 2014 година това са някъде от порядъка на 12-13 хил.дка. Това е стопанството, което ще получава някакви субсидии, оттам нататък Европа не толерира по-големи. Така че според мен може би този таван трябва да е около 10-15 хил.дка, казвам го съобразно това – стопанството, което е склонна да субсидира Европейската комисия със средствата, които предоставят. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Да предложа тогава да сложим 10 хил.дка и да го гласуваме. Поставих въпроса, за да го обсъдим. Колежката Янчева постави въпроса – защо 50 хил.дка. Така ми е подадено, като предложение, не мога да защитя тезата за 50 хил. по никакъв начин. Но тезата за 15 хил.дка може да се защити именно с тези аргументи, защото са свързани с Общата селскостопанска политика.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз също смятам, че има логика в тази философия. Ясни са резултатите от търговете. Има логика да се ориентираме към размер, който и Европейката комисия смята, че трябва да се подпомага, а това е до размера на 300 хил.евро – таван за подпомагане.
Господин Гюзелев, заповядайте.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Госпожо Танева, колеги, разсъждавайки в тази посока обаче, ние създаваме един прецедент. За първи път отчетливо в един закон слагаме разделение в българското земеделие. Ако до вчера нямаше ясна граница, големи и малки, колко са големи – с 20, с 50, със 100, с 500, ние сега с този размер слагаме едно разделение и всеки ще се види от коя страна е в българското земеделие. Аз си мисля, че това е едно изкуствено понятие, което тръгвайки да го коментираме, не усещаме, че земята се разиграва на търгове на пазарен принцип. Ако не участва големия, не си мислете, че няма да намери начини, ако иска да не го направи. Моята философия е да заобиколим и да го няма този размер, защото може да кажем и друго – излизам извън контекста – но много е важно ние да не сложим днес разделителната граница с една цифра. Защото всеки се пита каква ще е тази цифра утре с европейските доплащания в новата Обща селскостопанска политика. Освен това, тази земя е държавна собственост и по закона, който я регулира там печели търга, този, който даде най-голяма сума. Далеч съм от мисълта, че искаме хем да не допуснем участници до това състезание, както казах винаги ще се намерят вратички и ще го направят, а по-важно за мен е, че слагаме един изкуствен праг. Все едно утре в животновъдството да кажем – не може да гледаш повече от 20 хил.кокошки и т.н. Или да кажем, който е взел 10 хил.дка не може да участва, нещо такова. Всеки си каза аргументите, колеги, но защо в този закон да казваме кои са големите и кои са малките.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михайлов, заповядайте.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Смятам, че аргумента, който изложи Върбанов, че наистина трябва да е 10 хил.дка е правилен, даже според мен трябва да е по-малко. Защо? Защото това е ситуация, която в момента не е добра за българския пазар. И това, че щяло да има разделение – ами именно затова е комисията, затова е политиката на министерството – да се покаже, че нещо ще се случи оттук нататък. Напротив, точно това би трябвало да е работата на комисията и министерството. Защо трябва да стимулираме големите компании, да не поставяме условия? Ако питате мен трябва е 5 хил.дка по една проста причина – трябва да се опитаме да направим това, което в цяла Европа се прави. Гледах го и в Испания, гледах го и във Франция – малки, функциониращи, работещи стопанства. Защо трябва да си затваряме очите и да не се променя нищо, напротив, трябва да го променим.

ПРЕДС.ДЕСИЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Михайлов. Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Не правим нищо дискриминационно, наистина е въпрос на политика. Имаме ли желание да погледнем държавнически и да кажем – да, искаме да стимулираме и другите да станат малко по-силни. Що се касае до икономическата изгода на държавата – съгласете се, че някой който работи 100,200-300 хиляди декара на територията на 10-20 землища, защото много пъти съм си мислили как някой може да излезе и да даде 120 лева за декар земя на търг?, държавна земя. Може да даде и 300 лева. Работи в 20 села земя, в половината не плаща за земята, защо хората са починали, децата им са в Испания или големия град, не си търсят рентите и като се намести едно на друго, примерно от 500 хил.дка земя, които фирмата експлоатира средния наем е 15 лева. Така че той може да си позволи, говоря съвсем хипотетично, да даде 120 лева на декар и да спечели търга, за да вземе държавната земя. Но тук въпросът е, че това е инструмент, с който държавата може да прави политика. И между другото сме закъснели с този текст. Апетитните парчета на тези търгове вече са взети, хората са платили. Не вкарвам този текст едва ли не, че искам да е насочен срещу някой. Стана много голяма дискусия, имаше представители на министерството, те представяха новия програмен период, и тогава се получи тази дискусия. И зърнопроизводителите от Добрич поставиха тази граница от 50 хил.дка. Ако тази дискусия стане със зърнопроизводители в друг район на страната тази граница ще падне. Нали затова сме комисия – да преценим, да чуем становището и на министерството и да се прецизира някаква цифра. Смятам, че това, което каза колежката Янчева е много логично, защото може да се обясни защо и как сме определили този размер. Икономическите лостове ще променят структурата на стопанствата, досега не е водена такава целенасочена политика. Ако се погледне реално начина на подпомагане, ситуацията през последните няколко години, пазарната конюнктура насърчиха хората да се занимават със зърнопроизводство, зарязаха градините, зарязаха животните и се насочиха тук, където могат да изкарат по-лесни пари. Знаете, че сме в по-неизгодна позиция по отношение на субсидиите и ако гледат някакви интензивни култури, с тази субсидия, която получават не могат да си покрият и минимална част от разходите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Аврамов, имате думата.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Една реплика, госпожо председател, тя е по-скоро към господин Михайлов. Ефектът, който ще се получи не мислете, че ще бъде кой знае колко голям. С господин Маринов коментирахме цифрите – от 30 млн.дка обработваема земя в България, която се обработва реално и се подпомага, около 1,2 млн.дка е земята, която се обработва и се отдава от държавния поземлен фонд, тя в по-голямата си част е отдадена, изтичат договори, отдава се отново, но се отдават под 200 хил.дка, което под 1 %, така че някакво голямо преразпределение и огромен ефект няма да има, но по-скоро ще има политически ефект. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам само да допълня господин Аврамов и да отговоря на господин Гюзелев – става въпрос за това, да направим политика, с която да дадем пазарен достъп до държавния поземлен фонд, колкото и да е малък на всички зърнопроизводители, защото в момента пазара се изкривява от това, че по-големите производители са в състояние да дъмпингират този пазар на рентата, в по-високи, над пазарни граници, това е въпроса. И тук в никакъв случай не делим производителите на големи и малки, а просто предложението е да се направи промяна така, че всички 98 хиляди зърнопроизводители, без големите, които са 7 на брой да речем, доколкото знам от справката на фонд „Земеделие”, да имат право да участват на реален пазар на това ДПФ, независимо то колко малък процент е от общата обработваема земя.
Колеги, други предложения има ли? Госпожо Янчева, заповядайте.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева. Една реплика към господин Гюзелев искам да отправя, който беше много притеснен, че видите ли, въвеждайки някаква конкретна цифра в този закон, ние за първи път ще разделим земеделските производители на малки и големи. Искам да кажа, колега Гюзелев, че няма да разделим производителите в този закон на малки и големи, а това деление по принцип се получава с Общата селскостопанска политика, оттам тръгва това деление. И аз мисля, че след като Европейския съюз е преценил, че трябва да бъдат подпомагани производители до такъв размер, мисля, че това е един обективен критерий, за който ние имаме основание да приемем този размер, имаме и обосновката пред обществото. Това е начин за правене на политика с добър обществен отзвук, това безспорно ще се случи. В тази връзка бих подкрепила редакционната поправка, която направи господин Върбанов за 10 хил.дка. По всякакъв начин може да обосновем тази цифра. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други предложения има ли? Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Като продължим ще оттегля някои от предложенията си и смятам, че тук е редно във връзка с това, че ще оттегля предложенията по следващия параграф 2, да предложа една редакционна добавка към чл.24а, която касае именно хидромелиоративните съоръжения, които са със стопанско значение, които са построени от ползвателите на земята. Сега ще предложа един текст, но след това може би ще трябва юристите да го прецизират. Какво се получи – миналата година министъра отива, реже ленти, най-добрите напоителни съоръжения изградени по програма и т.н., и след три месеца на търг, точно там където бяха изградени тези съоръжения, защото не може да се преместят и са трайно закрепени, беше обявена земята на търг и друга фирма, давайки най-много пари спечели тази земя. А там ставаше въпрос за инвестиция повече от 2 милиона. Мисля, че ще се уредят нещата, но има и други такива случаи, затова предлагам комисията да въведем един текст, който да дава право, а именно чл.24а, ал.2 – когато са регламентирани без търг отдаването под аренда и под наем на земи от държавния поземлен фонд, разбира се, на цените, които се определят по съответната тарифа.
Като точка 6 „...когато върху тях са изградени хидромелиоративни съоръжения от стопанско значение.” Това е текстът, който предлагам да добавим.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други предложения има ли? Предлага се да нова точка 6 да се създаде или да го допълним в точка 2.
Господин Аврамов, заповядайте.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Смятам, че това е разумно, защото когато се правят такива инвестиции, голяма част са и по програми, редно е да могат да се защитят тези хора по този начин.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Колеги, искам да дам няколко примера. На времето, когато приватизирахме част от държавните предприятия имаше в договора за приватизация 10 години да се запази предмета на дейност, става дума главно за предприятията, които бяха в системата на „Сортови семена” и трябваше да поддържат съответните сортове и т.н. На много места има вече изградени такива съоръжения, които са трайно закрепени за земята. Примера, който ви дадох, търга е минал, друг е спечелил, започват разправии. Но такова съоръжение не може да си го вземеш и да го преместиш, то е трайно закрепено. Конкретният пример, който давам е когато министър Найденов откри помпената станция на р.Дунав, до Свищов. Тогава станаха големи скандали. Не може да изброим в едно изречение на закона всички възможни хидромелиоративни съоръжения. Те са се явили на търг първоначално, когато са взели земята. Колежката ми зададе логичен въпрос – ако някой дава повече пари? Ами нали държавата е страна по договора, държавата може да увеличи наема. Сега фирмите са взели за 10 години държавни земи, ако им дадем такава възможност те може да инвестират върху тези земи, да имат някаква гаранция. Даже в другите текстове, които сега ще оттегля, защото трябва да има нотификация, бях предложил да им се продава тази земя, за трайните насаждения и за такива съоръжения. Вие знаете, че ще се отпуснат много пари от Европейския съюз за изграждане на такива напоителни системи, за да може да се повишават добивите, да се повиши конкурентоспособността. Ако някой няма гаранция, че утре тази инвестиция, която прави ще му се възвърне, никой няма да инвестира, никой няма да участва по тези програми.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Според мен тук има някакво принципно разминаване. Първо, когато този наемател или арендатор получи земята, той знае за колко години, за какви цели я получава и на каква цена. Ако той иска да инвестира в тази земя, нека да инвестира, това е добре дошло за собственика на земята, независимо кой е той, дали е дървата, дали е общината или е частен стопанин. Но в края на крайщата договорът е за определен срок. Дори и собственика да се е съгласил, при положение, че договорните отношения не са променени, той няма никаква гаранция, то е същото и с наемателите на недвижими имоти, ако става въпрос, това е принципа, няма значение със съгласие или без съгласие на наемодателя правиш инвестицията. Тогава когато ти знаеш предварително, че ще ползваш този имот за определен срок ти си възприемаш всички рискове от това, че си инвестирал.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Тогава никой няма да инвестира.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Нормално е, това е земя за определени нужди, за определени срокове.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: При тази ситуация никой няма да изгради нито трайни насаждения, нито ще инвестира върху държавна земя.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Ако той иска за трайни насаждения, ще иска под аренда за 30 години примерно, няма да иска за 5 години.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ама в закона е записано 10 години.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Значи няма да прави трайни насаждения там.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, само искам да ви припомня, че в сега действащия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, в чл.24а, ал.2, т.1 и сега е дадено правото под наем и под аренда, без търг, по реда, по който се определят пазарни цени, този който е създал трайни насаждения може да си поиска да си наеме земята без тази публична процедура, заради това, че е създал трайни насаждения. И аз намирам абсолютна логика, който е създал хидромелиоративно, трайно закрепено съоръжение да го приравним, защото това са дълготрайни материални активи и реда следва да е един и същ. Нещо повече, мисля, че в предишни редакции на закона е имало такъв ред.
Госпожа Петя Раева поиска думата.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, госпожо председател. Исках да кажа точно това, което казахте преди малко – че има ред, по който без търг да се отдават земи и още повече, че изграждането на хидромелиоративна система е едно много скъпо начинание и то не остава за 10 години, а може да бъде използвано много години наред. С изграждането на една хидромелиоративна система, особено когато вложението е от инвеститор, човек, който има намерение трайно да ползва земята, това е много скъпо струващо съоръжение и качва цената на земята и съответните площи. Аз лично намирам предложението на господин Върбанов за логично и ще го подкрепя.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Гюзелев, заповядайте.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Госпожо председател, колеги, взимам думата по повод казаното от госпожа Колева. В Програмата за развитие на селските райони, в анкетните бланки е записано, че човек може да бъде бенефициент по някаква програма, ако има договор за наемане на дадена сграда, примерно, но ако си наел земя ти не можеш да бъде бенефициент, защото имаш по-малък период или нямаме пластичност в закона, това за което говорим, и намирам тази поправка за необходима.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Направих една бърза сметка. Условно казано, за 500 дка земя да се направи едно поливно съоръжение, не от най-скъпите, ще са необходими около 2 милиона лева. Самата стойност на тези 500 дка земя, при цена средно 500 лева за декар, струва 250 хиляди лева. 250 хил.лева е стойността на земята, съоръжението струва 2 млн.лева. Между другото, аз никога не бих направил такава инвестиция върху земя, която не е моя.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Точно за това говоря, да не са луди.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Но има такива луди хора, колежке, които вече са го направили и въпроса им стои висящ. И министерството на няколко места обявява търговете, спира ги, защото се получава напрежение. Аз го бях предложил, ако не изискваше нотификация аз щях да държа да се продава тази земя на всички, които искат да правят лозя, които искат да правят трайни насаждения, които искат да правят такива съоръжения. Позицията на министерството беше, че те първо ще поискат нотификация, ако я получат, тогава да правим закона, за да не ни обвинят, че правим нерегламентирана държавна помощ.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров, имате думата.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, има луди, но явно, че лудите движат света напред! След като имаме такъв казус и слушайки колегите, аз също ще подкрепя колегите, вижда ми се логично и ако мине нотификацията, ще подкрепя и следващото предложение, което е за продажба. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Янчева, заповядайте.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Благодаря. Това, което каза господин Върбанов, да, съгласна съм, че тази ситуация е съвсем нормална, естествено е да се случи, но аз като прагматичен българин, аз лично не бих го направила, но започвам да разсъждавам в тази посока – ако аз съм наела 500 дка ДПФ за срок от 5 години, от 10 години, няма значение колко и последните две години преди да изтече договора направя хидромелиоративно съоръжение върху 2 декара от тези 500 дка, по този начин си спасявам възможността от следващия търг и си минавам на следваща процедура без търг!

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Мислите ли, че министъра на земеделието ще ви даде съгласие да правите нещо на 2 декара? Ще ви останат двата декара, другите ще ги обявят на търг.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Всичко става.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Не може да става всичко в тази държава. Хидромелиоративното съоръжение е направено на два декара, не на 500!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Раева, заповядайте.

ПЕТЯ РАЕВА: Аз искам да репликирам госпожа Янчева, защото това хидромелиоративно съоръжение на увисва в пространството на два декара земя. Трябва да има главни канали или второстепенна канална мрежа, където да бъде включено това хидромелиоративно съоръжение или да има помпена станция и т.н., това не е биене на сонда. И господин Върбанов е изключително прав, че на една четвърт от стойността на инвестицията е земята. Обаче втората полза от изграждането на това съоръжение е, че цената на земята, която е прилежаща около това съоръжение се качва двойно. Само заради това съоръжение! Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други съображения имате ли? Господин Михайлов, заповядайте.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Не чувствате ли, че нещо не е както трябва? Всички тези разсъждения са по повод някакъв казус и ние променяме законодателство! Че някой нещо направил и ние да променяме! Аз съм склонен да се съглася с колежките, които са юристи най-вероятно. Защо със законодателна инициатива да създаваме текстове, чрез които да отваряме вратички някакви хора да заобикалят закона? Как, господин Върбанов, наистина това, което колежката каза, ако се инвестира в...

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Изобщо не познавате материята, колеги!

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Господин Върбанов, самия факт, че поставяте въпроса по повод на някакъв случай – няма такова законодателство! В целия свят няма такова законодателство! Заради това в България на всеки два месеца променяме закона! Точно затова, защото правим някакво изменение заради някой! Аз като го чета, това говорехме с колегите, само като прочетох текстовете, без да съм специалист, казах „сега ще има два случая” и така се оказа – има два случая! Опита ми показа, като прочетеш текста и ти е ясно, че е писано за някой!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михайлов, няма нищо написано за хидромелиоративните съоръжения.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Все пак мога да преценя, ясно ми е само като погледна.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Раева, искахте реплика.

ПЕТЯ РАЕВА: Господин Михайлов, един човек, който иска да направи инвестиция примерно от 2 милиона лева в хидромелиоративно съоръжение ние го спираме, а в същия момент по сега действащото законодателство, ако някой е насадил 20 ябълки някъде може да продължи в следващ период без търг, говорим за несъизмерими неща и в крайна сметка, ако някой иска да инвестира в една инфраструктура, която ще подпомогне земеделието – защо не!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михайлов, искам само да вметна, както и трайните насаждения, така и хидромелиоративните съоръжения в България са инвестиции, които в последните 20 години не са правени, едва в последните няколко години започна да се възстановява овощарството и хидромелиоративните съоръжения в много по-малки мащаби. И ако говорим за частен случай, то по същия начин може да се прехвърли, че там където има овощни насаждения и в момента има действащ текст за изградилите ги да си искат по този ред, то и двата случая принципни, може да ги приравним на частния случай. Затова винаги говорим, че сектор „Земеделие” трябва да се развива във всички подсектори и е нормално като държавна политика да се стимулира развитието на тези дейности, които имат по-висока принадена стойност. И зърнопроизводството затова се разви, особено след 2007 година, поради това, че има най-ниска себестойност като разходи за реализация на производството. А тези, които са с висока себестойност, интензивните култури, зеленчуци, плодове и поливно земеделие останаха неразвити по простата причина, че трябват повече стимули и подпомагане, за да се развият. Малко е пресилено да се каже, че е за частни случаи, защото на база обема на развитие примерно овощните насаждения, както го има в действащия текст, е горе-долу равнозначен на обема земеделска земя с изградени хидромелиоративни съоръжения, те са единици в годините на прехода.
Колеги, други становища или предложения има ли? Ако няма да започнем да гласуваме параграф 1, ал.8 за ограничението, тъй като част от параграф 2 ще се гласува отделно. Но да оформим параграф 1 в частта до точка 3.
Получиха се две предложения, едното е, което е безспорно, защото нямаше реплики в хода на дискусията. В ал.4 пред кавичките поставяме запетая и допълваме „освен когато са предмет на споразумения сключени по реда на чл.37в”. Текстът на ал.4 с това допълнение ще го подложа на гласуване.
Второто предложение от господин Венцислав Върбанов е за създаване в ал.2 точка 6 или да допълним в точка 2.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Юристите да кажат, къде е най-правилно.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Второто предложение, което е предложение на господин Върбанов. Чл.24а, ал.2, или в точка 1, действаща в момента, която казва следното „когато са заети с трайни насаждения” допълваме „или когато са изградени, функциониращи трайно закрепени хидромелиоративни съоръжения”. Казусът е един и същ. Юристите ще преценят тук или ще създадем нова т.6 „или изградени, функциониращи трайно закрепени хидромелиоративни съоръжения”.
Това са предложенията за допълнения в хода на дискусията по параграф 1, в частта му от първа до трета точка, с предложението на господин Върбанов ще станат четири точки.
Предложения по така направеното от мен предложение има ли? Ако няма, подлагам на гласуване редакцията на комисията в следния вид:
§ 1. В чл. 24а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 накрая се добавя „или върху тях са изградени трайно прикрепени функциониращи хидромелиоративни съоръжения.”
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Земеделските земи от Държавния поземлен фонд, за които са сключени договори по реда на ал. 1, 2 и 3, не могат да се преотдават под наем или аренда на трети лица, освен когато са предмет на споразумение, сключено по реда на чл. 37в.”

Който е „за” приемане на параграф 1 до т.3, моля да гласува.

„За” - 18 гласа „Против” - няма „Въздържал се” – 2 гласа
С 18 гласа „за”, нула „против” и 2 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 1, точка 3 по работния доклад:
„3. Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7.”
Който е „за”, моля да гласува.
„За” - 21 гласа „Против” - няма „Въздържал се” – няма
С 21 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема единодушно.

По параграф 1, точка 4 по работния доклад - за създаването на нова ал.8, се обединихме около лимит 10 хиляди декара – „които обработват повече от 10 хил.декара” на сегашно предложение – 50 хил.дка. Други предложения за декарите има ли? Ако няма приемам го за консолидирано мнение.
Редакцията на комисията добива следния вид:
4. Създава се ал. 8:
„(8) До участие в търговете и конкурсите по ал. 1 не се допускат свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, които обработват повече от 10 000 дка.”
Който е „за” приемане на ал.8 с 10 хиляди декара ограничение, моля да гласува.

„За” - 21 гласа „Против” - няма „Въздържал се” – няма
С 21 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема единодушно.

По работният доклад преминаваме към параграф 2 като предложение на н.п. Венцислав Върбанов. Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема госпожо председател, тези предложения бяха в духа на това, което досега обсъждахме, като бях предложил всички тези собственици на трайни насаждения, собственици на такива хидромелиоративни съоръжения, всички тези инвеститори да имат право да закупуват земята. Тъй като това е свързано с нотификация от Европейската комисия аз оттеглям тези точки, оттеглям точки първа, втора, трета и четвърта и се надявам колегите от министерството да поискат нотификация, дано да получат правилния отговор и тогава вече, ако трябва ще се правят промени в закона, за да се дадат такива преференции за хората, които инвестират в държавните земи.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. На база така направеното заявление няма да гласуваме така цитираните текстове, като предложението по точка 5 го гласувахме като точка 4 в параграф 1.

По параграф 1 на вносител.
§ 1. В чл. 34, ал. 1 след думите „на собствениците им” се добавя „съответно на ползвателите им на правно основание”.
Госпожо Янчева, заповядайте.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева. Освен редакцията, която се предлага в параграф 1, в чл.34, ал.1 след думите „на собствениците” да се добави на „ползвателите на правни основания”, това е едно действително необходимо изменение, което лично аз приветствам и подкрепям, но колеги, тук бих искала да направя един коментар. Често казано, в момента чл.34, ал.1 е един неработещ текст в закона, защото в досегашната редакция е записано, че кмета на общината, до който се подават всички жалби за неправомерно ползване на имота изисква информация от общинските служби по земеделие по отношение на ползвателите, на ползването и на собствеността. Само че тази редакция е правена в момента, в който очертаването на ползването на земите ставаше по системата СИЗИП, и тогава в общинските служби имаше информация не само кой е собственика на съответния парцел, а кой е и ползвателя му. И тогава кмета наистина можеше да иска тази информация от общинската служба и да я получи. С течение на времето, мисля че преди две години, знаете, че ползването се прави през системата ИСАК и информацията за ползвателите вече не е в общинските служби, а последната информация е в разплащателните агенции. И казусът, който се получава е следния: когато се подаде едно такова възражение за неправомерно ползване, кмета не може да получи кой в момента е ползвателя на този имот, защото общинската служба не разполага с такава, а в същото време разплащателните агенции по никакъв начин не им е вменено това задължение да предоставят такава информация на страна, пък било то и кмета на община. И кметовете вдигат рамене и казват – ние не може да направим нищо. И те са прави. Затова предлагам да направим едно допълнение, което може би юристите след заседанието да прецизират, за да бъде издържан текста, но предлагам да направим следните изменения:
„За установяване на неправомерното ползване кмета служебно изисква информация от ДФ „Земеделие” Централно управление на Разплащателна агенция или от областното подразделение на Разплащателната агенция по местонахождение на имотите. Разплащателната агенция подава на кмета на населеното място информация от ИСАК и СИЗИП за следното: физическия блок, в който попада имота по КВС, цялата площ от имота или част от имота, съответно; името на заявителя за подпомагане, идентифицираната култура или вида на ползване. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие за следното: собственик на имот, сключен ли е договор за наем или аренда, име на арендатора, срок на договора, подадена ли е декларация по чл.69 или чл.70 от Правилника за прилагане на закона за съответната стопанска година.”
Текстът, която изчетох е твърде обстоен, но мисля, че би могъл да бъде прецизиран от юридическа гледна точка, но според мен е абсолютно необходимо това разписване в закона да го има, за може от една страна да дадем възможност на кметовете да си свършат работата и от друга страна, да е ясно и задължението на съответните държавни органи за подаване на тази информация на кмета на общината. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Върбанов.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Госпожо председател, взимам думата, за да подкрепя колежката Янчева. Това е един от най-наболелите проблеми в момента в тези поземлени отношения. Колкото и да не е прецизиран текста, според мен по този начин ще се въведе законово възможност да има една добра комуникация. В крайна сметка нека да го регламентираме, за да може когато хората имат такива проблеми да имат законово основание да поискат тази информация и да си изпълнят ангажиментите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Върбанов. Аз подкрепям вашето становище и смятам, че предложените поправки по същество от госпожа Янчева имат резон и биха направили текста работещ и в полза на собствениците, чийто имоти се ползват неправомерно. Мисля, че предложената редакция, с една техническа корекция – написано е „кмета на населеното място”, а навсякъде говорим за „кмета на общината” – мисля, че текстът в този смисъл може да бъде предложен като корекция на чл.34, ал.1.
Колеги, други предложения има ли? Господин Маринов, вие какво ще кажете, като представител на министерството?

НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, съвсем навременно е, но така както е изписано е много общо. Според мен в закона трябва да е много конкретно. Според мен, горе –долу трябва да звучи така – че кметовете на общини по местонахождение на имотите на лицата, които ги ползват без правно основание могат да изискват информация за неправомерно ползване, кмета изисква служебна информация от държавните структури и се уточняват – общински служби и областни дирекции „Земеделие”, ДФ „Земеделие” и неговите поделения и с това абсолютно всичко се изчерпва. То е ясно, че става въпрос за имотите, къде попада имота, дали е по КВС, дали е по орто-фото картата за подпомагане, всички служби, които трябва да дават информацията. Ясно е, че сега се счита, че това е информация, която не е необходимо да се дава, въпреки че с новата стратегия, която се прави за електронно правителство, това го имаме предвид и вкарваме голяма част от тези неща в текста за услуги, които трябва да се предоставят на собствениците на имоти и на ползвателите на имоти. Ще търсим и вашето съдействие, за да може да свършим тази работа, защото ще бъдат необходими средства за това. Благодаря. Подкрепяме текста.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища има ли? Ако няма, подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложенията на госпожа Христина Янчева, като комисията предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
§ 2. В чл. 34, ал. 1 в изречение първо след думите „на собствениците им” се добавя „съответно на ползвателите им на правно основание” и в изречение второ след думата „информация” се добавя „от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или”.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” - 21 гласа „Против” - няма „Въздържал се” – няма
С 21 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема единодушно.

Преминаваме към следващото предложение на вносител, параграф 2. По предложението за изменение в параграф 2 има постъпило предложение за изменение от н.п.Венцислав Върбанов, има предложение за редакция и на комисията.
Параграф 2 на вносител:
§ 2. В чл. 37б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „31 май” се заменят с „31 юли ”.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Общинската служба по земеделие изготвя списък и картен материал на имотите по чл.37в, ал. 3 и в срок до 10 август ги предоставя на комисията по чл. 37в, ал. 1.”
Предложение на н.п. Венцислав Върбанов
В чл. 37б се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Всеки собственик подава в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота декларация по образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите. Декларацията, подадена от един съсобственик, ползва всички съсобственици. Ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята. Регистрация не се извършва, когато за имот се представят повече от един невписани в службата по вписванията договори. Общинската служба по земеделие води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях на ползвателите, участващи в споразумението с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви.”
2. В ал. 2 се създава изречение второ: „Декларациите, подадени след 31 юли, не се включват в споразумението”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) В срока по ал. 2 ползвателите подават в общинската служба по земеделие заявление за участие в споразумение по чл. 37в. Заявлението е по образец и е неразделна част от декларациите. В него се заявява дали желае или не желае ползвателят да участва в споразумение за землището.”
4. Създава се ал. 4:
„(4) Общинската служба по земеделие изготвя списък и картен материал на имотите по чл. 37в, ал. 3 в срок до 10 август и ги предоставя на комисията по чл. 37в, ал. 1.”
Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Оттеглям предложенията си по т.2 и 3, тъй като съвпадат с предложенията на комисията.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, те са инкорпорирани в редакцията на комисията. Колеги, други предложения има ли? Няма. Предлагам ви да гласуваме подкрепа на предложението на н.п. Венцислав Върбанов, точка 1 и 4 и текстът на комисията по работния доклад, добива следната редакция на § 2, който става § 3:
§ 3. В чл. 37б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в изречение пето след думите „за тях” се добавя „на ползвателите, участващи в споразумението по чл. 37в”.
2. В ал. 2 думите „31 май” се заменят с „31 юли”.
3. Създава се ал. 4:
„(4) В срок до 10 август общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 37в, ал. 1 на хартиен и/или на магнитен носител списък и картен материал за имотите по чл. 37в, ал. 3 с данни за техните собственици и дължимото рентно плащане.”

Който е „за”, моля да гласува.
„За” - 20 гласа „Против” - няма „Въздържал се” – няма
С 21 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема единодушно.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: По параграф 3 оттеглям предложението си.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предложението се оттегля. Моля да гласуваме текста по параграф 3 на вносител, който става параграф 4:

§ 4. В чл. 37в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „15 юни” се заменят с „5 август”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Споразумението се сключва по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и съдържа данни за комисията, участниците, разпределените им имоти или части от имоти, включително по ал. 3, и дължимото за тях рентно плащане. Неразделна част от споразумението е картата за разпределение на масивите за ползване. Споразумението и картата се подписват от участниците и се предоставят на председателя на комисията по ал. 1. В споразумението участват ползватели, които са изплатили задълженията си по ал. 7 и по чл. 34 за земите по ал. 3, т. 2 за предходните стопански години. Споразумението се сключва и актуализира всяка година до 30 август за следващата стопанска година по смисъла на § 2, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието. В него не могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници. Споразумението влиза в сила, при условие че обхваща не по-малко от две трети от общата площ на масивите за ползване в съответното землище.”
3. В ал. 3 в текста преди т. 1 думите „15 август” се заменят с „15 септември”.
4. В ал. 4 думите „1 септември” се заменят с „1 октомври”.
5. В ал. 5 думите „10 септември” се заменят с „10 октомври”.
6. В ал. 7 думите „1 юли на съответната година” се заменят с „10 септември”.
7. Създава се нова ал. 14:
„(14) Споразумението за създаване на масиви за ползване или разпределението на масивите за ползване се смята за правно основание по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители, а в частта за земите по ал. 3 се смята за правно основание, при условие че е извършено плащане за тях.”

Който е „за”, моля да гласува.
„За” - 20 гласа „Против” - няма „Въздържал се” – 1 глас
С 20 гласа „за”, нула „против” и 1 глас „въздържал се” предложението се приема.

Уважаеми колеги, във връзка с прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи имаме предложение, като комисия за нови параграфи 5 и 6, така както са ви предложени в работния доклад.
„§ 5. В допълнителните разпоредби в § 2ж в изречение първо думите „площ земеделска земя” се заменят със „земеделска площ”, а в изречение второ думите „имотните граници на крайните имоти” се заменят със „споразумение на ползвателите”.

§ 6. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ДВ бр. 10 от 2009 г.) в § 17 ал. 3 се изменя така:
„(3) Размерът на сумите по ал. 2 се определя по ред, определен в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г., изм., бр. 26 и 51 от 2007 г., бр. 64, 80 и 91 от 2008 г., бр. 7, 25, 62 и 93 от 2009 г., бр. 31, 52, 58 и 69 от 2010 г. и бр. 61, 80 и 105 от 2011 г.).”


Въпроси има ли? Ако няма, който е „за”, моля да гласува за параграфи 5 и 6 предложени от комисията.

„За” - 20 гласа „Против” - няма „Въздържал се” – 1 глас
С 20 гласа „за”, нула „против” и 1 глас „въздържал се” предложението се приема.

За наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, който е „за”, моля да гласува.

„За” - 21 гласа „Против” - няма „Въздържал се” – няма
С 21 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема единодушно.

Следващото предложение е на господин Върбанов.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Оттеглям го.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, това е предложението за нотификацията, оттегля се.
По параграф 4 на вносител.
„§ 4. (1) От влизане в сила този закон лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, могат да ползват безвъзмездно застроените и прилежащи към тях площи в размерите, определени съгласно чл. 27, ал. 6.
(2) Недовършените производства по § 17 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн. ДВ бр. 10 от 2009г.) се довършват по реда на този закон.
(3) Платените до влизането в сила на този закон суми за ползването на застроените и прилежащите площи по ал. 1 не подлежат на връщане.”

Госпожо Раева, имате думата.

ПЕТЯ РАЕВА: Исках да попитам запазва ли се възможността за сключване на споразумения с помощта на комисията без предварителното съгласие на арендаторите? За ал.2 става въпрос.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, запазва се.
Колеги, предлагам да не подкрепим параграф 4 на вносител, по повод становище на министерството, че това е държавна помощ. Във връзка с това предложение министерството ще промени начина на определяне на наема, така че той да е пазарен и поносим.
Предлагам параграф 4 да бъде отхвърлен. Който е „за”, моля да гласува.

„За” - 21 гласа „Против” - няма „Въздържал се” – няма
С 21 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема единодушно за отхвърляне на параграф 4.

Предлагаме да се създаде параграф 7, съгласно който недовършените производства за стопанските дворове да се довършат по новия ред, за да получат справедлива цена за наема на терените докато ги закупят. Комисията предлага следната редакция:
„§ 7. (1) Недовършените производства по чл. 27, ал. 6 се довършват по реда на § 17, ал. 1-3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ДВ, бр. 10 от 2009 г.).
(2) Недовършени производства по ал. 1 са тези, за които към датата на влизане в сила на този закон не са сключени договори за придобиване право на собственост върху застроените и прилежащи площи.”

Който е „за”, моля да гласува.
„За” - 19 гласа „Против” - няма „Въздържал се” – 2 гласа
С 19 гласа „за”, нула „против” и 2 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 5 има предложение на господин Върбанов.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Оттеглям го, съвпада с предложението на комисията.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на параграф 5 на вносител, който става параграф 8:
§ 5. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет и министърът на земеделието и храните привеждат в съответствие с него правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.”
Който „за”, моля да гласува.


„За” - 19 гласа „Против” - няма „Въздържал се” – 2 гласа
С 19 гласа „за”, нула „против” и 2 гласа „въздържал се” предложението се приема.

С това приехме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-93, за второ четене.
Закривам заседанието на комисията, приятен ден!


/Заседанието бе закрито в 17,15 часа/



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА




74 688 знака