1. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27 март 2012 г. за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 254-01-28, внесен от н.пр. Христо Бисеров на 06 март 2012 година.
3. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за горите, № 254-01-29, внесен от н.пр. Христо Бисеров на 06 март 2012 година.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 80

На 09 май 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27 март 2012 г. за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 254-01-28, внесен от н.пр. Христо Бисеров на 06 март 2012 година.
3. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за горите, № 254-01-29, внесен от н.пр. Христо Бисеров на 06 март 2012 година.
4. Текущи
Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Имаме кворум и можем да започнем нашето редовно заседание с предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27 март 2012 г. за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 254-01-28, внесен от н.пр. Христо Бисеров на 06 март 2012 година.
3. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за горите, № 254-01-29, внесен от н.пр. Христо Бисеров на 06 март 2012 година.
4. Текущи.
Уважаеми колеги, други предложения по дневния ред има ли? Няма. Приемаме, че това е дневният ред, по който ще работим.
На днешното заседание присъства господин Иван Якимов – директор на дирекция „Хидромелиорации” в Министерство на земеделието и храните, госпожа Даниела Ангелова – главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция по горите, госпожа Таня Милева и госпожа Ралица Стефанова от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Ваня Йончева и Милчо Иванов от „НЕК” АД и Светлана Маринова от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
По точка първа - Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27 март 2012 г. за първо гласуване. Нашата комисия не е водеща.
От името на вносителя представителя на Министерство на регионалното развитие и благоустройството ще представи законопроекта. Заповядайте.

ТАНЯ МИЛЕВА: Госпожо председател, дами и господа народни представители, представям ви законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Вие сте се запознали подробно с него, това само ще маркирам някои от основните моменти.
Този законопроект предвижда две големи групи изменения. Едната е свързана с въпросите, касаещи сектор ВиК. Втората голяма група промени, които предлагаме са свързани с уреждане на собствеността, ползването, техническия контрол, административния контрол по отношение на язовирите. Тези промени бяха направени в доста бърз порядък, с оглед трагичния инцидент през февруари месец. По отношение на язовирите предвиждаме техническия контрол и надзор ще се осъществява от страна на „НЕК” АД чрез собствената им структура „Язовири и каскади”, цялостния контрол. Отделно от това административния контрол, включително предвиждаме по-засилени административни мерки, ще се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. По отношение на по-малката част от язовирите, за които общините не са предприели действия за избиране на оператор, тяхната функция ще се поеме от „Напоителни системи”, колите от Министерство на земеделието и храните са тук, така че по този начин сме се опитали да дадем ясна регламентация, ясни отговорности по отношение на тази част от законопроекта.
По отношение на ВиК отрасъла предложените изменения касаят яснота в собствеността и най-вече предвиждане на териториален принцип, с оглед различните области да бъдат поети отделните оператори. Мисля, че най-общо това са измененията. Разбира се, има много детайли, които са отразени в самия законопроект и за да не ви обременявам повече, мисля че с това мога да приключа засега. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, въпроси към вносителите имате ли? Господин Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо председател. Аз няма да влизам в детайли, защото водеща е друга комисия и там имахме много сериозно обсъждане. Но имам един въпрос, който според мен касае тази комисия. Не можах да го открия, търся го в момента, но защо променяте сервитутните граници при прокарване на водопроводи и ги увеличавате в една много значителна степен. Досега действащите сервитути бяха диаметъра на тръбопроводите, в зависимост дали са канализация или водопровод – до 60 см, в момента, ако не ме лъже паметта, се увеличават с от порядъка на 3 м отстрани, което касае, затова казвам, че може би касае комисията, примерно собственици на земя, на урегулирани парцели и прочие и се налагат сериозни ограничения, които според мен са необосновани и ненужни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Ще отговорите ли на въпроса?

ТАНЯ МИЛЕВА: Господин Михалевски, според мен това, което ние предлагаме – с подзаконов нормативен акт да дадем по-детайлната регламентация. Това е разпоредбата на чл.112, ал.2, параграф 17 от законопроекта. Това, което ние предвиждаме, а именно с наредба на министъра да уредим по-подробно тази материя, в това число и размера. Не го посочваме в закона, както е било досега, предлагаме да бъде разписано в подзаконов акт.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това е още по-опасно, защото в една наредба контрола от страна на Народното събрание е никакъв. Не случайно цитирах 3 м, защото те бяха оповестени като намерение на сегашното ръководство на министерството да бъдат заложени. И тук внимателно трябва да работим, защото това е ограничаване на права на хора, на собственици. Това според мен, въобще не е необходимо. Това касаеше и улиците, и урегулираните поземлени имоти, касае дори земеделски имоти, когато трябва да преминат големи водопроводи. Представяте ли си примерно преминаващ магистрален водопровод, който е с диаметър от метър до два, обикновено, плюс още 3 метра отстрани, ами ние ще сложим ограничени 8 метра плоса и това може да ликвидира страшно много земя. Хубаво е, както беше досега, да има контрол на тези неща, да бъдат разумни и обосновани, защото с наредба, свидетели сме колко много наредби излизат в момента и създават страшно много проблеми. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров, имате думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми експерти и гости, преглеждайки нещата ми прави впечатление, че тук се третират язовири държавна собственост и язовири общинска собственост, а никъде не се третират частните водоеми закупени по надлежния ред. Мисля, че има доста такива закупени от бивши ТКЗС-та, кооперации и т.н. Какво се предвижда за тях и не трябва ли да предвидим режим и за тях? Благодаря.

ТАНЯ МИЛЕВА: Господин Димитров, вие сте прав, по отношение на язовирите частна собственост няма подобна регламентация. Законопроектът имаше за цел спешно да предложи промени и то в частта по отношение на общинската и държавната собственост. Иначе съм съгласна с вас, че може би по отношение на контрола би следвало също да има някаква регулация, но това беше извън спешната задача, която си бяхме поставили. Иначе съм съгласна, че би било добре да има нещо по отношение на тези язовири. Благодаря.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Само да допълня. Контролът е едната част. Така изпадаме в правен вакуум, т.е. тези съоръжения все едно, че ги няма, никой не ги третира, а втората част е наистина контрола. След като има регулация за държавни и общински, би трябвало да има регулация за всички водоеми, така че ще ви помоля да подготвите текстове и между първо и второ четене да го коригираме. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или предложения имате ли? Да, господин Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин Димитров ме подсети, не искам да влизам в детайли, но наистина има разпоредби, в които заличавайки думи, съществуващи преди като третиращи публичната държавна собственост, в момента примерно министъра на регионалното развитие придобива абсолютни права да одобрява всички инвестиционни действия и заличавайки „публична държавна собственост” това направо се разпростира и върху частната собственост. Примерно, ако вие сте собственик на язовир, господин Димитров, ще трябва министъра да ви разреши да правите инвестиции. Аз обаче искам да повдигна един такъв въпрос, по-скоро риторично – изпадаме в една крайност, случаят в Бисер беше с язовир, който не е малък. Той е в т.нар. класификация на 200-те най-големи язовири в България. И като височина на земно-насипната стена и като обем на водните маси, които задържаше, те бяха малко над 3 млн.кубика. И сега отиваме в едно абсолютно залитане. Първото залитане е в Закона за устройство на територията, където категоризираме всички язовири без значение дали да с площ 3 дка или са като яз. Искър с 650 млн.куб.м, първа категория. Това ще доведе до страшни проблеми на контролиращия орган който и да е той. И в същия момент прехвърляме на „Язовири и каскади” отговорността да контролира над 3000 язовира, при положение, че по оценка на всички специалисти, които разбират от язовирно строителство, не повече от 200 могат да направят подобна беля като в Бисер. Според мен, ние като законодатели малко фриволно подкрепяме действията на изпълнителната власт, защото тя трябва да демонстрира най-вече, че ето, ние сме координирали, сложили сме контролен орган! „Язовири и каскади” ще се затлачат с над 2700 язовира, които да ходят и да обикалят, което нито им е работа, нито ще има някаква реална полза, нито е необходимо. Много по-важно е да се концентрира тяхната експертиза върху тези 200 язовира, те в момента експлоатират, за ваша информация 23 или 25 големи язовира, плюс изравнителите и стените са около четиридесет и няколко, дори и добавката на три пъти по толкова отгоре няма да ги затрудни, да речем – има някакъв смисъл. Но да им хвърлим в обсега 3000 язовира, просто сме си измили ръцете и казваме „Отговаряйте оттук насетне!”. Нито ще отговарят, нито е възможно, нито е нужно. Просто ви го казвам, да го знаете.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища или въпроси има ли към вносителите? Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, искам да попитам вносителите смятат ли, че със законопроекта нерешените въпроси и възникналите проблеми с Бисер и т.н., ще бъдат решени? Смятате ли, че ще се реши така лесно въпроса с водните сдружения и с ВиК дружествата, защото се предлага те да бъдат толкова, колкото са областите в страната, поправете ме, ако греша. Има един сериозен момент, не става ли, за мен, един вид експроприация на голяма част собственост, в по-голяма част общинска, аз поне така го разбирам. В тази връзка, когато се кандидатства по европейски програми това означава ли, че почти две трети от средствата, които са предвидени за тази цел ще минават през Министерство на регионалното развитие и благоустройството, това ли е целта и това правилно решение ли е? Другият въпрос е за язовирите и за преразглеждането на концесиите. Така поставени в законопроекта, смятате ли, че те ще решат въпроса, примерно с концесионерите, които са нелоялни. В мен остава усещането, че много лесно може един концесионер да бъде обявен, че не изпълнява задълженията си по сигурността и да бъде отхвърлен и всички тези концесии, доколкото разбирам, разтурени и няма ли да бъде подложена държавата на натиск, да бъде съдена и оттам нататък да търпи загуби. Обмислен ли е този въпрос? И всички тези предложения, които се дават в този законопроект не са ли твърде революционни и обмислени ли са достатъчно, така че това, което искаме всички да бъде изпълнено – за безопасността и за качеството на функциониране на тази система, която е важна за страната. Благодаря.

ТАНЯ МИЛЕВА: Ще се опитам да отговоря отзад напред. По отношение на това дали е революционен или не – може би. Искам да ви уверя, че по този законопроект се работи четири месеца заедно с колегите от Министерство на околната среда и водите, колегите от Министерство на земеделието и храните, колегите от Министерство на икономиката, имаше работни групи. По отношение на контрола – опитваме се за първи път да създадем ясен механизъм по отношение на това кой го осъществява, как го осъществява и какво може да наложи като принудителна административна мярка административния орган. Дали ще може да препятства подобни неща, които се случиха – аз не се наемам да отговоря, защото мисля, че понякога нещата не зависят от всички нас. По отношение органите на техническия контрол, които едва ли не да прекалят с техническия контрол, аз така разбирам въпроса ви, не считам, че има основание за това. Гаранцията е, че всяко едно от действията им, всяка една от принудителните мерки е подробно описана в закона, като всеки един държавен орган, който осъществява контрол. По отношение на ВиК дружествата – идеята е да се направи една промяна, да се окрупнят, защото към настоящия момент съществува едно раздробяване на операторите, а това не винаги води до добри резултати. Разбира се, в световната практика има две тенденции: окрупняване изцяло или масово децентрализиране. Ако не ме лъже паметта в Австрия е прилагана децентрализацията и мисля, че в момента те правят лек отстъп от това, което е предложено, т.е. опитали сме се да почерпим добри европейски практики и да намерим баланс върху двете крайности. Защо е на областен принцип – защото според мен е по-лесно и считам, че това е по-правилния подход, а и колегите са на същото мнение. Другият ви въпрос беше по отношение собствеността – не считам, че може да говорим за сериозни опасения дали не се посяга на общинската собственост. Мисля, че сме се опитали да предложим добри текстове, които да не позволяват да се стига до такива ситуации, в които да говорим за национализация или нещо подобно.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Това става!

ТАНЯ МИЛЕВА: Аз не мисля, че е станало, защото законопроектът все още е законопроект и не това е била идеята. Не мисля, че текстовете имат за цел да посягат на правото на общините да имат собственост.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря за отговора, но той не ме удовлетворява. Декларирам, че ние ще гласуваме „против” законопроекта, поради факта, че много, много неща не са дообмислени, те няма да сработят. Намеренията са добри, безспорно, въпросът е обаче до начина, по който се осъществяват. Законопроектът няма да доведе до резултата, който нас би ни удовлетворил, затова ще гласуваме „против”.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси или становища има ли?
Заповядайте да представите становище на Министерство на земеделието и храните.

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на земеделието и храните има само редакционни бележки по законопроекта за изменение на Закона за водите, както и три предложения, които очевидно не ги намираме вътре, въпреки, че сме изразили становище пред МОСВ, когато е било необходимо. Основно те са свързани с това, че при осъществяване на контрол и при формиране на комисии, които да осъществяват този контрол, когато се отнася за урбанизирани територии е необходимо да има представител на Изпълнителна агенция по горите. Централата на Изпълнителна агенция по горите трудно би могла да осигури такива навсякъде, затова нашето предложение е да са представители на съответната регионална дирекция по горите, които са структури на агенцията по места. Другото предложение е, че когато става въпрос за мерки върху площи извън урбанизираните територии, по-често засягат горски територии, където заинтересовани са държавните предприятия или териториалните им поделения, а към момента техни представители не са включени в предвидените комисии. Това е другото ни предложение, когато се касае за горски територии да има представител на държавните предприятия. Също дирекция „Хидромелиорации” е дала предложение по чл.118 да се създаде нова точка, която гласи „в коригирани участъци на реки без изградени съоръжения за улавяне на наноси”. Това предложение е давано пред МОСВ при изготвяне на законопроекта, но не го виждаме вътре. Това са основните неща, други бележки нямаме.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Иванов от „НЕК” АД, имате думата.

МИЛЧО ИВАНОВ: Милчо Иванов се казвам аз съм управител на „Язовири и каскади”. Искам само да внеса една корекция в изказванията. От министерството на регионалното развитие беше казано, че предприятие „Язовири и каскади” респективно НЕК ще извършва технически контрол на всички съоръжения и всички язовири в страната. В закона изрично е записано, че техническият контрол ще бъде извършван от министъра на икономиката и енергетиката, така че ние, тъй като сме търговско дружество нямаме право да правим контрол и други подобни, тъй като някой трябва да ни контролира и нас. Така че това е само бележката, която искам да направя. То в закона изрично е записано, че се извършва от министъра на икономиката и енергетиката, а не от НЕК и от „Язовири и каскади”. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Раева, имате думата.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз имам толкова много въпроси, че не знам как ще ги задам наведнъж и как ще ми отговорят всички органи, които са тук, но от този закон не става ясно какво се случва всъщност с тези язовири, които са публична държавна собственост, които са публична общинска собственост, които са частна държавна собственост и които са частна общинска собственост, тъй като има сериозно деление при тези язовири, които са около 2600 на територията на страната.
Започвам с параграф 16, чл.100а „Правата на собственост на държавата върху обектите по чл. 13, ал.1, т.1 се упражняват от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, а правата на държавата за обектите по чл.13, ал.1, т.1а се упражняват от министъра на земеделието и храните.” Много интересно са разделени правата на двама министри, които всъщност не е ясно какво правят. „Стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовирите публична държавна собственост се възлагат на национален хидроенергиен оператор и национален хидромелиоративен оператор.” Тези два оператора не могат да бъдат уредени с една разпоредба, от която не става ясно на никой как точно това стопанисване, поддръжка и експлоатация ще бъде извършвано от тези два различни оператора, при положение, че се възлага и на „Язовири и каскади” стопанисване, поддръжка и контрол. Тъй като „Язовири и каскади” са търговско дружество те не могат да изпълняват тези административни начини за урегулиране на отношенията, дори не могат да съставят актове като търговско дружество. Актове за неспазване на реда и условията на каквито и да било разпоредби могат да бъдат съставяни и предписвани само от административен орган. „Язовири и каскади” не са такъв орган, те могат да направят само техническо предписание, което има сила на констативен протокол, който не значи в правния мир абсолютно нищо.
Продължавам с параграф 62. „Общините с решение на Общинския съвет в срок до 3 месеца от влизане в сила на този закон възлагат стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовирите публична общинска собственост, като избират оператор за тях.” Тук не става ясно каква е процедурата за това избиране на оператор и какво означава „оператор на язовир общинска собственост”. Той ВиК оператор ли е, оператор, който ще се занимава с напояване, ще има статут на сдружение за напояване, какъв статут ще има този оператор, дали ще извършва рибопроизводство и риборазвъждане, каква дейност ще извършва този оператор в язовир, публична общинска собственост. Оттам нататък не става ясно - това е вид отдаване под наем, отдаване на концесия или каква дейност всъщност се извършва. Кой е как го писал изобщо този текст, няма никаква връзка с другите закони за собствеността - Закон за държавната собственост, Закон за общинската собственост, Закон за задълженията и договорите.
Искам да ви похваля за параграф 57, защото имаше огромен законодателен луфт с това, че нотариуси трябваше да издават нотариални актове за частна държавна собственост, тук сте дали право на областните управители да го правят. Това е добре.
Искам да попитам, с параграф 58 се променя параграф 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите, който вменяваше на министрите, които упражняват съответните действия в търговски дружества, които разполагат с публична общинска собственост, те трябваше да го изкарат от капитала това имущество и „Напоителни системи” това го направи. Искам да знам другите търговски дружества, които имат такива язовири в капитала си дали са го направили, в т.ч. и „Язовири и каскади”.
Имаме една ал.4 на параграф 62, от която не става ясно „С оглед осигуряване на безопасност и сигурност на техническата експлоатация и необходимата аварийна готовност, в двумесечен срок от получаване на информацията…” така „…Министерски съвет по предложение на министъра на земеделието и храните възлага на определен от него оператор стопанисването, поддръжката и експлоатацията на всички язовири публична общинска собственост.” Имаме намеса на толкова много органи! Първо, Общинския съвет решава нещо, оттам се отива при областния управител и най-накрая, откъде на къде министъра на земеделието и храните ще се разпорежда с едно имущество, което е общинска собственост в крайна сметка. Защо тук нямаме някакви правомощия вменени на кмета, който да осъществи първо някакви действия или процедура, а при цялата тази дезорганизация между общини, кметове и министерства, аз не мисля, че тази разпоредба е работеща.
Ще спра до тук, защото този закон за мен е абсолютно несъдържателен и той няма да е работещ, госпожо председател, и в пленарна зала на първо четене ще изложа всички тези мотиви.
И в заключение да попитам, защо при положение, че толкова много дейности се вменяват на Министерство на земеделието и храните не е водеща нашата комисия и какво е становището на другите комисии, които вече са гледали закона, закона приет ли е от другите комисии. И категорично аз, а и от името на моите колеги мога да говоря, ще гласуваме „против” закона.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От водещата комисия законопроектът е приет. Нашата комисия последна разглежда този законопроект. Давам думата на вносителя по отношение на поставените от вас въпроси.

ТАНЯ МИЛЕВА: Госпожо председател, по отношение на параграф 16, мисля, че това беше първият ви въпрос, защо разделяме язовирите, един път правата на собственост да се упражняват от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, а в другия случай от министъра на земеделието и храните. Искам да направя следното уточнение: по отношение правата на министъра на икономиката, енергетиката и туризма това касае само комплексните и значими язовири. Другите язовири, при които министъра на земеделието и храните ще упражнява правата, това са тези, които не са актувани от общините.

ПЕТЯ РАЕВА: Кой орган от името на министъра ще извършва тази дейност с тези язовири, които не са актувани от общините?

ТАНЯ МИЛЕВА: Не мога да кажа министъра на земеделието кого ще определи. Не мога да ви дам отговор.
В параграф 16, с който се създава чл.100а се предвижда с наредба на Министерски съвет да се уреди възлагането на стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовирите публична държавна собственост, защото въпросът ви беше как ще се уреди това нещо.

ПЕТЯ РАЕВА: Аз не съм съгласна, че такива публични отношения трябва да се уреждат с наредба. Такива публични отношения, които касаят общонационална собственост, която е свързана с голяма регламентация в публичния сектор не може да се регламентира с наредба, това се регламентира със закон.
Отговорете ми и какви са тези оператори, които сте сложили в ал.2.

ТАНЯ МИЛЕВА: Национален хидроенергиен и национален хидромелиоративен, това всъщност са „НЕК” и „Напоителни системи”.

ПЕТЯ РАЕВА: Вие с една алинея давате на „НЕК” качество на национален хидроенергиен оператор при положение, че „НЕК” е търговско дружество по Търговския закон. Не може едно търговско дружество да бъде национален хидроенергиен оператор и не може едно търговско дружество, като „Напоителни системи”, това не е държавна агенция. Една държавна или изпълнителна агенция може да бъде оператор. Извинявайте, явно досаждам на цялата комисия, но толкова неграмотни текстове, не знам с юристи консултирано ли е това нещо, моля ви! Нека изпълнителния директор на „НЕК” да вземе отношение – може ли „НЕК” да бъде оператор при положение, че е търговско дружество по Търговския закон. По същия начин са и „Напоителни системи”, не може национален хидроенергиен оператор да бъде търговско дружество, което няма статут на агенция, която да задава политики.
ТАНЯ МИЛЕВА: Първоначално идеята беше изрично да бъдат разписани „НЕК” и „Напоителни системи”. Впоследствие се прие да бъде по този начин разписано, като това нещо тепърва ще се определя с акт на Министерски съвет. Първоначалната идея беше тази, но това не означава, че ще е така. Грешката е моя, извинявам се.

ПЕТЯ РАЕВА: Махнете този текст, който абсолютно нищо не означава и след се вземе решение на Министерски съвет тогава променете пак закона. Аз сто пъти повтарям, че трябва да се направи един Закон за хидромелиорациите с водеща комисия Комисия по земеделие и гори, където да се определи статута изобщо на напояването и всички други такива дейности в България, а не с една алинея да определяте хидромелиоративния оператор, който не съществува в правния мир.

ТАНЯ МИЛЕВА: По другите теми. Питахте за оператор. В параграф 52, с който се правят изменения в Допълнителните разпоредби се предлага дефиниция на оператор, това е т.95, така че когато едно юридическо лице попада в тази хипотеза може да се счита за оператор по смисъла на този закон.

ПЕТЯ РАЕВА: Много се извинявам, но вие какво искате да кажете – че една община с решение на общинския съвет ще си избере оператор на язовир публична общинска собственост и той може да извършва и стопанисване, и поддържане, и експлоатация на целия язовир! Това е абсолютно безумно! Този оператор, това юридическо лице може да има предмет на дейност – продажба на дрехи в МОЛ-София! Не може така да квалифицирате оператор, който ще извършва стопанисване, поддържане и експлоатация без да му дадете някаква рамка на този оператор – какво трябва да извършва, на какви изисквания трябва да отговаря и най-важното какво ще прави в този язовир, който е по параграф 62, риба ли ще отглежда, стената ли ще поддържа, ще коси тревата по сухия откос на язовира, какво ще прави съгласно този параграф 62.

ТАНЯ МИЛЕВА: Параграф 62 третира хипотеза, тъй като към този момент имаме, по данните, с които разполагаме, под „ние” визирам всички колеги, които сме се занимавали от различните министерства, за липсата на оператор. Дадена е възможност на общините в срок от три месеца да си изберат оператор по смисъла на Закона за водите, тъй като тук се касае за водно-стопанските системи и съоръжения, т.е. не всяко юридическо лице, което се занимава с друга, неприсъща дейност и в случай, че общините не се възползват от това си право, тогава влиза в сила разпоредбата на параграф 62. Това е идеята, да имат възможност да си изберат и да гласуват.

ПЕТЯ РАЕВА: Добре, не сте наясно.

ТАНЯ МИЛЕВА: Имахте въпрос за параграф 58 за параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби, който се отменя по отношение изваждането на капитала.

ПЕТЯ РАЕВА: Да, зададох въпроса директно на „Язовири и каскади”, дали язовирите публична държавна собственост са в капитала на дружеството или не са в капитала към настоящия момент.

МИЛЧО ИВАНОВ: Към настоящия момент са в капитала на дружеството.

ПЕТЯ РАЕВА: Точно по тази тема имах отношение. По сега действащия Закон за водите, който има приети текстове 2003-2005 година, параграф 4 задължава ресорния министър и изпълнителния директор на дружеството да се изкара от капитала на дружествата тези обекти, които са по чл.13 от Закона за водите с ревалоризираната им стойност. В момента и това търговско дружество не е изпълнило сега действащия закон, колеги, а представете си новия действащ закон как ще бъде изпълнен и какво ще се случи изобщо с тези обекти.
Нямам повече въпроси към вносителя, тъй като вносителя не може да отговори на нито един от въпросите ми. Явно в пленарна зала ще се развият тези неща. Като гледам ще си го приемете този закон, въпреки, че сме против. Нямам какво повече да кажа.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други предложения и въпроси има ли? Аз все пак бих посъветвала вносителя, на база бележките, там където експертите и правистите установят резон, да вземете отношение за второ четене. Колеги, ако няма други предложения, предлагам да преминем към гласуване.
Който е „за” приемането на първо четене на законопроект за изменение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27 март 2012 г. за първо гласуване, моля да гласува.
„За” – 13 гласа „Против” – 6 гласа „Въздържал се” – 1 глас
С 13 гласа „за”, 6 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” законопроекта се приема на първо четене.

Уважаеми колеги, следващите точки от дневния ред - Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 254-01-28, внесен от н.пр. Христо Бисеров на 06 март 2012 година и Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за горите, № 254-01-29, внесен от н.пр. Христо Бисеров на 06 март 2012 година, касаят уреждането на една и съща хипотеза, вие сте се запознали с това, по повод решение на Конституционния съд. Такива хипотези съществуват в още 15 закона и по този повод група народни представители по инициатива на Правната комисия изготвят законопроект, който да уреди тези случаи, съгласно това решение във всички законопроекти, а именно – независимо от размера на определена санкция всеки да има право да обжалва тези решения. В тази връзка аз ви предлагам да приемем процедурното решение в момента да отложим разглеждането на тези два законопроекта, тъй като те са ни разпределени като водеща комисия до входирането на този общ законопроект, който ще урежда всички случаи и съгласно процедурата, тъй като уреждат една и съща хипотеза, да се разгледа един законопроект, който урежда всички случаи. Други предложения има ли? Няма.
Който е „за” приемане на процедурното предложение, моля да гласува.
„За” – 13 гласа „Против” – 2 гласа „Въздържал се” – 3 гласа
С 13 гласа „за”, 2 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По точка 4 „Текущи” има ли въпроси? Да, господин Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Искам да поканим министъра на земеделието и храните д-р Найденов във връзка с тази Наредба, която е за специфичните изисквания за млечните продукти, защото вече има публично различни мнения, но според мен има доста сериозни проблеми, които могат да възникнат. Иска ми се в рамките на комисията да поканим и асоциациите на млекопреработвателите, да чуем и двете страни. Струва ми се, че начинът, по който се тръгва не е най-добрия. Така че правя предложение да поканим министъра в удобно време, но не и да го отлагаме много, разбира се.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбира се, господин Михалевски, ще отправим такава покана. Днес тази наредба е приета от Министерски съвет. Ще отправим тази покана, ако е възможно за другата сряда да поканим министъра и ще ви уведомим. Да, господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Ако това се случи другата седмица, предлагам да зададем на министъра и въпроса какво се случва с оградата, за шапа говоря, която тръгнахме да строим, сега не я строим, да ни се каже какво се случва. И този санитарен кордон, за който по всички закони, наредби, включително и по тези на Европейския съюз, са изтекли правата на този санитарен кордон, няма ли един, който да се появи и да отмени този санитарен кордон и да не мъчи хората, които са в този санитарен кордон. Другата седмица министъра и това да каже, защото там има производители, които не могат да си реализират продукцията вече втора година.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, господин Атанасов, ще отправим запитване и по този въпрос. В рамките на утрешния ден официално ще поканим министъра за изслушване по двата въпроса, които предложихте току-що. Щом получим потвърждение за датата, на която министъра ще дойде, ще поканим и асоциациите.
Ако няма други въпроси, закривам заседанието и ви пожелавам приятен след обяд!


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА


32093 знака