Гласуване на общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, съставен въз основа на приетите на 12 юли 2012 година за първо гласуване, два законопроекта, а именно:
- № 254-01-20, внесен от н.п. Христо Бисеров на 06 март 2012 година
- № 254-01-76, внесен от народните представители Десислава Танева, Искра Фидосова, Димитър Аврамов, Юлиана Колева и Христо Христов на 03 юли 2012 година.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 86

На 19 юли 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Гласуване на общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, съставен въз основа на приетите на 12 юли 2012 година за първо гласуване, два законопроекта, а именно:
- № 254-01-20, внесен от н.п. Христо Бисеров на 06 март 2012 година
- № 254-01-76, внесен от народните представители Десислава Танева, Искра Фидосова, Димитър Аврамов, Юлиана Колева и Христо Христов на 03 юли 2012 година.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 15,30 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева - председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден, колеги, откривам днешното заседание на Комисия по земеделие и гори. Заседанието има кворум и можем да започнем.
Колеги, предлагам съгласно процедурата да започнем работа.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за горите”, това е проект за второ гласуване.
Който е „за” приемане на текста, моля да гласува.

„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 6 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 6 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 1 има постъпило предложение на народни представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова.
Вносителите искат ли думата? Да, господин Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Съвсем накратко, госпожо председател, благодаря за дадената ми дума. Всъщност ние предлагаме една редакция на ал.10 в чл.13, където е разписана нормата „може” след думата „пожари”. Ние предлагаме да отпадне думата „може”, т.е. да стане по-императивен текста, който съществува. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Моля за становище на Изпълнителната агенция по горите или министерството. Да, господин Каменов, заповядайте.

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, становището на Министерство на земеделието и храните и Изпълнителна агенция по горите е да не се приема този текст, тъй като в момента това е една възможност, „може”, и трябва да отбележа, че и миналата година и тази година го правим да е едновременно, така че по всяко време може да се възползваме от тази възможност. В същото време, ако се налага в различно време да се прави инвентаризация или горскостопанско планиране да се възползваме от другата възможност. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михалевски, имате ли реплика?

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Вижте, това е текст, който според мен ще въведе по-добра дисциплина при планирането и действието, иначе както е разписан текста, той практически става неизползваем, очевидно каквато е и преобладаващата практика до момента и затова смятах, че това е добре, за да може да има една по-голяма дисциплина и скорост при изработването на тези планове. Но в крайна сметка ще реши комисията да подкрепи или не, но аз смятам, че текста е полезен.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михалевски, само искам да кажа, че този текст беше дебатиран още от самото начало и практически в момента възможностите и едновременно да се възлага и по отделно, с вашето предложение практически ще стесните тази възможност. Напротив, включително и самите изпълнители, когато се кандидатства по това възлагане ще стесните също кръга им предвид обема на поръчката.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Госпожо председател, аз съм го предложил. Ще отчетем след това практиката, за да видим какво се случва. Аз смятам, че не е добра.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В момента съществува възможност по закона да се работи практически и по вашата хипотеза, и по другата, това само искам да уточня.
Колеги, преминаваме към гласуване. Който е „за” приемане на предложението на народни представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова, моля да гласува.

„За” – 7 гласа „Против” – 1 глас „Въздържал се” – 10 гласа
С 7 гласа „за”, 1 глас „против” и 10 гласа „въздържал се” предложението не се приема.

Колеги, подлагам на гласуване параграф 1, така както е по доклада. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текста се приема така, както е на вносител.

Уважаеми колеги, постъпило е предложение на народни представители Иван Костов, Иван Иванов и Михаил Михайлов за създаване на нов чл.29а. Колеги, становище от Изпълнителната агенция по горите.
Добре, ще го прочета от текста на вносителя, не по доклада, чета текста на вносителя:
„Алинея 2 При изпълнение на задълженията на собственик, концесионер или наемател по предходната алинея, общината, на чиято територия е съоръжението, поема временно управлението, с цел осигуряване на обществен достъп до специалните горски територии.
Това е записал вносителя. Становище на Изпълнителната агенция.

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Нашето становище е да не се приема този текст, той чисто правен, но с две думи ще кажа, че ако се прилагат процедури по чл.73 това означава промяна на предназначението или изключване от горските територии и съответно тази територия става урбанизирана, и след това вече за нея не се прилага Закона за горите. Просто този текст не е съотносим към Закона за горите. Освен това се нарушават и ограничават силно правата на собствениците на съоръженията, в един момент да минат под управление на общината.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, има ли някой за вносителя да присъства тук? Няма. Госпожо Колева.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Много странно е това предложение от страна на Синята коалиция, която е толкова голям радетел за защита правата собствениците, те в момента предлагат точно обратното – ограничаване правата на собственици.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища има ли? Ако няма, подлагам го на гласуване. Който е „за” подкрепа на предложението на народни представители Иван Костов, Иван Иванов и Михаил Михайлов, моля да гласува.
„За” – 6 гласа „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – 1 глас
С 6 гласа „за”, 10 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предложението не се подкрепя.

По параграф 2, 3 и 4 на вносител по обобщения доклад няма постъпили предложения. Колеги, има ли изказвания по тези параграфи? Ако няма, подлагам ги на гласуване.
Моля, който е „за” приемането на текстовете на вносителя за параграфи 2, 3 и 4, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 8 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 8 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

По параграф 5 на вносител има постъпило предложение на народен представител Божинов, има и редакция предложена от комисията. Моля за изказвания. Господин Божинов, заповядайте.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, какво предлага вносителя на този законопроект за изменение и допълнение на закона? Той предлага допълнение с параграф 8 на чл.54, ал.1. Какво гласи тя в действащия закон?
„Чл.54, ал.1 Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията се учредява за изграждане на:...” и в новата точка 6 се предлага:
„стъпки на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на Закона за устройство на територията – за срок до 20 години.”
Нека да го разшифроваме. Вие казвате, че тези лифтове и влекове, които са построени най-малко преди 20-25 години, защото последните 20 години такова нещо не знам да се е строило в България, вие казвате, че му давате право на строеж и му учредявате с това изменение право на строеж след като обекта е построен преди 25 години! Нали това казвате? Само че добавяте, че няма да плаща промяна на предназначението. И освен това му казвате, че за срок до 20 години, а то е построено преди 25 години. Какво казвате с това, да обясните първо вие. И да ви кажа аз какво предлагам. Щом сте се договаряли в тази посока, аз казвам, че от онези съществуващи лифтове, тези които за 20-30-40 години вече стават опасни и се нуждаят от модернизация и от подмяна, а са необходими за достъп до планините, за ски-спорт на съществуващите писти и учредените трасета, аз казвам така – не всички, а стъпки и станции необходими за подмяна и модернизация на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на Закона за устройство на територията за срок не по-дълъг от срока, за който е било учредено първоначалното право на строеж. Те са две групи: с фиксирано право на строеж за определено време и с неограничено право. Онези, от съществуващите, които са необходими, за които има инвеститор, за които има интерес, за които има обществена необходимост и ще се подменят, и ще се модернизират, тези стъпки вече са актуални, а не онези, които ще си стоят. И тези станции, за да станат действащи, ако правим нещо актуално, нещо необходимо, тогава да кажем – получаваш право на строеж с целите за подмяна и модернизация без да се променя предназначението. Моят текст е работещ, актуален, необходимо. Ако искате го приемете, ако искате оставете вашия – той не значи нищо, та макар и да сте се договорили с когото щете.
Вторият ми текст, точка 8. На трето четене на закона имаше много широка обществена дискусия, че развитието на ски-центрове е абсолютно необходимо и е фактор за развитие на икономиката на страната, за поминъка на хората от планинските райони, за развитие на ски-спорт. И ни сваляхте звезди от небето, сравнявахте с Алпите без да отчитате колко по-малка е България, колко по-ниска е, колко по-кратък е сезона и предложихте текст, с който за целия този набор от съоръжения инвеститора получава право на строеж и се състезава в последния вариант за правото на строеж, ако има други конкуренти и като го спечели не плаща промяна на предназначението. Това срещна много сериозен обществен отпор по две причини: първо, че онова, което е обществено благо, което много често е невъзобновяем природен ресурс не може принадлежащо на всички и публична собственост да става на някого без да си плати. И затова тези млади хора излизаха и реагираха.
Втората група, която реагира, без да е екологично насочена, техните разбирания, но хора с чувство за справедливост казаха – защо със закон ще се даде привилегировано положение на един инвеститор? Това беше втората група мотиви за протест. От другата страна бяха общностите, които искаха поминък, използване на този ресурс. И затова предлагам следния текст:
„Да се предоставя право на строеж върху поземлени имоти в горски територии...” чета действащия закон „...без право на промяна на предназначението на териториите за: национални и общински ски-центрове, писти, влекове и лифтове, когато участието на държавата и/или общините е не по-малко и не може да бъде по-малко от половината от капитала на дружеството, създадено с единствена цел развитие на ски-туризма, ски-спортовете и прилежащата инфраструктура.”
Този скромен текст, който решава само една практическа възможност за това, което обещавахте на обществото, за което имаше очаквания, не подменя изискванията на правилата за защитените територии, за Натура 2000, за цялото екологично законодателство, но там където е възможно, има природни дадености, ние казваме – не всичко на едноличния, единичния инвеститор, ако общността, обществото, общината и държавата има не по-малко и при вдигане на капитала не може да има по-малко от половината собственост на този капитал, тогава за тези обществени цели може да се учреди правото на строеж без да се заплаща промяната на предназначението. Ето го този компромис между онова, което вие предлагахте на трето четене, всичко на един инвеститор, ние казваме – може на този изграден с единствена цел – развитие на ски-туризма – защото твърде често този инвеститор няма и парите за съоръженията и парите за промяна на предназначението и няма нито една нова писта, и нито един нов лифт последните 20 години. А казвате, че ни трябват! Обещахте на хората от малките планини, че ще има нещо за тях. Ето, един вариант. Той е само един случай – който има парите и за промяна предназначението, и за лифтовете – нека си кандидатства. Но тук това е една възможност и малкия хотелиер, и малкия рестораньор, и тези, които се надяват да има и за тях нещо заедно с големия инвеститор и общността като цяло, да направят една, две, три, пет писти. Някой го смущава, че пише „национални и общински”, ако това ви смущава да го махнем. Ако искате да напишем - национална е тази ски-база, в която участва държавата, общинска е тази, в която участват общини. Но да направим нещо и за тези хора, които очакваха нещо от нас. Обсъдете го. Не мога да променя вашата политическа воля, но го предлагам най-добронамерено, като една мяра между крайностите, които взаимно се изключват. Това е, госпожо председател, моята мотивация и моето скромно усилие да помогна.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Божинов! Други изказвания по предложения текст има ли? Господин Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо Танева. Аз искам да предизвикам малко разисквания в текстовете, които са предложени по вносител. Аз ги коментирах и на първо четене, началния вариант на закона, но те останаха в страни, от другите с по-голям заряд текстове. Да, за параграф 5 говоря. Искам да ви върна малко назад.
В закона, който миналата година беше приет, в точка 4 на ал.1 е записано много ясно, че без промяна на предназначението са подземни електропроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, водопроводи, канализации, кабели и други елементи на техническата инфраструктура.
Тук е ясна волята на вносителя, тогава, и на законодателя, че се дава възможност на тези съоръжения, част от общо, така да я наречем – техническа инфраструктура, да могат да преминават и да не се натоварват с промяна на предназначението. Искам да попитам, тъй като не ми е ясно каква е мотивацията сега в измененията на точка 4 и свързаната с нея създадена точка 5 да се правят следните изменения:
Първо, отпадат подземните електропроводи и възниква въпроса – с какво те се различават от подземните газопроводи, нефтопродуктопроводи и т.н.
Втори въпрос, защо в точка 4, новата редакция се записва, че надземните и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия остават без промяна на предназначението и без ограничение на техния диаметър, защото веднага в следващата точка 5 и аз съзирам, освен всички други въпроси, които висят в моята глава, виждам, че отново се повтаря същото изречение - надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации със сечение над 1500 мм. Първо, имам добра представа от проблемите на водоснабдяването на България, но да ви кажа, че с този текст, извън очевидното желание да облагодетелстваме онези, които ще правят проводи за електрическа енергия, най-общо казано, ние ще затрудним максимално и ще поставим в по-неизгодна, по-труда и по-обемиста като финансови разходи позиция всички малки населени места, в България те са от порядъка на 400, които се нуждаят от подмяна до развитие на водоснабдителните системи за тях, за тях ще правим промяна на предназначението и всички допълнителни разходи, а за тези, които ще правят хидротехнически проводи за електрическа енергия ще им спестим този разход. И аз искам да попитам – какво наложи да разделите по този абсолютно необясним за мен начин, с очевиден приоритет за едните и очевидно утежняване за другите. Искам да чуя вносителите на този текст.
И е махнато изречението от действащия текст „...и други елементи на техническата инфраструктура”, което за мен е доста силно ограничаващо като елемент, защото ще се сблъска държавата с този проблем и ще трябва да го решава, така че много държа да направим този кратък дебат, за да си го изясним. И защо точно 1500 мм?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, преди да дам думата на господин Каменов да отговори на въпросите на господин Михалевски, други въпроси има ли?
Господин Каменов, заповядайте.

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Благодаря за този въпрос, защото ми дава възможност да разясня за какво става въпрос. Първо, когато става въпрос за тази инфраструктура, никога не е ставало въпрос за промяна на предназначението. В действащия закон от 2011 година това е уредено само с право на строеж и с учредяване на сервитут. Но за всичко, което е изброено тук - нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи и т.н., всичко това е в чл.54 за право на строеж и в чл.61 за учредяване на сервитут. Имаше абсолютно препокриване на текстове. Това, което е записано като право на строеж след това го има и в учредяването на сервитут, чл.61 . От началото на 2011 година, когато влезе закона в сила правим по две процедури за тези елементи, които са изброени – един път за право на строеж и втори път за сервитут. Идеята на закона от 2011 година е примерно само за съоръжението, без значение какво е, да кажем един нефтопровод, без значение какво е сечението, да се учреди право на строеж. Но този провод, нефтопровод или каквото и да е, то има сервитут, който се урежда със съответната наредба, с определени размери. Така че водим две процедури – и право на строеж, и сервитут за сервитутната зона. Защо го правим това предложение, разделяме нещата на две под 1500 мм и над 1500 мм? Това е заимствано от закона, който действаше преди 2011 година. То беше разделено точно на това сечение, затова сега го предложихме. И искаме да направим така, примерно за един кабел, това е съгласувано с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, който е с много малко сечение да бъде с една процедура, само с учредяване на сервитут, тъй като сервитута дава право на прокарване и преминаване. Не е необходимо да учредяваме право на строеж за кабел със съвсем малко сечение и отделно още една процедура за учредяване на сервитут за сервитутната зона. Затова сме го разделили, като тези нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, които са по-сложни като съоръжения те са винаги с право на строеж, а другите надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализация ги разделяме под 1500 мм и над 1500 мм, като тези които са под 1500 мм да бъдат само с учредяване на сервитут по чл.61, а които са над 1500 мм пак да има право на строеж за самото съоръжение и сервитут за сервитутната зона, която се изисква по наредбата за сервитутите за енергийни предприятия. Благодаря.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само да поясня как разбрах аз господин Михалевски. Той иска да каже, че сегашната точка 4 на вносител и новата точка 5 на вносител, взети комулативно и отнесени към точка 4 на действащия закон – какви са причините за различията, защото тук не става въпрос за сервитут, те имат един и същи ред, това което е в точка 4 в стария вие сте го разгнездили и малко разнообразили в 4 и 5, нали това искахте да кажете?

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Вероятно говорите за надземни и подземни проводи, за хидротехнически съоръжения, точка 4 когато е за производство на електрическа енергия. А в другия случай въобще за хидротехнически съоръжения, водопроводи, канализации вече го разделяме със сечение над 1500 мм.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз разбирам вашата логика донякъде, само че м чл.54 много ясно е записано – право на строеж без промяна на предназначението. Аз не съм сигурен в това, че вие ще може да направите определен водопровод за дадено населено място, има много такива случаи, който ще бъде с по-малък диаметър и ще го прокарате само със сервитут. Дълбоко се съмнявам.

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Така работеше закона от 2003 до 2011 година и нямаше никакъв проблем. Когато е под 1500 мм е само със сервитут, ние сме го съгласували това с Министерството на регионалното развитие.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси има ли? Изказвания има ли? Господин Петров има думата, след това господин Белев.

АДВОКАТ ПЕТРОВ от „Витоша-ски”: Искам само да кажа, че предложеният текст на точка 6 граничи с правния абсурд, т.е. какво казва текста – ще се учреди право на строеж на нещо, което вече е построено. Тоест как ще възникне вещно право пост фактум, тогава когато строежа е реализиран. Може ли по принцип някой да го обясни, защото на мен не ми се връзва. Ако няма право на строеж, тогава собственика на земята е собственик на всичко що е построено върху нея, тогава излиза, че ще правим една скрита приватизация, заобикаляйки Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, който сам по себе си ще доведе до разпродажба на държавна собственост, тъй като тя трябва да е държавна, ако няма право на строеж. Така че в този случай ние изпадаме в един правен абсурд. Кому е нужно след 20-25 години след 1987 година някому да се учредява право на строеж без съответно той да има такова до момента. Ако няма право на строеж, то вещта е собственост на собственика на земята.
По принцип предложения текст от народния представител Георги Божинов донякъде решава проблемите, т.е. например говори се за търпими строежи, а защо да не се говори за законно построени обекти, т.е. мисля че текстът трябва да третира и законните, защо по-голямото да не може, а по-малкото да може. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Колева, нека да чуем господин Белев, защото беше заявил изказване и ще ви дам думата.

ТОМА БЕЛЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, по отношение коментара на господин Петров относно точка 6, за която няма предложения, бих казал, че тях ги касае, точно „Витоша-ски” ги касае, защото техните лифтови съоръжения са без право на строеж. Господин Петров със сигурност ще предпочете да продължава да ползва държавен имот без да плаща. Вероятно е така. Но трябва да отчетем, че в противен случай, господин Петров, някой трябва да си вземе лифтовете и съоръженията и да се дадат на търг или на конкурс със съответните права.
По отношение предложението на господин Божинов, ние ги дискутирахме в коалицията и мога да кажа, че след като веднъж сме учредили право на строеж, т.е. сградата има всички вещни права учредени, тя може да се подменя, модернизира, реконструира както си иска, т.е. това вече сме го дали в точка 6 и няма смисъл да го повтаряме в точка 7.
Що се отнася до точка 8, а именно изграждането на национални и общински ски-центрове и ски-писти и влекове, както и в голямата дискусия, в другата сграда на Народното събрание, нашата идея и теза е, че държавната помощ, когато се оказва, защото това е форма на държавна помощ тя трябва да върви по съответното специализирано законодателство и не е мястото със Закона за горите да оказваме държавна помощ за един сектор, какъвто е ски-туризма. Ние нямаме нищо против ски-туризма, трябва да е ясно и когато една община иска да развива ски-туризъм, прави си общ устройствен план, оценява си го, таксите не са големи, не знам защо всички считат, че таксите са големи! Съотносими таксите за промяна предназначението за ски-пистите и ски-съоръженията относими към самото съоръжение са под 10 %. Нямаме основание да считаме, че точно тези 10 % са ключови за един инвеститор. Още повече, че когато се направи общ устройствен план вие може да направите смесени дружества, ако искате, за неговата реализация, ако искате може да го обявявате на търг, т.е. общината вече ще има пълните правомощия да развива проектите си както си желае. И тогава споменахме случая, че вече има едно наказателно производство срещу Италия, което е свързано с помощта за ски-туризма и няма смисъл да го повтаряме за България. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Белев. Госпожа Колева поиска думата. Да, господин Петров иска да направи реплика. След него, госпожо Колева.

АДВОКАТ ПЕТРОВ: Извинявайте, ще кажа само две думи. Казвам за последен път – благодаря на господин Белев, че се наема да ни адвокатства, но преди това трябва да завърши право, курса на обучение е 5-годишен.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Петров, ако обичате по същество.

АДВОКАТ ПЕТРОВ: Тоест да се казва дали имаме или нямаме права, единственият компетентен орган в тази държава е съда. Ако някой счита, че нямаме права, знае къде е българския съд, да го сезира и да каже той дали имаме или нямаме право на строеж. Цитираната разпоредба на параграф 6 не ни ползва въобще.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Параграф 5, точка 6.

АДВОКАТ ПЕТРОВ: Да, точно така, така че по принцип да учредяваме права пост фактум е изцяло безсмислено. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам само да допълня, че разликата между предложението на господин Божинов в първата му част, в точка 7 и предложението, което сме дали вносителите като редакция „станции и стълбове на съществуващи лифтове” е само в два абзаца и този текст дори е по-разширен. В текста на господин Божинов изрично е записано, че е необходимо за подмяна и модернизация, а в този текст липсва това уточнение и го прави по-общ, и това че нашето предложение е за срок до 20 години, тъй като сме го съгласували с организациите, а на господин Божинов е без срок. Така че да не се упражняваме сега в правно ораторско майсторство, това са двете разлики. Колкото текста на господин Божинов първия върши работа, толкова и другия.
Госпожо Колева, заповядайте.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Аз първо бих искала да се абстрахираме от спора – върши ли работа на „Витоша-ски” този текст или не върши. Ние коментираме текста такъв какъвто е и какъвто е удачен от гледна точка на това, че ако някой счита, че няма учредено право на строеж, но въпреки това има някакви претенции и права върху изграден вече лифт или влек, и този лифт или влек е търпим, забележете думата – търпим, тук не става въпрос за законен, а става въпрос за търпим. Ако беше законен нямаше да се използва думата търпим. Той е търпим по Закона за устройство на територията, тогава той да се валидира чрез учредяването право на строеж, ако в случай, че реши на същото това място да подмени съответната колона или съответната станция. Това е смисъла на текста. Дали ще върши работа този текст на някой или няма да върши ние сме дали тази възможност, законова. Също бих отправила критика към текстовете на господин Божинов по първия пункт, от гледна точка на това, че по начина, по който е записан текста не дава срок на упражняване това право на строеж и респективно така се получава едно безсрочно притежание върху съответното право, защото господин Божинов, ако този лифт, влек или станция бъде унищожен по някакъв повод, или бъде амортизиран, когато вие разполагате с безсрочно право на строеж, вие в безсрочен период от време може да я подменяте. А що се отнася до втората точка, аз не бих гласувала за нея най-малко, защото не е придружена с абсолютно никаква пазарна процедура. По какъв начин ще си избират общините и държавата тези частни партньори, за които вие говорите в тази точка?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, господин Божинов, имате думата.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: На първата част ще ви отговоря спокойно, на втората – остро.
Първата част. Аз не се интересувам кой е собственик на лифтовете в Боровец и как ги е придобил, дали с една обща приватизационна сделка, между другото със сградите е станал собственик, не се интересувам от това. Не се интересувам и от „Витоша-ски”. Аз разсъждавам логично, че това са съоръжения на повече от няколко десетилетия, че те освен търпими са и опасни. И оня, който е готов на този терен, това необходимо съоръжение да го модернизира и подмени само в този случай, а не оня, който ще продължи да го експлоатира и може като врачанския лифт да паднат въжетата, в този случай който се заеме с модернизация тези стълбове при тази технология ще бъдат ли на същото разстояние, тези станции ще бъдат ли точно със същия обем или трябва да се пипне, да се направи, да е сигурно, да е модерно? Аз стимулирам този, който иска прогреса. И затова пиша този текст, а вие го оценявайте както искате. Аз съм бил искрен в намерението си да направя нещо добро.
А второто, дето ми казвате, че няма нищо пазарно, вие дето десет пъти гласувахте за оня, другия текст, дето само го нямаше името на човека, който можеше да получи правото на строеж без да плати и един лев, и да ми казвате, че това моето е непазарно, аз казвам – която община има инициативата, където държавата има инициативата и е преценила, че може да се направи нещо за ски-туризма нека да инициира тази активност, нека да извърви целия път с екологичното законодателство и с устройството на територията и да получи една преференция. Ако е такова дружеството, и ако е с единствена цел в този случай няма да плаща промяна предназначението. Повече няма да кажа дума. Гласувайте, дай боже да има кой да ви преценява, ако няма кой да ви преценява – той не заслужава да се бориш за него.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Филип Цанов искаше думата.

ФИЛИП ЦАНОВ: Почти два месеца се водиха преговори тук в Парламента, преди това в Министерство на земеделието. За жалост се чу само едната страна, само изискванията на еколозите се изпълниха, както виждаме текстовете абсолютно на 100 %, даже бих казал, че се сложиха повече рестрикции от сега и преди действащите закони. Искам да ви кажа, че тази спорна точка 6 е абсолютна правна нелепица. Това ще бъде една спирачка и познавайки добре проектите, които са заявени, 7-8 проекта, няма инвеститор, който да тръгне да го реализира и при положение, че му се ограничава срока и то, забележете, до 20 години, това може да е един месец, може да е една година, може да е три години, сложен срок – до 20 години. Аз ви заявявам съвсем открито и честно, че няма да се случи нито един от заявените проекти и всъщност с този закон се удовлетворяват единствено площадните изисквания на еколози, екозащитници и т.н. Тук въобще не се отчете желанието на общините, на планинските райони, които искат да развиват зимен туризъм, въобще не се чу нашата дума. Разбира се, ние не сме били поканени за съгласуване последващо и текста, където на този документ има подписите на всички екологични организации, нашите разбира се ги няма никъде, но това в края на крайщата е решение на хората, които водеха тези разговори. Искам да ви кажа като финал, че тези хора надали ще се примирят с това по никакъв начин да не се развиват техните райони. Предишният закон беше балансиран, включи се и тръжното начало, но знаете по какви обстоятелства беше наложено „вето” и сега всички се съобразяваме и правим една истинска подмяна на вот. Искаме консенсус с хора, които не желаят консенсус. Това нещо мисля, че не се е случвало в близките години – неправителствени организации да дават конкретни текстове, да се подписват под документи, това за мен е подмяна на вота, категорична подмяна. Ако хората искаха да гласуват за зелените партии и за зелената идея щяха да го направят 2009 година и сега те щяха да са в парламента. Аз апелирам към вас да си поемете отговорността като управляващи, като хора парламентаристи и като опозиция и да се консолидирате около текст, който ще даде възможност за развитието на туризма в тези райони.
За финал, последно за този текст – това със задна дата да узаконяваш нещо, което на практика е незаконно, мисля, че това ще падне и в Конституционен съд, ако се стигне и поемам ангажимента за този текст да сезираме Брюксел, Европейската комисия, за да си даде и тя становището за този текст. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте, представете се за протокола.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ, Сдружение за дива природа „Балкани”: Благодаря, госпожо председател. Искам да коментирам предложението за добавяне на точка 8 на господин Георги Божинов. Уважавам стремежа да се подпомогне развитието на този отрасъл в България. Считам, че в България има място за развитието на не малко, аз ги наричам за себе си, макар че може би не е най-точния термин, социални, малки ски-курорти в населени места, в които действително е хубаво децата да отидат зимата да се научат да карат ски, в които два месеца горе-долу е сезона, когато има сняг, хубаво е да могат хората на нормална цена, не скъпо, да могат да отидат и да карат ски, без това да може да се сравнява с курортите в Австрия или Швейцария, където и да било. Просто в България нямаме географските условия и тези напъни за мен са непонятни, да се конкурираме с тези страни. Но там са местата, където българина може да се научи да кара ски и така да се каже да получи умения в тази област най-малкото, на много по-ниска цена, отколкото примерно да пътува до висококачествени курорти или на скъпите карти в големите курорти. И това са курорти, които могат да бъдат направени така, че да не увреждат природата.
За мен , ако трябва да подпомагаме този сектор, не това е начина – да разбиваме едно законодателство съществуващо, едни норми от това законодателство. Ако смятаме, че има пречки във високите такси, трябва просто да намалим таксите в съответните наредби, защото това са наредби в горското законодателство и няма нужда да разбираме законодателство. Да приемаме законодателни норми, които след това имат последици, отражения в други законодателни норми, защото вашия текст, който вие предлагате точно това прави. Той цели един ефект, но има и още много други ефекти.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колега, ще ви помоля да се ограничите в рамките на три минути. Много напреднахме във времето.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Негативният екологичен ефект срещу който се борихме пак го предизвиква, пак допуска възможността да се унищожават природните паркове и точно за това сме против. Ако искаме това нещо да се направи, дайте да помислим и да променим наредбите. Това е нашето становище, затова и не подкрепяме този текст. Но иначе вашия стремеж е разбираем, подкрепяме го, ако искате това да се направи – дайте да променим наредбите. Още повече, че ако това се направи няма да има и обвинения за държавна помощ. Защото сега го правим само за ски-туризма и съответно всички останали икономически сектори ще страдат от високите такси за промяна на предназначението, ако се променят наредбите за промяна предназначението вече всички икономически сектори няма да страдат от такива високи такси за промяна предназначение и няма да има държавна помощ само за един сектор. Това е простата логика и затова ние не подкрепяме законодателни промени в тази посока, а ако действително са толкова високи тези такси, ами да променим наредбите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, това е работа на министерството. Колеги, много моля изказванията да са до три минути. Заповядайте.

ГЕОРГИ БАКАЛОВ, председател на Съюза на архитектите в България: Благодаря, госпожо председател, по-скоро една реплика. Изразихме нашето становище в писмен вид на Кръглата маса, която беше по този въпрос. Там ясно казахме, че всъщност промяна предназначението на земята, ако има такова, то води до опасност именно от инвазия на строителство в близост до тези съоръжения и носи една предпоставка за навлизане в един ценен ресурс, какъвто са горите. Но от друга страна, това което чуваме, постоянно се говори за право на строеж, говори се за инфраструктура, говори се за сервитути, бих искал само да вметна, че Закона за устройство на територията от гледна точка на устройството е основен и нашето мнение е, че Закона за горите режимирайки и давайки условия за съгласувателен режим би трябвало да бъде отнесен към съхраняването на ресурса. Не искам да коментирам колко са болни горите, не искам да коментирам това, че наистина устройството, понеже ставаше въпрос за общи устройствени планове, но общия устройствен план е схема, подробните планове са тези, които дават граници, които дават права. И всъщност от тази гледна точка нашите гори и планини, тук са и кметове, които тревожно изказват становища, че няма възможност за развитие, нека се даде едно развитие, но на професионална основа. Да се направят тези планове, не са никак скъпи, считаме, че това е държавна задача, особено когато става въпрос за държавен ресурс, нека подробните планове без смяна на предназначението обаче и в Наредба № 8, и в ЗУТ много ясно могат да се дефинират отделните съоръжения и всъщност инвеститорите да си плащат, но така да си плащат, че да няма пречка за развитие. Това е нашето виждане като специалисти, като професионалисти, защото ние също сме ползватели на този ресурс и ни боли, когато гората боледува. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Атанасов, имате думата.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз искам да обърна внимание, че това, което казах когато решихте да бъде три дни срока между първо и второ четене, просто се сбъдва тук, на тази маса. Много сме далеч от консенсуса, който вие прокламирате и казвате, че по всички текстове има общо взето консенсус, само по прословутия текст, който беше върнат от президента, само по него няма. Аз бих казал, че общо взето много трудно този законопроект ще заработи във вида, в който би трябвало да заработи. И когато казвах – защо бързате? – идеята ми беше следната – има ли я тази национална схема, за която толкова говорим, знаем ли какво искаме, знаем ли планината колко може да понесе без да се нанасят необратими последствия, искано ли е становището на нашите специалисти, които са в университета, в Института по гората, в Лесотехническия институт? Не ги видях тук на нито една сбирка. И това мен много силно ме притеснява.
Конкретно по текста, госпожо Танева, искам да кажа че просто нищо не правим. Няма да има резултат от това наше гласуване, а искаме да се случва нещо в този сектор. И точно тук е възела. И казвам, че с тези предложения, които искате на всяка цена да минат сега, просто нещата не се решават и закона няма да работи. Няма да бъде добре нито за едната, нито за другата страна, нито за третата. Искам просто да се спрете и предложението ми е – оттеглете го този закон, изградете цялостната концепция и тогава да го решаваме. Ние в момента го решаваме на парче.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, моля ви, по същество по текста, който комуникираме, а именно параграф 5, който урежда изменение в чл.54.
Заповядайте!

ПЕТКО ЦВЕТКОВ, Българска фондация „Биоразнообразие”: Съвсем конкретно по чл.54, точка 6, тя обслужва една основна идея на Закона за горите, всъщност това е важното да се осъзнае – че ние не обсъждаме закон за развитие на ски-спорта, а обсъждаме поправки в Закона за опазване и стопанисване на горите. От тази гледна точка, точка 6, която смятаме, че отразява един минимален консенсус и отразява интересите на гражданите особено на София и любителите на зимни спортове, и желаещите да имат гарантиран достъп до планината, тя отразява следното – казва, че за съществуващи съоръжения, този който желае искрено и честно да постигне обновяване има възможност да го прави и това да се случва по законов начин, а не под извинението, че ще обновяваме да строим изцяло нови съоръжения, да разширяваме просеки, да губим гора. Така че в тази логика на мисли, точката отразява тези мисли. А въобще решаването на развитието на ски-спорта е комплексно действие, което изисква приемане на общи устройствени планове, разработването им от общините. Ако има някакви пречки в тази посока те са в други закони и т.н. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте, до три минути.

ВАСИЛ МАРГИН, временно изпълняващ длъжността „кмет” на община Сапарева баня: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, присъствайки тук считам за необходимо да се вземе и нашето мнение предвид и защо подкрепяхме гласувания закон преди наложеното „вето”.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колега, обществения дебат е свършил. В момента сме на второ четене, моля коментирайте предложението на народен представител Георги Божинов или предложението на вносителя по обобщения доклад и убедете с мотивите си кой текст да се подкрепи. Много моля по същество! Този дебат е слушан, на сайта на Народното събрание е качено всичко от всички срещи – предложения, стенограми и т.н. Ние не може тази вечер да повторим всичко, което се изговори в последните седем месеца! Благодаря, до три минути и по текста.

ВАСИЛ МАРГИН: Съгласен съм, но мисля, че и преди това не беше по същество, имаше други изказвания.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, така е, на всеки го казвам и никой не се съобразява с това, което казвам. Достатъчно добронамерена съм, за да не прекратя по процедура общите изказвания.

ВАСИЛ МАРГИН: Искам само да кажа следното. Хареса ми изказването на преждеговорившия – да губим гора. Ами когато изключваме от горския фонд какво правим? Губим гора завинаги. И то не малко гора, защото едни писти са не малко декари гора. Ето тогава се губи гора.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние комуникираме конкретния текст. Изобщо не стои въпроса за промяна предназначението в параграф 5, чл.54.

ВАСИЛ МАРГИН: Искам като управляваща политическа сила да поемете отговорността, да вземете предвид нашето становище, да дадете възможност да се развиват нашите региони, защото при сега действащия закон се доказа, че това нещо не може да се случи. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има и други форми, няма да навлизам в общия дебат. Колеги, други изказвания има ли? Няма. Тогава предлагам да преминем към гласуване. Да, господин Тасим, заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател. Аз нямах намерение да се изказвам, защото на тази тема съм се изказвал поне десет пъти и се знае мнението ми. Смятам, че с точка 6 защитаваме интереса на държавата и на еколозите. Всеки има лични предпочитания, но аз от целия закон ще гласувам „за” само за този параграф 5, иначе концептуално имам много съображения да не приемаме този закон.
Моля да ми простят така наречените инвеститори, но ако имат сериозни намерения да ги обявят, да ги кажат на всички. Хората казаха, че ако това е възможно, може да стане с промяна на наредби, намаляване на такси и т.н., но обществото трябва да приеме това, а не да го правим по поръчка. Но управляващите създадохте толкова прецеденти в това законодателство, че натиска е огромен и сега се чудим какво да правим.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Божинов, реплика.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин Тасим, вие сте възхитен от точка 6 и не искате да погледнете моята точка 7, но ако при подмяната на този морално остарял лифт вместо четири стъпки трябва да се направят три, или вместо три – четири, това няма да може да стане, защото сме казали там – само ония два на два метра, където е стъпила. Добре, защо не приемате, че там където се подменя и модернизира, в това трасе ще има една свобода на проектанта и този който прави нова технология. И ще го оттегля, ако общините не смеят да кажат на висок глас устройва ли ги или не. Аз го правя за вас, ама вие седнахте на стола и не чух – да или не. Аз ще го оттегля за зала, няма да занимавам хората със себе си!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вие искате за втора реплика на господин Тасим.

ВАСИЛ МАРГИН: Искам за десет секунди да кажа, че подкрепям изцяло предложението на господин Божинов. Съжалявам, че преди не бях ясен, подкрепяме изцяло предложението, защото все пак е решение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Тасим, имате право на дуплика.

ЮНАЛ ТАСИМ: Аз ще се възползвам от това в Пленарна зала, а не тук да се повтарям. Ще дам един грозен пример, но много показателен, от преди няколко месеца. Помня едни дебати от предишен парламент за Пловдивския панаир. Пловдивския панаир – едно печелившо предприятия и как изведнъж държавата реши, че трябва да кани партньори. Знаете ли в последно време кой е собственик на Пловдивския панаир? Едноличен собственик имаме! Една марка, международна. В българските условия нещата се изменят, господин Божинов, това ме притеснява, а не добрата ви идея. Кметовете вместо да идват тук непрекъснато, да седнат да си направят едни хубави планове, да ги защитят, няма да загубят кой знае колко време, догодина при новото управление ще могат да представят техните претенции, но наистина да направим курорти.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, приключихме дискусията. По повод изказванията ще помоля господин Белев или някой от вас да вземе думата, защото лично аз многократно съм декларирала, че стигнахме до консенсус и в този смисъл продължихме, сега на основание изказването на господин Георги Божинов и неговото предложение в точка 7 и тъй като аз считам, че редакцията, която юристите и правните референти направиха по-обща от неговата, и в това определение като редакция на комисията общото, според мен, то включва това, което господин Божинов иска, без срока, не коментираме срока, срока е ясен, не коментирам в тази част. И тъй като и „Витоша-ски”, заради две думи, които смятам, че стесняват обхвата на точка 6 така както е дадена в редакцията на комисията, искам да попитам вие бихте ли се съгласили на едно такова редакционно предложение, преди да подложа всичко на гласуване, сегашната точка 6 като редакция е „станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи ...” да включим определението, с което, пак казвам – ще стесним обхвата на точка 6, но вие това изобщо не го разбирате и в момента текста е по-широк, но ако толкова настоявате вие, че това ще е пак пречката, да включим „необходими за подмяна и модернизация”, а в останалата част до края текста да остане същия.
Господин Белев, заповядайте.

ТОМА БЕЛЕВ: Ние сме против ограничаването, защото в този случай ние ще запазим същиствуващи лифтове, които са търпими и които няма да се подменят и няма да се плати на държавата. Защото ако запишем правото на строеж по отношение бъдеща модернизация, а не към сега съществуващи ще видите, че за половината лифтове никога няма да настъпи модернизация. Модернизацията е част от общото, господин Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Кое общото и кое е частното?

ТОМА БЕЛЕВ: Правото на строеж ви позволява основен, поддържащ ремонт.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Кое е по-общото?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По-общото е в редакцията на комисията за точка 6.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз съзнателно искам да кажа, че от това ще се възползва само оня, който е готов да инвестира и когато вече инвестира за подмяна и модернизация тогава ще се ползва от това право. Кое по-общото и кое по-доброто?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тъй като не знам защо този общ текст не ги устройва, а и те така казаха, да включим уточнение, чл.54, ал.1 казва кога се учредява право на строеж. „За станции и стълбове при подмяна на съществуващи лифтове и влекове, които...”.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: „И модернизация” вкарайте.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, значи има вариант на точка 6, който е общ и според мен може по тази редакция и подмяна и модернизация да се направи.

ТОМА БЕЛЕВ: Нито подмяна, нито модернизация са термини от ЗУТ.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако смятате, „Витоша-ски”, че и това няма да върши работа, кажете, за да не губим време да убеждаваме в момента организациите, да включим две думи „станции и стълбове...”.

ТОМА БЕЛЕВ: Значи ние го ограничаваме.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, ограничаваме това право.

ТОМА БЕЛЕВ: Не е смислено. В момента се опитваме да спестим едни пари.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не говорим за спестяване, при право на строеж също се плаща.
Моето предложение е да стигнем до нещо, което е същото, защото в момента редакцията на комисията на точка 6 е обща и това, което искат те се включва в тази редакция. Какво пречи да го включим изрично и те сами ще си ограничат тази възможност.

ТОМА БЕЛЕВ: Ако е „и включително”, ако искате сложете „основен ремонт, реконструкция ...” това, което излиза от ЗУТ, но само за нуждите на модернизацията не решава никакъв проблем.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да включим и тези два термина, които те са включили, съгласни ли сте?

ТОМА БЕЛЕВ: „...включително за основен ремонт и реконструкция”.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, юристите, какво е вашето становище?
Господин Белев, предвид предложението на господин Божинов и комуникацията, която се създаде, и към юристите се обръщам, точка 6 „станции и стълбове, включително за нуждите на основен ремонт, реконструкция....”

ФИЛИП ЦАНОВ: Аз не мога да разбера какво екологично има в тяхното предложение?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Цанов, ние сме поели политически ангажимент за консенсус по този текст с тях.

ФИЛИП ЦАНОВ: Единствено с еколозите!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точно така. Отворете стенограмите, в присъствието на министър-председателя.
Господин Петров, вие ще вземете ли отношение?

Реплика: Както искате го оставете, нищо няма да се случи.

АДВОКАТ ПЕТРОВ: Дали ще бъде казано по един или друг начин, за нас е все тая! Идеята на тези хора е да няма подмяна.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз ви питам за предложенията за редакция на текста, не ви питам тези хора какви са.

АДВОКАТ ПЕТРОВ: Аз казвам, за да продължа по-нататък.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, не казвайте това. Говоря за предложението. „Станции и стълбове на ...”, гледайте редакцията на комисията.

АДВОКАТ ПЕТРОВ: Не може да бъде „на съществуващи”, защото или го има или го няма правото на строеж.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Станции и стълбове за подмяна и основен ремонт на съществуващи...”.

АДВОКАТ ПЕТРОВ: Аз трябва да си скъсам дипломата на юрист! Разберете, не може да учредяваш право на строеж, след като си построил нещо! Това противоречи на основни принципи на правото.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Господин Петров, ще ви дам примери поне за 5-6 пъти в историята на развитието на българското вещно право, когато се легитимира правото на строеж върху съществуващи територии, и след 9-ти септември и т.н.

АДВОКАТ ПЕТРОВ: Да, след войните, знам за уреждане правата на бездомниците и т.н.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Продали са ви на вас нещо, вие смятате ли, че имате право на строеж или нямате?

АДВОКАТ ПЕТРОВ: Да, естествено.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Тогава какъв е проблема да ги подменяте и да ги ремонтирате тези неща?

АДВОКАТ ПЕТРОВ: Защото няма да съвпаднат стъпките поради новите технологии на старите места.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Никой не е казал, че на същите стъпки. Не пише, че трябва да са същите.

Реплика: Искат същите стъпки, на същите станции, същия капацитет.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Петров, последно?

АДВОКАТ ПЕТРОВ: Учредяване право на строеж за: подмяна на съществуващи.

Реплика: Защо съществващи?

АДВОКАТ ПЕТРОВ: Тъй като е необходима подмяната. Лифтове и влекове, те са комплект, лифтовете са стъпките и пилоните.
ФИЛИП ЦАНОВ: Не знаете какво са лифтове и стъпки и закони правите!

АДВОКАТ ПЕТРОВ: „Стъпки и станции...”

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ама защо гледате предложението на Божинов, редакцията на комисията трябва.

АДВОКАТ ПЕТРОВ: Защото неговото е по-добре редакционно.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, това е уточнено с регионалното министерство, с експерти по отношение на терминологията.

АДВОКАТ ПЕТРОВ: „Станции и стълбове, необходими за подмяна на съществуващи лифтове и влекове, които са законни или търпими съгласно Закона за устройство на територията.”

ДАМЯН СТОЯНОВ, Камара на архитектите в България: Въпросът е технически. Това са много некомпетентни, ретроградни виждания, че трябва да стъпи на същите стъпки, това е нещо, което е смешно. Няма как да се прави модернизация и каквото и да било, ако се използват точно същите стъпки.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Кой от юристите ще вземе думата?

...............Да уточним какво коментираме. След думата „влекове”, след запетаята се получава „станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са необходими за нуждите на техния основен ремонт и реконструкция” и продължава текста, както е в редакцията на комисията.

АДВОКАТ ПЕТРОВ: Основен ремонт и сега може да се прави, става въпрос за подмяна.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „включително за нуждите на техния основен ремонт, подмяна и/или реконструкция”. Кажете вашето становище по направената редакция.

ТОМА БЕЛЕВ: Ако ще вървим на нови основи, ние подменяме цялата философия на досега съществуващия текст. Значи, ние тук коментираме строежи, които са търпими.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, точно така.

ТОМА БЕЛЕВ: Ако ще правим изцяло ново, ами хайде да си вървим изцяло по закона с търг и т.н.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, тук говорим за подмяна на съществуващи съоръжения, които са търпими по ЗУТ.

ТОМА БЕЛЕВ: Значи няма проблем, със съществуващия текст, който предложиха юристите онзи ден, няма никакъв проблем да ги реконструирате, но ще стъпите на съществуващите основи, защото когато тръгнете да правите ново съоръжение...

ФИЛИП ЦАНОВ: Никога няма да стигнем до консенсус, защото от 7 месеца говорим едно и също!

Реплика: Модернизацията означава нови стъпки, нови станции, това е модерното! Те искат да остане старото положение!

ТОМА БЕЛЕВ: Пак казвам, няма проблем да направите ново, направете общ устройствен план и ги направете отново, няма проблем.

ФИЛИП ЦАНОВ: Кое няма проблем? На същите стъпки?

ТОМА БЕЛЕВ: Нов устройствен план и го изменете.

ФИЛИП ЦАНОВ: На 70-годишните, които са метър на метър?!

ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Аз в момента съм техническо лице, архитект съм, проектирал съм такива неща, смешно е да се говори, че може да се реконструират лифтове, да се модернизират в същите стъпки. Би могло да се мисли за някакъв вариант, в който стъпките да не са повече на брой, стъпките да се заменят, но е абсурдно да се оставя хипотезата лифтовете да се развиват по този начин. Това върви против обществения интерес да има въобще ски на Витоша.

ТОМА БЕЛЕВ: Е, Витоша, ние коментираме общи неща.

ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Не може в същите стъпки!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо, ако искате да вземете думата седнете на микрофон.

ВАНЯ БИЖЕВА, Коалиция „Природата за хората”: Извинете, господин Белев тук е приет като министър на финансите, вице-премиер по икономически въпроси или като група по интереси за натиск, т.е. за публичен интерес, както се обявява той. На второ място искам целия този дебат и текстове да преминава през един основен въпрос, много ви моля, има ли държавата България , столицата София интерес да имаме ски-сезон тази зима, искаме ли нещо да се случва за гражданите на София? В такъв случай моля ви нека да има експертни мнения, да има експертно мнение на масата. Господин Белев не е специалист по технологични въпроси, нито е проектант, така че него може да го слушаме в областта на управление на гори. Повече по този въпрос не виждам за какво трябва да говорим. Законът за горите също има социална функция, т.е. да осигури достъп на хората и то модерен, а ако вие се гордеете с Витоша, като бивш директор, столичани не се гордеят със състоянието на Витоша.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, моля ви, нека да продължим диалога. Давам думата на госпожа Петя Раева, народен представител. А вие по между си може и в друг формат да си говорите.

ПЕТЯ РАЕВА: Госпожо председател, имам забележка, първо, по начина на водене на заседанието – всеки си взима думата и тук се превърна в дебат, който излиза от контекста на предложените текстове. И коментираме отново и само „Витоша-ски”, не може ние като Комисия по земеделие и гори, когато става дума за стъпки на съществуващи лифтове, това е невралгичния текст, тук да става въпрос само за „Витоша-ски” и дали ще има сезон догодина. Догодина е точно след четири месеца, аз не виждам как ще се ремонтират лифтови съоръжения за четири месеца, първо. И изобщо не става въпрос за сезон догодина, по догодина или когато и да е. Ние сме Комисия по земеделие и гори и нека да коментираме текстовете по проектозакона, а не „Витоша-ски”, иначе това ще се превърне в протести, в изкривяване на целия дебат. Ако сме съгласни, да гласуваме „стъпки на съществуващи лифтове”, ако не махаме този текст. Нека да се обединим като компетентни народни представители върху текстовете.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Права сте, госпожо Раева, абсолютно права сте. Колеги, други предложения по текстовете има ли? Господин Цанов, заповядайте.

ФИЛИП ЦАНОВ: Изрично да се напише в този текст, точка 6, да се запише, че може да не съвпадат стъпките на лифтовите съоръжения. Това е коректни текст, че може да не съвпадат. При всички случаи ще са по-малко, защото старите технологии са с много близко разстояние от стълб до стълб. Новите технологии са дълги разстояния, така че много по-малка намеса ще има върху околната среда, ще има по-малко стъпки. Това предлагам.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Така. Госпожо Раева, заповядайте.

ПЕТЯ РАЕВА: Аз ви благодаря. Това вече е конкретно предложение по текста и нека в такъв случай редакционно да го изчистим. Тъй като пише „станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи” нека намерим редакцията, „станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове съгласно нови планове или нови проекти” – кажете как – да, нов проект по същата просека, примерно. Все още не съм направила предложение, но моята идея беше „станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове....”. Изчакайте, изгубихме час и половина да говорим за „Витоша-ски”.
Добре. Имам предложение, госпожо Танева, „станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове по същата просека, които са обявени за търпими” и нататък текста продължава.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Божинов, имате думата.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предлагам следния текст: „необходимите станции и стъпки за модернизация на съществуващи, обявени за търпими „ и т.н., необходими за модернизация.

Реплика: Технически е издържано.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По същата просека, разбира се, това не го коментираме.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За „просека” нямаме нормативно определение.

ПЕТЯ РАЕВА: Добре, трасе.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Съществуващо съоръжение.

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Терминът е „съществуващо трасе”, в Закона за горите имаме „трасе на лифтовите съоръжения”.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Значи става така „необходимите станции и стълбове по съществуващо трасе на лифтове и влекове, за модернизация, подмяна и/или реконструкция, които са търпими строежи ..” и т.н.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да. Господин Белев?

ТОМА БЕЛЕВ: „станции и стълбове за съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията, включително за нуждите на основен ремонт и тяхната реконструкция.”

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре. Крайният текст на точка 6 е „станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията, включително за основен ремонт, реконструкция и подмяна – за срок до 20 години.”

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Заедно с думата „необходими” отпред.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре. „станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията, включително за основен ремонт, реконструкция и подмяна – за срок до 20 години.” Няма нужда от „трасе”, не, казах без „необходими”.

ТОМА БЕЛЕВ: „Необходими” не казва нищо, те са за нуждите на основен ремонт, реконструкция и подмяна.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, „за нуждите” да го направим „станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията, включително за нуждите на основен ремонт, реконструкция и подмяна – за срок до 20 години.”

Реплика: И „модернизация”, нормално е едно техническо съоръжение да се модернизира.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, това е вече само натрупване на думи.

Реплика: Модернизацията е нещо съществено, същностно за един технически обект. Нека е „модернизация”, да не е толкова консервационистично.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И така – точка 6 „станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията, включително за нуждите на основен ремонт, подмяна, реконструкция или модернизация – за срок до 20 години.”

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вкарайте и „необходими” и става ясно.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре. Благодаря на всички за крайната редакция./аплодисменти от залата./
Сега да преминем към гласуване.
Предложението на господин Божинов в частта по точка 7 предлагам да гласуваме, като по принцип философията се подкрепя. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 19 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
Единодушно се подкрепя предложението.

Предложението на господин Божинов в частта по точка 8. Който е „за” моля да гласува.
„За” – 4 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 15 гласа
С 4 гласа „за”, нула „против” и 15 гласа „въздържал се” не се подкрепя предложението по точка 8 на господин Божинов.

Колеги, да гласуваме предложената редакцията на точка 6, която изчетох и по която от организациите се изрази съгласие. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 19 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С пълно единодушие се приема редакцията на точка 6.

Подлагам на гласуване параграф 5 по редакция на комисията, като точка 6 е съгласно редакцията, която току-що гласувахме. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 15 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 15 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” параграф 5 се приема.

Колеги, преминаваме към следващите параграфи. По параграф 6, 7, 8 и 9 няма постъпили предложения, няма редакции на комисията. Който е „за” , моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

Колеги, по параграф 10, 11 има предложени редакции на комисията, имате ли някакви въпроси? Добре, няма, благодаря. Подлагам на гласуване амблок редакциите на комисията по параграфи 10 и 11, който е „за” моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

По параграфи 12 и 13 няма предложения. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

По параграф 14 има предложена редакция на комисията. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

По параграфи 15 и 16 няма постъпили предложения. Колеги, коментари имате ли? Няма. Който е „за” приемане на параграфи 15 и 16 моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

По параграф 17 е предложена редакция на комисията. Въпроси има ли? Няма. Който е „за” приемане на параграф 17, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

По параграфи 18, 19 и 20 няма постъпили предложения, който е „за” приемане на текстовете на вносителя, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

По параграф 21 има постъпило предложение на народни представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова. Предвид редакцията на комисията, която сме дали, като проект, ние приемаме това предложение по принцип. Даже мога да кажа, че определението за специализираните институции сме го взели от нормативните актове на социалното законодателство, така че е изчистен текста.
Господин Михалевски, като вносител имате думата.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз ви благодаря, че сте приели предложението, но все пак ми се струва малко необяснимо защо разделяме режима, макар и за социални услуги, защото в първоначалния вариант въобще не беше за социални услуги.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За това е било винаги.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не, в първия ЗИД нещата бяха други, но аз не съм сигурен в това разделяне, защото де факто създаваме два режима, два подхода в горските територии.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Защото имат социални функции, включително за лечение на тежко болни, включително за подрастващи, вие го знаете много добре. Даже съм извадила от Кодекса за социално осигуряване определенията за социални заведения и считам, че това е нормално.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: А има ли конкретни искания от институции, като защитени жилища, които ще правят в горските територии?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не мога да кажа точно, но от там беше поставен проблема. Ще се постарая на следващото заседание да ви дам точна информация.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това ми е притеснението и държа да го отбележа за стенограмата, че за първи път създаваме различен режим, независимо, че е с благородни намерения.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, определенията са по социалното законодателство. Отбелязвам го!

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Нали знаете, че пътя към гроба е покрит с благородни намерения. Държа да го отбележа за историята и за стенограмата, ще дойде време и ще видим дали това е пътя.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще влезете в историята, не се притеснявайте.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други предложения има ли? Няма.
Гласуваме принципна подкрепа на предложението на Димчо Михалевски и Корнелия Нинова, и редакцията на комисията – предлагам да ги гласуваме ам блок. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 17 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
Със 17 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” текста се приема.

По параграфи 22, 23, 24, 25,26 и 27 няма допълнителни предложения. Въпроси има ли? Няма. Който е „за” моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

Колеги, обявявам 10 минути почивка по молба на колегите, след което ще продължим.

/След почивката заседанието е подновено в 17,20 часа/

Колеги продължаваме. По параграф 28 има постъпило предложение на господин Михалевски и госпожа Нинова, което се подкрепя от работната група и имаме предложена редакция. Някой иска ли думата? Не. Колеги, предлагам да гласуваме ам блок предложението на господин Михалевски и Нинова и редакцията на комисията, който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 17 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
Със 17 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” текста се приема.

По параграф 29 няма предложения. Предлагам да гласуваме параграфа на вносител, който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текста се приема.

Има постъпило предложение на народен представител Иван Иванов. Въпроси има ли? Няма. Който е „за” моля да гласува и подкрепа на редакцията на комисията.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текста се приема.

По параграф 30 има постъпило предложение и редакция на комисията, като в редакцията по точка 2 има техническа грешка в доклада. Ще ви я изчета как трябва да бъде, като всъщност се заличава израза „без спазване на изискванията на наредбата по чл.95, ал.2, т.2”.
Точка 2 добива следния вид:
„2. разрешава предлагането на пазара на територията на Република България на горски репродуктивни материали, предназначени за изпитване, научни цели, селекция или генетична консервация, както и на генеративни единици, които не са предназначени за лесовъдството;”
Въпроси има ли? Няма. Предлагам да гласуваме принципна подкрепа на предложението на Иван Иванов и гласуване на редакцията на параграф 31 по доклада с редакцията, която изчетох. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текста се приема.

По параграфи 31,32, 33, 34 няма постъпили предложения. Въпроси, предложения има ли? Няма. Който е „за” приемане на параграфите по доклада, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текста се приема.

По параграф 35 има постъпило предложение на народни представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Те са няколко.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, те са няколко, но са по отделни членове, а този параграф е само за чл.111, после ще представя и другите ви предложения.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Видях, че в следващи параграфи, в чл.213 сте записали. Приемам да бъде в 213 с една добавка, една корекция, ако ми позволите „производство на електрическа енергия”, а не само на „енергия” както сме предложили.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И не само това.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: И „технологична” да отпадне, да остане само „обла дървесина”.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Знаех си, че сте се консултирали. Така и така стана дебат по тази ал.3, имаме още нещо предвид, тук са и специалистите. Предвид на това, че определение за „обла” няма в Закона за горите, нито в съответните наредби, предлагаме вместо „обла” да запишем „необработен дървен материал от едра строителна дървесина”.
В действащия Закон за горите няма определение за „обла” дървесина.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: А „едра строителна” има ли я записана някъде?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има „необработен дървен материал” и има определение. Има и „едра строителна дървесина”, но може би трябва да дадем думата на Изпълнителна агенция по горите, тъй като ги уточняваме като категории.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ако позволите. Мисля, че само с „едра строителна дървесина” ще обхванем само едната част, защото има и технологична дървесина, има и дърва за огрев.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Технологична е след първа преработка.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Нашата идея е да не допуснем да се ползва в най-общия смисъл дървесина, която е добита, която е годна за едра строителна дървесина, за технологична дървесина, за дърва за огрев, да не допуснем тя да бъде употребявана за производство на електрическа енергия. Това е идеята.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, целите са едни и същи.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Още повече, че ако погледнете решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, тя много ясно е написала – отпадъчна дървесина след обработката, съответно вършини, клони и т.н., които са останали при добива, това е всъщност целевата група, която държавата подпомага.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само искам да ви кажа, че има определение какво е „биомаса” и то пак е в Закона за горите, какво представлява. Нека да дадем думата на специалистите.

КРАСИМИР КАМЕНОВ: За едрата строителна дървесина ще кажа, че по принцип това, което е разписано като норматив е по категория „дървесина” и „едра строителна дървесина е с размери на асортимента с диаметър на тънкия край над 18 см”, така че тази дървесина се защитава да не се използва за възобновяема енергия.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: От какво се защитава, какво е това понятие „защитава се”? Няма такъв термин.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В смисъл, че не може да се ползва за енергия, за производство на електрическа енергия.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Смятам, че въпроса е много хлъзгав. Ако ние създадем конкуренция, правомощия да се използва технологична дървесина, която в друг смисъл се използва за преработка примерно в големи предприятия като „Свилоза”, „Кроношпан”, „Средна гора” и прочие, и в един момент отпуснем края, в същия този момент държавата стимулира и дава преференциални цени, извинявайте, ама къде отива конкуренцията?
Тогава бих предложил следното „Не се разрешава ползването на едра строителна дървесина, технологична дървесина и дърва за огрев от горски територии – държавна и общинска собственост за производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.”. И толкова.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров иска думата.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, първо, искам да ви кажа, че и „Свилоза”, и „Монди” имат такива инсталации за производство на енергия от биомаса. Как ще разделите това, което купуват, те купуват по половин милион кубика на година, как ще ги контролирате какво вкарват в тези инсталации, какво не вкарват. Второ, тези предприятия, които използват дървесината за целулоза не изкупуват материал с диаметър под 12 см, който отива дърва за горене или пак се води технологична дървесина. Това какво ще го правим, ще го палим на сечищата, или какво ще правим, пожари ли ще правим? И последно, когато имаме свободна пазарна икономика, ако на някого му продаваш домати можеш ли да го задължиш да ги прави на салата или на доматено пюре? Тук отиваме в едни крайности, в някакво заяждане със сектор от промишлеността, в което не виждам причина. Да, съгласили сме се, логично е едрата строителна дървесина да не се дроби, да не се прави енергия, защото от нея се правят мебели, греди за строителството и т.н. Но да отиваме в крайности! Казвам ви, това ми прилича на заяждане с определен отрасъл!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте. Представете се за стенограмата.

ИНЖ.ДИМИТЪР ДЖОКОВ, Коалиция „Да спасим горското предприемачество в България”: Аз не смятах да се изказвам по тази тема, но какво означава „обла” дървесина и „едра строителна дървесина”. Колегата Каменов обясни за едра строителна дървесина, обаче освен „едра строителна дървесина” има и „средна строителна дървесина”, и „дребна строителна дървесина”, има и категория „дърва”. Това са четирите категории, които използваме в горското стопанство. Проблемът е следният – тези предприятия, които произвеждат електричество от дървесина се подпомагат в цената на тока от държавата. А тези, които произвеждат хартия, плоскости, пелети, те не се подпомагат от държавата. Те са на свободния пазар. И тогава става нерегламентирана конкуренция или помощ, от едните за сметка на другите. За „Монди” знам, че имат фабрика за производство на електричество, но те го произвеждат от отпадъчна дървесина при преработката и производството на хартия, т.е. от кори и от изрезки, които изкупуват на свободния пазар. Аз лично им доставям изрезки, те ги смилат и произвеждат електроенергия основно за собствени нужди.
Относно диаметъра на тънкия край, който господин Димитров каза, че изкупуват тези предприятия, не е 12 см, а е 6 см, това е диаметъра над който изкупуват всички изброени предприятия. Аз лично доставям и на „Монди”, и на „Габровница” такава дървесина. Затова нашето становище, което е подкрепено от становището на големите преработватели, които в момента ги няма, но днес разговаряхме с тях, те са го дали в комисията, е че не бива да се допуска от строителна дървесина и дърва да се произвеждат технологични трески и енергия, която да се подпомага от държавата. Това е, приключих.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров иска думата.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Някой пак нещо не е разбрал. Тази енергия не се подпомага от държавата, а тази енергия е по изисквания на Европейския съюз, каквито ангажименти ние сме поели - да имаме определен процент от енергията до някакъв срок, т.е. това е ангажимент поет към Европейския съюз и никой не е тръгнал да подпомага някого. И ако цената е по-висока от на АЕЦ-а, това е защото тези инсталации по изчисленията на ДКВР струват толкова, че цената трябва да бъде такава. И задавам следния въпрос – значи ще може да горим дърва в печката, а няма да може да горим дърва в инсталация, която дава топлина, като вторичен продукт за отопление на цели градове? Търся логиката в това, което искате – няма логика.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михалевски, имате думата.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин Димитров, направих си труда и извадих няколко решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 2007 година, последното е от 2012 година. Навсякъде вижте какво пише – „Определя преференциална цена за продажба на електрическа енергия произведена от централи чрез пряко изгаряне на следните видове биомаса: отпадна дървесина от горско стопанство, стърготини от преработван”; минавам на следващото решение „биомаса получена от почистване на гори, горско подрязване и подкастряне, по-специално дървен скраб и други субпродукти получени в резултат от дейността на експлоатация и управление на горския фонд.” По-нататък, отново „биомаса получена от гори и горско подрязване „ и т.н. Никъде, формулирайки цената, а всяко едно от решенията има много подробно, в десетки страници описано сравнение, колко струва производството на електрическа енергия като инвестиции, като набавен материал на тези продукти, които се добиват и изгарят, и прочие. Да, ние сме поели ангажимент, но държавата е застанала и казала „Да, ще подпомагаме”, но е сложила и ясното ограничително условие, че не може да се ползват нормалните дърва, било едра строителна дървесина, било технологична, било дърва за огрев и тя стимулира стойността на производство на тези електроенергия и забележете от 215 лева през 2007 година вече е качена на 305 лева, т.е. държавата стимулира и това е за сметка на джоба на потребителя. Така че не правете спекулация с дървата за огрев, защото там никой никого не стимулира и никой никому не бърка в чужд джоб! Така че тук ограничението е много ясно, ще го кажа много просто – българската гора няма да я правим на ток, пък бил той и по европейските стандарти. Ще правим само дървесния скраб, отпадъчните материали и прочие.
Задавате въпроса как ще контролираме големите производители? Много е лесно. Има режим. Те ще заявят пред ДКВР определено количество и ние може да ги проверим как са купили скраб, беше казано, че купуват скраб или произвеждат скраб, и ще ги сравним дали са купили достатъчни количества скраб или са ни излъгали и са вкарали технологична дървесина в генераторите за производство на електрическа енергия. Много е прост пътя. Но аз съм категорично против в момента да „отворим вратата” и да започнем да горим нормална дървесина в тези съоръжения. Тук консенсус не може да постигнем по тази тема с вас.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Михалевски, вие прочетохте точно, вас ви цитирам, „прочистване на гори”. И понеже там явно не са наясно с терминологията, това са така наречените „отгледни сечи”, които са задължителни за извършване за подобряване на стопанското състояние на горите, здравното състояние на горите и екологичното състояние на горите. И точно там ние имаме неизпълнение години, години наред назад. И ние трябва да добиваме още някакви милиони кубици точно от там, от задължителните неща, те не са пожелателни. И когато го няма пазара за това нещо, когато го ограничим какво ще направим? Ще оставим гората да съхне, да боледува? Да започват пожари? Това ли искате да направим? Не, не съм съгласен!

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин Димитров, тук има много ясна терминология, наистина аз не съм специалист по горско стопанство, но все пак съм инженер, достатъчно мога да разсъждавам, тогава няма да кажем, както каза представителя на ИАГ „само едрата строителна дървесина”, а ще защитим и всичко друго, защото като защитим само едрата строителна и под общия знаменател ще си проведем знаете какво. Защото вие няма да отидете утре да съберете тези паднали дървета, които са навътре, които не са достъпни и струват много повече, а ще започнем да режем други, знаем се, да не се лъжем едни- други. Затова дайте да формулираме текст, който ясно да каже и да ограничи, както е направила Комисията по енергийно и водно регулиране и да има контрол, да има начин това да се контролира, защото иначе „отваряме вратата” и края няма да го видим.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожа Хубчева от Министерство на земеделието и храните иска думата. Заповядайте.

ВИРЖИНИЯ ХУБЧЕВА: По повод това да се ограничи извън едрата дървесина ползването й за възобновяеми източници, за енергия или каквото и да било, за ток или за отопление от възобновяеми източници, за да се защитят големите заводи искам да дам един пример – през 2008 и 2009 година, когато започна кризата в България заводите, точно тези големите заводи, които би трябвало да изкупуват дървесината, месеци наред, мога да кажа, че даже „Монди” спря да работи, защото продукцията, която продаваше, а също и „Свилоза” бяха борсови стоки, в този момент цената на хартията беше много ниска и заводите спряха да произвеждат. Съответно горските стопанства през тези години успяха да реализират половината от дървесината, която трябваше да добият, това се отрази съответно и върху грижите за гората и се опасявам, че подобно ограничение, не дай си боже, да се случи пак такова нещо, ще се отрази много неблагоприятно върху съществуването на тези предприятия и най-вече на гората, защото те не могат да добиват дървесина, която не може да се реализира естествено. В този случай ще бъде зле и за предприемаческите фирми, защото и те няма да работят. Може би този период и те са го преживели и то не много благоприятно.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз веднага бих ви задал един въпрос – това, което описвате е един частен случай, който може да има известна повтаряемост, тъй като зависи от конюнктурата в света. Добре. Само че вие съгласна ли сте върху един и същ сегмент, който може да се добие, да се изкара на пазара, абстрахираме се за момент от световната конюнктура, ще се явяват предприятията, които преработват технологичната дървесина, които никой не подпомага от държавата по някакъв начин, те играят на свободния пазар и много точно казахте, са изложени на колебанията на световните цени, от друга страна ще им се яви конкурента, зад който стои държавата и съответно плаща по 305 лева. Къде е конкуренцията?
Второ, дървесината, ще го кажа абсолютно като лаик и непрофесионалист, няма да се развали, тази година няма да я отсечем, но догодина може да ни трябва три пъти повече, защото конюнктурата може да е добра. И на следващо място, ние имаме много по-голям интерес да преработим колкото се може повече дървесина, върху която да има добавена стойност , т.е. да вадим продукти от нея, а не да я продаваме сурова. Така че в момента не бих се съгласил с този частен пример, с който вие искате да обосновете, че видите ли е добре да разрешим ползването. Аз смятам, че много ясно трябва да защитим този принцип, това са нещата и стана достатъчно голям дебат, който в момента е отместен от други неприятни събития, но не можем при очевидната натовареност на потребителите в България да плащат все по-висока цена на електроенергията, в момента да ударим други сектори и съвсем да създадем комфорт на тези, които произвеждат възобновяема електроенергия. Просто тук трябва да бъдем изключително точни и ясни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.

МАРИЯ МАРИНКОВА, Сдружение на дървопреработвателите: Благодаря. Примерът, който госпожа Хубчева даде, просто искам да й припомня следното нещо, че когато партия ГЕРБ дойде премахна една неравнопоставеност, която беше разписана в закона за т.нар. големи ползватели. Вие сте експерт в областта и много добре си спомняте на каква стойност те вземаха въпросните обекти за добив на технологична дървесина и как на тях им се наруши интереса, когато тази възможност просто им беше отрязана. Така че ако има определени територии и райони, в които могат да бъдат сформирани такива обекти за добив на технологична дървесина, не навсякъде състава на гората е точно този, за който вие говорите. Не мога да разбера защо не сте така загрижени за малките фирми, а за да не се извършват тези дейности по лесоустройствените им проекти, проблема е в цената, която се залага като разценка за добив на технологичната дървесина. Така че това е основният проблем да бъдат неатрактивни тези обекти, които се сформират за добив. Ако разценката е добра – няма никакъв проблем тази дървесина да бъде усвоявана. Госпожо Хубчева, не мога да разбера какво не разбирате? Аз не искам да ви давам конкретни примери, защото преди схемата беше следната – сформират се насаждения за технологична дървесина, говоря за нашия район, там преобладава 60 % едра строителна дървесина. Значи момента, в който този състав надвишава 20 % едра строителна дървесина, тези които обслужваха големите ползватели препродаваха дървесината, разбирате ли?, препродаваха дървесината и оттук нататък всичко останало за тях беше чиста печалба. Така че абсолютно подкрепям логиката на господин Михалевски, че производство на биоенергия би следвало да става от отпадни продукти, така както е записано в Закона за горите що е то „биомаса”, защото наистина малките фирми, които потребяват технологична дървесина вече доста инсталации се направиха за производство на пелети. Така че нека да бъдете малко загрижени и за малките фирми, които вече едва оцеляваме.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нещо пак не разбрах. Съгласни сте с господин Михалевски, той казва – дайте да защитим големите предприятия, които правят целулоза.

Реплики: Въобще не е казвал такова нещо.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие казвате – благодаря ви, че им махнахте преференциите! Значи от технологична дървесина може да се правят пелети, а не може да се прави енергия! Нещо не мога да ви разбера логиката! Кажете, че искате да запишем в закона, че не може да се прави енергия, а може да се правят пелети! Ако това ви е целта, кажете. Кажете каква е целта на занятието! Винаги слушам за вашия район, обаче ако във вашия район е едра строителна, в Кърджали и в Трън, и във Видин не е така и там е точно тази дървесина, която никой не я иска. И ние ще сложим някаква забрана на нещо, ще дадем преференции на други да я взимат, а за други да е забранено. Как ще стане? Разберете, че тези държавни предприятия трябва да си вдигнат със сто на сто добива, за да си направят отгледните сечи. На кой ще го продават това, на кой?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, представете се.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Докато сяда господина, да ви кажа какво искаме. Искаме да има ясна конкуренция, съпоставима. Производителите на електрическа енергия от дървесина не са конкурент, защото зад тях стои държавата. Държавата е застанала зад него, защото предварително е изчислила, че заставайки зад него и плащайки определена цена го е пратила да произвежда електрическата енергия от дървесен скраб и прочие, и прочие и прочие. Ако искате да го запишем това така, обаче нямате право да ползвате преференциална цена, продавате електроенергия на свободния пазар както е другата. Тогава, да.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Напишете закон, внесете го.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин Димитров, много добре разбирате какво говоря!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михалевски, моля ви! Колегата поиска думата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Да, сега свършвам. Прекрасно ме разбирате какво говоря. Искате да си създадете още една преференция – няма да стане!

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ, Сдружение за дива природа „Балкани”: Благодаря, госпожо председател. Ние сме „зелени” хора, действително бихме искали да се развива един вид зелена енергия, но не трябва да бъде превръщана отново в мръсна дума след време. Ако в момента създадем условия, в това нещо създадем условия за държавна помощ и първо, да се изсече не малко количество стара гора, в която се опазва биологично разнообразие, с тези законови текстове да се злоупотреби, това няма да е добре нито за българската гора, нито за българското общество, нито пък за българската природа, защото тази дървесина освен технологична, тя ще бъде и дървесина, която е била гора, която е опазвала биоразнообразие. Това също трябва да не се забравя. Иначе напълно споделям опасението, че създаването на непазарни механизми, които представляват държавна помощ, са сериозен риск и действително в очите на хората отново този вид зелена енергия може да се превърне в мръсна дума. И това е реален риск. В този смисъл даването на държавна помощ точно за този вид бизнес и този вид търговия с дървесина е риск. Подкрепям становището на колегите от Коалицията за защита на предприемачеството в дърводобива и предлагам да се замислим сериозно върху проблема, че основният източник за биомаса трябва да бъде от отпадък. Това е цялата философия на тази сфера. В крайна сметка ние имаме не малко биомаса от най-различни сфери, която идва в България и те са действително отпадна биомаса, която не използваме, включително и битови отпадъци, които все още не използваме, а започваме да се насочваме към източниците на биомаса, които имат своята екологична функция в природата, защо не се насочваме към тях, а към онези неща, които своята функция в природата. Не съм съгласен с вас, аз съм еколог, професионален, че навсякъде е задължително да се правят отгледни сечи, може би това може да се каже за горските култури, но за естествените гори това е чак толкова задължително. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Димитров има реплика, заповядайте.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие казвате „старите гори”. Старите гори – всички са над 18 см и не случайно сме се съгласили да запишем текста за едра строителна дървесина. Да, в природните паркове не е задължително, може би и не е нужно. Ние говорим за един дърводобив в 90 % от българските гори, където е задължително да се извършва. Това е правилното стопанисване на горите и е добре и за горите, мисля, че го обясних защо. И вие го знаете. А за ваша информация в Закона за възобновяемите енергийни източници ние сме защитили цялата биомаса – и сламата, и царевичака, и торта от животновъдни ферми, включително и сме акцентирали върху това, че такива инсталации трябва да се правят на сметищата. И си погледнете стенограмите по този закон, ще видите, че ние сме защитавали цялата биомаса, не само тази от дървесина. И ви казвам, че ние имаме неизползван ресурс, който може да донесе освен стопански и екологични ползи за гората, може да донесе много сериозни приходи в държавния бюджет, в бюджетите на фирмите за строеж на горски пътища, в бюджетите за залесяване. Тези бюджети за залесяване идват от тези приходи и не може да ми кажете, че е непазарно, защото ние сме в пазарна икономика и когато някое стопанство или горско предприятие продава дървесина, там не пише, че за определен бизнес цената е различна. Цената е еднаква и това се продава на търгове. Така че нито има държавна помощ, нито има различни цени, нито нищо.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Белев, заповядайте.

ТОМА БЕЛЕВ: Само да дам малко цифри, за да подпомогна дискусията, защото тук се чуха различни идеи как трябва да се сече, колко много има и колко не сечем. Това е отчета за 2011 година на Изпълнителната агенция по горите. „Миналата година са отсечени 7 400 хил.куб.м, последно подобно количество е отсечено 1969 година.” Оттогава насам подобно количество не е отсичано. „Тези 7 400 хил.куб.м представляват 90 % от предвижданото по горскостопанските планове.” По отношение на отделните сортименти ние имаме ползване над плана, специално при дървата за горене 121 %, при едрата строителна 100,3 % и само неизпълнение при средната и дребна строителна дървесина, т.е. даже да разглеждаме към настоящия момент, че ще изпълним на 100 % горскостопанските планове това става въпрос за едни 800 хил.куб.м, ако всичко върви наред. А ние не може да ги изпълним по простата причина, че част от тези насаждения са в такива места, където трудно се извършва добива. Тоест ние към настоящия момент нямаме нещо, което да не ползваме от гората. Добре, ние го ползваме по-добре, отколкото са го ползвали последните 40 години. По-интензивно и по-засилено. И когато се коментира, че не може да окажем контрол върху произхода на дървесината в едно предприятие означава, че ние отричаме целия Закон за горите. Съгласно Закона за горите, съгласно европейските регламенти ние трябва да гарантираме проследяемост, т.е. влизайки в „Свилоза”, виждайки два кубически метра дървесина „Свилоза” трябва да успее да докаже, че тази букова дървесина е законно добита и тя е дошла през фирмата „х”, фирмата „у”, фирмата „z” до произход, т.е. няма как да има дървесина, която е с неясен произход, това е основното. Без допълнителни сертификации ние сме задължени да осигурим тази проследяемост. Благодаря.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тя идва с ясен произход, само че после не можеш да проследиш дали я правят на целулоза или я правят на ток.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов, имате думата.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уместен е спора и според мен трябва да стигнем до решение, такова каквото мисля, че в цяла Европа е решено и даже се чудя защо спорим. Защото тези преференции за зелената енергия, в случая за използването на биомасата според мен е ясно, че не може да бъде включвано нито дърва за огрев, нито технологична, нито каквато й да е дървесина. Ние водим тук някакъв спор, който е безпредметен. Ако това го допуснем, господин Димитров, според мен в скоро време ще получим и шамарчета! И ако не искаме това да го разберем, това е друг въпрос.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това заплаха ли е?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, ние бяхме на параграф 35, чл.111 и този текст по принцип не е към този параграф, той е по-накрая, така че нека да вървим по процедурата и ще стигнем до параграф 62. Да продължим с редакцията и гласуването по параграф 35. По параграф 35, коментираният досега от Димчо Михалевски текст не е по чл.111.
По параграф 35 няма предложения, който е „за”, моля да гласува и параграфа става 36.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текста се приема.

Преминаваме към предложения на Димчо Михалевски и госпожа Нинова, които са по чл.112, 113, 114 и 116.
Господин Божинов, текстът е даден като редакция в параграф 62, тук от едно обяснение отидохме на съвсем друга тема. Така.
По четирите предложения на Димчо Михалевски и Корнелия Нинова няма предложено изменение по законопроекта на вносителя, това са предложения, които касаят други текстове от закона, така че господин Михалевски, ако искате думата да ги представите. След това ще дам думата на представител на Министерство на земеделието и храните или Изпълнителната агенция по горите за становище относно предложенията.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Да. Това са предложения, които според мен са много съществени, защото ще припомня, че след като приехме миналата година закона и след като трябваше да се направи наредбата по чл.95, ако не се лъжа, се случиха много събития, които показаха няколко негатива.
Първо, нашите предложения искат да въведат ред и той да е публичен, и да е с участието на браншовите организации, един вид да създадем годишни планове в добива на дървесина и да участват както териториалните поделения на държавните предприятия, да се знае какво ще се прави.
Отделно искаме в чл.113 да въведем едни правила, които да са ясни, те са стиковани между другото и с браншовите организации, това не са наши лични предложения само, правила, които да гарантират, че няма да се постъпва както в момента се прави в някои от държавните предприятия и се правят огромни търгове с разнородни пакети, които очевидно, ще дам примера където се вкарва едра строителна, и технологична дървесина, и дърва за огрев, примерно не интересуват малките или големите, защото веднага ги превръщат в брокери и търговци, а те не са такива и не искат да бъдат такива. Затова предложенията в 112 са тези.
Искам да кажа, че в чл.114 има една грешка, за което се извинявам, не е по 117 и 118, а по 115 и 116 е предложението, техническа е грешката. Тоест това са правила, които може някой да опонира и да каже, че трябва да бъдат в наредбата, но ние сме си позволили да ги предложим в закона, защото очевидно, че година и няколко месеца става вече откакто беше приет закона, но не можем като общество и като заинтересовани страни да се споразумеем и да има наредба, която да е приемлива за всички страни. Затова, госпожо председател, за да не измъчвам повече колегите, сме предложили тези изменения в тези членове. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Становище на министерството или на агенцията?

ВИРЖИНИЯ ХУБЧЕВА: Според нас тези текстове, особено за чл.112, всъщност съвсем подробно е разработен в действащата наредба и по тези текстове досега не е имало никакви проблеми и считам, че те са си за тази наредба и няма смисъл да бъдат в закона.
По отношение на чл.113 твърде подробно, включително и как се продава дървесината е описано в ал.3, технологичната дървесина например е много трудно да се продава на тон, защото в гората е много трудно тя да бъде измерена. Да става на еднородни пакети и сортименти. Например продажбата на дървесина на корен не може да стане по този начин – на еднородни пакети и сортименти.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ : Значи няма да продавате на корен.
ВИРЖИНИЯ ХУБЧЕВА: Закона позволява това нещо.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Министърът пое ангажимент. Министърът е все пак е фактор на държавната политика.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В момента гледаме законодателство. Колеги, от всичко това, което сте написали аз оставам с впечатлението, че сте забравили, че сме в пазарна икономика! Я най-добре си върнете член 1 на Конституцията! Разбирате ли, че е най-добре тези предприятия да работят! Ако целта ви е да спънете, да унищожите предприятията – кажете го направо, да го знаем.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Какъв е аргумента в тази посока, че искам да спъна предприятията? Какъв е аргумента ви, господин Димитров? И за член 1 е безсмислено да говорим, защото ако проверим кой е бил член на БКП вероятно ще има изненадващи неща.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В никакъв случай не съм бил аз!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо.

МАРИЯ МАРИНКОВА: Благодаря. Аз искам, господин Димитров да ми поясни, понеже непрекъснато споменава какво е пазарна икономика, би ли ми обяснил фирма „Медикет” от няколко години получава дървесина по тарифа на корен или сечища, пазарна икономика ли е по този начин фирмата да се развива, защото и аз мога по този начин да се развивам.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не коментирам фирми, не коментирам конкретни казуси, коментирам законопроект.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Госпожо председател, ако позволите още едно уточнение. Аз не виждам нищо лошо в логиката, която сме предложили. И направих обяснението, защо смятам, че въпреки аргумента, че някои неща са за наредбата, то практиката показва, че тази наредба не е безпроблемна и самия министър го заяви на Кръглата маса, която беше преди три или четири месеца. Ние искаме да приложим всички страни да участват в планирането, никой не изземва функциите на държавните предприятия. Напротив, ние им даваме стимул да постигнат консенсус и да знаят, това което се притесняваше и уважаемата колежка от министерството, че можело да се получи никой да не купува, ето, тук се предлагат планирания, разпределения на сезони, за да има яснота. Еднородните пакети са изключително важни, защото практиката, която показа търга през месец май, сега който тече в Пампорово също, показа, че няма конкуренция. Показва, че цените, които се достигат на тези милионни търгове са с 10-20 лева по-ниски от други подобни, за еднородни пакети на по-малки обеми. Така че като постоянно питаме къде са парите за горските пътища, ами ето къде изтичат парите за горските пътища. Защото на единия търг като загубим 3 милиона, на другия като загубим 3 милиона, на третия като загубим 3 милиона – ето ви ги парите. И всъщност нашето предложение е в посока на увеличаване на прихода на държавните предприятия, а не обратно. И тук много сериозно опонирам на темата, която се опитва да внуши моя колега, че едва ли не било непазарно! Напротив! Какво по-нормално в пазарната икономика, и премиера ви го казва, да търсите консенсус, да не ви напомням, той казва – съберете браншовете, уточнете се. Това ви го предлагат браншовете, не ви го предлагам аз. Приемете го така. Ако искате ще го оттегля като мое предложение, внесете го вие като ваше, не възразявам!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михалевски, за консенсуса сте прав, но такива текстове не са коментирани, ние като вносители внесохме само по това, по което имахме консенсус и това коментираме. Това са съвсем нови предложения.
Също така искам да кажа от името на министъра, който ми заръча това, че наредбата по отношение възлагане на дейностите е готова и се очаква законопроекта след като бъде приет, има създадена работна група и доколкото знам, а има представител и на министерството, има създадена работна група с представители на браншовите организации и тази наредба също ще бъде приета и обнародвана след съгласие. Вашите текстове, които сте предложили тук категорично касаят наредбата и освен това виждам, че тук има конкретизация, включително и за срокове, а един законопроект за изменение и допълнение, виждате, минават повече от 7 месеца, в крайна сметка управлението на горите е в шест предприятия с мениджмънт, с управление и да включваме и такива срокове и подробности – това е предмет на наредбата, а и закона така го разписва. Затова считам, че не следва да ги подкрепим и мястото им не е в закона.
Колеги, други предложения има ли? Заповядайте.

ДИМИТЪР ДЖОКОВ, Коалиция „Да спасим горското предприемачество в България”: Благодаря. Ще взема отношение по чл.116 и едновременно по чл.116а, понеже тези два члена са свързани. Единият е в този параграф, другия е в следващия. Всички бяхме в тази зала или повечето от нас, когато март месец на второ четене се разглеждаше същия закон. Тогава господин Емил Димитров, госпожа Валя Маринова му подаде едно листче, той прочете чл.116а и ни обясни, че с това нещо подпомага местния бизнес. Голямо беше нашето разочарование, когато прочетохме вече написаното и разбрахме, че в този чл.116а не се подпомага местния бизнес.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако е за чл.116а – по него ще комуникираме след гласуването на четирите предложения.

ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Тогава за чл.116 ще си кажа мнението, защото те са свързани текстове.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тогава няма да ви дам думата на чл.116а. Както предпочитате.

ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Както казва народа – във вас е и ножа, и хляба, отрежете на кой колкото решите. Но е хубаво да се слушат и различни мнения. Сега искате ли да се изкажа за чл.116?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, заповядайте.

ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Член 116, който е в членовете, които в момента се разглеждат, гласи следното: една четвърт от годишното ползване на предприятието, но не повече от една трета от годишното ползване на съответните горски и ловни стопанства се сключват дългогодишни договори за срок от 15 години за добив на дървесина и за продажба на дървесина. Обаче тези договори, които се сключват, последната практика, която е въведена в Министерство на земеделието и горите и съответно поделенията, шестте предприятия показва следното: правят се милионни търгове, които обхващат…

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Такъв договор не е сключен нито един, много ви моля не заблуждавайте аудиторията! Такъв договор не е сключен нито един!

ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Такъв договор не е сключен? Така ли? Добре.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не е отворена процедура за нито един договор!

ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Може ли да се прекъсваме или не може?

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Мога да ви прекъсвам, защото заблуждавате аудиторията. Такъв договор не е сключен нито един и не е провеждана процедура за нито един дългосрочен договор, така че не заблуждавайте аудиторията!

ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Добре, не заблуждавам аудиторията, но за да бъдем точни такъв договор беше подготвен в Югозападното предприятие и процедурата беше спряна след наше възражение. Наистина не е сключен такъв договор, но беше подготвен. Така. Но са сключени други договори.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Казвайте конкретно предложение.

ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Конкретното предложение е следното – поддържам предложението, че процедурите за сключване на такива дългосрочни договори за 15 години трябва да се провеждат отделно за всяко държавно горско и ловно стопанство. Защо? За да има конкуренция, за да могат да се явят много фирми, не една фирма да се яви едновременно за 30 горски стопанства без никаква конкуренция. Ние искаме да има конкуренция и големите да покажат, че са големи, а малките да могат да участват, т.е. предложението отделно да се правят тези търгове за всяко държавно ловно и горско стопанство. Тогава става въпрос за дървесина от порядъка например от 20 или 30 % от 30 хиляди са 10 хиляди кубика дървесина. За 10 хиляди кубика дървесина могат да участват 30 фирми. Когато са 120 хиляди кубика, когато е цялото предприятие, тогава могат да участват една-две фирми и то без конкуренция. Приключих.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Иванов, имате думата.

ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Има някакво неразбиране. Дългосрочно отдаване на дървесина, аз го разбирам, е за фирми, които работят и изкарват готов продукт, а не за фирми, които ще разбичват дървесината и ще я изнасят в съседните нам държави. Тези хора нямат право на дългосрочен добив на дървесина. Ние трябва да обърнем внимание на нашата икономика, на нашия бизнес, на хората, които работят в България. И аз смятам, че мястото за дългосрочен добив е точно за такива предприятия. Ще се явят 20 фирми! В моя район, да ви кажа, че има само една фирма, която работи с голямо количество дървесина. Какво ще правят останалите 19? Можете ли да ми кажете за каква конкуренция говорим? За мен този текст в този член е само за фирми, които произвеждат краен продукт и изнасят на нашия или на външния пазар.

МАРИАНА МАРИНКОВА: Ами запишете им имената тогава в закона и да бъдат защитени тотално!

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Точно вие искате да запишете имената в закона! Преди малко господин Михалевски каза – трябва да защитим „Монди” и останалите големи целулозни предприятия! Вие казвате, че говорите от тяхно име, само че тях ги няма. И миналия път казаха на една среща, че нямате право да говорите от тяхно име. И точно те застанаха на онази голяма дискусия и казаха – ние преработваме в готов експортен продукт и ползваме огромни количества дървесина; и нас до вчера ни караха да се явяваме на малки търгове за по 1000 кубика, и ни изнудваха местни фирми да им даваме пари, за да се отказват. Това те го казаха на онази среща. И на онази среща точно вие двамата доколкото си спомням искахте в закона да вкараме дългосрочни, 10 % от лесосечния фонд само за дърводобивници. Обещахме ви и го направихме, ето, сега го има тук. Сега пак идвате с нови претенции! На всяко явяване по закона вие идвате с нови претенции!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов, имате думата. Госпожо, нали ви дадох думата по тези предложения?

МАРИАНА МАРИНКОВА: Нещата трябва да ги уточним, но аз ще изчакам.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов!

ПЕНКО АТАНАСОВ: Госпожо председател, колеги, вие нали разбирате, че със законодателството, което ГЕРБ е развихрило по време на управлението си нито големите са доволни, нито малките, нито средните, заради мъдрото ви законодателство. Въпросът тук е да се намери средата, вероятно когато всички бъдат недоволни това ще бъде изхода от ситуацията, но поне малко да бъдат недоволни. А в случая това не се случва! Тези хора неслучайно са тук и не само те. Факт ли е, че са недоволни големите – факт е, факт ли е, че са недоволни средните и малките – факт е! Системата по промяната на законодателството доведе до това, че този бранш ще го унищожите както сте я подкарали! И то със сериозни темпове се движите в тази посока! Госпожо Танева, вие казахте, че въпросите, които поставя Димчо Михалевски в тези предложения ще бъдат решени в наредба.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Обсъждат се в работната група по наредбата и мисля, че има някакви споразумения подписани.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Може ли да не ме прекъсвате! Те и 2011 година, когато приехме законопроекта трябваше да бъдат решени в рамките на 6 месеца максимум, а и досега не е приета наредбата, която урежда тези въпроси. И вие ми казвате, че думата на министър Найденов ще бъде чута! Никога министър Найденов не си е изпълнявал думата още повече в сегашната ситуация, когато има толкова разнопосочни интереси.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов, моля ви по същество! Дайте предложенията си.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Точно по същество говоря. Предложенията да са тук, не в наредбата и да не се пипат, защото влязат ли в наредбата винаги ще има прекаран, това е!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е въпрос на мениджмънт в крайна сметка!

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Само един въпрос, защото преди малко уважаемият колега Димитров каза, че липсвали големите, те имали друго мнение.
Господин Димитров, предложенията, които аз направих са точно от тях, те ги написаха, аз не съм добавил една точка, една буква! Това са техни предложения. И забележете, за да стигнат до там да искат да ги качат в закон значи те нещо не вярват. И между другото, когато пускаха тези широко асортиментни търгове, да, вярно, че няма стратегически, но тези широко асортиментни търгове, които текат в Пампорово, Благоевград и т.н. те ги отказват. Ходили са при министъра и казва „Господин министър, това не е за нас, ние не искаме да ставаме търговци! Ние сме преработватели, имаме достатъчно проблеми, които трябва да решаваме.” Всъщност ние този въпрос не решаваме. Колегата Атанасов го каза точно – нашата отговорност на законодатели е да намерим баланса, ние обаче не го намираме. Ние все го тикаме в една друга посока. И затова не се съмнявайте, че искаме всичко изрично да бъде записано в закона. Това, което виждаме в практиката, която прилагат държавните предприятия наложена им като философия от Министерство на земеделието ни кара да правим това. Ето, пак е обявен търг в Смолян, който днес е минал, не знам коя е фирмата, но мога да ви кажа едно от двете имена и ще позная със сигурност! Пуснат е нов търг в Благоевград, след като първия „Кроношпан” като изстрелят цената нагоре, защото няма на къде – трябва да купят нещо – и скочиха над пазарните цени с 10 % и моментално се пусна нов търг, така ли е колеги от ИАГ? Така е! Ето, за това го предлагаме, защото едно ни говорите, друго правите!

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Имам реплика. Първо, господин Михалевски, от петте проведени такива търга, ако не се лъжа, три от тях са спечелени от „Свилоза” и „Кроношпан”, а каква цена е дал „Кроношпан”, ако вие сте се загрижил за тяхната цена, каже, запишете го – аз съм се загрижил, продавайте на „Кроношпан” евтино! Така! Второ, тук е извадена официална статистика и ще ви прочета какво е продадено на тези едри търгове, които вие споменавате.
„Обект над 10 хиляди кубически метра – 14 % от продадената дървесина.” Това са търгове над 10 хиляди кубически метра. Плюс Стоковата борса – 4 % са 18 % от целия лесосечен фонд, като ще ви прочета само обектите, малките до 1000 кубически метра – там са 40 %. Двойно повече са продадени на най-дребните търгове отколкото на най-големите.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Един въпрос! Той е много важен! Защо на малките търгове получаваме по-високи конкурентни цени, а пък на големите търгове, в които участват по една-две свързани фирми получаваме значително по-ниски цени.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: На много от малките търгове цената изобщо не мърда.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не, не, цената предварително е заложена по-ниска, това е големия въпрос! Вижте, не ме заигравайте с проценти!

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако мислите, че тук е бит пазар, не сме се разбрали!

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не е бит пазар, тук защитаваме интереса, който казахте – къде отиват парите за горските пътища?

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Сега ще отговоря на господин Атанасов, успоредно и на вас. Да, законодателството на ГЕРБ направи точния баланс в бранша, 33 % ние го записахме, по закон отиват при малките местни преработватели, 33 % от целия лесосечен фонд отива при малки местни преработватели, не прекупвачи, повтарям, преработватели. И това е ясно разписано и затова е имало толкова срещи, за да се постигне консенсус. Двадесет и пет процента са дългосрочните. Има се предвид, че големите, както вие ги цитирате „Монди”, „Кроношпан” и другите са инвестирали милиони и поддържат работни места и така или иначе се очаква те да участват там, защото трябва да имат дългосрочна сигурност. Понеже дърводобивниците се оплакаха, че за тях няма, ето, пак повтарям – сега сме записали 10 % дългосрочни 15-годишни договори само за дърводобивници. И колко останаха? Останаха двадесет и няколко процента за свободна търговия, където предприятията ги изкарват на търгове. Какво лошо видяхте в това, не мога да разбера! Търговете държа да кажа, че са с явно наддаване, там може да участва абсолютно всеки и са с 30 % авансово плащане, т.е. интереса на държавните предприятия е защитен на 100 %. Ако някой някъде е решил да участва там и не е участвал – да се сърди на себе си!

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Задавам конкретен въпрос – защо в тези големи търгове, които имат много висока гаранция, няма да коментирам примерно на търга, който беше в началото на май.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние със законодателство ли се занимаваме или коментираме разбор на някакъв търг?

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Момент, ние следим как прилагате законодателството и това е нашата работа като опозиция.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е към изпълнителната власт, как се прилага законодателството!

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Момент! Точно за законодателството става дума. По тази практика искаме да наложим такъв режим, че нито държавните предприятия, нито министъра да си помислят да прилагат тази практика, която тече в момента! А практиката е следната – стартовите цени са различни.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Режима свърши с Белене!

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ще видим какво ще стане с Белене! Вие в момента сте много на показ, така че не говорете за Белене! Искаме да има конкурентност! Защо, питам аз, цените, които се обявяват за тези 100 хиляди, 150 или 180 хиляди кубически метра са с 10-20 лева под пазарните и се явяват две фирми, едната дава 1000 лева отгоре над дванадесетте милиона, другата дава 500? Защото, господин Димитров, веднага задействате Икономическа полиция, която отказа консорциума, който трябваше да участва, отказа една трета от фирмите, аз твърдя като народен представител.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Сезирайте прокуратурата!

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Да, аз съм го направил, като изявление и съм призовал главния прокурор да се самосезира. Господин Димитров, гората е на народа, не е нито ваша, нито моя.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Точно така.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Да, точно така! С това право аз говоря! Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Кажете, госпожо!

МАРИАНА МАРИНКОВА: Аз само искам да внеса едно пояснение, тъй като в действителност ние се набиваме в погледа на господин Димитров, но аз не се притеснявам по никакъв повод! Ние присъстваме на срещите, на които имаме възможност от началото на годината по този повод, за да защитим бизнеса, господин Димитров, защото това единственото, което можем да правим от регионите, които представляваме и да, страшно сме ви задължени и аз ще кажа в коя част от тази ваша загриженост за нас, когато така наречените големи ползватели „Монди”, „Кроношпан” и т.н., да не ги изброявам, казаха, че те не желаят да изпълнява неатрактивни дейности за тях, а искат да си получат дървесината на входа, ние ги разбрахме много правилно, не знам защо вие не ги разбрахте. Че те не искат да правят лесокултурни дейности и друг вид дейности в гората, а искат да си получат дървесината и да продължат техните предприятия да работят и това да им бъде гарантирано. Относно вашето изказване, че виждате ли вие там преди сте давали на едни 20 лева под масата или над масата, или не знам по какъв повод, вие като законодател, който внасяте тук интересни законодателни инициативи, бихте ли направили една равносметка фирма „Глобъл пропърти консулт”, която се яви единствена, с една поставена фирма и спечели тези въпроси 178 хиляди кубика, на които цената беше занижена умишлено, защото би следвало да вземете за база проведената процедура на борсата!

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, тук се превръща на бит пазар!

МАРИАНА МАРИНКОВА: Не, напротив, изслушайте ме!

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние не се занимаваме с фирми, занимаваме се със законодателство!

МАРИАНА МАРИНКОВА: Изслушайте ме, ще ви кажа нещо интересно! Нямате интерес да чуете това, което ще ви кажа!

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако считате, че някъде има нарушения, пак казвам – има си прокуратура, специализирани органи, обърнете се към тях! Ние тук се занимаваме със законодателство!

МАРИАНА МАРИНКОВА: Да, чудесно, чудесно! Но я вижте колко кубика е преработила тази въпросна фирма, която спечели, как ги препродава с един лев във фактурата и къде отива неофициалната част от парите, които и се носят тук в София, в офиса?!

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Къде отиват, според вас?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Говорим за конкретни предложения! Предлагам да преминем към гласуване.
Гласуваме предложението на народни представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова по чл.112. Който го подкрепя, моля да гласува.
„За” – 7 гласа „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – няма
Със 7 гласа „за”, 10 гласа „против” и нула „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Гласуваме предложението на народни представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова по чл.113. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 7 гласа „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – няма
Със 7 гласа „за”, 10 гласа „против” и нула „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Гласуваме предложението на народни представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова по чл.114 с корекцията, която самия вносител направи. Който го подкрепя, моля да гласува.
„За” – 7 гласа „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – няма
Със 7 гласа „за”, 10 гласа „против” и нула „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Гласуваме предложението на народни представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова по чл.116. Който го подкрепя, моля да гласува.
„За” – 7 гласа „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – няма
Със 7 гласа „за”, 10 гласа „против” и нула „въздържал се” предложението не се подкрепя.

По параграф 36 има предложение на народни представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова. Господин Михалевски, виждате предложената редакция в работния доклад, като по процедурата считам, че предложението ви по точка 1 е подкрепено. Ако изразите съгласие така ще го подложа на гласуване, по процедурата.
Изказвания има ли? Вие нали се изказахте?

ДИМИТЪР ДЖОКОВ: За чл.116а!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За чл.116а, конкретно предложение, добре. До три минути по процедура.

ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Аз ще бъда много по-кратък от три минути. Господин Емил Димитров каза, че този член е в подкрепа на дърводобивните фирми. Този член, чрез него се продава дървесина на корен. Дърводобивните фирми добиват дървесина. Момент, господин Димитров, няма да мога да се вместя в три минути, ако ме прекъсвате, извинявайте! Дърводобивните фирми добиват дървесина, преработвателите купуват дървесина. Този член 116а не е за дърводобивниците, а за преработвателите на дървесина, които искат да купуват дървесина на корен. Приветствам промяната, че поне е станало 20 на сто от съответното горско и ловно стопанство, понеже можеше да има случай когато 100 % от едно горско стопанство да се отдаде по този член, но отново не се съгласявам с възможността и в този член да се правят огромни, милионни търгове на територията на цялото предприятие и на територията например на 40 горски стопанства едновременно. От тези търгове никой няма интерес освен няколко фирми в България.
И понеже съм член на тази група за изработване на наредбата, министър Найденов е казал, че консенсус има, но то консенсус няма! И ще ви кажа защо. Защото тези членове 116 и 116а водят до един член от тази наредба 78, в който пак е записано по един малко по-различен начин, на кой трябва да се продава тази дървесина от дългосрочните договори.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Моля да не коментираме разговорите в работната група в министерството и да прехвърляме дебата от там тук!

ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Понеже вие имахте хабер от министър Найденов, аз ви казвам, че консенсус няма.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, кажете го там, член сте на работната група.

ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Понеже и двата члена водят към наредбата.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ами да и като обсъждате наредбата, там ще го коментирате.

ДИМИТЪР ДЖОКОВ: И в наредбата се казва, че тази дървесина ще се продава на стратегически партньори най-общо казано. Това нещо не е отпаднало от наредбата.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Моля по наредбата в работната група. Разбрах. Искам само да уточня какво ви е притеснението – че текста, че процедурите се провеждат от горското предприятие, а не от отделната единица не значи какъв ще е обема и размера. Това са съвсем различни неща. Ние не можем да стесняваме основата на Търговския закон с този текст.
Колеги, други предложения има ли? Господин Михалевски, съгласен ли сте с моето процедурно предложение, че текстът ви по точка едно по принцип е подкрепен?

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Да, само че бих искал да го подложите отделно на гласуване, защото по другите текстове на двата члена съм против.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Естествено, че отделно ще го подложа на гласуване. Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народни представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова в частта му по точка 1, което в редакцията дадена за окончателен текст, е подкрепено по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 17 гласа „Против” – няма „Въздържал се” - няма
Със 17 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема единодушно.

Гласуваме предложението на народни представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова в частта му по точка 2, който е „за”, моля да гласува.
„За” – 7 гласа „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – няма
Със 7 гласа „за”, 10 гласа „против” и нула „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Гласуваме параграф 37 в редакцията предложена по доклада на комисията. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – 3 гласа „Въздържал се” – 4 гласа
С 10 гласа „за”, 3 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се подкрепя.

По параграф 37, 38, 39, 40, 41 на вносител няма постъпили предложения. Предлагам да ги подложим ам блок на гласуване и тези параграфи стават съответно 38, 39, 40, 41 и 42, който е „за” моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се подкрепят.

По параграф 42 има постъпило предложение на Димчо Михалевски и Корнелия Нинова. Господин Михалевски, ще вземете ли отношение?

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: То е ясно.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз мисля, че е несъотносимо към редакцията на текста, защото поначало достъпа на АТВ-тата съгласно редакцията, която сме дали е ограничен. Несъотносим е текста по ал.7, но ако искате ще си го оставите така текста, защото второто изречение в редакцията на ал.7 дава разписан ограничения достъп. А вие искате да отпадне и да се сложи някакъв общ текст, който не е ясен. Оставяте ли предложението си така?

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Оттеглям го.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, оттеглено е предложението. Гласуваме предложението за параграф 42 както е по редакция на вносител, който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текста се подкрепя.

По параграф 43 отново предложение на народни представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова. Ще вземете ли отношение? Сегашният режим е същия, тук само е конкретизиран. По Закона за нормативните актове изготвителя на всички поднормативни актове на даден закон, касаещ горското стопанство е Министерство на земеделието и храните. Оставяте текста?

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Да.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, тогава го подлагам на гласуване. Който е „за” подкрепа на предложението на народни представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова, моля да гласува.
„За” – 7 гласа „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – няма
Със 7 гласа „за”, 10 гласа „против” и нула „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Гласуваме параграф 43 по редакция на вносител, който става параграф 44, параграф 44 на вносител, който става параграф 45 и параграф 45 на вносител, който става параграф 46, който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” предложенията се приемат.

По параграф 46 има предложение на народни представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Тук основната част касае нашето възражение държавните горски стопанства да извършват едновременно и маркирането и сечта. Смятаме, че това е сериозен конфликт в тяхната дейност и според мен това е концептуален проблем, който съществува и създава една неконкурентна среда, тъй като те ще изпаднат в ситуацията да контролират сами себе си. Втори път ще се явят много сериозен конкурент на външните добивни предприятия, тъй като те могат да привлекат голяма част от дърводобивниците и отделно да маркират за своите нужди, в рамките на това, което те имат право да добиват по-добрата като вид дървесина и на по-добро място. И според мен това създава силно неконкурентна среда, ако не се погрижим за пазарните принципи, които видимо всички ние тук отстояваме като общество. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Михалевски, аз искам само да допълня, няма да отговоря на всички мотиви, ако някой иска да ме допълни, че е ограничена допустимостта за добив на дървесина в размер до 25 % при условия определени в наредбата, след съгласуване, при определени условия при това и този компромисен вариант е и предложение на една от браншовите организации, което може да намерите на сайта на публичното обсъждане. Считам, че е защитен интереса на всички участници в този процес. Този текст също беше достатъчно комуникиран.
Колеги, преминаваме към гласуване. Първо подлагам на гласуване предложението на народни представители Димчо Михалевски и Конрнелия Нинова, който е „за” моля да гласува.
„За” – 7 гласа „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – няма
Със 7 гласа „за”, 10 гласа „против” и нула „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Гласуваме за параграф 46, който става параграф 47 съгласно доклада на комисията, като редакция на комисията, който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – 1 глас „Въздържал се” – 6 гласа
С 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 6 гласа „въздържал се” предложението се приема.

Госпожо Раева, заповядайте.

ПЕТЯ РАЕВА: Госпожо председател, имам предложение чл.164, т.2 да се измени.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма го в работния доклад.

ПЕТЯ РАЕВА: Да, да, редакционно предложение правя в момента. Чл.164, т.2 от сега действащия закон, ще го прочета, за да е по-ясно
„Териториални поделения, държани горски стопанства и държавни ловни стопанства”, моето предложение е да сложим запетая и да добавим „които са юридически лица”. Това го правя с оглед проблема, който съществува в момента, че след като не са юридически лица директорите на тези поделения, държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства нямат право да подписват договори и да бъдат възложители по ЗОП. С оглед на това предложение процедурите ще започнат да преминават по ЗОП и ще могат да бъдат възложители и съгласно чл.14 по ЗОП под 20 хиляди лева ще могат да имат директни възлагания. Това са мотивите ми. Благодаря.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това за малките ли е?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За малките. Госпожо Раева, ние не може да правим промени с горския закон промени, касаещи материя, която урежда Търговския закон. Това е недопустимо като процедура. Второ, предложението направено във връзка с мотивите, които изложихте, е уредено по-нататък като изричен текст, която казва, че тези поделения могат да бъдат участници от двете страни в такива процедури. И като изпълнители, и като възложители. По отношение подписването на договорите, в крайна сметка това е вътрешен документооборот, който го урежда самото предприятие.
Държите ли да подложа на гласуване предложението ви?

ПЕТЯ РАЕВА: Да.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре.

ПЕТЯ РАЕВА: Госпожо председател, тук не изменяме Търговския закон, изменяме Закона за горите и правим друг статут на тези стопанства. Моето предложение е точно по отношение на статута. Сега директорите на тези горски и ловни стопанства те нямат право да променят нищо в тези концесионни договори, нямат право да правят нищо. Те имат право само да издават едни заповеди, които са индивидуални административни актове.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Може ли реплика?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Госпожо Раева, вие просто не разбирате! Цялата философия на закона беше променена с управлението на ГЕРБ! Вие сега искате да възложите функции на горските стопанства, няма, това свърши!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов, прекъсвам репликата, оставете я за зала!

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тогава да кажа и аз! /смях от залата/

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В същия дух ли?

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Нали много дълго мълчах! Същото предложение щях да внеса и аз.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, има го по-нататък и урежда този режим.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Но разговарях и с едните , и с другите. Представителите на шестте държавни предприятия ми казаха, че ако се приеме този принцип трябва да се ревизира целия принцип на тяхното изграждане. И понеже опозицията няма да има сили да се пребори с това, което е, не го внесох като предложение. Това е моя мотив.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Раева, което тя подробно мотивира. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 7 гласа „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – няма
Със 7 гласа „за”, 10 гласа „против” и нула „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Параграф 47 е с предложение на Димчо Михалевски и Корнелия Нинова. Господин Михалевски, ще представите ли предложението?

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: То в известен смисъл повтаря това нещо, което преди малко коментирахме, че искаме да дадем право на териториалните поделения на държавните предприятия да могат да кандидатстват по оперативни програми, по международни, национални и регионални търгове и програми и да могат да бъдат равнопоставени участници и възложители в процедури по Закона за обществените поръчки, с изключение на такива с предмет инвентаризация, изработване и изпълнение на горскостопански планове и програми.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михалевски, съгласно действащия член 174, ал.3 и предложението, което ние сме направили вашето предложение се различава само по една думичка, нали знаете, иначе е абсолютно същото.
Други предложения има ли? Няма. Подлагам на гласуване предложението на господин Димчо Михалевски и Корнелия Нинова, който е „за” моля да гласува.
„За” – 7 гласа „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – няма
Със 7 гласа „за”, 10 гласа „против” и нула „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Колеги, гласуваме текста на вносителя за параграф 47, който става параграф 48, който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 48 на вносител, 49, 50, 51 на вносител няма постъпили предложения, подлагам ги на гласуване, като съответно те стават параграфи 49, 50, 51 и 52. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

Постъпило е предложение на господин Пенко Атанасов и Спас Панчев, което ние сме дали като редакция и го приемаме като нов параграф 53. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 17 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
Със 17 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Следващото предложение е отново на колегите Атанасов и Панчев, то е свързано с предходно гласуване и създаването на нов параграф 54. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 17 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
Със 17 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 52 и параграф 53 на вносител няма нови предложения. Предлагам да гласуваме текстовете на вносителя за параграфите, които стават съответно 55 и 56. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

По параграф 54 на вносител има постъпило предложение на народен представител Милена Христова. Господин Божинов, имате думата.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предлагам да подкрепим това предложение. Вие помните колко сериозно беше аргументирано при първото четене. Ставаше дума за хората, които заемат тази отговорна в горите длъжност, да се изисква поне трудов стаж по специалността най-малко три години. Няма да сбъркате, ако подкрепите това предложение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Божинов, в стила на преразказване, предишния път също така добре обяснихме аргументирано как да не се слага това ограничение, така че освен да подложа на гласуване отново предложението, няма какво да направя.
Който е „за” подкрепа предложението на госпожа Христова, моля да гласува.
„За” – 7 гласа „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – няма
Със 7 гласа „за”, 10 гласа „против” и нула „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Моля да гласуваме текста на вносителя за параграф 54, който става параграф 57, текста на вносителя за параграф 55, който става параграф 58, текста на вносителя за параграф 56, който става параграф 59, текста на вносителя за параграф 57, който става параграф 60 и текста на вносителя за параграф 58, който става параграф 61, който е „за” да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

По параграф 59 става параграф 62 на комисията, като съгласно миналата дискусия, ал.2, която се създава в текста – редакция на комисията, да предложа следния текст „Забранява се употребата на необработен дървен материал от категорията „едра строителна дървесина” за производство на енергия от биомаса.”
Заповядайте, господин Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Отворих решение на ДКВЕР за една от годините, много точно вътре се разписва освен инвестициите, дори в подробности – мита, внос и т.н. и т.н., защото част от оборудването е от трети страни, не е от Европейския съюз или такива, освободени от мита, е разписано каква е стойността на тези видове – дървесен скраб, горско подрязване, почистване, субпродукти. Хората са изчислили и на тази база са предоставили подпомагане, господин Димитров, затова другите енергии, които не ги подпомага държавната комисия, затова няма. Затова искаме изрично да бъде записано „електрическа енергия”, за която държавата дава помощта, иначе влизаме в дълбока колизия. Затова много ви моля да бъдем абсолютно коректни в текстовете.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: ДКВЕР не е орган по Закона за горите, да ви припомня и вашето предложение е за еленергия да не може, а за топлоенергия да може! Или за друга енергия. Кажете, че ви пречи еленергията, обичате топлоенергията, кажете точно за какво се борите!

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: В текстовете на преференциалната цена, ако искате да ви ги разпечатам и да ви ги дам.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На шест месеца всичко може да е различно.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Като е на шест месеца различно, ами ще променим текст в закона, няма проблем. Но това не го променят всеки месец, такава е практиката от 2007 година, откакто имаме ангажимента като страна-член да подпомагаме развитието на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Ако искате го приемете, аз ви обещавам, че ще направим страхотна кампания на тази тема, включително и в Европейската комисия, за да не ви убеждавам повече. Очевидно няма да хване декиш друго! Ще сезираме Европейската комисия, ще направим обществена кампания да обясним как от една страна държавата дава 305 лева на мегаватчас, от друга страна вие искате да ползвате и дървесина, която не е допустимо. Направете го, от нас ще имате голямо съдействие!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, аз ви запознах с редакцията, която с експертите от горите предложихме, ще подложа нея на гласуване. Току-що я изчетох „Забранява се употребата на необработен дървен материал от категорията „едра строителна дървесина” за производство на енергия от биомаса.”

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре, ако запишем и „средна”, добре ли е?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, ще допълним и „средна строителна дървесина – трети клас”. Допълнихме „Забранява се употребата на необработен дървен материал от категорията „едра строителна дървесина” и „средна строителна дървесина – трети клас” за производство на енергия от биомаса.”

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз имам обратно предложение за текст. „Забранява се употребата на едра строителна дървесина, технологична дървесина и дърва за огрев за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.” Това е моя текст, който кореспондира с това, което разрешава Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която тя е изчислила.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михалевски, аз ще подложа на гласуване и вашето предложение, това което е по редакцията допълнено и със „средна строителна дървесина – трети клас”, като редакция, и ще подложа по принцип за гласуване вашето първоначално предложение, от където тръгна дебата, защото това не беше включено в този законопроект, вие го знаете. Предвид, че ще изтълкувате всичко на обратно, решихме принципно да го подкрепим.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Недейте да ме обвинявате така!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не ви обвинявам в нищо, задавам ви процедурен въпрос – ще приемете ли, тъй като може да се прецени резултата от гласуването, вашето предложение за тази забрана да бъде гласувано като подкрепено по принцип, защото до момента няма такъв текст. И ако ние не го подкрепим по принцип няма как да го включим този текст по процедура. Направихме редакциите, съобразихме се с предложенията, приключихме с процедурата.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Михалевски за подкрепа по принцип, което беше дадено в чл.111, за подкрепа по принцип, който е „за”, моля да гласува.
„За” – 17 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
Със 17 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се подкрепя по принцип.

Подлагам на гласуване редакционното предложение за ал.2, което ви предложих с допълнението „и средна строителна дървесина – трети клас”, който е „за, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – 7 гласа „Въздържал се” – няма
С 10 гласа „за”, 7 гласа „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Подлагам на гласуване предложението за ал.2 направено от господин Димчо Михалевски. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 7 гласа „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – няма
Със 7 гласа „за”, 10 гласа „против” и нула „въздържал се” предложението не се подкрепя.
И сега подлагам на гласуване параграф 62 с редакцията, която е дадена като работна за окончателно, но с ал.2 във вида, в който я гласувахме. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текста се подкрепя.

По параграф 60 няма допълнителни предложения. Моля, който е „за” подкрепа на параграф 60, който става 63 да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текста се прима.

Гласуваме текста на параграф 61 по редакцията, която ви е дадена в работния доклад и параграфа става 64, който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текста се приема.

По параграф 62 на вносител, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70 няма предложения и параграфите стават съответно 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72 и 73, който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

По параграф 71 има постъпило предложение на господин Михалевски и госпожа Нинова, което смятаме, че следва да се подкрепи и да отхвърлим параграф 71. Който е „за” да отхвърлим параграфа и да приемем тяхното предложение, моля да гласува.
„За” – 17 гласа „Против” – няма „Въздържал се” - няма
Със 17 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема единодушно.

Има постъпило предложение за нов параграф от господин Михалевски и госпожа Нинова. Има ли изказване на вносителя? Няма. Който е „за” подкрепа, моля да гласува.
„За” – 7 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 10 гласа
Със 7 гласа „за”, нула „против” и 10 гласа „въздържал се” предложението не се подкрепя.

По „Преходни и заключителни разпоредби”, параграф 72 на вносител, 73, 74, 75 и 76 на вносител няма допълнителни предложения, предлагам да ги подкрепим, като заглавието остава същото, а параграфите стават 74, 75, 76, 77 и 78. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

По параграф 77 на вносител има дадена редакция в работния доклад, въпроси, предложения? Няма. Който е „за” редакцията на параграфа, който става с номер 79, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

Госпожо Раева, заповядайте.

ПЕТЯ РАЕВА: Госпожо Танева, имам предложение за създаването на нов параграф за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча. Ще направя предложението си в параграф 80. В чл.37б, ал.2 да се направят следните изменения: „Средствата по ал.1 постъпват в приход на съответното държавно предприятие и се разходват за охрана на дивеча на територията на предприятието, както и за финансиране на дейностите по управление, стопанисване и опазване на дивеча на територията на дивечовъдните участъци.”
Мотивите ми са следните: по този начин средствата ще постъпят в шестте държавни предприятия и те ще ги разпределят навсякъде където има нужда и това ще подпомогне всички ловни стопанства, и горските, и подпомагане отглеждането на стадата животни. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте.

ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Понеже моята специализация е „Ловно стопанство”, а доц.Костов ми беше преподавател ще ви кажа, че това е едно съживяване на предложението в предишната редакция за промяна на закона и както се изразява господин Костов – наемодателя трябва да върне наема на наемателя, т.е. тези пари трябва да се върнат обратно на наемателите на ловните райони. Сегашният текст казва, че тези пари се изразходват в тези райони, които не са отдадени под аренда. Вие предлагате, госпожо Раева, дали умишлено или без да искате, предложението на господин Димитров в предишния вариант.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще ми позволите ли аз да отговоря. Личи ви, че сте студент на доцента Костов и най-вече явно там се изучава и специалността „Демагогия”, въпреки че тя се учи на други места, в АОНСУ. И понеже се наприказваха куп глупости по това нещо, аз ще ви кажа само какво би се получило на практика. Без да коментираме кое къде отива, кой ще ги разпределя и т.н. Доколкото чух предложението е за държавни предприятия, не на арендатори, но това е друга тема. В България има 110 ако не се лъжа държавни ловни района. В момента са отдадени 70 %, подготвя се процедура за останалите, вече най-неатрактивните, предполагам, за всички бяха пускани процедури. Какво ще стане когато останат два района по 2 000 хектара? В двата района по 2 000 хектара където няма и сврака ще закараме тези 5 милиона, ще ги наредим и ще ги запалим, това ли искате да направим? Нареждаме ги там и ги запалваме! Вие знаете ли колко държавни ловни стопанства има, които имат нужда от тези пари? Имате представа, но не искате да имате. Знаете ли, че в Кормисош едни мечки гладуват, да, в клетки и нито могат да бъдат пуснати на свобода, питайте господата еколози, защото те нямат страх от хората и има възможност да изядат човек, нито има с какво да ги хранят. И вие предлагате когато всичко се отдаде, а то ще се отдаде до края на годината, ще останат 2-3 района по 5 хиляди хектара, те всички са държавни. Вие нещо бъркате термините, или не ви е учил добре Георги Костов или толкова може да ви научи. В България има 28 държавни ловни стопанства и нито едно частно. Терминът „частно ловно стопанство” в България не съществува. Държавни ловни райони има отдадени под аренда, за тях говорим, и за приходите от тях. Пак не сте чели нито законите, нито уроците. А държавните ловни стопанства са с договори за съвместна дейност, в които договори точно е описано какво инвестира, това как се разпределя, т.е. ако предприятието е инвестирало тези пари, след това ще получава повече от приходите. Прочетете си закона и тогава коментирайте.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Раева, заповядайте.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, госпожо Танева. Тъй като бях лично засегната, да, господин Димитров имаше подобно предложение в предишния закон, но тук не касае предложението на господин Димитров, а от практическа гледна точка както до момента се вижда тези средства не могат да бъдат логично изразходвани, оттам изхожда моето предложение. И както той каза за тези мечки в Кормисош няма механизъм да бъдат нахранени, примерно. Даваме го само като пример. Няма средства, няма бюджет, няма от къде да бъдат изразходени средства, за да бъдат нахранени тези животни. А на други места трябва да бъдат излишно изразходвани средства. В този смисъл ми е предложението.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Белев, заповядайте.

ТОМА БЕЛЕВ: Само да кажа, че тези средства не отиват само за дивечовъдните участъци. Те отиват за цялата територия, включително извън дивечовъдните участъци, т.е. ако считаме, че тези средства отиват само за дивечовъдни участъци вие бихте била права. Но това не е така в съществуващия текст. Нещо повече, аз ви предлагам да не поставяме мечките в Кормисош изобщо на масата, по простата причина, че наличието на тези мечки в Кормисош показват неприлагането на законите в Българя, още повече пък да се твърди, че тези мечки са гладни, защото парите не отиват някъде си! Тази година държавните предприятия имат 3 милиона печалба, нали така, 6 милиона, значи след като имат 6 милиона да бъдат така любезни да се грижат за животните! Ако не могат да се грижат да се ефтаназират, нещо друго да се направи, но не може да се оправдаваме в момента с тези средства. Има достатъчно средства в България, с които да се грижат не само за тези мечки, но и за мечките навсякъде.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не разбрах само ефтаназия на кои животни предлагате, на мечките или на всички, които са недохранени?

ТОМА БЕЛЕВ: Господин Димитров, разбирате много добре за какво става дума. Аз разбирам много добре за какво става дума. Става дума, че ние в момента се опитваме да връщаме средствата в тези участъци, от които някой друг е получил разрешението за стопанисване и е поел ангажименти, задължения. Няма да коментирам каква е ситуацията в момента с ловните бази, с договори , в които държавното предприятие поддържа ловни бази, които се ползват само от частния ползвател, това няма да го коментирам, не е мястото тук. Когато направите публични всички договори, защото към настоящия момент не може да разберете кой ползвател на кой участък е. След проучването ще го подам на прокуратурата, защото не е възможно държавно предприятие да поддържа база, която се ползва само и единствено от ползвателя на дивеча. Отново казвам, когато направите публични всички договори ще стане много по-ясно. В момента няма нито един гражданин, който може да получи информация кой е ползвател на съответния участък. Ако искате може да проверите, че има отказ на журналисти кой какво ползва.

МАРИАНА МАРИНКОВА: На господин Димитров искам да му помогна. Ще ви дам един пример. Държавно горско стопанство „Родопи”, в което аз съм питала коя е фирмата, която има сключен договор за туроператорска дейност и наистина така както господин Костов каза – някои хора вече се изживяват като феодали в българската гора, а колкото е на тях, толкова е и на мен, защото аз искам да работя и да осъществявам някаква дейност по всички правила на играта. И ще ви кажа още нещо, което вече се случва и не е единичен случай, т.нар. момченца с привилегии с бухалките си купят колите на хора, които са влезли в гората да си наберат гъби и да изкарат прехраната за деня. Така че наистина е крайно време да дадете публичност на сключените договори и фирмите, които стоят зад тях.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Моля ви, да не се отклоняваме. По тези въпроси трябва да се обърнете към друг формат. Заповядайте, по текста който беше предложен говорим.

/говорещият не се представи/: Ще опиша накратко до какво водят едни такива текстове. Има отдадени едни територии под наем на частни лица, в тези територии обикновено стоят около тях, на пътеките, на подстъпите към тях стоят едни табели, които казват – забранено е всичко, забранен е достъп. Тези територии обхващат туристически пътеки, обхващат пътища, които са обществено достъпни. Целта на тези територии, те са отдадени на частни лица или на фирми с идеята, че ловното стопанство обикновено е губещо за държавата. В момента искаме не да се наливат средствата в съседните територии, които се стопанисват от държавата, таксите които тези наематели плащат, а тези такси да се връщат отново в тези територии, демек наема, който наемателя плаща да се връща за полза на наемателя. И от друга страна процесите, които текат на тези територии, изкупуват се постройките от барака до някаква по-сериозна сграда, и какво става – стават едни частни имения, от които държавата няма никаква полза. В същото това време се ограничава достъпа на гражданите и се излагат на риск да бъдат отстреляни при поредния лов. Смятам, че с тези предложения дискусията се връща в един първоначален етап, като срещу един от тези текстове общественото мнение масово възрази. Благодаря.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз бих го формулирал по друг начин, но не го правя като предложение. Да отидат да видят в стопанствата, които нямат никакви договори какво е положението. Но не го правя като предложение, за да не се разнасяме пак по вестниците! Правете разлика между държавни ловни стопанства и държавни ловни райони на лесничействата!
Госпожо Раева, моля ви оттеглете предложението.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Раева, ще вземете ли думата?

ПЕТЯ РАЕВА: Да. Виждам, че има много вълнения и спорове по отношение на моето предложение, затова ще го оттегля. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Продължаваме по параграф 78 на вносител, 79, 80 и 81 няма постъпили нови предложения, предлагам да гласуваме текстовете на вносителя за тези параграфи, които стават съответно 80, 81, 82, 83. Който е „за”, моля да гласува.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Госпожо председател, искам да попитам по чл.65, т.15 в Закона за лова и опазване на дивеча, „сачми с диаметър над 6 мм при групов лов на дива свиня”, под 6 мм може ли да използваме?

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Атанасов, ловеца е свободен човек, може да използва каквото иска.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, гласуваме, който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” текстовете се приемат.

Има постъпило предложение на Иван Костов, Иван Иванов и Михаил Михайлов за преходни и заключителни разпоредби, което съгласно процедурата не считаме, че следва да бъде подкрепено, тъй като този законопроект не е бил предмет на обсъждане и каквито и да било текстове до момента. Подлагам го на гласуване, който е „за” подкрепа, моля да гласува.
„За” – няма „Против” – няма „Въздържал се” – 17 гласа
С нула гласа „за”, нула „против” и 17 гласа „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Гласуваме последен параграф 82 на вносител, който става параграф 84, който е „за” моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” подкрепя се текста, с което и законопроекта.
Колеги, закривам днешното заседание на Комисията по земеделие и гори. Благодаря за вниманието!

/Заседанието бе закрито в 19,30 часа/



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА



149 078 знака