1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от Любен Татарски и Искра Фидосова на 05.09.2012 г. за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 202-01-40, внесен от Министерски съвет на 06.07.2012 г. за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 87

На 19 септември 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от Любен Татарски и Искра Фидосова на 05.09.2012 г. за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 202-01-40, внесен от Министерски съвет на 06.07.2012 г. за първо гласуване.
3. Други.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева - председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден, колеги, имаме кворум и откривам днешното заседание на Комисия по земеделие и гори. Изчакваме господин Любен Татарски, който е вносител по точка първа.
Предварително раздаденият ви дневен ред е следния:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от Любен Татарски и Искра Фидосова на 05.09.2012 г. за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 202-01-40, внесен от Министерски съвет на 06.07.2012 г. за първо гласуване.
3. Други.

Уважаеми колеги, въпроси по дневния ред има ли?

Реплика: Точка 2 да стане точка 1.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други предложения? Да, разбирам, очакваме господин Татарски, който трябва да дойде от Комисията по вътрешен ред и сигурност. Съгласна съм с тази размяна. Други въпроси или предложения има ли? Няма.
Искам да обявя, че на днешното заседание присъства заместник-министърът на земеделието и храните госпожа Светлана Боянова заедно с ръководители на областни дирекции „Земеделие”, по изричното настояване и молба на н.п. Пенко Атанасов, член на нашата комисия и господин Петър Мутафчиев.
/В залата влиза господин Любен Татарски, вносител по точка 1 от дневния ред./
Добър ден, господин Татарски, заповядайте.. Вече сте тук, няма да е необходимо да разменяме точките.
По точка 1 от дневния ред за представяне на законопроекта, давам думата на един от вносителите – господин Татарски.

ЛЮБОМИР ТАТАРСКИ: Най-напред извинявайте за закъснението, може би недоразумение, но не знаех, че в комисията се разглежда този законопроект. И тъй като става въпрос за законопроекта внесен от мен и Искра Фидосова да попитам – вие гледахте ли веднъж този законопроект, мисля, че беше пролетта?

Реплики: Да, гледан е.

ЛЮБОМИР ТАТАРСКИ: И народните представители знаят, че причината отново да се разглежда е, че при разглеждането и гласуването в Пленарна зала нямаше необходимия кворум от народни представители. По тази причина законопроектът отпадна, не се прие и съгласно установените правила в Правилника след три месеца, малко повече, ние го внасяме отново, същия законопроект. Няма да чета отново същите мотиви, след като веднъж е разглеждан в комисията, ще ви помоля, ако имате въпроси да ги зададете, но няма промяна в предложенията. Вече посочих причината отново да се разглежда в комисиите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, въпроси имате ли? Да, господин Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря ви, ще бъда съвсем кратък. Действително този законопроект повтаря законопроекта на Министерски съвет. Само искам да отбележа, че трябва да положим много сериозни усилия между първо и второ четене. Има полезни неща в законопроекта, безспорно, но има неща, които биха създали доста проблеми, особено предписаната възможност в неурбанизираните територии кадастралната карта да се изработва на базата на картата на възстановената собственост. Само ще ви припомня, че тук има страшно много грешки и не случайно, ще ви дам един пример от живота – много пъти се коментира защо българските магистрали до този мандат нямат Акт 16. По една много проста причина, че когато отложат абсолютните геодезични коти, които са потребни за изработване на кадастралната карта и нанасянето на магистралните участъци се оказва, че огромна част от възстановената собственост попада, на книга разбира се, попада върху терена на магистралата. И примерно Агенция „Пътна инфраструктура” се изправя пред необходимостта да променя и да отстранява стотици, да не кажа хиляди грешки, което означава да влезе в контакт с десетки хиляди собственици. Разбира се, този проблем в момента се решава по един не съвсем правомерен начин, като се задължава Агенцията да пише, че е приела котите, а пък те не се нанасят в кадастъра, и тук има текстове, с които трябва много да внимаваме. Също има текстове свързани със задължителното членство на правоспособните лица геодезисти в определена камара и ред други неща, сега няма да влизам в детайли. Между първо и второ четене ще направим предложение, но по принцип има и полезни неща, така че трябва да се разгледат и съответно да бъдат подкрепени. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. От Агенцията по кадастъра, давам думата за становище.

ИВАН ЕВТИМОВ, Агенция по геодезия, картография и кадастър: Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение забележката относно създадената възможност за ползване на картата на възстановената собственост за създаване на кадастрална карта. Действително в проекта за изменение на Закона за кадастъра и имотния регистър сме предложили тази възможност единствено и само в случаите, след като бъде извършен анализ и преценка на точността на картата на възстановената собственост, в тези случаи да бъде ползвана картата на възстановена собственост без изменения. Иначе на практика ние ще продължаваме да прилагаме процедурата по така нареченото отстраняване на несъответствия и грешки в контактната зона. Действително съгласно закона, чл.41 ние на неурбанизираната територия ползваме 100 % картата на възстановената собственост без да правим никакви изменения вътре в земеделските земи и горите, поради тази причина, че те веднъж са процедирани и одобрени. Единствено правим изменения в териториите, където се срещат картата на възстановената собственост с урбанизираната територия и там в тези случаи знаете, че се получават някои застъпвания или разминавания в границите на недвижимите имоти. Сега сме допуснали да правим анализ на линейните обекти, пътища, железопътни линии, канали и ако установим, че при тях няма несъответствия, които да се различават от тези, които са допустими по кадастъра, тогава вече картата на възстановената собственост да се ползва за кадастрална карта. Благодаря.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Само една бележка, ако позволите. Член 53а допускате, че когато има грешка в кадастралната карта на базата на ползване на картата на възстановената собственост, което по презумпция допуска, че може да има грешка, така че това обяснение, че ще правим кадастрална карта само където няма грешки, очевидно не е общовалидно. Там пък има друг пропуск, защото не е ясно кой обезщетява, казва – ще бъдат обезщетявани на база на тази грешка. Аз не искам да влизам в детайли, защото има доста такива нещо, които трябва да обсъдим, но има въпроси, които възникват и после в практиката ще трябва да им се дава отговор, който ние като законодател на базата на този законопроект, явно непълен докрай, трябва да извървим този път между първо и второ четене. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме постъпило становище и на Министерство на земеделието и храните, господин Котарев ще го представи накратко.

ГЕОРГИ КОТАРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на земеделието е потвърдило становище, което е дало доста по-рано, при предходното гледане на закона, като междувременно след приемането на измененията в Закона за горите от август месец тази година, мотивите са променени за тези предложения. Те са станали още по-настоятелни, тъй като в Закона за горите вече се допуска скица-проект като документ, въз основа на който се издават освен предварителни съгласувания, се учредяват и вещни права.
Предложението да бъде променено съдържанието на ал.9 от чл.54а, това е параграф 49 от законопроекта вече има малко по-ново звучене.
Второто предложение за изменение на комбинирана скица, това е легалното определение за комбинирана скица, вероятно могат да бъдат приети, а могат и да не бъдат приети, защото добавеното второ изречение допълва по смисъл това, което искахме да кажем. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища по предложения законопроект? Господин Татарски, имате думата.

ЛЮБОМИР ТАТАРСКИ: Благодаря на колегите, които се изказаха. Наистина част от направените забележки след първото разглеждане са взети предвид, както се каза, но това не означава, че оттук нататък няма да правим промени в посока, в която господин Михалевски каза. Той самият знае, че поне в нашата комисия всички такива предложения се взимат предвид и всичко, което е разумно ще бъде отразено като промяна в закона, включително и становищата на министерствата ще бъдат взети предвид, особено на Министерство на земеделието. Въпросите, които поставяте са коректни и аз ви обещавам, че това ще се случи, затова ви призовавам да подкрепим закона и да търсим неговото развитие и усъвършенстване.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други становища? Ако няма, закривам дискусията по точка 1.
Моля, който е „за” подкрепа на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от Любен Татарски и Искра Фидосова на 05.09.2012 г. за първо гласуване, да гласува.
„За” – 8 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 8 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” законопроекта се приема.

Точка 2 - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 202-01-40, внесен от Министерски съвет на 06.07.2012 г. за първо гласуване.
Давам думата за представяне на законопроекта на госпожа Аделина Илиева от Министерство на земеделието и храните, дирекция „Растениевъдство”.

АДЕЛИНА ИЛИЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, искам да ви запозная с мотивите, които наложиха направените изменения и допълнения в предложения проект на закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Въведен е Регламент 1234/2007, в който е разписан текст в чл.157, т.1, буква „в” като там текстът гласи, че определени продукти могат да бъдат внесени в Общността само, ако са спазени конкретни условия като в буква „в” е уточнено, че вносът специално на конопени семена, които не са предназначени за посев се извършва единствено от вносители, които са лицензирани, т.е. са получили лиценз, като по този начин се гарантира контрола и се гарантира, че семето няма да бъде използвано като посевен материал и да се добива тетрахидроканабинол от отгледаното растение.
Досега съгласно действащата редакция на чл.29, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества в страната се прилага регистрационен режим, който е и за семена за посев и за внос на коноп, както и за вноса на семена, които не са предназначени за посев. Поради настъпилите промени в европейското законодателство се наложи те да бъдат отразени и в проекта на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. В този проект на изменение и допълнение на закона са определени условията и реда, при които се издава лицензията, разписан е кратък текст, на самите вносители на семена от коноп, административната процедура, по която се прави отказа. А също така е разписан и кратък текст, който е свързан с издаване на самата лицензия за внос на коноп, която включва отделните кодове: внос на конопени семена за посев, конопени семена непредназначени за посев и стебла от коноп. В същото време се допълва и чл.52 от Глава шеста „Внос, износ и реекспорт на фуражи”, като по този начин се засилва контрола на конопените семена, които са внесени и не са предназначени за посев, тъй като те се внасят с цел използване във фуражни смеси. В закона сме се постарали да обхванем контрола, който да не позволява тези семена да бъдат използвани в практиката като посевен материал.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. За становище на Министерство на здравеопазването давам думата на госпожа Фани Михайлова.

ФАНИ МИХАЙЛОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на здравеопазването участва в междуведомствената работна група по изменение и допълнение на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Становището на Министерство на здравеопазването е, че подкрепяме закона за изменение и допълнение Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. От страна на Министерство на здравеопазването беше предложено изменение на чл.4 от закона, който касае списъците с наркотични вещества, които се изнесоха в наредба на Министерски съвет и замениха приложенията, които преди това бяха към Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, имате ли становища по представения законопроект? Ако няма, закривам дебата.
Който е „за” подкрепа на занопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 202-01-40, внесен от Министерски съвет на 06.07.2012 г. за първо гласуване, моля да гласува.
„За” – 15 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 15 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” законопроекта се подкрепя единодушно.

Уважаеми колеги, в точка „Други”, както обявих в началото на заседанието присъства заместник-министър Светлана Боянова. В хода на заседанието дойде и господин Николай Маринов, който е директор на Главна дирекция „Земеделие”, тук е и колеги от областни дирекции „Земеделие” от страната по повод изрична молба и искане от народните представители Пенко Атанасов и Петър Мутафчиев.
Давам думата на заместник-министър Боянова относно казуса и процедурата, с която сте я запознали. Ако имате допълнителни въпроси моля да бъдат зададени към колегите, които присъстват на заседанието.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Уважаема госпожо Танева, уважаеми народни представители от Комисия по земеделие и гори, преди да мина към конкретния казус, с който лично се запознах и поисках съвсем детайлна справка по хора, по землища и т.н. за двете области Пазарджик и Пловдив, бих искала само с няколко думи да кажа нещо, което смятам, че е важно за всички нас, независимо от коя политическа сила сме тук, защото земята и поземлените отношения са изключително важни за едно успешно земеделие. Всъщност Министерство на земеделието и лично аз, защото това е моя ресор, се чувствам пряко ангажирана с управлението, прилагането на текстовете свързани със споразуменията по чл.37в, особено що се отнася от изходната информация, а именно чл.37б. Знаете прекрасно закона, няма да го преразказвам, ще кажа какво ние правим, за да може реално да се приложи. За всички вас е ясна причината за трудното управление на земята, водещо до неустойчивост в повечето случаи, а именно през годините натрупаните проблеми, най-напред с възстановяването, а именно разпокъсаността на земята и все пак стремежа на хората да правят конкурентно земеделие, което се прави на по-голяма площ, а именно масивите за ползване.
В тази връзка, за първа година, а текстът на Глава втора „Ползване” е от 2002 година, но за първа година министерството направи информационна кампания само по тези текстове. Ако си спомняте преди месец и нещо възникна една еуфория по повод съобщения, които излязоха в национални медии, в които имаше излязло едно каренце, че който собственик не я подаде, земята му се взима. Хората така го усетиха, че изглежда, а всъщност този текст стои без промяна от 2002 година в закона, но се радвам, че се получи така, за да може да използваме това и да разясним на хората за какво става дума.
Още в самото начало искам да кажа, че по отношение на частната собственост и министерството смята, че тя е неприкосновено и по никакъв начин не бива да бъде нарушавана, дори и в стремежа към уедрено земеползване. Поради тази причина изискването за подаване на декларации, особено що се отнася за декларациите по чл.69 от Правилника, а именно това са декларации подавани от собствениците, указанията, които сме дали и така трябва да се третира този член, указанията са, че собствениците, които подадат декларации и в тях е посочено, че те сами ще си работят земята – те не са предмет на никакви споразумения, т.е. те не попадат в обхвата на земите, които ще се разпределят било доброволно по чл.37в, било със служебно разпределение по-натам, следващите алинеи на чл.37в, т.нар. служебно разпределение, което не среща голям успех в практиката по простата причина, че е чисто субективно и действително и нашите служби се притесняват да го направят, хората също не са съгласни и затова, как да кажа, положихме повече усилия, за да се стига до доброволни споразумения, отколкото до следваща стъпка – служебно разпределение, каквото обаче е написано в закона. Още повече, ако един собственик все пак не подаде такава декларация, по всяко време когато той ни подаде сигнал, по какъвто и да е начин, както той прецени, защото има възрастни хора, които не са запознати, не може да ги разкарваме напред-назад, в момента, в който те все пак ни кажат „Не, няма да ни се пипа земята”, в този случай дори да има заповед за доброволно споразумение, тя се променя, т.е. издава се нова заповед за промяна на доброволното споразумение и тези земи се изключват. Само че кое на хората не им беше обяснено и смятам, че ние все пак успяхме да го сведем до знание на хората, освен че публичните срещи бяха много по-прозрачни, с много по-голяма подготовка от страна на нашата администрация.... Значи, един собственик сам решава дали да подаде декларация или не, само че животът си върви и този човек дали е подал или не е подал декларация, за администрацията може да не е проблем, обаче така или иначе ние виждаме, че тази земя се заявява за субсидия. Този човек трябва да знае, че дали иска или не иска да подава декларация, трябва да знае, че земята му се работи. Ние това го виждаме, знаем го и затова искаме да подадат декларация, за да може да ги защитим по този начин, защото ние виждаме, че през годините този имот се работи. И казахме, собствениците, които имат договори за наеми и аренди не подават декларации, защото респективно този ползвател ще подаде декларация по чл.70, то не е декларация, а заявление. Другият вариант – ако той все пак не желае да си работи земята, за него е по-изгодно да му се третира имота като „бяло петно”, това е неподал декларация и ползвателя да си внесе в сметката на общината среднорентното, защото има и такива собственици. Тоест искам да кажа, че с нашите действия сме дали възможност за собствениците да изберат начина, по който земята им да бъде третирана. Но съгласете се, че докато той не ни даде някакъв сигнал, някакъв знак, ние няма как да реагираме. И аз съм казала на нашите служби изрично – колеги, дори да имате съмнение, знаете го от години този собственик, докато не сте напълно убедени чрез документи няма да се разпределя тази земя по никакъв начин като „бяло петно”. Това са нашите указания.
Що се отнася до ползвателите, това е друга тема. Между другото, смятам, че закона както е направен, макар и трудно търси някакъв баланс между ползването и собствеността. За ползвателите направихме облекчения от гледна точка на това по-лесно да могат да се споразумеят. За първи път тази година предоставихме на нашите общински служби софтуер, на който като дойдат всички собственици и ползватели, първо, да видят картата на възстановената собственост, считайте, че тук са договори за аренди, наеми, нотариални актове; второ, орто-фото картата; трето, физическите блокове, т.е. физическия блок това е начина на трайно ползване, обикновено е физически блок – обработваема, физически блок – пасище, физически блок – гора, там естествено няма какво да се споразумяват в горите и освен всичко друго им дадохме и допустимия слой, това, което миналата година е било допустимо за подпомагане. Защо го правим? За да могат те да стъпят на цялата информация и да кажат „Ей, аз ще взема този масив и ще го работя следващата година, защото го виждам, реално това е, виждам го от картата”, не както е по документи – карта на възстановената собственост, тя въобще не съвпада с реалното ползване обикновено. Някои от тях, които са по-запознати поискаха от ДФ „Земеделие” и беше разпоредено да се предоставят, така наречените блокове на земеделски стопанства, който е заявявал миналата година за субсидия, да може да се разбере автоматично с колегите си в землището дали продължава по същия начин, т.е. да може да ги облекчим. И смея да кажа, че действително процедурата беше много по-лесна и повече хора се възползваха от това да направят доброволни споразумения. Друг е въпросът, че земеделците се „спъват” в заплащането на „белите петна”, защото миналата година беше по принцип как да се случи доброволното споразумение без софтуер, без налична информация, да се събира информация на хартия – това са хиляди имоти. Единият проблем го преодоляхме, но се появи следващия – с „белите петна” – и фактически смятам, че за първа година малко или много се въведе все пак някакъв ред, защото трябваше да бъдат допуснати до споразумение тези, които са си платили за предходната стопанска година. И поради това, че отдадохме много голямо значение на споразуменията, от това, че имаше много повече информация предполагам и между другото го доказа случая с Виница, който изследвах повече, че това е разбунило хората, за първи път започваме да виждаме по-голяма заинтересованост от страна на собствениците. Защо? Защото те вече знаят, ако искат да си работят земята нека да видят кой им е ползвателя, да дойдат да разберат... Между другото Фонда предоставя справка за всеки конкретен имот, да се чукне и да се види кой ползва земята, кой я е заявявал за субсидия. Ако решат да тръгват да търсят човека, да сключват договори за наеми и аренди, да не говорим за „бели петна”. Другият вариант е да предпочете да му се води „бяло петно” и да си получи рентното възнаграждение в сметката на общината, в закона пише – в срок до три години. И тази информация, която в момента между другото събираме, исках да разбера каква част от „белите петна” са в сметките. И за мое удоволствие има преведени суми, разбира се, не всички. Сега събираме тази информация, защото в момента приключваме доброволните споразумения и дадохме още едно указание, защото наистина стремежът ни е да имаме доброволни споразумения, сроковете записани в закона и правилника да се считат за инструктивни. Крайна дата, до която все пак трябва да знаем как ще се работи следващата година цялата земя е началото на новата стопанска година. Така че в общи линии, аз ви говоря принципно и за територията на цялата страна. Разбира се във всяка една общинска служба възникват казуси, които решаваме веднага. За съжаление са различни. В едни служби искаха удостоверение за наследници, други не. Е, хубаво де, защо в едните искаме, в другите не, веднага разбираме какъв е въпроса и дадохме указания, там където вече е изяснена собствеността не е нужно да ни представят отново удостоверения за наследници.
Друг проблем, който виждаме, ние може би ще предприемем законодателна инициатива, колеги, с тези едногодишни договори е нещо страшно! С тези едногодишни договори не може да продължава в същия дух. Да, нашата администрация е на топа на устата всеки божи ден! Даже днес колегата ми каза – сключен договор с умрял човек. Ако искаме да се случи нещо в земеползването, тази практика трябва да се прекрати. Дадохме нови указания, даже имах чувството, че за първи път се прилагат тези закони, макар че са от 2002 година, дадохме указания, относно това кой договор нашата общинска служба трябва да регистрира. Когато говорим за вписани договори, дадохме указания, че това трябва да бъде първият вписан в Агенция по вписвания договор, защото това е значението на вписването, оповестително, втория като дойде да провери има ли пръв договор. От друга страна, при невписани договори каквито са едногодишните, изпълнявахме разпоредбата на закона, за един и същи имот и двамата не получаваха по никакъв начин възможността да разпределят този имот. Това е в общи линии, принципна постановка.
А що се отнася до Виница и изобщо за Пазарджик и Пловдив, тук са двамата областни директори, аз бих искала да кажат в подробности. Най-напред по отношение на това информирани ли са хората, кога са информирани, как го доказваме, кой се е разписал, кой какво е разбрал и всъщност откъде е тръгнал проблема – от едно единствено заявление за правене на споразумение, аз до този извод стигнах, до последно никой не е искал никакви споразумения.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, господин Мутафчиев, представете казуса.
Преди това, колеги, знаете по какъв повод госпожа Боянова е тук, в момента слушаме нейното становище, относно законодателната инициатива по проблема с едногодишните договори – ако върнете назад дебата, аз винаги съм изказвала становище, че наистина има проблем по отношение земеползването с тези едногодишни договори и всеки, който има пряк поглед върху сектора знае как се подписват тези едногодишни договори. Когато лично аз убеждавах колегите си, особено юристите, че трябва да има законодателна промяна в това отношение, ми бе обяснено, че това няма как да стане от правни съображения. Но трябва да се намери вариант за решение, защото наистина няма как след като общото право ги допуска, ние да не ги допускаме в поземлените отношения, но вариант е също така да ги искаме заверени, защото масовата практика с едногодишните договори е изключително порочна и не трябва да си заравяме главата в пясъка и да не виждаме проблема. Преди две години защитавах тази теза и останах без подкрепа, но истината е, че освен задълбочаване проблема с тези договори, така както е в момента няма какво друго да очакваме в момента.
Заповядайте, господин Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Най-напред искам да благодаря на вас и заместник-министър Боянова, че бързо реагирахте на сигнала, който подадохме. Това е един добър знак. Проблемът е не само за Виница, а за Пловдив и Пазарджик почти навсякъде, защото това е територията на България, където земеделските земи са най-разпокъсани и има дребни земеделски стопани, които се занимават със зеленчукопроизводство. Вашето обяснение беше точно, виждам, че вече има и разпореждане от ваша страна, обадиха ми се от Първомай, че започват да работят точно на принципа, че който има нотариален акт веднага ще бъде изключен от „белите петна”, когато заяви, че иска да работи. Това е една първа сериозна крачка, за която благодаря.
Но какъв беше проблемът? Започна се цялата тази кампания по отношение декларирането на земеделските земи. Една голяма част от собствениците са възрастни хора, които независимо, честно казано, от усърдната работа на кмета на Виница, защото човека го познавам, той е четири или пет мандата кмет на селото и се грижи за всички и от това, което тръгна като кампания последния месец, говоря за юли, от Министерство на земеделието, не бяха наясно какво точно трябва да направят. Явно нещо трябва да декларира, ама дали аз или съседа ми – хората не знаеха. И какво се получи? В едно село, където няма нито един декар пустееща земя, всички се обработват, колко са се декларирали като земеделски стопани е друг въпрос, вие го казахте и това го има като проблем, „белите петна” от 8500 дка землище бяха 4000. Хиляда декара кмета ги оправи с тичане, с Поземлената комисия, но 3000 дка останаха „бели петна”, които трябваше да бъдат разпределени на арендаторите на територията на землището и кооперацията на Първомай, която също арендува земя във Виница. В момента, в който стъпиха в земята, хората тръгнаха с нотариалните актове и стигнаха до скандал с арендаторите. Арендаторите отказаха да влязат, казаха „Ако аз вляза трябва да платя съответно таксата на общината, а същевременно нямам възможността да вляза във владение и да започна да ора земята и съответно да я подготвя за есенната сеитба”, защото на много от тези територии има и продукция. Този конфликт наистина създаде много напрежение, включително започна да се говори за гражданско неподчинение и т.н. Като че ли Виница е първия случай, но той няма да е последния, защото след него се обадиха от с.Златовръх, сега в момента имаме от с. Патриарх Евтимово също сигнал. Георги-Петър Нейчев говореше за Пазарджишко. Проблемът ще се разраства. Изходът е този – или да удължим тези срокове, независимо, че ще влезем в стопанската година, но да решим конфликтите, да предпазим от конфликти или съответно всеки един да има възможността много бързичко да си представи нотариалния акт и да изчистим проблема и да се знае, че съответно ще обработват земята. Искам да ви кажа, че в с.Виница на земеделски земи има изградени временни оранжерии, където те почти целогодишно гледат продукция, това е село, където се отглеждат интензивни култури и т.н.
Но възникват и някои въпроси, на които ще се радвам, ако ми дадете отговор и на тях. Разбираме, че сега няма да има проблеми с всички, които са собственици на земята, обработват земята и покажат нотариален акт, включително там където си имат удостоверения за собствениците, не са си направили делба, нали?

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Да.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това е добре, за което благодарим, това ще помогне до голяма степен за разрешаване на въпроса. Но има още няколко въпроса.
Първо, това, което е за една година – периода за една година, ако се наложи като принцип подобен подход , това ще означава, че там където има определени култури, които се прибират късна есен не може да се даде възможност оттам нататък арендаторите да обработват тази земя. Примерно, зеле, зелето знаете, че го прибират чак ноември месец, дори някои го държат и под снега. Как ще стане при един подобен подход? Такъв случай имаше на територията на Виница. Или производство на праз и т.н. и т.н. Това е единият въпрос, там където има разминаване. Защо? Защото когато арендаторът я вземе, правим го в блок, той започва да сее жито, пшеница, слънчоглед и т.н., монокултура.
Вторият въпрос. Дадена е земята в реални граници и ще ви моля да ми отговорите, защото хората се интересуват. Там са набити колчетата, отиваме и ги вкарваме в масива по подхода, който е. След това кой ще плати, ако той следващата година каже „Аз искам да си обработвам земята?”. Кой ще поеме разхода, за да се набият отново колчетата в реални граници? Аз не можах да дам отговор, попитаха ме и казах „Не знам”. Казват така – вие, държавата казвате, че моята земя може да бъде комасирана в един блок от арендатора, той ще дойде ще разоре нивата, в един момент реалната граница изчезва, после кой ще дойде да ми очертае къде ми е реално нивата, след като влезе в блок? Догодина аз може да реша да си я използвам отново.” Проблем! Казвам това, защото това нещо ще възникне като въпрос.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Има и още един въпрос, за пътя, който е в блока.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Пътищата – да не се разорават – мисля, че това е на областните служби по земеделие задължение, но искам да ви дам сигнал, че има случаи, в които арендатори си позволяват да направят подобно нещо, но това е недопустимо. Досегът до самия парцел на нивата трябва да го има.
И още един въпрос поставям, той не е толкова важен, но все пак е важен и ще ви кажа защо. Кога ще си получат рентата от общините собствениците на земи? Защо задавам този въпрос? Арендаторите трябва да платят септември месец, след като бъдат вкарани, 17 лева на декар. Парите отиват в отделна сметка в общината, тя е обща сметка, не е на всеки по отделно. Шест месеца, ако не им се дадат тези пари общината може да си ги сложи на лихва, тези пари носят лихва. Обяснете го, защото хората не знаят, аз също нямам обяснение, затова си позволявам, госпожо заместник-министър, да ви попитам. Защото и арендаторите казват „Сега даваме пари предварително”, защото в повечето случаи там където са на договорни отношения рентата се плаща много по-късничко, а те сега трябва да извадят парите и да ги платят, не са големи суми, но все пак... Това са въпросите. Аз имам притеснението, че за Пловдив и Пазарджик, ако не реагираме бързо по тези проблеми, които възникнаха в някои от селата, напрежението ще расте и може да попречи на земеделската година в този важен за страната ни регион. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Мутафчиев, преди да дам думата на госпожа Боянова, искам да кажа следното: нека не изместваме плоскостта, че правото на един собственик на земеделска земя по повод ползване на собствения му земеделски имот се прехвърля изцяло на държавата. Искам да кажа, че първо следва да изхождаме от това, че всеки собственик на земеделска земя трябва да е заинтересован сам и по целесъобразност, от негова гледна точка да управлява собствения си земеделски имот, като или го работи в реални граници или го отдава след договаряне на арендатор, с който постигнат взаимно приемливи условия по договора за наемане. За всички хипотези, за които сега говорите и за които са възникнали проблеми, говорим единствено и само в хипотезата, когато до този момент този собственик не се е заинтересовал, че има собственост, че тя може да носи доход и че той трябва да я управлява. Казвам го за самите собственици, защото знаете ли колко хора и на мен ми звънят, включително колеги от други региони, хора от София, които имат земи във Видин, включително и в Пловдивско, досега непотърсена, нито рента е получавана, нито договор е сключван. Остава усещането, че може тази земя да им се отнеме във връзка с едни неправилни съобщения в някои от медиите, и се получи една шумотевица, както каза Светлана Боянова, и един въпрос у всички тези собственици „Какво става със земята ми?”. Истината е, че като имаме собственост сами да си носим риска, това се създава в крайна сметка като манталитет, или ако не сме заинтересовани да продадем. И в момента, поради че разпокъсаността на земеделската земя и незаинтересоваността на някои от собствениците на такива земи създава пречки за ефективно земеползване, държавата търси начин да уреди административно тази част от земеползването, която има незаинтересовани собственици и се получиха такива напрежения. Но трябва да изхождаме от това, че правото при всички случаи е на собственика. Исках , като философия, да сме наясно с това. Държавата не искам да изземва управлението на земеделската собственост от собственика, никой не иска това. Проблемът е, че когато има незаинтересованост, това създава проблем, който държавата се опитва административно да регулира така, че това да не пречи на земеползването.
Госпожо Боянова, заповядайте.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Всъщност, в по-голяма част като концепция госпожа Танева го сподели. Проблемът идва от това, че това което е на село и земята както се работи, няма нищо общо с това, което е по процедура. Това е проблема. Този човек много добре знае, че е насадено със зеле, и не го знае от тази година. Той си го знае, защото в този район специално това се сади. Плодове и зеленчуци, това е, всички го знаят. Само че как така стана изведнъж, че в 2012 година този собственик разбра, че му е проблем това зеле? И аз не искам да се оправдавам, но не искам да има някакви свръх очаквания от администрацията да уреди чисто гражданско-правни отношения. Ако нямаше „бели петна” и разпределение на „бели петна” кога щеше да си вземе този човек рентата? Без договор. Знае, че той му работи земята, но чака рента. В смисъл, няма как да отговорим на всички тези въпроси, защото ако ни бяха чисти гражданско-правните отношения, тогава администрацията нямаше да има право на никаква преценка, на никакъв субективизъм, на никакви разпределения и на никакви „бели петна”. Ние нямаше да имаме този проблем с „белите петна”. Обаче ние имаме този проблем и се опитваме да го решим, но не всичко. Аз например искам малко повече време да помислим по отношение на изтичане на стопанската година, но пък честно казано не мога да си представя този човек, който взима това имотче като „бяло петно”, знае, че го взима засято със зеле, изобщо иска ли да го вземе, ще го вземе ли и какво очаква. И между другото в тази връзка, то може да е разпределено, но в случая не е стигнало до служебно разпределение. Аз разбирам да се е стигнало до служебно разпределение и той да каже – това не го искам, тази заповед ще я обжалвам и т.н. Тук говорим за етап „доброволно споразумение”, той няма да го поеме, респективно този имот няма да бъде част от доброволното споразумение и няма да има какво да плаща, защото той го вижда, че този имот някой друг човек го работи без никакво правно основание най-вероятно. Защото и тези оранжерии искам да знам как са построени, на собствена ли, с договор ли, с наем ли, а той къде хуква да прави такава сериозна инвестиция! Това са неща, които през годините са се случили, тази оранжерия стои отдавна там и ние го знаем. Само че вижте, колеги, сега се опитваме да решим някакви текущи въпроси за 2012 година, но идва една много сериозна година – 2014 година и ако продължаваме в същия дух, просто няма да успеем. За първа година даваме на всички земеделски производители едно сечение на орто-фото карта с КВС. Досега не е правено, а това е елементарно на база, на което може да си уредим поземлените отношения. Стъпка по стъпка, мисля, че вървим в правилната посока. Но съгласете се, че докато имаме такива нарочни заобикаляния на закона, било с едногодишни договори, било нарочно не иска да се включи в споразумението, защото не иска да плаща никакви „бели петна”, така или иначе ще си го работи в масив...така ще бъде, каквото и да прави администрацията. Затова по-скоро, как да ви кажа, може би собствениците са си прави в случая, но аз ако съм един собственик и съм разбрала, че от тази година ако не си подам декларацията, макар че седи от 2002 година, добре, няма да си подам декларацията, въпреки че знам, че това може да бъде разпределено и ще бъде разпределено като „бяло петно”, защото на администрацията в закона й пише – това, за което не е подадена декларация се разпределя като „бяло петно” – и администрацията трябва да свърши това. Знам това нещо, знам, че през годините някой друг ми го работи, защото го заявява за субсидия и въпреки това не подава декларации – не мога да си го обясня! Защо не подава декларации? А през годините този имот се работи от някой друг! Работи се, реално се работи. И затова казвам – дайте сега, собствениците във Виница сега са го разбрали, не е проблем, променя се заповедта, то между другото не се е стигнало и до заповед за доброволно споразумение, което е още по-хубаво, просто ще се изкарат земите, питахте ме какво е решението , това е решението – извеждат се тези земи, не са предмет на доброволно споразумение, но тези хора ще трябва да ги работят в реални граници. И аз, ако за района Пазарджик и Пловдив това може би ще бъде работещо, защото по презумпция на зеленчукопроизводство и овощарство парцелите са малки, това няма да работи в райони, където трябва да правим земеползване на големи площи, защото няма полза от това нещо и трябва да насочим усилия към това да не се случва още раздробяване.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз съм напълно съгласен и нямаме различия в това, което говорим. Бързата реакция на база на Правилника, земи, които се обработват от собствениците или техни роднини, говоря в една къща, защото там са и семейства, които живеят с дядото, бащата, внуци, правнуци и т.н., те си обработват земята, но собственика го няма, той е в Гърция и т.н., не е могъл да декларира, тези земи са влезли в „бели петна”, това не са пустеещи земи или земи, които се обработват от някой случаен. Може би има няколко случая, но не е масов случай. Но да се получи половината землище „бяло петно” – това създава паника сред всички. Благодаря за бързата намеса и се надявам този подход за Виница да се приеме от Пловдивската земеделска служба, за да не се получават напрежения. Друг е въпросът, че имам притеснения в това лутане как ще се развие земеделската година, включително ако останат земи кога ще имат време арендаторите да ги обработват, това също е проблем, дано само в началото да е така. А по-нататък вече нещата да се изгладят като процедури. Благодаря. Бях длъжен да направя тази добавка, за да стане ясно, че не става дума за случая който казвате – не знаят кой ги обработва и т.н. Това са хора, които си обработват земята. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само да допълня, че срокът принципно, не в конкретния случай, за „белите петна” собствениците да си вземат рентите от общините, от специалните сметки, е три години, а не шест месеца. След три години, по закон, тези средства отиват в полза на съответната община.
Колегата от Берковица искаше да зададе въпрос. Заповядайте.

ЯКИМОВ: Миналата седмица имаше заседание на Националното сдружение на общините в Берковица, Управителния и Надзорния съвети, беше поставен един въпрос от кмета на община Антоново, господин Танер, става въпрос за фирми, които имат да дават ренти на общината и едногодишен договор. Оказва се, че има фирми, които не плащат в установения срок рентата, която трябва да преведат на общината, следващата година нямат право да участват, обаче изчезват от хоризонта, явяват се други фирми, със съвсем друга регистрация и те не плащат. И той отправи питане до Националното сдружение, такива писма ще дойдат и при нас. Как този въпрос може да бъде решен – със срокове, авансови вноски или нещо друго?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Изрично е казано, че който не си е платил „белите петна” не може да участва в споразумение следващата година и ако някой по някакъв начин това, което се дължи на общината, трябва по общия исков ред да се търси плащането. Но с влизането в 2014 година и това няма да може да се ползва за заобикаляне на закона, защото знаете, че има референтна година и т.н. Даже ако остане 2011 година само ще се загуби. Това са единични случаи така или иначе, ще може да се приложи и тази година и това е. Самата ОСП и начина плащане от 2014 година ще предотврати прилагането на тази схема.
За колчетата? Смятам, че трябва да разсъждаваме така – ако има забити колчета, то собственика иска да го обработва в реални граници. То не може да се разпределя в този случай. Ако е сключил договор, независимо, че си е набил колчетата, значи я е дал под наем, оттам насетне ако той пак иска да си набие колчетата пак – трябва да си плати, след като доброволно се е отказал.
Господин Маринов, имате думата.

НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, господин Мутафчиев, въпросът с Виница е частен, но е много хубаво, че се повдигна. Ако кметът е достатъчно сериозен и лоялен, нека бъде така добър да каже, че още от февруари месец започва информационната кампания. Първата среща във Виница е била февруари или март месец. Тогава на общо събрание е разяснено на всички, които са присъствали срещу подпис, протоколи са пуснати, направен е протокол на събранието и то не само във Виница, във всички тези селища по този начин се е процедирало. Не само в Пловдивска, а във всички области се подписват и присъстващите, какви въпроси са разисквани, какво трябва да се направи, в какви срокове трябва да се направи. Разбира се, след като се минат всички тези инструктивни срокове, както ги наричаме, ясно е, че някои които си управляват имотите както трябва, правят го, някои които не си управляват имотите или не искат ги управляват, или в годините, защото това не е от сега; наясно сме всички, че даже държавата до 2009 година за 800 хил.дка земя получаваше 5 млн.лева приходи, а в 2010, 2011 и 2012 година са вече 30 млн.приходи, това означава, че нещо се е случвало и върви добре. Това означава, че е направен вече регистър на държавния поземлен фонд, това означава, че и сега, кога е вярното, тогава ли когато притискаха министерството, че е направило една сериозна кампания в последните дни между 25 и 31-ви, навсякъде имаше хора, включително и собственици на земя, включително по медиите, по телевизията казваха – вярно ли е, че ще ни вземат земята тези и ще станат собственици на земята арендаторите, ако ние не си подадем декларация. Вярно е, че трябва да се тръгне отнякъде, вярно е, че трябва да се поставят нещата по-сериозно и да се натисне, това не може да го направи само една политическа сила, трябва да го направят всички заедно и да се върви в тази посока. Вярно е и другото, че от 2014 година, когато влезе новата Обща селскостопанска политика без правно основание да получи права на ползване няма да се случи. И ако сега всички не се хванем, в 2014 година който и да е ще казва, че не могат да се усвояват пари. А защо не могат да се усвояват пари? Защото в момента, в който трябва т.нар. „бели петна” да се платят, за да може наследниците, не са сключили всички договор, даже някои не си знаят земята къде е. Но тези наследници в момента, в който установят, могат да отидат в съответната община, както е и Антоново, и да си получат парите. Вярно е и другото, че ако тук 240 човека мислят закона как да го направят, отвън има 240 хиляди, които се чудят как да го прилагат и сега имаме пробив. Това не е тайна. Пробивът е, че миналата година са участвали в споразумение с една фирма, тази година с едногодишен договор се прехвърля на друга фирма и пак иска да участва в споразумение и пак да не плати. Затова ще искаме от вас да се поставят конкретни срокове, вие да ни подкрепите навсякъде – предварително да се плати и тогава да се тръгне.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Обръщам ви внимание на нещо много важно, което трябва да се знае от сега – 2014 година плащанията ще са с правни основания. В момента никой не обръща внимание на това, а после ще се окаже, че и по директни плащания ще получаваме по-малко. Правните основания обаче са основания, които зависят от волята на собственика.
Госпожо Раева, заповядайте.

ПЕТЯ РАЕВА: Аз имам само един въпрос към заместник-министър Боянова. Госпожо Боянова, аз също съм от регион Пловдив, като избирателен район и знам, че там има проблем с животновъдите, които ползват такива площи, за каквито ставаше досега въпрос, но нямат възможност да платят. Какво е разрешението? Има ли възможност те да платят ползването на тези площи до 20 септември 2013 година?

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Точно такова е решението, до 2013 година, като разбира се, ние също работим по няколко варианта, които да ни подготвят за 2014 година, които между другото, ако получим консенсус, защото иначе няма да ги правим, защото са генерални и касаят всички, много от нещата ще бъдат решени и дори няма да говорим за „бели петна”, най-вероятно. Аз с животновъдите имам почти всеки ден срещи по повод ползване на пасищата и проблеми с общините, проблеми с пасищата в парковете, защото там са по-различни пасищата от другите пасища, проблеми с пасищата, попадащи в агроекологичната мярка, така че въпроса - обработваема земя и пасища за животновъди – абсолютно отвсякъде го оглеждаме, само че те ми казват „Ми ние го работихме, ама нямаме пари!”. Не може така! Работиш го и трябва да платиш пари, не може да те делим от всички останали! Може би трябва да е някакъв друг механизма за облекчение, не точно да не плащат, защото те идват и казват – нямаме, ще фалираме. Добре, ама ти ползваш чужда земя, тя не е твоя и този дето си чака по сметката на общината, какво да му кажа?! Какво да му кажа? Много е трудно да се намери баланса, разбирам животновъдите, почти всеки ден имам срещи. Ето, сега например обмисляме по агроекологията да включим, в „пасторализъм” не само сегашните паркове, ами и Рила и Странджа, защото и там има свободно пашуване, защо не е включено – не знам. Трябва да ви кажа, че видяхме едни договори на животновъди, в които нямаше описан имот! Как е възможно въобще да има такъв договор и той ми казва „Проблемът ми е, че не мога да го подновя!”, ама не ти е това проблема, проблема е, че не знаеш какво ползваш! И после как да те защитим, като ти самия не знаеш какво си подписал! Много са тежки нещата при животновъдите, при тях всеки ден изниква някакъв казус. Те си мисля, че само при тях е така, но не е. И честно казано с пасищата като цяло ме притеснява това, че не се заявяват пасищата. Ние имаме пасища, по статистика, по преброяване, но те не се заявяват. Защо не се заявяват? Защото никой не иска да ги чисти! И е трудно за чистене. Дайте да мислим по-скоро как да се почистят, за да се заявят, защото явно това е проблема. За това предпочитам да мисля, а не за някакви договори, за „бели петна”, за дерогации специално за тях и т.н. Нали трябва да обясним защо даваме привилегия на цял сектор, няма как да излезем с аргумента „Ами защото са по-зле!”, защото ще станат всички останали и те ще кажат, че са зле. Затова смятам, че подхода трябва да е единен, но специално за пасищата има насоки, в които може да работим и да облекчим нашите животновъди, защото 2014 година каквото заявим като пасища – това ще е и за разлика от сега, когато е на национално ниво територията на пасищата, тогава ще бъде на индивидуално. Поне това е предложението, защото всички страни-членки искат да се запазят пасищата нормално, защото фуража е скъп и всички искат да имат пасища в страните си.

ПЕТЯ РАЕВА: Аз искам да ви благодаря, тъй като животновъдите наистина са в много тежко положение и ние може би трябва да обърнем повече внимание на този сектор специално. Те получават и много малки субсидии. Изобщо положението им е много, много сериозно и искам да благодаря за този жест, който сте направили.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси има ли? Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Само няколко думи. Да попитам и за референтната 2011 година. Когато ще има ограничение в размера на директната субсидия до 300 хиляди евро. Като цяло държавата ни няма ли да получи по-малко средства? Ако е така, какво прави министерството това да се случи и все пак този размер, с който искахме да се изравняваме уж 2016 година с по-старите членки какво ще се случи и въобще как върви преговорния процес в тази посока?

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Моят въпрос беше същия, но исках да ви го задам така – каква национална позиция по историческия подход би ни гарантирала да не загубим обема на националните средства? Защото това е което трябва да отстояваме.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Не бягам от въпроса, но наистина е много обширен и не искам отгоре-отгоре да отговоря, защото по отношение на тавана – не касае определянето на пакета. Пакета се определя по друг начин. В рамките на пакета определен вече за България, тогава вече се определя за всеки индивидуален производител дали той получава над 300 хиляди, или каквато е нашата позиция, двойно, поне 600 хиляди, за да могат наистина само най-силните и най-големите да бъдат хванати от тавана. Въпросът е, че ние като позиция държим следното – Комисията предлага парите от тавана да отиват в „Развитие на селските райони” за иновации, а ние искаме, така и така подкрепям разработването на схеми за дребни и млади фермери да речем, тези пари, които останат от тавана да бъдат оставени в първи стълб, в пакета за директните плащания. Или грубо казано държавата като цяло не губи, обаче става преразпределение между парите от първи и втори стълб. А още не е ясно, защото не е излязла финансовата рамка, трябва на Съвета на финансовите министри да решат по принцип колко да бъде бюджета за земеделие и след това разпределението между страните-членки. Това е което ни притеснява, че не е готово в момента, за да кажем – да, това така, това не така.
А за програмите за селските райони тотално няма никакви критерии, от които да стане ясно как ще се разпределят парите, колкото и да са, между страните-членки. Сега има някакви разработки по обективни критерии, но няма нищо конкретно. А защо няма нищо конкретно, просто защото не е готова финансовата рамка. Защото другите страни-членки държат повече пари да отиват за структурните и кохезионните фондове и за сметка на кой?, на земеделския сектор. А земеделските министри казват – не, поне сегашното ниво да се запази. Добре, че Франция е силна земеделска държавата. Мисълта ми е, че в момента въобще не е ясно какви ще са парите за земеделието, след това е разпределени, след това разпределение между първи и втори стълб и подкрепяме, между другото това, което се предлага – колко да се прехвърля между двата стълба – да бъде по-висок процента, защото като видим примерно, че във втори стълб на селската програма не се усвоява, да може да го прехвърлим в първи стълб. Това е важно за нас, защото колкото и да ни е пакета, ако ние успяваме всички пари да си запази от първи или втори стълб, това е по-важно според мен. Така или иначе целта е да не падаме под това, което взимаме сега, това е основна цел, а колкото може повече – още по-добре.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов, нали разбрахте, тръгваме от бюджета, въпросът е след прилагането на таваните, остатъкът от таваните къде ще се насочи и какъв е нашия интерес.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: А иначе като тема за площта, която може да бъде подпомогната и връзката й с референтната 2011 година, а то няма такава, в смисъл 2011 е референтна по отношение на това кой може да дойде, бенефициента, а 2014 година е референтна по отношение на това колко ще заявим като площ. И аз затова казвам, че е важно да уредим поземлените си отношения сега, за да знаем каква ще ни е площта. Защото я си представете, че се застъпят в 2014 година, кой ще получи правото на плащане? Какво правим с тая земя, където са се застъпили, кой ще вземе парите? Те ще седят в пакета, но какво от това.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: За нашата позиция. Вие казвате 2011 година като база императивно, като че ли това е изведено пред скоби. Обаче в историческия подход не трябва да търсим само фактологията, а логиката. И това трябва да бъдат нашите силни аргументи на масата на преговорите. Защото България в годините на прехода, собственици на земя бяха отчуждени от селскостопанското производство. Връщането на собствеността ги завари на други позиции и те не можеха за година-две да преминат и да се възползват и затова няколко души, няколко стотин станаха крупни собственици. Сега, когато тук ги ограничаваме, нито лев не трябва да загуби България, защото този лев трябва да отиде при оня собственик на земя, който ще става нов производител дори след тази 2012 година. И ние не трябва така леко да се съгласяваме, защото само това ще покрие онези земи, които не се обработваха с реални, вие ги наричате – който бил бенефициент, толкова – нищо подобно, на никаква цена на масата на преговорите не трябва да се съгласяваме. Не ме чухте, но ще го дискутираме този въпрос.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Аз съм абсолютно съгласна и затова казах, че не искам днес да отговарям, защото ще изпусна нещо. Ето едно много важно нещо, което държим като позиция – ние сме съгласни с логиката на комисаря, защото не е наше предложение, с логиката на комисар Чолуш, 2011 година да е референтна с оглед на това да не изникват изкуствено други субекти. Това го приемаме като теза и го разбираме, но тъй като казваме – България има потенциал да усвоява още земя, т.е. още земя да бъде обработваема, ние считаме, че това правило не бива да бъде заковавано и трябва да има възможност страните-членки да разширят обхвата на подпомагане, защото ние имаме идеята за повече млади, за повече земя, за тях трябва да се помисли, а не всички да са мошеници, злоупотребяващи и т.н. И поради тази причина, ако има възможност за резерв, а то ще има възможност за резерв, страната-членка обаче да определи как да го ползва. Това е като наша позиция.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е чудесно, да се прави политика с този ресурс.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Да, точно така.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси? Няма. Заседанието беше ползотворно. Благодаря на всички за участието, на госпожа заместник-министъра и екипа. Приятен ден!



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА




55 574 знака