1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерски съвет на 09.10.2012 г. за първо гласуване
2. Обсъждане на проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в България.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 89

На 17 октомври 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерски съвет на 09.10.2012 г. за първо гласуване
2. Обсъждане на проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в България.
3. Текущи.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева - председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и откривам днешното редовно заседание на Комисия по земеделие и гори, съгласно предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерски съвет на 09.10.2012 г. за първо гласуване
2. Обсъждане на проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в България.
3. Текущи.
Уважаеми колеги, имате ли предложения за допълнения или промени в дневния ред? Няма такива. Приемаме, че това е дневният ред, по който ще работим днес.

Преминаваме към точка 1 - обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерски съвет на 09.10.2012 г. за първо гласуване.
По точка 1 на днешното заседание присъстват госпожа Пенка Манева – директор на дирекция „Контрол на фуражите” към Българска агенция по безопасност на храните, господин Рангел Кръстанов – директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” към Министерство на земеделието и храните, господин Тодор Тодоров – юрист в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” към Министерство на земеделието и храните, госпожа Марина Загорова – експерт в същата дирекция.
Давам думата на госпожа Пенка Манева за представяне на законопроекта.

ПЕНКА МАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги, представям ви мотивите за изменение и допълнение на Закона за фуражите.
Изменението и допълнението на Закона за фуражите беше предизвикано първоначално от въвеждането в правото на Европейския съюз на изменение и допълнение на основния регламент за фуражите Регламент 183 за хигиена за фуражите, изменен с Регламент 225 от 2012 година. Всички знаем диоксиновата криза от края на 2010 година. Във връзка с това да бъде предпазено обществото, гражданите и селскостопанските производители да търпят по-малко загуби, беше приет този Регламент 225, с който предприятия, които произвеждат мазнини за фуражната промишленост и за технически цели да преминат от регистрационен на одобрителен режим. С изменението и допълнението на Закона за фуражите се въвеждат националните мерки, които трябва да бъдат взети, т.е. какви заявления трябва да предостави оператора тези регистрирани предприятия да преминат на одобрителен режим. Освен това съгласно изискванията на чл.30 от Регламент 183 всяка държава-член трябва да въведе административно-наказателни разпоредби, когато има нарушение на разпоредбите на законодателството по фуражите. В случая ние въвеждаме и административно-наказателни мерки, при нарушаване на изискванията на Регламент 225.
Законодателството по фуражите беше уредено в два национални законодателни акта – Закона за фуражите и Закона за ветеринарномедицинската дейност. Тъй като законодателството по фуражите на ниво Европейски съюз се разглежда на един постоянен комитет с оглед облекчаване на операторите във фуражния сектор и на контролните органи, текстовете, които са в областта на фуражите от Закона за ветеринарномедицинска дейност е предложено да бъдат включени в Закона за фуражите. И това са текстовете, които имат отношение към медикаментозните фуражи, нежеланите вещества във фуражите. В тази връзка са предложени и административно-наказателни разпоредби в случаи, когато бъдат установени нарушения при медикаментозните фуражи и нежеланите вещества във фуражите, въвеждат се и други административно-наказателни мерки за такива, които не са били понастоящем уредени в Закона за фуражите. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Манева. Уважаеми колеги, въпроси към вносителя имате ли или становища по така представения законопроект, който мисля, че беше обяснен много добре? Няма. Закривам разискванията и моля да гласуваме.
Който е „за” приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерски съвет на 09.10.2012 година за първо гласуване, моля да гласува.

„За” – 16 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 16 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” приемаме законопроекта на първо гласуване.

Преминаваме към точка 2 - обсъждане на проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в България.
Уважаеми колеги, по тази точка на днешното заседание присъства заместник-министъра на околната среда и водите госпожа Ивелина Василева и госпожа Радка Каранейчева – старши експерт в дирекция „Управление на водите” в същото министерство. Представянето на Водната стратегия ще бъде направена от колегите и на мултимедия.
Госпожо Василева, заповядайте.

ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, ще представя на вашето внимание накратко основните моменти заложени в проекта за Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, един рамков документ, който очертава състоянието и бъдещото развитие на целия воден сектор, като отчита състоянието на водните ресурси, на цялата водна инфраструктура във всички отрасли и предлага начина на нейното развитие с хоризонт 25 години напред.
Какви са основанията за изготвяне на този документ. Съгласно промените в Закона за водите от 2005 година е вменено на Министерство на околната среда и водите да разработи стратегията, която подлежи на одобрение от Министерски съвет и според нас законодателят много удачно е решил и от Народното събрание, имайки предвид важността и значимостта на тази тема, на този отрасъл.
Какви бяха предприетите действия от страна на министерството. През 2010 година беше събран огромен обем информация, бяха направени анализи, прогнози и предложени алтернативи за стратегията за развитие. Последваха многобройни срещи с представителите на институциите, които имат отношение към водния сектор, а именно Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на земеделието и храните, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на финансите и техни структури, с цел постигане на консенсус. Бяха проведени и консултации с широката общественост след публикуване на проекта на стратегията през април месец 2012 година на интернет-страницата на министерството. Бяха проведени обществени обсъждания с участието на физически лица, търговски дружества, държавни и научни институции, неправителствени организации, бяха поканени и представители на Парламента. След което беше обсъден проектът на документ и от Висшия консултативен съвет по водите. След отразяване на всички коментари, на 11 септември тази година проектът на стратегия беше одобрен от Министерски съвет.
Какви са най-важните изводи от направените анализи, първо, по отношение на водните ресурси в бъдещия 25-годишен хоризонт. Основните заключения са, че не се очаква трайна тенденция за недостиг на вода в страната, на естествени повърхностни и подземни водни ресурси в средно и дългосрочен план. Очаква се среден воден стрес за Черноморския източно и Беломорски райони, което предполага необходимост от поддържане и изграждане на инфраструктурата, която ще бъде необходима за задържане, за резервиране на обеми води, така че да се подсигурят нуждите на населението и бизнеса. Това, което се очертава като тенденция предвид и промените в климата са увеличението, флуктуацията по отношение на редуване на екстремно сушави или влажни сезони, което е тревожна индикация и отново води към необходимостта да бъде създадена една система хидротехнически съоръжения и системи, които да гарантират ефективното оползотворяване на наличните водни ресурси.
По отношение състоянието на инфраструктурата вероятно няма да изненадам никого, когато споделя констатациите и заключенията от анализите, че в голямата си част тя е силно амортизирана, изградена преди 30 до 60 години или разрушена, като значителна част от инфраструктурата, която е изискуема във връзка с европейските изисквания и задълженията на държавата ни като член на Европейския съюз не е изградена. По-конкретно визирам необходимостта от заделянето на значителни финансови ресурси за изграждане на съоръжения за третиране на питейни, отпадни води и изграждане на канализационна мрежа, както и подобряване на състоянието на водопроводната мрежа.
По отношение собствеността на съоръженията, операторите и взиманите управленски решения, основните изводи са, че съществуват голям брой собственици на обществена инфраструктура във водния сектор, като голяма част от активите са собственост на търговски дружества. Язовирите, които осигуряват питейно-битовото водоснабдяване на страната отново с в активите на различни търговски дружества. Част от активите във водния сектор са с неизяснена собственост и/или без оператор за мониторинг на състоянието и поддръжката. Като правило, решенията, които се взимат за приоритетите и финансиране на съоръженията се взимат от търговските дружества, а не от институциите, които отговарят за формулиране и прилагане на политиките.
По отношение на финансовите нужди и проблеми идентифицирана е необходимостта от осигуряване на значителен финансов ресурс. В минималния вариант около 13 млрд.лева, а оптимума, с който бихме могли да постигнем най-високите европейски екологични стандарти е от порядъка на 43 млрд.лева, инвестиции, които е необходимо да бъдат насочени към техническата инфраструктура във водния сектор. Когато казвам „воден сектор” имам предвид четирите отрасъла включени в сектора – „Водоснабдяване и канализация”, „Хидроенергетика”, „Хидромелиорации” и „Защита от вредното въздействие на водите”. Това, което се забелязва предвид и финансовото състояние по време на криза е намаляване на преразпределителните функции на държавата, с други думи малко средства от държавния бюджет могат да бъдат заделяни за такива цели. В продължение на десетилетия се ограничава минимално нивото на цените на услугите, независимо от нуждите на сектора. Това се възприема като непопулярна политическа мярка. Липсва основна финансова информация за дружествата в хидроенергийния и хидромелиоративни сектор, съществува и неясната тарифна политика в хидроенергетиката и хидромелиорациите.
По отношение на социалните измерения и нагласата на населението, които също бяха предмет на анализите беше отчетено, че съгласно нагласата на хората съществува готовност за плащане на по-високи сметки за подобрение в целия сектор, разбира се при наличието на ясни, видими резултати от изразходването на средствата. Това, което се очертава като тенденция или по-скоро като явление е наличието на големи разлики в цените на ВиК услугите на територията на страната, като очакванията са, че ако се продължи в този порядък разликите ще се увеличават с бързи темпове. Изключително ниска подкрепа сред населението получава сценария, при който ВиК услуги се предоставят от концесионери, от частни търговски дружества.
Какви са най-важните решения в стратегията. Преди всичко избраната алтернатива от трите възможни, а именно запазване на текущото състояние, което мисля, че за всички нас е несъмнено, че не може да продължава в този порядък. Това е единият от вариантите. Другият от вариантите е засилване на ролята на частните инвестиции. Третият от вариантите е засилване на ролята на публичните власти. След многобройните консултации, срещи, разговори, след като бяха взети предвид мненията на всички заинтересовани страни избраният вариант е засилване на ролята на публичните власти. Имайки предвид, че за нас това е изключително важна стратегическа инфраструктура и публичните власти, общините и държавата е необходимо да поемат своята отговорност и да се засили тяхната роля в подсигуряването на адекватна инфраструктура и прилагането на политиките, изискуеми спрямо европейското законодателство.
И така, най-важните решения, както казах е засилване ролята на държавата при управлението, координацията и контрола на най-важните водно-стопански съоръжения, поставяне на ясно разграничение за собственост, оператори и контрол на язовирите, елиминиране на безстопанствеността, изискване всяко съоръжение да има свой оператор за поддръжка. Съвсем наскоро станахме свидетел на нещастието, което се случи в село Бисер. Нерядко са случаите, при които общински язовири, язовири с неясна собственост нямат свой оператор. С други думи, принципът, който въвеждаме е всяко съоръжение с оператор. Повишава се нивото на солидарност между населението и бизнеса при осигуряване на необходимите финансови ресурси, повишава се информираността на населението и бизнеса по отношение на вземаните решения в сектора.
Що се отнася до собствеността предлагаме разширение на обхвата на съоръженията публична държавна собственост отново, изгождайки от стратегическата значимост на някои от съоръженията. Тук се включват всички язовири и микроязовири, от които общините доброволно се отказват. С други думи, за да не се изпадне в ситуацията, в която няма отговорност по отношение на стопанисването, експлоатирането на дадено съоръжение при заявена воля от страна на общините, че нямат желание да поемат отговорност за даден общински язовир, той става държавна собственост и държавата поема отговорност за поддържането му в добро техническо състояние. Това касае и всички съоръжения, разширението на обхвата на публичната държавна собственост, касае и съоръженията за защита от наводнения извън населените места. Знаете, че голяма част от тях са в активите на търговско дружество. Всички водохващания, водохранилища, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, както и водоснабдителни системи или части от тях, чрез които се доставя вода до населените места, включително сондажите и пречиствателните станции и съоръжения за води за питейно-битово водснабдяване също се предлага да бъдат публична държавна собственост, като разбира се отново да имат свой оператор. Логиката е, че това е инфраструктура, която има отношение, ако щете и към националната сигурност.
По отношение на промените във функциите и ангажиментите на институциите, които имат отношение към сектора – в компетенциите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството се вменява изготвяне и поддържане на така наречения регистър на водната инфраструктура, една инициатива, която вече е стартирала, подпомогната с финансиране от Оперативна програма „Околна среда”. Колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството започнаха изготвянето на детайлна и всеобхватна база данни, която да съдържа цялата налична информация за техническите съоръжения във водните сектори, включително за собствениците и оператори на съоръженията. Изготвяне на интегриран план за развитие на водната инфраструктура и управленията на съоръженията държавна собственост във ВиК сектора, това също са задължения вменени на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, предвид факта, че се отчита високата степен на експертиза и добрия изграден капацитет в структурата се предлага да поеме управлението на всички язовири, които се използват за питейно-битови цели, хидроенергийни цели, както и да отговаря за контрола на хидротехническото състояние на язовирите и микроязовирите.
Министерство на земеделието и храните поема ангажимента да управлява всички язовири, публична държавна собственост, които са извън обхвата на управляваните от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
По отношение на регулирането в сектора. Знаете, че към настоящия момент Държавната комисия по енергийно и водно регулиране има ангажимент да регулира цените във ВиК сектора. Нашето предложение е функциите да се разширят и да подлежат на регулиране цените на услугите предоставени в отраслите хидроенергетика и хидромелиорации, като при определяне на нивото на цените да се отчита необходимостта от осъществяване на приоритетни инвестиции определени като такива от собствениците на съоръженията.
В частта „Водоснабдяване и канализация” предвиждаме окрупняване на ВиК операторите с цел постигане на по-голяма ефективност и икономия от мащаба.
В сектора „Хидроенергетика”, или отрасъла „Хидроенергетика” предприятие НЕК, „Язовири и каскади” оперира всички язовири, отговорност за чието управление има Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, и доказва предоставените услуги пред Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Така ще се избегнат неясното тарифиране и ще се приложи по-ясен контрол на начина, по който се формират цените в двата сектора „Хидромелиорации” и „Хидроенергетика”.
В сектор „Хидромелиорации” предлагаме обединение на държавните дружества, в отрасъл „Хидромелиорации”, съществуващи към Министерство на земеделието и храните като предлагаме дружеството да бъде трансформирано в такова със специален статут по смисъла на чл.62, т.3 от Търговския закон, а именно държавно дружество със специален статут. Това е сходно на предприятието за управление на дейностите по околната среда, като логиката за това е, че по този начин ще могат ясно да бъдат регламентирани и разделени функциите, които касаят икономическата дейност на това предприятие и дейностите, за които е необходимо да се осигурява финансов ресурс за неприходогенериращата дейност, а именно поддръжката на съоръженията за вредното въздействие от водите.
За вредното въздействие на водите към момента има значителен брой съоръжения, за които няма определен оператор за поддръжка. Хидромелиоративният оператор ще отговаря за съоръженията публична държавна собственост и ще поддържа проводимостта на речните корита. Общините ще имат ангажимента задължително да определят отговорен оператор за мониторинг и поддръжка на тази инфраструктура в рамките на населените места. Знаете, че в рамките на регулираните територии общините отговарят за инфраструктурата за защита от вредното въздействие на водите. Това, което искаме да направим е наистина да има ясен оператор, отговорник, който да стопанисва тези съоръжения, като това би могло да бъде дори определена дирекция в рамките на общинската администрация, но да се знае кой носи отговорността за това.
По отношение на ценовата политика принципите, които искаме да бъдат приложени са: прилагане на подхода – един оператор – едни цени. И второ, промяна в подхода при определяне таксата „водоползване” като смятаме, че много справедливо тя би била определена, когато се начислява върху количеството фактурирана вода от крайните потребители във всеки един от отраслите, а не както досега върху обема вода по разрешително за водоползване. Потребителите на услуги в хидроенергийният сектор ще бъдат поставени при еднакви условия.
Както споменах регулаторът ще одобрява всички цени по предоставените услуги, отчитайки необходимите приоритетни инвестиции и ще отпадне възможността от произволно препродаване на вода между субекти, които не са определени като оператори.
Както и досега размерът на такса „водоползване” ще бъде еднакъв за територията на цялата страна, но предлагаме въвеждането на две нива на таксата в зависимост от това дали ползваната вода е в рамките на определената норма за водопотребление или над нея. С други думи това е механизъм, чрез който целим прилагането на принципа за въвеждане на ресурсната ефективност и разумното и ефективно разходване на природния ресурс.
Размерът на таксата „водоползване” и разходването на постъпленията ще се определят от Воден съвет към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, който ще се състои от четиримата министри, които имат отношение и отговорности във водния сектор, като решенията ще се взимат на база петгодишни интегрирани планове и съответно едногодишни, в които ясно ще бъдат изведени приоритетите и разбира се основният момент, който искаме да бъде въведен и да бъде приложен повсеместно е повишаване информираността и публичността, с цел информиране на гражданите и на всички институции за логиката, за начина, по който се взимат решенията.
Това са в основни линии заложените принципи и положения в проекта на стратегия, която предлагаме на вашето внимание. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Василева. Уважаеми колеги, имате думата за въпроси или становища по така представения ви проект. Също така преди седмица ви бяха изпратени и съответните връзки. Който е имал желание е могъл да се запознае с документа в пълния му размер. Господин Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги, когато разглеждаме един стратегически документ, какъвто тази стратегия, с амбиция да заложи за 25 години напред целите, които си поставяме, е важно да разглеждаме главно въпроси на политиката. Честно казано, аз сигурно съм един от малкото, които си разпечатах цялата стратегия. Пробвах да я прочета, не можах, защото мисля, че това е един много богат информационен материал, но малко е дебалансиран от гледна точка на ценност на някоя информация, която си струва да я има и доста разхищение на места по друга информация, която може да бъде направена в много по-малък обем. Но това не е същественото.
Обаче имам няколко въпроса към госпожа Василева, а може би и към госпожа Виденова.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, пропуснах да спомена госпожа Виденова. Госпожо Виденова, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Първият ми въпрос. Внимателно се запознах с плана за действие какво се предвижда в годините, кога, с какъв ресурс. Първият ми въпрос е – има ли все пак физически индикатори, не финансови, не парични, които да ни сложат някаква граница, по която след време хората, които ще бъдат след нас в тези 20 години да оценят дали тази стратегия се изпълнява все пак във вида, в който тя ще бъде приета? Това е единия въпрос, по отношение на физическите индикатори, емпиричните, за напредъка.
Вторият е. Считате, ли че са реални числата дори в оптималния вариант да вземем, 21 или 26 млрд., на две места има различни числа, не разглеждам минимален и максимален, реални ли са да обезпечим тези ресурси. Аз си направих една груба сметка по отношение, така да кажа, твърдо гарантираните ресурси, за този планов период 2007-2013 ние за ВиК грубо казано имаме 2,5 млрд., които сега ще паднат на 2 млрд., че и под 2 млрд. с релокацията на средства, лева. Следващият планов период по данните, които имам от Брюксел увеличението на Програма „Околна среда” като европейско финансиране се очаква да бъде в добрия вариант не повече от 100 млн.евро, т.е. съпоставим ресурс като сегашния и се вижда, че дори да заложим, че ще има подобна солидарност европейска след 2020 година, то ресурса, който се очертава в някакъв оптимален план покрива не повече от 1/3 от необходимите средства, като прекрасно знаем какво е състоянието на държавния бюджет, на държавните инвестиционни заеми. Аз смятам, че трябваше правителството, вероятно колегите, които са работили са направили схемата какво е необходимо, но правителството трябваше да бъде по-консервативно и да каже това, което е реалистично и по какъв начин да бъде осигурено.
Трети много важен въпрос, на който особено държа да ми отговорите – ще наложим ли политика, защото това е политика на нормална амортизация на новите активи, които ще въвеждаме и които вече трябва да сме въвели, защото към момента не я правим, както и преди не я правихме, защото това е ключов момент, смятам, че дори само този въпрос да решим, наистина сме решили един стратегически въпрос, защото амортизациите означава, че сме създали стабилен източник за натрупване на средства, който ще помогне на бъдещите поколения да имат ресурс, с който да обновяват, модернизират и поддържат ВиК мрежата и съответно да разширяват.
Нещо, което не видях в стратегията, а ми се струва важно – важно е да питаме хората готови ли са да плащат повече, но аз смятам, че ключовият момент, който ще предопредели скоростта на модернизация на системата е до каква степен доходите на хората ще нарастват и те ще имат в рамките на това нарастване все по-голяма готовност да поемат нарастващия разход за плащане на услугата. Тук говоря конкретно за ВиК, но то може да се пренесе и към хидромелиорации в същия порядък.
Този сценарий, този модел, според мен е много важен, а той липсва. Според мен ние трябваше да дадем една прогноза в няколко вариации може би, какво ще се случи с доходите на хората и в рамките на този модел или тези модели, да се опитаме да наложим режима на инвестициите, който неизбежно ще се случи.
Чух с удовлетворение, че се продължава надграждането на политиката започната и от предното правителство за решаващата роля на публичните власти в сектора, което според мен е изключително важно, защото обществената чувствителност към извършената приватизация в други сектори е достатъчно показателна. Разбира се, трябва да сме наясно, че поемайки тази тежка отговорност, особено на държавата, на плещите й, с предложените промени в Закона за водите за разширяване на публичната държавна собственост във ВиК системите, това означава, че държавата като каже „А”, трябва да каже и „Б”, отговора откъде ще осигури ресурсите. И всъщност това ми липсва в стратегията – реалният паричен поток, който може да бъде гарантиран. Смятам, че тези числа са пожелателни, тези числа не са изчерпателни, особено в частта на язовирите. Видях с известно учудване, че след трите язовира, с това ще завърша, госпожо председател, за да не спекулирам с вашето търпение, след като трите язовира, които така или иначе трябва да се случат – „Пловдивци”, „Нейковци” и „Луда Яна” едва след 15 години си поставяме за цел да започнем следващите три язовира, каквито са „Кюстендил”, „Бяла” и „Беласица”. За „Бяла” няма какво да ви говоря, снощи и онзи ден сте гледали телевизия, за Севлиево, тук според мен трябва малко повече акцент в политиката и според мен, трябваше и правителството, пък и ние да се намесим, защото вероятно в параметрите, които са зададени на екипа, работещ стратегията, язовирите някак си са били в по-страничен аспект. А аз смятам, че ако не осигурим на населението качествена питейна вода няма как да му обясним, че хвърляме огромни ресурси за канализация и за пречистване и вдигаме цените, т.е. трябва да има някакъв позитив, той да усеща, че през крана на чешмата в къщи тече нормална, има я налична водата, с добри питейни качества, за да може да обясняваме, че все повече ще нараства цената на услугата. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на заместник-министър Василева да отговори, след това госпожа Раева ще има думата.

ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Накратко по поставените въпроси.
Господин Михалевски отчете, че доста голям обем е информацията, която се съдържа в анализите. Действително това беше резултат от изключително интензивен труд и от страна на министерството, и от страна на консултантския екип, и от всички останали ведомства, които откликнаха при предоставянето на информацията, която се съдържа при тях. За жалост тази дисбалансираност, която забелязвате, се дължи не на някакви субективни фактори, а поради липсата на информация в някои случаи. За някои от отраслите просто не е налична достатъчно информация. С други думи това е информацията на базата, на която са направени анализите, но тя е абсолютно съвестно и разумно предоставена от всички институции, които имат отношение към сектора.
По отношение на финансирането и заложените в плана за действие мерки, вие знаете, че това е стратегически документ, който рамкира принципи, политики, нужди, освен нуждите и възможните източници за задоволяване на нуждите, като сериозният акцент, както и вие отбелязахте е върху финансирането, което се осигурява по линия на Кохезионния фонд, Фонда за регионално развитие, Фонда за развитие на селското стопанство и рибарство. С други думи тези средства не са и само налични по линия на Кохезионния фонд и биха могли да бъдат заделяни средства и по други фондове, което също е отчетено в прогнозните цифри заложени в плана за действие. Какво имам предвид? По-малките населени места, които имат необходимост от набавянето на необходимата инфраструктура за питейно водоснабдяване, за пречистване на водите по екологосъобразен начин, инфраструктура, която касае напояването, която касае изграждането на съоръжения за защита от вредното въздействие на водите би могла да бъде финансируема по Европейския фонд за регионално развитие и Европейския фонд за развитие на селското стопанство и за рибарството.
Ще се наложи ли политика на нормална амортизация? Да, ще се наложи, това мисля, че е общоприето мнение сред всички участници в разработваната стратегия. Въпросите, които вие зададохте до голяма степен касаят подотрасъла ВиК, разбирам интереса ви към него, но все пак държа да отбележа, че това е далеч по-рамков документ и в него самия е предвидено да се спазва структурата, йерархичната зависимост на единия документ от другия, а именно най-висша йерархична поставеност има Стратегията за развитие на водния сектор, а след това отрасловите стратегии за четирите отрасъла в много повече детайли могат да се развият въпросите и политиките, тезите, визиите за развитието на всеки един от отраслите. Може би тук бих могла да дам думата и на госпожа Виденова, относно цифрите, които визирахте, до каква степен са реалистични или не и предполагам, че тя ще ни даде актуална информация свързана с мастър-плановете, от което е видно, че цифрите са валидни.

ГОСПОЖА ВИДЕНОВА: Само да допълня това, което заместник-министър Василева каза. В Националната стратегия за водния сектор се цитират 12 млрд. като минимален ресурс необходим за водния сектор. Ние в момента, както знаете, разработваме регионалните генерални планове за ВиК инфраструктурата в страната. Тези планове обхващат абсолютно всички ВиК системи на територията на България и ще бъдат готови в началото на 2013. Към момента обаче в работните варианти на всички тези програми излизат едни ориентировъчни, индикативни стойности и в частта ВиК може да говорим за около 10 млрд.лева, които са ни необходими и като средства за поддръжка и развитие на ВиК инфраструктурата в краткосрочен хоризонт 2014-2020 година, като от тези 10 млрд. около 40 % излиза стойността на необходимите инвестиции за водоснабдяване и около 60 % канализация и пречистване на отпадъчни води, което потвърждава още един път стойностите цитирани от колегите в Националната стратегия за водния сектор. Абсолютно съм съгласна с вас – трябва да дадем приоритет на водоснабдяването, хората трябва да имат качествена, безопасна питейна вода и в тази посока мисля, че в регионалните генерални планове и в инвестиционните програми като приоритети ще залегнат мерки за рехабилитация на довеждащи водопроводи, за нови водоизточници, язовири, резервоари и т.н. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Госпожо Раева, имате думата.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз пак се чудя откъде да започна, защото това, което са ни предоставили и тая презентация, която видяхме в момента, за мен това не може да бъде наречено „стратегия”, първото, което е, защото една стратегия трябва да има преследване на едни крайни резултати и крайни цели, които тук видяхме много въпросителни, които и на хората предоставили ни стратегията не са ясни. Ще се мотивирам с някоя по-голяма конкретика като например – говори се за подотрасъл на ВиК, ние всъщност не разбрахме кои са отраслите, говори се за 10 млрд.лева, които щели да бъдат ясни в началото на 2013 година, обаче моя голям въпрос с една огромна въпросителна стои – кой е бенефициент съгласно тази ваша стратегия на тези 10 млрд.лева, които са в сектор ВиК. И моля ви се, държа много конкретно да ми бъде отговорено на този въпрос, защото това, което виждаме в това творение, което аз не искам да го наричам „стратегия”, защото то не е такова, има пак четири министерства, които касаят водния сектор. Има едни опити за централизиране всъщност, като маса, целия свят и Европа върви към децентрализиране, ние вместо да вървим към посоката, в която върви Европа, вървим точно в обратна посока. Защото тази централизация, особено касаеща, първо ще се спра на ВиК сектора, няма как да стане така, че тези инфраструктури извън населените места ВиК мрежата става държавна, а вътре в населените места да речем общинска, кой е бенефициент по тези 10 млрд.лева, кой ще ги усвоява, как ще бъдат усвоявани, като на никой не му е ясно кой е отговорник. Това МРРБ ли ще бъде? Това министерство може ли да бъде бенефициент по европейски фондове? Не може в държавата, в лицето на едно министерство да отговаря изцяло за държавната политика в доставка на вода, необходимото количество и качество, това не може да бъде отговорната институция. Такава отговорна институция като този сега странен Воден съвет, който сте въвели в тази стратегия, това са четирима министри, те ще определят такси за водоползване! Ами аз питам – този Закон за водите, който приехме преди няколко месеца на първо четене и който не е ясно, май в момента се разглежда в Комисията за регионално развитие и благоустройство и е на финала на второ четене, разбира се, той няма да бъде вкаран тук за разглеждане, в нашата комисия, той няма нищо общо с тази водна стратегия, поне това, което гледахме на първо четене. И има огромно противоречие между Закона за водите, където вече е закон и този закон, след като се приеме и в Пленарна зала на второ четене, той трябва да бъде спазен, и този тука пасквил, каква е неговата съдба. Или ние тук само ще си говорим до началото на 2013 и 2014 за промени във водния сектор, които промени реално изобщо аз не виждам да се случват. Не се вижда краен резултат от тази стратегия, която в момента тук гледаме. Този Воден съвет аз не го виждам как е залегнал в законодателството, тоя Воден съвет. И тези четирима министри какви решения ще взимат? Ми то по-добре като ще се събират тия четирима министри, да се гледа това на Министерски съвет като решения.
За ВиК няма какво повече да се спирам, защото тези 10 млрд.лева, които рекламирате, те няма да могат да бъдат усвоени съгласно тази ваша водна стратегия.
По отношение на хидромелиорациите искам да кажа няколко думи. Адмирирам това, че най-после стигнахме до там да приемем, вие да приемете по-точно, и аз в тази част ще подкрепя водната стратегия, където „Напоителни системи” се преобразува в държавно предприятие по чл.62 от Търговския закон. Само искам да ви кажа защо ще го подкрепя. Защото това е мое предложение отпреди 5 години като изпълнителен директор на „Напоителни системи” бяха направила предложението до министъра за разглеждане и ни трябваха пет години и раколачване на цялата хидромелиоративна инфраструктура в страната, изваждане на всички тръби и разчанчване на всички помпени станции, за да се стигне до тук. Това го подкрепям. Само не виждам как ще стане всичко изведнъж от частна държавна собственост и общинска собственост, всичко ще се превърне в публична държавна собственост. И на мен специално не ми е ясно как този хидромелиоративен оператор, който, явно визирате „Напоителни системи” ще отговаря за предпазване от вредното въздействие на водите по реки и канали в и извън населените места. Къде е тук общината и за какво точно говорим? Защото по сега действащия Закон за водите този субект, ако мога така да се изразя, отговаря извън населените места, вътре в населените места си отговарят общините. Сега как точно ще стане това разделение, как ще се усвояват средства и кой в крайна сметка ще плаща тази дейност да се извършва от този хидромелиоративен оператор. Аз не виждам в новия бюджет, който все още не е постъпил за гледане в комисията, но такива средства, както за 2011 нямаше, за 2012 нямаше средства в бюджета, за 2013 не виждам как ще има и ние как точно ще предотвратим случаи като с.Бисер, където в крайна сметка се видя. Тук за мен отговорно е Министерство на околната среда и водите в лицето на Басейнова дирекция. Няма какво да си говорим и да си прехвърляме от болната на здравата глава, като в тази стратегия е залегнало същото – пак разделяте отговорността между четири министерства, като за мен колективната отговорност е масова безотговорност, ако мога така да се изразя. И такива случаи като с.Бисер само може да се молим с идването на зимата и прииждането на високите води да няма. Защото как ще ги отделите тези средства, в лицето на кой орган и в кой бюджет. И тази общинска собственост как ще премине в публична държавна собственост? Питам, собственост, която е частна, има такива случаи, има такива моменти, водят се дела дори, тази частна собственост как ще премине в публична държавна собственост? Ще се отчуждава ли, как ще се прави? И вие сте наясно, че това ще отнеме години, за да стигнем до отчуждаването на тая собственост, да стане тя публична държавна собственост. През това време какво ще правим? Ще чакаме някое министерство да поеме отговорността за някое бедствие. Аз няма повече да говоря, защото знам, че е абсолютно безсмислено, но въпреки всичко, за да го има в стенограмата си го казах. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Госпожо Василева.

ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. След това пространно изложение на госпожа Раева аз все пак искам да благодаря за това, че беше отчетен и позитив сред поредицата от негативи, които явно тя е забелязала в документа. Доста бяха поставените въпроси. Според мен може би не е имал достатъчно време народния представител да се запознае с текста, но в него изрично е записано, че това е рамков стратегически документ и по логиката на всеки един рамков стратегически документ той не би трябвало да дава в детайли техники и подходи, които би трябвало да бъдат отразени в законовата уредба. В самото въведение, както и в заключението на текста изрично е указано, че след приемане на Националната стратегия ще бъдат разработени съответните нормативни документи, които ще дадат възможност за прилагането на принципите.
Що се отнася до първият ви въпрос, който касае целта на документа, ако не е станало ясно в стратегията, може би е необходимо да добавя в моето изложение и презентацията, може би е необходимо да добавя, че основната цел на този документ е постигане на съответствие със законодателните изисквания. Знаете, че България като държава-членка има ангажименти, доста сериозни такива и чрез прилагането на принципите, които са заложени в стратегията ние целим постигане на целите на рамковата директива за водите, директивата за наводненията и директивата за морската стратегия и създаването на условия за максимално използване на еврофондовете през следващия програмен период.
Що се отнася до въпросът ви кои са секторите, изрично в своето изложение казах, че секторите са четири, а именно „Водоснабдяване и канализация”, „Хидроенергетика”, „Хидромелиорации” и „Защита от вредното въздействие на водите”. Вероятно не сте ме чули.
А по отношение на въпроса кой ще бъде бенефициент – това отново не е предмет на стратегията. Бенефициентите се определят в оперативните програми, които в момента са във фаза „подготовка”. Бенефициент по смисъла на регламентите е собственика. А що се отнася до това кой може да получи финансирането, да управлява проектите, това би могло да бъде в сектора ВиК Министерство на регионалното развитие и благоустройството като конкретен бенефициент, биха могли да бъдат асоциациите по ВиК, биха могли да бъдат общините, вариантите са различни, но тепърва предстои разработването на Оперативна програма „Околна среда” конкретно.
Що се отнася до Програмата за развитие на селските райони, знаете, че бенефициентите, когато се касае за ВиК мрежата са общините. По отношение на друг тип инфраструктура – хидромелиорации или защита от вредното въздействие на водите бенефициент по смисъла на регламентите е собственика на тези съоръжения.
Кой ще усвоява 10 млрд. – това е нуждата, която е идентифицирана. Кой ще ги усвоява, отново има референция към въпроса ви вероятно за това кой ще бъде бенефициент, но както вече упоменах бенефициентите по смисъла на регламента са ясни.
Кой отговаря за инфраструктурата за защита от вредното въздействие на водите в рамките на населените места – както и досега изрично е указано, това са общините. Това което за нас е важно е да има отговорник за стопанисване на тези съоръжения, т.е. да има организация, оператор или ако щете, както упоменах, част от общинската администрация, на която изрично да са вменени отговорности да следи за доброто техническо състояние и поддръжката на тези съоръжения, така че да е ясно, ако се получи някаква авария кой носи отговорност за това.
По отношение на въпроса за Водния съвет. Той е съставен от четиримата министри, които както казах имат отношение към водните ресурси и към хидротехническите съоръжения, инфраструктурата във водния сектор. Решенията се основават на интегрираните планове, в които ясно са идентифицирани приоритетите по отношение на инвестиции, като всеки един от министрите в частта, за която отговаря има своя глас и възможност да аргументира нуждите от инвестиции.
И последно, относно коментарите ви за Закона за водите. Има пълна синхронизация и хармонизация между този документ, стратегически рамков документ и промените в Закона за водите, които са предложени на вниманието на народните представители и в момента се разглеждат на второ четене. С други думи, това което упоменахте, че има несъответствие не отговаря на истината. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Върбанов, искахте думата. Да, госпожа Раева, заповядайте.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, госпожо председател. Искам само да ви кажа, че съм се запознала със стратегията, но вие неточно цитирате отрасли и подотрасли. Всичко, което стана ясно от вашето последващо изложение е, че това е само една стратегия, на която не е ясно каква й е целта. На никой не му стана ясно от тук присъстващите каква е целта на тази стратегия, нито пък стана ясно кои ще бъдат бенефициентите, нито стана ясно кой е отговорник за стопанисването и какви са точно разписаните отговорности. И най-накрая стана ясно, че това е една пожелателна стратегия направена от вас, чието тук разглеждане и приемане е без всякакво значение, защото то трябва да влезе и да залегне в законодателството, в законите, а такива закони и такова законодателство не е предвидено. Благодаря, нямам какво повече да кажа.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, взимам думата, за да подкрепя стратегията. Колежката Раева сигурно също ще я подкрепи, защото все пак тя прозря, че някои от нейните идеи, които лансира навремето, преди 5 години, от нея зависеха някои неща, нейните хора не я възприеха. Не съм йезуит в случая, след малко ще кажа и критики, но в случая това беше една стара идея, която ви поздравявам, че сте се съобразили, че сте я включили. Тук няма претенции за авторство. Не може държавата напълно да се оттегли от „Напоителни системи”, да каже „Тези язовири не ни интересуват”, да издавим хората в Бисер, след това да ходим да ги спасяваме! Беше страшно жалка картина! Кой носи отговорност за случая Бисер, освен държавата? Не искам да коментирам даже.
За да няма други такива случаи, аз приветствам стратегията и даже казвам, че е доста закъсняла. Много е закъсняла даже, защото много пакости се случиха през този период. Като притурим накрая това рязане на тръби, изваждане на последните остатъци от напоителни системи като инфраструктура и т.н., и сега гледаме какъв огромен европейски ресурс има, който трябва да усвояваме. Какво направихме? Имахме напоителни системи, които бяха направени во веки веков с ПВС-тръби и т.н., циганите ги извадиха, нарязаха, стреляха се, избиха се и сега дайте да правим нови напоителни системи, като никога няма да ги направим такива, каквито са били. В крайна сметка имаме една стратегия, която аз ще подкрепя, но има няколко неща, които все пак са притеснителни. Не може държавата напълно да абдикира от тази система. Напротив, държавата трябва да е водеща, но не може да изолираме напълно кметовете. И колеги, това го казвам като препоръка. Тези ВиК дружества с всичките им кусури, плюсове и минуси, нека да се направи една децентрализация, която да даде повече власт на кметовете, защото кметовете са най-близо до хората и в крайна сметка те са най-лесно уязвими от мнението на хората. Някак си там може по-лесно да бъде наложено общественото мнение по някакъв начин, защото вие сами си давате сметка, че ако един народен представител след като е избран може да реши да неглежира района си, и много трудно могат да стигнат поривите отдолу до нас, отколкото до един кмет, който няма начин да не отиде на работа, ако ходи с автомобил – ще го пресрещнат пред кабинета му. Има много примери за добра работа на ВиК дружествата с кметовете, има и общински ВиК дружества, не искам да изпадам в подробности. Но тук трябва много сериозно да се погледне. Какво ми прави впечатление. Има един огромен финансов ресурс, който трябва да се усвои, има много проекти, които са одобрени, има много проекти, които тепърва ще се одобряват, и в същото време има една неяснота какво ще се случва оттук нататък. Така че тази стратегия колкото и да е закъсняла, някак си идва на време даже. За да има някакво просветление, за да знаят всички какво ще се случва. Друг е въпросът, че все пак, ако се направи една много ясна равносметка, специално за „Напоителни системи”. Това, което колежката е предложила на времето не се е приело, сега се приема вече, но все още нищо не се е случило на практика, „Напоителни системи” е система, която може да се самоиздържа, ако се провокира интереса към напояването, това което не се случва, защото на много места или се пуска вода и не се отчита, да се свърши работа там и за сметка на някои хора, които си правят бизнеса, или другия вариант – няма никакъв смисъл, дай да развалим инфраструктурата, което ще ни донесе някакви пари да се самоиздържаме. Няма да влизам в квалификации, не искам да обвинявам никого в момента. От самото начало казах, че искам да подкрепя стратегията. Е! Министърът е виновен, но по време на вашия министър извадих тук документи, дето убиха момчето на полето, че вардеше тръбите и министъра го премести в другия крачол, това да се запише за протокола, защото ние сме преходни, ама протоколите остават, някой може някога да реши да изследва какво сме си говорили.
Колеги, въпросът е да търсим позитивното. Имах по-дълго изказване, но спирам, господин Атанасов, защото ме нахъсваш против министъра. Няма да нападна министъра по едно съображение, че ние приемаме стратегия, която не е написана нито от нашия министър, казвам „нашия”, защото ние сме Комисия по земеделие, нито касае само нашето министерство, нито само нашия сектор. Това е Национална стратегия и ние трябва да погледнем, абстрахирайки се от някакви тесни неща, ако трябва да атакуваме министъра, да си направим утре една комисия, правилника ни позволява, председателката ще ни събере, ще захапем министъра и ще го „изядем”. Но тук приемаме национална стратегия, колкото и да е закъсняла, хубаво е, че я приемаме, с всичките кусури, затова е добре, че тук може дадем препоръки, лошото е, че се изместваме и не може да дадем и препоръки в момента, но хубавото е, че ще има такава стратегия. Няма какво да си говорим – водата, ще е следващата суровина, за която ще се водят войни и мисля, няма две мнения по този въпрос. България е една от малкото страни, която е облагодетелствана от природата в това отношение. И без стратегия, без дългосрочна визия как ще се развиват тези неща няма как да стане. Подкрепям стратегията.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Госпожо Янчева, заповядайте.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо председател. Взимам думата само, за да благодаря на госпожа Василева, на министерството и целия екип, който е работил по тази стратегия, защото съм абсолютно наясно колко огромен труд са положили те, за да стигнат до този документ и да отбележа, както каза и тя, както сме наясно всички ние, че тази стратегия след себе си води много промени в законодателството. Ще ни извините, нас, в Земеделската комисия, че ние говорим само за хидромелиорации и напояване, и напоителни системи, но все пак гледаме от нашата си камбанария и коментираме нашите проблеми. Нека не забравяме, че тази стратегия е за целия воден сектор, тя е безкрайно необходима, и е необходима от много време, а този екип се е нагърбил с тази отговорност да събере толкова много материали, анализи и в крайна сметка да излезе с един стратегически документ, който е безкрайно необходим на държавата ни и е полезен за хората, полезен и за нас. Много добре разбирам преждеговорившите колеги, ясно е, че са в предизборна кампания, намират какви ли не доводи и аргументи, за да търсят кусури. Разбира се, всеки документ би могло да се намерят слаби страни, но когато това нещо се прави съвсем последователно, съвсем аргументирано и когато действително се прави с цел нещо да бъде подобрено, бих приела такива забележки. Но когато се прави само, заради самото политическо говорене, мисля, че не е редно да го правим ние, защото този документ трябва да бъде приет и върху този документ да стъпят всички останали промени. Всичко онова, което се случва в държавата ни, и разграбването на „Напоителни системи”, и неподдържането на отводнителните системи, диги, корита, речни канали и т.н., всичко това, което се случва и беше предмет на дискусията преди това, различните цени във ВиК услугите, неясните собственици и стопани, и оператори на язовири и водни площи – това беше един хаос, в който трябва да се сложи ред. И аз мисля, че това ще се постигне с тази стратегия и тъй като водния сектор, изобщо водите в България не могат да бъдат отговорност само на един министър или на едно министерство, съвсем разумно и резонно е да има съвет на министрите, които са ресорни по отделните сектори в частта „Води”.
Аз лично ще подкрепя стратегията и пак казвам – искам да благодаря на екипа, който е работил върху тази стратегия. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Янчева. Господин Гюнер Сербест.
ГЮНЕР СЕРБЕСТ: Уважаема госпожо председател, аз имам един единствен въпрос – каква съдба ще имат тези общини, които имат общинско ВиК и в които самия Общински съвет взима решение против присъединяването, каква ще бъде съдбата на тези общини, те са 100 % общинско? Какво ще стане с тях?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Виденова, може би вие ще отговорите, заповядайте.

ГОСПОЖА ВИДЕНОВА: Благодаря за въпроса ви. Той не е съвсем в контекста на стратегията, но това са въпроси, които в момента се дискутират и на второ четене при обсъждане на предложените промени в Закона за водите и аз съм сигурна, че ще се намери най-доброто и оптимално решение за България, защото ние сме една малка страна, с намаляващо население. За да може да си позволим ВиК услуги, които да покриват европейските директиви от една страна, а от друга страна да имаме една социална поносимост на цената на услугата ние трябва да вървим към повишаване ефективността на ВиК дружествата, т.е. всяко едно дружество трябва да бъде ефективно, а дали е общинско, държавно или частно – няма значение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси има ли? Заповядайте, господин Якимов.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Благодаря. Аз също ще подкрепя тази стратегия, защото виждам, че тя е плод на много труд, тя е необходима на нашата държава, защото действително съгласен съм с господин Върбанов, е, чак войни да се водят, но водата е стратегическа необходимост, суровина.
Искам не толкова да направя забележка на госпожа Раева, но в края на крайщата, аз съм се раждал във времето,когато моите родители са изграждали хидросистемите в България за напояване, сега съм инженер по професия и съм изучавал хидросистеми, но „разчанчване” на една система…нека все пак уважаваме труда на хората. Ако някъде има злоупотреби за демонтиране или друго, има органи ще си свършат работата. И друго – „пасквил”, не мога да приема такова отношение към труда на някой. Аз лично ще подкрепя тази стратегия.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, ако няма други въпроси закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Моля, който е „за” приемане на проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република Българи, № 202-03-17 внесена от Министерски съвет на 12 септември 2012 година, да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” – 3 гласа „Въздържал се” – 3 гласа
С 11 гласа „за”, 3 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” приемаме Националната стратегия.

По точка 3 „Текущи” има ли въпроси извън дневния ред? Няма.
Колеги, закривам заседанието, пожелавам ви приятен ден!



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА




52 817 знака