Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 година, № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 година.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 90

На 24 октомври 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 година, № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 година.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 15,30 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева - председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички? Откривам редовното заседание на Комисията по земеделие и гори, с предварително обявен дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 година, № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 година.
2. Текущи.
Други предложения по дневния ред, има ли? Няма. Приемаме, че това е дневният ред, по който ще работим.
На днешното заседание на комисията, присъстват двамата заместник-министри на горите господин Цветан Димитров и госпожа Светлана Боянова, изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” господин Румен Порожанов, от Българска агенция по безопасност на храните заместник-изпълнителния директор госпожа Венцислава Тасева, господин Дамян Илиев – главен секретар, както и експерти. От Министерство на финансите присъства госпожа Весела Донева – директор на дирекция „Финансиране на реалния сектор”, господин Петър Киров и госпожа Мария Веселинова. Присъстват също така представители на браншови организации, на КНСБ, на други неправителствени организации. От Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури” госпожа Ирена Пенчева трябваше да присъства, не я виждам.
Уважаеми колеги, за представяне на законопроекта на държавния бюджет и в частта за сектор „Земеделие” давам думата на госпожа Весела Донева от Министерство на финансите.

ВЕСЕЛА ДОНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, имам удоволствието да ви представя бюджета за 2013 година, както и основните макроикономически и фискални параметри, които бяха в основата на взетите решения относно разпределението на публичните разходи.
Бюджет 2013 година запазва следваната консервативна бюджетна политика, предвид продължаващата финансово-икономическа нестабилност в международен план. Приоритетите в него са насочени към справяне с най-важните икономически и социални предизвикателства пред страната чрез създаване на условия за стимулиране на икономически растеж и повишаването на заетостта и доходите.
Основните акценти на разходната политика са фокусирани в областта на социално-осигурителната политика, образованието, културата, публичната инфраструктура и други. Мерките в областта на социално-осигурителната политика са свързани: първо, с индексациите на пенсиите от 1 април 2013 година, със среден процент на увеличение 9,3 %; увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 април 2013 година; увеличение на социалната пенсия за старост от 1 април 2013 година; увеличение максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 април 2013 година; увеличение на разходите за социални помощи и обезщетения, както и на разходите за програми, дейности и мерки по социално подпомагане и заетост; увеличение размера на минималната работна заплата от 290 на 310 лева; увеличаване на максималния осигурителен доход от 2000 на 2200 лева; увеличение на осигурителната вноска за пенсии, за работещите в специалните ведомства.
За образованието е предвидено увеличение на цялостното финансиране на политиките в сектора със 122 млн.лева, в това число за увеличение на единните разходи, разходни стандарти и целевите добавки за финансиране на обучението на деца и ученици в системата на народната просвета с 5 %.
Промените в областта на висшето образование предвиждат диференциация на финансирането на държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка на качеството на обучението.
Останалите приоритетни сектори, за които е заложено увеличение на средствата са: култура – увеличение с 34 млн.лева за държавните и общински културни институти, здравеопазване, публична инфраструктура и селско стопанство, където увеличението е близо с 200 млн.лева.
Това са основните акценти на разходната политика за следващата година. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. За становище на Министерство на земеделието и храните давам думата на заместник-министър Светлана Боянова, която днес изпълнява функциите на министър.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Добър ден и от мен. Ние сме ви представили предварително становището на министерството, но все пак ще маркирам някои от основните моменти, които се съдържат в нашето становище и това, което считаме, че би могло да бъде обсъдено.
В предвидения законопроект за държавен бюджет в частта, касаеща изпълнение на национални програми в областта на земеделието са предвидени средства в размер на 238 млн.лева. Те включват средства за изплащане по одобрени схеми на държавни помощи, национални доплащания, специфично подпомагане, включително и за данък добавена стойност за пазарните мерки.
Като цяло ние предлагаме въпросите, свързани с финансиране на Общата селскостопанска политика, да бъдат уредени в закона, поради обществената им значимост и значението и м за усвояване на средства от европейските земеделски фондове.
На първо място, относно заложени средства за пазарни мерки и директни плащания:
В проекта на доклад на Министерски съвет към проекта на Закон за държавния бюджет за 2013 година, по Първи стълб на Общата селскостопанска политика са заложени средства за пазарни мерки в размер на 141,6 млн.лева. В посочената сума влизат средствата за пазарни мерки, финансирани на 100 % от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и мерките, за които има предвидено съфинансиране от националния бюджет. Предвижда се средствата от Европейския фонд за гарантиране на земеделието да бъдат възстановени от Европейския съюз в рамките на годината.
По схемата за единно плащане на площ през 2013 година се предвижда да бъдат разходвани 979,7 млн.лева директни плащания на земеделски производители – плащания за сметка на Европейския съюз, като се очаква възстановените средства от Европейския съюз за директни плащания за годината да бъдат в почти същия размер.
Следва да имате предвид, че съгласно Регламент за изпълнение, за бюджетните тавани за 2012 година, средствата за Схемата за единно плащане на площ за година на заявяване 2012 г., които следва да бъдат изплатени през 2013 година са в размер на 923 560 000 лева, средствата по схемата за ягоди и малини, необвързана с производството, са 442 хил.лева и средствата за специфично подпомагане – близо 56 млн.лева.
Относно заложените средства за подпомагане с национални доплащания на хектар земеделска земя, за животновъдство и за тютюн:
Това, което е необходимо като средства за национални доплащания от държавния бюджет за 2013 година са в размер на 269 млн.лева, както следва, разпределени: първо, на хектар земеделска земя /с изключение на площите, заети с винени сортове лозя, тютюн и постоянно затревени площи/, което би позволило запазване на миналогодишното подпомагане от 3 лв./дка – в размер на 95 млн.лева;
По отношение на тютюна – въз основа на средногодишното количество изкупен качествен /1-3 класа/ тютюн по сортови групи рез референтен период 2007-2009 година, размерът на помощта се определя на килограм изкупен тютюн по сортови групи през посочения референтен период. С цел запазване на миналогодишното подпомагане са необходими средства в размер на 73 млн.лева.
И третата група средства, в размер на 101 млн.лева, за животни – тук се включват говеда, биволи, крави с бозаещи телета, овце-майки и кози-майки, което би позволило запазване на миналогодишното подпомагане на глава животни при отчетено увеличение на броя на животновъдите, подали заявления за подпомагане и увеличение на заявените животни.
Що се касае до средствата необходими за държавни помощи, те са в размер на 140 млн.лева, от които 50 млн.лева са за обезщетяване на земеделските производители с напълно пропаднали площи, тъй като знаете, че имаме нотифицирана държавна помощ. Да, тя е възможност за страната-членка, но във всички страни-членки от тази държавна помощ се възползват земеделските производители.
Във връзка с поетите ангажименти и нормално изпълнение на приоритетите на Българската агенция по безопасност на храните следва да бъдат заявени средства от централния бюджет на Република България в частта „Текуща издръжка”, както следва:
По отношение на програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните и Държавната профилактична програма за следващата година, за заплащане на труда на практикуващите ветеринарни лекари са необходими средства в размер на 13 500 хил.лева.
По отношение на дейностите по обезвреждане на високорискови материали, тук необходимите средства за обезпечаване на дейността за 2013 година са в размер на 12 350 хиляди лева.
И последната програма, за която са необходими средства в размер на 5,5 милиона лева са за изпълнение на Националната програма за контрол и изкореняване на болестта бяс чрез орална ваксинация на лисиците.
Или средства от централния бюджет на Република България необходими за обезпечаване на приоритетните дейности на Българска агенция по безопасност на храните за 2013 година са в размер на 31 350 хиляди лева, като в тях са включени дейности и мероприятия, заложени в предложените промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Това са, на кратко, основните пера, по които са дадени нашите бележки.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Боянова. Давам думата на господин Румен Порожанов, изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” за становище.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, разбира се, после ще отговаряме подробно на всички въпроси, но с няколко думи: дейността на ДФ „Земеделие” бюджетно за следващата година е осигурена, както в контекста на Програмата за развитие на селските райони, така и в контекста на всички мерки, които се прилагат и администрират по Европейския гаранционен фонд, за директните плащания, както знаете и по всички инструменти за пазарни мерки със съответното съфинансиране, както към Програмата за развитие на селските райони, така и по пазарните мерки.
Няма да повтарям това, което каза госпожа Боянова. Тези от вас, наблюдавайки работата на ДФ „Земеделие”, предполагам са констатирали, че нашата цел е да администрираме бързо и акуратно, така че средствата да пристигат по най-бързия начин при земеделските производители. Няма да говоря за спектъра от числа, госпожа Боянова ги спомена, така че ще отговоря допълнително на въпросите. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, имате думата за въпроси и становища, както народните представители – членове на комисията, така и представители на неправителствени организации и браншови такива. Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа заместник-министри, колеги, за пореден път тук разиграваме един цирк! Как доброто министерство иска едни пари, пък лошото Финансово министерство не ги дава! И как ние сме много загрижени за всички земеделски производители, и това което правим е най-доброто, но в един момент това не се случва. Всичко,което правите в областта на земеделието последните три години е пълен провал! Казвам го ясно и стой зад думите си, защото за първи път от 2007 година няма да има национални доплащания за директните плащания на площ, просто ги няма. За първи път! Още от първата година на управлението, 2009, с Мирослав Найденов, министъра водим един диалог от наше име, а мисля и всички от опозицията, въпросът с акциза на горивата за възстановяване за земеделските производители. Отново не виждаме това залегнало в бюджета и така както върви просто няма да се случи до края на мандата на управлението на ГЕРБ. Няма как да го подкрепим този бюджет, по много, много причини.
Моята слабост винаги е била Селскостопанска академия, въобще не знам колко пари ще бъдат там, въобще осигурена ли е българската наука или сме тръгнали на пълно унищожение на това, което през годините е създавано. Сигурно е вярно, че там е нужна промяна, но все пак. В целия Европейски съюз по време на криза, парите за образование и наука поне не се пипат, не се намаляват. Ние обаче сме свидетели, че това при нас постоянно се случва. Дами и господа управляващи, пръскате от началото на мандата досега 17 милиарда лева повече пари от предишното правителство, когато тук течаха реки от…

ЕМИЛ ДИМИТРОВ /вмъква реплика/: …от мед и масло.

ПЕНКО АТАНАСОВ: …от чуждестранни инвестиции, а сега какво става, какво се случва? Държавата се оттегля от всичко! Нищо не може да подпомагаме, навсякъде режем, правим големи икономии, викаме „Ах, ох, какво ще се случи!” и в края на крайщата пръскате повече, отколкото предишното правителство! Не я разбирам тази логика и бих искал да кажа още неща, заради които не бихме подкрепили бюджета.
Какво се случва с „Напоителни системи”, тази организация ще съществува ли, имаме ли политика, тя заложена ли в този бюджет, за „Напоителни системи”? Свидетели сме какво се случва с климата в страната ни, и не само, ще бъдем свидетели на все по-тежки и тежки условия за земеделските производители и за страната ни като цяло. Това е изключително важно, а не виждаме политиката.
Още нещо. Тази година 1,3 млн. декара има пропаднали площи, поправете ме, ако греша, за които трябваше земеделските производители да получат обезщетение. Какво се случва? Къде са те? Няма ги! За пореден път ги излъгахте. Е няма как тоя бюджет да го подкрепим! При най-голямото ни желание. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: И все пак за Селскостопанска академия колко е бюджета?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Двадесет и шест милиона, колкото миналата година, са заложени. Има ги, разчетени в таблиците, в приложенията са записани.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Това значи, че отново с 10 милиона са по-малко и до септември месец догодина има пари, оттам нататък няма пари, това означава!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колкото миналата година, и сега толкова са разчетени в бюджета.
Уважаеми колеги, други въпроси и становища има ли? Господин Лаков, заповядайте, след това госпожа Раева.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа заместник-министри, уважаеми колеги, съвсем накратко да изразя позицията на партия „Атака”. Ние също няма да подкрепим в цялостния му вид този бюджет. Една от причините е, че внасяме алтернативен, но най-общо казано нашите несъгласия с предложения вариант – преди всичко това е един преписан от миналата година бюджет с леко променени показатели, т.е. не е променено нищо принципно, нищо във философията на отрасъла и в структурата, което се надявахме да видим. Това гарантира нови бунтове и ново несправедливо разпределение на средствата, които се отпускат в сектора. Имам предвид, че богатите пак ще продължават да получават най-голямата субсидия, а дребни производители, зеленчукопроизводители пак ще бъдат загърбени от бюджета и държавата. Не сме съгласни с това нещо, би трябвало принципно да се променят нещата. Тук може би господин Емил Димитров ще ме подкрепи, но аз не мога да проумея защо трябва да остават 73 милиона за тютюнопроизводство, при положение, че тотално забранихме тютюнопушенето, няма никаква логика да наливаме пари в сектор, който, има връзка, ето, това е становището на министерството, написано е. Освен това, позволете ми да изразя съмнения в начина на съставяне на прогнозите, защото вчера излезе новината, че министерството и министър Найденов, съжалявам, че го няма, купува четири нови автомобила „джип”, „Тойота” за близо 500 хиляди лева, което означава, че в тази криза или са грешни разчетите, или са спестили отнякъде, от къде не е ясно. В същото време по-малка сума се предвижда за схемата за ягоди и малини, необвързана с производството. Всичко това ни дава основание да не подкрепим бюджета и отново казвам – ще предложим наши алтернативни виждания, това ще стане утре или в други ден, пък кога ще ги гледаме не е ясно. И нещо конструктивно, за да не влизаме в жълтите страници на вестниците, моля ви се, предложете някаква друга формулировка, защото „оралната” ваксинация на лисиците предизвиква бурен смях и неразбиране сред хората, просто се излагаме за пореден път като Парламент и като парламентаристи. Да се смени, не би трябвало да е така. Благодаря за вниманието.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, браншовици, господин Лаков, ние с вас се уважаваме много, но ще ви поправя по първата точка – напротив, тази година се дават там повече пари, за животновъдство и за зеленчукопроизводство, четете внимателно. Относно тютюнопушенето – знаете, че съм привърженик на стария закон и винаги съм го декларирал, но не считам, че тютюнопушенето има общо с производството, т.е. режима на тютюнопушене с производството. Друг е въпроса дали се подхожда кардинално по въпроса или пипаме на парче. Темата е дълга. Така или иначе това е един бранш, който е изключително тежък и се практикува обикновено в слабо населени райони, с голяма безработица, като поминък е изключително тежък, така че моето мнение е, че трябва да се подпомага. Още повече, че това е експортен отрасъл, специално ориенталския тютюн и е полезен за държавата, освен за тези, които го работят.
Относно ваксинацията, това е входа на ваксината, ако искате да го обърнем /смях/.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михалевски, госпожа Раева поиска преди вас думата. Госпожо Раева, заповядайте.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, госпожо председател. Искам да започна с позитивите. Адмирирам ви най-после за решението да вкарате в бюджета тези средства 73 милиона, които са за тютюнопризводството и с риск да повторя господин Емил Димитров, това е експортна култура, която изобщо не е обвързана с тютюнопушенето. Огромна е разликата. Още повече от тютюнопроизводството прихода в държавния бюджет е над 1,5 милиарда лева от акцизи и други приходи. Да, от продажбата е, но ако няма тютюнопроизводство няма да ги има и тези приходи. Адмирирам ви най-после за това решение, в последната година от мандата решихте да заложите на тази карта.
Имам няколко други въпроса обаче, единият от които касае точка 4, подточка 2 от становището на Министерство на земеделието. Тези 12 350 хиляди лева, които са за обезпечаване на ветеринарномедицинската дейност по отношение на екарисажите, влизат ли тук средствата, които разглеждахме по Закона за ветеринарномедицинската дейност, чиято функция вие прехвърлихте към общините и частните лица, защото си спомням, че тогава бюджета беше 12 милиона, за същата дейност. И вторият ми сериозен въпрос е за хидромелиоративната дейност. Тук не влиза само напояването, а и предпазване на населението от вредното въздействие на водите. Виждам, че няма отделен никакъв бюджет.

Реплика: Има, от централния бюджет, 13 милиона.

ПЕТЯ РАЕВА: От централен бюджет, добре, това ми беше въпроса. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Беше ви отговорено, госпожо Раева, че тези средства са заложени.
За тютюна мога да кажа, че и миналата година бяха заложени, но не бяха на отделен ред. Бяха изплатени на тютюнопроизводителите. Искам да допълня, че тези плащания не са обвързани с производството на тютюн, това е по-скоро като реплика на господин Лаков.
Господин Михалевски, заповядайте. А какъв е повода за бонбоните?

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Рожден ден! /пожелания за празника/ Благодаря! Не мислех да се изказвам, но ще кажа няколко думи, от по-общ характер. На мен ми се искаше, може би това не е отправено само към този бюджет, а въобще към бюджетите, които оттук нататък Министерство на земеделието и храните, и въобще България да прави. На мен ми се искаше, когато го вземе един български гражданин, който не е експерт в земеделската политика да има няколко думи, аз се опитах да прочета в доклада какво е написано, за съжаление то е написано както винаги, не само сега, и преди, и това не е към вас, чисто чиновнически стил, да види няколко изречения и те да бъдат такива. Днес сигурно сте гледали предаването за свързването на Дунав мост-2, където стана ясно, че отсреща в Румъния, нашите съседи гледат чесън, имат си чесън, ние внасяме чесън, гледат други зеленчуци, които ние също внасяме. И да види в тези няколко неща как министерството, правителството и цялата държава си поставяме за цел да започнем да обръщаме тази тенденция, която за съжаление – вноса на храните е преобладаващ дял. Да, примера е за чесъна, но той достатъчно фрапантен за нас, защото знаем, че може да гледаме чесън, но въпреки всичко го внасяме. Разбира се там възниква въпроса за неговата икономическа целесъобразност. Но тук въпросът беше следния – можем ли по-нататък да помислим цялостната политика да бъде сложена така, че да се вържат няколко политики, защото аз гледам числата. Да, вдига се европейското финансиране и то се вдига сериозно на база предвидените по договора за присъединяване ангажименти на Европейския съюз, в същия момент обаче се намалява на консолидирана основа, рамката, съществено се намалява националното участие в общата земеделска политика на страната. Гледам числата – от 616 милиона, закръглено, падат на 510 милиона, т.е. ние все повече започваме да разчитаме на субсидията от Европейския съюз, а аз смятам, че поне това увеличено финансиране на Европейския съюз, което освобождава ангажимента на национални плащания трябваше да бъде запазено и насочено в друга посока. Примерно, да вържем няколко програми свързани с напояване и зеленчукопроизводство, защото министъра излиза и правилно се хвали, че за първи път е дал субсидия за зеленчукопроизводителите, само че какво от това, като не сме дали една стотинка за развитие на напоителните системи, образно казано. Трябва да се научим, това което един път с него, в едно питане, успяхме да развия, да увеличим веригата на преработване на земеделската и животинска продукция, за да увеличим пътите добавена стойност, които се вкарват върху производството. Тогава има смисъл, иначе се превръщаме в едни чиновници, които отчитат числа. А всъщност ние с този ресурс, ако някой ни погледне достатъчно критично отстрани, оставете политическите ни борби, ще каже „Добре, какво правите с тези средства?”. Знаете, традиционния пример, който е, че огромна част от ресурса е за единица площ, огромна част от този ресурс отива в зърнопроизводството, огромна част от това зърнопроизводство го изнасяме. Което е възможно най-глупавото, което правим. В смисъл такъв, политиката според мен точно там трябва да настояваме да обърнем нещата. Аз знам как правят Министерство на финансите бюджетите и как връзват числата си, но наистина зад тези числа трябва да стои някаква цел. За съжаление не успяваме досега. И затова ми се иска в бъдеще, очевидно сега е трудно, последна година на мандата и прочее, наистина да се опитаме да правим политика и тя да е ориентирана към простички цели и индикатори, които хората ще видят, което значи, че политиците, чиновниците са постигнали задачата и ще бъдат пределно разбираеми. Това е смисъла според мен, благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Михалевски. Господин Цветан Димитров иска думата. Заповядайте.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа народни представители, господин Михалевски – честит празник, и да започна с вашите думи, вие сте абсолютно прав, че добавената стойност трябва да остава в България. И именно заради това част от националните доплащания, господин Атанасов, то ги има, просто са преразпределени така, че да отидат в сектори, които наистина оставят добавената стойност в страната. Именно заради това в животновъдния сектор от 51 милиона дадени средства 2009 година, в момента в бюджета виждате 101 милиона. Все пак никой не може да отрече, че животновъдния сектор е този, който генерира добавена стойност през фуражното и зърнопроизводството. В същото време в националните доплащания от една единствена схема през 2009 година за животновъдството, в момента имаме 8 схеми, по които могат да се развиват и това са различни, отделни производства и направления, които са факт и които никой не може да отрече, защото вече трета година се развиват. Така че националните доплащания се стремим да ги използваме по начин, по който те наистина да разнообразят монокултурното земеделско производство, което последните години ние имахме.
Не мога да приема, в никакъв случай, че една такава политика е провал в земеделието. Господин Атанасов, само една цифра ще продиктувам – външнотърговското салдо положителното е 1 448 милиона долара, толкова колкото е било 1990 година. Повече цифри няма да давам.
По отношение на пропадналите площи. Колежката Боянова пропусна, защото искаше да ви спести времето, да каже някои неща, да, ние предвиждаме повече пари. Защо? Защото ние искаме обезщетения 50-60-70 %, а не 20-30 % както е било 2007-2008 година, затова нашата амбиция е за един по-висок ресурс в това направление.
По отношение на зеленчукопроизводството, господин Михалевски правилно каза, че за първи път от тази година започна да се изплаща, забележете, не само български пари, а и европейски, за първи път. Същото важи и за животновъдите – от две години те получават и европейски пари. И целият пакет, който получава животновъдството в момента в България е добре балансиран, практически е почти 50 на 50, европейски и национални средства. В края на крайщата това са неща, които са записани в договора за присъединяване на България, че с увеличаване на европейските средства намаляват националните доплащания, за да има равнопоставеност, за която ние се борим в новата Обща селскостопанска политика между всички държави в Европейския съюз.
Госпожо Раева, мисля, че разбрахте, 12 350 хиляди лева, това са парите, които са по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Защо претендираме те да бъдат заложени в централния бюджет? Тъй като централния бюджет, колегите от финансите ще ме поправят, господин Порожанов също е достатъчно опитен, и защо ние ги искаме в централния, а не в нашия бюджет – защото, ако закона се приеме във вида, в който мина на първо четене, нали разбирате, че тези средства няма да бъдат необходими на Министерство на земеделието. Но тъй като закона е между първо и второ четене, знаете има много спорове по него, точно за това ние ги искаме в централния бюджет и при необходимост тези средства да бъдат използвани. Същото важи и за следващите две мероприятия, за които госпожа Боянова каза. Специално за тези пари много настояваме, тъй като това са ангажименти, които касаят цялото общество.
За опазване от вредното въздействие от водите сме поискали 13 милиона лева от централния бюджет. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Димитров. Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Димитров, само не си приписвайте заслугите за положителното търговско салдо. Положителното търговско салдо в областта на земеделието винаги е било положително, с изключение на 2007 година, когато цяла Европа пострада сериозно от засушаванията. Освен това тук има една табличка на Националния статистически институт, вие разбирате ли, че всяка година откакто управлявате произвеждаме във физически обеми по-малко, на това ли се радвате? Положителното търговско салдо идва от това, че цените в международен план се повишиха и това въобще няма никаква ваша заслуга в този процес. И после, то щеше да бъде неразбираемо, ако в един сектор като зърнопроизводството, общо взето, се наливат едни пари, трябва да има някакъв резултат. Но добавената стойност към това, което произвеждаме колко е, печалбата колко е от това дето произвеждаме и дето излиза на вън? Какво направихте, за да остава зърното тук, да се произвежда продукция, която има повишена добавена стойност и от това да печели държавата? Няма го, не го виждаме като политика. Това е големия проблем.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров, заповядайте.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Сигурно изобщо не е в правилата втори път да взимам думата, но само две цифри ще кажа: крайната продукция в отрасъл „Селско стопанство” по базисни цени през 2011 година – 8 500 милиона, 2009 година – 7 400 милиона, брутна добавена стойност от селско, горско стопанство – 2,8 млрд. – 2009 година, 3,6 млрд. – 2011 година, дял на сектора от общата брутна добавена стойност в процент: 4,8 – 2009 година, 5,6 – 2011 година. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси и становища? Заповядайте, колега.

………….: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник-министри, аз имам три въпроса. Първият ми въпрос е по отношение на това, говорите за подпомагане на животновъдството. На срещи със свинепроизводители в моя регион въпросът бе поставен от тях – защо те са изоставени, за други видове животни има подпомагане, а за тях няма. Каква е причината? Ще ви дам един пример от статистиката. В България в близкото минало са отглеждани около 5 милиона свине годишно, в момента са около 500 хиляди. В същото време внасяме месо от вън, нелоялна конкуренция и фермите с отглеждане на свине са пред затваряне.
Следващият ми въпрос е защо през 2013 година няма да има национално съфинансиране, след като бюджета в общи линии е близък до миналогодишния. И третият ми въпрос е защо се правят пренасочвания от едни мерки към други, а именно мярка 112 „Създаване на млади фермери” и мярка 121. Съгласен съм за останалите мерки да има пренасочване към публичните мерки, но това са мерки, които ако има правилна политика и реално усвояване на средствата тези мерки ще допринесат за създаване на допълнителна принадена стойност и ще допринесат за инвестиции, които имат висока ликвидност, а в публичната сфера усвояването на тези средства няма да донесат допълнителен приход. И кое доведе точно от тези мерки, които са много актуални и се проявява голям интерес към тях, да вземем от тези мерки, а не да продължим да ги усвояваме.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На първия въпрос да ви отговоря, взимам думата вместо заместник-министър Димитров. Помощ за свиневъди и птицевъди има. След 7 или 8-месечна кореспонденция за първи път бе нотифицирана такава помощ и тя след 1 ноември, има пуснати съответни указания. Точно във вашия избирателен район утре има среща с производители, със свинекомплекси, ще бъде разяснена схемата и начина, по който ще се получи това подпомагане на съответния брой животни. Заделеният ресурс е около 50 милиона, като до края на годината се предвижда около 22 милиона да се усвоят от свиневъди и птицевъди. И пак казвам, че това е за първи път откакто прилагаме Общата селскостопанска политика и то след много усилия.
Второто, което искам да добавя, на страницата на сайта на Министерство на земеделието и храните, и за господин Атанасов казвам, има различни анализи за сектор „Животновъдство”, може да се запознаете с тях. Вярно е, че в последните две години, за първи път се видя ефекта, макар и трудно, макар и в рамките на ограничен бюджет, да се прехвърли подпомагането, така че да се изравнят различните сектори и макар и в съвсем малки проценти вие може да видите и статистическите данни за съответните производства в натура. Макар и малко в повечето видове и категории животни имаме увеличение. Това може да го видите на сайта, тези анализи са публични, казвам това, което съм прочела като официални данни на сайта, може да ги видите.
По третият въпрос, по отношение на националното съфинансиране. Няма такова нещо, колега, даже в началото се цитираха цифрите. Те са малко намалени спрямо бюджета за миналата година, това е по простата причина на правилата на националното съфинансиране, че с напредването на периода, до който имаме договор европейското финансиране става този процент. Има го в бюджета, петстотин и няколко милиона е националното съфинансиране.
Давам думата на заместник-министър Боянова.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Все пак да кажем, че темата с прехвърлянето на средствата изобщо не е предмет на днешната ни дискусия, държа да го кажа, защото аз тук ще се изкажа в качеството на Управляващ орган на програмата и това касае доброто управление на ресурсите по Програма за развитие на селските райони. За мен коректива, с който съм длъжна да се съобразявам се нарича Комитет за наблюдение. Хората, които могат да казват мнение по Програма за развитие на селските райони, което аз задължително трябва да взема предвид и да се съобразя, това са хората в Комитета за наблюдение. Вече приключи съгласувателната процедура по предложение на Управляващия орган за прехвърляне на средства от мерки в мерки, което беше прието от 46 членове на Комитета, не си спомням сега точната бройка, има и то частично изразили несъгласие само четирима членове на Комитета за наблюдение. Аз с вас мога да коментирам на дълго и на широко, но истината е, че членовете на Комитета за наблюдение разполагат с пълния анализ на нашето предложение, защо се предлага, колко се предлага, откъде да се вземат парите. Ако госпожа Танева се съгласи, аз мога да кажа и повече подробности.
Парите, които се взимат и се прехвърлят в мерки 321 и 322 се прави по две съображения. Взимат се от мярка „Млад фермер”, взимат се от „Модернизиране на земеделските стопанства”, взимат се от 141 и т.н., там където има към момента свободен ресурс. На първо място, по общинските мерки бенефициентите при всички положения могат да подготвят по-лесно проект, това никой не го отрича. Заявеният интерес в последния прием е три-четири пъти по-висок от средствата, с които ние стартирахме приема по мерките.
На второ място, бюджетът, който беше предвиден за мярка 121, някъде около 250 милиона, едва 91 милиона са заявили желание, са подали проекти. Както виждате доста по-малко от очакванията ни. Ние и друг път сме говорили в тази комисия за правилото „n+2”. Това е една от мерките, казвам го директно, това е една от мерките парите да се връщат в Европейката комисия, а да останат в България. Това е един от начините, по който рискът за отчисление на средства ще бъде намален, защото той ще ни позволи ние директно до края на годината да направим плащания по вече подадените проекти и да не стартираме с нови приеми.
Нали разбирате, по-емоционална съм, но нека да говорим за 121 мярка. Да, така е, миналата година прехвърлихме пари точно там и ги прехвърлихме точно за плодове и зеленчуци, за млади фермери и за полупазарни стопанства, както и за животновъди. Да не говорим, че реално програмата ни от 2008 стартира, животновъдите ни от втора и трета категория чак в 2012 година ли се сещат, че имат да покриват стандарти! И докога според вас да продължим да държим тези пари? Те ни идват най-вече в гарантирания бюджет, там където имаме да покриваме изисквания. И за да успокоим аудиторията, защото аз се съобразявам с всички мнения, това че до края на годината няма да има приеми да речем по частните мерки, не означава, че до края на програмния период няма да има отново за тях. С това упражнение ще оставим парите тук. В противен случай, ако ние не успеем да направим плащане по частните мерки, а ние няма да успеем, колеги, ние направихме проучване сред нашите бенефициенти – 40 % от тях казват „Ние няма да дойдем на крайно плащане, нямаме пари да си завършим проектите”. Говорим за проекти много преди гаранционния фонд все пак! Поради тази причина ние просто ще загубим парите от една страна и догодина дори да искаме да направим приеми по 121 няма да имаме с какви пари, защото това отчисление просто си заминава за Брюксел, няма да ги имаме на разположение. Поради тази причина за всички частни мерки, от които сега взимаме средства ще бъде предложено и това е в обосновката написано към членовете на Комитет по наблюдение, да се направи наддоговориране, казах ви 40 % няма да дойдат, 20 или 30 % наддоговориране да предложим – пак е добре. Това е въпрос на обсъждане с членовете на Комитета по наблюдение, така че до края на програмния период, този освобождаващ се ресурс от неизпълнени проекти отново ще бъде пуснат за договаряне, отново по 121 при всички положения. По „Млад фермер” имаме по същия начин неусвоен, но в рамките на 5 милиона евро бюджет, от последния прием. Единствено мярката, по която би могъл до края на тази година да бъде предвиден приема, това е 311 мярка, която е предназначена за земеделски производители, за неземеделски дейности. Искам да ви уверя, че това сме го преценили много добре не само по целесъобразност, проучили сме правилата, по които може да се случи, да не забравяме, че това не ние първото изменение на програмата. За последните години направихме доста, това е вече девето изменение на програмата. От 2010 година, откакто съм аз направихме доста препрограмирания, мисля, че три, като всички са одобрени положително. Да успокоим за гаранционния фонд, защото една от бележките беше – уж прехвърлихте, пък направихте гаранционен фонд, пък какво правим? Гаранционният фонд за вече подадените проекти си действа, там няма никакъв проблем. Потенциалът, който има обаче за още проекти ще бъде осигурен от наддоговорирането, защото ние нямаме интерес да нямаме нови проекти и ново договориране, защото знаем, че така ще си загубим парите по Гаранционния фонд. Но въпросът е във времето, във времето. Ако до края на тази година не разплатим бюджет 2010, може да искаме да направим много приеми, за много сектори, които имат нужда, но то няма да се случи. В момента избираме между това дали да останат парите в България или ние да ги отчислим към Комисията, защото ако не ги платим ще трябва да ги отчислим. Имаше предложение да ги пуснем по 121 за техника, защо не и там ще се освободят! Само че колеги, това противоречи на абсолютно цялостната политика, която се води и препоръки дадени от междинни оценки и т.н., и дискусии в Комитет по наблюдение. В крайна сметка тази програма има да постига цели. И аз господин Михалевски, понеже имате зададен въпрос, аз малко предварително го преразказвам, но всъщност действително там въпроса дали не се променя някакво съотношение, баланс, няма такова нещо. Програмата изисква минимум 25 % в Ос 2, минимум 10 % в Ос 1, минимум 10 % в Ос 3 и едни пари, които в проценти бяха 4, които трябва да отидат за „Лидер”. Оттук насетне е въпрос на страната-членка да прецени как да изпълнява целите на програмата, по какъв начин, и това не го прави министерството, аз ви казвам, тук е цялата неправителствена общност в лицето на Комитета по наблюдение. Това е, благодаря ви.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Думата поиска представител на КНСБ, моля да се представите, за стенограмата.

ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЬОНОВА: Благодаря ви, госпожо председателстващ. Валентина Васильонова се казвам, заместник-председател съм на Независимите синдикати в земеделието в КНСБ и съм тук, за да заявя нашето становище по бюджета, който обсъждате в момента. При цялото ми уважение към всички членове на българското народно събрание и разбира се, към Министерство на земеделието, трябва да ви кажа, че ние имаме сериозни притеснения относно този бюджет, на Министерство на земеделието, проекто-бюджета, защото смятаме, че сумата, която е заявена като разходен таван се поставя под съмнение голяма част от изпълнението на бюджета за второстепенните разпоредители. Това наше становище ние сме го представили в Националния съвет за тристранно сътрудничество чрез нашата представителна организация КНСБ и сме го афиширали на много места. Голяма част от въпросите вече бяха поставени от госпожа Раева и от господин Атанасов. Аз имам три неща да ви кажа и да ви питам.
Първото е, въпросът с „Напоителни системи”. При този бюджет, който вече казахте за хидромелиорации за 2013 година от 13 млн.лева, нашите притеснения са свързани с това, че към момента има неразплатени средства за 2012 и 2011 година, които възлизат на около 5,5 милиона лева, включително и трудови възнаграждения за работещите и служителите. Това са средства, които са дължими по ОПВВ.
Другият ми въпрос е свързан със Селскостопанска академия, той беше поставен вече от господин Атанасов, но все пак да кажа, че към момента проблемът със средствата, които са видяни в този бюджет за научна, изследователска и научноприложна дейност ние не можем да ги видим като достатъчни, защото все още и там има сериозен недостиг на средства за изплащане на обезщетения при пенсиониране, например за 2011 година, а за заплатите няма да ви занимавам, не, всъщност ще ви кажа – заплатите за младите учени, за хабилитираните лица, са повече от...
Реплика: Символични.

ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЬОНОВА: Щях да кажа друга дума, но да кажем символични, да, и те не се плащат регулярно, също така. А всички тези звена де факто генерират приходи в бюджета, но няма как да се възползват от това.
И третият ми въпрос е свързан с Българската агенция за безопасност на храните. И това е отново във връзка със закона, който в момента се обсъжда, проекта на Закона за ветеринарномедицинската дейност, защото ние смятаме, че ако се приеме този закон, въпрос на политическа воля и ваше решение разбира се, ако се приеме този закон ще се освободят сериозни средства от около 20 милиона лева, които ще могат да се насочат към хората, които реално изпълняват важни функции като контрол и безопасност на храните. С това завършвам. Ще оставя на разположение това наше становище. Само искам да кажа за Селскостопанска академия – видените 26 милиона лева в бюджета, ние смятаме, че трябва да бъдат поне 33, това е заявено и казано, предполагам, че ще го вземете под внимание. Ние сме в непрекъсната връзка с хората, аз съм тук с колега от Селскостопанска академия, няма да ви занимавам с тяхната ситуация, но там работят не само учени, но също така и работещи със символични заплати от 315 лева, които не получават навреме, нито месечно, нито регулярно.
Ще взема повод от изложението на госпожата от Финансовото министерство, когато говорим за икономически растеж и конкурентоспособност само ще кажа, че доходите на хората, работещи в сектора не са увеличавани от три години, а мисля, че с този бюджет това няма как да се случи. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря на представителя на КНСБ. Господин заместник-министър Димитров ще отговори на поставените от вас въпроси.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Само няколко думи ще кажа. „Напоителни системи” все пак нека не ги третираме като държавна администрация, това е едно търговско дружество, макар и изцяло държавно. То си има съответните органи на управление, които решават кога, как и на кой да изплащат заплатите. Нашата работа тук като политици е да гарантираме тази политика и най-вече това, което е обществена услуга. Обществената услуга се явява опазване от вредното въздействие на водите. Неслучайно преди малко казах, че тези средства са заявени в централния бюджет. Останалото, те не са за хидромелиорациите, хидромелиорациите е вид услуга, която се заплаща, която е възмездна. И вече от управлението на това дружество зависи дали то ще може да си събере съответния ресурс, за да може съответно да плати на хората си и да инвестира в този сектор.
По отношение на Селскостопанска академия не искам да обсъждам нито добрите, нито лошите страни. Очевидно това е необходимо, но аз ще ви кажа – има един принцип, който е спазен при абсолютно всички администрации в системата на Министерство на земеделието и храните – няма администрация, която да е получила повече или по-малко средства за административни разходи. Както виждате всички са изравнени, но защо е така. Защото, ако ви прави впечатление, ако следите законодателството, за което съм много благодарен на колегите от Народното събрание, ние премахнахме много регулаторни режими, благодарение на което има възможност заплащането на хората да има известен ръст за сметка на запазване на общия бюджет.
По отношение на Българската агенция по безопасност на храните, казах ви, това са 31 240 хиляди лева, които са необходими за тези задължителни мероприятия. Заявяваме ги в централния бюджет и може би това е акцента в нашето становище, което ние отправяме към Комисията по земеделие и гори по отношение на бюджета на Министерство на земеделието и храните.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Вукадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, заповядайте.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, нашата Асоциация на зърнопроизводителите тази есен провежда третия си Национален семинар под мотото „Българското зърно – национално богатство. Но виждам, че зърното не съществува като термин в бюджета, но тук се спомена над десет пъти думата „зърно”, значи е актуално. Темите, които се повдигнаха ни касаят почти всички, виждаме, че наказателната акция срещу българското зърно продължава. Това, че няма да има национално доплащане тази година, мен журналистите ме питаха „Вие няма ли да стачкувате?”, хората май ще го приемат – да ви успокоя, но това, че има поредица от мерки, които са срещу сектора не е допустимо да го приемат нашите хора.
Ще започна отзад напред. Селскостопанска академия. Днес на обяд имахме среща с екип на Селскостопанска академия. Само преди два месеца беше забранена продажбата на български семена от Селскостопанска академия. Под наш натиск този въпрос се реши бързо. Забележете, единствената селекция, която остана по нашите полета е българската пшеница. Всички други култури, и ечемик, да, но е по-малко количество, всички други култури, които отглеждаме, мощните мултинационални компании имат добър маркетинг налагат ги на нашия пазар и те вече заеха нашите полета. Независимо, че опитваме какви ли не западни селекции, най-устойчиви резултати дават част от нашите сортове. Но е смешното, сушата, която сега вреди тотално на новата реколта помогна на селскостопанските институти да засеят базовите си семена за следващата стопанска година, защото те почти никога нямат гориво. Не може Институт като в Генерал Тошево, който е произвел едни от емблематичните сортове пшеница да няма поне 1500 тона елитни базови семена при цена 1 лева, това е 1,5 милиона само от тези семена. Търговската политика на дружествата вие ще си я управлявате или Селскостопанска академия, но не може този Институт да не може да посее елитните си семена.
Политиката с кадрите – най-добрия селекционер, който измисли един сорт или с екипа си, и заема 40 % официално, неофициално може би доста повече от нашите полета, вече работи за чужда компания.
По отношение на бюджета. Само преди 12 месеца ние имахме един документ, който се казваше „Финансова рамка”. Размахахме го, подписахме го за 500 милиона, имаше пресконференции в Министерски съвет. Двадесет и няколко дни след подписването на документа, той беше редуциран на 340 милиона, в миналия бюджет, за целия сектор. За първи път от 16 браншови отрасъла беше подписан. Тази година сумата е редуцирана на 240 милиона лева.
Говори се за намалената ставка на акциза. Единствената страна в Европейския съюз, която не ползва такава преференция, и не става дума само за зърнопроизводителите. Няма да казвам думата „зърнар”, обидна е, и на най-високо ниво се ползва тази дума. Разрових се в тълковен речник – не съществува такава дума или изданието ми е много старо.
Мястото на българското зърнопроизводство. В момента тук четем цифри за положително търговско салдо. Да ме поправят, но не се ли дължи основно това салдо на износа на зърнени продукти и на маслодайни. Дали трябва да ги преработваме тук? Да, когато може да ги преработваме, но по-добре основата да я произвеждаме, ако може да я преработваме, ако не може ще я изнасяме. Това са данни на американското Министерство на земеделието. Господин министъра каза „Срамно е да изнасяме 2/3 от зърното си”. Аз не се срамувам, че България е на 22 място по производство на пшеница, на 7 място по производство на слънчоглед. Наистина е срамно, че изнасяме много слънчоглед, той може да се преработва, но зърното няма как да се преработва, защото никой няма да яде български готови мекици, всеки иска да си ги направи по неговия тертип.
България е между 12-те страни-износителки на пшеница в света. Забележете какви бавноразвиващи се държави има между тези 12 – Съединени американски щати, Канада, Аржентина, Германия, Англия, Франция, Австралия. Все бавно развити, много назад страни! Храната в света е следващият ресурс, за който се води борба. Руснаците предвиждат над 80 милиарда евро всяка година от 2014 нататък за развитие на този сектор. Там ще се водят борбите.
По отношение на пропадналите площи. Това е европейски регламент. Господа, не знам дали го виждате от тук, в момента се презасяват площи с рапица и пшеница в България. Ако не знаете, това е факт от седмица и може би ще продължи. Следващата жътва ще бъде юни-юли и мисля, че ще имаме плачевни резултати.
По отношение на прехвърляне от 121 мярка, госпожо Боянова, 9 нотификации, най-успешната мярка или частта й за модернизация на земеделските стопанства, която първа усвои парите, беше именно за техника. Нула средства в тези 9 нотификации. Много машини сме имали! По данни на Контролно-техническата инспекция средната възраст на машините в България е 18 години, добра възраст, както казва един колега, за момиче.
Не може да се обърне тотално гръб на този сектор, който е основа. Много субсидии сме били получавали. Да, 25-26 лева ще са субсидиите за новата година, средното ниво на рентите в България е 35 лева, 1 милиард лева влизат обратно в хората, и повече вече.
Мисля си за Комитета за наблюдение, мисля, че са повече отрицателните бележки, госпожо Боянова, не знам, вие имате повече, но някои от нещата бяха на готово сведени.
В заключение ще ви кажа следното: Европа пък и Съединените американски щати....,а, да се върнем на застраховките. Чета стенограмата от последния Министерски съвет или предпоследния беше, в която господин финансовия министър казва „Няма да има пари за пропаднали площи, защото ние не сме застрахователно дружество”. Никой в Европа не застрахова суша, вярно е, има най-вече в Съединените американски щати една добра програма, но тя е със 60 % участие в застрахователната премия на държавата, да се застрахова доход.
В заключение ще ви кажа, че Европа се плаши от конкуренцията на българските зърнопроизводители, независимо от два-три пъти по-малките помощи на единица площ. Ние произвеждаме един добър продукт, качествен и ги конкурираме понякога. Но явно в бъдеще европейските фермери да са спокойни, защото с помощта на бюджет 2013 нашата конкуренция ще намалява. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Вукадинов, позволете ми да кажа няколко реплики на вашето изказване.
Първо, искам да изразя моето становище, ако щете да го приемете като оценка за сектора „Зърнопроизводство”, че това е сектора, който се разви ефективно, който стигна до конкурентни технологии, конкурентоспособни станахте на вашите колеги фермери от Общия европейски пазар. Административният ви капацитет също се увеличи, аз се радвам за това. Всички показатели, които казахте за България като производител на пшеница, на слънчоглед, като износител, смятам, че са похвални независимо от всякакви реплики. Да, по-добре е принадената стойност и преработката да остават тук, но защо не се правят заводи за преработка на слънчоглед тук, в България, а включително и български зърнопроизводители направиха такива заводи в съседни държави е съвсем друга тема. И причините за това са много, и те не се крият. Вие от бизнеса го знаете много по-добре от тук присъстващите, че причината за това не се крие в политиката в сектор „Земеделие”, а става въпрос за причини, които се коренят в други секторни политики, така че, да, лошо е това. Но пак казвам, това което е постигнато в сектора като технологична модернизация, като конкурентоспособност, като нива на производства е похвално. Радвам се, че в България има зърнопроизводители, които добиват количества и качества, които са сравними с добрите производители в Европа. Но израстването ви и като административен капацитет, аз съм убедена, че у вас има дълбоко разбиране и за обществената ви отговорност към държавата, в която работите. И ако този бюджет и възможностите, средствата, ние с вас сме си говорили на много теми, позволяваха да продължи със същия темп и националната подкрепа, повярвайте, никой нямаше да иска това да не стане. Но съгласете се, всички казваме – добре е да остава принаден продукт в България, аз съм убедена, че го разбирате много добре. Да, тясно погледнато, темпа на подпомагане с национални средства на вашия сектор е намалял последните две години, но и вие ще се съгласите, че за всички тази държава е добре да се развиват и другите производства по веригата след зърнопроизводството, щото така тук да има брутна добавена стойност, работни места и допълнителен доход, който се създава. И колкото на пръв поглед това да изгледа, вие приключихте вашето изложение, че с тази политика и този бюджет вървим към намаляване на конкурентоспособността, безспорно в цялата обща картина помогнаха и високите нива на зърната в международен план и в този смисъл финансова криза и по-малките възможности на националния бюджет не се отразиха толкова зле, колкото ако се бяха запазили нивата на цените от преди три-четири години. Смятам, че всеки от нас и всеки обществен сектор трябва да даде своя дан за това държавата да запази производствата си в тази криза и стратегически погледнато да развива икономиката си така, че да има производство, добавена стойност, доходи и заетост. И съм убедена, че всички, аз имам уважение към сектора, и пак казвам, че вие израснахте и като мислене, така че разбирате ситуацията, в която се намираме и колкото и да е неприятно, дето се казва ситуацията позволява да преодолеете и при този бюджет и да продължите да се развивате. Благодаря.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ: Една дуплика, може ли? Няма нужда да ни убеждавате, защото независимо от нападките към нашия сектор дума към другите сектори, на които е обърнато внимание, от нас не е чута, няма да бъде и чута, независимо, че някъде може да има основание. Но една политика е ефективна тогава, когато сектора, който подпомага се реформира и носи повече приходи. Защото аз може много да искам да отглеждам фурми или банани, но чисто и просто в България няма условия. И силата на политиката е точно там – да видим къде имаме конкурентни предимства. В някои от секторите може би нямаме конкурентни предимства, не е моя роля тук да ви ги обяснявам, но има сектори, които се подпомагат, но нямат конкурентни предимства. Това според мен не е правилна политика.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вие сте прав и всички знаем за кой сектор говорите, но все пак държавата има и обществена и социална функция и трябва да даде възможност за осигуряване на доходите на този сектор.
Господин Порожанов, заповядайте.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Съвсем кратък коментар по числата. В много изказвания е игра на числа, но бих искал да обърна внимание на следното: през миналата година в рамките на подпомаганията по всички схеми – животновъдство, тютюнопроизводство, директни плащания на площ, национални доплащания на площ и други схеми, които се администрират от фонд „Земеделие” реално сме разплатили 1 078 милиона, това е за стопанската 2011 година. Знаете, че имаме застъпвания в плащанията по години, едните се изплащат по-рано, другите в следващата година. Това, което е заложено в рамките на 2012 година е около 1 400 милиона. Откъде идват увеличенията? Увеличенията идват частично от директните плащания площ. Директните плащания на площ са по 26,40 лева на декар, при 22 лева за миналата година плюс 3 лева, които им даде националния бюджет. Да, имаме малко увеличение, тук не споря, фонд „Земеделие” няма проблем да администрира национално доплащане, стига да го има, то е част от директното плащане, това не е някакъв технически проблем.
Много добре се получи в рамките на усвояването на Втора ос, бяхме доста песимистично настроени преди две години с госпожа Бъчварова и с колегите от министерството, Втора ос където са агроекология, необлагодетелствани райони, НАТУРА. До 2009 година се администрираха до 20 милиона лева. Миналата година, за 2011 ние разплатихме в рамките на месец декември, администрирахме и разплатихме над 60 милиона лева. Тази година плащанията, които ще направим вече са 140 милиона лева. Това е на база на промяна, либерализиране частично на критериите, увеличаването на ставките и респективно очакванията ни в следващата година да надхвърлим 200 милиона в рамките на тези плащания по Втора ос, които са именно плащанията към всички видове и типове фермери, което от друга страна дава опцията за увеличението на целия ресурс, който влиза в рамките на плащанията към българските фермери.
И в контекста на казаното от господин Вукадинов, да, може би сте прав за едно, второ, трето, което не се е случило. Това обаче, което за първи път ще се случи и се случва в рамките на пропадналите площи, в комуникация сме с колегите, да, за миналата платихме от фонд „Земеделие” триста и няколко хиляди лева за пропаднали площи, да, годината беше добра. Тази година числото го знаете, числото е сто пъти по-голямо. В рамките на държавните помощи, които са планирани по план-сметката ще се направи анализа и смятам, че с анализа ще видим с колегите дали може от тази година да започнем нещо частично от някаква икономия и максимално да удовлетворим това. Регламентът казва „може” при положение, че има ресурс, той не казва задължително да се плаща и го знаете. Така че темата е важна. Смятам, че няма да се подходи най-малкото безотговорно, точно обратната е настройката, за да може в рамките на регламентираната схема, която е одобрена да се удовлетворят, защото това са си загуби, загуби в различни култури, поради климатичните условия. Не бива за всичко да се казва – не, това не се направи, другото се отхвърли и т.н. Парите реално са повече.
Бих искал да кажа и няколко думи за Развитие на селските райони. Ние сме в контакт с госпожа Танева, ще ви направим презентация пред комисията следващия месец. Темите са, госпожа Боянова ги започна, доста е специализирана материята. Ще ви обясним точно какво и как се случва. В момента във фонд „Земеделие”, само тази година сме подписали договори със субсидии над 500 милиона евро, миналата година са 600 милиона евро. До края на годината с общинските мерки, върху които в момента целия фонд работи, по тези близо 800 милиона лева общински проекти, ще ги затворим до ноември и веднага ще започнем 121 и 123, да, ще ги забавим малко. И фактически ще имаме много над 1 милиард договори и оттук нататък говорим кой кога ще дойде да заяви плащането. И затова общият стремеж да се минимизира или да се спаси декамитване в края на годината е повече от обоснован. Аз по никакъв начин не искам да казвам какви са причините за това. Да, една от причините е, че фактически програмата започна две години по-късно, но е нормално за нова страна-членка в първи програмен период да ги има тези проблеми. По никой начин няма да чуете – този е виновен, онзи е виновен. Хубавото е, че вече втори програмен период ще влезем с една инерция, говоря за страната като цяло, ще влезем с една работеща Разплащателна агенция, която ще може много по-бързо да администрира, с един Управляващ орган, който вече е минал през един програмен период където е много важно една добра програма да се вкара, да се одобри навреме, да се нотифицират, да се направят вътрешните документи и дето се казва новата Програма за развитие на селските райони, дай боже, да е около тези параметри, които са за тази програма, да започнем да контрактуваме още от 2014.
И говорейки за това 121 и 123 мярка, които са най-атрактивните в частните, 312 също, за съжаление анализът, който имаме вече, анализа в наддоговориране, който ще трябва да направим в първо полугодие на следващата година, е именно, да, ние сме ги бюджетирали, контрактували сме ги на 100 %, но с ясното съзнание, първо, имаме едни проценти на редукция, които са при исканията за плащания и т.н., но второ, от другата страна, дори заради финансовата криза хора, които имат договори, в един момент казват „Аз нямам този пазарен интерес да си направя инвестицията” и той не се явява. Да, наш пропуск е, че навремето не сме сложили клаузи и да му кажем „Ако не се откажеш до 6 месеца търпиш 10 % неустойка” примерно. Учим се и ние. Няма го това нещо, ще трябва да се въведе, за да можем по-навреме да знаем риска от едно, второ, трето.
Ще има договаряне и то не малко в атрактивните частни мерки в първо полугодие. То ще бъде свързано с последен анализ на изпълнението на проектите и наддоговориране. Знаете програма САПАРД е на 70 % усвоена. Ние ако успеем, имаме добри признаци и ще бъде отделна тема и във Втора ос, защото Втора ос ще се разплаща по „n+2” до 2015 година, където ни беше големия проблем с тези 25 % бюджет ще ги усвоим ли, няма ли, да, ще има проблем по някои от мерките. Да, НАТУРА няма да усвоим, НАТУРА се одобри онзи ден, за първа година плащаме НАТУРА. Там за съжаление не можем да усвоим. Но ще видим в рамките, включително и вътрешно коригиране във Втора ос да минимизираме. Ще ви направим отделен анализ, отделна презентация. Ние работим абсолютно експертно, ще има всякакви коментари, ние приемаме, те винаги са полезни, правилни или неправилни, но винаги са полезни. Смятам, че в рамките на финансовите параметри земеделието не е ощетено. Да, ние сме членове на Европейския съюз и европейските пари са за това, националните подпомагания са в рамките на възможностите. Мисля, че колегите от финансите в началото казаха откъде произтичат някои от промените в националните параметри, аз вече не бих могъл да ги коментирам, тъй като съм от другата страна. Това е. Благодаря, извинявам се, ако говорих по-дълго.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, даже смятам, че беше добре за всички, които присъстват. Благодаря, господин Порожанов.
Господин Панчев, господин Христов поиска думата за две изречения, съжалявам, че пак така се случи. След това сте вие.
Заповядайте, господин Христов.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми заместник-министри, дами и господа народни представители, за протокола – Радослав Христов, заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Благодаря за топлите думи, тъй като рядко ги чуваме. Това, че нашият министър е артист и се прави на циркаджия по телевизията, това си е лично негов проблем! Той ще си отговаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Моля ви, господин Христов, да спазваме протокола.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Извинявам се, понякога съм по-директен. Винаги сме проявявали разбиране към бюджета, още от първите срещи на които и госпожа Боянова беше там. Знаете, с отлагането на едните средства в следващия бюджет, с намалението и т.н. Въпросът е нещата да се случват малко по-нормално и по-демократично, т.е. с разговори и преговори. Господин Дянков е решил, че ще го прави еднолично. Когато няма пари разбирам, но когато умишлено се влошават условията за бизнес-среда, в случая за зърнопроизводство – това не го разбирам. Конкретно по темата – във връзка с една промяна от юли месец, ако не се лъжа, във връзка със Закона за данъчните складове, във връзка с т.нар. ведомствени бензиностанции, все още нямаме отговор от финансите, от НАП, в крайна сметка земеделските производители трябва ли да се вържем с НАП, с т.нар. фискални устройства, измервателни уреди, ако имам три варела, които са пълни с нафта, така ще се изразя по-общо. Има една табличка, която фонд „Земеделие” има, 76 хиляди земеделски производители обработват до 500 дка, вероятно тези хора точно по този начин работят. Това ще им коства около 15 хиляди лева, на земеделски производител, на зърно-, чушко- или независимо какъв вид производител. И ще помоля комисията, апелирам към вас, финансите по-скоро да си дадат тълкуванието на този закон, защото аз все още не знам тези 15 хиляди лева трябва ли да ги дам или да не ги дам, защото съгласно закона от 1 януари трябва да съм в крак с времето. В този ред на мисли искам да кажа – добре, пари няма, това го разбираме, няма да има национални доплащания на единица площ. Но какво пречи да се подобри средата, в която работят земеделските производители, конкретно зърнопроизводителите. Като говорим за условия, мога да допълня по отношение на администрирането какво се случва по общински служби, какво се случва в ДФ „Земеделие” и т.н. А относно мерките сме категорично против една от най-атрактивните мерки трета година стои без ресурс „Модернизиране на земеделските стопанства”, това което каза и колегата. Тъй като има голям интерес към 321 и 322 – прехвърляме средства, а ние три години имаме интерес и не се прехвърлят средства! Това не мога да си го обясня, искаме ли да ги усвоим тези пари?

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Ще ви обясня.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Знам какво ще ми кажете, госпожо Боянова, ние сме си говорили с вас на тази тема, но според мен не е точно това истината, която я казвате, че не разрешават.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Никога не към казвала такова нещо.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Напротив, много пъти беше обявявано в наши разговори, че комисията не разрешавала да се прехвърлят повече средства за мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, конкретно земеделска техника. Навремето ни беше обяснявано как не може от Ос 3 в Ос 1 да се прехвърлят средства, и това ни лъгахте, сега се оказва, че може от Ос 1 в Ос 3 и обратно. Нещо, което аз не разбирам. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само искам да ви кажа, че по моя информация Комисията по бюджет и финанси заседава утре след обяд също по отношение на бюджета, предполагам, че представителите на Министерство на финансите по отношение на задължението за бензиностанциите сега не могат да отговорят. Преди няколко месеца информацията, която получих от НАП по този повод беше, че за земеделските производители това ще е задължение, само ако имат ведомствена бензиностанция. Но ние ще се ангажираме да получим такова становище от НАП. Утре може да присъствате на Комисията по бюджет и финанси, където ще ви отговорят, така че в никакъв случай не може да говорим за умишлено влошаване на средата.
Господин Панчев, заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря ви, госпожо Танева. Уважаема госпожо председател, уважаеми заместник-министри, колеги, ние разбрахте, че ще гласуваме „против” предложения проект за бюджет на Министерство на земеделието за следващата година. Считаме, че в години на криза, в години, когато има безработица като тази, в която ние живеем, земеделието, селското стопанство, животновъдството са отрасли, които дават възможност на хората и за работа и за препитание. Вие самите отчетохте приноса на отрасъла в износа, който България прави в чужбина благодарение на зърнопроизводството, на маслодайните култури и т.н. За съжаление в тези три години досега и в този бюджет, който сега виждам, аз не забелязвам грижата при вас за развитие на отрасъла, грижата към различните браншове, макар че аз приемам със задоволство идеята да се дадат средства и за развитие на зеленчукопроизводството и да се увеличат средствата в животновъдството. България се е славела и е имала, и има възможности да произвежда големи количества и да носи приходи и от тези отрасли. Намаляването на националните доплащания, според нас, ще повлияе значително и на усвояването на европари, защото благодарение на националните доплащания производители можеха да участват по-активно в усвояването на средства. Това, че вие ограничавате и намалявате националните доплащания неминуемо ще повлияе в отрицателна степен и ще намали възможностите на хората да участват със собствени средства в изграждането на различни европейски проекти.
Така или иначе Селскостопанска академия и сега няма пари да завърши годината. Ако беше проблем проф.Бъчварова – тя вече не е ръководител на академията, ваши са ръководителите. Отрасъла е важен. В тези години науката е важно нещо, защото тя може да даде възможност за развитие на отрасъла по-добре и да се икономисат валутни средства от това да се купуват вносни семена, колегите вече се изказаха в тази връзка. А и ние сме постигнали много в науката и не трябва да се слага кол, да се спира движението на Селскостопанска академия. Ние не чухме, господин Атанасов попита какви средства предвиждате за следващата година за Селскостопанска академия...26 милиона, добре, но вие знаете, че тези пари няма да са достатъчни, няма да стигнат. Не пречете на науката, дайте възможност на науката да се развива. Виждам, тук КНСБ се изказаха притеснени. Гледам, че разходите за персонал и тази година и миналата са еднакви, с изключение на 3,5 милиона издръжка на професионални училища, които прехвърляте на общините. Така или иначе има инфлация в България, така или иначе, работещите в системата трябва да имат по-добро заплащане. Не може държавни служители да работят с 300-350 лева заплата, редно е и те да получат увеличение на заплатите си и ние сме за това, в това перо да има повече средства и те да получат по-високи заплати, защото това, което получават считаме, че не отговаря на съвременните изисквания и на стандарта на живот в страната. Ние сме на страната на хората, които работят не само в частния сектор на системата, но и тези, които работят в държавния сектор. Искам нещо да ви подскажа – земеделците, хората в сектора са добри хора, те са търпеливи хора, но искам да ви уверя, че тези хора на база на това, което правите следващата година, с изключение на някои хора, които успяха все пак да забогатеят покрай системата, няма да гласуват за вас и това, което социологическите проучвания показват наистина е реално и вие сами ще се убедите в него. Дайте възможност на отрасъла да работи, дайте възможност да се изграждат заводи, а не да се закриват и да се изнасят производства в съседни държави. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Панчев, изкушавате ме да ви отговоря на последното изречение, че причината да се строят от български инвеститори заводи в съседни страни изобщо не е причина политиката в земеделието през последните три години, а съвсем други и водена от по-преди, и цените на енергийните източници, и защо предприятията се създават не тук, но тъй като не искам да обръщам в политическо говорене дебата ще спра до тук, просто ме изкушихте много.
Госпожа Боянова има думата.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Искам да направя един коментар по отношение на парите по 121 мярка. Все пак за стенограмата държа да отбележа нашето становище.
Господин Христов, вие сте нови членове на Комитета по наблюдение и може би недостатъчно в детайли сте следили целия процес по програмата, изменението, причините и т.н., но аз не мога да си позволя, аз трябва да знам какви са причините за невървенето или вървенето в определени мерки. Вие отново идентифицирахте мярка 121 като най-атрактивната мярка за какво? Да, тя беше най-атрактивната мярка щото инвестициите, за които се даваха пари бяха свързани със закупуване на земеделска техника и да, това е така, защото един проект за закупуване на земеделска техника е по-лек, отколкото един проект за построяване на животновъдна ферма, за отговаряне на изискванията по нитратна директива – торови ями, за правене на градини зеленчукови или овощни. Да, нещата са различни, разбираеми и аз много се радвам, че действително средства бяха усвоени благодарение на такива инвестиции, бързо, без проблеми. Бюджетът в негарантираната му част се усвои на 100 % почти изцяло за закупуване на земеделска техника. Но тази мярка не е за закупуване на земеделска техника. Тази мярка има други цели. Те са написани в програмата. По тази мярка трябва да видим модернизиране на всички земеделски стопанства с написани индикатори и цифри, това което искаме да видим като краен резултат. И поради тази причина парите, които в момента не се усвояват, те са за по-сложните проекти, за които има изисквания, имат повече нужда както от финансиране, така и от повече време. Специално прехвърлянето на средствата по 7 нотификация, тези от които сега взимаме, бяха коментирани една година. Тогава нашата защита беше желязна, ние защитихме парите обаче отново да бъдат прехвърлени не за закупуване на земеделска техника, а за другите инвестиции, за които обясних. А и Комитета по наблюдение направи тази преценка, защото ви казвам, че е взето положително решение за 9-та нотификация. Ако трябва да се избира очевидно между подкрепата за инвестиции за закупуване на земеделска техника по 121 и финансирането на готови проекти по 321 и 322, аз съм убедена, че всеки един, както и стана на Комитет по наблюдение, ще го подкрепи, защото общинските ни мерки, са точно тия мерки, които достигат до по-голяма част от нашето население. И всички забравят, че Програма за развитие на селските райони е Програма за развитие на селските райони. Ефектът, който се получава от един такъв проект за ВиК инфраструктура, за общински пътища, за културни домове, за социални дейности, за спортни съоръжения е много по-голям, защото от него се ползва много по-голяма част от населението на нашата територия. Всички говорим за обезлюдяване на селата. Ами няма как да отидеш да правиш земеделие, ако ти нямаш най-нормалната инфраструктура там. Затова ние сме Управляващ орган, затова има Комитет за наблюдение, за да се прецени целесъобразността.
И тук искам да добавя нещо към думите на господин Порожанов. Ние в момента си говорим за държавните пари. Аз не мога да се съглася, националния бюджет, ако може всичко да покрие и в същото време да имаме бюджет в Ос 2 на програмата, който седи. Той е за земеделците между другото! Той е за земеделците, 700 милиона евро са за тях. По-добре е, вместо да се опитваме да раздуваме националния бюджет за най-различни неща, които очевидно има нужда, да успеем да ги вкараме тези пари в земеделието по Ос 2, както между впрочем се прави във всички страни-членки. Там се прави точно така, там на едно парче земя земеделеца трупа СЕПП, агроекология, НАТУРА, необлагодетелстван район и той получава така едни много добри пари по мерките, по програмите. Затова ние толкова много акцентираме на тази Ос 2. Затова говорим за следващ програмен период, защото тук няма да има изменение. Пак ще продължим със зеления компонент, даже в Първи стълб ще си го сложим, пак ще продължим с агроекологията и по-скоро нашата работа е да мисли как да ги вкараме тези пари. Оттук насетне много по-лесно ще се правят инвестициите, даже например в една Германия нямат в 121 мярка дейност „закупуване на техника”, защото той си получава с парите по Първи стълб, но натрупано на него агроекология, необлагодетелствани райони, всички усвояват агроекология. Той си знае, че като отиде за директното плащане чеква СЕПП, чеква НР, чеква агроекология. Да, продължих повече от необходимото.

ПРЕДС.ФДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища? Няма.
Колеги, аз имам едно предложение, което съгласно законодателната инициатива, която имаме, смятам, че ще го предложим, а това е по повод изравняването на общините като бенефициенти по Програмата за селските райони, както е сега по Закона за държавния бюджет и предвиден за следващата година, така и по Рибарската програма, да се финансира ДДС-то и ще направим предложение в тази насока. Исках да го споделя за стенограмата и за основанията при разглеждане на второ четене.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване. Който е „за” подкрепа на така предложения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 година, № 202-01-63 внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 година, моля да гласува.

„За” – 10 гласа „Против” – 6 гласа „Въздържал се” – 1 глас
С 10 гласа „за”, 6 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” приемаме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет.

По точка 2 „Текущи” има ли въпроси, които да се разгледат? Няма. Закривам днешното заседание, благодаря на всички за участието.



/Заседанието бе закрито в 17,40 часа./





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА



75 212 знака