1. Обсъждане на законопроект за защита на растенията, № 202-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12.2012 година за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за Селскостопанска академия, № 202-01-86, внесен от Министерски съвет на 21.12.2012 година за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 100

На 9 януари 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за защита на растенията, № 202-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12.2012 година за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за Селскостопанска академия, № 202-01-86, внесен от Министерски съвет на 21.12.2012 година за първо гласуване.
3. Текущи.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева - председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Честита Нова година на всички, пожелавам ви да сте живи и здрави, и много успехи във всички поприща и начинания през тази година. Същото пожелание отправям и към всички гости на днешното първо заседание на Комисията по земеделие и гори.
Уважаеми колеги, съгласно предварително обявения дневен ред днешното заседание е с дневен ред от три точки:
1. Обсъждане на законопроект за защита на растенията, № 202-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12.2012 година за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за Селскостопанска академия, № 202-01-86, внесен от Министерски съвет на 21.12.2012 година за първо гласуване.
3. Текущи.
Уважаеми колеги, по така обявения дневен ред имате ли предложения за промени? Няма. Тогава приемаме, че това е дневния ред, по който ще работим.
На днешното заседание присъства заместник-министъра на земеделието и храните доктор Цветан Димитров, доктор Тенчо Тенев, заместник-изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните, Нели Манчева – директор на дирекция „Препарати за растителна защита и торове”, Добринка Павлова – началник отдел „Контрол на препарати за растителна защита и торове”, Михаела Мавродинова – главен юрисконсулт в дирекция „Правна”, Тодор Тодоров – юрист в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” към Министерство на земеделието и храните, очакваме да се присъедини по точка 2 проф. Петър Славейков – председател на Селскостопанска академия и Маргарита Кожухарова от Селскостопанска академия.
От заявените неправителствени организации, ако някой пропусна, поради това, че не е заявен предварително, моля да бъда извинена, но това не пречи да поиска думата в хода на разискванията по съответните точки, госпожа Нели Йорданова – Асоциация „Растителнозащитна индустрия в България, госпожа Евдокия Кръстева от същата организация, господин Васил Сираков от Българска асоциация за растителна защита, господин Петър Николов – Асоциация на българските аптеки, господин Михаил Шевкенов –Национална асоциация на зърнопроизводителите, госпожа Даниела Минчева – Сдружение „Съюз на селскостопанските авиооператори”, господин Стоян Георгиев – Асоциация на собствениците на въздухоплавателни средства с тегло до 5700 кг – гр.Силистра и от същата асоциация Стоянка Георгиева, Елизар Атанасов, Панайот Панайотов, Катя Атанасова, Красимир Колев, Борислав Янков, Албена Гецова и Тодор Пенев.
От Министерство на околната среда и водите очакваме главен експерт Валентина Василева в дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите” и госпожа Цветанка Димова. И от Министерство на транспорта господин Тодор Пенев – главна дирекция „Въздухоплаване”.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка първа, представяне на законопроекта за защита на растенията, № 202-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12.2012 година. Давам думата на заместник-министър Димитров.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа народни представители, позволете ми първо, от името на министерството да ви поздравя с успешна работа през Новата година, и второ съвсем накратко да представя проекта за нов Закон за защита на растенията. Действащият Закон за защита на растенията е приет през 1997 година и към настоящия момент не отговаря на новите реалности, в които се намира страната, бидейки от 2007 година член на Европейския съюз. Отделно от това през 2009 година бяха приети на ниво Европейски съюз два ключови законодателни документа, а именно Регламент 1107 и Директива 128 от 2009 година.
В качеството си на държава-членка България следва да определи национални разпоредби за разрешаване на продуктите за растителна защита и национални защитни мерки. Освен това правната уредба на действащият от 1997 година Закон за защита на растенията не позволяваше решаването на редица възникнали проблеми, поради което се наложи изготвянето на чисто нов проект, а именно не беше уредено съобразно европейското законодателство подновяване разрешаването, първоначалното разрешаване на продукти за растителна защита; второ, обмяна на информация, анализ съответно, между България и Европейската комисия и другите държави-членки чрез Системата за бързо оповестяване. Установяване на изискванията към употребата на продукти за растителна защита при първично производство на растения и растителни продукти. И нещо немаловажно, наказването на редица въведени правила, поради липса на санкции в съществуващия закон. Новият законопроект създава възможност за решаване на тези възникнали въпроси, както и дава решение на въпросите, касаещи въвеждане на общите принципи на Интегрирано управление за вредителите, уреждане на изчерпателен ред за прилагане на спешните фитосанитарни мерки, детайлни правила за упражняване на първоначален и последващ контрол върху регулираните дейности в областта на растителната защита и пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита и торове.
Законопроектът е структуриран в шест глави, които няма да изброявам. И в заключение ще кажа, че бяха проведени три обсъждания със заинтересованите неправителствени организации и съответно законосъобразните предложения са отразени в проекта на закон.
Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колега Тенев, имате ли да допълните нещо? Сега не, добре, след това, при отговорите на въпросите ще вземете думата.
Уважаеми колеги, давам ви думата за въпроси към вносителите, становища. Моля, първо народните представители да вземат думата. Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми експерти, колеги, искам няколко думи да кажа за този законопроект, който най-малкото смущава, защото е огромен законопроект, който според мен би могъл да се размине с един обикновен ЗИД. Нищо ново не се случва с този законопроект, освен няколко неща, които искам да зачета и от които съм определено силно обезпокоен, защото лобисткият им характер е изключително сериозен.
Първо, неприемлив е подхода към паралелния внос на препарати за растителна защита. В този раздел са отразени мненията на мултинационалните компании. Всъщност става въпрос за неразбиране на тази материя, паралелната търговия не е търговия на фалшиви продукти, а законова европейска практика за въвеждане на разрешени продукти. Неясен е текстът, определящ валидността на разрешението за паралелен внос при положение, че има изричен текст в Регламент 1107, чл.57, т.5, който касае този въпрос и той не е приложен буквално в чл.164, ал.2 от проекта на този закон. Паралелният внос среща съпротива и от други организации като мотивът е, че в другите страни от Европейския съюз е на облекчен режим, като целта е да не се създава монополно положение на определени големи компании. У нас с този закон се случва точно обратното.
Второ, според Асоциацията на българските аптеки този закон е рестриктивен към българските фирми и би следвало да се нарича Закон за защита на мултинационалните компании. Ако този закон остане в този си вид ще ликвидира 80 % от българските фирми в този бранш.
Трето, отново се пита защо ни е този закон след като могат да се коригира със ЗИД всички тези нови регламенти, за които се говори в настоящия законопроект. В новият закон това не се е случило като се имат предвид текстовете в разделите „Биологично изпитване на продукти за растителна защита” и „Употребата на продукти за растителна защита”.
Четвърто, като цяло считаме, че целия раздел „Биологично изпитване на продукти за растителна защита” следва да се преработи в съответствие с новите условия на Регламент на Европейската общност № 1107 от 2009 година, като се има предвид, че в него е предвидено функцията на Българската агенция по безопасност на храните да не бъде контролна, а като орган, който предлага услуга.
Също така считаме, че така предложените текстове на раздел V за силно ограничаване на фирмите, въвеждат нереалистични срокове, не дават възможност в България да се изпитват нови молекули, както и да се провеждат опити, различни от регистрационните, например за позициониране - раздел ХІ „Употреба на продукти за растителна защита”.
И шесто, предвид гореизложеното с предлаганите изменения и допълнения на проекта на Закон за защита на растенията ще бъдат въведени разпоредбите на Регламент на Европейската общност 1107 от 2009 година, ще се предотвратят евентуалните затруднения за бизнеса при прилагането на предложения закон като възникване на неуредици и двойни стандарти. И най-вече Република България ще изпълни изискванията на този регламент.
И няколко допълнителни неща. Това, което ме притесни в законопроекта е, че се дава възможност на фирми да оперират, говоря за чл.34, извън държавните органи фирми да извършват контролни функции. Другото, което ме притеснява е, че с този законопроект се свежда до минимум, да не кажа изключва се възможността за използването на техника за пръскане на посевите, което мисля, че е сериозен удар не само върху този бизнес, но и върху нашето земеделие. Знам каква е ситуацията в Европа, но ние си имаме едни традиции, които би следвало да спазваме и отстояваме, ако има натиск от Европа това да не се случи.
Има няколко други неща, които искам да кажа и заради, които като цяло няма за подкрепим законопроекта. Едното е, че не се решава въпроса с опаковките за препаратите за растителна защита. Той продължава да виси и като цяло тази проследяемост, която искаме да имаме, не е осигурена, т.е. те да бъдат обезопасени, в закона не се дава отговор по какъв начин това ще стане или най-малкото не е изяснен до такава степен, че наистина да се следва логиката и да има един задоволителен завършек на това какво става с опаковката, след като тя бъде използвана, какво се случва след това до пълното обезвреждане.
И още нещо. Няколко пъти го гледахме, в зала го гледахме, не може да има необжалваем минимум. Има решение на Конституционния съд, не е в тази връзка, но ако си спомняте Христо Бисеров предложи изменение в тази посока, сега пак имаме такъв необжалваем минимум. Мисля, че трябва да го няма в този законопроект. До тук приключвам и казваме, че ние от Коалиция за България няма да подкрепим този законопроект.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На последната ви бележка веднага мога да отговоря, че ще го съобразим, ако това е така.
Господин Димитров, ще отговорите ли?

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Преди експертите да отговорят на мнението на господин Атанасов искам да кажа две изречения.
Първо, законопроектът, както прочетох във встъплението си е направен за нов закон по ред причини, които не искам да изброявам втори път. Мисля, че ако добронамерено гледате на този бизнес ще се съгласите с мен. А вие сте човек, който е запознат с този законопроект.
Второ, мога да ви уверя, че на всички инстанции в тази държава законопроектът е съгласуван по отношение на европейското право, така че не мога да се съглася, че една или друга директива ние не сме спазили.
По отношение на това дали се създава монополно положение или не аз няма да коментирам, тъй като тук са представителите на неправителствените организации, с които лично аз, те могат да го потвърдят, сме правили най-малко три обсъждания с тях, така че ако има някой да се оплаква от монополно положение нека те да кажат дали е така и дали не е водена дискусия точно по този въпрос.
А по отношение на детайлните въпроси за паралелната търговия, мисля че юристката на Агенцията може да отговори.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, представете се за протокола.

МИХАЕЛА МАВРОДИНОВА: Мавродинова, юрисконсулт в Българска агенция по безопасност на храните.
Относно паралелната търговия на продуктите изцяло се следва рамката на Регламент 1107/2009. Единствено сме разписали национални мерки по прилагането на всяка една точка или всеки един параграф от члена за паралелна търговия на Регламента. Аз лично не мога да разбера в какво се изразява несъответствието, което сочите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Тенев, имате думата.

ТЕНЧО ТЕНЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, относно това, че с чл.34 от проектозакона за защита на растенията могат да бъдат делегирани права на други юридически лица да извършват част от контролните функции, това е право, което е записано в Регламент 882, такива права има възможност да бъдат делегирани и по други закони, както и по Закона за храните, там също могат да бъдат делегирани контролни функции и на други структури, които нямат интерес от контрола, който извършват. Така че това е едно общоевропейско право, което може да бъде възлагано, може, не е задължително, но може да бъде възлагано и на други структури. Така че не виждам някакъв проблем точно с тези текстове. Следвали сме изискванията на Регламент 1107 от 2009 и Директива 128 от 2009 година за използването на пестицидни препарати. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси имате ли?

ПЕНКО АТАНАСОВ: За авиационната техника.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, господин Димитров.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Извинявайте, че пак си позволявам да взема думата. По отношение на авиацията мога да кажа следното: в законоустановения срок за съгласуване е постъпило само едно-единствено предложение, което в таблицата за съответствие на Министерски съвет е отразено. След това, в интерес на истината, след като закона беше в режим на приемане от Министерски съвет, т.е. след като бяха минали всякакви дискусии, ние като администрация нямахме право да правим поправки, действително постъпиха искания от специалистите от този бранш, включително и днес екип на министерството проведе разговори с тях, мисля, че може да се намери компромисен вариант за сроковете, които очевидно притесняват бизнеса, но това е една процедура, която в дадения момент не зависи от нас, а от волята на Народното събрание между първо и второ четене това може да се случи. В аванс казвам, че сме постигнали разбирателство с представителите на авиационната индустрия и авиационния бранш, така че от страна на Министерство на земеделието и храните няма спънки техните искания да бъдат удовлетворени.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В потвърждение на казаното от господин Димитров, тъй като и аз имах среща днес с техни представители, които мисля, че присъстват тук, в хода на процедурата, като нашето намерение е да предложим удължен срок за предложения, да се съобразим с това, което е възможно, по действащите регламенти, с техните искания. И като представител на групата народни представители от ГЕРБ също искам да го потвърдя на днешното заседание.
Колеги, други предложения и становища има ли? Господин Панчев, заповядайте. А да, извинете господин Панчев, господин Пенев от Министерство на транспортна, заповядайте.

ТОДОР ПЕНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, казвам се Тодор Пенев, началник на отдел „Оперативни стандарти и лицензиране“ към Българска гражданска авиация.
В подкрепа на темата, тъй като поставяте този въпрос като важен, за което ви благодаря, искам да съобщя на всички вас, че в момента в България оперират 22 броя авиационни оператори, които разполагат с 86 броя такива самолети, от които 45 броя имат европейски сертификати. В тази посока искам да кажа, че има изградена много строга система за контрол върху упражняването на този вид дейност и бих могъл да ви съобщя, че за миналата година имаме само един случай за такова нарушение и този оператор е спрян. Казвам тези неща в подкрепа на това, че държавата в лицето на ГД „ГВА“ упражнява много строг контрол върху дейността на тези оператори. Просто да го имате предвид при взимане на вашето решение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Панчев, извинявайте, продължете!

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря ви, госпожо председател, използвам случая да поздравя колегите и гостите за Новата година и да пожелая една успешна и плодотворна година.
По проектозакона, който днес гледаме. От юни месец 2011 година започна прилагането на Регламент 1107 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година, относно пускането на пазара продукти за растителна защита. Регламентът има задължителен характер за всички държави-членки, без да е необходимо да се въвежда специално в националното законодателство. Разпоредбите му се прилагат директно. В него е заложено съкращаване на сроковете, в които продуктите за растителна защита ще се разрешават. Една от целите е да се намалят максимално пречките и да се увеличи прозрачността на целия процес по разрешаване на продуктите за растителна защита.
Друга важна цел, която има регламентът е въвеждането на строги критерии за гарантиране на човешкото здраве и опазване на околната среда. Наред с Регламента започва да действа и Директива 2009 за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди. За разлика от Регламента, директивата изисква хармонизация с националното законодателство и това е една от основните причини за необходимостта от нов Закон за защита на растенията, а не толкова изброените в мотивите към законопроекта въпроси.
Във връзка с хармонизирането на насоките на директивата и проекта на Закон за защита на растенията бих искал да коментирам някои от приоритетите на Директивата за устойчива употреба на пестициди.
При изготвянето на проекта на закона явно Българската агенция си е сътрудничила приоритетно с Асоциацията за растителнозащитна индустрия в България, която е проводник на икономическите интереси на едрия бизнес в България, както отбеляза и господин Атанасов, и в по-малка степен с Българската асоциация за растителна защита.
Държавите-членки следва да използват национални планове за действие в проекта на закона. В него, в чл.251, ал.1 и ал.2 веднъж се говори за „национални планове за действие“, а след това в ал.3 се говори за „национален план за действие“. В случая се създава объркване, което трябва да бъде уточнено, всъщност колко са тези планове за действие. Няколко ли са или само един?
За избягване на замърсяването на повърхността и подземните води – този приоритет на Директивата не е намерил място в закона, като изключим Междуведомствената експертна комисия по чл.258, която трябва да разглежда документите в съответствие с чл.255.
За санкциите. Предвидени са според нас изключително високи глоби и имуществени санкции за повторно нарушение, което не отговаря на изискванията на директивата за система от санкции, което би могло да включва използването и на други инструменти за санкциониране.
Кои отрицателни въздействия виждам от така предложените промени в закона. За земеделските производители основните отрицателни въздействия ще бъдат свързани с прогнозата и сигнализацията на икономически важните вредители по земеделските култури. С проектозакона част от правомощията по наблюдението, диагностиката, прогнозата и сигнализацията вие прехвърляте на частни лица, консултанти. Съгласно чл.20 на законопроекта е дадена възможност под контрола на агенцията земеделските производители да наблюдават и извеждат борбата срещу вредителите по земеделските култури като използват услугите на тези консултанти. Разбираемо е в условията на икономическа криза държавата да прехвърли отговорности, както и икономическа тежест към земеделските производители, но дали това наистина е икономически оправдано. Ние не бихме подкрепили неща, които налагат допълнителни тежести върху земеделските производители като обосновано действие. Посоката е ясна – Агенцията не се отказва изцяло от дейността си по прогнози и сигнализация, но я видоизменя като в процеса се намалява броя на икономически важните вредители, които се наблюдават и за които се прави прогноза.
Предстоящите промени в новия проектозакон будят опасение, че освен в закона бъдещите промени и свързаните с него нормативни актове може да се окажат поредната непосилна тежест и за без това притиснатия до стената земеделски производител.
Друг крайъгълен камък в закона, преди малко господин Тенев спомена няколко думи, ние виждаме по отношение осигуряването на проверките. Предлаганата промяна в чл.34, ал.1 на проектозакона, съгласно който Българската агенция по безопасност на храните може да делегира част от проверките на растенията, растителните продукти и другите обекти, включително лабораторните анализи, според нас отваря широко вратата за навлизане на частни интереси в сфера, която следва да е прерогатив за държавата.
Обучението на лицата, които могат да употребяват продукти от професионална категория съгласно мотивите към законопроекта, са една съществена промяна в сравнение с действащия закон. Въвеждането на редица защитни разпоредби, целящи ограничаване на употребата на продуктите за растителна защита, а именно лицата, които работят с пестициди от една страна трябва да бъдат обучени по програми, утвърдени от изпълнителния директор на Агенцията. От друга страна трябва да са получили сертификат от Агенцията, като по този начин се ограничава кръга от лицата, които могат да употребяват продукти от професионална категория на употреба. Директивата изисква от държавите-членки земеделските производители, които нямат агрономи в стопанствата си да бъдат обучени да употребяват продукти от професионална категория на употреба. Ако нямат назначени по трудови договори селскостопански специалисти, земеделските производители трябва да притежават документ, че са преминали такова обучение, не само за прилагане на растителната защита, но и за добри земеделски практики, за целия набор познания, които земеделския производител трябва да има и да спазва. Директивата дава само насоките, а от закона се очаква прецизиране на рамката. Въпреки това от така описаните процедури в проектозакона не става ясно дали се очаква обучението да се провежда от специален център за обучение, който ще се създаде към Българската агенция по безопасност на храните и каква ще е цената на това обучение за издаването на сертификата. Също така два важни елемента за обучението са, че обучението подлежи на проверка и че за него на земеделските производители се издава сертификат, който от своя страна е част от разрешителен режим. Предвижда се изграждането на верига производител-търговец-магазин, така че производител, който не е преминал курса на обучение да не може да реализира произведената от него продукция. Тук има няколко проблема. От една страна, че земеделският производител е преминал обучение ще е задължително условие, без което земеделския производител няма да има възможност да продава продукцията си, което е доста рестриктивно условие. Избран е режима на регистрация, който може би е подходящ в съответствие с директивата, но е ново за България и за земеделските производители административно натоварване. От друга страна, ако земеделския производител наруши някое от изискванията на Закона за защита на растенията, друг закон или някоя разпоредба, сертификатът доказващ неговата компетенция може да бъде отнет. Това според нас би създало сериозни финансови затруднения и предпоставки за натиск, изнудване, особено в случаите по чл.14, ал.2, когато при подобна ситуация биха могли да се използват и платените услуги на консултанти. Ще бъде необходимо, естествено, време за земеделските производители, за да могат да отговорят на законовите изисквания, какво ще се случи с тях през този период, трябва ли да ползват услугите на консултанти преди получаване на сертификата, каква ще е цената и най-вече къде ще се извършва това обучение, дали само в София или и в областните центрове, защото в случая и таксата и цената за обучение няма да бъдат без значение за земеделския производител. Ако тези законови разпоредби, които регламентират обучението на земеделските производители по места в разумни срокове и приемливи цени, бъдат регламентирани по този начин, би могло да бъде подкрепено такова нещо. В противен случай нова тежест, нови пари, които земеделските производители трябва да плащат е недопустимо при това състояние на отрасъла като цяло. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Панчев. Заповядайте, госпожо Павлова и се представете за протокола.

ДОБРИНКА ПАВЛОВА: Добринка Павлова, началник на отдел „Контрол на продукти за растителна защита и торове“ към Българската агенция за безопасност на храните.
Аз ще се опитам по някакъв начин да отговоря на част от поставените въпроси. Ако искате да започна от последния. Много подробно беше засегнат въпроса с издаването на сертификати на земеделските производители. Да, това е изискване на Директива 2009/128, изискването на директивата е всеки професионален потребител, дистрибутор и консултант да притежава сертификат, който да гарантира, че земеделския производител е обучен за безопасна работа с продукти за растителна защита. Директивата също така изисква да се въведе система за издаване и за отнемане на този сертификат, така че процедурата за отнемане на сертификати при констатирани нарушения е също изискване на директивата, което въвеждаме с този закон.
На въпроса – кой ще провежда тези обучения – тези обучения могат да бъдат провеждани от висши училища и от обучителни центрове от Системата за професионално образование и обучение. Така че обучението на професионалните потребители, дистрибутори и консултанти се извежда извън агенцията, но издаването на сертификата и правото за неговото отнемане остава в Българската агенция по безопасност на храните като контролен орган. Това е по отношение на сертификатите.
По отношение на консултантските услуги Директивата за устойчива употреба на пестициди изисква всяка държава-членка да осигури на своите земеделски производители достъп до консултантски услуги. Консултантските услуги не са задължителни за земеделския производител, напротив, законът дава възможност земеделския производител да ползва тези услуги на консултанти. Консултантските услуги досега не бяха регламентирани в Закона за защита на растенията, но в момента е разписан реда, по който се води регистър на тези консултанти, към които земеделския производител може да се обръща. Естествено, консултантът също трябва да притежава този сертификат, който е изискване на чл.5 от директивата и на чл.179 от Закона за защита на растенията.
Националният план е един, ако има някакво неразбиране при използването на множествено число – това може да бъде приведено в съответствие.

ПЕНКО АТАНАСОВ: И агрономите ли ще трябва да имат такъв сертификат?

ДОБРИНКА ПАВЛОВА: Агрономите също ще трябва да притежават сертификат. /смях в залата/ Да, този сертификат се изисква също така и за доказване на актуализиране на знанията, тъй като всеки професионалист е длъжен да поддържа нивото на своите знания. Първото издаване на сертификата на агронома ще бъде по служебен път. Агрономът с висше образование може да получи сертификата си, но след петгодишния период той ще трябва да актуализира този сертификат, като покаже и съответно актуализиране на своите знания. Няма изискване за преминаване на обучение за придобиване на сертификат. Сертификатът може да бъде придобит чрез доказване на знания чрез писмен тест без да има задължително обучение за агрономите. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси имате ли? Господин Панчев, заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Директивата никъде не изисква преквалификация, поддържане на сертификата от агрономите и наистина ми се струва несериозно хора, които пет години са учили, завършили висше образование, следвали курсове, запознати са с материята, имат диплома през пет години да плащат за ново обучение, за нов сертификат. Какво правим? Държавата ще събира за бюджета пари по този начин или какво?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Панчев, ще дам думата на госпожата, моля да уточните много точно дали това е изискване на директивата, вече беше казано, че няма да се плаща за обучение, тъй като обучението като процес не е задължително. Заповядайте.

ДОБРИНКА ПАВЛОВА: Ако ми позволите да довърша – актуализирането на знанията е изискване на директивата, така че самия сертификат по предвидената …

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, моля ви да изслушаме отговора.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Извинявам се, текстът от директивата може ли да ни прочетете?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колежке, моля да довършите отговора си.

ДОБРИНКА ПАВЛОВА: По отношение цената на сертификата по сега действащата тарифа цената на сертификата е 40 лева и включва само неговото изработване и въвеждане в системата на регистъра.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За текста от директивата ви попитаха, за актуализацията на сертификата.

ДОБРИНКА ПАВЛОВА: Член 5 от директивата, параграф 1, втори абзац „Обучението има за цел да гарантира, че такива потребители, дистрибутори и консултанти притежават достатъчно знания относно посочените в приложение 1 въпроси, предвид различните функции и отговорности.“ Извинявам се, а параграф 1 за обучението „То се състои от начално и допълнително обучение за съответно придобиване и актуализиране на знанията.“ Идеята е, че агрономите са придобили своите знания, получават сертификат, но след петгодишен период те трябва да актуализират своите знания.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Много се извинявам, но това е изключително свободно тълкуване от ваша страна! От това, което ни зачетохте, това е абсолютно свободно тълкуване. Първо, никъде не пише пет години, второ, не казва, че тези, които са придобили необходимия срок, …вие разбирате ли, че въвеждате срок на годност за висшето образование с този текст? Вижте, ние трябва да си ограничим волността на активността ни като чиновници, първо, защото в цялата държава се тръби, че ще намаляваме административната тежест, второ, това което въвеждате, извинявайте, не искам да го класифицирам, за да не обидя някой!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колежке, може ли да уточните – има ли по директивата такъв петгодишен срок, след който трябва да се опресняват знанията и да се подновява сертификата? Или единственото задължение е, което прочетохте току-що в параграф 1?

ДОБРИНКА ПАВЛОВА: В директивата няма изрично посочен срок. Обща европейска практика е знанията да се актуализират на всеки три години. България не иска да бъде толкова рестриктивна, затова вместо общо приетия тригодишен период, периода, който сме заложили в Закона за защита на растенията е пет години.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за отговора. Колеги, други въпроси, становища има ли? Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, започвам с една обща забележка, че когато се привеждат директивите трябва да се напасват спрямо условията в страната. Казвам го по принцип, защото сме изпадали в много неловки ситуации, когато се прави директен превод на някои документи, след това не може да се приложи в практиката. Тук обаче нещата не са такива и аз не виждам защо колегите правят драма от това, че на 5 години ще трябва да попълнят някакъв тест хората, които ще си актуализират съответния сертификат. Вие сигурни ли сте колеги, че всички, които завършват института и взимат дипломи за агрономи са агрономи? Аз ви питам. Взима диплома за агроном, отива работи нещо друго, след това се връща и му се налага да прилага специалността си като агроном – какво лошо има да си преговори, да се яви на тест и да вземе един сертификат?! И примерно аз като го взема този човек в моето стопанство и му плащам заплата, която примерно никак не е скромна и разчитам да ми свърши някаква работа, той ако не си е актуализирал познанията ще ми напръска и ще ми унищожи реколта за милиони! Не е в това проблема, че е написано, че през пет години ще трябва да си актуализира сертификата. Първият сертификат, доколкото разбрах, се издава безплатно, плащат се консумативите, 40 лева сигурно толкова струва, не искам да споря по тази тема. Но не в това е проблема, според мен. Ако искаме да се заяждаме, заради заяждането може би ще намерим много неща, за които да се заядем.
Аз пък съм по-доволен, че се приема нов закон, отколкото постоянно да работим с изменения и допълнения, които след това при прилагането създават допълнителни усложнения. Мисля, че между първо и второ четене ще можем да намерим някакъв консенсус и ако има такива неща да ги изчистим. Мисля, че беше показана и политическа воля от страна на ръководството на комисията, имам предвид забележката, която беше направена за ползването на авиацията. Всъщност аз смятам, че може да се намери един разумен срок, в който авиацията да остане и да бъде ползвана, поне докато се доамортизират съответните самолети и хеликоптери, с които в момента разполага страната ни, макар че по-голяма част от тази техника беше изнесена в други страни, именно заради очакването, че ще се приемат тези директиви и в страната ще се наложи някакъв ограничителен режим.
Предлагам да преминем към гласуване и между първо и второ четене да се внесат от колегите предложения за промени и тогава да търсим консенсус, за да направим закона работещ, защото предполагам, че ще имаме спорове и по другия закон, който предстои, а времето върви.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Върбанов. Уважаеми колеги, беше заявено изказване от неправителствения сектор, нека да уважим желанието на госпожата. Заповядайте, госпожо, представете се за стенограмата.

НЕЛИ ЙОРДАНОВА: Казвам се Нели Йорданова, директор на Асоциация за растителнозащитна индустрия в България.
Първо, искам да благодаря на вас, госпожо Танева и всички вие, които уважихте присъствието на неправителствения сектор. Ще бъда много кратка, защото знам, че времето ви е много скъпо. Благодаря, за това, че Министерство на земеделието и храните уважиха мнението на всички от неправителствения сектор при съставянето на този закон и дори той да е такъв какъвто е в момента било с пропуски или несъвършенства, положен е много труд за него, който мисля, че трябва да бъде уважен. Тук се повдигнаха доста въпроси, които касаят членовете на нашата асоциация и аз бих искала съвсем накратко да се спра на едно основно нещо. Първо, ние като неправителствена организация не сме против паралелния внос, в никакъв случай. Това е практика, която се прилага във всички страни, така че как може да бъдем против това. Говорим за един много по-добър, ефективен и строг контрол, защото при преопаковането на продукти, които са евентуално от паралелен внос тогава могат да възникнат проблеми. И аз бих искала за зачета съвсем накратко нашето предложение само за един от членовете на закона, чл.196, ал.3. Тук има едно предложение, което ние не сме видели в окончателния му вариант, защото участвахме във всички дискусии при съставянето, но окончателния вариант го видяхме, когато беше изпратен официално от вас.
В момента той гласи така „Лицата, които преопаковат продукти за растителна защита трябва да имат сключен договор за това с притежателите на разрешенията за пускане на пазара и употреба, съответно с притежателите на удостоверенията за паралелна търговия на продуктите.“ Нашето искане е последния параграф да отпадне, да остане само до „…притежателите на разрешения за пускане на пазара и употреба“. Мотивите ни за това, може още веднъж в писмен вид да ги изпратим, но това е, че най-вече, че съществува опасност за нарушаване на специфичните правила за опаковане на изискванията относно съдържанието и естеството на опаковките, които са установени от производителя и чрез които производителя гарантира качеството и безопасността при използването на продуктите. При неспазване на изискванията установени от производителя има възможност за промяна в характеристиките на продукта, което може да окаже отрицателни последствия за здравето на хората или околната среда. В качеството си на химични вещества изискванията към опаковките на продуктите за растителна защита са високи и преопаковането им без знанието на производителя крие риск по отношение на материала и стабилността на опаковката, което може да доведе до изтичане, изгаряне, отравяне на потребителя. Производителя на продукта не може да гарантира качеството на преопакования продукт. При преопаковане без разрешение от производителя се нарушават правата на индустриална собственост на производителя. Нарушават се правата на производителите върху произведените марки и при отклонение на преопакованите продукти на съдържанието и характеристиките се въвежда в заблуждение потребителя и се злепоставя търговската репутация на производителя.
Всичко това, разбира се, го предлагаме с единствена цел – ефективен механизъм на контрол при търгуването на пазара на тези продукти. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Госпожо, ще разгледаме предложението ви и ще бъде раздадено на народните представители, които имат право на законодателна инициатива в процедурния срок.
Господин Атанасов искахте реплика към господин Върбанов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Само исках да кажа на господин Върбанов, че сигурно ще можем да намерим и други регламенти за други професии, и тях ли ще поставяме в същата ситуация, да си опресняваме знанията през пет години? Разбирате ли до какъв абсурд ще стигнем, ако това го допуснем по този начин в законопроекта?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михалевски, вие ще ползвате ли правото си на реплика?

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз искам да се върна на предната тема. Погледнах въпросният член в регламента и вижте какво казва той и правя паралел с това, което предписва закона. „Задължават се държавите-членки да гарантират на всички професионални ползватели, дистрибутори и консултанти достъп до подходящо обучение.“, което разбира се касае придобиване или актуализиране на знания. По-нататък казват какво цели обучението – да гарантира минимален набор от професионални знания в зависимост от функциите. И по-нататък вижте какво казва „До 14 декември 2013 година държавите трябва да установят системи за сертифициране, които да гарантират наличието на тези професионални знания“, никъде не се упоменават никакви срокове, „…чрез преминаване на обучение или по друг начин.“ , т.е. тези които са придобили професионална квалификация като агрономите просто нямат нужда от обучение. И тук вече може да се въведат други системи, ако навлизат нови видове, революционно нови препарати, които досега не са ползвани – това има смисъл да се предпише и да се изисква от нашите професионалисти, които боравят с тези препарати да бъдат обучавани, а ние по най-лесния начин, всичко това което коментираме, казваме – просто на всеки пет години, за да е по-лесно слагаме една матрица и въобще не се интересуваме. Вижте, крайно време е като модерни хора да четем регламентите, които дават онази необходима свобода, а не просто по най-лесния за администратора начин да налагаме регламентите. Според мен подходът е изключително, как да кажа, той дори не съответства на духа на регламента! А регламентът е отворен, дава ни различни вариации и никъде не предписва такива срокове.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Колеги, от това, което току-що беше прочетено, още веднъж се убеждавам, че в своите разсъждения съм прав. След като регламента ни позволява ние да преценим какъв ще бъде начина да се потвърждава квалификацията и професионалните качества, ако имаме политическа воля ще го направим на пет години, ако искаме на десет години, може и всяка година.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не се потвърждава, а се гарантират минимални познания.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ами добре, гарантираме като минат на тест примерно през пет години. Постоянно излизат нови торове и препарати, това го знам от практиката, аз не искам да спорим колеги, постоянно излизат новости и влизат в практиката и съм сигурен, че една голяма част, без да обиждам нито професионалното образование, нито нищо, една голяма част от колегите, които работят в практиката – има препарати, за които не са чували. Добре, да погледнем хуманните лекари – постоянно повишават квалификацията си като се явяват на изпити и то на тежки изпити, за да придобият специално и т.н. На година завършват 1000 човека и стават агрономи, от които сто са растителна защита, другите са тесни специалисти в други области. Не виждам никаква драма от това, че се дава възможност през пет години те да потвърдят квалификацията си. Аз съм сигурен, че ако попитаме професионалните организации на агрономите, аз съм сигурен, че ще бъдат „за“ това нещо. В крайна сметка това е въпрос на политическа воля. Регламентът ни дава такава възможност, ако имаме политическа воля го оставяме, ако имаме политическа воля се ловим за възможността да не прилагаме такава норма и оставяме всеки сам да си се образова. Аз обаче като човек, който в практиката бих желал да имам срещу себе си знаещи и можещи хора бих предпочел да има регламент , който да ги задължава през пет години да потвърждават професионалната си квалификация.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Панчев, нека да дадем думата на неправителствените организации, отдавна чакат, след това ще продължим. Заповядайте, представете се за стенограмата.

ПЕТЪР НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, народни представители, скъпи колеги, най-важната функция, която мога да поема тук като преподавател по европейско и национално законодателство в Лесотехническия университет, специалност „Растителна защита“. Ясно е, че колегите са се постарали, въвели са правилно 1107, според мен. Дори и малко повече може да се каже, но има и някои пропуски. И като правим нов закон, и защо го правим този нов закон? Защото вече имаме промяна на субекта, вече нямаме Национална служба, имаме БАБХ. И оттук нататък трябва да се направи нещо ново, да се приведе, така да се каже, да се актуализира закона, той не може да се прави на парчета, трябва да се направи цялостно, правилно е това нещо.
Но като работим за един нов закон, трябва да мислим, че на практиката трябва да ни служи поне, без промени поне още пет години. И какво забелязах, понеже вчера бях предупреден, че трябва да дойда на това съвещание.
Първо, има един чл.10, ал.2, който касае продуктите за биологична защита на растенията. Там нищо не сте помислили. Защо? Защото има нещо по-актуално, има една регулация 834, Добринке, защо не вкарахте тази Регулация 834 от 2007 година, тъй като наличието на един списък в момента, тъй като се занимавам и с това, чудя се откъде да намеря актуална информация. Не е актуална информацията. Европа ни е изпреварила разбира се, тъй като при тях вече има много фирми, по-точно институти и лаборатории, които са сертифицирани по тези изисквания. Когато идват тук продуктите някой да ги вкара в този списък няма да стане. По-добре да запишем в този член, ал.2, че всички европейски фирми, които спазват или са атестирани от Европейския съюз да изпълняват именно проверката и разрешаването на тези биологични продукти, ние да се приобщим към тях, защо да не се приобщим? В Испания има три, във Франция има пет такива института, в Англия има два. Ние сега ще правим нещо ново ли тук? Някой друг да определя по този списък и по какви критерии ще го определя. Това е накратко.
Други въпроси. Има въведено, което също е правилно, правилата за интегрирана защита. Но кой ще определя именно какви са продуктите и какво може да се ползва, каква ще бъде технологията при всяка една култура? Това не е работа на министерството, това е работа на научните институти и дори извън неправителствените организации. Тук неправилно, според мен, се възлага тази работа на Националната служба. На времето да, правехме го, вече ние нямаме този голям капацитет, затова трябва да прехвърлим част от тези задължения на институтите, иначе за какво ни е нашата наука? Нали точно затова – тя да определи критериите.
Директива 128 от 2009 на Европейския съюз. Да, тя е и най-важната, която трябва да бъде въведена в този закон, защото нали знаете, че ще търпим санкции, ако не я въведем навреме. Правилно е, комисията много бързо действа, надявам се и закона ще бъде променен с малките поправки, които се предлагат. Колегите от неправителствените организации са прави, наистина трябва да направим нещо, което да работи.
Стана въпрос и за опаковките. Вие сте записали, че опаковките трябва да се връщат на вносителя. Не е възможно. Защо? Защото всички вносители вече от 4-5 години са задължени да сключват договори с такива фирми, които се занимават с унищожаването на този отпадък от препаратите за растителна защита. И ние плащаме на тези фирми. А сега както сте го записали, ами ние какво ще правим? За какво плащаме тогава на тези фирми? А и не ни е работа да унищожаваме вредни отпадъци. Не трябва да се допускат тези грешки. Да, сега бързаме, ще приемем този закон. Ама този закон утре, на нас потребителите, ще ни дойде нанагорно да изпълняваме.
И също бяхме дали бележки за обучението. Всички вие тук, надявам се, имате висше образование, най-малко. Ако вие не уважавате труда на тези ваши учители, професори, които са ни дали дипломите, тези дипломи трябва да отговарят на някакви критерии и изисквания и те отговарят. Ами не може един агроном да го караме да се явява на курс за сертифициране. Това е сертифициране, но не е в този стриктен смисъл. Това сертифициране излиза, че е ангажимент на БАБХ, то би трябвало да бъде ангажимент точно на тези научни институти, които са обучили тези хора и могат да продължат следдипломното обучение, както и на времето имаше, винаги има нови неща. Именно институтите трябва да се ангажират с тази дейност. И това документиране. Много документи станаха. И аз съм ги приемал тези документи, да, ама бях от другата страна. Сега съм от другата и излиза малко по-тежичко на нас, които трябва да създаваме тези документи, да плащаме такси, да, трябва да има такива такси, навсякъде ги има, и в европейските директиви ги има, но не трябва да преповтаряме някои такси.
Последното. В никакъв случай не трябва да допускаме да боравят с препарати тези, които продават в магазини, които продават на земеделските стопани, не трябва да бъдат хора с техническо образование. Знаете ли какво е техническо образование? Един техникум, който създава някакви поливалентни специалисти в областта на селското стопанство, това е техническо образование. При нас става дума за работа с препарати с особен риск. Затова те касаят и дейността на КОС. Това са опасни средства. Не трябва да допускаме да работят в аптеките хора със средно образование. Това е по-малък трудов ресурс, който ще бъде по-лесно възнаграден, затова собствениците предпочитат да сложат там някой със средно образование. Не, ние трябва да запазим честта на нашата специалност „Растителна защита“, затова смятам, че там в никакъв случай не трябва да се допускат средни специалисти.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колегата до вас поиска думата, след това госпожа Наталия Тодорова от НАЗ.

ВАСИЛ СИРАКОВ: Казвам се Васил Сираков, председател на Управителния съвет на Българската асоциация за растителна защита. Аз искам да съобщя на всички дами и господа, и на вас, уважаема госпожо председател, че в процеса на разработване на закона ние взехме участие и в интерес на истината повечето от предложенията бяха възприети. Но за съжаление останаха няколко спорни, които идваме на това високо ниво вече, да обсъдим и се надявам преди да влезе на второ четене Закона за защита на растенията да бъдат възприети с разумни промени. Надяваме се, че този закон ще бъде водещ в нашата дейност и в нашата селскостопанска и растителнозащитна практика поне 10-15 години напред и важно да вземе разумни решения.
По отношение на всички тези неща смятам, че е най-разумно да имаме възможност, неправителствените организации, за последен път в рамките на 5-10 дни да имаме възможност да дадем до комисията някои разумни предложения, които да бъдат разгледани в спокоен, делови порядък и да се види дали е разумно да бъдат приети.
Второто нещо, което казвам от името на колегите, които представлява нашата неправителствена организация е, че наистина изискванията, които се въвеждат за сертифициране и преквалифициране на някои специалисти в рамките на 4-5 години не се приемат от хората, тъй като повечето от тях работят между 10 и 30-40 години в тази област и те са добри специалисти и добри практици. Ние не сме против колегите да отиват на информационни събития в рамките на четири-пет години, дали тази информация, която касае новости ще бъде изнесена от големи производители, или от наши научни звена, по програма, която е утвърдена от Агенцията по безопасност на храните – нямаме против, да бъдат задължени в рамките на 4-5 години да бъдат задължени да изслушат един такъв курс и в края на този курс, примерно тези, които са взели участие, специалисти с висше агрономическо образование да получат един документ, че са взели участие в такъв курс и са провели накрая дискусия, което напълно приемливо, резонно и ще отговаря на изискванията, че тези хора са в час. Освен това няма специалист, който уважава себе си и в рамките на годината или в рамките на три години не се интересува от новостите, от новите продукти, от забранените продукти, от ограниченията, които са наложени в Европейския съюз и от това какво прави Европа и какво прави другия свят, и как ние може да работим с продукти от другия свят по законите, които важат за Европа. Така че смятам, че трябва да се даде възможност за едно допълнително становище, касаещо няколко члена, не по принцип целия закон, тъй като закона е необходим, ние сме съгласни с това, но да се направят последни корекции и да продължи нататък за приемане.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Госпожо Тодорова, заповядайте.

НАТАЛИЯ ТОДОРОВА: Наталия Тодорова от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Бих искала да ви кажа, че разбираме необходимостта от привеждане на българското законодателство в съответствие с европейските регламенти и директиви. Като цяло приветстваме законопроекта. Единствените ни притеснения са в раздел ХII, с въздушното пръскане. Както и другите колеги казаха това е мероприятие, което все още се прилага в България, имаме традиции в авиационното пръскане на културите. Както и господин Пенев от Министерство на транспорта каза, много е строг контрола, така че смятаме, че в това отношение режима не трябва да бъде толкова строг, забранителен. Нашите притеснения по-конкретно са свързани с чл.222, който именно е разписал как става издаването на разрешенията. Смятаме, че трябва да бъдат коригирани сроковете за подаване на документите преди пръскането, както и документите, които трябва да бъдат приложени да се прецизират. Например се изисква скица на имот, а знаете блоковете колко големи могат да бъдат, колко имоти могат да обхващат, може би се има предвид карта на землището. Просто трябва да го погледнем. Ние сме радостни, че в крайна сметка има желание за диалогичност и компромисност по отношение ползването на авиационната техника и облекчаването на режима, на база на това, което е записано в момента.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Представител на авиационното сдружение искаше думата, заповядайте.

СТОЯН ГЕОРГИЕВ: Казвам се Стоян Георгиев и съм председател на Управителния съвет на Асоциацията на собствениците на въздухоплавателни средства с тегло до 5700 кг. Искам да благодаря от името на нашите членове за предоставената възможност да ни се чуе думата.
В подкрепа на това, което казаха преждеговорившите, искам да подчертая, че в Селскостопанска авиация в България работят изключително високо квалифицирани специалисти. Подготовката при нас предполага перфектно владеене на техниката на пилотиране на самолета или хеликоптера, а всичко това струва много пари. Ако се допусне да бъде ликвидиран този бранш под някаква форма, това ще бъде еднократен акт, просто няма да може да бъде възобновена дейността на този вид авиация в обозримо бъдеще.
Няма да изпадам в конкретика, понеже днес имахме серия от проведени срещи, и в най-общ план искам да апелирам за равнопоставеност с другите видове обработки, имам предвид с наземното пръскане. Да не бъдат толкова рестриктивни мерките при издаване на разрешения, изобщо да се запази досегашната практика, която е работеща, доказала се е през годините. В България селскостопанската авиация има традиции от 50-60 години за разлика от други държави, където тия които изпълняват пръскания с авиационна техника са аматьори, най-общо казано. В България нещата не стоят така. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Панчев, заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Аз искам да кажа на колегата Върбанов, че по никакъв начин ние не правим нещо,което е некоректно. Ние искаме на първо четене да кажем нашето мнение и да потърсим решения, защото желаем да уважим професионализма и квалификацията на хората, която имат. Искам да ви припомня как беше преди. Преди да има агенция, имаше един регламент, едни правила и се разпространяваха от Националната служба за растителна защита и регионалните служби за растителна защита. Разпространяваха се бюлетини и други образователни, нагледни материали, които бяха от изключителна полза за земеделските производители. Имаше символична цена, беше много полезно и няма проблем в новия закон това да остане като един ангажимент на Българската агенция по безопасност на храните. По този начин всички в системата ще получават всичко ново и ще се учат. Аз подкрепям преди мен говорилите колеги от съответните неправителствени организации, ако агенцията има желанието и възможността да организира такива курсове, да обучава хората – няма нищо по-добро от това, но да ги задължим в закон с нещо специално, плащане, сертификат, други документи, мисля, че ние обезценяваме това, което нашето висше образование прави, дава и обучава хората. Всеки е длъжен да се запознава с новостите, да ги следва и да ги прилага. Аз не допускам някой в бъдеще да не се интересува какво ново има по света и да гледа само това, което е то 50-те години на миналия век.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Върбанов.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Започвам с молбата си да преминем към гласуване, защото този разговор може да го водим цяла нощ.
Колеги, от вас кой е бил последно на такова обучение, защото по стечение на обстоятелствата попаднах на едно такова обучение на млади, надеждни български фермери. Да не правя реклама, една голяма фармацевтична фирма направи обучението, имаше 150 човека. Вечерта даде един не лош банкет, с две фолк-звезди. На другата сутрин, истинската част на обучението се явихме 10 човека, които също имаха главоболие! Може ли да разчитаме на такъв тип обучение и т.н. На мен ми направи страшно впечатление, когато 90-те години отидох за първи път на Запад, колко е чисто там и мислех, че съзнанието им е толкова високо, че не хвърлят фасове по плочките. Оказа се, че глобите са по-солени, затова не хвърлят фасове. Какъв е проблемът, че през пет години ще попълнят един тест и да докажат, че те наистина притежават някакви професионални качества. Никой не може да бъде обиден от това, че за извършване на някаква дейност трябва да попълни някакъв тест!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Янчева, заповядайте.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, изказвам личното си мнение по въпроса. След като изслушах целия този дебат по отношение на това сертифициране, искам да заявя следното: присъединявам се към мнението на колегите от неправителствените организации, които споделиха мнението, че един агроном, който се е обучавал пет години, моите уважения, действително хората са се явявали на всички видове изпити, в края на крайщата е взел диплом за агроном, в конкретни случаи „агроном растителна защита“ и този същия човек – неговата диплома не тежи по никакъв начин, не значи нищо, ако той няма сертификат, преминал някакъв обучителен курс, преминал по начина, за който говори господин Върбанов преди малко. Аз мисля, че би било обида и към образователната ни система, и към тези хора да бъдат карани да се явяват за вземане на сертификат, за да имат право да работят с препарати за растителна защита. По отношение актуализиране или на опресняване на знанията, или по отношение на това да бъдат в час с новостите и т.н., аз мисля, че всеки уважаващ себе си специалист, който държи да се развива в своята област, било инженер, лекар или агроном, това са хора, които сами ще го направят за себе си, и разбира се, заради работодателя, който ги е наел и им е дал заплата. В тази връзка, аз мисля, че между първо и второ четене, специално в тези текстове трябва да се направят някакви корекции и съответно да бъдат изключени от този кръг на сертифициране, обучение, опресняване и т.н. агрономите. Това е моето мнение по въпроса, защото действително е обида за агрономите. По същия начин може да кажем да сертифицираме лекарите, инженерите и т.н., защото не вярваме на образователната ни система. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси има ли? Ако няма, предлагам да преминем към гласуване, като в отговор на поставените предложения и становища от неправителствения сектор, за тях обяснявам – има процедура за приемането на законопроекта и в момента, в който обсъждаме, след приемането на първо четене, ако се приеме в Пленарна зала, тече срок за предложения от народни представители между първо и второ четене и вие сте в правото си да потърсите законодателна инициатива на всеки един от народните представители, включително извън Комисията по земеделие. Аз като председателстващ всички предложения, които постъпят от неправителствения сектор ще ги предложа на всички членове на Комисията по земеделие. Искрено се надявам в хода на тази процедура във времето до второ четене на комисията, ние да постигнем консенсус, така щото текстовете, по които няма такъв, така да бъдат редактирани, че България да изпълнява задълженията си на пълноправен член на Европейския съюз.
Колеги, подлагам на гласуване законопроект за защита на растенията, № 202-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12.2012 година за първо гласуване, който е „за“, моля да гласува.

„За“ – 12 гласа „Против“ – 7 гласа „Въздържал се“ – няма
С 12 гласа „за“, 7 гласа „против“ и нула „въздържал се“ законопроекта се приема за първо гласуване.

Преминаваме към точка 2 от дневния ред - Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за Селскостопанска академия, № 202-01-86, внесен от Министерски съвет на 21.12.2012 година за първо гласуване.
Давам думата на заместник-министър Димитров да представи законопроекта, тъй като председателя на Селскостопанска академия все още не е дошъл.
/В залата влиза проф. Петър Славейков, но представянето на закона прави заместник-министър Цветан Димитров. Представителите на неправителствените организации присъствали по точка 1 напускат залата./
Професор Славейков, заповядайте.
Уважаеми колеги, давам думата на заместник-министър Димитров за представяне на законопроекта по точка 2.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Законопроектът е съвсем кратък, той по-скоро е следствие на други актове на Министерския съвет. Става въпрос за едно решение на Министерски съвет и съответно решение на Съвета за административна реформа.
С този законопроект е предвидено създаването към Министерство на земеделието и храните на Национален земеделски музей, с отделяне от Селскостопанска академия, като юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на земеделието и храните. Мотивите за това са: да бъдат осигурени по-добри условия, в това число и финансови, възможности за кандидатстване по различни програми извън тези на Министерство на земеделието и храните, т.е. да се разнообрази начина на финансиране и съответно за развитие на тази структура.
И втората част от предлагания законопроект касае държавно предприятие „САПИ“, създадено през 2008 година със Закона за Селскостопанска академия, което е включено към Приложение № 1 на чл.6, ал.2, но така или иначе това държавно предприятие от създаването си не е осъществявало дейност, няма назначен персонал, но едновременно с това има текущи разходи за административни такси и други подобни разходи. Дейността му изцяло се дублира с дейността на „Системата за агропазарна информация“ ЕООД, където едноличен собственик на капитала е министъра на земеделието и храните. С Протокол № 4 на Министерски съвет от началото на 2012 година е взето решение държавното предприятие да бъде закрито, а да остане да функционира търговското дружество към министъра. Съответно септември 2012 година Управителния съвет на Селскостопанска академия единодушно е решил предприятието да бъде прекратено и закрито. Съответно приемането на този законопроект ще прекрати държавното предприятие и ще създаде предпоставка за съответните правни действия за неговото заличаване от Търговския регистър и Агенцията по вписванията. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Димитров. Проф.Славейков, вие ще вземете ли отношение по темата?

ПЕТЪР СЛАВЕЙКОВ: Господин Димитров изложи мотивите, нямам какво да добавя.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, въпроси или становища имате ли по представения законопроект? Господин Атанасов, затовядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, не знам как да изкоментирам това, господин заместник-министъра каза „когато се отдели музея от Селскостопанска академия ще има по-добри условия“! В мотивите четем „Необходимите средства за издръжка на Националния земеделски музей са в размер на около 100 хил.лв. годишно и ще се отпускат за сметка намаления бюджет на Селскостопанска академия, което няма да окаже въздействие върху бюджета на Министерство на земеделието и храните“. Това ли ще бъде по-добрият вариант за Селскостопанския музей, господин заместник-министър? Не разбирам, ако е реформа, заради реформата – добре, но наистина не разбирам мотивите. Според мен нещо трябва да се случва в тази Селскостопанска академия. Много говорихме преди Коледа. Ясно е, че законопроектът е свързан с тази реформа, която сте замислили там, но не разбирам как тези условия ще са по-добри за музея?!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров, заповядайте.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Абсолютно сте прав, наистина този текст в този му вид, той не създава никакви по-добри условия. Но тъй като сме в средата на бюджетната година ние нямаме законовото основание да опишем това нещо по друг начин. Но кое е по-важното. Лично аз намерих карти и проекти от 1976 година на София, където развитието на Селскостопанския музей, между другото се включва един цялостен комплекс, който е към Западен парк, така че тези идеи датират не от вчера, а от много отдавна. Практиката музеят да бъде вкарван и изваждан от Селскостопанска академия датира от 1946 година. И мога да ви ги изброя по години – 1970 година влиза в Академията, 1976 година излиза, 1980 година пак влиза и последно деведесет и някоя година пак влиза. Но в крайна сметка този добър проект, независимо, че е от 1976 година за развитие на този Селскостопански музей като част от инфраструктурата на София остава неразвит. Това е една от причините да искаме отделянето му, защото бидейки в структурата на Академията, той няма как да бъде финансиран примерно по проект на Софийска община. Това е идеята. А за текста ви обясних – тъй като сме в средата на бюджетната година нямаме възможност по друг начин да го направим, няма заради 100 хил.лева да правим корекция на бюджета! Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища има ли? Няма. Все пак това е първо гласуване, каквото е необходимо като корекции за прецизност на преструктурирането ще го направим.
Уважаеми колеги, закривам дебата по точка 2 и подлагам на гласуване законопроект за изменение на Закона за Селскостопанска академия, № 202-01-86, внесен от Министерски съвет на 21.12.2012 година за първо гласуване, който е „за“, моля да гласува.
„За“ – 12 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – 7 гласа
С 12 гласа „за“, нула „против“ и 7 гласа „въздържал се“ законопроекта се приема на първо гласуване.

По точка 3 „Текущи“ въпроси има ли? Господин Панчев, заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Госпожо председател, предлагам зимните месеци да работим от 14,30 часа, ако нещо не пречи за това, защото прозорец от един час е доста голям.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз ви разбирам, господин Панчев, и нямам нищо против, но когато го направихме да започваме от 15 часа, беше съгласувано и с други колеги, които са членове и на други комисии, които са с начален час от 14,30 часа. Затова нашите заседания започват от 15 часа. Но ще се консултирам отново с колегите по този въпрос.
Колеги, други въпроси има ли? Няма. Закривам днешното заседание!

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА

64 465 знака