Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните и ДФ „Земеделие” относно хода на преговорите по договаряне на финансовия ресурс на земеделието в периода 2014-2020 година, както и усвояването на средствата по Програма за развитие на селските райони за 2012 година.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 102

На 20 февруари 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните и ДФ „Земеделие” относно хода на преговорите по договаряне на финансовия ресурс на земеделието в периода 2014-2020 година, както и усвояването на средствата по Програма за развитие на селските райони за 2012 година.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева - председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, да заемем местата си, имаме кворум и можем да открием днешното заседание на Комисията по земеделие и гори. С оглед събитията от днешния ден и очакванията за работата на Народното събрание през тази седмица се очертава днес да проведем последното редовно заседание на Комисията по земеделие и гори в този състав на Четиридесет и първото Народно събрание.
Искрено, колеги, се радвам, че това последно заседание е със следния предварителен дневен ред - изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните и ДФ „Земеделие” относно хода на преговорите по договаряне на финансовия ресурс на земеделието в периода 2014-2020 година, както и усвояването на средствата по Програма за развитие на селските райони за 2012 година, като от тази информация ще се убедим в добрата работа на фонда и усвояването на средствата, и на министерството като Управляващ орган. Мисля, че трябва да сме доволни от работата си, това е мое лично мнение. Мисля, че е добър завършек на мандата.
На днешното заседание присъства ресорният заместник-министър на земеделието и храните госпожа Светлана Боянова, от министерството присъстват още госпожа Снежана Благоева, всички я познават, това е човека, който пряко се занимава с програмата, от ДФ „Земеделие” изпълнителния директор господин Порожанов, заместниците Свилен Костов и Васил Грудев.
Давам думата на госпожа заместник-министър Боянова.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Това, което аз ще ви кажа са няколко думи по отношение на хода на преговорния процес за новата Обща селскостопанска политика 2014-2020 година. Знаете, че темата е доста обширна, но аз ще се спра само на най-важните елементи, тези които смятам, че трябва да знаете с оглед предстоящи събития.
Първият основен важен въпрос по отношение на земеделската политика това е с какъв бюджет ще разполага страната ни за директни плащания, за развитие на селските райони, за обща организация на пазарите, т.е. пазарните мерки и по фонда „Рибарство”. Това, което беше постигнато като споразумение на 7 и 8 февруари на Срещата на върха, където беше приет компромисния вариант на Многогодишната финансова рамка, държа все пак да кажа, че е нещо неокончателно. През месец март започва процедурата на т.нар. триалог, когато Комисията, Съвета и Европейския парламент за първи път трябва да постигнат компромис по отношение на финансовата рамка, както и на всички останали регламенти, които са в нашата сфера, а именно регламента за директните плащания, регламента на селските райони, хоризонталния регламент, който определя например как се извършва контрола, какви да бъдат санкциите, намалявания, редукции и т.н. И общата организация на пазарите.
Това, което за нас е важно и се случи на преговорите на 7 и 8 февруари е да можем да постигнем възможно най-малко намаление на пакета за България като цяло. И всъщност ние имаме даже увеличение спрямо сегашния програмен период близо 2,3 млрд.евро в повече, като това се дължи най-вече на директните плащания и то знаете, че на директните плащания се постига пълен пакет 2016 година едва и предимно с тези пари допълнително, които идват от т.нар. пълен пакет, и още пари идват в резултат на т.нар. сближаване, което Комисията поиска в проекта на Регламент за директните плащания, а именно всички страни-членки, които получават по-малко от 90 % от средното за Европейския съюз да получат 1/3 като компенсация от него. За България това означава 17 млн.евро, не са много пари, но все пак е увеличение. Все пак България получава в момента близко до средното за Европейския съюз плащане на хектар. И като знаем това, фактически от 5,2 млрд.евро сега, в този програмен период въобще за земеделие, в следващия ще получим някъде 7,5 млрд.евро, пак за всичко.
Големият въпрос, който обаче стои и ние ще следим много внимателно оттук насетне е програмите за развитие на селските райони. Това заключение, което между другото може да го оставим да си го имате, то е на английски, на български ще ви ги изпратим заключенията от 7 и 8 февруари, защото там в детайли можете да видите всичко,което сега ще кажа. Там се предвижда за страните членки 86 млрд.евро да отидат по селските райони. Въпросът е обаче как се разпределят между страните-членки. Към този момент за съжаление няма никаква яснота, защото този въпрос е сложен за финална сделка, той ще бъде използван за окончателна сделка по финансовата рамка. За съжаление виждаме индикации за намаляване на парите по отношение на България, специално за селските програми. Колко точно ще бъде намалението към момента ние имаме само прогнозни изчисления, които днес според мен не е редно да бъдат коментирани.
По отношение на отделните параметри, когато говорим извън бюджета, регламентите по земеделие. Първо, което виждаме категорично е по отношение на сближаването, сближаването, което Комисията предлага е подкрепено от Многогодишната финансова рамка. Има едно друго предложение на Европейския парламент, което нас повече ни устройва, така че ние по-скоро ще държим за него, тъй като при тях Парламента предлага не да бъде компенсирана 1/3 разликата от 90 % от средното, а направо от средното за Европейския съюз да има редукция, т.е. да бъде 80 %, 70 % и т.н. сближаването.
Другият важен момент е горната граница или т.нар. таван. По отношение на тавана Европарламента застава на същата позиция, на каквато и Комисията, в смисъл не се прие нашето предложение от 300 хил.евро да бъде завишено на 600 хил.евро тавана. Това, което обаче на нас ни харесва е, всъщност дали ни харесва или не, то е нож с две остриета, защото си остава избор на страните-членки дали да прилагат тавана или не. Това е новото, защото отначало беше предвиден като задължителен. Когато оставят на нас да преценим, нали разбирате, че това ще носи последици, всички, които в момента получават сериозни пари ще държат за ненамаляване или поне по-малък обхват на тавана.
В същото време има ново предложение, за което трябва да сте информирани това е т.нар. система на първи хектари. То е като алтернатива на тавана по-скоро. Не да казваме – тези над 300 хил. няма да взимат подпомагане, каквото е предложението на Комисията, а да бъде така, че тези които до определени хектари биват подпомагани да получават от пакета повече отколкото всички останали след тези тавани. Франция неофициално го беше представила до 10 хектара, Парламента го разшири между 30 и 50 хектара, което нас повече ни устройва, защото при нас средния размер на стопанството е 10 хектара. Следователно по-голяма гъвкавост ще имаме, ако използваме системата на първи хектари, предложена от Парламента и ще държим тази позиция оттук нататък при преговори.
По отношение на зеления компонент няма отстъпление и в Европейския парламент, т.е. това което предложи Комисията 30 % от директните плащания да отиват за т.нар. зелени дейности, за диверсификация на културите и за постоянно затревените площи си седи, т.е. нашите земеделци, и ние, и вие, трябва да ги готвим за този компонент. Този компонент ще си остане в този вид. Друг е въпросът, че има отстъпление от предложението на Комисията и ново предложение на Парламента по отношение на 7 % зелено насочени дейности. Тук се включва оставянето под угар, създаването на буферни ивици, залесяване по програми за развитие на селски райони и т.н. Парламента предлага да се стартира с такъв процент 3, като през годините се увеличава и стигне до 7 %, т.е. това предложение нас също повече ни устройва. Тук между другото страшно много влияние имат германците, те са категорично против 7 % и аз съм по-склонна да мисля, че това ще премине по-нататък в преговорите.
По отношение гъвкавост между първи и втори стълб. Между другото да се върна към зелените плащания, това което трябва да обясняваме на хората и е важно да им стане ясно е следното – зелените плащания са нещо като трето ниво на екологично земеделие. Ако първото ниво е сега да получаваш пари, ако спазваш доброто земеделско и екологично състояние, това което и в момента по СЕПП трябва да имат, за да отговарят, следващото е кръстосаното съответствие – това са едни малко по-високи изисквания, например съхранението на торовете, пръскането, хуманно отношение към животните, там в момента имаме гратисни периоди, които са до догодина, между другото торовете идват 2014, 2016 година – хуманното отношение към животните. Третото ниво е вече този зелен компонент, за който говорим по директните плащания и четвъртото ниво, най-, най-страшната екология в земеделието ще бъде агроекологията по програмите за развитие на селските райони, т.е. там земеделците ще поемат един ангажимент, който е над всичко друго и петгодишен, за разлика от останалите едногодишни плащания. Просто това да може по-лесно да се възприема от хората е важно да го кажа.
По отношение гъвкавостта между първи и втори стълб. Знаете, че ние не може да прехвърляме от директните към селските, от селските към директните или ако можем е страшно трудно. Комисията беше предложила 10 % да може да се прехвърлят, но Парламента има друго предложение, което съвпада с нашата позиция, ние винаги сме държали за по-голяма гъвкавост, защото в момента губейки пари по агроекологията защо да не ги прехвърлим към първи стълб – директни плащания, вместо да ги връщаме в Комисията. И фактически при нас този процент може да достигне 25 %, което мисля, че си заслужава да отстояваме. Значи, за държави-членки с директни плащания на хектар под 90 % от средната стойност за Европейския съюз този процент може да стигне 25 %, т.е. от втори към първи 15 %.

СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: От първи към втори е 15 % плюс 10 % за държави-членки като България.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Това нещо беше увеличено като процент, спрямо предложението на Комисията.
Финансовата рамка предвижда и още едни пари, които се наричат „Резерв за кризи в селскостопанския сектор, които се дават при значими кризи, засягащи селскостопанското производство и дистрибуция”, там ще има 2,8 млрд.евро. И ако тази сума не бъде предоставена за кризисни мерки се дава за директните плащания.
По отношение на изравняването. Знаете, че нашата теза е винаги е била по-рано да се изравним, всъщност да си получим пълния пакет не в 2016, а в 2014 година. За съжаление, при положение, че имаме намаляване на целия пакет за земеделие и за Общата селскостопанска политика на ниво Европейски съюз, това наше искане не беше подкрепено от другите страни-членки. Въпреки всичко ще отстояваме това искане до края на преговорния процес, за да може ако има все пак, как да кажа, да се търгува да имаме какво да искаме, т.е. няма да отстъпваме от тази позиция до последно.
Преди да мина към селските райони, искам да ви кажа за ваша информация за обвързаното производство. Спрямо предложението на Европейската комисия то беше 10 % за нас като нови страни-членски, които са прилагали схемата за единно плащане на площ. Само че ние на една от неформалните закуски, които имахме, между новите страни-членки, аз бях на нея и мога да го говоря, защото съм била там, инициира България една декларация и тя събра подкрепата на новите страни-членки този процент да бъде завишен. Как го направихме? Тъй като старите страни-членки имат един друг проблем, при тях вътре, в самите държави-членки правата на плащане са различни, на стойност. На тях също не им се ще директно да ги изравнят, т.е. всички права на плащане да имат еднаква стойност, защото са подпомагали различен вид земеделски производители още от едно време. И те сега казват – ок, ние сме да отпадне историческия подход, но тази вътрешна конвергенция, ако може да я позапазим още малко. И ние като солидарни към тяхното искане казахме – добре, ние ще ви подкрепим да искате такова нещо, но за сметка на това искаме да ни вдигнете процента на обвързана подкрепа, за да може да подпомагаме зеленчукопроизводство, животновъдство, тютюна и т.н. И слава богу, това което видяхме в Европейски парламент се покрива с нашето искане и с тази декларация, така че при преговорите ще държим за по-висок процент обвързана подкрепа. Като разбирате, че тази обвързана подкрепа идва от целия пакет за директни плащания, това не са едни други допълнителни пари. И в Парламента увеличиха списъка на продуктите, за които може да даваме обвързано производство, защото отначало Комисията каза – само някои продукти. Е да, но ние искаме да имаме гъвкавост и да си преценяваме според ситуацията в сектора в България.
По отношение на селските райони казах кой ни е най-тежкия въпрос. Там преговорите вървят доста трудно, защото не са ясни парите. Иначе всичко останало е почти същото. Няма да има оси, което е много хубаво, ще има отделни мерки, но вече като влезем в отделните мерки, дали ще има за закупуване на техника е най-честия въпрос, който ни питат земеделците, като допустимост е възможност. Но в момента правим така наречения договор за партньорство с колегите от всички останали оперативни програми и трябва да ви кажа, че Комисията продължава да си пише като бележка следното „Препоръчваме на страната-членка да мине към по-иновативен подход вместо обичайното закупуване и подменяне на земеделска техника”, даже са ни го написали! В смисъл такъв, в момента ние подготвяме новата програма в рамките на т.нар. тематична работна група, в която има 66 души от всякакъв вид неправителствен сектор и всеки започва да дърпа към себе си. Земеделците искат „х” пари, малкия и средния бизнес, селските райони, общините и тук отварям голяма скоба – с общините ще бъде много тежко да изберем критерии, по които да бъдат финансирани тези проекти. Проектите за дребна инфраструктура, защото нуждите са 5 пъти по-големи, а бюджетът както виждате е неясен и най-вероятно ще бъде минус. Между другото минуса в момента, това е за вас, да си го знаете, е между 300 и 400 млн.евро надолу, по наши изчисления, които не знаем дали са верни, държа да кажа, защото няма никакви критерии сложени на масата, по които да се разпределят парите, но да речем, че ние сме разиграли няколко варианта.
Много важен въпрос, който много ни притеснява, т.е. селската програма ще се задейства само, ако се видят няколко неща изработени от държавата-членка. Първото нещо е т.нар. съветническа услуга, съветническа мрежа. Ние в момента нямаме изградена мрежа, имаме Служба за съвети в земеделието, но това не е мрежата, която се очаква от нас. В другите страни-членки в това са включени браншови организации, държавни институции, консултанти и т.н. Идеята е да се стига възможно най-близко до конкретния земеделски стопанин. Втората предварителна условност, както й вика Комисията, е широколентовия интернет. Този широколентов интернет в селските райони е нещо страшно, още не може да се разберем Министерство на транспорта и съобщенията. При нас процента на покритие в селските райони от широколентовия е 30 % за разлика от Европейския съюз, където е 70-80 % и затова много сериозно ще ни притиснат, ще искат инвестиции.
Другото ново, което е в Програмата за развитие на селските райони е т.нар. европейско партньорство за иновации. Повярвайте ми, и аз не знам как да ви го обясня, обаче там отива един сериозен процент от парите по селските райони. Там искат да видят иновативна мрежа, оператори, които да се занимават само с иновациите, научни институти, консултанти, държава, НПО-та, каквото се сетите. Това европейско партньорство за иновации, ако го нямаме, означава, че автоматично ще губим пари, т.е. не може да си позволим да нямаме разработени такива мерки.
Другото, което не може да си позволим е да губим пари по агроекологии и зелени дейности, така че другото важно нещо, върху което работим е да имаме хубаво, ясно изработени мерки. Няма ос 2, а има „Агроекология и борба с климата”. Биологичното земеделие е изведено като приоритет и ще си бъде самостоятелно и за него ще има заделен самостоятелен бюджет Като се има предвид в момента какви са ни темповете за биологично производство, считайте, че ако не променим нещо ще губим пак пари.
И последното нещо, за което пак ако не сме подготвени ще имаме проблем, са т.нар. мерки за управление на риска. В тази програма така и не стартирахме мярката за превантивни действия и като стана наводнението в Бисер ние си задействахме мярката по друг начин – чрез 321, а реално ние трябва да имаме разработена мярка за управление на риска. Тук обаче новото е, че се предвижда нашите земеделци да бъдат компенсирани с т.нар. застраховки, т.е. застраховките ще влязат в селската програма, парите от там ще се взимат и се предвижда да има т.нар. взаимоспомагателни фондове, които като дойде някакво бедствие да поемат парите и щетите. Тъй като нямаме никакъв опит тук, трябва да се положат доста усилия при разработването на тази мярка. Другият приоритет, който смятам, че всички ще се съгласим е мярката за хидромелиорациите трябва задължително да я стартираме. И в проекта на регламент пише, че трябва да бъдат намалени разходите с 25 %, говоря за загубите от хидромелиоративната инфраструктура.
И по отношение на животновъдството предвиждаме да имаме 215-та, то е задължително да я стартираме в следващия програмен период, за да може по-лесно да се плаща на глава, защото тя се доближава до националните доплащания. В момента, тъй като не можем да го правим ние създадохме държавна помощ, но тя е същата, ако бяхме стартирали мярка 215. И защо да даваме пари от държавния бюджет, като може да си ги усвояваме през фондовете за развитие на селските райони.
Остава си подхода „Лидер”, там ще трябва пак да имаме заделени 4 % от бюджета на програмата. И това, което сега при преговорите трябва да държим и да следим какво се случва е този 25 % за агроекологиите. В началото на преговорите Комисията каза, това ще бъде в преамбюла и е препоръчително, но като гледам накъде отиват нещата ще си остане задължително. Защото всички страни-членки много добре си усвояват и даже искат да има някакъв минимален процент, защото са сигурни, че ще го усвоят, т.е. при нас проблема е точно обратния. Въпреки всичко аз съм оптимист, защото последната кампания показва, че интереса се засилва, даже за тази кампания очаквам доста сериозен интерес по отношение на ос 2.
По отношение на въпрос, който винаги с госпожа Танева сме обсъждали и смятам, че е важно да знаете, това е въпросът с необлагодетелстваните райони. Няколко думи и за това. Работим в посока критериите биофизични и химични критерии така да се определят, че колкото се може повече райони извън планинските да бъдат определени като необлагодетелствани райони, за да може да подкрепяме нашите стопани там. В момента се прави цялостно преосмисляне на тези критерии. Някои страни-членки като Германия са готови, но повечето не са. И там най-вероятно ще има някакъв гратисен период, поне това е предложението на Европейския парламент, зад което заставаме. Дали сме го за разработка в институтите, които разбират от почви, наклони и т.н., за да могат да ни предоставят някакъв анализ, на който да стъпим.
Мисля, че това са най-важните неща. По селските райони – нещата тепърва предстоят.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, имате ли въпроси?

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Таваните, кооперациите...

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Това предложение дойде от Европейския парламент, това го нямаше в предложението на Комисията. В момента ние правим анализ. А там думата е „кооперативи”, там не е „кооперации”. По-скоро идеята е да са кооперативи тези, които сега получават субсидии те ги разпределят между своите членове, а при нас не е така. При нас субсидията се взима от кооперацията и тя разпределя не субсидия, а знаете дивиденти, ренти и т.н. Следователно по-скоро кооперациите не попадат, но в момента правим пълен правен анализ на тези думички.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Кошерите?

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Обвързаната подкрепа, даже по-скоро те ще си бъдат по пчеларската програма, а не по тази обвързана подкрепа. За тях има отделна пчеларска програма, тя ще продължи да си функционира като механизъм за пчеларите. Въпросът е, че ресурса се вдига, но с малко. Според мен не трябва да има очаквания за някакви драматични промени по отношение на пчеларството.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Върбанов?

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Исках да задам въпроса за кооперативите, но колегата го зададе.
Трябва много прецизно да се погледне на това, защото всички ще станем член-кооператори!

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Сега всички като чуха, че няма да ги хваща тавана и ще стават кооперативи. Кооперативните във Франция, в Германия, Англия нямат нищо общо с нашите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси има ли? Ако няма по точка 2 давам думата на ДФ „Земеделие”.
Само да попитам, не знам министерството или фонда ще отговори, но имаме ли очаквания за мерките, които ще бъдат отворени за последно и в какъв времеви порядък?

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Добър ден на всички! Първо, искам да благодаря на всички членове на комисията за ползотворната работа през последните две години, специално на Деси разбира се. Надявам се, че от фонда сме били полезни, включително при решаване на конкретни казуси, справедливо в рамките на правилата за бенефициенти и т.н., така че наистина беше удоволствие за нас да работим с членовете на Парламента, най вече на комисията. И се надяваме резултатите, които сме постигнали да са общи и да се гордеем с тях.
Няма да ви отегчавам, тази презентация сме я изпратили, повечето от нещата ги знаете. Ще брифирам най-важните параметри от нея.
Средствата, които реално сме усвоили към момента по Европейския фонд за гарантиране на земеделието са 1 909 млн. Тук в тези 470 имаме около 40 млн., които ще доразплатим. Платихме вчера 841 млн. Към тези 470 млн. ще доплатим в момента, в който стане готов окончателния свой, в момента той се обработва в Министерство на земеделието на базата на жалбите и на базата на изчистването на застъпванията. Ставката, която разплатихме вчера от 25,60 лв. и т.н. ще бъде добавена разликата, така че да усвоим максимално бюджета, който е за страната.
По Програмата за развитие на селските райони, тези числа, които виждате, нарочно сме ги сложили, това са програмния период, сме усвоили 1,3 млрд. и 555 млн. от всички и най-различни схеми за държавни помощи, национални доплащания и т.н.
Това е една интересна графика, за да видите, че Разплащателна агенция – ДФ „Земеделие” …в горната графика са данните към миналата година, официалните данни на всички оперативни програми. В Разплащателна агенция – ДФ „Земеделие” са двата фонда, гаранционния, като там го взимам едно към едно – платено-договорено. И развитие на селски райони.
В долната графика може да видите, че 53 % от всички плащания към края на миналата година, усвоени средства в страната са от фонд „Земеделие”, останалите са от седемте оперативни програми. Тук не са добавени тези 400 млн. от вчера, ако ги добавим сектора ще изглежда по съвсем различен начин. Нашият стремеж беше и на фонда, и на министерството, и с ваша помощ разбира се, изоставането, което го имаше максимално да го преодоляваме.
Директните плащания, това са всички схеми, които познавате, по които работим. Няколко числа. Към момента това са усвоените средства по схемите, тук са добавени 920 млн., както ви казах остават ни осемдесет и няколко милиона да доразплатим от тези 920. Министърът онзи ден го каза, остава ни да разплатим тютюна, около 70 млн.лева в месец март край и за съжаление схемата за плодове и зеленчуци – все още нямаме данните от БАБХ, където се обобщават протоколите, не коментирам. В момента вкарваме в ИСАК самите указания как трябва да се направят, получихме ги актуализирани от министерството. Протоколите ги очакваме към 12 март и по най-бързия начин ще се постараем да ги обработим. Не зависи това от нас. Така че реално плащанията, доизчистване на ставката за директните с тези до 26,40, респективно тютюна, респективно плодове и зеленчуци. Имаме единични случаи за доплащане на животни, но те са единични.
Тук сме развили отново тези схеми, като това е броя на самите заявления, тук са средствата, които се акумулират, дали сме ги по години, за да може да се види как са вървели плащанията в самия сектор, които са по различните схеми. Както виждате те вече са трайно над 1 млрд.
Безспорно, когато тук и в Бюджетна комисия си говорим, числото което споменах и последния път за 1,4 млрд., ние добавяме и средствата по Втора ос, четирите мерки за необлагодетелствани, НАТУРА и агроекология, защото те са с характера на директни плащания, изплащат се на същите бенефициенти, които получават и директните плащания, така че реално към сектора по схемата единно плащане и тази година ще бъдат към 1,4 млрд., ако разделим разбира се първа и трета ос като програмни мерки, които са със съвсем различен характер.
А тук искаме да ви покажем как нарастват самите плащания във времето, по втора ос, достигнахме 50 млн.лева платени по агроекология за 2012 година. Ще помоля Свилен или Васко после да ви кажат какви са тенденциите, но ние определено сме оптимисти, че ще има бум и сега в регистрацията на агроекологията за тази година, така че плащайки по схемата „n+2” 2013, 2014 и 2015 година от този програмен период бюджета, нищо чудно втора ос да затворим на 100 %. Така че има индикации, че няма да ни стигнат и парите, но нека стигнем до там.
Тук колеги, сме показали плащанията, малко е по-стара информацията, 2012 година не бяхме направили плащания, затова не са отразени, но знаете 841 млн. във вторник бяха по сметките. Само да ви кажа, то беше една драма, но ясно е трябваше да го направим, 83 800 бенефициента. Самата техническа обработка, риска да се счупи нещо в системата беше уникален, но да чукна на дърво всичко се случи, така че точно преди да се отвори СЕБРА, в 15,30 часа бяхме готови с обработени и осчетоводени плащания и за радост и в СЕБРА не се случи нищо, защото да се заредят толкова големи плащания – имало е проблеми. Сигурно им писна на БНБ и Борика от нас. Министърът казва – мога ли да кажа, че парите са по сметките? – в 00,01 часа ще минат, но сега в момента всичко се обработва, но беше прието заявлението, обработи се, но моята информация е, че хората са удовлетворени.
Долу са броя на заявленията, за 2012 година са малко над 84 хиляди. Нарочно акцентирахме върху агроекологията в тази графика, тук се показва ръста на агроекологията, разбира се фактът, че се вдигнаха ставките по всички мерки на втора ос оказаха влияние, те се вдигнаха с 30-40 %, не толкова много, но интереса…знаете, че основния проблем е в дългосрочния ангажимент.
Тук са изведени ефектите от директните плащания.
Малко по контрола на място. Тук сме идентифицирали проверките, които бяха направени от Техническия инспекторат за 2012 година, не сме правили ретроспекция. Но по-интересното е, че сме дали в картата, имате тази презентация, къде и как са извършени проверките. А дистанционният контрол – това са сателитните изображения, които получаваме от Европейската комисия и които ние налагаме в рамките на слоя, който се обработва. Това, което и преди сме ви показвали, това което показват и данните – повишава се от една страна контрола, но и най-вече културата на земеделските производители. Проверките на място с установените грешки, виждате бума беше в началото на периода, имаше и спекулации тогава, не случайно Комисията ни санкционира с 10 % от бюджета, хората си очертаваха, знаете как ставаше, сега вече нещата са много по-цивилизовани, има и рецидиви, но все пак е по-добре.
Програмата за развитие на селски райони – тук сме индикирали основните оси, вие много добре ги знаете. Това, което с териториалната демаркация, да, проблем ще бъде с новия бюджет от една страна намален, от друга страна населените места около големите градове ще попадат в обхвата, както каза Светла, как да се направи справедливото разписване в програмата точно какво, къде да се финансира, защото иначе както се казва – ще направим по една уличка във всяко населено място – и нищо!
Искам да акцентирам върху това, което се случи последните две години основно. Това е финансовият инструментариум, който се разви, който работи вече, вече работи и Гаранционния фонд и вече опита, който натрупа България като членка, вече съвсем спокойно ще може да заработи в новия програмен период. Успеем ли тези няколко условия да преодолеем, за да може програмата да започне след нейното внасяне, а не да изчакаме година или нещо подобно, това е много важно, инструментариума, който върви е много полезен.
Авансовите плащания много добре вървят по частните мерки от гледна точка на гаранциите и поръчителите. Да, ние ще направим специален регистър на тези предоставени аванси, защото сто на сто ще имаме някой рецидив. Днес съм подписал за около 1 млн. рефинансирания. Ние рефинансираме, проекта се приключва, ние го разплащаме, парите се връщат. Вече сме над 70 млн.лв рефинансирали по частните мерки. Гаранционният фонд, аз имах една информация, тук не сме я качили, но много активен е интереса на нашите бенефициенти, което означава, че обезпечаването на кредитите ще бъде подпомагано от Гаранционния фонд, надявам се и банките да си вършат добре работата, защото този Гаранционен фонд е работил и без европейския пари, но се оказа, че банките са спекулирали с гаранции на този Гаранционен фонд. Общините продължават да са осиновени на 100 %. Финансиране аванс, ДДС върху аванса, междинно плащане ДДС върху междинното, мостово финансиране за окончателното, ДДС. Трябва да знаете, че много проекти контрактувахме, над 700 млн. контрактувахме в края на миналата година, ДДС-то сто на сто няма да ми стигне за тази година, имам 40 млн., но ще го мислим. Нека да тръгнат нещата. По отношение на финансовия инструментариум сигурно може да се измисли още нещо, но инерцията, която вече сме набрали, ако можем да влезем в новия програмен период в движение. Трябва да ви кажа, че за три години може да го контрактуваме и дето се казва само да изпълняваме. Основните бюджети най-вече. Хубаво е, че вече са в движение и нашите бенефициенти и ползватели на средства, и те се понаучиха, и общините се понаучиха, още шикалкавят с обществените поръчки, но се понаучиха да не правят чак такива големи глупости.
Финансовите механизми сме ги разписали, Гаранционния фонд, поръчителството. Каква е ситуацията към 31-ви. В момента активно контрактуваме 121 мярка, която малко я забавихме, от 700 проекта 300 сме контрактували, до края на седмицата още 100 ще контрактуваме. Ако ви кажа, че във фонда имаме проблем, че 40 % болни от грип, колкото и да ви се струва странно, проблем е.
Само за информация, мярка 123, много е тежък ранкинга, комуникирахме го как да направим едно, второ, трето, не да ни жалят, от гледна точка на справедлив ранкинг, защото ние какво направихме – влязоха проектите, направихме един предварителен ранкинг. В момента, в който пуснахме предварителния ранкинг започна едно входиране на документи, за две седмици от 200 проекта, над 70 си бяха вкарали допълнителни документи. Много е тънка границата от юридическа гледна точка. Ако не му призная документите, той има право до отказ да входира непрекъснато. Ако не що не му призная като документ, в един момент ще ме осъди за бюджетни средства. Какво направихме още есента – разпоредих да се разгледат абсолютно всички, независимо, че сме ранкирали първите 40 млн. трябваше да ги гледаме, всички са разгледани, пуснахме писма на всички, кой каквото има да си входира – да си входира допълнително, бяхме забавили 123 есента, заради общините не се гледаха, сега „напънахме” 121, извинявам се за жаргона, заради това, че много от проектите са свързани с агротехническите условия за засаждане и т.н., и 123 след като уточнихме начина, по който ще бъде ранкирана, тя иначе е готова за контрактуване. В момента, в който се ранкират първите 40 млн.лв., идеята ни е , дето се казва за 3 март , за националния празник да имаме ранкинг, след което много бързо първите, които са в бюджета на заповедта на Седма нотификация 40 млн.евро ще ги контрактуваме веднага. Останалите около 29 млн. са публичните, които са под условието на Девета нотификация и междувременно се освобождава бюджет непрекъснато. Освобождава се бюджет непрекъснато от отказали се проекти, на които им изтича срока, други се отказват писмено и в решението, което правителството ме упълномощи да разгледаме под условие общините и от друга страна 123 ни каза – не ги отказвайте, а към момента на нотификацията да се контрактуват плюс икономията. Нашият стремеж ще бъде на 100 % да задоволим всички кандидати, които са входирали. Така че там са към 200 проекта за около деведесет милиона евро, но може би при самото гледане ще има малко намаление. Тръгнах от числата. В момента сме контрактували 75 % от програмата. Като имате предвид, че по почти всички основни мерки ние сме почти на края на бюджета. Тука основно стои втора ос. Втора ос, където имаме опция, в момента във втора ос ми стои една опция за дългосрочен ангажимент, но само с една година напред по необлагодетелстваните и другите. Това което ще направим след като приключи регистрацията на земеделските производители в юни месец, да сме живи и здрави, ще вкараме дългосрочния ангажимент, защото вече е ясна тенденцията, такава е и препоръката на комисията, когато имаме дългосрочни ангажименти да ги вкарваме в договорирането. Фактически процента на договорените ще скочи. После гледайки графика там вече отваряме темата за наддоговориране. Но това ще говорим като приключим тук.
Плащанията, които сме извършили са над 53 %. Тъй като имаше голяма офанзива в плащанията, нека първо да ви дам малко данни – това са договорите, които подписахме в рамките на миналата година, това е само с компонента на Европейския фонд за развитие на селски райони, а с публичното финансиране контрактувахме субсидии по договорите за 804 млн.евро. Виждате каква е тенденцията и нашия най-голям проблем беше, че правилото „n+2” го няма за нас, ние сме „n” за „n”, виждате първите две години са нулеви почти, но това което в момента е добре, ако се върна на тази таблица и видите разликата от 933, а от 365 трябва да подвавя аванса, фактически ние имаме някъде към седемстотин и кусур милиона в изпълнение проекти, които ни дават надеждата, че за декамитване може да не си говорим и 2013, дай боже и 2014. Вече в изравнителните сметки на 2015 година ще се види какво ще се случи. Това са ни договорените средства, това са аналогични колони без бюджетите, това са ни разплатените средства. За тази година ще трябва да разплатим бюджета от 2011 година или 398 млн.евро в края на годината, за да нямаме редукция на бюджета. Така че имахме и рекордни разплащания, 491 млн. сме разплатили, това е със съфинансирането, което беше в края на годината. Това са аналогичните колони. Тук ще може да видите информация за процентите на договорените мерки, респективно на оторизираните средства и една интересна таблица, тук са по-интересни долу числата, това е към скорошна дата да го кажа, са постъпили 26 592 заявления по Програма за развитие на селски райони, от които сме контрактували договорите са 18 300 близо, в процес на обработка са около 2500, тук разбира се има малко и по 141, 112 …знаете, че те са такива мерки, които са децентрализирани. Така че това е показателното за обхвата и интереса към програмата. Истината е, че…не искам да звучи нескромно, но със заработването на фонда се повиши интереса на бенефициентите. Сега ще говорим за откриването на мерките, вярно, че сме в края на бюджета, но като отворим мярка изпадаме в някаква свръхограниченост на бюджета, сега имаме една 311 мярка, която ни е страх да я отворим, защото имаме бюджет за 200 проекта, а сигурно ще имаме 3000 проекта. Това са последни влакове. Хората искат да усвояват пари.
Знаете нашите много добри комуникации с търговските банки, ние работим с 21 банки, с рамкови споразумения, няколко финансови инструмента развиваме както за рефинансиране, така за предоставяне на удостоверения, които са много важни за тях за потенциалните субсидии, които ще получават нашите бенефициенти. Тук са дадени броя на кредитите, които са дадени чрез фонд „Земеделие” респективно рефинансирани чрез банки преки, но това е малко в миналото. Миналата година сме дали един-два кредита, всичко се насочва да използва Програмата за развитие на селските райони. Защото да тръгнеш да теглиш кредит без субсидия, просто в момента е безсмислено. Нямаме кредитиране, което да сме направили сериозно миналата година, на и сериозен интерес. И наистина, който ще се развива трябва да ползва инструментите на програмата и съответно подпомагането на финансовия модел, който позволява субсидията. Това са рефинансиранията, 62 млн. бяха към края на годината, в момента също активно вървят както ви казах, има интерес за рефинансирането. Ще помоля Свилен да каже за агроекологията, какви са очакванията, какво поражда по-големия интерес и очакваните по-големи заявки.

СВИЛЕН КОСТОВ: Благодаря за възможността. Може би обърнахте внимание на графиката с тенденцията по агроекология и въобще втора ос плащанията се увеличават като цяло със 100 % всяка година. Това което ни дава основание да считаме, че до края на програмния период може би дори да стигнем до недостиг по мярката е силния интерес към сеитбооборота. От миналата година това е една от най-популярните мерки от агроекологичното направление. Близо 107 кандидати със 700 хил.дка за 2011 влязоха, като дотогава имахме едно-две заявления на година. Тази година очакваме поне двойно, ако не и повече да се увеличат заявленията по тази мярка. И хубавото е, че те влизат сега през 2013 и ще продължат да спазват ангажиментите си до 2018 година, а финансирането по текущата програма е до 2015, т.е. една голяма част от бюджета ще може прогнозно да я резервираме и да направим сметка дали наистина не е необходимо да се прехвърлят пари, нещо което до преди една година звучеше абсурдно – че ще имаме недостиг в някоя от мерките по втора ос. Сега наистина мислим за трансфер в рамките на остта, разбира се.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, въпроси имате ли? Господин Гюзелев, заповядайте.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Аз благодаря за изчерпателната информация на колегите от ДФ „Земеделие”. Получихме информацията миналата седмица и анализирах информацията като цяло. Имам няколко конкретни въпроса на хора от нашия район. Единият вариант е да ги задам после, другия е да ги задам пред всички, като някой може да извади полезност от отговорите.
Първият въпрос, по мярка 123 има производител в нашия район с проект за винарна, като срокът му е просрочен, по нормативи и понеже има строително-монтажни работи, оказа се, че тези хора знаят повече и от мен, просрочени са сроковете. Ще ви дам УРН, има телефона на субекта, става така, че винарна, строителство, от Сунгурларе, аз ви моля за отговор на човека-производител.
Вторият въпрос е по агроекология. Отчитаме увеличение в годишната рамка, в нашия район има влажни зони и аз занимавах господин Костов с въпроса, има една мярка 214 „Агрекология - местообитание на птици”, няма получени пари, имат получени пари по НАТУРА. Аз питам, ще се платят ли, кога ще се платят или лицата са неизправни, за да не получат пари, понеже получавам разнопосочни отговори.
И трето, за 121 не ми стана ясно, конкретно, през тази година ще има ли прозорци за 121 мярка?

СВИЛЕН КОСТОВ: По това направление имаме подадени четири заявления през миналата година и понеже усилията са насочени и даже в последните дни усилията са насочени предимно …в последните дни се наложи извънредно СЕПП да го оторизираме, но предимно към мерките, които имат повече заявления, в смисъл, ако с един ресурс имаме възможност да изплатим на 100 човека заявленията, предпочитаме да го направим така, отколкото само четири, защото на практика е едно и също като отнемане на време да оторизираме заявленията в случая за птиците, или по НАТУРА, или пък някоя друга мярка. Но в никакъв случай те не са забравени. В момента,в който имаме време в промеждутък между различните оторизации ще бъдат изплатени и те. Това което като срок сме си задали като срок, вътрешно, е до края на март да ги изчистим и тях.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Благодаря, господин Костов. Искам да ви кажа, че миналата година имаше разяснителна кампания в Бургас по тези мерки. Хората подхождат много плахо към тези мерки и сега очакват тези четири човека да кажат – струва ли си, не си ли струва, и както каза госпожа Боянова, че може би ще има геометрична прогресия, но някой трябва да каже – струва си хамалогията, струва си, няма нищо страшно. Благодаря за отговора.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси има ли? Господин Якимов, заповядайте.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Благодаря. Имам въпрос от нашия регион, става въпрос за Чипровци. Къща за гости, която има проблем с финансиране и са помолили за удължаване на срока. Направен им е отказ. Съществува ли възможност за удължаване на срока, по тази мярка, 312.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Тъй като имаме много такива предложения, подобен текст има единствени и само когато имаш строително-монтажни работи по 121 да може да бъде продължен срока. Това е единствено и само към момента по наредбата по 121 мярка, но тъй като виждаме, че проблема с намиране на финансирането за СМР е проблем, такъв срок, удължаване за СМС да предвидим по останалите частни мерки. В момента изготвяме промени в наредбите и за 123, имаме вече няколко писма… Ще помислим за 311 и 312, защото мотива ни по 121 и 123 е, че имаме гаранционен фонд. В смисъл такъв – те имат опции да си намерят парите и да си ги продължат, докато по 311 и 312 не стои така въпроса. Така че за 311 и 312 ни е рано, убедено го казвам.
По отношение на графика. Ние сме изработили един график, заедно с колегите от фонд „Земеделие”, който е почти на своя финал, т.е. съгласуването по графика е почти на края и ако не до края на тази седмица, другата седмица ще бъде качен на сайта на министерството и фонда, за да може да го гледат хората и да се готвят.
Всички приеми, които ще се осъществят по този график ще бъдат с пари от наддоговаряне, за да може да дадем графика на хората трябва да знаем да наддоговорим и точно колко трябва да наддоговорим по всяка една от мерките. Тъй като правихме този анализ доскоро, затова и не бяхме изкарали графика, няма нищо друго. Никаква друга причина. Второто обстоятелство, което трябваше да вземем предвид е Девета нотификация. Девета нотификация ще ни даде резултата за окончателния размер на т.нар. декъмитмънт и ние като знаем колко пари трябва да заделим за декъмитмънт, толкова ще може да пуснем като пари по другите мерки. Така че очакваме април месец да го разглеждат като нотификация в Брюксел и затова повечето от приемите започват след 20 април, просто защото тогава очакваме да бъде Комитета по селскостопански фондове. Единствените мерки, които предвиждаме преди това са мярката „Млад фермер”, това е 114 „Използване на консултантски услуги”, и мярка 122 „Подобряване икономическата стойност на горите”. И по 311 и по 312 мислим да е в началото на април, но в момента с колегите от фонда разискваме дали да бъде първата, или втората седмица. Моята лична идея е, в зависимост от парите, които имаме по всяка мярка да пуснем прием. Ако са по-малко пари – за по-кратък период, ако са повече пари – за малко по-дълъг период. Защото не искам да изпадаме в ситуацията – хайде всички толкова дълго чакали този период, да речем както е 311, и парите пак да не стигнат, и да има страхотно рязане, и какво постигаме – нищо, поради липса на бюджет рязане имам предвид. Поради тази причина всички тези неща добре ще ги балансираме и по 321 и 322 дори да има приеми, те ще бъдат в средата на годината при всички положения, защото в крайна сметка трябва да видим Девета нотификация. С две думи казано, приемите зависят от това, какви пари имаме. Парите идват от две нещата, едното е от остатъци, които ние да наддоговаряме, а другото е от Девета нотификация, най-простичко казано.

Реплика: А срока?

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Сроковете ще ги видите другата седмица, защото не сме ги уточнили, казах кои могат по-рано през април, другите по-нататък.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси има ли? Заповядайте.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Искам само да допълня Светла, ние хубаво направихме график, снощи го гледахме, но наддоговарянето е малко по-сложен въпрос. Това значи да наддоговаряме над 100 % от бюджета, да, на база на анализ какво изпълнение очакваме и какво очакваме и т.н. Аз лично съм си представял наддоговарянето със санкция с протоколно решение на правителството, защото това е политически акт, който дава съгласие и т.н. При променената ситуация, казвам ви как съм си го представял до снощи, така че не е толкова елементарен процеса на наддоговарянето.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз само искам да допълня въпросите с оглед на това какви въпроси аз съм получавала при мен. Мярка 141 дали ще бъде пусната и това зависи ли от Девета нотификация?

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Не толкова, защото парите там са по-малко. Като предвиждаме да започне от май-юни, но това е пак супер ориентировъчно.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вторият ми въпрос е за 121 мярка. Повече от половината проекти са разгледани. Господин Порожанов, можем ли ориентировъчен краен срок да сложим на бенефициентите?

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: До края на седмицата още 100 проекта, ще станат 400, общо ще бъдат към 650 от 700 проекта.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В интерес на истината питането е от господин Байчев, който чака одобрение за един свинекомплекс, но тъй като е свързано със строителството, но то му е минала десетдневка, всичко. А за 123 мярка може ли да сложим краен срок за контрактуване?

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: За контрактуване по Седма нотификация за първия бюджет, останалите няма да бъдат отказани.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Казвала съм и на госпожа Боянова, с оглед практиката която имам от офиса, които идват за „Млад фермер” специално, за да не изпаднем в ситуация на провал за тази мярка по повод липса на административен капацитет на бенефициентите, само го поставям като тема, колкото и дребно да изглежда това, там където бенефициентите са реални и отговарят на условията за млади фермери и са изпълнени проектите, на практика са направени градини или за каквото са кандидатствали, да се помисли в нормативната уредба, така щото авансите им поне да не се търсят обратно. Различни етноси, хората са там, но все някакви документи не са им в ред.
Колеги, други въпроси има ли? Ако няма, поздравявам екипа за добрите данни, които представиха. Аз мога да кажа становището и на бенефициентите, земеделски производители от моя край, че са доволни от работата на ДФ „Земеделие”. Пожелавам плана, който тук е представен да се осъществи. Благодаря за работата! Закривам последното заседание на комисията в Четиридесет и първото народно събрание!






ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Десислава Танева



46 953 знака