Д О К Л А Д

за второ гласуване

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-39, внесен от Министерски съвет, приет на първо гласуване на 03.06.2010 г.

---

З А К О Н
за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване
(обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2000 г.; бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19 и 43 от 2010 г.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.


Предложение на народните представители Вяра Петрова, Станка Шайлекова, Светлана Ангелова и Геновева Алексиева:
Да се създадат нови параграфи 1 и 2 със следното съдържание:
”§1. В чл. 4, ал. 1, т. 1, изречение второ да се измени така: „Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица”.
§2. В чл. 53, ал. 4 и чл. 54, ал. 3 думите „програмата „В подкрепа на майчинството” да се заменят с „програми за подкрепа на майчинството”.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създадат нови параграфи 1, 2 и 3. Следващите параграфи се преномерират съответно:
„§1. В чл. 4, ал. 1, т. 1, изречение второ се изменя така: „Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица”.
§2. В чл. 53, ал. 4 думите „програмата „В подкрепа на майчинството” се заменят с „програми за подкрепа на майчинството”.
§3. В чл. 54, ал. 3 думите „програмата „В подкрепа на майчинството” се заменят с „програми за подкрепа на майчинството”.”


§ 1. В чл. 84 ал. 1 се изменя така:
“(1) Пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, в размер, както следва:
1. до 31 декември 2011 г. – 20 на сто;
2. от 1 януари до 31 декември 2012 г. – 25 на сто;
3. от 1 януари до 31 декември 2013 г. – 30 на сто;
4. от 1 януари до 31 декември 2014 г. – 35 на сто;
5. от 1 януари 2015 г. – 40 на сто.”

Предложение на народния представител Хасан Адемов:
§1. В чл. 84, ал.1 се изменя така:
1. До 31 декември 2010 г. - 20 на сто.
2. От 01 януари - 31 декември 2011г. - 25 на сто.
3. От 1 януари - 31 декември 2012 г. - 30 на сто.
4. От 1 януари - 31 декември 2013 г. - 40 на сто.
5. Точки 4 и 5 да отпаднат.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за §1, който става § 4.


§ 2. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 22о:
“§ 22о. За периода до 31 декември 2010 г.:
1. Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Паричните обезщетения от четвъртия работен ден от временната неработоспособност се изплащат от средствата на държавното обществено осигуряване в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски.
2. Паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 се изплаща, когато временната неработоспособност е настъпила до 1 месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването за срок не повече от 30 календарни дни.
3. Паричното обезщетение по чл. 42, ал. 3 се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите с изключение на паричното обезщетение за трудова злополука и професионална болест, което се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.”

Предложение от народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев
Параграф 2 да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Вяра Петрова, Станка Шайлекова, Светлана Ангелова и Геновева Алексиева:
Параграф 2 става §4 и в него се правят следните изменения:
„§4. В т. 1 изречение второ се заличава.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става §5 със следната редакция:
„§ 5. В преходните и заключителните разпоредби се създава §22о:
“§ 22о. За периода до 31 декември 2010 г.:
1. Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
2. Паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 се изплаща, когато временната неработоспособност е настъпила до 1 месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването за срок не повече от 30 календарни дни.
3. Паричното обезщетение по чл. 42, ал. 3 се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите с изключение на паричното обезщетение за трудова злополука и професионална болест, което се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.”


ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя това наименование


§ 3. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 10 се отменя.
2. В чл. 11 думите “и дневен максимален размер 12 лв.” се заличават.
3. В чл. 17, ал. 2 думите “720 лв.” се заменят с “1000 лв.”
4. В § 8 от преходните и заключителните разпоредби се създават
ал. 3 и 4:
“(3) За 2010 г. не се определя добавка по чл. 84а от Кодекса за социално осигуряване към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст.
(4) За периода от 1 юли до 31 декември 2010 г. не се определя максимален размер на обезщетенията за безработица.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 6.


§ 4. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г. и бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26 и 43 от 2010 г.) се създава § 19к:
“§ 19к. За периода до 31 декември 2011 г. здравноосигурителните вноски върху възнагражденията по § 22о, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7.


§ 5. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г. и бр. 16 от 2010 г.) се създава § 10б:
“§ 10б. В облагаемия доход по трудови правоотношения не се включват изплатените възнаграждения съгласно § 22о, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.


Предложение на народния представител Светлана Ангелова:
Да се създаде §5а със следното съдържание:
„§ 5а. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта (обн. ДВ, бр.112 от 2001г., изм., бр. 54 и 120 от 2001 г., изм. и доп., бр.26, 28 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 ог 2004 г., доп., бр. 27 от 2005 г., изм. и доп. Бр. 38 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 48 от 2006 г., изм. бр. 46 от 2007 г., изм. и доп. Бр. 26, 89 и 109 от 2008 г., изм., бр. 10, 32, 41 и 74 от 2009 г.) се създава параграф 7а:
„§ 7а. За периода до 31 декември 2010 г. за изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта вместо средствата по чл. 30а, ал. 1, т. 6 се предоставят средства, предназначени за възнаграждения за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност в размер на 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по- малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.”

Комисията подкрепя предложението.


Комисията предлага да се създаде § 5а, който става § 9 със следната редакция:
„§ 9. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта (обн. ДВ, бр.112 от 2001г., изм., бр. 54 и 120 от 2001 г., бр. 26, 28 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 48 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 26, 89 и 109 от 2008 г. и бр. 10, 32, 41 и 74 от 2009 г.) се създава параграф 7а:
„§ 7а. За периода до 31 декември 2010 г. за изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта вместо средствата по чл. 30а, ал. 1, т. 6 се предоставят средства, предназначени за възнаграждения за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност в размер на 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по- малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.”


§ 6. Законът влиза в сила от 1 юли 2010 г.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 10.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ