Д О К Л А Д

Относно: Указ № 176 на президента на Република България, постъпил на 05.07.2010 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 23.06.2010 г.

---

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 07 юли 2010 г., разгледа и обсъди Указ № 176 на президента на Република България, постъпил на 05.07.2010 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 23.06.2010 г. и мотивите към него.

В заседанието участваха: г-н Красимир Попов, заместник-министър на труда и социалната политика, г-н Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” на Министерството на труда и социалната политика, г-жа Мика Зайкова, Конфедерация на труда „Подкрепа”, г-жа Румяна Георгиева, парламентарен секретар на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България, както и други представители на социалните партньори и неправителствени организации.

Председателят на комисията запозна народните представители с указа и мотивите на президента. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, като оспорва § 20, т. 2 относно § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда и § 21, т. 5 относно § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител.

В мотивите се посочва, че Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда съдържа разпоредби, които сериозно засягат трудовите права на гражданите, нарушават техни конституционни права, както и права, произтичащи от международни задължения на страната.
Президентът изразява своето убеждение, че посочените разпоредби не са присъщи на прокламираната с Преамбюла на Конституцията на Република България социална държава. Изтъква се, че оспорените разпоредби създават предпоставки за отнемане на придобитото до 31 декември 2011 г. от работниците и служителите право на отпуск и по-конкретно неговото реално упражняване, както и на съответно обезщетение, в случаите, когато се прекратяват трудови и служебни правоотношения и правото на платен годишен отпуск не е упражнено.

В мотивите той посочва, че нормативното определяне на срокове за ползването на отпуски и тяхното компенсиране в изрично предвидените за това случаи, за времето до 2010 г. и невъзможността да се използват след 31 декември 2011 г. е недопустимо отнемане на придобити права по чл. 48, ал. 5 и противоречи на чл. 57, ал. 1 от Конституцията на Република България. Не са налице и условията по чл. 57, ал. 3 от Конституцията, при които се допуска временно ограничаване на придобити права. По-нататък се изказва становище, че последиците на икономическата криза се възлагат на работниците и служителите и на държавните служители, чрез лишаването им от възможността да използват изцяло неизползван платен годишен отпуск за предходни календарни години и неговата парична компенсация под формата на обезщетение при прекратяване на трудовите и служебните правоотношения.

Според президента разпоредбите на § 20, т. 2 относно § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда и § 21, т. 5 относно § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда противоречат на чл. 24 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 7, буква “d” от Международния пакт за икономически, социални и културни права, чл. 2 и чл. 6 от Конвенция № 52 на Международната организация на труда относно платените годишни отпуски, чл. 2, т. 3, чл. F, т. 1, чл. G, т. 1 от Европейската социална харта (ревизирана), чл. 31, т. 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз и чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент относно някои аспекти на организацията на работното време. Цитираните международни правни документи, по които България е страна, предвиждат задължения за предоставяне на всеки работник правото на периодичен платен годишен отпуск и заместващо го финансово обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, както и условията при които се допуска ограничаване на някои права – война, бедствие, защита правата и свободите на другите, защита на обществения интерес, националната сигурност, общественото здраве и морал.

В хода на обсъждането беше представено становището на Министерството на труда и социалната политика по мотивите към Указ № 176 от 05. 07. 2010 г. на президента на Република България. В него се подчертава, че в българското законодателство е уредено правото на платен годишен отпуск и неговото ползване и финансово обезщетяване при прекратяване на трудовите и служебните правоотношения. Заместник-министърът на труда и социалната политика г-н Красимир Попов подчерта, че регламентирането на правото на платен годишен отпуск, ползването на платения годишен отпуск и неговото обезщетяване, в предвидените от закона случаи, е в съответствие с международните задължения на страната и правото на Европейския съюз. Подчертано бе, че степента на закрила в българското законодателство надхвърля минималните изисквания на Конвенция №52 на Международната организация на труда, а именно изискуемият трудов стаж за придобиване право на платен годишен отпуск според Конвенцията е 1 година, а в България той е 8 месеца. Минималният размер на платения годишен отпуск е най-малко 6-дневен, а в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител той е определен на 20 дни. Също така според Конвенцията обезщетение за неизползван отпуск се дължи само в случаите, когато работника или служителя е освободен по причини зависещи от работодателя. Българското законодателство не обвързва получаването на финансово обезщетение за неизползван отпуск в зависимост от инициативата за прекратяване на трудовите и служебните правоотношения и в този смисъл този режим е по-благоприятен от предвидения в международния акт.

Размерът на платения годишен отпуск от 20 дни е в пълно съответствие с изискванията на Европейската социална харта (ревизирана) и Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент относно някои аспекти на организацията на работното време.

Осигуряването на платен годишен отпуск за всеки работник и служител е трайно уредено в българското законодателство и по този начин са изпълнени задълженията, произтичащи от Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономически и социални права и Хартата за основните права в Европейския съюз.

Предмет на специално внимание бе характера на срока, въведен с разпоредбите на § 20, т. 2 относно § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда и § 21, т. 5 относно § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител. По същество това е специфичен преклузивен срок, който има стимулираща роля за упражняването или своевременното изпълнение на субективно право. В този смисъл въвеждането на ограничителен срок за ползването на неизползван платен годишен отпуск за предходни календарни години до 31.12.2011 г. не води до отнемане на права, а допринася за тяхното своевременно и ефективно упражняване, като с изтичането на срока се погасява самото субективно право.

Народните представители от Комисията по труда и социалната политика изразиха различни позиции по отношение на оспорените от президента разпоредби. Представителите на ПП ГЕРБ, Партия „Атака” и Синята коалиция, считат че мотивите на президента са неоснователни, още повече че не се оспорва предвидения нов ред за ползване на отпуска, както и новите регламенти, които осигуряват нормативни инструменти и механизми за ограничаване последствията на икономическата и социалната криза и допринасят за запазването на работните места. Във връзка с това представителите на ПП ГЕРБ, Партия „Атака” и Синята коалиция изразиха подкрепата си за Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, защото с него се установява повече ред в използването на платените годишни отпуски, чрез дефинирането на задължения за работодателя и работника и служителя и се ограничават възможностите за злоупотреби. Същевременно предложените разпоредби целят опазване здравето и работоспособността на работниците и служителите, както и повишаване на контрола. Подчертано бе, че разпоредбите на закона са резултат от постигнатия консенсус между организациите на работодателите, работниците и служителите и правителството и предвиждат достатъчно дълъг срок за упражняване правото за ползване на платен годишен отпуск за предходни години, а именно 18 месеца. Рискът да не се използват натрупаните отпуски бе определен като хипотетичен, а не реален.

Народните представители от Коалиция за България и Движението за права и свободи считат, че е целесъобразно преразглеждането на оспорените от президента разпоредби, защото с тях се създават предпоставки за реално отнемане на придобити от работниците и служителите права. Изказани бяха становища за необходимостта от провеждането на задълбочена дискусия по два основни въпроса, а именно новата уредба на режима за ползване на платения годишен отпуск и възможността да се ощетят работниците и служителите при ползването на отпуска, вкл. и невъзможността да се ползва натрупания отпуск по причини произтичащи от работодателя. Подчертано бе, че регламентите са приети без да е представена и обсъдена информация за размера и причините на натрупания и неизползван платен годишен отпуск за предходни години в държавната администрация, както и евентуалните финансови импликации върху държавния бюджет. Като неприемливи бяха определени предложенията, свързани с въвеждането на нови правила по отношение на вече придобити права.

Представителят на Конфедерацията на труда „Подкрепа” г-жа Мика Зайкова припомни на народните представители, че режима за ползването на отпуските е разрешителен и значителна част от натрупаните отпуски е по причини зависещи от работодателя. Синдикатите, не подкрепят регламенти, които на практика допринасят за отнемането на вече придобити права от работниците и служителите в резултат на провежданите структурни и административни реформи. Напротив, именно в резултат на тези реформи следва да се повиши ефективността на администрацията и привлекателността на държавната служба. Целесъобразно е да се осигурят възможности за ползване на платения годишен отпуск за предходни календарни години в пълен размер, вкл. и чрез увеличаване на срока за неговото ползване.

След приключване на обсъждането и проведеното гласуване Комисията по труда и социалната политика с 11 гласа „за” и 4 гласа „ против” , „въздържал се” - няма, прие следното

С Т А Н О В И Щ Е

Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 23.06.2010 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ