КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
17/11/2011 първо гласуване
Д О К Л А Д
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-75, внесен от Министерски съвет на 11. 11. 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое извънредно заседание, проведено на 17 ноември 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-75, внесен от Министерски съвет на 11. 11. 2011 г.
На заседанието присъстваха: г-н Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, г-н Емил Мирославов - директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, министерство на труда и социалната политика. Присъстваха и представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.
Законопроектът бе представен от г-н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, който подчерта че с него се създават предпоставки за по-гъвкав пазар на труда при осигуряването на баланс между гъвкавост и сигурност. Същевременно с него продължава процеса на привеждане на българското трудово законодателство в съответствие с разпоредбите на общностното право, породено от задълженията на България като член на Европейския съюз.
Със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост, съгласно която държавите членки в срок до 5 декември 2011 г. следва да направят преглед на ограниченията и забраните за извършване на работа чрез предприятия, които осигуряват временна работа, както и да предприемат всички необходими действия за приемане на нормативни актове, отразяващи изискванията на директивата.
Законопроектът е в съответствие и с изискванията на Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда, от 1997 г. ратифицираната от Народното събрание през 2005 г.
Предлагат се разпоредби, с които се уреждат специфични трудови правоотношения между предприятията за осигуряване на временна работа, работниците и служителите и предприятията, ползватели. Предвидени са и легални определения на понятията „предприятие, което осигурява временна работа” и „предприятие ползвател”. Въвеждат се ограничения при сключване на трудов договор за изпращане на изпълнение на временна работа в предприятие ползвател по отношение на квота от работници и служители, които могат да бъдат изпратени на временна работа, както и вида на договорите, които могат да се сключват. Регламентират се задълженията на предприятието, което осигурява временна работа и предприятието ползвател, като отговорността спрямо работника или служителя се споделя между тях. Специален акцент е поставен върху гарантиране и защита правата на наетите работници чрез предприятие, което осигурява временна работа по отношение условията на труд, възнаграждението, социалното осигуряване, професионалното обучение, информирането и консултирането, колективното трудово договаряне, равното третиране с другите работници и служители, основанията за прекратяване на договора и др. Определят се и задълженията на работника или служителя към двата субекта. Въвежда се ново основание за прекратяване на трудов договор без предизвестие с допълнение в чл. 327 на Кодекса на труда.
Законопроектът предвижда предприятията, които осигуряват временна работа да осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта. Във връзка се предлагат разпоредби в Закона за насърчаване на заетостта, с които се уреждат реда, условията и изискванията към предприятията, които осигуряват временна работа, както и казусите за прекратяване на дейността. Подробно е регламентирана и процедурата по регистрацията, задълженията на Агенцията по заетостта, която води публичен регистър на предприятията, които осигуряват временна работа. Законопроектът въвежда и съответни санкции при извършване на дейност по осигуряване на временна работа без регистрация, както и редът за осъществяване на контрол по спазване на трудовото законодателство от предприятията ползватели.
Предлагат се и текстове по отношение на ползването на неплатения отпуск за отглеждане на малко дете за споделяне на правата и задълженията между родителите (осиновителите), както и право на работника и служителя да предложи на работодателя изменения в продължителността и разпределението на работното време за по-плавно завръщане на работа. С тези текстове се въвеждат и изискванията на Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение, сключено между социалните партньори на европейско равнище.
Законопроектът урежда сключването и прекратяването на срочен трудов договор за срока на дългосрочна командировка в задгранично представителство на Република България в чужбина по Закона за дипломатическата служба.
Законопроектът съдържа и разпоредби, с които се усъвършенства защитата на трудовите и социалните права на работниците и служителите, както и ефективността на контролната дейност на Инспекцията по труда. Предвиждат се права за контролните органи при определени обстоятелства да обявяват сключени трудови договори за непълно време за договори за нормална продължителност на работното време. Също така са предвидени и отговорности на работника и служителя при предоставяне на работна сила без сключен договор. С тези разпоредби се цели постигането на превантивен дисциплиниращ ефект и ограничаване на сивата икономика.
Законопроектът предлага текстове за прецизиране на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище, с които се постига усъвършенстване на нормативната уредба на социалния диалог. Предлаганите промени целят значително завишаване на количествените критерии за национално представителните организации, като се усъвършенстват и изискванията за покритие в отделните икономическите дейности, което от своя страна да гарантира реална представителност и ефективен тристранен диалог в съответствие с препоръките на Европейската комисия в областта на социалния диалог.
Представителите на ПП ГЕРБ подкрепят законопроекта, защото с него се уеднаквяват изискванията на общностното и българското законодателство в областта на труда. Считат, че въвеждането на възможността за наемане чрез предприятия осигуряващи временна работа в условия на безработица ще допринесе за ограничаване спада в заетостта при постигането на баланс между гъвкавост и сигурност на пазара на труда. Специално бе подчертано, че предлаганите разпоредби са резултат от продължителния диалог между социалните партньори и правителството.
Представителите на Коалиция за България изразиха подкрепата си относно разпоредбите, с които се въвежда дейността на предприятията, осигуряващи временна работа. Същевременно изразиха и резервите си по редица предложения на законопроекта, сред които отпадането на основанието за прекратяване на трудовия договор с лице, навършило пенсионна възраст, без предвиждането на съответни разпоредби в Закона за държавния служител, както и по отношение на отговорностите на работниците и служителите за работа без трудов договор.
Представителите на синдикалните организации подкрепят законопроекта, но имат резерви по отношение на възможността за сключване на т.нар. „верижни трудови договори”. Считат за необходимо да се създаде гаранционен фонд, от който да се изплащат възнаграждения при престой, както и да се приложат диференцирани прагове за изпращане на временна работа, за да не допуска заместване на постоянни работни места с временни работни места.
Представителите на работодателските организации подкрепят законопроекта, но считат, че разпоредбите относно предприятията за осигуряване на временна работа съдържат множество ограничения, които следва да отпаднат и по-специално това се отнася до квотните ограничения и видовете договори. Също така считат, че разпоредбите, предвиждащи административно-наказателна отговорност при осъществяване на дейност без регистрация следва да влязат в сила най-малко три месеца след влизането на закона в сила.
В хода на дискусията подробно бяха обсъдени критериите за представителност на социалните партньори, като от страна на национално представителните организации на работодателите бяха изказани нееднозначни и противоречиви мнения, от липсата на необходимост за тяхната промяна до подкрепа на предложените нови критерии, с които ще се постигне по-прозрачно и реално представителство на българския бизнес.
След гласуване с резултати: „За” - 9 гласа, „Против” – няма и „Въздържал се” – 6 гласа,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-75, внесен от Министерски съвет на 11. 11. 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ