Д О К Л А Д

по проект на решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010 г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10. 02. 2012 г.

---

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 29 февруари 2012 г., разгледа и обсъди проект на решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010 г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10. 02. 2012 г.

Докладът за развитие на младежта за 2009-2010 г. бе представен от г-жа Яничка Труева, директор на дирекция „Младеж” в Министерство на образованието, младежта и науката, която подчерта, че той е изготвен в изпълнение на Решение на Народното събрание от 3 април 2002 г.

Докладът е структуриран в два раздела, засягащи:
 Демографските процеси в България през отчетния период и основните тенденции в тяхното изменение;
 Приоритетни области.

Структурата е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в България. Информацията е базирана на индикатори за идентифициране и анализ на състоянието на младежта, предприетите мерки и дейности от страна на институциите и общините в страната.

Докладът се базира на данни от две осъществени през 2009 г. и 2010 г. национално представителни социологически проучвания сред младежи на възраст 15-35 г., както и на данни от предходни подобни социологически проучвания и информация от държавни институции, отговорни за различни секторни политики. Документът се базира и на годишните доклади за младежта до този момент за периода 2002 – 2008 година. Използвани са данни от Националния статистически институт, както и други изследвания за младежта.

Докладът очертава както позитивни, така и негативни тенденции в девет основни области, структуриране в девет приоритета, които обхващат 21 индикатора, определящи развитието на младите хора като активни граждани на България, Европа и света.

Анализът на демографския и социалния статус на населението, по данни на НСИ, очертава няколко проблема: задържащо се високо ниво на смъртност; ниска раждаемост; по-ниска продължителност на живота в сравнение с другите европейски страни; отрицателно външно-миграционно салдо.

Най-обезпокояващ е показателят коефициент на демографско заместване, което е съотношението между броя на населението на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) към излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.). Докато през 2001 г. всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст са били замествани от 124 души влизащи в трудоспособна възраст, то през 2008 г. това съотношение се обръща и всеки 100 души излизащи са замествани от 91 влизащи. Това съотношение застрашително се влошава през 2009 г. и влизащите вече са 82, а през 2010 г. те са само 74 души, което показва застрашителна стагнация по отношение на подмладяването и развитието на трудоспособното население.

В обхвата на компетенции на Комисията по труда и социалната политика попада материята от Приоритет I „Създаване на благоприятна, насърчаваща и подкрепяща среда за качествена професионална реализация на младите хора в България”, Приоритет IV „Превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение” и Приоритет VII „Развитие на младите хора в малките населени места и селските райони”.

Приоритет I, индикатор „Заетост при младите хора” съдържа анализ на състоянието на пазара на труда и отражението на икономическата криза върху заетостта на младежите. Докато коефициентът на заетост при младите хора на възраст между 15 и 24 г. през 2009 г. е бил 24.8 на сто, то през 2010 г. той намалява на 22.2 на сто. За възрастовата група между 25-34 г. коефициентът на заетост бележи най-значително намаление – с 3- процентни пункта през 2009 г. и 4.4-процентни пункта през 2010 г. Най-висок е коефициентът на заетост на младежите с висше образование и най-нисък на тези с начално и по-ниско образование. Ниският процент на заетост сред младите хора на възраст 15-24 г. е резултат най-вече от ниската им икономическа активност. Изследване в страните от Европейския съюз сочи, че 74 на сто от младежите в България имат положителна нагласа към работа в чужбина.

Докладът съдържа предприетите мерки, финансирани от бюджета на Министерството на труда и социалната политика, за повишаване на професионалната мобилност и улесняване на прехода от образование към заетост, по които през 2009 г. са включени общо 448 младежи, а през 2010 г. те са общо 669 лица. По схеми, финансирани със средствата от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за подобряване на професионалните характеристики на заетите и повишаване на пригодността им за осигуряване на устойчива заетост, делът на включените млади хора през 2009 г. е бил 39.3 на сто, а през 2010 г. е 42.1 на сто.

Приоритет I, индикатор „Безработица сред младите хора” сочи, че в края на месец декември 2010 г. безработицата във възрастовата група 15-29 г. е 26.5 на сто при средно за страните от ЕС 20.2 сто. Запазва се дългогодишна трайна тенденция с най-висок относителен дял (67.2 на сто) сред безработните младежи до 24 г. да са тези без квалификация, като голямата част от безработните са от ромски етнически произход, а 40 на сто от тях никога не са започвали работа.

За решаване на тези проблеми предприетите мерки са били основно насочени към провеждане на активна политика за насърчаване на заетостта, финансирана от Държавния бюджет и Европейския социален фонд и през 2010 г. е осигурена заетост на общо 39 215 млади хора е осигурена заетост.
В Приоритет I, индикатор „Самонаемане и предприемачество” анализира ниската активност в областта на предприемачеството сред младите хора в България, което се дължи на липсата на достатъчно умения, опит и ресурси за стартиране на собствен бизнес.

Предприети са мерки за обучение и създаване на предприемаческа култура сред младежите от учебно-тренировъчни фирми с подкрепата и участието на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. В създадените с подкрепата на Програмата на ООН бизнес центрове по проект „Заетост чрез подкрепа на бизнеса” – JOBS са предоставени през 2009 г. 28 439 броя услуги и са обучени 7 425 лица от 60 общини.

В Приоритет IV „Превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение” са разгледани съществуващите мерки за социално включване на младите хора в риск на възраст от 18 до 25 години.

Детайлно са описани услугите в общността, подходящи за младежи на възраст от 18 до 25 години в риск, особено за интегрирането им с мерките за закрила на детето. Към декември 2010 г. в страната функционират общо 123 жилища от резидентен тип - делегирани от държавата дейности, предлагащи услуги на лица, напуснали специализирани институции. Докладът прави преглед и на създадената социална инфраструктура за провеждане на политиките за социално включване и предвижданото развитие от 2015 г. с реализирането на Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Република България”.

Приоритет VII „Развитие на младите хора в малките населени места и селските райони” разглежда състоянието на заетостта и безработицата сред младите хора в селските райони в сравнение с тези от градовете. Икономическата активност на младежите, живеещи в градовете, е с 5 на сто по-висока от тази на младежите от селата през 2009 г. и намалява през 2010 г. до 2.6 на сто. Най-голям е процентът на безработни млади хора в селата – 23.3 на сто и в малките градове – 14.9 на сто, докато в градовете техният процент е 10.1 на сто. Съществена е и разликата във възможностите за комуникация и достъп до информация, като независимо от бързото навлизане на новите технологии 53 на сто от младите хора в селата не разполагат с компютър и достъп до Интернет.

След проведено гласуване с резултати: „За”- 12 гласа, „Против” – няма, „Въздържал се”- 1 глас,

Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:

Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010 г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ