КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
23/05/2012 първо гласуване
Д О К Л А Д
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерски съвет на 10.05.2012 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 23 май 2012 г., разгледа и обсъди законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерски съвет на 10 май 2012 г.
На заседанието присъства г-н Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, който представи законопроекта и мотивите към него.
Г-н Мирославов поясни, че Спогодбата е подписана на 29 септември 2011 г. в Белград и с решение № 362 от 10 май 2012 г. е одобрена от Министерски съвет.
Разработването на Спогодбата е породено от променената политическа конюнктура и икономически отношения в Балканския регион, при зачитане на принципите и нормите на международното право и на правото на Европейския съюз в областта на социалната сигурност.
В съответствие със съвременните реалности Спогодбата урежда социалните права на българските граждани, които живеят или работят в съседна Сърбия, както и реда за развиване на дейност на фирмите, работещи в двете страни. Спогодбата има за цел да се създадат по-благоприятни условия за развитие на икономическите връзки и свързаните с тях социално-икономически права на гражданите от договарящите се страни.
За българската страна Спогодбата се отнася за следните видове обезщетения: за медицинските услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване; за медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване; за държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, старост, инвалидност, трудова злополука, професионална болест, безработица, смърт и за семейните помощи за деца.
За сръбската страна Спогодбата покрива обезщетенията за: здравно осигуряване и здравна помощ, майчинство, пенсионно и инвалидно осигуряване, трудови злополуки и професионалните болести, безработица, детски добавки.
Във връзка с приложимото право като общ принцип е възприето прилагането на правните разпоредби на държавата, на чиято територия лицето упражнява трудовата си дейност. Предвидени са изключения от това общо правило – в случаите на командироване, пътуващ персонал на транспортни предприятия, персонал на дипломатически и консулски представителства и др.
Паричните обезщетения, отпуснати съгласно законодателството на договарящата държава, се изплащат на правоимащите лица, които имат пребиваване в другата договаряща държава, като те не могат да бъдат намалявани, изменяни, спирани или прекратявани по съображение, че правоимащото лице е с пребиваване на територията на другата договаряща страна. Тези разпоредби не се прилагат за граждани на Република България по отношение на паричните обезщетения за безработица, помощта при смърт и семейните помощи за деца, а за граждани на Република Сърбия по отношение на минималната пенсия, детските добавки, паричните обезщетения за безработица и помощите при смърт.
В проекта на спогодбата са уредени и обезщетения в натура (медицински услуги и лекарства).
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото и продължителността на обезщетенията от видовете, включени в материалния обхват на Спогодбата. Ще се зачитат и периоди, придобити преди влизане в сила на тази нова Спогодба.
Спогодбата влиза в сила от първия ден на втория месец, следващ месеца, в който са разменени ратификационните документи, като от този ден се прекратява действието на Конвенцията по социалното осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия, сключена на 18 декември 1957 г. в Белград.
Едновременно със Спогодбата влиза в сила и Административното споразумение за прилагане на спогодбата, сключено между компетентните органи на двете страни на 19 септември 2011 г. в Белград.
Спогодбата се сключва за неопределено време, като всяка от договарящите страни може да я денонсира най-късно до три месеца преди изтичане на текущата календарна година, по съответния ред и при запазване на правата, придобити до деня на прекратяване на нейното действие.
На основание чл. 85, ал.1, т. 4, 5, 6 и 8 от Конституцията на Република България Спогодбата подлежи на ратификация от Народното събрание, защото поражда финансови задължения за Република България, предвижда участие на държавата в арбитражно уреждане на спорове, урежда правото на обществено осигуряване и произтичащите от него права, като основно право на човека и изрично предвижда ратификация.
След гласуване с резултати: „За” – 11 гласа, „Против” и „Въздържали се” няма,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да ратифицира със Закон Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерски съвет на 10.05.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ