Д О К Л А Д

по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 254-01-94, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 19.09.2012 г.

---

Комисията по труда и социалната политика, на свое заседание, проведено на 24 октомври 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 254-01-94, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 19 септември 2012 г.

В заседанието участваха: от Министерството на труда и социалната политика: г-н Тотю Младенов – министър, г-н Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” и г-жа Петя Малакова, главен експерт в същата дирекция; от Националния осигурителен институт: г-н Бисер Петков - управител и г-жа Снежана Малакова от отдел „Правен”. Присъстваха и г-н Ивайло Иванов, изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане и г-н Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите, както и представители на социалните партньори и други организации на гражданското общество.

Законопроектът бе представен от г-н Волен Сидеров, който изтъкна, че с него се цели да се повишат доходите от труд. Във връзка с това се предлага промяна в механизма за определяне на минималната работна заплата за страната, като при нейното определяне се отчита средната минимална работна заплата за държавите-членки на Европейския съюз, която действа като минимален ограничител. Също така се предлага този подход да се приложи и спрямо видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и други обезщетения по трудовото правоотношение.

Според вносителите с провеждането на тази политика ще се повишат доходите от труд, ще се намалят разликите със заплащането в България и редица държави-членки, както и ще се стимулира потреблението, което ще допринесе за икономически растеж и намаляване на сивия сектор.
Същевременно ще се повиши степента на социална защита, доколкото някои социални плащания отчитат размера на минималната работна заплата. В допълнение ще се повиши производителността на труда и прозрачността при определянето на конкретния размер на минималната работна заплата.

На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище от съответните ресорни министри, Националния съвет за тристранно сътрудничество и национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

В своите становища заместник министър-председателя и министър на финансите и министъра на труда и социалната политика не подкрепят предложения законопроект и привеждат редица аргументи от икономическо, социално, съдържателно и процедурно естество. Сред тях са посочени: липсата на икономически мотиви за необосновано повишаване на минималната работна заплата, която ще окаже чувствителен натиск върху повишаването на всички доходи от труд; нарушаване на диференциацията между минималната и средната работна заплата, както и дисбаланс в заплащането на висококвалифицирания и нискоквалифицирания труд. Набляга се на икономическите фактори при определянето на минималната работна заплата, сред които производителност на труда, равнище на БВП, добавената стойност, както и липсата на положителен ефект върху икономическата система от предложеното увеличение. Подчертани са предприетите мерки за увеличаване на минималната работна заплата през 2011 г. и 2012 г., както и предстоящото й повишение от началото на 2013 г. Също така е изразена принципна подкрепа за промяна на механизма за нейното определяне, като дискусията по долния и горния ограничител е интензивна и все още не е приключила. Липсват финансова обосновка и оценка на въздействието, особено по отношение на частния сектор и малките и средните предприятия. Изразени са опасения относно прилагането на предложения механизъм, произтичащи от трудностите по количественото определяне на „средната минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз”.

В становищата на организациите на национално представителните организации на работодателите се съдържат сериозни опасения от реализирането на предложенията, като се набляга на регистрирания ръст на разходите за труд в България и евентуалните негативни последици от прилагането на предложения механизъм. Изразени са принципни позиции, че определянето на минималната работна заплата следва да отчита по-тясно икономически фактори, основния сред които е производителността на труда и не следва механично да отчита средни стойности в Европейския съюз, защото те не са релевантни на икономическата конюнктура в страната.

Национално представителните организации на работниците и служителите приветстват идеята на вносителите за увеличаване на доходите от труд, но изразяват резерви относно предложения механизъм и считат, че освен трудности от техническо и терминологично естество, той съдържа и противоречие, което е обусловено от автоматичното действие на механизма и решението на Министерския съвет във връзка с определянето на минималната работна заплата. Предложения механизъм не отчита състоянието и динамиката на икономическото развитие на страната, премахва се възможността за гъвкава реакция съобразно динамично изменящите се икономически условия и се ограничават възможностите на държавата да осъществява функцията си по закрила и ефективно регулиране на трудовите отношения.

В хода на обсъждането на законопроекта народните представители, представителите на правителството и на социалните партньори акцентираха върху необходимостта от предприемането на мерки за изготвянето на механизъм за формиране и определяне на минималната работна заплата, при отчитане на основни икономически и социални показатели. Подчертана бе целесъобразността от единни и приемливи законодателни инициативи за насърчаване на производителността и благоприятна икономическа среда при гарантиране трудовите права на работещите. Положителна оценка бе поставена на инициативата за провеждането на дискусия в Народното събрание за механизма и факторите за определяне на доходите от труд и минималните социални стандарти в тази област. Същевременно народните представители от всички парламентарни групи изказаха различни опасения, свързани с прилагането на предложения механизъм.

След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „За” и „Против” – няма, „Въздържали се” – 15 гласа,

Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:

Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 254-01-94, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 19.09.2012 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ