Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на ДОО за 2008 г. , внесен от Националния осигурителен институт

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л

На 16 септември 2009 г., сряда, от 15,05 ч., се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика. То беше открито и ръководено от председателя госпожа Емилия Масларова.
* * *
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Добре дошли, уважаеми колеги! Добре дошли на гостите! Добре дошли на управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт, на госпожа Митрева – заместник-министърът на труда и социалната политика, на заместник-председателя на Сметната палата, на нашите социални партньори, които имат днес доста напрегнат ден. По същата тема днес имаше обсъждане в Икономическия и социален съвет.
Колеги, раздаден ви е следният
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет и изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване през 2008 г., внесен от Националния осигурителен институт на 22 май 2009 г.
2. Разни.

Госпожо Митрева, в Комисията по труда и социалната политика имаме желание да получавате дневния ред в понеделник, най-късно във вторник. Ще направим всичко възможно още в петък, ако няма нещо спешно, министерството и съответно структурите към министерството, разбира се и Националният осигурителен институт да получават своевременно дневния ред. Не винаги обаче това зависи от нас. Миналата седмица председателят на Народното събрание госпожа Цецка Цачева постави въпроса пред всички председатели на комисии в парламента. Ще направим всичко възможно да получавате своевременно дневния ред, за да планирате своето време, както и експертите от институциите. Това за съжаление не зависи само от нас, а от спешно подадените материали. Благодаря за отзивчивостта, за вашето присъствие тук.
Моля да гласуваме дневния ред.
За 11, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Мисля, че трябва да стане традиция честването на нашите рожденици. Искам да поздравя госпожа Шилекова и господин Костов, които имаха в изминалата седмица рождени дни. Бъдете живи и здрави! Най-добри пожелания от ръководството и от цялата комисия, предполагам и от всички тук присъстващи! (Шум, ръкопляскания, оживление.)
Уважаеми колеги, знаете, че в изпълнение на Закона за бюджета на ДОО и съгласно Кодекса за социално осигуряване Националният осигурителен институт изпълнява политиката в областта на държавното и обществено осигуряване и изпълнява бюджета на ДОО. Разбира се, Националният осигурителен институт отчита своята дейност пред Народното събрание. Годишният отчет за изпълнението на бюджета на ДОО се изготвя от НОИ, приема се от Надзорния съвет на НОИ и се внася в парламента. Нашата комисия заедно с Комисията по бюджет и финанси са комисиите, които ще внесат съответен доклад.
Внесеният днес отчет е обсъден от Надзорния съвет на НОИ на 19 май т.г. Представен е и на Сметната палата за изготвяне на становище. Сега ни предстои да гледаме този отчет. Искам да ви информирам, че миналия път отложихме гледането на отчета на НОИ за изпълнението на бюджета, защото той трябва да се гледа заедно с държавния бюджет. Консултирахме се с председателката на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова. Оказа се, че отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 2008 г. ще бъде готов към края на септември. Затова решихме, тъй като двете комисии ще имат самостоятелни доклади, да го разгледаме своевременно сега, когато няма други спешни законодателни инициативи и да си свършим нашата работа. Това е причината днес да гледаме този отчет за изпълнението на консолидирания бюджет на ДОО за 2008 г. Тези уточнения съгласувахме с ръководството на нашата комисия и с председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Има думата господин Ушев – управител на НОИ.
СОТИР УШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожо и господин заместник-председатели, дами и господа народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика към Четиридесет и първото Народно събрание, дами и господа! Позволете ни преди разглеждането на отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. да ви запозная накратко с най-важните политики, реализирани чрез изпълнението на бюджета на ДОО през 2008 г.
Първата основна политика, която се реализира чрез изпълнението на този бюджет, е значително повишаване на пенсиите в номинално и реално изражение. Политиката първоначално беше осъществена чрез увеличаване на пенсиите от 1 юли миналата година с 10,35%. Впоследствие в резултат на преизпълнение на приходите на бюджета на ДОО и на държавния бюджет през 2008 г. правителството предприе допълнителни мерки за увеличаване доходите на пенсионерите, а именно преизчисляване от 1 октомври 2008 г. на пенсиите за трудова дейност и осигурителен доход за 2007 г. с 398,17 лв. с цел решаване на проблемите с тяхното остаряване, за което бяха необходими близо 90 млн. лв.
Имаше изплащане на еднократна допълнителна сума в размер на 50 лв. към пенсиите за трудова дейност за месец ноември, които след преизчислението от 1 октомври 2008 г. бяха в размер до 113,49 лв. Затова бяха одобрени допълнителни средства в размер на 17,5 млн. лв. Изплатени бяха допълнителни суми в размер на 150 лв. към пенсиите за месец декември за всички пенсионери, чиито пенсии са отпуснати с начална дата до 31 декември същата година.
Друга политика, която се реализира с изпълнението на Закона за бюджета на ДОО за 2008 г., беше нарастването на приходите от осигурителни вноски. Този резултат беше постигнат с увеличение на осигурителната база, осигурителния доход в това число минималния и максималния осигурителен доход и максималните осигурителни прагове на заетите в икономиката чрез постепенно намаляване дела на сивата икономика. В резултат на тези мерки преизпълнението на приходите по Закона за бюджета на ДОО тези приходи се увеличи със 447,7 млн. лв.
Друга политика, която се реализира чрез изпълнението на бюджета, е повишението на ефективността и качеството на услугите на осигурителите и бенефициентите на Националния осигурителен институт. На първо място тук е усъвършенстването на технологията на предоставянето на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на малко дете и помощи от държавното обществено осигуряване.
На второ място, продължи изграждането на архивното стопанство на Националния осигурителен институт, като архивното стопанство реализира концепция за централизирано приемане, съхраняване и използване на разплащателни трудови правни документации за прекратени осигурители без правоприемник.
На трето място, през 2008 г. се работеше по усъвършенстване на информационната система на Националния осигурителен институт, за повишаване нивото на информационна сигурност, а така също и за нейното усъвършенстване.
Следващата политика, която се осъществи при изпълнението на бюджета на ДОО за 2008 г., беше по-ефективен контрол върху поведението на осигурителите и осигурените лица за спазването на трудовото и осигурително законодателство. На първо място, представители на НОИ като членове на съставите на ТЕЛК дадоха своите резултати за подобряване на медицинската експертиза и при определяне на крайно намалената работоспособност. Затова спомогна и засиленият контрол от страна на НОИ както върху документите при отпускане на нови пенсии, така и върху експертните решения на ТЕЛК.
На второ място, поемането изцяло в процеса на предоставянето на обезщетения и помощи от органите на НОИ създаде предпоставки за засилване на контрола от страна на осигурителната институция не само в областта на експертизата на трайната неработоспособност, но и в експертизата на временната неработоспособност. Националният осигурителен институт осъществяваше непрекъснат контрол върху издаването на първичните документи. Контролната дейност по експертизата за временна нетрудоспособност се осъществяваше от лекари, експерти по експертизата на временната нетрудоспособност в териториалните поделения на НОИ, вследствие на което се наблюдаваше тенденция към увеличаване на отменените поради неправилно издаване болнични листове.
Фактическото изпълнение на бюджета на ДОО за 2008 г. показа, че са постъпили приходи в размер на 4 млрд. 234 млн. 485,5 хил. лв. или изпълнението на плана е в размер на 111,82 на сто. Изразходвани са средства в размер на 6 млрд. 451 млн. 409,6 хил. лв., като тук са включително средствата за всички допълнителни политически решения в областта на пенсиите. Изпълнението представлява 106,47 на сто. В края на годината е реализиран остатък по валутните сметки на НОИ в размер на 11 млн. 661 хил. лв.
Моля да дадете думата на подуправителя госпожа Весела Караиванова, която да направи отчет за изпълнението на бюджета на ДОО за 2008 г.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми социални партньори, гости, представители на пенсионерските организации! Няма да повтарям казаното от господин Ушев, а на следващите слайдове ще дам повече цифри със съответните анализи.
Преди да разгледаме изпълнението на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване искам да ви запозная като въведение с основните макроикономически параметри, заложени при разработването на бюджета за 2008 г., за да преценим какво отчитаме в момента като изпълнение.
Брутен вътрешен продукт – 61 млрд. 711 млн. лв.; средномесечна брутна работна заплата – 499 лв.; среден месечен осигурителен доход – 464 лв.; средногодишна инфлация – 6,9% и минимална работна заплата – 220 лв.
Какво е характерно за отчет 2008 г., който отчитаме в момента?
Минималната работна заплата – 220 лв.; доходът за самоосигуряващите се лица от 220 се увеличи на 240 лв.; максималният осигурителен доход, който беше 1400, стана 2000 лв. Запази се съотношението за разпределение на осигурителната вноска – един много важен показател – между осигуреното лице и осигурителя. През 2007 г. той беше 60 към 35; 2008 г. бюджетът беше разработен 60% за работодателя, 40% за осигуреното лице.
Изпълнението на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване, на слайда виждате прихода, разхода и субсидията от централния бюджет. Няма да повтарям казаното от управителя на НОИ за разширения обхват на осигурените лица, за повишаване на минималните осигурителни прагове с 26%, повишаване на максималния осигурителен доход от 1400 на 2000 лв., което всъщност спомогна за повишаване приходите във фондовете на държавното обществено осигуряване.
Приходите, по план има 3 млрд. 787 млн. лв.; изпълнение, отчет за 2008 г. – 4 млрд. 234 млн. Оттук се вижда преизпълнението на приходната част. Дължа да отбележа, че от това преизпълнение ние изплатихме еднократните добавки към пенсиите за месец ноември и месец декември на лицата, за които нямаше увеличение след преизчислението на база на средноосигурителния доход за 2007 г.
В разходната част на бюджета по план има 6 млрд. 59 млн. лв., по отчет има 6 млрд. 451 млн. лв. Тук има преразход, който се покрива от излишъците в останалите фондове и чрез субсидия от централния бюджет.
В Закона за бюджета на ДОО за 2008 г. по отчет субсидията е 1 млрд. 974 млн. лв., по план – 1 млрд. 974 млн. лв., за да се балансира на нула, за да се изравнят.
На следващия слайд сме дали макропоказателите при изпълнението на държавния бюджет. Виждате влиянието на ръста на брутния вътрешен продукт. По план имаме 6,4%, за съжаление отчитаме 6%. Инфлацията в средногодишен размер е 6,9%, отчетът е 12,3%. Това са показатели, чрез които правим осъвременяване на пенсиите от 1 юли м.г. с процента на нарастване на средния осигурителен доход 50%, и 50% от размера на инфлацията.
Средната работна заплата при план 499 лв. отчитаме 524 лв., тоест има повишаване на средната работна заплата, оттам и приходите, които идват в осигуряването. Минималната работна заплата, записана в бюджета, 220 лв., отчитаме също 220 лв.
За безработицата при заложени 6,7% отчитаме по-ниска 6,3%, което проявление по-нататък дава резултат в приходите във Фонд „Безработица”, който за 2008 г. е на положително салдо.
Какви са характеристиките на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г., който отчитаме днес? Преизпълнение на приходите и недопускане на по-голям дефицит спрямо планирания. Това ни дава възможност да осъществим допълнителните мерки в областта на пенсиите, които бяха осъществени, както казах, за собствена сметка на системата на ДОО, повишаване събираемостта на осигурителните вноски – 441 млн. лв. в повече спрямо плана.
Има ниска административна издръжка. На предишното заседание на Комисията по труда и социалната политика също стана въпрос, че административната издръжка на НОИ е 1,24% към всички разходи, които осъществява системата. Едно сравнение: между 3 и 5% е административната издръжка на сродни осигурителни институции като нашата.
Казахме за номиналното нарастване на пенсиите с 21,8%, в реално изражение 8,4%.
На следващия слайд виждате броя на осигурените лица и тяхното изменение спрямо 2007 г. – бройка, среден осигурителен доход, брой на пенсионерите, брой на пенсиите и средната пенсия на един пенсионер. Осигурените лица са 2 млн. 851 хил. лв. Спрямо 2007 г. имаме намаление с 0,4 пункта. Средният осигурителен доход е 556 лв., изменение спрямо 2007 г. с 25%, заради изпълнените мерки, които споменах. Намален е броят на пенсионерите – -2,26% спрямо предходните години. За да стане по-ясно, винаги сме коментирали това, намаленият брой на пенсионерите не идва вследствие на висока смъртност, а вследствие продължаването на реформата. Знаете, че през 2009 г. постепенно на определени стъпки на една година, включително тази мярка действа за 2008 г., възрастта за пенсиониране на жените се повишаваше с шест месеца. Оттам идва и това намаляване на броя на пенсионерите. Тук играят роля и повишената продължителност на живот, активността на възрастните хора на трудовия пазар. Стимулирахме отложеното пенсиониране допълнително с бонус 3%, който носи след това допълнителни средства при преизчисляване на пенсиите. Знаете, че всеки пенсионер може да получи няколко пенсии. Броят на пенсиите за 2008 г. е 2 млн. 670 хил. лв. Тук също отчитаме изменение вследствие на засилените контролни мерки, които предприе НОИ, включително и законодателни, за ограничаване на инвалидните пенсии.
Виждате нарастването и реалното нарастване на средната пенсия на пенсионер, средно за 2008 г. – 208,77 лв., с реално изменение 21,76%.
В консолидирания бюджет приходите са увеличени със 111,82% над планираните, остатъкът в края на годината е 11 млн. лв. Изразходваната субсидия от централния републикански бюджет е в рамките на плана, предвиден в Закона за бюджета на ДОО. В разходите имаме преразход – 6% от планирания. Общите разходи за пенсии, обезщетения и помощи без допълнителната сума, за която споменах към пенсиите, е 6 млрд. 101 млн. лв., тоест 100,7% над планираните. Разходите само за пенсии са 5 млрд. 634 млн. лв., което представлява 106,2% от планираните.
На следващия слайд са посочени трансферите и субсидиите от централния републикански бюджет за ДОО и дефицитът на ДОО. Дадена е годината – от 2000 г., когато всъщност стартира реформата, до 2008 г., която отчитаме в момента. Дали сме дефицита, който се равнява на брой месечни плащания за пенсии. За 2000 г. дефицитът се равнява на разхода за пенсии за един месец и 15 дни; виждате нарастването му през следващите години; през 2008 г. бюджетът, който в момента отчитаме, е субсидия се равнява вече на разход за пенсии за 4 месеца и 14 дни – една негативна тенденция.
Структурата на приходите и разходите на консолидирания бюджет на ДОО, отляво е структурата на приходи от осигурителни вноски. Най-голям е делът на приходите от осигурителни вноски – 61,33% от работодателите. Следват личните осигурителни вноски – 33,71%. Вноските от самоосигуряващи се лица – 4,16%. За съжаление виждате ниския процент от вноски на самоосигуряващи се лица. За всички нас е ясно, че едва ли самоосигуряващите се лица живеят с доход от 240 лв. Сега правилната стъпка е в посока на увеличение на дохода на самоосигуряващите се лица на 420 лв., която очакваме да се приеме от пленарната зала, за да разработим бюджета за 2010 г. на тази основа.
Другата част от таблицата включва не само приходи от осигурителни вноски, но и приходи от главници по ревизионни актове за начет, които влизат в приходите на държавното обществено осигуряване. През 2006 г. стартира единната Национална агенция по приходите, която пое събирането на осигурителните вноски. За ревизионните актове, съставени от Националния осигурителен институт от 31 декември 2005 г. до момента приходите също постъпват във Фонд „Пенсии”. Мога да ви дам данни каква част от приходите събира Националната агенция по приходите, каква част – Агенцията за държавни вземания. Националната агенция по приходите, по план – 10 млн. лв., събрани суми от контролните органи на НАП по главница при план само за главница 25 млн. лв. са постъпили 17 млн. лв., изпълнението е 67% спрямо 2007 г., когато имаме подобрение на изпълнението на постъпили суми от контролните органи на Националната агенция по приходите.
Същото е положението с Агенцията за държавни вземания, при план 22 млн. лв. са събрани 16 млн. лв. или 74,58%. За съжаление през 2007 г. от Агенцията за държавни вземания отчитахме нисък процент на изпълнение на предвидените суми.
На следващия слайд са основните резултати от политиките в пенсионното дело, социалната пенсия и нейното осъвременяване от 1 юли 2008 г.; преизчисляването от 1 октомври 2008 г.; средният годишен размер, както номиналното и реалното изменение спрямо 2007 г. Максималната пенсия виждате, че вече е 490 лв. Споменах за увеличаването на максималния осигурителен доход от 1400 на 2000 лв. Всички вие знаете, че максималната пенсия е 35% от максималния осигурителен доход, но за предходната година. За 2009 г. ние ще отчетем максимална пенсия 700 лв. на база на повишения максимален осигурителен доход.
На следващия слайд е разпределението на разходите за пенсии. Най-голям е делът на пенсиите за сметка на дела на държавното обществено осигуряване, пенсиите за сметка на републиканския бюджет, пенсиите по международни спогодби. Пенсиите за сметка на републиканския бюджет са следните: социална пенсия за инвалидност, социална пенсия за старост, персоналните пенсии, пенсиите за особени заслуги – тези, които не са свързани с осигурителни вноски.
Друг показател, благодарение на който правим много добри анализи на разходите за пенсия като процент от брутния вътрешен продукт, отново е даден от 2000 г. при стартирането на реформата и отчета към 2008 г.: разходи за пенсии, брутен вътрешен продукт и процентното изражение на разходите за пенсии към брутния вътрешен продукт. През 2000 г. имаме разходи за пенсии от 9,4% към брутния вътрешен продукт и отчитаме през 2008 г. 8,4% – една много добра година по отношение изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване, благодарение на която станаха и тези промени за повишаване доходите от пенсии.
На следващия слайд е един много важен коефициент на заместване на дохода за периода, средната пенсия и средния осигурителен доход. Става въпрос за декларирани, не за реални доходи на осигурените лица. Периодът отново е 2000 г., 2008 г., по-дълъг период от време, за да може ясно да се проследи как се движи коефициентът на заместване на дохода за периода. Две хиляди и осма година отчитаме 53,5% коефициент на заместване на дохода.
Структурата на разходите за обезщетение за 2008 г. е дадена на следващия слайд: обезщетения за общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, майчинство, профилактика и рехабилитация, обезщетения при безработица и помощи при смърт. Да напомня, че вноската за обезщетението за безработица е 1%; за трудова злополука и професионална болест вноската е изцяло за сметка на работодателя; 3,5% вноска за общо заболяване и майчинство. Най-голям – 44,45% е разходът за майчинство.
През 2008 г. има увеличение на периода и на разходите за безработица.
Контролът по експертизата на трайно намалената работоспособност през 2008 г. е дълго обсъждана тема в Комисията по труда и социалната политика. Благодарение на дебатите тук се приеха редица законодателни промени, които позволиха да се ограничат разходите за инвалидни пенсии, да се затегне контролът по отношение постановяването на експертни решения. Това се вижда на този слайд. ТЕЛК-овете са постановили 204 144 пълни експертни решения, което е с 3717 броя по-малко в сравнение с 2007 г. Лекарите – представители на Националния осигурителен институт в Националната експертна лекарска комисия, са участвали в постановяването на 8356 експертни решения. От тях 32,2% са обжалвани от контролните органи на НОИ. Вижда се и дейността на медицинските комисии, как постепенно намаляват решенията с висока степен на инвалидност, които дават допълнителна възможност за получаване на редица социални придобивки, данъчни облекчения.
Териториалните поделения на Националния осигурителен институт и тяхната дейност по отношение обжалване на болничните листове е вследствие на добрата работа с районните здравни центрове, с медицинските комисии, с Българския лекарски съюз, помощта на синдикатите и, отново подчертавам – Комисията по труда и социалната политика.
Тази дейност на контролните органи и ръководството на НОИ ще продължи и занапред. Ще се стараем да ограничаваме ползването на обезщетения за временна неработоспособност вследствие издаването на неверни, неистински документи, с които се злоупотребява.
За профилактика и рехабилитация през 2008 г. ще кажа малко повече за програмата, осъществявана от Националния осигурителен институт, съответно и заведенията, в които се осъществява. Има търговско дружество „Профилактика и рехабилитация”. Собственик на капитала му е Националният осигурителен институт. Това дружество разполага с бази, в които се осъществява дейността по профилактика и рехабилитация на осигурените лица. Допълнително по силата на наредба, приета от Надзорния съвет на НОИ, имаме сключени договори с допълнителни заведения – 22 броя юридически лица и общият брой на лечебните заведения, в които осъществяваме тази дейност, е 52. Средният разход за едно лице е 398 лв. Националният осигурителен институт поема разхода за терапевтичните процедури, които се назначават след предписание от личния лекар и лекаря, който е на място в лечебното заведение. Има доплащане за храната и за нощувката в тези заведения. От провелите профилактики и рехабилитация лица с най-голям относителен дял са тези със заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната и централната нервна система.
На следващия слайд отчитаме осигурителните плащания, финансирани от централния републикански бюджет през 2008 г., и тяхното изменение спрямо 2007 г.; пенсии, несвързани с трудова дейност – 227 млн.; изменението заради политиките, за които говорихме тук – 17,7% спрямо 2007 г.; добавки към пенсиите на участниците и пострадалите от войната – 21 млн. лв. Тук ще видите висок процент на изменение – 99% поради предприетата законодателна промяна – тези лица получават добавка 100% от социалната пенсия, затова и разходът е по-голям. Има добавки към пенсиите на репресирани лица. Здравноосигурителните вноски за пенсионерите и децата до 18 години – повишението от 60% също е вследствие от политиките за повишаване на доходите от пенсии. Вноските за фонд „Пенсии за осигурителен стаж”, зачетен при пенсиониране – 700 хил. лв. Искам да поясня, че при пенсиониране лицата, които имат зачетен стаж от майчинство, неплатеният отпуск се заплаща от държавния бюджет, за да се зачете осигурителен стаж при пенсиониране. Има и обезщетения по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за членовете на тези семейства, всъщност основно това е жената, когато съпругът е на мисия или е преместен в друг гарнизон. Субсидията от централния бюджет – 1 млрд. 973 млн. лв., което представлява 67,5%.
На следващия слайд е изпълнението по фондовете на държавното обществено осигуряване за 2008 г. Ниско долу е бюджетът на НОИ – 1 млрд. 915 млн. Виждате излишъка във фонд „Безработица” – 54,1%. Казахме, че при по-висок план през 2008 г. отчетохме по-нисък процент на безработицата. Фонд „Общо заболяване и майчинство” е с дефицит 55 млн. лв.; а фонд „Трудова злополука и професионална болест” – излишък от 47 млн. лв. Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” – 11 млн. лв. и Фонд „Пенсии” – на дефицит 1 млрд. 961 млн. лв. Бюджетът на НОИ покрива недостига от средства в останалите фондове.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, госпожо Караиванова.
Има думата госпожа Митрева, тъй като Министерството на труда и социалната политика по закон участва и представя дейността на Националния осигурителен институт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА: Госпожо председател, дами и господа народни представители! Няма да вземам думата по отношение бюджета на държавното обществено осигуряване – отчета за 2008 г., тъй като управителят и подуправителят на НОИ дадоха ясна и детайлна презентация. Наистина това беше година, в която бюджетът на ДОО имаше добри резултати в приходната и в разходната част.
Налага ми се да изляза на заседание на НАП за разглеждане на законодателни промени за борбата със сивата икономика и подобряване на борбата, контрола по отношение на некоректни данъкоплатци и осигурители, трябва да напусна заседанието.
По повод встъплението на председателя на комисията искам да ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика разчита на комисията и в духа на добрия тон, добрата координация и уважение, които винаги са съществували в тази комисия, оценяваме високо, че комисията ще продължава да ни запознава, да ни предоставя по-рано материалите, въпреки че това не винаги зависи само от нейното желание. От свое име и от името на министъра вярвам, че тук ще се работи много ползотворно и колегиално, както досега, че ще се борим за намирането на добри и балансирани решения, така че хората да се радват, че министерството ги създава и ги облича в законодателна форма. Благодаря. Приятна работа!
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, госпожо заместник-министър. Заради голямата натовареност на министрите и заместник-министрите ще се опитаме да координираме предварително нещата, за да можете да си планирате времето.
Давам думата на господин Валери Апостолов – член на Сметната палата, да представи позицията на Сметната палата във връзка с отчета на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Всяка година Сметната палата представя на вашето внимание доклад за резултатите от извършения одит по изпълнението на бюджета на ДОО. Този доклад е малко по-специфичен от одитните доклади, които Сметната палата изготвя по същество. Това е на основание чл. 48 от закона, в който се казва, че Сметната палата изготвя доклад и становище за изпълнението на четири бюджета: на Българска народна банка, на Националния осигурителен институт, на Националната здравноосигурителна каса и на държавния бюджет.
По същество този одит има малко по-различен характер от одита, който прави Сметната палата. В обхвата му влиза спазване на нормативните изисквания при изготвянето, приемането и представянето на отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване пред Народното събрание. Второ, прави се анализ на съответствието на структурата и съдържанието на отчета със Закона за бюджета за съответната година. Прави се анализ като цяло на изпълнението на бюджета на съответната структура, в случая на Националния осигурителен институт.
Целта на одита е да се изрази пред Народното събрание независимо одиторско становище по отношение законосъобразността на отчета – това е единствената от този вид одитна проверка.
По отношение на основните констатации и изводи от извършения одит по изготвянето, приемането и предоставянето на отчета. Отчетът е изготвен от НОИ във връзка с изискванията, залегнали в Кодекса за социално осигуряване. Той е внесен от управителя на НОИ в Надзорния съвет за утвърждаване при спазване на законовите разпоредби за това. Надзорният съвет е изпълнил разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, като е утвърдил Отчета в определения срок и същият е внесен в Сметната палата в 7-дневен срок, както предвижда законът.
По структурата и съдържанието на Отчета. Той е изготвен в съответствие със структурата и показателите, по които е приет Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Това се прави с цел да се направи анализ и съпоставка на показателите.
Изготвен е консолидиран отчет, който включва самостоятелните отчети за изпълнението на бюджетите на фондовете по държавното обществено осигуряване и бюджета на НОИ. Отчетът съответства по структура на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. Отчетените приходи и разходи по бюджетите на осигурителните фондове отговарят по характер и съдържание на определените приходи и разходи, утвърдени с Кодекса за социално осигуряване.
При изпълнението на бюджета на ДОО за 2008 г., ще се спра на отделните пера.
По приходите. В общия размер на приходите осигурителните вноски заемат най-висок относителен дял. Подуправителят показа това нагледно с цифри и графики. Те представляват 99,13 на сто. Останалите приходи са едва 0,87 на сто. Отчетено е преизпълнение на приходите спрямо предвидените в Закона за бюджета с 11,82%. Преизпълнението, както беше подробно обяснено, е в резултат на увеличение на осигурителния доход и като цяло на постъпленията на осигурените лица, които влизат в системата.
По разходите в бюджета. Извършени са вътрешни компенсирани промени по отделни параграфи. Сметната палата е проверила структурата и видовете на тези компенсирани разходи и дали те са законосъобразни. Проверката и анализът установиха, че тези компенсирани промени по отделните параграфи са законосъобразни и са отразени вярно в Отчета.
От общия размер на разходите най-голям дял заемат разходите за пенсии. Видяхте на графиката – 87,33 на сто; след това са социалните помощи – 11,44 на сто; на последно място са службите по социално осигуряване – 1,24 на сто.
По предвидените със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. трансфери изпълнението е 98,3 на сто. Получените от централния бюджет субсидии са с 5,3 на сто по-малко от предвидените за покриване като допълнителни разходи за пенсии за сметка на преизпълнението на приходите.
Допълнителните субсидии, които предоставя републиканският бюджет за покриване на достига на средства, Сметната палата отчита, че те са получени в пълен размер и са отчетени съответно така.
Трансферите между бюджетните сметки, получените от Министерството на труда и социалната политика трансфери по няколко параграфа – старт в кариерата, осигуряване на заетост, са усвоени от НОИ в пълен размер. Предоставените трансфери на МТСП за осигуряване на помощни технически средства, свързани с увреждания, са усвоени в размер на 63,8% от предвидените.
Предоставените трансфери за Фонд „Условия на труд”, това са мероприятия, свързани с предотвратяване на трудови злополуки и професионални болести, са усвоени в размер 90,5 на сто.
Предвиденият със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване трансфер за Държавната агенция по информационни технологии и съобщения е предоставен в пълен размер.
На Националната здравноосигурителна каса са предоставени трансфери за здравноосигурителни вноски за пенсионери – 99,8 на сто и здравноосигурителни вноски за лица до 18-годишна възраст.
По Раздел „Финансиране”, са погасени в пълен размер дължимите суми по дългосрочен заем от Световната банка, предвидени в погасителния план за 2008 г.
Наличните средства към 31 декември 2008 г. съответстват на левовата равностойност на остатъците по валутните сметки на НОИ за изплащането на пенсиите на основание на международните спогодби.
Този доклад вие имате в малко по-разширен вид от Сметната палата и е приет на заседание на Сметната палата на 13 август в предвидения от закона срок.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря.
Колеги, чухте Отчета за консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване, чухте Отчета и на Сметната палата. Имате думата за въпроси.
Изкушавам се да поставя един въпрос, тъй като съвсем наскоро ще ни се наложи да обсъждаме и приемаме бюджета за 2010 г., за ефекта от намаляването на осигурителните вноски по отношение на приходите и разходите в държавното обществено осигуряване. Задавам този въпрос, защото гледните точки са различни дали намалявайки осигурителната вноска в каква степен се увеличават приходите в държавното обществено осигуряване и как това рефлектира при решаване на въпроса, свързан с увеличаване на пенсиите.
Искам да дам една справка, която дадох днес при обсъждането на Икономическия и социален съвет.
В 2000 г. общият размер на осигурителните вноски е бил 45,7%; през 2005 г. – 42,7%. Отивам към 2009 г., която още не сме приключили, когато тя е 31,25%. При това намаляване на осигурителните вноски какво води до дефицита във Фонд „Пенсии”? Той е много важен. Две хилядната година е имало дефицит само 90 млн. лв. Две хиляди и пета година дефицитът е 747 млн. лв. Две хиляди и осма година дефицитът е 1 млрд. 962 млн. лв. Това налага държавата да се включи с 12% осигурителна вноска. Виждате, в нашата комисия трябва да говорим нещата 1:1. В момента една трета от пенсиите – за 4 месеца и 15 дни, всъщност се покриват чрез субсидия от държавния бюджет. Това означава, че от преразпределителните процеси на другите данъци ние покриваме средствата в пенсионната система. Тук мога да кажа, че участват и пенсионерите чрез покупка на стоки и данък добавена стойност, който влиза в това, което събира държавата.
Това е въпрос, по който бих помолила госпожа Караиванова, господин Ушев или главният актюер да отговорят. Намаляването на осигурителните вноски де факто оправдава ли очакванията за повишаване на събираемостта. Естествено събираемостта зависи от контрола. Вие много точно казахте, че има известно забавяне, по-малък процент от предвидения 100% - 73% събираемост. Това са неща, които не можем да не отчетем.
Стои и въпросът за осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица. Стои и въпросът за сериозната диференциация на осигурителните прагове.
Тук са и социалните партньори, които могат да кажат своето отношение за равнището на осигурителните прагове.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаемо ръководство на Националния осигурителен институт, на Сметната палата, уважаеми колеги и гости! Разглеждайки представения ни Отчет за дейността на Националния осигурителен институт, се впечатлих от няколко позиции. Ще ги изложа пред вас.
Първо, направи ми впечатление големия дял на хората с трайна инвалидност, които са 32 хил. души. За осигурителен стаж са 44 хил. души. Тоест пенсиониралите се хора поради трайна инвалидност са особено голям размер, те взимат голям дял от пенсионните фондове.
В различните териториални поделения на НОИ има медицински комисии. На самите ТЕЛК-ове има лекари. Дали дублирането на контрола от двете групи институции някак си не размива отговорността – един да разчита на едната група колеги да контролират инвалидизацията, другата група да разчита на другите и така никой да не свърши нещата, както трябва.
Второто, което ме впечатли, са многото върнати болнични листове за временна нетрудоспособност. Броят им е впечатляващ. Тридесет и четири процента са върнати. Представете си колко писане е било по съответните лечебни заведения. Тридесет и четири процента от тези написани болнични листа са анулирани, върнати и така нататък. Тук основните причини са недобрата осведоменост на хората, издаващи болнични листове. Отчитайки този факт, има абзац, в който се казва, че непрекъснато се правят мероприятия за обучение на лекари от лечебните заведения.
Моето предложение и съвет, ако мога да дам такъв, е да бъдат още по-добре информирани лекарите, за да няма връщане на болнични листове, защото страдат пациентите: връщат се болничните, не се изплащат, те ходят и се разправят с лекарите, които са ги издали, последните се чудят как да ги оправят, глобяват ги и така нататък. Страда и едната система – лекарската, страда и пациентската.
Моля ръководството на Националния осигурителен институт да помисли как да подобри информацията до хората, които издават болнични листове.
Запитах се и за друго, макар че още не съм много напред в материята за финансирането. В края на всяка година, откакто се помним, се дават еднократни допълнения към пенсиите на гражданите на нашата държава. Доколкото разбрах, тези еднократни суми се дават от републиканския бюджет, трансферират се. Те нали отиват в приходите на Касата? А тук има преразходи точно поради тези раздадени суми със 106%, тоест 6,47%. Това приходи или разходи са, как да го разбирам?
Последното, за което се запитах, четейки Отчета, е увеличението с 31 лв. на ден доплащане на хората, на които се плащат рехабилитационни процедури, за всеки нуждаещ се. Тези увеличения включват ли повишаване на рехабилитационните процедури? Там ли са отишли тези 30 лв., или са отишли заради повишаване цената на храната, или заради по-скъпото легло?
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Има ли други въпроси?
Моля да отговорите на поставените въпроси, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Ще започна с въпроса, който касаеше броя на инвалидите и нередовните документи, издавани от лекарските комисии и личните лекари. Абсолютно сте права, че трябва да има информираност, установили сме го и ние. В продължение на няколко години работим за тази информираност. Направиха се редица промени в Наредбата за експертизата. Направиха се много срещи с представители на Българския лекарски съюз, включително на национално равнище, включително с районните центрове. Неведнъж тук в Комисията по труда и социалната политика сме изнасяли данни за допуснати грешки в болничните листове. Поради тези грешки няма как да се осъществи плащането и тогава страдат и двете страни. Много често, най-масовата грешка е, когато режимът на временната неработоспособност се смени: в кода е записан домашен режим, долу е записано, че е приет да лежи в болнично лечение. Включително сме имали случаи, когато на мъж е дадена диагноза седалищно раждане. Доктор Адемов и останалите членове на Комисията по труда и социалната политика знаят данните, които сме изнасяли.
Мисля си, че и лицето, което ползва болничния лист и след това ще иска обезщетение за временна неработоспособност, трябва по-внимателно да разглежда предоставения му болничен лист. Много често се бъркат имената, дава се болничен лист на детето, вместо на лицето, което ще го гледа. Сменят се ЕГН-тата. Това са грешки, които смятам в течение на времето да се избегнат. Наблюдава се намаление на болничните листове, издавани с такива грешки.
Предприели сме, вече има такова заседание на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, предаване на болничните листове директно от личните лекари по информационен път към Националния осигурителен институт. Така спестяваме разкарването на осигуреното лице до работодателя, а работодателят да ги носи с опис при нас и т.н. Все още за съжаление чакаме информационната система на Националната здравноосигурителна каса, за да може тази придобивка да заработи по-бързо и това, което сме предвидили, да се случи.
По отношение представителите на Националния осигурителен институт в ТЕЛК-овете и работата на нашите медицински комисии, много пъти сме заявявали, че има ефект от тяхната работа. Не се размива отговорност, не се дублира обжалване. Нашите представители в медицинските комисии подписват с особено мнение, когато се вижда, че се издава експертно решение, което не отговаря на истината. Но за съжаление Вие самата сте лекар, знаете, че когато лице отиде за освидетелстване с идеално подготвен набор от документи със снимки и т.н., почти нищо не може да направи и ТЕЛК, и нашето обжалване. Но наистина има намаление в постановените решения, в изплащането на инвалидните пенсии. Сезирана е прокуратурата, когато установяваме престъпления – знаете случаи в Ловеч и Габрово. Работи се в тази посока.
Като крайно заключение, създаде се добра практика. Благодарение на нашите представители в НЕЛК и ТЕЛК се ограничиха нерегламентираните плащания на инвалидни пенсии.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Искам да добавя по този повод, тъй като става въпрос за допълнителната осведоменост, но и по-голямата бдителност от страна на специалистите с медицинско образование, защото много пъти самият болничен лист не се попълва от джипито или лекаря, а от медицинско лице със средно или средно-специално образование, което автоматично може да допусне грешка.
Искам да напомня на колегите, защото това е важно да се знае, че от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” са предвидени 15 млн. лв. за обучение на джипита. Това е възможност средствата да се използват максимално в тази област, тъй като сами разбирате, че контролните органи на НОИ могат само да проверят, ако има техническа, фактологическа грешка, например мъж страда от женско заболяване или сляп човек кара таксиметрова кола. Много пъти сме давали такива примери. Примерно човек с ампутиран крак си ходи съвсем нормално и при проверка се установяват тези неща.
Що се касае до прецизното оформяне на нормативните документи – база за изплащане на пенсия или болничен лист, тук също могат да се използват тези 15 лв., които мисля започват да стартират от месец октомври тази година. Убедена съм, че Главната дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” към Министерството на труда и социалната политика ще направи всичко необходимо, за да отидат тези пари целенасочено в тази област.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Госпожо Масларова, искам да отговоря на въпроса Ви за ефекта от намаляване на осигурителните вноски и какво е неговото влияние върху приходите. Специално за 2008 г. има преизпълнение на приходите от осигурителни вноски, около 450 млн. Мисля, че това е по причина доброто развитие на икономиката през тази година. По принцип не наблюдаваме пряка корелация между намаляването на осигурителните вноски и увеличението на приходите.
ХАСАН АДЕМОВ: Две хиляди и осма година беше добра година за социалното осигуряване в България. Първо, има растеж на брутния вътрешен продукт близо с 6%. Второ, има преизпълнение на осигурителните вноски, преди малко се каза – близо 447 млн. и 700 хил. лв. На следващо място, добра заетост, ниска безработица, висок среден осигурителен доход. Ще търсим такава година през следващите години, но за съжаление трудно ще намерим като финансови параметри и показатели. Затова може би и беше възможно да се реализират политиките, за които говориха управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт.
Искам да кажа следното. Фонд „Безработица” за 2008 г. има излишък от 54 млн. Но трябва да припомним, че тогава осигурителната вноска беше 3%. Броят на заетите и безработните беше много по-различен от този, който се очерта като тенденция към края на 2008 г. Затова намалихме осигурителната вноска за фонд „Безработица” от 3 на 1%, за да увеличим здравноосигурителната вноска от 6 на 8%. Тогава такива бяха аргументите. За съжаление сега се оказва, че тенденцията е съвършено различна. Тоест нещата са много гъвкави и не подлежат на корекция в течение на годината, примерно, променят се едни параметри, след това да ги промениш.
В контекста на въпросите, които зададоха колегите, искам да продължа със здравноосигурителните вноски за пенсионерите и учениците. Колеги, не знам знаете ли, че държавата плаща трансфери от републиканския бюджет. Задавам въпроса: защо през бюджета на държавното обществено осигуряване? Близо 300 млн. лв. плаща държавният бюджет 8% за здравноосигурителна вноска, макар за 2008 г. те да са 6%, за пенсионерите в България и 138 млн. – за учениците. Хайде, да кажем, че пенсионерите тематично са свързани с Министерството на труда и социалната политика. Но защо на учениците? Защо бюджетът на Националната здравноосигурителна каса минава като трансфер? Приказвали сме това, госпожа Масларова го знае.
Защо трябва да утежняваме с допълнителни плащания и без това увеличения трансфер на Министерството на труда и социалната политика, респективно бюджета на държавното обществено осигуряване? Стигаме до стряскащи цифри – 2 млрд. и т.н. Това е първият от въпросите ми, на който не искам да отговаряте, но той е изключително важен. Можете да го поставите в хода на бюджетната процедура.
Искам да кажа няколко думи за т.нар. осигурени за собствена сметка лица или самоосигуряващите се. Това е много интересна група, която наблюдавам през годините, имам анализ как се движи. Това е изключително гъвкавата, извинете за неприличния израз – хитроприспособяваща се към законодателството група. В тази група са и нашите колеги общопрактикуващи лекари, които не са еднолични търговци. Има и такива, които са свободна професия, регистрацията им е като свободна професия. Те се осигуряват между минималния и максималния осигурителен доход, забележете, на избран доход. Внасят през месеците осигурителни вноски за здраве и във фондовете на държавното обществено осигуряване и избират доход. На избран доход и вижте какъв доход избират – 264 лв. и 74 ст. при минимален доход 240 лв.! Вярно е, че имат възможност в данъчната декларация в края на годината да направят изравняване и върху тази сума да внесат съответните осигурителни вноски. Госпожа Караиванова казва, че не го правят. (Шум, оживление.)
В тази група влизат освен общопрактикуващите лекари, архитекти, нотариуси, адвокати – тези, които практикуват свободни професии, тук са и земеделските производители.
Като тенденция ние правилно искаме през следващите години да увеличим минималния осигурителен доход от 260 лв. през тази година на 420 лв. през следващата година, защо правим само тази стъпка за самоосигурените лица? Колеги, има осигурени лица от първа категория труд, държавни служители, служители от системата на МВР, цялата съдебна система и съдебна власт, на които личната осигурителна вноска се плаща за сметка на държавния бюджет. Тя в никакъв случай не може да осигури необходимите средства за изплащането на пенсиите на тази категория.
Тази сутрин при дискусията в Икономическия и социален съвет аз казах това. Държавният бюджет от данъците на всички, включително от тези на българските пенсионери, от ДДС, който те също плащат, рефинансира тази система. Ако сме направили първата крачка, нека да направим и втората. Иначе оставам с впечатлението, че правим ново преразпределение за сметка на тази категория. Там влизат и земеделските производители, за които имаше преференции през годините. (Шум и реплики.)
Колеги, регистрираните земеделски производители са около 130-140 хил. Сега отчитаме 26 хил. 154 за 2008 г. – само толкова са се осигурявали и то върху осигурителен доход 65 лв. и 83 ст.! Те ще получават минимална пенсия и след това ще кажат, че получават 134,39 лв. – минималната пенсия, как така! А какъв е осигурителният ти принос?!
Много пъти съм правил това предложение, вече ми омръзна да го правя, но ще го направя още веднъж. Когато получават субсидии на декар площ, еднократни плащания, национални доплащания, включително от европейските фондове, нека бъдат така добри към пакета от документи да добавят и това, че са се осигурили, за да не бъдат в тежест на всички останали. В България един от големите проблеми е усещането за справедливост, което влиза в челен сблъсък с реалността на свръхсолидарността. Аз, а това означава всички ние, съм свръхсолидарен с МВР, с Полицията, с държавните служители, със съдебната власт, със земеделските производители. Е, идва ни малко в повече на всички, които са в трудовоправни отношения. Хората на наемния труд, които плащат осигурителните вноски на базата на трудовоправните си отношения, в крайна сметка поемат солидарността за всички останали. Това натежава и накърнява усещането за справедливост.
Правя това предложение, за съжаление неуспешно през годините. Признавам, не успях да променя нещата. Надявам се вие да имате по-различна мотивация и воля, имате и повече енергия, за да промените тези неща през годините. Благодаря.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Във връзка с изказването на господин Адемов, смятам, че не можем да корим самоосигуряващите се лица, които действат така пластично. След като законодателството разрешава да плащат от – до, съвсем нормално е всеки да иска да похарчи „от”, а да взема „до”. Това е съвсем нормално за всички нас, които стоим тук и които стоят извън тук. Ако не искаме това да се случва, трябва законодателството да пречи, да има точно определено: в тези случаи се плаща така, в другите случаи – по друг начин.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ние влязохме в сфера на дискусии. Това, което казахте, са абсолютно справедливи неща, трябва да ги имаме предвид при подготовката на промените в Кодекса за социално осигуряване и подготовката на Бюджет 2010 г. При всички случаи те ще срещнат определени рефлекси от определени групи социални слоеве и социални партньори. Много добре знаем как едните социални партньори искат да има колкото е възможно по-ниска база на осигурителен доход, другите социални партньори искат обратното. Всеки един от нас, както каза и доц. Алексиева, съвсем справедливо иска да бъде на базата на „от” и да ни се дава на базата на „до”.
ЦВЕТАН КОСТОВ: Съгласен съм с д-р Адемов, че е нужна много сериозна, задълбочена преценка за фиксиране равнището на осигурителния доход. Същевременно хората на наемния труд наистина поемат не цялата солидарност, както се изрази той, сигурен съм, че той имаше предвид цялата тежест. (Шум, оживление.)
Както знаете, ние сме за намаляване на осигурителните вноски. Приемаме, че намалената данъчна тежест и осигурителна такава допринасят за развитие на бизнеса, разкриване на работни места и увеличаване доходите на хората.
Сигурно няма корелация между снижаването на осигурителните вноски и приходите. Но съм убеден, че тази стъпка е необходима. В този смисъл ние имаме някои идеи, които все още са в твърде суров вид и не бих искал прибързано да ги споделям. Убеден съм, че трябва да вървим в тази посока. Покрай всичко друго това със сигурност свива дела на сивата икономика. Няма как в тези две посоки да не се отрази благоприятно. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря.
Колеги, няма други въпроси.
Тепърва на всяко заседание ще обсъждаме, поставяме „за” и „против” различните гледни точки. В спора се ражда истината. Дано тя е в интерес на хората!
Моля комисията да вземе следното:
„РЕШЕНИЕ
Предлага на Народното събрание да приеме Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г., № 910-00-68, внесен от Националния осигурителен институт на 22 май 2009 г.”
Моля да гласуваме това решение.
За – 18, против и въздържали се няма.
Решението се приема единодушно.
Благодаря на нашите гости – колегите от Националния осигурителен институт, от Сметната палата, на интереса на социалните партньори. Социалните партньори винаги са добре дошли на заседанията на комисията.
По точка „Разни” няма нищо.
Благодаря ви. Приятен следобед!
(Закрито в 16,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емилия Масларова

Стенограф:
В. Петрова