П Р О Т О К О Л

---

На 3-ти февруари 2010 год., сряда, от 15.05 часа, се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 456, в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър І” № 1. То бе открито и председателствано от временно изпълняващата длъжността „председател” доц. Геновева Алексиева.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Колеги, добър ден, имаме ли кворум? Имаме, следователно да започваме…Днес предстои да разгледаме три точки в дневния ред и четвърта точка „Разни”. Запознати сте с тях, ще ги изчета още веднъж, за да гласуваме дневния ред. /изчита го/
Не виждам желания за промяна на така представения дневен ред.
Гласуваме го:
„За” – 12 гласа.
„Против” – не виждам.
„Въздържали се” – няма.
Приемаме с болшинство да работим по следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2008 г., № 902 - 00 – 38, внесен на 29.ХІІ.2009 год.

2. Работен доклад по ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, № 902 – 01 - 57, внесен от Министерския съвет на 11.ХІІ.2009 год. – за гласуване.

3. Работен доклад по ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЛЪНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 902 – 01 – 60, внесен от Министерския съвет на 17.ХІІ.2010 год. – за второ гласуване.

4. Разни.

Участие в днешното заседание ще вземат:

- г-жа Валентина Симеонова, зам.-министър на труда и социалната политика;
- г-жа Христина Митрева, зам.-министър на труда и социалната политика;
- г-жа Йоанна Германова, директор на Дирекция „Социална закрила и социално включване”, Министерство на труда и социалната политика;
- г-н Елена Кременлиева, началник-отдел в Дирекция „Социална закрила и социално включване”, Министерство на труда и социалната политика;
- г-жа Ирена Иванова Каракачанова, главен директор на Главна дирекция „Политика за младежта”, Министерство на образованието, младежта и науката”;
- г-жа Соня Кръстанова Костадинова, началник на отдел „Младежка информация, планиране и анализ” при Министерството на образованието, младежта и науката;
- г-жа Асия Гонева – КНСБ;

Сред нас са и множество гости - представители на организациите на и за хора с увреждания, признати за представителни на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания с решение на Министерския съвет, както и представители на пресата…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Уважаеми колеги, днес се налага да разменим малко местата на някои от точките по дневния ред.
Ще започнем от точката по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 902 – 01 – 57, внесен от Министерския съвет.


ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Ще изчитаме параграф по параграф, и ако няма по съответния параграф предложения за промяна, ще гласуваме.
§ 1.
Няма постъпили предложения за изменения и допълнения.
Нови изказвания? Предложения? Няма. Предлагам да го гласуваме.
„За” – 12 гласа.
„Въздържали се” – няма.
„Против” – няма.
Текстовете се приемат.

§ 2.
Също няма предложения за изменения и допълнения по този параграф?
Иска думата госпожа Тодорова, имате думата.
УЛЯНА ТОДОРОВА:
Добър ден.
Благодаря.
По § 2 имам кратка техническа бележка. Става въпрос за досегашния текст да стане алинея 1-ва и това налага автоматично една преномерация на останалите точки, но фактически е пропуснато … Ето защо, госпожи и господа депутати, предлагам след досегашната подточка „в” да създадем подточка „г” със съдържание: „ досегашната точка 5 става точка 6 и от това ще произтече преномериране на следващите подточки, които ще станат съответно „д”, „е” и „ж”.
Забележката е само правно-техническа и не променя волята на вносителите.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Други изказвания?
Ако няма, предлагам да гласуваме с вдигане на ръка:
„За” – 13 гласа.
„Въздържали се” – няма.
„Против” – няма.

§ 3.
Няма по него постъпили предложения.
Имате думата.
Първо да попитам, както предлага господин Адемов, съгласни ли сте, да изчитам всички параграфи, където няма предложения…, както е тук в случая за § 3 и § 4? Мълчанието е признак на одобрение и съгласие…

§ 4.
Гласуваме двата параграфа заедно - § 3 и § 4:
„За” – 14 гласа.
„Въздържали се” – няма.
„Против” – няма.
Текстовете се приемат.

§ 5.
По него има постъпили три предложения:
Предложение на народните представители Светлана Ангелова, Станка Шайлекова, Емануела Спасова, Ангел Даскалов, Анатолий Йорданов, Антоний Йорданов, Вяра Петрова, Стефан Господинов и Светомир Михайлов:
Параграф 5 се изменя така:
„§ 5. Член 12а се отменя.”.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
„Параграф 5 се отменя.”
Предложение на народния представител Цветан Костов:
„Параграф 5 да отпадне.”
Имате думата.
Да започнем от вносителите.
Госпожа Валентина Симеонова има думата.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Подкрепяме идеята, заложена в първото предложение по § 5.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Кое от трите предложения подкрепяте? Аз не разбрах, какво е мнението на вносителя?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Нашето мнение е, аз мисля, че предложенията, горе-долу, визират едно и също нещо, но нашето предложение е, подкрепяме мнението чл. 12а от Закона за социално подпомагане да отпадне.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Друг има ли, от вносителите, предложение? Госпожа Ангелова?

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
…преди мен поиска госпожа Масларова…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Извинявайте…

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Няма значение.
Аз мисля, че и трите текста, касаят едно и също. В случая се казва, че се приемат, по принцип и остава текстът: „Член 12а се отменя”.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Добре. Значи… заповядай, Ангелова…

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Аз смятам, че има разлика между предложението, което съм направила и предложението на другите двама колеги, а именно, че ние предлагаме чл. 12а и в стария, и в новия текст, да отпадне. Това е разликата. И в този текст, който е сега действащ, по Закона за социално подпомагане, 12а да се отмени. Изцяло. Това е разликата. А предложението на госпожа Масларова и на господин Костов е само да се отмени § 5, т.е. чл. 12а, който е в момента действащ, да остане. Ние предлагаме въобще да го няма 12а…

ПРЕДС.доц. АЛЕКСИЕВА:
Ако нямат нищо против другите вносители, да гласуваме този вариант – първия.
Имате думата.

Д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми колеги!
Ние от синята коалиция предлагаме § 5 да отпадне, с което не само отпада подоходния критерий, при отпускане на тази целева социална помощ, както е записано в проектозакона, и свързаните с него, от Преходни и заключителни разпоредби параграфи 20, 22 и 23, т.е. нека този текст остане в Закона за интеграция на хората с увреждания. Да, символични са средствата, които се получават, но, нали България няма да е вечно в криза?! Въвеждането на подоходен критерий, всъщност, ощетява тези хора с увреждания, които са намерили начин да се реализират като работят. Това, от една страна, а от друга, трансформирането на интеграционна добавка, въпреки, вече казах, символиката, която сумите, отпускани, съдържат, мисля, че ще демотивира бъдещи промени в тази област на социалното законодателство, ако я трансформираме в социална помощ. Това е становището на много-много организации на и за хората с увреждания. В последните седмици имахме немалко срещи и тази наша идея за отпадане на параграф 5, среща пълната им подкрепа.
Благодаря ви.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожа Масларова иска думата.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
За да стане по-ясно на аудиторията, аз ще зачета сегашния, новия проект на Закона, какво пише в 12а и в стария…И ще задам един въпрос.
Чл. 12а, в новия вариант на Закона, който сега гледаме е: ”На лица с трайни увреждания се предоставя месечна целева помощ след преценка на доходите на лицето или семейството, в размер съобразно степента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждането, при условия и ред, определени с правилника за прилагане на закона.” Нещо, по което, всички се убедихме и обединихме, че е нецелесъобразно и всички се изказваме против.
В предишния вариант, за който става въпрос, вие казвате изобщо да отпадне 12а, пише така: „12а. Социалната интеграция на подпомаганите лица може да се реализира въз основа на индивидуален проект, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане”. Тук не става въпрос за хора с увреждания. Тук става въпрос за различни, може да са деца, може да са някакви други, и аз не виждам защо искаме, защо този текст трябва да отпадне. Защото в крайна сметка, аз малко по-нататък ще кажа и моя друг аргумент, социалното подпомагане не е само, за да се купи хляб и мляко. То се дава и с друга идея. То има и друг смисъл. Но логиката на това, което предлагаме с господин Костов, не е различна от логиката, която предлагат и госпожа Ангелова, и другите народни представители. Така че, просто, искам да знам, защо в досегашния текст на Закона искате да отпадне този 12а.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожо Симеонова, мнението Ви, госпожа Митрева, кой ще вземе думата от страна на вносителите?
Вие, представете се за протокола…И по-силно, ако обичате, нищо не чуваме в този край…

ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
Началник съм на отдел „Социално включване и политики за децата и семейството” в Министерство на труда и социалната политика.
Благодаря Ви.
Във връзка с чл. 12а, настоящият текст на чл. 12а, който предлагаме да отпадне, причината за това е следната: Първо, текстът казва „може”, той е пожелателен, т.е. той не е задължителен. За сметка на това, във всички останали програми, които са за предоставяне на социални услуги, съответно когато говорим за хора с увреждания, по други закони, или съответно, дори по Закона за социално подпомагане на социалните услуги, се правят задължително съответни планове, които идентифицират нуждите, какви мерки трябва да се предприемат и т.н.

В случая, този текст в Закона, така или иначе, той не работи и той не се изпълнява, тъй като е пожелателен.

Във всички останали хипотези на предоставяне на някаква подкрепа на тези лица, то се случва задължително по силата на Закона. Поради тази причина ние предлагаме отпадането на текста от Закона.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Отново има думата госпожа Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря.
Аз също искам да подкрепя, понеже съм вносител на този текст, действително, като човек, работещ в социалното подпомагане, мога да кажа, че никой не прави такъв индивидуален проект. Затова смятам, че трябва да отпадне…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Господин Адемов…

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Първо, колеги, нека да се разберем с това, как се правят предложения. Предложения се правят по вносител, така както е внесъл вносителят текста на законопроекта. Значи, в текста на законопроекта, с вносител Министерски съвет, има параграф 5. Ако отменим, както казва госпожа Ангелова, текстът на действащия Закон, това е съвсем друга теза. Тук правим предложения по проекта на вносителя. Проектът на вносителя казва, че параграф 5-ти… чл. 12а се променя по следния начин… Защото, вие, ако твърдите, че трябва да отпадне чл.12а, да сте го написали като вносители вие от Министерството… Това първо.

Второ, вие сте предложили редакция, в която изменяте параграф 5, член 12а. Предложили сте редакция. Сега, ако вие предлагате да отпадне 12а по действащия Закон, това означава, че 12а с предложението трябва да остане. Виждате ли, в каква въртележка влизаме сега,без да искаме! Моля ви се, аз дълги години се занимавам с такива неща. Недейте да ме убеждавате, че това предложение, което е направено…Предложението се прави по текстовете на вносителя! Като искате да направите предложение по същия Закон, направете го отделно. Освен, ако не е извън предметния обхват, извън логиката на законопроекта! Ето тук има хора от Правния отдел, ще ви кажат… Да отпаднат и в двата текста параграф пети плюс действащия в 12а, ами това кажете!

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Правният отдел има думата, да ни каже...

МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА:
Дирекция „Правна”. За съжаление, на господин Адемов, трябва да кажа, че предложението, параграф 5, така както е предложен в законопроекта, касае материята на чл. 12а. В първоначалния вариант е чл. 12а да добие друга редакция. Народните представители в срока между първо и второ гласуване са направили предложение да отпадне чл. 12а, което е възможно и правилно. Въпросът е, трябва да се гласуват двете предложения и да се реши кое от двете предложения да се приеме. Но не е в противоречие с правилника, тъй като касае една и съща материя – материята на чл. 12а. И не е извън обхвата на законопроекта.

Д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Това означава, че предложението трябва да остане.

МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА:
За да внесем яснота, ако позволите, да уточним процедурата на гласуване, тъй като, действително, предложенията са разнородни и касаят параграф 5. Нашето предложение е да се гласува предложение по предложение, след това да се гласува текстът на вносителя и накрая да се гласува окончателната редакция на Комисията, която да се предложи за Пленарна зала.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Имате думата – изпълнителният секретар на КНСБ.

АСИЯ ГОНЕВА:
Благодаря, госпожо председател!
Дами и господа народни представители!
Позволете ми да изразя становището на Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Ще говоря по текста 12а, такъв, какъвто е в действащия Закон…
/от залата – не обсъждаме действащия закон, а внесения законопроект/
…Да, дотолкова, доколкото има предложения за това този текст да отпадне. Има предложение от народните представители, които предлагат промяна в параграф 5 на Закона, която, практически, подменя текстът на вносителя и предлага не текстът на вносителя, който казва нещо за хората с увреждания, а основният текст да отпадне. Нали така? Това, което бих ви помолила да имате предвид е, че, вярно е това, което казва колежката от Министерството на труда и мисля че Вие, казахте, че е неработещ текст. Но не работи текстът, защото той така е написан, да не работи. За да не работи! Ако ние следваме наистина това, което се случва и по което имаме ангажименти във всички европейски документи, то ние трябва да работим по начина, по който е написано в чл. 12а, т.е. разработвайки индивидуални проекти и придружавайки хората, които искаме да подпомагаме и/или искаме да интегрираме, за което, заради което законодателят би могъл да се лиши от думите в текста „може да”. И това е нещото, което, ние като Конфедерация, ви предлагаме. Сиреч, 12а да се модифицира така, че работата с подпомаганите лица във всички случаи да се базира на индивидуални проекти.
Благодаря ви.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря ви.
Други изказвания? Мнения?
Госпожа Симеонова…

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Само като уточнение, по повод на това, което госпожа Гонева каза, че да, наистина европейската практика и практиката, която в България се въвежда вече, е наистина на базата на една адекватна оценка на потребностите на човека да се прави неговият индивидуален проект или индивидуален план. Но индивидуален проект или индивидуален план не се прави, по принцип. Той се прави във връзка с решаване на някакъв проблем на човека. И затова, в зависимост от това какво искаме да се случи с този човек, ние правим оценка и индивидуален план, за да решаваме неговият конкретен проблем или неговата конкретна заявка към нас. И този текст, ако остане, той наистина няма да работи. Защото план, по принцип, не се прави. Той се прави във връзка с някакъв проблем.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Други мнения? Други предложения? Други изказвания? Други препоръки?
Ако няма, да преминем към гласуване.
Според юристите, по изискванията на Правилника, трябва най-напред да гласуваме предложението на народния представител Емилия Масларова параграф 5 да се отмени.
С вдигане на ръка, който е:
„За” – 6 гласа. Шест гласа са този параграф да отпадне.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 8.
Не се приема предложението.

Гласуваме предложението на народния представител Цветан Костов параграф 5 да отпадне.
Който е:
„За” – 6 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 10 гласа.
Не се приема предложението.

Гласуваме предложението на народните представители Светлана Ангелова, Станка Шайлекова, Емануела Спасова, Ангел Даскалов, Анатолий Йорданов, Антоний Йорданов, Вяра Петрова, Стефан Господинов и Светомир Михайлов параграф 5 се изменя така: „§5. Член 12а се отменя”. Който е за или против, гласуваме:
„За” – 9 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 5 гласа.
Текстовете се приемат.

Текстът на вносителя ще го прочета, за да гласуваме и него, Член 12а се изменя така: „Чл. 12а. На лица, с трайни увреждания се предоставя месечно целева помощ след преценка на доходите на лицето или семейството в размер, съобразен със степента на трайно намалена работоспособност или вида и степента на увреждането при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на Закона.”
Който е за този текст, да вдигне ръка:
„За” – няма.
„Против” – 10 гласа.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Не се приема текстът. А текстът на Комисията става предложението на Светлана Ангелова и останалите народни представители.

Преминавам към следващото предложение на народния представител Емилия Масларова:
Създава се нов § 5а:
„§ 5а. Член 12-б се изменя така:
Чл. 12б…/изчита го/… Колеги, по предложението на народния представител Емилия Масларова…
Искате ли думата, госпожа Масларова, за да го представите?

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Колеги, това предложение…,предполагам, че сигурно няма да го подкрепите, но то е свързано с това, че член 12в се отменя, поради санкционирането на страната ни в Европейския съд, относно налагането на дванайсетмесечен период за получаване на социални помощи, преди това този период беше осемнайсет месеца, ограничихме го, сега всъщност, отново част от българските граждани ще могат да получават социални помощи без ограничение на срока, но ние отменяме един друг текст. И в зала, когато беше първо четене, аз се опитах да обясня на залата, че няма страна в света, която да раздава социални помощи безконечно дълго време. Винаги се изисква нещо. Аз виждам, че тук вносителите са се опитали да увеличат срока, през който хората в трудоспособна възраст, които изключват съответно майките, бременните, болните, възрастните, хората с увреждане, трябва да работят в обществено полезен труд… Но пак искам да повторя тук още веднъж, и ако се наложи пак ще го повторя, че публична тайна е, че всички тези граждани, намират начин, по който да не полагат обществено полезен труд, не пет дена, не три дена, не осем дена, а камо ли петнайсет! Много рядко е там, където в общините могат да реализират този обществено полезен труд.

Какво имах предвид? Първо, позволете ми и аз от опит да кажа, струва ми се, че в досегашният чл. 12б, който гласи…, се казва, че безработните, които отговарят на условията за подпомагане на месечна помощ, се включват програми за заетост, които са утвърдени от министъра на труда и социалната политика. Колеги, нека не натоварваме министъра на труда да отговаря и затова, че на някой ще се даде помощ за един месец, на друг за два месеца и т.н.

Освен това, една програма по заетост значи един по-дълъг период от време. Тази програма по заетост може да бъде три месеца, може да бъде шест месеца... Всички вие много добре знаете, че тази година с бюджета, националният план за действия по заетостта съкрати тази програма, която се използва най-вече, т.нар. ОСПОЗ - от социални помощи към осигуряване на заетост и тя е символична. Малко по-нататък ще видите кой отговаря за всичко това …

Реализирането на програмата се осъществява съвместно от седем институции. От общинските администрации, от държавните, от частни предприятия, от други юридически лица, от териториалните поделения на Агенцията по заетостта и от Агенцията за социално подпомагане. Нали разбирате, че когато пет-шест-седем структури отговарят за нещо, общо взето - размива се отговорността. Тук става въпрос за обществено полезен труд и затова съм се опитала да го разшифровам – програми за предоставяне на социална услуга, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места, които са ангажимент на местните органи на държавната власт, на общините. Аз не виждам защо частни фирми ще могат да ползват хора, които получават социални помощи, които се дават от държавния бюджет?! Това е един вид неправомерно насочване на обществени средства към частни фирми. Така че, тук трябва да бъдем много внимателни и затова, просто, предлагам една редакция и с това задължително да полагат този обществено полезен труд, т.е., за да има все пак някакви изисквания. За да може онези петнайсет дни, които вие ги слагате, или осем дни, в крайна сметка да се случат. Защото вие знаете, че хората от някои етнически групи, просто, не участват и не се включват, така че, ние ще продължаваме да даваме социални помощи, ще се попълват декларации, знаете колко хиляди, десетки хиляди са…Тук става въпрос за хората, който действително се редят на опашките на социални грижи за социални помощи и си живеят с тях. В същото време те работят като хамали, като какви ли не други в сивата икономика, получават си средства и получават и пари и от социалните средства, които в крайна сметка са пари на всички ни…Това беше идеята и зная, че няма такъв текст, внесен от вносителя, но все пак, ние отменяме другия, който е все пак, ограничителният и филтриращият тези средства. Затова направих това предложение. Така че, убедена съм, че няма да го подкрепите, но така или иначе, смятам, че ще дойде време, когато ще се ориентираме към това…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Да чуем мнението на вносителите.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Благодаря Ви, госпожо Масларова. Вие сте абсолютно права, наистина, че се получава така, че има една доста сериозна група хора, които се опитват години наред да живеят, да преживяват чрез социални помощи. Ние въвеждайки и изпълнявайки, всъщност, решението на Европейския комитет по социални права, искаме да преодолеем и тази порочна практика. Но това, което Вие предлагате, позволете ми, така, да не се съглася, защото програмите, националната програма по заетост не е програма за обществено полезен труд. Тези национални програми по заетост дават една възможност на безработните лица да полагат не обществено полезен труд, а да полагат труд срещу възнаграждение. А за обществено полезен труд, наистина, ние смятаме, че трябва нещата да се регламентират в правилника на Закона, защото правилникът е акт, който може да се променя по-лесно. И когато обстоятелствата се променят и има други възможности за включване на тези безработни лица в местни дейности, не е нужно да се променя Законът, за да се отварят тези възможности и затова нашето предложение е възможностите за това, по какъв начин ще даваме помощите под условие, т.е. включване на безработните лица в обществено полезен труд, да бъдат регламентирани в правилника, а не в Закона.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Друг да иска думата?
Заповядайте, госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Аз съм съгласна, че в един правилник много по-лесно могат да се регулират част от нормите, но в досегашният Закон, който не се променя, в чл. 12-б е написано, точно това, което Вие казвате, че не е редно, госпожо Симеонова, това е, че безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечна помощ са включени в програмите за заетост, утвърдени от министъра. Т.е., това са все пак, едни национални програми и те са далеч от тези, за които става дума. Затова казах, че имаме нужда тук да погледнем текстовете, да ги прецизираме, защото и предишният текст не е достатъчно коректен. Просто, не виждам логика в националната програма за заетост и в ангажиментите на министъра на труда да са тези програми, които са много специфични, много регионални, те може да са свързани с…, пак казвам, това може да е с благоустройство, може да е с хигиенизиране, някаква екологична задача, която да се направи на територията, да е сезонна някаква работа, но това не трябва да бъде ангажимент на министъра на труда, а то остава, оставяйки този текст на досегашния закон, досегашният текст 12а. Така че, мисля, че винаги може да се коригира това – и с правилника, но в правилника не може да се промени законовия текст, може само да се дешифрира.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожо Симеонова?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Благодаря Ви.
Да, няма нищо лошо, няма нищо лошо, все пак, да останат в националните програми за заетост, защото те са един шанс, една възможност да се създава такава заетост. Тъй като знаете много добре, че когато приключат националните програми, кметовете най-вече страдат, защото нямат финансови възможности да поддържат местни програми. Така че, това е една възможност да се развива такава заетост по места и разбира се, че никой не спира инициативата на кметовете, за това не искаме тя да се регламентира в Закона, а да се даде, да се отвори тази възможност чрез правилника на Закона.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Слушайки Вашите доводи, спечелихте ме затова, че е полезно да има програма на заетост, в която да участват тези хора, които получават социални помощи.
Други изказвания?
Ако няма, гласуваме предложението на народния представител
Емилия Масларова. Който е:
„За” – 6 гласа.
Против” – няма.
„Въздържали се” – 8 гласа.
Не се приема предложението на госпожа Масларова за създаване на нов параграф 5а.

§ 6.
Преминаваме към параграф 6.
Чл. 12-в се отменя. Няма предложения за допълнения и изменения. Ако и сега няма, да гласуваме. Който е:
„За” – 14 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приема се § 6.
Текстовете се приемат.

Следва предложение на народния представител Емилия Масларова. Създава се нов § 6а. Имате всички новия параграф 6а, който предлага да се създаде нов член 12-г.
Имате думата, госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Между другото, аз трябва да кажа, за колегите, които не са запознати по-детайлно, че всъщност, това, което предлагам, съществува в правилника за приложение на сегашния Закон за социално подпомагане. Но наблюдавайки всички тенденции в демографската характеристика в страната, може би няма да е лошо да ги споменем, че на сто раждания, близо 80 са на деца от ромския етнос, поне така дава статистиката в последните изследвания, и всъщност, това са семейства, които, преди всичко, една голяма част от тях получават и помощи заради това, че те имат деца. Ние в 2008 г., ако се не лъжа, променихме правилника и се опитахме когато социалните работници констатират, че родителите, получавайки социалните помощи не ги използват по предназначение за изпращане на децата в детските градини, или разбира се, за храна в училище, на тези деца от ромския етнос…да се изплащат не във вид на пари, а във вид на социална услуга или в натура. И тук социалната услуга, най-ефективната, която е, това е, всъщност, да се заплащат таксите в детските ясли, в детските градини или разбира се, за храна в училищата на тези деца от ромския етнос. Разбира се, в правилника това е много по-пожелателно, отколкото този текст да бъде законодателно регламентиран, и това беше и моята идея. Считам, че независимо, че нямаме много детски ясли и че те са един проблем, считам, че независимо от това че и детските градини, все още са кът, тези деца ние ги изпускаме като интелектуален потенциал, като здравен статус, като интелект, ако те не се интегрират по този начин. Много по-целесъобразно е да насочим парите там, където родителите не ги използват целесъобразно – за детските ясли на децата и много по-важно е тези деца да отидат в детските ясли и градини. Защото, не казвам че само те, разбира се, но те приоритетно трябва да отидат, защото това е един от начините за интеграция на голяма част от децата от ромския етнос. В противен случай и за пенсионна реформа, ако започнем да говорим, ние след 20 години няма да имаме хора, които да работят високо интелектуален труд, който да се заплаща добре, ако тези хора не са интегрирани. Така че, всичко това е взаимосвързано с един по-дълъг период от време и мисля си, че това би трябвало да стане законов текст, за да може да имат повече свобода колегите в дирекциите „Социално подпомагане” по места. Убедена съм, че и това няма да приемете, но да се надявам, че след време, ще стигнете до тази идея и ще го гласувате и този текст.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Мнението на вносителите?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Госпожо Масларова, аз съм съгласна абсолютно с Вашите аргументи по отношение на това, че наистина се спекулира с подкрепата, която се предоставя на семействата, в смисъл на това, че не винаги тази подкрепа отива до децата, за които, всъщност, е предназначена. Но Вие самата казахте, че това, което Вие сте описали в текста, е само една от възможностите за регламентиране по някакъв начин на тази подкрепа.

Практиката обаче много динамично се променя. И ако ние този текст от правилника го прехвърлим в Закона, той в един определен момент може да създаде ограничения. Така че, нека да си остане в правилника, защото тези неща са регламентирани. Правилникът подлежи на промяна. Можем, наистина, да дискутираме и да прецизираме текстовете в правилника, но нашето предложение е, че е по-разумно, да си остане като текст в правилника, а не в Закона.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Друго мнение? Изказване?
Заповядайте, госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Аз не считам, че давам само едно предложение. Тук имаме частично или пълно заплащане на таксите в детски заведения, подпомагане на разходите за храна в училищните столове и обществени трапезарии, след това има закупуване на продукти, облекло, обувки, учебни пособия, после има друг начин, определен чрез социална анкета…Това ще решат социалните специалисти, но, пак казвам, той съществува в правилника, не е фатално, но би било добре, там да се насочат в много по-голяма степен обществените ресурси, защото, нека да не си кривим душата, аз съм убедена, и поне наблюденията, които имам, /показват/, че едно 80 на сто от тези средства отиват за родителите, за цигари, за алкохол и за всичко друго, но не и за отношение към децата. Това е моето категорично становище. И после, по доклада, който е внесен, ще си кажа позицията, защото там е един сериозен пропуск на държавата ни като цяло…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви.
Имате думата, господин Стойнев.

ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Уважаеми колеги!
Мисля, че дойде времето, и е крайно време да се замислим какво правим с малцинствата! По какъв начин се интегрират. Тепърва ще предстои сблъсъка за пенсионната реформа. След 30-40 години тези хора надали ще ги наричаме и малцинства. Какъв ще бъде техният принос?! Ако не започнем отсега, да имаме със закон, … със Закон, да мислим за децата, които излизат на бял свят, само и само за да се получават социални помощи, крайно време е наистина, да предприемем някакви конкретни мерки. Тук е въпросът да видим имате ли желание в момента вие като управляващи да се започнат дебати с конкретни неща или отново ще отлагаме, отлагаме, отлагаме проблема и ще го оставим на бъдещите поколения. Тук има конкретни неща, което какво лошо има в това, човек, който не се грижи за детето си, той защо трябва да продължава да получава в пари, дадената помощ?! Какво пречи да я получава в натура – за обувки, за дрехи, за да му се плаща /на детето/ таксата в детската градина…По какъв начин ние ще накараме малцинствата да си пращат децата в детските градини!? Как искаме те да се интегрират и социализират?! Какво лошо има в това? Децата,… именно тук, трябва да се започне някаква реформа. Кое е толкова страшното, кое не ви харесва или ви е страх някой нещо да не си помисли, но… нека да хванем бика за рогата!

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожа Ангелова има думата.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Господин Стойнев! Много силно изказване. Но искам да ви кажа, като човек от практиката, че този текст е в правилника /прекъсват я от залата, шум/…Ама извинявайте, аз съм го работила това нещо дванайсет години…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Моля ви, не я прекъсвайте. Ние не Ви правим бележка на Вас, когато казвате нещо друго…Моля, продължавайте /към преждеговорившата/

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
…И този текст, значи, го има в чл. 25 в правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и действително работи, и е много полезен. Права сте, госпожо Масларова, това което казахте и добре, че е въведен през 2006 г., по време на Вашето управление. И мога да кажа, че от проверките, които съм правила в различните дирекции „Социално подпомагане” на територията на страната, че действително се преценява там, където родителите не полагат грижи, да се заплаща и детска градина, както казахте господин Стойнев, и храна, и обувки, и ток, и т.н. Така че, той в момента действа. Целият текст, чл. 25 от правилника действа и аз съм го виждала с очите си.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.

ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
…Съгласен съм, че действа, че е добре, но надали навсякъде действа по същия начин, примерно, ако там, където Вие сте работила. Тогава какво пречи да го вкараме като Закон?! Щом като дадена практика се вижда, че е полезна, за да не се злоупотребява на други места, какво пречи това да го направим като закон?! Нали това е целта! Някъде, ако има нещо пилотно и ако виждаме, че добре работи, тогава да стане общо и всеобхватно за абсолютно всички.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Добре. Благодаря Ви.
Иска думата госпожа Симеонова.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Само бих искала да кажа, че всъщност, това са практики, които, наистина, работят вече – от няколко години много стриктно се следи дали субсидията, която се дава на семейството отива по предназначение. Опасенията, които имаме, че това са работещи практики, о кей…, те са дефинирани вече в правилника. Ако ние ги преместим в Закона, ние ограничаваме възможността за развитие и създаване на нови практики, нови социални практики, нови социални подходи. Затова, по-добре да си остане в правилника, за да отворим възможности и за иновативни решения.

ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Може ли? Добре. Ако сте съгласни, нека тогава това да бъде базата. Нека тази база бъде в закона. А това, което имате като нови идеи да се допълва в правилника. Какво пречи тогава?!

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Добре. Чухме мнението и на господин Стойнев, и на вносителя. Други изказвания?
Да преминем към гласуване. Гласуваме предложението на народния представител Емилия Масларова за създаване на нов § 6а.
„За” – 6 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 8 гласа.
Предложението на народния представител Емилия Масларова не се приема.

Сега, колеги, по следващите параграфи няма постъпили предложения за промяна в тях. Един по един ли да ги гласуваме или както предложи господин Адемов? Аз да ги изчитам и заедно да ги гласуваме? Знак на съгласие е мълчанието…

§ 7. § 8.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Имам един въпрос към вносителите за § 8. В точка 1, в ал. 5, на чл. 14 на действащия Закон, вие променяте думите „за срок” с: „до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг”. И текстът до края на алинеята става за срок, не по-дълъг от две години. Срокът се отнася за възстановяване на сумите? Или срокът се отнася за лишаване от тези помощи? Или и едното, и другото? Някак си не ми звучи добре текстът, затова го казвам.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Става дума за лишаване от помощи, срок, който касае лишаване от помощи.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Има ли неясноти?
Удовлетворен ли сте от обяснението?

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Ще прочета текста, който се получава като резултат: Лицата, недобросъвестно получили социални помощи се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок, не по-дълъг от две години. Това е текстът, който се получава. Добре, щом решавате така…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Приемаме този текст.
Удовлетворен ли сте, господин Адемов?
Добре. Колеги, гласуваме,§ 7 и § 8 с текста на вносителя:
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.

§ 9 и § 10 .
Параграф 9 и параграф 10 няма в текстовете предложение за промяна и за допълнения. Тук някой нещо да иска да му бъде обяснено? Няма.
Колеги, гласуваме параграф 9 и 10 – по двойки ще ги правим, за да е по-лесно. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 11 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма /Двама в момента излизат навън/.
Приемат се параграф 9 и параграф 10 с текста на вносителите.
Текстовете се приемат.

§ 11 и § 12.
Също няма предложения за промени или допълнения. Изказване по тях? Няма. Предлагам да гласуваме. С вдигане на ръка за текста на вносителите, който е:
„За” – 11 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.

§ 13.
По този параграф има думата юридическият отдел…
УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря, госпожо председател!
Позволявам си да взема отношение по чл. 19, ал. 1, в която се казва, че областните управители приемат стратегии за развитие на социалните услуги на областно ниво… така, до края на изречението. Този текст, така разписан, не е в синхрон с действащия Закон за администрацията, защото областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта и нито един едноличен орган не може да приема актове, включително и стратегии. Затова си позволявам да ви предложа редакция, и след това ще чуем, госпожо председател, може би и вносителите. По-коректно ще бъде и в синхрон със закона: областните управители организират разработването и изпълнението на стратегии за развитие на социалните услуги на областно ниво и така нататък до края на алинеята…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Не „приемат”, а „организират” ?

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Едноличният орган не приема акт, той издава акт…Така че, това са моите аргументи и да синхронизираме със Закона за администрацията.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Мнението на вносителите?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Да ние сме съгласни с това, което се предлага от Правна дирекция, но предлагаме следната редакция: Областните управители организират разработването и утвърждават…Все пак, да има един такъв акт на утвърждаване на областните стратегии. Мисля, че е по-коректно…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Други изказвания? Да гласуваме тогава текста по вносител с тази редакция, която беше предложена от юридическия отдел и подкрепена от вносителя …С вдигане на ръка, който е:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Четем как ще бъде текстът, предложен в залата на § 13 ал. 1:

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря, госпожо председател.
Чл. 19. ал. (1) Областните управители организират разработването и утвърждават стратегии за развитие на социалните услуги на областно ниво, съгласувано със съответните регионални дирекции за социално подпомагане.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Останалият текст е същият. Гласуваме този текст, който чухте. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 11 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.
§ 13 се приема с тази корекция.

§ 14, § 15, § 16, § 17.
Параграфите 14, 15, 16 и 17 по тях няма предложения за промяна, за допълнения. Предлагам да ги гласуваме, ако нямаме коментар.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Може ли един въпрос да задам към вносителите по
§ 15 Променя се текстът. Текстът гласи така: „тридесет на сто от размера…”, всъщност, да го кажа с началото: Чл. 26. Средствата за фонд „Социално подпомагане” се набират от тридесет на сто от размера на таксите, заплатени от лица, ползващи социални услуги и финансирани от Републиканския бюджет. Сега се променя текстът, тридесет на сто от такси, заплащани от лица. Аз мисля, че първият текст е по-ясен, отколкото това. Кое налага да махнете „от размера на таксите” и да пишете само такси?

Д-р ХАСАН АДЕМОВ: /без микрофон/
Защото се предлага целия размер на таксите

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Вносителят, ако обичате, за мнение.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
…Приемаме текста, така ли? Добре. Преди да го подложим на гласуване, Уляна Тодорова има думата.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Позволявам си да взема отношение. По волята на вносителите § 14 има съдържание: Чл. 20 се отменя. Но тъй като този член е единствен в съдържанието на Глава V-та, по-коректно и точно е да променим съдържанието на текста в следната посока:
§ 14. Глава V-та „Социални работници” и чл. 20 се отменят. Защото ние отменяме и главата, с наименованието, и член 20. Така че, ще бъде завършена изцяло волята на вносителите.
Благодаря ви.
Това беше моето предложение.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Имат думата вносителите.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Мисля, че е коректно. И сме съгласни.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
§ 14 ще подлежи на промяна. Предложението е прието от вносителите. Има ли друг някой, който да се изкаже? Ако няма, гласуваме § 14 с тази корекция. Изчитаме текста, както е коригиран:

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря, госпожо председател!
§ 14. Глава V-та „Социални работници” и чл. 20 се отменят” .

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Гласуваме този текст. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 1 глас.
Текстовете се приемат.

§ 15. Няма предложения за промяна.

§ 16 – също.

§ 17 – също.
Имате думата.
Ако няма предложения и въпроси, гласуваме тези три параграфа. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.

§ 18.
По параграф 18 имаме предложение от Комисията по регионална политика и местно самоуправление ал. (2) на чл. 35, след думите „общински съвети” да се добавят „и кметове на общините”. Значи, да се добавят и кметовете на общините. И те мотивират предложението: тъй като, реално те ще разработват стратегиите и плановете, подпомагани от обществените съвети и съгласувано със съответните дирекции „Социално подпомагане”, след което ще ги предлагат на общинските съвети за приемане. Това ни предлага Комисията по регионална политика и местно самоуправление, което предлагам на Вашето внимание.
Имате думата вносителите.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Не възразяваме по така направеното предложение, защото, наистина, по този начин бихме могли да улесним работата и на кметовете с подкрепата на обществените съвети.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Колеги, чухте моето предложение: След подпомагат общинските съвети и кметовете на общините при анализиране на потребностите от социални услуги и участват в разработването на стратегиите, годишните планове по чл. 19 ал. (2). Това, да бъде така, както предлагат от Комисията.
Предлагам да подложим на гласуваме § 18, с вдигане на ръка, който е:
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Юридическият отдел, какво казвате?

МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА:
Първо предложението. Току-що беше направено предложение по време на заседанието и за да спазим процедурата на правилника, нека да се гласува първо предложението, което беше направено устно по време на заседанието, и след това текстът на Комисията, предложеният текст на вносителя, заедно с предложението …

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Значи, леко връщаме назад една стъпка. И гласуваме това, което аз предложих. ... Още един път гласуваме, вече промененият текст на този параграф. С вдигане на ръка:
„За” - 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.

§ 19.
Параграф 19 няма предложения за промяна.
След това следват Преходни и Заключителни разпоредби. Само параграф 19 гласуваме, да остане текстът на вносителя.
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.

Гласуваме наименованието Преходни и заключителни разпоредби. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се”.
Текстовете се приемат.

§ 20.
Следва § 20. По него има предложение на народните представители Светлана Ангелова, Станка Шайлекова, Емануела Спасова, Ангел Даскалов, Анатолий Йорданов, Антоний Йорданов, Вяра Петрова, Стефан Господинов и Светомир Михайлов – „Параграф 20 се отменя”.

Има и предложение на народния представител Емилия Масларова: „Параграф 20 се отменя”.

Предложение на народния представител Цветан Костов – „Параграф 20 да отпадне” .

Идентични предложения. Съгласни ли сте заедно да ги гласуваме? Да се гласуват заедно, понеже са идентични, така ли…Нямате нищо против, гласуваме и трите предложения. С вдигане на ръка, който е за отпадане или да се отмени § 20:
„За” – 13 гласа.
„Против” - няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.

§ 21.
По този параграф няма предложения да бъде коригиран. Предлагам да гласуваме § 21 с текста на вносителя. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.

§ 22.
Има предложение на народните представители Светлана Ангелова, Станка Шайлекова, Емануела Спасова, Ангел Даскалов, Анатолий Йорданов, Антоний Йорданов, Вяра Петрова, Стефан Господинов и Светомир Михайлов - § 22 се отменя.

Предложение на народния представител Емилия Масларова - § 22 се отменя.

Предложение на народния представител Цветан Костов - § 22 да отпадне.

Колеги, едно и също всички искаме.
Подлагам на гласуване § 22 да отпадне. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приема се параграф 22 да отпадне.

§ 23.
По § 23 има предложение на народните представители Светлана Ангелова, Станка Шейлекова, Емануела Спасова, Ангел Даскалов, Анатолий Йорданов, Антоний Йорданов, Вяра Петрова, Стефан Господинов и Светомир Михайлов - параграф 23 се отменя;

Предложение на народния представител Емилия Масларова - параграф 23 се отменя;

Предложение на народния представител Цветан Костов - параграф 23 да отпадне. Идентично, както предишните…Гласуваме ги да отпаднат, с вдигане на ръка ги гласуваме:
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приема се параграф 23 да отпадне.

§ 24, § 25, § 26.
Минаваме към параграф 24, 25 и 26, по които няма предложения за промяна. Гласуваме ги и трите заедно. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.

Колеги, приехме го този Закон, да преминем към другата точка…

Колеги, чакайте, още малко. Заповядайте, настанете се. Вие искате думата? Заповядайте, представете се…извинявайте…нищо не се чува, моля…

ИВАН НИКОЛОВ:
Искам само да изкажа благодарност към членовете на Комисията за предприетите стъпки за отмяна на § 5 и съпътстващите го, които касаят хора с увреждания. И наистина, в годината на социалното включване, вие направихте нещо, което помага на хората с увреждания в България, да направят това социално включване. Благодаря ви отново.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
И аз благодаря за Вашето приветствие към нас. Радваме се, че това нещо удовлетворява и вас, и нас…

ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Моля, колеги, минаваме към следващата точка, това е Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда…
Гласуваме наименованието на Закона.
С вдигане на ръка, който е:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – Няма.
Текстът е приет.

§ 1.
Давам думата на госпожа Тодорова, има предложение…

УЛЯНА ТОДОРОВА:
В текста на вносителя § 1 да започва: член З-б се изменя така… Това е съвсем технически, но е коректно да се направи…

ПРЕДС.доц. АЛЕКСИЕВА:
Вносителите, мнението ви?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Правна техника, ние сме съгласни, да.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Ако няма други забележки и предложения?
Най-напред този, в който някакъв текст малко ще се промени…Гласуваме § 1 с текста на вносителите, като първият ред само ще бъде: Чл. 3-б се изменя така…
С вдигане на ръка, който е:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма”.
„Въздържали се” – няма.

Следващите параграфи – втори, трети, четвърти и пети – няма предложения за промени. Като госпожа Тодорова, само дребна забележка, подобна като тази, която току-що, подобна, направи…

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря, госпожо председател!
В § 4-ти, отново в началото на параграфа ще бъде: Чл. 114 се изменя така…
Защото това е правна техника. Членовете нямат наименования, а заглавия, госпожо Митрева, но да чуем и Вашите аргументи…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожо Митрева, заповядайте.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Благодаря Ви.
Тук става въпрос за заглавието, че се изменя така, защото дефакто в момента текстът е същият. Ние само уеднаквяваме заглавието на този член с текста на член 114. Иначе нищо не се изменя в сега съществуващия Чл. 114. Ние привеждаме заглавието в съответствие със съдържанието на Чл. 114. Така че, тук трябва да е заглавието на чл. 114 се изменя така…
Благодаря Ви.

А 114 трябва да се махне, защото…
Чета го: заглавието на Чл. 114 се изменя така: трудов договор за работа през определени дни от месеца. Това отпада.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Разбрах. Колеги, най-напред гласуваме § 2 и § 3, по които нямаше никакви корекции и коментари. С вдигане на ръка, който е за този текст на вносителя:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.

§ 4.
Сега минаваме на параграф четвърти. Чухме предложението на госпожа Тодорова. Чухме предложението на госпожа Митрева. Други предложения? Отново Ви давам думата.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Да, благодаря Ви, госпожо председател. Аз малко ви обърках. Първо трябва да стане: заглавието на Чл. 114 се изменя така: трудов договор за работа през определени дни от месеца. И след това да стане параграф 4а може би, за да не преименуваме. В чл. 114 на края, не знам като правна техника как ще стане, или в един параграф, се добавя накрая: като това време се признава за трудов стаж, защото това е добавено в Чл. 114. Просто, юристите да кажат, как точно да стане… но и той се изменя, дефакто, да…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Имат думата юристите. Кажете, какво мислите.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря, госпожо председател.
След като чухме отново зам.-министър госпожа Митрева, аз отново поддържам първоначалната си идея, че § 4-ти трябва да звучи така: Чл. 114 се изменя така: Трудов договор за работа през определени дни от месеца. След това следва отново, по същия начин представения от Вас като вносители първоначалният вариант съдържание на чл. 114. Няма нужда, госпожо Митрева, да добавяме към сегашния текст, вие вече сте го направили. Така че, това е коректната техника, да се върнем към първоначалното ми предложение. Не променяме вашата воля, променено и заглавието, променен е и текстът.
Благодаря отново.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Добре, да…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря, след коментарите, остава § 4: Чл. 114 се изменя така: отпред думичката само наименование и отпада. И текстът е такъв, какъвто го е предложил вносителят. Да гласуваме. Имате ли нещо против? Гласуваме не заглавието, а § 4, Чл. 114, се изменя така: трудов договор за работа през определени дни от месеца…и след това: чл.114 – трудов договор може да се сключва за работа през определени дни от месеца като това време се признава за трудов стаж.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Чл. 114 да имате най-напред трудов договор за работа през определени дни от месеца, после да имате чл. 114 – трудов договор може да се сключи за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Едното е заглавието, което е, и още нещо, вие, от правния отдел…Вижте го как звучи… Значи, не може да имаме веднъж само трудов договор за работа през определени дни от месеца и после да имаме чл. 114 еди как си…Аз не мога да разбера какво е написано тук. Вие оставяте този текст. Има нещо, което…Или наименованието и членът се изменят така, или…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Аз, доколкото разбирам, чл. 114 се изменя така: Трудов договор за работа през определени дни от месеца. Чл. 114 трудов договор може да се сключи и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Така ли е, госпожо Митрева?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Аз мисля, че от една страна се изменя заглавието и от друга страна се изменя съдържанието на чл. 114. И аз мисля, че трябва просто да се отразят двете промени. Не мога да го кажа като правна техника, но мисля, че госпожа Масларова е права, че и в заглавието трябва да се покаже промяната, и в самото съдържание на чл. 114.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Разбрахме презумпцията на вносителя. Сега юристите, кажете, този текст, който прочетох, коректен ли е и да го гласуваме ли така?

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Отново ще взема думата след всички изказвания.
По тези текстове, вариантите са два. Единият, който предложих, другият - следвайки логиката и на госпожа Масларова, и на госпожа Митрева, да подходим по друг начин. Да пишем: § 4-ти: В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения. Първо. Заглавието се изменя така… Даваме заглавието. Второ. В текста накрая се добавя: като това време се признава за трудов стаж. Това е втората правна техника. Което вие изберете. Едно и също казваме по различни начини.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Други изказвания?
Госпожо Митрева, този вариант удовлетворява ли Ви?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Аз смятам, че е по-ясен вторият вариант.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Прочитам текста, който ще гласуваме:
В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:
1. заглавието се изменя така: трудов договор за работа през определени дни от месеца.
2. В текста накрая се добавя: като това време се признава за трудов стаж.
Гласуваме с вдигане на ръка, който е:
„За” – 11 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” - няма.
Текстовете се приемат.

§ 5.
Няма предложения за промяна. Предлагам да го гласуваме, ако някой не се изкаже и предложи друго. Гласуваме § 5 с текста на вносителя:
„За” – 11 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.

§ 6.
Параграф 6 има предложение на народния представител Светлана Ангелова. В чл. 121, ал. (3) думите ”на Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария” се заменят с „в друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария”.
Мнението на вносителя?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Беше направено подобно предложение и в Комисията по европейски въпроси и го подкрепяме.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Има ли нужда да давам думата или нещата са ясни? Гласуваме предложението на народния представител Светлана Ангелова. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Изчитам новия текст на § 6: В чл. 121 се създава алинея 3. Когато срокът на командированите в рамките на предоставяне на услуги в друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава-страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни старините уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установените за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие се установяват с акт на Министерския съвет.
Гласуваме този текст. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приемаме предложението на народния представител.

§ 7.
Седми параграф е без предложения за промяна. Осми – също. Девети – също. Параграф десети – също. Ако няма забележки, предлагам да ги гласуваме, така както ги прочетох.
Вносителят?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Да, благодаря Ви. По отношение на терминологията – Велики петък или Разпети петък. В Министерския съвет текстът беше Разпети петък, но от Комисията по вероизповеданията ни казаха, че по-точно е да бъде Велики петък, тъй като цялата седмица е Велика седмица, и заради това, че ние го знаем като Разпети петък, било по-неточно. Така че, това е уточнено с Комисията по вероизповеданията.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Колеги, гласуваме § 7, § 8, § 9 и § 10 – с текста на вносителя. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.

§ 11.
В § 11 има предложение, което е идентично с предишните. Няма да го чета, защото точно същият текст е. Приемаме ли § 11 с промяната на това изречение, предложено от Светлана Ангелова. Имате ли коментар? Забележки? Нямате. Гласуваме. Параграф 11 с предложението:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приема се предложението за корекция в чл. 11.
Текстовете се приемат.

§ 12.
Няма предложения. Предлагам да гласуваме параграф 12. Който е „за”да гласува:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приема се.
Текстовете се приемат.

§ 13.
Идентично е предложението на Светлана Ангелова, като давам думата на госпожа Тодорова да направим някакви забележки.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря, госпожо председател!
Само бих искала да попитам вносителите, тъй като параграфът гласи: чл. 353 се изменя така: следва съдържанието. Заглавие няма, госпожо Митрева. Предполагам, Вие искате да се запази досегашното заглавие и само трябва да го възпроизведем, а то е: Трудов стаж при недействително трудово правоотношение. Тъй като те вървят компактно заглавие и член. Така ще бъде представено в доклада.
Благодаря Ви много.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Вносителите нямат нищо против да се допълни това в текста на § 13?
Прочитам текста, който ще гласуваме:
§ 13. Чл. 353 се изменя така: трудов стаж при недействително трудово правоотношение. И следва текстът на вносителя. Гласуваме този текст:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приемаме така предложените промени в § 13.
Текстовете се приемат.

§ 14.
Следва § 14, където има също предложение на Светлана Ангелова, което касаеше всички предишни параграфи. Текстът е идентичен. Гласуваме го, ако нямате други предложения.
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.

§ 15.
§ 15 гласуваме. Няма промяна, предложения? С вдигане на ръка, който е:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приема се § 15.
Текстовете се приемат.
Гласуваме наименованието Заключителни разпоредби...Който е:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приемаме наименованието Заключителни разпоредби.

§ 16, § 17, § 18
Следващите параграфи 16, 17 и 18, които са предложения за промяна и допълнения. Предлагам да ги гласуваме.
Който е „за”, да вдигне ръка:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приехме и Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда на второ гласуване.

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

Преминаваме към Представяне, обсъждане и гласуване на проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 г., № 902 – 00 - 38, внесен на 29.ХІІ.2009 г.
Колеги, давам думата на вносителите.
Представете се.

ИРЕНА КАРАКАЧАНОВА:
Благодаря Ви, доц.Алексиева. Аз съм Ирена Каракачанова и съм главен директор на Главна дирекция „Политика за младежта” в Министерство на образоването, младежта и науката. Ще се опитам да бъда кратка.

Годишният доклад за младежта се изготвя вече седма поред година, след решение на Народното събрание от 2002 г. Той представя извършеното от институциите през годината, както и от органите на местното самоуправление. Участието на младите хора, в дейностите, свързани с основните приоритети в областта на младежката политика, както и предприетите мерки от институциите. Освен това, Докладът за младежта представя бъдещите политики за развитие и промяна в сектора за следващия едногодишен период, така че това за нас е освен един много важен отчетен документ и важен планиращ инструмент за следващите действия и стъпки в сектора. За целта на изготвяне на Доклада всяка година се изготвя национално представително социологическо проучване. То е с продължаващ период на действие. Изследването за 2008 г. бе изготвено от Агенцията Медиана, проучването е на тема: „Младежта в страната, състояние, проблеми, промени, тенденции, възможни параметри и насоки за младежка политика”.

Проучването бе проведено в периода 3-11 март 2009 година. В изследването, всъщност, са изследвани две основни целеви възрастови групи: това са подрастващи и младежи. Първата група включва подрастващи между 15 и 18 г., а втората – млади хора между 18 и 35 г. Това дава възможност да се проследят и анализират състоянието както на днешните деца и подрастващи, които са всъщност бъдещите млади и по този начин да се разграничат краткосрочните и дългосрочни политически решения в сектора… Всъщност, в Доклада се проследяват осем много важни области за личностното изграждане на младия човек и неговото развитие в обществото. Това са: демография и социален статус, образование, здравеопазване, трудова реализация, свободно време, гражданска активност, рисково и девиантно поведение на младия човек и още едно направление – европейското измерение на българската младеж, което като структура влезе в Доклада след пълноправното членство на страната ни в Европейския съюз.

Още веднъж искам да подчертая, че стремежът е този Доклад не само да отчете състоянието на младежта в страната, но и да се очертаят основните насоки в сектора, съгласно заложените параметри в европейските документи за младежка политика. Координационната дейност по изготвянето на Доклада е дело на експертен екип от специализираната, Главна дирекция „Политика за младежта”, то е плод на усилията на всички институции, които имат отношение към политиката за младите в страната.

За изготвянето на Доклада се свика междуведомствен експертен съвет и още в началото искам да внеса повече яснота, тъй като биха могли да възникнат въпроси. Уважаемата Комисия сега разглежда Доклада за 2008 г. Има известно забавяне в този Доклад. Както знаете, винаги предходната година се отчита. Докладът, всъщност, март месец проучването, което стартира, имаше готовност за него някъде към май месец, но поради приключването на мандата на предишното Народно събрание и предстоящите избори, той не бе внесен, просто нямаше такава техническа възможност. След вече сформирането на новото правителство и на Народното събрание на 29 юли Народното събрание създаде Министерство на образованието, младежта и науката. И от август месец, с постановление на Министерски съвет от 5 август 2009 г., дейността и архивите на Главна дирекция „Политика за младежта”, която тогава беше в Държавната агенция за младежта и спорта премина в Министерство на образованието, младежта и науката. Казвам тези неща, за да е ясно за малкото забавяне, което се е получило.

Тази година такова забавяне няма да се получи за Доклада. Още в края на миналата година се стартира, след провеждане на обществена поръчка, социологическото изследване за 2009 г. То дори в близките дни трябва да приключи. Искам само още с две думи да отбележа, че политиките за развитие и промяна в сектора, отбелязани в трета част на Доклада са актуални и сега. В периода между изготвянето на Доклада за 2007 и 2008 г. бе изготвен проект на национална стратегия за младежта за десетгодишен период от действие. Проектът бе финализиран след широка обществена дискусия в страната. Бе изготвена и представителна социална оценка на стратегическия документ. И набелязаните политики за развитие и промяна в сектора са в съзвучие именно с тази дългосрочна визия за сектора.

Това е най-накратко. С удоволствие ще отговоря, ако има някакви въпроси. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. доц.АЛЕКСИЕВА:
Чухте вносителя на годишния отчетен Доклад за 2008 г. Имате думата за изказвания и виждания…
Заповядайте, госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря.
Дано това, че гледаме Докладът за 2008 г. не е нещо фатално, за да не го приемем или да не си кажем становището. Но държа да отбележа, че много би било полезно, специално за нашата Комисия, колкото и да е обемен Докладът, да намери време всеки един от нас да го прочете. Защото това са едни практики, които са се трупали през годините и те ни дават един много ясен сигнал какво не ни е достигнало. Т.е. какво е направено в този период и къде са онези бели полета, които, въпреки че има социологическо изследване, въпреки че има една визия за двегодишен период, все пак, много е важно да се види и да може Комисията, нашата , бих могла да кажа и да е водеща, или двигател в реализиране на част от бъдещи политики.

Лично аз приветствам това, че вече тази цялостна политика е към едно министерство – Министерството на образованието, младежта и науката. Защото така концентрирано на едно място, вие ще видите в Доклада, предполагам че сте го видели, че има много неща, с които всяка институция сама за себе си прави нещо. Но бих могла да кажа, че ни липсват някакви интегрирани показатели. Нещо, което да ни дава общата визия. Защото много е добре да проследим младежите от 15 до 17, след това от 17 нататък. Примерно, да кажем, че Министерство на труда и социалната политика е направило твърде много в намаляването на младежката безработица, програмите за ограмотяване, програмите за образование, повишаване коефициента на заетост на младите хора и т.н. и т.н., и т.н., и т.н. …

Но колеги, отново се връщам на онази тема, която, беше казано, че може би и господин Стойнев, и аз, малко емоционално поставяме – проблемите на хората, на младежите, специално от ромския етнос. Колкото и леко да са зачекнати тук, да са поставени, струва ми се, че ние, на този етап институционално нито Министерството на образованието, нито Министерство на труда и социалната политика могат да кажат какво правим с онези 15-годишни млади хора, които отпадат от училище, но не започват работа, поради това, че са станали родители. Какво правим там? Какви мерки? Защото в крайна сметка това също са младежи на България. Там трябва много сериозно да огледаме политиките и не случайно казвам, че тук става въпрос за едни интегрирани показатели – комплексно. Защото делът на тези момичета и момчета все повече и повече се увеличава. За съжаление, 20 години от прехода нанесоха много сериозни рани на снагата на образованието и оттам насетне това се мултиплицира и върху здравния статус, и върху възпроизводството. И, ако се не лъжа, вчера, или онзи ден, имаше един много сериозен дебат за децата, раждащи деца. Това е едно много сериозно бяло поле, което ми се струва, че много сериозно всички ние трябва да погледнем към него. И затова казвам, че Министерство на образованието ще хвърли усилията си в образователния ценз. Министерство на труда и социалната политика ще хвърли усилията си в политиката на интегриране на пазара на труда. Но има ангажименти, които трябва да се започнат: разбира се, с образованието на семейно планиране и т.н., но не и без помощта на здравеопазването и то не само като фрагмент, изписване на ангажименти на институции, а като реални координирани действия.

Разбира се, в никакъв случай не искам да подмина и физическото развитие на младите хора в България, физическата култура, ако така мога да кажа. Аз приветствам този Доклад. Той е достатъчно обширен, достатъчно компетентно подготвен и това, което са поднесли „Медиана” заслужава да се обърне много сериозно внимание. Не зная как ще се подходи в Комисията, но аз предлагам, действително да се разгледа и да се подкрепи този Доклад. И разбира се, малко по-задълбочено ние, като такава Комисия, да се опитаме в работен порядък да интегрираме усилията си с колегите, които подготвят и наблюдават тези процеси.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Други? Имате думата.

СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Аз няма да повтарям това, което госпожа Масларова каза.То е много точно. Докладът, наистина, е много обширен и добре направен. Става ясно на младите хора какъв е делът на тези с висше образование, че намалява безработицата, повишава се заетостта на младите…

Но бих искала само с няколко думи да кажа, че евентуално, би могло да се допълни с по-подробен анализ на предизвикателствата в областта на младежката политика. Освен това, хубаво е да се подчертае и връзката между мерките и програмите, финансирани от европейски средства. Това, може би, също би трябвало да съществува в този Доклад.

Разбира се, ние ще подкрепим Доклада за младежта за 2008 г., той е много добре направен.
Благодаря.

КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
Уважаеми колеги!
Аз няколко пъти чух днес да се изтъкват на преден план проблемите на ромските малцинства, Кирил Гумнарев се казвам.

Искам да ви кажа, че според мнението на много експерти, включително и моето, изваждането на преден план на проблемите на едно малцинство е скрита форма на дискриминация, както към младежите от турски етнически произход, към българските, еврейски и т.н. Аз смятам, че всички тези деца, всички тези общности, би трябвало да се разглеждат под един знаменател.

Що се отнася до това, че деца раждат деца. Аз не си спомням да сме отменяли текста, в който, примерно, ако човек има акт с момиче, под 16 години момиче, да не говорим, ако то ражда, че той подлежи на наказателна отговорност. И не помня българската държава по никакъв начин да е осъдила някой, затова че е направил дете на момиче. под 15 години…Мисля, че е време, да направим, до 15 години /текстът/, по–скоро да обърнем внимание на това.
И ще подкрепя Доклада.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Друг?
Уважаеми колеги, аз много внимателно прочетох доклада. И даже се обогатих и в медицинско направление. Разбрах, че 15 % от децата, от учениците, имат късогледство, което аз, не го знаех, защото не разполагам със статистически анализ.
Много ми харесаха нещата, които са направени за младежите. Но ми направи нещо впечатление, аз ли не го разбрах, или наистина има някакво противоречие. Излиза в началото, в отдел население и демографски процеси през 2008 г., че с 300 хиляди души са намалели децата. Но не точно това исках да кажа. Искам да кажа, че пише, / че безработните младежи до 29 години, са намалели с 28 % и са били 41 873 души. А относителният им дял, спад - 19.9 %.
На 13–та /страница/, в еди от изводите пише: Като цяло безработицата в страната расте. Някакво противоречие намирам в тези констатации. Първото ли е вярно, второто ли е вярно или аз не съм го разбрала.
Давам думата на вносителите да ни кажат.

ИРЕНА КАРАКАЧАНОВА:
Благодаря Ви, доц. Алексиева.
Всъщност, и двете неща са верни. Проблемът идва оттам, дотолкова доколкото е проблем. Аз казах и в началото. Докладът отчита в първата глава извършеното от институциите. Данните, които имаме към ноември 2008 г. за около 28 % безработни млади хора са подадени от Министерство на труда и социалната политика към онзи период. Изследването на Агенция „Медиана” бе направено през 2009 г, март месец. Така че, статистическите данни са малко по-назад, отколкото данните на социологическото проучване. Това, което Вие прочетохте току-що, са изводите от социологическото проучване, които са във втората част на Доклада.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви за уточнението.
Друг някой?
Тогава, колеги, да преминем към приемане на Доклада, да гласуваме със „за” приемането на Годишен доклад за младежта в република България за 2008 година.
„За” – 14 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Д-р Костов, извинявайте, как точно гласувате, „за”? Добре.
Приехме годишен Доклад, който ни очакваше. Благодаря ви на вносителите.


ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
И последно, колеги, точка „Разни”. Имам в тази точка да ви кажа следното. Аз получих, като заместник-председател на Комисията и в момента председателстващ я, разни писма от различни институции, които са, според мен, не персонално до мен, а до Комисията по труда и социална политика. Имаме писмо от работещите в металургичната промишленост жени – искат да се променят условията за пенсионирането им.

Имаме писмо, още едно, от работещите в тази област жени, също искат да се промени пенсионирането им.

Имам писмо от Българската стопанска камара. Тя ни предлага как да се справим с пазара на труда в тези условия на икономическа криза.

Имам декларация на граждански, неправителствени организации на хора с увреждания.
Синдикална миньорска федерация „Подкрепа”…

Всичко това, с едно придружително писмо, аз ще ги предоставя на изпълнителната власт, за да видим исканията на тези професионални и социални групи, да ги анализират и евентуално да се предприемат съответните мерки… Това исках да ви информирам в точка „Разни” .
Съгласни сте, нали? Мълчанието е знак на съгласие.

Искам тук да благодаря на национално представените организации на и за хора с увреждания. В едно писмо до мен, в което те изказват благодарност за сърцатостта и почтената ви политическа позиция, застъпени на проведеното заседание на социалната комисия на 21 /януари т.г./, относно казусите в социалната сфера, засягащи хората с увреждания и децата с увреждания в България, с подписи на представителите на различните организации, представени, национално представени.
Благодаря ви за участието. Това беше, колеги, за днес. Приключваме заседанието.
/Заседанието закрито в 17.00 часа/.

ЗАМЕСТНИК -ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА