П Р О Т О К О Л

---

На 17-ти февруари 2010 г., сряда, от 15.00 часа, се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 456, в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър І” № 1. То бе открито и председателствано от временно изпълняващата длъжността „председател” доц. Геновева Алексиева

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Уважаеми колеги!
Минаха около седем-осем академични минути, имаме кворум вече, представителите, които са по едната точка са долу на пропуски, идват вече и следва да започваме. Ще започнем без тях, моля гостите – по-тихо, за да можем да се концентрираме…

Най-напред да кажа „Добре дошла” на госпожица Манолова в нашата група, приятно ни е, че е между нас,… Вие имате дневния ред.

Ще се наложи само да разменим местата на първа точка с втора, поради това, че заместник-министър Валери Митрев, който ще представи Закона за лечебните заведения, е на друга комисия в момента, която започва в 14.30 часа, и той ще се опита да се вмести в започването на втората точка.
Ще започнем с Годишна програма за участие на Република България… и ще има и трета точка…”Разни”. Имате ли предложения за промяна или допълнение към този дневен ред? Ако нямате, да гласуваме с вдигане на ръка дневния ред:
„За” – 19 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.

Уважаеми колеги, приехме да работим по следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2010 г.), № 002 – 00 – 7, внесен от Министерския съвет на 05.02.2010 г.;

2. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, № 002 – 01 – 5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.;
Разни.

Сред участниците и гостите на днешното заседание са:
г-н Валери Митрев – зам.-министър на здравеопазването
г-жа Мирена Маринова – началник отдел дирекция „Правна” в Министерство на здравеопазването
г-жа Ася Чолашка – директор на дирекция „Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество” при Министерство на труда и социалната политика /МТСП/
г-н Веселин Илков – началник отдел в дирекция „Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество” при МТСП
г-жа Петя Демирева – началник отдел „Интеграция на хората с увреждания” в дирекция „Социална закрила и социално включване” при МТСП
г-жа Елена Манасиева – държавен експерт в дирекция „Социално включване, политики за децата и семействата” при МТСП
г-н Георги Русанов – Съюз на пенсионерите
г-жа Димитрина Бекирова – НОИ
г-жа Дина Христова – вестник „Сега”
г-жа Снежана Малакова – Национален осигурителен институт
г-н Николай Славчев – АИКБ
г-жа Стратийка Игнатова – Комисия по социална защита на пенсионерите

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Колеги, започваме да разглеждаме, първата точка Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, № 002 – 00 – 7, внесен от Министерски съвет на 5.ІІ.2010 година. Представителите на вносителите дойдоха ли, успяха ли да се класират навреме, Йорданова? Още ги няма! Малко, в приятелски разговори да убием една-две минути, те са на път…/влизат вносителите/ Може ли тук 20 души народни представители да ви чакаме! И да отменям програмата…Заповядайте, настанявайте се… Не се извинявайте, това не подлeжи на извинение, петнайсет минути бихте могли да тръгнете по-рано. Да дадем възможност на госпожа Чолашка, нали това сте Вие, да поеме дъх; тя е директор на дирекция „Европейски въпроси” и господин Веселин Илков, който е началник отдел „Международни отношения” в Министерството на труда и социалната политика.
Госпожо Чолашка, запознайте Комисията по труда и социалната политика с тази Програма, която днес ще разглеждаме – за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз от 2010 година.

АСЯ ЧОЛАШКА:
Благодаря, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Пак да се извиня за закъснението – израелският посланик беше на среща с министъра, нямаше възможност да стана от срещата. Нека да мина към точката, посветена на Годишната програма за 2010 за участие на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в областта на труда и социалната политика. Преди да мина към трите основни точки или трите основни приоритета в областта на труда и социалната политика, позволете ми, само да напомня четири ключови елемента от влезлия на първи септември 2009 година договор от Лисабон:

Първо, той издига на качествено ново равнище социалните цели. По-скоро, насърчаване на висока заетост, като признава ключовата роля на услугите от общ интерес;

Второ, което искам да подчерта, че този договор създава възможност за присъединяване на държавите-членки на Европейския съюз към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. И в това отношение отново искам да подчертая един трети основен елемент, в основата на договора стои гражданинът, гражданинът с неговите икономически и социални права; и не на последно място, засилването на ролята на Националните парламенти, както чрез информиране от държавните институции, така и чрез нотифициране на проектите на законодателни актове. И във връзка с това, бих казала, че в България вече се създадоха необходимите нормативни предпоставки за едно тясно взаимодействие между правителството и Народното събрание. И в това отношение да цитирам Конституцията, чл. 105, ал. 4 в изпълнение на който член беше подготвена Годишната програма за участие на България в процеса на вземане на решения. И разбира се, не на последно място, Постановление № 85 /на Министерския съвет/, което регламентира координацията между министерствата, отговарящи за активно участие на правителството на България в процеса на вземане на решения.

Конкретно за основните елементи в нашата част, в Годишната програма, която отразява приоритетите на трите председателства – на испанско, белгийско и унгарско председателство, бих засегнала три основни въпроса, които са и наши приоритети:

На първо място, това е Лисабонската стратегия за растеж и заетост за периода след 2010 г. Знаете, че започнаха едни активни обществени консултации за бъдещето на постлисабонската стратегия, за нейния обхват. Тези обществени дискусии бяха проведени в България, продължават на равнище на Европейския съюз, се извършиха в работни групи и комитети и бяха дискутирани в няколко срещи на министрите по заетостта, труда и социалната политика, включително и на последната неформална среща, която беше проведена в края на месец януари.
Какво беше подчертано в залата? Кризата няма да свърши, докато пазарите на труда не започнат да създават работни места – това подчерта комисар Шпидла. И това е изключително важно. Освен това – в стратегията на Европейския съюз, Европейски съюз 2020, е много важно да залегнат конкретни цели и действия, като тези цели да могат да се измерят количествено. Това, което продължават дебатите е, че би трябвало да се отчита степента на развитие на политиките и на съответните показатели за всяка конкретна държава, т.е. да се отчита конкретният напредък на всяка държава, тъй като иначе е трудно да се поставят едни общи количествени показатели за всички държави-членки.

Следващ основен елемент е, да има две групи цели. Едните са краткосрочни цели, които в момента са преди всичко насочени към преодоляване на последиците от кризата, която държавите-членки признават, че освен икономическа и финансова, говорим за много сериозни социални последици. И съчетаване на тези краткосрочни цели за преодоляване, за излизане от кризата, съчетаване с едни дългосрочни цели, които са свързани с растеж и заетост, като говоря, предимно, за икономика на иновациите, икономика на знанията и съответно, със съответните изисквания към пазара на труда, при условия на социално включване на всички уязвими групи.

Един силен акцент е социалният диалог. Особено важно е постигането на целите на постлисабонската стратегия на Европейския съюз 2020, включван от всички заинтересовани страни. Един диалог, с всички заинтерсовани, в това число са социалните партньори. Бих искала да отбележа ключовия момент и в инвестирането на нови умения и тяхното адаптиране към нуждите на пазара на труда. Това е втория, ключов, този въпрос, на който ще спра малко по-конкретно вниманието ви, както и задава се, има желание от министрите по труда, въпросите за равенството между половете да намерят място в лисабонския договор, с всичките специфични за тази проблематика въпроси, свързани с демографското развитие, със съвместяване на личния и професионалния живот.

И не на последно място, ключов момент заема заетостта сред младите хора. Една група, сред която безработицата е сравнително по-висока, спрямо останалите уязвими групи, наред с възрастните работници над 50 години. В контекста на това, особено важно е за пазара на труда да има адекватно съчетаване на гъвкавост и сигурност на пазара на труда, така че да се осигури възможност за повишаване на адаптивността както на бизнеса, така и на работниците, за да се гарантира тази нова икономика на иновациите.
Не на последно място, тук искам да обърна внимание на стартиращата, все повече дискусия за зелените работни места. Всички държави-членки отдават значимото внимание на открития метод за координация, въз основа на който ще обменят добри практики. Даже има министри по труда, които насърчават неговата по-голяма и ключова роля. Какво бих казала още, специално за тази среща на министрите. Желанието на министрите е да работят в по-тясна координация с министрите на финансите и на икономиката. Изключително взаимосвързани са и взаимодействащи са политиките и не може да говорим само за икономически растеж, ако не създадем съответно квалифицирана работна сила, която да отговаря на тези изисквания в икономиката.

Вторият основен въпрос, това е и приоритет наш, нови умения за нови работни места. Това бе инициатива, която бе подета от португалското председателство, като през тази година се очаква Европейската комисия да излезе със съобщение, посветено на качеството на работните места и в това число и на мобилността на работната сила, която трябва да се насърчава в териториален и в професионален план. Отново тук внимание трябва да се отдели на антикризисните мерки, с един внимателен анализ и оценка на тези мерки, с оглед приключването на антикризистните и пристъпване вече към следващ етап, тъй като в момента в част от държавите, както знаете, в икономиката, в някои от икономиките на тези държави членки вече се наблюдава съживяване.
Друг е въпросът, че, вероятно, ще има лаг във времето, по отношение на пазара на труда. т.е., има известно изоставане на пазара на труда. Въпросът е да се предприемат такива мерки, които да намалят това изоставане.

Последният, трети приоритет, върху който искам да спра вашето внимание, е предотвратяване и борба с бедността, в съответствие с ангажиментите на страната. Знаете, че Европейския съюз обяви 2010 г. за година на борба с бедността и социалното изключване. Очакваме, в края на този месец, тази година да бъде обявена и за България, като в рамките на България, бих определила три ключови направления за реализиране на тези мерки:
Първото е изследване и анализ на въпросите на бедността и социалното изключване, изпълнение на комуникационната стратегия на европейската година и конференции, семинари, кръгли маси, дебати, защото в основата на Лисабонския договор, в основата на Европейски съюз 2020, както казах, е човекът и неговият достоен начин на живот. И говорим, както за пълна заетост, така и за високо производителен труд, но говорим за социално включване и социална кохезия, която предполага и съответно равнище на живот.

И, отново, отвореният метод на координация, тъй като знаете, че в областта на заетостта няма законодателство на Европейския съюз. Затова е изключително ключово значението на стратегията, която ще бъде приета на интегрираните насоки за растеж и заетост, в т.ч. на насоките за заетост.
Това е накратко.
Благодаря ви.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви.
Колеги, обявявам дебат по Програмата.
Заповядайте, господин Стойнев.

ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Исках да задам един въпрос, по-скоро няколко въпроса. Тези приоритети, които Вие ги казахте, това са приоритети на Европейския съюз. Бих искал да знам ние какви приоритети имаме, какви са нашите предложения, които да залегнат в Европейската стратегия 2020. Също така, в тези приоритети се говори за интеграцията най-вече на емигрантите, които толкова не засягат нашата страна. Но е хубаво, може би, ние да имаме позиция, че тази политика, която се води към емигрантите, както и тяхното достойно включване в нормалния живот, може би е хубаво да засегнем и проблемът с малцинствата. Да решим дали това, все още, ще се тълкува като местен проблем или ще бъде европейски проблем? И какви политики в тази насока се предвиждат, именно за интеграцията на малцинствата, за следващия период от 20-25 години. Това е, което имах да попитам.
Благодаря.

ПРЕДС.доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Да, госпожа Манолова, имате думата.

МАЯ МАНОЛОВА:
Понеже тази Програма ни е изпратена, общо взето, за сведение и тя се приема с акт на Министерския съвет, това предполага по-голяма активност и на съответните ресорни министри по темите, които са залегнали в Програмата. В тази връзка исках да конкретизирам и въпроса на колегата Драгомир Стойнев, какъв е ангажиментът на Министерство на труда и социалната политика по разработване на конкретни мерки на базата и на Лисабонската стратегия за растеж и заетост за периода, които да касаят справянето с най-основният проблем, който има в България – именно безработица. И по какъв начин ние, евентуално, на базата на тоя проблем в България, ще направим съответни предложения, които да залегнат в европейските документи. т.е. какви активности предвижда Министерството на труда и социалната политика в тази посока?

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Можете да отговорите и на двата въпроса.

АСЯ ЧОЛАШКА:
Благодаря Ви.
Бих казала, че Програмата на правителството на Република България за европейско развитие в момента е изцяло съобразена с тези приоритети. Министър Младенов подкрепи приоритетите на този проект, защото той се очаква да бъде приет на Европейския съвет през юни т.г. В краткосрочен план, преди всичко, усилията са насочени към т.нар. „антикризисни мерки”. Знаете, че правителството и социалните партньори разработиха един пакет от антикризисни мерки. Т.е. тук подчертавам, че изцяло се прилага принципът на социалния диалог и на споделените отговорности, като предстои този пакет да бъде актуализиран.

В дългосрочен план, бих казала, че тези антикризисни мерки, които са в краткосрочен, са преди всичко насочени към запазване на заетостта, включително чрез субсидиране на заетост. Както и квалификация и преквалификация на работниците. Знаете, че в момента, оперативна програма развитие на човешки ресурси стартираха нови компоненти, нови програми, като: „Аз мога”, „Адаптивност”… знаете, че Постановление № 144 на Министерския съвет при преминаване на половин работен ден в предприятия, които са заплашени, които имат финансови проблеми... Част от тези програми в момента гарантират образование и квалификация веднъж на хората, които са на половин работен ден, на безработни, които е необходимо да се квалифицират и преквалифицират, за да може да се вкарат в пазара на труда, така и на работещи, които желаят да повишат квалификацията си, с оглед подобряване на тяхната пригодност за заетост. т.е. усилията в момента веднъж са насочени към пазара на труда, както казах запазване на работните места и по възможност създаване на нови работни места.

От друга страна, вие зададохте съвсем резонно въпроса, за социалните измерения, за ромите и емигрантите. На този етап, бих казала, че все още, въпросът с интеграция на емигрантите не стои с такава острота при нас. Знаете също, че в последните месеци, във връзка с пазара на труда, при нас бяха направени промени в Наредбата за издаване на разрешение на чужденци в България. Това беше направено с оглед на по-голяма защита на пазара на труда за българските граждани.

Разбира се, Министерство на труда администрира един интеграционен фонд за емигранти. Т.е. стартира работата по анализ на законодателството, предприемане на пакет от мерки, т.е. ние да сме готови да интегрираме тези, които вече са получили емигрантство, това вече е общностна политика. От няколко години този въпрос беше поставян на вниманието на съвета на министрите по заетостта. Има групата държави, в които ромското население представлява значителна общност. Преди всичко, нашите усилия са насочени в квалификация и преквалификация. Децата, които учат в училищата да не отпадат, да завършат училищата. Най-важното е, да се намери тяхната реализация на пазара на труда. Тук трябва да се работи и по стереотипите на жената. Жената да може да се включи на пазара на труда, тъй като това е изключително важно. С други думи, към ромите – предимно, образование, квалификация и отново заетост. Това ще бъде основата за подобряване на техния статус. И за пълноценното им приобщаване. И тук един елемент, който бих искала да кажа, новото. Ние говорим за активно социално включване, т.е. тези, които са крайно нуждаещи се, да не бъдат обект на една социална политика, а активно да се включат, да имат своите отговорности, това говори за принципа на споделени отговорности, включително на отделния индивид.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Ще дам думата после, добре, още веднъж.

ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Не искам да става диалог. Още веднъж, какво имах предвид. Имах предвид следното, че този приоритет, всъщност, не е приоритет, то по-скоро е мярка, касаеща емигрантите, е ясно, че идва под влиянието на големите държави, които имат проблем с емиграцията, като Франция, Испания, Италия и т.н. Интересното е, че в тази стратегия няма нищо, което да говори за малцинствата. А това е проблем, касаещ по-скоро държавите от Източна Европа. И затова беше желанието ми, ако имате възможности, да бъде като наша инициатива, да ви кажа откровено, че ще бъде подкрепено това нещо, защото аз вече го поставих като въпрос в рамките на европейските социалисти и те го приеха, за емигрантите и малцинствата да има един, ако може общ подход. Защото към емигрантите в мерките, касаещи емиграция, ще има доста сериозен финансов ресурс. И ако, с ваше желание разбира се, и от страна на правителството, също така ако има желание да подкрепи една такава инициатива, която да има подобен ресурс и за малцинствата, смятам, че това ще бъде добре за нашата страна. Затова Ви попитах.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожа Масларова има думата.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви.
Уважаеми колеги! Аз мисля, че би трябвало да благодарим, че можем да се запознаем с такъв изключително важен документ на Европейския съюз. Още повече, че нашата Комисия по труда и социалната политика в една голяма степен трябва да е достатъчно добре запозната, компетентно, в дълбочина, в детайли с всички онези, не само идеи, а и мерки, в тази насока. Аз да кажа, че искам да започна от това, на което, не знам дали сте обърнали внимание, но то е важно и се радвам, че най-после, то съществува като запис в европейски документ, да започнем нов по-интензивен диалог между министрите на труда и социалната политика, финансовите и икономическите министри. Трябва да кажа, че не само в България, а и във всички страни-членки на Европейския съюз, когато се съберат социалните министри, имат едно и също становище по много въпроси, касаещи социалните проблеми в Европа, но всички винаги споделят, че имат трудности в срещите, в по-голяма степен с финансовите министри, с икономическите министри. Така че, чудесно е, когато това се поставя като важна задача и аз мисля, че съответно управляващите трябва да знаят, че когато се поставят важни задачи, че трябва да се оказва внимание и подкрепа на социалните министри, тогава когато се поставят определени изисквания в определена социална област. Защото, няма да скрия, и в днешния ден, и през всичките години, поне в годините на прехода, имам дълбокото усещане, че когато стане въпрос, че трябва да се решат някои социални проблеми, винаги се коментира, че ще бъде едва ли не е в тежест на общество. Категорично не мога да го приема. Докато ние не пречупим мисленето на нацията, на политическия елит, на всеки един от нас, че не може да има успешен икономически растеж, ако няма стабилна социална среда, то при всички случаи ние винаги ще имаме сериозни проблеми в икономиката.
Ето тук се поставя въпросът със социалните партньори. Винаги правителството в една или друга степен е отстъпвало пред социалните партньори. Аз, общо взето, нямам някакъв кой знае какъв спомен, когато социалните партньори са били по-отстъпчиви, когато трябва да се поставят някакви въпроси. Но как да разберем тая икономика на знанието без подкрепата на социалните партньори, какво значи икономика на знанието, тогава, когато работодателите отделят един-два, не повече проценти, от своите приходи за квалификация и преквалификация. В Европа се отделят между 10 и 15 процента от печалбата на работодателите за иновации, за стимулиране на работещите. Ето тук говорим за стимулиране на пазара на труда. Колеги, нека да си кажем едно към едно: най-орязаното министерство през 2010 г., когато това се поставя като акцент за пазара на труда, е точно това, с Националният план за действие по заетостта с повече от сто милиона лева! Сто милиона за активни политики на пазара на труда ги няма. Чудесно е, че има оперативна програма развитие на човешките ресурси. Но пак ще ви кажа, ние го казахме и от парламентарната трибуна, че оперативните програми са програмни действия. Те могат да се разработят, могат и да не се разработят. Може да имаме капацитет, може да няма капацитет. Но държавата има своите ангажименти. И тогава, когато вие говорите за активни политики на пазара на труда, и говорим за социално включване, всяка година ние намаляваме три пъти парите точно за социално включване. И аз ще посоча една програма, „Личен асистент”- от 12 800 на 4000 /лева/! Какво социално включване, когато имаме един коефициент, който е включен в тези проблеми. Така че, аз няма да задавам никакви въпроси към колегите, към докладчиците от Министерството на труда и социалната политика, но ми се струва, че тази комисия, Социалната комисия, трябва да е най-активната комисия, когато се защитават социалните проблеми. Тук не става въпрос да извиваме ръцете на правителството или на финансовия министър по един или друг въпрос. Тук става въпрос да поставяме въпросите по начин, по който да подкрепим тези големи социални идеи да се поставят в Европейския съюз. Защото, вие виждате, преходен период няма и да премахне проблема за Република България. България и Румъния спадат към една игнорирана позиция, като втора ръка, извинявайте, че го казвам. Аз съм го казвала и в Европа пред министрите, че не може към едни бедни страни в Европейския съюз да имат един подход, а към други две страни в Европейския съюз да имат друг подход. Има криза. Кризата е за всички. Но когато има едно общо семейство, в семейството не давате повече хляб на едното дете, а на другото – по-малко. Така че, трябва да отстояваме в това отношение някакви правила, ние трябва да ги отстояваме.Тази Комисия трябва да подкрепя усилията на Министерство в областта на регулация, бих казала, точно на тези жалони, бих казала, в социалната политика. Правилно е казал комисарят Шпидла за това, че откритият метод на координацията трябва да продължи. Аз не зная доколко, всички членове на Комисията сте запознати с това, доколко ние трябва да се съобразим и в крайна сметка да бъдем един от индикаторите на правителството, на министерството, доколко да изискат, ако действително, така, както каза министър Дянков няма да има два процента дефицит, а ще има плюс 0.3 % някаква сума с очакване да влезе в бюджета в повече, дайте да настояваме, като Комисия, която е запозната с изискванията, която е запозната с изискванията нашироко и надълбоко, да отстояваме поне да се върнем на равнището на 2009 г. и да можем да насочим средства за активни мерки към пазара на труда.
Страшно трудно е да квалифицираш хора, които не желаят. А ние имаме един голям шанс, имаме един голям контингент от хора. Да, променихме Закона за насърчаване на заетостта и законите свързани с образованието – от четвърти клас на трети клас, да имат завършен трети клас, да може да се обучават, та по този начин да получат някаква квалификация после. Но това не става веднага, не става с един замах. Тук трябва време, на практика, в рамките на една година – 2010-та или в рамките на две години не може да се обучат хората, които са пропуснали 15-20-30 години от живота си.

Така че, това са много сериозни неща, които стоят и мисля си, че без значение от политическите пристрастия, нюанси, любов и ненавист един към друг, тази комисия трябва да бъде екипна комисия, тази комисия трябва да бъде, как да кажа, онази морална подкрепа на Министерството, когато се решават такива сериозни проблеми.

Така че, когато през юни или в края на годината ще трябва да отчетем какво сме направили, хубаво е да се подредят нещата с някоя инициатива и в крайна сметка директива, в насока да се подкрепи правителството за реализация на нормативните документи на Европейския съюз.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря, госпожо Масларова.
Госпожа Манолова, Вие ли, или?
Господин Гумнеров има думата.

КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
Уважаеми колеги!
Аз, във връзка с въпроса от господин Стойнев, искам да задам някои съвсем конкретни въпроси, на които смятам, че е крайно време да им се обърне внимание. Аз искам да знам досега от страна на държавата, и на Министерството съответно, правени ли са проучвания колко процента от малцинствата и какъв е процентът от тях, които отказват да се интегрират? Защото е факт, че има съпротива срещу мерките за интеграция. Въпреки тези усилия на няколко поредни правителства.

Вторият ми въпрос е, има ли някой представа, колко пари през последните десет-петнайсет години са инвестирани от страна на държавата и неправителствения сектор, доколкото може за неправителствения сектор да се направи някакво проучване, за интеграцията на малцинствата и какъв е реалният ефект от тези средства, защото за мен е абсурдно. Всеки път ние говорим за едно и също, всеки път увеличаваме сумите, всеки път хвърляме сумите, а досега не съм видял един реален отчет - тези суми какъв ефект имат! Доколкото знам, става дума за няколко милиарда евро! Това е моята информация.

Третият въпрос е, доколко оправдано е да се инвестират подобни суми за интеграция на малцинства не, а на хора, които не желаят да бъдат интегрирани? При този нисък процент на успеваемост, вместо те да се насочат към социално активните хора, без оглед на обществена принадлежност към малцинства или малцинство, а да се насочат към хора, които искат да се квалифицират, да се интегрират, да влязат достойно на пазара на труда.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Господин Адемов, имате думата.

Д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Колеги! Няма да говоря по това, което се каза досега. Ще се опитам да кажа нещо, с което започна госпожа Чолашка. Всъщност, за какво става въпрос: Знаем ли какво правим сега? Какво е това упражнение, наречено, как беше наречено… „Годишна програма…” Всичко това се прави във връзка с новата роля на Парламентите, във връзка с Лисабонския договор. Парламентите вече имат съвършено нова роля и министрите, като отидат в Европейския съюз, защитават позиции, които предварително са съгласувани с Народното събрание. Затова те внасят в Министерския съвет, с промени в Конституцията, направихме промяна в Конституцията, в чл. 103, ал. 1 и 4, направихме цяла нова глава в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да можем да вкараме тази процедура като легитимно упражнение на Народното събрание.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Приготвила съм да прочета точно този текст, член 103.

Д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Така ли? Това е текстът на член 103. Какво правим?
Министерският съвет внася в Народното събрание приета от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения, т..е. Европейският съюз има една Програма, която свежда до Министерските съвети на страните-членки. Министерският съвет, внасяйки тази Програма в Народното събрание, тя се разпределя във всички комисии и водеща комисия е тази по Европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Тя изготвя окончателния доклад, на базата на предложенията на отделните комисии в Народното събрание.

Сега, в предметния обхват на дейността на нашата Комисия по труда и социална политика, полето в което ние имаме, всъщност, компетенции да предлагаме, не че в другите нямаме, но не е редно, това, с което се занимава нашата Комисия, това е, ако мога да се върна назад във времето и да цитирам преговорните глави – това е Втората преговорна глава – „Свободно движение на хора” и Тринадесета – „Социална политика и заетост”. Това са въпросите, по които нашата Комисия има компетенциите да предлага такива политики и решения, които нашите министри да защитават в рамките на Европейския съюз, когато става въпрос за обсъждане на тези политики по тази Програма.
Това е нещо, което трябва да направим и ние. И ние, според мен, трябва да се обединим около това, на базата на дискусията, която водим, да предложим на Комисията по европейски въпроси, която след това тази позиция става позиция на Народното събрание и отива в Министерския съвет и министрите са задължени да защитават тази позиция, която е координирана, съгласувана с Народното събрание по този начин.

На следващо място идва и контролната функция на Народното събрание. Т.е. Народното събрание има правото, тук е разписано в един текст, Народното събрание да контролира позициите, които Министерският съвет, чрез съответните министри защитава в Европейските комисии и позициите, които предварително са зададени и съгласувани от Народното събрание.
Така че, това е новата роля на Парламентите в рамките на Европейския съюз, взаимната връзка между Народното събрание, Министерският съвет и Европейската комисия, правата и обратната връзка, за да може, в крайна сметка, всички позиции да бъдат достатъчно съгласувани, достатъчно обосновани и съответно контролирани по обратния ред. Това е целта на тази точка от дневния ред на тази Годишна програма, която се внася в Народното събрание.

Не знаех, че Вие сте подготвили, съжалявам, ако съм навлязъл в друга територия. Мислех, че трябва да стане ясно какво, всъщност, правим. Нашата задача, като Комисия по труда и социалната политика.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря, господин Адемов.
Други колеги за предложения, изказвания?
Ако няма, ще си позволя. До председателите на Постоянните комисии дойде това писмо. И в него, в един от записите, пише: Постоянните комисии на Народното събрание следва в триседмичен срок да предоставят на Комисията, това което и господин Адемов каза, по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, своите предложения за проектите за актове на институциите на Европейския съюз, по които е необходимо Народното събрание да осъществи наблюдение и контрол за 2010 година. Нашата сфера е заетост. В тази Годишна програма има текст, където е социална политика и заетост, в който изрично пише, че ето, тези теми, в които ние сме компетентни и ще предложим на нашия отдел, на нашето Народно събрание да контролира, това е да предложим да бъдат под контрол актовете на европейските институции. Решения на Съвета за пост- Лисабонската стратегия във връзка с общността, общностната политика по заетост през 2010 г. и съобщение на Европейската комисия по инициативата „Нови умения за нови работни места”. Ето тук те са маркирани в тази книжка, която всички сме получили, и ако вие нямате нищо против, да гласуваме това наше предложение в тази сфера да контролираме програмите на Европейската общност!
Заповядайте, Вие.

АСЯ ЧОЛАШКА:
Благодаря.
По първия въпрос – процент на отказалите се от квалификация и преквалификация. Агенцията по заетостта води такава статистика, т.е. за всеки, това което вече е характерно при нас е, че за всеки отделен безработен има индивидуален план. Би могло да представим, но допълнително. Не разполагам с такава статистика в момента. Но за мен въпросът е по-дълбок. Това е, беше зададен въпросът за ромите. Те попадат в групата на уязвимите групи, когато говорим за дискриминация, също там се разглеждат. И когато говорим дали отказват или не, за мен факторите са комплексни. Много често може да се търси причината, която да не е в тях, а все още в непреодолени стереотипи.
Агенция по заетостта наблюдава всичките случаи. Но тук бих добавила нещо друго. Парите не са само от данъкоплатците. Веднъж, има национален план по заетостта, където всички програми са съвсем конкретно разчетени с финанси. Второ, това е по оперативна програма за развитие на човешките ресурси, където са съвсем конкретни проектите, става дума за финансиране и се търси конкретен резултат. Тук имам някои от милионите. Да, милионите. Но, ако не се интегрира ромската общност, тя ще се капсулира и ще създаде проблеми. Знаете това. Това е политически въпрос.
И другото, което бих искала да кажа. Министрите казаха и подчертаха в залата, инвестирането в човешките ресурси не са разходи. Това са инвестиции в бъдещето. И това е изключително важно, с всички възможности да се приобщи тази група.

Не зная по кой друг въпрос. Може по това, което госпожа Масларова каза. Да, това е глава втора „Свободно движение на хора”. Има един друг деликатен момент, който трябва да го кажа. Ние нямаме право, всеки ром се самоопределя. Защото това са или експертни оценки, или желанието на един ром да се самоопредели. Иначе тръгваме да нарушаваме Конституцията. Затова говорим, когато прилагаме тия програми, говорим за места или региони с преобладаващо ромско население. И никога не казвам, че една програма е насочена конкретно към една ромска група. И то няма как.

Резултат има. Защото винаги след това се знае, кой е започнал работа, и кой не е и какво правим с този човек. Защото той не може да остане да лежи на социалната система, на социалното подпомагане. Би могъл да се направи такъв анализ.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Друго искате да попитате? Госпожа Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА:
Има известно несъотвествие между целта, с която ни е изпратена Програмата от Министерски съвет. Тук е казано ясно в решението, което Министерският съвет е приел, че Програмата се изпраща за сведение. Прочети на първа страница какво пише. Така че, може би трябва да бъде отправена и забележка към Министерски съвет, доколкото това не съответства нито на Правилника, нито на Конституцията, която дава други правомощия и задължения на Националните парламенти относно приемането на Програмите за участие на техните правителства в процеса на вземане на решения от Европейските институции. Така че, това не може да бъде един окончателен акт, който да ни се изпрати за сведения, а условен, в който, евентуално, да могат да се правят корекции от институциите.

Говоря за Министерски съвет, защото годишната програма се приема с акт на Министерски съвет, защото това е Годишна програма на правителството на Република България. Не на Парламента. Но контролът върху това по какъв начин министрите изразяват и отстояват българската позиция е възложен на Парламента. И това е, всъщност, идеята на тази сложна процедура, която върви. Но оттук натам, във всички случаи, това трябва да бъде отразено в съответното решение на Министерския съвет.
И исках да попитам конкретно, защото едно от изискванията, които са залегнали в частта, която касае нашата Комисия, а именно социална политика, не го намирам в момента.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Добре. Тринадесета страница – социална политика- в тази Програма, която са ни дали.

МАЯ МАНОЛОВА:
Касае, и то естествено, проблемите с последствията от рецесията, най-вече с безработицата и изпълнение на антикризисни мерки в тази посока, каквото е изискването на този раздел. Доколкото си спомням, тъй като и госпожа Чолашка засегна въпроса с антикризисния план на правителството, който беше приет през септември и чийто краен срок е първи април, мисля, 2010-та, дали има някакъв процес на анализ и отчет на това, по какъв начин се изпълнява този антикризисен план и тези антикризисни мерки? И те по някакъв начин повлияли ли са върху основния проблем в момента в България – на безработицата, защото предполагам, знаете, че по официални данни тя е вече над десет процента! Че 77 % от българите я сочат като проблем номер едно за България и че освен това, което каза госпожа Масларова, именно че са орязани сериозно средствата на Социалното министерство за създаване на заетост, петдесет хиляди души по-малко ще работят благодарение на това, че са намалени парите в тази област. Но и политиката на правителството за неразплащане с фирмите и с частния бизнес в момента по данни на Синдикатите два милиарда е задлъжнялостта на правителството към фирмите, което е един потенциален източник на създаване на безработица. Та в контекста на тези проблеми, които са факт и са публично дискутирани и антикризисните мерки на правителството, които Вие споменахте и според Програмата, трябва да бъдат основни в частта Социална политика. Какво се случва в техният анализ и контрол?

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря, госпожо Манолова.
Други предложения, изказвания.
Господин Господинов.

СТЕФАН ГОСПОДИНОВ:
Аз бих искал само да отговорят на господин Стойнев, защото той засегна въпросът не за емиграцията, а това, което засяга Източноевропейският блок. По–сериозно дали може да се предложи като програма, не чух отговора, просто…

АСЯ ЧОЛАШКА:
Госпожо председател, мога ли да отговоря?

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Вие маркирахте неговото предложение?

АСЯ ЧОЛАШКА: .
Да, аз го маркирах.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Добре.
Колеги, предлагам ви да гласуваме това, което иска Народното събрание – да предложим да се контролира от него Лисабонската стратегия във връзка със заетостта след 2010 година и нови умения и работни места. Имате ли нещо против? Ако не, да гласуваме с вдигане на ръка за това мое предложение. Още веднъж: Народното събрание да наблюдава и контролира следните актове на Европейските институции: първо, решение на Съвета за пост- Лисабонска стратегия, във връзка с общностната политика на заетост след 2010 година; второ, съобщение на Европейската комисия по инициативата „Нови умения за нови работни места”. Има ги тези теми в „Социална политика и заетост”. Което, всъщност, обединява всичко това, което разисквахме сега. Въпроси, ако няма, предлагам да гласуваме. Който е за това предложение, което правя, да вдигне ръка:
„За” – 17 гласа. И които ги няма, те дадоха гласа си „за”.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 1 глас.
Госпожа Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА:
Ще е удачно към тези решения да се добави и такова, което да ангажира активността на правителството в предлагането на антикризисни мерки и евентуално, управляване на проблемите с безработицата, което през европейските политики да касае и България.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
А то не влиза ли в това, което гласувахме? То горе-долу влиза в този приоритет.

МАЯ МАНОЛОВА:
Т.е., да го конкретизираме, по- конкретно. Това е, наистина, Лисабонската стратегия предвижда…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Това го има, което предлагате…
Добре. Колеги, приключихме и гласуването също.
Предлагам да преминем към:

ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Тази точка е представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 002 - 01 – 5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 година.

Преди да започнем обсъждането, искам да ви информирам, че предимно до водещата комисия, с председател господин Лъчезар Иванов, има много писма, които бяха пуснати и в моята пощенска кутия. Който се интересува, може да ги прочете, да види: от Българския лекарски съюз – предложение, Национална асоциация на частни болници; отново Български лекарски съюз; Дружеството по белодробни болести; областните диспансери, кожно-венерологични; Национално сдружение на многопрофилните болници за активно лечение; Медицински университети; Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи…Всички те, по принцип, одобряват и адмирират нашите промени в здравеопазването и правят конкретни предложения, с които, най-вероятно, трябва да се съобразим. Кога? Ако ние преценим, в периода между първо и второ четене, когато разглеждаме текст по текст. Сега знаете, че първото гласуване е по принцип политиката, която се провежда в здравеопазването. И ще дам думата на вносителя.

Нека дадем думата на заместник-министър Митрев, да ни представи Закона за лечебните заведения, предложенията за изменение и допълнение.

Тишина, ако обичате диалозите, малко като след като приключим темите, ако обичате…
Заповядайте, господин Митрев.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ МИТРЕВ:
Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми госпожо председател!
Дами и господа народни представители! Ако мога да резолюирам с няколко думи основната концепция при правенето на Закона за изменение и допълнение за лечебните заведения, това е разчупване на някои правни догми, които досега са ограничавали дейността на болничния мениджмънт и даване възможност да се приспособи към динамиката и особеностите на финансовата среда, за да може да си осигури максимален достъп и качество на пациентите. Има редица промени, които са съобразени с еврореалностите, в които се развиваме вече три години. И с някои други промени, като Наредбата за достъпа, падането на ограниченията на областно ниво и т.н. Но бих искал, съвсем кратко, в около три страници, много схематично, да ви запозная с основните изменения в Закона за лечебните заведения. Съжалявам, че това ще чуят отново доста депутати тук, които са го чули, като вече присъствали в Комисията по здравеопазване. Но такива са условията.

Основните положения в проекта за Закона за лечебните заведения са в няколко, в три основни групи. На първо място се разширява правно организационната форма на лечебните заведения и индивидуални практики за първична и специализирана извънболнична помощ, а именно, да могат да се учредяват като еднолични търговци, търговски дружества от лекари, лекари по дентална медицина. В момента тези лечебни заведения могат да се учредяват от физически лица-лекари и лекари по дентална медицина, както и учредени от тях еднолични търговци.
Отпада определението на видовете лечебни заведения за болнична помощ като районни, областни, междуобластни и национални в зависимост от териториалния обхват на обслужваното население, поради несъответствие с принципа на свободен достъп на пациенти до медицинска помощ, заложена в чл. 4 от Закона за здравното осигуряване.

Искам да изтъкна, че всички текстове, с които сте се сблъскали, касаещи университетските болници, някои количествени параметри, няма да бъдат подкрепени, както се реши на Комисия по здравеопазване, поради необходимостта да има синхрон между текстове, касаещи университетските болници и Закона за висшето образование. Току-що идваме от тази Комисия. Т.е. между първо и второ четене, предстои синхрон между двете групи текстове. Тъй като имаше една среща в събота, между ректорите на Медицинските университети и директорите на Университетските болници, в която за пръв път от седемгодишен период имаше доста сближаване на позициите и някои консенсусни позиции. Този процес тече. За да сме екзактни в текстовете, се реши това да бъде в отделен ЗИД. Така че, всички тези текстове в момента ще търпят изменение.

Регламентира се изрично възможността Домовете за медико-социални грижи, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ и хосписите да предоставят социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане, с оглед осигуряване на участие на тези лечебни заведения при реализирането на редица проекти, условия за допълнително финансиране на тяхната дейност и комплексна грижа за хронично болните лица. Това е може би тематика, свързана с предмета на настоящата комисия, тъй като редица създадени лечебни заведения, хосписи след първоначалния финансов ресурс за разкриване, нямат устойчивост, поради липса на финансиране на дейността. В това отношение се разработват различни програми на етап правене на проекти, търсене на проектно финансиране за т.нар. „Медико-социален патронаж” и домашна грижа за хронично болни пациенти. И създаване капацитети в социалното и здравното министерства, което досега в България отсъстваше. Определени текстове в Закона обаче на този етап не са застъпени поради това, че говорим за един двугодишен период на търсене на финансиране, изграждане на административен капацитет, съответно на сестри и социални работници, изграждане на този алгоритъм за медико-социален патронаж и остойностяване на дейността в реално време, което работим по възможността за финансиране по швейцарски програми. Така или иначе, въпросът бе повдигнат на Здравна комисия от проф. Станка Маркова и това беше отговорът, който дадохме. Но това ще бъде една изключително позитивна стъпка, разбира се, реално да бъде след двегодишен период. Затова тук отсъстват текстове, но ако вие решите, че е удачно да бъдат заложени отсега, може би това може да стане в етап между първо и второ четене.

Актуализира се определението за хоспис като лечебно заведение, тъй като се дава определение за хоспис, където има палиативни грижи, т.е. преживяемо до 6 месеца, за съжаление, това са еврореалностите. А диспансерът отпада от видовете лечебно заведение, като искам да подчертая дълбоко, че цялата дейност, която се извършва от диспансерите досега остава и не се пипа финансирането им, което не е предмет на Закона за лечебните заведения. Т.е. всички дейности по активно издирване, диагностика и лечение, периодично наблюдение на болни с определени заболявания, се извършва от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и се дава по-широк обхват на тези, които искат да извършват диспансерна дейност да го правят, като пак подчертавам, особено за онкодиспансерите, им се дава възможност да останат. Само конкретен пример ще дам, специализирани болници по онкология, които при новото определение на специализирана болница създава се възможност да развиват други субструктури, свързани с необходимост от подпомагане на основната им дейност. Т.е. и други отделения, за да имат консултантски бекграунд на онкоболните, дава възможност едни много силни структури, поради тройното финансиране досега, да стъпят на пазара, да разширят пазарния дял, да повишат конкурентноспособността си и по този начин да предоставят една по-добра услуга на пациентите.
Един проблем, който, веднага искам да бръкна в раната с кожните диспансери, който доста се повдига от шефовете на тези диспансери. Те бяха 28 преди неопределен брой години. И в момента числото им е под десет. Т.е. те естествено, в процеса на времето се вляха в многопрофилните болници, тъй като те дават по-големия бекграунд като апаратура, консултантска помощ. Разбира се, реакцията от мениджерите на тези диспансери е факт, т.е. несъмнено на много от тях живота им е минал в изграждане на тези структури. Но пак казвам, това е за доброто на пациента. Показва го и реалният живот. Подкрепя се от две трети от Дружеството по дерматология и венерология, за което сме имали няколко срещи с министър Нанев. Т.е. това е един изстрадан текст, но той дава възможност за по-голям бекграунд като образна диагностика, лаборатория, ако щете имунология, консултивен бекграунд за болните с кожни заболявания, тъй като много от тях имат и определен социален привкус и те се нуждаят и от друг вид лечение, не само от основното, за което са приети.

Ето затова, ние сме предвидили вливането им в отделения в многопрофилните болници, което е и практика от петнайсетгодишен период.
Създава се възможност болниците за активно лечение да разкриват структури за долекуване и продължително лечение и рехабилитация. По този начин ще се преодолее недостига на структури за долекуване на продължително лечение и рехабилитация, както и недостатъчно полагане на здравни грижи за хронично болни лица. Разбира се, този подход в Закона осигурява една неосигурена досега услуга за долекуване и продължително лечение. Това доведе до хоспитализация на същите пациенти като остри случаи и повиши ръста на хоспитализациите, за пет години в страната са 600 хиляди. Първенец сме на световно ниво по хоспитализации. Но това не е цялостната стъпка.

Искам за ваше сведение и спокойствие да кажа, че, ако нормативно даваме възможност нещо да се случи, а не го подсигурим с финансов ресурс, то не се случва. Ето защо в новата Наредба 40, на която предстои публикуването от министъра на здравеопазването, са предвидени 16 линии за финансиране на структури и продължително лечение. Разбира се, необходимо е да идентифицираме в средата на годината възможността в приходна част на бюджета на НЗОК, наличието на ресурс, с който това нещо да се осигури. Т.е. тук сме направили само първата от необходимите стъпки, за да се случи услугата.
Предвиждат се промени в съдържанието на областните здравни карти и Националната здравна карта. Променят се критериите, въз основа на които ще се разработват областните здравни карти. И те са основно четири. В съответствие с дейността на лечебното заведение са утвърдени медицински стандарти, осигуреността на лечебното заведение с медицински кадри на основен трудов договор, налична в лечебното заведение медицинска апаратура, независимо собствена или не или по договор, но налична, изправна и действаща и възможността за 24-часов прием на пациенти по спешност, тъй като имаме редица казуси в страната. Знаете, имаше една областна болница, където се прие едно дете. До сутринта го завиха с едно одеало, майката седна до него, никой не го видя и консултира. То почина. Т.е. болницата нямаше изграденият капацитет да осигури педиатър, който да го консултира, да даде терапия и се бе превърнала в един хотел. Това е невъзможно да се случва. И ако една общинска болница има договор за някакви направления – хирургични и терапевтични, тя трябва да има възможност, към пациента, постъпил в десет сутринта или в два през нощта, да подходи по един и същи начин. Организацията, начинът, по който ще го направи е нейна работа, но трябва да има ресурсния капацитет от кадри, апаратура, в съответствие със стандарти. Ето защо е заложено това изискване.

Т.е. дава се възможност, при четири ясни принципа, за които споменах, да се идентифицира възможността на всички болници в една област, с техните субструктури, клинични отделения, ако отговарят на принципите, да имат достъп до публичния ресурс. Или, ако трябва да съм много кратък, дава се възможност, всеки, който иска, това е отворена система, да влезе на пазара. Но достъпът до публичния ресурс се стеснява през една бленда от четири параметъра, като индикатори за достъп, не за псевдодостъп, а за реален достъп. За качеството можем да говорим след две години и по-сериозна работа със съсловието и финансови възможности.
Опитали сме се да дадем възможност да се идентифицират тези клинични отделения, които дават качество, да се пуска публичният ресурс там, но да го прави пациентът, а не администраторът. Т.е., не аз да реша от осем болници, че ще имам нужда само от четири, административно да реша кой ще просперира и кой не, а да го направи пациентът с избора си, като ясно му казвам: там пускам публичния ресурс, защото идентифицирам качество или достъп.

Това е философията на новата здравна карта, да не ви утежнявам с конкретни текстове.
Облекчават се режимите за регистрация на лечебните заведения, за извънболнична помощ от регионалните центрове по здравеопазване. И по издаване разрешение за лечебна дейност на болниците. Урежда се изпращане по служебен път по искане на РЦЗ до съответните регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве на редица документи, т.е. досега дейности, извършвани от самите лечебни заведения, се учредяват по служебен път. За да бъде по-кратък, да се спести време, с което се облекчава значително дейността им.

Регламентират се изрично основанията за издаване на отказ за регистрация на лечебно заведение и се създава допълнително основание за заличаване на регистрацията в РТЗ, неотстояване на дейността повече от 6 месеца и осъществяване на дейност в нарушение на утвърдените медицински стандарти. Актуализират се основанията за отнемане разрешение за осъществяване на лечебни дейност от министъра по определени специалности или цялата дейност, ако болницата не започне дейност или я прекъсне за период от 6 месеца, с което наруши вече установеното наличие на достъп. Досега този вариант отсъстваше като възможност. С тези промени се цели завишаване контрола върху отстояване на лечебна дейност от лечебните заведения.

Премахва се досега съществуващата забрана към лечебните заведения за болнична помощ, по чл. 5, ал. 1 от Закона. Практиката по закона показва необходимост от намерения за учредяване на болнични настоятелства към лечебни заведения за осигуряване на психиатрична помощ. По този начин ще се привлекат общественици, дарители и неправителствени организации, които да подпомагат дейността на този вид лечебни заведения, с оглед техния специфичен предмет на дейност. Тук искам да направя една скоба. И може би да отправя малък поглед към Закона, колежките може би ще ме подкрепят за вероизповеданията ли беше, където се дава възможност, на различните Църкви да учредяват лечебни заведения, което е една позитивна стъпка също, тъй като това е световна практика. Досега у нас това нещо отсъстваше.

Разбира се, има един такъв момент, който го обсъждахме вчера, възможността за учредяване на лечебни заведения „нон профит” от неправителствени организации, от такива, които искат, да кажем, да направят Център за хемодиализа, да работят „нон профит”, изключително благотворителна дейност, като заплащат консумативи, апаратура, труд. Ако те са по Търговския закон, те трябва да плащат определени данъци. Ако не са, работят „нон профит”, те правят благотворителна дейност и подпомагат държавата в определени моменти.
Разбира се, трудно е регистрация на такъв тип лечебно заведение. Това е нещо, върху което си заслужава да се помисли. И може би чрез депутат точно от тази Комисия, да се направи предложение, между първо и второ четене. Аз лично идентифицирам това като мой пропуск при правенето на Закона. Човек първо трябва да види сламката в собственото си око и после гредата в чуждото. Но ето, за пръв път пред тази Комисия по труда и социалната политика поставям този въпрос, тъй като това е световна практика. А тя у нас отсъства, може би, защото не сме я регламентирали. Може би по-скоро юридическа е тематиката, но по целесъобразност е хубаво да се случи.

Предвиждат се промени, свързани с усъвършенстване на законната регламентация по акредитация на лечебните заведения. Отпада задължителната акредитация на лечебните заведения, като се предвижда те да подлежат на доброволна акредитация и тези, които покажат много добра оценка, да имат финансови бонуси при сключване на договор с НЗОК. Това е европейската практика в 90 % от страните. Около редица корупционни практики, които съществуваха у нас с акредитационната процедура, създадоха възможност лечебните заведения да платят милион и шестотин хиляди за акредитация, без от това да последва отпадане на договор дори на една болница. А и болниците ни с най-много задължения и бекграунд здравен мениджмънт имат най-добри оценки. Т.е. явно, акредитационната процедура е на този етап дискредитирана, компрометирана е, трябва да бъде направен нов тип, с един нов модул, не само търсене на нормативно съответствие и със стандарти, и с опит за мониторинг, обществен мониторинг на управлението на бизнес-процесите в тях. Т.е. тук имаме една европейска мрежа за акредитация, която в момента започва да се развива, да се приспособи, това е един период от около две години, който ще отнеме и затова за този период акредитацията не е задължителна, освен за лечебните заведения, които искат да осъществяват обучение на студенти и специализанти. Това е.
Аз опитвам по всякакъв начин, по- малко да ви обременявам, опитвам да представя цялостната философия на Закона и начина на мислене, защото това е предмет за първо четене.
Със законопроекта се предвиждат промени в Закона за съдебната власт, като се създават възможности с Наредбата по чл. 403, ал. 1 от този Закон, да се регламентират условията и редът за заплащане на разходите на лечебните заведения, при извършване на съдебно-медицинска експертиза, които към настоящия момент са изцяло за сметка на самите лечебни заведения. По този начин ще се създадат механизми за заплащане разходи на лечебни заведения при извършване на съдебна и медицинска експертиза. В момента чрез тези разходи ние декапитализираме болниците близо десет години.
Правят се промени в Закона за здравето. Разбира се, говорим за влизането на текстове от 2011 г., във връзка с бюджетните особености и възможности.
Правят се промени в Закона за здравето, в Кодекса за социално осигуряване за регламентиране, зачитане на времето на обучение и придобиване на специалност за трудов стаж. Към настоящия момент днешното законодателство не дава възможност на специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение и нямат сключен договор с работодателя, да се осигуряват във всички осигурителни случаи.

В този Закон се правят и промени и в областта на медицинската експертиза. Урежда се извършването на преценка дали здравното състояние на лицето позволява явяването пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт, което досега не беше постановено в съответните болнични и даваше възможност за редица корупционни схеми.
Дано успях, дано не ви обремених, опитах максимално да съм кратък в излагане философията на закона. Готов съм за въпроси.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви.
Колеги, откривам дискусията.
Имате думата, госпожа Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА:
Господин заместник-министър!
Сигурно си давате сметка, че една от най-коментираните и вълнуващи гражданите в България теми е реформата в здравния сектор, която предприема правителството. В тази връзка има определени не малки, бях казала много сериозни очаквания към съдържанието на този законопроект. Така като ви слушах съвсем добросъвестно, не мога да не се съглася, че той вероятно решава някои частични въпроси, които съществуват в нормативната база, регламентираща създаването и функционирането на лечебните заведения. Но, от друга страна, той не решава нито един от въпросите, които възникнаха още при първите стъпки на предприетата от правителството реформа в здравния сектор.

Тук са засегнати теми, в тези няколко области, които Вие маркирахте, от които ние евентуално очаквахме отговори на тези въпроси, но за съжаление по никакъв начин, аз лично, не виждам връзка между това, което в момента прави правителството в здравеопазването и съдържанието на този законопроект. Даже бих казала, че има определено разминаване и несъответствие между заявените цели на здравната реформа и конкретните решения, които предлага този Закон за лечебните заведения. Т.е., аз бих се съгласила, че той, може би, би бил актуален, би бил адекватен в някаква друга ситуация, когато не е започната тази масирана атака за реформи. Но в момента, той лично на мен, ми звучи малко несъответстващо на това, което прави в момента здравното министерство и правителството.

Какво имам предвид? Една от основните теми, която се засяга, е въпросът за правно-организационните форми на лечебните заведения. И тук, съвсем, според мен, основателно, всеки българин, който се лекува в България и очаква да получи отговор на някой от поставените въпроси в процеса на аз му казвам закриване на лечебни заведения, Вие му казвате преструктуриране, имам предвид на болници. Но, все едно, в крайна сметка става дума за промени, които се правят в статута и функционирането на болничните заведения.
Тук очаквах да видя някаква регламентация на новата правно-организационна форма, измислена от здравния министър с наименованието „Спешен кабинет”, каквито той откри в страната. И предполагах, че по някакъв начин ще бъде дефинирано това нещо в Закона за лечебните заведения.

Очаквах да видя и критерии за това, по какъв начин ще бъдат определяни някои от болниците, които трябваше да бъдат закрити, на които се дава отсрочка и какви ще бъдат критериите за тяхното окачествяване като защитени болници. Защото няма как да се дават отсрочки, да се правят някакви промени, които да нямат своята законова база. И мисля, че мястото е точно тук.

Приветствам идеята, да се разпише по-подробно хосписът като вид лечебно заведение, още повече предвид и декларираното намерение на Здравното министерство част от болниците, които няма да функционират като болници, да се преструктурират като хосписи. Но за съжаление, тук възникват някои други въпроси като например: как ще тече този процес на преструктуриране, като имаме предвид, че има разлика във формата на собственост, във всички случаи става дума за едни болнични заведения, които след като в процеса на тяхната ликвидация, тъй като те са търговски дружества, ще трябва да извършват своите плащания и задължения към техните кредитори, как така те ще трансформират в някакъв друг вид лечебни заведения, които са описани тук. Този процес може би трябваше нормално да намери своето място именно в Закона за лечебните заведения. Пък тук оставям настрана въпроса, че доколкото ми е известно, болнични пътеки за долекуване не се финансират от Здравната каса през тази година.

Предполагам, Вие няма да можете да ми отговорите на въпроса как например, ще функционират болниците, които не са сключили договори с Касата или само по една или две клинични пътеки по време на гратисния период, който им дава премиерът през следващите шест-дванайсет месеца, може би тук не му е и мястото на този въпрос. Но останалите, които касаят новите форми, които се лансират от правителството, може би трябваше да бъдат, по някакъв начин маркирани в този законопроект.

По останалите теми, няма да се спирам подробно. Ще кажа само там, където виждам някакво несъответствие със здравната реформа, която тече в момента в държавата. Например, облекчаването на регистрационния режим. Той касае както заведения от доболничната, така и от болничната помощ. И тук, преминаването от разрешителен към регистрационен режим, и въвеждането на сериозни облекчения в тази процедура, според мен се бият с идеята за качество в здравеопазването, която идея се превръща в култ и в основна цел на реформата.

В тази връзка аз бих се съгласила с Вас, че вероятно има доста проблеми, свързани с акредитацията на болниците. Но нейното напълно, изцяло премахване също е една от стъпките, които по-скоро работят срещу подържането на високо качество на болничните услуги, отколкото обратното.

Аз, като юрист, не мога да си отговоря и на въпроса как точно ще се трансформират диспансерите, онкологични, психо, туберкулозни, кожно-венерологични в областните и в общинските болници, каквато възможност е дадена в Закона, тъй като, най-малкото, тук има разлика във формата на собственост. Този процес, който иначе така свободно е описан, аз лично, не си го представям от правна гледна точка как точно ще се случи. И не съм чак такъв оптимист по отношение на финансирането на тези диспансери и на тяхната дейност. Защото мисля, че тук е зарит ключът от бараката. По принцип, държавата иска да си спести средства, които до този момент имаше като ангажимент да дава на някои от тези диспансери.
Сериозно е и моето притеснение по отношение на промените, които се касаят в изискванията за изготвянето на областните здравни карти. Аз нямам нищо против критериите, които са посочени. Но според мен, разривът между изискванията за качество на здравеопазването, за качество на болничните заведения, които са намерили израз в тези критерии и реалните потребности на населението от съответния регион е, просто, прекалено голям. Т.е. няма как да направиш здравна карта, без да се държи, според мен, сметка за демографската, за географската структура на населението, за заболяваемостта, т.е. за потребностите, които имат пациентите, а да се прави само на база с каква техника, апаратура и персонал разполагат съответните болнични заведения.

И тук, пак искам да Ви обърна внимание, едно от основните забележки, към сключването, не точно сключването на договори за определени клинични пътеки на болници с Касата беше затова, че изискването за двама лекари специалисти и един без специалност по определени клинични пътеки не беше разписано ясно в Закона за здравното осигуряване. Тук отново не виждам подобен критерий, т.е. ако подлежат на атакуване тези тълкувания на Националната здравно осигурителна каса, мисля че тук продължавате да оставяте вратата широко отворена. Защото от едното не следва другото. Т.е. достатъчно различни са клиничните пътеки, за да ги обвържем с едни конкретни изисквания, без да са разписани в този Закон.

Поради тези причини, за нас, от Коалиция за България, е неприемливо да подкрепим този законопроект.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Имате думата.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ МИТРЕВ:
Аз благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова!
Всички въпроси, които Вие поставихте, определено намериха място в медийното пространство в един доста, бих казал, неизяснен стил на говорене. Нека да се спрем на въпроса за собствеността.
Сами разбирате, че тя е неприкосновена по Конституция и никой не може да ме задължи, да ми каже какво да правя с апартамента си. Както аз, така и Министерство на здравеопазване, не мога да задължа Общинския съвет да каже какво да прави с лечебното си заведение. Нито една концепция, стратегия, приета от когото и да било, не може да задължи някой да прави в собствеността си това, което той не иска да направи. Има два инструмента: едните са нормативни, другите са финансови.
Категорично е че, даваните възможности в Закона за лечебните заведения за преструктуриране на общинските болници, когато общината е принципал, лежи като решение на Общинските съвети. Затова закриването на болница е популистично твърдение, което може да си позволят някои медии, но не и народен представител, знаейки напълно добросъвестно, че без решение на Общинския съвет там не може да се премести един рентгенов апарат от една стая в друга. Ето защо терминът „закриването” на болници, на каквито и да е критерии е повече от некоректно като твърдение.

Другите моменти, за които говорите, ще се спра на последните думи, за изискването на два специалисти, като това, че не го виждате в този закон, Вие обаче видяхте съответствие с медицински стандарти. За периода от 2001 до 2008 г. бяха направени 31 медицински стандарта. Това са 7 години. А за период от пет месеца ние направихме 30 медицински стандарти. Във всеки от тях има изисквания за брой кадри, гарантиращи достъп до определена специалност. Т.е. залагането е налично, просто, трябва да се запознае човек с медицинските стандарти. Разбирам, че това е специфична тема и не е състоятелно да го твърдя, че това е пропуск, но все пак, това е заложено изискване и то е създадено не от администрация, не от политическа сила, а от гилдиите по специалности и гарантира реален достъп и качество до медицински услуги, т.е. направено е от медицинското съсловие.
Изискването за двама специалисти, което на места е облекчение за сключването на договор, е възможност Националната здравно осигурителна каса като провайдър на болнични и медицински услуги да идентифицира качеството и то е подписано от нейния контрагент Лекарския съюз и по този начин има и силата на обществен договор. Това е едно изискване за качество, което, ей Богу, досега не е било атакувано по някакъв начин, или ако ние атакуваме да кажем само един кадър по една специалност, ако тоя човек трябва да квалифицира, да се разболее, то остава само един кух договор, подписан с болницата. Той няма свой заместник и ние на практика казваме на хората: „Вие имате договор”, но дълбоко ги лъжем. Така че, ако трябва да наречем нещата със собствените им имена, трябва да погледнем малко по-дълбоко и да не се плъзгаме по повърхността и по медийният привкус на нашите думи. Аз не говоря остро, аз говоря много откровено в момента. Тъй като необходимо наричаме нещата със собствените им имена.

Концепцията за болнично преструктуриране не поставя в центъра на общественото пространство болниците. Болниците не са самоцел. Те съществуват заради пациентите. Ние, лекарите, също съществуваме заради пациентите. А лекарите са около 28 хиляди, болниците може би са около 300 и няколко, но те съществуват заради пациентите. Ако през една общинска болница, примерно, минават пет хиляди души, а общината е от много повече и хората от общините са се лекували в области на Университетските болници, сами те са направили реформата преди шест години. Сами те са предпочели друг да ги лекува, а не да намерят услугата в общинското лечебно заведение. Наличието само на един кадър, липса на апаратура, освен несъответствие с медицинския стандарт, а ние, казвайки в очите на тия хора : „Ние ви осигурихме болница и я запазихме” директно ги дискриминира, тъй като те нямат същата услуга и същото качество, каквато хората от големия град.
Ето това са някои от концептуалните подкрепи за реформата в този й вид и мисля, че по този начин опитах да дам поне на няколко от въпросите, които поставихте, които касаят философията на Закона. Относно някои чисто правни технически въпроси, които зададохте, юристите са на разположение, могат да отговорят. Но не мисля, че те са в основата. Те са преодолими.

Така или иначе, пак искам да подчертая: Ако болницата не предостави услугата и е само куха форма, тя няма място, не е предмет на нашата защита. Ако там има болни, на които после откриваш ЕГН-то им в областна и в Университетската болница по няколко пъти, значи тяхното задържане там е много опасно. Ето затова и чрез Здравната карта, ние даваме възможност всеки да влезе на пазара, но публичният ресурс отива само там, където има качество.
Друг проблем, когато говорим за здравни потребности и на базата на тях да направим здравни карти, знаете че досегашният метод на финансиране по клинични пътеки изврати националната здравна статистика. И някъде от около осем години, откакто заплащане за преминал болен за определени суми, които бяха доста лобистки изкривени в определени периоди, ние изкривихме значително здравната статистика, тъй като финансирането изкривява здравната статистика. В момента от хоспитализираната заболяваемост в страната можем да съдим само за това коя специалност е имала близък досег до управляващите и за пазарното предлагане от определени субекти. Т.е. кой медицински университет, областна болница, успява да привлече повече пациенти на базата на редица прийоми в маркетинга. Така че националната здравна статистика трудно би могла да ни помогне да идентифицираме потребностите и вече ако говорим за идентифициране на потребности на областно ниво, след падането на ограниченията за достъпа и свободният достъп до всички болници, как да идентифицираме потребности в един регион, като всеки от него може да отиде в съседния, в Университетската болница, в софийска, в пловдивска, как да кажа: „Вашите потребности са тези, вие ще се лекувате там, защото аз съм ги идентифицирал там...” Вече става много. Т.е. имаме свободно движение на хора, слава Богу, вече от три години.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Искам да отправя въпрос към госпожа Демирева от Министерството на труда и социалната политика. Как Вие приемате социалния аспект на промените в този Закон, относно хосписите, относно центровете за медико-социални грижи, относно Домовете за психическо здраве, как виждате?

ПЕТЯ ДЕМИРЕВА:
Благодаря Ви.
Госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Министерство на труда и социалната политика подкрепя внесения законопроект, тъй като с предложените промени точно във връзка с домовете за медико-социални грижи за деца и хосписите и разбира се, проблемът с лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ ще бъдат разширени възможностите както на ползвателите на комплексни медико социални услуги, така разбира се, ще бъдат подкрепени и самите лечебни заведения, спазвайки, разбира се, изискванията на Закона за социално подпомагане и по-точно чл. 18, в който са регламентирани условията и редът за регистриране на тези заведения като доставчици на социални услуги вече.

Считаме, че както и господин Митрев отбеляза, предстои една сериозна работа, във връзка с разработването на един механизъм, относно финансирането на тези вече медико-социални услуги, тъй като ще се наложи, наистина, един интегриран подход към ползвателите на услугите и оттук вече ясни правила за финансирането докъде ще се изразява чисто лечебната и медицинската част и откъде започват социалните услуги. Но ръка за ръка, двете министерства, имаме ясна задача, че ще трябва да се справим в рамките на една, максимум две години с този проблем.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви за изказването.
Господин Йорданов.

АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ:
Искам да кажа и аз няколко думи. Най-вече на госпожа Манолова.Защото тя, явно че не е вътре в нещата. Много трудно е, когато не си вътре в нещата да ги коментираш. Аз съм реално действащ 20 и кусур години и направо от първичната помощ идвам тук в Парламента. И трябва да ви кажа, че познавам много по-добре проблемите на здравеопазването. Това е между другото.
В Ловешка област, където точно знам какво става, преди няколко години се закриха няколко болници. Ама наистина се закриха. Тотално, с решение, по време на ваше управление. И в град Угърчин общинската болница, и в град Летница, и в град Априлци и т.н. Така се направи, обаче, че хора не мрат в тези болници по пътя и т.н., както Вие се притеснявате и както плашите хората точно с това нещо. Напротив, така се организираха нещата, че хората действително отиват в по-големите болници, там, където може да им се окаже квалифицирана помощ. Не може, например, да отидеш в една болница при един ревматизъм например, с двама лекари, които не са виждали открит счупен крайник! И какво ще го правят? Ще го излекуват? Не може така.

Гледайте по-широко на нещата. Заради това, плюс това, ами здравна стратегия! По времето на Вашето правителство проф. Гайдарски се похвали пред Лекарския съюз тогава, че той имал готова стратегия, в здравното министерство и я представил в Америка, и там много му ръкопляскали. Ами да, те понеже от вежливост, от уважение, ще му ръкопляскат. Обаче никой не я е подкрепил тази стратегия. И слава Богу, че тя не беше одобрена тук от правителството тази стратегия, защото щеше да направи големи поразии с централизирано, директно правене на здравна карта. Докато сега подходът е съвсем друг.
Сега подходът е във всяка една област отделно да се прави съобразно нуждите. И трябва да ви кажа, че както според преструктурирането на здравните заведения, според вас закриваме, ние разкриваме сега „Бърза помощ” в Априлци, например. Разглеждаме в областното ръководство, че там има нужда, там разкриваме. Тъй че, това се оптимизира. Дано да сте ме разбрали.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря, господин Йорданов.
Да видим някой друг и после ще Ви дам... Добре, реплика.

МАЯ МАНОЛОВА:
Направо съм изумена от това, което чух. Както и от отговора на заместник-министъра, но понеже не ми дадоха възможност… Все пак, системата изказване-реплика- дуплика, не случайно е възприета в Народното събрание. В крайна сметка, наистина, за да се изясняват нещата. На заместник-министъра няма как в момента да отговоря в рамките на тази реплика, но се учудвам, уважаеми колега, Вие да не би вчера да сте пристигнали в България и да сте чули за проблемите, които предизвиква провежданата от Здравното министерство здравна реформа?
По отношение на атаките, че по тази тема могат да говорят само лекари, просто искам да Ви припомня, че здравеопазването, процесът на лекуването, винаги има две страни – лекар и пациент-гражданин. Така че здравната реформа по такъв начин трябва да бъде провеждана и обяснена, че да я разбере всеки човек, не само лекарите. Защото тя няма за адресат само лекарите и медицинските специалисти.
От друга страна, всяко едно от предложенията, които ние правихме, в крайна сметка, в последните няколко дни беше възприето и от премиера, и от финансовия министър, и от здравния министър. Може би Вие просто не сте следили техните изяви. Но първоначалните намерения, по начинът, по който бяха анонсирани от Здравното министерство, бяха изоставени в резултат не само на нашите критики, а това би било най-добрият вариант, ако е просто, някаква фикс идея на опозицията. Вас не Ви ли притеснява фактът, че срещу реформата, по начинът по който е започнахте, скочиха хиляди български граждани, шефовете на общинските и на частните болници, едно Сдружение, което не може по никакъв начин да бъде определено като ляво под ръководство на Стойчо Кацаров. Хората в малките общини, в които тече т.нар. процес на преструктуриране. Прекалено много възможности ни внушавате! Ние не можем по някакъв начин да настроим общественото мнение.

А когато се предприема една реформа, тя се започва с една разяснителна кампания и се търси подкрепата на съсловието, на лекарите, на неправителствените организации и на гражданите. Тя не може да се прави въпреки хората.
И в резултат на критиките, които се чуха по отношение на тази реформа, включително и от опозицията, беше дадено на няколко въпроса.
Първият въпрос, да се преструктурират болници, или да се закриват, както ги щете го наречете, в резултат на несключването на договор със Здравно осигурителната каса.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожо Манолова, репликите са две минути, ако трябва да сме перфектни във вървенето на работата.

МАЯ МАНОЛОВА:
Нашето предложение за защитени болници беше възприето и от премиерът. И беше анонсирано онзи ден. Спешните кабинети, понеже Вие давате пример от Ловешка област. Да ви кажа ли какъв спешен кабинет откри министър Нанев? Една стая, с една кушетка, с лекар специалист по очни болести! Просто, искам да кажа, че заместник-министърът не отговори на никой от въпросите, които му поставих, най малкото по отношение на това, ще има ли регламентация на болници, на спешните кабинети и прочее.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожо Манолова, има регламент…/прекъсва я/
Господин Адемов, заповядайте, имате думата.
Д-р Йорданов, дуплика или да дам думата на д-р Адемов?

Д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Колеги!
Нека да я успокоим тази дискусия, защото тя по дефиниция, предполага емоции. Но трябва малко по-спокойно. И аз ще се опитам да задам въпроси, а за залата ще оставя коментарите.
При експертизата на временна нетрудоспособност се прави преценка дали може да се яви пред разследващите органи. Да кажем това е поведение, решение в търсене в правилна посока. Защото знаем, че дълги години съдебната система се оплаква от чичо доктор в кавички сложено. Сега обаче, вие казвате, че на тях ще им се издават освидетелствания, такива документи, които ще бъдат от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието издадени формуляри. Но тези, които ще ги издават са ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК и Центровете за спешна помощ. Защо точно тези структури трябва да издават такива документи? Това ми е първият въпрос.

И каква всъщност е разликата, промяната? Аз, например, твърдя, че такъв един текст създава възможност за реализиране от недобросъвестни хора на корупционни практики, нещо от което се оплакваше съдебната система досега. Какво всъщност се променя? Ще издават ЛКК ТЕЛК? Аз не знам, временна нетрудоспособност, ТЕЛК да се произнася. Или пък НЕЛК да се произнася.
Ама оставете ме да продължа нататък. Въпросите, по които ще се произнася ТЕЛК и НЕЛК ще издават удостоверение, че можеш с това заболяване да отидеш пред съда, пред следовател?! Ама в нормативните документи, които издават ТЕЛК и НЕЛК няма такъв, за който говорим сега. Оставете ме, да свърша до края.

По-нататък. Другият въпрос, който искам да поставя и той и свързан с нашата Комисия по труда и социалната политика. В чл. 27 на действащия закон Домовете за медико-социални грижи са лечебни заведения, в които медицинския персонал, да не ги изброявам какво се прави... Прибавят се специфични грижи по Домовете за лица с хронични инвалидизиращи заболявания. Но отпадат лицата с медико-социални проблеми. Какво става с тях? Социалното министерство подкрепя закона, няма нищо лошо, проектът на Закон, но кажете ни какво правим с лицата, които са с медико-социални проблеми? Те отпадат от този текст. Защото, вижте какво пише в проекта: това е § 12, на страница не знам коя. В алинея първа след думата „заболяване” се поставя запетая и се добавя „специфични грижи по домовете на лица с хронични и инвалидизиращи заболявания”. Точка. В действащия Закон има текст, който казва „и лица с медико-социални проблеми”. В Домовете за медико-социални грижи 90 % от хората, които са там, от лицата, които са там, предимно деца, 90 % са точно такива – с медико-социални проблеми. Аз не казвам че трябва да продължи практиката, тези деца трябва да бъдат в домове, това е друга дискусия. Но казвам, какво правим с тях?!

И последният въпрос, който искам да ви задам, е във връзка с промените в Закона за висшето образование, понеже казахте, че идвате от Комисията по образованието. Аз не разбрах какви ще бъдат тези промени, вероятно, ще бъдат промени в посока на уеднаквяване на критериите за университетските болници. И как ще стане тази работа? Конкретно тук се предлага 25 % от преподавателския състав да бъдат лекари от преподавателите, да бъдат на трудов договор в лечебните заведения. Хабилитираните лица да бъдат 10 % от лекарите-преподаватели на трудов договор. За другите няма да казвам за специализиращите лекари. Т.е, ако висшето учебно заведение по Закона за висшето образование, е Технически университет, там изискванията за преподаватели ще бъдат едни, а за медицинските университети, за висшите медицински училища ще бъдат други. Може ли да има два различни режима!

ПРЕДС. Доц. АЛЕКСИЕВА:
Свършихте ли, господин Адемов?
Господин заместник-министър, имате думата.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ МИТРЕВ:
Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Адемов!
Относно техническите проблеми ще дам думата на юристите. Аз после ще отговоря по целесъобразността.

ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА:
За протокола, от Правна дирекция на Министерство на здравеопазването.
Основателни са Вашите въпроси, дотолкова, доколкото, ние в рамките на тези мотиви, които сме представили, не може да се включат абсолютно всички проблеми и съответно начини за търсене на тяхното разрешаване.
По отношение на документа, който се издава за целите на органите на съдебната власт. Първо, искам да кажа, че ние в момента имаме такава регламентация в Наредбата за медицинската експертиза. Там е предвидено, обаче, в болничния лист да се прави отбелязване дали здравословното състояние на лицето позволява явяването му или не пред разследващите органи, съответно органите на съдебната власт.
Този текст действа и се прилага.

Но проблемът, който има и който всъщност наложи решаването на този въпрос вече и на законово ниво е, че болничен лист се издава само на осигурени лица.

А пък за целите и нуждите на органите на съдебната власт има нужда да бъде издаван отделен документ и за тези лица, които не са осигурени по Кодекса за социално осигуряване. Това наложи да има отделен документ, различен от болничния лист.

Другото, което е по отношение на органите, които издават този документ. Текстовете са съгласувани с Министерство на правосъдието и по настояване на колегите от Министерство на правосъдието и на ръководството на Министерство на правосъдието, този документ се издава от ЛКК, в случаите, когато се налага такова освидетелстване през почивните дни или през извънработното време на ЛКК, защото колегите именно с цел преодоляването на корупционни практики, настояваха да не се издава този документ само от един лекар, както е в момента, болничният лист се издава само от личния лекар.

Другите органи, които са визирани в текста – ТЕЛК и НЕЛК. Те имат отношение дотолкова, доколкото в процедурата при обжалването вече на този документ, защото този документ, като всяко едно експертно решение на органите на медицинската експертиза, подлежи на обжалване по реда на чл. 112 от Закона за здравето. Това е. Дотолкова имате участие ТЕЛК и НЕЛК, доколкото са по-висшестоящ орган в административно обжалване.
По отношение на вторият Ви въпрос, за функциите на Домовете за медико-социални грижи. Искам да кажа, че може би е чисто техническо неразбиране, защото ние добавяме специфични грижи по домовете на лица с хронични, инвалидизиращи заболявания. Защото тази дейност отпада от дейността на хосписа. И за да не се получи така, че няма кой да държи за другите пациенти, които не са терминално болни, не са в хоспис, но са в Домове за медико-социални грижи затова ние, просто, я възлагаме на Домовете за медико-социални грижи. Тази добавка, обаче, правим технически, по никакъв начин не заличава и лицата с медико-социални проблеми. След думата „заболявания”, се поставя запетая и се добавя: „специфични грижи по домовете на лица с хронични, инвалидизиращи заболявания”. Това обаче означава, че текста след добавката, който е в действащия Закон остава. Това са и медико-социалните проблеми, за които питате. Това правно-технически е така и нямате основание за притеснение.
/към Адемов/: Точката е извън добавката.

ПРЕДС. Доц. АЛЕКСИЕВА:
Да не спорим за точката. Да продължим нататък.
Разглеждаме параграф по параграф.

ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА:
Тази добавка по никакъв начин не отменя останалата част от изречението в действащата редакция на чл. 27 ал. 1. Това е едно допълнение. Една допълнителна функция на Домовете за медико-социални грижи. Сегашните му обаче, функции, се запазват. Това е едно допълнение, което не е накрая на текста, а е по средата, и затова, може би, се създава такова впечатление у Вас.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Други изказвания?
Искате думата, господин Митрев?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ МИТРЕВ:
На третия въпрос на д-р Адемов за текстовете за университетските болници. Вчера на Комисия по здравеопазването и днес на Образователна комисия казахме, че няма да бъдат подкрепени тези текстове, които са в този вид, с количествените определения, а ще се прави отделен ЗИД, във връзка със Закона за образованието. Т.е. и в момента се работи по тях. Имаше в събота една среща на ректорите и на директорите на Университетски болници, на която от седем години не е имало подобен консенсус. Разбира се, останаха някои неща. И разбира се, между първо и второ четене, това ще бъде, съответно, променено.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Аз искам … /към въпрос/ Аз не ги записвах и не мога да взема отношение. Но още един път да Ви кажа нещо: ние гласувахме пет минути за изказвания, нека да се съобразим с вътрешните правила на Комисията.

МАЯ МАНОЛОВА:
А вътрешните правила включват ли да получим отговор на поставените въпроси на вносителите, примерно?

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Точно такова правило ние тук не сме гласували. То се подразбира, след като питаш нещо, трябва да получиш и отговор. Сега Вие искате отново да кажете всичко това, което казахте преди ли?

МАЯ МАНОЛОВА:
Не, искам просто да ми отговори на няколко въпроса, които поставих конкретно, а именно:
Ще се урежда ли по някакъв начин статутът на защитените болници, на спешните кабинети и процеса на преструктуриране на болниците, които няма да функционират като болници, да не казваме закрити или преструктурирани в друг вид лечебни заведения? Т.е. едни от основните въпроси на реформата, която тече в момента, ще намерят ли място в този законопроект или в друг.

ПРЕДС. Доц. АЛЕКСИЕВА:
По този въпрос Вие не сте получили отговор?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ МИТРЕВ:
Ако разгледате много подробно и задълбочено текстовете за здравна карта, не само за областна, а и за национална здравна карта, ще видите, че има механизъм, министърът на здравеопазването да определи по особен начин отношението си към болници в труднодостъпни и отдалечени региони и при съответното определение за тях. Много добре разбирате, че ако въведем в един списък понятието „защитена болница”, т.е. там не правим промени, гарантиращи реален достъп, а не псевдодостъп и качество и казваме: десет болници нямат съответствие с медицинските стандарти, какво казваме на тези хора там? Вие сте втора ръка? Ние директно казваме това.
Случаят не е като при защитените училища. Болничното лечебно заведение има особена специфика. И слагането на такива, които са покровителствани, но със стъпка надолу, не търсим съответствие със стандарта, не търсим собствени кадри, не търсим изправна апаратура, не търсим да дават 24- часов режим на прием на пациенти, тези условия залагаме. Ако отстъпим оттам, ние казваме на една определена част от българските граждани: „Вие сте втора ръка”. Ето това значи. А ако ние използваме текстовете, които може спокойно да видите и може би на второ четене да се коментират за това в един труднодостъпен и отдалечен регион, министърът по своя преценка може да даде отлагателна клауза, но във всеки случай във времето болницата да се издигне до тези изисквания, а не да остане на сегашното статукво. В момента никой не е доволен от здравната система. Абсолютно никой. Ако ние отстъпим от принципа на реформата, затвърждаваме това статукво и казваме на хората „Вие ще се лекувате тук, защото болницата трябва да я има, защото тя трябваше на кмета да я има, но тя не дава нужното качество. Ами нищо. Трайте си.” Т.е. това им казваме едно към едно.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
И аз благодаря.
На мен ми се иска да чуя мнението на Национално-осигурителния институт, на госпожа Малакова – как смятате, тази промяна в срока, вместо 30 дни 14 дни до издаване на решенията на комисиите, ще затрудни ли НОИ или?

СНЕЖАНА МАЛАКОВА:
Госпожо председател!
Благодаря за дадената ми възможност.
По принцип, становището на Националния осигурителен институт е в насока подкрепа на законопроекта на вносителя, по-конкретно в частта на § 52, с който са предвидени промени в четири от основните текстове на Кодекса за социално осигуряване. Считаме, че промяната, обаче, която се предвижда в разпоредбата на чл. 98, ал. 5-6, предвид това, че се въвежда едно цялостно, една възможност за пълна ревизия на всички издавани експертни решения на органите на медицинската експертиза, с които се определят степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 %, би затруднила до известна степен Националния осигурителен институт, с оглед структурата му, кадрите му, ресурсната му обезпеченост към настоящия момент. В тази насока, може би, разумно е и очакваме като подкрепа от Комисията, предвиждането на един по-дълъг срок, шестмесечен може би, срок, в който Законът да влезе в сила по отношение на предлаганата промяна.

По отношение на останалите два текста, в които се предвижда промяна, а именно въвеждането на новата точка 9 в чл. 4, ал. 1 и разширяване кръгът на осигурените лица, както и прецизиране на разпоредбата на чл. 110, ал. 1 т. 1, считаме, че няма проблем и подкрепяме направените предложения.
Благодаря.

ПРЕДС. Доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви за позицията.
Други изказвания?
Заповядайте, д-р Костов.

Д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Госпожо председател!
Господин министър!
Колеги!
Аз ще бъда кратък, че и времето напредна.
Според мен, две неща са безспорни: Здравеопазната ни система е в тежко състояние и то не само финансово. И второто, необходимо е продължаване, рестартиране на здравната реформа. Необходимо и задължително. Преди десетина години, когато стартира здравната реформа, акредитационния процес беше приет като инструментариум, който да помогне като двигател за развитие на лечебните заведения и по естествен път да оптимизира мрежата от лечебни заведения. В годините това не се случи.
Така или инак реформата не влезе в болничната помощ. И не случайно затова и най-големите проблеми са там. Покрай това, че болничното лечение, безспорно, е и най-скъпото занимание.
Аз съм убеден, че ако не бе спряна реформата по време на мандата на правителството на НДСВ и ДПС, ако в мандата, предпоследен, тройната Коалиция не бе се задоволила само с имитация на реформа, нещата щяха да стоят далеч-далеч по-добре. Този проектозакон е стъпка, според мен, положителна, стъпка в посока рестартиране на здравната реформа. И трябва да бъде подкрепен. Твърде широка стана тук дискусията – допирните точки между този проектозакон и социалната сфера са една или две. Безспорно, положителното е точното дефиниране на хосписа като лечебно заведение и ако вопиюща нужда се чувства в България, това е нуждата от отделения за долекуване и продължително лечение и от хосписи. Обаче това, заложено в Закона за да се реализира, безспорно ще трябват енергични мерки за осигуряване на тяхното финансиране, за разработване на клинични пътеки и т.н. Неща, които се все познати.

Ако някой се притеснява, че диспансерите ще бъдат преобразувани по начина, посочен тук, в Закона, може да се запознае с практиката на организация на здравеопазването в Плевен, защото когато прочетох този проектозакон си зададох въпроса дали не е преписан, пренесен, пардон, моделът, който в Плевен се прилага повече от двайсет години, може би след разкриването на Медицинския университет. Така че, аз мисля, че и тук място за притеснение, просто не трябва да има.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря, д-р Костов.
Искам, преди това да чуя мнението на вносителите по това изказване на представителите на Осигурителния институт. Те може би няма да имат време. Да променим ли параграф 52 точка втора да влезе в сила от 1 юли или да си остане веднага както е сега, с влизането на Закона. Да чуем Вашето мнение, за да обобщим после гласуването.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ МИТРЕВ:
Уважаема госпожо председател!
Това е един изключително важен за уточняване въпрос и аз сега искам да Ви дам една фактология, по която не се съмнявам, че ще вземете мъдро решение как да стане това. Какъв е проблемът? Взимат се определени експертни решения, които в един отдалечен период от време падат. Периодът от време е различно отдалечен. Т.е. вече са взети пари, дадени са помощни средства. Така. И в един доста отдалечен период от време между три и повече месеца се взима едно решение, с което, обаче, този, който в ТЕЛК е взел решението, участниците, трябва да търпят огромни санкции между пет и двадесет и пет хиляди лева струват, тук разбиваме един семеен бюджет! Т.е. едно семейство отива на кино! Извинявам се за академизма. Ако това нещо се случи в един кратък период, разбира се, се носи пак отговорност. Но в един такъв отдалечен период и съответния човек е получавал суми и той трябва да възстанови и това, ние и без това в момента в ТЕЛК имаме огромни проблеми, забатачвани десет години. Ако и това допуснем, организацията на служителите в ТЕЛК е взела решение да подписва всичко с особено мнение. Така ще затлачим системата. Т.е. тук са ни необходими някои спешни стъпки. Защото протестите ще прераснат у служителите в ТЕЛК. Те са много малко, но ще пострадат осигурените. Ще пострадат хората. Ето затова нека да намерим съвместни стъпки. Ние няколко пъти в Министерството се събирахме и със заместник-министър Митрева, в чийто ресор, в чийто Надзорен съвет е тя и проблемите бяха много сериозни. След като се реши, че ще има някакъв тип мораторим върху това, само след една седмица имаше пак една глоба от около 25 или 30 хиляди! И това вече, смятаме, че така ще нагнети напрежението, че ние не можем да накараме тези хора, те ще напуснат работа, ще блокираме дейността. Ето защо, това са натрупвани много отдавна проблеми. Решението ще вземете вие. Но хубаво е то да се реши бързо, за да няма този проблем, който накрая пациентите ще го отнесат.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Господин Адемов.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Колеги, аз мисля, че става въпрос (този текст не съм го погледнал) , за последващият контрол, нали така. От медицинските експерти на Националния осигурителен институт...

СНЕЖАНА МАЛАКОВА:
С направените предложения за промяна в чл. 98, ал. 5 и 6 практически, се въвежда възможността Националният осигурителен институт, чрез действащите в него медицински комисии, да оспорват всички постановени експертни решения, независимо дали лицето към този момент е поискало отпускане на пенсия или не е поискало. Именно в тази връзка ние считаме, че един по-разумен срок на влизане в сила на този текст би ни облекчил, тъй като към настоящия момент медицинските експертизи преценяват единствено дали да оспорват експертни решения, въз основа на които се претендира отпускане на инвалидна пенсия. Към настоящия момент, първо се съкращава срокът за произнасяне на медицинската комисия, т.е. за вземане на решение от нейна страна, дали да оспори това експертно решение или не. От 1-ви април 2010 г. всички постановявани експертни решения, в които определен процент на трайно загубване на работоспособността 50 и над 50 процента ще бъдат, условно казано, изсипани в НОИ за преценки от медицинските комисии. Това е въпрос, евентуално, ако може да влезе в сила Закона от ../шум в залата/

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Нека да не нарушаваме парламентаризма, нека да чуем представителите на НОИ, дадох й думата, трябва ги слушаме…

СНЕЖАНА МАЛАКОВА:
В никакъв случай аз не обяснявам позиция от страна НОИ, че няма да се справим и с тази задача, защото НОИ е доказал през годините, че се справя с какво ли не, но, просто, една възможност, да бъде преценено, дали не може малко по-късно да се отложи във времето влизането в сила този текст…

МАЯ МАНОЛОВА:
Това е въпрос, който със сигурност е важен, но той, безспорно, е от естество за второ гласуване на законопроекта. Аз съм съгласна със становището, изразено от НОИ, но ако то беше изразено по време на обсъждането на второ четене на този законопроект, щеше да бъде много по-уместно, много по-удачно. Тук претупахме, в рамките на пет минути, основно въпроси, които касаят функционирането на лечебните заведения и отделихме в същото време на един параграф…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Колеги, какво, предлагам да преминем към гласуване.
Предлагам ви да приемем, по принцип, ако има нужда от някакви промени, те да бъдат направени между първо и второ четене.
Преминаваме към гласуване. Който е съгласен с моето предложение да вдигне ръка:
„За” – 14 гласа. И тях ги имаш предвид, всички?
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 4 гласа.
Приемаме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Аз много точно се изразих какво точно гласуваме.

ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:

Аз, общо взето, ви съобщих за тези екземпляри, които имам, ако някой се интересува…Те не са до мен, те са до Комисията…Приключихме с разискванията.


/Заседанието закрито в 16.30 часа/


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА