П Р О Т О К О Л


На 9 юни 2010 г., сряда, от 15.00 часа, се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 456, в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър І” № 1. То бе открито и председателствано от новоизбрания председател Драгомир Стойнев.

---

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги, имаме вече кворум и започваме заседанието на Комисията по труда и социалната политика.

Преди това ми позволете, от името на Комисията, да честитим рождения ден на нашата колежка /ръкопляскания/…шум в залата.

Уважаеми колеги!
Вече може да започваме. Относно проекта на дневен ред, необходими са някои промени, особено в точка две, а именно: Обсъждане на Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2009 година…. Предлагам тази точка да отпадне, тъй като съгласно Закона за финансов надзор, чл. 29, ал. 2 е необходимо да има доклад и от Сметната палата, затова предлагам тази точка да отпадне.

И също така предлагам точка трета да стане точка първа, а именно: Представяне обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. т.е., дневен ред в две точки,
точка първа - Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет да стане и
точка втора - Представяне и обсъждане и гласуване на Рамковата позиция на Министерския съвет по точка 15 от Годишната работната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.

И точка три - Разни.

Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува:
„За” – 11 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Колеги, приехме да работим по следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 г., № 002 – 01 – 51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО Т.15 от ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2010 г.) - ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА ЗА ПОСТ-ЛИСАБОНСКАТА СТРАТЕГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОБЩНОСТНАТА ПОЛИТИКА ПО ЗАЕТОСТ СЛЕД 2010 г, № 002-00-20, внесен на 3.05.2010 г.

3. Разни.

Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува:
"За" - 11 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Благодаря Ви.

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002 - 01 - 51, внесен от Министерския съвет на 4.VІ.2010 г.
От страна на Министерство на труда и социалната политика в заседанието на Комисията присъстват:
господин Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика; господин Красимир Попов - заместник-министър на труда и социалната политика; госпожа Христина Митрева - Управител на НОИ; господин Ивайло Иванов - изпълнителен директор в Агенцията за социално подпомагане; господин Искрен Ангелов - Гл.експерт в Дирекция "Политика на пазара на труда"; госпожа Елена Кременлиева - директор на Дирекция „Социално включване", госпожа Антоанета Ганчева - Гл.актюер в НОИ
и представител на Министерство на финансите е господин Владислав Горанов - заместник-министър на финансите.

Кой ще представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет? Господин Горанов?
Заповядайте, имате думата.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ:
Уважаеми господин председателю!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Господин министър!
Колеги!
С няколко думи ще ви представя предложения от правителството Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 г., най-вече причините, поради които се налага подобна промяна.

Ще започна с обстоятелството, че някои политики, които не бяха финансово обезпечени в Закона за бюджета за 2010 г., приет в края на предходната година, притискаха правителството с ангажиментите да бъдат обезпечени, най-вече, най-вече, премирането на тютюнопроизводителите, което беше записано като ангажимент в Годишния Закон за държавния бюджет при определени обстоятелства.

За съжаление, ходът на изпълнението на консолидираната фискална програма по много причини не даде възможност фискалното изпълнение да осигури в рамките на разходната част на бюджета допълнителните средства, предвидени за премиране на тютюнопроизводителите. И се наложи, преди да се изчака изпълнението на първото полугодие, за да се видят още по-детайлно как се очертават тенденциите, да се предложи актуализация в разходната част на Закона за държавния бюджет.

По елементи на измененията, предложено е коригиране на приходната част, най-вече в частта Данък добавена стойност, приходи от Данък добавена стойност и приходи от акцизи, като общо намалението, което се предлага, като нетен ефект, е в размер на милиард деветстотин осемдесет и седем милиона лева. По отношение на разходната част, за обезпечаване на неразплатени задължения са предвидени 660 милиона лева, в сметките на консолидираната фискална програма са включени 220 милиона лева допълнителни разходи по бюджета на Националната здравно-осигурителна каса, разчетени за сметка на резерва на Националната здравно-осигурителна каса.

Предмет на обсъждане в Комисията, в която вие работите, са допълнителните разходи за социални помощи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, разчетени в размер на 142 милиона лева. С оглед европейските директиви и предвид затрудненията, които изпитват превозвачите върху железния път и невъзможността на компаниите да разплащат таксите на Национална компания железопътна инфраструктура, са предвидени допълнителни субсидии за Национална компания железопътна инфраструктура, която поддържа железния път - 45 милиона лева. Започнах с темата за премиране на тютюнопроизводителите, в допълнителните разходи са включени и 116 милиона лева за тази цел. За да може да се завършат някои големи инфраструктурни обекти, са разчетени допълнително 180 милиона лева. Между тях основните, които биха могли да се споменат са: завършването на автомагистрала „Марица", северната дъга на софийския околовръстен път, автомагистрала „Люлин", разходи за отчуждаване и разходи за проектиране, с които да бъдат изготвени новите отсечки, които да влязат в оперативна програма „Транспорт" за финансиране.
Допълнителните разходи над разчета за консолидирана фискална програма със Закона за държавния бюджет са в размер на около милиард петстотин петдесет и три милиона лева, като в разчета за държавния бюджет не се виждат по-високите разходи по бюджетите на общините, които се правят като оценка за сметка на наличностите по бюджетите на самите общини.

В разходната част са предвидени мерки за допълнителна консолидация, за да може част от бюджетния дефицит да бъде редуциран за сметка на допълнителни икономии, като общият размер на икономиите в разходите се планира да бъде в размер на 743 милиона лева.

При тези показатели, на касова основа, по националната методология, дефицитът по консолидираната фискална програма се очаква да достигне, като оценка, около 4.8 на сто, при допускане за брутен вътрешен продукт от номинален размер на 68 милиарда 135 милиона лева, растеж през 2010 г. в размер на едно на сто, при тези допускания са правени разчетите в предложената актуализация.

Оценките, които предварително се правят, е че така представеният разчет за дефицит по консолидираната фискална програма на касова основа в голяма степен ще бъде коригиран в посока надолу, оценките показват, че вероятно, това ще стане с около един процентен пункт, тъй като в голяма степен разплащането на просрочени задължения към 31 декември 2009 г. по методологията на Евростат, ще подобри балансът на начислена основа.
Най-кратко, на консолидирано ниво, така изглежда предложената от правителството актуализация.

Вероятно, колегите от Министерството могат да детайлизират нюансите, свързани с импликациите върху социалната политика.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЙЕВ:
Благодаря Ви, господин Горанов.
Господин Младенов, имате ли да добавите нещо?

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря.
Господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Колеги!
Само искам да добавя, че действително, в началото на тази година, бюджетът, специално за социалното подпомагане беше малко по-малък от необходимия и мисля, че с тази трансформация от 142 милиона лева до края на годината ние ще успеем да се вместим в рамките и да изплатим това, което е по закон за социални помощи и други обезщетения, свързани с това.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря.
Господин Попов, Вие имате ли нещо да добавите?
Или да дадем думата на народните представители?
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата.
Госпожо Масларова?

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, господин председателю.
Аз най-напред искам да задам един въпрос на господин Горанов. Какво ще обсъждаме – Закона за проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет или актуализирания, или мотивите?
Защото много искам да има в нашето Министерство едни 142 милиона лева в повече, но те не са записани в Закона с мотивите. И тъй като мотивите са мотиви, а не са закон, които да имат санкцията на закон, за мен това е важно. Ще бъдат ли разписани, как ще бъдат разписани, защото тук не ги виждаме.

И още нещо, да го кажа за протокола, защото, все пак това не е без значение, разплащане задължения от предходни години, пак в мотивите, е записано, че те ще бъдат 660 милиона лева, не са два милиарда лева. При това тук имаме и договорни доставки за въоръжение и оборудване, които са поет ангажимент на Република България много преди предишното правителство, тогава, когато станахме, тръгнахме по пътя на НАТО и превъоръжаване и т.н., т.е., все пак, да се има предвид, че не са два милиарда и това са договори, които трябва да изпълнява може би следващото правителство, не само това правителство. Така че, 142 милиона са предвидени, но без мотивите.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Господин Горанов?
Други народни представители?

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви.
Господин министър!
Господа заместник-министри!
Госпожо Митрева!
Колеги!
Ясно е, че нашата парламентарна група по изявленията досега, няма да подкрепи предложения проект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, по няколко причини. Но, аз преди това искам да кажа добрите неща, които на практика предлага тази актуализация. Няма как да избягаме от това.
На първо място това, че не се намаляват заплати и пенсии.

На второ място това, че не се увеличават данъци.

На трето място това, че от издръжката на бюджета на Министерството на труда и социалната политика, понеже сме тук, няма намаление на средства, така както в други министерства: например, от Министерство на здравеопазването намалението на средствата за издръжка е 165 милиона лева. А е над 22 %...

Причините, поради които няма да подкрепим бюджета. Според нас, актуализацията на бюджета не прави ново по-справедливо разпределение на тежестта на кризата върху различните социално-икономически слоеве.

На второ място, в проекта не се предвиждат конкретни фискални мерки за стимулиране на икономическата активност. Или, ако ги има, те може би, се заключават в рамките на тези 660 милиона и десетте милиона, които бяха обявени от тези 142 /милиона лева/, че са за активни мерки на пазара на труда.

На следващо място, няма конкретни текстове в проекта, които да показват начинът на изразходване на този резерв за непредвидени неотложни разходи. Тези милиард и сто четиридесет и три милиона лева, които могат да се използват по предложение на министъра на финансите с решение на Министерския съвет, като че ли са една огромна сума, а в Конституцията е казано, че Народното събрание е това, което разпределя бюджетните средства.

На следващо място, извършените диференцирани съкращения на разходите не са достатъчно мотивирани. Например, не е ясно защо в някои от министерствата и ведомствата няма съкращаване на разходи, а в други има над 50 %.

На следващо място, има текстове, които намаляват издръжката за висшето образование с 20 %. Има и един друг текст, който категорично не можем да подкрепим - увеличаването на таксите от една трета за сметка на студентите – от една трета до една втора от издръжката, нещо, което е съвършено неприемливо за нас.

С ограничаването на изравнителната субсидия на общините се засягат в най-голяма степен по-бедните и общините, които, на практика, имат по-малко собствени приходи.

С всички тези аргументи ние смятаме, че във видът, в който е предложен бюджетът няма как да бъде подкрепен. Но това не означава, че на второ четене, можем да приемем част от текстовете, ако действително настъпят промени в начина на разписване, промени, които да гарантират по-голяма прозрачност при изразходване на средствата.

На последно място искам да се опитам да разширим, може би въпросът на госпожа Масларова, добре е, че тези 142 милиона лева запълват заложения дефицит в бюджета за 2010 г., мисля че беше триста и шестдесет милиона. Тези средства донякъде ще решат проблема на бюджета на Министерство на труда и социалната политика, но би било добре да имаме повече информация за това по какви пера ще бъдат разпределени. Сега, за тези десет милиона, съм чувал от дискусии за тези мерки на пазара на труда. Но останалите средства, вероятно, са за социално подпомагане, по Закона за интеграция на хората с увреждания, или нещо друго. Тук чух, че и Националният осигурителен институт има основание да претендира за тези средства, така че ако има по-голяма яснота, мисля, че е по-добре да възприемем цялата тази информация Мисля, че това е достатъчно.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Адемов.
И аз да се присъединя към вече изказалите се народни представители. Наистина, господин Горанов, ние тук сме Социална комисия. И може би всеки един член на Социалната комисия с доста радост прие в тази трудна ситуация увеличаването на бюджета на Министерство на труда и социалната политика със 142 милиона лева. Всички очаквахме, и аз лично очаквах, тези пари да ги видя в бюджета на Министерство на труда и социалната политика. И за моя най-голяма изненада тези пари не са там, където трябва да бъдат предназначени.

Също така, от широко прокламираните антикризистни мерки, подкрепихме идеята и за десетте милиона лева за активни мерки за пазара на труда. И всички очаквахме, че с актуализацията на бюджета, тези пари ще бъдат в Министерството на труда и социалната политика. Сега изведнъж се оказва, че едва ли не те са в резерва за непредвидени и неотложни разходи и ще бъдат под управлението на министъра на финансите. В кой момент, по какви критерии, по какъв начин и каква е гаранцията, че, наистина, тези пари ще достигнат до Министерство на труда и социалната политика и след това до крайните бенефициенти?! Защото нас главно тук, в тази Комисия, може би това е, което най-много ни интересува – по какъв начин с тази актуализация, все пак, ще се подобри състоянието на хората, по-малко ще усетят ефектите от кризата...
Благодаря ви.

Доц. ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА:
Аз и нашата парламентарна група ще подкрепим това предложение за актуализация на бюджета. Факт е, че във всичките промени, социалната политика не страда. Парите, предназначени за нея, не страдат, 142 милиона лева не само не са махнати, а са добавени и показва, че ние тук, присъстващите в тази зала, трябва да сме доволни от това и трябва да го оценим по разбиране, по достойнство, че за тази сфера се мисли. И смятам, че трябва да се обединим около тази позиция и да подкрепим предложенията за промяна в бюджета.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Извинявам се, просто, пропуснах, нещо, което е много важно за тази Комисия /по труда и социалната политика/. В проекта на актуализация на бюджета, общият размер на средствата за делегирани дейности е намален с 88 милиона лева. За кои дейности става реч? Делегирани дейности имаме в различните области и сфери. Това също не е ясно в бюджета и малко трудно бихме могли да се ориентираме кои ще са тези, които ще са най-потърпевши от това намаление, не са малко 88 милиона лева.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Друг народен представител?

ТОДОР ВЕЛИКОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Заместник-министър!
Госпожо Митрева!
Народните представители на Ред, законност и справедливост няма да подкрепят този бюджет.

Още при новия бюджет, когато беше предложен в Народното събрание, ние заявихме 37 поправки, които ги консултирахме с министър Дянков. Някои от тях бяха, например, за двата процента социално осигуряване, което беше крайно нередно да бъдат намаляни. Той каза, че политиката на ГЕРБ в тази насока е, че са обещали в предизборната си компания да смъкнат пет процента социално осигуряване, като в момента ще направят предложение само за два, цената на които са около 400 милиона лева недостиг в Републиканския бюджет. И предложението за намаляне с един милион на президентството, и ред други неща, които не бяха взети предвид.

Като че ли, с този бюджет, който се предлага на Народното събрание, сега са намалени, виждаме ги, но като че ли, министър Дянков живее от идеите на Ред, законност и справедливост шест месеца, някак си, назад. Защото, това, което ние предвиждахме тогава, сега се случва. Да не стане така, че след 6 месеца ние отново да актуализираме бюджета, защото чрез тези мерки, които в момента се предлагат, ние, всъщност, узаконяване изразходването, с тези мерки, които се предлагат дефакто, вие в момента искате да узаконим това, което е извършено като плащане.
Защото средствата от фискалния резерв, за допълване на дупката, не са антикризисна мярка, те са по-скоро прокризисна мярка, защото това няма да доведе до нищо добро фискът на държавата в следващите месеци. Да не стане така, до края на годината, да се наложи отново да го актуализираме, защото дупката в бюджета ще продължава да нараства, защото тези мерки, които в момента се предвиждат, не подобряват икономическото състояние на нашата страна.
И аз в тази насока не виждам никакви мерки, свързани с разходите, които трябва да се извършат в нашата страна. Може би там трябва да бъде насочено разковничето, защото ние казахме, че в България няма нужда от толкова много агенции, няма нужда от толкова много представители в областните администрации, няма нужда от толкова служители, които, чиновници, например, както е в Министерство на вътрешните работи. Защото дори и с редовите полицаи, с които говорим, те казват, че на терен работят една трета от всички тези, които в момента са численост на Министерство на вътрешните работи. Нали разбирате, че без радикални реформи в областта на администрацията ние няма да можем да се справим с тази криза! Защото е заблуда, ако си мислим, че с този бюджет, който ще приемем, ние решаваме кризата в България! Кризата в България тепърва навлиза! И ако ние не вземем сега необходимите мерки и то радикални мерки, каквито взеха всички европейски държави, не ни чака нищо добро.

Затова аз ще гласувам против този бюджет, като ще изложим нашите аргументи и всички наши предложения, и между първо и второ четене, може би ще подкрепим някои от идеите, които виждаме и смятаме, че са разумни.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Великов.
Заповядайте.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Моят въпрос е, как опозицията, или бивша, или сегашна, разбира какво ще се случи зле, или какво ще се случи добре. Очевидно е, че в ситуацията, която разглеждаме към наше време, упражненията са медийни и в повечето случаи обслужват конюнктурно определени сфери, които са собственици на медиите. И всички знаем, кои са собственици на медиите - на ВАЦ, на ДПС-медиите, нека да не говорим медиите на кого са.

Когато говорим за актуализацията на бюджета има две гледни точки: Едната е, тези, които смятат, че могат да оплюят новото правителство. Следващата е, тези, които смятат, че могат безкрайно да се възползват от това. А правителството в това време, прави неимоверни усилия, за да стабилизира бюджета, да се впише във всички норми, включително и по Маастрийхт, независимо от това, че повечето държави от Европейската общност имат дефицит точно по тези споразумения.

Значи, ако днес някой говори против бюджета и неговата актуализация, е ясно къде стои той или тя, в отношението си за това какво правим ние с бюджета и ще свършим ли някаква работа. Ние сме гледали толкова много сценарии, господин председателю и Вие знаете това, за това как можем да изопачим истината. Истината е била изопачавана толкова много пъти от толкова много управляващи, че е направо грозно днес, някой да се изказва въобще по тази тема.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
По бюджета...нещо ще кажем ли?

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Моля Ви се, господин Адемов, Вие казвате толкова много неща, че днес, /към г-н Адемов/ ... не, не можете да ме апострофирате по този начин, освен, ако Вашият председател, новоизбраният, не реши да ме прекъсне. Стенограмите са си ваши, госпожо Масларова, те не са някакви измислени. Те са от Вашето правителство, създадени при Ваши, аз за това говоря така.../реакции в залата/

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Госпожо Георгиева, много Ви моля, нека да не водим диалог тук, нека да е по същество, да обсъждаме...

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Аз какво Ви преча, господин Адемов? Аз това не мога да разбера! Ами, вървете някъде на лекар /към колега от залата/, който ще се занимае с Вашия слух, това, че не сте чули, че Вашият коалиционен партньор тук /към председателя на Комисията/, занимава с медицински теми себе си, аз категорично отказвам да имам отношение.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Много Ви моля, нека да не се обиждаме взаимно, дадохме Ви думата, Темата е актуализация на бюджета, нека по нея, нека не се занимаваме с колегите народни представители...Имате ли какво да кажете по въпроса за бюджета? Не е място за нападки тук...

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
През цялото време това казвам... Моят въпрос е: защо ВАЦ, вие и определени сили, които се занимават с това, говорят против актуализацията на бюджета?! При условие, че Вашите бюджети не бяха по-добри. Нито начинът, по който ги управлявахте. Това, че в този момент световната ситуация беше по-добра, не означава, че ние днес, можем да се съобразяваме с това.

Извинявайте колеги, ако някого съм засегнала, политически, слухово, медицински или другояче, но да ме прощавате - криво да седим и право да съдим! Включително и за това какво определени лица, които преди това са били в екзекутивната власт на тази Комисия днес, са правили с бюджета. Съдът, тепърва ще се произнесе по този въпрос. Категорично въставам срещу всякакви опити тук, в тази Комисия, някой да се изказва срещу актуализацията на бюджета. Човек трябва да има морал. Знаем, че ние, вие нямате, или ако го имате, той струва много милиони.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
След така емоционалното изказване на нашата колежка, аз, като председател на тази Комисия, новоизбран, все пак се извинявам на тези, които са били засегнати. Целта тук е да се проведе един, надявам се, конструктивен дебат относно актуализацията на бюджета, изключително важна точка. От това зависи, едва ли не, и бъдещето на тази страна. И е съвсем нормално, затова ние сме избрани тук от народа, всеки тук да си казва мнението: дали е позитивно, негативно или ще се въздържаме, но когато имаме един конструктивен диалог, тогава се раждат и най-добрите решения. Не приемам такъв тип дебат, такова отношение спрямо нашите колеги тук, в тази Комисия, и не това е целта на тази Комисия. Нека да се съсредоточим върху работата си. Друг народен представител?
Имате думата.

КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги!
За протокола, Кирил Гумнеров. Аз искам да кажа, че Атака категорично ще подкрепи бюджета. Аз, с чиста съвест, ще го подкрепя, не за друго, а защото, не смятам че има алтернатива, освен този тип актуализация.

Аз съзнавам, че дори след актуализацията, този бюджет далеч няма да бъде съвършен. Примерно, аз твърдя, че за Министерство на труда и социалната политика, сумите, които са отделени, са крайно недостатъчни, а това господин Младенов по-скоро, би трябвало да го знае. Предполагам, че е много по-добре, по-наясно от мене. Но реалностите са това, уважаеми колеги. Ние разполагаме с една определена сума, част от нея предполагаема, част от нея налична и според нея ние трябва да се простираме в определена актуализация и в определени цифри. Оттам нататък, аз напълно разбирам колегите, които няма да подкрепят така бюджета и в момента говорят срещу него, просто, защото освен всичко друго, дебатът за бюджета е и една много сериозна, една политическа битка.

Така че, аз напълно подкрепям правото им на политическа позиция и волеизявления, но заявявам, че ние ще подкрепим бюджета, защото той няма алтернатива.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Гумнеров.
Други колеги народни представители?
Заповядайте.

ЕМАНУЕЛА СПАСОВА:
Колеги, дебатът се разгорещи. Аз, все пак, ви призовавам, нека да се върнем към Социалната комисия и към тези аспекти, които касаят нас в този бюджет. Естествено не можем да гледаме само частично, но, все пак, да се съсредоточим върху това.

Първо, бизнесът: успяваме ли да го спасим с тази актуализация, успяваме ли да му помогнем. Успяваме - не вдигаме данъците, нещо, което беше на кантар ще бъде или няма да бъде. От друга страна: най- уязвените, пенсионерите - не им сваляме пенсиите. Заплати - не намаляваме заплати. Бюджетът на МТСП - не го намаляваме. Имаме 142 милиона лева в повече. Това са нещата, които касаят Социалната комисия, според мен. Призовавам ви, да подкрепите бюджета.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Спасова.
Други народни представители?
Господин Горанов, имате думата.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ:
Господин председателю!
Наистина, в един етап дебатът стана емоционален, но ако излезем от детайла и погледнем ситуацията в страната в момента, правителството беше изправено пред различни алтернативи.

Когато имаме по някаква причина фискален проблем, виждате какво става и в страните наоколо, са възможни, общо взето, няколко, но ограничени сценарии: Или промяна на данъчно облагане, за да може по някакъв начин да се гарантира на сто процента разхода по начина, по който е гласуван в бюджета; или ограничаване на разходи до размер такъв, че да може да се постигне една задоволителна консолидация; или предложението, което правим ние като вариант, който от една страна предвижда ограничаване на разходите и от друга страна търси определени решения, с цел решаване на проблеми, които са се натрупали пред държавата.

Обсъждаха се, безспорно, различни варианти. След това и в месеците от началото на годината имаше най-различни дебати, както за разходната част, най-вече в частта приходи, тъй като на никого не му е приятно да върви към дефицит, особено в ситуация на паричен съвет?. Нашата оценка е, че предложената актуализация, наистина, търси баланс между интересите, дали го намира, това са политически оценки, могат да бъдат приети по различен начин от различните парламентарно представени партии и въобще народните представители, по наше мнение ние първо, безспорно успяваме да запазим, въпреки че политика винаги е за разширяване, по-добрата политика, но успяваме да запазим основни достижения на социалната политика досега и същевременно да решим някои проблеми, които има натрупани по една или друга причина във взаимоотношенията между бизнеса, държавата.

В този смисъл, дали това е най-добрият сценарий за изменение на основния финансов план времето ще покаже. Като стратегия, смятаме, че в момент, в който има причина да се мисли, че започваме да се оттласкваме като икономика, леката фискална експанзия, която в момента се прави, без по никакъв начин да се увеличава общото изземване, е по-скоро правилната стъпка, отколкото негативна.
Няколко коментара по отношение на въпросите на народните представители.

Госпожо Масларова, можете да го видите, разпределено по дейности намалението на субсидиите за делегираните от държавата дейности, но първо трябва да почна с това, че ние имахме няколко срещи съвместно с представители на Бюджетната комисия, Министерство на финансите и Националното сдружение на общините, на които се опитахме да анализираме внимателно възможно ли е смекчаване на тежестта за някои категории общини, които са с по-малка потенциална база за местни приходи и за които намаляването на изравнителната субсидия в по-голяма степен ще ги засегне. И трябва да ви кажа, че имаме стъпка, която, разбира се в работна група в Бюджетна комисия, между първо и второ гласуване ще бъде обсъдена и направена, за да може тежестта в групата общини, която е с по-малките възможности да е по-малка...Пак казвам, от националното сдружение приемлив, и концептуално е приемлив за Министерство на финансите, и пак казвам, между първо и второ гласуване ще има сериозен дебат и обсъждане в рамките на работна група, при което общото разбиране на сдружението и на екипа на Министерството на финансите и на бюджетната комисия е, че ще се даде шанс да успеят малките общини, в рамките на 2010 година да приключат, макар и сериозно притеснени.

Иначе, макар и с няколко думи, с 11 % е предложено съкращаване в частта "Общинска администрация". Не са засягани функцията "Образование" и функцията "Социално подпомагане и грижи". Делегираните бюджети не са засягани именно по тази причина. Ако се сравни стандартът, също не е променян. Въобще, там, не е променян, д-р Адемов. Ако видите чл. 11 и чл. 12, където са разписани взаимоотношенията с всяка една община, ще видите, там е разписано и по функции, къде има изменения.

Така или иначе, има ги функциите, описани в стойностните показатели за делегираните от държавата дейности, въпреки, че на първи прочит ще ви е трудно, тъй като ще трябва да сравнявате с действащите параметри в утвърдения закон.

Що касае представянето на показателите в частта "Допълнителни разходи на Министерството на труда и социалната политика, десетте милиона лева, за които говорим за активни мерки на пазара на труда, не ги виждате тук, тъй като нормативният акт - Постановлението на Министерския съвет, с което те бяха допълнително одобрени, предвижда същите да бъдат осигурени за сметка на преструктуриране на целевите разходи по централния бюджет. В тоя смисъл, може да се счита, че те вече са осигурени по бюджета на МТСП, но не се извършват като разход, тъй като, колегите могат да коментират по-добре, идеята е да бъдат използвани на един скорошен, но следващ етап.

Що касае представянето на допълнителните разходи, разчетени в резерва, може би можем да намерим аргумент за упрека, че не са адресирани в чл. 6, т.е. директно по бюджета на МТСП. Общият подход, обаче, който ни е водил да структурираме представянето на разходите, е свързан с това, че голяма част от тях, може би точно тези за бюджета на МТСП не попадат в тази група, но всички други разходи за голяма част от тях няма яснота точно как ще бъдат адресирани.

Какво имам предвид? 660-те милиона лева, разчетени за погасяване на просрочени задължения, натрупани към 31-ви декември: няма точна оценка колко от тези разходи през чий бюджет ще бъдат отчетени в периода на тяхното разплащане. Механизмът, примерно, за разплащане през Българската банка за развитие има определени условности и не е ясно, примерно, колко, каква част от разходите ще бъдат за бюджета на Министерство на отбраната, за бюджета на Министерството на вътрешните работи, за бюджета на Министерството на земеделието... Това зависи от това, колко от просрочените задължения се предявяват за разплащане. В случая говорим за разплащане на просрочени задължения, възникнали по някакъв начин, говорим за просрочени задължения към 31 декември 2009 г.

Може би, благодаря на д-р Адемов за оценката на постиженията... Не мога да приема единствено тезата, че бюджетът не разпределя правилно тежестта. По-скоро не я разбирам от гледна точка на това какво би предложил самият той или ДПС за по-добро разпределение на тежестта? Ние отчитаме като достижение обстоятелството, че не ограничаваме социални разходи или не ограничаваме индивидуални права.
Спирам до тук.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря ви, господин Горанов.
Господин Адемов.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Ако ми позволите, малко да се опитаме да навлезем в по-особени детайли. Ако добре съм разбрал, това което пише в приложение пет, за механизма за определяне на субсидиите на общините. Там се предвиждат следните промени: намаление на стандарта за издръжка на едно дете в детско заведение от 400 на 340 лева, намаление 60 лева; намаление стандарта за обслужвано лице в домашен социален патронаж от 555 на 471.50 лв. На следващо място, намален е процентът за изчисляване общата изравнителна субсидия за общините, от 40 % на 34 % от разликата между средното равнище за страната и приходите от имуществени и местни данъци за съответната община.

И последният ми въпрос: 15 % намаление на издръжката на общините. Разбирам, че търсите диалог с Националното сдружение, което е задължение по устройствения закон. Но 15 % за шестте месеца на годината, за оставащите, означават на годишна база 30 %. Ако добре смятам.

А иначе с тази госпожа нямам намерение да се занимавам, защото трябва да навляза в лична територия, а нямам такова желание. Искам да ...

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Господин Адемов, позволете ми обяснение да...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Не, няма да Ви позволя! Тук има един диалог, който е изключително голям, проблем, който трябва да решим, да обсъдим, затова нека господин Адемов да се изкаже. Който има въпроси към заместник-министъра, към министъра, това да бъде. Не, не! Много Ви моля, не Ви давам думата!

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Господин председател! Не може да не ми дадете думата, за лично обяснение...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Тук не става въпрос за лично обяснение.
Измества се тематиката. Вие вече обвинихте народни представители! Моля Ви, много Ви моля, няма да Ви дам думата, оставете...

ЦВЕТА ГЕОРГИВЕА:
Разбира се, че Вие няма да ми дадете думата, като става въпрос за Вашия коалиционен партньор!

ПРЕДС.ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Вижте какво, разбирате в каква абсурдна ситуация е в момента Комисията по труд и социална политика...

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Аз разбирам, Вие разбирате ли?! Аз няма проблем да поставя в тази Комисия ... При това мнозинството тук може би е съгласно да бъде поставено в тази позиция. Вие защо не сте?

ПРЕДС.ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Защото става един диалог. След края на Комисията, всеки може да даде, да изкаже мнение...

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Аз искам лично обяснение, господин председател ...

ПРЕДС.ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добре. Имате една минута за лично обяснение.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
/Към господин Адемов/ Господин Адемов, кажете, коя е тази госпожа? Моля Ви да назовете "Тая госпожа"!

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Не, не, моля Ви, прекратяваме, много Ви моля…няма да правим тук цирк! Много Ви моля! Защото става цирк!

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Вие го правите вече десет години!

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Моля, ако сте дошла тук да саботирате заседанието, можете да си тръгнете съвсем спокойно, тук ние разискваме. Разискваме конкретна тема.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Изгонвате ли ме от заседанието?! Искам да разбера? Изгонвате ли ме от заседанието, при условие, че аз съм поискала лично обяснение!

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
... Тук обяснение в момента...,/шум в злата/ с възпитанието, което изисква да имате...

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Възпитанието мен не ме тревожи. Давате ли ми възможност да поискам лично обяснение от г-н Адемов?

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Много Ви моля. Имаме дебат, нека да свърши дебатът и тогава ще се обяснявате. Правим пълен цирк!

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Давате ли ми възможност да поискам лично обяснение от господин Адемов?!

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добре. Имате го, да видим какво ще кажете...

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Господин Адемов, коя е "тая госпожа"?
Уважаеми народни представители, колеги, включително и тези от опозицията. Вие, които ежедневно искате всякакви лични обяснения, процедури, несъгласия и всичко останало. Много ви моля да ми обясните какво иска Вашият коалиционен партньор като казва това?
Благодаря Ви. /излиза от залата/

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да се върнем на темата.
Други народни представители?
Може би да натрупаме въпроси, за да можете отново да отговорите? /към министъра/
Госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря ви, господин председател.
Уважаеми господин министър!
Господин заместник-министър!
Аз чудесно разбирам, че е имало, действително, твърде много дебати и консултации, както в Националния съвет за тристранно сътрудничество, така и с Националното сдружение на общините, но господин Горанов, нали разбирате, че ние обсъждаме това, което сте ни внесли. Ние не можем да знаем какви разговори са водени в работна група и какви договорености има за между първо и второ четене.

И аз се обръщам към Вас, господин председателю, и към ръководството на Комисията, като че ли стана практика, ние да слушаме тук, да обсъждаме нещо, което е внесено, а да се оказва, че вече има договорка между първо и второ четене да се случи нещо друго. Така че, не ни се сърдете, че поставяме тези въпроси, защото ние нямаме информация, че има специална работна група, която работи и която вече има визия какво ще бъде поставено между първо и второ четене. Затова поставяме тези въпроси. И ги поставяме с цялата отговорност на хора, които искаме нещата в областта на труда и социалната политика да се случат. Защото тези проблеми, социални, се решават и на проблем община и те стоят пред хората в страната, където ходим и където се срещаме и те разговарят и поставят въпроси.

И аз поставих въпроса за тези 142 милиона лева и за тези десет милиона лева, които са предвидени за националния план за действие по заетостта за активни мерки по заетостта, защото определено считам и аз ще кажа моето мнение и в зала, че от тези 142 милиона лева, определено считам, че трябва да се насочат много повече средства за активни политики на пазара на труда. Защото те ще донесат, ще активизират приходната част на бюджета, въпреки че и социалното подпомагане не е за подценяване. Какво ще стане с първокласниците на социално слабите семейства? Какво ще стане с енергийните помощи? Ето тези неща са важни да ги знаем като ред, какво се предвижда. За нас, това е важно за тази Комисия. Така че, това са нещата, които поставяме като въпроси, които не са без значение.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Великов.

ТОДОР ВЕЛИКОВ:
Колежке, мога ли да Ви нарека колежка?

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Не, не...Много ви моля, нека да не влизаме в подобни разговори... По същество. Много Ви моля.. Обръщам се към Вас... Нека запазим достойнство, много ви моля, нека по същество...

ТОДОР ВЕЛИКОВ:
Едно от достиженията на демокрацията е всеки да има спокойно и свободно правото да изкаже своето мнение. Така че, думата "възбранявам", просто, не знам кой я каза, просто не я приемам така, да се възбранява на някой да си изкаже мнението. Защото, в крайна сметка, ние, не сме господин Горанов, априори, против бюджета на България.

Но имам два въпроса и към вас, и към министъра, да ми отговорите. Какво е Вашето мнение за криминализиране на неплащането на социалното осигуряване от всички, които в момента имат затруднения.

И вторият въпрос е: отношението Ви към вдигането на минималната работна заплата, каквито мнения се изразиха в обществото, за вдигането й до 270 лева. Защото това много вълнува бизнесът в България, което е свързано с постъпленията в Осигурителния институт. Защото, да не стане така, че с определени действия, ние да направим невъзможни постъпленията в НОИ и оттам плащането на пенсиите на нашите родители. Ако може, да ми отговорите на този въпрос, ще Ви бъда благодарен.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Великов.
Господин Младенов, имате думата.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Първо имаше два въпроса, господин председател, от госпожа Масларова, във връзка с десетте милиона. Те са вече факт. С Постановление на Министерски съвет и в момента в Националния съвет по насърчаване на заетостта се прави тяхното разпределяне, заедно с Националното сдружение на общините. Те ще бъдат изразходвани основно за субсидиране на заетост в следващите шест месеца, считано от 1 юли. Така че, няма нужда да се записва тук.

По отношение на 142-та милиона лева допълнително за социалното подпомагане. Колегите от Агенцията по социалното подпомагане са направили точни разчети. И това, което предлагат, е в Закона за социалното подпомагане за деца допълнително да бъдат осигурени 73 милиона 188 хиляди лева; по Закона за интеграция за хора с увреждания - допълнително 50 милиона 836 хиляди лева и по Закона за социално подпомагане - допълнително 17 милиона 975 хиляди лева.

Това е по двата въпроса. Що се касае до минималната работна заплата, знаете, че в антикризисните мерки приехме синдикатите и работодателите да изработят механизма, по който ще става това от 1 юли. Те работят в момента, ние сме им осигурили всички нормални условия. Така че, на този етап няма готовност по този въпрос.
За криминилизирането. Този въпрос в момента е на дебат по кръглите маси за пенсионната реформа. И се надявам, че в края на месец юли вече ще има яснота по този въпрос.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря ви, господин министър!
Аз само бих искал един въпрос към господин Горанов относно намаляване размера на съфинансиране на общините по Флаг от 5 милиона на 4 милиона лева. И там има ново ограничение, което касае само финансирането по европейските фондове. т.е. ще бъде само съфинансиране по европейските фондове. Ами тези проекти, които са по Световната банка, примерно, проекта за социално включване, който е за 40 милиона евро, общините от къде, по какъв начин ще се съфинансират?

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Там няма съфинансиране. Проектът за 40-те милиона от Световната банка... за социално включване, там не е като в другите.

ПРЕДС . ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да. Добре. Благодаря Ви.
Имате ли други въпроси?
Добре.

Подлагам на гласуване първа точка от дневния ред, а именно Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 година. Моля, да гласува, който е:
"За" - 10 гласа.
"Против" - 6 гласа.
"Въздържали се" - няма.
Благодаря ви.

Уважаеми господин министър, господа заместник-министри, благодаря Ви за вниманието. Извинявайте за инцидентите, които...Или може би и по втора точка ще бъдете, относно Рамковата позиция...Добре.


ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги, да започваме...

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Ако обичате, имате ли възможност да ми дадете думата? Искам изказване...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
По какъв въпрос? За обсъждане по първа точка или по втора точка? Втора точка още не сме започнали да я обсъждаме. Нека да поставя втора точка и ще Ви дам думата.

Втора точка е: Представяне, обсъждане и гласуване на Рамкова позиция на Министерски съвет по т.15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз - Предложение за Решение на Съвета на пост-Лисабонската стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2019 г., № 002 - 00 - 20, внесен на 3.V.2010 година.
Господин Попов ще представи позицията на Министерски съвет на основание чл. 104 от Правилника по организацията и дейността на Народното събрание.
Имате думата, господин Попов.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Извинете, господин председателю, кога ще ми дадете думата по първа точка? Искам да знам.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
По първа точка имахме възможност, аз Ви давах думата няколкократно. Имахте възможност.
Питах: Имате ли други въпроси? Никой от народните представители не поиска думата. И преминахме на втора точка. Гласувахме и преминахме на втора точка. Вие тогава не поискахте думата. Много Ви моля.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Аз поисках, как да не поисках, Вие не ми дадохте думата!

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
След като мине изложението, ще имате думата и по втора точка. Сега Вие имате думата, господин Попов.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Нормално е при приключването на срока на изпълнение на Лисабонската стратегия за десетгодишния период от 2010 г. да бъде направена равносметка, анализ и дефиниране на приоритетите за развитие за бъдещия десетгодишен период. Дискусията и решението...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Извинете, господин Попов...Много ви моля за тишина, /към залата/ нека да има тишина в залата и уважение към заместник-министъра.
Благодаря ви.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ:
Благодаря Ви.
Дискусията и решенията за бъдещето на Европейската стратегия за заетост до 2020 г. вече навлязоха в заключителна фаза. Този процес е подпомогнат в значителна степен от Европейската комисия и обсъжданията в Европейския съвет и различните формации на Съвета на министрите. Успоредно с този процес течеше и обсъждането на цялостната Стратегия на Европейския съюз до 2020 година, като на 15 януари 2010 г. завърши провеждането на публичната консултация. Всички държави-членки, включително и България, представиха писмени становища, със своите виждания, относно бъдещата стратегия. Повечето от тях подкрепят приоритетите, предложени от Европейската комисия, а именно: създаване на растеж, основаващ се на знанията, предоставяне на права на хората, в рамките на общества насърчаващи включването, създаване на конкурентна и по-зелена икономика.

Съобщението на Европейската комисия за "Стратегия Европа 20/20" беше публикувано на 3.ІІІ.2010 г., като в него бяха представени вижданията на Комисията относно приоритетите, управлението и целите на Стратегията на Европейския съюз до 2020 година.

Може да се каже, че има три взаимно подкрепящи се приоритета на тази Стратегия: интелигентен растеж, касаещ развитието на икономиката, основана на знание и иновации, "Устойчив растеж", насърчаващ ефективното използване на ресурсите, по-зелена и по-конкурентоспособна икономика, включващ растеж засилващ икономика с висока заетост, която допринася за социална и териториална кохезия .

Една от особеностите на тази Стратегия е фактът, че тя е фокусирана върху малък брой ясни и амбициозни цели. Това са пет цели: Достигане на 75 % равнище на заетостта на жените и мъжете на възраст 20 - 64 години, включително чрез по-високо участие на младежите, по-възрастните лица и ниско квалифицираните работници, както и чрез по-добро интегриране на легалните мигранти; Инвестиции в изследвания и иновации, в размер на три процента от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз; Постигане на климатичните и енергийните цели за намаляване на Европейския съюз, включително и увеличения до 30 % за намаляване на вредните емисии. Те в момента са 20/20/20, т.е. трите двайсет; Подобряване на образователните равнища, чрез намаляване на равнището на отпадащите от училище. И повишаване на дела на населението, завършило висше образование или негов еквивалент; И насърчаване на социалното включване, най-вече с намаляване на бедността. Държавите-членки бяха насърчени да определят съответни национални подцели.

Предложението за концентрирана подкрепа за постигане на целите е чрез седем инициативи, от които четири имат пряко отношение към пазара на труда и преодоляване на бедността, няма да навлизам в детайли по тях.

Друга една особеност на този стратегически документ е, че той ще бъде подкрепен от относително малък брой интегрирани насоки. Всъщност, те би трябвало да заместят съществуващите в момента 24 насоки. След като бъдат одобрени, насоките ще останат валидни до 2014 г., с оглед фокусиране върху изпълнението.
Основните приоритети, цели и направления на "Стратегията 20/20", всъщност, бяха одобрени на Европейския съвет, проведен на 25-26.ІІІ.т.г.
В момента какво е предизвикателството, което стои пред нашите власти и включително пред Министерство на труда и социалната политика?

Това е дефинирането на национални цели. Към нас имат отношение двете цели. Едната е по отношение на заетостта, 75 % заетост за възрастта 20-64 и другата цел е свързана с преодоляване на бедността.

Ще говоря първо по отношение на цел номер едно, която е за 75-те % равнище на заетостта на жените и мъжете на възраст 20-64, като искам да ви обърна внимание, че има една съществена разлика между този индикатор и индикаторът, който беше използван при Лисабонската стратегия, който беше 15-64. Може да се каже, че имайки предвид особеностите на нашия пазар на труда, този индикатор в по-голяма степен, като че ли, отразява състоянието на пазара на труда, отколкото предишният, тъй като не е обичайно за младите хора на възраст между 15 и 20 години да бъдат особено активни на пазара на труда. Тук традиционно се счита, че през това време те инвестират в своето образование и т.н., за разлика от други страни-членки. Т.е., тук ние бихме могли да кажем, че сме в доста по-добро положение като изходни данни. Като мога да ви кажа, че за 2009 г., когато имаме данни по отношение на заетостта за тази група, заетостта е била 68.8 % възрастова граница 20-64 години.

Нашето национално решение, което се базира на една екстрапулация на Европейската комисия, която беше направена за всички държави-членки и беше разпространена преди обсъжданията в Съвета, сочи че очакваната цел за България за 2020 г. би трябвало да е някъде около 75.8 %. На страните-членки беше препоръчано този тип очаквана цел да бъде закръглена, за да имаме ясен индикатор и може да се каже, че ние въз основа на това приехме за България да поддържаме позицията, като за индикатор 76 % заетост, което е, всъщност, с един процент над очакваното средно европейско за тази възрастова група. Мога да ви кажа и няколко интересни факта, защо така смело подкрепяме такава висока цел. За периода 2000-2010 г. средният прираст на равнището на заетост за възрастовата група 20-64 г. е около 1.3 процентни пункта годишно. Т.е., имаме сериозна предпоставка да изпълним този индикатор, ако се приема, че равномерно нараства заетостта всяка една година до 2020 г., трябва да се увеличава, за да го изпълним с 0.75 процентни пункта. Разбира се, това няма да се случва равномерно. Дори е много възможно тази година да имаме сериозен спад, както и като окончателни данни за предходната година като излязат също може да имаме спад. Но така или иначе, очаква се, че това е група, на която наистина, можем да повлияем и с едни активни? мерки на пазара на труда.

Няколко думи по петата цел, която е насърчаване на социалното включване, най-вече чрез намаляване на бедността. Истината е, че тук дебатът в Съвета, като че ли, беше най-сериозен и то по отношение на конкретната количествена цел, която се очакваше Европейският съюз да заложи. Всъщност, Европейският съвет на практика не одобри конкретна количествена цел. Приемайки, че е необходима още работа по подходящи индикатори като се ангажира да разгледа отново този въпрос на среща на 17 юни 2010 г.

Независимо от това, обаче, ние паралелно с участието в дебата на европейско ниво, относно европейската цел за бедността, стартирахме процес на разработване на свои национални цели. В изпълнение на решение на Министерския съвет от 5.V.2010 г., бе създадена работна група към Министерство на труда и социалната политика за разработване на предложения относно индикаторите за измерване на национална цел за социално включване и намаляване на бедността и определяне на стойностите по тези индикатори, които Република България ще се стреми да достигне до 2020 година. Всъщност, срокът на работната група е до 10 юни, като предложението, което следва да се направи, се основава на одобрена от Съвета на министрите позиция, относно общоевропейската цел за намаляване на бедността, която позиция е, всъщност, от буквално от вчера. И включва следното: Европейската цел за насърчаване на социалното включване и намаляване на бедността да се определи в брой лица, а не в процентно изражение. Това ще реши един от нашите големи проблеми. Защото истината е, че по отношение на статистиката, за предходните десет години, имаме до голяма степен урегулирана статистика за последните три на практика, откакто използваме измерими индикатори с Евростат, т.е. съизмерими с подхода, който е предложен от Евростат.

Европейската цел да се определи на базата на три индикатора: Дял на хората, които са в риск от бедност, т.нар. "относителна бедност"; Дял на хората, които живеят в материални лишения, при взимане предвид на четири от девет показателя и Дял на хората, които живеят в домакинства на безработни. Това прави около 120 милиона души или 16 %, които живеят в риск от бедност и социално изключване в Европейския съюз.

Третият елемент е поставянето на националните цели да бъде в съответствие с европейската цел и да взема предвид националната ситуация и изходна позиция, като всяка държава трябва да уточни как националната цел ще допринесе за постигане на европейската. Те са ни дали доста голяма свобода на страните-членки, предвид факта, че проблемът е наистина доста голям и много хора са засегнати от този риск. Общоевропейската цел е да бъде намаляване с 20 милиона души на броя на хората, които живеят в бедност и социално изключване до 2020 година, т.е. говорим за точна, количествена стойност на хората, а не за процент, както беше в предходния вариант на проекта на "Стратегия Европа 20/20".

И това е на практика по тази цел. Колегите, които са до мен, колегата от дирекция "Пазар на труда", госпожа Кременлиева е директор на Дирекцията, която се занимава с въпросите, свързани със социалното включване в Министерство на труда и социалната политика, готови сме да отговаряме на въпроси. Аз съжалявам, че още не сме готови да дадем конкретната визия по отношение на целта, свързана с бедността, но наистина, тези 5 елемента на националните цели бяха одобрени едва вчера от Съвета... още следващата седмица ще има ясна визия по целта, свързана с бедността.
Благодаря колеги.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Попов.
Уважаеми колеги, имате думата...
Ако няма изказвания, ще подложа на гласуване точката.

Подлагам на гласуване Рамкова позиция на Министерския съвет по т.15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2010 г. - Предложение за решение на Съвета за пост-Лисабонската стратегия във връзка с Общностната политика по заетостта след 2010 г., № 002 - 00 - 20, внесена на 3.V.2010 г.
Който е "за", моля да гласува:
"За" - 15 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Тази точка е приета единодушно.

Благодаря на господин Попов, благодаря и на Вашите колеги.

ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Относно точка "Разни".
Уважаеми колеги, налага се във вторник, в 10.30 ч., да се съберем, за да гледаме на второ четене Кодекса за социално осигуряване, тъй като, ако не гледаме промените, може да се наложи да се плащат едни добавки-надбавки, които трябва,... да ги отнемем, за това предлагам във вторник, в Зала "Запад" - в 10.30 часа....

Има голяма вероятност да гледаме актуализацията на бюджета и да има извънредно заседание във вторник. Затова е хубаво, нека да има готовност, в 10.30 ч. да сме в Зала "Запад", това значи че може да ни отнеме не повече от два часа, ще видим допълнително. Всеки един от вас ще бъде уведомен. Ако, примерно във вторник има извънредно заседание в 9 часа...но така или иначе, във вторник трябва да се съберем и да гледаме Кодекса за социално осигуряване.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Колеги!
Има и една друга възможност, която я обсъждахме преди малко. вярно е, че това е най-удобният вариант. Но, действително, ако има извънредно заседание, вероятно ще се наложат заседания по групи, по парламентарни групи. Ще изпаднем в ситуация, в която може да имаме проблеми с времето и затова, това, което обсъждахме в 10.30 в петък, примерно, аз знам че не е разрешено тогава е почивката, и бихме могли в рамките на ...те не са много текстове, и ако няма много предложения, ...за да освободим вторника, ако колегите са съгласни, разбира се...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги, има вече две предложения...
Буквално се съмнявам, че ще можем в рамките на почивката, на половин час, че ще успеем... По начало няма проблем, то няма проблем да си заседаваме и два часа. Въпросът е, че някои колеги могат да имат въпроси към министри. Тогава вече...

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Нашата парламентарна група няма, няма да го приеме...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
В сряда ще е късно. Ако министърът на труда и социалната политика приеме, и той разбра в 10.30 ч. във вторник, той ще си направи така програмата, че във вторник и той да присъства...

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
В 13 часа, в 14 часа...

ПРЕДС.ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Може да има извънредно заседание тогава...

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Нека да изчакаме до утре, и тогава, ръководството на Комисията, да решим кога е възможно...

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
...Това е добро предложение. Това идва от Вашите хора, господин председателю...Някои неща са добри, други - не са...Което е добро, е добро и го приемаме...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Много Ви моля, господин Адемов...Така или иначе министърът на труда и социалната политика като си тръгваше каза: значи се разбрахме, вторник, в 10.30... затова нека да си остане във вторник, 10.30 часа.../шум в залата, свободен разговор/

/Заседанието закрито в 16.25 часа/


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ