П Р О Т О К О Л

---

На 16.06.2010 г., сряда, от 15.05 часа се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 456 в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър І". То бе открито и председателствано от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

ПРЕДС.ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги, вече имаме кворум... Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика.

Предлагам да гласуваме проекта за дневен ред с точка първа - работен доклад по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда и обичайната втора точка Разни... Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува:
За" - 14 гласа. Единодушно се приема да работим при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Работен доклад по ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 002 - 01 - 38, внесен от Министерския съвет на 12.05.2010 год. - за второ четене.

2. Разни.

На днешното заседание присъстват:
г-жа Христина Митрева - управител на Националния осигурителен институт
от страна на Министерството на труда и социалната политика:
г-н Емил Мирославов, г-жа Лариса Тодорова, г-жа Теодора Дичева
и от социалните партньори: г- н Чавдар Христов - КНСБ

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Започваме работата по гласуване, второ гласуване, на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

Гласуваме заглавието на закона - Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Единодушно е прието заглавието на закона.

§ 1. -
Няма постъпили предложения по този параграф.
Колеги народни представители? Нямате предложения.
Да гласуваме § 1:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приет е единодушно.

§ 2. -
Няма постъпили предложения. Колеги, гласуваме:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приет единодушно.

§ 3. -
Тук имате думата, госпожо Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря, господин председател!
Тук бележката ми е техническа, тъй като алинеята е с две изречения. Само трябва да допълним след думите "ал.1" изречение първо, за да стане систематичното място.
Благодаря ви.
Друга бележка нямам.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Момент, след ал. 1 чл. 46, изречение първо...Добре, ще гласуваме § 3, който гласи следното: "В чл. 46, ал. 1, изречение първо, след думите "държавни органи" се поставя запетая и се добавя "органите на местно самоуправление".
Който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.

§ 4. -
По него няма постъпили предложения. Който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.

§ 5. -
Няма постъпили предложения. Който е съгласен да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.

§ 6. -
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Госпожо Тодорова, имате думата.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря, господин председател!
За § 6, тъй като всички членове на Кодекса имат своите заглавия, тука вносителите са пропуснали да посочат заглавието на члена. Дали възпроизвеждат действащото или предлагат промяна. Да уточнят волята си. Действащото заглавие е начин на ползване. Но тъй като предлагат изменения, трябва да е ясна тяхната воля за заглавието на члена.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
/Към разговори в залата/ Приемате ли? Начин на ползване, добре.
Гласуваме § 6, който е съгласен:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.

§ 7. -
Постъпило е предложение от народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Други предложения, колеги?
Заповядайте.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители!
Аз разбирам, в общи линии, какво, каква е целта и каква е идеята на предложената нова ал. 9 на чл. 173. Но не мога сега да разбера какво значат думите: "извън случаите по преходната алинея". Значи, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска, извън случаите на предходната алинея, а работникът и служителят направо сам да е...и т.н. А осма алинея е тази, която казва какво: че работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск в рамките на графика. И може би хипотезата трябва да е такава: не извън случаите на..., а точно обратното, в случаите на алинея 8, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на отпуск, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Значи, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска, поискан в периода, посочен в графика, работникът или служителят има право сам...Т.е. ние подкрепяме, по принцип, като идея, но считаме, че може би трябва да се редактира, като стане: не извън случаите, а именно в случаите на алинея осма...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
В случаите на предходната алинея...

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
...То не е точно в случаите,... защото той е длъжен да разреши..., а може би казваме, не е разрешил ползването на отпуска, когато той е поискан в периода, посочен в графика...
Чавдаре, какво ще кажеш?

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
А бихте ли изчели как Вие предлагате редакцията?

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Нова алинея 9 със следното съдържание: "Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска, поискан за периода, посочен в графика, по ал. 1". И по-нататък: работникът или служителят има право сам /набляга на сам/ да определи времето за ползването му като уведоми за това работодателя писмено, поне две седмици предварително.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТООЙНЕВ:
Прощавайте, а не може ли да бъде така: Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска, посочен в графика по алинея първа, работникът...
Добре.
Имате думата, госпожо Тодорова.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Само за заглавието бих помолила. Искам да попитам вносителите, аналогичен е въпросът ми, този член възпроизвежда ли заглавието на действащия ред за ползване. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Госпожо Митрева.

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Трябва да има и думите "за периода", защото отпускът е за периода, да не е само за ползването на отпуска, а посочен в графика...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:...
Добре. Разбрах Ви.
Доктор Адемов.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Само един въпрос може ли към вносителите? Понеже в началото на чл. 173 е написано: "В началото на всяка календарна година, работодателят утвърждава график...", понеже сега не е началото на годината, за тази година как стои този въпрос с графика? Т.е., графикът до края на годината ли или...

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Да. Благодаря Ви, господин председател. Доста разпоредби по този Кодекс, както и вчерашния кръг, са преходни, отнасят се само за 2010 година, 2011 година, 2012 година и т.н . Тази разпоредба на чл. 173, обаче, ние искаме да бъде постоянна. Ние не я правим само за 2010 година. Въпросът, какво ще правим тази година - не знам, но от догодина сме длъжни да правим график още в началото. Естествено, че като е изтекъл в началото графикът, работодателят ще реши дали да прави или да не прави, но задължението ще бъде занапред, д-р Адемов, а не за 2010 година. Това не е вече временна мярка.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Заповядайте. моля за тишина в залата...

ЧАВДАР ХРИСТОВ:
Уважаеми господин председател!
Тук беше поставен въпрос от д-р Адемов. Фактически, в един по-късен параграф е записано от кога влиза в сила законът. И за § 9, и за § 16, е направено изключение, а за всички останали текстове, законът влиза в сила от датата на обнародването. Но това ще създаде проблеми в практиката, тъй като, фактически, още от другия ден след обнародването, там трябва да спазва, и това е невъзможно. Така че, добре е да прецените дали да няма един изричен текст и този параграф да влезе в сила от началото на следващата година, за да има възможност сто процента да се прилага и да не се създават затруднения в практиката, защото ще възникнат спорове. Имайте предвид, че една част от хората към момента на влизането в сила на законопроекта, вече ще са в режим на ползване... просто, трябва да прецените ...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добре. Нека юристите да помислят, тъй като това е последния параграф, който ще гласуваме и тогава да преценим датата.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Така ако се приеме предложението на господин Христов, става нещо много интересно. Значи цялата норма на чл. 173 отива догодина. Всичко отива догодина, господин Христов, защото не е само графикът, а и това, което говорихме, че може сам да си го вземе... и т.н. Кога ще го вземе сам - догодина. Нали нормата е тази година да сложим реда, за който искаме и може би както напоследък се среща, дано да сложим реда... и го отлагаме за следващата и по-следващата година! Моето лично мнение е, че този... не трябва да се пипа този текст.
/Към реплики от залата/ Покрай графика е свързано и отлагането...или моето желание сам да си го взема. Ние цитирахме и в осем, и в девет, сега цитираме... графика! Ако тоя график го пратим от догодина, значи догодина ще ползвам и аз...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добре, колеги.
Тогава подлагам на гласуване това предложение, като ще го прочета, за да няма неяснота. Така направената редакция...дали одобряваме:
"Когато работодателят не е разрешил използването на отпуска, за периода, посочен в графика по алинея първа...", и вече следва предложението на... както е текста.
Който е за, моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Единодушно се приема.
Благодаря ви.

Сега, внимавайте колеги. Гласуваме целият параграф седем, по вносител, с алинея 9-та, който е "за", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Единодушно се приема.

§ 8.
Постъпило е предложение от народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова.
Имате думата, госпожо Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател!
Ние предлагаме, да се създаде нова алинея три, в изменения чл. 176 от Кодекса на труда, който регламентира отлагането на ползването на платения годишен отпуск, поради важни производствени причини. Или ползването на друг вид отпуска. Новият режим в законопроекта не дава отговор на въпроса какво би станало, ако този отложен отпуск не бъде разрешен и/или използван. Поради това е необходимо да има изрична разпоредба, съгласно която след изтичане на определения период от време правото на отпуск се погасява по давност. И затова предлагаме новата алинея три да има следното съдържание - правото на работника или служителят на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се погасява този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен по реда и при условията на ал. 2 правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неизползването му.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
От вносителите?

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Нямаме ...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми колеги?
Други?
Искате думата ли, доктор Адемов?
/свободен разговор в залата/
Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Тодорова.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря.
Господин председател!
Пак въпросът ми е към вносителите, за заглавието на члена - запазва ли се отлагане на ползването по действащия, /ред/ или предлагате друго?
Отлагане на ползване значи...
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Подлагам на гласуване постъпилото предложение от народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова, моля да гласуваме, който е "за":
"За" - 10 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 3 гласа.
Предложението се приема.

Сега гласуваме целият § 8. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 10 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 3 гласа.

§ 9.
Постъпили са предложения от народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Също така е постъпило предложение и от народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова.
Уважаеми колеги, имате думата.
Госпожо Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател!
Въвеждането на давностен срок налага и съответно изменение в чл. 224 ал. 1 относно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Това обезщетение е дължимо само за платения годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Имате думата.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Господин председател!
Уважаеми народни представители!
Ние не приемаме предложението на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова - това предложение изменя изцяло смисъла на предложението, което ние сме направили и което Министерския съвет го е приел. Обезщетението за неползван отпуск, е може би от тези обезщетения, които породиха толкова голям интерес тук, в страната в последните няколко месеца, е че при прекратяването на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата/набляга на текущата/ календарна година и само за пропорционално на времето, което се признава за стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176.

Тук, обаче, изведнъж, само това - само календарна година, и отложен по ред на чл. 176, се казва: за неизползвания отпуск за предходни календарни години. Т.е., може да имаш и от десет години, евентуални? парични обезщетения. Ние това не можем да го приемем.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев. Който е готов да гласува:
"За" - 3 гласа.
"Против" - 2 гласа.
"Въздържали се" - 8 гласа.

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова.
Който е съгласен с предложението, да гласуваме:
"За" - 11 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 3 гласа.

Подлагам на гласуване § 9 с приетото предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 10 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 3 гласа.
Приема се.

Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, за създаване на нов параграф 9а.
От Министерство на труда и социалната политика коментар?
Имате думата.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Уважаеми господин председател!
Това беше част от законопроекта, който беше внесен самостоятелно от госпожа Мая Манолова и който се гледа на първо четене в тази Комисия. Аз не знам какъв е правилника на Народното събрание. Но ми се струва, че след като вече е отхвърлен, не би следвало да се включва в този законопроект отново.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Като предложение това може отново да се гледа, това не е друг законопроект, така че има своето място тук...
Други народни представители?
Ч
АВДАР ХРИСТОВ: /без микрофон/
Това е едно предложение, което, няма да скрия, отдавна се опитваме да поставим на вниманието ви. Става дума за разход на средства по предприятия ...на бюджетна основа финансирани и за частни предприятия. В случаите, когато има незаконни уволнения и когато се водят съдебни спорове, се изплащат много голям брой обезщетения. Ще ви дам един пример назад във времето. Едно незаконно уволнение имаше по Българска телевизия и в Министерството на външните работи. Бяха изплатени по около един милион лева обезщетения, заради незаконни уволнения, подписани от представителите на тия ведомства. И фактически една оттечка от бюджета заради това, че някой е решил, че на всяка цена трябва да прекрати трудови правоотношения.
Аз не обсъждам тук съображенията, които са налагали да бъдат прекратявани. Но каквито и да са съображенията, трябва да се спазват интересите и на собствениците, когато говорим за част от предприятията. Тук става дума за регресна отговорност, в рамките на три заплати, а не става дума за възстановяване на целия размер на присъденото евентуално от съда обезщетение. И от тази гледна точка, на нас ни се струва и аз полагам усилия да ви убедя фактически за ползите и вредите от това предложение...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Мирославов.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Да. Благодаря Ви.
Господин председател!
Страхувам се да не се превърне в един спор между мен и Чавдар Христов, но сега се сещам, нашите съображения, изложени на предишното заседание на Комисията, когато се гледаше предложението на госпожа Мая Манолова. Ние твърдяхме и продължаваме да твърдим, че чл. 206, ал. 2 от сегашния Кодекс на труда решава въпроса. Той казва така: Когато вредата е причинена от ръководител, включително от непосредствения ръководител, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер. Говорим, вероятно, за регресна отговорност, едно отговорност, която се търси от съда, при която се доказва вина и т.н., в случая, според мен е излишно.

Аз съм учуден от господин Христов, той е много добър юрист и сигурно знае, че да се позоваваме на примерите, това не е най-доброто, това, че станало преди 20 г. нещо в Българска телевизия и в Министерството на външните работи, това не означава, че трябва да променяме закона зарад това. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря и аз.
Думата имат народните представители.
Аз бих искал да кажа и аз няколко думи. Аз подкрепям господин Христов, това, което е казал, независимо че примерът датира, който той дава, от преди десет или петнадесет години. В днешната ситуация, ние, като народни представители, постоянно се сблъскваме с подобни проблеми. Във всяка една област, където ние сме издигнати и всеки един избирателен район, в който ние сме избрани като народни представители има може би хиляди хора, които са изгубили работата си неправомерно. Аз не виждам защо, щом като има такъв член, който позволява трудещите се да си търсят правата, но явно, не е достатъчно... и затова правим това предложение. Вече волята на народните представители е дали ще го приемат, или ще го отхвърлят. Аз лично, подкрепям мотивите на господин Христов.

Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, за създаване на нов параграф 9а. Който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 3 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - 8 гласа.
Предложението не се приема.

§ 10. -
Няма постъпили предложения. Думата имат народните представители.
От вносителите? Няма.
Подлагам на гласуване § 10, който е "за", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.

§ 11.
Госпожо Тодорова, имате думата.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря, господин председател!
Искам думата не по § 11, а да предложа след приемането на § 10-ти, който се отнася за чл. 327, се налага в тялото на действащия Кодекс да се създадат..., в тялото на този закон да създадем два нови параграфа, защото чл. 327, сега действащия, няма алинеи, а ние сега предвиждаме текстът да стане алинея първа и да създадем алинея втора и трета. На две места открих в тялото на действащия Кодекс препратка, която трябва да се актуализира и систематично тия два нови параграфа, които ви предлагам, условно ще се наричат § 8а и § 8б, защото са за чл. 221 и чл. 222 и ще гласят:
§ 8а: в чл. 221, ал. 1 след думите член 327 се добавя алинея едно, за да бъде препратката коректна към това, което вече сте приели. И
§ 8б: в чл. 222, ал. 2, след думите "чл. 327" се прибавя алинея първа.
Това са правно-технически бележки, ще ги отразиме в доклада на съответното място.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Приемате ли го вносителите?
Благодаря Ви.

§ 11.
Няма постъпили предложения.
Колеги народни представители?
От вносителите?
няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 11, който е "за", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Единодушно, приема се.

§ 12.
Искате думата колеги народни представители? Не искате думата.
Който е "за", § 12, моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Единодушно се приема.
Благодаря ви.

§ 12а: предложение на народните представители Светлана Ангелова, Геновева Алексиева Емануела Спасова, Вяра Петрова и Станка Шайлекова, да се създаде § 12 а, § 12 б И 12 в. Имате думата, вносителите.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател.
Нашето предложение е свързано с промяна на по-нисък минимален размер на глобите и имуществените санкции при запазване на високия максимален размер. Защо правим това предложение? Значи, тъй като на Комисията по правни въпроси, когато се разглеждане законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за труда, господин Христо Бисеров е поставил въпроса за намаляване на минималния размер на глобите и имуществени санкции, които се налагат на работодателите при нарушение на трудовото законодателство. На самата Комисия това предложение е срещнало подкрепа и от други народни представители от Правната комисия.
Това предложение за намаляне на минималния размер на глобите и имуществените санкции го бях внесла в законопроект, заедно с увеличаване с 25 % на заплащането на извънредния труд през есента на 2009 година. Мотивите са, че по този начин ще се създаде възможност за контролните органи да диференцират наложените глоби и санкции, като отчитат освен тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Така в момента предвидените глоби в Кодекса по труда от 10 хиляди, 15 хиляди и 30 хиляди лева създават затруднения при тяхното налагане по отношение това, че работодателите, особено тези, които са с малки и средни фирми, където работят от два до десет човека, трудно могат да платят тази глоба от порядъка на десет, петнайсет и трийсет хиляди лева. Това е предложението ни.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Други?
Ч
АВДАР ХРИСТОВ:
Нарушението на трудовото законодателство е част от сивата икономика. През нарушение на трудовото законодателство не се формират разходите, които биха били задължителни, ако се спазва стриктно трудовото законодателство. Според нас, разбира се, всичко може да бъде променяно, правото е един инструмент, с който трябва да се управляват обществените отношения, но не е ли малко рано да променяме долната граница с тези аргументи? Онзи работодател, който не иска да бъде глобяван, ще спазва закона. И по този начин няма да има възможност нито да бъдат налагани минимални санкции, нито максималните, десет хиляди лева са. Това спадане ниско надолу на глобите е нещо, което няма да оправдае в пълна степен идеята да се повиши взискателността към работодателите за спазване на трудовото законодателство. Така да се каже това са ни съображенията. Има редица други аргументи, с които аз няма да ви занимавам сега, но ние не посрещаме с разбиране подобни предложения, приемането на тия текстове...
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Госпожо Дичева, Вие ще вземете ли отношение по това, да, благодаря, заповядайте.

ТЕОДОРА ДИЧЕВА:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа!
Бих искала само да ви запозная с тенденцията, която ние отчитаме във връзка с нашата контролна дейност. Която тенденция минава от контролната ни дейност през становището на съда във връзка със съдебните спорове и включва и събираемостта на тези наложени глоби с наказателните постановления с голям размер.

За сравнение. През 2008 г. на тези три основания, чл. 413 до чл. 415 от Кодекса на труда сме издали 8003 броя наказателни постановления. След влизане в сила на промените, от началото на 2009 г. до края на същата година, наказателните постановления са станали 10 530 броя, т.е. има едно значително увеличаване, но анализът показва, че то е в полза на наложените наказателни постановления за маловажни нарушения. Т.е., от десет хиляди петстотин и трийсет наказателни постановления, 6300 са за маловажни нарушения. И реално, от 8003 броя наказателни постановления за 2008 г., през 2009 г. те стават 4200 горе-долу.

След това мога да кажа, че във връзка със съдебните обжалвания, съдът възприе еднозначна практика, на отмяна на наказателни постановления с големи размери на глоби, като в момента са обжалвани 748 наказателни постановления, до м. април 2010 година. 125 броя са решени с отмяна на наказателните постановления. 14 броя са намалени до размера за маловажно нарушение, като тази практика от съда, всъщност, е в противоречие на закона, защото съдът няма право да прилага намаления на глобата до размера на маловажно нарушение. До момента, за проследените производства, в над 70 % от случаите не са приключили. И все още нямаме влезли в сила съдебни решения, като за София и София област, по-голямата част от делата все още се бавят, ние го отдаваме на това, че съдът, също очаква някаква промяна, която би довела до възможност да бъдат потвърдени тези наказателни постановления, а не да бъдат отменени.

Мотивите на съда, които водят до отмяна на наказателните постановления, са най-тревожни за нас. Съдът признава съществуването на извършеното нарушение. Не се оспорва, че вината е на този, който е посочен като нарушител в наказателното постановление. Въпреки това, обаче, наказателното постановление бива отменяно като маловажно и поради това, че и произтеклите вредни последици са незначителни. А деянието е маловажно. Тази практика, с тази практика ние не можем да се борим с правни аргументи, защото съдът, всъщност, не ревизира нашите действия и наложената глоба.
Също така затруднения срещаме в значителна степен и със събираемостта на тези наложени санкции. Тенденцията е, почти всички наказателни постановления с глоба десет хиляди лева и над десет хиляди лева се обжалват, тези, които случайно не бъдат отменени, има значителен проблем в събираемостта на същите. Затова ние подкрепяме изцяло предложението на народните представители.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Дичева.
Господин Гумнеров.

КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
Уважаеми колеги!
С цялото ми уважение към синдикатите, които са призвани да защитават в известен смисъл, аз ги разбирам в тяхното желание да се противопоставят на тези промени, аз няма да се съглася с тях, първо, че високият размер на долната граница, когато става въпрос за толкова висока долна граница, в никакъв случай не е възпиращо и възпитателно средство. Да не говорим, че високият размер на долната граница при една глоба създава една много сериозна възможност за пряка договорка между екипите, които проверяват и хората, които са проверявани, което създава повишена корупционна среда. И възможност за корупционни практики, нещо, срещу което ние всички смятам, сме убедени, че трябва да се борим.

След това. Тук става въпрос за събираемостта. Ще ви кажа, като човек, който все пак е практик, че примерно, ако едно ООД има капитал, както беше преди пет хиляди лева, а сега е два лева, в момента, в който вие ми наложите десет хиляди лева, аз ще го продам на един човек и Вие ще си търсите двата лева. Защото това е капиталът, до който може да се търси отговорност. Така че, аз категорично подкрепям свалянето на долната граница, по простата причина, че свалянето на долната граница при едно наказание, при една санкция, в повечето случаи практиката показва, че повишава събираемостта.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Гумнеров.
Госпожо Георгиева.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Общо взето моето изказване щеше да бъде в тази светлина, освен това явно е, че всъщност, повечето хора тук, на тази маса, се обединяваме "за" това мнение, отколкото срещу това, мнение, отколкото срещу него, изказано от предходните колеги. Освен това, през цялото време се прави опит, с много текстове на законодателството, трудовото, да се демонизира работодателят, като един лош човек, който, априори е решил ще крие данъци, ще лъже, ще наказва, няма да плаща осигуровки...Не че такива случаи са единични, но това не означава, че ние трябва законодателно да отразим едно подозрение към работодателя. Всъщност ние правим това с тия глоби. Категорично, разбира се, работодателят може и да се съгласи да ви плати една глоба от хиляда, дори и петстотин лева, даже аз съм склонна да се занижи още долната граница, защото не си мислете, че един работодател петстотинте лева няма да го ожилят! Нали. Тази е целта на възпитателната функция, за която говори господин Христов. Т.е., ние не бива непрекъснато да поставяме хората, които осигуряват хляба на този народ, възможността да работим, в положение на тих ужас - Леле къде не сбърках! Много често грешките, които се правят, при това, не забравяйте, че са направени от счетоводителите. Счетоводителите, обаче, никога не носят отговорност, нека не забравяме и този момент, или, хората които управляват реално бизнеса, а всъщност носи отговорност работодателят!

И естествено, въпросът с дружествата с ограничена отговорност, от които няма как да си събереш двата лева... Всеки може двата лева винаги да си ги събере, защото това вече е друга тема, все пак. Аз категорично заставам зад тази идея, бих радикално свалила още малко долната граница, но това е....

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Георгиева. Приключихте ли?
Госпожо Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Искам още веднъж да подчертая, че високият максимален размер на глобите се запазва. И при големи нарушения, и когато нарушението е повторно, тогава вече контролните органи спокойно могат да приложат по-високата санкция.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Господин Адемов, имате думата.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Господин председател!
Колеги!
Аз ще върна малко назад във времето, за да кажа, че когато се приемаше този текст, също имаше много сериозна дискусия точно в тази посока и се спомена един колега, който, Бог да го прости, господин Тебеян, той беше представител на Стопанска камара и в този случай казваше, големият проблем е, че никъде тук в трудовото законодателство работодателите не са разделени на такива, които са работодатели на малки и средни предприятия и такива, които са на по-големи предприятия. Защото ако един, който е..., знаете определението е ако са до 15 работника, ако, примерно, един фризьорски салон го глобиш с тази глоба 500 лв., това означава, че неговият бизнес фалира изцяло.

Не казвам, че не трябва да се глобяват и не казвам, че трябва да улесним контролните органи, за дребни нарушения да налагат по-малки санкции. Но от друга страна, пък, къде е казано кое е нарушение...Вижте за какво става въпрос: за спазване здравословни и безопасни условия на труд. Кой ще прецени някое нарушение дали е малко, дали е голямо?

Ето това са тънкостите на този текст. Тези, които нарушават трудовото законодателство да бъдат глобявани, това е безспорно. Въпросът е, ако можем да съживим, досега не сме го направили, ако можем да прецизираме така текстовете, че да не наказваме работодатели, без да има защо от една страна и от друга страна да не оставяме тези, които нарушават трудовото законодателство без съответната санкция. Това е много тънка работа и ако успеем тук с общи усилия да направим работещи текстове, мисля, че ще бъде добре.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Адемов.
Други народни представители?
Госпожо Митрева.

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Благодаря, господин председател.
В Националния осигурителен институт бяхме против този висок размер на глобите, защото при високи глоби много по-ниска е събираемостта на глобите. Освен това наистина има възможност за корупционни практики, защото все пак, според големината на предприятието, както каза и д-р Адемов, за едно малко предприятие това може буквално да са му оборотните средства за цял месец. Разбира се, не можем пък да наложим различен размер на глобите, според големината на предприятията, защото това е дискриминационно спрямо работодателите. Защото един работодател, който има софтуерна фирма може с трима да работи, с трима човека, но те да са с високи заплати, единият от тях да е без трудов договор.

Искам друго да кажа, че в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и с декларацията по чл. 15, която вече става на електронен носител, там много ясно са описани критериите, на които трябва всяко предприятие и всеки вид дейност да отговаря на изискванията, какво значи здравословни и безопасни условия на труд в определена сфера - производствена сфера. Така че тук няма проблем да се установи доколко са нарушени или не са спазени изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, с което се съобразяват и инспекторите от Главна инспекция по труда.
Така че, нещата тук вече са доста по-ясни и липсва субективизъм. Така че, аз смятам, че предложението е много навременно. Необходимо е. Защото от една страна има възможност, според тежестта на нарушението да се намалят глобите, от друга страна, наистина, при тежки нарушения инспекторите да налагат по-високите глоби.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Други народни представители?
Заповядайте.

СВЕТОМИР МИХАЙЛОВ:
В допълнение на това, което каза госпожа Митрева. Да допълня, че за обективизиране условията на труда в дадена работна среда, освен Инспекцията по труда се грижат и службите за трудова медицина, така че критериите са уточнени за всеки един вид производство, ако мога така да се изразя.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Михайлов.
Колеги, позволете ми и аз да направя един малък коментар. Първо, искам да напомня, че Министерство на финансите е против така направените предложения, т.е. Министерство на финансите смята, че се обезмислят въобще глобите.

Второто, което искам да посоча, е следното: прекалено голяма, за мен лично, става разликата между долната и горната граница! Ако ще намаляваме долната граница, да се намали тогава и горната граница. Вие сами разбирате, че един инспектор ще изпадне в една абсурдна ситуация, каква глоба да наложи, която варира от 1500 до 15 000 лева! Вие говорите тук, че ще намалим корупцията, но съгласете се, че може да има и друга корупционна практика. Той може да каже, със съответния работодател, вижте сега, че не ви налагам еди каква си глоба, ще ви наложа минималната, пък остатъкът вие да ми го дадете и на мен...Напълно е възможно...Може глобата... горната граница е прекалено голяма!

С намалението на долната граница, аз лично не съм сигурен, че ще ускорим примерно делата в съда. Така че, това не може, според мен не е мотив, но ако ще намаляваме долната граница, да намалим и горната граница. Разликата, наистина, става изключително голяма! Тогава не виждам точно какви ще са критериите - дали ще са 2 хиляди, 3 хиляди, за да стигнем чак до 15 хиляди лева!
Благодаря ви.
Заповядайте.

ЕМАНУЕЛА СПАСОВА:
Благодаря Ви.
Ще се включа и аз в този дебат. Господин Стойнев, така, като Ви слушах, кажете какво е конкретното предложение. Значи виждате, че в момента този текст, който е приет, не работи. Нали чухме всички статистики, данни, налагат се някакви глоби, но нищо не се събира. Обжалват се или минават за маловажни, този текст не работи. Всички мисля, че сме единодушни тук, на тази маса. Сега, какво предложение, примерно, което хем ще има възпиращ характер, нали целта е да имаме възпиращ характер, какво е предложението, което според Вас, ще проработи?

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Спасова.
Първо, моето предложение е да подкрепим Министерство на финансите и да оставим сега действащия размер на глобите. Ако това не се възприеме, намаляваме долната граница, но да помислим тогава да намалим и горната граница, тъй като разликата става прекалено голяма. В единия случай е пет хиляди лева, сега отиваме на разлика на 13 500 лева! Това ми е предложението.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Господин Стойнев, имаме ли от Министерство на финансите становище? По сегашния законопроект, не говоря за месец септември, когато го внесохме миналата година, говоря за сегашния.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Не по сегашния нямаме.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Тогава защо говорим за становище на Министерство на финансите в момента?

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Но имаше такова мнение от Министерство на финансите, когато ставаше въпрос за определяне размера на глобите.
Госпожо Георгиева, имате думата.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Позволете да припомня на всички колеги, които почти в същия състав бяхме и при предното обсъждане на предложението, че тук имаше представители на Инспекцията по труда, които заявиха, още тогава, когато първи път имахме изслушване по този въпрос, че самите инспектори избягват да налагат такива наказания. Даже имаше даден пример за случай, където един работодател, който сам работи с още един човек, единият е без договор, другият е /с договор/. Спомням си примера. Очевидно е, че самите инспектори, работейки в средата, в която работят, а не на Луната, разбират много добре проблемите, пред които са поставени в своята дейност. Налагащите санкциите инспектори. Аз самата, като работодател преди години, съм била проверявана нееднократно от Инспекцията по труда, от съответните служби, които се грижат за правилното функциониране на съответните дейности и знам много добре, какво означава да имаш инспектор, който е предварително готов да ти отреже главата и такъв, който е дошъл да ти даде предписание. И да ти даде възможност ти да изправиш своите грешки. С огромно задоволство мога да ви заявя, че мен са ме проверявали само от втория тип инспектори. Сега започвам да разбирам, че причината е в това, че те виждат, че една фирма, в която виждат, както беше при мен - двама преподаватели по езици, няма как да бъдем глобени със сума, която ще обезсмисли цялата наша дейност. Следователно, самите инспектори по труда не толкова са заплашени от корупционна практика, колкото да не могат въобще да си свършат работата.

Освен това, ако те направят, наистина, такъв пазарлък, аз мисля, че нашите работодатели напоследък много вече са научили ползата от това да се обръщат към съответните органи. И ако един инспектор тръгне да се пазари: "Ама, да, аз сега ще те глобя с пет и петстотин, обаче, ако всъщност ти ми дадеш хиляда на ръка, аз всъщност ще ти сложа хиляда и петстотин ..."... аз не мога да го мисля този инспектор какво ще му се случи почти за десет минути, след като е излязъл от това работно място с парите в джоба...

Нали се сещате, че непрекъснато сме свидетели на това, че съответните служби почват да си гледат работата. И слава Богу! Включително и тези, които санкционират инспекторите, които са извършили практически едно нарушение на служебната дисциплина. Така че, това надали ще е такъв проблем. И инспекторите надали ще изпадат в такова затруднение да не могат да определят какво точно да наложат на съответното място.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Други народни представители?
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Светлана Ангелова, Геновева Алексиева, Емануела Спасова, Вяра Петрова и Станка Шайлекова. Ще гласуваме параграф по параграф. Да се създадат параграфи 12а,12б и 12в.
Параграф 12а, който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 13 гласа.
"Въздържал се" - 1 глас.
"Против" - няма.
Приема се.

По параграф 12б: Моля да гласуваме:
"За" - 14 гласа.
"Въздържал се" - 1 глас.
"Против" - няма.
Приема се.

По параграф 12в, да гласуваме:
"За" - 12 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 1 глас.
Приема се.

§ 13.
Няма постъпили предложения.
Някой от народните представители за мнение?
От вносителите?
Който е съгласен, моля да гласуваме:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.

§ 14.
Няма постъпили предложения.
Който е "за", моля да гласува:
"За" - 15 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.

§ 15.
Има постъпило предложение от народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова.

Има и предложение от народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Две са предложенията.
Госпожо Ангелова, имате думата.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря.
Господин председател!
За какво става въпрос? Ние допълваме тази разпоредба, а именно, че по време на неплатения отпуск по икономически причини работодателят трябва да предприеме мерки за включване на работниците и служителите в мярката "Адаптивност" по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Целта е работниците да получават обучение, стипендия за обучение и да повишат квалификацията си. Като през този период, когато те ще бъдат в този неплатен отпуск по икономически причини, ако бъдат включени в мярката "Адаптивност", ще получават и стипендия, в размер на 176 лева.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
От Министерство на труда и социалната политика коментар по този въпрос? Добре, благодаря Ви.
Други народни представители? Няма.

Аз искам да взема отношение относно предложението на Мая Манолова, Емилия Масларова и от мое име. По същия параграф. Касае неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск. Знаем, първо идеята беше до края на тази година, след дискусия в Националния съвет за тристранно сътрудничество се удължи до 2011 г. Нашето предложение е до 2012 година. Аз лично се съмнявам, че от 2011 г. хората ще могат да си изчистят отпуските. В тази криза доста трудно работодателите се съгласяват да пускат хората, така че нашето предложение е да се удължи срокът с още една година.
Благодаря ви.
От Министерство на труда и социалната политика?

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Ние сме против, настояваме до 2011 година. Иначе ще се проточи много във времето и пак няма да има ефект...

ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други народни представители?
Няма.
Тогава предлагам на гласуване предложението на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова. който е "за", моля да гласува:
"За" - 15 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.

Предложението на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, който е "за", моля да гласува:
"За" - 3 гласа.
"Въздържали се" - 9 гласа.
"Против" - 3 гласа.

Сега гласуваме целият § 15 с приетото предложение на Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 15 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се.

§ 16.
Сега гласуваме Преходни и заключителни разпоредби.
Който е съгласен с наименованието, моля да гласува:
"За" - 15 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.

§ 16.
Следва предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова.

Има предложение и на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.

Предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова...

Колеги, вижте, понеже са прекалено много предложенията, може би е хубаво, да гласуваме едно по едно предложенията...

Първото предложение е, госпожо Ангелова, да се заличат чл. 56 ,ал. 3 и ал. 4.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Да. Накратко да кажа какво искам да се заличи в Закона за държавния служител, да се отмени. Става въпрос за допълнителния отпуск до 15дни, според заеманата длъжност. Държавните служители, освен 20 работни дни платен годишен отпуск, имат право до 12 дена за ненормирано работно време и до 15 работни дни, според заеманата длъжност. Ако ги сметнем 15 дена, 20 дена и 12 дена, за един ръководител, защото ръководителите в една администрация винаги имат максималният размер, то един ръководител на държавна структура ще има 47 дена платен годишен отпуск. Искам само да ви заостря вниманието, че министър-председателят, министрите, областните управители, кметовете имат платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни. С какво е по-добър този ръководител на една административна структура, че да има със 17 дни повече от министър-председателят и от министрите?!
Благодаря.

ПРЕДС.ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Доктор Адемов.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Аз ще се обявя категорично против това предложение. Колеги, моля ви, защото тук става въпрос за отнемане на права. Забележете какво пише в алинея 4 на действащия Закон за държавния служител: конкретният размер на допълнителният отпуск за всяка длъжност се определя с акт на Министерския съвет. Т.е. Министерският съвет е този, който определя със своя акт коя длъжност колко дни допълнителен платен годишен отпуск да има. Така че, не е субективно правото на работодателя в съответното учреждение, а това става с акт на Министерския съвет. И аз мисля, че това право, придобито през годините, не бива с лека ръка да го отменяме и да кажем, че няма необходимост от това...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Адемов.
Госпожо Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Актът на Министерския съвет, значи, тези дни за допълнителен отпуск за държавните служители за длъжността е от 5 до 15 дни, е в Единния класификатор на длъжностите на държавната администрация и конкретно са изброени според заеманата длъжност, за всяка една длъжност и за всяко едно ниво, искам да кажа, че те са фиксирани в Единния класификатор.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Господин Христов , имате думата.

ЧАВДАР ХРИСТОВ:
Само едно съображение. Това предложение, когато обаче го обмислим от гледна точка на това какво фактически представлява Закона за държавния служител, какво е това отношение, по което има спор, някои от хората го определят като административно, друга в това число и аз смятаме, че това си е едно типично трудово правоотношение, с определени специфики...имайте предвид, че когато е правен този закон назад във времето, това, фактически, бяха част от бонусите, с които се характеризираше държавната служба и тия бонуси, трябваше да изиграят привлекателна роля, заедно с въпроса за осигурителните вноски ...също трябва ли да си ги плащат или не... Така че, вие фактически, с едно такова изменение, да вярно, това правно може би има основание, но погледнато от гледна точка на цялостната конструкция на закона, едно по едно се отнемат неща, които са били примамливи за държавния служител. И според мен, каквото и решение да вземате, фактически, поставяте големият въпрос, че трябва да има промяна в самия този закон, трябва ли сега да се търси един единен закон за държавната служба, защото имаме много държавни служители, с различни правни режими и то става... има и административни и трудови правоотношения и хората, които работят защото те работят, ...дават труд, това е допълнителното право на труд, би трябвало да бъдат поставени при сравнително общи условия за получаване определени бонуси за нещо, защото ми се струва че трябва да бъде казан тоя проблем...Тук е мястото едно такова мнение да бъде изложено.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Христов.
Госпожо Митрева.

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Наистина, тази норма и предложението да се заличат алинеи 3 и 4 могат да се считат, че се отнемат някакви права. Но въпросът е, че веднъж имаме допълнителен отпуск за ненормирано работно време до 12 дни и втори път за заемане на длъжността. Какво се получава. Ще кажа един пример като заместник-министър.

Длъжността, оказва се че много хора на високи длъжности могат да ползва до 15 дни, а такива, които наистина вършат многото работа и които всяка събота и неделя се налагаше да идват на работа, за да подготвят материалите за тия, заемащите по-високи длъжности, на тях им се дава, защото са с по-ниски длъжности се дават 5 дни или 6 дни. И се получава, наистина, едно напрежение, защото ви е ясно, че един заместник-министър или министър не си подготвя сам всички отчети и т.н. Но ние нямаме право на такива отпуски. Говоря примерно за нивата, които са държавни служители, но на високи длъжности. Значи, щом и за ненормирано работно време до 12 дни, това вече означава, че тези хора имат право на този отпуск. Другото е дублиране на още веднъж някакъв допълнителен отпуск, но само според заемане на длъжността. И при положение, че в Кодекса на труда няма такъв според длъжността допълнителен отпуск, мисля, че наистина е време за двата закона за Държавния служител и Кодекса на труда, по отношение на отпуските, да бъдат уеднаквени, защото и при едните има ненормиран работен ден, и при другите, но за длъжността няма в Кодекса на труда.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря ви, госпожо Митрева.
Господин Адемов.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Само един малък коментар. Като че ли в началото на нашето изказване щях да се съглася, но в края ...Приемам да бъде държавен служител, приел е отговорности, които му възлага тази служба, има достатъчно много други лишения, които ги компенсираме по този начин. Включително и с този допълнителен платен отпуск. Ако това е най-големият проблем на държавния служител, аз съм склонен да се съглася, но изобщо/набляга/ не смятам, че с това решаваме някакъв въпрос.Тъкмо обратното! Създаваме условия държавните служители да избягат от държавната администрация. Виждате, че един път ги орязваме със заплащане, втори път ги орязваме с допълнителните бонуси, които съществуваха досега. И ще се наложи в министерствата, във ведомствата , в агенциите да се търсят хора, качествени хора. Частният бизнес ще ги привлече, защото първо има по-добри бонуси. Виждате, че това вече го има в отделните министерства и ведомства.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря ви, господин Адемов.
Господин Христов..
Да приемем да помислим...
Други народни представители?
Няма.

Тогава подлагам на гласуване предложението на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Агелова, чл. 56, ал. 3 и 4 се заличават. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 11 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 4 гласа.
Приема се.

Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова, Драгомир Стойнев. Колеги, то е аналогично на това, което преди малко приехме и редактирахме, според мен. Нали. Господин Мирославов?

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Не е същото. Там се говори за графика.Тук при държавния служител няма график, но решава един въпрос за ползването на отпуск на отложената опуска през следващата календарна година. В този случай, при това положение, ние считаме, че е добър текст.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добре. Тогава подлагам на гласуване предложението на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, който е "за", моля да гласува:
"За" - 15 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се.

Предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова. Госпожо Ангелова?

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Двете предложения, внесените предложения, които правим, са аналогични с предложенията, които направихме и приехте в Кодекса на труда, свързани с давностния срок. Същият давностен срок предлагаме и в Закона за държавния служител.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Колеги народни представители, имате думата.
От Министерство на труда и социалната политика? Няма.

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова, който е "за", моля да гласува, само да ви кажа, че се създава алинея пета на мястото на алинея четвърта:
"За" - 10 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 4 гласа.
Приема се.

Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, вие го отхвърлихте, но все пак, трябва да се подложи на гласуване, така че, който е "за", моля да гласува:
"За" - 3 гласа.
"Против" - 6 гласа.
"Въздържали се" - 4 гласа.
Не се приема.

Предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова.
Имате думата, Светлана Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Преди малко, нали, и за двете, предложения. Това е сходно, както в Кодекса на труда. Преди малко казах, и за двете предложения, това е сходно, както в Кодекса на труда...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Народните представители имат думата.
От Министерство на труда и социалната политика? Никой не желае.

Подлагам го на гласуване. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 10 гласа.
"Въздържали се" - 3 гласа.
"Против" - няма.
Приема се.

Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Господин Мирославов, искате да кажете нещо, заповядайте.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
..Част от предложението на госпожа Мая Манолова при първото предишно заседание. Което не беше прието. То е свързано...Не е регресна, но не бих искал да споря с д-р Адемов. Касае се за обезщетението, което се плаща да те възстановят, ако незаконно те уволнят като държавен служител. До възстановяването... /към д-р Адемов/ Но тук регресна отговорност не е ...

ПРЕДС .ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други?

Тогава подлагам на гласуване предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 1 глас.
"Против" - 8 гласа.
"Въздържали се" - 3 гласа.
Не се приема.

Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, тук вече касае регресната отговорност. Имате ли коментар?
Господин Мирославов, коментар?

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Така, както и при регресната отговорност по Кодекса на труда.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах Ви. Благодаря.
Народните представители?

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, който е "за", моля да гласува:
"За" - 3 гласа.
"Против" - 7 гласа.
"Въздържали се" - 3 гласа.
Не се приема.

Колеги, моля ви се, всички сме уморени.

Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, ние вече го отхвърлихме - от 2011 г. да стане 2012 г., подлагам го на гласуване, който е "за", моля да гласува:
"За" - 3 гласа.
"Против" - 8 гласа.
"Въздържали се" - 1 глас.
Не се приема.

Сега подлагам на гласуване целия текст на § 16 с приетите от народните представители предложения. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 13 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.

§ 17 .
Думата имат народните представители.

Който е "за", моля да гласува:
"За" - 13 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.

§ 18.
Госпожо Тодорова, имате думата.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Исках да попитам във връзка с номерацията, защото днеска по Кодекса по социално осигуряване гласувахме 22 о, така че сега трябва да променим номерацията.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Точно така. Точно така.
Госпожо Тодорова.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря, уважаеми господин председател!
По същия въпрос и аз щях да взема отношение, тъй като вървят малко по едно и също време, но по различни писти измененията и тук, тъй като този ЗИД, който приехте днес на КСО, наистина създадохте параграф 22"о", тук трябва ние да променим номерацията и да стаен 22"п" като се надяваме, примерно, че измененията на КСО ще бъдат обнародвани и ще влязат в сила преди това. Освен, ако в хода на нещата, вече ние не можем да предположим каква ще е волята на президента, дали някой от тях няма да се забави, но тук трябва да направим необходимото и параграфът да бъде с наименование създава се параграф 22 п. За да сме коректни към този момент, че вече има създаден § 22о в КСО и този като последващ да бъде 22п.

По същия начин, за да не взимам отново думата, следващият параграф, в Закона за здравното осигуряване също създадохте с днес приетия ЗИД § 19"к", той трябва да промени номерацията - параграф 19"л".
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Гласуваме § 18 с измененията, който е "за":
"За" - 13 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.

§ 19. -
Гласуваме, колеги § 19, който е "за":
"За" - 13 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.

§ 20.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Имате думата.
Госпожа Митрева.

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Благодаря Ви.
Аз искам да кажа, че увеличаването на максималния осигурителен доход, освен с повече приходи е свързан и с повече разходи. Нетният ефект от увеличаването на максималния осигурителен доход с 200 лева, защото ние сме го смятали, на 2200 лв., нетният ефект е 17 милиона лева. Приходът се увеличава с 31 милиона лева, но в разхода също имаме увеличение, защото обезщетенията се увеличават и нетният ефект, както казах, е 21 милиона лева както казах, или нещо такова. В средата на година да се пипат параметри по разходите, хайде за приходите добре, ако дойдат и бъдат събрани, но да се пипат параметри по разходите, които със Закона за бюджета са определени и са приети от Парламента, е много трудно, защото това означава актуализация и на бюджета на Държавното обществено осигуряване.

По принцип, съм "за" и от две години смятам, че не трябваше максималният осигурителен доход да се задържи и смятам, че за следващата година, още сега, когато започва бюджетната процедура, това трябва да е един от параметрите, които задължително да бъдат преразгледани. Но точно сега в средата на годината, мисля, че това не е подходящо предложение. Имаме, просто, обвръзка и с разхода, не само с прихода.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Аз лично ще Ви напомня в края на годината това Ваше изказване, тогава разбира се...Но все пак, тъй като в общественото пространство, доколкото разбрах от преговорите между правителството и синдикатите, уж ще увеличаваме минималната работна заплата, но тя пък няма да бъде свързана със социалното подпомагане. Дали ще стане или не, вече правителството знае, то ще реши. Моето мнение е, че ако увеличаваме нещо, то трябва да бъде обвързано и със социалното подпомагане, така че, споделям това, което казахте, че има и други разходи. Надявам се, за догодина, да има увеличение на минималната работна заплата.
Доктор Адемов?

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Само, госпожа Митрева, не знам догодина, ако увеличим максималния осигурителен доход, тогава няма ли да увеличим, да освободим максималната пенсия? Максималният размер на пенсията?

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Тя е обвързана с... но може би и това ще претърпи промяна.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Второ, този въпрос винаги предизвиква много сериозни, бурни дискусии. Знаете много добре защо. Особено десните партии са категорично против такъв текст. Защо. Защото колкото повече увеличаваш максималния осигурителен доход, толкова повече пращаш тези доходи в сивия сектор. Защото с увеличаването на максималния осигурителен доход почват да се крият тези доходи ... Знам че има и други аргументи, но това, което през годините е вървяло като дискусия, е че увеличението на максималния осигурителен доход не винаги води до увеличаване на приходите съразмерно в Националния осигурителен институт. Така че, тази дискусия по-добре да я оставим за бюджетната процедура, заедно с другите параметри за бюджета за... 2011-та година, най-добре...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Адемов.
Други народни представители?
Господин Гумнеров.

КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
Господин председател!
Аз категорично не мога да се съглася с това предложение. От една страна Ви разбирам, че Вие като представител на една лява партия нямате нищо против с оглед солидарността да прехвърлите почти цялата тази тежест на кризата на хората, които имат по-високи доходи, но искам да ви напомня, че заплата от 2000 лв., т.е. осигурителен доход от 2000 лв. и малко над него взимат по-голямата част от специалистите в България. А аз смятам, че не е разумно, не е честно и не е далновидно в момент на криза ние да ги натоварваме допълнително, така че, аз съм категорично против.
Благодаря.

ПРЕДС.ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах Ви господин Гумнеров.
Други народни представители?
Няма.

Тогава подлагам на гласуване предложението на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев да се създаде нов § 20. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 3 гласа.
"Против" - 4 гласа.
"Въздържали се" - 6 гласа.
Добре.

По параграф 20, госпожо Ангелова, нямахме ли да доуточняваме?

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Става въпрос от кога да влезе в сила отмяната на тези допълнителни 15 дена за държавните служители, според заеманата длъжност. Предлагам да бъде от влизане в сила на измененията и допълненията към Кодекса на труда и Закона за държавния служител, да не е от първи януари. По този начин ще спестим и отпуска.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да не е от първи януари...
Тогава други народни представители?
Госпожо Георгиева? Имате думата.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Благодаря Ви.
Това предложение, дори и да има някаква практическа логика в него, има една друга логика, която показва, че определени хора вече са използвали тези свои отпуски, а други ще бъдат внезапно лишени до края на годината от възможността да направят това. Ако е вярно, че вече съществува известно напрежение между службите и служителите вътре в една служба в тази връзка, то това допълнително ще нагнети положението. Затова, аз смятам, че има логика това предложение да влезе в сила от 1 януари догодина. За да може да се даде на служителите възможност да си вземат отпуските, все пак, и да се възползват за последно от тези права.

ЧАВДАР ХРИСТОВ:
Макар че не е типична ситуацията, ако приемете тези текстове да влязат в сила след обнародването в ДВ, вие ще създадете една ситуация, която е близка до обратното действие. Защото, фактически, за една част от хората, които не са я ползвали, ще има обратно действие тази норма. Законът не допуска да има негативни последици с обратна сила, особено тогава, когато става въпрос за права. Така че, извън чисто социалните човешки аргументи...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
От Министерство на труда и социалната политика, становище по този въпрос? Господин Мирославов...
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:

Благодаря Ви, господин председател!
Разсъждаваме върху изказването на господин Христов, затова не можах да взема отношение бързо. Ние сме имали случаи, само че обратния - една година увеличихме отпуска, съгласно директивите на Европейския съюз, от 18 на 20 дни и го приложихме пропорционално. Мисля че беше от 1.ІІІ. за първите два месеца имаш право на една част пропорционално от 12-те календарни от осемнадесетте дена, за останалите - другото. Така че, ако сега влезе в първи юли, всички ще имат, примерно, при 15 дни ще имат по 7.5 дни. Чисто и просто, трябва да се наложи ред и отпускът да се дава за пропорционално прослуженото време.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Да, може, но все пак, технически е възможно определени лица да са се възползвали...Не знам, аз смятам, че не бива мигновено да ги лишаваме от някакви права и други аргументи имаше, но това, разбира се, сега ще се реши...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Вашето становище?

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Колеги, може ли да предложа нещо, което да свърши работа в конкретния случай. Явно е, че сега не сме готови. Нека да го напишем текста така, както е по вносител. И някой да направи процедурно предложение, защото ще стане въпрос за техническа промяна, редакционна бележка. Което може да стане по време на гласуването в залата. Това е единият вариант.

Другият вариант е, когато спокойно го изчистим текста, на подпис, председателят може да ни даде да го подпишем само този текст и да влезе в залата с допълнителен доклад. Ако не можем сега технически да решим.../голям шум в залата/

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Или пък, ако искате да направим пет минутно съвещание и да обсъдим? Добре, пет минути почивка за размяна на мнения, да се консултираме и да оформим предложението, така ще е по-добре.., щом ще дойде и госпожа Менда Стоянова, ще я повикате....

Госпожо Стоянова, /към Менда Стоянова/ искате ли да седнете и да водим дискусията, Вие като вносител... /свободен разговор, шум в залата/

По § 20-ти... Много Ви моля, Госпожо Тодорова, от вносителите, госпожо Стоянова, като вносител, бихте ли направили предложението, около което се обединихме?

МЕНДА СТОЯНОВА:
Тук госпожа Митрева се опитва да ми обясни какви са причините да считате, че този текст следва да влезе в сила от 1 януари 2011 г., а не от първи юли, примерно, или от датата на обнародване, нали така?

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да.

МЕНДА СТОЯНОВА:
Биха възникнали технически причини, и може би има логика в това, ако някой ги е ползвал, примерно тези 15 дни, взел си е 45 дена до първата половина /на годината/. Ние не можем да му ги отнемем. Защото отпуската, по принцип, се ползва авансово, така да се каже в края на годината. Съгласна съм. Това е аргумент, ето това, това е друго. /Шум в залата/

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Доктор Адемов...

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Момент, само момент. Говоря на глас, разсъждавам на глас, да си припомним онзи текст, който казваше, че когато до 2012 г. се прекрати трудовия договор или служебните правоотношения, тогава се плаща отпуска до 1 януари 2010 година. Мисля, че беше такъв текстът. И ако това е така, този аргумент, който казвате, че, ако сега се съкратят, не е състоятелен. Не знам дали мисля правилно...

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Така е, така е...

МЕНДА СТОЯНОВА.
Правилно, прав си...
Първи януари 2011 година да стане...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добре. Съгласих се, от 1.І.2011 година да стане. Моля ви, по-тихо, моля...

§ 20, съсредоточете се, да не направим грешка, да гласи по следния начин, госпожо Тодорова:

УЛЯНА ТОДОРОВА:
След направените консултации и изразеното сега мнение, предлагам на вашето внимание редакцията, окончателната на § 20:
"§ 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ с изключение на:
1. § 16 относно чл. 56, който влиза в сила от 1.І.2011 г. и
2. § 9 и § 16, т.3"а", които влизат в сила от 1.І.2012 година."
Това е в един параграф...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Който е "за", моля да гласува:
"За" - 13 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.

Благодаря ви за успешната дискусия, благодаря и на гостите и специално на вас, госпожо Митрева. Благодаря. Закривам заседанието.

/Заседанието закрито в 17.10 часа/


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ