П Р О Т О К О Л

---

На 8 септември 2010 г. от 15.05 часа се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 456 в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър І-ви". То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги, имаме вече кворум затова откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Предлагам да гласуваме проекта за дневния ред, в който точка първа е обсъждане и гласуване на Семейния кодекс, а точка втора - законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет, както е известено в съобщението до всички вас... Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува:
"За" - 13 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържал се" - 1 глас.

Колеги, с общо съгласие приехме да работим по следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д :

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002 - 01 - 62, внесен от Министерския съвет на 13.VІІ.2010 год.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002 - 01 - 65, внесен от Министерския съвет на 14.VІІ.2010 год.

3. Разни.

Участници в днешното заседание на Комисията от страна на Министерството на труда и социалната политика: тук виждам госпожа Елена Кременлиева, заповядайте, директор на дирекция "Социално включване". Господин Красимир Попов ще закъснее. С Лиляна Станкова, те ще се включат по-късно в дискусията.

И от страна на Министерство на правосъдието ще вземат участие:
госпожа Даниела Машева - заместник-министър, госпожа Росица Дечева - държавен експерт в дирекция "Съвет по законодателството" и госпожа Милена Първанова - началник отдел "Международни отношения и акредитирани организации" . Господин Николай Нанков - от МВР, началник отдел "Нормативна дейност" също е тук, както и госпожа Елена Бобева - от МВнР, дирекция "Консулски отношения". Добре дошли.

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Точка първа касае Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Давам думата на вносителя. Госпожо Машева, имате думата.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА:
Благодаря Ви, господин председател, по вносител, да...Господин председател!
Уважаеми дами и господа!
Така предложеният проект за изменение и допълнение на Семейния кодекс е във връзка с някои констатирани пропуски от няколкомесечното прилагане на новия Семеен кодекс, който влезе в сила на 1-ви октомври 2009-та година.

Предвидените промени са в следните насоки:
На първо място, избягва се недопустимо смесване на иска по чл. 21, ал. 4 от Семейния кодекс, за значително по-голям принос, с този по чл. 29, ал. 3 за по-голям принос. Внася се уточнение, че разпореждането с общ недвижим имот или с вещно право върху такъв имот, извършен от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред. Това право може да бъде упражнено не по-късно от три години от извършване на разпореждането.

Предлага се от употребения термин, понастоящем в Семейния кодекс "синдром на родителско отчуждение" да отпадне думата "синдром", тъй като мотивите в тази връзка са, че не е в компетентността на съдиите, извън използването на експертно становище, да определят наличието на такъв синдром на родителско отчуждение и с оглед прецизност, и с оглед на принципното спазване на съдебната процедура и използването на експертни мнения в случай на необходимост при пораждане на съмнение за наличието на такъв синдром, да бъде назначавана във всички случаи експертиза.

С приемането на друга част от предложените допълнения ще се уреди възможността за вписване в регистъра не само на деца, настанени в специализирана институция, но и на тези, на които се предоставя социална услуга от резидентен тип. Тази услуга е самостоятелна мярка за закрила, но тя, всъщност, предполага отглеждане в семейна среда, в такава близка до семейната. Предлага се включване на детето в списъка да се извършва след индивидуална оценка за всеки отделен случай и само ако такава е в негов интерес.

Действащият текст на чл. 84, ал. 1-ва урежда хипотезата за настаняване по административен ред в специализирано заведение на дете, чиито родители са дали преди това съгласие за осиновяване. В голям брой от случаите обаче, се пристъпва към настаняване, преди да е изтекъл срокът по чл. 89 ал. 2-ра за даване на съгласие за осиновяване от майката или се предприема спешно настаняване извън семейството, без да е дадено съгласие за осиновяване. При тях срокът за уведомяване за вписване в регистъра следва да тече от даването на съгласието за осиновяване, като с предложението ще се внесе необходимото уточнение чрез конкретизиране именно на срока.

Предлага се да се осигури възможност на ръководителя на институцията, предоставяща социалната услуга от резидентен тип, да участва като член на съвета по осиновяване. Предлага се информацията за произхода на осиновеното дете да се дава от окръжния съд, допуснал осиновяването, ако важни причини налагат това, вместо от Дирекция "Социално подпомагане", като в тази връзка мотивът е, че именно компетентността на окръжния съд е да допусне с решение самото осиновяване и там се събира цялата тази информация.

Предлага се в делата за прекратяване на осиновяването да участва прокурор, каквато е била разпоредбата по отменения Семеен кодекс. Предлага се също терминът "постоянно местопребиваване" да се замени с терминът "обичайно местопребиваване". Това е с оглед прецизност и с оглед привеждане с останалите разпоредби в нашето законодателство.

Друго предложение е свързано с дейностите и разходите, осъществявани от Министерство на правосъдието, по повод вписвания в регистъра, което налага заплащане на такси, като се предлага заплащане на такси определено да става по тарифа на Министерския съвет.

Съществена част от промените са свързани с изменения в текстове, регламентиращи предпоставките за изплащане на издръжка от държавата в периода, за който се дължи издръжката от държавата, началния момент от който държавата следва да плати, както и начинът на възстановяването на платените от нея средства.

Предлагаме да отпаднат основанията за изплащане от държавата на присъдена издръжка, които не са в съответствие с политиката на контрол по изразходване на бюджетни средства, а именно когато длъжникът е с неизвестен адрес или при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода".

Друго съществено предложение се отнася до издръжката и нейното изплащане, което следва да бъде правено от първо число на месеца, следващ месеца, през който по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи това принудително изпълнение. Предлага се преодоляване на несъответствието на разпоредбата на Семейния кодекс с Данъчно -осигурителния процесуален кодекс. В Семейният кодекс е предвидено неизправният длъжник да възстанови платената от държавата издръжка, заедно със законната лихва, като вземането да се събира по реда на публичните вземания. По своя характер вземането на държавата от длъжника по изпълнителното дело за изплатените издръжки е частно-държавно вземане и указа? за събиране на публични държавни вземания е неприложим.

По отношение на вписаните около двеста лица, по данни от Министерството на труда и социалната политика, български граждани, които имат обичайно местопребиваване в чужбина и вписани в регистрите за осиновяващи, при условията на пълно осиновяване, водени от районните дирекции "Социално подпомагане", предлагаме да бъде предоставена възможност на тези лица за ограничен период от време, да продължат участието си, т.е. да продължи процедурата, която беше предвидена в досегашния Семеен кодекс, по реда на националното осиновяване, като се предвижда това да приключи не по-късно от 1-ви октомври 2011 година. Като предлагаме също така започналите съдебни производства за вписване в регистъра, да се довършат по реда на отменения Семеен кодекс.

Предлагаме и Законът за изменение и допълнение да влезе в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник, като по изключение е придадена обратна сила именно на разпоредбите на § 16-ти и § 17-ти, това са разпоредбите, които току-що казах и се отнасят за тези двеста регистрирани случаи на български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина.
Поради така предложените изменения, моля да подкрепите /законопроекта/.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Машева.
От страна на Министерството на труда и социалната политика желаете ли нещо да допълните?
Имате думата, господин Попов.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз бих искал само да кажем, че подкрепяме законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Предлаганите промени са съгласувани с нашите експерти, ние смятаме, че са удачни и ще облекчат процедурата по осиновяване, така че подкрепяме го.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Попов.
Колеги народни представители, имате думата.
Госпожо Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател.
Ние, народните представители от политическа партия ГЕРБ ще подкрепим законопроекта, защото предлаганите промени, особено касаещи параграфите 16-ти и 17-ти, са наложителни. Става въпрос за кандидат-осиновителите - български граждани, обичайно живеещи в чужбина, които към влизане в момента в сила от първи октомври миналата година на новите разпоредби на Семейния кодекс, бяха вписани в регистрите на регионалните дирекции за социално подпомагане и някои от тях бяха започнали процедурите по осиновяване. По този начин от първи октомври миналата година, досега около 200 кандидат-осиновители, български граждани, които живеят в чужбина, не могат да финализират процедурата по осиновяване. Защото процедурата по осиновяване включва два етапа: единият етап е административен, другият е съдебен. Де факто, през този период и към първи октомври е имало български граждани, които са избрани от съветите по осиновяване към регионалните дирекции за социално подпомагане за подходящи кандидат-осиновители на определено дете и след първи октомври те дефакто не могат да финализират процедурата, съдебната процедура по осиновяване, защото няма законова уредба.

Благодарение на тази промяна, която е в § 16-ти и в § 17-ти, ще може да се финализира процедурата по осиновяването, защото тези деца стоят в момента в институцията. Вече близо една година. Също така ще имат възможност да установят по стария ред и тези кандидат-осиновители, български граждани, които към момента на влизане на промените от първи септември 2009-та година са били вече вписани в регистъра на регионалните дирекции за социално подпомагане, но не са пристъпили към процедура по осиновяване, което е също добре за тях, ще имат шанс, защото всички останали, които не са вписани преди първи октомври 2009-та година, български граждани, обичайно живеещи в чужбина, ще осиновяват по реда, както чуждестранните граждани. Затова ние подкрепяме тези промени, смятаме, че са наложителни.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ :
Благодаря Ви.
Други народни представители?
Няма.

Аз бих искал да Ви задам няколко въпроса, госпожо Машева и господин Попов.

Първото, което е, знаем че има, първо дали считате за целесъобразно в случаите, когато се осиновява дете без съгласието на биологичния родител, биологичният родител да бъде изслушван в съда. Тъй като в много случаи едва ли не тези хора са без постоянен адрес, трудно се намират, с оглед ускоряване на процедурата. И дали считате за целесъобразно това изслушване. Така или иначе е даден ход на процедурата, дали е необходимо на всяка цена този човек да бъде изслушан в съда.

Второто, което е, относно международните осиновявания. Така или иначе, тези деца, които ще се осиновяват, вече са регистрирани на местно ниво. И считате ли за необходимо отново да се готви доклад от дирекция "Социално подпомагане"? Така или иначе, той вече е изготвен първия път, с оглед отново ускоряване на процедурата.

И третият ми въпрос е, относно въвеждането на термина "обичайно местопребиваване". Сега, всички ние си попълваме документите, вадим си личните карти, шофьорски книжки, международни паспорти... т.е. там попълваме две графи: постоянен адрес и настоящ адрес. Като въведем термина "обичайно местопребиваване" как ще се синхронизира това със Закона за българските документи за самоличност, как ще се доказва това обичайно местопребиваване? В смисъл, ще водим хора с нас, за да доказваме това обичайно местопребиваване ли, как точно го виждате?
Благодаря Ви.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА:
Относно въвеждането на термина "обичайно местопребиваване", това е в съответствие с всички международни документи за международното частно право и в съответствие с нашия Кодекс за международно частно право. Отпада терминът всъщност, критерият "гражданство" вече и се въведе този термин "обичайно местопребиваване", като определението, което съществува в нашето законодателство, това е в Кодекса за международно частно право, а то би могло да се изведе и от данните, както и от Конвенцията за осиновяване. Също така този термин се извежда, няма стриктна дефиниция, той се извежда от други налични данни, между които, разбира се, постоянен адрес, или изобщо трайно свързване на лицето за определен продължителен период от време по едни или други причини: дали ще е месторабота, обучение или със съответно място на пребиваване, негово лично отношение, трайно установяване на лицето. Това беше изискването да отпадне терминът "гражданство", което наложи именно вече тези лица, които са с обичайно местопребиваване в чужбина, да вървят по реда на международната процедура на осиновяване и се изоставя националната процедура, за което България, в последните няколко години беше многократно упреквана, че по реда на националното осиновяване заобикаля международните разпоредби, изисквания и критерии за международно осиновяване. Така че, смятам, че няма да влезе въвеждането, тази терминология няма да влезе в никаква колизия с другите наши закони.

Що се отнася до документите за самоличност и пребиваване, предложението, което правим в момента, не въвежда изцяло за първи път понастоящем термина "обичайно местопребиваване", просто, правим една корекция, защото е допусната грешка в момента и за да уеднаквим терминологията в Семейния кодекс.

Относно изслушването... На призоваването, Милена Първанова ще вземе думата.

МИЛЕНА ПЪРВАНОВА:
Аз бих искала да уточня въпросите, които зададохте.
Става въпрос за текста на /чл./ 93, ал. 1 и въобще текста на 93 на действащия Кодекс, който казва, че ако родителят трайно не полага грижи и не дава издръжка за него, може да се допусне осиновяване без съгласие, но в тази хипотеза той се изслушва. Дали това изслушване е необходимо...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Точно така. Дали е необходимо това изслушване, защото понякога това бави процедурата, точно това бави процедурата, тъй като понякога този човек трудно може да бъде намерен, трудно може да бъде призован и това, така или иначе, това бави процедурата. Така или иначе има хипотеза да се осинови детето без съгласието на биологичния родител... и по този начин ние бавим решението на съда. Дали е целесъобразно това изслушване в съда? Да отпадне, това ми е въпросът, как Вие смятате?

МИЛЕНА ПЪРВАНОВА:
Това беше обсъждано във време на работната група с представители на Софийски градски съд. Действително, винаги има забавяне на съдебното производство, с оглед необходимостта от това призоваване. Факт е обаче, че трябва да се съобрази, все пак, и интересът, в крайна сметка на родителят, като в този му вид законодателят е предвидил единствено когато детето е настанено в специализирана институция, т.е. в ал. 2, и тогава са налице основанията за допускане на осиновяване без съгласие на родителя, той да не бъде призоваван, за да не се бави съдебното производство. Докато в ал. 1, т.е., когато той трайно не полага грижи и не дава издръжка, това не предполага на сто процента, че детето е в институция. Макар и трудно разбираемо къде е детето, ако той не полага грижи реално за него, но това е разграничаването между двете хипотези. Във втората, когато не се изисква да се призовава родителя имаме категорично настанено дете извън семейството и то в специализирана институция. Поради което е предвидена тази един вид санкция за родители...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Не, не, разбирам Ви напълно. Но, за мен е важен, и може би за всички нас тук, интересът на детето, не толкова на този родител. Смятате ли за целесъобразно едно такова предложение относно това изслушване да отпадне? Това е...

МИЛЕНА ПЪРВАНОВА:
Във всички случаи би било в интерес на детето, тъй като би ускорило съдебната процедура, която тъй или иначе...трябва да е преценено...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Още относно международните осиновявания. Изготвеният доклад...

МИЛЕНА ПЪРВАНОВА:
Предполагам, че идеята е да се включи този доклад в текста на Закона е, разпоредбата на чл. 15 от Закона за закрила на детето, според която, всяко съдебно или административно производство, засягащо права и законни интереси на дете, родителят, т.е. детето се изслушва, ако детето е навършило над десет години, а пък дирекция "Социално подпомагане" изготвя доклад или дадено становище. И за да се внесе съответствие е предвидено ...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Така, но тя вече го е направила и детето вписано в регистрите. Единственият орган е Министерство на правосъдието, когато става въпрос за международните осиновявания.

МИЛЕНА ПЪРВАНОВА:
Така е, да.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
И повторното правене на същия доклад дали смятате за удачно да се прави пак?

МИЛЕНА ПЪРВАНОВА:
В известен смисъл е безсмислено, защото в този случай дирекцията вече няма конкретика относно международното осиновяване...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Това е, да, разбрах Ви...
Благодаря Ви, това Ви попитах, да.
Давам думата на господин Адемов.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги!
Аз искам да помоля вносителите да обърнат внимание на това, настанява се след съгласие на родителя и се допуска след преценка на интереса на детето от дирекция "Социално подпомагане". И в тази връзка моят въпрос е: по какви критерии представителите на дирекция "Социално подпомагане" преценяват интереса на детето? И дали има някакви обективни показатели, критерии, по които да се преценява дали има съвпадение на това, което мисли дирекция "Социално подпомагане" и интереса на детето?

ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
Благодаря Ви.
Всъщност, истината е, че когато изобщо има процедура за осиновяване, било то на дете, което е в специализирана институция или в друга хипотеза, винаги се преценява дали това е в интерес на детето. Идеята, че при настаняване на социална услуга от резидентен тип, ситуацията е по-добра отколкото е в специализираната институция, тъй като се създава среда близка до семейната, но въпреки това пак имаме липса на семейна среда за детето.

Въпреки това, самата дирекция "Социално подпомагане" за всяко едно дете в риск, определено дете, което е настанено в такъв тип услуги е дете в риск, извършва социална оценка, има доклад, т.е. за всеки един случай има и план за действие за детето. Така че, дирекция "Социално подпомагане" ще спазва тези методики и тези правила на работа, които, по принцип, спазва за оценка на риска за всяко едно дете, което, всъщност, е обект на подкрепа от отделите за закрила на детето. Тук няма да бъде по-различен тип оценка от тази, която стандартно се прави. Идеята е, че тук този текст е свързан с хипотезата, в която имаме изоставяне на детето и в рамките на шест месеца няма никаква реакция от страна на родителите за връщане на детето в семейството. Приравняване на случая с дете в специализирана институция, но за разлика от настанените деца в специализирани институции, тук не винаги е задължително да се пристъпи към осиновяване.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря.
Господин Гумнеров.

КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
За протокола, Кирил Гумнеров.
Уважаеми колеги!
Четейки текстът, който сте ни дали, аз оставам с впечатлението и предполагам, че съм прав, че част от него, фактически, уеднаквява редът и процедурата, по който ще се осиновяват деца, евентуално, от българи, които живеят в чужбина и от чужди граждани.

Аз искам да попитам, кое налага това? Защото лично моето мнение е, че при една подобна ситуация категорично предимство би трябвало да имат българските граждани. Понеже предполагам, че ще ми бъдат извадени текстове от документите, подписани в Хага, но аз искам да припомня, мисля че Хага беше, искам да припомня, че в същите текстове, с оглед тъкмо защитата интересът на детето, има един текст, който казва, че при осиновяване, би трябвало да се предпочита категорично осиновяването да стане в среда, която е по-близка до средата, в която то живее. И фактически, изравнявайки условията и недавайки на предимство на българските граждани, които живеят в чужбина, в сравнение с чужденците, моето категорично мнение е, че ние нарушаваме точно интересът на детето. Искам да попитам, кое го налага толкова категорично?!

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, господин Гумнеров.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА:
Този въпрос беше подложен на едно широко обществено обсъждане, включително беше обсъждан и на среща при омбусмана. Наистина, тези деца биха живяли в по-близка среда. Но от друга страна, те попадат в една друга държава, различна от държавата на техния произход. Общото правило, което следва Конвенцията за осиновяване, е именно те да бъдат изцяло в близки към средата, в която са пребивавали до този момент. И всяко прехвърляне на дете, извън територията на държавата по произход, се счита за международно осиновяване. Поради тази причина, е много трудно да се да се намери критерий, по който да се даде по някакъв начин приоритет на тези български граждани, имайки предвид, че изцяло, в рамките най-вече и на Европейския съюз, с последните изменения в общностното право терминът "гражданство" все повече отпада, оставайки настрана Хагската конвенция за осиновяване, в съответствие с което правим тези изменения, съответно и други международни актове. Многократно сме се сблъсквали със случаи, в държави, при допуснато международно осиновяване, именно на български граждани, пребиваващи в тези държави; като пример мога да посоча Канада, които отказват да признаят българското решение за осиновяване, именно поради тази причина, че считат, че България заобикаля по този начин разпоредбите за международно осиновяване и отказват. Оттам нататък децата се поставят в по-голям риск, защото се отказва след осиновителния контрол.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други народни представители?
Няма.

Тогава, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002 - 01 - 62, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2010 година. Който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 13 гласа.
"Въздържали се" - 1 глас.
"Против" - няма.
Текстовете се приемат.
Благодаря ви.


ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Точка втора е представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002 - 01 - 65, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2010 година. Кой ще го представи от страна на вносителите? Давам Ви думата.

НИКОЛАЙ НАНКОВ:
Николай Нанков, за протокола, началник на отдел " Правна дирекция" в МВР . Ще ви представя в кратко законопроекта, с чиито мотиви сте запознати, те са:
Законопроектът е включен като мярка от националния план за действие за 2010 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. Основен момент в предлагания проект е транспониране на социалното законодателство по директива 2003/109 ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година, относно статутът за дългосрочно пребиваване при вашите граждани от трети страни. Практика е, след първоначално въвеждане на директивата през 2007 година, това съм длъжен да го кажа, че са допуснати съществени пропуски и неточности, от прелевантни и национални разпоредби. Директивата е въведена само частично по отношение на условията за пребиваване в Република България на граждани на трети страни, получили разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава-членка. Но дори и в тази част се нуждае от допълнително прецизиране и уточняване.

За да се постигне съответствие със съответните принципи, в законопроекта се прави ясно разграничаване между сега съществуващия статут на постоянно пребиваване, допустим и признат, съгласно условията на националното законодателство и статутът на дългосрочно пребиваване, така както този статут е дефиниран от Директивата. Придобиване на статут на дългосрочно пребиваване се удостоверява с разрешение за пребиваване, което дава възможност на съответното лице лесно и незабавно да доказва своя правен статут. Разрешението се издава съгласно изискванията на Регламент 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 година, относно единния формат на разрешението за пребиваване на гражданите на трети страни. С цел да създаде истински интеграционен инструмент в обществото, в което дългосрочно пребиваващият се е установил, последният следва да се ползва от равнопоставеността с гражданите на държавата-членка по отношение на широк диапазон от икономически и социални области, в зависимост от приложимите условия, определени с директива, по-специално области, отнасящи се до условия за достъп до работа и самостоятелна дейност, образование и професионална квалификация, признаване на дипломи и професионални квалификации, социално осигуряване и социална закрила и други, съгласно националното законодателство. В тази връзка колегите ми, вероятно, ще имат възможност да ви кажат повече от мен.

Друг основен момент от законопроекта е частичното въвеждане на Директива 2009/50/ЕО, на Съвета, от 25 май 2009 година, относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни за целите на високо класифицираната трудова заетост. Директивата колегите ще имат възможност, вероятно, да ви кажат, е с краен срок за въвеждане 19.VІ.2011 година. Поради това и разпоредбите, свързани с нея, се предлага да влязат в сила от първи юни 2011 година.

Със законопроекта, трети пункт, да цитираме, със законопроекта, се правят уточнения във връзка с други директиви, въведени в националното законодателство. Отразени са допълнения във връзка с Директива 2008/115 на Европейския съюз, на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година, относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщането на незаконно пребиваващите граждани на трети страни.

В законопроекта се предлагат и текстове, прецизиращи кръгът от лицата, на които се предоставя правото на продължително пребиваване, съгласно Директива 114 на Съвета от 13 декември 2004 година, относно условията за прием на граждани на трети страни, с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение и доброволческа дейност. Към законопроекта, изключително важен момент е, че са включени текстове, насочени към прилагане на чл. 96 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, свързани, с подаването на сигнал за целите на отказ за влизане в шенгенската информационна система.

Не на последно място, в законопроекта са предложени изменения, целящи отразяване на изискванията на Регламент 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на визов кодекс в Общността, това е много важен момент, по отношение на визата за краткосрочно пребиваване.

Надявам се, че така представения ви законопроект, той е много, така да се каже доста голям е законопроектът, вие знаете това, но материята е много обширна, много динамично развиваща се, а в същото време сме целяли да я приведем в едно такова съответствие, положили сме усилия в посоката, за да може да посрещнем предизвикателствата на приемането на България в шенгенското пространство, в правно съответствие.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах Ви. Благодаря Ви.
От Министерство на труда и социалната политика? Господин Попов?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Аз само бих искал да обърна специално внимание на началото на транспониране на Директивата, относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни за целите на високо квалифицирана трудова заетост. Както спомена и колегата, срокът за транспониране ни е 19 юни 2011 година, т.е. при тях тази част от Закона е с отложено влизане в сила от първи юни. В нея се урежда фактическото създаване на този нов вид документи, редът и начинът или по-скоро начинът за неговото издаване. Докато критериите, на които ще подлежат евентуалните кандидати за участие в нашия трудов пазар и евентуално в трудовия пазар на Европейската общност, следва да бъдат задавани от Министерство на труда и социалната политика. Т.е., ние предвиждаме в началото на следващата година промени в Закона за насърчаване на заетостта и евентуално създаване, може би, на нарочна наредба или промяна на съществуващата. Така че, важно е да бъдете информирани за този процес. Ако имате допълнителни въпроси, аз съм готов да отговарям.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
От страна на Министерство на външните работи? Заповядайте.

ЕЛЕНА БОБЕВА:
Главен юрисконсулт в Министерство на външните работи, за протокола. Подкрепям тезата на колегите, измененията, които предлага Външно министерство са в частта, която споменаха, това е регламент 810/Визовия кодекс, третиращ изменението в частта "Краткосрочно пребиваване" и визите. Всичките изменения са като една база, целяща да адаптира нашето законодателство със шенгенското. И основният акцент е това, което са предписанията и оценъчните доклади по Шенген на комисията, да се избегне визашопинга или т.нар. "корупционни практики". И в тази връзка трябва да се модифицира законодателството ни в тази посока. Това е.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Бобева.
Колеги народни представители, имате думата.
Доктор Шайлекова.

д-р СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги!
Депутатите от парламентарната група на политическа партия ГЕРБ ще подкрепят този законопроект, тъй като на всички ни е ясно, че той е във връзка с изискванията и е във връзка с редица Директиви от Европейския съюз. Той урежда пребиваването на чужди граждани много подробно. Много точно са изброени нещата, като е направено разграничение между краткосрочно, дългосрочно пребиваване, продължително, постоянно, уточнени са условията, относно събирането на семейство и пребиваването на членовете на семействата при чуждите граждани в други страни. И най-важно за нашата Комисия, уточнено е пребиваването на гражданите с цел трудова заетост и издаването на съответната синя карта, така че това е, според мен, един много добър законопроект.

Освен това, във връзка с присъединяването на България към пространството на Шенген, това съответства и на Регламент 810/2009 година, така че, аз смятам, че всички трябва да го подкрепим.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз.
Други народни представители?
Няма.

Аз имах въпрос, но Вие, господин Попов, отговорихте на него, тъй като е в тази част, тази глава, която най-вече касае Комисията, "Глава трета "б", а на мен лично това нищо не ми говори, че високо квалифицирани работници, по смисъла на Директива 2009... досега не съм виждал някъде така да бъде записан текст, съгласно директивата. Тъй като това е Директива, трябва да бъде транспонирана в българското законодателство. Но тъй като Вие дадохте отговор вече на моя въпрос, аз няма да го задавам.

Добре. Няма други колеги народни представители да искат думата.

Тогава подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002 - 01 - 65, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2010 година. Който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се.
Да благодарим на гостите за днешното участие... благодарим ви още веднъж.

ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги, по тази точка три искам само да уточним с вас, относно следващото заседание през другата седмица. Следващата седмица, на 15-ти, трябваше да имаме заседание, редовно и да гледаме Кодекса за социално осигуряване. Може би няма да се работи на 15-ти, евентуално, първият учебен ден е..., ще бъде, заседанието ще бъде извънредно на 16-ти.

Тук много ви моля, приоритет да дадем на Социалната комисия. Кодексът е прекалено важен, обществото го очаква гледането на този Кодекс, затова нека приоритетно членовете на Социалната комисия и на Здравната /комисия/ да изберат Социалната комисия. Точният час ще ви бъде казан утре или след ден, но ви моля, какъвто и да е, да имате предвид заседанието на Комисията, тъй като предполагам, че ще бъде на заседанието и министърът, и важен е този законопроект и да не го гледаме набързо...

КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
Това решение още не е взето...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да, но почти сигурно е, че на 15-ти няма да има възможност за заседание ...

д-р АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ:
Аз няма да дойда от 15 часа на заседанието, въпреки Вашият апел...
/следват разисквания без микрофон/

/Заседанието закрито в 15.45 часа/


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ