ПРОТОКОЛ

---

На 12 януари 2011 год., сряда, от 15.05 часа, се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 456 в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Първи". То бе открито и ръководено от председателя на комисията господин Драгомир Стойнев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Имаме вече кворум и откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Преди да започна, бих искал, да честитя на всички Новата година и да им пожелая, най-вече, много здраве, на вас, на вашите семейства, много щастие, много успехи - в личен, в професионален план и дай Боже, да е една ползотворна година, която се очертава да не бъде лека, но, разбира се, с разбирателство, всичко се постига и годината по-лесно ще мине, надявам се…

Бих искал да приветствам и новия член на нашата Комисия – госпожа Валентина Богданова, като добре дошла в Комисия.

Уважаеми гости, днес участие в заседанието ще вземат:
- г-н Тотю Младенов- министър на труда и социалната политика;
- г-жа Весела Караиванова-Начева - подуправител на Националния осигурителен институт /НОИ/;
- г-н Емил Мирославов - директор на дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" в Министерство на труда и социалната политика;
- г-жа Лариса Тодорова - държавен експерт в дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд";
- г-жа Петя Малакова - Главен експерт в дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд";
- г-н Тодор Томов - КНСБ;
- г-жа Снежана Малакова - НОИ;
- г-н Николай Славчев - АИКБ;
- г-жа Руми Георгиева - КРИБ;
Здравейте всички, добре дошли.

Подлагам на гласуване дневния ред на Комисията по труда и социалната политика /изчита го/.Който е за, моля да гласува:
"За" - 19 гласа;
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Приехме да работим при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на ЗАКОНА ЗА ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ С РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В МНОГОНАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ ДРУЖЕСТВА, № 002 - 01 - 105, внесен от Министерския съвет на 26.ХІ.2010 година.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ТРУДОВ И ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ ПО СЪДЕБЕН РЕД, № 002 - 01 - 106, внесен от Министерския съвет на 02.ХІІ.2010 година.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ, № 002 - 01 - 108, внесен от Министерския съвет на 09.ХІІ.2010 година.

4. Разни.


ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Точка първа е представяне на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и в европейски дружества.
От вносителите, кой ще представи този законопроект?
Господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
И аз, първо, искам да ви честитя Новата година - да сте живи и здрави тази година. И дано да бъде ползотворна за всички...

Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационалните предприятия и групи предприятия и европейски дружества е разработен в изпълнение на мярка 152 на Плана за действие за миналата година за транспониране на Директивата от 2009-та година 38/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 6 май 2009-та година. С внесения законопроект са въведени изискванията на Директивата, свързани с по-ясно дефиниране на понятието "информиране", с оглед на целта предоставяне на информация в подходящ момент, по начин и с подходящо съдържание, които не забавят вземането на решение в самото предприятие. По-ясно дефиниране на понятията "консултиране", с оглед целта да се изрази становището от полза на вземането на решение, което означава, че консултациите трябва също да се осъществяват в подходящ момент, по подходящ начин и с подходящо съдържание.

Уточняване на транснационалната компетентност на европейския работнически съвет, както в случаите се предлага и определяне на транснационалните въпроси. Задълженията на централният орган на управление на предприятия да събере, предостави на членовете на специалния орган за преговори информация, необходима за започването на преговорите, както и задължението на членовете на Европейския работнически съвет да информират работниците и служителите за резултатите от проведеното информиране и консултиране.

Ефективно функциониране на европейските работнически съвети, избор на членове, създаване на постоянен комитет, осигуряване на материални условия за функциониране, експертна помощ и обучение. Принципът на свързване на националното и на транснационалното равнище, информиране и консултиране с работниците и служителите, в зависимост от съответните компетенции и сфери на действия на представителните органи.

Същевременно, за да не се допусне намаляване на общото ниво на защита на работниците и на служителите, със Законопроекта е предвидено, че правилата за създаване на европейски работнически съвет не отменят установеното в Кодекса на труда право на работниците и на служителите да бъдат информирани и с тях да се провеждат консултации по реда на чл. 130, чл. 130-"а", чл. 130-"б" от Кодекса на труда. Необходимостта от провеждането на преговорите при настъпването на структурни промени в многонационалните предприятия или група предприятия, сливания, вливания и разпределение на дейността, промяна на собствеността и др. Когато няма споразумение за това. И предвидено е, също така, в съответствие с Директивата, че Законът, би трябвало да влезе в сила от 6 юни тази година.

Тези промени, пак казвам, са на база на транспонирането на Директивата и мисля, че по този начин става още по-ясно понятието "информиране," консултиране с работниците и служителите в многонационалните компании и по този начин на една по-пълна гаранция за техните права.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата.
Бих искал да ви информирам, че също така е постъпило и становище от отдел "Европейско право", вие го имате, което ясно казва, че така представения "законопроект" съответства на изискванията на Директивата на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година. Също така законопроектът е гласуван единодушно и в Комисията по Европейските въпроси. Приет е единодушно.

Въпроси имате ли? Нямате... колеги народни представители.
Тогава подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационалните предприятия и групи предприятия и европейски дружества, № 002 - 01 - 105, внесен от Министерския съвет на 26.ХІ.2010 година. Който е за, моля да гласува:
"За" - 19 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Законопроектът е приет.

ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Втората точка е представяне на Законопроект за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
От вносителите?
Господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря.
Господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!

Кое наложи създаването на един такъв Закон за установяване на трудов и на осигурителен стаж по съдебен ред.
На първо място, към настоящия момент, условията, при които се допуска установяването на трудов стаж по съдебен ред, са уредени с Указ № 527 за установяването само на трудов стаж по съдебен ред. Този указ, обаче, е от 23 декември 1961 година. Последното му изменение е от 1989 година. И е доста остаряло, и към настоящия момент не отговаря напълно на съществуващите обществени отношения. Това е така, защото в последните години се въведоха нови понятия, възприеха се нови принципи и възникнаха нов тип отношения. Така например, от 2000-та година, всички осигурителни права, право на пенсия, право на обезщетение, поради временна неработоспособност, на обезщетение при бременност и при раждане, при безработица и други, се ползват единствено при наличието на определен осигурителен стаж. Това породи необходимостта да се приемат нови правила, които допускат и уреждат възможността лицата да могат да доказват съществуването и като факт, и като продължителност, най-вече на своя осигурителен стаж, което не е уредено в настоящия Указ.

Съдебното установяване на трудов стаж е специално исково производство, което черпи основание на разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно който иск за установяването на съществуването и несъществуването на други факти с правно значение, се допуска само в случаите, предвидени в Закона. Поради това се предлага и занапред редът и условията, при които са установява трудов и осигурителен стаж, които безспорно са факти с правно значение, да се уреждат в специален закон - Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

Предлага се по реда на този Закон да може да се установява трудов стаж, придобит след 31 декември 1999 година. т.е., работници и служители. Осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване, за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31-ви /ХІІ?/ 1999 година. Съгласно действащите до тогава разпоредби.

Предлага се по реда на този Закон, да не може да се установява осигурителен стаж за лица, чиито вноски за Държавно обществено осигуряване са изцяло за тяхна сметка, на самоосигуряващите се лица или на лица, които полагат труд без трудово правоотношение, по т.нар. "граждански договори". Както и да не може да се установява размер на трудово възнаграждение и осигурителен доход. Това е така, тъй като установяването на тези факти е възможно, ако се докаже, че са били внасяни осигурителни вноски, а това може да стане само въз основа на документи, които очевидно не могат да бъдат представени пред съда - ведомости за заплати и разходо-предавателни документи и др.

Ако тези документи съществуваха, зачитането на осигурителния стаж на лицата, щеше да се извърши съгласно разпоредбите на КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от длъжностното лице по пенсионното осигуряване на Националния осигурителен институт.

Характерът на изпълняваната работа от лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, по т.нар. "граждански договор" е такъв, че не може да се установява със свидетелски показания. Тези лица работят на свой риск и за своя сметка, предоставят трудов резултат, нямат определено работно време и работно място, което също прави осигурителния им стаж недоказуем по реда на този Закон. Тъй като споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения са подсъдни на административните съдилища и на Върховния административен съд, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в зависимост от органа, издал съответния акт, установяването на служебен стаж е изключено от обхвата на този Закон. Държавните служители могат да се възползват от възможността да поискат установяването на осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване на основание разпоредбите на чл. 1, ал. 1-ва, т. 2 и чл. 2, ал. 2-ра от проекта на Закона за установяване на трудов и на осигурителен стаж по съдебен ред.

В проекта на Закона са посочени и реквизитите на исковата молба, както и пред кой съд и срещу кого трябва да се предяви тя. Разписани са възможни документи, които могат да послужат за писмено доказателство, както и случаите, в които се допускат свидетелски показания. Регламентирано е, че по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж, по реда на този Закон, не се събират държавни такси, съдебните разноски са за сметка на ищеца, с изключение на случаите, в които делото е за установяване само на трудов стаж.

С така предложения Закон, смятам че ще дадем възможност, именно, на тези работници и служители, които имат затруднения с доказването на трудов и осигурителен стаж, да се възползват да направят това пред съответните, ... по съответния съдебен път и много важно е, разписаните възможни документи, които могат да послужат за писмено доказателство, както и случаите, в които се допускат свидетелски показания.

Консултиран е проекто-законът в Националния съвет за тристранно сътрудничество, приет е от Министерския съвет и го предлагаме на вашето внимание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата.
Господин Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви господин председател!
Господин министър!
Колеги!
Госпожо Караиванова, господин Мирославов, другите не ги виждам, нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект, защото той отговаря на конкретни обществени потребности, които са свързани с доказване на липсващ трудов и осигурителен стаж, в случая по съдебен ред.

Аз, обаче, имам няколко въпроса.
На първо място, в чл. 1-ви, ал. 3-та е казано, че по реда на този Закон не може да се установява размерът на трудовото възнаграждение и на осигурителния доход. И в същия момент в чл. 4-ти, т. 6-та, към исковата молба има изискване да съдържа заплащането на труда. Тези текстове, според мен, по някакъв начин трябва да си говорят, а не да си противоречат. Член четвърти, точка шеста. В края на точка шеста пише "заплащането на труда".

На следващо място, исковата молба за установяване на трудовия и осигурителен стаж се предявява пред районния съд, по постоянния адрес. Когато става въпрос за установяване на осигурителен стаж тя се предявява срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Ако териториалното поделение на Националния осигурителен институт има документи, които да осигурят осигурителния стаж, те трябва да са го направили преди това. Ако те нямат такива документи, какво ще представят тогава пред съда?! Това е записано в ал. 3 на чл. 3-ти.

И последният въпрос. В чл. 5-ти е казано, че стажът по чл. 1-ви, ал. 1-ва, може да се установява, ако пред съда са представени удостоверения и т.н. документи. Не става ли въпрос за намеса в работата на независимия съд? Ние му казваме при какви условия да вземе решение. А не му даваме възможност на него сам да прецени. Не се ли намесваме в работата на независимия съд?
Става въпрос не за промяна на философията, а за редакция на текста, ако ме разбирате правилно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други народни представители? Няма. Кой ще отговори?

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Ще помоля, господин Емил Мирославов...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Мирославов, имате думата.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители!
Доктор Адемов, не, няма противоречие между член първи алинея трета, защото тук става дума за размер на трудовото възнаграждение, докато в чл. 4-та, т. 6-та, алинея първа, точка шеста, става дума за заплащане на труда, т.е. начинът на заплащане на труда - било сделна система, било повременна система,... но заплащането на труда, от друга страна, все още не е разглеждано. Но, може би, трябва да се добави някаква дума - начинът на заплащане, това между първо и второ четене да стане...

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Извинявайте господин Мирославов. Ако не се докаже, съжалявам че влизам в такава дискусия, ако не се докаже осигурителният доход, тогава по какъв начин Националният осигурителен институт, на базата на решението на съда, ще определи размерът на пенсията? Т.е., базовите критерии за определяне на размера на пенсията няма да могат да произтичат от това съдебно решение. За това става въпрос.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Той ще го вземем за стаж, но няма да го вземе като доход. Просто, ще прескочи този етап, така както има много ... Има много случаи, вижте, когато получават обезщетение за безработица, това време не им се счита за осигурителен стаж. Самото обезщетение за безработица не влиза при определяне размера на пенсията. Така е при военната служба, така е и при още много други работи, когато се взима само стажът, но не се взима и обезщетението. Това е по преценка на ...Тук и Снежана иска да каже малко...

СНЕЖАНА МАЛАКОВА:
Господин Адемов, ако позволите.
Уважаеми дами и господа.
Идеята на този Закон е да се установява осигурителен стаж тогава, когато липсват разплащателните ведомости. А безспорно, те са документът, който съдържа данни за трудово възнаграждение. Не може въз основа на свидетелски показания да се установява размер на трудово възнаграждение. Това е абсурд. Това означава недобросъвестни лица да се възползват от правото си да получават в голям размер осигурителни плащания, без да им се следва. Защото, за съжаление, действителността е такава. И към настоящия момент има практика, в която се явяват лица, и недобросъвестно заявяват, че еди какво се е случило по повод на полагания стаж. Идеята е да се ограничат тези възможности. Зачита за осигурителен стаж за придобиване и за размер като стаж ще влиза, но няма да влиза в определяне на коефициента на лицето, с оглед определяне на размера на пенсията. Това е идеята.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други народни представители? Колеги, не в свободен разговор, моля, някой, ако иска думата, аз ще му я дам... Не помежду си да коментираме...
И аз имам един въпрос. До колкото разбирам, този законопроект е следствие с проблема, който стана с естрадните певци, които не можеха да докажат своята, как да я нарека, трудова дейност, примерно. Но как стоят в законопроекта,... примерно, оправяме техните пенсии, по какъв начин, примерно, на един господин Кирил Маричков, съвсем случайно го посочвам като пример, произволно неговото име, който казва: "Пял съм в продължение на 15 години, почти никъде не се водя". И как с този законопроект се оправя, на мен лично не ми става ясно, или търсим свидетелите, че сме пяли..., как уреждаме въпроса с този законопроект?

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Законопроектът не урежда специално този въпрос. Може би поводът, за да възникне идеята, да се направи такъв законопроект, беше техният протест. Но оказва се, не че студио "Музика" или Дирекция "Музика", а чрез Творческия съюз, в който той е членувал може да се установи.... Но използвахме този повод, за да направим, въобще, чисто нов Закон, а не този стар Указ, който позволяваше, тя и госпожа Малакова ви спомена, той важеше и за всички граждани категорично, включително, и както виждате, и за ТКЗС. Стажът в ТКЗС! Тъй като старият Указ, за съжаление, позволяваше да се влезе в злоупотреби, но това вече...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря за уточнението, благодаря Ви.
Други колеги народни представители? Няма. Тогава подлагам на гласуване Законопроект за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, № 002 - 01 - 106, внесен от Министерския съвет на 2.ХІІ.2010 година. Който е за, моля да гласува:
"За" - 19 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Приема се.

ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Тази точка е представяне, обсъждане, гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Кой ще представи законопроекта?
Господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря.
Предложенията за промени в Закона за гарантиране вземанията на работниците и на служителите при несъстоятелност на работодателя са направени с оглед привеждане текстовете на Закона в съответствие с измененията в Кодекса за социално осигуряване, Търговския закон и Закона за търговския регистър, приети след влизането на Закона в сила.
Аз ще се спра само на най-важното.

Освен принципната неприложимост на чл. 6 т. 3 от Закона, поради противоречието й с чл. 632, ал. 1-ва от Търговския закон, в посочената хипотеза възникват и редица проблеми от практическо естество. Обичайно с решенията по чл. 632, ал. 1-ва от Търговския закон, съдилищата прекратяват правомощията на органите за управление на обявения в несъстоятелност работодател, по аргумент на чл. 711, т. 3 от Търговския закон. А поради липса на имущество, което да покрие разноските по производството, не назначават и синдик. Тази липса на представители на изпълнителни органи на обявения в несъстоятелност работодател лишава работниците и служителите от възможността да се снабдят с изискуемите по чл. 4 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и на служителите и за отпускането и изплащането на гарантирани вземания при несъстоятелност на самия работодател справки, съдържащи данни относно правото и размерът на гарантираното вземане. В подобни случаи не могат да се извършват и проверки от контролните органи на Националния осигурителен институт, по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1-ва от КСО, във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона. Което от своя страна създава потенциална възможност да се претендират гарантирани вземания, въз основа на документи, чиято автентичност и достоверност не може да бъде установена.

В тази връзка, за да се избегнат възможни негативни последици, от действието на чл. 632, ал. 1 от Търговския закон, при отпускането на гарантирани вземания, а също и при реализацията на трудовите и на осигурителните права, например отпускането на парични обезщетения за безработица, пенсии за осигурителен стаж и възраст и т.н., е предложено създаването на нова разпоредба в Търговския закон, чл. 632, ал. VІ-та, която да задължи длъжникът-работодател в определения от Закона срок да прекрати трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомление за това до съответната Териториална дирекция на Националната агенция по приходите, да издаде необходимите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и на служителите, съгласно Закона и да изготви справките за лицата, с право на гарантирани вземания.

В становището си Министерство на правосъдието подкрепя създаването на новата алинея шеста в чл. 632 от Търговския закон, като се посочва, че с измененията се създават законови гаранции за ефективното прилагане на този член от Закона. Смятам, че по този начин даваме една по-пълна гаранция за работниците и служителите в случаите на несъстоятелност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата.
Господин Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Господин министър!
Колеги!
Ние ще подкрепим този законопроект. Очевидно е, че става въпрос за синхронизиране и на терминологията, и на нови явления, които са, ... нови обществени отношения, които са реализирани след приемането на Закона.

Но във връзка с приложението на Закона, може би е важно, когато, сега го обсъждаме, още повече, че осигурителната вноска за този фонд вече е нула, колко са... няма да има постъпления, тъй като в този фонд има достатъчно пари и ... Така се възползвам от случая, че разглеждаме този Законопроект, да попитам: колко са хората, които получават обезщетение на базата на този Закон? Защото става въпрос за..., ако има такава информация, ....при отчетите на бюджетите най-често я давате тая информация, какви пари има в този фонд, нищо че бюджетът на Държавното обществено осигуряване на практика е консолидиран в края на годината. Въпросът ми е колко и какво обезщетение получават - три минимални работни заплати, мисля, че беше?

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА-НАЧЕВА:
Благодаря.
Господин председател, и аз се присъединявам към благопожеланията за една успешна и ползотворна нова година на всички вас в личен и в професионален план.
По план-сметката на фонда за гарантиране на вземанията отчетите са следните: както в наличност, към вчерашна дата -4 милиона лева, от които с 2 милиона лева ще се играе на акцион през следващата седмица. Останалите два милиона сме задължени да съхраняваме, за да може, когато възникне гарантиране на вземането, да можем да го изплатим.
В момента осем фирми, за осем фирми са подготвени разпорежданията за изплащане на гарантираните вземания. За съжаление, възнагражденията, върху които са осигурявани тези работници и служители са ниски и общата сума е 283 хиляди лева по последни платежни, които преди малко наредихме за изплащане. Това са.

Иначе, общо, вноските, които са постъпвали до миналата година, средствата във фонда, които са депозирани в БНБ и в аукциони са около 195 милиона лева, около двеста милиона лева, и аз при приемането на бюджета на Държавното обществено осигуряване, чието приложение е план-сметката на фонда, ги коментирах тези данни. Наистина, малко са фирмите, които се възползват от гарантиране на това право. Причините можем да гадаем какви са, но в общи линии това са, че производството по несъстоятелност е дълга процедура по реда на Търговския закон. Една от промените, които тук в момента вие виждате е свързана точно по този ред. И увеличихме размера на гарантираното вземане, и в момента то е хиляда лева, така че политиката на правителството за задържане размерът на вноската, то е нулева година на вноска, е правилно. И мисля, че така ще се върви и в следващите три години, както каза министърът. Това са данните към момента за Фонда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за гласуване и изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Който е за, моля да гласува:
"За" - 19 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Законопроектът е приет.


ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Точка четвърта е разни. Може би е хубаво, господин министър, че Вие сте тук, тъй като в тази точка четвърта, бих искал да обсъдя и с Вас, уважаеми колеги народни представители /потребността/ за извънредно заседание утре.
Тъй като знаете, че са постъпили два законопроекта - единият е внесен от Коалиция за България - на 7-ми януари, другият - от Политическа партия ГЕРБ - на 11 януари, касаещи измененията и допълненията в Кодекса на труда.
Моето предложение е, евентуално, утре да има извънредно заседание от четири часа - в другата сграда. Защо в другата сграда - тъй като има заседание на Здравната комисия. Обаче, заседанието предлагам на Социалната комисия да започне от 16 часа в зала "Запад", нали залата е запазена /към секретариата/? Залата е запазена, както се потвърждава, зала "Запад". Много моля колегите от Здравната комисия, да преценят дали ама възможност да започнем работа в четири часа и да продължим, тъй като знаете какво е общественото очакване по тези Законопроекти. Ако ще работим върху тези законопроекти, да работим, наистина, сериозно. Ако не, за друг ден да направим извънредно заседание.
Кажете вие, как да стане.... /свободни разговори/
Т.е., да разбирам, гарантирате ми, че няма пречки утре да имаме заседание. Така че, господин министър, Вие сте поканен, утре, ако имате възможност, в 16 часа в зала "Запад" - в другата сграда, заповядайте...

Благодаря Ви. Благодаря на всички, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Господин председател!
Може ли само минута?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да, заповядайте... Колеги!

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Колеги, аз пожелавам на Социалната комисия, така, до края на годината, с консенсус всичко да приемаме... /закачлив тон/

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
...Е, дано..., но това зависи и от Вас, господин министър... /оживление в залата/.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ