П Р О Т О К О Л

---

Днес, 10 октомври 2012 г., от 15.00 ч. в зала № 456 в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър Първи” се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

х х х

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Г-жа Караиванова – подоуправител на НОИ. Добре дошла! Г-н Мирославов от Министерство на труда и социалната политика и г-жа Малакова – от Министерството на труда и социалната политика. Добре дошли!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми гости!
Добре дошли!
Имаме вече необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, предлагам да гласуваме промяна в проекта на дневен ред, като предлагам следното:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 254-01-92, внесен от ДИМЧО ДИМИТРОВ МИХАЛЕВСКИ, ДРАГОМИР ВЕЛКОВ СТОЙНЕВ и ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА на 17.09.2012 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., № 254-01-93 внесен от ДИМЧО ДИМИТРОВ МИХАЛЕВСКИ, ДРАГОМИР ВЕЛКОВ СТОЙНЕВ и ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА на 17.09.2012 г.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 254-01-95, внесен от ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА и ДРАГОМИР ВЕЛКОВ СТОЙНЕВ на 26.09.2012 г.

Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
„За” – 16 души
„Против” – няма
„Въздържали се” – няма
Дневният ред е приет.

На заседанието на Комисията по труда и социалната политика присъстват и г-н Йосиф Милошев – НОИ, г-жа Асия Гонева – конфедерален секретар КНСБ, г-жа Величка Микова от КНСБ, г-жа Румяна Георгиева от КРИБ, както и озр полк. Иванов и Георги Русанов – представители на пенсионерски организации. Добре дошли…


ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:


По точка 1 от дневния ред г-н Михалевски ще ни представи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Заповядайте, господин Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ:
Благодаря Ви, господин председател. Ще бъда изключително стегнат в изложението си. Поводът за внасяне на тези два закона за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя е не без известният Оловно-цинков комбинат-Кърджали.

От началото на март те са в стачна готовност с редица искания към правителството. Някои минимални решения, които бяха направени се отразиха добре на тях, но големият проблем досега е това, че заплатите, които им се дължат от началото на годината до сега не са изплатени. Затова направихме един анализ с експерти. Оказва се, че действащите разпоредби на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите в несъстоятелност на работодателя, са такива към дадения момент, че те не могат да се възползват по една проста причина – към момента на задействане на първото искане за несъстоятелност на ОЦК-Кърджали дефакто те не могат да покрият изискването шест месеца назад да е имал дейност комбинатът. Това е основната причина и мотивация да внесем тези изменения. Това е причината да сме вносители заедно с моите колеги г-жа Масларова и г-н Стойнев. Това е мнение и на синдикатите, и на други политически сили. Много моля това да го разгледаме като едно общо решение.

Ние сме предложили като изменение в чл. 4, ал. 2 „Срокът за изискване към работодателя да осъществява дейност да се увеличи най-малко 12 месеца към момента на подаване на искането за процедура по неплатежоспособност на съответното предприятие.

Съответните промени към чл. 22, чл. 23, ал. 1, които касаят същите действия и тук сме предложили едно съществено изменение – не трите последни неизплатени месечни трудови възнаграждения, а шестте, тъй като казусът, който в момента е в ОЦК-Кърджали те са далеч над шест неизплатени трудови възнаграждения.

Отделно сме предложили едно изменение в Закона за бюджета за държавното и обществено осигуряване за настоящата 2012 г., където предвид сериозната инфлация, която се реализира с основни стоки и услуги тази година сме предложили да се увеличи размерът от 1000 до 1200 лв.

Съществените изменения, които сме направили като вносители, са първите, които ви прочетох.

И само още две думи, господин председател. Запознах се със становищата на различните организации, в това число на НОИ и на Министерството на финансите най-вече. Искам да внеса малко яснота – в момента се касае за заплатите на 576 служители в ОЦК-Кърджали като общите възнаграждения, които не са изплатени са около 2.5 млн.лв. бруто. Става дума за тези 576 служители.

Искам да обърна внимание на становището на НОИ. Според тях няма нужда от такова изменение. Мисля, че точно тази необходимост и специфика, която ви предложих в момента е един апел наистина да направим възможно хората да се възползват от този закон. Ресурсът при организацията при обезщетенията с тези казуси е доста голям. Неговата задача е да подпомогне нашите съграждани в такъв момент, че функцията му да бъде част от консолидираната фискална програма от резерва и пр. Ако вземем такова решение и вие ме подкрепите, считам, че това ще е наше общо решение.
Благодаря Ви, господин председател.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Моля Ви, господин Михалевски. Вие взехте отношение по двата законопроекта.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Сред нас е госпожа Асия Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България. Добре дошла!
Госпожо Караиванова, давам Ви думата като подуправител на НОИ.

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА-НАЧЕВА:
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости работници и служители от ОЦК-Кърджали,
Промените, които са внесени от група народни представители са дискутирани не само по повод работещите в ОЦК-Кърджали, а и в рамките на самия Надзор на фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители, с оглед на обстоятелството в различните периоди от време какво този фонд е гарантирал, по какъв ред, в какви средства, с какъв размер, какъв оборот обезщетение и т.н. Промените няма да засегнат само и единствено работещите в ОЦК-Кърджали, те ще засегнат всички работодатели и ще се възползват от тях всички работници и служители, които изпадат в тази ситуация.
Случаят обаче в ОЦК-Кърджали е малко по-различен от правата, които гарантира Фондът за гарантиране на вземанията. Все още нямаме окончателно решение на съда за несъстоятелност на самото дружество като цяло, така че тези работници и служители при всички други равни условия към настоящия момент нямат право на гарантирано вземане от фонда за гарантиране на вземанията. Моята информация, която получих буквално преди да пристигна на заседанието на Комисията по труда и социална политика е, че има две искания от различни фирми-доставчици на ОЦК-Кърджали за обявяване на дружеството в свръхзадлъжнялост и за искане за процедура за несъстоятелност. Все още нямаме решение. Вие знаете, че фондът гарантира правата на работниците и служителите при вписване на несъстоятелност. Естествено това не означава, че вие сега не можете да вземете решение за промяна на Закона за гарантиране на вземанията, но искам да е ясно, че тези хора, които очакват от вас решения трябва да са наясно, че към настоящия момент ако не се случи тази хипотеза за несъстоятелност, те няма как да се възползват от правото си на гарантирано вземане. Хубаво е да напомним, че от 2010 г. във фонда за гарантиране на вземанията не се правят вноски. Вноската е изцяло за сметка на работодателя, но вноската в момента е нулева. Това означава, че правата на работниците и служителите се гарантират на база на натрупаните в момента средства във фонда за гарантиране на вземанията. Това, че периодът за осъществяване на дейност е шестмесечен, искам да успокоя народните представители и хората, които са тук, че дори и да не се промени този шестмесечен период те няма да загубят своето право, защото юристите тук знаят какво означава шест месеца да не си упражнявал търговска дейност. От създаването на фонда от 2005 г. до момента ние не сме изплатили гарантирано вземане на работник и служител в правоотношение при работодател, който да е упражнявал дейност по-малко от тези шест месеца. Всички упражняват дейност повече от 12 месеца, така че при всички случаи правата им не се губят и това трябва да е ясно, така че с тази промяна ние няма да постигнем ефекта, който търсим.
По отношение на увеличаване на размера на гарантираното вземане от 1000 на 1200 лв. тук искам да поясня, че естествено поддържаме становището, което сме дали на вас, но имайки предвид, че все още не е започнал дебат по бюджетна процедура 2013 г. ние считаме, че този дебат трябва да се води в контекста на предложенията, които евентуално ще се появят между първо и второ четене в Закона за бюджета за държавното и обществено осигуряване. Би бил възможен, макар и не толкова законосъобразен подход на увеличаване на размера на това гарантирано вземане и за 2012 г., но имайте предвид, че действието е със стара дата в един бюджет, който е на консолидирана основа. Знаете, че план-сметката на фонда за гарантиране на вземанията е част от бюджета на държавното обществено осигуряване, част от консолидирания бюджет на държавата. Няма как да се случат тези неща със стара дата.

Другото, което е хубаво да се знае, че нито един от тези хора, които са тук, не би бил ощетен при една ситуация на несъстоятелност, в която ние трябва да изплащаме гарантираното вземане, защото ще посоча дамата с червеникавата коса – ако Вие ми кажете каква е Вашата средна заплата, аз веднага ще мога да Ви изчисля дали Вие ще бъдете ощетена от този размер от 1000 лв. и дали е необходимо да увеличаваме размера на 1200 лв.

Съобразявайки се с дейността на ОЦК-Кърджали, смятам, че средните ви заплати са някъде около 800 лв. Така ли е?
Господин председател, готова съм да отговоря на въпросите Ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Давам думата на г-н Мирославов от Министерство на труда и социалната политика. Г-н Мирославов, заповядайте.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, г-н председател.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми народни представители,
Ние сме дали становище, което е малко по-кратко от изложението на г-жа Караиванова, което поддържаме. Смятаме, че този въпрос трябва да се реши при обсъждането на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г. Искам да ви кажа, че г-жа Караиванова каза, че ставката е нулева за този план, но днес Министерският съвет прие проекта на Закон за бюджета за държавното и обществено осигуряване за 2013 г. и отново тази вноска е нулева. Така че ако за всичко това говорим като за 2012 г. това не може да стане.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, г-н Мирославов.
Уважаеми дами и господа народни представители имате думата.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ:
Чух внимателно какво каза г-жа Караиванова, подуправителката на НОИ. Смятам, че ние трябва да направим тези изменения, особено за броя на месечните възнаграждения. Ние няма да можем гарантираме на работниците и служителите от ОЦК-Кърджали, част от които са тук, техните възнаграждения в сегашния текст за тези възнаграждения и смятам, че е добре да променим до 12 месеца назад за дейността, още повече, че видях, че има подкрепителни писма в това направление от синдикатите и от работодателите, което показва, че има една по-широка основа на консенсус в тази посока.

Като законодатели нека да направим едно изменение за започването на процедурата по несъстоятелност. Ние не можем да влияем върху него. Дори с датата на заявяване на неплатежоспособността, а не в крайната реализация като съдебно решение да можем да съдействаме на тези хора, защото повтарям - фондът, който е създаден има за цел да гарантира вземанията, които са изработени. В крайна сметка нашата функция е не да бъдем красиви в думите, а ефективни в делата си.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви. Други народни представители? Госпожо Шайлекова, заповядайте.

СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Искам да попитам вносителите – каква е връзката между правото на работниците и служителите при положен от тях труд те да получават полагащото им се възнаграждение или парично обезщетение с това колко време ще съществува предприятието или колко време работодателят ще извършва съответната дейност? Има ли някаква връзка, защото както г-жа Караиванова каза, почти всички предприятия са над този срок, така че не виждам тук смисъл в тази промяна.
Освен това ще ви дам един пример от града, от който съм – гр. Троян. Там собственост на Николай Банев беше предприятие „Алма” – Троян с 3000 работници. През 2008 г. това предприятие прекрати дейността си. До ден-днешен те не са получили нищо. Тогава този човек беше икономически съветник на вашия премиер – през 2008 г. От тогава те не са взимали нищо. Във фонда гарантиране вземания има пари, но тъй като в мотивите вие не сте дали обосновка какво ще бъде финансовото състояние на фонда, след като се увеличи от 3 на 6 начислени, но неизплатени заплати се върнат, се гарантират. Мисля, че това ще нанесе сериозни последствия във финансовото състояние на фонда за гарантиране вземанията, така че не може по някое време от годината да влезе в сила. Освен това не е уточнен и броят на хората, които биха се възползвали от тези привилегии.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, г-жо Шайлекова. Искам да кажа само, че като човек, който е част от политическия кабинет на министър-председателя той никога не е имал такъв икономически съветник. Той имаше само един икономически съветник и аз знам името му, но той не е Николай Банев.
Д-р Адемов, заповядайте.

ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги и гости,
Аз ще подкрепя този законопроект и ще се опитам да се аргументирам защо мисля по този начин.

Първо, не защото го предлагат колегите от Коалиция за България и не защото казват, че се отнася за Кърджали, за което не съм напълно съгласен, защото няма как това да се отнася само за Кърджали и Троян. Това се отнася за цяла България. Няма как да се съглася с аргументите, които ни представиха от Министерство на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, колегите от ГЕРБ, защото какво означава това сега да не можем да приемем закони, свързани с бюджета. Това означава, че след приемането на бюджета никакъв закон да не може да се приеме. Такъв аргумент просто е несъстоятелен и няма как да се базираме на един такъв аргумент, ако искаме да оправдаем някакъв финансов разход. Толкова много закони са приети през годината, кои са свързани с финансовата рамка?
Озадачен съм от становището на Министерството на финансите, които казват, че няма финансова рамка. Като няма, кажете вие – нали сте Министерство на финансите. Едва ли тези хора, които евентуално след приемането на един такъв законопроект, ще придобият права по този закон и ще сринат държавното обществено осигуряване с вземанията, които им се полагат. Това е абсурдно и знаете ли защо?

Първо, защото бюджетът на държавното и обществено осигуряване е структуриран по начин, който предполага фондова организация. Всеки фонд е автономен, независимо че накрая има един текст, който казва, че бюджетът се консолидира, нещо, което е дългогодишен проблем, но няма как да го променим през този мандат. След като този фонд е целеви, след като в него има финансов ресурс, след като Народното събрание и народните представители са решили през последните години дори да няма осигурителна вноска и по-скоро да има, но тя да е с нулева ставка. Значи финансов ресурс има. Тогава къде е проблемът? Искаме ли да подобрим социалната защита на хората, които са изпаднали в такъв риск или какво правим сега – не им даваме от този целеви фонд възможност да черпят права. Изведнъж казваме – вървете в социалното подпомагане, там има някакви целеви средства от Агенцията за социално подпомагане и да има преразход в този фонд. Не мога да разбера защо са тези фондове. Ако са целеви те трябва да служат точно за това. Ако искаме да решим този въпрос, много просто трябва да го решим, още повече, че за следващата година тази сума е 1000 лв., която е в проекта за бюджет.

Но големият въпрос е искаме ли да го решим този въпрос или не искаме. Ако искаме ще намерим начин, защото Народното събрание решава, а не министърът на финансите. Той изпълнява това, което реши Народното събрание. Моля ви, помислете още веднъж. Ако нямате сега волята да го подкрепите и имате парламентарни групи и т.н. поставете го този въпрос. Той е изключително важен. В условията на криза дава глътка въздух на тези хора, за да могат те да се възползват от права, които са законно регламентирани. Ако положим малко усилие, ако вие колеги от парламентарната група на ГЕРБ успеете да убедите Министерството на финансите, няма никакви проблеми да го решим този въпрос.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, д-р Адемов. Госпожо Масларова, заповядайте.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Караиванова,
Уважаеми гости,
Откровено казано, когато внесохме двата законопроекта бях дълбоко убедена, че тези законопроекти ще бъдат приети без всякакъв вид обструкции, без каквото и да било сериозни различия и ще ви кажа на вас на базата на всичко онова, което поеха като ангажименти премиерът, министърът на труда и социалната политика, министърът на икономиката и всички онези, които толкова напоително бяха в Кърджали и се срещаха с хората. Там се говореше, че за всичко ще се помогне, всичко ще се направи и аз не очаквах, че ще има някакви спънки. Казвам ви го откровено.

Няма да казвам вашият премиер, нашият премиер, в крайна сметка ние всички сме в една държава, но когато се дават едни пари 325 лв. като социални помощи някои от вас и от нас попита ли доколко това е законосъобразно да се дадат по този начин тези пари на тези хора. Не отричам възможността те да им се дадат, но беше нарушение на всички правила на законите, които ние сме гласували. И само защото тези хора имат нужда ние не поставихме въпроса, търпеливо изчакахме, защото те сега ако са получили част като някаква компенсация, те трябва да ги върнат тези пари по закон. Вие добре знаете, че това е по Закона за социалното подпомагане. Няколко години подред има нулева ставка в приходната част на този фонд. През 2009 г. Надзорният съвет на фонда взе решение временно свободните средства на този фонд да бъдат в държавни ценни книжа. Имам официална справка и следя тези неща – те са 194 120 040 лв. Тази година, 2012 г., по предварителните разчети по сметката на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” в приходите от вноски има нула, но в приходите от другите инвестиции са 9 500 000 лв., т.е. ние с вас ако имаме желанието да решим проблема не само на хората в Кърджали, а и на тези от Банев, и на всички други, които са фалирали и които не са си получили необходимите средства трябва да решим какво ще направим.

Казахте, че няма предварителни разчети. Учудих се малко на справката – становището на Министерството на труда и социалната политика, че ще доведе до допълнителни разходи за тези пари. Когато се налага, когато има тези пари да се сложат в държавни ценни книжа да носят доходност и когато има нужда да даваме от тях. Този фонд затова е създаден. Тези, които са държавни ценни книжа 194 120 000 да не ги пипаме, но приходите от лихви са 9 400 000 лв. Пари има. По предварителни разчети се опитахме да направим, без да сме Министерство на финансите, да видим колко са тези предприятия, но ще бъдат малко над 2 млн. и няколко стотин хиляди. Но ако трябва, дайте да поискаме такъв разчет.
Не приемам и позицията, че сега се внася бюджетът, сега не трябва да се внасят проекти. Като се внесе бюджетът ще кажете не може той вече да е приет! Точно сега трябва да ги гледаме, за да можем действително да вземем някакво решение. Определено считам, че можем да достигнем до консенсус, просто поискайте от Цвета Караянчева, вижте записите, обещанията и всичко онова, което беше поето като ангажимент от управляващите, така че действително да достигнем до приемането на тези законопроекти. Това е моето предложение. Разбира се, аз съм един от вносителите и няма начин да не подкрепя законопроекта. Но както каза колегата – определени фондове се създават да решават определени проблеми. В момента има тези проблеми. През 2009 г. ги нямаше, свободните средства се заделиха, за да трупат пари, да има доходност, но сега имаме нужда да ги дадем.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, г-жо Масларова.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ:
Уважаеми колеги, за кратко ще взема думата, защото трябва да отида и в другата комисия. Мисля, че за да се възползват лицата от ал. 1 от правата по този закон работодателят трябва да изпълнява дейност най-малко шест месеца преди началната дата на неплатежоспособността. Това е действащият закон. ОЦК-Кърджали не е осъществявал дейност шест месеца преди първата дата на неплатежоспособност.

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА-НАЧЕВА:
Не, не е така.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ:
Моля Ви, проверил съм го. Колко милиона на тези хора сте обезщетили? Те не могат да вземат помощ.
Второто предложение също е важно – не три месечни възнаграждения, а шест. В крайна сметка смисълът на този закон, приемам забележката на моя колега д-р Адемов, този проблем не е за Кърджали, той е за всички – да гарантираме хората да вярват, че държавата ще им помогне. Това е основната философия на фонда и на законите, които правим.
И още нещо, с което завършвам. В залата само преди три седмици един закъснял въпрос на министъра на икономиката и енергетиката г-н Добрев, той заяви категорично, че ще подкрепите този закон. В момента не разбирам какво става. Не разбирам дори какво пречи на тези предложения да бъдат приети, да вдъхнете кураж на тези хора. Вярно е, че аз съм строителен инженер, а не юрист. В крайна сметка този фонд е създаден не да крепи фискалната политика на бюджета ни. Той трябва да се крепи по друга линия, за да можем да сме ефективни и да помогнем на хората. Дори да не ви звучи професионално кажете, променете текстовете.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Г-жо Караиванова, заповядайте.

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА-НАЧЕВА:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми господин Михалевски,
В никакъв случай не омаловажавам причините, които са довели до промяната в тези текстове. Бих казала даже, че те са закъснели. Аз съм точно от този район. Родена съм в Момчилград и мен много ме боли за тези хора, които работят в ОЦК, но нека да бъдат ясни и категорични – упражняването на търговска дейност и вашето предложение няма да реши никакви проблеми. ОЦК е дружество, което е създадено още преди 1989 г. и преди приватизацията и то упражнява дейност. Това, че в момента те нямат приходи от продажба на продукция не означава, че те не упражняват търговска дейност. Даже с предложението, което вие ще направите, да увеличим на 12 месеца ние ще ощетим един друг работодател в Кърджали, който упражнява дейност само три месеца, но поради стагнацията на пазара на труда и поради затварянето на пазарите в Турция ако ние увеличим на 12 месеца неговите 60 човека няма да могат да се възползват от правото на гарантирано вземане. Така че разберете, че ситуациите са много тревожни. В момента искам да кажа на работниците и служителите – още с първите стачки сме създали пункт в районното управление на социално осигуряване, с което ви помагаме да си направите съдебни искове. В момента в ОЦК вървят продажби. Вие спокойно чрез вашите народни представители, от тези продажби на предприятието си гарантирате работните заплати.

Другото, което искам да ви кажа е, че всеки месец от ОЦК-Кърджали напускат по 300 човека. Имаме справка за това.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Много Ви благодаря, г-жо Караиванова. Продължаваме. Г-жо Гонева, заповядайте.

АСИЯ ГОНЕВА:
Благодаря ви.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми представители на институциите,
В рамките на това Народно събрание за първи път присъствам на обсъждането на един законопроект, който е инициатива на КНСБ. Вярно е това, което се казва тук, че за такива изменения е говорено в Кърджали в присъствието на министър-председател и на министри. Няма никакво значение кой е автор на законопроекта, има даже известна разлика между това, което ние сме написали, обосновали и предложили.
Важното е, че тук се гледа един принципен въпрос, който е от изключително значение за защитата на хората при разбойническото поведение от страна на техните работодатели, при което те остават без заработените си възнаграждения. В такива случаи Конституцията не работи. Няма нужда да се учудваме, че има случаи когато изчезват предприятия, работниците остават с пръст в устата независимо, че предприятията имат натрупани задължения към тях като трудови възнаграждения за това, защото същите тези работодатели ги уволняват доста преди да настъпи несъстоятелността, благодарение на това, че те могат да се обърнат към фонда.

Другото нещо, което бих искал да ви кажа е, че не е редно тук да дебатираме за фонда като част от бюджета на Държавното обществено осигуряване, то не е вярно, че е част от консолидираните финанси и затова план-сметката на фонда се гледа едновременно с бюджета на държавата в консолидиран вариант. Надзорният съвет само утвърждава план-сметката, която му е дадена от надзорния съвет на самия фонд, председателят на който седи до мен. Мисля, че вие много добре познавате Кодекса за социално осигуряване, за да спорим на тази тема. Отправям тази вметка, че няма да се съборим финансите на държавното обществено осигуряване, ако пипаме във Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Възможно ли е или не да се предприемат такива решения без да държим сметка за това, че някакви 2 млн. лв. се опитваме евентуално да решим да получат хората от Кърджали. Вярно е това, че не биха могли да се възползват ако се случат едни други неща, за които моята организация и съответната федерация е предприела действия. Това също работи. Има близо 220 млн. лв. има инвестирани във фонда, но няма пречка да се правят разходи, защото годишните приходи във фонда са около 11 млн. лв., а разходите 2 млн. лв., т.е. само разликата е 9 млн. лв. Ние спокойно можем да разчитаме, че ще бъдат употребени по предназначение.

Другото нещо, което бих искала да ви информирам е, че на вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което ние гледахме Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, Закона за бюджета на държавата за следващата година и редица други законопроекти този въпрос беше поставен, още повече, че ние сме разширили проблема повече от това, което предлагат вашите колеги от БСП, тъй като смятаме, че този фонд трябва да дава повече възможности и да може да се включва и в ситуации, в които определени предприятия имат временни затруднения да изплащат работните заплати по строго определен ред под контрола от държавата и при разрешителен режим. Смея да твърдя, че членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество от страна на правителството не отрекоха, че ние ще работим по тази тема. Съвсем скоро ще бъде насрочена комисия в Националния съвет за тристранно сътрудничество, която ще гледа внесените от нас предложения, надявам се заедно с вашето, тъй като вие също сте депозирали този законопроект.

Бих апелирала към депутатите те да приемат това предложение, като запишат в решението да дадат възможност на социалните партньори да го доразработят и се надявам правителството да приеме това, което ние предлагаме за този специален режим. Смятам, че това е нещо много добро за т.нар. икономическа безработица. Във всички случаи сме в рамките на директивата. Няма никаква пречка да разширяваме периоди, тъй като директивата дава минимални условия. Има един момент, който КНСБ отдавна се опитва да доработи.
Извън възнагражденията става дума и за други загубени плащания, за които работниците биха могли да претендират. В рамките на това доработване вярвам, че ние бихме могли да решим този въпрос и да транспонираме директивата в нейната сто процентовост.

Завършвам с това, че ние поддържаме предложението си. Действително някои министри са се изказали, че в подобен род предложения има разум. Ще правим всичко възможно като Конфедерация да лобираме пред министър-председателя да подобрим този законопроект. Надявам се с това да допринесем и за това колегите от Кърджали да получат онова, което им се дължи по Конституция. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, г-жо Гонева. Давам думата на г-н Христо Кирков, който работи в ОЦК-Кърджали. Заповядайте.

ХРИСТО КИРКОВ:
Добър ден! Искам да попитам г-жа Караиванова как ние можем да живеем, като от януари месец не сме взимали заплати?

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Ще Ви прекъсна. Изкажете се по същество. Давам Ви думата.

ХРИСТО КИРКОВ:
Внесохме предложение за криминализация. Нищо не направиха, не го приеха като закон. Осем месеца не сме взимали заплати. Какви са тези закони, не мога да си го обясня? Не приемат закони, казват не е обявена несъстоятелност. А кога ще обявят несъстоятелност? Нито ни съкращават, нито ни плащат, стоим там и просто не знаем какво да правим. Член съм на ГЕРБ, не съм член на БСП, никой досега не ме е манипулирал, просто ни поканиха да присъстваме и чуваме за какво става въпрос. Изслушвам Ви. По принцип, за да ни помогнат трябва да приемат някакви закони, ние сме обикновени хора. Аз съм на 34 години и искам да живея и да работя в Кърджали. Имам две деца. Ставам нощем и да работя хамалин някъде. Това ли да правим ние? Каква е тази държава? Какви са тези закони? Не разбирам нито от закони, няма проблем, вършете си работата, но нека да се виждат тези неща. Ако трябва ще го накарате да ни плати, ако не – вкарайте го в затвора Захариев, защото това не може да продължава. Какво става? Осем месеца ходя на работа и не съм получил нито един лев. Моите деца какво да ядат? Някой да ми обясни, от която и партия да е. Жена ми ме храни вкъщи. Млад човек съм, здрав, прав мога и да работя. Какво да правим? Повече от 500 човека сме. Хайде, аз ще си намеря някаква работа, ами другите какво ще правят? Знаете, че сме малък град. Осем месеца никой не ни е платил и всеки месец идва някой и ни казва ще работи още месец и ще изчакаме. Нито обявяват несъстоятелност, нито ни съкращават, нищо, седим и нищо не правим. Не ни казват и какво можем да направим. Няма абсолютно никакви закони, с които да ги принудят нещо да направят. Нека някой нещо да направи. Измислете ги тези закони, тогава ако искайте не ни плащайте. Писна ми! Не съм просяк, само че искам да има работещи закони!

Бях на срещата, когато казаха, че купиха завода. Министър Добрев каза: „Ще направим всичко възможно да ви дадем по шест заплати”. Ние сме 6-7 човека, които представляваме завода на срещата и казахме на колегите, че ще направим всичко възможно да дадат по шест заплати. Сега пак на никой нищо няма да дадат.

Благодаря ви за вниманието. Извинявайте, че съм малко краен, но просто много време мина по нашия казус и абсолютно няма никакво развитие и вече психически не издържаме.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, г-н Кирков.
Г-жо Ангелова, заповядайте.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, г-н председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Ние също сме съпричастни към работниците и служителите в ОЦК-Кърджали, но искам да стане ясно, защото тук получихме обвинение, че нищо не правим във връзка с подобряване на тяхното положение, за състоянието, в което е изпаднало ОЦК-Кърджали. С този законопроект, който се предлага от колегите няма по какъв начин да ви се решат проблемите. Проблемът е, че вие нямате решение на съда за обявяване на несъстоятелност на ОЦК-Кърджали. Представете си, че съдът не обяви в несъстоятелност ОЦК-Кърджали. Какво правим тогава? Ако получите такова окончателно решение на съда за обявяване несъстоятелност на ОЦК-Кърджали по никакъв начин вие няма да бъдете ощетени по сега действащия закон. Вие ще си получите това, което ви се полага, но нека да видим какво е решението на съда. Не си мислете, че с този закон, който се предлага ще ви се решат всички проблеми.

Както каза преди малко и г-н Кирков „Ние искаме работа, искаме да работим, а не някакви мижави обезщетения”. Ние напълно ви подкрепяме. Просто трябва да се мисли за други законодателни мерки, защото не сте само вие в това състояние. Има и други работници и служители. Искам да стане ясно, обаче, че с този законопроект няма да се решат всички тези проблеми. Доколкото зная има работна група в Министерството по труда и социалната политика, която подготвя промени в Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, които промени ще включват и други неща. Прави се цялостен оглед на това законодателство. Нека не се правят промени на парчета, защото по този начин тези промени до нищо няма да доведат. Смятам, че по този начин в една работна група и социалните партньори, и държавата, и народните представители действително може да се изработят едни много добри предложения. Хубаво е този въпрос да беше поставен в тристранката на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Становищата, които получихме от работодателите не подкрепят изцяло този законопроект, с изключение на промените, които се правят в чл. 4. Становището, което се прави от КТ „Подкрепа” също не подкрепя изцяло този законопроект. Нека да не правим неща на парчета, а да седнем на една маса заедно със социалните партньори, заедно с представителите на държавата и действително да изработим едни промени в законодателството, които действително ще помогнат на тези работници и служители, които са в това състояние.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, г-жо Ангелова. Има две реплики.

ХАСАН АДЕМОВ:
Имам само един въпрос. За тази работна група, която е в Министерството на труда и социалната политика и този комплексен подход за решаване на този проблем ще накара ли съда да излезе с решение за несъстоятелност? Не може. Тогава как ще го решите въпроса? Този проект не го решава въпроса. Дайте решението на проблема. Вие управлявате. Кажете.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Асия Гонева. Заповядайте.

АСИЯ ГОНЕВА:
Благодаря Ви! Г-н председател, искам да се възползвам от казаното от г-жа Ангелова. Само да се обърна с една молба към народните представители. Още през м. май КНСБ разработи един проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, с който да се даде право на работниците и служителите като приоритетни кредитори да могат да обявяват предприятията в несъстоятелност. Надявам се, че поне членовете на тази комисия сега си дават сметка колко релевантно е това, което искаме и колко е разумно. Ако те можеха да го направят, сигурно нямаше да се стигне до сегашната ситуация и нямаше да са толкова много натрупаните задължения към работниците и служителите.

Що се отнася до въпроса на г-н Адемов, искам да кажа, че нашата конфедерация прави всичко възможно за това, за което вие се интересувате, използваме всички законови средства, в т.ч. и вратички в закона, за да стигнем до обявяване на несъстоятелност. Блокирали сме един от цеховете на завода, за да превърнем активите на този цех за възнаграждение на работниците, т.е. всичко възможно направим. Моля ви, изхождайки от днешната дискусия, да ускорим този процес на промени в Търговския закон, който да даде права на работниците и служителите.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, г-жо Гонева.

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА-НАЧЕВА:
Има такава възможност в Търговския закон. Неслучайно казах, че хората, които са се обърнали в районното управление на НОИ с искови молби за изплащане на възнагражденията си, те се нареждат на четвърто място сред публичните вземания. Когато вие си организирате да поискате да организирате несъстоятелност. Затова ви казах, че има приемна в районното управление на НОИ в Кърджали, отидете при директорката, тя ще ви сметне всичко заедно с лихвите. Там се оформят исковите молби и вие може да поискате несъстоятелност на базата на това, че се дължат на работни заплати.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Тишина, моля Ви. Заповядайте! Моля, да се представите!

СТЕФАН АТАНАСОВ:
Не зная дали сте гледали новините, но аз бях първия, който обяви гладна стачка. Само една предистория, за да разберете за какво става въпрос и да вникнете в нещата. Аз съм кръгъл сирак. Учил съм в София в Минно-геоложкия, ХТИ-цветна металургия. Живея в гр. Кърджали от двадесет години. Искам да ви кажа, че ми е много трудно. Не съм взимал заплата от осем месеца.

Искам да се обърна към г-жа Караиванова с няколко въпроса.
Първият въпрос е – Вие казвате банката започва запориране на имуществото и ние по съдебен ред начин ние да си вземем нашите заплати. Кажете ми как да живея? Тази процедура върви не по-малко от шест месеца. Как да живея тези шест месеца? Живея сам. Отивам в Бюрото по труда. Имам право на 10 месеца. След тези 10 месеца аз не съм си намерил работа. Отивам пак при социалните. Получаваме по 320 лв. някакви помощи. Моля ви! Обезщетението е еднократно. С тези две висши образования как мога да си намеря работа? Кой може да ме подкрепи? Аз се оправям сам в живота. Искам да ви кажа, че миналата година от тези 150 човека от моя завод са си намерили работа 20. Какво да ви кажа? 80 човека от 120 от завода в момента са на еднократна помощ. В момента просят, а не са си взели парите от работодателя, които той им дължи. Една година те не могат да си вземат заплатите, каквото им дължи г-н Захариев. Кажете какво правим ние? Как трябва да се променят тези закони? Какво трябва да се направи и аз не искам да напускам държавата, искам да си живея в Кърджали, искам да си работя в металургията, това ми е специалността. Това съм работил 20 години. Кажете ми аз като кръгъл сирак какво мога да направя? Как ще ми помогне на мен държавата и по какъв начин? НОИ как ще ми помогне, при условие, че с тази еднократна помощ какво мога да направя? Нищо. Инфлацията ги е изяла вече тези пари. Аз примерно имам да взимам 5000 лв. от работодателя си, който го съдя и едва ли ще ги взема. Единственият вариант е щом се говори за помощ, нека този фонд да помогне по някакъв начин. Има и друг вариант – нека да си го осъдим ние г-н Захариев за тези неплатени заплати адвокатът или този, който си води делото каже вие, за да си вземете парите той трябва да ти вземе 30 или 40% от това, което ти си работил. Знаете ли как ме боли мен? Какъв е смисълът от цялата работа? Мен ме боли за тези 30 или 40 %. Даже и за 1 лв. ме боли. Затова просто искам наистина да се замислите. Много хора има като мен, които са сираци или полусираци, които са се мъчили и са се трудили и живеят в момента много по-мизерно. Затова направих гладна стачка, между другото. Затова скочих първи. Елате да видите за какво става въпрос. Аз не мога да си купя нито хляб, нито да си направя ремонт, да не говоря, че не мога да си поканя и едно момиче на кафе. Искам да разберете в какво социално положение сме изпаднали ние.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви. Г-жо Ангелова, заповядайте!

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, г-н председател.
Уважаеми колеги и гости,
Извинявайте, че пак взимам думата, но искам да внеса едно пояснение. Действително вие сте в едно много тежко положение, говорим за работниците и служителите от ОЦК-Кърджали. Тези промени, ако утре ние ги приемем в Народното събрание, те по никакъв начин няма да ви облекчат.
Първото нещо, което трябва да се направи е да има окончателно решение на съда. Има ли окончателно решение на съда вие вече ще си получите парите от Фонда. По никакъв начин няма да бъдете обезщетени, но ако утре ние приемем този законопроект, вие пак няма да получите нищо, защото чакаме решението на съда за обявяване в несъстоятелност на ОЦК-Кърджали. Това трябва да ви стане ясно.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНОВ:
Благодаря. Г-жо Масларова, заповядайте.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
И аз се извинявам, че втори път взимам думата, но искам най-напред да се извиня на г-жа Ангелова, че я прекъснах.
Първо, искам да кажа, че тези законопроекти са във връзка със случая в Кърджали, но те не са насочени само да бъде решен случаят в Кърджали. Те са насочени към всички онези, които имат такъв проблем.

Второ, много ви моля, дайте да прочетем още веднъж как се казва фонда – Гарантирани вземания на работниците и служителите. Гарантирам им, че ще вземат тези пари.
Трето, има ли пари във фонда? Има. 200 млн.лв. са близо парите във фонда. Има ли пари по текущата сметка във фонда за 2012 г. – 11 млн. и малко. Има. Планираните разходи са…

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА-НАЧЕВА:
2 млн. и нещо.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Извинявам се, 2012 г. не е приключила още.
Извинявам се, не приемам това, че в Кърджали има някой, който е на три месеца. Този работодател не е внасял изобщо. Солидарен, солидарен, но един не е внасял три години, а друг не е внасял и три месеца.

Най-накрая, с цялото ми уважение към Тристранния съвет, аз съм от хората, които съм започнала още от 1990 г., когато за първи път имаше тристранен съвет, много пъти синдикати и работодатели не са съгласни винаги с това, което се предлага, но въпреки всичко това е консултативен орган и решенията се взимат. Съвсем правилно казаха, г-жо Ангелова, че те и с бюджета по много параметри не са съгласни, но предполагам, че той ще се приеме по този начин, по който е внесен. Имаме ли воля да решим казус, защото тези пари са внесени като държавни ценни книжа и същевременно свободни. Не е имало такъв случай. Това са пари, които са насочени за този риск. Искаме ли да го решим или не. Ако не, кажете ние няма да го решим, защото ние сме горе. Ако ние искаме да го решим, ще намерим начин. Можем да направим корекция между първо и второ четене, да се съобразим с група, която ще работи в Тристранния съвет, няма нищо лошо в това. Ако имаме желание да хвърлим директно и да търсим решението в съда, в случая съдът нас не ни интересува. Ние решаваме един проблем, в който могат да изпаднат не само тези, които са в Кърджали, но и тези, които са в Троян, в Ловеч и на други места в страната.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, г-жо Масларова. Заповядайте!

ВЯРА ПЕТРОВА:
Благодаря, г-н председател. Ние живеем в правова държава и разбира се е важно какво ще каже съдът. Без такова решение, че съответната фирма е обявена в несъстоятелност да се изплащат пари от този фонд за гарантиране на вземанията, след като трябва да е приключил трудовият договор. Само да попитам г-жа Караиванова – какви суми са изплатени през тази година? Имаме ли такава сметка?

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА-НАЧЕВА:
От януари до август на касова основа последните данни около 400 000 лв. сме изплатили за 399 човека. Имайте предвид, че от началото на годината до настоящия момент се е наблюдава обявяване на несъстоятелността чувствително. Увеличаването на дружествата, които изпадат в несъстоятелност 400 000 лв. са изплатените средства за 399 човека. Фондът работи. Само да допълня, защото това за мен е една много болна тема – председателят на Надзорния съвет за съжаление до настоящия момент от максималното възнаграждение са се възползвали единствено и само управителите, които са виновни и носят наказателна отговорност за това, че дружествата им са в несъстоятелност. Никога работник или служител не се е възползвал от тази възможност. Поради тази причина аз съм против увеличаването на максималния размер, защото то не гарантира правото на работника или служителя. Вие видяхте трудни условия на труд, средната заплата е 380 лв.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Други народни представители? Не виждам.
Закривам обсъждането по тази точка.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Мисля, че всички колеги в Комисията сме съгласни и съпричастни не само с вас. Всеки представлява район, където има проблеми. В Бургаски регион също имаше подобни проблеми с шивашки фирми и след това благодарение на НОИ до някъде се решиха нещата. Тук не става въпрос, че ако ние променим този Закон за гарантирани вземания ние ще подобрим вашето състояние в момента. Може би наистина имаше едно предложение за промяна в Търговския регистър и може би в тази обосновка трябва да помислим, но не и да променяме закон, за който в момента сами чухме, че той работи. След като има решение на съда законът е работещ, изплащат се не малки суми, така че по-скоро тази работна група, която има в Министерството на труда и социалната политика да видим някакви предложения към Търговския закон да предложим. Има повече резон.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, г-жо Петрова. Очакваме решенията на работната група от Министерството на труда и социалната политика, но не зная кога ще бъдат готови.
Колеги, закривам дискусията по точка първа.
Колеги, пристъпваме за гласуване по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 254-01-92, внесен от Димчо Михалевски, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова.
Който е „За”, моля да гласува.
„За” – 4
„Против” – 1
„Въздържали се” – 10.
Законопроектът не е приет.


ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:


Колеги, ще подложа за гласуване и втория законопроект, който е свързан с първия и по който по същество ние проведохме дискусия, и именно „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. № 254-01-93, внесен от Димчо Михалевски, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова. Някой има ли да изкаже други съображения? Не виждам…
Който е „За”, моля да гласува.
„За” - 4
„Против” – 9
„Въздържали се” – 3
Законопроектът не е приет.
Благодаря и на гостите.


ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:


Колеги, преминаваме към точка 3 от дневния ред. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 254-01-95, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Госпожо Масларова, заповядайте!

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, г-н председател!
Уважаеми колеги,
Мисля, че в мотивите, които сме дали към законопроекта вие сте се запознали с идеята, която ние предлагаме. Тя е свързана с възможността част от българските граждани, които са доближили пенсионна възраст или пък са на пенсионна възраст, но им липсват 24 месеца за осигурителен стаж и/или възраст те да имат право да се пенсионират с редуцирана, т.е. намалена пенсия. Повод за това предложение ми даде Бялата книга на Европейската комисия, която дойде при нас някъде към м. април т.г. Има записани доста интересни неща, включително и препоръки към отделните страни-членки на Европейския съюз, както и на пенсионирането във всички тези страни. В Бялата Книга се казва, че в някои държави-членки, цитирам: „Задължителната държавна пенсионна система задължава с пълен осигурителен стаж се пенсионират преди стандартната пенсионна възраст. По този начин пенсионните реформи не следва да се съсредоточават единствено върху увеличаване на пенсионната възраст, също така и когато е целесъобразно върху продължителността на осигурителния стаж, за да остане осигурителния стаж” и т.н.

В много страни-членки на Европейския съюз се позволява при определени условия с редуцирана, т.е. намалена пенсия, хората да се пенсионират преди определената в съответната страна възраст. Примерно в Чехия е възможно да се пенсионираш три години по-рано от стандартната пенсионна възраст при наличие поне на 25 години осигурителен стаж. В Германия от 63 до 67 години при наличието на 35 години осигурителен стаж. В Естония ранна пенсия може да се получи три години преди стандартната пенсионна възраст. Във Франция се пенсионираш на 56 години, ако осигуреното лице е стартирало своята трудова дейност на 16-годишна възраст. В Италия ранна пенсия 58-59 години при 35 години осигурителен стаж или без възраст при 40 години осигурителен стаж. В Португалия са възможни следните видове пенсия - ранна пенсия за лица, навършили 55 години, но имат поне 30 години стаж и т.н. Няма да споменавам онова, което е изписано като фактология в данните от Европейската комисия в Бялата книга.

Нашето предложение е свързано и с нещо друго – съвсем скоро е направена и промяна в нашия пенсионен модел. Изненадващо бяха направени и в две стъпки – едната стъпка беше в 2010 г. когато се увеличи с 4 месеца изискуемата възраст всяка година поетапно да се увеличи възрастта на жените до 63 години и на мъжете до 65 години. Следващата година – 2011 г. се направи и още една стъпка, т.е. плюс 4 месеца осигурителен принос. И така фактически изискуемите параметри са 4 месеца за възраст и 4 месеца допълнително за осигурителен принос. В момента в тези години, поне така се очертава, много следя изявите на определени политици, министър Дянков казва, че кризата ще бъде поне още 10 години и виждаме на пазара на труда една много сериозна стагнация и едно много бързо спадане на коефициента на заетост, т.е. голяма част от хората в предпенсионна възраст не могат да намерят работа и да достигнат своята възраст, но да не могат да достигнат определения осигурителен стаж. Нашето предложение с г-н Драгомир Стойнев е на хора, на които не им достига до 24 месеца възраст и/или стаж, т.е. една жена може да е на 60 г. и 8 месеца, но да няма необходимите 38 г. и 4 м. трудов стаж, тя да може да се пенсионира с редуцирана пенсия, като за всеки недостигащ месец от редуцираната пенсия за всеки месец пенсията се намалява с 0.4 %, което значи, че намалението на пенсията на тази жена ще бъде не повече от 9.6 %. Ако в момента един мъж или жена биха искали да се искали да се пенсионират и изпълнявайки всички критерии и изисквания, то при тази при тази редуцирана пенсия те ще получават 258 лв. пенсия. Предложението ни по-нататък е, че тази пенсия се получава пожизнено по-нататък от този мъж или тази жена. Има бележки, че не сме направили разчети, видяхме, че Министерството на труда и социалната политика е дало една огромна сума – 60 млн. лв. Искам да кажа, че това не е така. Нашите разчети сочат други параметри. Ако една жена в момента има 60 г. и 8 м. и 34 г. и 8 м., т.е. тя изпълнява условията на закона за пенсионните изисквания, по разчетите на НОИ тя трябва да продължи да взима пенсия горе-долу около 18 години. За 18 години тази жена ще получи 61 580 лв. при нормалната си пенсия. Ако тя се пенсионира с редуцирана пенсия, т.е. ако тя се пенсионира две години по-рано и получава редуцирана пенсия, тогава пенсията за тези 20 години ще бъде 61 920 лв.

Ние считаме, че до момента не повече от 5000 души ще се възползват от бюджет за 2013 г., имайки предвид възрастовите параметри и осигурителният стаж. Всъщност за Бюджет 2013 ще бъдат необходими някъде около 8 млн. лв. За следващата година ще бъдат необходими някъде около 23 млн.лв. През 2015 има застъпване на тези, които редовно се пенсионират и на тези, които ще вземат редуцирани пенсии. По този начин ние даваме една сериозна глътка въздух в тази ситуация, в която се изпада в резултат на криза. Средната продължителност на живот у нас за получаване на пенсия е доста по-различна от тази в страните-членки на Европейския съюз. Ако нашите мъже живеят горе-долу 9 години след пенсия, в Австрия живеят 17 години, в Чехия 18 години, в Италия – 23 години, в Португалия – 20 години, т.е. ние считаме, че това е една благоприятна възможност. Пак казваме – ние в никакъв случай не подценяваме осигурителния принос и не подценявам осигурителния принос, защото 34 години ти да си работил или 37 както е сега при мъжете, да си внасял осигурителни вноски, да не можеш да си намериш работа просто, защото няма сигурност да си намериш работа и да отидеш на опашката на социални помощи, че това не е добре. Това в никакъв случай не е в разрез на параметрите на визията за пенсионна реформа и за ограничаване. Много е важно, мисля, че най-важното, което трябва да направим в пенсионната система, е да стимулираме осигурителния принос. Всъщност ние на този етап непрекъснато сплескваме пенсиите до степен да демотивираме хората с по-високи доходи.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, г-жо Масларова. Уважаеми народни представители, имате думата.

ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, г-н председател.
Уважаеми колеги,
Много сериозно се подготвих по този законопроект, защото темата за гъвкавите форми и възможности за пенсиониране е изключително актуална, що се отнася до ситуация в криза. Тези европейски държави, които бяха споменати това беше практика до скоро, която беше отменена преди една или две години. Смятам, че независимо от това, че е записано в Бялата книга, мисля, че това трябва да бъде не постоянна, а временна мярка. Колко години ще продължи? В условията на криза обаче трябва да има такава мярка. Ако държим на осигурителния принцип, ако държим на принципите на социалното осигуряване, колкото повече осигурителни вноски внасяш, толкова по-голям ще бъде размерът на пенсията, само че ако имаш възможност да работиш. Големият въпрос тук не е до принципите на социалното осигуряване, а във възможностите на икономиката да генерира заетост. Такива възможности, особено на хората в предпенсионна възраст, независимо от някои опити на Оперативната програма за развитие на човешките ресурси, няма как да гарантираме. Искам да ви призова да подкрепим този законопроект. Ще ви дам само няколко неща по статистика на Евростат. Ефективната възраст за пенсиониране в страните на Европейския съюз средно, събрани до 2010 г. мъже - 62 години, за България е 64 г. и 2 м. В Европейския съюз жени - 60 г. и 8 м., в България – 61 години, т.е. едва ли демографските проблеми в България са по-различни и по-тежки в сравнение с другите страни. Едва ли пазарът на труда в България е по-ефективен от другите страни, имайки предвид цялостното развитие на държавата.

Затова, уважаеми колеги, има резон в това предложение, не защото са го внесли от парламентарната група на БСП. Имам известни колебания, но такава практика има. Освен това средната продължителност на живота сега е 65 години в рамките на 2010-2050 г. Тук има информация колкото искате, но въпросът не е в информацията. Трябва ли да помогнем на тези хора? Да.

Вторият въпрос - смятам, че не трябва да бъде задължителна мярка, а да бъде само временна мярка и то само за този, който желае.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, д-р Адемов, но аз като един от вносителите смятам, че всеки един човек си преценява конкретно. При условие, че получава по-ниска пенсия до живота, който му остава или ще се бори да си търси работа и да се пенсионира. Когато две години оставаш без работа и никой не те иска на работа, няма достатъчно алтернативи за допълнителна квалификация или преквалификация, човекът трудно се пенсионира. Целта е тук да се запази достойнството на хората.
Други народни представители?

ВЯРА ПЕТРОВА:
Колеги, аз също внимателно изчетох предложените промени. Искам само да обърна внимание, че през 2010 г. всички присъстващи на тази маса бяхме свидетели на промените, заложени в Кодекса за социалното осигуряване, заложени в Кодекса за социално осигуряване, което направихме.
Второ, през м. октомври 2010 г. се разписа Националното споразумение от представители на организации, правителство, работодатели, синдикати. Всички бяхме съгласни с приетата пенсионна реформа. Бяхме подписали национално споразумение, което влиза в сила от 2011 г. Смятам, че сега това тук, което се предлага е в противоречие с тези последни мерки, които ние предприехме, защото тези мерки в Кодекса бяха наистина за подобряване на пенсионната система. Аз също мога да ви цитирам от това, което сме приели относно осигуряване на осигурителния стаж. Това мисля, че всички го знаете. В тези промени е залегнало това, че ние увеличаваме тежестта на натрупаното след 1 януари 2012 г. осигурителен стаж, т.е. ако лицето продължи да работи след като отговаря на условията на пенсиониране, но без да му е отпусната пенсия от 3 на сто на 4 на сто за всяка година. Нашата идея е, че ние искаме да стимулираме по-дълго оставането на пазара на труда и така да съдействаме за увеличаване посоката на ефективната пенсионна възраст. Основно ние гледаме да намалим това ранно пенсиониране на работници на учители, нашата идея беше да се наложи това по-ранно пенсиониране. Другата възможност, която е в Кодекса на труда, чл. 328 и преустановихме възможността на работодателя да прекратява трудовото правоотношение на работник или служител за това, че е придобил право на пенсия и осигурителен стаж. Идеята ни във всички тези промени е, че искаме да увеличаваме пенсионната възраст и хората да си работят и чувстват добре и това ранно пенсиониране да го коригираме. Всякакви промени от тук нататък дори и в Кодекса за социално осигуряване трябват да бъдат обсъдени в нашата комисия, а и наистина подобен съвет, на който са разписани всичките тези промени. Така че, колеги, не би трябвало да подкрепяме подобни предложения, защото това нещо обхваща по-голяма цялостна реформа и по-продължително време.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, г-жо Петрова. Това, което Вие го казахте не противоречи на това, което ние предлагаме. За тези хора, които желаят да работят и искат да останат на работното си място да бъде от 3 на 5 % за всяка осигурителна година. Безработицата във възрастовия интервал 55+ се увеличава. Хората не могат да се пенсионират. От тук идва проблемът. Помагайки им, ние не им даваме по-висока пенсия или пенсия, която ще вземат, като навършат годините на пенсиониране, а те си сключват договор с държавата, че до края на живота си се съгласяват да получават по-ниска пенсия. Има личен избор, но нека имат възможност. В момента те нямат никаква възможност за избор. Разбирам да е някоя година, в която се намалява безработицата, а се увеличава заетостта. В бюджета, който ще дойде следващата година вие слагате една по-висока безработица на заетостта. Защо да не помогнем именно на тези хора? Това е начин да им помогнем на тези хора.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Не знам как им помагаме на тези хора, защото ми се струва, че доста по-мотивиращо им действа, че ще напуснат по-рано пазара на труда и по-рано да отидат до НОИ, където си получават пенсията, дори и намалена.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Точно заради това е.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Той може да каже – аз няма да работя повече и да отиде при НОИ и без това тази система е толкова перфектна през годините, където натрупахме 2 млрд. и ние продължаваме да даваме пари от държавния бюджет за пенсии. Добре, хайде да се пенсионираш две години по-рано. Това ли искаме? Да ги демотивираме да излязат от пазара на труда.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Не, не. Не ги мотивираме да излизат от пазара на труда, а тези, които остават без работа да не ходят да просят и да се унижават, а да се пенсионират с ясното съгласие, че получават по-ниска пенсия. Този пакет от мерки съгласуван с работодатели и синдикати, който ни предлагате, по никакъв начин не подобрява бюджета на държавното обществено осигуряване. Дефицитът за съжаление се увеличава.
Други народни представители?
Заповядайте, д-р Костов.

ЦВЕТАН КОСТОВ:
Благодаря, г-н председател. Според мен в предлаганата промяна има рационално зърно. Както отбеляза д-р Адемов, това е особено нужно по време на криза и е от полза за хората, които навършили пенсионна възраст нямат необходимия осигурителен стаж или обратното. Мисля, че всички сме на едно мнение - пенсията е функция от осигурителния принос на всеки един работещ. За да не влиза тази промяна в Кодекса за социално осигуряване в противоречие с философията, заложена в нашето пенсионно осигуряване мисля, че би могло да се приеме условието изпълнена възраст за пенсиониране, недостиг на осигурителен стаж. Вие предвиждате получаване на пенсия в редуциран размер, което е адекватен на индивидуалния осигурителен принос. Тогава не би имало противоречие между сегашната прилагана осигурителна система и предлаганата промяна в КСО.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Искам само да направя забележка към ръководството на нашата комисия – и към Вас, и към заместниците. Нямахме становища до днес, до влизането в комисия по този законопроект. Не знам каква е причината, но смятам, че като внасяме такъв важен закон за изменение и допълнение в КСО беше редно да минем всички становища, да ги огледаме, а не да минем през Националния съвет. Защо, г-н председател, Вие бързате толкова с този законопроект?

Второ, най-важното е, че не видяхме тази финансова обосновка. Да, ние чухме тук колко души могат да се възползват и една сума 8 млн.лв. Това не е малка сума и трябва да знаем от кое перо ще го вземем, за да набавим тази сума и дали това наистина са 8 млн. лв.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви. На 26 септември законопроектът е внесен. Изпратен е на всички ресорни министри, социалните партньори и Националния съвет за тристранно сътрудничество, там дори още не е разпределен по комисии.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Искам да продължа това, което каза колежката Вяра Петрова, защото се бърза с този законопроект. Да, той е депозиран на 26 септември. Две седмици са минали и вие докато изпратите становището, докато го разгледат на заседанието на Комисията по труда и социалната политика получаваме след заседанието две становища, които са постъпили в Българската търговско-промишлена палата и от Министерството на труда и социалната политика. Как да се подготвим, като преди заседанието няма нито едно постъпило становище. Това са сериозни проблеми, които се поставят в Кодекса за социално осигуряване. Няма никаква обосновка. Днес бюджетът е гласуван и минал през Министерски съвет. За едни може, за други не може. Нашите законопроекти се пращат в Националния съвет за тристранно сътрудничество, чакаме тяхното решение, бавят се, а за други може по облекчената процедура.
Благодаря!

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря. Законопроектът мина през Министерски съвет. Всички законопроекти ги пращаме в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Всички законопроекти ги пращаме там, но въпросът е, че на едни законопроекти се отговаря, на други не. Вие ползвате становищата, за да се готвите, но аз не мога да ви помогна. Освен това Ви моля да направите справка с нашия правилник, където е разписано всичко за искането на становище и хода на законопроекта…

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Най-напред искам да кажа, че не за първи път в деня на заседанията пристигат становища от различни организации и структури, към които сме изпращали. Не би трябвало това да бъде упрекът. Действително са минали повече от 15 дни откакто е внесен законопроектът и въобще няма пречка той да бъде гледан.

На второ място, от тук нататък ще искам за всеки законопроект, който влезе да има разчет, без значение дали има положителни бележки или трябва да се приеме. Ще искам финансов разчет на всеки един, защото не съм видяла досега разчет за нито един законопроект.

Още повече г-жа Петрова пита откъде ще вземем 8 млн. лв. Като внесете бюджета ние вече работим по предварителните неща, ние вече ще ви кажем, че с увеличаване бюджета на приходната част на НОИ и на ДОО вярвам, че вие ще го подкрепите. Сега какво ще направим? Това са наши предварителни разчети. Ние не можем да се съобразяваме в кой момент ще внесете проектобюджета и да се съобразяваме кога ще внесем законопроекта. Това сочат нашите разчети, казах ги ясно и категорично. Не съм ги манипулирала, ако трябва следващия път ще ви дадем точна справка откъде, колко, как, колко души. Досега сте вярвали на всякакви разчети.

Още нещо, когато правим бонуси, за да могат хората, които желаят да работят и да получават по-високи пенсии това е едната стъпка. Това предложение е обратното – когато хората нямат възможност съм съгласна. Нека това да бъде мярка за определен период от време. Това е другата възможност. Искам да Ви кажа, д-р Костов, че тук така, както е внесено, ако влезе в сила от 2013 г., че нито една жена, която няма 33 години трудов стаж и нито един мъж, който няма 36 години осигурителен принос няма да може да се пенсионира, т.е. 36 години един мъж ще внася в осигурителната система.
Искам да кажа и каква е препоръката, защото вие тук говорите, че нарушаваме някакви принципи. Не приемам това, че вие в продължение на две години направихте две промени, които не се очакваха и не толкова стратегически, но се направиха изведнъж. Хората до 2010 г. бяха подготвени какво ще се случи в пенсионната система и изведнъж отгоре още 8 месеца, което не е малко.

Препоръките на Европейската комисия е България да предприеме мерки за намаляване рисковете за финансовата стабилност и да се подобри адекватността на пенсиите чрез увеличаване пенсионирането при облекчени условия. Това не са облекчени условия, нали знаете? Това означава, че ти имаш принос и отиваш с намалена пенсия. Да се въведе по-строг контрол за инвалидните пенсии. Това са препоръките, които са направени към нас. Разбира се, внасяме законопроекта, обсъжда се, гласува се и решаваме.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, г-жо Масларова. Има много атаки за финансовата обосновка, но един такъв законопроект, какъвто е насърчаване на инвестициите няма оценка на въздействието. Така че много Ви моля, самият Министерски съвет не може да го направи, а Вие го искате от опозицията.
Г-жо Гонева, заповядайте.

АСИЯ ГОНЕВА:
Благодаря, г-н председател. Няма да сугестирам по никакъв начин какво решение да взимат народните представители. Държа обаче да кажа, че моята организация от доста години говори за онова, което се нарича гъвкаво пенсиониране. За да няма недоразумения държа да дам малко повече информация за това какво представлява т.нар. гъвкаво пенсиониране, на което ние държим и което ние се опитахме да разработим в български условия. То не е това, което се съдържа в този законопроект, но като пенсиониране то дава възможност на един човек, който е изпълнил условията по осигурителен принос, но не е достигнал възрастта. По договореност между него и работодателя му, т.е. със съгласието на моя работодател с финансовото участие на предприятието и на осигуровката „Безработица” да излезе от пазара на труда и да започне да получава нещо, което се нарича малко по-различно от класическия вид пенсия за осигурителен стаж и възраст. За жалост ние отрязахме клона, който би ни дал възможност да разработим и да прилагаме такова нещо, защото имаме безпрецедентно ниска осигуровка безработица. С 1 % в момента ние плащаме на стотина хиляди мижави обезщетения и вчера се оказа, че примерно бизнесът по никакъв начин не е склонен да увеличи по никакъв начин процента на тази вноска на половина поне съществуващия дефицит. Не искам да оставате с впечатление, че КНСБ е против такова предложение. Ние не сме против гъвкавите възможности, но ние намираме, че е по-редно да положим усилие като държава и като програми за хората над 50-годишна възраст, за да остават на пазара на труда, тъй като една линия, която Европа ни задължава е увеличаване трудовия живот. Почти сигурна съм, че ако Пламен Димитров намереше една с 40 години по-млада от мен, но с този акъл, сигурно нямаше да ми даде възможност да работя на мястото, на което сега се намирам, но за мен нещата стоят по този начин. Шегата си е шега, но много внимателно трябва да ги прегледаме нещата. Не би трябвало да имаме против и/или, но нека хората, които наистина имат повече стаж да могат да можем да бонифицираме, г-жо Масларова, а не и двете. Каквото и да си говорим, 10% намаление на пенсията не е малко, още повече, че ние имаме един среден размер на пенсиите и не случайно хората като мен, които имат възможност да останат на пазара на труда трябва за тези 4 %, които бяха споменати, за да мога да коригирам малко ситуацията.

Наистина трябва да се направят ефективни разчети. Спомена се от г-жа Масларова по отношение намалението на пенсията, но трябва да се прецизират от гледна точка на това да се види това за какъв контингент от хора би могло да бъде. Пак ми се иска да бъдете по-взискателни към правителството, особено по отношение на програмите за заетост за над 50-годишна възраст. От там тръгват нещата – от предприятията.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, г-жо Гонева. Напълно сте права. Когато стартира тази реформа именно тогава и от опозицията искахме да се разработят и прилагат по-стриктно политики за възрастните работници. Наистина трябва с предприятията и бизнесът да поеме ангажимент към възрастните работници да им подобри условията, което е най-малкото и едва тогава да вървим към увеличаване на стажа.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми народни представители,
Трябва да си призная, че от 1990 г. досега освен в тази комисия участвам и в пенсионната реформа и т.н. Мисля, че въпросът за социалното осигуряване да се решават въпроси на безработицата и на социалното подпомагане много отдавна са получили своя отговор.

Социалното осигуряване не е социално подпомагане. В никакъв случай то не бива да се обвързва, още повече, че може би сме закъснели малко със становището, защото бяхме много претоварени с бюджета и т.н. Не бива с пенсиите да решаваме въпросите на тези, които не могат да си намерят работа. Какво ще стане с тези, които се пенсионират, а след това решат пак да работят?

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Само един въпрос. Г-н Мирославов, какво става с реформата, която Вие трябваше да направите всички социални плащания да излязат от системата на НОИ? Може ли да попитам?

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
За съжаление не стана.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Лично аз няма да приема, че това е социално подпомагане за сметка на осигуряване. Ти да си се осигурявал в системата 35 години, да ти кажат, че ти си за социално подпомагане, аз питам Министерство на труда и социалната политика – какво стана с програмата „Обезщетение за дълготрайна безработица преди пенсиониране”? Защо я няма, г-н Мирославов? Може да задам още няколко такива въпроси, които са свързани именно с политиките, които бяха насочени във връзка с тези хора да не се използва бюджета на НОИ и които управляващите отмениха като антикризисни мерки. В случая поставяме въпрос, който е наболял сега.

Ако някой може да работи след пенсия, да е жив и здрав да работи. Но има хора, които не могат да работят и просто няма къде. Да си работил ти 35 или 37 години, да си плащаш в системата и накрая да те пратят за социално подпомагане. Къде са ви програмите за тези хора? Ще попитам нещо друго – 640 млн. лв. са похарчени по оперативна програма „Човешки ресурси”. Е, и?

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам…
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 254-01-95, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Който е „За”, моля да гласува.
„За” - 5
„Против” – 10
„Въздържали се” – 1
Законопроектът не е приет.
Благодаря Ви. Дневният ред е изчерпан. Закривам заседанието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ