П Р О Т О К О Л

---

На 25-ти октомври 2012 г., сряда, от 15.50 часа, в зала № 456 в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Първи", се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика, ръководено от председателя господин Драгомир Стойнев.

х х х

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми колеги и гости, имаме вече необходимият кворум и откривам редовното заседание на Комисията по труд и социална политика... Първо, бих искал, да се извиня на всички гости и на всички присъстващи, и на всички поканени, за закъснението, но, досега, в Парламента дебатирахме позицията относно АЕЦ Белене по свикването на национален референдум.
Уважаеми дами и господа народни представители, подлагам на гласуване следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 254 - 01 - 94, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 19.ІХ.2012 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 202 - 01 - 62, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ за 2013 година, № 202 - 01 - 61, внесен от Министерския съвет на 11.10.2012 г.

4. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за 2013 г., № 202 - 01 - 63, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г.

Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува:
"За" - 16 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Дневният ред е приет.

Между гостите на днешното заседание се намират:
- г-н Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика;
- г-н Ивайло Иванов - изпълнителен директор на Агенцията по социално подпомагане;
- г-н Емил Мирославов - директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика;
- г-жа Петя Малакова - от Министерството на труда и социалната политика;
- г-н Бисер Петков - управител на Националния осигурителен институт;
- г-жа Снежана Малакова - директор на правна дирекция в Националния осигурителен институт;
- г-жа Антоанета Ганчева - главен актюер в Националния осигурителен институт;
- г-н Христо Трухчев - Национален осигурителен институт;
- г-н Никола Абаджиев - председател на БАДДПО;
- г-н Стоян Крамарски - БАДДПО;
- Николай Ненков - вицепрезидент на КНСБ;
- г-жа Людмила Петкова - директор на дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите;
- г-жа Мина Янкова - началник отдел в дирекция "Данъчна политика" в Министерство на финансите;
- г-н Красимир Сивев - началник отдел в дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите;
- г-жа Жени Начева - началник отдел в дирекция "Финанси на общ." в Министерство на финансите;
- г-жа Евгения Орлова - гл. експерт в дирекция "Държавни разходи" в Министерството на финансите;
- г-жа Илияна Владова - държавен експерт в дирекция "Държавни разходи" в Министерството на финансите;
- г-н Росен Иванов - директор на дирекция "Данъчно осигурителна методология" в Национална агенция по приходите;
- г-н Иван Пейчинов - началник отдел "Управленска статистическа информация" в Национална агенция по приходите;
- г-н Благой Станчев - НСОРБ;
- г-н Недко Колев - от НСОРБ;
- г-жа Саня Конакчиева - Сдружение "Настоящи и бъдещи майки";
- г-жа Любомира Найденова - "Сдружение "Настоящи и бъдещи майки";
- г-жа Адриана Стоименова - Център за психологични изследвания;
- г-н Иван Любенов - Център за психологични изследвания;
- г-н Александър Дубина - Център за психологични изследвания;
- г-н Милен Добрев - Център за психологични изследвания;
- г-н Станимир Иванов - Център за психологични изследвания;
- г-н Цветан Минков - Съюз на пенсионерите 2004 г.;
- г-жа Красимира Йончева - Асоциация на демократичните синдикати;
- г-жа Даниела Драганова - Асоциация на демократичните синдикати;
- г-н Ангел Ирибозов - председател на Българска търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия;
- г-жа Росина Борисова - основател на Българска търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия;
- г-жа Лилия Страшникова - Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия;
- г-жа Галина Русева - от Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия;


ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
По точка първа, господин Волен Сидеров, заповядайте, имате думата да представите мотивите на внесения Законопроект...

ВОЛЕН СИДЕРОВ:
Уважаеми членове на Комисията по труда!
Господин председател!
Аз и мои колеги от Парламентарната група на партия "Атака" внасяме поправка в Кодекса на труда. Ще я прочета, член 244 се изменя така: "Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната, която не може да бъде по-малка от средната минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз. Видовете и минималните размери на допълнителни трудови възнаграждения и обезщетенията по трудовото правоотношения, доколкото не са определени с този Кодекс, които не може да са по-малки от средното за Евросъюза".

Нашите мотиви за тази поправка в Кодекса на труда, че тъй като минималната работна заплата в България по закон се определя от Министерския съвет, т.е. ние-народните представители сме лишени от инициатива по тази, така да се каже, в тази посока, ние предлагаме поправка в Кодекса на труда, а пък вече Министерският съвет ще е длъжен да изпълнява. Няма, явно, друг начин, няма друг начин заплатите на българите да се доближат, не да се изравнят, а да се доближат до средните европейски, тъй като в момента, статистиката показва, че България е на последно място по доходи в Европейския съюз, а има разлика между заплащанията на труда в държави от Европейския съюз и България, надвишаващи десет пъти! десет пъти разлика в заплащането!
Това е ненормално /набляга на ненормално/ положение, според нас, ние държим доходите в България да са близки до тези в страните-членки на Европейския съюз. Затова, като Парламентарна група, нямаме друг начин да предложим дебат по въпроса и корекция на минималната работна заплата в България, която в момента е със символични мащаби - 290 лева, това са 145 евро на месец. Заплащане, което не се получава и в..., мисля че и Африкански държави ни бият по този параграф. Крайно време е, правителството и мнозинството в парламента, което дойде на власт с обещание за повишаване на доходите, да направи нещо реално в тази посока. Затова предлагаме на Вашето внимание да приемете тази поправка и тя да се придвижи до Пленарната зала, за да бъде гласувана там, надявам се, положително.
Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Сидеров.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата.
Госпожо Колева, Вие ли желаете? Имате думата... Заповядайте.

КАТЯ КОЛЕВА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Гости!
Уважаеми господин Сидеров!
Ние, от Парламентарната група на ГЕРБ, няма да подкрепим това Ваше предложение, като в контекста на това, което Вие сте записали, че минималната работна заплата не може да бъде по-малка от средната минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз. Значи, така гледайки, и данните на Евростат, и разликите във всички материали, изключвайки становищата, предоставени на Комисията, от различните институции, никъде в страните от Европейския съюз няма единна минимална работна заплата. В различните страни са определени различни прагове на минималната работна заплата, но няма такава средна... Не знам, може би, искам да задам към Вас въпроса, кажете на Комисията и на всички присъстващи, каква е минималната работна заплата, средната минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз?

ВОЛЕН СИДЕРОВ:
Ами, веднага Ви отговарям. Средната работна заплата се изчислява, като се съберат минималните работни заплати на държавите от Европейския съюз и се раздели на числото 27, колкото са членките на Европейския съюз. Веднага се получава средната минимална работна заплата. И понеже това е динамичен параметър, ами заплатата, ние затова казваме, каквато е тя в момента. Тя може да се промени. Примерно, към сегашния момент във Франция, знам че е 1343 евро минималната работна заплата. Във Франция. Сметнете колко пъти е това от... за разлика от българската минимална заплата. И като се съберат така минималните заплати, раздели се на броя на държавите и се получава средната...
Сега, аз тук прочетох и мотивите на двата синдиката, на Министерството на труда, Социалното министерство и на Финансовото министерство. Трябва да Ви кажа, че съм силно озадачен, най-вече, ясно е, че Министерството на социалните грижи, ще каже "не.". Озадачен съм, не знам дали има представители на синдикатите тук, има..., аз съм силно озадачен, да не кажа шокиран от тяхното мнение, че това не е приемливо, при положение, че навсякъде по света синдикатите са тези, които би трябвало да се борят за по-достойна заплата! Тук, и двата синдиката, в техните мотиви, които са изложили, просто са като..., те звучат като някакъв придатък на изпълнителната власт, което означава, че са се разделили със своята същност на синдикалисти, може би, през годините...И аз съм бил член на един от тия синдикати в далечната 1989 година , но виждам, че това, което те казват в момента, е обратното на интереса на наемния работник, а те би трябвало да защитават тоя интерес. Така е, по принцип, навсякъде в света.

Колкото до мненията на Социалното министерство и Финансовото министерство, те са логични като изпълнителна власт, която казва "не, не може", защото трябва да се дават повече пари. Там, обаче, аз мога към тях да задам въпрос, господин Младенов, Вие сте представител тук на правителството: в предизборната програма на ГЕРБ имаше ясни обещания за повишаване на доходите, дори, с така, конкретни цифри!

В мотивите, с които отхвърляте нашето предложение, Вие поддържате една, ще я нарека „аборигенска” цена на труда в България, която е под всякакви европейски критерии. Не разбирам как партия за европейско развитие може да поддържа такива ниски цени на труда в България! Напротив, трябва да се прави всичко възможно, доходите да се повишават, защото повишените доходи придвижват повече, по-голяма покупателна способност, от там - производство и т.н. Това са, за икономистите сред Вас, това са азбучни истини. Да се свива коланът и да се намаляват или замразяват доходите е... нещо, което води не до развитие, а до колапс на една национална икономика.

Възражението пък, че няма да има пари за такива заплати, както и за пенсии, ние предлагаме, но тук не е..., в случая на влиза в това, в нашето внесено предложение, това възражение, също не е състоятелно, тъй като има възможности. Освен това, повишаването на дохода, на цената на труда е свързано с повишаване на брутния продукт. И това вече, това е проблем на една цялостна програма, която правителството би трябвало да има пред себе си. т.е. как в България да има по-висок продукт. За да може да има по-високи заплати. Но в случая ние тръгваме от минималната заплата, което смятаме че е наш дълг, като народни представители, да направим възможното, тя да се придвижи към що-годе европейски нива. Така че средното аритметично се изчислява лесно. Тук, в един от мотивите имаше възражение, че девет държави от Европейския съюз нямали, така, официализирана минимална работна заплата. Това не е проблем. Те, там, там въпросът е, че примерно, държава като Германия, минималната работна заплата не се определя от правителствата, а от договорка между синдикатите и работодателите. Но я има. Има я. В различните браншове е различна. Но, пак може да се осредни. Така че, при желание, всички цифри могат да бъдат доведени до някакъв резултат...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Сидеров.
Други народни представители?
Не виждам...
Уважаеми народни представители, постъпили са становища от Конфедерацията на независимите синдикати, от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на финансите, от Асоциацията на индустриалния капитал в България, от Конфедерацията на труда "Подкрепа", от Българската търговско промишлена палата... Някой от тук присъстващите желае ли да вземе отношение по представения от народните представители Законопроект?
Господин Младенов, заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря.
Господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Сидеров!
Минималната работна заплата се определя всяка година на базата на преговори между синдикатите и работодателите. И на тази база се обсъждат в Националния съвет за тристранно сътрудничество, внасят се в Министерския съвет и се приемат, както направехме и ние през последните три години и три месеца. Минималната работна заплата за 2009 г. беше 240 лева, да, действително, от много ниски нива тръгнаха заплатите тогава. И докато се стигне до последното решение през минали месец да се повиши от 290 лв. каквато е в момента, от първи януари 2013 г. да стане 310 лева. Въпреки несъгласието на част от бизнеса в България.

На нас също ни се иска да растат по-бързо заплатите. Въпросът е икономиката може ли да ги плаща тези пари, които вие споменахте за тях. Иначе няма нищо лошо в това. Защото, ако не може да ги плаща, това ще се отрази изключително на пазара на труда.

Уважаеми господин Сидеров! Искам да Ви уверя в едно нещо - действително през последните години, може би, се забелязва, една трансформация и промяна в икономиката в България. Аз се надявам, че през следващите години, все повече ще станат тези предприятия, които ще могат да си позволят да плащат по-високи заплати, но на този етап, за съжаление, това е общата картина. И искам да повторя, че ние, когато определяме минималната работна заплата, това е, пак казвам, на базата на преговори между синдикатите и работодателите, когато даваме възможност всяка година да се договарят синдикатите и работодателите по отношение на минималните осигурителни прагове, както беше направено и през тази година, и непрекъснато растат всяка година по отделните икономически дейности, на базата на тази минимална работна заплата, знаете, се сключват браншови колективни трудови договори по отделните браншови отрасли между синдикатите и работодателите и те с пъти по-големи заплати, определят, особено в експортно ориентираните отрасли, като металургия, химия, машиностроене, фармация, минно-добивна промишленост, енергетика. Особено за експортно ориентираните предприятия искам да Ви уверя, че дори по време на кризата през последните три години, на базата на колективното трудово договаряне бяха увеличени тези заплати. Защото самата производителност на труда в тези браншове, и в тези предприятия, позволява това да се получи. Затова аз се надявам, господин Сидеров, че през следващите години в България, сменяйки се профила на икономиката, ще има все повече предприятия, в които ще може да се повишава, и с по-бързи темпове, нивото на минималната работна заплата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Други народни представители? Не виждам.
... Аз ще взема отношение по представения законопроект. Господин Сидеров, аз подкрепям Вашето становище, че трудът в България е ниско платен. Даже бих казал, че е срамно, за държава-членка в Европейския съюз, отново да въвеждаме, как да се изразя по-точно ... робовладелческия строй, защото хората работят без да получават работни заплати. Проблем на нашата държава е, че ние, за съжаление, все още, нямаме регламент и начин, по който да се увеличава минималната работна заплата. Много правителства, преди изборите, сегашното също, чисто предизборно решава да увеличава работната заплата, без да има никакъв точно изчислен и направен регламент. Примерно, че трябва да бъде над линията на бедността официалната, която пък, за съжаление, в България, отново се правят опити, нали официалната, да бъде чисто занижена. Но също така, може би трябва да бъде някакъв процент от средната работна заплата?

Опасявам се, че във Вашия законопроект, ако стигнем и приемем това Ваше предложение, доходите в България, наистина, са ниски, и едва ли не, можем да наложим една минимална работна заплата, която е над средната за страната. Да, разбира се, че икономически растеж има, когато има високо потребление. За да имаш високо потребление, трябва да имаш съответните доходи, и трябва, съответно, да имаш и производство. В България проблемът е, че увеличаването на доходите, това, все пак, ще го обсъждаме, може би ще имаме сблъсък тук, когато обсъждаме бюджета, води до увеличаване на вноската, за съжаление.

Ние, все още, доста изоставаме чисто като производство, като създаване на нови работни места, което за мен лично, трябва да бъде основен приоритет на всяко едно управление, създаването на нови работни места. И тогава вече, ще имаме, наистина, възможност за увеличаване доста по-съществено на минималната работна заплата.

Но аз съм съгласен с Вас. Трябва да се предприемат мерки, защото през тези 20 години, мога да кажа, че хората на труда бяха експлоатирани в България. Но крайно решение, конкретно да бъде свързано с всички други държави-членки, аз си направих труда, извадих си, и видях, даже във Франция 1398 евро, даже хърватите когато влязат догодина /в ЕС/, там минималната работна заплата е 540 евро! А ние сме наистина на едни доста смешни нива. Даже в Мароко ще стане 300 евро в края на годината! Това е, това са, наистина, доста стряскащи констатации и факти, върху които смятам, че всички политически партии, без да се делим, трябва наистина, да седнем на една маса и да обсъдим точно какви законодателни инициативи трябва да имаме за стимулиране на производството /набляга/ в България. И наистина да има нужните закони, които да не позволяват на работодатели да експлоатират хората на труда и да плащат на хората навреме заплатите!

Аз, лично, няма да гласувам този законопроект, нито ще го подкрепя, нито ще се въздържа, нито ще гласувам "против", защото споделям Вашето притеснение, Вашите намерения. Но смятам, че по-скоро, трябва да има регламент в какъв диапазон трябва да се движи минималната работна заплата спрямо средната, спрямо максималната.
Благодаря Ви.
А, доктор Адемов, искахте думата, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви.
Господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми колеги!
Уважаеми гости!
Нямах намерение да се изказвам по този законопроект, но опитът за дискусия ме накара да взема отношение по този проблем. Защото, поставянето на този проблем за мен е важен от гледна точка на това, да има дискусия по начинът, по който се определя минималната работна заплата в България, тъй като такава дискусия няма, въпреки обещанията на правителството да има. Когато се дискутираха антикризисните мерки, имаше ангажимент на Министерството на труда и социалната политика, да има изработена Методика за определянето на минималната работна заплата.

Аз категорично не приемам аргумента, че хората, които са на минимална работна заплата, които получават минимално възнаграждение, са тези, които по някакъв начин влияят на конкурентоспособността на предприятията, на тези, които влияят върху производителността на труда в тези предприятия, защото това са хора на минимални доходи, с минимална квалификация. Затова се нарича минимална заплата. Докато правителството няма, което да е правителство, няма ясна визия за това, по какъв начин, с какъв инструментариум, по какви критерии ще се определя минималната работна заплата, винаги това решение ще бъде политическо и то винаги ще бъде различно от очакванията на българските граждани. Защото няма обективни критерии, на базата на които да се определя размерът на тази минимална работна заплата. Минималната работна заплата в България, независимо от това, че се договаря, е необходимо да бъде аргументирана, да бъде подкрепена с факти, които да определят мястото на тези критерии, на тези показатели. В противен случай ние ще продължим да търсим истината някъде между това, което предлага правителството и това, което очакват българските граждани.

В този смисъл, аз приемам предложението на господин Сидеров и на Партия "Атака" като начин да има дискусия по тази тема, дискусия, която да доведе до решение, което решение да бъде подкрепено със сериозна аргументация, със сериозни мотиви, а не да твърдим, че минималната работна заплата по никакъв начин не допринася за подобряване на производителността на труда. Няма как, няма как човек, който е на минимална работна заплата, с минимална квалификация, да влияе на производителността на труда. Не случайно, в условията на криза, хората, които са с минимална работна заплата, които са ниско квалифицирани, те са аутсайдери, те са първите, които работодателите ги освобождават от работа. За да можем след това да се похвалим, че средната работна заплата е повишена.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други народни представители? Не виждам.
Господин Сидеров, заповядайте.

ВОЛЕН СИДЕРОВ:
Един-два аргумента още да кажа, които възникнаха от Вашите изказвания...
Господин председател, Вие казахте, един парадокс - няма как, ако сега се вдигне минималната работна заплата, тя ще стане по-висока от средната работна заплата, да, от сегашната средна. Но тук, ние визираме минималната работна заплата, защото тя е единственият параметър, който подлежи на законово определяне и регламентираме. Няма как да регламентираме средната или най-високата... Така че, това е подът, господин Адемов. Вие също, нали, разсъждавате за това, че да, най-неквалифицираните хора получават най-ниската заплата. Но има и нещо друго. Вие знаете много добре, сега, че основната причина за сивата икономика, господин министърът прекрасно го знае, че в много фирми се назначават хора на минимална заплата, проформа, а им се плащат много други пари. За да не се плащат осигуровки, каквито биха се плащали... Т.е., нашето предложение е крачка към бялата икономика, по-добре е, по-изгодно е и за човекът, който работи, той да бъде осигуряван на реална заплата... Сигурно, на много места сега, примерно, му плащат реално едно 800 лева, а го водят на 290 лева. Държавата е ощетена веднъж, защото не влизат. Второ, човекът е ощетен, защото му се ощетяват пенсионните натрупвания.

Значи, едно вдигане на минималната заплата ще допринесе и до много по-голямо избелване на икономиката и в крайна сметка ще върне и хората, които бягат сега. Защото Вие казахте, господин председател, работни места да се откриват, ама работни места само заради самите работни места с ниски заплати не са привлекателни. Българинът отива, работи при доста лоши условия в Испания, или в Гърция, просто, защото там ще вземе хиляда евро. Тук не може да ги вземе. Ако той знае, че тук ще ги вземе, тук ще работи, тук ще плаща осигуровки, ще живее нормално и ще е при семейството си. Т.е. с европеизиране на заплатите си, ние ще върнем и тези стотици хиляди, може би милион българи, които сега са извън страната и са принудително емигранти. Нека да мислим за това.

Аз разбирам, че има, като че ли една неподготвеност психологичска, но нека да мислим за това, как да раздвижим нещата. Предложете и Вие, предложете индексацията, каквато да е, но нуждаем се, наистина, от сериозно и чувствително повишаване на доходите - не със символични двайсет лева или трийсет лева, а чувствително. Иначе, ще продължим да се лишаваме от младите си хора, и България ще бъде неприемливо място за тях. Това е като обобщение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря.
Господин председател!
Аз ще се опитам да отговоря на доктор Адемов и на господин Сидеров. Преди това, обаче, искам да Ви поздравя, господин Сидеров - може би за първи път в Парламента се поставя на дискусия този много важен въпрос. За минималната работна заплата. Което е изключително важно. Аз, знаете, че винаги съм настоявал да има по-голям ръст на минималната работна заплата, но искам да се върна във времето назад. Да, във времето, когато нямаше криза, когато имаше икономически растеж, в предния мандат, правителството беше увеличило минималната работна заплата с около 80 лева за целия мандат. При над 30 % инфлация за периода 2005-2009 година. Ние, пак казвам, тръгнахме от много ниска база. И въпреки кризата, знаете, че един от основните елементи на социалната политика, винаги сме защитавали тази теза - нашето Министерство, и аз много се радвам, че въпреки кризата, за последните три години и половина ние успяхме да увеличим заплатата, минималната, със 70 лв., т.е. почти толкова, колкото и предното правителство по време на икономически растеж.

Повярвайте ми, не е никак лесно, и преговорите със синдикатите, и с работодателите най-вече, правим всичко възможно, за да може да има и по-бързи темпове на растеж на минималната работна заплата.

Аз съм сигурен и в друго, че усвояването на Еврофондовете, включително и по оперативната програма "Човешки ресурси и конкурентоспособност" дава възможност на фирмите да стават все по-конкурентоспособни и да имат една по-голяма производителност на труда, особено когато инвестират в обучението и в квалификацията на своите кадри. Аз пак ви казвам, че съм убеден, че през следващите години, ако продължават тези темпове, на усвояване на средства от Еврофондовете, има повече сериозни инвестиции в българската икономика, аз съм убеден, че ние ще имаме и по-бързи темпове на растеж на минималните доходи, а и на всички доходи на българските граждани.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Масларова, преди да Ви дам думата. Много ви моля, обръщам се към гостите на днешното заседание, да изключите звука на телефоните си или изцяло изключете телефоните си! Благодаря.
Госпожо Масларова, заповядайте.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Господин Бисеров!
Колеги!
Уважаеми гости!
Вие чухте част от позицията, която нашата Парламентарна група ще изрази. Аз, лично, ще се въздържа и ще се въздържа не защото не искам да подкрепя една такава логика, която е изложена в законопроекта на колегите вносители на този законопроект, а поради невъзможността това да стане като факт в момента.

Но, първо, искам да кажа, че искрено съжалявам, че в днешният ден гледаме този законопроект. Определено считам, че той трябваше да се гледа по-рано, самостоятелно, за да имаме възможност да обсъдим част от аргументите на всички, които са дали становище по въпроса. Защото има много рационални неща, първо, в законопроекта, защото не можем да нямаме един определен минимум, под който никой да не си позволява лукса да пада. В същото време не може да не се съобразяваме и с това, което каза и господин Младенов, че има договаряне в различните браншове, там има по-високи равнища на минималната работна заплата. И в същото време, можеше да коментираме, в крайна сметка, да, всички са започнали от ниски нива, никой не е започнал от високи нива, просто, така вървим вече 22 години.

Господин Сидеров даде една справка. Ние тук имаме цяла справка и съзнателно, по повод неговия, този законопроект, който внасяте, какви са минималните и средните работни заплати в страните-членки на Европейския съюз... И аз съм изкушена само няколко да спомена: Румъния - 162 евро, Унгария - 296 евро, Чехия - 310 евро, стигам до Испания, която е в дълбока криза - 748 евро. Няма да говорим за Франция, няма да говорим за Ирландия, или Люксембург... В Люксембург е 1801 евро минимална работна заплата, но ще ви кажа за Гърция - 877 евро.

Казвам ги тези неща, защото, действително, тези показатели говорят и за ситуацията на стандарта на живот на нашите граждани. Само преди, ако се не лъжа петнайсетина дни, имаше една много интересна конференция, организирана "кръгла маса", дискусия от Конфедерация за независимите синдикати, в които господин Пламен Димитров изнесе едни интересни данни. Защото ние винаги говорим за производителност на труда и доходи. И се оказва, че производителността на труда в България е някъде около 50 % от производителността на труда в страните-членки на Европейския съюз, средно-европейската производителност на труда. А нашето заплащане е 25 % от заплащането в страните-членки на Европейския съюз. Така че, тази тема за някакъв лимит минимален, който да осигурява елементарен минимален стандарт на живот, отговарящ на възпроизводството на работната сила, възможностите да се живее, ние трябва да го проведем.

Изказвам се и по повод това, да, господин Младенов, повишихте заплатите, минималните със 70 лева. Т.е, от първи януари ще ги повишите, до момента са 50 лева. Но нека да бъдем коректни, когато се сравняваме с преди и със сега, когато предишното правителство повишаваше минималната работна заплата, с нея се повишаваха и всички други социални плащания, които бяха вързани с минималната работна заплата. Майките сега трябваше да получават обезщетение за отпуск по майчинство от една до две години на детето 290 лева, ако бяхме, както ние правехме постъпателно, всичко се повишаване. Децата с увреждания трябваше да получават 70 % от минималната работна заплата. Съответно, Вие знаете, че майките-студентки получаваха десет минимални работни заплати. Т.е., всичко онова, което беше, покачване на минималната работна заплата, не се отразяваше върху около 150 хиляди души, а се отразяваше върху може би два пъти или много повече хора. Защото в момента, аз не зная колко, но мисля, че в държавния сектор не повече от 15 000-20 000 човека са на минимална работна заплата. И, всъщност, ние с тази минимална работна заплата не натоварваме държавния сектор, а натоварваме бизнесът, който, всъщност, е голямата част на хората, които работят. Друг е въпросът вече за така или иначе необходимост от изваждане на светло на всички проблеми, които имаме в заплащане коректно на данъци, на качество и количество на вложен труд, както сме го учили в дебелите учебници преди години.

Така че, аз считам, че този разговор трябва да го продължим. Той е болезнен, той в период на криза е тежък, в никакъв случай не искам да хвърлям упреци върху днес управляващите, защото знам, че не е възможно това да се направи. Но определяне на Методика, на начин, по който действително да не се пада под едно равнище, това е абсолютно задължително. И ми се струва, че това предстои, специално Социалната комисия би била отворена, не само Социалната комисия, всички комисии които са социално ангажирани и не само те, с този въпрос.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Други желаещи от народните представители?
Заповядайте, госпожо Колева.

КАТЯ КОЛЕВА:
В допълнение само искам да добавя, това че, в този момент, ако ние приемем тези ваши поправки, в Кодекса на труда, поставяме и бизнеса в много неизгодно положение, тъй като, ако ние повишим минималната работна заплата, в случая бизнесът в момента няма как, в тоя момент на криза няма как да дава тези минимални работни заплати. Това са хората от малкия и средния бизнес, в по-голямата си част. Да, не отричам, големите компании, които могат да си позволят, дори и без тази минимална заплата, те си дават определените минимални заплати. Но, ако ние вкараме тази минимална заплата, направим тези промени, повярвайте ми, бизнесът няма да може да издържи - особено малкият и средният бизнес! И в случая, ще стане така, че ние ще противопоставим едни високо квалифицирани специалисти, които в момента получават едно сравнително добро възнаграждение, приемайки този висок праг, просто, нискоквалифицираният труд, ние ще го изравним и така ще се получи едно противопоставяне. В крайна сметка, това, което е записано в Кодекса и регламентирано в член 224-ти е, че Министерският съвет е този, който определя размерът на минималната работна заплата. Това е съобразено и с макроикономическата стабилност. Говорим за Гърция, с тия високи минимални заплати, но в крайна сметка всички виждаме какво се случва и никой не иска в България да се случат и тези неща, които се случват в момента в Гърция.

Да, така е, но това е едно от основните неща, при които няма как, нали, в момента да бъдат подкрепени тези предложения. А също така, ако това бъде подкрепено, в консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване, който ще гледаме след малко, имаме едни минимални прагове за съответните професии. Въвеждайки тази минимална заплата, в този случай ние трябва да променим респективно и това, тъй като ще се окаже, че те са много по-ниски от това, което искаме... /шум в залата/ и ... просто, спазвайки и тази макроикономическа рамка, няма в този момент на криза, как да бъде подкрепено това ваше предложение и да бъде приета такава минимална заплата. А в случая, ако тя се променя в страните от Европейския съюз, да речем на три месеца, ние какво правим, на всеки три месеца трябва да променяме? Доста ще бъде трудно при един такъв приет бюджет...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Колева.
Заповядайте, господин Адемов.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Аз категорично не мога да се съглася с това което казва госпожа Колева, защото аргументите, които ги чувам сега, бяха валидни и в периода, в който България беше с излишък. Абсолютно същите аргументи, когато имаше излишъци в България, че бизнесът не може да плаща, че бизнесът не може да бъде натоварван, че ще освободи работни места и т.н., бяха валидни и когато имаше излишък. Сега, с изненада научавам, че когато България е в икономическа криза, когато работодателите имат проблеми, които са ясни на всички, важат абсолютно същите аргументи! Така че, трябва да търсим истината и тя е някъде по средата сигурно и тази истина, според мен, е в това, не работодателите и синдикатите, аз съм последният човек, който ще се обяви против социалния диалог, но това решение не трябва да бъде нито политическо, нито плод на съгласие между работодатели и синдикати. Това решение трябва да бъде подвластно на някаква методика, на някакви правила, които да са извън волята нито на управляващите, нито на опозицията. Те, просто, трябва да бъдат правила, които трябва да бъдат спазвани.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, господин Адемов.
Господин Сидеров, заповядайте, имате думата.

ВОЛЕН СИДЕРОВ:
Много благодаря на госпожа Колева, че поставя въпросът за бизнеса, той е много важен въпрос. Значи, нека да си помислим какъв бизнес има в България. Откакто беше проведена т.нар. "приватизация" в България, бизнесът, големият бизнес, е предимно чужд. Чуждите компании, които идват тук, се възползват от ниската цена на труда и правят много големи печалби. Те много добре знаят колко плащат на работниците в същия бранш, в същата професия в собствената си държава, обаче им е много изгодно да дойдат тук и да му плащат 200 евро, вместо 2000, това е прекрасно за него. Той потрива ръце и казва: "Браво, тук вижте какви хубави условия са ни създали аз да изпомпам по-голяма печалба!" Т.е. ние сами изпомпваме печалба от България по този начин.
По-големите сектори, където има някакви печалби, в момента в България това са чужди компании, да не ги изброяваме. И индустрия, банки, и оператори, и супермаркети, търговия, търговски вериги, всичко това са чужди компании.

Колкото до малкия български и среден бизнес, българския подчертавам, парадокс, обаче, от повишаването на заплатите той ще има полза, защото сегашният български малък и дребен бизнес, от страна на този, който произвежда, той няма пазар, той умира, защото потреблението е свито. А то е свито, поради ниските доходи. Да, парадоксално звучи, но то е така. При повишени доходи хората ще харчат повече пари и ще стимулират точно този малък и дребен бизнес, за услуги, в търговия, хората, просто, ще имат повече пари. И това ще се отрази и ще ги раздвижи и тях. Това е скачената верига.
Нека, понеже говорим за регламенти, параметрите с какво да се сравняват. Дайте да вземем екзистенц минимума. Колко е той в момента? Логично ли е в момента екзистенц минимумът да бъде, ама той е, ама тая линия на бедност е изкуствена... 240 лева, това е изкуствена линия на бедност, защото в същото време синдикати и организации, дори мисля че и Националният институт по статистика, дават че над 1200 - 1300 лева са нужни, за да съществува нормално едно семейство. Нали така е? Там някъде. Ами тогава?! Значи 1300 лева са нужни, обаче ние казваме 240 лева, значи някъде едно от двете не е вярно! Тук, в организациите МОТ, Министерството е дало по какви Конвенции, които наблюдават заплатата... Значи, по тези Конвенции, от 1928 и 1970 г., се съблюдава стойността на живота и промените, които настъпват в нея... Ами в момента, стойността на живота в България за някои продукти от първа необходимост е много висока. Те са по-скъпи отколкото в Германия. Тези данни съм ги изнасял. Брашно, захар, други основни храни... Линията на бедност, екзистенц минимумът трябва да се сложи реално. А той е над 1200 лева. т.е. да говорим с реални цифри. Ако ги занижаваме изкуствено, това ще води само до изтичане на хора от България, по принуда, да стават емигранти.

Това е мнението ни и аз благодаря за разбирането, така или иначе, по принцип, но ще се радвам, ако след това разбиране направите и другата крачка, да се стигне до някакво решение, да се гласува, нека да се дебатира в залата. Нека в тая Комисия да мине тази поправка, за да може да се дебатира в Залата, за да може най-после, министър Младенов каза много правилно, за първи път Народното събрание ще се занимава с тази тема. Нека да се занимава по-често, защото мисля, че това е една от основните теми за българския гражданин.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Сидеров.
Сега ще дам думата на вицепрезидента на КНСБ господин Ненков, многократно споменахме изследванията, които правите, заповядайте.

НИКОЛАЙ НЕНКОВ:
Благодаря.
Аз не мислех да се изказвам, но тъй като няколко пъти се споменават синдикатите, само с три изречения:
Да има ли минимална работна заплата за страната? Знаете, че това е първият дискусионен въпрос. Още от там се почва. Част от работодателите не са съгласни да има минимална работна заплата за страната. За нас този въпрос въобще не стои, трябва да има - една долна граница, защитна граница, която да защитава цялото население. А оттам нататък по икономически дейности, по браншове, в отделните фирми - те да си договарят, каквато и да е, но тя да е по-висока от минималната за страната. Така че, този въпрос за нас не стои.

Втори въпрос. Как да се определя минималната работна заплата? Доктор Адемов и други, мисля, споменаха, последните години има известно сближаване по този въпрос. Знаете, че съгласуваме със социалните партньори официалната линия на бедност, с която се съобразява минималната работна заплата, макар че в определени години падаше и под линията на бедност. Но сега вече е на линията. Така че, ако трябва да говорим за нашето становище, чистата минимална работна заплата, т.е. удържаните, примерно, от сегашните 290 лева или 310 лв., които ще станат, данъкът Общ доход и личната осигурителна вноска, чистата сума да не пада под линията на бедност. А ако стане 310 лева минималната работна заплата, както е заложено в проекто-бюджета, то, фактически, чистата минимална работна заплата ще се равнява, горе-долу, може да греша с някакви стотинки, но горе-долу ще се равнява с линията на бедност, която е около 240 лева.

Завършвам с предложението на КНСБ. Значи, ние казваме: Чистата минимална работна заплата, първи критерий, да не пада под официалният праг на бедност. И втори критерий: постепенно да се доближава до 50 % от средната работна заплата в страната. Веднага това да стане е невъзможно. Затова ние предлагаме 330 лева, които по тази логика, чиста минимална работна заплата, някъде се равняват на 258 лева, т.е. малко повече от линията на бедност. И затова нашето предложение е не 310, а 330 лева.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Ненков.
Доктор Костов, заповядайте.

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър!
Колеги!
Аз адмирирам предложението, което прави господин Сидеров, заради това, че той бие камбаната за ситуацията, в която се намират хората на наемния труд у нас. Но същевременно смятам, че и той самият е убеден, че в този вид, предложеният проекто-закон няма как да бъде приет.

В много страни минимална заплата не се определя административно. Това не им пречи да получават повече от прилични доходи хората там. У нас на минималната работна заплата се гледа като на социална защита. И крайно време е, това виждане да се промени и аз мисля, че много смисъл има в предложеното от доктор Адемов да се работи за регламентиране и изготвяне на методика, икономическа обосновка. Защото, в различните сектори, по които да се определя минимална работна заплата, защото в различните сектори на икономиката условията са съвсем различни и заплатите, съответно.
Това е, благодаря ви, надявам се, че и тази тема в близко бъдеще ще бъде разгледана обстойно.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Костов.
Други народни представители? Не виждам.
Колеги, закривам дискусията и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 254 - 01 - 94, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 19.ІХ.2012 г., който е съгласен, моля да гласува:
"За" - няма.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 15 гласа.
Законопроектът не е приет.
Благодаря Ви за участието, за законопроекта господин Сидеров...


ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
И така преминаваме към точка втора: представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Данъка върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
Може би представител от Министерството на финансите има за разяснения... Да се представите за протокола, имате думата, заповядайте.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА:
Благодаря господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
За протокола: Людмила Петкова, директор на дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите.
Ще представя много накратко Законът за изменение и допълнение на Закона за Данък върху добавената стойност. С този закон, освен промени в Закона за Данък върху добавената стойност са изготвени и предложения за промени в другите данъчни закони: Закона за корпоративно подоходно облагане, Закона за данъци върху доходите на физическите лица, Законът за акцизите и данъчните складове, както и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социалното осигуряване, Кодекса за здравното осигуряване.
Всъщност, изготвените предложения могат да бъдат обособени в четири основни групи. Първата група предложения, това са промени, свързани с хармонизиране националното законодателство с европейските директиви, с решенията на Съда на Европейския съюз;

Втората група промени са свързани с проекта за въвеждането на единна сметка на НАП, намаляване на банковите сметки и кодовете за вид плащане, индивидуализиращи вида на данъка и осигурителните вноски;

Третата група промени са свързани с намаляване на административната тежест за бизнеса и на разходите за администриране на данъци;

и Четвъртата група промени са свързани с прецизиране на разпоредбите, които създават практически проблеми при прилагането на законодателството.

Много накратко ще съобщя по другите закони - по ДДС и по Корпоративния какви са промените и ще акцентирам основно на промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване и Законът за здравното осигуряване, с който се правят промени във връзка с въвеждането на този проект за единната сметка. В ДДС промените са свързани с транспониране на две европейски директиви: едната директива е за определяне на правилата за фактуриране при доставките, а другата е за определяне мястото на доставка, когато се извършва услуга.

В Закона за корпоративното подоходно облагане основно промените са свързани с намаляване на административната тежест за бизнеса, предвижда се нов ред за авансовите вноски, за определяне на авансовите вноски за корпоративен данък, като лицата, които имат нетни приходи от продажби до 300 000 лева за предходната година, няма да правят авансови вноски. Досега този праг е 200 000 и всъщност по този начин, ако се приеме разпоредбата, осем хиляди данъчно задължени лица, ще бъдат освободени от задължението да правят авансови вноски.

Другата група промени в Закона за корпоративното подоходно облагане е част от данъците, като данък върху разходите, в който се включва: данък върху социалните разходи, данък върху превозните средства, от месечен данък става годишен. Досега той се внасяше до 15-то число на месеца, данъкът ще се декларира и ще се внася до 31-ви март на следващата година. Годишен данък става данъкът върху приходите на бюджетните предприятия и данъкът върху дейността от опериране на кораби. Основно промените в Данъчно осигурителния и в процесуалния кодекс, Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравно осигуряване, както казах, са свързани с проекта за единната сметка. Този проект ще обхваща само събираните от Националната агенция за приходите вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски, преди образуване на изпълнително производство. След образуване на изпълнително производство, по отношение на събираните публични вземания, включително и от други взискатели, Агенцията ще събира публичните вземания по отделна набираема сметка. И във връзка с реализирането на този проект се предлага да бъде променен член 169 от ДОПК, който регламентира, всъщност, редът за погасяване на публичните вземания. Когато длъжникът не е в състояние да погаси всички задължения едновременно. Въвежда се поредно погасяване по реда на настъпване на падежа на задължението, независимо от начина на установяването им, дали е по декларация или по данъчно ревизионен акт. Т.е. ако има задължения за Данък върху добавената стойност на 15-то число и примерно, задължение за Корпоративен данък - 20-то число, погасява се първото, което е възникнало - това, което е на 15-ти и след това, съответно, за корпоративният данък, като от този ред има две изключения са предложени.
Първото изключение - да се запази досегашният ред за погасяването на осигурителните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване, като същите ще се събират в отделна сметка, с оглед на техния капиталов характер и за запазване правата на осигурените лица. И второто изключение, по отношение на Здравно-осигурителните вноски, като се предоставя възможност на лицата да заявят кое от задълженията ще погасят с оглед запазване правата им при ползване на здравни услуги. Т.е., ако лицето има задължение и за здравно-осигурителни вноски, и за Данък добавена стойност, то има право да заяви пред нас, че ще погаси първо здравно-осигурителните вноски, след това задължението по Данък върху добавената стойност.

Поради възприетият в ДОПК принцип на предварително изпълнение на актовете, за да се избегнат проблеми с практическото прилагане по отношение на подлежащите на изпълнение но оспорени актове, е предложено принципът на най-старото задължение да не се прилага по не влезли в сила актове. Предварителното изпълнение на същите ще се осъществява чрез заплащането им в хода на принудителното изпълнение, по особената набирателна сметка. Но, ако лицето реши да заплати тези задължения, примерно по ревизионен акт, който се обжалва, ако лицето реши да погаси тези задължения, той може да заяви това пред Национална агенция за приходите.

Следващото предложение за промяна е намаляване на лихвената тежест, по отношение събирането на задължителни осигурителни вноски. Промяната е насочена към уеднаквяване на административните режими, в областта на данъчното облагане и задължителното осигуряване. Към настоящия момент, двата вида публични вземания данъци и осигуровки са различни, като дължимата лихва за данъци е десет, основен лихвен процент плюс десет пункта, за осигуровките - основен лихвен плюс двайсет.

Всъщност предлага се и данъците, и задължителните осигурителни вноски, да се начислява лихва основен лихвен процент плюс десет.
Това са накратко предложенията за промени в закона.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Тук има ли представители на Националната агенция по приходите?
Заповядайте, желаете ли да вземете отношение по Законопроекта?
Колеги народни представители, имате думата. Госпожо Богданова, Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:
Благодаря Ви, господин председателю!
Няма да подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ДДС, тъй като няма как да остана до края на заседанието, поради ангажимент, за който съм Ви уведомила. Но искам да кажа, че ще гласувам "против" и срещу също Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване и срещу Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013-та година и моля, когато броите гласовете по точки три и четири да го имате предвид. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Доктор Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър!
Уважаеми колеги!
Във връзка с този законопроект, ние сутринта имахме възможност да го обсъдим в Комисията по здравеопазване и аз там зададох въпрос, който сега ще си позволя да го задам и тук отново. Защото според мен той е изключително важен, става въпрос за самоосигуряващите се лица.

Очевидно е, че въпросът за здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица е решен по начина, по който госпожа Петкова, ако не се лъжа, представи проекта пред вас. Обаче когато говорим за краткосрочните обезщетения, и когато говорим за доброволното пенсионно осигуряване, нещата съвсем не са решени.

Какво имам предвид? Когато става въпрос за осигуряване на самоосигуряващите се лица, те внасят осигурителни вноски по начина, по който са ги внасяли и досега, внасят осигурителни вноски и по линия на Държавното обществено осигуряване, за осигурителните рискове, които те са избрали. В рамките на тези осигурителни рискове съществува осигурителният риск, краткосрочният осигурителен риск "Общо заболяване и майчинство". Там е и временната нетрудоспособност. Как ще бъде решен този въпрос, ако падежът на другите вземания, по линия на ДОПК, е настъпил преди внасянето на осигурителните вноски? Т.е. внасяш като самоосигуряващо се лице, осигурителни вноски, внасяш някаква сума и изведнъж, въпреки твоята воля, въпреки начинът, по който определяме осигурителните вноски като лични, от които произтичат права, някой вместо тебе, в случая администрацията!, решава кои вземания в случая на държавата са по-приоритетни! Това за мен е абсурд и този въпрос по някакъв начин трябва да бъде решен между двете четения. Защото, в противен случай, ще се окаже, че тези, които са плащали осигурителни вноски за осигурителните рискове по линия на Държавното обществено осигуряване, в един момент ще се окаже, че те нямат право да ползват права при настъпване на съответния осигурителен риск! Което означава, че ние тези хора ще ги ощетим за това, защото държавата не е използвала своите механизми да събере необходимите вземания по другите закони. От къде накъде, аз ако имам някакви задължения по друг закон, изведнъж някой администратор, който и да е той, при голямото ми уважение към хората, които работят в администрацията, изведнъж ще реши вместо мен!, човекът който внася осигурителните вноски, кое от моите влогове е по-приоритетно! От къде накъде някой ще решава вместо мене! Пак повтарям. отварям една скоба. Когато говорим за общо заболяване и майчинство и осигурителен риск, там е и временната нетрудоспособност, там размерът на обезщетението се изчислява връщайки се осемнадесет месеца назад. И в един момент, обезщетението на този човек, който е внесъл коректно осигурителни вноски, ще падне значително, само затова, защото, някой от администрацията е преценил, че падежът на другите вземания по реда на ДОПК, е настъпил по-рано! Това за мен е пълен абсурд и ако това не го решим значи нищо не правим и това е моят аргумент за разлика от госпожа Богданова, да гласувам против този проект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Други народни представители?
Заповядайте доктор Йорданов.

д-р АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ:
Доктор Адемов, имам само един въпрос, реплика към Вас: защо да не е някой служител да решава зарад Вас, щом Вие сте неизряден? Значи Вие имате задължения тук-там, на друго място... Вие сте неизрядния...

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Никак не исках да го кажа това, но ме накарахте да ви кажа нещо, което беше практика по времето на социализма. Тогава, когато си купувахме дефицитното списание " БТА Паралели", тогава го купувахме заедно със списание "Огоньок", което не беше така конвертируемо и не вървеше...Съжалявам, пак казвам, за тоя пример, ама това, което казвате, прилича на това. Ако държавата и Националната агенция за приходите си е на мястото, нека бъдат така добри да си съберат собственото вземане по съответния законов ред, а не да се посяга на правата, които произтичат от други закони. Аз съм съгласен с това, което казвате Вие - той е некоректния. Като е некоректен да го накажат по съответния ред, по съответния закон, да си вземат съответните вземания, а не да посягат на други права! Аз се осигурявам за здраве, осигурявам се за рисковете по Държавното обществено осигуряване, държа, когато настъпи осигурителния риск, да се възползвам от тези права. Ако съм неизряден по другите права, нека по съответния закон, по съответния ред, Националната агенция за приходите да си вземе несъбираемите такива вземания, ако са такива вземания. Има си такъв ред...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Аз също съм притеснен и бих искал да Ви допълня, защото когато се внасят осигурителни вноски, те генерират и индивидуални осигурителни права. И се притеснявам сега, виждам, разбирам че някои хора и колеги, народни представители имат самочувствието, даже може би да кажа и колеги министри, които говорят едва ли не, не е упрек, че сме от политически сили, нали, те не са ми колеги, но че когато много често се споменава Конституционния съд, даже днес ни се каза, че едва ли не е противоконституционно, по повод референдума, но подобна бе и ситуацията и Конституционният съд се произнесе във връзка с резерва на Здравната каса и когато се прехвърляха едни пари... Страхувам се, да не, тъй като тук, наистина, се нарушават индивидуални, осигурителни права да не се стигне до ситуация, в която, наистина, да се сезира Конституционния съд и това, в зависимост от неговото решение, то не мога да кажа противоконституционно ли е или не, но ако се сезира или независимо как ще се произнесе, или ако го опротиви това няма ли да блокира системата?
Имате думата, госпожа Петкова.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА:
Аз исках да допълня, всъщност, че не администрацията ще решава по каква поредност да се погасяват задълженията за данъци и осигуровки. А всъщност, те ще се погасяват по поредност на възникване. Примерно, ако има лицето задължение, на мен също, примерно ако има задължение за корпоративен данък през март месец, примерно осигуровки през ноември месец, същата година, съответно то трябва да си плати и корпоративния, и осигуровките. Както казвате, за обезщетения да се ползват, всъщност, трябва ли едно лице да ползва права от неправомерното си поведение? Значи, то не си е платило данъците, не е платило осигуровките. В същото време, Вие знаете, че част от приходите и данъците също се ползват и за здравна, и за социална..така че не би трябвало да се разделят даже по този начин, не се дава приоритет нито на данъците, нито на осигуровките...Те, просто, се разглеждат, че лицата трябва да плащат и данъците си, и задължителните си осигурителни вноски!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други народни представители?
Да, господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Само да допълня, господин председател. Искам да напомня, че тези промени бяха разгледани в Националния съвет за тристранно сътрудничество, в техните комисии, така че бяха обсъдени детайлно от синдикатите и от работодателите, така че аз смятам, че имаше консенсус по тези въпроси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Други народни представители?
Вяра Петрова, заповядайте.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Колеги, аз само ще обърна внимание на това, което се отнася в нашата част в Кодекса за социално осигуряване, защото подминахме в друг дебат за единната сметка. Основната промяна тук, която дава невъзможност на работодателя, всички знаете, че до момента, до десето число се плащат осигуровките, сега му даваме възможност да го плати до 25-то число, което все пак е един период от време, в което той може да си направи по-добра сметка. И най-важното смятам, че с тези промени, е това, че намаляваме лихвения процент от 20 пункта на десет пункта. Това нещо, с нашите колеги, още преди, ами не е спорно, защото лихвата е доста висока като процент, с нашите колеги още преди две години имаше дебати във връзка с друга тема - отново с майките, когато ние поехме и този ангажимент, че лихвата ще се намали като такава, затова много съм аз щастлива, че това тук вече се случва и лихвата се намаля на десет пункта. Така че, нека тези основни неща, които се отнасят за нашата сфера да им обърнем внимание. Иначе, законопроектът като цяло е много хубав и ние парламентарната група ще го подкрепим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Други народни представители?
Не виждам.
Може би да информирам народните представители, госпожо Петкова, това не е въпрос към Вас, но че се въвежда нова разпоредба, с която разходите за подкуп, изрично се посочват като непризнати за данъчни цели. Ако някой , е имал намерение, това е в кръга на шегата /смях, оживление в залата/ да ги признава, заповядайте...

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА:
Да, нали, все пак да обясня, защо се въвежда. Всъщност, те никога не са се признавали. Но, тъй като България е страна по Конвенцията за борба с подкупите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, те искат изрична разпоредба, и всъщност ние водихме няколко години битка, да няма, да не въвеждаме, защото знаем, че не се признават, но все пак, за да сме изрядни с нашето законодателство - се въвежда...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Други народни представители? Не виждам.
Господин Ненков, заповядайте.

НИКОЛАЙ НЕНКОВ:
Аз се извинявам, че по всяка точка ще кажа по няколко изречения, но няма как...Такъв е дневният ред, просто... Сега като цяло има доста положителни неща - в чисто технически план намаляват се много административни пречки и въобще се улеснява данъчната събираемост в голяма степен. Това, което нас ни притеснява най-много, обаче, са две неща: едното е измененията в ДОПК, защото с въвеждането на тая единна сметка, въпреки последващите корекции, по ЗДЗПО и за здравната осигуровка, проблемът не е решен, както и за самоосигуряващите се, така и за работници и служители. Въпреки корекциите, а за НСТС да не говорим...

Това което е, данъкът върху лихвите. Аз не знам, въобще дали някой го поставя като въпрос, но за нас има по-добри алтернативни методи за осигуряване на приходи, примерно Данъкът върху финансовите транзакции, автоматически, минимум 180 милиона лева. В този смисъл, смятаме, че тези 120 милиона лева, които се обещават, чрез новия данък върху лихвите, могат да се компенсират с други мерки. Ако, все пак, ако все пак се наложи въвеждането на такъв данък, може би трябва да се търси някакъв необлагаем минимум, лихвен минимум, за да не се засегнат, даже бих казал до средно равнище хората, в случая даже не говоря за пенсионери, защото ние говорим за пенсионери и ниско платени работници, обаче в един момент те се изравняват със средната дейност. Така че, една по-голяма защита да има, т.е. пак повтарям, не облагаем минимум, над който, говоря за приходи от лихви, годишен, да има десетпроцентен данък.

Това исках да кажа и... Няколко години вече поставям въпрос, който обаче, интересното е, че вече става актуален, за необлагаем минимум и елементите на прогресивно подоходно облагане. Говоря за плоския данък. Узряха голяма част от изпълнителната власт и от законодателната, че такъв данък, все пак, ще има. Много вероятно е, още от 2014-та година да влезе в сила, но е малко вероятно да влезе в сила от 2013-та година. Въпреки всичко ние пак го поставяме като идея, значи с два елемента - по отношение на подоходното облагане, необлагаем минимум и още една процентна ставка, за да направим някаква прогресия. Говорил съм с много високопоставени данъчни служители, които казват, че вече са на прага на данъчната събираемост и почти сигурно е, че от 2014 г., от 2014-та година ще се мисли за корекция в данъчното облагане.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Ненков.
Госпожо Петкова, аз пък също така имам един въпрос. В медийното пространство се появи, че ще има данък върху печалбата от хазарта. Защо не е въведено и няма ли да е, и ако сте се отказали, примерно, от този данък, защо сте се отказали. И върху данъка върху лихвите, с което ще накажете хората с уж сериозни спестявания, пък накрая, може би, най-нискодоходните групи ще пострадат, кажете от коя дата ще бъде. Вие го въвеждате от първи януари, но през 2012 г., примерно, за едногодишен период, те ще получат, съответно, лихвата, ще я получат на трети януари, примерно, т.е. те ще платят ли данък, защото те, все пак тези хора не са били предупредени, те не знаят, че ще се въведе такъв данък. Аз, доколкото си спомням, министър-председателят и министърът на финансите обещаха, че ще има прозрачност във всички законопроекти, че те ще бъдат обсъждани, че ще има оценка на въздействието, т.е. какви ще са ефектите от този данък и разбира се, върху данъка от хазарта, защо се отказахте...
Благодаря Ви.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА:
Значи, аз не мога да кажа, по принцип, за някои неща, които са коментирани в медиите. Всъщност, това е законопроектът, който разглеждате и това са данъците и промените, които са включени. Вие знаете, че в член 13-ти от Закона за данъците върху доходите на физическите лица има необлагаеми доходи. Те са 26 точки. По принцип, нашата система, като данъчна система, тя предвижда една широка данъчна основа и ниски данъчни ставки за Корпоративния данък и за Данъците за доходите на физическите лица. И всъщност затова, и самите ни данъчни преференции в двата закона са много малко на брой. И идеята, не само на България, но и на Европейския съюз, е да се разширява основата, като се премахнат възможните преференции, които са неефективни. Неефективни и за бизнеса, и за гражданите. Които примерно водят до загуби за бюджета, но всъщност те не стимулират, не изпълняват своята икономическа или социална цел. Това е идеята. И всъщност, в момента на ниво Европейски съюз всички държави-членки преразглеждат данъчните си системи и за премахване на преференциите, защото самите преференции водят до определено изкривяване. Т.е. една преференция, тя насочва, подпомага развитието на определен отрасъл или на определени данъкоплатци, което не е пазарно, а по-скоро е подпомагано от държавата, с постигането на определена икономическа или социална цел. Но, ако, примерно, тази преференция не изпълнява целта си, е по-добре да бъде, примерно променена или да бъде отменена, или заменена с нова преференция, която да постига тази цел. Това е по отношение на необлагаемите.

За доходите от лихви, всъщност, ние сме държавата, заедно с Естония, които към този момент, не облагат лихвите по депозитите. Всички европейски държави, облагат лихвите. А по отношение на необлагаемия минимум, за лихвите само да кажа, преди да ..., как ще бъде облагането, всъщност, ние нямаме нито един доход, който да има необлагаем минимум. И по този начин цялата система на облагане доходите на физическите лица ще се изкриви, ако се въведе необлагаем минимум за лихвите, а примерно, няма необлагаем минимум за трудови правоотношения или примерно за доходи от наем.
А по отношение на самият данъчен режим за облагане доходите от лихви се предвижда данък, окончателен данък в размер десет на сто. Данъкът ще се удържа от банките и ще се превежда в бюджета. Банките ще декларират само размерът, сумата върху която са удържали данъка и съответно размерът на данъка. Лицата, няма да декларират този доход, тъй като той е окончателен. Той ще се отнася за лихви, които са получени през 2013 г., тъй като знаете, по отношение доходите на физическите лица те се облагат при получаването. Не е както при дружествата на база начисляване, те са на база кешово плащане, на получаване. Всъщност, след като се завери сметката на лицето, че е получило този доход от лихви, банката удържа десет процента и го превежда в бюджета.

Месечен данък, т.е. за тези лихви, които са изплатени на лицата, банката удържа десет процента данък и месечно го превежда в бюджета.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Аз имах и още два конкретни въпроса, но от това, което казахте, малко се притесних, защото имам чувството, че вървим към хармонизиране на данъчната политика с европейската. Други бяха, наистина, политическите намерения на политическа партия ГЕРБ... Искам да попитам следното: Какви са конкретните изчисления? Вие сте директор на "Данъчна политика" в Министерството на финансите. И какви са Ви прогнозите, относно въвеждането на този данък, и какво показаха Вашите изчисления, относно въвеждането на данък върху хазарта? Трябва да запознаете народните представители.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА:
По отношение на прогнозите за Данък върху лихвите, се изчислява прогнозата е за постъпления от 130 милиона лева в бюджета. По отношение на данък върху хазарта, сега бих искала само да уточня две неща: в момента ние променяме в Законът за корпоративното подоходно облагане, облагането на хазартната дейност, но като дейност, не като доход на лице, което е получило, т.е. за лице, което е получило доход от хазарт. В момента промяната е само за дружествата, организаторите на хазартни игри, а за самите лица, които са получили доход от хазартна дейност, всъщност, няма предложение за промяна да се облага този доход.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Няма предложение за промяна?

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА:
Не. Няма предложение този доход като физическо лице, което е получило, да се облага доходът.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Емилия Масларова, след това доктор Адемов, след това Вяра Петрова да се готвят...

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, господин председателю.
Аз, най-напред искам да попитам министър Младенов, тези нови неща, които сега ни се поднасят като, явно, доста обсъждани, анализирани, пресметнати, дали са минали през Тристранен съвет? Защото аз знам, че не са минали и това би създало доста сериозни проблеми, ако синдикатите и работодателите решат...Тези неща трябва да влязат и в Тристранния съвет задължително, тъй като те касаят неща, които биха могли да се оборят в съда...

Но, тъй като говорите за..., ставаше въпрос за данъците по лихвите и че ние сме единствената страна, или само две страни не плащат такива данъци. Искам да Ви задам въпросът, тъй като за мен не е ясно до този момент, поне от досегашните спорове, които се водят медийно, а Вие сте специалистът, какво ще се случи с лихвата върху детските влогове? Това са едни дълги пари, които родителите внасят, с оглед примерно, правят детски влог за 20 години, или 14 години, или петнайсет, напред, на детето си за образование,това са пари, които, по всяка вероятност, са от работна заплата и върху тях са платени данъци, а лихвите върху този детски влог, всъщност, пазят тези пари от инфлация. Така че, на мен не ми е ясно какво ще се случи.
Това, което Вие казахте преди малко, че не се предвижда да се плаща данък върху лихвите от получени средства при хазарт, а се облагат доходите от..., т.е. лихвите върху депозитите, ясно трябва да покаже, че има различни стандарти. Т.е. хазартът няма го пипаме и ще пипаме другите неща, в които, всъщност, по-голяма част от българските граждани са вложители, макар и на символични пари. За мен това са лобистки подходи. И категорично не мога да приема, че един такъв подход трябва да има в Министерството на финансите. Съжалявам, че на Вас трябва да задам този въпрос, Вие сте изпълнител на политически решения, но така или иначе, пред нас, пред народните представители се поставят тези въпроси. Родителите питат: "Как така ще ни вземете данък върху лихвата върху детския влог на моето дете?!"А други казват: "Значи какво? Ако играем хазарт, ама ние сме бедни хора, не ходим да играем хазарт...", нали щяхме да облагаме по-високодоходните групи, те да поемат част от тежестта?! Всъщност, тук, с една такава преференция, ми се струва, че се подхожда твърде некоректно и неаргументирано. Извинете, може би съм малко остра.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Доктор Адемов...

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Петкова!
Обръщам се към Вас, защото Вие сте поели, според мен, не лекият ангажимент да защитавате този проект пред Социалната комисия. Това е едно изключително предизвикателство, защото сега аз ще Ви помоля пред Социалната комисия да поемете ангажиментът, ако изобщо можете да го направите, между първо и второ четене, ще се пристъпи ли към разширяване на базата за облагането с Данък общ доход? Защото Вие сега казвате, че ще обложите и лихвите върху депозитите. Възможно ли е, между първо и второ четене, да разширите тази база? Не искам да споменавам другите 25 или 26 позиции, в които има преференции в момента. Защото това е изключително важно, тъй като за всички е ясно, че тази промяна, която шокира българската общественост, не е коментирана на заседания, поне такива са отзивите от социалните партньори, на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, не знам дали в Министерския съвет това се е случвало, това трябва да го каже министър Младенов, и затова Ваша е отговорността, след като представяте проекта, да ни кажете има ли такива намерения в Министерството на финансите да се разшири базата за облагане с Данък общ доход на други, които в момента се ползват от преференции, тези 26 позиции, за които Вие споменахте преди малко. Защото аз категорично не възприемам подходът, при който, данъчната политика да бъде сервирана, последните промени в данъчната политика, да бъдат сервирани в последния момент, и то парциално, само една част от тази данъчна политика, нещо което, пак повтарям, за мен е категорично неприемливо.

Когато говорим за данъчни промени, и политика, трябва да разглеждаме в цялост цялата политика, ако трябва да направим промени да ги направим, а не да се хващаме само за един сегмент, да кажем от тези двадесет и шест позиции ние избираме тази, защото в момента тя ще ни реши един конкретен фискален проблем! Затова, моята молба, е ако имате такава възможност, да кажете и да поемете отговорност. Аз ще помоля и в Пленарна зала, този, който представя проекта, да поеме ангажимент това ли ще бъде последното решение или ще има и други промени между първо и второ четене... Казвам го това, защото вече има такива негласни промени, легитимни, идеи, дано да са манипулации, за разпростирането на този данък върху други позиции от тези, които имат преференции към днешна дата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Госпожо Петкова, имате думата.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА:
Първо ще отговоря на въпроса на госпожа Масларова, за детските влогове. Всъщност, тези влогове, съгласно банковото законодателство, Законът за кредитните институции, както и наредбите към този закон, те се считат като спестовни сметки и те не попадат в обхвата на облагаемите с данък. Всъщност, малко ще бъде прецизирана разпоредбата, защото и съгласно сега действащата разпоредба, в Законът за данъците върху...
Какво се случва с другите сметки? Трябва едно прецизиране, за да стане ясно кое ще бъдат облагано и съответно, кое ще бъде освободено.

В момента за разплащателните сметки няма разпоредба т.е. дали те са облагаеми или са освободени. В момента текст за освободени са само лихвите по депозити и влогове. В момента няма разпоредба за разплащателни сметки. Така че, всички тези несъвършенства на Закона, те ще бъдат изчистени, като ще бъде изцяло съобразено с банковото законодателство терминологията, за да няма различно третиране на Закона и за да е ясно кое се облага и съответно кое е освободено.
По отношение на тези 26 точки, които са в момента в закона. Една голяма част от тях, просто, няма как да бъдат обложени. Това са пенсии, стипендии, държавни награди, обезщетения, което, всъщност, мисля, че да, мисля че няма как да бъде ...да,...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Вяра Петрова, имате думата.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Аз исках думата непосредствено след госпожа Масларова, за да каже точно това, което обясни в момента госпожа Петкова. Защото, с този данък върху лихвите, на практика, ние, наистина, разширяваме необлагаемия минимум. Но тя много добре каза, че той ще важи само за срочните влогове. Значи, тази лихва няма да важи нито за дебитните карти, нито за разплащателните сметки, най-малкото за видовете социални плащания, които влизат по дебитни карти - майчински, детски и т.н. Така че, да не се повтаряме, това исках да отговоря само.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други народни представители?
Не виждам...
Заповядайте Вие, само да се представите...

ПЕТКО КЕНАНОВ:
Сега ще говоря от името на Национален съвет на хора с увреждания. И плюс това, хайде, да речем, от пациентските организации. По два въпроса:

Първият ми е, за хазарта. Ерго, ние правим преференции за хазарта. Което е бизнес, с цел печалба, нали така. Няма да говоря за друго. Но, когато се правят такива преференции, за да им осигурим някаква среда конкурентна, имате ли Вие предвид как това ще се отрази върху българският народ, който, примерно, няма преференции, европейски върху лекарствата? Защо там няма преференции?! А давате на хазарта преференции! Значи един бизнес да живее, народът - да мре! Казвам го в черно-бяло. Но така най-добре ще ви обърна внимание. До тук за хазарта.

Все пак, искам да обърна внимание и върху един друг проблем - ГМД, което се казва - гарантиран минимален доход, защото плащанията, към хората с уврежданията са вързани с него, а ние...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
...Господин Кенанов, това не е по този законопроект, не е тук мястото...

ПЕТКО КЕНАНОВ:
...Щом не е... Добре... Няма да говоря за него...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
По ГМД-то ще Ви дадем думата след това, по следващият законопроект...
Госпожо Петкова, за хазарта, заповядайте.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА:
Понеже няколко пъти се постави въпросът защо доходите от хазарт на физическите лица, всъщност, се оставят освободени, а не се направят като облагаеми доходи. Миналата година, беше предложен, имаше проект, за да се облагат доходите от хазарт, физическите лица, печалбите от хазарт. Всъщност, след анализ на европейска практика, се констатира, че при една голяма част от държавите има много голям проблем. Когато се облага, че всъщност, облагането на хазарта се използва и от самите лица като средство за пране на пари. Узаконяване на доходи и пране на пари. Имаше такъв проект още миналата година, и съответно той беше оттеглен. Така че, хазартът не се разглежда като преференциален.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Госпожа Масларова, заповядайте.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Аз се извинявам, че втори път взимам думата, господин председателю, но това, което каза госпожа Петкова току-що, че е направен анализ и съпоставка с европейската практика за хазарта... Бих помолила, все пак, да имате предвид, че и облагането на лихвите върху депозитите също има европейска практика. И там също има, не както при нас - всички по десет процента, а примерно: в една Германия, казвам... съвсем така, закръглям информацията, в смисъл, че не мога да ви кажа точните суми, но, ако лихвата е над 1200 евро, чак тогава тя се облага. Ако човекът е сам. Ако той има семейство, тя се увеличава, само доходът от тази лихва и оттам се приспадат средства за образование, други средства, които се дават необходими за ... Ами, извинявайте, тази европейска практика, след като толкова много е наложително да обложим лихвите върху депозитите, дайте както при хазарта сте направили една такава, и сте се съобразили с европейската практика, дайте да се съобразим и в България. Защото няма такава страна, в която да няма долен, да има един праг, т.е. една определена сума и тези суми са с хиляди евро приход от лихва, чак тогава се облагат тези лихви! А ние почваме на хиляда... ние за всички даваме този пример - хиляда лева. Дай Боже да са и повече. В крайна сметка, след като за едно нещо правим справки за европейските практики, когато съвпада с някои конюнктурни интереси, а за други неща не правим тази европейска практика... Пак се извинявам, че Вие сте човекът, който трябва да отговаря в тази Комисия по всички тези въпроси, но тази Комисия пита много...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, госпожо Масларова.
Заповядайте, госпожо Петкова.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА:
Ами, всъщност, аз... действително, Вие сте права, нали, че в другите държави има необлагаем минимум и за лихвите, но всъщност, те имат необлагаем минимум и за другите видове доходи. Така че, ако в България се приеме възстановяване на пропорционалното облагане и въвеждане на минимум, съответно, би било редно, лихвите също да имат необлагаем минимум. На този етап, при така действащата данъчна система, всъщност, ще бъде едно изключение, само лихвите да бъдат с необлагаем минимум, а другите да се облагат, независимо от размерът...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам. Закривам дискусията. Колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Данъка върху добавената стойност, № 202 - 01 - 62, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 11 гласа.
"Против" - 4 гласа.
"Въздържали се" - 1 глас.
Законопроектът се приема.
Благодаря ви за участието... Всичко добро ви желая...


ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
И преминаваме към така очакваната трета точка - Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2013-та година...
Господин Бисер Петков? Или господин Тотю Младенов? Заповядайте, господин министър.
Към залата: Много ви моля, помолих телефоните да се изключат или да се махне звука...

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря, господин председател!
Само няколко думи преди господин Петков да представи проекта на Бюджет за Държавното обществено осигуряване за 2013 година.

Беше спазена цялата процедура при изготвянето на проекта по Бюджета на Държавното обществено осигуряване. Беше гласувано от правителството новият размер на минималната работна заплата от 1-ви януари 2013 година. Беше договорено по икономически дейности между браншовите структури на синдикатите и на работодателите в петдесет и осем икономически дейности минималните осигурителни прагове, които са заложени в проекта на Бюджет за Държавното обществено осигуряване. Управителят на Националният осигурителен институт внесе за разглеждане проекта в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, който беше разгледан и приет със съответните становища. Също така беше разгледан проектът на Бюджета в Националния съвет за тристранно сътрудничество и подробно обсъден. И накрая приет от Министерския съвет. Така че, исках само това да кажа, че процедурата е спазена, във връзка с проекта на Бюджет за Държавното обществено осигуряване, а господин Петков ще представи проекта на вашето внимание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Господин Петков, имате думата.

БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър!
Дами и господа!
Продължавам традицията от последните няколко години да визуализираме числата и пропорциите в проекта на Закона за Бюджета на Държавното обществено осигуряване чрез една кратка презентация, с която и вие разполагате. Всъщност, една отправна точка за всяко едно планиране е очакваното изпълнение на действащия бюджет, в случая на Бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 година. То е очаквано изпълнение, разчетено на базата на фактическото изпълнение за осемте месеца до края на месец август, и планираното за оставащите четири месеца на годината. Това, на което е стъпено, всъщност, на практика е на очаквано изпълнение на приходите в размер на, става дума за приходи от осигурителни вноски, основно, 3 милиарда 853 милиона лева, което е малко по-малко от планираното, с 0.6 %, и очакван размер на разходите по бюджета на ДОО за 2012 г. - 8 милиарда 423 милиона, икономия от 0.4 %, като искам тук да добавя, че всъщност, и по-новите данни, с които разполагаме, с които обявихме, чрез сайта на Националният осигурителен институт, за деветмесечието, всъщност, потвърждават тази тенденция. Като, всъщност, това, което мога вече с голяма степен на вероятност да твърдя, че Бюджетът на ДОО за 2012 г. ще приключи с малко по-малък дефицит от планирания.

На тази база и на база на параметрите, които са в макрорамката и социално-осигурителните показатели, които са на този слайт /показва на таблото/, са планирани приходите и разходите в Бюджета на ДОО за 2013 година. По отношение на средногодишният брой осигурени лица е заложено едно леко нарастване, спрямо планирания брой в тазгодишния бюджет. Средният осигурителн доход 2013 г. е планиран да бъде с 2.5 % повече от планирания в бюджета за 2012 г., като нашите очаквания са, че всъщност, фактическият среден осигурителен доход за тази година ще бъде от порядъка на 618 лв., т.е. малко по-малко от планирания.

По отношение на броя безработни лица с право на парично обезщетение планираният средногодишен брой за 2013 г. е 110 500, както и вече проявяващата се тенденция на намаляване броя на пенсионерите, очакваме да продължи и през следващата година. Както виждате, средногодишният брой на пенсионерите през 2013 г. е с около 7000 от този, който е по-малко от този, който е планиран в бюджета на ДОО за тази година.

Основните политики по приходите в бюджета на ДОО за 2013 г. , всъщност, са в няколко насоки:

Първо, запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на Държавното обществено осигуряване, Учителският пенсионен фонд, както и участието на държавата, като трети осигурител, в размерите на нивата от 2012 година. Всъщност, единствената промяна тук е, предвиденото и заложено в проекта на бюджета и в текстовете, които се предлагат за промяна в КСО, увеличение на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с 20 процентни пункта на осигурените лица, които се пенсионират при условията на член 69-ти от КСО, добре познати на всички вас като групи.

На следващо място, това, което е постигнато на база на договарянето от социалните партньори е едно средно повишение на минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии с 3.3 на сто, спрямо 2012 година.

Запазват се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, диференциран спрямо облагаемия им доход за 2012 г., съответно на нива 420-450-500-550 лева, както и се запазва минималният осигурителен доход за земеделските производители в размер на 240 лева. Предвижда се увеличение на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица с десет процента от 2000 на 2200 лева месечно, както и не се предлага промяна в това, което вече две години на практика не внасяне, т.е. нулева вноска за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".
По отношение на политиките в разходната част на Бюджета на ДОО, за следващата година, отчетено е продължаващото увеличаване на постепенно увеличаване на възрастта за пенсиониране и на изискуемия се осигурителен стаж, в резултат на приетите законови промени в сила от началото на тази година, като е отчетено, че през следващата година лицата, които се пенсионират и придобиват право по член 68-ми ще се пенсионират при възраст 63.8 месеца, съответно 37.8 месеца стаж за мъжете и 60.8 месеца и 34.8 месеца осигурителен стаж за жените.

Новото е, въвеждане на изискуема възраст за придобиване право на пенсия за лицата, изпълнявали военна служба. Тя е конкретно 52 години възраст за сержантите, старшините, офицерските кандидати и офицерите с младши звания и 54 годишна възраст за офицерите със старши и висши офицерски звания.

По отношение на пенсиите за трудова дейност е предвидено осъвременяване от 1-ви април 2013 г., което е диференцирано според на отпускане на пенсията, както следва: за всички пенсии, които са отпуснати до края на 2009 г. - съответно осъвременяването е с 9.8 %; за пенсиите , които са отпуснати през 2010 г. .- процентът е един процентен пункт по-нисък - 8.8; за отпуснатите пенсии през 2011 г. - 5.7 и за тези, отпуснати през тази година, 2012 г., - 2.2. Като, всъщност, средно претегленият размер на увеличението на пенсиите е 9.3 %, отчитайки това, че по наши разчети около 85 % от пенсионерите ще получат максималният размер, предвиден за индексиране на пенсиите.

Тук бих си позволил да кажа само няколко аргумента, защо е избран този диференциран подход за осъвременяване на пенсиите. Считаме , че това е справедливият подход, доколкото както е добре известно, всъщност, новоотпускатите пенсии, при равни други условия са по-високи, поради това, че средно-месечният осигурителен доход за страната, който е елемент в пенсионната формула, нараства. И тъй като всъщност три години член 100 е замразен и не е прилагано осъвременяване на пенсиите, то най-потърпевши от това са лицата, които са получили, на които са им отпуснати пенсии през 2011 г. и до 2011 г. За това считаме, че справедливо би било те да получат и максималният размер компенсация, като в противен случай прилагането на един процент за всички пенсии, независимо от това кога са отпуснати, ще увеличи вече получилата се ножица между размерите на старите и новите пенсии. С тази промяна, всъщност, тази ножица се затваря в голяма степен.

Предвидено е и са разчетени средства за увеличаване минималният размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст от първи април 2013 г., от 145 на 150 лв., тук ще припомня, че вече беше извършено едно увеличение на този размер от първи юни т.г., от 136.08 лева на 145 лева, така че на практика, със следващата стъпка ще се постигне общото увеличение на другите пенсии в максималният размер около десет процента.

Също така, за да не изостават пенсиите за..., нетрудовите пенсии, или тези, които не са свързани пряко с осигурителният принос, е заложено увеличение на размера на социалната пенсия за старост от първи април от сегашните 100.86 лв., на 110 лв., което ще доведе до увеличаване на пенсиите на всички, размерите на всички пенсии, които са обвързани със социалната пенсия за старост. Това са гражданско-инвалидните, военно-инвалидните, социалните инвалидни пенсии и т.н.

Увеличава се и максималният размер на получаване на една или повече пенсии от 1.ІV.2013 г., от 700 на 770 лв., т.е. съразмерно със стъпката на увеличение на максималният осигурителен доход. Запазва се вдовишката добавка, т.нар. "вдовишка добавка" или добавката от пенсията на починалия съпруг, в размер от 26.5 на сто от пенсията или получаваните пенсии на починалия съпруг или съпруга, като тук искам да кажа, че индексирането на размерите на всички пенсии ще доведе и до увеличаване на размерът, като абсолютен размер, на получаваните вдовишки добавки. Както и наследствените пенсии...

Останали политики по разходите за бюджета на ДОО през 2013 г. в този слайт са по отношение на краткосрочните обезщетения, запазва се и минималният дневен размер на обезщетението за безработица от 7.20 лева и ограниченото му ниво от 60 на сто от осигурителният доход на лицето преди загубата на работа.

Първите три дни от временната неработоспособност, всъщност, т.е. тази временна мярка, която действа от 2010 г., се предлага да залегне като трайна норма в Кодекса за социално осигуряване и това е отчетено в проекта на Закона за Бюджета, като всъщност, това е съобразено с положителният ефект, особено в началния период от въвеждането на тази мярка, както е и съобразено с преобладаващата практика в страните от Европейския съюз, където има значително по-дълги периоди, в които съответно, работодателят изплаща, съответно, суми, както има и изчаквателни периоди, които са за сметка на работника, когато той ползва болнични.
По отношение на референтите периоди, от които се изчисляват размерите на краткосрочните обезщетения, те се запазват в същата продължителност. За обезщетенията при временна неработоспособност - 18 календарни месеца, за обезщетенията при бременност и раждане и безработица - 24 месеца. Запазва се периодът за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане 410 дни и размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст в размер на 240 лева, както и нивата на еднократната помощ при смърт на осигурено лице - сумата е 540 лева.
Общо картината на консолидирания бюджет на ДОО за 2013 г. изглежда по следния начин: вече имаме бюджет, който надхвърля 9 милиарда лева, приходите и трансферите общо са в Бюджета за следващата година са разчетени за 9 милиарда 054 милиона 700 хиляди лева, като е предвидено от осигурителни вноски да постъпят четири милиарда и двеста осемдесет и шест милиона и сто хиляди; това е повече с 435 милиона лева приблизително от предвидените в тазгодишния бюджет, от неданъчни приходи една сума от около 25 милиона, като Държавният републикански бюджет ще продължава да участва с трансфери, чиято сума за следващата година е разчетена на 4 милиарда 744 милиона и 500 хиляди, като основната част от този трансфер е за фонд "Пенсии", в размер на 12 на сто от осигурителния доход на всички лица, т.е. държавата в ролята на трети осигурител - 2 милиарда 510 милиона приблизително; съответно трансфери за ДОО по отношение на пенсиите, които се изплащат от фонда "Пенсии, несвързани с трудова дейност", както и това, което ние наричаме дефицит или субсидията за покриване недостига от средства, която е разчетена в размер на 1 милиард 910 милиона, да припомня че плановият размер на тази субсидия за тазгодишния бюджет е 1 милиард 917 милиона приблизително, т.е. запазва се този размер приблизително.

По отношение на разходната част, съответно, тя е предвидена в 9 милиарда 051 милиона лева, тук имаме и малки трансфери към фонд "Условия на труд", като основната част са разходите за пенсии, които са с включена издръжка, т.е. пощенска такса и данък добавена стойност върху нея възлизат на сумата, са разчетени на около 7 милиарда 900 милиона лева, като всъщност, това е едно увеличение спрямо Бюджета за тази година с 585 милиона лева приблизително. Основната част е от предвиденото увеличение от 1-ви април, като всъщност, другите фактори, са естествения по-голям размер на новоотпусканите пенсии, спрямо прекратяваните, както и другият фактор е целогодишното действие на по-високия минимален размер на пенсията. Говоря спрямо 2012 година.
Размерът на социалните помощи и обезщетения остава приблизително на нивата от тази година, малко по-голям, 1 милиард 067 милиона лева. Службите по социално осигуряване или административната издръжка на този процес, това, което е и Бюджета на НОИ, е всъщност запазен с нивата от тази година - 76 милиона 700 хиляди лева или спрямо общите разходи това е 0.85 % на всички разходи. Като предвидените трансфери, вече споменах, са за 7 200 000 лв. Така изглежда, всъщност, структурата на приходите и трансферите по консолидирания бюджет за следващата година, като отново преобладаващият дял ще се осигурява чрез трансфери и субсидии от държавния бюджет, около 52 %. Осигурителните вноски - делът им е 47.3 % и други приходи, незначителен дял - 0.3 %.

По отношение на структурата на разходите и трансферите, традиционно доминират разходите за пенсии, чийто дял в общите разходи за следваща година е 87.27 %, на следващо място са социалните помощи и обезщетения - 11.8 %, както вече казах издръжката на целия този процес или разходите на службите по социално осигуряване - 0.85 %.

Няколко параметри по отношение на пенсиите през следващата година. В резултат на планираното индексиране на размерите..., пенсията на едно лице през 2013 ще бъде 295.32 лева, което е ръст от 8.6 %, спрямо очакваният размер, средния размер на пенсията за тази година, който очакваме да бъде около 272 лева.

Системният коефициент на зависимост, т.е. съотношението между съответно пенсионерите и работещите лица, около сто работещи лица, ще осигуряват, ще внасят осигурителни вноски за около 80 пенсионери. Нетният коефициент на заместване от пенсията на средния доход, осигурителен доход, очакваме да достигне 59.1 %, което е най-висок нетен коефициент на заместване от последните години. Разходите за пенсии без издръжката, т.е. без пощенските такси и данък добавена стойност - 7 милиарда 852 милиона лева, т.е. това ще доведе до нарастване на относителният дял на разходите за пенсии в Брутният вътрешен продукт от очаквания 9.3 през тази година на 9.6 % през следващата година.

По отношение на разходите за социални помощи и обезщетения за следващата година, всъщност, имаме планирано нарастване в общата сума на обезщетенията за временна неработоспособност, поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина, и нетрудови злополуки, това е социално осигурителната програма, която и в тазгодишният бюджет до момента отчитаме по-високи разходи, спрямо планираните. Главно в резултат от по-високи разходи за временна неработоспособност. Планираната сума за следващата година е 290 милиона лева, което е 103 на сто, спрямо очакваното изпълнение за тази година.

Обезщетенията за трудова злополука и професионална болест са в размер на 6.8 милиона планирани, което е 99 на сто спрямо очакваното изпълнение за тази година. Има планирано намаляване и на обезщетенията за бременност и раждане. Спрямо очакваното изпълнение на тази година сумата, която е заложена е 285 милиона 500 хиляди лева. За обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст са планирани 114 500 хиляди лева.

Другото перо, по което е планиран по-голям разход, са паричните обезщетения за безработица - сумата е 352 700 000, което е 103.1 на сто спрямо очакваното изпълнение за тази година. Като вече в първоначалната таблица беше показано, че са планирани 110 500 средногодишен брой на изплащаните обезщетения за безработица, а планираният средномесечен размер за обезщетението е около 266 лева.
За финансиране дейността по профилактика и рехабилитация са планирани 15 400 000, толкова колкото са и в Бюджета на ДОО за тази и за предходната година.

Една представа за структурата на разходите и социални помощи и обезщетения дава тази кръгова диаграма - почти равностойно като тежест са два разхода: паричните обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане, като разходът с най-голям относителен дял са паричните обезщетения за безработица - 33 % от всички краткосрочни плащания по бюджета на ДОО за следващата година.

Малко по-диференцирана информация по разходите за службите по социално осигуряване през следващата година. Както казах, размерът, който е планиран, е приблизително същият, както за тази година, като основната част са, всъщност, заплатите и възнаграждения за персонала, зает по служебни и трудови правоотношения в системата на Националния осигурителен институт, издръжката е в същия размер - 16 600 000, единица капиталови разходи за 6 100 000.

В крайна сметка, балансът на фондовете на ДОО за следващата година показва отрицателни салда по всички фондове, с изключение на фонд "Трудова злополука и професионална болест", който е предвидено да има излишък от 67 милиона лева. Най-големият дефицит е във фонд "Пенсии" - 1 710 000 000 лева. Другият по-сериозен дефицит е във фонд "Безработица" - 163 000 000 лева, като тези всъщност отрицателни салда, се балансират чрез излишъкът в Бюджета на НОИ, или в бюджета на който са предвидени разходите на службите по социално осигуряване, където всъщност е предвиден излишък от 1 853 500 000 лева.

Съвсем накратко, това е Бюджетът на ДОО, за следващата година в числа и пропорции, като традиционно в законопроекта са предложени и някои изменения в Кодекса за социално осигуряване, които са свързани с бюджета на ДОО за следващата година, както и някои изменения и уточнения, които имат за цел по-точното прилагане на Законови текстове, разбира се ако представлява интерес за уважаемите народни представители, готов съм да коментираме всяка една от предложените промени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Петков.
Преди да дам думата на народните представители, господин Петков, бих искал да Ви помоля, моля Ви, може би да изпратите от Националния осигурителен институт, по-точни разчети, касаещи икономическите и демографските показатели, тъй като на база на тях Вие планирате разходите особено за помощ и обезщетение за следващата година. Не, няма ги, няма ги, тъй като такъв законопроект не е абсолютно същият с големия Бюджет. Тъй като виждам, че обезщетението за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст е 96.5 на сто спрямо очаквано изпълнение за 2012 година. т.е., това означава, че следващата година ще има по-малко раждания, ще има по-малко деца, също обезщетенията за бременност и раждане, т.е. физическите показатели да ги имаме, смятам че е необходимо Комисията, народните представители да бъдат запознати с тях.
Госпожо Масларова, имате думата. Заповядайте.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми господин Петков!
Колеги!
Винаги, когато обсъждаме този Бюджет, се поставят много въпроси и единият въпрос е, действително щях да помоля, да получим малко повече разчети, които са свързани със справки, показатели, по които да се ориентираме за заложените параметри в приходната и в разходната част на Бюджета на Държавното обществено осигуряване.

Вие планирате в консолидирания бюджет за следващата година да бъдат осигурени 2 770 700 човека. Това са приблизително, тъй като ние нямаме информация, все още 2012 г. не е приключила, какъв е броят на осигурените лица до момента, в крайна сметка, но може би около десет хиляди души ще бъдат повече, спрямо миналата година. И сте заложили една безработица, която аз определено считам, че показателят за броя на осигурените лица малко е завишен. Което при всички случаи, може би, ще постави под съмнение приходната част на Бюджета.

Планирате в повече 582 милиона, които да бъдат събрани. Разбира се, аз в тях..., все пак трябва да споменем, че има там и 220 милиона лева, които идват като трансфер от Държавния бюджет, дали ще са субсидия или ще бъдат вноска на базата на повишените осигурителни вноски на работещите в специалните служби, но това са всъщност едни средства, които, всъщност, са от единия джоб в другия джоб отиват... На мен ми се струва, че тук постепенно трябва да се мине към препоръките направени за нашата страна и не само за България, разбира се, в областта на пенсионната система на Европейската комисия в Бялата книга, в която се казва, че крайно време е тези хора, постепенно да бъдат ограничени и да имат своя личен принос, а не само и единствено това, което дава държавният бюджет за тях.

Мисля си, че тенденцията за нарастване на безработицата, аз ще кажа и при другият бюджет, струва ми се че тя е малко занижена, задържането на фонд "Безработица" на нивото й от 2007 г. на един процент, ще ни създаде проблеми. Когато намалихме фонд "Безработица" в онези години, беше защото имахме един от най-високите ръстове на увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата, но сега при всички случаи, тук трябва да има един по-осторожен преглед в тази насока.

Като най-голям разход, разбира се, в бюджета са пенсиите и по предложението за осъвременяване на пенсиите с диференциран коефициент, аз считам, че не е правомерно и считам, че по този начин ние противопоставяме пенсионерите, според годината на отпускане на пенсията. Тук моето дълбоко убеждение е, че трябваше да се извърши осъвременяване на пенсиите. Така, както с осигурителния доход, който е в последните години, така както..., преизчисляване, извинявам се, така както беше направено на първи октомври 2008 година, с оглед действително да не се получава тази разлика, във връзка с годината на пенсионирането. Сега няма да коментирам тук, че 9.3 % увеличение на пенсиите в никакъв случай не може да бъде някаква компенсация, защото нещо, което не си потребявал две или три години назад, не може да го компенсира нищо.

Но струва ми се също, че има едно нарушение на стандартите на Международната организация на труда, което е свързано със запазването на минималният размер на паричното обезщетение при безработица. То е 60 % от минималната работна заплата. При 20 нали и ... Тук трябва да кажа, че би трябвало, по наши разчети, това, което правихме ние с моите колеги, не 7.20, а това обезщетение трябва да бъде 9.30 лева. Не зная какви са мотивите, за да оставите на същото равнище това плащане.

Стигаме разбира се... Аз се притеснявам да говоря, въпреки че имаме някакви предварителни разчети и данни за обезщетенията, които са свързани с майките, раждаемостта и майчинството. Първо, защото официалната информация за обезщетенията за отглеждане на дете от едва до две години, в размер на 240 лв., това обезщетение са получили 41 хиляди майки, значи 2011 г. вече е приключила година, изплатено е и изплатените средства са възлизали на 119 милиона лева. Не зная на каква база слушам, че Вие говорите за 42 хиляди майки, че ще бъдат в майчинство, между една и две години през 2013 г., при положение, че ние имаме много сериозен спад на раждаемостта и по наши разчети, в никакъв случай, няма да бъдат майките повече от 35 000, даже 33 000 - 35 000. Защото, общо взето осигурените майки знаем колко са. Знаем колко от майките са в годините, в които получават 90 % от обезщетението през последните две години, така че не виждам никакво основание, тук имате 114 милиона лева предвидени, т.е. Вие предвиждате, от една страна, продължава 240 лв. да е обезщетението за майките, от друга страна това да бъде 95.6 %, разходите са намалени с 5 милиона, в сравнение, казвам вече за отчета на 2011 г., не говоря за 2012 г, тъй като нямаме още до края на годината официално всички данни и считам, абсолютно за нецелесъобразно тези разходи да остават под социалния минимум за майките.

Спокойно, тъй като тук бих казала, че пак отново различни становища чуваме, господин Младенов каза, че няма средства за това; след това Парламентарната група на ГЕРБ изведнъж каза, че ще бъдат необходими някъде около 15 милиона лева в повече, но те са готови да дойдат 30 милиона лева в повече, т.е. на фона на това, което казва министърът, парламентарната група има, явно, други разчети... Аз само правя съпоставка, господин министър, аз знам, че те са за инфраструктура, знам че предизборно да дадеш пари за инфраструктура е много по-добре, отколко, както Вие ги наричате, не съвсем целесъобразни кухи пари, които да се дадат на майките. Така че, определено считам, че тук също трябва много сериозно да се помисли, защото в демографската стратегия, която Вие сте приели, Вие обновихте, Вие осъвременихте, се поставя много сериозно акцент в посока на демографското развитие и демографските проблеми в България.

Така че, от тази гледна точка, определено считам, че би трябвало много сериозно да се помисли и в тази насока.
Аз ще спра дотук, защото съм повече от сигурна, че доста от колегите ще има какво да кажат. Но за мен запазването на нивата на всички плащания, които са свързани в период на криза, при положение, че говорим, че ще имаме някакви оживления, да ги оставим на равнище, което е от 2009 година, меко казано, не отговаря, най-малко на това, което е записано в програмата на правителството. Една година не може, втора година - не може, трета година - не може, е поне за четвъртата година от управлението - на четвъртия бюджет дано не са пречка предишните... Все пак, да се направи някаква крачка в посока към по-голямо внимание към тези групи от населението.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Доктор Адемов Вие, и после да отговорите...

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви...
Господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми господин Петков!
Господин Иванов!
Господин Мирославов!
И останалите други...
Това го казвам, за релаксация, защото дискусията трябва е сериозна по този проект...
Уважаеми колеги, мене ми се ще да говорим повече за приходите, защото за разходите всеки може да говори, даже и аз мога да говоря за разходи.

Но е сериозно да говорим за приходите, защото тук се получават едни интересни неща. Не случайно преди малко председателят, като казах председателят, се сещам за член 29-ти, алинея 2 от Закона за здравното осигуряване, който казва, /защо го казвам този член, и го казвам всяка година/ той казва, че "Законът за Бюджета на Държавното обществено осигуряване, Законът за Държавния Бюджет и Законът за бюджета на Националната здравно осигурителна каса се разглеждат едновременно /набляга на едновременно/. Което означава, че и тази Комисия трябва да гледа този проект на закон за Бюджета на Националната здравна осигурителна каса...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Понеже атакувате председателя, извинявам се че Ви прекъсвам, само да кажа, текстовете на Кодекса за социално осигуряване не го предвиждат, освен това се касае за в Пленарна зала... и вероятно поради тази причина не ние разпределен законопроекта... Извинявайте, че Ви прекъснах, продължете...

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Мога да Ви прочета такъв текст - изобщо не става въпрос за Пленарна зала! Никъде в Закона не е казано, че става въпрос за Пленарна зала! И ако Вие мислите, че Комисията е нещо различно от Народното събрание, дълбоко се заблуждавате, но това е... Колеги, аз гледам само графата "Осигурителни вноски" в проекта за Бюджета. Аз знам, че тези осигурителни вноски, тези проекти са съгласувани, т.нар. "натурални показатели", както преди малко попита председателя, са съгласувани с Министерството на финансите и тук никаква вина няма Националният осигурителен институт.

Само че вие предлагате увеличение на приходите в проекта за следващата година с 435 милиона, аз съм ги изчислил толкова. И са толкова в повече осигурителните вноски, които трябва да бъдат събрани през следващата година. Как, обаче, ще се случи това? След като вие твърдите, че отчетът за приходите от осигурителни вноски за 2012 г. ще бъде с 0.6 % по-малко от предвиденото в проекто бюджета за тази година? Това първо.

Второ, твърдите, че заетите през следващата година ще бъдат увеличени с 11 200 човека.

Трето, твърдите, това е записано във вашият доклад, твърдите че средният осигурителен доход, през следващата година се очаква да бъде 637.80 лв., което означава с 15 лв. повече, в сравнение с проекта за тази година, не казвам с отчета - може да е по-голям... Ако отчетът е по-голям, това означава, че тези 15 лева ще бъдат по-малко. Което означава, че при тази макрорамка, няма как да се изпълнят тези приходи от 435 милиона лева повече! А това означава, че цялата разходна политика, за която говорим, е поставена най-малкото, под съмнение за да не кажа риск. Ако някой ми каже някакви други аргументи, нека да бъде така добър да ми ги каже. Това е записано в Доклада, това са нещата, които Вие сте ги дали и аз съм длъжен да ги спомена тук.

Второто нещо, което искам да кажа, за т.нар. "допълнителни субсидии" от централния Републикански бюджет за покриване на недостига от средства, т.нар. "дефицит" в Бюджета на Държавното обществено осигуряване. По проект Вие твърдите, че той ще бъде намален през следващата 2013 г. със 6 милиона. Само че аз твърдя, и то е записано пак във вашите документи, имам предвид не на Националният осигурителен институт, а на управляващото мнозинство, че през 2012 г., Бюджетът на Държавното обществено осигуряване, дефицитът към този Бюджет трябва да бъде намален с 30 милиона. Да не казвам през 2017 г. - с 300 мил. и т.н. Това са неща, които са записани и бяха коментирани. Т.е тенденцията за намаляване на дефицита на Бюджета на Държавното обществено осигуряване, аз не я виждам. Защото аз искам да има някаква тенденция за намаляване, от това, което изстрадаха хората с едновременното увеличаване на възраст, на стаж и т.н.
Т.е. мерките, които бяха предприети, трябва да дадат някакъв резултат и този резултат трябва да бъде показан в проекта за Бюджета. Защото Бюджетът е политика, официалният, политически инструмент.

На следващо място. Процент от Брутният вътрешен продукт. Няма такъв процент, макар и достатъчно приличен за българските условия - 9.6 % с 0.3 %. Говоря за разходите за пенсии. Няма друга европейска страна, в която парите за пенсии да бъдат от Брутния вътрешен продукт, да бъдат под стратегическата граница десет процента! Много съм искал и по наше време, и по всякакви времена, много съм искал да я задминем тази граница, но за съжаление, не успяваме, по различни причини, които сега не искам да коментирам.
Последното нещо, с което искам да завърша, за да има какво да говорим и в Пленарна зала, е категоричното ми несъгласие с т.нар. "диференциран подход" при индексирането на пенсиите. Ще кажа с кое не съм съгласен. Защото тук смесвате два подхода, които са коренно различни: единият показател се нарича инфлация, другият показател се нарича среден осигурителен доход. И понеже предизборния член, както сполучливо са го нарекли колегите от "Подкрепа" по време на заседанието на НСТС, той казва, понеже той е отменен за следващата година и тази година беше отменен говоря за Швейцарското правило, Вие сега се опитвате с механизма, наречен "хармонизиран индекс" на инфлацията, въпреки че в член сто пише за индекса на потребителски цени, което е коренно различно, естествено, че угодния този процент е от гледна точка на фиска, а не от гледна точка на логиката. Сега се получава едно объркване, което ще се опитам да го аргументирам, защо го наричам объркване.

Защото, Вие знаете, че когато определяме размерът на пенсията по формулата, казваме ,че пенсията се определя от доходът, умножен по годините стаж по 1.1. Само че доходът се определя от индивидуалния коефициент, умножен по средния осигурителен доход от дванайсетте месеца, предхождащи времето на пенсионирането. Ако някъде бъркам, моля поправете ме, знам че не бъркам, защото цитирам текстове от Закона. Доходът, само че индивидуалният коефициент се определя от личните доходи, от осигурителния доход в числителя и от средния осигурителен доход в знаменател. Нали като прибавим и годините преди 1996 г., които ги има.
Господин Петков, Вие сте прав, когато говорите за определени пенсии, в които доходите през последните години са увеличени. А през последните три години болшинството от доходите не са увеличени за сметка на увеличението на знаменателя, знаменателят е средният осигурителен доход. Знам, че тази дискусия е достатъчно експертна, но тази Комисия е експертна, затова го поставям тук този въпрос, а не на друго място. След като знаменателят, средният осигурителен доход е увеличен, а числителят, повтарям, в болшинството от случаите доходът, върху който се осигурява всеки един от нас е стагниран, замразен, няма как индивидуалният коефициент да бъде увеличен! Няма как да бъде, говоря за болшинството от случаите, а не в конкретно подбрани случаи. Така че, тези пенсии, които са отпуснати през 2002-ра година, в болшинството от случаите са с намаления индивидуален коефициент. И след като за определяне на размера индивидуалният коефициент е намален, пак казвам с уговорката в болшинството от случаите, няма как пенсиите да бъдат по-високи. Това дискредитира изцяло Вашето предложение за диференциране на размерите на пенсиите, и аз с много голямо съжаление го казвам, защото през годините много съм работил, знаете по тези бюджети на Държавното обществено осигуряване, претендирам да ги познавам в детайли, бюджети и преди, и сега. Затова пак казвам с много голямо неудовлетворение няма да подкрепя този бюджет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Имаше въпроси от страна на Емилия Масларова и доктор Адемов кой ще отговори, господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Аз само две неща искам да кажа, то и господин Петков ще отговори.
Уважаеми доктор Адемов!
Знаете ли каква е разликата между предното управление и сегашното? По отношение на Държавното обществено осигуряване, съществена е, искам да Ви го кажа, като развивате тези теории. Разликата е, че Вие увеличавахте пенсиите и същевременно увеличавахте дефицитите в Националния осигурителен институт през този период. Като последното увеличение на пенсиите, което направихте, ние започнахме да го плащаме от първия ден.

Ние в момента, това, което правим, с реформите, които направихме през последните две години, ние си позволяваме догодина да увеличим пенсиите, без да увеличаваме дефицита. Напротив! Макар и с малки темпове го намаляваме. Ето Ви огромната разлика!

Що се отнася до коефициента за заместване, искам да Ви кажа: през 2009 г. коефициентът на заместване, само таблицата, ако може, да ми подадете, 56 и нещо, това, което ще стане с увеличение на пенсиите от първи април 2013 г., стига до 59.1. За първи път! Ето, 56.3 - средната пенсия на един пенсионер, спрямо месечен нетен осигурителен доход през 2009 г. - 56.3...

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
...През последните три години той няма как да не бъде по-висок! Разбирате ли от математика? Това първо.
Второ, аз не случайно започнах с приходната част на бюджета. При положение, че Вие залагате приходите, които няма как да изпълните, няма как да има дефицит, няма как да има дефицит. Заложени нереалистични приходи, срещу които стоят някакви разходи, естествено, че няма да има дефицит! Нали се сещате. Или много ме подценявате, аз разбирам от математика, господин министър! Нищо, че Вие сте завършили математика.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Нали позволявате, господин председател...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да, да...

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Аз не Ви подценявам, напротив, аз Ви давам аргументи, за да си доразвиете това, което си го защитавате като теза. Доходите не са били замразени, доктор Адемов. Минималната работна заплата я увеличихме от 240 на 310 лева. Средната работна заплата за този период от три години и нещо е над 30 % увеличена. Какви доходи са замразени?

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
А с колко е намаляла заетостта? Нали трябва да говорите... Извинявам се.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Моля ви, който иска да говори, нека да вземе думата...
Имаше и въпроси от госпожа Масларова, имаше въпроси и от доктор Адемов, също така имаше и други въпроси, господин Петков, Вие ли или друг?

БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря, господин председател!
Ще се опитам да отговоря на поставените въпроси.
По отношение на изходните параметри, демографски, макро икономически, да, те ще бъдат предоставени така или иначе на Комисията, просто, в случая ние акцентирахме и в презентацията сме сложили най-важните социално-осигурителни параметри или показатели.

По отношение на другите въпроси, ще си позволя, всъщност, да дам още аргументи във връзка с предложения диференциран подход за индиксиране на пенсиите. Да, в някаква степен и при определени случаи, това, което уважаемия доктор Адемов защити като теза, може да се случи. Но на практика нашите изчисления, които правихме и всеки един може да ги направи тези изчисления - не са толкова сложни, показват, че една пенсия, отпусната на първи април 2009 г. т.е. първата пенсия, която не е осъвременявана от 1 юли 2009 г., последното осъвременяване, при индивидуален коефициент две, и съответно 38 г. осигурителен стаж на лицето, това са другите основни параметри, които влияят върху размера на пенсията и са индивидуални за лицето, индивидуализират неговата пенсия, би била изостанала, така да се каже, спрямо пенсията, отпусната от първи август т.г. със 75 лева. т.е. размерът на отпусната от първи август пенсия би бил, ще бъде 75 лв. по-висок, поради това, че средно месечният осигурителен доход за страната за последните дванайсет месеца, в които се изчислява пенсията, както колегите ми в НОИ казват - подложката на пенсията, е нараснала с около 115-20 лв. в този период. Този средномесечен осигурителен доход за страната за последните 12 месеца е множител във формулата за изчисляване на пенсията. Именно този множител при равни други условия, за осигурителен стаж и за индивидуален коефициент води до едно нарастване на новоотпуснатите пенсии. Ако член 100 се беше прилагал в този период на три години, всички пенсии, които са отпуснати до края на предходната година, от първи юли следващата година се осъвременяват. т.е. пенсиите, отпуснати за 2012 г. биха се осъвременили само със съответно 2.2 % или колкото е индексът на потребителските цени или която и да е друга формула, която се прилага в член 100 за 2012 година.

От тази гледна точка, всъщност, тези 75 лв., които казах че са разлика между две пенсии с един и същи параметри, само поради разликата в средно-месечния осигурителен доход за страната, ако ги индексираме с един и същи процент - 9.8 %, тя би се разтворила до 82 лв., което няма да е справедливо за огромната част от пенсионерите, на които са отпуснати пенсии до 2009 г., до края на 2009 г. С диференцирания подход на тази индексация тази ножица се затваря до около 43 лв., говоря за тези параметри коефициент две, и 38 г. осигурителен стаж.

Затова именно считаме, че този подход е справедливият подход, който би трябвало да бъде приложен в тази ситуация, която е нестандартна, тъй като до 2009 г. е прилагано индексиране и осъвременяването по член 100. В случая имаме един период, в който по-старите пенсии, съответно, са загубили по-голяма част от покупателната си способност и те трябва да бъдат компенсирани с по-висок процент.

Това са нашите аргументи. Поне аз мисля, че те са разбираеми и защитими. По отношение на планираните приходи в повече в приходната част на Бюджета на ДОО, доктор Адемов е напълно точен - 435 милиона са планирани повече осигурителни приходи спрямо бюджета на ДОО за тази година. Мога да кажа пофакторно откъде разчитаме, че те ще бъдат осигурени. Съответно, най-значителният ефект е от превишаване на размера на осигурителната вноска на работещите в специалните ведомства, където увеличението в размер на осигурителната вноска е значително - с 20 процентни пункта; ефектът, който там се очаква е 240 милиона. Да, тук знам, че ще възразите, но това е осигурителен приход. Така се води в Бюджета. Към осигурителните приходи. Които държавата, в случая, на практика осигурява. Ефектът от повишаването на минималните осигурителни доходи е с 3.3 е разчетен да бъде около 27 милиона лева повече приходи. Ефектът от повишаване на максималният осигурителен доход с 10 % се очаква да донесе около 44 милиона лева повече приходи. И ефектът от повишаване на средния осигурителен доход от по-добра събираемост е 123 милиона. Приемам тук някои резерви по последния съответно, но така или иначе, напрегнат е Бюджетът на ДОО в частта за приходите и това колегите от НАП също ще го потвърдят. Защото ние в съгласуване с тях сме планирали, както ни задължава бюджетната процедура за тази година, приходната част на бюджета.

По отношение на някои конкретни параметри за планиране на сумата на паричните обезщетения за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете предпочитам главният актюер на Института да даде конкретните изходни данни, госпожа Антоанета Ганчева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Заповядайте, госпожо Ганчева.

АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА:
Добър ден!
Уважаеми дами, госпожи и господа!
Аз искам само да кажа, че ние, действително ще предоставим тези демографски и икономически предположения, с които сме направили разходната част. Ами не знам, тази година, мисля, че ние ги предоставяме, като в скоба, когато правим отчета, при плана нямаме, не сме ги ...

По отношение на тези разходи, които сме планирали за отглеждане на малко дете и за бременност и раждане ние стъпваме на брой загубени дни, които ще платим като временна неработоспособсност. И сме планирали десет милиона дни за отглеждане на малко дете. Спрямо този план, който имаме тази година, имаме планирани около 12 милиона. Така че имаме, действително, по -малък разход, който е планиран.
Действително, имаме намаление в раждаемостта, но не е толкова скокообразно. Те са около 77 хиляди, 70 хиляди са новородените деца. И когато майката получава първо едното обезщетение - за бременност и раждане, а след това другото обезщетение - за отглеждане на дете, те фактически, се приплъзват година в година. Така че, просто, нямайте притеснения по отношение на това планиране. Ще ви предоставим данни и ще видите, че не е толкова... В момента, действително, са около 42 хиляди майките, на които плащаме обезщетение за отглеждане на малко дете. Догодина могат да паднат до 40 000, но не по-малко.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Ганчева.
Хубаво би било догодина да се увеличат, а не да паднат, нали...

АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА:
Разбира се, да, били сме предпазливи в Бюджета.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Други народни представители?
Първо народните представители. Заповядайте...

д-р СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Благодаря господин председател!
Уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър!
Господин Петков!
Уважаеми гости!
Аз само две думи ще кажа, че в условията на забавен икономически растеж е трудно да се провежда социална политика, такава която адекватно да задоволи нуждите на хората. Въпреки всичко, с Бюджета на Държавното обществено осигуряване смятам, че ще се смекчат последиците от кризата и ще се премине към едно по-високо ниво на защита на хората. Действително, разходите в размер на 7 899 000 000 за пенсии, са една сериозна цифра. Освен това, това е, както и господин Петков, в своята експозиция изложи, са 9.6 на сто от Брутния вътрешен продукт, спрямо 9.3 за 2012 година. Но тук по-важно е това, че средният размер на пенсията достига 295 лв., а този за 2012 г. е 271 лава. т.е. има едно леко повишаване на средният размер. Освен това, по-важен е и нетният Коефициент на заместване, който достига до 59 %, най-големият досега.

Така че, въпреки това, че всички ние желаем нашите пенсионери да бъдат с по-високи пенсии, мисля, че за възможностите на Бюджета, за възможностите на нашето икономическо развитие това е нещо сравнително добро.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Други народни представители?
Доктор Костов, заповядайте. След това ще дам думата и на гостите.

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Благодаря, господин председател!
Пред нас е проекто-бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2013 г. - Последният за мандата на правителството на ГЕРБ. Бюджет, който подобно на предишните, не дава особени поводи за оптимизъм. Съставителите на Бюджета, вероятно, ще кажат: Това е възможният бюджет. И може би ще са прави, поради това, че не се проведоха реформи, притиснат е до стената средният и дребен бизнес. Ниската трудова заетост, мизерните възнаграждения на труда, високият дял на сивата икономика... Неовладяната и ширеща се корупция, която източва не само косвено, но и пряко Бюджета на ДОО. Не бих бил коректен, ако не отбележа, че преди две години, наистина, бе рестартирана реформа в пенсионно-осигурителната система. Да, позакъсняла, но все пак, стартира. Но тя не даде очакваните ефекти. Поради отбелязаните натрупани проблеми от една страна, а от друга страна заради колебливите действия в началото, заради частичните и нерядко противоречащи си мерки.

А какво се очакваше? Аз си спомням тогава твърденията, че ще се преодолее дефицитът на ДОО, че ще се решат проблемите с пенсиите на категориийните работници. Засега нищо от тези очаквания не се е потвърдило.

Няколко думи само по параметрите на Бюджета. Приходната част, според мен, е напомпана с близо 220 милиона лева от 20-процентното увеличение на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на лицата по член 69-ти.

По своята същност тези пари са една субсидия от Републиканския бюджет. И въпреки че влизат в рубриката "Осигурителни вноски", това не обръща тенденцията, която в последните години се забеляза за нарастваща зависимост на Бюджета на ДОО от Републиканския бюджет. Така или инак, това са факти, и тук има повече аритметика, отколкото политики. Защото аз си поставям въпросът - защо с 20 % се увеличават осигурителните вноски на лицата по член 69-ти, а не с 25 или 15. Защото, вероятно, толкова са нужни, за да се върже бюджетът...
Що се отнася до шумно прокламираното увеличение на пенсиите, да, то е факт с Бюджета, но с 5.9 % средно увеличение, ако не греша. Откъде е дошло 9.3 ми е трудно да кажа... Ще го видя. А не от първи януари или от първи юли на следващата година. Въпросът е риторичен, подобен на този, който си зададох по отношение на вноските от работещите в специалните ведомства.

Що се отнася до обезщетението за отглеждане на дете между една и двегодишна възраст, аз се срамувам да го коментирам. Но все пак, ще отбележа нещо. При негативните демографски тенденции у нас, няма как те да бъдат обърнати, а това бавно и сигурно води до смърт за нацията!

Тук, разбира се, отварям дума и за детските добавки, които не са част от Бюджета, но това не вещае добро бъдеще за България. От казаното до тук, мисля, че е ясно, че няма да подкрепя този проект за Бюджет на ДОО.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Костов.
Да, може, заповядайте, госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Господин Петков!
Господин министър!
Само един въпрос, нещо, което тук, трябва в тази Комисия да го знаят, в публичното пространство продължава това този - казал, оня - рекъл..., във връзка с намеренията Ви за средствата, които са в частните пенсионни фондове. И евентуално вторият стълб да се прехвърли, да се използват за изплащане на пенсиите от първия стълб... Има ли някаква нагласа при Вас, някакви такива разчети, или това е просто, само пуснато в публичното пространство, за да се пробва общественото мнение.

Извинявайте, трябва да Ви питам, защото и по този въпрос, тук няма нищо, разбира се, в Бюджета, предполагам че и на Тристранка не сте го обсъждали, но все пак има такова едно притеснение. И поне има такива изказвания, които създават настроения... Ами кой ги е...На финансовия министър, на вицепремиера, господин Дянков, нали все пак, той е човекът, в него е хляба и ножа, и затова сме длъжни да попитаме точно, в тази Комисия...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Аз не помня финансовият министър да е дискутирал тази тема. Тази тема се повдигна от един от синдикатите, в Националния съвет за тристранно сътрудничество, че трябва да се направи преглед по отношение на капиталовите схеми. Тук, в залата, мисля, че е шефът на Асоциацията - господин Абаджиев, на частните пенсионни фондове... Аз на този етап искам да кажа, че не са правени никакви дискусии на тази тема официални...
/от залата госпожа Масларова без микрофон/: Все пак, той участва...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Други народни представители?
Не виждам.
Сега ще дам думата на нашите гости: госпожа Соня Конакчиева от Сдружение "Настоящи и бъдещи майки", след това се гответе Вие...
Заповядайте, госпожо Конакчиева.

САНЯ КОНАКЧИЕВА:
Уважаеми господин председател!
Господин министър!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Ние официално сме депозирали своето отворено писмо още на 8 октомври. Аз се надявам, че членовете на тази Комисия са запознати с него, включително и в Министерството на труда и социалната политика е депозирано. Нашите искания доста се коментират и в публичното пространство, затова аз само ще ги маркирам:

Обезщетението за втората година, което коментирате тук, да бъде равно на минималната работна заплата, така както беше до 2011 г. включително. При липсата на семейно подоходно облагане детските надбавки да бъдат за всички деца. И да има места за всички деца в детските градини и то при спазване на нормативно установената численост в групите.
Прецедент е обстоятелството, че тази година, освен че не е равно на минималната работна заплата това обезщетение за втората година, за първи път то е с един лев под границата на бедност. Този един лев е много знаменателен, едно добро послание към майките, че те през втората година от отглеждане на детето си, трябва да живеят с един лев под границата на бедност, това е много символично.

От всичко това е ясно, че ще спада раждаемостта. По данни на Министерството на здравеопазването, само за последната година с десет процента е спаднала раждаемостта.

В сайта на НОИ ние видяхме информация, че за първото деветмесечие са спестени 24 милиона лева, точно и само от майчинство. Такава е информацията, аз дори съм си я принтирала, да коментирате това по някакъв начин. Ясно е, че вече двудетният модел не е популярен в България. Искаме да чуем вашите аргументи. Не сме получили никакви официални отговори на тези писма, които депозирахме до всички институции. Напротив, от Министерския съвет получихме отговор, че с така посочените правни основания, че те не са компетентни по отношение на Държавния бюджет, което е един абсурд!

Като говорим за жени, за работещи жени, за техните съпрузи, мъже, които работят и преди, и след като навърши детето две години. Те работят общо, средно около 70 години. Имат право да отглеждат детето си втората година достойно, особено при липсата, при този сериозен проблем с детските заведения в големите градове. Само в София, на първо класиране 14 110 деца останаха извън заведенията. В Пловдив и Варна е много сериозен въпросът. Добре, вие казвате, чухме последните дни, казахте, че има някакви намерения да се отпуснат средства за детски градини. Добре, това е едно добро начало. Могат да се освободят и тези, отдадени под наем, защото засега няма воля това да се направи. В София има няколко такива. Но това не сваля от дневния ред другият въпрос - за обезщетението през втората година. Първо, тези строежи няма да решат проблема скоро...От Сдружение "Настоящи и бъдещи майки" ние искаме да ви кажем, да сте наясно, че още от времето, когато се е прилагало Римското право, държава е форма на организация на обществото. И ние вече сме 2012 г., Вие сте нашите народни представители именно в тази форма на организация на обществото. От вас зависи дали ние ще продължаваме да се топим като нация...
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря и аз.
Госпожо Ангелова, заповядайте.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми господин Петков!
Колеги!
Гости!
Вземам думата във връзка с искането на майките за увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст, защото тази тема през последните няколко дена е изключително много се преекспонира. Ние напълно разбираме техните искания, защото години наред обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст е било обвързано с минималната работна заплата и за първи път миналата година, с промените в закона за Бюджета на Държавното обществено осигуряване беше отвързано обезщетението за гледане на дете от една до двегодишна възраст от минималната работна заплата. Казахме какви бяха мотивите миналата година.

Парите за обезщетение, както се казва тук, за отглеждане на дете са от бюджета на Държавното обществено осигуряване. Преди малко чухме от управителя на Националния осигурителен институт, какви са възможностите за следващата година. За отпускане на повече средства и повече разходи от Бюджета на Държавното обществено осигуряване. Приоритет, както видяхме, че е най-голямото перо, това са за обезщетения за безработица и за обезщетенията, които получават майките, от до двегодишна възраст.

Ние искаме да удовлетворим желанията на всички, защото след малко, когато ще представим държавния бюджет, ще се разгледа Държавния бюджет, и по-специално бюджета на Социалното министерство, знам, че тук ще застанат и организациите на хората с увреждания, и пенсионерските организации ще искат още пари... Всеки иска пари. Но няма как, нали, да удовлетворим желанията на всички, защото, все пак, трябва да се спазва и някаква фискална дисциплина. И повярвайте ми, значи тези разчети, които са направени за Бюджета на Държавното обществено осигуряване и това решение, което е взето, да не се увеличават обезщетенията за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст е направено съвсем прецизно, след внимателен анализ от самите експерти.

Ние напълно разбираме, както Ви казах, исканията на майките. Защото аз също съм майка. И това, с което вчера излезе Парламентарната група на ГЕРБ, с призив към Министерството на финансите да бъдат опуснати допълнително, значи става дума за допълнителни средства, 30 милиона лева на общините за доизграждане и изграждане на нови детски заведения, детски ясли и детски градини, защото в един от дебатите, които сме водили с представителите на майките, действително, много сериозно се засегна тази тема с недостигът на места в детските заведения, за деца. Ето, преди малко, и Вие сама, госпожо Конакчиева казахте, че само в София, недостигът в детските заведения е за 14 000 места. Затова смятаме, че отнякъде трябва да се започне.
Трябва нещо така да се постави, защото проблемът с недостига на места в детските заведения е натрупан с годините. Той не е започнал през управлението на ГЕРБ в никакъв случай. Затова ние предлагаме тези пари да се дадат на тези общини, които действително имат най-голям недостиг, и ако всяка година се дават допълнително средства, целево на общините за изграждане на социална инфраструктура, детски заведения, за три-четири години този проблем, с недостига на около 67 детски заведения ще бъде решен. Съжалявам, че бях толкова многословна, но изключително е важен този проблем.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, госпожо Ангелова.
Господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Аз искам малко по-отдалеч, понеже, действително, въпросът е важен, искам да чуете нашата гледна точка.

Аз ще започна малко по-отдалече. Всеки път в Комитета на министрите на труда в Европейския съюз, когато обсъждаме пазара на труда и търсим в тежката икономическа криза в Европа резервите, резервите за пазара на труда, за по-голяма заетост, винаги и навсякъде се отчита, че един от най-големия резерв за заетост, това са жените. В цяла Европа.

Искам да започна оттук. Начините, по които ние подпомагаме майките с малки деца са различни. На първо място, това е чрез Бюджета на Държавното обществено осигуряване. Където, знаете, общият фонд "Заболяване и майчинство", който е 3.5 % , в него влизат и тези рискове за първата година - 410 дни, от които 45 дни е преди раждането, общо взето 285 милиона на година. За тази цел. Второто е за отглеждане на дете от една до две години, около 116 милиона лева на година. Или общо около 400 милиона лева на година, това е осигурителен риск, за който за тази вноска плащат и работодателите - 60 % от тази вноска, и работниците и служителите - 40 % от тази вноска.

На следващо място е Бюджетът на държавата, или по-точно на Министерство на труда и социалната политика за тези детски надбавки от 35 лева. Които ги получават вече повече от 80 % от децата в България, даже може би са стигнали 85 %. Тези пари са близо 500 милиона лева на година, вече. Т.е. някъде повече от 50-55%, близо 60 % от целият бюджет на Министерството на труда и социалната политика.

На трето място: общините. Когато предоставят услуги и естествено, делегираните от държавата дейност.
На четвърто място: Бизнесът. Когато кандидатства с проекти по оперативната програма "Човешки ресурси" на Европейския социален фонд, примерно: социални иновации в предприятията, където се финансират различни схеми за подпомагане, включително и на майките с деца, да има кой да им гледа децата, когато са на работа.

Т.е., тук изниква принципният въпрос. Не че сме срещу майките, напротив, изниква принципният въпрос: можем ли ние по някакъв начин хем да увеличим парите на майките през първата година, хем да насърчим майките да се върнат по-бързо на пазара на труда като осигурим необходимите социални услуги за техните деца - като социални заведения , детски градини, детски ясли... Това е решение, което каза госпожа Ангелова, да се инвестира чрез инфраструктурата на общините за нови детски ясни и нови детски градини.
Не на последно място, уважаеми дами и господа! През последните три години и няколко месеца ние сме разкрили допълнително над 140 услуги за деца, за над 8500 деца - допълнителни! Примерно, ако има в момента 350 вида услуги за деца, близо половината ние сме ги разкрили през последните три години допълнително от тях. За над 8500 деца!

Проект "Социално включване", който искам да ви информирам, че вече са сключени договорите със 70 общини, голяма част от проектите са изпълнени, другите предстои да бъдат изпълнени. Инфраструктурата - създаване на 70 общностни центъра в цялата страна, предстои да бъдат привършени до края на тази година и през следващата година оборудване и стартиране на процедурите за предоставяне на услуги още от пролетта на следващата година.

За услуги за деца от нула до три и от три до седем години, от които над 102 000 деца и техните родители ще могат да се възползват от тези услуги допълнително! В цялата страна. Т.е., ние искаме действително, да съчетаем паричните стимули за майките, с допълнително широка мрежа от социални услуги и да подпомогнем отглеждането на техните деца. Ето това, според мен, е правилната политика, в която трябва да обединим усилията си, за да можем действително, майките да получат адекватна помощ от държавата, от общините, от Европейския социален фонд, от Бизнес... Така че, това е моето мнение, което исках да споделя с вас...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Аз не мога да приема и не мога да повярвам, че Вие се хвалите, че 85 % от българските деца получават 35 лева! При положение, че има подоходен критерий, господин министър, това означава, че бедността е огромна в тази държава, господин министър! И въпросът ми е директен към Вас: пестите ли пари от българските майки и с колко намаля средно дневния доход с начина, по който Вие увеличихте периодите, върху които се изчисляват обезщетения за бременност и майчинство? Това е въпросът, господин министър! Пестите ли пари от майките?!

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Може ли да отговоря?
Не пестим никакви пари, уважаеми господин председател!
Аз пак казвам. Общи разходи в Държавното обществено осигуряване, които са предвидени за 2013 г. за общо заболяване и майчинство са 707 504 000 лева. Нищо не пестим! Аз Ви казвам, каква е ситуацията.

И какво предлагаме ние. И колко пари даваме допълнително за услуги през тези всичките години! И колко пари предвиждаме да дадем допълнително през следващата година за услуги. Това искам да Ви кажа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Доктор Адемов, имате думата. След това е госпожа Масларова, доктор Костов, след това сте Вие... доктор Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Много накратко, господин председател.
Господин министър!
Аз пак гледам проекта за Бюджета за Държавното обществено осигуряване. Там сте записали, понеже аз знам, че всички тези обяснения, които ги давате, няма как да бъдат възприети от тези хора, които представляват майките, защо? Защото тези лица имат непосредствени нужди от този финансов ресурс. Услугите са си ангажимент на държавата. И държавата, неправителствения сектор на работодателите, трябва да ги предоставят и ги предоставят, сигурно ще се разшири техният кръг. Само че, тук става въпрос за съвсем друго нещо - това е осигурителен риск. И по смисъла на Международната организация на труда, и по смисъла на нашето законодателство, това са хора, които плащат не само преди раждане, не само тези 12 месеца преди раждане, ами плащат и след това. През целия си трудов път те продължават да плащат тези 3.5 %, които са сега за този фонд. Фонд "Общо заболяване и майчинство", казвате, че недостигът за следващата година се очертава да бъде 47 милиона лева! Фонд "Пенсии" - недостигът е 1 717 000 000 лева! Вие сте го записали в проекта! И Вие твърдите, че недостигът във Фонд "Общо заболяване и майчинство" не Ви позволява да увеличите тези разходи. Е, как тогава увеличаваме пенсиите, като недостигът във фонда е 1 717 000 000 лева! За какво говорим? За фискален ефект?! Къде е фискалния ефект?! Милиард и седемстотин и десет милиона за фонд "Пенсии" недостиг и в същият момент шестстотин и колко милиона увеличаваме размерът на пенсиите за следващата година! 47 милиона по-малко в бюджета на фонд "Общо заболяване и майчинство" и казваме, че парите на този фонд не стигат. Дайте да се разберем с цифрите!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Тук има едно нещо. Доктор Адемов, социалните услуги струват пари и то много пари. Те не са така паднали от небето, от някъде! Просто, аз пак казвам - ние се мъчим да съчетаем паричните средства с услугите. Услугите за мен са още по-важни. Услугите за мен са още по-важни! За да може да дадем възможност на тези майки да си вършат работата и да им помогнем в отглеждането на техните деца!

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Аз изцяло ще се солидаризирам с министър Младенов, че голям резерв за пазара на труда са жените. И веднага ще кажа: къде са жените, които трябваше да работят на пазара на труда точно по програмата в подкрепа на майчинството? Това са жени в предпенсионна възраст, на които не им достигат съответните параметри и в същото време майките да могат да отидат да работят, за да могат да имат по-високи доходи. И държавата, просто, да има малко по-активна политика. Това от една страна.

От друга страна: Да, чудесно, че се развиват услугите. Адмирираме, че ще се дадат такива, обещават се, дали ще се дадат, не мога да кажа, 30 милиона за изграждане на детски заведения. Първо, искам да кажа, че докато те се изградят, децата и майките, за които става реч, децата ще станат първокласници. Но, хубаво е да има тази база. Вие искате допълнително 30 милиона за изграждане на детски ясли и гради. Така поне се декларира от Парламентарната група. Тези 30 милиона на фона на това, което е направено през последните три години - над три милиарда инвестиции в инфраструктура, са един процент. Един процент! Значи, няма приоритет. И пак искам да попитам: тези 30 милиона да не се случи като с онези милиони, които, всъщност Вие не го знаете, предполагам, които се изгласуваха в Парламента, под натиска на управляващото мнозинство, че виадуктите, които са строени преди години - ще паднат, и трябва спешно да ги ремонтираме. И Парламента изгласува едни милиони, 60 милиона ли бяха, колко, само че, аз не съм видяла никъде нито един виадукт да се ремонтира, нито пък да е паднал някой! Така че, майките имат нужда,... пази Боже/към реплика/, майките имат нужда от тези средства, при положение, че няма детски градини сега и няма какво да говорим и едното, и другото. Едното е чудесно, нека да се развиват, при това услугите, за които става реч не касаят тези майки, осигурени. Касаят другите, неосигурените майки, децата в риск, всички други социални групи, за които в момента ние не говорим. Ние говорим за осигурената майка. Майката, която е образована, майката, която е внасяла коректно в осигурителната система и майката, която, сигурно два пъти в живота си, най-много, тези майки в много изключителни случаи, ще ползват тези осигурителни рискове, за да може да защитава стандарта на живот на детето си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, госпожо Масларова.
Доктор Костов, заповядайте...Много ви моля за тишина в залата, моля...

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Да, благодаря.
Аз от риторични въпроси пропуснах един съществен въпрос, той е към господин Петков.
Уважаеми господин Петков, не смятате ли, че индексът за 2012 г. на потребителски цени 2.2 е занижен? Това е въпросът.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Петков, ще отговорите ли?

БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря, Ви господин председател.
Уважаеми господин Костов, всъщност когато се планираше Бюджета на Държавното обществено осигуряване за следващата година, това беше официалната прогноза за очакваната инфлация за тази година. Така че, тези 2.2 % към момента на планиране, говоря последно - месец август, това беше официалната прогноза, която беше отчетена. Никой към момента не знае какъв ще бъде отчетният индекс на потребителските цени за тази година, защото е възможно, както да отиде нагоре, така и да спадне, всичко зависи от изменението на цените. Така че, както много други параметри, бюджетът се планира при определени допускания, които са валидни към определен момент.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Един въпрос, на който министърът не ми отговори: какъв е ефектът, фискалният ефект от увеличаването на периодите, в които се изчисляват краткосрочните обезщетения? Заповядайте.

БИСЕР ПЕТКОВ:
Аз ще се опитам, господин Стойнев, да отговоря и на този въпрос. Все още, наистина, периодът не е толкова дълъг, за да можем да правим категорични обобщения и изводи от увеличаването на периода, в който се изчислява размерът на обезщетението за бременност и раждане. Но, това, което имаме като междинен, така да се каже анализ е, че няма ефект от удължаване на периода, за който се изчислява върху средният размер на обезщетението към момента. Т.е. среднодневният размер на обезщетението остава в порядъка на 23.32 стотинки, ако не бъркам някъде в стотинката. Но нека да изтече цялата година, както ние направихме един анали и то от предишното увеличаване, удължаване на референтните периоди. Такъв анализ в края на годината ще направим и за увеличението, което удължаването, което е в сила от началото на тази година, за да има...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Извинете, че Ви прекъсвам. Когато правихме отчета на Бюджета за 2010 г. именно главният актюер на НОИ даде информацията, че заради увеличаването на периода на 18 месеца се намалява средното обезщетение с два лева. От 25 лв. стана 23 лева. Така ли беше?

АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА:
Така беше, да...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Така... Значи се пестят пари. т.е. сега какъв е ефектът от 18, когато става на 24 месеца...

БИСЕР ПЕТКОВ:
Нека човекът, който е правил изчисленията да отговори, ако позволите, госпожа Ганчева.

АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА:
Ефектът, когато бяхме изчислили миналата година, беше, броят на майките, които в момента, ползват обезщетение. Значи, ние взехме тези майки, с тяхното обезщетение, казахме: ако тези жени, периодът им референтният го удължим с още шест месеца, нали, ще се получи така, че те би трябвало с два лева да им се увеличи или намали обезщетението. А в момента, тези майки, които тази година ползват тези видове обезщетения, средно дневното обезщетение на новите майки е 23.36 стотинки. А на тези, които са преди това, значи с по-краткия период, е 23.35 стотинки. Просто, това е статистиката...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Искахте думата...
Първо Вие, госпожа Петрова.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Господин председател!
Аз мисля, че и другият мотив, който беше, е да спрем злоупотребите, които бяха с тези болнични, с тези майчински - това беше единият от другите ни основни мотиви, когато променихме периода. И, естествено, че правим мярка, която трябва да видим дали е ефективна и как работи и тогава вече да си преосмислим решението...Ако трябва. И се надявам, че поне злоупотребите поспряха. Ако може и това да ни се отговори в момента...

САНЯ КОНАКЧИЕВА:
Никой не коментира поставеният от мен въпрос за 24 милиона икономия за 9-месечието, бих помолила от НОИ...
Един конкретен въпрос. Добре, някакви идеи има. Но не е ясно кога ще бъдат реализирани, дали те ще решат проблема. Но какво да прави една майка с едногодишното си дете, което става на една година утре - няма място в детското заведение, тя е принудена да остане в къщи. Знаете, просто, това е...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Имате дума.

БИСЕР ПЕТКОВ:
Господин председател!
Това, което цитира госпожа Конакчиева, е от отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за тази година, за деветмесечието, който ние официално публикувахме, както правим всяко тримесечие на интернет-страницата.
Наистина, по отношение на този разход, фактическият разход за деветмесечието е по-малко от планирания с 24 милиона лева. Може да се дължи както намаляване на броя на лицата, които са получавали обезщетение спрямо планирания, всеки един план е възможно при реализацията му да получи някакви отклонения, както и искам да подчертая, че всяка една майка или лице, което получава, защото и бащите могат да получават...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Петков.
Госпожа Петрова, след това Светлана Ангелова.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Само една реплика, относно детските градини.
Детските градини, Вие сама казахте, че някои от тях в София говорим, в големия град, тъй като тук основно в София и Пловдив е проблемът, са дадени под наем. Това даване под наем е било в течение на предходни години. А може би колега от София ще каже колко детски градини са се отворили на територията на община София, Столична община. Аз мога да кажа, примерно за Бургас, че този проблем не стои, той се решава, благодарение на програмите, които има в Министерството на труда и социалната политика. Дори наскоро открихме такъв подобен дом. В момента колежката ви говори, че в парламентарната група се обсъжда да бъдат гласувани. Да, те, надяват се, че финансовият министър ще одобри това наше предложение. Ще отидат точно в тези големи градове, където има нужда, на база на тези през годините направени сметки.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Госпожо Ангелова, заповядайте.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Ще бъда много кратка. За да направя едно уточнение. Не мога да се съглася с репликата, направена от госпожа Конакчиева, че не е ясно кога ще бъдат реализирани тези 30 милиона лева, които ще се дадат за изграждане на заведения... Дайте тогава, то нали си има процедури. Дайте да се направят обществени поръчки. Трябва да се изградят детските градини. Няма как, значи, не можем да бъдем с вълшебната пръчка от днес даваме 30 милиона лева за изграждане... И готово. Най-важното е, че имаме идеи, имаме желание, да се промени и да се реши трайно този проблем с недостига на места...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Ненков, желаете ли, заповядайте.

НИКОЛАЙ НЕНКОВ:
Благодаря, господин председател!
Няма да коментирам големия въпрос с пенсиите, позициите се знаят, от първи януари механизмът за осъвременяване отчита личният принос, коледна надбавка в рамките на тази година. Искам да споделя някои наши предложения, които на пръв поглед са на по-заден план, но имат доста пряка връзка с проблема с безработицата. Тя - госпожа Масларова, всъщност, спомена едното предложение. Увеличаване с половин процентен пункт на вноската за фонд "Безработица". Има няколко мотиви за такава мярка. Първо, това по нашите изчисления ще доведе около 90 милиона приходи; 2/ съгласно доклада за бюджета, който ще гледаме в следващата точка, нивото на заетост и нивото на безработица ще се запази такова, какво е и тази година, нали така... Т.е. проблемът с безработицата ще стои сериозно. По-интересното, обаче, всичко това, което каза знаем го знаете, е че чрез тези допълнителни приходи може да се реализират две интересни мерки. Даже едната сме обсъждали с министър Младенов. Даване правото на сезонните работници до обезщетенията срещу безработица. Като конкретно, нашето предложение е сезонните работници да придобиват право на минимално, минимално, аз после ще се върна да ви кажа какво разбираме под минимално, право на минимално обезщетение за безработица, при 6 месеца осигурителен стаж, а периодът на получаването да е 4 месеца. Виждате, че условията са различни от стандартите, както по отношение на..., но въпросът стои много остро в страната и честно казано, някак си отива на заден план, въпреки дълбочината на този проблем.

Пак казвам, коментирахме период един месец с министър Младенов тази идея, и аз останах с впечатлението, че той я прие положително. Сега, тя, госпожа Масларова, не знам, тя ли чу нашето становище, или ние нейното, но 60 % от минималната работна заплата да е минималното обезщетение при безработица.

Завършвам с нещо много важно, което уж е популярно, уж се приема от всички и не може да се реши вече поне две години. Криминализиране на укриване на осигурителни вноски. Мярка, която мина през всички институции и стои, в Министерството на правосъдието, и аз моля тука като депутат, защото и това ще влезе като законова промяна. Дайте да го вкараме това нещо по разчет, и ще доведе около 200 милиона лева приходи. Значи тук говорим за едни суми съвсем други. Ами Мирославов, така казват от няколко източника...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Имате думата.

АТАНАС ИВАНОВ:
Аз съм полковник от запаса, Атанас Иванов.
Господин министър!
Господин Петков!
Не се дебатира един въпрос, който беше внесен за изменение на член 69-ти от Кодекса за социалното осигуряване, с който се регламентират проблемите за пенсиониране на кадрите от отбраната и сигурността. Аз се обръщам специално към министър Младенов, защото при приемането на Бюджета на Държавното обществено осигуряване е внесен един текст, за изменение на член 69-ти, ал.1, искам да подчертая, член 69 е комплексен И не може за старши офицер да има 54 години, а за младши 52 години. С изменението на този текст в чл. 69 се внася колизия, противоборство във ведомствата по отбраната и сигурността. Предлагам Вие лично да го оттеглите, тези от ГЕРБ, да го подкрепите, да не бъде приеман член 69, защото неправилно се говори, че тези хора, които се пенсионират по чл. 69 са хора попадащи в ранно пенсионирани. Не е вярно...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
..Ако имате в писмен вид Вашето предложение да го представите.Те ще Ви отговорят. Но тук въпросът е основателен, господин министър, за една и съща професия, независимо дали си в МВР или в Министерство на отбраната, примерно, има парашутисти или летци, имаш, ... по различен начин се пенсионираш, как така?!
Може ли да ми отговорите?

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Мога ли да Ви отговоря? Не питайте министъра. Това е по Специалния Закон на Министерството на отбраната. Значи Вие говорите за ДАНС, което е друго място. Така са предложили от Министерството на отбраната. В случая недейте да тормозите министър Младенов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
...Ама аз разбирам, че Вие го защитавате, като Ваш колега, но чакайте малко...
Доктор Адемов, моля Ви на микрофона, докторе... /свободен разговор в залата/
Ще вземете ли Вие отношение?

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Специалните закони, знаете, че министър Ангелов дълго дискутира със служителите от Министерство на отбраната и се стигна до това тяхно предложение. Така че, ние затова сме го приели.

А що се отнася до ранното пенсиониране, по принцип, искам да Ви кажа, че Вие сте свидетели, че с реформите, които ние направихме, ние се мъчим в максимална степен да ограничим ранното пенсиониране. Такава е и препоръката на Европейската комисия по отношение на България, така че ние изпълняваме тези неща. И това е свързано и с устойчивостта на пенсионната система. Вие сами виждате, когато търсим парите, и преди малко имаше дебат, за пенсии, за по-високи пенсии, трябва реформи в системата, това, което правим ние.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Да приключваме дискусията...

ГЕОРГИ РУСАНОВ:
Увеличението на пенсиите с 9.8 на сто. За 553 хиляди души пенсионери за стаж и възраст се отнася. Много малко е, ще получат плюс пет лева, а няма да бъде увеличението поне да стане 160 минималната. Тази евкалибристика, срамна е. Те го получиха, сега ние им го прихващаме. Догодина пък ще вземе на другите, както вземахме през 2010-та година. Да престанем с това, много ви моля...Ставаме смешни. по-добре да кажем: няма... Това първо.

Второ, Осъвременяването, действително с тоя процент с 2.2 не е вярно... Прочетете отчетът на Националния статистически институт. По наши разчети, и аз държа да се подпише, който иска да спорим, щото съм инженер и аз и разбирам, инфлацията е 11.8 на сто. Освен това нашите разчети показват, че всеки един пенсионер за тези три години губи по 953 лева средно! Разберете го. Ощетен!
Следващият въпрос. Да бъде 11.8 от първи януари, това е нашето най-масовото искане, за което имаме и подписка сред пенсионерите.

Следващият въпрос. За трудовите пенсии говоря на 1 600 000 души. Аз поддържам, господин Петков, че 465 милиона са реално събираеми. Направили сме разчети, така че считам че това е реално.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Така, какво предлагате?

ГЕОРГИ РУСАНОВ:
Поддържам това.
Следващо предложение. Разумно е, и тук се изказаха, радвам се, щото ние не искаме увеличение на вноските, а да се преразпределят вноските. Достатъчно сме натовари и работника, и работодателят. Но ние искаме да се преразпределят. Ние трупаме там капиталови вноски от ДОО... пенсионните осигурителни вноски. Ние нарушаваме принципа за солидарност между поколенията - нашите деца, внуци, които работят, те негодуват от тази работа- че Вие насила вземате, хвърляте ги някъде, и оставате нас в недоимък... През 2025 г. чак ще бъдат!... Трябва 2 % от тия пет процента, временно, при тоя недоимък, да отидат във Фонд "Пенсии" за обществено изплащане, това едно ...Извинявайте, доктор Костов. Вноските, пенсионно осигурителните, на държавни служители, не са субсидия, те са вноски, като на всеки трудещ се.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря и аз.
Няма други желаещи да вземат отношение и закривам разискванията по тази точка. Преминаваме към гласуване: Законопроект за Бюджета на Държавното обществено осигуряване:
"За" - 11 гласа.
"Против" - 5 гласа.
"Въздържали се"- няма.
Законопроектът за Бюджета на ДОО е приет.
Благодаря на управителя на НОИ за участието, на главния актюер... на всички участници.


ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да се съсредоточим, преминава към обсъждане Законопроекта за Държавния бюджет на Република България.
Кой ще ни го представи?
Вие ли? Госпожа Жени Начева. Имате думата.

ЖЕНИ НАЧЕВА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Съвсем накратко ще очертая общите макроикономически параметри, при които е разработен проекта на Закон за Държавния бюджет за 2013 година. Както вече беше отбелязано, през 2012 г. очакваме българската икономика да отбележи ръст от 1.2 % с основен принос на вътрешното търсене. На базата на това растежът на Брутния вътрешен продукт през 2013 г. се очаква да достигне 1.9 % в реално изражение. В резултат на продължаващите фискални дългови проблеми в Еврозоната се очаква европейската икономика да регистрира спад от 0.2 % през настоящата година и слаб растеж от 0.7 % през 2013 г. Прогнозата е изготвена при допускане за отлагане възстановяването на европейската икономика за втората половина на 2013 г. Прогнозите за инфлацията са, тя да остане сравнително ниска, на ниво от 3.4 %. Очаква се задържане нивото на безработица на 12.4 % како беше отбелязано, процесът на възстановяване на заетостта ще бъде ограничаван от влошената външна среда.
Перспективите за развитие на публичните финанси са свързани с продължаване на стабилна и предсказуема фискална политика. Бюджет 2013 г. е разработен на базата на непроменена данъчна осигурителна политика, като размерът на приходите по консолидираната фискална програма е на ниво от 37.5 % от брутния вътрешен продукт, което представлява растеж от 6.4 % спрямо плана за 2012 година.

Продължава процесът на прехвърляне на данъчната тежест, преките към косвените данъци, чрез плавно повишаване на ставките на някои акцизни стоки. Което е съгласувано, с оглед достигане на минималните за Европейския съюз нива на облагане с акцизи.

Разходната страна по Бюджета е съобразена с целта за ограничаване на преразпределителната роля на държавата. Размерът на разходите по консолидираната фискална програма достигат ниво от 38.9 % от БВП, като растежът им възлиза на 6.2 % спрямо програмата за 2012 година.

Бюджетът през 2013 г. отразява приоритетите и социалните ангажименти на правителство, като се държи изключително много и на следване на дисциплинирана фискална политика. Във връзка с това през 2013г. правителството предлага задържане на дефицита по консолидираната фискална програма в размер на 1.3 % от БВП до със средносрочна цел неутрална фискална позиция в края на средносрочния прогнозен период.
Основните акценти в разходната политика, както беше отбелязано и доказано чрез Бюджета на Държавното обществено осигуряване са фокусирани в областта на социално осигурителната политика, образованието, културата и публичната инфраструктура, като само няколко от тези сектори ще отбележа. Основни приоритети в сферата на културата е предвидено увеличение по консолидираната фискална програма с 34.2 милиона лева, в здравеопазването с над 90 милиона лева, в публичната инфраструктура и в областта на благоустройството и опазването на околната среда - с над 510 милиона лева.

През 2013 г. социалният сектор възлиза на над 10 милиарда лева, което представлява 13.4 % от БВП, който дял остава най-голям дял в общите разходи и достига 35.5 % от тях. Спрямо предходната година или 2012 г., се наблюдава ръст от над 650 милиона лева, като освен бюджетите на Държавното обществено осигуряване разходният таван по консолидираната фискална програма за Национален фонд, където влизат оперативните програми е 393 милиона, по бюджета на общините - 381 млн. лв. и по бюджета на министерства и ведомства - над 966 мил. лв., като освен по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, където са планирани 865 млн. лв., в т.ч. разходи по Закона за социалното подпомагане - 52 млн. лв., целеви помощи за отопление - 73 млн. лв., целеви средства за диагностика и лечение - над 2 млн. лв., помощи по Закона за интеграция на хората с увреждания - 157 230 млн. лв., мерки по Закона за закрила на детето - 9 900 000 лв., разходи по Закон за семейни помощи за деца в размер на 487 400 000 лв., и за реализация на активни мерки за пазара на труда 73 млн. лева са осигурени, са предвидени средства и в министерства и ведомства в размер на над 12 545 млн. лв., в т.ч. за компенсиране на граждани със жилищно-спестовни влогове.
Господин министърът може да представи по-подробна информация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Може би да представите бюджета на Министерството на труда и социалната политика, господин министър...

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
И в Бюджета на държавата, и в Бюджета на Държавното обществено осигуряване основният приоритет за следващата година е за увеличаването на пенсиите, увеличаването на минималната работна заплата. Това, което е важно от Бюджета на държавата е да се отбележи, че от 1-ви януари догодина увеличаваме с 10 на сто, т.е. с над 16 млн. лв. издръжката и заплатите на делегираните от държавата дейност в национални услуги и социални домове в цялата страна.
Знаете, че от първи юли т.г. увеличихме заплатите с 20 % на социалните работници в Агенцията по социално подпомагане, което не беше правено през последните четири или пет години; заложени са допълнително средства за това и за следващата година да можем това увеличение да се плаща и през следващата година. Така че, общо взето, предвидени са и допълнително средства за лекарствата, които се изплащат за ветераните от войните и от военно пострадалите и военноинвалидите. Така че, в общи линии това са основните акценти, които са залог, въпрос, който е важен, а именно средствата, които са предвидени по оперативната програма "Човешки ресурси" на Европейския социален фонд.
Това, което е предвидено допълнително за следващата година, което трябва да бъде финансирано и изразходвани средства за 2013 г. в областта на образованието, социалното включване, в условията на труда и пазара на труда, възлизат общо на 570 млн. лв., които трябва да бъдат реално разплатени. Това включва трите междинни звена, Министерството на образованието, Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане, като 379 млн. лв., 200 хил. лв. от тази сума са насочени само за пазара на труда, за свободни работни места за субсидиране, стажове за млади хора, заетост, стартиране на самостоятелна стопанска дейност, и насърчаване на географската мобилност на работната сила за подобряване условията на труд и т.н. Всичките схеми, знаете много добре, които бяха отворени през тази година. Т.е. искам да кажа, че 379 200 000 лв. допълнително ще отидат към тези 73 милиона, които са предвидени в Националния план по заетостта, т.е. ако не можем да намерим допълнително средства, макар и малко за активни мерки на пазара на труд допълнително от тези 73 мил. лв., ние ще имаме възможност да използваме тези 379 200 000 лева именно пак за пазара на труда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Други?
Имате думата.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Господин министър!
Колеги!
Бюджетът на държавата. И аз искам да кажа няколко основни неща. Първо, все пак, да си припомним, че приходната част ще бъде 330 540 000 000, което е 37.5 % от БВП, разходите са 31 640 000 000 лв. или 38.8 % от БВП. В този бюджет трябва да се има предвид, за да бъдем коректни, когато поставяме, разбира се, и съответните искания, че пред нас има свито икономическо развитие в света, в Европейския съюз, при нас също, защото ние сме зависими, безспорно... И разбира се има заложена минимална работна заплата за държавните служители 335 лв., това са показатели, които са включени тук като някакви опорни точки. Трябва да се каже, че в тази ситуация, мога да кажа, че този бюджет има нерешима дилема, ако така мога да се изразя, че от една страна е крайно наложително да се увеличи финансирането на основни публични системи като образование, здравеопазване, ние говорихме досега и за социалната система, а от друга страна, налага се убеждение, че липсват политики и буфери, които не позволяват обезпечаването на реализирането на тези политики.

Ще бъда съвсем кратка. Първо, искам да кажа, по макрорамката, че основно, което се допуска в доклада, който ни е представен, е че ръстът на БВП, преди всичко, ще бъде на базата на едно засилено потребление. Лично аз много се съмнявам, че това ще се случи, и поставям под съмнение, първо, заради, все пак първата точка ни беше за мизерните доходи, и символичната, ако мога да я нарека индексация на пенсиите, което няма да позволи едно комплексно повишаване на потребителското търсене. От друга страна трудният достъп до кредитни ресурси също ще бъде един много сериозен проблем за стимулиране на икономическото развитие в страната. От основните допускания в макрорамката, трябва да се спомене и това, че ние 70 % от нашата външно-търговска дейност, т.е. търговският ни баланс, е насочен към Европейския съюз. Там също темповете се различават от тези в Китай, в Индия, във Виетнам, така наречените "тигри" в това отношение. Лично аз съм много притеснена, че за първото деветмесечие на 2012 г. състоянието за платежния баланс показва едни много сериозни тежки, отрицателни тенденции. От януари-юли 2012 г. ръстът на износа, на годишна база, е само 1.7 % срещу същият период на 2011 г. - 38.1 %. Това е катастрофален срив, който не може да не ни се отрази в приходната част на бюджета и в тези макроикономически показатели!

Разбира се, в нашата Комисия като голям проблем ще остане високото равнище на безработицата. Аз не виждам..., и сериозни притеснения има и във връзка с тези 1, 8 млрд.лв., които се обещават, че ще бъдат повече от миналата година приходи, които ще се разпределят. Само че те, за да се разпределят тези милиард и осемстотин милиона, ние трябва да ги дадем. Защото най-големият дял от тези приходи са от Данък добавена стойност. Всички сме наясно, какво значи това. На второ място са акцизите, които пак се плащат от гражданите, на трето място са данък доход на физическите лица. Т.е. ние ще получим едни един милиард и осемстотин милиона лева, в които над един милиард са тези, които предварително ще бъдат дадени. И за да остане време да си говорим за специализираните плащания, това което споделиха тук колегите, искам да кажа, че в разходната част, всички страни, повечето страни-членки на ЕС се приближават до 40-процентно преразпределение, което се налага в период на криза. Аз не мога да разбера защо ние продължаваме, като изключим европейските средства, да стоим на 37.7 %. Кое го налага? Кое налага и да продължаваме да свиваме коланите при тези параметри, които при всички случаи не са добри!
И все пак, за част от вас, които не са погледнали, но на мен не може да не ми направи впечатление, че в предизборната година, с 50 % се увеличават, е ръстът на разходите, които се дават на Българска телеграфна агенция! Хайде, 48 % на президента - ще му ги простим! Но, все пак, на фона на всичко това, примерно, за науката са нула процента; за здравеопазването са минус едно; образованието - по-малко, т.е.- само с 1.16 пункта по-високи от миналата година, като говорим, че това е приоритет - образованието; отбраната - знаем защо, но Вътрешните работи - 12.59 ръст; правосъдието - 12.33 %. Знаем за отбраната защо. Може би точно нашата Комисия трябва най-много да знае, защото над 7 милиона трябва да се изплатят на онези, които бяха уволнени предсрочно, бяха освободени от армията, и там по закон трябва да се изплатят едни доста солидни суми.

Така че, учудващо е, че МВР, Правосъдие, БТА... И много интересно - Министерството на физическото възпитание и спорта има по-високо увеличение на приходите за следващата година - със 6.1 %. И разбира се, Министерският съвет - горе-долу, което се равнява с парите, които са в социалната сфера, горе-долу, колкото в Министерския съвет, толкова и в социалната сфера ще се увеличат, като процент говоря, не в абсолютни суми, в следващата година. Така че, за мен лично, аз говоря общо по бюджета, това ще бъде един бюджет на едно много трудно, може бих казала дори нестабилно възстановяване, струва ми се доста оптимистично темповете на растеж, които се дават. А и за съжаление, по всяка вероятност, обедняването и депресията ще продължат и през 2013 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Бих помолил господин министър, при толкова увеличаване на средствата, по-скоро на средствата усвоявани по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", нали 730 милиона, тази година мисля са около 500, пък реално са усвоени около 250 милиона...

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Там са над 660 милиона...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Не, не, за тази година... За тази година са около 250, но Вие бяхте сложили 500, за догодина са 730 и в същото време в доклада към бюджета виждаме, че заетостта намалява - с нула цяло и един процент... Някак си, малко не се връзват нещата. Къде отиват тези пари?!

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Уважаеми господин Стойнев!
Вие знаете много добре, че Оперативната програма "Човешки ресурси" финансира мерките, свързани със социалното включване, пазара на труда, обучението, квалификацията и образованието. В момента над 700 хиляди човека в България са се възползвали под една или друга форма от оперативната програма. Т.е. по някакъв начин те са се възползвали от тази мярка - безработни, заети лица, бизнесът, неправителственият сектор, общините... Възползвали са се по една или друга причина от тези мерки. Над 700 000 човека в България! В момента около 50 000 човека работят по различните мерки в цялата страна само по оперативната програма - субсидирана заетост, с младежки програми, стажове, чиракувания, лични асистенти, домашни помощници... над 50 000 човека. Само от тази програма! В момента. Така че, ролята е изключително голяма, темповете на разплащане през последните месеци, бих казал от началото на година се увеличават изключително с бързи темпове, това, което сме заложили, аз и казах колко милиона са предвидени за догодина да бъдат платени, на трите междинни звена по отделните мерки, и аз мисля, че темповете, които продължават и през следващата година ще продължат, ще ни дадат възможност да усвоим един много голям процент за сегашния програмен период.

А в монета стартирахме планирането. Планирането на следващия програмен период - 2014-2020-та година. И нашето желание е да направим така, че усвоявайки средствата по сегашният програмен период, още от 1-ви януари 2014 г. да имаме възможност да харчим парите от първия ден да усвояваме средствата на следващия програмен период, а не както е сега - знаете, първите две години на сегашният програмен период почти нямаше никакви разплащания, да, съвсем сериозно ви го говоря. Съвсем сериозно ви го говоря, защото искам да ви припомня, колко пари бяхте платили от 2007 до 2009 г....Добре, няма да влизаме в това /към реплика от залата/...
Т.е. искам да подчертая, че огромен брой хора се възползват от мерките по оперативната програма и темповете на разплащане са много високи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Аз Ви благодаря, господин министър и Ви пожелавам, наистина, огромен успех в тази програма. Вие говорите на нас тук, народните представители, и ние Ви вярваме. Но защо финансите пишат, че намалява заетостта, това е проблемът, тях ги убедете, както нас се опитвате да убедите. Защото, наистина, тези пари трябва да увеличават заетостта.
Благодаря Ви.

Друг народен представител? Не виждам. Има думата господин Благой Станчев от Националното сдружение на общините в Република България. Заповядайте.

БЛАГОЙ СТАНЧЕВ:
Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители!
Разполагате, предполагам, всъщност видях, с протокола за разногласията, който имаме, подписан с Министерството на финансите. По силата на член 37 от Закона за общинските бюджети провеждаме тази консултация и подписваме този протокол. Той се казва само за разногласията, както виждате.
В интерес на истината трябва да отбележим, че има определени подобрения в макрорамката на Бюджета в частта му за общините през тази година. Подобренията са спрямо 2012 г. За следващата година подобренията, спрямо тази година 2012 г. има увеличение на основни за нас субсидии, които ще подпомогнат значително дейността ни.

От друга страна трябва да отбележа, че чрез тия увеличения, ние всъщност, догонваме нивата, които имахме през 2009/2010 г. По някои от тях оставаме по значими за нас видове субсидии, основни за дейността ни, оставаме под тия нива. И в тази връзка ще ви представя съвсем накратко, без да влизам в подробности основни акценти от нашите предложения. Ще засегна два общи въпроса, с молба, с апел към вас вие да ги подкрепите, защото всеки от вас идва от някоя община и се връща в общината си в събота и неделя, в понеделник, получава на място местните услуги. Убеден съм, че познавате общите проблеми на общините, не само тези свързани със спецификата на дейността ви и не ви е безразлично как се развива вашата община, и какви са общи условия за дейността й.

На първо място искам да изразя безпокойството ни относно състоянието на изравнителната субсидия. Трета година тя остава на тия нива и фактически е под нивото на 2009 г. Общата изравнителна субсидия по характер си е нецелева, средствата в нея служат на общините по решение на Общинските съвети да осигуряват основни стандарти на местните дейности, включително и доплащания по делегираните дейности , там, където не стигат стандартите, включително и всички задължения на общините да се покриват от тях. Те са особено важни за средните и за по-малките общини, но при нашата ситуация, дори и Столична община получава изравнителна субсидия, което е донякъде парадокс на сегашната система.

Предстои ни 2013 г. И спецификата й е не просто в това, че тя следва 2012 г., а че тя е последната година от програмния период. Цялата ни държава, но основно общините, ще бъдат подложени на изключително напрежение, финансово, относно завършването на програмния период и усвояването на Еврофондовете. Като пример министър Павлова даде за нас, по отношение на най-успешната за нас програма, нашето участие имам предвид, регионалното участие, че досега са изплатени, планира да бъдат изплатени до края на година 1 милиард лева от началото на програмния период от началото на членството ни, а само за 2013 г. ще бъдат изплатени и още един милиард Т.е. наведнъж за една година ще бъдат изплатени толкова, колкото досега. Това означава, а аз, Вие знаете как се плаща, общините първо изплащат тези пари, след това чакат определено или неопределено време за получаването им, в някои случаи над година. Следват, има съфинансиране за тях, има разходи, които не се финансират от програмата. Има и финансови корекции, знаете, и за всичките тези неща на нас са ни много необходими реални средства, с които ние да можем да разполагаме. Това ще бъде изключително натоварване за нас.

Така че ние, освен това, другата страна на въпроса е, тъй нареченият финансово неосигурен мандат. Вие, уважаеми дами и господа, знаете много добре, с колко ангажименти ни натоварвате, какво се случва с новите, с постоянно, с новото законодателство, относно задълженията на общините, знаете сега в ЗУД, който, доколкото си спомням, възлагат се много ангажименти на общините, които са финансово необезпечени. И със Закона за енергийната ефективност, и т.н. Тази изравнителна субсидия служи и за това, за тези непокрити ангажименти на общините. Ние сме посочили една цифра от 29 милиона на нашата годишна среща - 14 октомври премиерът прояви готовност евентуално за 15 милиона, надаваме се, и разчитаме че и чрез ваша подкрепа, ще може да се промени тази цифра.

На второ място, като се съобразяваме с бележките на господин Адемов, ще спомена само необходимостта от капиталови разходи, преди всичко за общинските пътища. Тия средства бяха на едно и също ниво, на много по-ниско ниво от 2009 г. три поредни години. Има определено увеличение, но то е крайно недостатъчно. Знаете какво е състоянието на общинската пътна мрежа. Знаете, че до населените места, за да си идат хората, а и да отиде бизнесът до тях, се минава не само по магистралите. Има нужда от допълнителна подкрепа. Вече далеч не ни стигат за това нещо, защото те са за определени участъци, определени лотове, а цялата ние поддържаме 67 % от пътната мрежа в страната ни. Тя е общинска.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Аз Ви благодаря, но ни кажете, по-скоро проблеми с детските градини, заплащане, социални услуги...

БЛАГОЙ СТАНЧЕВ:
Да, точно по отношение на детските градини това е дейност, която има силно изразен социален елемент. И се надявам на вашата подкрепа. По изчисления на нашите представители от думите на кметовете между 150 и 230 лв. струва издръжката на дете в детска градина. Ние нищо не получаваме!

Получаваме само средства за заплати на персонала. От там нататък всичко се доплаща от общините. Знаете 30-40 до 70 могат да си позволят общините такси да искат от родителите. Нагоре създава социално напрежение. Затова искаме подкрепа на дете в детска градина от 50 лева. Още повече, че миналата година бяха приети наредбите на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, с които се поставиха високи изисквания относно храненето, и които още повече оскъпиха това нещо. Не е нормално, според нас, децата от петгодишна възраст нагоре да са деца на държавата, а тия под пет години деца да са деца само на общината. Общината няма тази възможност да провежда широко обхватна социална политика, защото ние събираме едва 4 % от данъците, общата маса на данъците в държавата.

Социалните услуги, които предоставяме. Отчитаме че има увеличение от десет процента в Бюджета. Това се дължи на дългото задържане. И нашето настояване да се актуализират стандартите. Не бяха актуализирани от 2009 г.

С още пет процента да се увеличи тази субсидия, защото са много изостанали, много изостанаха тези услуги. Знаете, хората работят там на минимални заплати. Поне да се покрие увеличението на цените на храните и горивата. И съответните повишени изисквания спрямо храненето. Така че предлагаме допълнителни пет процента над тези десет процента. Често получаваше доста странни тълкувания, включително и в Парламента, администрацията, администрация стана позорна дума, за съжаление. На нас ни паднаха за общинска администрация, ни паднаха с близо 40 милиона лева субсидията. Намалявахме администрацията, пускахме ги в неплатен отпуск, за да можем да ги покрием. Но, мисля, че е работа на Вашата Комисия по трудови въпроси, това са и трудови въпроси, не може хора с такава заплата да управляват проекти от по няколко милиона и да получават 350-400 лева. Не може да искаме качествени и европейски услуги от хора, сред които има по временната заетост на 380 лв., а служители в общинската администрация, още повече пък в областта на социалните грижи с по-ниска заплата от тях, близка до минималната...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Имате думата, госпожо.

ЖЕНИ НАЧЕВА:
Не мислех отново да взимам думата, но във връзка с последните изказвания само няколко думи искам да отбележа на вашето внимание.

По повод на това, което се каза.
Преди всичко по отношение на образованието, защото в първоначалното изявление отбеляза други социални функции, но средствата за образование са увеличени с над 120 мил. лева, от които 76 мил. лв. - ръст в стандартите и останалите средства са за държавните висши училища и университети.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Други желаещи за изказване? Няма.
Закривам дискусиите и подлагам на гласуване Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2013 г. Който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 11 гласа.
"Против" - 4 гласа.
"Въздържали се" - 1 глас.
Законопроектът е приет.
Благодаря на всички за участието... Закривам заседанието.

/Заседанието закрито в 20.50 часа/



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ