Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
02/06/2010

    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19 април 2010 г.
    На свое редовно заседание, проведено на 02.06.2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19 април 2010 г.
    На заседанието присъстваха представители на БАН , СУ „Св. Климент Охридски" и бяха представени писмени становища от Съюза на учените в България и Русенския университет.
    Законопроектът и мотивите към него бе представен от страна на вносителите от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Основната цел на предложения законопроект е да се актуализира нормативната база в областта на научните изследвания в съответствие със Стратегията за развитие на европейското изследователско пространство и да се осигури ефективно развитие на научната дейност чрез активно участие в различни национални и международни научни инструменти. В тази връзка са предвидени следните промени:
    Първо, регламентира се възможност да бъдат създавани изследователски експериментални или аналитични центрове за концентриране на уникална научна апаратура за провеждане на конкурентноспособни изследвания.
    На второ място, въвежда се периодична оценка на научноизследователската дейност на висшето училище и на научните организации, както и на дейността на фонд „Научни изследвания" на базата на ясни критерии, които се определят в правилник за организацията и функциониране на система за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност.
    На трето място, определят се условията и редът за подпомагане и стимулиране на внедряването на научните продукти и тяхното разпространение във всички сектори на икономиката.
    Разширява се функционалността на регистъра за научната дейност в България и се прецизират неговите реквизити, с оглед обвързване и синхронизиране на информацията му с мрежата на европейските регистри.
    Дава се възможност със средствата на фонд „Научни изследвания" да се финансират приложни научни изследвания, придобиване и поддържане на права на интелектуалната собственост, включително и за разходи, свързани с придобиване и поддържане на патентите.
    Също така проектът предвижда осигуряване на стимули за научните колективи и отделни учени чрез учредяване на годишни награди от министъра на образованието, младежта и науката. Въвежда се принципът фонд „Научни изследвания" да работи в координация с другите инструменти за финансиране на приложни научни изследвания.
    Прецизират се функциите на експертните комисии към фонд „Научни изследвания", като временните научни експертни комисии организират оценяването и извършват класиране на кандидатстващите в конкурсите научноизследователски проекти, а постоянните научни експертни комисии извършват анализ и оценка на изпълнението на финансираните конкурсни проекти.
    Определя се задължителното съдържание на конкурсните научни проекти. Също така се прецизира процедурата по оценяване на научните проекти, като основен компонент става международното независимо оценяване.
    Предвиждат се ограничения за участие в проекти на членове на Изпълнителния съвет и експертните комисии на фонд „Научни изследвания" с цел избягване конфликт на интереси.
    Изменя се легалното определение за „Млад учен", с цел да се предотврати дискриминация по признак „възраст" и се създава легално определение за „постдокторант".
    В дискусията се включиха народните представители Методиев, Местан, Станилов, Николов, Тошев, Колев, Имамов, Банковска, Соколова и Стоичков.
    Припомнено бе, че Закона за насърчаване на научните изследвания е приет през 2003 г. без широко обсъждане. Приложението му очертава две групи проблеми.
    Първата произтича от отсъствието на Националната стратегия за научни изследвания, която съгласно закона е трябвало да бъде приета до средата на 2004 г. Не е спазено и изискването за приемане на годишни доклади за състоянието и развитието на научните изследвания. Според чл. 7, ал. 2 от ЗННИ докладите са обвързани с изготвянето на бюджета. Те трябва да дават обосновката въз основа, на която се прави финансиране по научни направления.
    Подчертано бе, че науката трябва да бъде обвързана със стратегия за превръщане на България във високотехнологична държава, защото благоденстващи са само тези държави, които са развити на базата на високи технологии. Независимо в каква финансово-икономическа ситуация се намира държавата, научноизследователската дейност не може да спре. Именно това е една от приоритетните дейности в момент на криза. Законодателството трябва да създава условия за пряко и косвено финансово стимулиране на научните изследвания. Европейското право познава данъчни облекчения за стопанските субекти, които внедряват тези изследвания или назначават на работа доктори.
    В същото време въпросът за технологиите не е въпрос в рамките на Министерството на образованието, младежта и науката, а в рамките на българската икономика като цяло. Капиталът трябва да бъде насърчаван да инвестира в българската наука и да ползва нейните резултати. Това досега не е правено и по тази причина ЗННИ на практика се е превърнал в закон за управление на фонд „Научни изследвания".
    Втората група проблеми при приложението на ЗННИ са свързани с работата на фонд „Научни изследвания". Основната част от внесените предложения за изменение и допълнение на ЗННИ са насочени именно към преодоляване на различни пречки, които са възпрепятствали практическата дейност във фонда.
    Народните представители направиха и някои конкретни бележки.
    Първата бе по § 4, според който се създават нови членове 6а и 66. В чл. 6а, ал. 1 е предвидена възможността Министерският съвет по предложение на министъра на образованието да създава с постановление изследователски експериментални центрове. Оспорена бе необходимостта от подобен текст, тъй като и в момента действа разпоредбата на чл. 60 от Закона за администрацията, която дава тази възможност за създаването на такива структури. В чл. 6а, ал. 2 има неясното кой е органът, който урежда дейността на изследователските центрове - Министерския съвет или министъра на образованието, младежта и науката.
    Отношението между бизнеса и научните изследвания са регламентирани в § 13, но е проблематично обвързването им с годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания.
    Предвидените в § 19 ограничения за участие в проекти на членове на Изпълнителния съвет и експертните комисии на фонд „Научни изследвания" имат за цел избягване конфликт на интереси, но са пропуснати близки родственици на тези членове.
    Дефиницията за „постдокторант" в § 21 поражда въпроса доколко е уместно учен, който е доктор да бъде определян като постдокторант, а не като „постдоктор" например.
    Като проблематично бе определено и разширяването на правата и функциите на министъра на образованието, младежта и науката по отношение създаването, по негово усмотрение, на критерий за оценяване на научноизследователската дейност на автономните научни организации.
    Направени бяха и две предложения, които излизат извън разглеждания законопроект:
    Националният съвет за научни изследвания по чл.8 от действащия ЗННИ, да бъде към Министерския съвет и да се ръководи от министър-председателя. В състава му, освен министъра на образованието, младежта и науката да се включат други министри, които имат отношение към научните изследвания и техния трансфер към икономиката на страната.
    ЗННИ да регламентира финансова подкрепа от страна на държавата на науката, както всички подобни закони в европейските страни регламентират този въпрос. Обосновките за ежегодния ръст на тази финансова подкрепа, да са съобразени с европейските стандарти и документи и с решението на Министерския съвет от 5 май 2010 за следващите десет години разходите за наука да достигнат минимум - 1,4 до 2 процента от брутния вътрешен продукт.
    Народните представители се обединиха около мнението, че приемането на законопроекта трябва да постави началото на един широк дебат за стимулите за насърчаване на науката.
    След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за" - 14 гласа, „против" - 0, „въздържали се" - 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19 април 2010 г.

    ОГНЯН СТОИЧКОВ
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
    Форма за търсене
    Ключова дума