Указ № 99 на Президента на Република България, постъпил на 28.04.2010 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет от Народното събрание на 15 април 2010 г. и мотивите към него.

---

На свое редовно заседание, проведено на 05.05.2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди Указ № 99 на Президента на Република България, постъпил на 28.04.2010 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет от Народното събрание на 15 април 2010 г. и мотивите към него.
Председателят на комисията докладва на народните представители, че е постъпил Указ № 99 на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет от Народното събрание на 15 април 2010 г., като се оспорват част от неговите разпоредби. Народните представители бяха запознати с мотивите на президента и с писмените становища, постъпили от различни заинтересовани страни, висши училища и юридически лица с нестопанска цел.
В проведената дискусия становище изрази министъра на образованието, младежта и науката - Сергей Игнатов, както и поканените представители на академичната общност - акад. Александър Попов – БАН, проф. Дамян Дамянов – СУБ, проф. Иван Илчев – СУ „Климент Охридски”, проф. Камен Веселинов – ТУ- София, доц. Лиляна Вълчева – КНСБ - ВОН, проф. Стоян Денчев – Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии, Стилиян Георгиев и Христо Лафчиев – Движение на младите учени.
От народните представители се изказаха Лютви Местан, Ивелин Николов, Алиосман Имамов, Валентина Богданова, Весели Методиев, Галина Банковска, Георги Колев и Огнян Стоичков.
По време на дискусията народните представители и останалите участници в нея изразиха различни становища и позиции по отношение на оспорените разпоредби.
Мотивите на президента бяха подкрепени от част от членовете на комисията, от Съюза на учените в България, от БАН и от младите учени. Според тях законът трябва да се съобразява с факта, че България принадлежи към т.нар. континенталната система, в която основните средства за наука и за висше образование се дават от държавата. По тази причина държавата трябва да постави изисквания и критерии, които да бъдат определени в закона. Бе изказано и противното мнение, че държавният контрол е прекален и трябва да се прехвърли на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Посочени бяха някои слабости на закона - липса на ясни национални критерии за развитието на академичния състав, каквото е и наименованието на закона, липса на гаранции за обективност на журитата, концентрацията на власт и прекомерен контрол в лицето на министъра, липса на възможности за служебна защита, прехвърляне на регулации на ниво правилници, които би трябвало да са в закона.
По време на обсъждането беше посочено, че направените в мотивите на президента твърдения са неоснователни със следните доводи:
При обсъждане на твърдението, че чл. 30 и чл. 33 противоречат на прокламираното в чл. 53, ал. 6, изр. 2 от Конституцията задължение на държавата да упражнява контрол върху всички видове и степени училища следва да се има предвид, че с оспорваните разпоредби се установяват допълнителни възможности за контрол от органите на изпълнителната власт в съответствие с конституционно установеното задължение на държавата да упражнява контрол върху всички видове и степени училища. Тази допълнителна възможност за контрол не изключва контролните правомощия, установени в специалните закони, уреждащи дейността на висшите училища, нито пък е пречка за осъществяване на контрол за законност от страна на органите на съдебната власт върху актовете и действията на органите на висшето училище или научната организация.
На следващо място в мотивите на президента се посочва, че разпоредбата на чл. 34, ал.5 противоречи на чл.56 във връзка с чл.4,ал.1, чл.117, ал.1, чл.120, ал.2 и чл.125, ал.1 от Конституцията на Република България, тъй като с тази разпоредба се изключва от съдебен контрол решенията на Арбитражния съвет.
Подчертава се, че съдебният контрол върху административните актове е „конститутивен елемент на правовата държава”. Тези доводи са неотносими, тъй като арбитражният съвет не е административен орган. Арбитражният съвет е второ научно жури, излъчено от научната общност за конкретен случай, а не постоянно действащ административен орган, който издава административни актове в кръга на своята компетентност. В това второ научно жури засегнатата страна има право да излъчи свой представител и при несъгласие с решението на първото жури има повторна възможност за разглеждане. Сега действащият Закон за научните степени и научните звания в чл. 27а също изключва съдебния контрол върху решенията на Президиума на ВАК по чл. 25, ал. 3 и чл. 27, ал. 3 от ЗНСНЗ. Те са окончателни, не могат да се преразглеждат и не подлежат на съдебен контрол, при положение, че ВАК е действала като административен орган. Арбитражният съвет не издава административни актове, с които се създават или отнемат права и задължения, следователно няма надлежен предмет на обжалване пред Административния съд. Научното жури, след като получи решението на Арбитражния съвет, издава акт, в който се съобразява или не се съобразява с решението на АС. Този акт на журито или потвърдителното решение на АС се утвърждава със заповед на ректора. Съгласно чл. 38 от Закона за висшето образование тази заповед подлежи на съдебен контрол по Административно процесуалния кодекс. Това всъщност мотивира приетата разпоредба решенията на Арбитражния съвет да не подлежат на съдебен контрол.
Не е основателен мотивът на президента, че липсва каквато и да е уредба относно начина на формиране на националната листа на членове на журита и арбитри. Процедурата е ясно регламентирана в чл.4, ал.2 от ЗРАСРБ и висшите училища, научните организации, наред с НАОА и министъра на образованието, младежта и науката са сред оправомощените лица за определяне състава на журита и арбитри.
Директива 2005/36/ЕО, на която се позовава президентът за професионалната квалификация, не регламентира обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности. Тя е реципирана в Закона за признаване на професионалните квалификации(обн. ДВ бр.13/2008).
Относно оспорването на разпоредбата на чл.15., ал.2, изр.1, бе посочено, че думата ”само” не е разписана в законовия текст и смисъла на визираната правна норма не е ограничаване на правото да се полага допълнителен труд въз основа на външно съвместителство по силата на чл.111 от Кодекса на труда. Използването на понятието „основен трудов договор” е с оглед правна симетрия с кореспондиращия Закон за висшето образование – чл. 78, ал. 3 ЗВО съгласно, който член на академичен състав на основен трудов договор може да участва в акредитацията на не повече от две висши училища. С горепосочената разпоредба на ЗРАСРБ тази възможност е ограничена само до акредитацията на едно висше училище. Действително за заемането на академични длъжности във висшите училища и научните организации, законодателят е предвидил различни основания за възникване на трудово правоотношение, а именно: трудов договор, конкурс и избор.
Представителите на синдикатите подкрепиха тези текстове от закона, като посочиха, че честа практика е преподаватели да работят на няколко основни трудови договора и това натоварване влияе на качеството на преподаване.
В мотивите на Президента се оспорва и разпоредбата по чл. 35, ал. 1, т. 2 за отнемане на научна степен и освобождаване от академична длъжност заради извършено от трето лице престъпление. Тази разпоредба визира хипотезата на извършено престъпление във връзка с дадено становище в качеството си на член на научно жури. В тази връзка съдът вече се е произнесъл с осъдителна присъда за причинно-следствена връзка между проведената процедура и волеизлиянието на съответния член на журито.
По отношение на твърдението, че не е ясно дали предвидените делегации се отнасят до цялата материя или до отделни нейни части, следва да се отбележи, че разпоредбата на параграф 9, ал. 2, който овластява Министерски съвет да издаде правилник за прилагане на закона, изрично определя предмета на уредба на правилника.
Във връзка с изказаното по време на дискусията съобръжение, че правилникът може да противоречи на закона и да се злоупотреби с волята на законодателя, бе припомнено, че и към сега действащия Закон за научните степени и звания е издаден правилник за неговото прилагане. Именно в този правилник се детайлизират законодателните решения и в случая единните държавни изисквания. Ако единните държавни изисквания противоречат на принципите в чл. 1, ал. 2 от ЗРАСРБ ще са налице основания за последваща отмяна и съдебен контрол.
В мотивите на Президента се твърди, че с § 2 от Допълнителните разпоредби се давала възможност да се изключи прилагането на норми от закона, които уреждат броя на членове на журито чрез разпоредби в правилниците на висшите училища. Президентът не подкрепя становището на народния представител Янаки Стоилов, което становище Комисията подкрепи. Неговото предложение бе включено в оспорваната разпоредба, а именно, че в правилниците висшите училища могат да приемат и по-голям, нечетен брой в състава на своите научни журита при запазване на съотношенията за външни, вътрешни и хабилитирани членове на журитата.
Неоснователно е и оспорването на чл. 13, ал. 1 на основанието, че не са предвидени нито условия, нито ред, а само състав на жури при защита на дисертационен труд. Условията и реда са уредени в следващата ал. 2 на чл. 13 от ЗРАСРБ.
Относно твърдението, че в чл. 30, ал. 3, изречение второ е налице празнота и поради това неяснота относно информацията, която се публикува в „Държавен вестник” следва да се отбележи, че информацията, която се публикува в „Държавен вестник”, е уредена единствено в чл. 3, ал. 1 от закона.
Оспорена е нормата на чл. 30, като е посочено, че ал. 5 не е уредено кои органи извършват проверката – дали това са длъжностни лица в Министерството на образованието, младежта и науката или други лица. След като министърът упражнява функция на контрол, съответно длъжностни лица от това министерство изпълняват възложената им задача.
Относно оспорването на чл. 34, ал. 4, съгласно която Арбитражният съвет може да потвърди и отмени решение на висшето училище, но не е ясно за кои решения става въпрос следва да се има предвид, че по смисъла на чл. 32, ал. 1 това са решенията по приключили процедури, съответно – за придобиване на научни степени (чл. 7, ал. 3, чл. 11, ал. 2 и чл. 13, ал. 2) и за заемане на академични длъжности (чл. 23, ал. 1, чл. 27, ал. 4, чл. 29, ал. 2). Тези решения съгласно чл. 33, ал. 4 могат да бъдат отмени и от ректора като представляващ висшето училище. Той издава заповеди, с които потвърждава, отменя или изменя вътрешни за висшето училище актове. Заповедта на ректора е завършващия елемент от сложния, смесен фактически състав, която както бе отбелязано подлежи на съдебен контрол.
Оспорването на чл.17 относно назначаването на длъжността „асистент” и липса на конкурсно начало не може да бъде подкрепено, тъй като само при заемане на тази академична длъжност не се изисква придобита научна степен. В този смисъл заемането на академична длъжност „асистент” е изключение от правилото и то за определен срок, в който асистента следва да защити научна степен. За това и трудовото правоотношение в посочената хипотеза по изключение е срочен трудов договор.
Оспорените разпоредби на чл. 18, ал.1, чл.24, ал.1 и чл.29, ал.1 наистина поставят еднакво изискване за заемане на академични длъжности на наличието на научната степен „доктор”, но е неправилно твърдението, че това изискване е единствено. То е такова само за длъжността „главен асистент”. За длъжността „доцент” и „професор” се изисква допълнителни научни трудове и други, създадени след защита на докторската дисертация (чл.26, ал.1). Запазва се и традицията от отменения ЗНСНЗ да не се изисква задължителна преподавателска практика, но тя да е предимство (чл.27, ал.3 ЗРАСРБ). Всички творчески постижения се оценяват по съвкупност (чл.29, ал.1 ЗРАСРБ).
Според президента правилото в чл. 32, ал. 2 за формиране на Арбитражен съвет „ад хок” е сериозно нарушение на принципа на независимост и обективност. Напротив арбитражен съвет, който се избира „ад хок” е гаранция за една обективност.
Неоснователно е твърдението, изложено в мотивите на президента, че идеята законът да намери бързо приложение би могла да бъде осуетена с нормата на § 15, ако не се изменят всички закони, свързани с него, както и ако не се приемат актовете на Министерския съвет. Това е позната законодателна техника, която е прилагана и в други закони, например: § 22 от Закона за МВР, § 42 от Закона за Държавната агенция за национална сигурност, § 43 от Закона за културното наследство.
В заключение всички участници в дискусията се обединиха около становището, че комисията е създала една изключително диалогична среда, в която са се чули много аргументи на различни заинтересовани страни и закона се обсъжда на много широка обществена основа. Специално внимание бе обърнато на обстоятелството, че законопроектът е изцяло в полза на младите учени, защото е отменил старата система, която е по-тромава. Изказано бе и становището, че тези от препоръките на президента, които са основателни биха могли да намерят място в новия Закон за висшето образование.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта с 11 гласа „за”, 4 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се” прие следното
С Т А Н О В И Щ Е
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за развитие на академичния състав в Република България, приет от Народното събрание на 15 април 2010 г.




Председател на
Комисията по образованието, науката и
въпросите на децата, младежта и спорта:

Огнян Стоичков