Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 054-01-54, внесен от Галина Банковска и група н.п.на 15.06.2010 г.

---

На свое редовно заседание, проведено на 23.06.2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 054-01-54, внесен от Галина Банковска и група н.п. на 15.06.2010 г.
На заседанието присъстваха Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката, проф. Борислав Борисов - председател на Съвета на ректорите, проф. Ваньо Митев - ректор на Медицинския университет - София и доц. Лиляна Вълчева - КНСБ-ВОН и бяха представени писмени становища от министъра на образованието, младежта и науката, от Техническия университет - София, от Медицинския университет - София, от Лесотехническия университет и от Русенския университет.
Законопроектът и мотивите към него бе представен от страна на вносителите от н.п. Галина Банковска. Предложението е изготвено от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски" и предвижда висшите училища да имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „бакалавър" и в образователно-квалификационна степен „магистър" след средно образование по професионални направления и специалности от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка „много добра". Студентите ще могат да се обучават срещу заплащане само при наличие на незаети места, като броят им не може да надхвърля 10 процента от общия образователен капацитет на висшето училище. Уточнено бе, че това право трябва да получат всички висши училища, получили при институционална акредитация оценка „много добра" и „добра". МОМН подкрепя приравняването на университети с двете оценки, защото и действащият режим на ЗВО ги поставя при еднакви условия да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „магистър".
Мярката се разглежда като антикризисна и цели да бъдат подкрепени държавните висши училища, за които се намалява държавната субсидия с актуализацията на бюджет 2010. Същевременно министерството предупреждава, че промяната трябва да бъде въведена внимателно и при създаването на гаранции, че няма да бъде прилаган двоен стандарт за студентите, обучавани на места, субсидирани от държавата и студентите, обучавани срещу заплащане. Предложението се подкрепя от някои висши училища, като УНСС и Медицинските университети и се отхвърля от други.
В дискусията се включиха народните представители Валентина Богданова, Лютви Местан, Румен Стоилов, Алиосман Имамов, Георги Колев, Светомир Михайлов и Огнян Стоичков.
Бяха направени следните критични бележки. Опитът на България показва, че през втората половина на 90-те години на XX век, когато имаше две категории студенти се стигна до неравнопоставеност между тях и наличието на студенти от т.нар. „платено обучение" водеше в посока на понижаване на качеството на обучение във висшите училища, приели такива студенти, поради натиска да бъдат задържани на всяка цена плащащите студенти.
Оспорена бе приложимостта на предлаганата разпоредба, защото не е логично за места, които са субсидирани от държавата да няма кандидати за безплатно обучение, а да се явят кандидати за платено обучение. Интерес за „платено обучение" има само към най-търсените специалности, които са със запълнен капацитет и те се предимно от регулираните професии. Университетите предлагат гъвкав подход, в който свободния капацитет от незапълнени специалности да се пренасочи към прием на студенти в тези специалности, към които има интерес. Това поставя два въпроса. Пренасочването на места към специалности със запълнен капацитет обезсмисля института на програмната акредитация, който определя капацитета по професионалните направления въз основа на няколко критерии, сред които водещи са специализирана материална база и квалифицирани преподаватели. В този смисъл бе направено предложение в проектозакона да бъде уточнено, че става дума за определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 от ЗВО капацитет на висшето училище по съответните професионални направления. Вторият въпрос е свързан с професионалните направления, в които капацитетът не е запълнен. Те обучават в професии, които не са особено привлекателни към момента, но са изключително нужни за успешното изпълнение на стратегията „Европа 2020". Това е допълнително основание тези места да останат държавно субсидирани и да не бъдат пренасочвани към други професионални направления.
Друга възможност е университетите да заявят само 90 % от капацитета в търсените специалности за държавно субсидиране и да запазят 10 % за платено обучение. Подобен подход може да се приеме като налагане на имуществен ценз, като намалява местата, за тези студенти, които нямат възможност да заплащат обучението си, но имат качествата да се представят успешно при кандидатстване във висшите училища.
Според университетите наличието на подобно съотношение може да повиши вътрешната конкуренция между студентите и качеството на образованието, ако се обвърже с механизъм, при който примерно най-слабите 10 % от студентите в държавната поръчка автоматично да минават към платената форма, а 10 процента от тези, които са в платената форма и са добри студенти, да минат към държавната форма. Друг аргумент е, че няма да има имуществен ценз, а само преразпределение на образователния пазар. Законопроектът цели да отвори държавните висши училища за тези студенти, които имат възможност да плащат и при действащия модел на висше образование отиват в частните университети. Държавните университети са по-привлекателни за тези студенти, защото дори максималните такси, които ще трябва да платят са почти два пъти по-малки от таксите в частните университети.
Решава се и въпросът с обучението на студенти, които са граждани на Европейския съюз. Съгласно общностното право и българския ЗВО те се ползват с правата на български граждани и това носи големи загуби на българските висши училища. Въвеждането на платеното обучение ще създаде един стандарт за български граждани, който е приложим и за граждани на други страни от Европейския съюз.
Извън законопроекта, на университетите бе препоръчано да насочат усилията си за увеличаване приема на чужди студенти извън Европейския съюз, което е антикризисна мярка, защото представлява износ на образователни услуги, както и в посока обучение през целия живот, като търсят по-тясно взаимодействие, с тези част от бизнеса, която имат интерес да инвестира в допълнителното развитие на кадрите.

След проведено гласуване с резултат от 11 гласа „за", 2 - „против" и 3 „въздържали се", Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 054-01-54, внесен от Галина Банковска и група
н.п. на 15.06.2010 г.
Председател на
Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта
ОГНЯН СТОИЧКОВ