Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2010 година, внесен от председателя на БАН, №105-00-5 на 21.06.2011 година.

---

На свое редовно заседание, проведено на 20.07.2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди Доклад за дейността на БАН за 2010 година, внесен от председателя на БАН, № 105-00-5 на 21.06.2011 година.
На заседанията присъстваха проф. Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката, акад. Никола Съботинов, проф. Стефан Хаджитодоров, проф. Камен Иванов, проф. Лъчезар Аврамов - БАН
Докладът за дейността на БАН за 2010 година бе представен от страна на вносителите от акад. Никола Съботинов и проф. Стефан Хаджитодоров.
След реформата, проведена през 2010 година академията има 42 постоянни научни звена или институти и 7 академични специализирани звена, разпределени в девет основни направления. В края на 2010 година заетите служители в рамките на академията са 6747, от тях учените са 3125. Най-голям е броят на институтите и учените в традиционно силните за академията области – на първо място с около 22 процента са нанонауките – нови материали и технологии, следват информационните и комуникационните науки и технологии, и на трето място е биомедицина и качество на живот. Половината от учените са хабилитирани. Събранието на академиците и член-кореспондентите наброява 139 човека, от които 58 са академици и 81 – член-кореспонденти, от които една част работят в БАН, а другите са извън академията.
Анализът на публикационната активност показва, че 25 процента от публикациите са в международни списания, които са реферирани и имат импакт фактор и високо влияние в рамките на научната общност в света и в Европа. Най-висок дял имат публикациите в научните направления нанонауки, материалознание, информационни технологии, а също и в хуманитарните науки, културно-историческото наследство и национална идентичност. През 2010 година има известен спад в публикационната активност, поради пенсионирането на 630 хабилитирани учени, които престанаха да бъдат източникът, който генерира публикации в най-престижни международни издания.
През 2010 година учените от БАН са работили по 3232 проекта, от които 2289 са получавали допълнително финансиране от външни източници. Най-много са проектите в областта на нанонауките и материалознанието, следват информационните и комуникационните технологии и хуманитарните науки.
Допълнителното финансиране на научната дейност е привлякло общо 36 млн. лв. от България и чужбина. От тях 25 милиона и 300 хил. лв. са от България. Източници са Националния фонд „Научни изследвания”, следват договори с търговски фирми - 25 процента и с министерства и ведомства – около 23 процента и накрая са университетите. Финансирането от чужбина е 10 млн. и 800 хил. лв, като над 50 процента са получени по програмите на Европейския съюз. Почти 28 процента са получени от чуждия бизнес, който процент е по-висок, спрямо средствата от българския бизнес. Създава се впечатление, че БАН работи по-ефикасно с чуждия бизнес, отколкото с българския бизнес. Според класификацията на Европейския съюз, от всички 3200 проекта, една трета са иновационни. Основният им брой е в областта на нанонауките и биомедицината. В областите културно-историческо наследство и човек и общество, поради тяхното естество не се отчитат иновации.
Нараства успеваемостта при участие в европейските програми. През 2010 година от 68 подадени проекта финансиране са спечелили 32. Само в Седма рамкова програма е договорено дългосрочно финансиране за 13,5 млн. евро, от които 4,1 млн. евро за 2010 година. Международната дейност е представена също с 48 действащи спогодби с 30 академии, с 13 центрове и фондове и с 5 големи университета от 38 различни страни, от които 30 европейски. В рамките на тези спогодби се изпълняван 422 проекта на междуакадемично равнище.
В началото на 2010 година БАН има 581 докторанти; в края – 578. Успешно защитават около 9 процента, приблизително колкото в университетите. През 2010 г. в българските университети е имало 511 лектори от БАН, други 300 учени са водили лекции и упражнения, а още 150 са водили различни курсове за следдипломна квалификация и специализация. Това е пряк индикатор за ефективно коопериране с университети в страната.
През 2010 година по заявка на различни министерства, ведомства и институции в страната са изготвени близо 6500 експертизи и експертни мнения, подписани, както от отделни учени, така и от научни съвети на институти.
Бюджетната субсидия през 2010 година е 60 млн. лева или 0.085 процента от брутния вътрешен продукт за първи път през последните 13 години, като преди 2010 г. процентът е бил между 0.13 до 0.16, но винаги над 0.12. Най-голяма част от субсидията се разпределя за нанонауки и материалознание. Веднага след тях следват климатичните промени, рискове и природни ресурси - направлението, което обслужва българската държава с прогнози за времето, със сеизмичното следене на активността, с хидрологични наблюдения.
Собствени приходи и трансфери са 44 млн. лв. От тях 36 млн. лв. са от научни разработки и от научни договори. Останалата част е формирана от дарения, от договори за услуги от страната и от чужбина и от наеми на имущество. Отдава се около 5 процента от собствеността на Академията под наем срещу 4 млн. лв.
Почти цялата субсидия се изразходва за заплати, за осигурителните вноски, за обезщетения, за стипендии и пожизнени възнаграждения на академиците, съгласно постановления на Министерския съвет. През 2010 г. обезщетенията достигат 6 процента, поради пенсионирането на много учени. Средната заплата през 2010 г. е 534 лв. През 2010 година всички капиталови разходи са само от собствените приходи, основно за аварийни ремонти, финансирани със средствата от наемите.
Проблем представлява плащането на членски внос. БАН представлява държавата в повече от 15 международни организации и поради липса на средства за неговото плащане България не участва в тяхната работа през 2010 г.
В дискусията по доклада се включиха народните представители Веселин Методиев, Румен Стоилов, Валентина Богданова и Огнян Стоичков
Народните представители се обединиха около оценката, че в трудните условия на икономическа кризата, академията е направила твърде много. Същевременно, проведените реформи не са стимулирани с механизмите на държавното финансиране. То не може да бъде компенсирано с приходи от отдаване на имущество под наем, колкото и изгодно да бъдат предоговорени съществуващите наеми. Бяха припомнени и решенията на кръглата маса с участието на премиера Борисов на 1 февруари 2011 година – създаване на Настоятелство на БАН, приемане на Националната стратегия за научните изследвания и адекватно финансиране на академията. Липсата на, който и да е, от тези три пункта обезсмисля останалите два. Изказано бе опасението, че Народното събрание може да изпадне в ситуация, в която приема годишния доклад на БАН с положителна оценка, без тя да бъде обвързана с новия Закон за държавния бюджет за 2012 година.
Министър Сергей Игнатов призова народните представители да приемат годишния доклад на БАН. Той посочи, че именно там където са нивата на най-висока проектна активност в академията, са поставени и приоритетите на Националната стратегия за научни изследвания, която е внесена в Народното събрание едновременно с доклада на БАН. Споделена бе и тревогата, че липсват средства за капиталови разходи, което е проблем за цялата система на образование и наука. Народните представители бяха информирани, че на заседание на Съвета на настоятелите ще се разглеждат параметрите на бюджета за следващата година и ще се търсят възможности за осигуряване на допълнително финансиране на дейностите на академията.

След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 14 гласа, „против” - 0, „въздържали се” – 0, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта единодушно предлага на Народното събрание да приеме решение със следния текст:

На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките, Народното събрание

Р Е Ш И:

Приема годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2010 година.


Председател на
Комисията по образованието, науката и
въпросите на децата, младежта и спорта:
Огнян Стоичков