Проект за решение за одобрение на проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерския съвет на 27.06.2011 г.

---

На свое редовно заседание, проведено на 20.07.2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди Проект за решение за одобрение на проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерския съвет на 27.06.2011 г.
На заседанията присъстваха Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката, Любомир Йосифов и Лора Павлова – МОМН, Юлиян Николов – от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Георги Шиваров – заместник-председател на Българската стопанска камара, проф. Генка Петрова – заместник-ректор на Медицинския университет – София, Георги Стоев – заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата, проф. Марин Христов – ректор на Техническия университет, проф. Дамян Дамянов – от Съюза на учените в България, Илза Пъжева и Юри Кълвачев – от Хумболтовия съюз, проф. Васил Сгурев – ФНТС, доц. Лиляна Вълчева, Мария Чочова и Владимир Бозуков - от КНСБ.
Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 бе представена от страна на вносителите от министър Сергей Игнатов. Национална стратегия си поставя следните основни цели:
- да формулира национална научна политика, която създава условия за постигане на задачите, които са поставени от Европейката стратегия „2020”;
- да инициира и стимулира цялостен процес за модернизация в научноизследователските звена, университетите, научните организации като необходимо условие, за да може да се предприеме съществено увеличаване на публичното финансиране за наука;
- да съдейства за трансформиране на българското общество в общество на знанието;
- да стимулира нарастване дела на екотехнологиите в националната икономика;
- да стимулира ефективизирането на използване на качествено нови човешки ресурси.
За тази цел в стратегията са дефинирани приоритетните направления за развитие на науката и иновациите, а именно:
1. Енергия; енергийна ефективност и транспорт; развитие на зелени и екотехнологии;
2. Здраве и качество на живота; биотехнология, екологично чисти храни;
3. Нови материали и технологии;
4. Културно-историческо наследство;
5. информационни и комуникационни технологии.
Стратегията предвижда и разработване на тематични програми, които ще покриват секторни приоритети, като те ще бъдат и отговор на форсмажорни обстоятелства, бедствия и пандемии. Гарантира се развитието на фундаментални научни изследвания на програмно-конкурсен принцип, както в приоритетните направления, така и във всички области на познанието. Стратегията предвижда техният дял да достигне 15 процента от общите разходи за наука.
Стратегията утвърждава традициите за прилагане на конкретни финансови инструменти:
- програмно финансиране, диференциално финансиране на университетите и научните организации на база на оценка на резултатите;
- схеми за наемане на млади учени;
- схеми за реинтеграция на българските учени, особено тези, които са създали име или школи в чужбина.
Стратегията ще се реализира чрез план за действие, в който се разработват краткосрочни дейности, инициативи и програми, съфинансиране от българското правителство. Първият план за действие е с продължителност до 2013 година.
Националната стратегия за научни изследвания в Република България отразява политиката на правителството като част от отговорностите му по отношение на стратегическо развитие на страната и е съвместен документ на Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на финансите.
Бяха представени писмени становища от различни университети и научни организации, синдикални, работодателски и неправителствени организации, които могат да се обобщят по следния начин. Три становища подкрепят напълно стратегията и три - я отхвърлят напълно. Останалите подкрепят с бележки като следва: Отсъства критичен анализ за ролята на държавата и не е посочен нито един проблем свързан с изпълнителната власт. Констатацията за липса на ефективност при финансирането не е последвана от анализ на дейността на националния иновационен фонд и фонд „Научни изследвания”. Не следва да се заимства директно от модели, които не са съобразени със спецификата на българската образователна система. Не са посочени причините за застаряването на учените, архаичната база и липсата на мобилност. Липсват социално-икономическите изследвания на човека и обществото, които имат също имат приложен характер. Правят се предложения за допълване с приоритет социално-икономическите изследвания на човека и обществото и приоритет здравеопазване. Предлага се преработка на стратегията, която да очертае връзките финансови ресурси – човешки ресурси - времеви параметри – административен капацитет и да се обединят Националната стратегия за научни изследвания с Иновационната стратегия. Предлага се стимулиране на хуманитарните и социалните науки, използване на Дунавската стратегия, по ефективно използване на структурните фондове, инвестиране в широколентов интернет и електронна инфраструктура за образователна и научна дейност и създаване на рискови фондове. Предлагат по-голямо финансиране на фундаменталните науки и да се разшири иновационната политика чрез допълнителни стимули за малките и средни предприятия да инвестират в научни изследвания и стимули за приобщаване на младите към инженерните професии. Оценката на научните институции да бъде за ефективност на ръководствата им и да се разграничи от оценката на постиженията на научните групи и звена. Предлага се радикална промяна на модела на управление на Структурните фондове, който да бъде обвързан с научноизследователската и развойна дейност.
В дискусията по законопроектите се включиха народните представители Веселин Методиев, Валентина Богданова, Румен Стоилов, Галина Банковска и Огнян Стоичков и присъстващите представители на научната сфера и бизнеса.
Бяха направени бележки, че технологията на създаването на документа остава неясна. Създава се впечатление, че стратегии се правят от по-тесен кръг от хора и не се съгласуват с широкия бизнес, с широката наука и дори с държавната администрация, докато в модерните държави има постоянни форсайт-комитети, които са директно към държавния глава, като изработват идеи на базата на различни проучвания и дискусии.
Посочено бе, част от тях от предложените приоритети не са иновативни, а са инвестиционни. Стратегията предвижда сериозни инвестиции от страна на бизнеса, но структурата на бизнеса в България в момента не дава обнадеждаващи възможности за едно подобно финансиране. Направено бе предложение за отделно парламентарно обсъждане за състоянието на корпоративната наука и слабостта на българския бизнес да прави научноизследователска и развойна дейност. Такова обсъждане не може да бъде предмет на Министерството на образованието, младежта и науката, а на икономическите министерства, които трябва да дадат ясен отговор, защо нацията периодично изостава в областта на иновациите.
Във връзка с намерението за нарастване на програмното финансиране бе посочено, че практиката на фонд „Научни изследвания” и Иновационния фонд към момента е силно неудовлетворителна. Конкретното предложение, в тази насока, е да не се предлагат малки проекти, за малки екипи, а големи проекти, в които да се задължат много институти да си сътрудничат, за да се постигне нещо, което да бъде с европейско качество.
Част от текстовете бяха разчетени, като изкуственото разделение на науката в научните организации от висшите училища, като например, че публичното финансиране на фундаментални изследвания в България е основано единствено и само с цел поддържане на образователния потенциал на висшите ни училища”. Посочени бяха и конкретни грешки в текста, например че 14,7 процента от учениците са отпаднали от училище през миналата година
Поискано бе съгласието на вносителите, да се даде кратък срок на комисията, в който да се преработи стратегията, като се отчетат постъпилите бележки и се отстранят констатираните грешки. Тъй като проект за решение се приема на едно четене, подобен подход е допустим от съществуващата парламентарна практика.
От името на вносителя, министър Игнатов внесе уточнения, че предложените приоритети са изготвени след анализ на развитието на българската икономика и на възможностите на съществуващия научен потенциал. Стратегията ще се актуализира и моделът за това е заложен в съпътстващия план за действие. От МИЕТ информираха, че се работи по осъвременяването на стратегията за иновации, която е приета през 2004 година и новите и приоритети точно ще съответстват на приоритетите, които са заложени в настоящата стратегия за научни изследвания.
Не бе дадено съгласието на вносителите за доработка на проекта в комисията, с аргумента, че необходимите поправки на изчисленията и задраскване на излишните текстове, може да бъде направено и в пленарна зала. Подчертано бе,че основният принцип на стратегията е за съвместна работа между университетите и научните организации.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 10 гласа, „против” - 0, „въздържали се” – 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме решение за одобрение на проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерския съвет на 27.06.2011 г.

Председател на
Комисията по образованието, науката и
въпросите на децата, младежта и спорта:
Огнян Стоичков