проект на Закон за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.

---

На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди проект на Закон за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.
На заседанието присъстваха доц. Свилен Нейков - министър на физическото възпитание и спорта, Калоян Кръстев - председател на Държавната комисия по хазарта, Сергей Кацаров - началник отдел „Трансгранична организирана престъпност" и Явор Колев - ГДБОП в МВР, представители на неправителствени организации в сферата на хазартните игри и производители и организатори от игралната индустрия.
От името на вносителите законопроектът бе представен от г-н Калоян Кръстев, който посочи, че действащата уредба на хазартните дейности в България се съдържа в Закона за хазарта, който е в сила от юни 1999 година и въпреки многобройните изменения и допълнения на този закон, в него има множество празноти и несъвършенства, което се потвърждава в процеса на прилагането му. Поради обстоятелството, че е необходимо разширяването на обхвата на закона чрез регламентиране на нов способ за предоставяне на хазартни услуги - осъществяването им от разстояние, се налага и изготвянето на изцяло нов закон. Провеждането на хазартни игри от разстояние се увеличава с развитието на информационните технологии и телекомуникации, затова се появява необходимостта от ясна национална правна уредба на трансграничното предоставяне на онлайн хазартни услуги.
Внесеният законопроект има за цел да систематизира и регламентира реда и начина за организиране на хазартните игри; дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално и комуникационно оборудване, и държавният надзор върху споменатите дейности.
Основните нови положения в законопроекта са следните:
 създава се режим за лицензиране на хазартни игри от разстояние, осъществявани чрез Интернет и други електронни съобщителни средства;
 за обезпечаване спазването на лицензионния режим относно хазартните дейности от разстояние е включено правомощие на надзорния орган да взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лицензни по този закон, както и за ограничаване достъпа на Интернет потребителя до такива сайтове;
 предприемат се мерки за опазване на обществения ред (предотвратяване на измами и престъпления, злоупотреба с лични данни, пране на пари) и за поддържане на социалния ред с налагането на конкретни обективни и технически изисквания и условия за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри от разстояние;
 преодоляна е и съществуващата досега празнота в нормативната уредба по отношение на изискванията към лицата, които публикуват и излъчват реклама на хазартни игри. Забраната за реклама на хазартни игри е превантивна мярка срещу пристрастяването към тях, предвид факта че голяма част от потребителите на такава информация са малолетни или непълнолетни лица;
 увеличени са размерите на глобите и имуществените санкции за организиране на нелегален хазарт;
 в законопроекта са предвидени изисквания за изпълнение на определени условия -извършване на инвестиции и притежаване на средства от страна на лицата, които организират хазартните игри и дейности.
В края на своето представяне г-н Кръстев информира народните представители, че във връзка с необходимостта разпоредбите да съответстват на основните принципи на европейското право, по-специално на принципа за свободно предоставяне на услуги, установен в чл. 56 от ДФЕС, за да не се затрудни функционирането на вътрешния пазар, законопроектът е представен в Европейската комисия. След получаване на подробни становища и коментари на някои от страните членки, се наложиха някои промени в текстовете, в резултат на което законопроекта премина нотификационна процедура и получи положителното становище на Европейската комисия относно съответствието му с основните принципи на европейското право.
В Комисията постъпиха писмени становища от МВР, Министерство на физическото възпитание и спорта, Държавната комисия по хазарта, Българска асоциация за хазартни и развлекателни игри, Българска търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия и Професионална футболна лига. Посочените бележки, мотивирани несъгласия, както предложените изменения и допълнения се отнасят за целия проектозакон, но с оглед сферата на компетентност на Комисията се спираме на следните:
 необходимо е с цел осъществяване на превантивен и непосредствен контрол на реалните постъпления, гарантиране недопускането на малолетни и непълнолетни лица до участие в игрите, както и да се контролират процесите, свързани с манипулирането на резултатите от спортни състезания, комуникационното оборудване и централният пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора на хазартни игри „онлайн", да са разположени на територията на Република България или най-малко на територията на страната да е разположен контролен сървър с точен адрес;
 целесъобразно е да се предостави правото и на държавния хазартен оператор ДП„Български спортен тотализатор" да развива и друга търговска дейност с цел увеличаване на приходите, които същият може да генерира за развитието на спорта;
 създаването на законово задължение за Интернет доставчиците да „филтрират" трафика от и към сайтове, невключени в списъка на лицензираните оператори в Република България ще завиши ефективността на контрола върху хазартната дейност;
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от приемането на нов Закон за хазарта, както и философията на предложения законопроект, но в изразените становища бяха поставени следните забележки и въпроси :
 защо е премахнат гарантирания минимумът в размер на 10 на сто от данъка, върху хазартната дейност, който бе насочен към бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорт като целева субсидия;
 изготвена ли е оценка на въздействието, която да даде информация какъв финансов ефект се очаква за бюджета от новата регламентация на хазартните игри от разстояние, както и какъв е броят на хазартните оператори на територията на България, които отговарят на условието по чл.6, ал. 1, т.1 от законопроекта, за петгодишен опит в областта на хазарта. Във връзка с това беше поставен и въпроса относно липсата на изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане (конкретно чл.230). което да регламентира данъчното третиране на приходите от хазартни игри от разстояние;
 направен ли е анализ с цел синхронизиране тежестта на санкциите е оглед на това, че административнонаказателната отговорност в законопроекта за хазарта (чл.97) е в пъти по-тежка от тази по НК (чл.327) за едно и също нарушение;
Народни представители изказаха критични бележки, относно закъснението за внасянето на законопроекта, обусловено от процедурата по съгласуване, продължила повече от шест месеца. Бяха представени данни от представители на ГДБОП за нарушения , свързани с проведени игри от разстояние, загуби на приходи за държавния бюджет, както и несанкционирани престъпни деяния поради липса на законова уредба, през този период.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта с 11 гласа „за", 5 гласа „въздържал се" и 0 — „против" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН СТОИЧКОВ