Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.

---

На свое извънредно заседание проведено на 12.04.2012 г. Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г. В заседанието взеха участие: проф. Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката; Милена Дамянова –заместник - министър на образованието, младежта и науката; Красимир Вълчев - главен секретар на министерството на образованието, младежта и науката; Константин Пенчев - омбудсман на Република България; Иван Ценов – заместник - министър на физическото възпитание и спорта; д-р Тодор Чобанов – заместник - кмет на Столична община. На заседанието присъстваха и над 115 гости: директори на училища и детски градини, директори на помощни, оздравителни и болнични училища, директори на ресурсни центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности, началници на регионални инспекторати по образованието, представители на социалните партньори, представители на издателства, представители на неправителствени организации.
От името на вносителя законопроектът беше представен от проф. Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката. Той обоснова необходимостта от нов закон за предучилищното и училищното образование като подчерта, че сега действащият Закон за народната просвета е приет през 1991 г. и до момента многократно е променян. Действащият закон съдържа оскъдна уредба и оставя основни обществени отношения да бъдат уреждани с множество подзаконови актове.
Предложеният законопроект предвижда образованието в ранна детска възраст да допринася за преодоляване на разликата в уменията на децата и да подпомага цялостното развитие на всяко дете, което е стъпка към намаляване на процента на учениците, които преждевременно напускат училище. От 2016-2017 г. четиригодишните деца ще бъдат обхванати от задължително предучилищно образование. Другият инструмент за превенция на ранното отпадане от училище е предложената целодневна организация на учебния ден до седми клас.
Въвежда се нова образователна структура в системата на училищното образование – основна образователна степен с два етапа: начален (първи - четвърти клас), прогимназиален (пети - седми клас) и средна степен с два етапа: първи гимназиален етап (осми – десети клас) и втори гимназиален етап (единадесети – дванадесети клас), като последните две години са предназначени за тясно профилирано и професионално образование.
Създава се нов вид училище - обединено училище от първи до десети клас. Учениците от тези училища ще могат да завършат първи гимназиален етап в родното си място или в близост до него.
Законопроектът осигурява автономия на училищата да разработват учебни програми за разширена и допълнителна подготовка.
Насърчава се ученето през целия живот. За първи път се уреждат възможности за валидиране на компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене.
Оптимизират се самостоятелната и индивидуалната форми на обучение, развива се дистанционната и се въвежда комбинирана форма на обучение.
Регламентира се приобщаващото образование като неизменна част от правото на образование. Въвежда се нов елемент в образователния процес - подкрепа за личностното развитие и за деца и ученици със специални образователни потребности, за деца и ученици с изявени дарби и деца и ученици в риск.
Законопроектът прави стъпки към по-нататъшна децентрализация на образователната система и прилагане на междусекторни политики и интегриране на грижите за децата и учениците на общинско ниво.
Създават се центрове за подкрепа за личностно развитие, които ще обхванат сега съществуващите обслужващи звена на системата. Тези центрове ще бъдат общински структури. Професионалните гимназии също преминават към общините.
Към всяко училище и детска градина се създава обществен съвет като орган за развитие на образователната институция и за граждански контрол върху нейното управление. Общественият съвет включва представители на общината, на финансиращия орган, на родителите, а при професионалните гимназии и на бизнеса.
С проекта се създават условия за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти. За първи път се въвежда: задължителна квалификация, която се измерва чрез система от квалификационни кредити; атестация на педагогическите специалисти и на директорите на всеки четири години; наставничество на новоназначените директори на детските градини и училищата като специализирана форма на методическа подкрепа.
В предложения законопроект се урежда изискване за прилагане на вътрешна система за управление на качеството в детските градини и в училищата. Външното оценяване на качеството на предлаганото образование ще се извършва от Национален инспекторат по образованието на основата на обективни критерии.
Компетентностите, които децата и учениците следва да придобият в детската градина и в училището за първи път се обвързват с Националната квалификационна рамка.
Законопроектът регламентира финансирането от държавния бюджет от 2016 г. на деца и ученици, които се обучават в частните детски градини и в частните училища.
В Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта са получени 94 становища от 6 общини, 14 ресурсни центъра, 30 помощни, оздравителни и болнични училища, 19 неправителствени организации, 15 граждански инициативи, 3 социални партньори и от 3 университети и издателства.
Почти всички становища подкрепят по принцип законопроекта с определени бележки. Държавната агенция за закрила на детето предлага да се даде възможност на родителите, чиито деца имат здравословни проблеми, да отлагат задължителното им предучилищно образование.
В своите становища общините предлагат да се увеличат финансовите средства за защитените и средищните училища, а Националното сдружение на общините да се възложат работодателски функции на кметовете на общини по отношение на директорите на общинските училища. Синдикатът на българските учители, Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” и Сдружението на директорите в средното образование не приемат финансирането на частните училища и предлагат единният разходен стандарт за дете/ученик да се увеличава с размера на инфлацията и коефициента на увеличение на брутния вътрешен продукт. Съюзът на учените не е съгласен с финансирането на частните училища без поставяне на изисквания, а така също и с допускането на неограничен брой учебници по един предмет. Ресурсните центрове, изразяват несъгласие със закриването на помощните и болничните училища, както и с преобразуването на оздравителните училища. Неправителствените организации подкрепят по принцип законопроекта, но изразяват безпокойство от предложените промени при обучението на децата със специални образователни потребности. Гражданските инициативи не са съгласни с предвидените промени при обучението на децата със специални образователни потребности и с възможността двегодишните деца да постъпват в детските градини.
В проведената дискусия взеха участие народни представители, омбудсманът на Република България, широк кръг представители на институции и организации, гости на заседанието.
Народните представители се обединиха около мнението, че едва ли има друг толкова широкообхватен закон, който да касае такава голяма част от българското население. Над 800 хил. деца с техните родители, представляват половината от населението на България. Действащият Закон за народната просвета е морално остарял и не отразява промените, които са настъпили в общественото развитие. Проектът е изработен в диалог с обществото, с интензивното участие на експерти и с участието на неправителствените организации. В много отношения той се базира на традицията в българското образование. Предложеният законопроект актуализира целите на българското образование в съответствие със съвременните реалности и отговаря на европейския контекст. Показва се ново отношение към детето и ученика, по-голямо уважение към тяхната личност. Включената в проектозакона образователна интеграция по начин, отговарящ на националната традиция, ще доведе до качествено образование на всяко дете и запазване на етнокултурното многообразие. От изключителна важност е разпознаването на приобщаващото образование като неизменна част от правото на образование на всяко дете.
Изказано бе становище, че образователната политика, която се осъществява чрез професионалните гимназии, с оглед пазара на труда, следва да е въпрос на регионална политика, а не на общинска, тъй като малките общини трудно биха я осъществявали.
Обърнато бе внимание на отсъствието на думата възпитание в законопроекта.
Някои от участниците в дискусията изказаха притеснения във връзка с: ресурсното обезпечаване на значителните промени, най-вече структурни, които се предлагат със законопроекта; не добре определената рамка на предлаганата автономия на детските градини и училищата; закриването на болничните и помощните училища; преобразуването на ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности в центрове за подкрепа за личностно развитие и тяхното преминаване към общините; държавното финансиране на частните детски градини и училища.
Представителите на помощните училища направиха конкретни предложения за промени в законопроекта. Според тях, ако бъдат закрити помощните училища, голяма част от децата с умерена и тежка умствена изостаналост ще останат невидими за образователната система.
Представителите на вносителя на законопроекта отговориха на повдигнатите въпроси.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: „За” -11, „Против”- 2 и „Въздържал се”- 2 Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА


ОГНЯН СТОИЧКОВ