Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 202-01-65, внесен от Министерски съвет на 15.10.2012 година.

---

На свое редовно заседание, проведено на 14.11.2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 202-01-65, внесен от Министерски съвет на 15.10.2012 година.
На заседанията присъстваха Уляна Малеева – директор на Дирекция „Културно наследство” към Министерството на културата, арх. Христо Ганчев – началник отдел „Недвижимо културно наследство” към Министерството на културата, Миглена Кацарова – Правна дирекция на Министерството на културата, доц. Людмил Вагалински – директор на Националния археологически институт с музей, проф. Васил Николов – председател на Научния съвет на Археологическия институт и музей, Калин Димитров – заместник-председател на Асоциацията на българските археолози
Бяха представени писмени становища от Асоциацията на българските археолози, от Националния археологичен институт с музей, от дружество „Архитектурно наследство” при Съюза на архитектите в България и от Българският национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), които не подкрепят законопроекта.
Законопроектът бе представен от страна на вносителите от Уляна Малеева. Основните изменения и допълнения са: преструктурирането на Националния институт за недвижимо културно наследство в държавно предприятие; провеждането на спасителни археологически проучвания да се извършва по реда на Закона за обществените поръчки; промяната на статута, състава и броя на Съвета за теренни археологически проучвания
В дискусията участваха народните представители Ивелин Николов, Ваня Добрева, Станислав Станилов, Алиосман Имамов, Галина Банковска, Румен Стоилов, Снежана Дукова, Валентина Богданова, Георги Терзийски и Огнян Стоичков.
Преобладаващите изказвания се присъединиха към становищата на заинтересованите организации, че се въвежда понятието „обществени поръчки по отношение на науката”, в нарушение на всички европейски документи. Идеята теренните археологически проучвания да бъдат подложени на търг противоречи на Закона за обществените поръчки, който изключва научните изследвания от обхвата на обществените поръчки. Би се създал и допълнителен проблем, защото в България теренните археологически проучвания изцяло се провеждат от хора, които работят в държавни институции. В археологията няма търговски субекти, които да участват в търгове. На практика, законът трансформира науката археология в бизнес. Ако се регламентира законово, че археологията не е наука, се нарушават международни актове като конвенцията на Съвета на Европа за опазване на археологическото наследство, която е ратифицирана от Република България. Археологическите теренни проучвания, когато са възложени от инвеститори, не са част от инвестиционното намерение, а законово задължение на инвеститорите да бъде спасена историческата информация и съответните находки. Извлечената историческа информация се предоставя изцяло на държавата и на обществото, а разкритите находки постъпват в държавните музеи, а не в частни колекции. Аргументът за необходимостта от повишаване на прозрачността при теренните проучвания е неоснователна. Трудът на археолозите се остойностява по методика, която е издадена от Министерството на културата и е публикувана в „Държавен вестник”. Тя е много подробна и максимално прозрачна, като обвързва всички разходи по пера с минималната работна заплата. Обществената поръчка ще направи ненужна експертната дейност на Съвета за теренни проучвания и ще обезсмисли механизма за оценяване на професионализма и качеството на работа на археолозите, който е се прилага в България от 1922 г. до настоящия момент. Наред с това, трансформирането на Националния институт за недвижимо културно наследство в държавно предприятие ще доведе до загубване на изследователските функции на института. Превръщането му в държавно предприятие предизвиква подозрението, че се подготвя неговата приватизация. Не може да се приеме становището на Министерство на културата, че държавното предприятие е по-съвършената форма за осъществяване на научноизследователска дейност.
Изтъкнато бе, че преминаването на Съвета за теренни археологически проучвания на пълно подчинение на министъра на културата означава, той да определи и разпорежда кой ще проучва, къде ще проучва и какво ще проучва. Тази хипотеза е в пълно противоречие с европейската практика и нарушава два члена (чл. 23 и чл. 54 ал. 2) на българската конституция, които постановяват държавата да осигури свобода на научните изследвания.
Народните представители обърнаха особено внимание на становищата на Министерството на вътрешните работи и Върховната касационна прокуратура, изразени пред Министерство на културата, че предложените промени в закона ще доведат до корупционни практики.
Вносителите поясниха, че предложението за теренните проучвания да се осъществяват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки е постъпило от Министерството на финансите с оглед постигане на съответствие със Закона за финансовото управление и контрол и постигане на пълна прозрачност и конкурентност на разходваните средства тогава, когато те се разходват от бюджетна организация. Прецизирането на чл. 161, ал. 2 се налага поради неясната формулировка за предварителни теренни проучвания при осъществяването на инвестиционните проекти на физически и юридически лица. Към момента, такъв вид проучвания не съществуват нито в закона, нито в поднормативните актове. Даването на предимство на недеструктивните археологически методи е на основание на Конвенцията за опазване на археологическото наследство. Преобразуването на Националния институт за недвижимо културно наследство се дължи на повишения инвестиционен интерес. Капацитетът на института не може да отговори на нарасналата работа и като брой експерти и като заплащане на труда. В настоящата обстановка, при която е невъзможно да се увеличават бройките на администрациите, какъвто е институтът, е удачно да се премине към една друга правно-организационна форма, каквато е държавното предприятие. То позволява по-голяма оперативност и по-добро опериране с бюджета и със средствата, които ще могат да се реинвестират както в капацитет, така и в дейност.

След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 4 гласа, „против” - 7, „въздържали се” – 5, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона културното наследство № 202-01-65, внесен от Министерски съвет на 15.10.2012 година.



Председател на
Комисията по образованието, науката и
въпросите на децата, младежта и спорта:
Огнян Стоичков