---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
----------------------------------------------------------------------------




П Р О Т О К О Л

На 11 ноември 2009 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 година, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г.
2. Разни.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и децата, младежта и спорта.

- О -

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Откривам заседанието на комисията.
Присъства Владислав Горанов от Министерството на финансите, който ще защити законопроекта, заедно с доц. Игнатов от Министерството на образованието, младежта и науката.
Благодаря и на господин Христо Монов, че представлява Държавната агенция по закрила на детето.
За съжаление не мога да изредя всички. Уважение и почитания към професорите – акад. Съботинов от Българската академия на науките.
Благодаря на всички, дошли днес на заседанието на комисията, за да обсъдим важния въпрос за бюджета на образованието, науката, младежта, спорта и децата.
Така предложеният ред, за който предварително сте уведомени, е:
1.Обсъждане за първо гласуване на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 година, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г.
2.Разни.
Има ли други предложения по така предложения проект за дневен ред? – Няма.
Моля членовете на комисията да гласуват.
Гласували: за 18, против няма, въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Предлагам следната подредба на разглежданите въпроси днес.
Първо ще започнем с бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката. Моето предложение е първо да започнем с областта на висшето образование и науката, след което да обсъдим и средното образование.
Малко по-късно, с оглед оптимизацията на работата, сме поканили и представителите на Министерството на физическото възпитание и спорта, които ще очакваме някъде към 16,30 часа.
В тази връзка ще помоля всички да съблюдаваме Правилника за организацията на Народното събрание изказванията да бъдат рамкирани оптимално в 3 минути. Темата е важна, това е един от приоритетите на правителството – образованието и науката. Така че като приоритет трябва да му отделим приоритетно внимание в нашата комисия, като обсъдим заложените параметри.
На нашето внимание са предложени два варианта на законопроекта за държавния бюджет: с бюджет на Висшия съдебен съвет, който ще гласуваме отделно, и със законопроект на държавния бюджет със становище на Министерския съвет относно бюджета на Висшия съдебен съвет.
С тези уводни думи приключвам. Както казах, предлагам да започнем с висшето образование и науката, ако няма други предложения, с оглед кръга на участниците, които сме поканили приоритетно. Ако не възразявате, да започнем с тази тема.
За кратко изложение давам думата на представителя на Министерството на финансите заместник-министър Владислав Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Стоичков, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на академичната общност, добре познати ни колеги и приятели от национално представените организации на работниците и служителите в сферата на висшето и средното образование!
Вие, господин председателю, насочихте темата към конкретен сектор от образованието, което до някаква степен ми отнема възможността да кажа тези няколко думи, които обикновено в комисиите към Народното събрание казвам като представител на Министерството на финансите като най-общо въведение към законопроекта за държавния бюджет за 2010 година, предложен от Министерския съвет.
Съвсем накратко, за да не влизам в противоречие с Вашите указания да разглеждаме първо висшето образование, ще ви кажа с няколко думи пред какви предизвикателства сме изправени и ще ви представя основните фискални цели и насоки от 2009 до 2010 година, тъй като 31 декември е само една дата, а икономиката се развива през целия този период.
2009 година е една трудна за нашата икономика, респективно и за бюджета, явяващ се като преразпределител на обществения продукт, създаден в България. За съжаление това, което се очакваше като брутен национален продукт в края на миналата година, с който беше разчетен Законът за държавния бюджет за 2009 година, не успя да се състои и то с над 10 млрд. лв.
Оценките, с които беше съставена прогнозата за 2009 година за ръст от 4,7 на сто от брутния продукт за съжаление не се потвърдиха и в хода на изпълнение очакванията бяха, че нашата икономика ще се свие в реално изражение с над 6 на сто. Точната оценка е за 6,3 на сто.
Фискалните изражения на подобно свиване са вече близо 26 на сто по-малко приходи или над 7 млрд.лв. спрямо разчета за консолидираната фискална програма за 2009 година., което само по себе си е доста сериозно предизвикателство в контекста на това, че заложените фискални буфери в бюджета за 2009 година, в това число и планираният излишък, съпоставени с очакваното ниво на брутния вътрешен продукт не могат да компенсират това изоставане на приходната база. И изискват едни доста сериозни усилия от правителството и всички първостепенни разпоредители с бюджетни кредити за недопускане на дефицит, който, от своя страна, до голяма степен ще постави под съмнение не само фискалната устойчивост, но в период на криза би могъл да се окаже едно много по-тежко препятствие не само към бъдещото развитие на българската икономика, а и предизвикателство към публичните финанси в дългосрочен план, ако не вземем своевременно мерки.
Очакваното приключване на 2009 година беше многократно обсъждано пред обществото и пред Народното събрание. Така или иначе правителството полага всички усилия, за да можем да запазим неутрална фискална позиция в рамките на 2009 година, което, преведено на не толкова фискален език, би звучало да не харчим фискалния резерв. Върху това са съсредоточени нашите усилия в рамките на 2009 година.
Сериозните социални ангажименти, които следват като продължение на политика от 2009 година, но и като допълнителни мерки в 2010 година, трябва да се добавят към рамката за 2009 и в същия номинален размер брутен вътрешен продукт, с реално изражение с 2 процента, не дават възможност за развитие на нови политики. Напротив, това, че всеки 36 стотинки от всеки лев, които се дават в тази икономика за преразпределение, ще отиват за социални разходи, допълнително налага преструктуриране на отделните сектори.
Над 2,4 на сто в реално изражение нараства социалната функция като дял от брутния вътрешен продукт.
Това, разбира се, налага приватизиране на отделните сектори и намаляване като дял от брутния продукт на сфери, които финансира държавата спрямо предишни равнища. Тоест някъде ще се наложи не само номинално свиване в резултат на номиналното свиване на икономиката, но и допълнително приватизиране на някои сфери.
Целта за следващата година е запазване на неутралната фискална позиция.
Дълъг е дебатът дали представянето на постъпилите предварително аванси от европейските фондове и разходването им на вече постъпили предварителни отчети като постъпления по бюджета, аванси от европейските фондове, представлява дефицит или не.
Така или иначе за първи път в 2010 година ще бъде представен бюджетът в два раздела и ще има дебат по така наречения национален бюджет, тоест бюджетът, който се формира с изземване от нашата икономика, който включва в себе си, разбира се, вноската в полза на европейския бюджет, и така наречения европейски бюджет, който се състои от приходите, които очакваме да постъпят от европейските фондове през следващата година със съпътстващото национално финансиране и разходите, които ще направят отделните управляващи органи, междинни звена и всички, които управляват Европейския съюз, за изпълнение на програмите през следващата година.
Всички тези въвеждащи думи ги казвам, за да обърна внимание, че образованието, запазвайки относителния си дял и дори с едно леко нарастване в брутния продукт като дял, наистина е очертан приоритет за следващата година.
Ще помоля след малко колегите от министерството да влязат в детайлите.
Подчертавам приоритетната роля на този сектор, тъй като нашето убеждение е, че в период на криза инвестицията в образование е тази, която не бива да бъде измествана от други инвестиции, които вероятно също са с приоритет. Затова ние сме съсредоточили усилията си и смятаме, че този сектор финансиран бюджет запазва в период на изключително предизвикателство за фиска приоритетната си роля.
Това, което споменахте в началото, господин председателю, че разглеждате два варианта на бюджет, ще си позволя да допълня и да кажа, че вие разглеждате законопроекта за държавния бюджет и становището на Министерския съвет по него.
Аз ви моля, защитавайки позицията на Министерския съвет, като резултат от днешното заседание да подкрепите внесения от Министерския съвет законопроект за държавния бюджет и становището на Министерския съвет по бюджета на съдебната власт, така, както той е представен на днешното заседание.
Благодаря Ви, господин председателю. Разбира се, Вие ще решите кой да говори след мене. Но логично би било за детайлите в отделните сектори на функция „Образование” да влязат колегите, които оглавяват този сектор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Господин Игнатов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Госпожи и господа, аз ще бъда максимално кратък, за да може колегата Вълчев да влезе в детайли при разясняването на рамката.
Първото, което искам да подчертая, апелирайки да подкрепите проекта за бюджет, е, че с това, което се случва през тази година, трудно може да бъде намерено сравнение назад в българската история.
Бюджетът е по-голям от този на двете силови министерства. Министерството на вътрешните работи и Военното министерство, взети заедно, имат по малък бюджет от това, което е отделено за образование. Наистина образованието е приоритет.
В повечето политики, които се финансират в средното и висшето образование, имаме едно леко нарастване, като общо рамката се запазва така, както за 2009година.
Прави впечатление – тук предполагам, че акад. Съботинов след това, а и господа ректорите с право ще кажат, че виждат може би ограничаване на средствата в сферата на науката. Но като абсолютно стойности на това, което е заложено, има 221,3 млн. при 222,6 за 2009 – съвсем малко намаление. Това намаление ще бъде компенсирано с по-динамично управление на средствата в тези области.
Залагаме като основа резултатът от видовете дейности.
Иначе в условията на тази криза, в която се намираме, аз си мисля, че нашите структури са в една изгодна позиция. Защото сега е моментът да се акцентира върху проектното финансиране и обвързване на финансирането с резултата.
Освен това нещо, което е изключително важно, искам да го подчертая. Кризата е добрият аргумент за реформа.
Ние като Министерство на образованието, младежта и науката ще подкрепим абсолютно усилията на акад. Съботинов, това, което той иска да проведе като реформа в Българската академия на науките, защото то също е свързано с финансирането. И гледаме напред в близката половин година да започнем едно сериозно реформиране на системите за останалата част от висшето образование и науката. В момента подготвяме нов закон, който трябва да модернизира, доколкото това е възможно, системата на средното образование.
Така че моля ви наистина да подкрепите този проект за бюджета, който беше извоюван много трудно. Членовете на комисията сигурно сте видели едни писма. Благодарение на министър Фандъкова и на колегите от министерството е допустима тази рамка.
В такава тежка година нашият проект за бюджет е по-голям от този на двете силови ведомства. Така че моля ви да ни подкрепите. Сега ще влезе главният секретар на министерството – колегата Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми народни представители! аз ще ангажирам вниманието ви с малко повече числа относно бюджета за следващата година.
Беше казано от това, което беше представено като рамка, че средствата се запазват и дори леко увеличават като относителен дял от брутния вътрешен продукт. Ние дори можем да кажем, че средствата, с които ще бъде правена политика в сектора „Образование” се запазват и като абсолютна стойност за 2010 година спрямо 2009 година, въпреки намалението на брутния вътрешен продукт, при който е разработен бюджета.
Имаме запазване на средствата по единни разходни стандарти, които са основната част от средствата в системата на средното образование. Имаме запазване на всички програми, които се изпълняват в сектора „Образование”. Предвидено е стартирането на няколко нови мерки, за които ще ви спомена по-късно.
Предвидено е увеличение на субсидиите на висшите училища. Новите програми са стартирани чрез вътрешно преструктуриране на средствата. Ако има някакво движение, преструктуриране вътре в рамките на средствата по функция „Образование”, това е от капиталови разходи към текущи, средствата за персонал. Примерно през следващата година средства, които ще бъдат насочени към персонала в средното образование, са увеличени заради целогодишното прилагане на системата на кариерното развитие, която стартира от тази година.
Намалени са капиталовите разходи и капиталовите програми, което е донякъде логично при настоящата икономическа конюнктура.
Същото може да се каже до известна степен и по отношение на висшите училища.
Накратко, предполагам, че това, което сте видели в доклада на проекта за Закон за държавния бюджет е, че средствата по функция „Образование” са 2 млрд. 669 млн. лв. приблизително, за средното образование – около 1 млрд. 950 млн. лв. Както ви казах, основната част от тях са средствата, които са насочени за издръжка на училищата, това са така наречените делегирани средства на училищата и на детските градини те са приблизително 1 млрд. 490 млн. лв. тук се включват както средствата за общообразователни училища, така и за професионални училища, за специални училища, за детски градини, това, което държавата поема като делегирана отговорност или по-точно разходите за възнаграждение.
Тук се включват и предвидените средства за стартиране от началото на следващата учебна година на финансирането на задължителна подготовка две години преди постъпването в първи клас, както и финансирането на целодневна организация на учебния ден и столово хранене, поетапното въвеждане на финансиране на целодневна организация на учебния ден и столово хранене за всички ученици, като това поетапно ще започне от първи клас от началото на следващата учебна година. Такива са ни намерения, като постепенно ще се разширява. Вие знаете, че в момента се финансира тази мярка за пътуващите училища в средищните ученици единствено като ангажимент на държавния бюджет.
Другата основна част от средствата, които са в системата, това са средствата, насочени към учениците за улесняване на достъпа, за увеличаване на обхвата в системата на народната просвета. Тук са средствата за стипендии, средствата за общежития, за учебници и учебни помагала, за целодневна организация на учебния ден, която споменахме, за извънкласни и извънучилищни дейности, специфични мерки, свързани с образователната интеграция на деца и ученици от техническите малцинства. Тези средства запазват до голяма степен размера си.
Един от проблемите в системата, който най-често чуваме, е, че ученическите стипендии не са увеличени. От 1999 година не е променяно постановлението за ученическите стипендии. И една от мерките, с които сме предвидили допълнителни средства за следващата година, е за промяна на механизма на разпределение и размерите на ученическите стипендии.
Това, което вероятно ще видите като намаление, са средствата по национални програми за развитие на средното образование – говоря реално, не на 100 процента, колкото бяха записани в бюджета. Тук може би е мястото да вметна забележката, че всякакво сравнение с 2009 година е до голяма степен условно, тъй като през 2009 година имаше гласуван бюджет на 100 процента, който в крайна сметка не се състоя. Затова се работи с понятието „ревизиран бюджет” за 2009 година. Но реално средствата по национални програми за 2009 година са около 200-220 млн. лв. За следващата година това, което ще видите, са 105,2 млн. лв. в параграф 6 или 7.
Причините са следните. Първо, че средствата за диференцирано заплащане не са планирани като част от националните програми за развитие на средното образование, а са планирани по единните разходни стандарти. Оттам имаме едно увеличение на единните разходни стандарти – от близо 1300 лв. на 1376 или 1378 – не съм сигурен в точната цифра, която се получи последно при уточняването на броя на децата и на учениците. Но мисля, че докладът, който ви е предоставен, визира това число.
Друга причина е, че следващата година за първи път училищата ще получат добавка за подобряване на материално-техническата база в размер на 23 лв. на ученик, които те ще могат да използват за поддържане и подобряване на училищната база. Тоест една част от средствата, които досега са били управлявани от министерството, ще бъдат сведени до ниво училище.
Тук много пъти Министерството на образованието и науката е търпяло критики и от Националното сдружение на общините, че е администрирало средствата за общинските училища. В този смисъл можем да кажем, че през следващата година няма основание за такава критика, дотолкова, доколкото тези средства вече са децентрализирани.
Единственото намаление, което имаме, е по отношение на капиталовите разходи по бюджета на Министерството на образованието, капиталовия трансфер за общините. Но това от гледна точка на икономическата конюнктура мислим, че е най-безобидното намаление, което системата може да има в случая.
Също така и средствата за учебници не са включени за следващата година в масата на средствата по национални програми за развитие на средното образование.
Ако отчетем всички тези средства, които споменах, то средствата за национални програми за развитие на средното образование са дори повече, отколкото за 2009 година.
В публичното пространство се завъртя сумата от 92 млн. лв. намаление. Всъщност това е точно поради тази условност на 2009 година, която споменахме. Така че средствата, с които се прави политика в сектора, тоест разходите по държавния бюджет плюс трансферите, плюс средствата от Европейския съюз имат дори минимално увеличение. Но като цяло говорим за запазване на тези средства, тъй като наистина промяната е минимална.
Средствата от Европейския съюз са една допълнителна възможност, която не може да бъде предопределена от бюджета. Това зависи от активността на системата, работата на институциите. За следващата година са заложени 105 млн. лв., което също е една добра предпоставка за финансиране на дейности за развитие на системата.
По отношение на висшето образование. Аз съжалявам, че се отклоних от Вашите указания и започнах със средното образование. По отношение на висшето образование е налице увеличение на субсидията за издръжка на държавните висши училища с 25 млн. лв., което е в резултат на увеличението на броя на учащите. Вие знаете, че бяха направени промени преди три години в Закона за висшето образование, които освободиха поетапно приема до капацитета във висшите училища. И това е основната причина за увеличението на субсидията. Иначе базовият норматив се запазва, средният норматив се запазва като стойност спрямо 2009 година, това, което беше утвърдено, разбира се, на 90 процента. В сравнение със 100 процента ще видим 10 процента намаление. Още веднъж повтарям, че това беше условно.
По отношение на средствата за наука беше споменато, че се търси приватизиране на програмния подход и насърчаване на тези висши училища, които отчитат резултати при осъществяването на научната дейност. Поради тази причина половината от средствата за научна дейност са планирани по бюджета на Министерството на образованието, а не по субсидиите на висшите училища.
Увеличени са субсидиите за социално-битови разходи, за стипендии, за студентски столове и общежития заради увеличения брой учащи.
Това е, което се сещам да ви кажа в най-общи линии по отношение на бюджета за следващата година. Не ми се иска да ставам прекалено многословен и да ви заливам с допълнителна конкретност. Предполагам, че въпросите ще определят това, което допълнително трябва да кажем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Вълчев.
Колеги, откривам дискусията. Моля за въпроси и становища по така предложения проектозакон за държавния бюджет в областта на Министерството на образованието, младежта и науката.
Докато започне дискусията, от тази таблица, която е към законопроекта, висшите учебни заведения, заедно с БАН, включително и военните висши учебни заведения 37 на сто, изпратиха молба за становища от тях и почти от всички получих становище. Тяхното ктановище в мнозинството, да не кажа в 100 процента от становищата, е, че субсидиите и трансферите в тези МУЗ, отбелязани в таблицата – Приложение № 1, са намалели в сравнение с бюджета от 2009 година, бюджета, който е по Закона за държавния бюджет от 2009 година.
В тази връзка естествено всеки един от представителите на тези университети ще вземе становище допълнително към това, което ми е представено като писмено изложение. Но като обобщена справка може би господин Вълчев ще каже няколко думи.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това, което ние имаме като справка, е за субсидията за издръжка на обучението. Веднага направих едно сравнение. На 12 висши училища субсидията им расте спрямо това, което е на 90 процента, с над 10 процента. Тоест от гледна точка дори на неревизирания бюджет имаме 12. Още веднъж ви казвам, че е неточно да се сравнява с неревизирания бюджет, тъй като него го е нямало през тази година. По същия начин можеше да бъдат предложени два пъти по-високи стойности и да се каже, че бюджетът се утвърждава на 50 процента и да кажем, че имаме ръст с 40 процента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има думата доц. Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Нямах намерение да вземам в началото думата. Но понеже стана въпрос за сравнителни характеристики, аз искам да обърна внимание на няколко неща.
Основният въпрос е дали образованието е приоритет в бюджет 2010. Току-що стана дума, че се сравняват величини, които са планирани в бюджет 2009, величини, които са реализирани за бюджет 2009 и величини, които са планирани за бюджет 2010.
За да не допуснем грешка в интерпретацията и тълкуването на тези сравнителни характеристики, трябва да знаем, че в този бюджет, там, където според мене е удобно на министерството, са представени данни за ревизирания бюджет. А там, където не е удобно по отношение на сравнението, липсват такива данни. Какво имам предвид. Само три характеристики ще дам.
Планираните разходи в този бюджет, без вноската в Европейския съюз, са 29 млрд. лв. Ревизираните разходи са 25 млрд. лв. Тоест разлика от 4 млрд. лв. Тези 10 млрд. лв. и т.н. виждате как звучат на фона на тази елементарна цифрова разлика.
Планираните разходи за 2010 г. общо, без вноската за Европейския съюз, са 26 млрд. лв. , тоест повече от ревизираните за 2009 г.
Така че когато правим сравнение, за да видим дали нещо е приоритет в този бюджет, защото според мене приоритет и бюджет означава повече пари, нищо друго... Ако за даден сектор се предвиждат повече пари, той е приоритет, ако не, той не е приоритет. Ако за дадено висше учебно заведение се предвиждат повече пари, той е приоритет и имат нещо предвид управляващите. Или обратно.
Как стоят нещата. При тази елементарна сметка, ако в даден сектор намалението, свиването по отношение на ревизирания бюджет е по-голямо от 4 процента, ние не можем да смятаме, че съответният сектор е приоритет.
По отношение на консолидираната фискална програма, функция образование – тук има данни за плановите разлики, а не за ревизираните – разликата е някъде минус 10,5 процента. Следователно не може да се твърди според мене при тези данни, че образованието е приоритет в този бюджет. Най-точното заключение според мене е инерционен фискален подход към образованието като социална функция.
Тоест не може също да се твърди, че са свити разходите, че са драстично намалени. В някои сектори и това е направено и в някои висши учебни заведения, както след малко ще ви посоча.
По отношение на Министерството на образованието и науката. Има данни за ревизираните бюджети в този документ. ревизираният бюджет за 2009 г. е 377 млн. лв., а за 2010 са планирани 388 млн. лв. плюс 3 процента.
Що се отнася до силовите министерства, аз не знам какво има предвид господин Игнатов, но тези силови министерства имат бюджет 1,8 млрд. лв. двете заедно. Не знам точно какво имате предвид.
По отношение на ВУЗ-овете са 516 млн. лв. За 2010 година планът е 469 млн. минус 47 млн. минус 9 процента намаление.
Как стоят нещата по отделните ВУЗ-ове.
Българската академия на науките – минус 12 процента;
Някои ВУЗ-ове имат драстични намаления, необяснимо защо. Аз предполагам че ще има някакъв отговор на този въпрос.
Военните университети – чувствително намаление, с близо една четвърт.
Намалени са средствата за спортната академия – чувствително, с 13,5 процента;
На Софийския университет – с ,,17 процента;
На Техническия университет в София – с 13,3 процента.
Кои са по-големите увеличения, без да давам коментар по този въпрос. Надявам се да чуем коментар от министерството.
Чувствително са увеличени, имам предвид чувствително спрямо бюджетите на останалите ВУЗ-ове бюджетите на:
Колежа по телекомуникации – София, не зная защо;
На Медицинския университет в София;
На Пловдивския университет;
На Университета по архитектура и строителство – София.
При общо свиване с около 11 процента на всички разходи, тук отношението 2010 – 2009 г. е с положителен знак, тоест има увеличение. Това прави впечатление на базата на общото намаление на всички разходи за висшите учебни заведения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Заповядайте господин министър Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Доц. Имамов, аз съм в един лек спор със себе си дали физическата ми младост, която ме провокира да реагирам бързо, трябва да се съпостави с това, че съм заместник на орган на изпълнителната власт и да продължа да интерпретирам числа – начина, по който безспорно Вие като доцент по икономика можете много добре.
Не може обаче да не се каже, че това, в което обвинявате Министерството на образованието, със същия този аргумент може да бъдете упрекнати Вие, че гледате едностранчиво на числата. Споменахте, че разходите за следващата година растат. Да, растат. Може би бях недостатъчно изчерпателен, но аз предварително се извиних и се оправдах с това ,че този доклад изнасям пред народните представители многократно в други комисии.
Разходите растат, защото следващата година правителството ще продължи да изпълнява ангажиментите в социалната политика и ще добави към тях допълнителни. Номиналното нарастване на пенсиите само в следващата година изпреварва многократно общото номинално нарастване на разходите в консолидираната фискална програма.
Непълно за народното представителство ще бъде представянето на това ,че разходите намаляват само с 4 млрд. лв. и те не били съпоставими с десетте милиарда намаление на брутния вътрешен продукт, за които говорих. Коректно е да се представи обаче това, което споменах, че със 7 млрд. лв. е по-малко изпълнението на приходите за тази година.
Няма спор, че образованието е приоритет и ще ви кажа защо. Започвам да ви цитирам данни за консолидираната фискална програма от 2001 до 2010 г. за функция образование. И те звучат така:
За 2001 г. – отчет 4,01 на сто от БВП;
2002 г. отчет – 4,18 на сто от БВП;
2003 г. отчет – 4,35 на сто от БВП;
2004 г. отчет – 4,26 на сто от БРП;
2005 г. отчет – 4,24 на сто от БВП;
2006 г. отчет – 3,93 на сто от БВП;
2007 г. отчет – 3,86 на сто от БВП;
2008 г. отчет – 4,15 на сто от БВП.
Закон за бюджета за 2009 г. – 4,11 на сто от БВП.
Предложен законопроект за държавния бюджет за 2010 г. с включено становище на Министерския съвет – 2,20 от БВП. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има думата проф. Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, драги колеги! Извинявам се, че взимам думата, но твърде късно получихме поканата за това заседание и бях поел предварително ангажименти, които не мога да отложа. Ще се постарая да бъда пределно кратък.
Напълно съзнаваме всички ситуацията, в която е българската икономика и европейската икономика. Ясно е, че прекомерни очаквания в тази ситуация не можем да подхранваме. От три месеца насам вече нееднократно повтарям едно и също нещо, всъщност го повтарям две години, откакто съм ректор. Старал съм се първо, никога да не се оплаквам от липсата на пари за образованието. Винаги ми се е струвало, че парите, които държавата дава за образование, съпоставени с възможностите на нашето общество не са малко. За мене проблемът винаги е бил друг – как се разпределят тези пари в самата образователна сфера.
Тук през цялото време се говореше за образование. Аз никога не говоря за образование, говоря за добро образование, за качествено образование. Трябва да правим много съществена разлика между двете, между базисното образование, което Конституцията гарантира на всички български граждани, и стремежа на държавата да намери приоритетни области, в които да подкрепя това, което ще измъкне базисното образование напред.
Ясно е, че времето не беше достатъчно за разработване на този бюджет. Но за съжаление не личи промяна на философията на бюджета, в сравнение с бюджетите от предходните години. Това е за мене основното.
Искам да кажа само няколко конкретни неща. да речем, за Софийския университет ние сравняваме коректно с 90-те процента за 2009 година. Проектобюджетът за 2010 година е в размер на 83 процента от реално разполагаемите средства, говоря – реално разполагаемите, а не мечтаните, средства през 2009 г.
Само за пример мога да ви дам, че докато през летния семестър на 2009 година Софийският университет е дал стипендии на 2000 студенти от средствата, предвидени в бюджета, този семестър ще можем да дадем на 850 студенти. Разликата виждате каква е. Ние ще се опитаме по някакъв начин да я компенсираме от други пера.
Второто, което искам да кажа, е, че тук се говори много, главният секретар на министерството говори много за издръжката на студентите. Аз винаги съм защитавал принципа, че тази издръжка не би трябвало да бъде еднаква за всички, а би трябвало да бъде с коефициент. И аз мисля, че ръководството на министерството е съгласно. Просто няма време да се направят тези неща. Но искам да кажа, че при предвиденото реално намаление с 10 процента базовият норматив за издръжка на обучението на един средно приравнен студент за 2010 година е 866 лв. при база за 2009 г. 963 лв. Но това означава за университетите и реално намаление на размера на дължимите от студентите такси за обучение. Тоест това ни удря допълнително и то не малко ни удря допълнително.
Следващото нещо, което искам да кажа. Предвиденият проект на Закон за държавния бюджет не отчита спецификата на държавните висши училища за съжаление, тоест не са заложени някои съществуващи, утвърдени от практиката записи в Преходните и заключителни разпоредби за финансиране на дейности, които не могат да се осигурят по реда на трансферите от министерството. Това специално за университета, който има 18 сгради, които са паметници на културата, и поддръжката им струва в пъти повече, отколкото стандартните сгради, за Софийския университет означава загуба от 6 млн. лв., което е огромна цифра. Ние по някакъв начин трябва да ги поддържаме и трябва да ги поддържаме от субсидията, която получаваме за студентите.
Много ми се искаше, колкото и винаги да съм говорим против системата за акредитация, защото смятам, че тя е абсолютно несъвършена – акредитацията на държавните висши училища, но ми се струва, че в тази кризисна година, именно сега можеха да бъдат заложени възможности за преференциални бюджети въз основа на тази, даже и несъвършена система на акредитация на висшите училища, а не да бъдат финансирани по един и същи начин.
А за науката не искам да говоря. Ние с БАН и с още един-два университета сме основните реципиенти и мисля, че тук ще се говори доста за наука. Така че оставям на колегите да говорят за принципите за науката. Просто искам да бъда пределно кратък.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Заповядайте, министър Игнатов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Първо, ще започна от общото.
Проектът за бюджет е максимално балансиран. Тук са оптимизирани всички възможни разходи, които са – подчертавам – в условията на криза. За разлика от общия бюджет и отпускани държавни субсидии през изминалия мандат, сега няма допуснати необясними различия между държавните висши училища чрез предоставяне на много повече бюджетни средства на едни университети за сметка на други.
Това е най-общото обяснение защо, да речем, телекомуникациите изведнъж са получили пари, а за други на пръв поглед има някакво намаляване.
Системата за акредитация е несъвършена, но тя съществува и ние сме длъжни да спазваме закона. Не можем да използваме в момента системата за акредитация като някакъв модел, който да ни каже: на едни ще дадем повече, понеже имат по-висока оценка, а на други – по-малко. Защото вие знаете – тридесет и няколко ВУЗ-а в България имат много добра оценка, тоест всички. Това не може да стане.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това значи, че няма комисия, тя не работи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Така е, прав сте. Агенцията, между другото, след като премина през една сложна система на европейска акредитация, в момента променя правилата. Ще се върви към интеграция, за да се намалят разходите. И обещават, че вече няма да е така. Но ще видим, тук ще обсъждаме това. Но в момента тази система за акредитация не ни дава възможност по различен начин да финансираме.
Не мога да се съглася с това, което каза проф. Илчев че издръжката на студента трябва да бъде различна за различните ВУЗ-ове по различни причини. Ще ви кажа защо. Тези българчета, хомо сапиенчета, са наши деца, техните родители плащат данъци, с които се финансира образованието. Следователно децата в Шумен и в София трябва да имат една издръжка. Там, където се различава финансирането на университета, това са вече други пера. То е свързано с качеството, с това как се прави наука и т.н. И ние сме обсъждали с колегите ректори и колегите от академията – наистина ще вървим по такъв път, за да може следващата година, на базата на определени критерии, приети от Общността, да има наистина различно финансиране, което да се дължи на различното качество, което се предлага. Качество, което обаче академичната общност определя, но и потребителите на образователната услуга трябва да се произнесат. Защото аз като човек от академичната общност знам колко сме затворени и колко сами се смятаме за велики. Обаче в крайна сметка да видим тези деца, които излизат от нашата опека, как се реализират на пазара на труда, какви заплати получават и т.н.
Пак повтарям, това, което наистина е направило впечатление – тази година, за разлика от предишния бюджет, няма фаворизирани училища за сметка на други.
Казах го и на срещата на Съюза на учените. Много ми е тежко като човек, който отговаря за тази сфера, да отчета, че за науката не можем да дадем едно голямо увеличение. Аз самият се занимавам с наука и имам някакво присъствие в научната общност. Но разберете, ако направим това, трябва да засегнем пенсиите, трябва да засегнем всички социални дейности. Днес сме се занимавали дори специално за пари за лекарства за определени заболявания.
Такова е положението в момента. И въпреки всичко, при това тежко положение твърдя, че за образованието се дават 2 млрд. 668 хил. и еди-колко си спрямо силовите ведомства. Наистина е в по-добра ситуация. Дано ситуацията в страната да се запази и следващата година в средата да се окажем в по-добро развитие. Но това е положението засега. Това е един реалистичен проект за бюджет.
Колегата Вълчев записа конкретни числа по дискусията. Все пак трябва да хвърли яснота.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз искам само да кажа ,че субсидиите – нещо, което и вчера разглеждахме с представители от системата на висшето образование, са разработени изцяло по правилата, които са в чл. 91 от Закона за висшето образование. В този смисъл това, за което говори проф. Илчев, предполага вече друга постановка в закона.
Факт е, че това, което получихме като обратна информация в системата – тук е доц. Вълчева, - че висшите училища са потвърдили, че това е броят на студентите, които действително са приети и които те имат записани от началото на тази учебна година. В този смисъл информацията, която е основен параметър при планирането на бюджета, е съгласувана с висшите училища и всички разлики в ръста повече или по-малко на едно висше училище идват от това с колко се увеличава броят на учащите. В абсолютно всички училища имаме увеличение на броя на всички висши училища, държавни висши училища, финансирани от Министерството на образованието. Изключвам единствено петте висши училища, които са към Министерството на отбраната, нямам точна информация за тях. Всички имат увеличение на броя на учащите се и минимално увеличение тази година, това, което реално получават на броя на субсидията за издръжка на обучението.
Да, действително тези висши училища, които бяха споменати – Техническият университет – София, Софийският университет са с по-малък ръст на средната издръжка за обучението. Това е факт, но то се дължи единствено и само на по-ниското увеличение на броя на учащите. Благодаря.
ИВАН ИЛЧЕВ: Само една реплика. Аз пределно си давам сметка и мисля, че това, което казах, всъщност подкрепяше думите на доц. Игнатов, че във време на криза е време да се прави преосмисляне на цялостната политика. Явно е, че за тези два месеца, откакто се прави бюджета на практика подобно време няма. Но сега е времето да се види при евентуално подобряване на обстановката какво радикално може да се промени във философията на финансиране на образованието.
Дайте все пак да не говорим за ръст на студентите. Защото понякога има ръст на студентите в безспорно добри висши училища, има такъв ръст, но има ръст на студенти и там, където те мисля, че могат да минат лесно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин председателю. Аз обещавам да бъда кратка, тъй като се опасявам, че коментирането и цитирането на твърде много числа едва ли ще даде отговор на няколко въпроса, които няма как днес да не ги поставим.
Вярно е, че аз няма да подкрепя проекта за бюджет. И това не е клишираното заявление на опозиционен народен представител.
Благодаря на господин Вълчев за това ,че беше любезен да се съобрази с моята предварителна забележка, че понятието „ревизиран бюджет” някак си не е добра база за сравнение, тъй като има бюджет и актуализиран бюджет. И в двата случая те стават факт по предложение на Министерския съвет с решение на Народното събрание. И всякакви ревизии оттам насетне са въпрос на реално развитие на икономиката ни. Както и вие днес няма как да кажете какво би се случило в рамките на 2010 година и би ли се нуждаел от актуализация този бюджет.
Така че когато днес залагаме цифрите, те се залагат на база стопроцентно желание за изпълнение в следващата година. А какво ще се случи през нея, това е разговор, който ще водим в рамките на тази година.
Казвам това, защото когато правим съпоставка, истината е проста. Парите за образование и наука, в сравнение с бюджета за миналата година, са над 300 млн. лв. по-малко, като в това число ние сме сложили в рамките на дейностите по образование и наука и дейностите по политиката за младежта, която до този момент в предишната година е финансирана чрез бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта, тоест не е била част от този бюджет, с който съпоставяме, и програмата за учене през целия живот, която е администрирана в голямата си част от Министерството на труда и социалната политика.
Така че структурата на разходите няма как да не буди притеснение.
Аз искрено разбирам между другото колегите от Министерството на образованието, младежта и науката и съм убедена в искреността на доц. Игнатов. Няма човек от присъстващите в тази зала, комуто да не се искат повече пари за образование. И това е безспорно.
Давам си сметка обаче, че когато правим съпоставките, аз имам своите сериозни притеснения, радвам се, ако и съветът на ректорите, и Синдикатът на българските учители ги няма, защото разбрах, че все пак правим дискусия по общия бюджет, а не на части. Става дума за следното. Когато правим съпоставката в частта „Училищно образование” на този единен разходен стандарт, който общо взето винаги е бил коментиран, няма спор, че тази сума за миналата година, предвидена чрез Закона за бюджета, беше 1432 лв., след това стана 1450, по искане тогава на Синдиката на българските учители. Днес цифрата е твърде по-различна и няма смисъл да обясняваме колко се е повишила тя спрямо ревизирания бюджет.
Научих, че стандартът за София от 1233 лв. за тази година ще бъде 1110 за следващата. Казвам това с разбирането, че ние сме вменили в тази част, твърде по-различна като обем пари в сравнение с тези за миналата година, и дейности, които трябва да бъдат покрити. Става дума за диференцираното заплащане, което до този момент беше част от различна програма, за кариерното развитие, става дума за това, че ние в рамките на този тип финансиране ще дадем пари за поддръжка на материалната база, за която господин Вълчев току-що заяви цифрата – по 23 лв. на дете. Става дума за това, че ще търсим възможности за увеличаване, и то явно със закона, на времето за предучилищна подготовка в рамките на две години, което вече е друга сфера на подготовка.
На мене продължава да не ми е ясно къде са парите на училищата в чужбина. Добре би било наистина да разберем отделени ли са средства в бюджета за тази година, тъй като това е една територия, която не бива да бъде изтървавана. Става дума за защитените училища, които са намалели само с две, ако си спомням, такава беше сметката с последното решение на Министерския съвет, с превоза до средищните училища, с допълнителното финансиране на защитените училища.
В рамките на намален бюджет аз имам сериозно притеснение, че системата ще работи нормално. Много бих искала поне да бъде опазен този размер на бюджета. Но няма как да прескоча своето собствено разбиране за финансирането в системата на училищното образование, за да ни бъде спокойно, подкрепяйки този бюджет.
Ще ми се да кажа само още нещо, тъй като разговорът може да бъде твърде по-различен, много по-конкретен. Аз не приемам, каквито и аргументи да се излагат в това отношение, намалението с 2 процента от брутния вътрешен продукт на средствата за наука. Мисля, че това е лош знак, това не е добра теза. В края на краищата, след като сме достигнали едно ниво, което има европейско звучене, какъвто и да е размерът на брутния вътрешен продукт, този процент просто трябваше да бъде пазен.
Бих била спокойна по своему, ако акад. Съботинов твърди, че тези 84 млн. лв. са достатъчни за Българската академия на науките, при условие, че си спомням, че 120 млн. лв. миналата година не бяха достатъчни, в това число 95 млн. лв. бяха средствата за БАН. Но там има една голяма група дейности, които имат държавно значение, които се нуждаят от допълнително финансиране. И не си представям как тези пари могат да станат факт чрез тези заложени средства по средствата, предвидени за БАН.
Ще ми се да кажа само още едно изречение, за да не прескоча така определения отрязък от време, в което трябва да заявим становищата си. Няма го в този материал, но Селскостопанската академия също е една структура, която се нуждае от особено внимание, тъй като там се прави наука – един специфичен сектор. Опасявам се, че и тази година тя няма да се пребори, между другото, това е проблем от миналата година, средствата за Селскостопанската академия да бъдат извадени на отделен ред от средствата по бюджета на Министерството на земеделието. И ако миналата година за тях бяха предвидени 48 млн. лв., тази година техният размер е около 30 млн. лв. Не е добро решение.
Аз съм съгласна, че е добре е да осмисляме стратегия, поведение и механизми по финансиране и развитие на българската наука и висше образование основно в период на криза, но това става по отношение на ясно заявени критерии, в рамките на ясно разработени искания в рамките на една обща философия, която до този момент ни липсва.
Това е, което ми се ще да кажа днес, с разбирането, че много би ми се искало поне това в този размер, който аз не харесвам, да остане факт в края на следващата календарна година.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Златко Живков – заместник-председател на Националното сдружение на общините, има думата.
ЗЛАТКО ЖИВКОВ: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители, представители на ръководствата на Министерството на образованието, младежта и науката и на Министерството на финансите! Това е единадесетата рамка, която като кмет гледам вече трети мандат.
Затова ще си спестя отделни коментари. Ще се опитам да кажа съвсем накратко конкретните предложения, които имаме. Тук обобщавам предложенията на 264 български общини, които вие добре познавате.
Господин председател, уважаеми вносители! Ще кажа само, че все пак изразяваме задоволство от това, че една част от нашите предложения на българските общини, макар и не много, все пак влязоха в протокола за разногласие между министъра на финансите и Сдружението на общините и намериха отражение в предложения проектобюджет в частта на общините, за което предварително благодарим.
В същия момент искам да кажа само няколко неща, които смятам, че принципно могат да бъдат приети. Слушах внимателно и заместник-министър Горанов, и господин Вълчев, които се занимават с тази проблематика отдавна.
В частта на образованието имаме две предложения. Едното е по-голяма свобода на общините при разпределение на средствата за училищата, средствата по стандартите. Говоря за формулата 80 на 20 и 70 на 30 – знаете за какво става въпрос. Считаме, че това е адекватно в условията на криза при явно недостатъчен финансов ресурс.
Проявихме разбиране и отстъпихме от редица предложения за искане за увеличаване на средствата. Но трябва да кажа, че в подобна ситуация това не за първи път го поставяме. Смятаме, че е нормален този вариант.
Обръщам внимание на народните представители, че смятаме, че това е логично. И ние като представители на местната власт сме за всички, както е рекламата на TEFAL – мисли за всички, и за тези, които преяждат, буквално казано, имат повече пари, за тези, на които им стига толкова и на другите, на които не им стига. Няма как да загърбим едните и това е проблем на всяка една българска община. Това е едното предложение.
Второто е да отпадне § 55, ал. 9 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта за Закон за държавния бюджет. С него се въвеждат допълнителни финансови санкции за общините. Обичаме финансовите санкции – каквото можаха, направиха в тази посока. Ако е възможно, допълнителните финансови санкции ще кажа защо по наша преценка и двете министерства – и Министерството на финансите, и Министерството на образованието имат достатъчно механизми за контрол. Смятаме, че само това ще натовари допълнително отчетните документи към министерствата.
Проверката тази година по делегираните бюджети е открила нарушения в една община от 264. Така че мислим, че има достатъчно механизми за контрол в тази посока.
Това е по двете предложения, които касаят пряко образованието. Още две ще направим по трансферите, тъй като те също имат отношение.
Общата субсидия главно в сферата на образованието е най-голяма през първото и четвъртото тримесечие, а най-малка през третото, по обясними причини. Затова предлагаме трансферът да се разпределя така: 30 – 25 - 20 – 25, каквато беше картината досега, вместо предложените 20 – 25 – 25 – 30, ако има в тази посока.
И друго нещо. още по-голямо недоумение буди разпределението на капиталовата субсидия. Известно е, че тя е, която прави общините. Не коментираме ,че по една или друга причина се е наложило драстично сваляне на капиталовата субсидия наполовина в сравнение с предходен период и по обясними причини. Но държим – това го поставям отново на вниманието на парламентарните групи, когато гледате бюджета, вие в момента това го правим – на следното. Най-големи са разходите през второто и третото тримесечие, когато е строителният сезон. Затова предлагаме разпределение 20 – 25 - 30 – 25, вместо предложените 20 – 25 – 25 – 30. Очевидно е, че през ноември и декември по тези ширини най-трудно върви строителният сезон.
Това са предложенията, които не касаят промяна на никакви други параметри от това, което ще гледате. Натоварен съм от името на всичките ми колеги, използвайки случая, че народните представители от Четиридесет и първия български парламент са тук, да кажа още веднъж няколко неща, които смятаме за изключително важни. Разбираме затрудненията, разбираме ситуацията, приемаме нещата такива. Ние настояваме за няколко незначителни корекции, които ще помогнат на общините.
Увеличение с 3,4 млн. лв. на средствата за зимно поддържане и снегопочистване и поне с 5 млн. лв. на средствата за изграждане и основен ремонт на общински пътища. Дами и господа народни представители, това е важно за всяка община. Не можем да гадаем каква ще бъде зимата. За пътищата е ясна. Аз се надявам, ако е възможно и намерите време, това да го увеличите.
Ще кажа само още една приказка в тази част. Наложеното намаление на стандартите на общинската администрация с 45 млн. лв. спрямо стандартите смятаме за прекалено драстично. Ако е възможно, да бъде сведено поне до 25 млн. лв., имайки предвид разширяването на административния капацитет на общините.
За последните 10 години четири съкращения правих между 10 и 15 процента в администрацията. Разбирам, че това са мерки, които трябва да бъдат взети. В същия момент –допълнителни отговорности, с които се товарят общините. Това ще бъде доста тежко, а трябва да кажа, че за някои от общините, особено средните и малките – даже критично, когато говорим за административен капацитет и претенции за усвояване на средствата по програмите. Благодаря Ви, господин председател.
Ще пропусна текстовете за предложенията ни за данъка върху доходите на физическите лица да се трансформира в местен данък поне с още 2 процента. Поне с още два, тъй като приходната база е различна. Това са различни взаимоотношения през годините между местния и централния бюджет. Няма да се връщам към него.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Живков, благодаря Ви. Аз Ви моля в писмен вид, ако е възможно, да приложите вашите предложения в комисията и това, което касае наука и образование, ще бъде взето предвид в нашето решение.
Има думата проф. Веселинов.
КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми вносители, колеги! Аз искам да кажа няколко думи във връзка с този проект за бюджета, стоейки върху значително по-ниска камбанария от господин Горанов., но виждайки поне тази територия, която аз виждам, по-добре от господин Горанов.
Моите думи общо взето ще отидат в посоката, която господин Илчев разви. Ако тръгна със заключението, не очаквам да има драматична промяна в предложения бюджет при приемането му. Но се надявам на драматична промяна в подхода при създаването му през следващата година.
Приемам ограничението, което господин Илчев внесе тук, че два месеца са малко време, за да се навлезе в нещата и да се изготви бюджет, отчитащ национални приоритети. Но се надявам наистина силно догодина да не е така, както е сега.
Вие имате моето писмено становище и там има две графики, които показват някои неща. в частност показват какви са били държавните приоритети през последните пет години на развитието. Вие ще видите какво е общото изменение на субсидията, ако погледнете тази графика. Някъде с около 60 процента е нараснала субсидията за последните пет години. И ако погледнете графиката, ще видите как тя се разпределя върху университетите. Ако погледнете там, ще видите, че най-ниско увеличение на субсидията, последните 10 университети в класацията, са висши училища от областта на изкуствата и техническите. УНСС също се мотае там като изключение – не изкуствата и не техническите.
Това показва, че там няма държавни приоритети. Те не са в изкуствата и не са в техниката.
Това е притеснително, пак казвам, погледнато от моята камбанария. Защото инженерното обучение е важно за развитието на индустрията. Регулярно се оплаквахме през последните години ,че имаме лош външнотърговски баланс. Винаги ще имаме лош външнотърговски баланс, ако нямаме качествено производство. Голяма част от производството е индустриално производство. Индустриалното производство се движи от инженери на всички нива – конструкциите, технологиите, иновациите, внедряването, разработките. Но очевидно инженерното образование не е сред приоритетите на държавата. Това показва, че и индустрията не е сред приоритетите на държавата. Надявам се догодина да е сред приоритетите. Защото, пак казвам, индустрията се движи от инженери.
Ние сме на път да оголим тотално откъм преподаватели цялата сфера. Защото години наред подходът към финансиране на инженерното образование е бил такъв – просто брой студенти.
Разбира се, броят на студентите е важен и такъв е законът. Но ориентирайки се само към подхода поливане с лейката на всички висши училища, това няма да ни доведе до добър край. За да генерираме национален продукт, за да генерираме печалба, която да можем да изземваме чрез данъците и да я насочваме в социалната сфера, трябва да има производство. Така че това много силно ме притеснява.
Засега държавната поръчка не е ориентирана към приоритети на държавата или на правителството. Тя е ориентирана към предложенията на университетите. Беше споменато, че оценките на Агенцията за акредитация там са основата. При досегашната дейност на Агенцията за акредитация се вижда до какъв резултат стигаме. Засега наливането на пари в Агенцията за акредитация не води до възникване на приоритети, тъй като всички сме отличници, както беше споменато преди малко от господин Игнатов.
Може би само една бележка накрая във връзка с думите на господин Игнатов, че бюджетът за образование е по-голям от бюджета на армията и полицията. Все пак трябва да се има предвид, че армията е 40 000 души, а студентите са 240 000 души. Има известна разлика. Армията се събира на стадион „Народна армия”, студентите на никой стадион не се събират. Това бих искал да го отбележа.
Разбира се, има намаление на бюджета. Ако се отчетат 10-те процента неизпълнение в тазгодишния бюджет, тогава то не е масивно. Но пак ви обръщам внимание – за мене има тотална липса на държавни приоритети, отчитащи икономиката на страната. Иначе в класацията на университетите по ръст на субсидията се виждат държавни приоритети. На първо място, Библиотекарския институт, на второ място Транспортното училище „Тодор Каблешков”, на трето място Пловдивския университет – ръст на субсидията през последните пет години.
Хубаво е, че беше увеличена субсидията в медицината. Там са отчетени важни аспекти. Медицината е важна, здравеопазването е важно, това е социална сфера. Но ние продължаваме да увеличаваме образователния капацитет в областта на медицината, а там имаме свръхкапацитет. Ние увеличихме и броя на факултетите, продължаваме да увеличаваме приема, макар че не съществува сериозна необходимост от този голям образователен капацитет. Докато в областта на техниката не задоволяваме търсенето на пазара.
Това е сегашната ситуация. Отново казвам – искрено се надявам догодина да не гледаме подобен бюджет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря на проф. Веселинов. Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми господин Игнатов, уважаеми акад. Съботинов, проф. Борисов, уважаеми ректори, представители на академичната общност, уважаеми представители на синдикатите, на местните власти, уважаеми колеги! Ако си направим труда да вникнем в стенографските протоколи на заседанията на Комисията по образование и наука за последните 15 години, ще се окаже, че до 2002 година включително един от основните въпроси, които на тези заседания ректорите поставяха, беше за възнаграждението на преподавателите във висшите училища. Прави ли ви впечатление, че през последните пет години този въпрос не се поставя за разискване? Поставя се, но не като основен проблем и не с такава острота.
Ще ви кажа причината според мене. Една много интересна промяна в закона от 2002 година, с която се освободиха магистратурите от увеличението, само 10 процента от завършилите бакалаври да могат да продължат магистърска степен. Това осигури значителни допълнителни приходи на висшите училища. Да си сложим ръка на сърцето и да признаем този факт.
Господин Вълчев, готови ли сте да дадете информация какъв е делът на платените магистратури годишно? И какъв е делът на платените магистратури в тези собствени приходи? Направете този анализ. Важно е.
Разбира се, това не може да реши проблема с финансирането на висшите училища. И все пак е показателен факт.
Според мене днес се поставиха въпроси, които няма как да бъдат решени с проекта за бюджет за 2010 година. Те просто стоят извън възможностите на този бюджет, дори при наличие на политическа воля. Един такъв въпрос е въпросът с диференцираното финансиране на висшите училища. За да имаме диференцирано финансиране на висшите училища, ние трябва да имаме изградена система от критерии, които да диференцират различното качество на образователния продукт, произведен в различните висши училища. Ние изградена такава система нямаме. Системата за оценка и акредитация на висшите училища не може да ни даде този резултат.
Затова ако предложенията на проф. Илчев, ако предложенията на проф. Веселинов действително заслужават внимание и са ангажирали вече вниманието на господин Игнатов и на екипа на Министерството на образованието и науката, аз мисля, че точно тази комисия е мястото, където бихме могли да дискутираме темата как да променим системата за оценка и акредитация, за да имаме обективна база за диференцирано финансиране на ВУЗ-овете, без да се нарушават правата на децата. Защото не са еднакви и цените в различните ресторанти за едни и същи стоки, защото е различно качеството.
Какво бихме могли да направим. Какво пречи например, господин Веселинов, най-сетне и кога ще се сетим – аз това го казвам и в самокритичен план – да дискутираме проблема с груповата акредитация на всички технически университети. Защото акредитирани по отделно – резултатът е ясен, оценка „много добър” за всички. Но ако проведем групова акредитация на всичките технически университети, вероятно ще откроим по-особеното място на Техническия университет – София и ще имаме една обективна скала, може би един рейтинг.
Същото може да се случи и с останалите университети, по професионални направления, по които се провежда това обучение. И тогава вече бихме могли да помислим дали това е солидна основа за диференцирано финансиране на висшите училища. Според мене не пречи това да стане.
Има още един въпрос, на който отговорите няма да ги намерим в този проект за бюджет – това е въпросът с анализа на ефектите от политиката на масовизиране на висшето училище в България, което ние провеждаме през последните няколко години. Аз мисля, че тази политика е правилна. Защото България продължава да заема незавидни позиции по показател брой специалисти с висше образование спрямо общия брой на населението. Още по-ужасен е този показател по отношение на брой изследователи на 1000 заети. Ясно е, че масовизирането на висшето образование е правилна политика. Но че това масовизиране вече поражда определени изкривявания, също така е факт.
Този проблем може би не е стоял толкова остро преди година или две. Но сега, в условия на криза е актуален въпросът доколко капацитетът на висшето училище в едно или друго професионално направление може да бъде самодостатъчен критерий за финансиране. Защо казвам за финансиране. Защото практически това е ефект. Тъй като, когато законът казва, че висшето училище получава толкова прием, колкото му е капацитетът, и вече на четири стъпки по 25 процента ще достигне свободния си капацитет и тази година е втората след промяната в закона, а понеже парите вървят след студентите, ние какво правим? – Ние сме превърнали в императив капацитета пред господин Горанов, когато той предлага проекта за бюджет. Той не може да го преодолее, защото има законов текст.
Добре, обаче ако едно висше училище реши да развие капацитет в едно направление, което в условия на криза не заслужава приоритетно финансиране, какво правим? Нищо не можем да направим. То просто ще получи по-високия прием и респективно ще получи и финансирането от тези изкривявания в таблицата ви, която е съвършено коректна, проф. Веселинов.
Така че и тук според мене нещо в закона по моему трябва да се пипне.
Според мене има и други парадокси, които и ние ви ги оставихме в наследство, поради простата причина, че май и ние ги наследихме. Малко може да звучи комично, но е факт – например обучението на докторантите. Един държавен орган акредитира висшите училища, с оглед правото им да провеждат обучение на докторанти, друга организация провежда самото обучение, а трета оценява крайния продукт. И се стига до парадокса, че има висши училища, които могат да произвеждат доценти, но не могат да оценяват докторантите си. Включително и БАН няма право да оценява своите докторанти. Провежда обучението, но друг орган трябва да ги оцени. Парадокси, парадокси, парадокси. И те между впрочем имат пряко отношение към финансирането на системата.
Уважаеми колеги, аз ще завърша с предложение всички тези въпроси наистина да бъдат дебатирани не непременно във връзка с бюджета за 2010 година, няма как да го направим във връзка с бюджета. Знам, че между първо и второ четене максимум промяната е около 1 процент. Не бихме могли да очакваме по-голяма промяна. Нека да бъдем реалисти.
И все пак в рамките на този процент или 0,5 процента, ако има сфери, които са в по-голяма степен засегнати, да речем, при общо намаление от еди-колко си процента намалението в една или друга сфера е в пъти повече, ние или трябва да имаме отговор на въпроса защо при Техническия университет имаме 13,7 на сто, а другаде минус, или трябва да имаме ясен отговор на този въпрос, или ако нямаме, да се помъчим между първо и второ четене със съответни предложения да се опитаме да преодолеем тези разминавания. Мисля, че това би било справедливо, господин Игнатов.
Това е едно конкретно предложение. Аз нямам предвид само Техническия университет. Тук се чуха сериозни неща. За Софийския университет например за ревизирания бюджет на сравнима база говорят за 83 процента. Тоест минус 17 процента спрямо 90 процента изпълнение на бюджета за 2010 година. За мене това е проблематично.
Завършвам, господин председател, с политическата оценка, че тезата, че приоритет на бюджет 2010 година е образованието, според нас се нуждае от по-убедителни аргументи от тези, които четем като конкретни числа в бюджета.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Желаете ли, министър Игнатов, да вземете отношение по натрупаните до момента въпроси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Искам да кажа няколко думи. Господин Местан е прав. Той естествено не може да намери отговор на тези въпроси в проекта за бюджет, като започнем от това, че приемът се осъществи през лятото, а беше утвърден, знаете, през пролетта на миналата учебна година, ако не се лъжа, през май.
Всичко това, което той казва, е вярно. Аз няма да казвам: то е така, защото вие не го направихте. Защото когато дойдох в тази зала и винаги докато изпълнявам тази длъжност, моята позиция ще бъде следната: не деля колегите на опозиция и управляващи, когато говорим за образование, когато говорим за здравеопазване и т.н. Но това е нашата болка – образованието и науката.
Законът обаче трябва да се спазва. Имаме тази Национална агенция, говорим с тях и работим в посока на промяна. Имаме този брой висши училища. Знаете, че дадени права трудно се отнемат. Какво можем да направим? И то може да бъде направено още следващата година на базата на критерии, обаче много прецизно обсъждане и широки критерии и да изградим гръбнака на българското висше образование в рамките на 8 – 10 университети, които наистина да имат по-специално финансиране. Тъй като това го правят и богатите държави. Франция примерно се е спряла на четири университета. Но в България, като анализираме кои са и на базата на този вариант, който Вие предлагате за акредитация, ще се окаже, че наистина имаме 6-7-8-10, където наистина трябва да бъде отделено специално държавно внимание, за да кажем: това е гръбнакът на българското висше образование.
Очевидно е, че в системата има много пробойни и изтичат средства. Но никой от нас не може с една заповед да кажем: забраняваме еди-кои си институции, защото изтичат средства. Изтичат средства от системата на ВАК – 3-5 млн. лв. годишно, в зависимост от процедурите. Просто така се изпаряват тези средства.
Изтичат средства на базата на това, че България има шифри. За да кредитирате примерно за докторските програми на един медицински университет, вие трябва да платите всеки шифър. Ами само за вътрешни болести са 50 шифъра – толкова са вътрешните болести. От мои разговори с ректори разбирам, че за големи числа става дума.
Това са пробойни, от които наистина изтичат средства. И ние от години с господин Местан, с когото сме колеги в тази област, сме търсили много пътища. И мисля, че тук съвместно ще търсим пътища, за да се усъвършенства системата.
Абсолютно съм убеден – общо съгласие няма да се постигне в системата, когато става дума за реформи. И мисля, че една от грешките на 20-те години е, че винаги се е търсило общо съгласие. Съберат се примерно всички ректори и всички директори на институти и чакаме всички да се съгласят. Не може.
И знаете ли защо? Защото хора, които са получили привилегии в условията на един режим, не могат да се съгласят с тази промяна. Още повече, че за голямо съжаление всички ние с вас се занимаваме с една сфера, където дори аз на 50 години още съм младеж, а всъщност аз съм прочетен вестник на тази възраст, остават ми 15 активни години. И ние имаме много сериозен проблем. Нашият основен проблем е съвместно да работим.
Аз излизам малко от рамките на бюджета, но трябва така да работим съвместно, че да можем следващата година да се каже: да, заложихме една прозрачна пътека, така че 25-30 до 40-годишните да бъдат основната движеща маса в нашата сфера. Те трябва да бъдат привлечени не само от заплатите, а и от условията за труд и от условията за тяхното кариерно развитие.
Така че абсолютно съм съгласен. Явно е, че за тези два месеца не могат всичките тези промени да станат. Вие ще видите каква гюрултия ще се вдигне, когато започнем.
Ние с господин Местан седяхме в резиденция „Лозенец” за едни такива съвместни идеи и бяхме много щастливи. И боже опази какво се случи след това!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Академик Съботинов, заповядайте.
НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Уважаеми господин председател на комисията, уважаеми дами и господа народни представители! преди всичко искам да благодаря за писмото от 3 ноември, с което ни информирате за заложената бюджетна субсидия за Българската академия на науките за 2010 година.
Аз разбирам много добре кризисната ситуация, пред която е изправена нашата страна, както и усилията, които се полагат от нашето правителство да се справим с това тежко положение, в което сме изпаднали.
Високо оценявам действията на Министерството на образованието, младежта и науката, както и на Министерството на финансите, в резултат на които се получава приоритетно финансиране в сферата на образованието и науката и в частност, като имам предвид другите сектори в страната, се запазва с 12 процента редуцираният бюджет на БАН за 2009 година, който е равен на 84,6 млн. лв.
В същото време обаче искам да ви информирам, че тези средства са на границата на оцеляване на Българската академия на науките. БАН беше поставена от предишното правителство в едно унизително положение относно финансирането на сродните на нас организации, за което спомена и господин Местан. За мое съжаление в настоящия бюджет за 2010 година това се запазва.
Не е справедливо учените от Българската академия на науките, които осигуряват най-качествената и най-количествената научна продукция в страната, притежават и поддържат най-големия брой патенти в страната, имат най-ефективно международно научно сътрудничество, най-ефективно участие в иновационните процеси в страната, които осигуряват до голяма степен и икономическото ни развитие, обучават същевременно 20 процента от докторантите в България, тези хора да получават средна работна заплата 628 лв. Като сравнение с това например колегите от Софийския университет получават 925 лв. средна работна заплата, в Техническия университет колегите получават 908 лв., в Медицинския университет във Варна – 1003 лв. и т.н. Това не е справедливо.
С голямо усилие искаме да ви информираме, че в рамките на този бюджет Българската академия на науките поддържа научно-приложни дейности, обслужващи българската държава, метеорологични и хидрологични наблюдения, сеизмични наблюдения, екомониторинг на цялата страна, включително Черноморието. Само за това са необходими 12 млн. лв.
Миналата година аз пледирах именно тези дейности да бъдат подпомогнати. – Глас в пустиня. Тези дейности обаче не могат да бъдат спрени нито за минута. Цялата общност чака, държавата чака тази информация. В същото време те не могат да бъдат финансирани и по фонд „Научни изследвания”. Това не е нещо, за което можем да си помогнем по линия на фонда.
Българската академия на науките трябва да поддържа и една голяма инфраструктура, със значителен сграден фонд, и то не само в София, а в цялата страна. БАН има уникално научно оборудване, което прави конкурентноспособна нашата наука. Ние сме в непрекъсната конкуренция с учените от цял свят. БАН поддържа Национална сеизмична и метеорологична мрежа в цялата страна, която трябва да функционира, както ви споменах преди малко. БАН поддържа научноизследователски кораб, който прави мониторинг, който дава информация не само за нашите нужди, а и за европейските нужди. Рибни ресурси, състояние, биологично разнообразие – това се прави непрекъснато. БАН поддържа най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа, в Родопите. БАН има 4 национални музеи с изследователски институти към тях. И т.н., и т.н.
Тежка и трудна структура. Но в края на краищата в БАН е концентриран основният научен потенциал на страната.
В същото време за ваша информация ще кажа, че БАН предприе една много сериозна операция – международна европейска оценка на академията, тъй като някои оспорваха това, което прави БАН. И ние пожелахме, решихме се на този ход и започна сериозна оценка на академията. Действително рисков ход, защото изходът не е ясен. Той ще бъде съобщен сега на 30 ноември.
Като резултат ние ще започнем реформа. И трябва да ви кажа – тази реформа ще бъде тежка. Но за съжаление в бюджета на БАН няма средства за провеждане на тази тежка реформа. Най-малко за пенсионната реформа, за която се говори, че трябва да започнем, ни трябват близо 3,5 – 3,8 млн. лв. Сигурно допълнително ще ги искат, ако искаме да бъдем ефективни в следващите си ходове. Така че това е действителното положение.
Ние разбираме този оскъден бюджет. Защото струва ни се, няма друг изход. Но още веднъж искам да подчертая, че за учените от БАН той е несправедлив, демотивиращ. И всички ние добре знаем, че в основата на икономическото развитие в крайна сметка е науката и образованието.
Това е положението, уважаеми дами и господа. Ще се мъчим да се справяме при тази ситуация – критична и тежка. Но все пак вие трябва да знаете какво е състоянието на академията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, акад. Съботинов. Ако мога само да вметна – ще предложа на колегите, членове на комисията, накрая след проведеното гласуване или преди него – ще решим – да формулираме конкретни препоръки при второ четене на бюджета, което ще бъде само в Бюджетната комисия. Тоест ще ни бъдете от полза, акад. Съботинов, както и от Сдружението на общините, така и изказалите се до момента представители на висшите учебни заведения, накратко да формулираме вашите проектопредложения към бюджет 2010 година, за да го подложа на обсъждане и гласуване от комисията като пакет препоръки на Комисията по образованието и науката при второто четене на бюджета от Комисията по бюджет и финанси и от пленарната зала.
Давам думата на колегата Семов.
АТАНАС СЕМОВ: благодаря Ви, господин председател. Позволете ми в началото да Ви поздравя за организацията на това заседание и за много широкото присъствие на практика на всички заинтересовани среди, тъй като едно подобно участие ни беше изключително необходимо. И силно да Ви стимулирам и занапред да организирате обсъждания, на които да има представители на всички заинтересовани среди. Защото най-сериозният извод от днешното обсъждане според мене е изводът за болезнената нужда от нова, цялостна политика по отношение на висшето образование и въобще на образованието в България.
Като човек от образователните среди ми иде да вия, гледайки този бюджет. Защото слушаме за криза вече 25 години. От Гриша Филипов до днес кризите имаха различни прилагателни отпред. Но непрекъснато ние имаме оправдания за това, че и за тази година за образованието не се предвиждат радикално по-добри условия за развитие.
В същото време политическият морал и колегиалното съчувствие ме кара да бъда сдържан в оценката си за този бюджет и да призная, че не може да не се оцени усилието за постигане на един балансиран бюджет в криза. Но тази оценка и подкрепата за този бюджет е възможна само ако имаме много категоричен ангажимент още от началото на следващата година да започне да се работи за нова концепция за образованието.
Не може да не се признае като положителен факт запазването на почти всички програми и предвиждането на нови мерки, изразената подкрепа за реформата в Българската академия на науките, самочувствието, че бюджетът е по-голям от този на силовите министерства – имах си хаз да би било обратно. Още 1988 година Гергина Тончева – директорката на Класическата гимназия каза, че държава, в която полицаят получава повече от учителя, е полицейска държава. За съжаление ние днес имаме и други основания да храним опасения за подобно нещо.
Трябва да се приветства факта на относителното повишаване на процента от брутния вътрешен продукт. Но нека да признаем, че то е едно снизходително повишаване. Защото вие много добре знаете какъв е процентът от брутния вътрешен продукт в цивилизованите страни, с които се съизмерваме.
Не искам да се връщаме към модела на Живковото самодоволство, когато България от 1979 година се сравняваше с България от 1939-та. Трябва да се сравняваме най-малко с Гърция, ако не с Исландия, Португалия, Белгия и Холандия в Европейския съюз, не като абсолютни суми, но във всички случаи като процент от брутния вътрешен продукт.
В този смисъл аз много силно съжалявам за това ,че беше пропусната изключителна възможност именно на фона на формалното все пак повишаване на процента от брутния вътрешен продукт образованието да бъде обявено за стратегически национален приоритет, нещо, за което говоря от първия ден в този парламент и с което обещавам да ви досаждам през цялата следваща година, тъй като съм убеден, че можем да го постигнем. И това не е въпрос само на бюджетен разчет, а на управленска философия.
Тази управленска философия в този бюджет липсва. Нека го отдадем на краткия период, нека го отдадем на лошото наследство, нека да го отдадем на всичко, на което можем. Но нека да си тръгнем оттук с категоричния ангажимент, че ще подходим към създаването на такава нова управленска философия за образованието като стратегически приоритет. Защото ако имаме основание да говорим за обективна финансова криза, в много по-голяма степен имаме основание да говорим за много тежка криза в средното и висшето образование, за драматична криза. Казвам го като човек, който влиза и води занятия в пети курс на елитния Юридически факултет на елитния Софийски университет. И там има хора, които не могат да пишат на обикновен български език.
Или ако перифразирам акад. Ангел Балевски, като гледам какви юристи подготвяме, не смея да отида на лекар!
За съжаление това се отнася за всички сфери, нека кажем – почти.
Много голям проблем е липсата на отказ от уравниловката. И тази липса на отказ според мене се дължи най-вече на липсата на критерии, въз основа на които да се направи разграничението. Няма да повтарям казаното по отношение на Агенцията за акредитация, по отношение на нуждата от въвеждане на механизми за различно третиране на отделните ВУЗ-ове. Но аз не смятам, че един студент в Шуменския или в Пловдивския университет струва колкото в Софийския или в Техническия. И не бива да се ограничават възможностите за диверсификация по отношение и на преподаването на преподавателите, и на допълнителните финансови ресурси, нужни на учебния процес.
Да не говорим колко странно звучи фактът, че един студент струва на държавата около два пъти по-малко, отколкото един ученик. Както и да го погледнем, това е почти абсурдно.
Много ясно искам да поставя въпроса, който постави ректорът проф. Иван Илчев. Намаляването на размера на базовия норматив за издръжка на обучението на един средно приравнен студент автоматично намалява допълнителните приходи на висшите училища, които се изчисляват според чл. 95, ал. 3 от Закона за висшето образование на 30 процента от нормативната издръжка. И това ме води до според мене най-важния въпрос.
Никога не съм бил радетел и няма да го чуете от мене и в тази комисия университетите да са в състояние на непрекъснат плач за повече пари от държавата. Но хайде да си признаем, че държавата лиши частните университети от възможността те да си осигуряват достатъчно широк допълнителен доход, спирайки ги от свободния пазар на висшето образование.
Хайде да пуснем държавните висши университети на пазара ида не страдаме толкова много от числата за държавната издръжка, и да не обвързваме с процент размера на таксите. Защо размерът на таксата да бъде 30 процента от държавно определената издръжка на един студент? Защо трябва таксата за Юридическия факултет на Софийския университет за един семестър да струва колкото една автомобилна гума – 153 лв., колеги?! Коя цивилизована държава плаща за юридическо образование толкова, колкото струва една гума на колата ти?
Ще приключа с още два ключови въпроса – единият абстрактен другият конкретен.
Абстрактният, но много важен въпрос, който трябва да решим следващата година, е видът прием във висшите училища. Ние нямаме яснота като държава какъв прием във висшите училища искаме да осъществяваме. Възпиращ прием, както е досега, или стимулиращ прием, канещ прием. Сега ние спираме част от можещите млади хора на България, защото имаме определени квоти, произтичащи от размера на държавната издръжка. Вместо да запишем колкото се може повече хора във ВУЗ-овете, в които те искат да учат, и да ги отсеем след това и да се получи така, че не баба Илиица, а Конституцията в първи и втори курс, да речем, в Юридическия факултет да определят бъдещето на бъдещия юрист, ние ги спираме на входа.
Вторият въпрос, на който не намирам отговор, е защо на НАТФИЗ е най-драстичното намаление на бюджетната издръжка. Което е просто очевидно огромно - над 15 процента, ако гледам правилно числата.
Ще спра дотук. Силно се надявам да получа отговор на поставените въпроси.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря на господин Семов. Заповядайте, министър Игнатов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ние се отклоняваме от темата, но темата образование е много вълнуваща и става все по-широка и по-широка.
Всичките тези въпроси, които зададе колегата Семов, имат своя отговор. Този отговор може да бъде получен при определена законодателна инициатива и положително решение на тази законодателна инициатива.
Идеологически всичко това, което той каза, е правилно. Но проблемът не е в това дали има сега изпити или не. Проблемът е в това, което каза проф. Веселинов през лятото, че ако някой пресече улицата, те са готови да го поканят да влезе в университета. Но то не пресича улицата. Аз зная реалното положение на незаетите места. То невинаги се доближава до официалната бройка по редица причини. Положението е много тежко демографски.
Преди много години аз помня, че колегата Веселин Методиев ни предупреждаваше, защото те са правили изчисления още в края на 90-те години. И главоломно ние навлизаме в тази драматична демографска ситуация. Така че аудиториите предстои да бъдат празни.
Това, което трябва да се направи, за да се напълнят тези аудитории, е да се промени философията на управлението на университетите, така че академичните ръководства да се занимават с това как да задържат студентите, да привличат все повече студенти и те да бъдат от различни възрастови групи, а не само завършващите средното училище, за което те трябва да развият една съвършено нова образователна философия, включваща постоянно електронно обучение, постоянно натоварване на преподавателите и т.н., и т.н.
На въпроса за това, че те са неграмотни, аз бих попитал: ами защо сте ги приели.
АТАНАС СЕМОВ: Защото пресякоха улицата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Защото пресякоха улицата и са се явили на някакъв изпит. Това е друг проблем. Това е съвършено друг проблем. Това, което се случи през тези 20 години на преход в България, който се отбеляза и вчера, случи се един много порочен преход, благодарение на което по социални причини много хора отпаднаха в системата на образованието на много ниско ниво. Ние не можем в момента да мечтаем за времето преди 1989 година - и няма нужда – всички да бъдат еднакво образовани., примерно всички да са чели „Война и мир” или всички да познават Чайковски. Естествено, че това не е възможно. Имаме социално, класово разслоение в обществото, има различни прослойки, има все по-тънък слой високо образовани, има и един широк слой на средно образованите, които пишат Египет с „д” примерно. И за голямо съжаление се увеличава броят на неграмотните.
Аз съм го заявявал много пъти и ви го казвам и сега: тази година, ако продължавам да изпълнявам тази длъжност, ще ви досаждам много и ще бъда оплюван от повечето от вас. Но ние сме готови за една много сериозна реформа в сферата на висшето образование и науката, за да можем да постигнем това, което искате – различно финансиране за различните университети. Различно на базата на критерии за качество.
Твърдя, че тези пари трябва да се увеличават не по издръжката на студента, а по други критерии. Парите за наука, парите за развитие на учебния процес, за еди-какво си. Ще измислим всички тези критерии заедно с вас. Но сега законът е такъв – плащат колкото за една автомобилна гума и с плащането на една автомобилна гума, плюс държавната издръжка те имат към 3200 – 3300 лв. на глава от населението в Университета, събрано всичко на куп.
Мога да ви кажа, че в частните ВУЗ-ове издръжката е много по-малка.
Такова е положението в страната. За голямо съжаление ние сме в едни доста от финансова гледна точка не само тази година. И амбицията на всички, които сме събрани тук, защото се познавам с повечето хора, е наистина да бъдем в по-добра ситуация. Положението е изключително тежко. Това, което каза акад. Съботинов – ние сме на последно място по конкурентноспособност в Европейския съюз. Това е реалното положение в България. При толкова много университети ние сме на едно от последните места по брой образовани хора с висше образование.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако позволите, искам да обърна внимание, че разглеждаме бюджета за 2010 година в рамките на действащото законодателство, в рамките на действащия Закон за висшето образование и всички нормативни актове. Така че моля тази дискусия да се концентрира върху цифрите и където ние като комисия бихме могли да бъдем полезни на тези сфери, които ще разчитат на този бюджет за 2010 година, там да акцентираме енергията си. Защото се опасявам, че дискусията ще се превърне в обществен форум за проблемите на образователната система, науката, висшето образование и пр.
Правя тази бележка с молба да оптимизираме дейността на комисията, с оглед и времето, което напредва.
Има думата проф. Борислав Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господа министри, колеги! Аз съм икономист човек и като такъв приемам даденостите, включително на състоянието на икономиката на държавата и в този смисъл на предложения бюджет. Бих си позволил дори, като имам предвид прогнозите за развитието на икономиката, да споделя, че бих се радвал, ако този бюджет бъде изпълнен.
Няколко мои съображения по бюджета, които бяха споделени от останалите колеги.
Първо, господа министри на финансите и на образованието, трябва да се има предвид, че много от парите, които се предоставят чрез субсидията на университетите, след това изчезват в други структури. Давам конкретен пример с това, което говорихме – жестоките такси, които университетите плащат за акредитация. Те са жестоки. Да не казвам голяма дума, но на мене сигурно половин милион ми отива за това на година. А в края на годината Националната агенция за оценяване и акредитация внася обратно в републиканския бюджет 600 000 лв. Няма логика в това движение на парите.
Второ, прав е Иван Илчев, когато говори за таксите, за намаляването на базовия норматив. Намаляването на базовия норматив е от 70 лв. По 30 процента, което е таксата, това прави 21 лв. на студент намаляване на таксата. По 20 000 студенти, колкото имат големите университети, това е 400 и няколко хиляди лева. Намаляват се собствените средства на университетите.
Мисля, че това е по-скоро технически въпрос, който е хубаво да видите дали не може да се реши – да не се намалява базовия норматив, а в изчисленията да се сложи пак в скоби 90 процента изпълнение. Тоест на университетите да се остави основанието да взимат същите такси, поне там да не им се намалява нормативът.
Има и други такива неща. например университетите са длъжни да застраховат сградата и имуществото си. Но пари за това нещо не се отпускат в бюджета. А за да застраховаш тази огромна къща – това са сериозни пари.
Всичките тези неща, господин председател, означават едно единствено нещо. и аз съм много съгласен с Атанас Семов и с доц. Игнатов – трябва много бързо да се прави нов закон за висшето образование. Много бързо. Трябва да се смени концепцията за управление, концепцията за финансиране, концепцията за израстване на научните кадри, критериите за качество на образованието. Този закон вече не ни върши работа. той отдавна не ни върши работа. той екърпеж от 26-27 поправки.
Приемам по този начин бюджета. Пожелавам ви успешна работа.
Господин Методиев има думата. Всички членове на комисията ще имат възможност да вземат становище.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря. Аз първо искам да кажа, че ще гласувам за бюджета, защото ние сме се събрали с една конкретна цел. И когато се гласува за бюджета, естествено е да има обща политическа оценка на темите, за които се говори. Защото бюджетът има тази функция в една парламентарна демокрация – да дава доверие на правителството, което го е подготвило, или да не дава доверие на това правителство. Аз съм сред тези, които ще дадат доверие на правителството за този бюджет по следните причини.
Първо, когато работиш в условия на криза, ти имаш толкова тясна пътека, по която можеш да се движиш, че въобще не можеш да си избираш. И този, който не е управлявал в криза, може с лека ръка да каже, че трябва да се направи това и това, и това, и още 1800 неща.
Фактически господин заместник-министър го каза: когато при прогноза на приходи имаш 7 млрд. лв. минус, каквато и прогноза да направиш за следващата година, ти си в състояние на стрес от кризата. Ректорът на УНСС преди малко го каза като икономист, че той ще бъде сред щастливите българи, ако наистина се изпълнят тези прогнози.
Ето защо на всяка цена думите и играта с процентите тук нямат никакъв смисъл. Бих казал други, по-тежки политически думи, но ще ви ги спестя.
Искам да се обърна обаче към това какво конкретно аз чух, и то отнесено към господин председателя, с оглед на нашето становище. От една страна, една група на технически препоръки, в които обаче една от тях не е техническа. И това е фактическото даване на средства на тримесечие по общините. Защото това,което господин Живков каза за отоплителния сезон, е точно така. Но какво мисли Министерството на финансите за изпълнение на приходите по тримесечие, не искам да ви го казвам.
Може да се окаже, че 20 – 25 – 25 – 30 в приходната част за следващата година е неизпълнима задача. И тогава ще останат може би десетина-петнадесет общини на големите градове, където нещата ще изглеждат добре, но в останалите няма да изглеждат така добре. И това е продължение на кризата. Защото имам чувството, че тук част от изказванията бяха по отношение на бюджет 2010 година, че видите ли, кризата някъде през лятото ще е приключила. Не знам кой внася това самоуспокоение, но ми се струва, че не е прав и няма какво да лъжем в момента нито себе си, нито хората около себе си.
Много от нещата, които се казаха, за диференцирани издръжки, автономия, телефоните и пр. Господин Игнатов мисля, че ги обобщи. И аз искам да го поздравя. Защото в комисията заместник-министър, който изпълнява длъжността министър и казва: Аз ще ви предложа следващата година радикални реформи, е човек, който притежава решителност и смелост да заеме поста си. Много от нещата, за които се каза тук, че не са факт, не са факт, защото е липсвала тази решителност и смелост.
Защото аз ще ви кажа три числа, предизвикан съм в добрия смисъл на думата от господин Игнатов. В България през 1980 година са родени 120 000 деца; през 1990 г. са родени 90 000, в 1996 – 65 000. И оттогава наборът не се е качвал над 68 000.
РЕПЛИКИ: Имаме и 78 8000.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Прекрасно. Дай боже още. Съгласен съм.
Искам да кажа обаче, че мрежите, с които разполага българското висше образование, са мрежи за набор от 120 000 деца. И това, което в момента тук се констатира, е резултат точно от липсата на реформи. Но това е друга тема. Не е тема, отнесена към днешното гласуване. Днешното гласуване е „за”, защото това са възможностите на българската държава.
Още нещо, с което фактически ще завърша. Всяка институция, както го направи тук уважаемият акад. Съботинов за БАН, която застава тук, в комисията и казва: Искаме подкрепа, да ни се дадат финансови средства, за да се реформираме, господин Горанов, трябва да бъде на сто процента подкрепена от Вас в рамките на съществуващите средства. Защото аз чувам тук на ухо и ще го кажа в микрофона, че примерно за пенсионната ситуация в тази институция подкрепата може да възлиза на 3 – 4 млн. лв. И веднага ще ви кажа, че тези пари, защото ние много дълго време отделихме внимание на общото число отпред – 2 млрд. 668 млн., на едно по-малко число от близо 700 млн. лв., но не говорихме за 1 млрд. 950 млн. лв.
И ще ви кажа къде с господин Вълчев бихте могли да направите разчет, за да се приготвите и да посрещнете задълбочаване на кризата. Защото аз съм от тези, които ще ви подкрепят и в онзи момент, когато тя се задълбочи.
Вие сте написали в писмото на госпожа Фандъкова, разходите по програмата за средно образование, тръгвайки от 1950 млн. лв. и сте ги развили надолу, като сте написали „деца по детски градини, задължителна предучилищна подготовка, обучение в общообразователни училища, професионални” и т.н., за да стигнете долу до стандарта. Срещу всичките тези големи числа за деца не сте написали с какви училищни мрежи сте ги посрещнали. И колко училищни мрежи фактически издържате през този брой деца.
Аз мисля, че този разговор е предназначен за онзи момент, в който ще изпълнявате бюджета – тоест в 2010 година. Но анализът трябва да бъде направен, за да може наистина да се каже: имаме възможност - защото делегираният бюджет е този инструмент, от който се нуждаехте и го имате в ръцете си, - да напреднем тук така, но тук да намерим друго решение. защото има български учители, които взимат по 950 лв. заплати от делегирания бюджет, по простата причина, че училището е тръгнало напред. Но има училища, които не могат да тръгнат напред, първо, поради демографските числа, за които говорих, и второ, поради други обективни причини, които трябва да се разгледат за конкретните случаи. Така че това е само моята препоръка.
Завършвам, че трябва да се подкрепи този бюджет.
Има думата заместник-министър Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председателю, без да рискувам да изпадна в логорея, опитвайки се да се радвам на гласа си, бих искал да кажа няколко думи по съображенията на различни представители на различни организации.
Аз не мога да приема, че българските общини са пренебрегнати в този бюджет.
Първо, държавата спрямо общините варира в 2010 година спрямо 90-те процента на 2009 година с 3-4 процента. Цитирам точно: „Компенсираното взаимоотношение с централния бюджет спрямо 90-те процента на 2009 година е 97,5 на сто”.
Тоест тези 26 процента свиване на държавата, за които говоря, по никакъв начин не се отразяват в същия обем и мащаб на взаимоотношението на държавата с общините. Припомням, понеже колегите от Националното сдружение развиха дебата малко извън образованието и го сведоха до всички съображения, които Националното сдружение на общините има по законопроекта, изготвен от Министерския съвет, с това, че Министерският съвет за първи път според мене от последните няколко години, с риск да се конфронтира и да поеме част от негативите, които подобни реформи биха донесли, прие огромна част от предложенията, свързани с изменение в данъчното законодателство, даващо възможност за разширяване на приходната база. Това никой не би могъл да оспори.
Що касае повечето оценки на колеги, изкушени от темата „Наука”, в целият дебат, който трябва да се прави в периода на криза, очевидно се налага социалната сфера в широкия смисъл на думата. Социалната мрежа на тази държава да бъде преразгледана като мащаб, като възможности за функциониране.
Много е трудно това да се прави в период на растеж. То изисква много политически усилия и воля. Тук е шансът в криза. За съжаление обаче загубеното време в период на растеж за реформа ще трябва да се направи в период на спад. Тогава за съжаление акад. Съботинов няма да може да бъде подкрепен.
Години наред повтаряхме: Дайте пари, за да направим реформа. Парите растяха, защото икономиката растеше, но реформата не се случваше.
Същото е състоянието със социалната инфраструктура в тесен смисъл – социални домове, заведения за социални услуги.
Същото нещо вицепремиерът тогава Методиев може да каже по отношение на броя на училищата в сферата на народната просвета. Същото може да се каже за лечебните заведения за болнична помощ. Ефективността на публичните разходи ще ни е тема дай боже, винаги занапред. Но все по-остро ще стои въпросът не за това дали е справедливо или не, защото справедливостта е класово понятие, а за това данъците, които събираме от хората, и таксите, за които също се говори, как точно ги харчим.
Затова нека да не свеждаме разговора наистина до номинални или относителни и пропорционални сравнения, защото веднага ще кажа: разходите за наука от 2001 до 2010 година са следните:
Отчет 2001 г. – 0,81 %;
Отчет 2002 г. – 0,93 %;
Отчет 2003 г. – 0,85 %;
Отчет 2004 г. – 0,85 %;
Отчет 2005 г. – 0,80 %;
Отчет 2006 г. – 0, 81%;
Отчет 2007 г. – 0,72 %;
Отчет 2008г. – 0,83 %.
Програма 2009 г. – 1,26 %. Несъстояла се обаче програма 2009 г.
Становище на Министерския съвет за 2010 г. – 0,85 %. Не може да говорим, че науката е заличена.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин заместник-министър. Заповядайте, господин Николов. Само искам да отбележа, че имаме да говорим за средно образование, за деца, за младежки политики. Маркирам темите, по които предстои да бъдат разгледани въпроси и да се проверят дебати.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин председател, аз не съм с впечатление, че ние водим разговор само за сферата на висшето образование. И науката. Мисля, че всички колеги, които се изказват, говорят изцяло върху проектобюджета, който гледаме. Въпреки това аз ще бъда много кратък, защото се отказах от всички аргументи като цифри, които си бях записал. Защото това е тема наистина на конкретни предложения, най-добре писмено, които следващите дни и седмици трябва да свършим.
Първо, искам да поздравя екипа на ръководството на Министерството на образованието, младежта и науката за това ,че са положили сериозни усилия и се е получил един проектобюджет, който има две достойнства.
Едното е, че трагедии в сферата на образованието, науката и младежката политика няма да има.
Второто достойнство е, че той спокойно продължава да дава възможност на екипа на министерството да се запознава с работата и евентуално да предлага своя законодателна програма.
Въпросът е, че това, което обсъждаме като възможни промени и като управленска философия и като правилно провеждане на секторна политика, да не говорим за национален приоритет, за който господин Семов говори, е една битка, която предстои на екипа на министерството, и то точно с господин Горанов, който излезе, а не с останалите, които сме тук, и с начина на управленско мислене, и очевидно, с политическата воля на правителството.
Аз ще кажа, че ще гласувам „против” само с два аргумента.
Първият аргумент е, че аз искам да подкрепя Министерството на образованието, младежта и науката преди второ четене това да бъде променено. Според мене всеки, който иска този бюджет наистина да говори за приоритетна политика, би трябвало да не го подкрепи. Иначе излиза, че ние сме съгласни с това, което е. А това не говори за държавен приоритет.
Ако казваш, че образованието като сектор е държавен приоритет, това означава точно в условията на криза ти да сипеш колкото се може повече там, за да може да тегли. В случая това е възможният бюджет, от който българското образование и наука следващата година няма да загине.
Аз знам, че това ,че аз ще гласувам „против”, няма да го промени. И е много важно, господин председателю, в следващите дни да организираме поне тези неща, които биха могли да се коригират, да бъдат коригирани – и липсата на политиката за младежта като нов сектор, влязъл в министерството, и проблемът за разпределението на четирите субсидии през годината, който наистина е най-важният въпрос, и изясняването на средствата за издръжка по единните разходи и стандарти. Тук говорим и за стандартите при студентите, но и при учениците те имат своето значение. Защото направен е един бюджет, който доц. Имамов нарече инерционен, аз освен инерционен, бих го нарекъл закърпване на нещата.
Добре, ще има образование и наука. Но този, който твърди, че това е държавен приоритет, просто е много далеч от истината.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Николов. Само искам да уточня с Вас какво имате предвид следващите дни да уточним препоръките. Аз предложих сега да ги формулираме и да ги подложим на гласуване, ако имаме тази готовност.;
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Всеки един от нас ще дава предложения за второ четене.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За второ четене няма да минава през нашата комисия, както много добре знаете.
Давам думата на госпожа Янка Такева.
ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви. Много се радвам, че дойде ред и на задължителното образование по Конституция да си кажем мнението и становището като социални партньори. В дидактиката има един принцип да се тръгва от близкото към далечното. И мисля, че трябваше първо средното образование да се дискутира. Но ние сме свикнали да впрягаме каруцата преди коня. Все пак ви благодаря, че дойде и моят ред.
Искам, господин председателю, да Ви благодаря за това, че създадохте по-добри условия и нов стил ние, социалните партньори, да имаме възможност да си разположим нашите писмени становища малко по-удобно, отколкото да стоим някъде назад на столовете и да ни падат листата.
И така, уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господа министри, уважаеми преподаватели от висшите учебни заведения, от Академията на науките, уважаеми журналисти! Какво е мнението на Синдиката на българските учители.
Първо, искам да споделя това ,че бюджетът за средното образование за 2010 година беше разглеждан три пъти в отрасловия съвет. Ние, социалните партньори, направихме много задълбочени анализи в тази посока.
Искам да кажа ,че бюджет 2010 година не се различава от бюджет 2009 година. Запазени са абсолютно всичките параметри. Единният разходен стандарт с тези 90 процента, с които работим, за 2009 година е 1298 лв., за 2010 година той отново се запазва. Като за първа група общини той е 1100, за втора група общини – 1092, за трета група – 1268 и за четвърта група – 1367 лв.
Само че има няколко принципа при разпределението на тези средства. И аз смятам, че тук трябва да ги споделя с вас. Защото ние, социалните партньори, приемаме този нов подход да бъде увеличен стандартът на децата със специални образователни потребности, което е крайно наложително.
Приемаме и това, че в рамките на тези средства най-накрая за първи път в този бюджет се регламентира започването и финансирането на целодневната организация на работа в училище – над 7 млн. и 500 хил. лв. И вие го виждате. За първи път в този бюджет се създава и още една добра практика в средното образование, а именно да тръгнат 5-годишните деца задължително и държавата да признае, че това е държавна дейност. Защото тук, в тази зала са се водили много дискусии, особено в посока усвояването на българския език от деца, чийто майчин език не е български и те имат нужда от тази допълнителна подготовка. Защото отпадането на учениците е част от това, че те срещат затруднения при усвояването на материала.
Отпадането на учениците също е свързано с промяната на структурата на учениците в училище, което след някоя и друга година ще отиде във висшето училище. Защото ако днес в класната стая имаме 40 процента деца от етнически групи и 60 процента от българската общност, то само през 2015 година процентът в тази посока се обръща. Така че това е също един много добър подход.
Много добър подход е това ,че за първи път се дават именно средства – по 23 лв. на ученик, за капиталови разходи в училище, за да не се харчат средствата от единните разходни стандарти, за да могат да бъдат насочени към дейности, свързани с повишаване качеството на учебно-възпитателния процес и мотивирането на учителите. Защото ако има програма „Училището – желана територия на учениците”, а ние, социалните партньори се шегуваме, че трябва да има и програма „Училището – желана територия за учителите”. Защото от 5 години в българското училище не са влезли млади хора, а младите хора са 3 процента от общия брой учители.
Така че ние подкрепяме това, защото в отрасловия съвет сме приели всичките тези добри неща.
Кое нас ни смущава. И, господин председателю, ние Ви предоставихме нашите писмени становища.
Притеснява ни това, че тези средства, които са в рамките на 90 процента и в бюджет 2009, и в бюджет 2010, не се изразходват по предназначение. Ето защо ние предлагаме в § 54, ал. 3, където се дават големите правомощия на директорите еднолично да управляват бюджети, които са понякога и по-високи от бюджетите на малките общини, там в управлението да бъдат и социалните партньори и защо не училищните настоятелства.
Предлагаме в § 54, ал. 11, освен че се дават по 427 лв. на дете в защитените училища за осигуряването на транспорта, целодневната организация, храненето на децата, в § 6е да бъдат добавени и средищните училища. Защото вие много добре знаете – тук отварям една скоба като отговор на това, което господин Методиев каза: мрежата от учебни заведения до такава степен е оредяла, че ние имаме диаметър по 140 км за извозване на деца от местоживеенето до местоученето. В санданските общини, в Благоевградския регион знаете разстоянието какво е. Имаме в Шуменски регион – тук доц. Колев сигурно ще ме подкрепи в тази посока, имаме и в Разградските общини.
Така че ние смятаме, че средищните училища също трябва да имат възможност за допълнително финансиране, за да може да осигурят целодневната организация на работа. Докато големите батковци и каки завършват училище, малкото дете не може да стои необхванато, необгрижвано и без закуска или без някакви подкрепящи закуски в тази посока, като имам предвид това което се дава през голямото междучасие, за което благодаря, че отново се запазват тези средства.
Предлагаме в ал. 1, т. 4 и 5 на § 55 от Преходните и заключителни разпоредби, когато се определят индивидуалните възнаграждения по тези единни разходи и стандарти, когато се определя преподавателската натовареност, броят на учениците в групите и паралелките, безспорно това да не става еднолично от директора, а да бъде със социалните партньори.
И безспорно в т. 5, когато се определя числеността на персонала и се обезпечава прилагането на учебния план, също да участват социалните партньори.
Защото опитът доказа през тези три години управление делегирани бюджети, че се изкривява въвеждането и доброто управление на средствата, когато те еднолично се управляват само и единствено от един човек. Ние в тази посока, господин председателю и господа представители на двете министерства, ще направим предложение и за текстове в постановлението за изпълнението на Закона за бюджета 2010 г.
Не приемаме искането на общините, които вече трета година искат, формулата да бъде 70:30 и сега при 80:20 ние срещаме затруднение, особено в училищата, които по географски принцип са разделени да получават по-малки единни разходни стандарти и едва да издържат. А какво остава да се задържат и училището да работи със 70 процента?
Ние и сега имаме изкривяване от страна на някои общини. И аз съм доволна, че тук е господин Златко Живков и ще помоля да помогне на училищата. Защото и сега средствата в общината са взети от диференцираното заплащане, за да се направи празникът на общината. И учителите ще стоят без изплатени диференцирани възнаграждения.
И днес общините не изпълняват функциите си в 7-дневен срок, съгласно Закона за бюджета, и постановление за изпълнение на Закона за бюджет 2009, в 7-дневен срок да превеждат субсидията в учебното заведение. И в момента има социално напрежение в редица общини.
Така че моля ви, уважаеми депутати. Мисля, че няма да рискувате 120 хиляди учители и останал персонал за сметка на 260 кмета ,които искат да управляват средства от делегираните на държавата дейности, където държавата субсидира задължителното средно образование.
Смятаме, че трябва да се направи диференциация на общините при разпределението на единните разходни стандарти. Защото има много големи дисбаланси. Например Видин, ако е в първа категория общини, или Петрич, ако е във втора категория общини.
Мисля, че тук с Националното сдружение на общините, заедно със социалните партньори и двете министерства трябва да се върви в тази посока.
Смятаме също така, че трябва в проектозакона за бюджет 2010 година да се запише: евентуално ако има някакъв проблясък в развитието на икономиката последното тримесечие и ако има допълнителни средства в бюджета, плюс това, което е разчетено в разходната част на бюджета, да бъдат дадени 100 процента единните разходни стандарти на българското средно образование и на образованието въобще, за да може действително да се отговори на нуждите и потребностите на един сектор, който стои в основата на развитието на икономиката, стои в основата на справянето ни с безработицата, с повишаване жизнения стандарт и справянето ни с бедността.
Искам тук да благодаря на Министерството на образованието, младежта и науката, че три пъти сме дискутирали тези въпроси. И сега разчитам на вас за текстовата част на Закона за бюджета да бъде усъвършенствана.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Такева.
Госпожа Банковска, заповядайте.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми ректори, представители на академичната общност, уважаеми колеги! Аз ще бъда изключително кратка. Бях си подготвила изказване, но няма да го споделям сега с вас, предвид на времето, което много напредна.
Мисля, че няма човек в тази зала, който да не е убеден, че всички ние трябва да подкрепим Закона за бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката. Трябва да оценим много високо усилията на екипа на министерството, който само за няколко месеца успя да свърши много според мене. Това е програмата за развитие на образованието до 2013 година, програмите за кариерно развитие, диференцирано заплащане, Закона за висшето образование, който се подготвя в този момент и предстои в началото на другата година да влезе при нас – доц. Игнатов ще каже точно кога.
Така че ние ще подкрепим бюджета. Мисля, че за всички е ясно защо. Това действително е един реалистичен бюджет и за нас образованието действително е приоритет. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Банковска.
Заповядайте, госпожо Вълчева. Госпожа Вълчева е представител на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука”.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги, уважаемо ръководство на министерствата на финансите и на образованието, младежта и науката в лицето на зам.-министъра и главния секретар! Скъпи колеги!
Взимам думата напористо. Наистина много се говори за висшето образование и може би трябваше да премълча. Но чувайки тук, че се правят общите анализи, а не конкретния анализ, който дава основание да бъде подкрепен този бюджет, си позволявам да взема думата.
На първо място, за висшите училища. Общата субсидия, така, както я казаха колегите, и анализите на ректора са правилни. Но е пропусната възможността и аз тук ще предоставя на комисията, господин Стоичков, нашите анализи на гласувания бюджет, на промените въз основа на чл. 17 от Закона за бюджета, тоест ревизирани с минус 10 процента и ревизирани с 30 процента парите за наука, които са по постановление 196.
Реално погледнато, графиките, които проф. Камен Веселинов показва, са базирани на наши данни и ние с него сме говорили често за това, но в крайна сметка те са дадени общо и затова не може да се види. Имаше една друга графика по години, където ясно се виждаше как бюджет в 2008 и бюджет 2009 имаше един ръст на субсидията.
По отношение на бюджета трябва да се направят точно анализите, а не така общо.
Аз ще си позволя да кажа защо, когато работехме – и това за първи път се случва, подчертавам го – с колегите от Министерството на образованието, младежта и науката, досега винаги работехме само с колегите от Министерството на финансите и съм много благодарна, че имахме тази възможност да ревизираме бюджета по брой студенти. Защото миналата година такова отношение към висшите училища за първи път се получи и не можахме да хванем къде броят на студентите е на правия път, къде – не. И така, имаше от 3 до 37 процента ръст на бюджетите и десетина висши училища се радваха на благоденствието на предходния министър. Не искам сега да цитирам, но и тук присъстват такива ректори, които са се радвали на подобен ръст.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Не съм аз.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Не сте Вие. Добре, ще замълча.
Уважаеми колеги, субсидията за издръжка на обучението на студентите е най-важният елемент. Тук проф. Веселинов ме подтикна да кажа ,че 26 процента е вашият ръст – от 19 млн. лв. на 38 млн. лв. Вярно, в изпълнение 33 млн. лв. тази година. Беше 38 млн. и стана 33, защото 10 процента от субсидията ви се взе. Наистина имате един добър ръст. И едни допълнителни субсидии, които тук не са отразени, пак за тези 10 висши училища. Но няма да се спирам конкретно.
Отивам към най-важната част – субсидия за издръжка обучението на един студент. Ще кажа, че тези висши училища, които поработиха и се постараха в условия на конкуренция да направят по-добри условия за прием и да си договорят не през пътя студенти – прощавайте, аз не приемам този израз, - с един реален кандидатстудентски изпит и набор от студенти си заработиха по-висока субсидия.
Така ръстът на броя на студентите доведе до ръст на субсидията.
Уважаеми народни представители, работните заплати и текущите разходи са точно тази издръжка. Затова за нас тя е най-важна в анализа.
Бюджетната субсидия изглежда в минус – и може би това трябваше проф. Веселинов, защото са намалени парите за наука и защото 10-те процента от общата субсидия и ръстът на капиталовите разходи е нула. Но трябва да подчертаем всички тук, че субсидията за издръжка има ръст средно с 10,4 процента прием на студентите и оттам средно с 10,7 процента ръст на субсидията за издръжка на обучението.
Не знам защо Софийският университет е с един нисък ръст - 4,4 процента прием на студентите и оттам по-нисък ръст на субсидията. Наистина 5,4 процента ръст на Техническия университет и за инженерни науки не е приемлив. И съм съгласна с изказаното становище. Затова може би тук ще бъде и основната ни препоръка, която ще си позволя да я кажа след малко на финала.
Нисък е ръстът и на Спортната академия – 3,8 процента – това за първи път се случва. Но имаме висок ръст от 18 процента на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. И т.н.
Уважаеми колеги, в заключение препоръките ми по бюджета на висшите училища. Единственото, за което се молим, е да бъде изпълнен 100 процента и да го ревизираме по време на годината в посока плюс, ако икономиката го позволява.
Тук ще направя голямата си забележка и за онези висши училища, които управляват правилно финансите със социалните партньори в системата.
По отношение на бюджета за 2011 година има какво да поработим още от януари 2010 г. базовия норматив наистина трябва да погледнем, приоритетите, в ръста на коефициентите, предложение за инженерните науки, а защо не и в частта „Педагогически науки”. Защото не е нормално там, където имаме слабост в обучението на кадрите за преподаватели за средно образование, да не засилим финансирането. И т.н.
По отношение на БАН. Подкрепям това, което каза акад. Съботинов и няма да повтарям. Ние днес имахме дълъг разговор и големи коментари.
Искам да ви кажа, намирайки се между двамата социални партньори, че наистина нашият синдикат направи дебат отделно с много от ректорите, с две трети от ректорите сме разговаряли, с колегите от БАН. Но специално за БАН бих искала да кажа, че ако държавата подкрепи тази реформа с тези 3 млн. 800 хил. лв., така че да пенсионираме тези вече в пенсионна възраст кадри, бихме могли да помислим за диференцирано заплащане. Но аз казах днес на акад. Съботинов – само при един общ контрол. Контрол и договорени правила между социалните партньори – това е държавата, това са синдикатите, това е ръководството на БАН.
Един щекотлив въпрос в бюджета е Президиумът на ВАК. Този бюджет е в общата субсидия на Министерството на образованието, младежта и науката.
Уважаеми колеги, остана някак си във въздуха нашата забележка, че Президиумът на ВАК набъбна на 29-членен състав.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Вълчева, ще си позволя да Ви прекъсна с уважение към Вас. Вие сте представител на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ. Аз ще помоля всички препоръки, които имате Вие и останалите колеги, до петък, 13 ноември до 12 часа да бъдат предоставени на комисията в 121-и кабинет в тази сграда, за да може комисията да ги включи в своя проектодоклад, така че тази дискусия да има позитивен ефект. И аз като докладвам в пленарната зала, това, което всички представители тук на висшето и средното образование, Академията, общините, синдикатите, да бъде систематизирано, записано и чуто в залата на Народното събрание. Това е смисълът на нашето вече 3-часово дебатиране.
Ако позволите, ще Ви прекъсна. Вие сте депозирали в писмен вид. Имате възможност за добавки до петък, 12 часа.
Други желания за изказване и за становище?
ЗЛАТКО ЖИВКОВ: Реплика. Госпожо Такева, имам чувството, че не разбрахте точно моите предложения за формулата. Формулата 80:20 или 70:30. – нека не се заблуждават народните представители, не означава задържане на трансфери. В никакъв случай, под никаква форма. Означава само това, че едната част е за големите учебни заведения, които получават на база брой деца тези 80 процента, докато другите са за по-малките. Ние тук не коментираме под никаква форма задържане на субсидии, а само формула за изчисление на делегирани бюджети.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако не възразявате, да се насочим към приключване на дебатите.
Аз бих си позволил една бележка. Използвам присъствието на господин Монов и му благодаря. Предната сряда обсъждахме и с Надя Шабани. Този факт, който поне мене ме затрудни при разглеждането на бюджета на Министерството на труда и социалните грижи, в който бюджет е включен под някаква схема и бюджетът на Държавната агенция по закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане.
Просто като препоръка към заместник-министър Горанов, ако приемете това за резонно, по някакъв начин да е видно, макар и второстепенен разпоредител на средства, които са заложени, но в рамките на административните разходи на Държавната агенция като такава. Тоест да се направи един консолидиран баланс с Агенцията за социално подпомагане, за да е видно какъв е бюджетът в сферата на децата, социалните домове, социалното подпомагане, поне да се добие една по-ясна картина, обща, пак казвам, защото те са второстепенен разпоредител на бюджетни средства. Но така по-лесно ние като комисия и лично аз – не обвързвам комисията – ще боравим с цифрите и по-лесно ще се вижда държавата колко пари дава в сферата на политиката за деца.
Ако не възразявате, да приключим дискусията на тема „Образование и наука” и „Висшето образование” в частта на проектобюджета на Министерството на образованието и науката. Както помолих, ще се радвам ако до петък, 13 ноември до 12 часа всички присъстващи и всички, които допълнително се включат в обсъждането, дадат в писмен вид кратки препоръки в областите, които засегнахме и коментирахме днес. На разположение ще бъде звукозапис на днешното заседание, надявам се, че и стенограмата ще бъде готова до петък в нейната основна рамка. Така че за да бъде ползотворна нашата работа, предлагам да бъдат дадени писмени становища до петък, 12 часа, за да бъде полезна комисията и вашите препоръки да се чуят в пленарната зала.
С това обявявам дискусията в този аспект за приключила.
Понеже трябва отделно да гласуваме, колеги, моля всички да се концентрираме. Препоръките, които се направиха, са, че трябва да подложим на отделно гласуване законопроекта с предложен бюджет от Висшия съдебен съвет. Само ще маркирам, Висшият съдебен съвет е заявил претенции, неколкократно по-високи от становището на Министерския съвет. По Закона за държавния бюджет това са отделни бюджети.
Първо, предлагам на гласуване законопроекта за държавния бюджет с включен бюджет на Висшия съдебен съвет, който, пак казвам, е многократно завишен от това, което е отразено в становището на Министерския съвет.
Ще отбележа за трети път. Имаме два законопроекта. Единият законопроект е включен с бюджета на Висшия съдебен съвет, който е значително завишен. Вторият законопроект е с бюджет и становище на Министерския съвет, който значително е намален.
Има думата заместник-министър Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ако позволите, едно кратко разяснение, което е нормално колегите от комисията, които не са тесни специалисти по бюджет и финанси, да не им е известно. Става въпрос за следното. В Закона за устройство на държавния бюджет е предвидено законопроектът на съдебната власт да бъде включен в Закона за държавния бюджет, така, както е предложен от Висшия съдебен съвет, без Министерският съвет да има право да го изменя. Тъй като е възприето, а и такава е практиката на Конституционния съд е, че тази власт е независима. И макар да не е безспорно, Министерският съвет спазва тази практика и изразява единствено становище по предложените от Висшия съдебен съвет параметри на съдебната власт.
Каква е практиката от последните години след 2003 година насам. Министерският съвет, ползвайки се от указанието в Закона за устройство на държавния бюджет, изразява становище и в законопроекта, който виждате, неслучайно има членове, които се повтарят.
Позволявам си, господин Стоичков, да продължа, защото този дебат ще бъде и в залата и това разяснение ще бъде полезно на колегите и в залата.
Законопроектът на Висшия съдебен съвет в Закона за държавния бюджет е с параметри, които Министерският съвет не подкрепя. Но той е длъжен да ги внесе така. Становището на Министерския съвет по законопроекта за съдебната власт, развито в частта „Републикански бюджет и държавен бюджет” през салдото, е това, което Министерският съвет счита за рамка на Закона за държавния бюджет.
Тоест, когато един народен представител иска да подкрепи волята на Министерския съвет, той трябва да подкрепи законопроекта за държавния бюджет с включено становище на Министерския съвет по бюджета на съдебната власт.
В този смисъл това, което предложи председателят на комисията да се гласува законопроектът за държавния бюджет с включен бюджет на съдебната власт, така, както той е предложен, този народен представител, който иска да подкрепи Министерския съвет, не бива да подкрепя това. И обратното, този народен представител, който иска да подкрепи становището на Министерския съвет, трябва да гласува законопроекта за държавния бюджет с включено становище на Министерския съвет по чл. 2 в частта „Бюджет на съдебната власт”.
Извинявайте, господин Стоичков, че се наложи това разяснение. Но може би за парламентаристите, които нямат опита на доц. Имамов, това е важно и ще бъде от полза за бъдеще.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Подлагам на гласуване първо законопроекта за държавен бюджет с включен бюджет на Висшия съдебен съвет, неподкрепен от Министерския съвет.
Гласували: за 1, против 13, въздържали се 2.
Не се приема.
Подлагам на гласуване с тази уговорка, която правя, че комисията ще излезе със становище и допълнителна препоръка към бюджета в сферата на образованието, науката, децата и младежта, законопроекта за държавния бюджет с обсъдения бюджет на Министерството на образованието, младежта и науката.
Гласували: за 13, против 3, въздържали се няма.
Комисията приема Закона за държавния бюджет в областта на Министерството на образованието и науката.
Благодаря на заместник-министър Игнатов, на господин Велчев и на нашите гости.
Продължаваме с бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта.
Благодаря на министър Нейков и на целия екип на Министерството на спорта за присъствието.
Преди да преминем към проблематиката на Министерството на спорта, бих желал да дам думата на господин Христо Монов, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето.
ХРИСТО МОНОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! уважаеми господин министър! Аз действително ще се опитам да бъда много кратък. Искам просто да ви запозная с реалното състояние на бюджета на Държавната агенция за закрила на детето за идващата 2010 година.
Разбира се, тази дискусия, която се състоя през тези три часа, беше много важна и ползотворна и за мене, защото едно от изконните права на детето е правото му на образование. Тази година се отбелязва и 20-годишнината от приемането на Конвенцията за правата на детето, където това право много ясно и точно е разписано, както, разбира се, и правото му за организация на свободното му време. И аз се надявам, че бюджетът за спорт за следващата година ще даде възможност на много български деца да уплътнят свободното си време с едно такова занимание, което значително подпомага тяхното личностно развитие.
Но да се върнем на цифрите за следващата година.
Тази година при правенето на бюджета на Държавната агенция за закрила на детето ние се опитахме действително да направим един програмен бюджет. Ние разписахме точно и ясно какви дейности залагаме и колко пари стоят зад тях. Това е програмното бюджетиране, макар че не съм финансист.
Държавната агенция за закрила на детето е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на труда и социалната политика. Така е по Закона за закрила на детето. И затова когато потърсите нейния бюджет, ще го намерите в бюджета на Министерството на труда и социалната политика, за съжаление, непредставен като програмен бюджет, а под една обща формулировка за закрила и правата на детето.
Това, което малко ни смущава, е, че от заложените 2 млн. 133 хил. лв. за дейността на Държавната агенция за закрила на детето, в сегашния вид на бюджета фигурират 1 млн. 325 хил. лв. или едно намаление с 38 процента.
Разбира се, практиката е такава, че като второстепенен бюджетен разпоредител се правят различни корекции в средата на годината, когато вече е ясно реалното изпълнение на бюджета. Досега винаги Държавната агенция за закрила на детето е получавала такива корекции и е успявала да свърши своята дейност. Истината е, че тези 800 хил. лв. са за дейностите на агенцията, останалото са административни разходи, и аз се надявам, че те ще бъдат осигурени. Тъй като тенденцията от няколко месеца е, че в ситуация на криза една от най-уязвимите групи е тази на децата. И много работа се пада на Държавната агенция за закрила на детето по конкретни случаи, които не са предвидени. Още повече, че от три седмици ние стартирахме, и сме 14-та страна в Европейския съюз, единния хармонизиран европейски номер за деца в нужда 116-111. Само за тези двадесетина дни обажданията и консултациите са над 2000 при него. Тоест има поле за дейност на агенцията.
И аз съм убеден, че под ръководството на Министерството на труда и социалната политика и с ваша подкрепа като ресорна комисия за децата ние ще намерим възможност дейността на Държавната агенция за закрила на детето и особено тази на Националната телефонна линия за деца да продължи.
Просто исках да знаете какво е реалното положение на нещата. Госпожа Шабани ви е запознала с дейността на агенцията и вие виждате, че тя се простира от работа по конкретни случаи до правене на политики за деца, до координация на много министерства. И безспорно нуждата от нея, особено в ситуацията на криза, ще бъде голяма.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Монов.
Колеги, имате ли въпроси към заместник-председателя? – Не виждам.
Ако позволите, давам думата на министър Свилен Нейков. Обсъждаме в момента проектобюджета в частта на Министерството на физическото възпитание и спорт. Имате думата за кратко изложение.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри! Изключително важен за нас е бюджет 2010 година, тъй като установеният анализ дава основание за различни твърдения в различни насоки. И те са свързани главно с това, че спортът и физическата дееспособност на нашето население са занижени в много голяма степен.
Установява се, че в масовия спорт и при подрастващите нашите деца се занимават с всичко друго, но не и със спорт, което нарушава двигателната активност и по-късно оказва влияние в нормалния живот. А спортът все повече трябва да навлиза. И това не е наш пример, а ние следваме големите страни, като Америка, Англия, Австралия, Нова Зеландия. Тоест всички тези държави ни дават пример как трябва да запълваме свободното време на децата, как трябва да изграждаме спортни площадки, да реновираме спортни обекти, за да предлагаме действително добри условия за спортуване.
В тази връзка в нашият бюджет, както е видно, имаме чувствително в сравнение с предходната година завишение. От една страна, това е свързано с олимпийската подготовка. Тоест искаме да осигурим максимално добри условия и пълноценна подготовка на нашите елитни спортисти за изява или за увеличаване престижа на България на международно ниво. Тъй като от последните олимпийски игри се завърнахме с пет медала. Надяваме се силно да положим основите. Тъй като, ако погледнем документите и таблиците, се вижда, че детско-юношеският спорт, спортните школи са в много занижено положение в сравнение с предходните години и разликата във всяка следваща чувствително пада. Тоест всички тези групи, всички тези деца, школи имат занижена двигателна активност с течение на времето.
Трябва да спрем този процес. До момента те са били неорганизирани действия, а ние в бъдеще с този допълнителен бюджет, който получаваме, искаме да организираме дейността и да я насочим именно към детско-юношеския спорт, който е към съответните федерации със съответните програми за развитие.
Искаме да запазим всичките тези програми, както преди малко и господин Монов спомена, за спорта, за запълване на свободното време на децата. Тъй като до момента ние имахме нужда от покриване на този бюджет в рамките на около половин милион лева, който този път искаме да го финансираме през бюджета. И отново да разчитаме, ако има нужда или липси, на Спортния тотализатор, откъдето за момента намираме средствата от непотърсени печалби. Но в крайна сметка един ден това може да спре. А ние трябва действително да продължим точно в тази насока да работим, да увеличаваме физическата дееспособност и да можем да организираме все повече този процес.
Как ще стане това. Естествено с контрол, със съответните инспекторати и инспектори по места, както и много се надявам на взаимопомощ от Министерството на образованието, младежта и науката, с което работим до момента в пълен синхрон, както и с общините, да провеждаме състезания в събота и неделя с помощта на общините и на останалите държавни структури. В общи линии така е разпределен бюджетът.
Имаме също така реновация на спортни обекти и съоръжения. Там цифрата е минимална. Но ще видим да компенсираме от търговските дружества. Тоест базите ни са съсредоточени главно там, в търговските дружества като национална спортна база, както и в момента приемаме новите две търговски дружества на „Академика спорт” и „Академика 2000”, за които в момента сме в процедура и те преминават изцяло към нас, за да можем и там да се опитаме да реновираме тези спортни обекти и да ги предоставим на студентите и на учащите се за използване.
В същото време все повече България започва да печели авторитет на международното поле и по тази причина получаваме домакинства на европейски първенства, европейски купи, световни първенства и световни купи, което е приоритет за нашата страна, защото по този начин също показваме какво представлява България като организация. Всички знаем, че като организатори ние се справяме блестящо с тези състезания, които се провеждат на територията на страната.
Това искам само да кажа като уводни думи. По-късно можем да преминем към конкретни въпроси.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря на министър Нейков. Колеги, имате думата за становища и въпроси.
Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз съм много приятно изненадан от така представения проектобюджет на министерството и се радвам, че успешно сте го защитили пред Министерството на финансите. Също така се радвам за това, че от Министерството на финансите са разбрали нуждата от тези средства за спорт, особено за високото спортно майсторство, за олимпийската подготовка. Вижда се и тенденцията в програмите, които сте дали. Миналата година е имало средства за високи спортни постижения 22 млн. лв., тази година те стават 33 млн. лв., което наистина ще допринесе за израстването на децата в по-високо реализирани състезатели.
Също вече се вижда и по отношение на олимпийската подготовка чувствително завишение, това, от което се нуждаят нашите световни и европейски медалисти да се подготвят, както състезателите от другите страни, да могат да участват на лагери извън страната при по-добри условия. Защото спортната база в нашата страна е в крайно унизително състояние.
Радваме се също, че започна и строежът на многофункционалната спортна база. Там също се отпускат около 90 млн. лв., което не е никак малка сума.
Програмата, която сте представили, наистина вдъхва увереност и доверие, че спортът тръгва в правилната посока. И се надявам, според прогнозите, които сте дали, през 2012 година наистина да се поздравим с едни добри резултати на олимпиадата, а преди това и на зимната олимпиада.
В разговорите ми с доста от хората в спортните среди, те наистина са изключително доволни от това, че ще имат едни добри средства и условия за подготовка спрямо това, което е ставало досега. Това показва, че спортът наистина е приоритет и една превенция за здравето на нашите деца, както каза и господин Монов.
Така че искрено, чисто човешки се радвам за това, че вие сте защитили вашия бюджет и от Министерството на финансите наистина са проявили нужното разбиране.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има думата госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин министър, дано да съм успяла да се справя в дефицит на време с проекта за бюджет. Сега си признавам, че в сравнение с параметрите на бюджета за образование и наука той е твърде по-обнадеждаващ.
Бих искала да задам няколко въпроса, които е добре да коментираме.
Опитах се да направя сравнение с това, което е финансирано чрез бюджета като програма на Държавната агенция за младежта и спорта в предишната година и това, което вие предлагате. Общо взето ясно е, че се закрива една програма – това е детско-юношеският спорт. Но път показателите за нейното изпълнение се включват в програма „Олимпийска подготовка” и програма „В свободното време”, ако коректно съм го установила.
Ясно е и нещо друго. Общо взето нивата са запазени, в сравнение с миналата година, като увеличението на средствата не е свързано с дейността по масовия спорт и здравословния начин на живот, а е за сметка на „Спорт за високи постижения” и програма „Олимпийска подготовка”. Тоест ние стимулираме основно високото спортно майсторство.
Давам си сметка, че това увеличение основно идва от увеличения брой федерации, които се финансират в тази си част. Ако не бъркам, миналата година те бяха 14, сега са 35.
Аз не мога да преценя дали е добра теза да развиваме ефективно и да търсим високи спортни постижения в 35 вида спорт. Не съм спортен човек, поради което си позволявам да задам въпроса по този начин. Но аз бих искала все пак да чуя кои са основните критерии за финансиране на спортните федерации по програма „Олимпийска подготовка” и „Спорт за високи постижения” и какво всъщност означава тези 35 спорта, финансирани по тази програма.
И още нещо. аз пропуснах, когато коментирахме бюджета за образование. Но по отношение на спортните училища има планирано увеличение само на издръжката на спортно училище „Генерал Владимир Стойчев”. Но ние общо взето говорихме за един обем от 6-7-8 спортни училища, които би трябвало да получат нормална субсидия, за да могат да функционират. Няма отразена такава и аз бих искала да разбера чрез кой бюджет те се финансират – на Министерството на спорта или на Министерството на образованието, младежта и науката.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Благодаря за въпросите. Аз общо ще отговоря и конкретно за последния бюджет ще дам думата на заместник-министър Каменов да довърши тезата и да отговори на този въпрос.
Да започнем отзад напред. Спортно училище „Генерал Владимир Стойчев” е второстепенен разпоредител на министерството и това е заложено в бюджета. Тъй като преминаването на останалите спортни училища към нас ще бъдат заложени в бюджета за следващата година, тоест документално. Ние още нямаме постановление за преминаваме на спортните училища към нас, а това ще стане от новата учебна година, тоест през месец септември. Тоест сега обработваме документите, подготвяме ги, изчисляваме колко ще струва един ученик. Ако един ученик в нормално училище струва около 2200 – 2300 лв., то в спортното училище – някъде около 3000-3100.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: По-малко.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Може и по-малко да е. Но спортното училище е много важно да бъде комбинирано с интернат и със закуска, обяд и вечеря, тоест да има достатъчно храна, знаете защо.
Затова спортното училище „Генерал Владимир Стойчев” е единствено при нас.
По отношение на това, че е завишена сумата за високо спортно майсторство, ние искаме федерацията така да я задължим, че да развива детския спорт. Ние развиваме спорта от детска възраст, от 6-годишна възраст. Искаме да организираме детските спортни школи, искаме да организираме тази група от деца, които започват още от малки, за да може те, от своя страна, да привличат повече деца, тоест ако вземем едно дете, то да привлече още едно-две.
В тази насока имаме организирани действия в самите клубове. Значи чрез федерациите да задължим спортните клубове по места, по региони, като ще изработим съответните програми и ще се опитаме да контролираме. Казвам, опитаме, защото контролът действително е една от тежките задачи в бъдеще, тъй като е един труден процес по отношение на действителното състояние.
Какво ще се опитаме да направим. Всеки месец, поне в големия спорт, ще се опитаме да контролираме чрез тестова програма, която да бъде изработена и екип от министерството ще присъства на тестовете. И гледаме списъка – ако го има в списъка и има съответните резултати, значи е присъствал и има тези резултати. След това се обсъждат за следващия месец, ако трябва, се намаляват като субсидия или се увеличават, като всичко върви по програмата.
Тоест ние искаме в тази графа „Спорт за високи постижения” да увеличим бюджета, за да може да разчитаме на детските спортни школи и на организирането на масовия спорт и децата. Въпреки че попадаме в спорта за високи постижения.
Отделно другият ресорен заместник-министър отговаря за спорта на учащите се и спорта в свободното време. Там си имаме съответните програми и те се финансират достатъчно добре. Единствено това, което сме го финансирали от непотърсени печалби, сега ще бъде през бюджета, защото не можем да разчитаме там.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, доц. Каменов.
ДОЦ. КАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, господин министър! Аз само ще допълня, че при анализа на състоянието на спорта и състоянието на спортните клубове в България установихме, че наистина детско-юношеският спорт в момента е разрушен. И тъй като моят ресор е спорът и науката, от тази гледна точка завишението в бюджета в тези две направления – олимпийски спорт и спорт за високи постижения, основно е насочено към осигуряването на клубовете за развиване на широката основа. В методиката на спорта е позната тази пирамида с широка основа и с нарастване на възрастите. Децата се отказват, защото всеки си намира нормалното място и ние не можем да се сърдим на 15-16-годишни, които преминават към други занимавания, където могат по-добре да се реализират. Така че тази широка основа най-добре се развива в спортните клубове.
Обяснението за това взаимодействие между спортни клубове, училища, ученици и спортни школи и различни други извънучилищни занимания най-добре се реализира чрез клубовете. Но става дума за едни и същи деца.
Нашите треньори влизат в училищата, събират деца. Тази система е утвърдена във времето и е много ефективна. Фактически по този начин децата не остават на улицата и покриваме всичките тези потребности и в училищния спорт, и в спортните клубове.
Другото основно перо, което ни принуди да повдигнем бюджета, е и осигуряването на достатъчно апаратура за научното обезпечаване на тази дейност. За да искаме да имаме един ефективен спорт, един нормален спорт, който да отговаря на съвременните изисквания, задължително е необходимо развитието на тази страна на нашата дейност – научно обезпечаване, което до момента беше унищожено в рамките от 1988 – 1990 година, когато имахме един изключително добър център за научно-приложна дейност, в момента нямаме нито един щатен човек, който да работи в това направление. И фактически обяснението за много от дейностите – как, кога и защо, ние го нямаме. Така че там, като погледнем 36 олимпийски вида, плюс всички останали федерации, в рамките на 80 общо лицензиране, е необходимо да възстановим и тази дейност, която безспорно изисква своите средства.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, доц. Каменов.
Има думата господин Семов.
АТАНАС СЕМОВ: Уважаеми господин министър, Вие сте в много тежката ситуация днес да представяте своя бюджет, след като три часа обсъждахме бюджета на образованието и науката. И това предопределя в някаква степен тоналността на това, което ще кажа. И много се надявам да ме разберете правилно, защото Вие сте министър от няколко месеца, а до преди това сте един от спортните деятели с изключително голяма заслуга за нашето национално самочувствие. И най-трудно е на Вас да обясняваме или с Вас да спорим дали е нужно да се подкрепя високото спортно майсторство и дали изобщо за спорта трябва да се дават средства.
Аз бих бил много по-остър от Вас в оценката за състоянието на двигателната култура на българските младежи и проблема изобщо със спортуването им.
В същото време обаче се сблъскваме с един факт, който не може да не ни озадачава и да изисква известно коригиране. Фактът, че като че ли всички сфери в страната и всички бюджетни разчети са намалени, и то някои от тях драстично, или поне болезнено, ако не драстично, заради тъй наречената криза, а в системата на спорта имаме увеличение от 135,5 процента и то при положение, че новото министерство има, грубо казано, само около половината от дейността на старата агенция, защото младежта вече е прехвърлена в новото Министерство на образованието, науката и младежта. Младежта вече не е в компетентността на вашето министерство, а бюджетът е увеличен със 135,5 процента.
Съгласен съм, че става дума за относително малки числа. Новият бюджет е 41 млн. 700 хил. лв. Съгласен съм с това. Но в същото време до преди малко говорихме за факта, че например общият бюджет за наука в страната е орязан с няколко милиона лева.
Всъщност стигам до въпроса. По никакъв начин не ми минава наум да възразя относно необходимостта от това държавата да инвестира енергично във физическата култура, спорта, двигателната култура. В същото време обаче задавам въпроса кой определи тази сфера като приоритет на приоритетите на държавния бюджет за 2010 година? Единствената сфера със 136 процента ръст на бюджета!
И много ми се ще да помислим – аз ще подкрепя с политическа воля Вашето предложение по принцип, разбирам, че е нужно да се увеличат средствата, но когато намаляваме средствата навсякъде, това увеличение звучи леко изненадващо и малко трудно защитимо. И даже Ви моля да помогнете за защитата на тази кауза, извън това, което казахте досега. Защото излиза, че спортът е приоритет на приоритетите. Образованието е приоритет, но ние намаляваме разходите за него, спортът не е обявен за приоритет, а ги удвояваме!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако позволите, само да кажа нещо като реплика към уважаемия колега Семов. За да има образование, трябва да има здрави деца, за да има здрави деца, трябва да има спорт и здраве. Така че мисля, че трябва да се обединим. Държавата за първи път е създала Министерство на спорта, извела го е като приоритет по този начин, без да го декларира изрично. Но самата му йерархична структура предполага той да бъде приоритет. Така че позволете да не се съглася с това ,което казвате.
Лично аз ще подкрепя и още по-високи показатели в бюджета на спорта.
Заповядайте, министър Нейков.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Аз първо искам да благодаря за подкрепата, която ни оказвате. Ясно е на всички, че бюджетът на нашето министерство е най-малък от този на всички ведомства. Тоест ние отново сме на най-ниска позиция. Защото, както казваме, винаги сме всичко друго и накрая „и спортът”.
Ако погледнете обаче реално, спортът е това, което България реално може да прави. Спортът е това, с което България може да се похвали пред света. Спортът е този, който вдъхва надежда у всеки един човек, който отива сутрин на работа. когато нашите футболни отбори или волейболни отбори побеждават навън, настроението е съвсем различно и мотивацията на всеки един човек е друга, когато отива на работа, защото той се чувства победител. Не можем още да правим мерцедеси и BMV. Но в крайна сметка можем да правим спорт и това сме го показали във времето. От тази гледна точка мисля, че има разбиране.
А доколкото бюджетът ни е завишен, мисля, че това се дължи на преминаването на агенцията в министерство и приемането на малко по-друг вид функция.
А това, което искам да ви кажа, е, че програмите, които бяха до момента, не бяха оптимизирани. Тоест средствата бяха харчени по съвсем различен начин от това, което в бъдеще предлагаме. Опитваме се да модернизираме, опитваме се да правим наистина спорт.
Само изграждането на една допингова лаборатория е страшно трудоемко. Другото, което ни казвате, е, че тя трябва да бъде лицензирана. А това много трудно ще стане. Ние трябва да плащаме минимум по 150-200 хиляди евро, за да се извършват проби на състезатели, тоест за да имаме членски внос на съответната международна агенция за антидопингов контрол. И т.н.
Трябва да подобрим технологичното равнище. Ако дойдете в нашите зали, в които провеждаме функционалната диагностика, ние работим с паметници от 1968 година. Там въобще не можем да направим никаква диагностика на нашите състезатели. А без технологично равнище, без материална база, без подрастващи, без деца не може. Вие сами виждате от таблицата, че децата въобще липсват. Тоест ние натам ще насочим нашите усилия, за да може действително да увеличим основата, а оттам колкото от тези състезатели стигнат до медал на световни първенства и европейски игри, живи и здрави.
Но ви уверявам, че действително средствата ще бъдат насочени, въпреки че казваме „Спорт за високи постижения”, това са клубовете, които набират децата от училищата и от детска възраст, от 6-годишна възраст ги увличаме в спортове. Например в плуването като социален спорт от 3-4-годишна възраст. Така че в социалните спортове ние имаме много ранно детско развитие, което се организира от самите спортни клубове.
Нека да не ви притеснява, че това е спорт за високи постижения. Това в крайна сметка са спортните клубове по места, по региони.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Николов, заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател! Господин Семов, искам да Ви репликирам по отношение на средствата, които казахте, че са отпуснати. Това показва, че досега държавата е давала унизително малко средства за спорт, но изключително добре се е кичела с резултатите от спорта. Знаем, всички са казвали, че спортът е приоритет, но това е било само на аерогарите, когато се посрещаха нашите шампиони.
Не може с бюджет 8-10 млн. лв. ние да искаме да правим спорт. Вижда се, че са заложени нови технологии, които ще бъдат в антидопинг лабораторията, също в технически средства. Така че ние трябва да се равняваме с нашите колеги на световно ниво, за което изискваме да сме номер едно в света.
Така че спортът е едно от малките постижения в нашата сфера, където сме на световно ниво. Ние не говорим само да участваме вдадени първенства, ние се борим за медали. Това е разликата. България е на едно от първите места в тази сфера. Затова спортът наистина трябва да бъде приоритет. И се радвам, че той е приоритет, приоритет за здраве, както казахте, господин председател. И се надяваме бюджетът за спорт, както го дават прогнозно, с годините да се увеличава .

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Димов, заповядайте.
ИВО ДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Съвсем накратко, тъй като напреднахме много във времето.
Аз искам да поздравя Министерството на финансите в лицето на господин Владислав Горанов, както и Министерството на физическото възпитание и спорта за това, което ни предоставят, тоест рамката на бюджета.
Искам съвсем накратко да споделя с вас, че наистина е безспорен факт заниженото спортно майсторство, както и заниженото физическо възпитание. Влошеното общо физическо състояние, както и занижената двигателна активност на нашите деца са безспорно явни факти. И това, което се опитвате да направите, е наистина много добро.
Независимо от фрапиращите проценти, както господин Семов каза, мисля, че този бюджет не е чак толкова голям на фона на другите министерства.
Ще кажа една максима от близкото минало, която може би всички знаете – „Здрав дух в здраво тяло”. Както и още нещо, че спортът развива добродетели. Аз мисля, че всички ще се съгласите, че нашето общество и нашите деца имат нужда точно от здрав дух и точно от добродетели.
Така че бих помолил всички да подкрепим безусловно бюджета за спорт.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И аз ще бъда съвсем кратък. Господин министър, господин председател, колеги, господа заместник-министри! Аз също ще подкрепя убедено бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта. И ще си позволя да отправя един апел към господин министъра в неговите намерения за изпълнението на бюджета. Аз не намирам, че са много парите.
Апелът ми е към това да се опитате максимално широко да разгърнете тази дейност с общините, за която споменахте, във връзка с онова, което може да се направи в областта на масовия спорт. Ако мисля ,че някъде имаме стратегическа нужда от голяма финансова подкрепа, независимо от кризата, това е именно в спорта в училище. Защото организацията на тази дейност с хора, чиито имена са обичани от децата в различните видове спорт и са в някаква степен реалните герои на всекидневието, може да даде много положителни резултати.
Вие сте започнали няколко такива инициативи, човек може да ги види по медиите. Дано тези инициативи да се увеличават. И дано по този начин да защитите пред Министерството на финансите искането а повече средства за 2011 година. Тъй като наистина вие сте едно ново министерство в това правителство, нямате правоприемник и се намирате в сферата на малките субсидии, които се дават на едно министерство.
Това е моята препоръка за 2010 година. Надявам се да постигнете успех там.
Иначе за високото спортно майсторство точно на вас да даваме съвети, е малко неразумно, да не кажа друга дума. Това, което каза госпожа Богданова, бих го подкрепил – че там трябва да има много ясни критерии на приоритетите, за да се разбере, че няма някакви скрити фактори на влияние, което винаги е съмнявало и унизявало спортните среди. Така че Вие сте човекът, който трябва да поемете тази отговорност ида определите този път, по който ще минете праз 2010 година.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Николов, заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: След като стана дума за национално самочувствие, аз съм длъжен да кажа няколко думи. Защото напоследък се говори, че ако има нещо по-зле от БСП, това са футболните отбори ЦСКА и „Левски”.
Аз се противопоставям на това като аргументи да се ползват в дискусията съветски диктаторски лозунги, даже и да са верни.
Иначе ако говорим сериозно, чувствам се длъжен като човек, работил в това ведомство известно време, независимо под каква форма, да кажа няколко думи. Има доста положителни неща в това ,което се е случило.
Първо, наистина наслагваният с години проблем „професия треньор” може би тук търси вече някакво решение. Поне 17-18 години българските треньори се чудят кой ги назначава, как ги назначава, откъде пари и т.н. Което е нещо добро.
Федерациите ще са доволни. Отдавна не са раздавани на толкова много федерации пари на калпак. Въпросът е дали е на калпак, на какво е, как и защо. Тези спорове ще възникват, както винаги.
Затова от ваша полза е да направите критериите първо, прозрачни, второ, ясни и разбираеми. Защото в спорта поне има измерители, ако не друго. Като изключим художествената гимнастика и фигурното пързаляне.
Другото е спортните училища. Наистина тази процедура трябва да завърши.
С кое не съм съгласен. Да, пирамидата за високо спортно майсторство започва от детско-юношеските школи. Но въпросът е като за яйцето и кокошката. Освен в детско-юношеските школи, където ние така или иначе по някакъв начин отделяме определени деца, проблемът „Спорт в училище” стои. И за мене ако програмата „Детско-юношеският спорт” е прекратена, логично би било нейните средства да отидат в „Спорт за учащите се и свободно време”, а не в „Свободно време и олимпийска подготовка”. Това според мене е принципът, по който може да се търси преразпределението на бившата програма „Детско-юношески спорт”.
Парите не са много. Вие сте си свършили работата. За съжаление не са си свършили работа господин Горанов и правителството. Ако гласувахме отделен закон за бюджет на Министерството на физическото възпитание и спорта, аз щях да съм „за”. Обаче в случая ние гласуваме законопроект за държавния бюджет на Република България. Не гласуваме за спорта. Няма да има такава процедура.
От тази гледна точка аз съжалявам, че господин Семов излезе, но той е прав. Аз мога да ви припомня няколко аргумента, които са много сериозни. Изключвам световната икономическа криза и кризисния период, в който се намираме. Седем милиарда лева не са събрани от приходите, никой не знае догодина кризата ще свърши ли по средата на годината. И т.н. Господин Горанов знае по-добре от мене тези аргументи. Просто тук става въпрос за политически приоритет.
Аз не мразя спорта, но в сегашната ситуация на криза в България според мене това не може да е единственият политически приоритет. Затова аз няма да подкрепя Закона за държавния бюджет на Република България.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, господа министри, колеги! Няма какво да се заблуждаваме. В България винаги през последните 20 години се е гледало като на втора ръка. И се стигна даже и дотам един сладкар да бъде министър на спорта.
Искам да ви кажа, колеги, че 11 години отдадох на професионалния спорт. Завършил съм Московската спортна академия и т.н.
Така че първо, много се зарадвах на инициативата на министър-председателя за откриване на Министерство на спорта. Защото, колеги, дали има криза или няма криза, спорт ще има, олимпийски игри ще има, световни игри ще има. И, както се казва, целесъобразен начин на живот също ще има. Отделен е въпросът, че ние не го водим. Точно така, целесъобразен начин на живот, който включва двигателна активност, колеги. Искам да ви кажа, че такава двигателна активност няма, като започнем от първи до единадесети клас и във висшите учебни заведения.
Молбата ми е към министъра. Действително с тези средства няма да може да се реши въпросът за масовия спорт, не говоря за високото спортно майсторство. Но не мога да не отбележа инициативата на колегата Каменов, с когото повече от 30 години се познаваме, за възстановяване на научно-приложната дейност. Защото малко хора знаят, че научно-приложната дейност не е необходима само за високото спортно майсторство, а е необходима и за масовия спорт. Така че това е нелека, а трудна задача.
Още един път казвам – независимо какъв е бюджетът, колеги, на Министерството на физическото възпитание и спорта, задачите, които са си поставили нашите колеги, няма да могат да се решат само с тези средства.
Още един път искам само да припомня филма за подготовката на олимпийската шампионка Румяна Нейкова как тренираше, колеги, в една база, пълна с плъхове. Просто беше унизително. И в момента тук да обсъждаме дали са много или са малко средствата, мисля, че е обидно. Но явно, че колегите подхождат политически. Аз подхождам професионално. И искам да кажа ,че ще подкрепя бюджета.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само ще отбележа, че бюджета на Министерството на спорта е два пъти по-малък от субсидиите към Държавната агенция „Национална сигурност”. Отделно има НСО, НСР и т.н. Без да подценявам националната сигурност, но просто за сравнение. Тоест като работим с проценти, трябва да работим и със сравнение.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, процентът никога не е бил критерий. Вие знаете, че процентът е относителна величина.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз Ви подкрепям в това, което казахте.
Колеги, има ли други изказвания? – Няма.
Ако позволите, ще кажа няколко думи накрая. Депозирали сме писмо и получихме любезен отговор от министър Нейков относно вижданията на екипа в комисията и лично моите виждания, че би следвало по-оптимално да се разпределят средствата вътре в самия бюджет на спорта. Защото господин Методиев спомена за спорта за учащи. Той е само 4 процента от общия бюджет – 2,5 млн. лв., от които 80 процента са за специализирана спортна подготовка за училищата.
Що се отнася до олимпийската подготовка, следващата година имаме три олимпиади - в Сингапур, Ванкувър и Инсбруг. Това също трябва да се вземе предвид. Двадесет и девет процента от общия бюджет е за олимпийска подготовка, за „Спорт за високи постижения” - 54 процента.
Прав е колегата Николов, че миналата година са били 22 млн. лв., сега са 33,5 млн. лв. Но лично моето виждане, не ангажирам комисията, е, че би могло да се преразпредели една част от сумата за олимпийска подготовка и спорта за високи постижения към спорта за учащи и спорта за свободно време. Не защото сме Комисия по образованието и науката. Просто, както каза и доц. Каменов, тази пирамида отдолу трябва някой да я изгради. Тоест докато стигнем до върха на високите спортни постижения и олимпийската подготовка, долу основата на пирамидата трябва да се работи, за да се стигне до върха.
Това е моето виждане. Не знам колегите от комисията дали го подкрепят. Разбирам, че се подкрепя. Благодаря ви.
Ние отделно, разбира се, ще ви поканим на заседание за обсъждане на стратегията за спорт 2010 – 2020 година. Тя е наистина фундаментален документ, защото по принцип той ще бъде база за разработка на новия Закон за физическо възпитание и спорт, ако има такъв, или ще актуализирате стария.
Просто като бележка. Тук може би нямате допирни точки с Националното сдружение на общините. Но в тази стратегия голяма част от задълженията вие вменявате на общините.
Между другото, има погрешна постановка, че органите на държавно управление по места са общинските власти. Това категорично не е така. Общинската собственост е една, държавната е друга. Общинските власти от 1991 година по Конституция са съвсем отделени от държавната власт.
Това го казвам добронамерено, за да консултирате с общините вашите политики и програми. Защото голяма част от спортните обекти са актувани като общинска собственост – националния дворец на спорта във Варна и много други.
Тоест държавната политика в спорта би било добре да се консултира с Националното сдружение на общините. Аз виждам този партньор. За друг партньор не се сещам в тази тема.
Също така регистъра за спортните имоти. Не знам, заместник-министър Горанов, как 3,4 процента от общия бюджет е за спортни обекти и съоръжения, без да имаме наистина яснотата, която вие имате, колко са спортните обекти към националната спортна база и към други търговски дружества – „Академика спорт”, „Академика 2000 АД” и пр. и колко са на директно разпореждане и управление към Министерството на спорта. Тоест един точен регистър.
Аз знам, вие хванахте нещата в движение. Това е изключително отговорна и обемна работа. но за да финансираме спортни обекти, ние трябва да знаем статута им, подреден в регистъра на тези спортни имоти.
На последно място, моите виждания ще ги изложа в доклада на комисията. Ако някой има бележки по така изложените от мене становища, ще ви дам думата.
Също така трябва добре да се прецизира отношението на Министерството на физическото състояние спорта, на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. В тази стратегия, която аз съм чел, която вие любезно ни предоставихте, вие оставяте в тяхно разпореждане имотите, които към момента са под управлението на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Защото имаше и друго виждане – всички спортни имоти, включително и на тези ведомства, да дойдат частично към вашето министерство. Включително чух весели критики, че на военните не им трябва салон по художествена гимнастика в Пловдив за военно-мобилизационната подготовка.
Всички тези неща са свързани с бюджета, защото ние трябва да знаем какво държавата субсидира. А за да го знаем, трябва да е ясен статутът му.
За да не ви отегчавам повече, аз приключих.
Вие имате ли становища по тези въпроси? – Няма.
Благодаря на министър Нейков и на доц. Каменов, на заместник-министър Горанов. Имате нашата единодушна подкрепа в областта на спорта. Това беше заявено от всички присъстващи.
Няма да имаме отделно гласуване, защото бюджетът е единен, Законът за държавния бюджет е един. Но аз просто исках структурно да определим нещата, за да има ясни правила.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 19 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Огнян Стоичков)