---

П Р О Т О К О Л

На 10 март 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз, № 002-00-7, внесен от Министерския съвет на 5. 02.2010 г.

2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за развитието на академичния състав в Република България, № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 11.12.2009 г.

3. Разни.
На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Петя Евтимова – заместник-министър на МОМН.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, предлагам да започваме нашата работа.
Проектодневният ред за днешното заседание се състои от три точки:
1. Разглеждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз, № 002-00-7, внесен от Министерския съвет на 5. 02.2010 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за развитието на академичния състав в Република България, № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 11.12.2009 г.
3. Разни.
Поканили сме министъра на образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, госпожа Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, също така колеги от КНСБ – „Висше образование”, експерти от дирекции на Министерството на образованието.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШНАТА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, № 002-00-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 5. 02.2010 Г.
По тази точка съм представил на вашето внимание, съгласувано с Дирекция „Европейско право” към Народното събрание, проектостановище на нашата комисия, което е извадка от Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение и темите, които според мене и според експертите в комисията, както и от Дирекция „Европейско право”, трябва да бъдат наблюдавани от нашата комисия.
В тази връзка сме поканили заместник-министър Петя Евтимова. Вие имате ли допълнителни бележки, предложение, което би следвало да бъде включено? Защото в програмата на МОМН би следвало да бъде синхронизирано, тоест, темите, които следите вие, трябва да следим и ние, за да имаме синхрон в действията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Нямам бележки към така предложения доклад от комисията. Той напълно съответства на Годишната програма и на целите на Министерството на образованието.
Мога да внеса само едно пояснение във връзка с писмо, което сме изпратили до председателя на комисията, свързано с искане на информация от страна на министерството за представяне на проекти на директиви и регламенти, които предстои да бъдат разгледани през 2020 година. Получихме информация буквално преди час от постоянното представителство на България към Европейските общности, в което се казва, че все още не е одобрена програмата на новата Европейска комисия. Очаква се на 31 март да бъде представена от господин Барозу, след което ще можем да ви представим на вас информация във връзка със законодателните мерки, които следва да предприеме Министерството на образованието и да предложи на Народното събрание, свързано с новите проекти на регламенти и директиви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Освен писмо от Министерството на образованието, сме получили по мое искане и писмо от Държавната агенция за закрила на детето и от Министерството на физическото възпитание и спорта. Така че тези становища, които съм предложил на вашето внимание, са съгласувани с тези две ведомства, освен с Министерството на образованието.
Колеги, имате дума за въпроси и становища по така представеното ви проектостановище.
Ако няма, подлагам го на гласуване.
Приема се единодушно. Ще бъде предложено на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за включване в техния доклад.
Помолиха ме от студентската програма „Законодателни проучвания”, която е положила труд във връзка със сходно законодателно разрешение за развитието на академичния състав по англосаксонското право и в Румъния като модел за техен вариант за Закона за развитие на академичния състав да им дам възможността в рамките на 5-10 минути да направят кратко експозе на това, което са изработили, това, което ще бъде разпространено и вие ще го получите. Ако има нещо ценно, важно, което го приемаме, бихме могли да го обсъдим, въпреки че сме в процедура на второ четене и технологията не позволява. Но винаги сме отворени, ако има нещо, което сме пропуснали, да го включим в нашия закон. Заповядайте за вашето изложение.
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители и експерти към комисията. С някои от вас се познаваме. Дейността на студентската програма „Законодателни проучвания” също е известна.
За да не отнемам от ценното време, само ще напомня за една от основните функции на тази програма. А те са да осигурява информация на народните представители за чуждестранното законодателство. Такова проучване за развитието на академичния състав беше направено през 2000 година, доколкото знам, ви е известно. Но тъй като всяко нещо търпи развитие, особено ни беше обърнато внимание, че интерес представлява законът на Румъния. Твърде късно успяхме да се включим, за което ви молим за извинение. И все пак, ако намерите нещо ценно в тази информация, която все още може да се включи в нашия закон, ще се радваме много да бъдем полезни.
Научен ръководител на това проучване за академичното развитие е доц. Райна Николова, а специално за Румъния студентката Мария Георгиева е направила това проучване. Доста усилия положихме, защото беше известна само на румънски език.
Така че сега в резюме тя ще ви запознае. А който желае по-подробно, подготвили сме в писмена форма това, което е най-съществено и нормативните актове, въз основа на които е изготвено това проучване. Следващата седмица ще бъде цялото готово, така че ще ви го представим, актуализирано за други страни, за Румъния и за университетите на САЩ.
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА: Аз съм от Университета за национално и световно стопанство, сътрудник в тази стажантска програма.
Основният акт, който регулира образованието в Румъния, е Законът за образованието, който е приет през 1995 г., изменен и допълнен и е в сила от 1 юни 2009 г. Има множество други закони в тази сфера, като законът относно организацията на висшето образование, Правилник за организацията и функциониране на Националния съвет за атестация за университетските степени и звания, дипломи и сертификати, Закона относно статута на преподавателите, както и относно статута на научните изследователи и специфичните правителствени решения, които се приемат в Румъния. Едно от тях касае организацията и провеждането на докторските програми в университетите.
Това, с което бих искала да започна, само като условие и акцент, за да не губя време, е контролната система, която съществува в Румъния. Конституиран е Национален съвет за атестация на университетски степени и звания, дипломи и сертификати, като той се състои от атестационен съвет, координира се от изпълнително бюро и от специализирани комисии.
Важно е да се подчертае, че членовете на този атестационен съвет не са членове на специализираните комисии. Те се назначават със заповед на министъра на образованието за 4-годишен срок. Националният съвет е консултативен орган, той няма юридическа самостоятелност, а е в общата рамка на Министерството на образованието и науката.
Като правомощия и задачи на специализираните комисии най-вече може да се отбележи, че те се конституират за цели на атестиране, за научнопреподавателски звания, както и за присъждане на научната степен „доктор”.
Някои от функциите на атестационните комисии са, освен този последващ контрол, потвърждаване или валидиране на така присъдените звания и степени, е, че Националният съвет одобрява висшите учебни заведения, които имат право да провеждат следдипломни квалификации и докторски програми. Също така се извършва текуща атестация и на научните ръководители, което се отбелязва в протоколи.
Изпълнителното бюро не е по същество. По-скоро то има координационни функции.
Вече по същността. Висшата степен в Румъния е „доктор”, като докторската програма се състои от два компонента. Единият е програма за подготовка, която се основава на университетско продължаване на обучението на докторанта, посещаване на курсове.
Вторият аспект е научноизследователската дейност, като се разграничават два вида докторат – научен и професионален в различните сфери. Във фундаменталните научни области е научният, а професионалният е в сферата на изкуство, физическа култура и спорт.
Тук е мястото на Националния съвет за акредитация. Той всъщност акредитира институциите, които провеждат докторските програми в рамките на университетите, както и самостоятелните научноизследователски институти.
Втората му функция е потвърждаване на решенията на комисиите за присъждане на научнопреподавателско звание или степен.
Всяка акредитирана институция публикува годишен доклад за докторските програми, включително докторските дисертации и приема вътрешен правилник за организиране на тези програми.
Интересно е да се отбележи, че в рамките на институтите в Румънската академия на науките и други научноизследователски институти в страната и чужбина могат да се организират консорциуми, които също да провеждат такива докторски програми.
Съгласно изискванията на Закона за образованието вече условие за кандидата за докторант е да е завършил висше образование с продължителен курс на обучение, тоест при четиригодишно бакалавърско обучение, тъй като при тях съществува и тригодишно за бакалавър.
Като научни ръководители могат да бъдат университетски професори, университетски професори – консултанти, академици, старши научни сътрудници първа степен, като всеки от тях трябва да има степен „доктор” в съответната област.
Друго интересно в румънското законодателство е, че съгласно чл. 68 от Закона за образованието е необходимо всеки един, който желае, да работи като преподавател, независимо дали в сферата на висшето образование или средното образование, да има диплома и сертификат от педагогически департамент. Такъв има към всяко едно от висшите учебни заведения.
Другата възможност - би могъл да бъде назначен, но в тригодишен срок също трябва да бъде завършена такава програма.
Относно научнопреподавателските звания или функции, които са длъжности, съгласно законодателството на Румъния, младши асистент, който е на изпитателен срок, асистент, лектор, доцент, професор, професор-консултант, за която длъжност се привличат пенсионирани професори. Основните са асистент, лектор, доцент, професор.
Вие може да погледнете условията, както и конкурсите, които се провеждат. Обжалванията относно избора се правят пред академичния съвет или пред Министерството на образованието и науката само в случай, когато изборът е за доцент или професор.
Друго интересно е научноизследователските звания. Те са вече старши научен сътрудник първа, втора и трета степен, научен сътрудник и помощник-научен сътрудник. Когато за целите на конкурс за научноизследователски звания се явява университетски преподавател, тогава неговата титла се приравнява за целите на конкурса.
Мисля, че това е достатъчно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Някой друг от вашия екип желае ли да вземе думата?
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА: Не. Който би желал по-детайлно да се запознае, специално за Румъния, понеже работата е в много напреднала фаза, ще оставим при вашата секретарка материалите. Също така и за други страни от Европейския съюз материалите ще бъдат предоставени в завършен вид.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 902-01-56, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11.12.2009 Г.
При разглеждането на законопроекта миналия път разгледахме чл. 32 включително. Преминаваме към разпоредбата на чл. 33. Тази разпоредба по вносител касае регламентиране на длъжност „преподавател по практически дисциплини” и реда за заемане на тази длъжност. Към тази разпоредба има направени две предложения: на Стоичков, Станилов, Методиев, Колев, Банковска и на Михйлова и Калнева-Митева.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ако имам право, аз предлагам като вносител да се оттегли това нещо, тъй като е регламентирано в Закона за висшето образование.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата за становища. Действително тази разпоредба на чл. 33 касае преподавателите по практическите дисциплини. По смисъла на чл. 6, ал. 3 те са част от академичния състав, но не са академични длъжности. Така е разписано и в чл. 48, ал. 2 от сега действащия Закон за висшето образование. Тук не става въпрос за печелене и губене, става въпрос за една правна симетрия. Ако тук регламентираме този въпрос, трябва само да го отбележим в чл. 2, където изредихме академичните длъжности. В последваща алинея на чл. 2 можем да кажем, че тези длъжности са част от академичния състав, но не са академични длъжности, какъвто е смисълът на чл. 6, ал. 3 и чл. 48, ал. 2 от Закона за висшето образование.
Ако позволите, експертите към комисията в този ред на мисли ще направят тази корекция след становище и от министъра на образованието.
Това предложение се приема единодушно.
Преминаваме към Глава четвърта по новата номерация със заглавие „Контрол на процедурите по придобиване на научна степен и по заемане на академична длъжност”.
Към това предложение за наименование на глава четвърта по новата номерация има две предложения – на Стоичков, Станилов и група народни представители и на Михайлова и Калнева-Митева.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз оттеглям нашето предложение. То само дублира вашето.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Въпроси, становища? – Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Глава четвърта, а именно „Контрол”.
Гласували: за 12, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към разпоредбата на чл. 34. Той касае контрола, осъществяван от министъра на образованието.
Към тази разпоредба има постъпили няколко предложения: на Стоичков, Станилов и група народни представители, на Михайлова и Калнева-Митева, на колегата Янаки Стоилов и на колегата Валентина Богданова. Имате думата.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз оттеглям нашето предложение.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Няма значение дали аз оттеглям моето. Не го оттеглям, но вие няма да го гласувате, тъй като логиката му е друга. Тя е свързана с друг орган.
Използвам повода да кажа следното. При гласуването на голямата част от текста аз се въздържах. По тези ще гласувам против. Защото тогава, когато говорихме какви са правомощията на министъра по контрол на този вид дейност, която е обект на този закон, тогава тезата беше и тя се опитва да бъде оправдана, че част от записите, предложени от колегите Стоичков, Станилов и група народни представители, са, че става дума само за контрол на процедурите. Това е теза.
Сега се указва, че изричният запис, че става дума за това, че „процедурите по придобиване на научна степен и по заемане на академични длъжности” пада и остава само „Контрол”.
Второ, при цялото ми уважение към министър Игнатов и към, който и да е бъдещ министър на образованието, науката и младежта, аз не смятам, че е коректно министърът на образованието, младежта и науката да осъществява контрол по спазване на единните държавни изисквания сам и лично, и който да се произнася по откритите и неприключили процедури на база на сигнал и по собствена инициатива.
Съжалявам, колеги, ако приемем, че на база сигнал министърът или друга група се произнася, то тогава, когато който и да е министър контролира по собствена инициатива, както вие сте предложили, това означава, че целият ход на историята по придобиване на научни степени и по заемане на академични длъжности би могъл да бъде в ръцете само на един човек, каквото и да е името му – нищо лично.
От тази гледна точка аз възразявам съвсем сериозно срещу заглавието на главата и срещу съдържанието на вашето предложение, включително и на заложеното в текста на Конституцията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? По предложението на колегата Янаки Стоилов?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председател, въпрос. Записано е в нашето предложение сигналът по ал. 2 трябва да съдържа името и адреса на подателя. Вие знаете, че има и такъв тип сигнали, неанонимни, а пише: Доцент еди-кой си. Тръгва проверка и се оказва в един момент – да, същият университет, същата процедура, но такъв доцент няма. Какво правим при тази ситуация? Ако тръгнем с анонимки, ние ще се попилеем. По всяка процедура ще има най-малкото 10 анонимки.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Колев, кажете какво е Вашето предложение?
ГЕОРГИКОЛЕВ: Аз ще ви кажа моето конкретно предложение. Ако действително такова лице не съществува, аз съм примерно за това да се контролира при конкретен сигнал, предложен от конкретен преподавател или колега, защото може и да не е преподавател. Ние ако тръгнем с анонимки, сами разбирате къде отиваме.
Искам да се изкажа като член на настоящия научен съвет по педагогика. В нашия научен съвет анонимни сигнали не се разглеждат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз не мога да разбера къде четете тези анонимни сигнали, след като по ал. 3 предлагаме следното: „Сигналът по ал. 2 трябва да съдържа името и адреса на подателя, описание на нарушенията по провежданата процедура, както и посочване на доказателствата, които ги подкрепят”.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Директно ви отговарям – примерно доц. Петър Петров. Обикновено се пише така. Или: Доцент Иван Иванов. Това е.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да призова колегите към подкрепа на нашето предложение и да дам две разяснения, които са предизвикани от госпожа Богданова и господин Колев.
Първо, става дума само за процедури. Единните държавни изисквания също включват в себе си серия от процедури. Това е смисълът на текста и той така трябва да бъде тълкуван. Казвам го за стенограмата. Защото по този начин е възможно да се упражнява този контрол.
На втория въпрос, който постави господин Колев. В дейността на Министерството на образованието ще се включи нова функция. Тя се описва не тук. Там се описва това, за което Вие питате – че се прави проверка, тази проверка се възлага на Дирекцията по висше образование, там има разписана функционална характеристика на чиновник, който се занимава точно с това нещо. и това не е работа на закона. Иначе по принцип сте прав. Но това не е за тук.
Това е хубаво да остане за стенограмата и министерството да си вземе бележка от това, за да си оформи вътрешнонормативните актове, с които се урежда такъв вид контрол, който ще му е за първи път. Досега не се е занимавало с това.
Така че мисля, че можем спокойно да преминем към гласуване, господин председател.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз мисля, че ние най-сетне трябва да кажем какво включва понятието „единни държавни изисквания”. Дотук научих, че единните държавни изисквания, които контролира министърът, даже вече не и тричленка, а лично министърът, включва процедури, разбирам единни, въпреки че ние сме ги дали като правомощия на висшето училище. Какво още включват единните държавни изисквания, чието прилагане контролира еднолично министърът?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Веднага отговарям на въпроса. Единните държавни изисквания сме ги въвели в чл. 2 или чл. 3 като задължение за унифициране на всички процедури. Аргументи бяха казани в едната и в другата посока – дали да има такива единни държавни изисквания или да има тотално децентрализиране на системата. И се прие да върнем махалото от едната крайност в някаква равномерна средна точка, която да оправдае обществения интерес.
Аз мога да посоча само част от тези единни държавни изисквания, а другите са възложени на министъра на образованието, да изготви и да предложи в Министерския съвет правилник за приложение на закона, в който да бъдат разписани тези единни държавни изисквания.
Но понеже ме питате като конкретен пример, аз ви давам конкретен пример. Към момента, знаете, от 2000 година има действаща наредба за прием и обучение на докторанти. Тази наредба ще бъде инкорпорирана в този правилник и нейните изисквания ще бъдат адаптирани към единните държавни изисквания по смисъла на този закон, който живот и здраве ще приемем.
Това е един от примерите, които ви казвам за единни държавни изисквания.
Това е философията на тази разпоредба, която приехме в началото. Сама разбирате, че ние в закон не можем да детайлизираме тези държавни изисквания по научни области, по процедури. Това е работа на правилник за приложение на закона, който да го детайлизира.
Други становища? Не виждам. Прочетох внимателно и предложението на колегата Стоилов. Обхватът на неговото предложение съвпада с принципите, които ние предлагаме и които и господин Методиев доизясни, че става въпрос само и единствено за процедурни нарушения. Примерно конкурс без обявление в „Държавен вестник”. Или документални нарушения, неспазени срокове за обявление и пр., и пр. Това са процедурните нарушения, които не касаят процедурата по същество, защото министърът е административен орган, а философията на закона е, че не административният орган, включително и ВАК, който беше своего рода администрация към момента, а висшите училища и научните организации ще се контролират и те ще си присъждат научните степени и академичните длъжности. Такава е и философията на Янаки Стоилов в неговото предложение.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Некомпетентно жури процедурно нарушение ли е?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря за въпроса. Ако журито не е излъчено от националната листа, значи е процедурно нарушение. Ако е излъчено, значи журито е компетентно.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Ами ако е тесен приятелски кръг?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Отговарям и на този въпрос. Тегли се чрез жребий.
Има ли други въпроси? – Няма.
Михайлова и Митева оттеглиха тяхното предложение.
Подлагам на гласуване предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители за чл. 34 с нова номерация – чл. 31 и с текста, който е пред вас.
Гласували: за 12, против 2, въздържал се 1.
Приема се.
По чл. 35 на вносителя. Към този член има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители, на Михайлова – Митева и на Валентина Богданова.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз оттеглям нашето предложение, защото се припокрива с вашето.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз не оттеглям моето предложение, въпреки че няма да го гласувате.
Използвам повода, за да кажа следното. И този път го казвам сериозно. Когато попитах все пак какво включва понятието „единни държавни изисквания”, го зададох абсолютно сериозно. Защото проблемът не е само процедурен и не може това нещо да бъдат само процедури или да бъдат наредби. Трябва да е ясно критериите вътре ли са или не са вътре. Някакви единни критерии формираме ли чрез единните държавни изисквания за заемане на някаква длъжност, в случая академична? Въобще правим ли там нещо, което да носи фактически смисъл?
Няма убедителен отговор на въпроса, което очевидно не е драма, защото това не попречи текстът да бъде гласуван спокойно. Но ми се ще чисто управленски да попитам следното. След като министърът има изричното право да контролира прилагането на единните държавни изисквания, да назначава проверки, в случай на констатирано нарушение той може да оправомощава съответен свой заместник да подписва заповед за спиране на процедурата. Човекът, който прави проверка, е упълномощен да го прави, да си подписва резултатите от проверката и заповедта, която спира процедурата.
Защо тук се явява оправомощен заместник-министър, а не се явява там, когато се осъществява контролът? И когато се назначава проверката?
В този смисъл чисто управленски за мене двата текста не кореспондират. Вероятно сте имали някакви аргументи в този смисъл.
Защото спирането на процедурата не е елементарно занятие, което технически да бъде уредено с нечий подпис.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз имам едно предложение, тъй като госпожа Богданова е права да казва, че някой може да тълкува различно от това, което тук се коментира от страна на депутатите, особено на тези, които са внесли конкретни предложения. Затова ви моля тази стенограма, в която е изяснено точно за термина „единни държавни изисквания” каква е законодателната воля, да бъде изпратена на Министерството на образованието и когато се приема правилникът, господин министърът и неговият екип да бъдат така любезни под формата на изслушване да представят дали съвпада с тези коментари, които ние правим тук. Тогава вече мисля, че ще отпаднат съмненията, че може да се злоупотреби.
Колегата Богданова е права. Ако някой реши по същество да се произнася, той ще каже: Аз ще направя критерии по същество за професор, по същество за доцент, по същество за доктор. Което е неправилно и е отвъд философията на законопроекта. Затова нека да си останат в рамките на това, което Вие казахте – наредба примерно за докторантури. Това нещо трябва да се развие, освен за докторантурите, по смисъла на закона за още други неща. и ние да бъдем запознати под формата на изслушване в кратък срок. Тогава ще отпаднат тези съмнения, които се отправят от колегата Богданова. Така че можем спокойно да гласуваме нашия текст, мисля аз.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мисля, че това е напълно приемливо, господин министър, да бъде предоставено на вашето внимание и Вие, от своя страна, да поемете ангажимента при изработване на правилник за приложение на закона да запознаете комисията с раздела „Единни държавни изисквания”, за да се дискутира, да се обсъди и да се направи правилник, който да кореспондира със закона и да служи за неговата по-детайлна уредба. Мисля, че това е приемливо и за Министерството на образованието.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Дори ще бъда благодарен за всички мнения и за едно добро обсъждане. Така че го приемам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища, колеги? – Няма.
Има ли нужда да подлагам на гласуване отделните редакции на алинеите на чл. 35? – Няма. Предлагам гласуването да бъде ан блок: Член 35 става чл. 32 и в него се редактират, както са изброени, съответните алинеи от 1 до 5 и се създава нова ал. 6.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 12, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители за нов чл. 33.
Същото предложение правят и Михайлова и Калнева-Митева.
Ако ми позволите, аз ще внеса допълнителна яснота.
След консултации с Националната агенция по акредитация и Министерството на образованието се предложи – и го подлагам на обсъждане в комисията – националната листа на журитата и националната листа на арбитрите да бъдат всъщност една национална листа. Опасенията са за вероятна липса на кадрова обезпеченост за двете национални листи и се предлага да се включи една национална листа на журитата и на арбитрите, като естествено задължително условие, както е разписано в предложението на Михайлова и Калнева-Митева по ал. 4, е едно и също лице да не участва в съответната процедура. Тоест не можеш да бъдеш арбитър в процедура, по която си бил жури. Мисля, че е разбираемо и няма нужда от обясняване.
Второто, с което аз искам да коригирам нашето предложение по ал. 5. Този стаж също би следвало да бъде коригиран. Предлага се да не поставяме изисквания за стаж, а необходимо и достатъчно условие е тези лица, български и чуждестранни граждани, да са доценти или професори. И старата редакция си остава: „По предложение на висшите училища, научни организации, МОМН и НАОА”.
В този смисъл последното изречение на ал. 5 следва да отпадне – че едно лице не може да бъде включено едновременно в националната листа на жури и националната листа на арбитри, ако комисията избере тази корекция, която аз току-що направих – тази национална листа да е една.
Имате думата за становища.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще се въздържа от подкрепа на този текст, защото казах вече, че не съм убедена, че арбитражният съвет трябва да се гради към НАОА и че такава трябва да бъде процедурата. Но искам да уточним един запис и да дам едно предложение.
Първо, да изясним понятието „съществени нарушения”. Записът е: „Съществени нарушения са тези, чието действие би повлияло на крайния резултат”.
Извинявайте, всяко действие в рамките на една процедура по защита влияе на крайния резултат. Важно е, защото това е текстът, на база на който ще се базират всички последващи жалби, включително и процедурни. Проблемът е кои са несъществените. Защото в края на краищата трябва да има някаква избирателност.
Второ, вие сте записали, че за председател на арбитражния съвет се избира юрист с най-малко 10-годишен юридически стаж. Това пък дава основание да има задължително една листа на председателите на арбитражните съвети, тъй като само юрист да председателства подобна комисия не знам дали е най-доброто решение, с уважение към юристите. Това означава, че юрист трябва обезателно да оглави тази арбитражна комисия? Или примерно историк с по-дълга историческа памет?
Бих искала да коментираме тези два въпроса. Те са важни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Въпросите действително са важни и ние задълбочено ги обсъждахме. Чуха се мнения „за” и „против” в дискусията. Аз ще се опитам да внеса яснота.
Съществени и несъществени – това действително е важен момент, защото това може да предизвика трудности при правоприлагането. Съществени са тези, които оказват влияние върху крайния резултат. Процедурни са тези, при които примерно след обявление в „Държавен вестник” не е спазен минимумът от два месеца за подаване на документи. Тоест ректорът си прави, образно казано, конкурс за своя племенник, насрочва го за други ден, другите участници не са оповестени. Това е едно процедурно нарушение, което впоследствие се оценява дали е съществено или не е.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Просто добре е да стане ясно кой оценява, че нарушението е съществено.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако може всички казуси да бъдат оценени и разписани със закон, изчерпателно, бихме го направили. Но тази терминология – в залата има юристи и юристи на КНСБ – е заимствана и от процесуалните закони. Тоест за всеки отделен казус.
Аз ви давам конкретен пример – арбитражният съвет разглежда този въпрос, че нямаме минимум два месеца от обявление на конкурс. Арбитражният съвет казва: Добре. Връщаме процедурата наново. Двата месеца са спазени, крайният резултат е същият. Явяват се пак същите хора, няма други хора, които се явяват за този конкурс. Тоест това е едно процедурно разрешение, но не е съществено по смисъла на този текст, защото не е оказало влияние върху крайния резултат. Крайният резултат е един и същ – избран е доц. Иван Иванов, въпреки процедурното нарушение, за което процедурно нарушение е длъжен да следи министърът на образованието, включително и по своя инициатива. Това е негово право, но все пак е негова отговорност, че не е упражнил това право.
Аз ще ви дам след това думата за възражения.
Вторият въпрос беше за председателя на арбитражния съвет – защо трябва да е юрист. Също се дискутираше. Аз това не го приемам от някаква професионална солидарност, ни най-малко. Просто се прецени председателят да бъде равно отдалечен от останалите четирима членове на арбитражния съвет, които четирима членове са избрали него като равно отдалечена фигура, която като юрист да гледа процедурата ида чете закона. Останалите четирима, ако говорим за плагиатство, действително ще са специалисти в областта, за която се твърди.
ЕДИН ОТ ПРИСЪСТВАЩИТЕ: Изборът на председателя на журито е предопределен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Първо, ако обичате, не се изказвайте, защото имаме доста гости и ако всеки реши да се изказва, ще стане говорилня.
Второ, не се предопределя, а се избира с консенсус от останалите четирима. Това е смисълът на арбитражния съвет и към Търговско-промишлената палата, и по Закона за Международния търговски арбитраж. Такъв е механизмът. Ако вие предложите по-добър или ако предложите председателят да не е юрист, а да е някакъв друг специалист, но все пак равно отдалечен... Защото представете си, четирима професори по археология трябва да избират пети, който да е председател. Ами никога няма да го изберат, защото винаги някой ще бъде най-достойният да бъде председател.
Тук председателят няма повече гласове от останалите, той има един глас. Той има главно административна функция – да си събере арбитражния съвет, да го ръководи и има право на един глас, не на повече. Но съм готов да обсъдим и други предложения за неговата професионална квалификация – ако не е юрист, да е икономист. Или пък въобще да отпадне това изискване.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председател, имам въпрос: защо ние вменяваме на НАОА нови функции? Това искам да попитам. Ние закриваме Президиума на ВАК, а създаваме арбитражен съвет към НАОА. По-добре да си остане министърът да контролира тези процедури. Ние сега отиваме към НАОА. Добре че премахнахме съгласуването на правилниците на ВУЗ-овете с НАОА и т.н. С този арбитражен съвет допълнително ще вкараме в батак всичките процедури.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Веднага обяснявам. Въпросът е добър, защото също се повдигаше възражение в тази насока.
НАОА прави само логистиката, ако мога да използвам тази чуждица, за което се извинявам. Тя организира арбитражния съвет, осигурява помещение, секретариат, обслужване на едно нормално заседание. НАОА не администрира. Базата данни на акредитационния съвет към НАОА се използва от този арбитражен съвет. Това е логиката – този съвет да си прави заседанията в сградата на НАОА, защото използва базата данни на акредитационния съвет и следакредитационния контрол. А Министерството на образованието, от своя страна, има база данни за хабилитираните лица, които се включват в арбитражния списък, от който се тегли по жребий.
По този начин има равноденствие между отделните органи, без да се постига някаква свръхкомпетентност към министъра на образованието, който като че ли Вие предлагате да арбитрира. Но той е административен орган и не му е работа да интервенира в академичната общност и да преценява кой е достоен за професор и кой не става за доцент. Това беше смисълът на нашето предложение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, възникват някои разсъждения във връзка с ал. 6 – председателят на арбитражния съвет да бъде юрист и то с 10-годишен стаж. Това означава, че първо, трябва да бъде от националната листа.
Възниква въпросът: А какъв юрист? Те също са специализирани. Той трябва ли да има отношение изобщо към процедурите, свързани с научното израстване?
На следващо място, ако не е юрист, а е примерно професор от съответната област, решението на този арбитражен съвет ще има отношение към преценката на това дали нарушението е съществено или несъществено, а не чисто от юридическа гледна точка.
Така че аз предлагам ал. 6 да отпадне.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз ще внеса уточнение във въпроса, който повдигате, колега Имамов. Този юрист безспорно е от Националната листа на журита и арбитри. За да бъде такъв, той трябва да бъде доцент или професор. В този смисъл той има необходимите познания за академично израстване, най-малкото, защото той е минал по този път.
В тази насока всъщност ние повишаваме изискванията към него, като допълнително изискваме един 10-годишен стаж, който аз предлагам в работен вариант. Ако е прекалено ограничително или друго условие и не се приеме, готов съм да го обсъдя.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Във връзка с тази дискусия искам да кажа, че едно от основните възражения, по които се дебатираше на първо четене на законопроекта, не само от членовете на комисията, но и от ректорите на висшите училища в България, беше въпросът за контрола. Каза се: ако системата се децентрализира изцяло и няма никакви системи, които да контролират тези процедури, то ще стане – и се описваше някакъв апокалипсис. Аз и до ден днешен съм убеден че такова нещо нямаше да настъпи. Но за да се създаде спокойствие, стабилност и сигурност, това, което се промени в текста, е контрол по процедурите. Тези, които са в ход се контролират през министерството. Тези, които са завършили, въпросът беше кой ще ги контролира. Това не можеше да прави министерството. Затова се предложи тази фигура на арбитражната комисия.
Тези хора, които са в арбитражната комисия, не се произнасят отново по същество. Понеже ние работим с някакъв ВАК-ов стереотип, затова непрекъснато мисълта ни отива там. Няма такова нещо. Тук има чл. 33, ал. 1 – приключилите процедури за придобиване се арбитрират. Тоест самите процедури се арбитрират.
Трябва да бъде юрист. И ако искате да отговоря по мое мнение в кой сектор на науката, това трябва да е специалист по административно право, по простата причина, че това е един административен процес. Само че законът не се занимава с такива детайли. Може би единственото възражение, което аз като вносител бих приел, е да се намали този 10-годишен юридически стаж, защото ще се затрудни наистина изборът, да влязат доценти, които са с 5-годишен стаж. Те също ще могат да се справят с един такъв казус, който, отново казвам, не е административно-процесуален.
Тук не се говори по същество. Тук се говори само за процедурата. Защото, за да каже един доцент по административно право какво значи съществено нарушение, бъдете сигурни, че ще го каже по-добре от нас, по простата причина, че той преподава тази процедура и знае много добре как да отсече и да дефинира това понятие. Защото то е част от неговата наука.
Затова аз се обръщам към председателя – да приемем такава една поправка в ал. 6, да се намали срокът наполовина.
Мисля, че другото, което се опитах да разясня, е достатъчно, за да можем да се ориентираме към гласуване.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само едно изречение. Това, за което се говори в момента, означава, че тогава, когато някой търси намесата на арбитражната комисия и председателят на комисията, юрист, специалист по Административно право, реши, че това нарушение е несъществено, засегнатите лица решават, че единствената им възможност е да обжалват това действие в административните съдилища. Това следва от логиката на всичките ни разсъждения, нещо, което не сме записали, но се подразбира добре.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Що се отнася до този въпрос за административните съдилища, към момента ние сме изключили административния контрол. Но колегите от КНСБ имат съображения в противната насока. Разбира се, аз съм изслушал доста възражения срещу това да елиминираме съдебният контрол. Но това предложение за съдебния контрол предлагам да го обсъждаме, като му дойде съответното място. защото към момента сме във фазата на арбитражния съвет.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И сега е възможно напълно да се използва тази линия на Административния съд. Само че тя не се използва или ако се използва, е много рядко, при фрапиращ случай и обикновено не дава резултат. Причината за това е, че материята, с която борави цялата тази процедура, е изключително сложна и съдебната процедура трябва да повика същите тези, които са писали рецензии, същите тези, които са били в комисия, за да бъдат експерти и да могат да оценят за какво става дума. Затова дали ние ще запишем това за съда или не, няма никакво значение и по-добре да не го пишем. Пак няма да се стига до такива процедури или ако се стига, те ще бъдат изключително леки. Опитът, който имаме от цялата работа, показва, че това обикновено не става.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Така или иначе повдигнахме този въпрос за съдебния контрол.
Част от мотивите в подкрепа на нашето предложение, като изключим съдебния контрол, са, че в противен случай казваме: Махаме ВАК, а всъщност Върховният административен съд ще присъжда оттук нататък степени, длъжности и звания. И е прав проф. Станилов, че съдиите нямат тази специална компетентност и трябва едва ли не да правят експертизи или да назначават вещи лица от същата академична общност, която вече се е произнесла в този смисъл. Лично аз като юрист дългите съдебни производства не ги препоръчвам. По-добре това, което каза и министър Игнатов – ако лицето „Хикс” не е добре прието от една академична среда в определен университет, а е добър специалист, той ще се реализира в друг университет. И едно съдебно решение в негова полза няма да го прави по-приемлив за академичната среда, която вече веднъж е отхвърлила неговата кандидатура. А нека да не забравяме, че в тези процедури въведохме изискването за външни лица. Тоест субективния елемент, колкото можахме, мисля, че го туширахме. Но това е въпрос на дискусия по-нататък в разпоредбите.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз се изкушавам да се намеся в тази част от дискусията, като изтъкна няколко други аргумента.
Първо, тук се каза, че Върховният административен съд няма компетентност. Но по отношение на ВАК – сегашната система, вие знаете, че там решенията се взимат с тайно гласуване, без аргументи. Тоест субективният елемент в решенията на ВАК е засилен до крайност. Няма нужда да се обяснява защо някой е гласувал така или иначе, защото гласуването е тайно.
В случая с Административния съд, където производството е публично и открито, съдът преценява дали е спазен законът. Само това. Той не се произнася по научните критерии, а само дали е спазен законът. И ако някъде не е спазен, отменя и връща обратно на органа, който трябва да се съобрази с това решение. Но той може и да не се съобрази.
Така че аргументите, че Върховният административен съд няма компетентност, не се отнасят за това дали е спазен законът или не е спазен. Той не се произнася по самото същество на материята – дали съответната дисертация е на необходимото ниво. Той няма да се произнася по това. И това е смисълът на съдебната защита, когато се нарушава законът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Тошев, Вашето становище е по-скоро в подкрепа на нашето предложение да изключим съдебния контрол от този ред. защото както казахте Вие, при една тайна процедура, ако приемем, че е такава, във ВАК, непрозрачна, тази процедура, която ние сме въвели, е максимално прозрачна. И да не забравяме, че един от четиримата арбитри е излъчил засегнатото лице. Тоест всички права на защита ние сме дали на засегнатото лице, то е излъчило арбитър, този арбитър го е консултирано, решението е мотивирано и публично оповестено. Тоест вариант, в който нещо някъде скрито, е взето и тепърва ще бъде разкрито пред административните съдилища, в тази разпоредба, в този разпис на закона няма да е актуална. Но, пак казвам, има много аргументи „за” и „против” и ще ги обсъдим.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Във връзка с направеното предложение от госпожа Михайлова и мене по чл. 33, текстовете по ал. 1, 2 и 3 се припокриват с това, което вие сте предложили. Но предлагам една редакция за ал. 4 и ал. 5. Мисля, че се обединихме по отношение на изготвянето на една национална листа на хабилитираните лица. Така че предлагам следния текст на ал. 4: „Арбитри се избират от националната листа на хабилитираните лица. Задължително условие е те да не участват в съответната процедура”
Съответно ал. 5 от вашето предложение да отпадне и да остане ал. 6, която да стане ал. 5 и да звучи така: „За председател на Арбитражния съвет се избира юрист с най-малко 10-годишен юридически стаж”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата. Мисля, че действително взехме становище по тези разпоредби. Ще прочета текста, защото явно се обединяваме по принцип около двата текста, така, както са предложени, но ще изработим нов текст на ал. 5 по нашата номерация, а именно: „Арбитри се избират от Националната листа на хабилитирани лица, български и чуждестранни граждани”. И ако не възразявате, вместо „хабилитирани лица” да запишем „доценти и професори”, за да е по-ясно. Тоест текстът да бъде: „Националната листа включва хабилитирани лица – български и чуждестранни граждани, доценти и професори, по предложение на висшите училища или научни организации, МОМН и НАОА”. Вече редакционно в комисията ще се изработи изречението.
Задължително условие – това изречение е от текста на Михайлова и Митева - е те да не участват в съответната процедура.
Така приемлива ли е работната редакция за комисията?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Мисля, че коментирахме, без да сме стигнали до гласуване на тази поправка, че националната листа няма да включва чуждестранните граждани, тъй като това е много проблематично. В такъв смисъл, ако вкараме тук в явен текст чуждестранните граждани, ще изпаднем в противоречие с една такава редакция на чл. 4. Така че аз предлагам да не го пишем, да не слагаме изрично български и чуждестранни граждани. Така или иначе като дефинираме на едно място Националната листа, то е ясно тя как се формира.
И другото нещо, което съзнавам, е, че не е ясно председателят арбитър ли се явява, тоест той трябва ли да се избере от Националната листа или за него единственото условие е да бъде юрист определен юридически стаж.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще започна отзад напред.
Преди десетина-петнадесет минути мисля, че коментирахме този въпрос, че безспорно той е от Националната листа, безспорно той е доцент и професор. Оттук нататък започнахме да обсъждаме дали е спорно да е юрист и дали е спорно дали да има петгодишен стаж, както предложи колегата Методиев и аз съм съгласен с неговото предложение, или да има десетгодишен стаж.
А по отношение на първото, което казахте, какво имате предвид в чл. 4?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: За чл. 4 това, което смятам да предложа, като приключим с разглеждането на закона докрай, е да се върнем към чл. 4 и да не включваме в Националната листа чуждестранните лица. Защото това е усложнение и прави почти невъзможно всички чуждестранни лица, които могат да бъдат членове на журито, да ги включим в Националната листа. Практически е неосъществимо.
От тази гледна точка ми се иска да не коментираме на няколко места състава на Националната листа, да го гласуваме така, както е формулирано в съответния член. Така ще се разбира навсякъде по-нататък в текста на закона.
А по повод на председателя, аз разбрах, че идеята е той да е от Националната листа, но текстът не го показва в явен вид. И за да се избягнат двусмислици и възможности за тълкувание, мисля да го добавим в явен вид.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз съм съгласен с Вас и подкрепям, ако приемем Националната листа да е единна, нейният състав да бъде разписан само на едно място – в чл. 4. Но не разбирам – и може би министър Игнатов ще вземе становище, - защо не трябва да посочваме чуждестранните лица. Безспорно всички чуждестранни лица няма да ги включим, а само тези, които са предложени от висшите училища, научни организации, МОМН и НАОА, каквато е процедурата, както е и за българските хабилитирани лица. Това първо.
Иначе съм съгласен редакцията да бъде дадена само на едно място и това да бъде в чл. 4 в началото на закона.
Що се касае до това, че не е ясно, че председателят на Арбитражния съвет е член на Арбитражния съвет, аз мисля, че в ал. 2 е казано, че Арбитражният съвет към НАОА се съставя за всеки разглеждан спор от четирима члена и председател. Тоест той е част от Арбитражния съвет.
Алинея 5 казва как се избират тези членове на Арбитражния съвет.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Казва се, че се състои от арбитри и председател, а след това за арбитрите се дава дефиниция как се избират. За председателя може да се възприеме, че той не е арбитър.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие предлагате ал. 5 да бъде „Националната листа на арбитрите и председателя”
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не. Да напишем примерно, че председателят също е арбитър. Формулировката в момента точно не съм я обмислила. Или да напишем, че и той е от Националната листа и тогава ще е ясно. И ако говорим за една единна национална листа...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Дайте текст, ако имате готовност. Ако не, ще дам думата на колегата Николов и след малко ще Ви дам думата отново.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Само обръщам внимание върху следния факт – че при евентуално сливане на ал. 4 и 5 по начина, по който Вие предложихте, господин председател, отпада изискването арбитрите в конкретния случай да са от съответната научна област, направление и специалност. Така поне го прочетох. Това може да създаде наистина проблем да имаме всякакви арбитри по спор, който няма нищо общо с тяхната специалност.
Колкото до текста, който трябва да регламентира, че и председателят е арбитър, то трябва в последната алинея – 5 или 6 – наистина да се запише, че за председател се избира юрист от Националната листа с еди-какъв си стаж. Това решава проблема.
Колкото и да ви изненадва, аз ще подкрепя този вариант на чл. 33, не заради друго, а защото това е по-малкото зло. След като отпадна комисията пред Министерския съвет, идеята на господин Колев за контрол в министерството наистина е опасна. Поне този орган за арбитраж е по-добър, отколкото контрол в министерството.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Алинея 4, така както сме я предложили, остава като ал. 4. Аз прочетох само следващата алинея 5 с редакцията, която бе направена. Така че арбитрите безспорно трябва да са специалисти в съответните области в направление и специалност.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз искам да попитам следното. Преди малко не решихме ли, че има една Национална листа на хабилитираните? Защото тук имаме Национална листа на арбитрите. Основанието беше, че нямаме толкова хабилитирани лица, че да ги разделим и да ги ползваме разделно.
Понеже стана дума за коментар, аз и преди съм бил привърженик на това в Националната листа чуждестранните учени да не ги вписваме. Те рядко ще се появяват през първите години в нашия научен живот и няма начин да опишем всичко. Иначе е много лесно – ще вземем всички световни асоциации по всички науки, ще напълним листата. Но това ще усложни темата. Рядко по някакви причини ще се появява някакъв много известен учен като член на тези журита. А ако ги включим в листата, трябва първо да искаме и техни разрешения и т.н.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест Вие предлагате чуждите граждани да не ги предвидим като изрични членове на тези Национални листи.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Те не са вече национални. Тогава стават международни листи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В такъв случай какъв ще е механизмът за участие на чуждестранен гражданин?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: То е по предложение на първичното звено, което се одобрява от факултетен съвет, минава през академичен съвет и готово. И ако има такъв гражданин, който ще дойде – голям, световен учен, естествено че ние ще въртим в тотото с един по-малко.
Аз си мисля, че ако разчитаме на тази въртележка, за нас е добре винаги да има чуждо присъствие във всичките тези комисии, но то винаги може да изпадне и никога да не влезе теоретично.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ако може процедурно, господин председател. Моят спомен – стенографски протокол ще потвърди дали имам спомен или съм забравил – е, че ние отложихме разглеждането на чл. 4. И сега не се връщаме да го разглеждаме по същество. Нали така?
Затова ви моля, нека да приключим с този текст, виждаме подкрепа и от опозицията – да го приемем, за да може, ако желаете след това по процедура да се върнем на този текст примерно след един час. Но така забавяме хода и динамиката на работа. и ви моля да не се провеждат дискусии по текстове, които не са в момента обект на обсъждане. Иначе нямам нищо против, чл. 4 е важен, защото това е дефиницията на Националната листа. Но не това дебатираме в момента.
Освен това, ако искате, подложете на гласуване, но мисля, че има съгласие, че Националната листа ще е една, защото логиката е толкова желязна, че трябва да си неразумен човек, за да не го подкрепиш. И да продължим по текста нататък.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване новия чл. 33 с редакцията, която беше направена на ал. 5 и с редакцията от колегата Ивелин Николов на ал. 6 с дописване на текста, че председателят на Арбитражния съвет е юрист с най-малко 10-годишен юридически стаж, включен в Националната листа.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Има предложение за създаването на нов чл. 34. Той касае процедурата, която се развива пред Арбитражния съвет. Текстът е пред вас, колеги. Има предложения на Стоичков, Станилов и група народни представители и на Михайлова и Митева.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз оттеглям нашето предложение, защото се припокрива текстът с вашето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата за становища. Няма желание за изказване.
Който е съгласен да приемем този текст, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители за създаването на нови членове 35, 36 и 37. Ще ги разгледаме един по един. Защото аз в чл. 36 и 37 аз ще ви предложа редакции и корекции.
По чл. 35. Има ли желание за изказвания? – Няма.
Който е съгласен да приемем този текст, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
По чл. 36. Този член заслужава нашето внимание. Признавам си от името на вносителя, че този член е преписан от действащия Закон за научните степени и научните звания, но не кореспондира към момента с философията на новия закон, а именно научна степен не следва да се отнема, тя е научнообразователна степен. Редакцията, която ви предлагам, е: „Освобождава се от академична длъжност лице...”, а текстът „научна степен се отнема и се” се заличава.
Текстът става: „Освобождава се от академична длъжност лице:
„ 1. Осъдено на лишаване от свобода за умишлено престъпление.”
Такава е разпоредбата в Закона за висшето образование. Логиката е ясна. Не може едно лице, ефективно осъдено, да продължи да заема академична длъжност.
„2. когато бъде установено, че трудовете са издадени при условия на плагиатство.”
Когато бъде установено по реда на Арбитражния съвет. Явно процедурите са приключили. Вече е присъдена академичната длъжност, приключила е процедурата, министърът няма вече компетентност, академичната длъжност е заета и се освобождава при един последващ контрол от Арбитражния съвет.
„3. При избор на което или при защита на дисертационния труд член на жури или на факултетен/научен съвет е дал становище, вследствие на подкуп или друго престъпно действие, установено с влязла в сила присъда;
4. което е получило отрицателна оценка при две последователни атестации.”
Последната точка 4 кореспондира с чл. 58, ал. 1, т. 6 от Закона за висшето образование. Текстът там е същият – че на едно лице, последователно оценено в 10-годишен период, неговата академична/научна дейност е отрицателно оценена, не следва да заема академична длъжност. Това е логиката на ал. 1 с четирите хипотези.
Хипотезите, които са предложени от Михайлова и Митева са две: когато бъде установено, че трудовете са при условие на плагиатство и когато член на жури е извършил престъпно действие и така е мотивирало своето решение, тоест те предлагат атестациите и влязлата в сила осъдителна присъда за умишлено престъпление там отпада.
Имате думата за становища.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само да изясним процедурата. Аз неслучайно попитах, защото в ал. 3 на същия чл. 36 сме уредили възможност за обжалване на отнемането отново пред Арбитражния съвет след 30-дневен срок.
Обжалват се резултатите от една проведена процедура. Прави се комисия, Арбитражен съвет, каквото се сетите по гласувания вече текст. Той излиза със съответно решение, воден от юрист, всичкото е както сте го описали. Решението е факт. Ректорът си свършва работата. Очевидно е, че когато тази процедура е оспорена и то основателно и нарушението е квалифицирано като съществено, то нейното действие е прекратено. Как освобождаваме от академична длъжност лице, което очевидно не я е заело, на база на една процедура, оспорена пред Арбитражния съвет?
Аз затова попитах кой установява, че трудовете примерно са преписани или са създадени от друг, след като това решение отново се обжалва пред Арбитражния съвет.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това не е процедурно нарушение.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Това е съществено нарушение. Аз го приемам като такова. Това е втори тип обжалване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Веднага отговарям. Този тип обжалване, както Вие го наричате, по чл. 36 е тясната хипотеза на общо обжалване, което гласувахме преди малко. Тоест тук са изредени хипотези, които са приети и от стария закон, и от практиката, че това са най-честите нарушения на процедурите – плагиатство и т.н., тези четири разпоредби, които ние предлагаме. Тоест това не е повторно обжалване по същество. Нямаме минало предходно обжалване по същество и това да е второ обжалване. Това е само една тясна хипотеза в изброени четири възможности, в които като най-типични са заложени и са изведени в отделна разпоредба. Приключила е процедурата, но впоследствие лицето е осъдено с влязла в сила присъда или член на жури е действал при условия на престъпни действия. И това впоследствие се установява. Или плагиатство.
И когато се установи впоследствие, пак повтаряме процедурата пред Арбитражния съвет. Но това е една по-тясна хипотеза. Изборът е с оглед нейната повтаряемост. Това е. Не е второ обжалване по същество, ако това беше въпросът.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз оттеглям предложението по чл. 36. Само искам да попитам, по този чл. 36, ал. 4 остава ли при вас? Защото горе казахте, че предлагате само да се освобождава от академична длъжност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Алинея 4 съответно ще се коригира, като отпадне текстът, че се отнема научна степен.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз имам един въпрос. По ал. 3 какво основание би имал примерно министърът на образованието да обжалва за конкретен случай?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За конкретните четири случая, ако бъдат приети по ал. 1, неговият предмет на жалба би бил две последователни отрицателни акредитации. Тоест имаме акредитационен съвет по чл. 58, ал. 1 от Закона за висшето образование. Предвидихме възможността тази акредитация да се прави минимум на пет години, тоест в период от 10 години имаме две отрицателни атестации. На министъра на образованието тази информация му е известна и той я използва като предмет на своята жалба.
Следваща хипотеза – има влязла в сила присъда, лицето е в затвора, това обстоятелство е известно на министъра и той упражнява правото си на жалба. И т.н.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Той обжалва негативно решение.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Какво точно ще обжалва министърът при условие, че имаме четири възможни хипотези, които ясно могат да бъдат прочетени – присъда за умишлено престъпление, установено от някого плагиатство, избор благодарение на подкуп пак с влязла в сила присъда и две отрицателни оценки, които са безспорни. На база на какво министърът ще обжалва освобождаването от академична длъжност?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тези четири точки му служат като предмет на жалбата. Тоест лицето, въпреки че е плагиат, въпреки че има две последователни отрицателни атестации, продължава да е доцент и професор, продължава да заема академична длъжност.
В ал. 2, ако говорим за отнемане на научна степен, този текст отпада. Текстът на целия чл. 36 касае само освобождаване от академична длъжност на лице в тези хипотези.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Това означава ли, че ал. 3 отпада?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: какво имате предвид ал. 3 да отпадне?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Това, за което очевидно пита и господин Имамов. Заложени са четири хипотези, които като запис са безспорни. Освобождава се от научна длъжност лице – пак повтарям, което има влязла в сила присъда за умишлено престъпление, когато е установено плагиатство, тогава, когато е избран от жури, от което поне един член е подкупен и това е установено с влязла в сила присъда и което има отрицателни оценки при две последователни атестации. Няма какво да се коментира това дали е факт или не е факт. Защото говорим за влязла в сила присъда и две последователни атестации с отрицателна оценка. На какво основание министърът в ал. 3 има право да обжалва отнемането пред Арбитражния съд? Какво ще обжалва? Нито влязлата в сила присъда, нито установения подкуп, нито очевидните две отрицателни атестации, нито плагиатството, установено от някого. Това е въпросът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Той обжалва отнемането, както е разписано в ал. 3 в редакцията, която приемаме. В ал. 2 ректорът се е произнесъл със заповед и това лице вече е освободено. Тоест ректорът едностранно е преценил, естествено след становище на експертна група факултетен научен съвет, че това лице е плагиатствало. Това е една бърза процедура, която констатира с едностранна административна заповед от ректора. Тази заповед обаче не може да остане безконтролна и по ал. 3 министърът и засегнатото лице, което всъщност ректорът твърди, че е плагиат, обжалват отнемането, в редакцията освобождаването.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз мисля, че колегата Богданова е права, когато казва, че има няколко неоспорими неща в чл. 36. И ако искаме да бъдем прецизни в логиката, която Вие казвате и която ние сме дискутирали помежду си, то наистина текстът в момента не е добър. И аз ще кажа защо и ще продължа как да се поправи.
Защото има тълкувание, че факултетният съвет или научният съвет може да обсъжда влязла в сила присъда, което наистина е абсурдно само по себе си. Такъв текст не може да бъде приет. И на всичкото отгоре след това министърът може да се произнася по тази влязла в сила присъда. Ясно е, че говорим за една единствена хипотеза. Тази единствена хипотеза е въпрос за плагиатство, тъй като там може да се окаже някакъв спор по същество: аджеба, той преписвал ли е или не е преписвал.
Ето защо аз мисля, че е хубаво да падне това отнемане на научна степен в ал.2 и да стане: „се извършва от ректора на висшето училище за условията на чл. 36, ал. 1, т. 2 по предложение на факултетния/научен съвет”. Тоест да има научен орган, в случая факултетен/научен съвет, който още един път да препотвърди това плагиатстване, за да може да бъде сигурен и ректорът, че той не своеволничи, а един път му е казано от арбитража, втори път му казва факултетният съвет и той пуска заповед. Но само при условията на чл. 36, ал. 1, т. 2.
По същия начин – мисля, че колегата Богданова ще бъде съгласна – за да се сложи вече върхът на тази процедура на арбитриране, може да се даде право за още едно обжалване от страна на министъра, пак само по чл. 36, ал. 1, т. 2, за да се избегне спекулата, ако е възможно, в рамките на самата научна организация или висше училище. Тоест по този начин да има крайна точка.
Това е моето редакционно предложение, господин председателю, за този текст.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Обикновено се жалва засегнатата страна. Министерството и министърът какво основание имаме да ги интерпретираме като засегната страна? Аз бих поставил въпроса така: министърът на образованието обжалва определен случай, защото – как ще продължим тук? Защо министърът обжалва?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще Ви прочета ал. 3: „Министърът на образованието, младежта и науката или засегнатата страна”. Тук говорим за две неща – за министъра или за засегнатата страна. Те „имат правото да обжалват отнемането по реда на чл. 36, ал. 1, т. 2 пред арбитражен съвет в 30-дневен срок”. Това е редакцията на текста, ако искаме да оставим верни към тази процедура, която създаваме. Нищо повече. Тя е административна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще отговоря на въпроса на господин Имамов. Той е действително съществен и ние, вносителите, го обсъдихме.
Хипотезата е следната: когато засегнатата страна е примерно от Франция, а в някой крайдунавски ВУЗ са му преписали трудовете. Тогава засегнатата страна няма възможност или интерес, или въобще не се интересува, че на Балканите крадат труда. Тогава министърът на образоването защитава обществения интерес, защото той представлява политиката в сферата на висшето образование и не е добре за България и за нашата наука и висше образование ние да крадем наука на база плагиатство. Това беше логиката министърът да има самостоятелно право на иск. Когато засегнатата страна по някакви нейни си причини се дезинтересира от факта на плагиатство, тогава министърът интервенира, защитавайки обществения интерес. Засегнатата страна не взема отношение, но министърът взема отношение вместо нея. Той упражнява правото на иск срещу нея в обществен интерес. Това е логиката.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председател, обръщам се към Вас не само като председател, но и като юрист. Има един много тънък момент. Примерно доцент участва в конкурс за професор. Установено е, че е плагиатствал. По силата на този закон, ал. 2, която приемаме, означава, че той ще бъде освободен и като доцент. Така ли да разбираме? Или примерно главен асистент участва в конкурс за доцент и се докаже, че е плагиат. Какво правим? Ние въобще го освобождаваме изцяло от университета?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Според мене логиката би следвало да бъде нивото, на което е плагиатствал, му се отнема. Ако си е защитил предходно ниво със собствен труд, не трябва да го заличаваме.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Според този текст излиза все едно, че той трябва да бъде освободен въобще. Затова се обръщам към Вас като юрист.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Отбелязвам си, че това освобождаване трябва да бъде от съответната академична длъжност.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Мисля, че в този член е мястото и на още един текст – обжалванията на решенията на Арбитражния съвет. Би могло да се случи, че той да не спази дори изискванията на чл. 46, ал. 1. Записали сме, че подлежат на съдебен контрол. Ако те случайно освободят от академична длъжност лице, което не е с влязла в сила присъда, би трябвало да подлежат на съдебен контрол от засегнатата страна. И си мисля, че в нова алинея трябва да се запише, че засегнатата страна има право да обжалва, защото е записано, че е окончателно.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие знаете, че за плагиатство в другите области, не в науката, примерно в изкуството се водят страхотни процеси и става дума за много пари. Ние не можем да спрем процеса на съдебното дирене. Няма как.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз съм съгласен това да го подложим на задълбочено обсъждане – за съдебния контрол, когато стигнем до съответния чл. 46. Но този текст за окончателно решение го гледаме в рамките на тази административна процедура, в рамките на Арбитражния съвет. Това можем да го разгледаме и да освободим съдебното обжалване, да го включим. Но аз ще помоля, ако днес не стигнем до съответните разпоредби, все пак да подготвим текстове за съдебното обжалване – дали да е общият ред на АПК административното обжалване или да въведем специален ред, както се предложи, само пред Върховния административен съд. Тоест има детайли в тази процедура. Други становища?
Това, което предложиха за обсъждане колегите от КНСБ, е да съобразим тези текстове на чл. 36 с текстовете на чл. 328, ал. 1 от Кодекса на труда, където е предвидено прекратяване на трудовия договор от работодател с писмено предизвестие в определение от Кодекса на труда – 12 хипотези.
Искате ли да вземете становище от КНСБ по вашето възражение?
ИВАН СОТИРОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Считаме, че предложената редакция в Закона за развитие на академичния състав трудно кореспондира с чл. 328, ал. 1 от Кодекса на труда. Въвеждат се нови основания от страна на работодателя да прекратява трудови правоотношения. Може би в Преходните разпоредби трябва да се каже, че за другите неуредени случаи се прилага Кодексът на труда. В противен случай тази академична общност се обвързва и се разчита само на присъда. Плагиатството е присъда, а не факултетният съвет веднъж да ме осъди, че съм плагиат, втори път да ме осъди съдът, че чак тогава примерно да бъда освободен от заеманата длъжност, като запазя званието си.
Подкупът също е престъпление, нещо, което и Вие, господин Стоичков, преди малко казахте, и основание за прекратяване на трудово правоотношение. Да, при избор, както и господин Николов каза, това е разписана процедура по чл. 84 от Кодекса на труда. Там единственото е, че няма дисциплинарно уволнение. Иначе Кодексът на труда отваря една бленда и всичко минава под ножа. Няма нужда академичната общност да бъде изваждана пред скоби и да се самоосъжда, за да може да прекрати трудовото си правоотношение. Говорим като философия на прекратителните основания.
Ако разрешите, господин Стоичков, две думи във връзка с нашето предложение да има контрол, тъй като приехте, че ще се контролират процедури. Процедура по принцип означава демокрация, разписани ясни правила. И когато било арбитражен състав или министър наруши тази процедура, той не може да се капсулира и да решим, че неговите решения са окончателни, колкото и да са криви. По този начин режете възможността на който и да е засегнат дори да се възползва от Конвенцията за защита правата на човека. Защото там отива 6-месечен срок от последно съдебно решение, последен акт и то в инстанция на съдебната йерархия.
В този смисъл преди заседанието и ние помолихме да обсъдите и този вариант, един единствен, но съдебен тричленен състав. Може да го решите да бъде Върховен административен съд или който и да е друг административен съд в страната по територия, но да се изчерпи и един процедурно преглед на нещата.
Мисля, че господин Тошев преди малко спомена, че съдът се произнася само по законосъобразност. Изцяло се присъединявам към Вас, господин Тошев. Съдът не съди по целесъобразност. По целесъобразност съди научната общност. Една научна общност може да не ме харесва, защото съм супер, и по тази причина да ме изхвърли от състава си, защото ще каже: Много ставаш, много вървиш напред. Но когато тази общност не ме харесва заради това ,че съм напред с материята, тогава да остане само тази законосъобразност, за която и господин Тошев преди малко говореше. Защото ненапразно с частична реформа в административното правосъдие, това е чл. 125 от Конституцията, бяха създадени първоинстанционните съдилища преди Върховен административен съд. Тези съдилища наистина са натоварени като първа инстанция пред Върховния административен съд. И за да не се преписва, че научни степени и звания дава Върховният административен съд на Република България, нека да спрем дори до едноличен съдия в административен съд. Те са 28 плюс 1 за цяла България. Все пак един съдия може да назначи и вещо лице, може да се възползва от същата тази общност. Вие знаете, че там си под клетва. Научният съвет може всекиго да оплюе или да възхвалява. Но когато даваме едно заключение, аз го давам под клетва и го давам под съд.
И нещо, което преди малко коментирахте, пък във връзка със защита на обществения интерес, господин Стоичков. Разрешете само едно изречение. Нормално е държавата в лицето на министъра да защитава обществения интерес при плагиатство. Тоест заинтересованата страна може и да е умряла, но някой да го е плагиатствал. Тогава на министърът лично за мене, аз съм 27 години в този бизнес, откакто работя като юрист, не му остава нищо друго, освен да се обърне към прокуратурата, към дознанието, към следствието и да иска да се провери. Включително може да назначи една административна експертиза, която също да послужи на следствието, и да каже кой колко е копирал, малко позовал се, не е цитирал. Тук има релация със Закона за авторските и сродните права.
Така че министърът, ако ще защитава обществения интерес, защото той е държавата в този закон, нека да сезира следствието, прокуратурата, съда, нека да предложи експертиза от отбрани хора кой колко е консумирал.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вашите мотиви са солидни и заслужават внимание.
Тръгнахме от противоречието с Кодекса на труда, чл. 328. Аз не видях изрична разпоредба, на която императивно ние да противоречим. Още повече, че казах, че ако има това противоречие, в продължение на 50 години този Закон за научните степени и научните звания е противоречал на Кодекса на труда, който също е от доста години назад. Тази разпоредба на чл. 36 е от този Закон за научните степени и звания и в този Закон за научните степени и звания колегата Тошев казва, че в чл. 27а е записано, че решенията на Президиума на ВАК са окончателни, не могат да се прераглеждат и не подлежат на съдебен контрол. Това е старата логика на закона. Ако ние искаме да преформулираме за първи път в България решенията на академичната общност да ги включим в съдебния контрол, това е нещо, което трябва да бъде сериозно обмислено.
Прав е колегата Имамов и аз отчитам, че сигурно ще има случаи на значителни финансово-икономически интереси в изкуства, в техника, в наука. Но трябва да преценим, ако мога така да се изразя, от двете злини коя е по-малката – дали бързи произнасяния от академичната общност или бавни произнасяния от съдебните инстанции с вещи лица, процедури, следователи, прокурори и прочие неща. Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Може би трябва да се оттегли цялото това предложение. Защото ние сме под влияние на стария закон, но там става дума за звания. Затова има и процедура по отнемане. А тук ние говорим за длъжности. Ако човек е влязъл в затвора, по кодекса на труда като не си се явил на работа няколко дни, ти вече не работиш там. Плагиатството е престъпление и има други санкции. Просто се сезира прокуратурата. Всъщност ние дискутираме нещо, като сме под влияние на старата представа, когато има звания. Аз може да нямам длъжност но това звание трябва да ми се отнеме по някакъв начин.
Затова аз мисля, че спокойно може да оттеглим чл. 36.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз не възразявам да бъде оттеглен чл. 36. Но действително старият закон е освен за научните степени и за научните звания. Тоест кореспонденцията сега е с академичните длъжности.
А ако говорим за плагиатството, нека да не чакаме само на прокуратурата и на съда да отсъди това плагиатство. В тази хипотеза плагиатството е отразено от академичната общност. Тоест тук нямаме влязла в сила присъда по т. 2. Това е специална разпоредба. Аз затова казах преди известно време, че това е специална разпоредба, която предвижда по-бърз ред за освобождаването от академична длъжност. Защото контрааргументът, който беше представен от Главна прокуратура и лично от главния прокурор, е, че в България има достатъчно контролни органи, които трябва да си свършат работата и да не чакаме само на прокуратурата и на съда като последна най-висша инстанция да се произнася за абсолютно всичко в тази държава.
По тази логика бихме могли да отменим и разпоредбите за Арбитражния съвет. Защо да имаме Арбитражен съвет, след като имаме съд?
Различна е философията. Аз уважавам и дълбоко приемам мотивите, които бяха представени току-що за съдебен контрол. Но пак казвам, да вървим стъпка по стъпка. Кодексът на труда никъде не казва, че при две последователни отрицателни атестации трудовият договор се прекратява. Това го казва ЗВО. И понеже го казва ЗВО и според нас, вносителите има резон да го пренапишем и тук в този закон, затова сме го написали в т. 4.
Ако нямаме готовност, има вариант да отложим гласуването на тази разпоредба, заедно със следващата – на чл. 37 и да преминем към Допълнителните разпоредби. Защото е видно, че за съжаление днес едва ли ще успеем да приемем целия законопроект.
Имате ли други предложения? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението да отложим обсъждането и гласуването на чл. 36 и чл. 37 за следващия път, когато допълнително обсъдим всички аргументи „за” и „против”.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към Допълнителните разпоредби.
Параграф 1 по вносител касае заплащане на труда на заемащите академични длъжности. Към този параграф има едно предложение – на Стоичков, Станилов и група народни представители. имате думата.
Господин министър, ще вземете ли становище?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: При обсъждането ние решихме да го оттеглим, защото има пренасочване на текста на друго място.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да разбирам, че Вие оттегляте предложението за текст на § 1.
Нашето предложение за § 1 е с по-различна редакция. Ние предлагаме в ал. 1 дефиниция с всичките й условности на понятията, които използваме – „висши училища” и „научни организации”.
Алинея 2 касае класифицираната информация, която не може да обуслови публичните процедури ,които са залегнали като принцип.
Алинея 3 говори за едно периодично атестиране на лицата, това, за което говорихме преди малко, заемащи академични длъжности.
Ако позволите, да се коригирам от името на вносителя, не знам колегите дали ще ме подкрепят. На последната ал. 3 от нашето предложение систематично не й е тук мястото. Предлагам мястото й да бъде в Глава трета – „Заемане на академични длъжности”, раздел І – „Общи положения” като нов чл. 16.
Имате думата за становища.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В тази алинея трета беше предложена, защото тук ставаше дума за заплащане, атестацията я вързахме със заплащането. Съгласен съм да отиде на систематичното й място и да гласуваме другите две алинеи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моля да гласуваме това предложение за § 1 с корекциите, които бяха направени от името на вносителя.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към разпоредбата на § 2. Текстът на вносителя касае прилагането на класификатора на областите на висшето образование. Този класификатор е на научните области и професионалните направления.
Предложението, което правят Стоичков, Станилов и група народни представители е технология по обнародване на национални листи. Тук му е мястото според мене да включим това предложение, което беше направено от колегата Янаки Стоилов, че в тези правилници на висшите училища същите могат да предвидят по-голям нечетен брой на журита, това, което той предложи, ако си спомняте – не по-малко от 5 и не по-малко от 7, когато разглеждахме различните хипотези на журитата. Ние тогава приехме вариант да дефинираме минимума, а тук да кажем, че в правилника може да се предвиди и по-голям брой от този минимум нечетен брой членове на журита.
В комисията получихме критики, според мене основателни, по второто изречение на предложения от нас § 2, че едно лице не може да бъде в Националната листа повече от 6 години непрекъснато или повече от 12 години общо.
Лично аз предлагам това второ изречение на предложената редакция на § 2 да отпадне. Да остане само първото изречение, че националните листи се обнародват в „Държавен вестник” до 30 януари ежегодно. Това да стане ал. 1.
За алинея 2 пак ще преценим дали тук й е систематичното място, но да запишем, че в съответния правилник на висшите училища и научни организации може да се предвиди по-голям нечетен брой на членове на журита.
Имате ли въпроси и становища по тази редакция?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз мисля, че е правилно, господин председател, предложението да отпадне ограничението за продължителност на престоя в Националната листа, защото това може да създаде проблеми за някои направления. Така че ще гласувам за това предложение, както го прочетох.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с този параграф, моля да гласува.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Правя предложение към Допълнителните разпоредби да включим процедурата за заемане на академични длъжности в самостоятелните колежи. Тъй като когато разглеждахме този член, аз оттеглих нашето предложение в тази връзка и казах, че тук ще бъде дадено предложението.
Така че предлагам нов параграф към Допълнителните разпоредби със следния текст:
„Ал. 1. Самостоятелните колежи не могат да провеждат процедури за заемане на академични длъжности.
Ал. 2. Процедурите за заемане на академични длъжности по ал. 1 се провеждат от университет или специализирано висше училище, което извършва обучение в същата област на висшето образование, въз основа на сключен договор със съответния самостоятелен колеж.”
Това е моето предложение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По принцип съм съгласен. Но защо е изключена Академията на науките? Не може ли, след като тя има права по закон от името на научна организация, което преди малко дешифрирахме какво означава, да се сложи и научна организация, заедно с висшето училище, както е навсякъде по закона?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това беше важно уточнение за ал. 2, където се изброява, вместо „университети” използваме терминологията „висши училища и научни организации”.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Съгласна съм.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към § 3 от Преходните и заключителни разпоредби. Текстът на вносителя касае запазване на всички права, придобити по действащия Закон за научните степени и научните звания. Към текста на вносителя има постъпили няколко предложения.
Има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители, на Михайлова и Калнева-Митева и на Валентина Богданова.
Имате думата, колеги.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, аз, ако наистина проявявам здрав разум, както каза проф. Станилов, съветвам ви и вие да направите същото по отношение на предложението, което правя, за създаването на един параграф 3а, който всъщност дава законов текст, че лицата, придобили научни степени и звания при условията и по реда на Закона за научните степен и научните звания, запазват научните си степени и научните си звания и след като престанат да заемат научни или академични длъжности.
В случая нека да направим съответна редакция, тъй като вече имаме само академична длъжност. Но логиката на текста е следната. В края на краищата ние все още живеем при действието на един Закон за научните степени и научните звания от времето на моя начален курс. Така или иначе в рамките на този закон по една процедура, която тук много лесно определяме като тежка, тромава, притесняваща, каквато и да е, една група хора са придобили свои научни звания и като такива в момента работят в българските висши училища.
Ако ние въвеждаме нов ред за заемане на академични длъжности и премахваме понятието „звания”, добре е тези български учени и преподаватели, които имат такива звания, да ги запазят и след като вече не са в системата на съответните висши училища или научни организации, тъй като редът, ако щете, сложността и признанието, с което те са получили своите звания, са различни от тези, на които ще отговарят бъдещите заемащи академични длъжности.
В този смисъл намирам за редно и за прилично този текст да бъде подкрепен, защото е въпрос и на оценка, и на разбиране, и на отношение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз съм съгласен и напълно подкрепям Вашия текст. Той може би детайлизира и текста на вносителя. Защото текстът на вносителя е в същия дух. Нашето предложение също го подкрепя, само че ние преномерираме в § 4 досегашния текст на § 3 да става ал. 2.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: И на колегата Стоилов ал. 2 от предложението по един нов параграф общо взето повтаря същата теза.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест всички подкрепяме тази философия, която Вие изразихте, която е действително единствено правилната според мене.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз оттеглям нашето предложение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Едно редакционно съображение, господин председател. Изразът „интернет страница” според мене трябва да се замени или само с „интернет” или с „интернет сайт”. Аз мисля, че само „интернет” е достатъчно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предвид нашето предложение за нов § 3. Разбира се, ще приемем това, което е най-прецизно. Тук отбелязваме „интернет сайт”.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Нямам спомен дали е регламентирано в нашето законодателство, може би в Закона за електронните съобщения. Но нека експертите да направят проверка как се регламентира – страница или сайт и тогава да го запишем. Защото „страница” е буквалният превод на „сайт”.
На всичкото отгоре, ако оставим само „интернет”, някой може да си го публикува в собствената електронна поща.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приемам това. Допълнително ще бъде направена тази справка. Идеята мисля, че е ясна – да има и документална следа за тези обявления в интернет пространството.
Редакционно ще бъдат оправени цифрово съответните параграфи, алинеи и пр. Към момента коментираме текста на вносителя за запазване на всички права, като заплащане, предимство при участие в конкурси и др., свързани с научни степени и научни звания.
Текстът на Валентина Богданова е:
„§ 3а. Лицата, придобили научни степени и звания при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания, запазват научните си звания и научните степени и след като престанат да заемат научни или академични длъжности.”
Становища по тези две редакции?
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Понеже текстът на вносителя запазва права, текстът на госпожа Богданова запазва степени и звания, от тази гледна точка те не си противоречат. Не пречи да бъдат в две отделни алинеи, защото става въпрос, че независимо че материята е подобна, да се запазят и двата и те да бъдат след първата алинея, която е предложена от Вас, господин председател, с група народни представители.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате предвид нашето предложение за § 3?
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Имам предвид вашето предложение за § 4, след който досегашният текст на § 3 да стане ал. 2, а предложението на госпожа Богданова да стане ал. 3.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да повторя още веднъж: нашето предложение за § 4, ал. 1 си остава; като ал. 2 е текстът на вносителя по § 3 и ал. 3 – предложението на Валентина Богданова. Това е добър вариант, който аз бих подкрепил.
Ако няма други становища, да гласуваме този вариант, който току-що бе формулиран, за § 3.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Поставям на гласуване параграфа, който касае нашето предложение за обявленията в интернет с допълнителна справка – страница или сайт, което е по-правилно, ще бъде разписано, и съответната преномерация на параграфа. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към следващия параграф, който ще се преномерира – това е § 4 по вносителя.
Ние предлагаме този § 4 да се отмени, тъй като бе прието предложението ни докторът на науките да бъде научна степен. В първоначалния текст на вносителя го нямаше, затова този § 4 кореспондираше с първоначалния вариант на закона.
Михайлова и Калнева-Митева предлагат да се запазва правото да се титулува с тази научна степен.
Колегата Янаки Стоилов също предлага запазване на права.
Колегата Богданова предлага това, което и ние предлагаме - § 4 да се отмени.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз оттеглям нашето предложение, тъй като преди малко го гласувахме с предложението на госпожа Богданова.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Предложението на колегата Стоилов съвпада с това, което гласувахме преди малко с предложението на госпожа Богданова.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В този смисъл ще подложа на гласуване предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители и предложението на госпожа Богданова в смисъл, § 4 да се отмени.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към § 5:
„§ 5. Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на лицата, които не притежават научна степен „доктор”, заварени на длъжностите „асистент”, „старши асистент” и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник” , условия за зачисляване за придобиване на научна степен „доктор” в самостоятелна подготовка.”
Има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители, на Михайлова и Митева, на Ивелин Николов и на Лъчезар Тошев.
Нашето предложение касае единствено това, че ние подкрепяме текста на вносителя, но то касае лимитиране на определен срок – кога това да се случи. За такъв краен срок ние сме предложили 31 декември 2010 година. Но с оглед продължилото обсъждане на закона вече този срок по мое становище е прекалено кратък и поне аз съм склонен да оттеглим това наше предложение.
Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Предложението, което съм направил, е правено преди комисията да гласува създаването на длъжност „асистент” и „главен асистент” и то е при хипотезата, че има длъжност само „асистент”. Но въпреки това не го оттеглям, защото текстът на вносителя не решава проблем, който ще продължава да съществува. Това е нерегламентацията какво се случва с длъжностите на хората, които са заварени на длъжност „старши асистент” и „главен асистент” и нямат в момента докторска степен. Това, че им се предоставя възможност да я придобият, не урежда трудовите им правоотношения.
Това до голяма степен кореспондира с предложението на госпожа Михайлова и госпожа Митева, като при тях записът е, че запазват трудовите си правоотношения, докато при мене записът е, че запазват длъжността си.
Важно е да намерим най-добрия текст, господин председател, който да регламентира и двата проблема.
Първият проблем е длъжността на хора, спрямо които не може да има рестриктивни действия, че не са спазили изискванията на един бъдещ закон, който сега приемаме, и заради това те не могат да бъдат автоматично освободени от длъжност само след приемането на закона.
Второто е възможността, която дава текстът на вносителя, тези, които нямат степента „доктор”, да бъдат зачислени, ако желаят.
Така че аз бих потърсил добрата интеграция на ал. 1 между предложението на госпожа Михайлова и госпожа Митева и това, което съм предложил аз. Тъй като така или иначе заварените хора на длъжността „старши асистент” и „главен асистент” в момента, без докторска степен ние трябва да регламентираме, че имат право да останат на асистентска длъжност. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз лично бих подкрепил Вашето предложение, защото то касае един много важен проблем, който в първоначалния текст на вносителя не беше дефиниран в яснота. Но предлагам във Вашият текст, подкрепяйки го, да намерим редакция на § 6, който казва каква е кореспонденцията между научните звания на членовете на академичния състав по стария и по новия закон. А вече за трудовите правоотношения Вие сте прав, това е съвсем друга плоскост.
Вашето предложение по т. 2 – „Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят условия за зачисляване за придобиване на научна степен „доктор” на самостоятелна подготовка” го има в първоначалния текст на вносителя.
Ако не възразявате, предлагам така да процедираме.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Без да влизаме в диалогов режим, господин председател, аз ще кажа, че § 6 решава как става замяната. Но при хипотезата, че имаме главен асистент, § 6 не може да решава този проблем. Аз си мисля, че е правилно § 5, както съм записал, да препрати към § 6. Въпреки юридическата логика, че е трудно предишен текст да препраща към следващ, тя не е толкова закована. Защото в § 6 ясно е казано, че има „асистент” и тогава може да се каже, че тези, които нямат докторска степен, стават асистенти. А за тези, които имат докторска степен, проблемът не съществува.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мислено е в една и съща насока. Действително трябва да дефинираме тези, които имат докторска степен и тези, които нямат докторска степен. Това трябва да бъде водоразделът, съгласно заварените случаи.
Ще прочета това, което са предложили експертите в комисията, ще обсъждаме § 5 и § 6 заедно и ще преценим кое как да се преномерира. Чета дословно:
„Ал. 1. Научните звания на членовете на академичния състав, притежаващи научни степени, получени съгласно Закона за научните степени и научните звания, се заменят с академични длъжности в съответното висше училище или научна организация, както следва: „асистент”, „старши асистент” и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник” се заменят с „главен асистент”.” Тоест заварените, които имат докторска степен, „асистент”, „старши асистент” и „главен асистент” ние ги приравняваме към най-висшата степен, съгласно новия закон – „главен асистент”. Съответно „старши научен сътрудник ІІ степен” се заменя с „доцент”, а „старши научен сътрудник І степен” се заменя с „професор”. Това е ал. 1, която е от работен текст, обсъждаме го.
„Ал. 2. Научните звания на членове на академичния състав, които не притежават научни степени, получени съгласно Закона за научните степени и научните звания, се заменят с академични длъжности в съответното висше училище или научна организация.”
Това е наистина един вариант, за който сме използвали Вашето предложение, което аз казвам, че го подкрепям по принцип. Правя бележка на експертите, че това трябваше да бъде размножено, за да се обсъжда.
Приключихме дотук - тези, които нямат докторска степен – „асистент”, „старши асистент” и „главен асистент” ги приравняваме към „асистент” по новия закон.
И това, което визира вече трудовите правоотношения, е ал. 3. Нека да спра дотук.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Само едно допълнение. Те стават асистенти – и тук да добавим „на безсрочен трудов договор”. Защото те са по конкурс, за разлика от асистентите, които не са по конкурс, а ние ги назначаваме като помощници. Това трябва да се добави, за да им запазим правата. Вие трябва да имате текста, аз го нямам, но трябва да уредим положението на доцент и професор без научна степен, да се каже, че те си запазват тези степени. Защото има такива, които не са доктори, а са станали доценти и професори.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Абсолютно резонна е тази редакция, че заварените „асистент”, „старши асистент” и „главен асистент”, които нямат докторска степен, се заменят с „асистент” на безсрочен трудов договор, за да ги отличим от тези асистенти от студентската скамейка, които вече са на срочен трудов договор и на които им е дадена възможност да защитават научната степен „доктор”.
И доцентът, и професорът безспорно трябва да си запазят правата на доцент и професор според мене, въпреки че при тази хипотеза може и да не притежават научна степен. Това го има и в предишния вариант.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: „Доцент” и „професор” без докторска степен са защитили хабилитационен труд.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Във връзка с нашето предложение по този § 5 искам първо да оттегля подточка „б”.
По подточка „а” по принцип да приемем предложението и съвместно с предложението на господин Николов да се редактира един общ текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вашата редакция по ал. 1 съвпада с редакцията на господин Николов и с редакцията, която прочетох. Разделихме ги – тези, които притежават и тези, които не притежават научна степен „доктор”, запазват трудовите си правоотношения.
Това, което е постъпило като възражение обаче от КНСБ специално е, че въвеждаме различни режими за една и съща длъжност „асистент”. Единият е на срочен трудов договор и трябва да се потруди да си защити научна степен, за да остане на асистентско място, а завареният е на безсрочен трудов договор и се пенсионира на 60 години, като не защитава никаква научна степен.
Контрааргументът на този аргумент е, че те са придобили права по стар закон и с този закон не може да има ретроактивно действие с цялата му условност. Защото той вече е станал един път асистент по стария закон и ние му казваме: ако не си защитиш докторска степен, тези права, които си придобил по стария закон, ти се отнемат, макар и в някакъв гратисен период след 5-7 години. Това е нашето притеснение – да не въведем обратно действие към заварените случаи.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин председател, интеграционният текст в случая е по-коректният – „запазват трудовите си правоотношения”. Тогава ние не регламентираме, че е безсрочен, а той по някакъв начин е придобил трудови правоотношения и си ги запазва.
От тази гледна точка запазването на трудовите правоотношения решава проблема с това, че са различни режимите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е редакцията, която предлагат и Михайлова-Митева.
Нека да изчистим докрай този вариант.
Има ли други становища по така предложените варианти? - Няма.
Какво предлагам аз. Предлагам да се концентрираме върху текста на вносителя по § 5. Това е най-общата хипотеза – какво са длъжни да направят висшите училища и научните организации.
А в § 6 разсъждаваме какви права има другата страна по правоотношенията – заварените асистенти, главни асистенти и пр.
В този смисъл, ако не възразявате, първо ще подложа на гласуване § 5 – текста на вносителя, като нашето предложение ние го оттегляме, а вече в § 6 ще обсъдим и ще дефинираме предложението на Михайлова и Митева по ал. 1, предложението на Николов и това предложение на работната комисия. Приемливо ли е това за комисията? – Мисля, че да.
В този смисъл подлагам на гласуване § 5 по текста на вносителя.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Процедура. Аз имам друго предложение по § 5, което засяга обхвата. Вие трябва да го подложите на обсъждане.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приемам Вашата бележка, господин Тошев. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Вие решихте в момента как ще се извършва цялата тази процедура за висшите училища и научните организации. Това, което аз предлагам, е да се разшири обхватът, като това, което съм внесъл писмено, гласи текстът да стане така: „Висшите училища, Селскостопанската академия, медицинските университети и университетските болници, както и другите научни организации”. Тоест разширява се обхватът. Той може да бъде разширен още, тъй като сега тук се констатира примерно, че научните сътрудници, които са в Центъра по хигиена, също би трябвало да имат право на това.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Той е научна организация.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това може да попадне под термина „научна организация”, обаче университетските болници не попадат.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: „Научни организации и университетски болници” е най-вярното.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Защото там има научни сътрудници и старши научни сътрудници, които, ако не попаднат в закона, няма да могат да бъдат подложени на тази процедура и ще ги лишим при гласуването на този текст от титлите, които имат в момента и те няма да получат нови. Те не са към никоя катедра на Медицинския университет, макар че са свързани с Медицинския университет. Но те имат по-особен статут тези болници, те са самостоятелни. Затова се налага да ги споменем в закона, за да може тези, които имат в момента своите научни степени и звания, също да подлежат на процедурата, която е предвидена за останалите.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Процедура, господин председател. Предлагам прегласуване на § 5 с предложението на господин Тошев.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз си мисля нещо друго. Бихме могли да прегласуваме още § 1 в нашето предложение, където предложихме, че „висши училища и научни организации са всички висши училища, БАН, Селскостопанската академия, научни организации, институти и други, получили акредитация” – и спираме дотук. Махаме „от НАОА”. Защото безспорно и медицинските университети и университетски болници получават акредитация. Те са акредитирани, само че не от НАОА, а по съответния ред на Закона за лечебните заведения. По този начин според мене с един текст, като приемем по принцип текста на колегата Лъчезар Тошев, ще дефинираме какво разбираме по смисъла на този закон, тоест ще ги инкорпорираме в общото понятие. Защото иначе в този смисъл ще оставим едно легално определение на § 1, а след това в § 5 ще се дообяснява. Как ви се струва това предложение?
Колега Тошев, Вие приемате ли този начин на работа?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не е лошо да попитаме юристите какво смятат по въпроса. Защото това е специален въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Какво ще кажат нашите референти по този въпрос? После ще дам думата на министъра и ще помоля доц. Вълчева за следното. По всички въпроси и по всички отложени важни теми по чл. 35, 36 и 37 ще бъдем благодарни, ако получим писмено становище от КНСБ за противоречието по Кодекса на труда и отложените текстове, които направихме току-що, за освобождаване от академична длъжност, за да действаме по-оперативно. Включително и ваше писмено становище по сегашните разпоредби, които в момента дискутираме. Защото ако е приемливо и го обсъдим, може да прегласуваме това, което дискутираме в момента.
Просто моля за писмена кореспонденция, за да сме по-делови.
Какво казват референтите по тези работни предложения?
Аз казвам – акредитация по съответния ред и да отпадне това „НАОА”, защото явно не акредитира болниците. Но те така или иначе са акредитирани по Закона за лечебните заведения.
Заповядайте, господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Има преплитане на два типа акредитация. Медицинските университети имат стандартната акредитация за висши учебни заведения, така че те няма нужда да се уточняват. Докато само университетските болници, които са към тях, би трябвало да бъдат добавени, тъй като те се акредитират по реда на Закона за лечебните заведения, който няма отношение към проблемите на висшето образование.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да ги добавим в текста на § 1. Просто да ги споменем. Нищо няма да ни стане, ако ги споменем. Защото след това може да стане бъркотия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване текста на Лъчезар Тошев, който считам, че следва да приемем по принцип, и да го инкорпорираме в легалното определение по § 1.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Господин Тошев, моля за становище по новия § 5а.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това беше предложение, което получих от една от организациите на учени. Ставаше въпрос за това тези, които са научен сътрудник първа степен или главни асистенти, да имат възможност да получат по-високата степен, тоест да имат възможност за хабилитация.
Но тук беше възразено при една дискусия на едно от предишните заседания, че за да има такава процедура, трябва да има съответното място, ако има такова място за хабилитация. Ако няма, въпросът отпада. В случая би трябвало да се допълни, ако има такова вакантно място, иначе няма как. Но не е справедливо тези, които са от най-ниската степен, току-що са започнали, и тези, които са пред хабилитация, да бъдат приравнявани. Те трябва да имат шанс при новата система да влязат в процедура на хабилитация. Защото иначе те може да имат например докторат, да имат всички качества и да предстои да имат хабилитация. И те трябва да имат шанс да направят това нещо. тогава това ще бъде една подкрепа за тяхното развитие. Иначе ще бъдат приравнени с тези, които са начинаещи.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз се извинявам за това, което ще кажа. Обаче ние не можем със закон да задължим откриването на процедури. Не знам господин министърът какво мисли. Но ние не можем със закон да задължим откриването на процедури. Дали има или няма място, дали да се открие или да не се открие процедура за когото и да било за хабилитация, зависи от факултетския съвет. Той преценява. Защото ние сега можем да направим доценти по задължение от хора, които, както казваше господин Пантев, са се разхождали 30 години по коридорите на университета и не са защитили нито докторат, нито нищо. И направо да ги обявим. Според мене това не е приемливо, не е логично.
А що се отнася до това, че имат различен стаж, науката се доказва само с продукция, с резултати от изследванията. Тя със стаж не се доказва. Това е известно. Даже стажът по силата на философията на този закон е малко пренебрегнат, което е правилно.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Една реплика, проф. Станилов. Нали в този закон току-що беше дадена възможност за защита на докторска дисертация? Със закона стана това. Мисля, че нещо такова беше решено съвсем скоро в този закон. Защитата на хабилитационния труд също е една възможност за защита на такъв труд.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Освен това са конкурсни длъжности. Това – едно.
Второ, ако направим за главните асистенти, значи тогава и доцентите с две положителни атестации да стават професори. А професорите с две, член кореспонденти. Това са конкурси. Естествено е, че този главен асистент с много положителни атестации има предимство при конкурс. Това е напълно естествено.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Няма.
Подлагам на гласуване новия § 5а, предложен от Лъчезар Тошев.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 12.
Не се приема.
По § 6. Тук, както обещах на колегата Николов, обсъждаме предложението и на колегата Николов, и на колегите Михайлова и Митева относно ал. 1 на § 5 за запазване на трудовите правоотношения.
Прочетох ви работната редакция, която ни беше предложена от експертите, която разделя § 6 условно на 3 алинеи.
В първа алинея говорим за заварените случаи, които притежават научни степени. Пак ще я прочета: „(1) Научните звания на членове на академичния състав, притежаващи научните степени, получени съгласно Закона за научните степени и научните звания, се заменят с академични длъжности в съответното висше училище или научна организация, както следва:
1. „асистент”, „старши асистент” и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник”, се заменят с „главен асистент”;
2. „доцент”, съответно „старши научен сътрудник ІІ степен” се заменят с „доцент”;
3. „професор”, съответно „старши научен сътрудник І степен” се заменят с „професор”.
Ал. 2. Научните звания на членове на академичния състав, които не притежават научни степени, получени съгласно стария закон, се заменят с академични длъжности в съответното висше училище или научна организация, както следва:
1. „асистент”, „старши асистент” и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник”, се заменят с „асистент”.”
2 „доцент”, съответно „научен сътрудник ІІ степен” пак си остава „доцент” – тук трябва да се редактира;
2. „старши научен сътрудник” се заменя с „професор”, независимо че тези лица могат да не притежават научни степени, получени по стария закон.
Ал. 3. Лицата по ал. 1, т. 1 запазват правата си, възникнали по трудовите им правоотношения, със съответните висши училища или научни организации.”
Това са тези лица, които министърът предложи да са на безсрочен договор. Михайлова и Митева предлагат да си запазят трудовите правоотношения – така сме ги записали. Господин Николов предложи да се запазят съответните длъжности.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Само един проблем. Защо само ал. 1, т. 1? И първа, и втора алинея. За всички важи, не само за тези.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Редакцията, която прочетох, е „Лицата по ал. 2, т. 1”. Това бяха асистентите, които нямат докторска степен и които ги приравняваме към „асистент”.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: И другите си запазват правоотношения. Какъв им е проблемът? Които имат. За тях защо да не важи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест да не дефинираме по ал. 2, т. 1, а всички лица...
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: По ал. 1 и 2 запазват...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Лицата по предходните алинеи запазват правата си, възникнали по трудови правоотношения”. Или по-добре „запазват трудовите си правоотношения”.
Следващо изречение: тези лица, които приравняваме като асистенти, при придобиване на научна степен „доктор” автоматично заемат длъжността „главен асистент” без конкурс. Тоест не се явяват на конкурс като новоприети в научната общност.
ИВАН СОТИРОВ: Сроковете по чл. 8, ал. 2, 3 и 4.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Едното предложение е да има срок, другото предложение е да няма срок. Тоест ставайки доктор, все някога във времето асистентът заема длъжността „главен асистент” без конкурс.
Това за ал. 3 и 4, което ми казвате, е за времето за защитата на самата докторска степен. Това е друго. Това са срокове за докторска степен. Предлагам тук да няма срок. Асистентът си става доктор и естествено, че не се явява на конкурс, а става главен асистент. Това според мене е логично и правилно.
Имате ли други становища по така предложения труден § 6? – Не виждам.
Комисията, след като подкрепя по принцип предложението на Михайлова и Митева за ал. 1 на § 5 и след като приема по принцип предложението на Ивелин Николов за § 5, предлага текста, който вече прочетох. Подлагам го на гласуване.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Колегата Тошев има предложение по § 6.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предложението ми е да отпадне „научни степени”. Тоест научните звания на членовете на академичния състав, получени съгласно Закона за научните степени и научните звания. Да бъде без „научни степени”. Защото нали така се реши?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да подлагам ли на обсъждане Вашето предложение?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ако се включва в това, което се прие?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: То се включва в това, което се прие.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Тогава се приема по принцип.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това, което е предложил колегата Стоилов, не кореспондира с приетите вече академични длъжности, защото няма такава длъжност „старши асистент”.
Мисля, че приключихме с § 6.
По § 7. Текстът на вносителя е пред вас.
По този параграф е постъпило едно предложение на: Стоичков, Станилов и група народни представители. имате думата.
По текста на вносителя се предлага закриването на ВАК да се счита от 1 май 2010 г. нашето предложение е това закриване да се счита от 1 ноември, в който срок се довършват всички открити и неприключили процедури по реда на стария закон и правилника. Дотогава се удължава срокът на изтеклите мандати на научните комисии.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Дайте да го правим разумно, защото не се знае кога ще гласуваме закона. Да запишем „шест месеца след публикуването в „Държавен вестник” и толкова. Според мене не е редно да записваме точна дата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма да успеем и ще стане беля.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Да пишем точната дата според мене не е редно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е логика, която естествено ще я обсъдим. Предложението беше конкретно към 1 ноември, за да може през ноември и декември да се направи ликвидацията на активите и пасивите и бюджетът на държавата да приключи на 31 декември с ликвидация на едно ведомство и поемането на неговите пасиви и активи към друго ведомство.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Бюджетът няма да се напише през ноември.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Какво предлагате?
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Предлагам срок 8 месеца след публикуването в „Държавен вестник”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Законът вече ще е влязъл в сила.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Дали ще бъде 1 ноември или 30 ноември, все едно, пак ще има проблеми.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Въпросът е дали да бъде фиксирана датата или като период.
Има предложение за 8 месеца. Ако законът бъде приет в пленарната зала през април, 8 месеца срок – това означава края на ноември.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не бива да ни интересува какво значи това.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз тази дата 1 ноември съм я съгласувал с ВАК, като имах виждането, че законът ще влезе в сила от месец февруари. Тоест ако законът се отлага за месец март, е нормално да е края на ноември. Аз очаквах, че всички ще искат по-дълги срокове.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Във вашия текст липсва за тези процедури докога трябва да постъпят. Ако постъпят в последния момент, пак са постъпили. Тоест би трябвало да се запише: постъпили до еди-кога си. Защото след това те ще продължат да постъпват.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще Ви отговоря на въпроса. Въпросът е важен.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предлагам да бъде: до влизането на закона в сила. Процедурите, които са постъпили до влизането на закона в сила.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Малко по-късно, няма да е днес, ще дефинираме понятието „открити процедури”, какво приемаме за открита процедура. Това първо.
Второ, в работен вариант имам текст, че специализираните научни съвети или комисии спират да откриват процедури. А откритите процедури довършват – аз съм писал в моя вариант 1 септември. Тоест ако приемем 8 месеца за ВАК, поне 6 месеца съветите да спрат, за да не зареждат ВАК с нови процедури, това, което и Вие казахте.
Ако се обединяваме около срок 8 месеца, да го гласуваме. Ще разглеждаме алинея по алинея.
По текста по ал. 1 е: „Закрива се Висшата атестационна комисия в срок до 8 месеца след влизане на закона в сила, в който срок се довършват всички открити и неприключили процедури по реда на ЗНС и Правилника за приложението му.” Това като изречение ми се струва добре.
Второто изречение според мене следва да падне, защото вече имаме нови научни комисии.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Един предлог да коригираме – да не е „до”, а да е „след 8 месеца”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приемам го. Става „Осем месеца след влизане на закона в сила”.
Второто изречение според мене вече няма смисъл. Дотогава се удължава срокът на изтеклите мандати на научни комисии и специализиран съвет. Това го писахме януари и бяха изтекли декемврийски мандати. Вие, господин министър, вече възстановихте тези мандати.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Комисиите ние ги оправихме, но сега са научните съвети. През май започва процедурата, ако не се лъжа, по научните съвети. Така че нека да остане текстът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тогава остава този текст. Дотогава се удължава срокът на изтеклите мандати на специализираните научни съвети. Отпада думата „комисии”.
Тук може би му е мястото, като трето изречение да се запише, че „Специализираните научни съвети/комисии спират да откриват процедури, а откритите се довършват в 6-месечен срок от влизане на закона в сила. Ако приемем за ВАК 8 месеца, съветите трябва да спрат 2 месеца по-рано. Това добре ли е като вариант? Като номерация ще го оправим, важното е сега да дискутираме смисъла. Да има срок за ВАК и срок за съветите, за да е по-ясно.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Не му е мястото тук. Това е за следващия текст, когато ще формулираме заварените процедури и т.н. защото това е съвет, няма бюджет и т.н., не е свързан с ликвидация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Така е добре. Въвеждаме поетапни срокове.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: То не е в отделно изречение. Тогава да бъде: удължава срока на изтеклите мандати на съветите с 6 месеца, а не по принцип удължава срока. В следващата алинея се занимаваме със заварените процедури. Това е § 7, който се занимава с ВАК и нейната ликвидация.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Нека да има разлика между съветите и комисиите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това го уточнихме.
Да гласуваме ал. 1 така, както я прочетох:
„Ал. 1. Закрива се Висшата атестационна комисия в срок до 8 месеца след влизане на закона в сила, в който срок се довършват всички открити и неприключили процедури по реда на ЗНС и Правилника за приложението му.”
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По ал. 2 предлагам да подкрепим текста на вносителя:
„Ал. 2. Активите, пасивите и архивът на ВАК преминават към Министерството на образованието, младежта и науката”.
Има ли други предложения, становища? – Не виждам.
Гласуваме ал. 2 на § 7.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
По ал. 3: „Министерският съвет в срок до един месец от закриването на Висшата атестационна комисия определя ликвидационна комисия.”
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: На тази дата ВАК спира да работи. Кой заключва и кой отговаря?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Отключва и заключва министърът.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защото ще има комисии, които по-рано ще приключат работата.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Министерският съвет в срока по ал. 1 определя ликвидационна комисия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е и нашето предложение по тази алинея 3 - пак сме фиксирали срок 1 ноември, което и Вие предлагате. Трябва вече там да има ликвидационна комисия. Записваме срока, който е по ал. 1. Или текстът става: „Министерският съвет в срока по ал. 1 от закриването на Висшата атестационна комисия определя ликвидационна комисия.”
Който е съгласен с този текст по ал. 3, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По ал. 4. Текстът на вносителя е: „Ал. 4. Ликвидационната комисия извършва ликвидацията на закритата Висша атестационна комисия в срок три месеца от определянето й.”
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Само да не искат удължаване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В работен вариант си мислим, че това се случва. ВАК е приключила в края на ноември, имаме ликвидационна комисия и започваме да я ликвидираме. Хипотетично до края на декември, за един месец можем ли да я ликвидираме?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ние можем да определим още октомври.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако са три месеца, срокът ще е на 1 март, в зависимост от срока, който сме записали в ал. 1. Значи 3 месеца след изтичане на срока по ал. 1.
Ако приемем текста на вносителя, трябва да бъде 3 месеца след изтичането на срока по ал. 1. Изтича срокът по ал. 1 – 8 месеца, ВАК е закрита. В този срок имаме определена ликвидационна комисия. Оттам нататък броим още 3 месеца. Три месеца ли е добрият период за закриване? Или един месец ако искаме да приключим бюджетната година, ако вече има някакво значение. Това трябва да ни кажете Вие, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз мисля, че за един месец можем да се справим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест да остане вашия вариант за трите месеца.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Да е два месеца.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Страхът как ще изпаднем следващата бюджетна година аз го разбирам. Затова в следващата ал. 5 запишете: „за сметка на утвърдените средства на ВАК и бюджета на министерството”. Като похарчим парите на ВАС, догодина от министерството ще има още 10 000 лв.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предлагате бюджета на ВАК и бюджета на МОМН.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: По ал. 6 има ли нещо да си кажем. Тук се казва, че правоотношенията с председателя, заместник-председателя и научния секретар се прекратяват от министър-председателя или от определено от него длъжностно лице.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Пише ли: определено от него длъжностно лице?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е по заместване. Ще остане само министър-председателят.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Само работодателят може да прекрати.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това казвам и аз.
Заличаваме текста „или определено от него длъжностно лице”. Махнахме още и „заместник-министър председателя”, махаме и заместника на министъра на образованието, младежта и науката.
Други бележки няма. Поставям на гласуване алинеи 4, 5 и 6. Гласували: за 11, против няма, въздържали се 4.
Приема се. С това приемаме целия § 7.
Нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисия.
(Закрито в 18,20 часа)
Стенограф: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
(Божана Попова) КОМИСИЯТА:
142565 (Огнян Стоичков)