Д О К Л А Д
№ 653-01-40 от 09.09.2016 г.

по проекта за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави-членки, от друга страна, № 654-02-75, внесен от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев на 25.08.2016 г.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

Д О К Л А Д

по проекта за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави-членки, от друга страна, № 654-02-75, внесен от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев на 25.08.2016 г.


Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 7 септември 2016 г., разгледа и обсъди проекта за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави-членки, от друга страна, (Споразумението) № 654-02-75, внесен от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката - Диана Найденова – директор на Дирекция „Външноикономическа политика“ и Борис Михайлов – държавен експерт в Дирекция „Външноикономическа политика“; от Министерството на външните работи - Злати Кацарски – началник отдел „САЩ и Канада“ в Дирекция „Америка“, Ралица Димитрова – дипломатически служител І степен в отдел „Икономически и финансови въпроси на ЕС“ в Дирекция „Политики и институции в ЕС“ и Явор Иванов – дипломатически служител ІV степен в отдел „Международно право“, Дирекция „Международно право и право на ЕС“; Леда Шиякова от Представителството на Европейската комисия в България; от КНСБ – Любослав Костов и Любен Томев; от КТ „Подкрепа” – Ваня Григорова; от Сдружение „Солидарна България“ - Георги Христов, Ирина Алексова и Чавдар Найденов.
Проектът за решение беше представен от н.п. Жельо Бойчев. Конкретен повод за предложения проект за решение е проведеното изслушване на 20 юли в Комисията по икономическа политика и туризъм по темата, както и писмото на председателя на Комисията за устойчиво развитие на унгарския парламент, в което се акцентира върху липсата на анализ за очакваните последици от Споразумението.
В тази връзка вносителите предлагат да се възложи на Министерски съвет до 1 октомври 2016 г. да изготви и внесе в Народното събрание доклад за очакваните последици за България от прилагането на Споразумението, както и изработването на националната позиция по него да се съгласува с Народното събрание.
Вносителите очакват оценка на въздействието сектор по сектор за България, тъй като България в преговорния процес не е направила нито едно изключение, за да защити някои от публичните сектори.
Представителите на БСП Лява България са категорично против подписването на това споразумение. Изразяват категорично становище срещу влизането в сила на Споразумението преди ратификацията от националните парламенти.
Председателят на комисията Петър Кънев запозна членовете на комисията и присъстващите с писмо на председателя на гръцкия парламент до ръководителите на националните парламенти на Европейския съюз, с което уведомява за създаването на Специална комисия в гръцкия парламент във връзка със съдържанието и процедурите на трансатлантическите споразумения.
Петър Кънев уведоми присъстващите също, че на 7 юли 2016 г. на заседание на КОРЕПЕР представителите на България и Румъния са подкрепили Споразумението.
Представителите на „Солидарна България” не подкрепят Споразумението, предвид нищожния дял на търговския стокообмен между България и Канада; незащитения интерес на малкия и средния бизнес; институционализирането на паралелната съдебна система на арбитраж, която облагодетелства мултинационалните компании и др. Предложи се Народното събрание да задължи правителството да се обяви против бързата процедура за приемане на Споразумението от Европейската комисия. Ако то бъде отложено, България да потърси начини да извади обществените услуги от неговия обхват.
Представителите на КТ ”Подкрепа” и КНСБ категорично не подкрепят Споразумението и го отчитат като особено рисково за българската икономика. То не трябва да бъде приемано, преди да се направи анализ на въздействието от сключването му върху икономиката и устойчивото развитие. Списъците за достъп до пазара на услуги да бъдат позитивни, а не негативни. Това е нов подход при търговските споразумения, който е против интересите на гражданите. Иска се изключването на т.нар. ratchet клауза, при която правителствата нямат право да въвеждат нови стандарти и изисквания.
КНСБ поставят и редица други условия за промени в преговорните позиции като включване на раздел за трудовите стандарти и права за защита на наемния труд, съобразно правилата на МОТ; запазване правото на държавите-членки за регулиране услугите от обществен интерес; гарантиране защитата на най-високите стандарти за опазване на околната среда и на потребителите, премахване на визовия режим и др.
Представителят на Министерство на външните работи декларира подкрепа за Споразумението и коментира, че то има икономическо и геополитическо значение за страната ни. Той подкрепи и предложението за решение, защото българското правителство има позиция по въпроса.
Представителят на Министерството на икономиката Диана Найденова подчерта, че преговорите по Споразумението протичат в периода 2009-2014 г. Това, което е договорено до 2014 г. остава в сила и нови изменения и допълнения не са правени. През м. септември стартират дебати в Европейския парламент, който следва да даде съгласие за подписването.
Европейският съюз има много такива споразумения, последното от които е с Корея, което също е в режим на „временно прилагане”. Механизмът на „временно прилагане” се базира на Лисабонския договор, защото общата търговска политика е от наднационална компетентност. С цел да не се забавя действието на постигнатите договорености винаги се пристъпва към „временно прилагане”. Счита се, че Споразумението ще има положителна роля върху българската икономика. В областта на търговията стокообменът с Канада в отделни години надхвърля 200 млн. щ.д. и търговията с услуги надхвърля 45 млн. щ.д.
Изразените опасения за селскостопанския сектор нямат основание. Постигнати са преференциални условия, от които България може да се възползва.
Публичните услуги не са предмет на изрични договорености. Те са изключени от Споразумението. България е изключила и социални, здравни и образователни услуги от обхвата.
България изрично е вписала и своя мораториум върху добива на шистов газ. В изрична глава има текстове, които са свързани с трудовите и социалните стандарти за защита на договореностите, постигнати с МОТ.
По отношение на инвестиционният механизъм и действието му върху малките и средните предприятия не следва да има опасения. Арбитражът не е нова практика в българското договаряне. В над 60 договора има арбитражни клаузи. В Споразумението са постигнати много по-добри текстове, които парират фриволните искове към страната ни. Има механизъм за съдействие на малките и средните предприятия.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „За” – 11 гласа, без „Въздържали се и „Против”
Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:

Предлага на Народното събрание да приеме проекта за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави-членки, от друга страна, № 654-02-75, внесен от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев на 25.08.2016 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР КЪНЕВ