1. Представяне на политическото ръководство на Министерството на икономиката и приоритетите в работата за 2015 г.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 2

На 10 декември 2014 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на политическото ръководство на Министерството на икономиката и приоритетите в работата за 2015 г.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Заседанието на комисията бе открито в 14:35 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тринадесет човека сме от двадесет. Предполагам, че и тепърва няколко от колегите, с които сме се разбрали, че ще бъдат тук, ще бъдат.
Няколко чисто организационни въпроси, преди да започне нашето първо официално самостоятелно заседание на комисията ни.
Тъй като имаше питане от колеги и от шефове на други парламентарни комисии, няма да се местим – имаше такова предложение за мястото и часа, тъй като се оказа, че днес в сряда има заседание на три комисии, като всъщност Комисията по транспорт, която е пак от 14.30 часа, само един човек от нашата комисия участва в нея и в Комисията по труда и социалната политика, която е от 15 часа, само един човек също участва. Така че, тъй като ме питаха няколко колеги, няма никакъв повод да правим промяна в мястото и часа на заседанията, остава същият.
До края на годината ще имаме две заседания – днешното плюс следващата сряда. И двете заседания ще бъдат свързани с блиц контрол и изслушване на новите колеги.
Днес наши гости са ръководството на Министерството на икономиката, а следващата сряда гости ще ни бъдат ръководството на Министерството на туризма.

По точка първа: Представяне на политическото ръководство на Министерството на икономиката и приоритетите в работата за 2015 г.
Днешният разговор ще бъде под формата на блиц контрол. Имам едно предложение за сега да се разберем, че ще има по един въпрос, макар че имаме право по правилник до два въпроса на парламентарна група. Грубите сметки показват, че ако правим по два въпроса на парламентарна група по схемата, разписана три минути, две минути, три минути, две минути – отиваме на 10 минути минимум, и то без всякакви увлечения, на един въпрос на една група. Ако са два въпроса, отива над 3 часа и половина до 4 часа едно изслушване, което е доста абсурдно. Ние сме единствената комисия, която има двама министри. Това означава, че две седмици в месеца трябва само това да правим. Затова ви предлагам днес, тъй като от 16.00 часа ръководството на министерството имат среща с работодателите, да бъдем по-добронамерени, в смисъл, че все пак са ново ръководство и да зададем по един въпрос засега. Ако остане време, ще продължим нататък.
Господин министър, малко по-различно ще подходим. Може би Вие ще трябва да представите колегите от ръководството и четири-пет минути като визия какво смятате, че ще бъде основното във вашата работа. След това, както си е по правилник, започваме въпросите от парламентарните групи.
Всичките колеги съгласни ли са с това предложение?
За протокола само, дневният ред е гласуван, приет е единодушно с бурни аплодисменти.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Представям пред Вас част от политическия кабинет, основните хора и заместниците ми: госпожа Даниела Везиева – заместник-министър, господин Любен Петров – заместник-министър и началника на политическия кабинет господин Филип Кирев. Ще им дам думата после, ако искате по персонални въпроси.
Ще ви представя съвсем вкратце, както Вие ме помолихте, приоритетите на Министерството на икономиката в контекста на приоритетите на правителството.
Накратко, приоритетите на Министерството на икономиката за 2015 година са насочени в посока осигуряване на ускорен икономически растеж за гарантиране на по-високи доходи и социални плащания на българските граждани, като заложените приоритети включват: фокусиране на инвестициите за развитие на иновационния потенциал и повишаване на дела на бързоразвиващите се иновативни фирми. Този приоритет ще бъде реализиран чрез насърчаване на частните инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност и създаването, развитието и прилагането на нови продукти, технологии, маркетингови методи и дизайн на предприятията.
Приоритетите следва да бъдат реализирани в тематичните области определени в иновационната стратегия за интелигентна специализация, приета от по-предишното правителството и по-предишния парламент.
Приоритетите ще бъдат изпълнявани със средствата по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020” и средства от националния бюджет до размера на изискуемото от Европейския съюз съфинансиране. Изпълнението на този приоритет ще доведе до повишаване на конкурентоспособността, ускорен икономически растеж и амбиции за създаване на нови устойчиви работни места, включително в районите с висока безработица, които ще изискват високотехнологични умения и ще са високодоходни. Това ще бъде предпоставка за задържане на младите и потенциални хора в България и капитализиране на техните умения.
Какво предвиждаме за изпълнение на тези приоритети? Конкретни изходни и целеви измерватели, като срокът за изпълнението е с хоризонт до 2020 година, насърчаване на частните инвестиции в иновативни предприятия, което би следвало да се реализира чрез провеждане на прозрачни конкурси и процедури по Националния иновационен фонд.
По отношение на другия приоритет – насърчаване на малките и средни предприятия – имаме следните предвиждания. Насърчаване на малките и средни предприятия, което следва да бъде постигнато чрез изпълнение на стратегическите приоритети, разписани във вече споменатата Национална стратегия за насърчаване на малки и средни предприятия 2014-2020 и постигане на устойчиво развитие чрез определянето на стратегически приоритети в консенсус със социалните партньори. Този консенсус следва да бъде осигурен чрез подписването на споразумение за тристранно сътрудничество с отрасловите съвети – 10 броя до 2018 г.
Насърчаване на експорта посредством подобряване на достъпа на малките и средни предприятия до пазарите на трети страни извън Европейския съюз чрез системно участие във водените от Европейския съюз търговски преговори и международните икономически организации.
Стимулиране за участие на тези фирми в съвместни предприятия, международен трансфер на знания и технологии и установяване на контакти и финансови средства, включително чрез осигуряване на национално съфинансиране за проектите, които са спечелили конкурсите, осигуряване на административна подкрепа за излизане на външни пазари, активизиране на диалога с бизнеса, подпомагане (ново и особено важно) създаването на експортни клъстери на секторно и индустриално ниво, за което е предвидено осигуряване на институционално съдействие от страна на министерството, проучване на възможностите на външни пазари посредством търговските представители, т.нар. търговски аташета, включително системна отчетност и оценка на дейността им, подобряването на информационното осигуряване на бизнеса спрямо тези представители и осигуряване на външни пазари.
Мерките за подобряването на бизнес средата, които предвиждаме, са: намаляване на административната тежест върху малкия и среден бизнес чрез въвеждане и системно прилагане на практиката на теста за въздействие върху VSP/MSP теста, облекчаване на процедурите по стартиране и развиване на бизнеса, съкращаване на техническите срокове и разходи за регистриране на бизнес и издаване на лицензи за регистрацията по ДДС и т.н.; разработване на трети план за действие за намаляване на административната тежест за бизнеса – хоризонт 2015-2017, осигуряване на втори шанс за почтените предприемачи, които са фалирали по независещи от тях обстоятелства. Те ще имат правото да уредят задълженията си в срок до 3 години, т.нар. Закон за частния фалит, който е един от проектозаконите; създаване на благоприятна среда за инвестиционна дейност на зелено в индустриалните зони; оптимизиране работата на администрацията чрез въвеждането и предоставянето на електронни услуги от министерствата; ограничаване на корупцията, осигуряване на прозрачност и по-висока ефективност на работата чрез електронно провеждане на процедурите по обществени поръчки, което ще допринесе за по-висока прозрачност при разходването на публичните средства.
По отношение на осигуряването на стимули за инвеститорите в секторите с висока добавена стойност предвиждаме подобряването на имиджа на България като предпочитана дестинация за инвестиции и привличане на стратегически инвеститори на зелено. Това следва да бъде постигнато чрез провеждането на проактивен инвестиционен маркетинг от страна на Българската агенция по инвестиции.
По отношение на европейските средства планираме успешно стартиране на оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020”, като до този момент успяхме да подадем проекта на оперативната програма в Брюксел в срок и очакваме официалното становище на комисията. При изготвянето на проекта поддържаме постоянна комуникация за отстраняване на неформалните забележки, включително и към днешна дата.
Осигуряване на публичност и прозрачност при изпълнението на обществените поръчки и намаляване на административната тежест при кандидатстване, оценка и изпълнение на проектите по оперативната програма чрез електронно подаване на проектните предложения в дирекцията, електронизация на процеса по оценка на проектите и избор на подизпълнители, включително провеждане на електронни търгове.
Друг приоритет е създаване на предпоставка за адекватна връзка между средното образование и пазара на труда чрез две неща: въвеждане на дуална система на обучение, обучение чрез работа, което е изцяло ориентирано към бизнеса и развиване на тренировъчните предприятия в училищата и насърчаване предприемаческата инициатива сред учениците. Това е накратко.
Благодаря за вниманието.
Въпроси?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз благодаря.
Преди това с колежката коментирахме също още един технически въпрос към колегите. Все пак ни е първа сбирка. Имате ли нещо против да започваме в 14.00 часа заседанието? Да се разберем така, в 14.00 часа, тъй като има хора, които ще отиват по други комисии, да могат да присъстват и там.
Второто ми съображение, което коментирахме вече с господин министъра, мисля, че вие се съгласихте. Когато са тежки специалните закони, вносител е Министерски съвет, тоест вие сте вносители тук в нашата комисия, ако няма присъстващ министър, няма да ги гледаме. Ако нещата действително са сериозни и вас ви няма, поне за министър, но няма ли зам.министър, ви обещавам, че няма да ги гледаме пред целия този състав. Имали сме ги тези проблеми и в предишното, и в по-предишното народно събрание. Да се уточним пред всички сега.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Въпреки че сигурно ще има такъв въпрос, в този ред на мисли, това, което казвате, господин Кънев, днес Министерски съвет прие решение за одобряване на допълнителните разходи на бюджета, след ратификация, разбира се, и решение за вкарване на споразумението по така широко известния казус Кльостерс. Знаете, предполагам, за какво става дума. Обсъждано е, дори аз като бях народен представител в парламентарната зала. Общо взето, това е един много тежък казус, който се влачи от години вследствие на неиздаването на ОВОС първоначално, в крайна сметка неиздаването му при различни правителства от Министерството на околната среда.
В резултат на това има едно експортно застраховане, което е инвестиционно застраховане, ние нямаме такъв продукт в България – инвестиционно застраховане от страна на немския застраховател, който е държавен, към министерството, на стойност 4 милиона евро, което се претендира като платени на фирмата Кльостерс, която така и не е реализирала, според нея, инвестиция в България и в резултат на това немското правителството претендира за 4 милиона евро обезщетение от българската страна.
След преговори се е стигнато до консенсус, отстъпчивия от двете страни вариант 50 на 50. Тоест, става дума за едни 2 милиона евро, които следва да бъдат платени от българския бюджет, от Министерството на икономиката, да бъдат платени на немското Министерството на икономиката. Тук решението е наистина сложно предвид факта, че в течение на тези години не са издавани от немска страна никакви инвестиционни застраховки за немските инвестиции в България, което е довело до рязък спад на немските инвестиции в България и това е поставено от Бундес Министериума като едно основание наистина така да дадем зелена светлина на немските инвестиции в България.
Въпрос, който съм готов да дискутираме с вас и моят апел е, че тези 2 милиона ще се върнат многократно чрез един от основните инвеститори от Европейския съюз в България.
Проявявам настойчивост и апел да проявите разбиране абсолютно всички парламентарни групи, независимо от това – управляващи, опозиция – по този казус. Наистина става дума за 2 милиона евро. Числото не е малко, но зад него стоят наистина немските инвестиции реално, защото иначе наистина – спад на немските инвестиции в периода. Виждам, че бившият министър Добрев ме разбира и клати глава одобрително. Ако искате, господин Добрев, и Вие може да поясните.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да приключим сега с тая тема и да си зададем въпросите.
Аз не помня ние в зала тази тема дали я отложихме, или мина на първо четене. Беше ратификация. По тая тема ние имахме дебати.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имаше въпрос, доколкото си спомням, от „АТАКА”. Бе повдигната темата и се поиска изслушване на министър Щонов, защото това споразумение е подписано по времето на служебния кабинет.

По точка втора: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Първият въпрос от ГЕРБ. Отказвате се? БСП?
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Екипът на министъра е в самото начало, но знаете, че имахме като политическа сила известни резерви, да кажа така, относно политиката, която видяхме с бюджет 2015, особено заложените нива на икономически растеж. Считаме, че потенциала на страната е по-сериозен и в тази връзка Вие изредихте редица мерки, които ще предприемете, господин министър, но по-специално бих искал да задам въпроса към Вас за политиките Ви, конкретните Ви виждания в посока насърчаване на чуждите и българските инвестиции. Моите скромни наблюдения от работата на Министерството на икономиката и въобще от инвестиционния процес в България показват, че, ако трябва да го кажа съвсем откровено, по-скоро сме създали множество пречки и липса на всякакви предпоставки да се случи една или друга инвестиция. България е малка страна и според мен не може да си позволява това, да губи инвеститори.
Виждам, че в медийното пространство върви една идея Агенцията за инвестиции, която в момента е под ресора на Вас, да бъде вдигната в ранг на държавна агенция. Бих искал като ресорна комисия да кажете малко повече, това така ли е? Да ви кажа, че само качването й в ранг няма да реши проблемите. Предходният Ви екип, предшествениците Ви, бяхме започнали един сериозен анализ на законодателни промени, целящи именно възможността да се дават повече стимули и инструменти за насърчаване реализирането на една или друга инвестиция на територията на нашата страна.
На всички ни е ясно, че без чужди инвестиции ние няма как да имаме догонващ икономически растеж, а като отговарящ министър и Вашият екип в голяма степен Вие ще формирате политиката на Министерски съвет в тази посока и затова бих искал да чуем по-конкретно вече имате ли виждания в тази посока и какво смятате да реализирате?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин министър, искам само да Ви напомня регламента. Вашата професия предполага да говорите дълго и неясно; затова ще Ви помоля за две минути задаване на въпрос – три минути отговор, две минути реплика и след това сте Вие. Имате думата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Благодаря Ви.
Ще се постарая да бъда кратък.
Бюджет 2015 и прирастът 0,8% мисля да не го коментираме. Беше коментиран на Бюджетна комисия надълго и нашироко. Мисля, че е реалистичен.
По отношение на насърчаването на инвестициите, господин Бойчев, аз съм абсолютно съгласен с Вас, че промяната на статута и превръщането й в държавна агенция на БАИ няма да реши всички проблеми. Дори ще Ви кажа, че аз принципно съм доста резервиран по отношение на такава промяна, която според нас ще наруши връзката между политики и реализация. Проблемът не е къде ще се намира Българската агенция за инвестиции. Проблемът е, както Вие правилно споменахте, в климата, който създаваме главно за чуждестранните инвеститори, защото българското законодателство, колкото и да сме се опитвали през годините да го либерализираме по отношение на чуждестранните инвестиции, се оказва от всичките ми срещи, които имам с посланиците, че може би е едно от най-рестриктивните. Има много причини за това и те са класическите регулаторни и лицензионни, като започнем от всичките тези режими и минем през това, че за някои инвеститори данъчните облекчения, които са предвидени, в крайна сметка не се изпълняват - визирам например турските такива – и стигнем до факта, че имаме вече конкретни предложения за промени в Закона за българското гражданство, защото този закон е един от най-рестриктивните, който доста пречи на пребиваването на чужденци и практически реализирането за тоя кратък период, за който им издаваме визи, на проучвателни инвестиционни механизми и т.н. Имаме идеи за промени в други закони, но те са свързани с други министерства, като например Министерството на земеделието. Затова няма да ги коментирам.
Какво да ви кажа повече? Либерализация на намаляване на административната тежест, която важи за всички видове инвеститори и либерализация на регистрационните и лицензионни режими, където е възможно - това е един от факторите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Изненадана съм от едно изречение, че се предвижда облекчаване на режима в Закона за българското гражданство. Не сте се разбрали с партньорите си от ГЕРБ. Затова погледнах и господин Добрев. Ние с него тая битка я водим два парламента под ред – веднъж като депутати, втори път той като министър. Те, да знаете, са против. Ние три мандата внасяме тези предложения, които да облекчат пребиваването, за да може да се стимулират инвестициите. Последователни сме в тази работа и пак ще го правим. Но да знаете, че те са против. Вижте там, разберете се какво ще правите, защото ще объркате гласуването в зала.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Нинова, нещо си разменихме местата, защото Вие си спомняте, че 2012 г. ние вкарахме законопроект, с който искахме да даваме постоянно пребиваване на базата на закупуване на имот в България и тогава то бе отхвърлено от Вашата парламентарна група, като казахте едва ли не, че ние продаваме паспорти. Аз си спомням много ясно какво казахте. Това беше тезата. А единственият текст, по който бяхме против, е на базата на депозит от 1 милион лева, който за нас ние не считаме за инвестиция, да се дава постоянно пребиваване в България. Това бе единствената наша забележка, и то не го направихме просто защото сме се събрали и така сме решили, а защото имаше информация от ДАНС, че се злоупотребява с този текст и тя се потвърди от службите с официалните становища.
Така че, подкрепяме насърчаването на инвеститорите с предоставяне на възможност те да пребивават в България и с времето да получат и гражданство, защото разберете – предполагам, че ще се съгласите с мен – не е нормално някой да направи многомилионна инвестиция в България и след петата година за да получи гражданство, да го караш да научи български и да докаже, че има доходи в страната от заплата при положение, че той е собственик на предприятие, струващо милиони. Така че има нюанси.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Ако може да отговоря. Радвам се, че е така позитивна дискусията. Аз предлагам и съм насреща на всички, само – това извън времето – да работим заедно и мисля, че е крайно време да загърбим ляво и дясно по отношение на икономиката, защото сме в тежък момент и трябва да си помагаме. Не ми вкарвайте думи в устата, колега Нинова, по отношение на единия милион. Не съм казвал. Общо взето, това, към което всъщност се стремим ние, е ако можем да наложим латвийския модел. По-кратки срокове, примерно, за издаване на сините карти, които в Латвия са два месеца. При нас са девет месеца. Даване на гражданство при инвестиция от над 75 млн. евро и т.н., действащ механизъм, който мисля, че може да бъде приложен в България. Независимо от това кой какво подкрепя – ГЕРБ, Реформаторски блок, БСП – мисля, че това е едно от нещата, което може да помогне за чуждестранните инвестиции.
Това, което пропуснах да кажа, е във връзка и с казуса Кльостер. Ние предвиждаме Българската агенция за експортно застраховане от другата година да разработи във връзка с българските инвестиции в чужбина два нови продукта, подобни на продуктите, които немците правят, именно, така нареченото инвестиционно застраховане, което до този момент България не предвиждаше и не съществуваше.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да си довърша само репликата. Само нещо ме смути, господин министър. Виждам може би наличие на различни мнения относно мястото и ролята на Агенцията по инвестиции и ми се иска Министерски съвет по-бързо да изчисти този въпрос, защото тя е в основата на провеждането на такъв тип политика. Сега разбирам, че този формат на правителството е по-сложен. Иначе получавате добронамерено подкрепа за такъв тип мерки, които ще насърчават инвестициите.
Между другото, молбата ми е час по-скоро наистина да предложите и законодателни промени и такъв тип инициативи в тази посока. Ако искате, дори отмеряйте – последните случаи показват с тази френска компания, че имаме редица слабости може би в търговското законодателство. Вие сте юрист. Едно от нещата, които всеки инвеститор би искал и би проверил, е първо по какъв начин ще му се пази собствеността в една държава и ако сме свидетели на такъв тип буквално открадване на фирми по един или по друг начин, сами разбирате, че всеки разговор оттук нататък за инвестиция и приключен. Така че, ще очакваме от Вас инициативи и ще Ви задаваме въпроси, ако не ги получаваме, не ги виждаме за една активна икономическа политика на страната.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колегите от ДПС.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин министър, уважаемо ръководство, уважаеми колеги, господин министър, Вие във Вашето изложение започнахте с основния приоритет на министерството ускоряване на икономическия растеж. Но по отношение на този показател в залата наистина се води голям дебат дали този показател е реалистичен, дали е подценен. Няма да се връщам на него. Моят конкретен въпрос е: след всичките мерки, програми, реформи и каквото ще правите в края на 2015 година искам вашата прогноза за този показател?
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаема госпожо Ахмедова, по принцип прогнозните бюджети са направени от министъра на финансите. Икономическият растеж в размер на 0,8% от БВП е реалистичен. Надявам се да го надхвърлим, но ще ви обърна внимание, защото в залата не знам дали точно Вие не казахте „средния за Европейския съюз”, но прогнозируемият среден за Европейския съюз е между 0,5 и 0,6%. Така че нашият 0,8 не е чак толкова консервативен. Аз се надявам да го надхвърлим. Няма да Ви казвам точно число. По принцип идеята на блиц контрола не е да се казват точни числа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колежке, имате думата.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Няма да коментирам, защото отговор не получих.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин министър, уважаемо ръководство на Министерството на икономиката, средствата, които влизат по европейските програми, са наистина най-важните средства като инвестиции в България и в тая връзка бих искал да попитам каква е готовността по отношение на изработване на подзаконовата нормативна уредба, свързана с прилагането на програма „Иновации и конкурентоспособност”, тоест наредбите. Имате ли някаква готовност, почнали ли сте да работите по тях и дали ще отчетете недостатъците, които съдържаха те в предишния програмен период, а именно, около 30% или по-скоро около 30 точки, защото беше 100-точкова система – около 30 точки или 30% от оценките бяха абсолютно субективни. Ще има ли по-точни критерии, защото в крайна сметка конкуренцията между отделните предприятия би следвало да бъде прозрачна, точна, ясна и да няма после притеснение, че една фирма е получила бонус от този, който оценява или не.
По отношение на другите системи, които бяха обсъждани от колегите от БСП и ДПС, разбирам, че ще имаме и тематични мнозинства, тоест неща, които са важни, ще бъдат подкрепяни, за което им благодаря предварително.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: По отношение на оперативната програма ние сме подали в изискуемия срок и чакаме одобрение и обратна връзка от Брюксел, която сме получили вече. Има една забележка, която е трудната забележка, свързана с интерконекторната връзка със Сърбия. Това е нещото, което бави програмата. Имаме уверенията от Брюксел, че с общи усилия ще успеем да се справим и оперативната програма 2015 година март да пуснем финансирането.
Що се отнася до това, дали сме готови с наредбите в това отношение не сме готови, казвам го директно. Нещото, по което работим в момента, за да няма този субективизъм на ниските нива в дирекцията при оценките на проектите – това, което казахте за тези 30%, всъщност е този електронен портал, за който споменах в насоките на действие за оценяването на нефинансовите документи и кандидатстване по електронен път. Това е нещо, което всъщност искаме да разработим, защото факт е, че субективизмът, особено на ниските нива в министерството, това е абсолютно ясно, коментирали сме го, коментирахме го преди това и с господин Кънев, е смразяващо и фрапиращо.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Христов, доволен ли сте?
РУМЕН ХРИСТОВ: Да, доволен съм.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От Патриотичния фронт – госпожа Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господа колеги народни представители, дами, въпросът, който ще поставя, не очаква отговор на момента, но предполагам, ще бъде елемент от нашата съвместна работа, разбира се, в най-голяма степен отразена и във Вашата работа през 2015 г. Става дума за мерките за насърчаване на експортно ориентираните индустрии, които България може да защити. Страхувам се да употребя думата стратегия, защото в годините тя твърде много се амортизира, но, господин министър, надявам се, че ще се съгласите, без ясен бизнес план няма как да направим какъвто и да е модел на развитие в следната посока: да сме в състояние да формулираме ясни критерии и да определим експортно ориентираните индустрии, в които България има потенциал, да създадем ясни критерии и да формулираме пазарите, на които тези експортно ориентирани индустрии могат да бъдат представени и да формулираме модела за тяхното представяне. Това е един процес, който включва три различни елемента и етапа на реализация и без професионален документ с необходимите финансово-икономически анализи, маркетингови и други стратегически елементи няма как да се случи вярвам, че и вие, и всички колеги от останалите парламентарни групи са имали своите срещи и с работодателските организации, и с представителните организации от бизнеса. Ние от „Патриотичен фронт” разбрахме едно – че без модел, по който да се създаде следващ етап на възможност на външнотърговска дейност, която да бъде лидирана от Министерството на икономиката и енергетиката, отделните браншове няма да се справят. Още един елемент има цялата тази стратегическа цел, и той е икономизацията на външната ни политика.
Господин министър, ако ние с Вас не успеем да убедим министъра на външните работи и целия екип на Министерството на външните работи, че трябва да работи за българската икономика преди всичко, наред със световния мир и всички други въпроси от друг характер, ще имаме определена трудност. Така че се надявам в съвместната ни работа фокусът върху експортно ориентираните български индустрии да придобие някакъв много конкретен и професионален вид.
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Много дълга тема засегнахте. Благодаря Ви.
Ще започна отзад напред. За съжаление, с така създадените икономическа ситуация и с бюджета, и с разделянето на министерствата, за да не раздуваме щата, ние ще бъдем принудени част от така наречените търговски представители след докладите, които аз събирам от тях и след внимателна преценка на всеки персонал каква работа е свършил, да бъдат съкратени. Това е лошата новина.
Надявам се, добрата новина е, че ще направя всичко възможно чрез по-внимателен преглед на работата на тези търговски представители наистина да направя така, че външните представители на България и посолствата да съдействат повече икономика насочено към мислене за изнасяне на българския бизнес експортно, а не към решаване на дипломатически и друг вид проблеми и проблеми на пребиваващите, каквито главно се решават от нашите външни представители.
Споменах ви един от методите за насърчаване на нашия излаз на пазара, а именно, новите продукти, които разработваме в Българската агенция по експортно застраховане. Освен това, тук в моето изложение аз засегнах и едно друго решение, което имаме, тъй като малките и средния предприятия поради едни или други причини не успяват да стигнат до чуждите пазари – говоря особено за пазарите на трети страни извън Европейския съюз. Между другото, ние сме пионери в това отношение, пионери малко по-напред сме в сравнение с доста от европейските страни от форумите, които аз посетих в Брюксел по отношение на излаза в Далечния Изток. Имаме сравнително някакви достъпи до пазари в Япония, Виетнам на първо място, и Китай на следващо място – нещото, върху което аз ще се опитам да работя. Но това, което всъщност исках да спомена, са така наречените експортни клъстери, които искаме да създадем както на ниво регионално, така и на ниво структурни предприятия.
Освен това, целта е да разработим нова маркетингова стратегия на БАИ - тук отново се връщам към въпроса на господин Бойчев, наистина – и определяне на някаква стратегия за иновативни производства, които да бъдат конкурентни на външния пазар.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Ще бъда съвсем кратка. Тъй като ние сме прагматични хора, разбирам, че ако от бюджетни или от други съображения е необходимо съкращаване на определен състав на търговски представители, той може да бъде компенсиран, и то мащабно с публично-частно партньорство и с наши търговски представители, които с този статут могат да изпълняват тези функции. Тоест, предложете модела, ще го подкрепим, но това е изключително необходимо.
Второ, за да бъдем точни, аз, разбира се, се отнасям с уважение към иновативните технологии, но мисля, че има традиционни експортни индустрии като туризма, като винената индустрия – да не изброявам в момента. Мисля, че трябва да видим модел, който казва: Десет ключови експортни индустрии на България, десет ключови пазара, начин, по който ние пробиваме, запазване позициите си или търсим по-убедително позициониране.
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Само да добавя във връзка с това, което казахте. Това публично-частно партньорство съществува и към днешния момент. Искам да ви кажа, че от моя внимателен преглед, който съм направил на така наречените стилове, тези, които работят най-добре и действително дават икономически ефект за пазари, са плод именно на такова публично-частно партньорство между браншовите и работодателските организации и министерството и в моите срещи с браншовите и работодателските организации наблягам именно на това. Всъщност ще се опитаме тези стилове, които ги съкращаваме, които не са ефективни, особено в трети страни – Азербайджан и т.н., които са бъдещето на външните пазари на България, молбата ми е да се компенсират именно с такова публично-частно партньорство, защото то дава най-добрия ефект.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От БДЦ имат ли представител? Имате думата за въпрос.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Министър Лукарски, аз искам да Ви поставя в малко нестандартна ситуация. Искам да приемете, че тук сме се събрали едни инвеститори, които имат капитал около един милиард – собствен, заемен, привлечен и искаме да инвестираме в българската икономика. Как ще ни препоръчате да го направим това нещо?
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Този въпрос е много хипотетичен и едва ли е въпрос за блиц контрол. Никога не мога да ви приема като инвеститори, защото вие сте законодатели. Казах Ви го честно. Иначе разбирам въпроса Ви. Нека да го приемем, че е хипотетичен. Аз отговорих на този въпрос малко по-нагоре. Първо, зависи наистина каква е инвестицията. Един милиард – може да дойде всеки с един милиард с неясен произход и т.н.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Приемете, че са два или три, както Ви е удобно.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Не, въпросът не е в числото. Отговорът е следният и аз го дадох – зададе го господин Бойчев, може би Вие закъсняхте – как става насърчаването от чуждестранните инвестиции. Мисля, че няма нужда да се повтарям.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, още нещо?
Господин Кирил Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър и политическо ръководство на новото Министерството на икономиката, към първа точка – един кратък блиц въпрос, защото сме в режим на втора точка и член 27 от Правилника, но в първа точка Вие представихте политическото ръководство. Аз искам да се ангажирате със срок, кога ще ни представите на Народното събрание организационната структура за управление на Министерството на икономиката. На общото заседание миналата седмица въпросът беше обтекаемо отговорен от министърката на енергетиката, но Вие не поехте ангажимент. Затова Ви моля – това е моят въпрос.
Второ, по чл. 27 от Правилника, въпросът ми е за насърчаване на иновациите. Миналата година в отделен ред в бюджета имаше 20 милиона за иновации, като 10 милиона бяха за Националния иновационен фонд и наши фирми, които участват в инициативите „ЕВРИКА“, „ЕВРОСТАРС“, „ТЕХНОСТАРТ“ за студенти и аспиранти, и ние сме на финала също за одобрение от страна на Европейската комисия на Иновационна стратегия за интелигентна специализация, пари за валчерната схема, финансиране на връзка наука – бизнес и преговорите за присъединяване на България към Европейската космическа агенция. Аз в бюджета тази година не го видях и нямах намерение от зала, но сме между две четения на бюджета, ако може – да ми отговорите, а ако не, го имайте предвид. Поне нивото на тази година 2014 – 20 милиона да има за иновации. На отделен ред не ги видях. В чл. 1 на стр. 3 има в миналия бюджет специално перо 20 милиона иновации.
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Всъщност въпросите са два, които зададохте. Добре, правилникът Ви позволява.
На първия въпрос – по отношение структурата и Устройствения правилник, ние сме го качили вече за обществено обсъждане. Има си 14-дневен срок, така че би следвало, понеже разделението на министерството, Устройствения правилник на министерството и структурата на Министерството на икономиката не е самоцелно и не е само по себе си. То е свързано както с другите две министерства на туризма и енергетиката, така и с разделянето и ликвидирането на Министерството по инвестиционното проектиране, понеже оттам очакваме да вземем бройки. Казвам Ви го чисто прагматично. Не е може би работа да навлизам в дълбочина на детайлите, но нашата идея е да не раздуваме щата и да не създаваме нови бройки, даже напротив.
На днешния Министерски съвет стигнахме до окончателно решение как ще изглеждат и като бройки, и като структура министерствата. Качени са за обществено обсъждане, чакаме да мине общественото обсъждане и ще го приемем. Тоест, понеже се разглежда на Министерски съвет, в зависимост от заседанията на Министерски съвет или до края на годината, по-вероятно веднага в началото на 2015 г. това ще бъде факт. Тоест, януари месец 2015 г. при всички положения. И ще ви я представя.
Що се отнася до фонда, за който питате, тази година пак са предвидени 20 милиона.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Удовлетворен съм, доволен съм. Не съм ги видял, но ги нямаше на отделен ред, поне го четох подробно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, минахме по реда си. Аз ви предлагам сега малко по-свободен режим. Вървим достатъчно добре във времето.
Много малко време имахме с Вас, господин министър, няколко думи да споделим за реалния бизнес. Тук се шегуваме с колежката от ГЕРБ, че от времето на първото ми изслушване в тая зала точно на Румен Овчаров долу-горе темите са все тия: лицензионни режими, регулации и всичко останало. Искам да Ви обърна внимание: Вие във Вашата предизборна платформа и в изказванията вече като министър обърнахте сериозно внимание, че трябва да се помага на малкия и среден бизнес. В България има около 350 000 фирми, от които 320 фирми са микрофирми. Знаете, че по европейска класификация от 1 до 9 човека е микрофирма, от 10 до 50 човека е малка и от 50 до 250 е средна. Това, разбира се, е по брой работещи. Има и втора – по обем приходи. Това е друга тема.
Всъщност се оказа, че в България от 350 000 фирми 320 000 фирми – в тях работят около 600 000 човека. Тоест, българската микрофирма е 1,8 човека. Тя е под двама човека.
В крайна сметка, като добавите и малките фирми, излиза, че 98% от всички български фирми са микрофирми и малки фирми. Всички тези фирми, в които работят около 1 200 – 1 300 хиляди човека, ние ги натоварваме с всички изисквания, които касаят и големите фирми. Аз бях приготвил миналия парламент с колегата Жельо Бойчев и Корнелия Нинова едно предложение стъпка по стъпка да започнем не само да говорим, но и да помагаме на микрофирмите и малките фирми.
Само едно от перата, по което тогава направихме един преглед, беше по охраната на труда. Двадесет и девет документа трябва да предоставиш на проверяващия по охрана на труда. Ако за една фирма, средна или голяма, която има – „ТРЗ“ го казвахме преди, сега е „Човешки ресурси“, - която си има счетоводство, която си има юридически отдел, е нормално да седне да ги изготви. Трябва да ви кажа, че за една фирма от двама човека, микрофирма, която отговаря на всички изисквания, както е голямата или средна фирма, 29 документа, които са около 160 страници – ако ги умножите на тези 350 – 340 хиляди фирми, ще видите, че се касае за около 50 милиона листа хартия годишно.
Второ, всичко това създава една корупционна среда, защото идва проверяващият и ти казва: „Я да видим сега какво правим тук?“.
Една фирма от двама човека, даже под двама човека – това е семейният бизнес в България. Трябва да са направили график за отпуските, примерно, да има Правилник за организация на работното време – кой ще работи повече – мъжът или жената. Трябва да имат Правилник за организация на работната заплата – кой ще вземе първи парите. Трябва да има още осем или девет други правилника – по безопасност на труда и т.н. Е, за тези неща, колкото и деликатни да са балансите труд, капитал, тоест, преговорите със синдикатите, ние трябва да намерим някакво реално решение. Затова ви предлагам да започнем стъпка по стъпка да променяме нещата, защото ние от години наред по-велика политическа дъвка от това, да говориш за малкия и среден бизнес, няма. Ние сме винаги много, много загрижени за него.
Голяма част от проблемите са свързани даже не със законодателството. Обикновено това са наредбите на министерствата, защото се приема съответният закон, а в Преходни и заключителни наредби пише до коя дата да се приеме наредбата за прилагане на закона. След това министерството го прави бързо съгласуването и влизат абсурдни безумия в така наречената бизнес среда, така да го наречем.
Хванете даже две теми, много елементарни. Миналата седмица излязоха, мисля, на Международния валутен фонд – от 189 държави България е след 120-о място, примерно, по две теми: как да се свърже нов бизнес с електричество, как да се разбере с ЕРП-тата и второ, как да си приготви строителните документи. И само две-три неща ако можем да променим, ще бъде добре, защото всички тези теми – дали ръстът на икономиката ще е 0,8%, 1,4 – да, подценено е. Не може тази година при тая бурна година да завършваме с 1,4 или 1,5, а догодина – с 0,8. Не споря за това. Спорим, че все пак колко ще бъде ръстът на икономиката зависи от всички тези фирми. И ще се опитаме като комисия да започнем стъпка по стъпка.
Аз и на Вас Ви го казах, ще инициирам един път месечно, с Ваше участие, разбира се, или на Ваши представители, и работодателите да се събираме с ръководството на комисията. Навремето го имаше това, някои го помнят, това е т.нар. Съвет за икономически растеж. Но можем да решаваме някои конкретни неща.
Много от проблемите на българския бизнес въобще не са свързани само с Вашето министерство. Те са свързани с Министерството на финансите. Коментирахме вече амортизация, ускорена амортизация, командировки, какво ли не. Те са свързани със Закона за счетоводството. Ние побъркваме една фирма от двама човека със справки. Те са свързани със Закона за статистиката. Побъркваме ги с изисквания – не всички, разбира се, но – безсмислени неща. Ако питате мен, свързани са с НАП по предварителното изплащане на данък печалба. Почти всички министерства и ведомства така са си направили наредбите, че на тях да им е удобно. Ако Вие сам тръгнете да го оборите, ще Ви е трудно, защото Вие сте част от този процес. Ще се опитаме да използваме потенциала на тази наша комисия да помогнем с нещо реално. Иначе другото всичкото ще бъде за зала. За зала нещата ще бъдат действително – ще има и ляво, ще има и дясно, ще има и център, ще има и патриотично, но тук трябва да намерим някакъв начин да помогнем. Защото бизнес средата е всичко. Аз от вчера това говорих – бизнес средата е това, че българските деца учат най-малко в Европа. Бизнес средата е и това, че работим най-малко – доказано е като брой дни в Европа. Бизнес средата е и това, че за последните десет години инвалидите са от 450 000 на 900 000. Всичко това е бизнес среда. Ще се опитаме в един нормален режим да вървим напред. Това исках да ви кажа.
Стоим зад Вас, ще бъдем с Вас. Ще се опитваме в нормален режим да работим. Дай Боже да успеем!
Господин Добрев имаше нещо да каже.
Влизаме в нормален режим на разговор. Кой каквито въпроси има, може да ги постави.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз имам два въпроса и ще ги задам наведнъж. Единият въпрос касае старата оперативна програма „Конкурентоспособност“. Там имаше заложени 50 милиона евро за изграждане на сръбска връзка. По времето на правителството на ГЕРБ се проведоха предпроектните проучвания и проектът се доведе до старт на тръжна процедура за инженеринг. Впоследствие обаче кабинетът Орешарски реши вместо да стартира тръжна процедура за инженеринг и да построи сръбската газова връзка, реши да прехвърли парите за технологична модернизация. Няма да критикувам това решение. Все пак всяко правителство има право да върши някаква политика. Моят въпрос обаче е, спомняте си вероятно, че парите се прехвърлиха – 50 млн. евро за технологична модернизация, кандидатстваха стотици фирми. В последствие процедурата с гръм и трясък и с невероятни скандали е прекратена от министерството заради стотици сигнали в ОЛАФ, българската прокуратура и на много други места за манипулиране на оценките от страна на оценителната комисия. Моят въпрос към Вас е, при прекратяването на тази процедура дали съумяхме поне да пренасочим парите в отворената схема за енергийна ефективност, защото все още имаше един кратък период от време, когато това бе възможно, или тези пари безвъзвратно ги загубихме?
Като подвъпрос на този, след като тогава не направихме сръбската връзка, сега тази сръбска връзка фигурира ли в новата програма „Иновации и конкурентоспособност“?
Вторият ми въпрос е, за да ги задам наведнъж: голям проблем с оглед на профила на българските малки и средни предприятия е това, че европейските средства са насочени предимно към средни предприятия и в България много от предприятията, които са с 251 души персонал не могат да кандидатстват, защото те вече не са средно предприятие, а в същото време оборотите им са десетки пъти под допустимите обороти за средно предприятие. В тази връзка ние настоявахме отново по време на първото правителство на ГЕРБ да се формулира категория, която съществува в европейските директиви – миткап компании, което означава, че по отношение на хората могат да бъдат повече от 250 души, стига да не се надхвърля прагът на оборота. Това е съществено важно за българските малки и средни предприятия, защото точно тези, които ние ще се опитаме да стимулираме, експортните предприятия, където възможността за ръст на техните продажби не е ограничена от вътрешното търсене, а са предприятия, в които работят повече от 250 души и всъщност цялата тази група от компании ще отпадне, ако допустимите бенефициенти са средни предприятия, а не миткап предприятия.
Благодаря.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: На първия въпрос. Тези 100 милиона лева, които са отишли за технологична модернизация, вече не са там, няма ги реално. Нека да се знае това, независимо че има близо 190 и няколко жалби по тази мярка. Част от тях са отишли за енергийна ефективност, но по-голямата част са отишли в любимата на мен и вас „Джереми“.
Газовата връзка – 45 милиона евро – 5 милиона евро са отишли по стария програмен период в 2013 г., които са отишли за проучване, издаване на документация, предстроителни проучвания, включително и за археологически разкопки, знаете. Останалите 45 милиона са предвидени за новата програма за изграждане на газовата връзка. Проблемът на газовата връзка основно ще бъде коментиран при ходенето на нашата делегация в Сърбия. Лично аз ще го коментирам това. Знаете, че по-голямата част от тръбата трябва да бъде построена от сръбска страна. Реално ние имаме някаква готовност. Имаме там спорове с Европейската комисия точно по коя мярка, по коя приоритетна ос, къде трябва да бъде чисто технически, но в крайна сметка ще успеем да се преборим, надявам се. По-тежкият момент е да не направим ние нашата част от тръбата до Сърбия и там да ни чака едно нищо.
Всъщност това, което знам от сръбските колеги до този момент и всъщност искам да го разбера официално, защото сме пращали хора включително да проверяват, е, че те вече имат напредък, имат одобрена строителна документация и чакат от Европейската банка по възстановяване и развитие или по предприсъединителните фондове да им се даде зелена светлина за финансиране от Европейския съюз, който от своя съвет имал някакви забележки към сърбите по синхронизиране на тяхното енергийно законодателство с енергийните законодателства и изискванията на Европейския съюз. Реално пречките за осъществяването на тази връзка идват и от сръбска страна, но се надявам да бъдат изгладени и това да стане ясно още следващата седмица.
По отношение на втория въпрос, днес ми казва началникът на кабинета, че е бил на среща, на която е решено, че за технологични иновации могат да участват включително и големи предприятия. Ако искате, може би господин Кирев да влезе в повече подробности.
ФИЛИП КИРЕВ (началник кабинет на министъра на икономиката): Днес имаше Комитет за наблюдение на оперативната програма ОПИК, всъщност беше първата среща на комитета, където го сформирахме и направихме наредбата му за действие. Всъщност там от АИКБ и от КРИБ предложиха да се вдигне първо максималната стойност за кандидатстване по тази тематична цел 1 от 500 000 на 1,5 млн. и да се предвиди от порядъка на 15 милиона, където може да кандидатстват големи фирми.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само една реплика.
Ако може, в ос 1, където са иновациите, е нормално да могат да кандидатстват и големите фирми, защото в крайна сметка лекарства изобретяват големите фирми, а не някоя малка фирма в гаража. Проблемът не е с ос 1, проблемът е с останалите средства, защото ос 1 е лимитирана и като ресурс, и като обем на средства, и като приоритети, за които могат да се харчат парите. Въпросът е за останалите оси, в които ако ограничението е отново средни компании, много от българските компании, може би болшинството от българските компании, са с потенциал, включително експортен потенциал са повече от 250 души. Ако остане критерият за малко предприятие, нито едно от тези предприятия няма да могат да участват. Ще участват малки фирми, които нямат потенциала на тези т.нар. „миткап“ компании. Въпросът е, и то не на Комитета за наблюдение, а въпросът е в комуникацията с Европейския съюз. Сигурен съм, че Комитетът за наблюдение няма да има нищо против. Но в комуникацията с Европейския съюз в България заради профила на нашите компании да се защити допустимост на тези миткап компании. Повече от 250 души, но по-малко от оборота, който е за горната граница на средна компания.
ФИЛИП КИРЕВ (началник кабинет на министъра на икономиката): Това е всъщност проблемът на регламента, който идва от европейска страна всъщност. Така е, трябва да се направят корекции там, за да се отчете спецификата на нашите компании и на страната.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И да, и не, защото ние – влизаме в детайли – ние не можем да променим определението за средна компания в директивите на Европейския съюз, но в същото време там в тези директиви има понятието „миткап компания“, за което ви говоря и може да се възползваме от това, да защитим тази категория да бъде бенефициент по българските програми.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има един документ на Европейския съюз – Смол бизнес акт. Приеха го преди няколко години. Тези дни ще излезе съвсем нова регулация по него. Трябва да видим, тъй като той разрешава в държави със специфика да излизаме извън рамките по законодателство на Европейския съюз, да помагаме точно на микро- и малки фирми. Трябва да видим какво ще излезе и да се опитаме да помогнем. Ние сме Комисия по икономическа политика, ние не сме комисия, която само ще гласува и ще ви оправя ратификациите, грубо казано.
Примерно, аз бих поставил въпрос към Румен Христов, колегата, който е председател на друга комисия. Кога ще извикате министъра на финансите и министъра на земеделието и ще махнете касовите апарати от рибарските лодки? Тоя кретенизъм стои, него го има и в момента. Ние, понеже бяхме много силни миналата година, успяхме само да го отложим. Но в момента всяка рибарска лодка, независимо дали е шест метра, два метра, може и малка да бъде, надуваема, като влезе и удари десет попчета, трябва да има вътре касов апарат и като излиза, да декларира НАП да знае, дирекцията в Созопол, че е хванал десет попчета. Бизнесът е обрасъл с пълни кретенизми. Или примерно защо трябва да умре един рибар със сертификат за лодка, за да може друг на негово място да влезе? Онзи ден имахме такъв случай и вие го знаете много добре.
Ние ще се опитаме да променяме бизнес средата, независимо от това, дали е в ресора на Министерството на икономиката или на друго министерство.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Само да добавя, понеже миналата седмица бях на Съвет по конкурентоспособност, където именно одобрихме ново-въведенията и промените в Смол бизнес акт, но няма да стане тази година. Италианското председателство каза, че с това приключва работа, няма да се ангажира с вкарването му в Европарламента и ще остане за следващото председателство. Тоест очаква се, господин Кънев, това да се случи най-рано края на февруари месец, да бъдем реалисти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин министър, понеже сме вече на края, имате привилегията да участвате в една комисия, в която има трима бивши министри, в момента настоящи, трима председатели на комисии и четирима зам.-председатели на други комисии. Тоест, капацитетът е тук. Имаме председател на Комисия по земеделие, Комисия по енергетика, аз съм зам.-председател на Комисия по енергетика, Мартин Димитров беше тук – зам.-председател на Комисия по енергетика. Тоест, имате привилегията голяма част от ръководството на парламента в икономическата област да е тук. Моята молба към Вас е: ние сме били на Вашия стол в различни времена в годините. Аз съм бил два пъти на подобен стол като Вашия, даже и по-високо ниво. Разчитайте на хората в Комисията по икономическата политика. Тук няма празно политическо говорене - ние ще го оставим за зала. Тук искаме да се решат проблемите, да се решат проблемите на икономиката. Това е страшно важно, ние сме загрижени и цвета го оставяме на вратата на влизане в зала „Запад“. Тоест, тук влизаме с технократско мислене и с цел да помогнем на ръководството на Министерството на икономиката, за което Ви желая искрено да имате успех, с наша помощ да вървим напред!
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Господин Цочев, искрено Ви благодаря и може би сте обърнали внимание на моите реплики в началото и по време на дебата с госпожа Нинова и с господин Добрев, че всъщност моят екип и аз също се опитваме, независимо че се нарича политически, ще се опитаме всячески да загърбим ляво и дясно и център и патриотичност, нека да цитирам председателя на комисията. Абсолютно съм съгласен с Вас. Даже аз стигам по-далеч, че и в зала за основните приоритети не трябва да се делим, но както и да е. Наистина абсолютно съм съгласен с Вас и Вие в това отношение имате подкрепата на министерството.
Благодаря Ви наистина.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, някои други въпроси имаме ли? Ако няма, да Ви благодаря за участието.
Малко по-осакатен ни е първият блиц контрол, но няма как. Не разчитайте на милост по-нататък.
Честита Коледа и Нова година!
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Благодарим.

(Закрито в 15.35 часа)




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев


Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 53 710 знака)