1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за туризма, № 454-01-69, внесен от народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева на 19 декември 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 502-01-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-15, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за възстановяване на дейността и производството на МК „Кремиковци“, № 454-02-21, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 1


На 14 януари 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за туризма, № 454-01-69, внесен от народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева на 19 декември 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 502-01-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-15, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за възстановяване на дейността и производството на МК „Кремиковци“, № 454-02-21, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
5. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден. Той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за туризма, № 454-01-69, внесен от народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева на 19 декември 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 502-01-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-15, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за възстановяване на дейността и производството на МК „Кремиковци“, № 454-02-21, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
5. Разни.
Имам само едно предложение за една промяна в дневния ред.
По молба на министъра на туризма госпожа Ангелкова, тъй като е доста болна и сега ще се запознаете с нея, колкото по-малко стои с този грип при нас, толкова по-добре.
Предлагам ви точка втора, а това е законопроектът, внесен от колегите Делян Добрев и Даниела Савеклиева, да стане точка първа.
Имате ли нещо против? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ - 11 , „против“ и „въздържали се“ – няма.
Предложеният дневен ред се приема единодушно.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за туризма, № 454-01-69, внесен от народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева на 19 декември 2014 г. за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 502-01-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г. за първо гласуване.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за туризма, № 454-01-69, внесен от народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева на 19 декември 2014 г. за първо гласуване.
Вносителите са тук. Кой ще докладва – господин Добрев или госпожа Савеклиева?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Внесеният от нас законопроект е свързан с разделянето на Министерството на икономиката и енергетиката - то дори в последния си вариант нямаше и „туризъм“ - тоест, разделянето на Министерството на икономиката и енергетиката на три министерства: Министерство на икономиката, Министерство на енергетиката и Министерство на туризма.
Законопроектът се състои от четири параграфа и предвижда промяна на наименованията в релевантните закони, за да се приключи с разделянето. Тук няма нищо особено, нищо сложно като материя. Използвали сме възможността законопроектът да се внесе от името на народни представители, за да съкратим времето.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Госпожо министър, имате думата съвсем накратко.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Министерството на туризма подкрепя внесения законопроект за изменение на Закона за туризма, тъй като с предложения законопроект се конкретизират правомощията на Министерството на туризма, както и на министъра на туризма, който провежда държавната политика в областта на туризма.
Текстовете са в съответствие с решение на Народното събрание от 7 ноември 2014 г. за приемане структурата на Министерския съвет на Република България, с която се създава Министерството на туризма. Това обстоятелство предопределя необходимостта от промяна на основния закон, регламентиращ обществените отношения в областта на туризма, а именно Законът за туризма.
Предвидена е и корекция в състава на Националния съвет по туризъм по отношение на изброените като членове на Съвета заместник-министри, като се добавя заместник-министър на икономиката.
Участието на представител на Министерството на икономиката в дейността на съвета е изключително важно с оглед въпросите, които Националният съвет по туризма разглежда и решава съгласно чл. 8 от Закона за туризма.
Подкрепяме и предложените в Заключителните разпоредби на законопроекта изменения на Закона за здравето, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, Закона за регионалното развитие, които също са свързани с настъпилите структурни промени в състава на Министерския съвет и по-специално със създаването на Министерството на туризма, налагащи съответните промени в посочените закони.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Виждате, че това е една точка от така наречените „технически закони“. Не виждам и какво можем да дебатираме.
Затова, ако няма някой, който желае да вземе думата, аз предлагам да преминем към гласуване. Съгласни ли сте?
Моля, гласувайте така предложения законопроект.
Гласували: „за“ – 11, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Законопроектът за изменение на Закона за туризма, № 454-01-69, внесен от народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева на 19 декември 2014 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря ви.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 502-01-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г. за първо гласуване.
Ние сме водеща комисия за първо гласуване.
Имаме гости: от Министерството на икономиката – господин Любен Петров, заместник-министър на икономиката, госпожа Ивелина Бахчеванова, директор на Дирекция „Международно контролиране, търговия и сигурност“, господин Христо Атанасов, началник отдел в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, Зора Добрева, директор на Дирекция „Правна“ и госпожа Маргарита Златанова, началник отдел в Дирекция „Правна“.
Вносител е Министерският съвет. Затова даваме думата на господин заместник-министър Петров за много кратко експозе. Мотивите ги имаме.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, експерти, журналисти!
Първо, бих искал да поздравя всички с Новата година, тъй като не можах да го кажа на всички. А днес е и Банго Васил. Така че и с циганската Нова година – също. Надявам се някои все още да си държите елхите.
Представям на вашето внимание проект на закон за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол над токсичните химически вещества и техните прекурсори. Тъй като вие разполагате с пълния му текст, ще отбележа само основните акценти от законопроекта.
Законопроектът е изготвен с цел да бъдат прецизирани сега съществуващите разпореди, отнасящи се до реда и условията за издаване на съответните документи за износ, внос и трансфер на химически вещества и техните прекурсори в обхвата на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване и привеждането им в съответствие с разпоредбите на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.
Приемането на предложения проект ще доведе до по-голяма яснота при прилагането на посочените два закона и осигуряване на прозрачност в извършвания от държавата контрол върху дейностите с химически вещества и изпълнение на ангажиментите на страната ни по линия на конвенцията.
Измененията ще допринесат до еднозначно тълкуване на текстове на закона от страна на бизнеса и контролните органи.
В Преходните и заключителните разпоредби на проекта се предвиждат изменения в закони, регламентиращи правомощия от материалната компетентност на министъра на икономиката и енергетиката, които следва да бъдат поети от министъра на икономиката, респективно, разпределени между министрите на икономиката, енергетиката и на туризма с оглед изпълнението на решението на Народното събрание от 7 ноември 2014 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България, обнародван в Държавен вестник, бр. № 93 от 11.11.2014 г.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, надявам се, че Комисията по икономическа политика и туризъм ще подкрепи предложения законопроект.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, преди да ви дам думата за въпроси, искам да кажа, че сами разбирате, че първо, тази точка влезе в дневния ред в последния момент, тъй като точката в дневния ред за изслушване отчета на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол я отложихме. Ръководителят на ведомството е болен, а ние държим той да си представи отчета. Другата седмица най-вероятно ще го гледаме.
А тази точка, ако сте забелязали, има две страници фактология за евроинтеграция, общо взето, и 14 или 12 страници, както често се прави като парламентарна практика – това, което мина и по предишния закон – всъщност отделянето на министерството в отделно Министерство на икономиката в Преходните и заключителни разпоредби.
Сега ви давам думата. Въпросът е отново за полутехнически закон. Имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Колеги, господин заместник-министър, въпросът ми не е конкретен по законопроекта, но е в тази тема, във Вашия ресор и в материята.
Имаше информация, че поради тези преструктурирания в администрацията Междуведомствената комисия не функционира и има оплаквания от фирми, че се забавят разрешителни и се губят приходи, да речем, и за държавата, и за фирмите по сделките, чиито срокове изтичат.
Заработи ли Междуведомствената комисия е въпросът ми.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин заместник-министър, да отговорите на въпроса на госпожа Нинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Мога да информирам уважаемите народни представители, да, комисията утре в 10,00 ч. ще заседава. Така че комисията заработи и се надявам и с този законопроект наистина да изчистим всички други закони, които касаят разделянето на министерството.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има ли други въпроси?
Аз имам само един въпрос. Не ми стана ясно в новата ал. 3, тоест, стара ал. 4, и новата ал. 6 – стара ал. 6 – думите „трансфер“ са заменени с думата „реекспорт“. Има ли нещо специално тук?
Заповядайте, госпожо Бахчеванова.
ИВЕЛИНА БАХЧЕВАНОВА (директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“): Благодаря Ви, господин председател!
Текстовете са приведени в съответствие с текстовете на Конвенцията за забрана на химическото оръжие. Действително сега не бяха направени по най-прецизния начин. Използвахме случая да ги синхронизираме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има ли други въпроси? Ако няма, да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте приемането на законопроекта.
Гласували: „за“ – 16, „против“ – няма, „въздържал се“ – 1.
Законопроектът за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните вещества и техните прекурсори, № 502-01-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря ви и приятен ден.

Сега преминаваме към точка трета от дневния ред:
Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-15, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
По тази точка имаме гости от Министерството на енергетиката: господин Милослав Кацаров, директор на Дирекция „Природни ресурси и концесии“, госпожа Ивелина Михайлова, старши инспектор в Дирекция „Природни ресурси и концесии“, от Асоциацията на индустриалния капитал тук е господин Теодор Дечев.
Имаме писмени становища от Министерството на енергетиката, от Министерството на финансите, от Асоциацията на индустриалния капитал в България и от Българската търговско-промишлена палата.
От името на вносителите заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Казвам се Любомир Владимиров, ПП „Атака“.
Позволете ми обаче на първо място да обърна внимание на господин заместник-министър Петров, че все пак трябва да се обръща внимание, че не всички присъстващи празнуват празниците, с които Вие ги поздравявате. Моля Ви се, спазвайте благоприличие и добър тон в Народното събрание и поздравявайте присъстващите с официалните празници на Република България.
А сега по законопроекта бих казал следното: ПП „Атака“ ясно заявява, че липсва ясна и адекватна нормативна уредба, която да регламентира отрасъла по рудодобива и добива на ценни метали.
Безспорно в този бранш съществуват корупционни практики, които са създадени в управлението на няколко правителства. Приходите, които се реализират от българската държава, са символични. Съществуват много неясноти в този бранш, както съществуват неясноти в концесионните договори по отношение на добива на количеството злато, ценни и редки метали.
Според ПП „Атака“ постъпленията в държавната хазна от данъци и такси не са достатъчни. Фирмите-концесионери, работят при условията на тежки системни нарушения на екологичното и трудово законодателство.
Необходимо е да бъде разработена специализирана детайлна нормативна уредба по отношение на добива на злато и ценни и редки метали.
Според ПП „Атака“ трябва да се извърши истинска и пълна промяна, която да установи един път за винаги ред в дейността на фирмите-концесионери.
Ето защо правителството следва да предприеме необходимите мерки за прекратяване на действащите концесионни договори, да се състави стратегия за развитие на отрасъла, както и да се предложи нова законова и подзаконова нормативна уредба.
В тази връзка се предлага на Народното събрание:
1. Народното събрание да възложи на правителството да предприеми необходимите мерки за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, редки и ценни метали.
2. Задължава правителството да състави стратегия за развитие на отрасъла и да предложи нова законова и подзаконова нормативна уредба.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От Министерството на енергетиката, госпожо Михайлова, имате думата.
ИВЕЛИНА МИХАЙЛОВА (старши инспектор в Дирекция „Природни ресурси и концесии“): Ние сме представили писмено становище. Надявам се, че сте се запознали с него.
Общо взето, накратко можем да кажем, че е предложено решение, което решение на Народното събрание касае едва 11 концесионни договори и то, ако приемем, че става въпрос за концесионни договори, по които и съпътстващо се добива злато и сребро, тъй като така, както е формулирано, става въпрос само за добива на злато и сребро, останалите подземни богатства, които са споменати в решението, не се добиват на територията на Република България.
Така че първият въпрос, който възниква, е дали с това решение наистина ще се решат икономическите проблеми в страната, като прекратим само 11 концесионни договора, а не всичките 505, които в момента действат.
Второ, защо точно тези 11. По какви критерии се твърди, че за тези има корупционни практики, а за другите няма? На каква основа изобщо почиват тези твърдения?
Мотивите, които са изложени, не са подкрепени с конкретни доказателства. Там, където се твърди, че става въпрос за договори, по които са допуснати съществени нарушения на трудовото и екологичното законодателство, ние твърдим, че при нас не е постъпил досега акт на компетентен административен орган за нарушение на трудовото и екологично законодателство по тези 11 концесионни договора. Но дори и да имаше такава информация, и към момента в Закона за подземните богатства има достатъчно възможности при констатирани такива нарушения да се пристъпи към прекратяване на концесионните договори. Тоест, не е необходимо изрично решение на Народното събрание, за да може да се пристъпи към такова прекратяване. Просто правните и фактическите основания към момента не са налице.
Общо взето, твърди се, че никакъв контрол не се осъществява по концесионните договори. Знаете, че по Закона за концесиите и Правилника за прилагане на Закона за концесиите е предвиден контрол върху тези договори, предвидени са компетентните органи, какъв обхват има той. Той се изготвя ежегодно. Резултатите от този контрол се докладват на Междуведомствена комисия, която включва представители освен на Министерството – досега – на икономиката и енергетиката, респективно неговия правоприемник сега, така и представители на Министерството на финансите и на Министерския съвет. Така че и това твърдение не мога да приема, че е обосновано.
Твърди се, че не се контролира металното съдържание в рудата. Такъв контрол се прави и въз основа на обществени поръчки се възлага на акредитирани лаборатории да правят анализ на металното съдържание в рудата. Така че досега до нас не е пристигал доклад за съществени и статистически разлики в резултатите. Така че не можем да кажем, че и това твърдение е вярно. Тоест, мотивите по никакъв начин не могат да издържат, за да можем да одобрим предложеното решение.
Освен това по предложението да се създаде стратегия, мога да кажа, че към момента има такова законово изискване – Министерският съвет да приеме стратегия за развитие на отрасъла. Такава стратегия е подготвена, тя е подложена на обществено обсъждане и към момента може да бъде разгледана на сайта на министерството, като тази стратегия предстои – надявам се – да бъде приета от Министерския съвет и едва след това може да се пристъпи към законодателни промени за изпълняване на целите, поставени в тази стратегия.
Мисля, че това, общо взето, покрива всички мотиви, изложени по проекта на това решение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Тодоров.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (главен секретар на Българската търговско-промишлена палата): Казвам се Васил Тодоров и съм от Българската търговско-промишлена палата.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Ние сме представили писмено становище по предложения проект на решение. Така че само ще маркирам основните неща.
Нашето становище е, че предложеният проект на решение не следва да бъде приеман от Народното събрание, тъй като, на първо място, въпросът е от компетентността на изпълнителната власт и следва да се спазва конституционното разделение на властите.
На следващо място, предложеният проект на решение е в нарушение на пазарните принципи и е представен без никаква оценка на въздействието. Схематично и съвсем общо са маркирани определени нарушения, без да бъдат дадени конкретни примери в тази насока.
Така че и ние също не можем да направим оценка на въздействието от така направеното предложение.
Затова нашето становище е, че това предложение не следва да бъде приемано.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други желаещи за изказвания? Заповядайте.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Казвам се Теодор Дечев и съм от Асоциацията на индустриалния капитал.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители, представители на социалните партньори, обществени организации и журналисти!
Асоциацията на индустриалния капитал се запозна в детайли с предложението на парламентарната група на ПП „Атака“. Обемът на нашето становище би трябвало по някакъв начин да показва сериозността на нашето отношение към повдигнатия въпрос.
Въпросът има две страни. От едната страна е, разбира се, формалното отрицание. Нашето становище също е негативно. Но самият повдигнат въпрос е принципно важен. Не може да има обществена организация, която да е против прозрачността на приходите от съответните добивни дейности, които са концесионирани, и едва ли има човек в България, който да иска да бъдат минимизирани приходите от тези дейности.
Въпросът е обаче как да се постигне по-големият приход и как да се подобри ситуацията с концесионните договори с добивните компании.
Бихме започнали с факта, че самата формулировка дава едно неясно поле на приложение на предложения проект. Формулировката „злато, редки и ценни метали“ търпи тълкувания. Ако Народното събрание гласува проекта в този му вид, ще остане на Министерския съвет да преценява освен златото кои други са ценни и кои други са редки метали.
Тук всеки би казал: господин Дечев, нали всички сме учили химия в средния курс и горе-долу знаем кои са ценните и редките метали. Да, но въпреки това понятието „ценен“ – особено то – подлежи на доста широко тълкувание и фактически се остава на Министерския съвет да прецени по негово усмотрение в крайна сметка кои добиви трябва да станат обект на приложението на едно решение на Народното събрание, което само по себе си е сериозен дефект на този проект.
Отделен въпрос е, както беше маркирано в становището на Министерството на енергетиката, че има случаи, когато тези рядкоземни елементи са съпътстващ добив. Много често те не са и обект на добив на територията на страната. Остават различни шлаки, хлостове или пък в концентрати, които са изнасят извън територията на страната.
Така че първо, основно и методологически погрешно нещо в предложения проект за решение е, че той трябваше да бъде съпътстван със списък на концесионните договори, които вносителят предлага да бъдат прекратени. Без този списък на практика решението е – ако се изразя политически – некоректно, инвалидизирано.
Остава неясен въпросът защо се третира само въпросът за злато, редки и ценни метали, а примерно никой не третира въпроса за концесиите за добив и проучване на нефт, на газ или на някакви други природни богатства, които със сигурност са не по-малко интересни от икономическа гледна точка.
Вторият въпрос е очевидната липса на оценка на въздействието, което беше подчертано от всички досега говорили.
Проектът на решението не ни казва не само кои договори да се прекратят, но не ни казва на практика и в крайна сметка какво ще стане, ако бъде даден ход на това решение. Искам веднага да подчертая, това многократно е подчертавано в становището, което сме представили, че парламентарните групи в Народното събрание и парламентарните политически партии разполагат с всички необходими финансови ресурси и възможности да привлекат експертен потенциал, за да съставят такава оценка на въздействието. Не може ние даже да обсъждаме решение, в което не е отговорено на прости въпроси. Примерно, ако утре се прекратят всички концесионни договори, колко наистина ще бъдат щетите за бюджета.
В мотивите единствено е подчертано, че едва ли не никой в България не знаел колко са тези приходи. Ние горе-долу знаем и трябва да кажем, че те са под приходите от един от телекомите в България. Тоест, действително те не са достатъчно високи и има основание за обществена активност в тази насока. Но никой не казва колко време ще е необходимо, за да се извърши тази законодателна реформа, която се предвижда в т. 2, където конят е впрегнат пред каруцата и където се казва: като ги спрем, тогава да разработим стратегията, пък можем и да приемем адекватно законодателство.
Освен това в самите мотиви се съдържат някои неверни твърдения. Примерно твърдението, че миннодобивният сектор е целият в сивата икономика. Това е очевидно невярно твърдение. Нещо повече. Там освен всички възможности на държавата да контролира, отделно е факт, че постоянно се сключват отраслови колективни трудови договори. Последният отраслов колективен трудов договор дори е разпрострян върху целия отрасъл. Срокът му е изтекъл на 31 декември миналата година. Това са инструменти, които винаги дават допълнителна информация, ако не върху друго, то поне върху разходите за труд, които се правят.
В крайна сметка едно такова решение натоварва в този си вид държавата със сериозни рискове, които са непремерени. Забележете, в нашето становище изобщо не се третира въпросът за образа на страната като инвестиционна дестинация. Знаем, че вносителите имат доста скептично отношение към чуждестранните инвестиции и затова няма да ги агитираме в тази посока. Но въпросът е, че никъде в мотивите не се казва някой помислил ли е в крайна сметка до каква степен държавата е в състояние да спечели всички арбитражни дела, примерно, които ще възникнат при едно залпово прекратяване.
Тоест, ние не отхвърляме важността на проблема, но в този вид, както е предложено решението, то е доста волунтаристично, необосновано и натоварва държавата с непремерени рискове.
Бих искал да поставя специално на вниманието и на присъстващия представител на вносителя. Нека не бъдем обвинявани в липса на патриотизъм, когато отхвърляме едно такова решение. То е написано по такъв начин, сякаш вносителят – с извинение, не се подигравам, говоря сериозно – е искал то да не бъде прието, за да бъдат обвинени след това всички, че нямат достатъчно национално съзнание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да не се отклоняваме от темата. Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, ние от Реформаторския блок няма да подкрепим предложението на ПП „Атака“. Но имаме алтернативно предложение, което според мен е доста разумно и би било логично да намери подкрепа сред всички парламентарни групи, а именно с изрично решение на комисията днес да дадем един двумесечен срок на Министерството на енергетиката да ни представи една таблица с всички тези 505 концесии, за които те споменаха, че има в момента в България, срокът на всяка една от тях, извършените до момента плащания за последните пет или десет години – нека това да го решим заедно – има ли нарушения, санкции по тези концесионни договори. В двумесечен срок това да бъде предоставено на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Тъй като чухте и двете бизнесорганизации, които са представени днес, те имаха сериозни становища и двете казаха, че има данни за някои концесионни плащания, но никой няма цялостната картина.
Аз съм убеден, че няма парламентарна група, която да не иска да имаме информация по темата, за да можем да вземем информирани решения оттук нататък.
Така че, господин председател, правя формално това предложение. Искам да има изрично гласуване по него и, разбира се, колеги, ако имате допълнения в неговата съдържателна страна, са добре дошли.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Янчев.
БОРИС ЯНЧЕВ: Господин председател, добивам усещането от това, което чух и от партньорските организации, и от представителите на съответните ведомства, че като че ли при тях има по-голяма отговорност при подготовката на мотивите и на аргументите, отколкото от самите вносители.
Не бих искал да разглеждам по същество самото предложение на вносителите от ПП „Атака“, защото на практика няма и какво да се коментира по него, но в програмата на Патриотичния фронт също е записано, че сме за изработване на цялостна стратегия за използване на редките и ценни метали в страната.
Ние сме и за редуциране на нормативната уредба, която, първо, да пресече или да не даде възможност за развитие на евентуални корупционни практика от налагането в сивата икономика и по отношение на трудовото законодателство.
В тази връзка бихме подкрепили предложението на господин Димитров за една пълна картина на концесионните договори, състоянието на концесиите в България, на база на която да вземем едно аргументирано решение на комисията, която да стане евентуално част от законодателна инициатива и то да бъде всъщност в основата на една подобна стратегия за това как да се развива добивът на редки и ценни метали в България.
По отношение на конкретното предложение – няма да го подкрепим, защото считаме, че то е направено доста несериозно и бих подкрепил и думите на господин Дечев, че е част от законодателните предложения на ПП „Атака“, които са направени така, че да не бъдат подкрепени.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има ли други колеги?
Заповядайте.
ИВАН АНДРЕЕВ (изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара): Казвам се Иван Андреев, изпълнителен директор съм на Българската минно-геоложка камара.
Ние също сме внесли становище по законопроекта и то е категорично отрицателно. Но аз искам да прецизирам някои изказвания, без да влизам в конфликт с тях.
Първо, по отношение на прозрачността. Господин Дечев каза, че отрасловият колективен договор е разпрострян за първи път. Не, напротив, за втори път е разпрострян и той все още действа до 31 януари 2015 г. Освен това, това е първият отраслови колективен договор.
Щетите за бюджета. Смятам, че всички компании, които са в миннодобивния сектор, това са едни от най-прозрачните компании и няма да има проблем да се направи такава справка. Но имайте предвид, че щетите за бюджета не се измерват само с концесионното плащане. Щетите за бюджета ще се измерят и със стандарта на живот на цели минни общности. Знаете, че там, където Бог е дал полезно изкопаемо, там има стандарт, там има живот. Няма да се спирам на определени райони.
Освен това искам да избягам от терминологичните несъответствия. Ценни и редки метали, извинявайте, няма.
По отношение на изказването на вносителите, бих искал да поясня, че златодобивът не е отрасъл. Отрасъл е добивната промишленост. Ние вътрешно в Минно-геоложката камара правим всяка година от шест или седем години насам едно проучване между всички членове на Българската минно-геоложка камара за корупционния натиск. Трябва да ви кажа, че от пет години корупционният натиск е слязъл три пъти. Тоест, ако през годините назад корупционният натиск се регистрира като 30 процента, сега е под 10 процента. Това иде да покаже, че всъщност компаниите, както и държавната администрация, са осъзнали, че значимостта на сектора и това, че е по-важно секторът да работи, отколкото да бъде спиран с някакви непремерени практики.
По отношение на самото наше становище само две думи ще кажа и спирам. По отношение на твърдението, че добивът на злато, ценни и редки метали е методът за излизане от тежката икономическа криза, знаете ли, винаги, когато чуя – един професор се е кръстил Гергелчев – че ние имаме толкова злато в недрата си, че може да сме едва ли не космическа сила, знаете ли, не е вярно. Получава се всеки от нас да получи по около 150 млн. долара в банковата си сметка. Не е вярно това. Имаме много по-малко злато, отколкото коментира господин Гергелчев. Имаме баланс на запасите в Министерството на икономиката.
По отношение на концесионните такси. Концесионните такси са съизмерими с тези в останалите европейски страни. Естествено, ние се равняваме по европейските страни, които са с подобни природни и икономически условия.
Общо взето, са необосновани и неправилни тези твърдения и аз приключвам дотук. Имате становището ни.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, становището ми го дадоха преди малко. Но това е старото становище, тъй като знаете, че и двата законопроекта са от миналия парламент. Те бяха внесени тогава и трябваше да ги гледаме, но по понятни причини се отложиха.
Не се изненадвате, че становището на Минно-геоложката камара е против внесените предложения. Само го резюмирам, ето го становището. Който желае, може да го вземе от комисията.
Госпожо Нинова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Ние също подкрепяме идеята за прозрачност и повече информация по отношение на броя и вида на концесиите, на техните срокове. Бих допълнила господин Димитров и с въпроса за въздействието върху околната среда при извършването на тези концесионни дейности.
Да конкретизирам нашата позиция по отношение на срока. Бихме искали той да бъде десет години и след това отново в комисията да вземем аргументирано и информирано решение какво да правим с всяка концесия поотделно, а не така на куп да се взема решение.
Но и за нас въпросът е важен, какви са икономическите ефекти от тези концесии за държавата, какъв е социалният ефект от тях, докъде са ползите, докъде са минусите. Разумно решение обаче можем да вземем, само ако имаме информация.
Така че с тези две допълнителни предложения към Вашето, господин Димитров, ние бихме подкрепили такова решение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз искам да благодаря на специалистите, които доста аргументирано се спряха на темата. Мисля да предложа да прекратим дебатите, господин председател, и да формираме едно решение, което да бъде съставено от предложението на господин Димитров с допълнението на госпожа Нинова и това да бъде нашето решение. Тоест, ние да отложим взимането на решение по отношение предложението на вносителите. Да го отложим в рамките на два месеца, да получим информацията от Министерството на икономиката, тоест, да бъде формулирано по начина, по който беше направено в предложението на господин Димитров и допълнено от госпожа Нинова и с това да приключим тази точка.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имат думата вносителите.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ясно е, че предложението на ПП „Атака“ няма да бъде подкрепено от никоя политическа сила, нито от никой бранш, работодателска организация и т.н.
Важното тук е, че ние повдигаме дебат по отношение на концесиите, по отношение на това какво се случва с концесиите през всичките тези години. Неяснотата, която съществува, проблемите, които съществуват, са признати от всички и политически сили, и браншови организации. За неяснотата, която съществува в концесионните договори, ние от „Атака“ изискахме информация през миналите Народни събрания, от предишните правителства. Не получавахме такава информация. Сега е наистина моментът, в който освен да се гласува нашето предложение – предложението на ПП „Атака“ – да се прекратят концесиите, но наистина преди това да видим по какъв начин са изпълнявани концесионните договори, по какъв начин се съобразяват така наречените инвеститори – дали са чуждестранни или някакви други – с условията на българската държава.
Концесионните договори са с неизвестно съдържание. Аз съм убеден, че и от Министерството на икономиката в момента не могат да ни цитират какво гласят концесионните договори по определена концесия, примерно за Челопеч.
За стратегията, за която се говори по отношение на добива на злато и редки метали, беше казано, че може да се прочете. Но от колко време може да се чете на сайта на министерството, защото тази стратегия не беше навреме внесена за разглеждане в Народното събрание, преди това разгледана от Министерския съвет - дали е от предишния служебен кабинет, дали от предишния кабинет „Орешарски“. Но ето, вижда се, че просто е назрял моментът, в който ние като народни представители трябва да вземем решение по отношение на това какво ще прави България с концесиите на собствената си територия.
Ако говорим за една моментна картина, както предложи господин Димитров, тази моментна картина трябва да бъде по-точно ревизия, ревизия на концесиите. Защото е необходима ревизия, която ясно и точно да покаже, както казах преди малко, първо, условията по договорите, след това как се изпълняват те и след това вече ние като Народно събрание да вземем решение.
Така че сега с едно решение на комисията, както беше предложено преди малко, за отлагане на точката на ПП „Атака“, това не спасява въпроса с концесиите. Нека се вземе категорично решение по отношение на нашето предложение и след това вече трябва наистина да се даде някакъв срок, в който да се направи тази ревизия на концесионните договори, да се разгледат и тогава да се вземат адекватни мерки по отношение на тях.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз имам реплика.
От думите на вносителя става ясно, че целта е изпълнена, тоест, те да получат достатъчно информация, която те не са получавали досега.
В тази връзка аз не искам да гласуваме, за да отхвърлим едно наше предложение, а е по-разумно да се приеме решение, при което до два месеца да получим тази пълна информация за десет години назад и тогава разумно да разгледаме Вашия добре генериран въпрос, свързан с концесиите. Но сега не бива да го отхвърляме. Това е политически акт, за който мисля, че всички ние ще се въздържим и това не е правилно.
Затова предлагам да се гласува само едно – предложението на Мартин Димитров, допълнено с предложението на Корнелия Нинова.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Позволете ми да Ви кажа, че ние работим по правилника на Народното събрание. По правилника на Народното събрание има внесено предложение за решение за прекратяване концесионните договори за добив на злато, ценни и редки метали, внесено от ПП „Атака“ и то трябва да бъде гласувано, както е гласувано и в други комисии. Дали вашата политическа група ще гласува против или ще се въздържа, вече е отделен въпрос.
Това, което искам да кажа, е, че на първо място ние от ПП „Атака“ искаме и държим да се прекратят концесиите, както сме предложили, а след това вече не пречи да се направи тази ревизия и да видим какво ще правим нататък.
Благодаря.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз се извинявам, но ще направя една дуплика.
И в двете комисии, в които аз участвам – и в Комисията по енергетика, и в Комисията по икономическа политика и туризъм – съм предложил политическите одежди да се оставят извън вратата.
Така че в случая тук ние гледаме един сериозен въпрос и той изисква сериозен подход към него. Давайки на вас в момента политическото решение, че отхвърляме Вашето предложение, Ви даваме основание Вие да казвате: вижте какво прави Народното събрание и правителството.
Ние предлагаме разумно нещо – до два месеца да получим пълна картина на концесиите. В този смисъл не виждам нищо лошо да не се гласува Вашето предложение, да се отложи просто във времето, докато не получим достатъчно информация.
Благодаря.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: С това решение ние решаваме икономически въпроси по отношение приходите в държавата, а не толкова политически. Дори и да е политическо решението, ние тук сме изпратени от българския народ, за да прокарваме политики. Това е.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много накратко, имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Съвсем накратко ще направя едно техническо уточнение, тъй като и вносителят коментира Министерството на икономиката.
Искам да направя уточнение, че към момента концесиите са към Министерството на енергетиката. Казвам това да не би при взимане на решение да стане тази грешка.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, прекратявам дебата, тъй като ни чака още по-интересна точка.
Развоен съм донякъде в предложението си, тъй като има две предложения. Аз като изключително демократичен ръководител ще предложа и двете на гласуване.
Искам първо да благодаря на Министерството на енергетиката. Изключително добър доклад са ни предоставили и искам да ви цитирам. На стр. 5 казвате, че изложеното тук не означава, че не споделяме мнението, тоест, мнението на вносителите, че е необходим анализ и ревизия на условията - вие искате ревизия – при които се предоставят концесии за добив на подземни богатства.
Материалът е много интересен. Който не го е чел, а това много често става в комисиите, вземете и си го прочетете.
Второ, въпросът какво се печели от концесиите? Темата концесия е изключително важна и тя е важна не само за нашата комисия, не само за енергетиката. Аз, честно да ви кажа, бях изумен. Миналата година излезе една информация от Зинаида Златанова – тогава беше вицепремиер, както си спомняте – че всички концесионни такси в България, които се събират, са по-малко от таксите, които събира съдебната система. Тук не говорим въобще за злато.
Трето, не съм убеден и тук колегите от „Атака“ са прави, че ако има нещо, то е в златото. Знаете много добре, че много по-интересни са доста други концесии, свързани с медта, свързани с кариерни материали, свързани с пясъци и т.н. Тук става въпрос и за специализираната лаборатория. Аз лично участвах в една работна група в 40-то Народно събрание по темата концесии – Челопеч и Ада тепе – и знам, че там възникнаха много въпроси: колко често се прави анализ на изнасяната суровина от България. Оказа се, че е доста рядко и то избирателно от този, който изнася.
Има много въпроси. Затова аз ви предлагам първо да гласуваме дали днес да отложим – предложението на господин Цочев, или да гласуваме решението, което е предложено от „Атака“.
Аз съм абсолютно съгласен, че решението, което предлагат от ПП „Атака“ - днес да гласуваме, е политическо. Беше ясно и при предишното правителство, и сега е така.
Второ, предлагам действително в двумесечен срок да се направи един пълен анализ за какво става въпрос в концесиите. След това ви предлагам да направим едно съвместно заседание с Комисията по енергетика. Господин Добрев е тук. Хайде малко да „разчепкаме“ тази тема – какви пари влизат, защо влизат такива пари, каква е европейската практика, дали е така, както коментират засегнатите страни, работодателските организации и Българската минно-геоложка камара.
Темата е интересна, интересна е за всички. Мисля, че тогава ще постигнем някакъв ефект.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, извинявайте, че Ви прекъсвам. В Министерството на енергетиката или в Министерството на икономиката – не знам къде са тези документи – но съществува анализ още от преди две – три години за това какви са концесионните възнаграждения в България. Според този анализ те са на средното равнище за Европейския съюз. Да не забравяме, че концесионното за тези метали е между 1,5 и 4,0 процента от прихода, не от печалбата, от прихода, от оборота, който тази компания генерира.
Що се касае за концесионните възнаграждения от нефта и газа, те са между 2 и 30 процента в зависимост от това колко голямо е находището.
Затова можем да поискаме анализа и не да се чудим, а да го прочетем и да се запознаем, да сравним държавите в Европейския съюз. Разбира се, има и държави с друг принцип, с принципа на споделяне на добитото количество, без значение дали става въпрос за метали или за нефт и газ, между държавата и между концесионера. Тогава не се заплаща концесионно възнаграждение. Но България е тръгнала с един нелош закон, който отново повтарям, според този анализ, който има в министерството, концесионните възнаграждения са средните за Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев току-що ме убеди, че не само, че трябва да искаме този анализ, но той трябва да бъде осъвременен с данните от последните две – три години, което ще бъде относително лесно, след като за предишен период вече е наличен. Дори предлагам срокът да бъде вече едномесечен, след като има готов материал. Няма нужда да даваме излишно дълги срокове на администрацията при това положение и при тази висока степен на готовност, господин председател.
А предвид факта, че все още разделението между Министерството на икономиката и Министерството на енергетиката не е факт, това са закони, гласувани на първо четене, предлагам възлагането от страна на комисията да бъде и към двете министерства, за да няма оправдания.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Съгласен съм.
Има две предложения. Нека да уточним как да процедираме с решенията, които трябва да приемем.
Едното е на вносителите – да гласуваме точка първа и точка втора заедно. Второто е на господин Цочев, което е да отложим гласуването по точка втора примерно за след месец или два.
Днес ли ще гласуваме решението или ще го отложим?
Моля, гласувайте първо предложението, днес да гласуваме предложението така, както е подадено от ПП „Атака“.
Гласували: „за“ - 13, „против“ - 1, „въздържали се“- 4 .
Предложението се приема.
Тогава аз предлагам да вземем две решения. Едното е сега да гласуваме предложението на ПП „Атака“.
Моля, гласувайте предложението на ПП „Атака“.
Гласували: „за“ – 1, „против“ – 13, „въздържали се“ – 4.
Предложението не се приема.
Второто е предложението на господин Мартин Димитров.
Господин Димитров, моля да си формулирате предложението.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз това щях да Ви предложа, господин председател. Аз ще го формулирам, а, господин Добрев, Вие ще ме допълните.
Предложението ми е следното.
„Комисията по икономическа политика и туризъм възлага на Министерството на икономиката и на Министерството на енергетиката в едномесечен срок да предостави информация за всички действащи концесионни договори в табличен вид по отношение на следната информация: срок на договора, плащания, нарушения, санкции, оценка на въздействието върху околната среда, като тази информация да бъде за последните десет години.“
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, ако искаме наистина да получим подробна информация, трябва да вземем и приватизационните договори от 1999 г., защото всъщност тогава са приватизирани големите концесии и това са тези, които визират колегите от „Атака“.
Но според мен целта на тази процедура, която гласуваме, трябва да е друга. Да вземем сравнение между процентите концесионно възнаграждение в останалите държави в Европейския съюз и в България, за да видим дали те са ниски или са високи, или са нормални.
Ето, това ни е необходимо. Ако се окаже, че този анализ показва, че концесионните възнаграждения в България са ниски, това означава, че ние трябва да преработим закона, за да ги повишим. Там ще решим какво да правим със съществуващите концесии. Но това е според мен анализът, който ни е необходим – плаща ли този вид бизнес в България достатъчно, колкото се плаща в другите държави, или не.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, допълвам това, което прочетох преди малко, господин председател, с изречението: „…в сравнителен порядък по отрасли със средноевропейските равнища.“
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложението като редакция го получихме.
Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Само да добавя две думи към казаното от господин Добрев.
А защо трябва да сравняваме нашите условия с европейските. България е суверена държава. Ние можем да си определяме каквито пожелаем условия по концесиите. Защо трябва да сравняваме с целия Европейски съюз? Те съобразяват ли се с нашите, с българските условия, когато е нужно? Аз не мисля, че от Европейския съюз се съобразяват. Те са се научили само да диктуват политиката в България и не само в икономиката, а във всеки отрасъл.
Така че такъв вид сравнение, такъв вид анализ е несъстоятелен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме предложение от господин Мартин Димитров.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: „за“ - 16, „против“ – няма, „въздържал се“ – 1.
Предложението се приема.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Простете, господин председател. Чисто разяснително ще кажа на колегите от Министерството на икономиката и Министерството на енергетиката, че става въпрос за всички концесии, а не само за тези, визирани от ПП „Атака“. Да не стане грешка.
Това стана ясно, нали, господин председател?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, надявам се, без плажовете.
С това приключихме по точка трета.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за възстановяване на дейността и производството на МК „Кремиковци“, № 454-02-21, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
Давам думата на вносителите. Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Ще ви запозная с предложенията на ПП „Атака“, с които възлага на правителството да предприеме спешни мерки и осъществи необходимите действия за възстановяване на възможните производствени дейности в Металургичния комбинат „Кремиковци“.
Металургичният комбинат „Кремиковци“ е започнал работа през 1962 г., като първото му производство е производството на структури и е извършено 1975 г. Комбинатът е оборудван с агрегати, производствени съоръжения, доставени от бившия Съветски съюз.
Понастоящем са налице производствената и предзаводска площадка на Металургичния комбинат „Кремиковци“, промишлени складове, административни и битови сгради на ликвидираните производства, всичките машини, агрегати, съоръжения и сгради за производствата, различни видове производства. Налични са и следните дълготрайни активи извън производствената площадка, а това са пречиствателни станции, водно езеро, помпена станция, питейна помпена станция.
След ремонт и възстановяване на функционалността на инсталациите, на тяхното модернизиране, обновяване и доокомплектоване, те могат да бъдат въведени отново в работа, като до една година след вземане на решение за това да бъде възстановено производството на стомана и на горещо валцувана продукция, а за три години да започне производството на студено валцувани продукти и обособената производствена структура да се превърне в един съвременен икономически ефективен завод.
Останалата част от производствената площадка, след разчистване и привеждане на земите в съответствие с изискванията за производствено предназначение, могат да бъдат предоставени за ползване за други стопански цели.
ПП „Атака“ смята, че инвестициите в инфраструктурата са необходими за възстановяване на техническото им състояние и за обезпечаване на по-висока сигурност в работата на производствените инсталации, както и с доокомплектоването им във връзка с повишаването на нивото на производството.
С реализацията на предвидените инвестиции и дейности производствените активи в бившия металургичен комбинат, включени в новата производствена структура, ще се развиват в един високотехнологичен, екологичен и икономически ефективен металургичен завод.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз имам само едно предисловие по темата. Знаете, че това беше другият закон, с който започнаха дебатите в залата преди около половин година, ако не се лъжа. Тогава така се разгорещя дебатът, продължи около четири часа и накрая аз бях човекът, който предложи, да спрем дебата, защото изпаднахме в една крайна ситуация, да създадем една работна група към Комисията по икономическата политика, за да предложим някакво решение.
Председател на тази работна група беше представителят на „Атака“ господин Николай Александров – него го няма в момента – доклад не видяхме. Но, така или иначе, докладът го имат колегите от „Атака“.
Аз, общо взето, кога разбирам, че идват избори? Като започнем да говорим, че пускаме „Кремиковци“, „Химко“ – Враца, и копаем тунела под Шипка.
Но, така или иначе, сега сме вече в друга ситуация и сме длъжни парламентарно да разгледаме това предложение.
Имате думата за въпроси, отговори и т.н.
Тук има един основен въпрос. Всъщност вие го знаете. Не виждам как правителството ще го пусне, като комбинатът не е негов. Но тази тема няма да я коментираме.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Наистина предложението е изключително политическо, да не кажа отново – популистко. Да, прав сте в това, че то не е собственост на държавата, а е частна собственост. Обявен е в несъстоятелност, прекратена му е дейността, има запор върху имуществото, осребрява се в момента. Въобще там процедурата е съвсем различна.
Както и в предходните мотиви, и тук по-скоро се налагат мнения и внушение и както е отбелязано в становището на Министерството на икономиката, не се посочва нито необходимия размер на инвестицията, нито източника на финансиране.
И тъй като и предвид и дебата по предходната точка – предложение отново на ПП „Атака“, бих искала да попитам дали имате нещо друго предвид. То е ясно, че тук това решение трудно ще го вземем, но дали отново нямате и друго предвид, до което да стигнем по-бързо.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има ли други въпроси. Все пак вносителите са тук, имате думата.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Искам да взема отношение, господин председател. И това предложение, както и предходното, и редица предложения, които ще гледаме в Комисията по енергетика, бяха обсъждани вече надълго и нашироко от 42-то Народно събрание. Повечето от присъстващите тук колеги бяха народни представители и тогава. Специално в казуса с „Кремиковци“ решихме да създадем една работна група и тази работна група да прецени бъдещето на този комбинат. Ние още тогава бяхме против, защото това означаваше народните представители да създадат работна група, за да се разпоредят с една частна собственост.
Към този момент никой не пречи на колегите от ПП „Атака“ да търсят инвеститори и да осъществят контакт между тези инвеститори и собствениците на тези активи в този завод. Несериозно е в 21 век държава-членка на Европейския съюз, да създава комисии, които да се разпореждат с частна собственост.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Яначков.
ВАСИЛ ЯНАЧКОВ (председател на Синдикална федерация „Металици“): Аз се казвам Васил Яначков, председател съм на синдикална федерация „Металици“ – КНСБ.
Ще кажа две изречения като предисловие. Известно е, че Европейският съюз, Европейският парламент по-конкретно прие екшън-план за възраждане на стоманодобевната индустрия и възраждането на стоманодобевната индустрия в Европа е един от приоритетите на възраждането на индустрията в Европа.
Вероятно тук е известно също така, вероятно неслучайно, че светът се е нагласил към 2025 г. да произвежда 2 млрд. 500 млн. тона стомана. В момента произвежда 1 млрд. 200 млн. тона стомана.
България в момента има един стоманодобивен завод. Това е „Стомана индъстри“ – Перник. Има друг стоманодобивен завод, който би могъл да не е това, което е било „Кремиковци“, а да бъде стоманодобивен завод, който е до София и е почти готов. Той е на мястото на бившия металургичен комбинат „Кремиковци“.
Аз бих ви препоръчал да не смесвате бившето предприятие „Кремиковци“, което е в несъстоятелност. В несъстоятелност обаче там не са съоръженията, не са комуникациите, които са си там и които без особени разходи биха могли да се върнат към живот.
Напълно съм съгласен с това, което каза господин Добрев. Друг е въпросът дали трябва да се иска от правителството да търси пари и да възстановява нещо. Но правителството и държавата България въобще с всичките и възможности биха могли да подкрепят инициативи и на инвеститори. Защото, ако дотук не се ангажират по-сериозно инвеститори за връщането на този вече стоманодобивен завод, това е, че държавата заявява, че това е безсмислено и че няма да получи никаква подкрепа никой инвеститор за тази работа.
Така че, ако държавата заяви своите намерения да възражда индустрията, надявам се, че държавата България не е против европейската линия за възраждане на индустрията, би могла да намери своето място и да подкрепи такива инициативи, без да дава пари. Не се налага да дава пари.
Друг е въпросът и сега виждам, че има известна еволюция в предложението на ПП „Атака“ за връщането към живот. Трябва да се има предвид и това. Имаше много приказки, че сега ще върнем едно пушещо металургично предприятие, в което целият свят докарва тук едни суровини и те пушат тук и правят боклуци. „Кремиковци“ – този евентуално нов завод на същото място – се намира до източник, достатъчен източник на суровина, почти готова суровина.
Преди една седмица в Министерството на икономиката, при министъра на икономиката коментирахме и този въпрос. Той сам каза, че сметките сочат, че България изнася огромно количество – над 70 процента – от скрапа, който се добива в нашата страна. Защо този скрап да не влезе в едно металургично предприятие, което ще даде и работа, ще даде достатъчно по-висок приход на държавата, отколкото износа на скрап.
Така че в този ред на мисли струва ми се, че просто, защото го предлага „Атака“, не би следвало да се отхвърля разсъждение в такава посока. Не мога да кажа как евентуално и какво – това вече вие знаете може ли, не може ли, но при всички случаи, когато се говори за възраждане на индустрията, да се хвърлят някакви бомби, че някой ще възражда мъртъвци, че това някогашното „Кремиковци“ ще пуши пак до София – това са неща, които не са верни, Може такова предприятие да заживее и да заработи отново и да дава хляб на много хора. В такъв план трябва да се мисли. А вече точно как ще се случи, според мен, ако правителството заяви, че би подкрепило надежден инвеститор, който се съобразява с българските закони и с икономическата обстановка в страната и ще развие на съвременен етап едно металургично предприятие, което е напълно възможно, според мен би правило чест на правителството, ако направи това.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само една бърза реплика, ако позволите. Правителството не само, че е заявило това, а дори парламентът е приел закони, които да помогнат за това възраждане на индустрията и в Европа. Не става въпрос за реиндустриализация с държавни пари, а става въпрос за осигуряване на евтини енергийни ресурси, на първо място, които водят до тази реиндустриализация.
На второ място, подкрепа с различни законодателни инициативи по отношение на облекчения, за да се случи тази реиндустриализация. В България имаме Закон за насърчаване на инвестициите. Ако иска някой да дойде и да купи „Кремиковци, да инвестира в него и да направи наистина работещо предприятие, той ще получи сертификати клас „А“, ще получи сертификати за приоритетен проект най-вероятно, защото това ще бъде инвестиция над 100 милиона. Държавата дори ще му върне 10 процента от тези инвестирани от него 100 млн. лв.
Така че държавата е създала правила всякакви, за да се случи тази инвестиция в „Кремиковци“. Тя обаче не се случва. Приемайки решение ние искаме да възстановим работата на „Кремиковци“, въпреки че това е едно частно предприятие, не знаем как да го направим, не даваме решение как да стане, но все пак да знаят някои инвеститори. Мисля, че не е някак си сериозно. Но, ако пък има предложения в посока законодателни промени, било то в Закона за насърчаване на инвестициите, било то в други закони, свързани с регулаторните механизми на държавата, за да облекчим това възраждане на индустрията в България, ние сме готови да ги разгледаме.
Но това решение не върши работа. Това се опитвам да обясня.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има ли други изказвания?
Докато колегата се придвижи към микрофона, аз ще използвам да кажа, че гости от Министерството на икономиката знаете кои са – господин Любен Петров и Валентин Груев, от Българска стопанска камара са Политими Паунова – Българска асоциация на металургичната индустрия, Магда Груева.
От Българската търговско-промишлена палата тук са Васил Тодоров – главен секретар.
От КНСБ гости са Дора Дамянова и Васил Яначков. Господин Яначков вече говори.
От Минно-геоложката камара са Иван Андреев – изпълнителен директор, Стоян Сталев и Любомир Вълков.
Заповядайте, господин Хаджиев. Имате думата.
ПРОФ. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Аз съм проф. Хаджиев от Движение за защита на гражданите и държавата. Движението е материализирало миналата година на протестите онова, което поетът е предрекъл доста отдавна – „За няколко дена бавно и полека народът израсна с няколко века“.
Той не само че израсна, но се и осъзна. Осъзна какво пише в чл. 1, ал. 2 на Конституцията:
„(2). Цялата власт произтича от народа.“
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Моля Ви, по темата! Само Ви моля за това.
ПРОФ. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Да, по темата ще говоря. Много Ви благодаря. Искам да представя и движението, защото за пръв път говоря, ще говорим често тук, за да се знаем кои сме, да не си задаваме въпроса „кои сте вие, от какво име говорите?“.
Продължавам: „Цялата власт произтича от народа. Той я осъществява непосредствено и“ – забележете, не „или“ – „чрез органите, създадени от тази Конституция, които са Народно събрание, съд и изпълнителна власт.“
Толкова години тези институции не бяха създадени – институциите за непосредствено упражняване на властта. Миналата година се самоорганизираха тези институции и вие оттук нататък ще трябва да се съобразявате с тях.
Сега по темата. „Кремиковци“ не е обикновено предприятие и на него не може да се гледа с погледа на обикновените икономически закони. То структурно определя цялостното развитие на нашето общество за много години. Трябва да приложим системния подход, а той се състои в следното. Ние навремето като общество завоювахме големи прерогативи и голямо преимущество в света, превръщайки се в една от най-спортните нации в света. Гражданското общество предлага да се преструктурира „Кремиковци“, като една част от него – мартеновото производство, което въобще не замърсява въздуха – да се възстанови и да произвежда тетраедърни топки. Тетраедърните топки са най-големият консуматив в света – две хиляди милиарда евра. Целият регион на Балканите внася тетраедърните топки от други географски райони.
Тоест, ако ние усвоим производството на 10 процента, това означава… Разбирате ли за какво става въпрос. Става въпрос за 200-милиардна индустрия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Само да Ви напомня, че гостите имат право да говорят пет минути.
ПРОФ. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: О, кей. Приключвам с „Кремиковци“.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Моля Ви за следното. Много интересни са предложенията Ви. Дайте ни ги писмено.
ПРОФ. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Ще ви ги дадем писмено, но нека да ги чуят колегите.
Другото нещо е да преструктурираме тази огромна база в най-големия спортно-тренировъчен център в света, както навремето направихме „Белмекен“ за соцстраните. Постъпленията, които ще идват тук, вместо да изнасяме треньори, тези отбори ще идват тук да тренират. Ще развием фантастична хотелска част, ще го превърнем в туристическа атракция. Освен да идват тук хората, за да тренират отборите си преди всяко световно първенство, преди всяка олимпиада, те ще идват тук и да го гледат, както ходим да гледаме, като отидем в Америка, как се произвеждат самолетите „Боинг“.
Приключих.
Благодаря ви за вниманието и се радвам, че се запознахме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много Ви благодаря.
Много интересно предложение. Ще го обсъдим.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Аз предлагам да преминем към гласуване.
Но преди това само вносителят да си каже все пак заключителните думи.
Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Чухме положителни становища, положителни мнения по отношение на предложение от ПП „Атака“ относно „Кремиковци“. Това е напредък лично за мен, защото досега, каквото е предлагала партия „Атака“, винаги отрицанието е на първо място, за съжаление.
Заслушвайте се повече в нашите предложения. Имаме конструктивни предложения, имаме предложения, които единствено са насочени за благото на българския народ и за българската нация.
Позволете ми да припомня само на господин Добрев, че в 41-то Народно събрание взехме едно решение по отношение на летище „Божурище“. Тогава беше създадена комисия към Народното събрание, която освен да проверява всичките действия по отношение на това летище – как е било отдадено, как е преминало в частна собственост – но и с намеренията да развали договора за това летище.
В момента ние нямаме някакъв прецедент, при който Комисията по икономическа политика и туризъм да вземе решение по отношение на „Кремиковци“. Има такова решение вече на 41-то Народното събрание.
Така че, уважаеми народни представители, имате пред вас конкретните предложения на партия „Атака“ и ви призовавам да гласувате отново един от стожерите на българската индустрия да премине в държавни ръце.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на колегите от ПП „Атака“.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: „за“ - 1, „против“ – 13, „въздържали се“ – 4.
Предложението на ПП „Атака“ не се приема.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.

(Закрито в 15.30 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев



Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 64 818 знака)