1. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г, № 404-00-6, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 4 декември 2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2014 г. -- първо гласуване.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 2


На 21 януари 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г, № 404-00-6, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 4 декември 2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2014 г. -- първо гласуване.
3. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, при условията на принципа на падащия кворум откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е изпратен предварително. Ние трябва да го гласуваме. Той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г, № 404-00-6, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 4 декември 2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2014 г. -- първо гласуване.
3. Разни.
Искам да ви прочета гостите, които присъстват тук по точките от дневния ред. И тъй като дневният ред е доста интересен, особено точка втора от него, искам да напомня на всички гости, че изказванията са в рамките на до пет минути. За народните представители това не важи.

По точка първа от дневния ред – Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г, № 404-00-6, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 4 декември 2014 г.“ – гостите са:
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол – господин Емил Караниколов, изпълнителен директор. Той ще представи колегите си, които са с него.
От Министерството на икономиката - господин Лъчезар Борисов, началник отдел „Управление и преструктуриране на държавното участие“.
Това са гостите по точка първа. Това показва колко е голям интересът към нея.
По втора точка от дневния ред – Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2014 г. – първо гласуване – гостите са:
от Министерството на икономиката - госпожа Десислава Георгиева, началник отдел „Право на установяване и услуги“; госпожа Маргарита Златанова, началник отдел „Нормативни актове“ в Дирекция „Правна“;
от Министерството на земеделието и храните - госпожа Десислава Василева, държавен експерт в Дирекция „Анализ и стратегическо планиране“; госпожа Диана Филева, главен юрисконсулт в Дирекция „Административно и правно обслужване“; господин Емил Кръстев, началник отдел в Българска агенция по безопасност на храните; д-р Александра Борисова, началник отдел в Българска агенция по безопасност на храните и д-р Райна Иванова, главен експерт в Българска агенция по безопасност на храните;
от Комисията за защита на конкуренцията - господин Кирил Пангелов, директор на Дирекция „Правна“; госпожа Ралица Кьосева, експерт към Дирекция „Правна“ и господин Димитър Илиев, експерт към Дирекция „Правна“;
от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България - господин Йордан Матеев; господин Николай Даскалов и госпожа Румяна Георгиева;
от Българската стопанска камара - господин Добри Митев – главен експерт;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България - господин Ивелин Желязков;
от Българската търговско-промишлена палата - господин Цветан Симеонов, председател и господин Васил Тодоров, главен секретар;
от Съюза „Произведено в България“ - господин Пламен Грозданов, изпълнителен директор и господин Богдан Борисов.
Получили сме писмени становища (за протокола от Министерство на икономиката, Министерство на земеделието и храните, Асоциация на индустриалния капитал в България, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Българска стопанка камара, Българска търговско-промишлена палата и Мобилтел ЕАД). Няма да изреждам от кого, тъй като всички народни представители ги имат.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ - 17, „против“ и „въздържали се“ – няма.

Предложеният дневен ред се приема единодушно.
1. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г, № 404-00-6, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 4 декември 2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2014 г. -- първо гласуване.
3. Разни.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г, № 404-00-6, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 4 декември 2014 г.
По тази точка давам думата на господин Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол в рамките на не повече от пет минути да направи една кратка презентация. Докладът е раздаден достатъчно време преди днешното заседание. Народните представители са запознати с него.
Имате думата, господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Накратко да ви представя своите колеги. До мен от дясната страна е господин Руси Статков, член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, а от лявата ми страна е господин Севжан Съдкъ, член също на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и колегата от Министерството на икономиката господин Борисов.
Благодаря за възможността. Започвам и ще бъда кратък.
Знаете, съгласно Закона за приватизация и следприватизационен контрол Агенцията осъществява политиката на Министерския съвет в частта приватизация и следприватизационен контрол. Предвид това обстоятелство още в края на 2013 г. съвместно с вицепремиера - тогава госпожа Даниела Бобева - и нейния екип започнахме съгласувателна процедура с всички министри какви да бъдат приоритетите за приватизация през 2014 г.
Бяха получени писма до госпожа Даниела Бобева, които бяха обобщени и беше подготвена програма, с която беше запознат и министър-председателят. След устното одобрение на тази програма същата беше внесена в Надзорния съвет на Агенцията, където беше утвърдена така, както е внесена.
Веднага след това, още на 6 декември 2013 г. Агенцията изпрати програмата за приватизация в Министерския съвет. За жалост тя не беше разгледана, нито беше приета, нито беше отхвърлена. Така или иначе, оттук нататък започнаха и редица събития, които накратко ще изброя.
Първо, взе се решение да бъде сменена сградата на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол със срок 14 дни. Беше констатирано, че щатът на Агенцията - тогава от 105 човека -няма как да се събере в тази нова сграда, която се предлага. Съответно беше взето и решение за 40-процентно съкращение на администрацията. Напомням, че обикновено по това време съкращенията бяха между 10 и 15 процента.
Реално съкращенията на администрацията, тъй като чакахме изменения на устройствените правилници, се състоя на 1 март. Другият тежък процес – по смяната на сградата – приключи на 1 май 2014 г. Въпреки тези кризисни моменти Агенцията продължи работа в частта за приватизация и следприватизационен контрол.
Накратко да кажа, че беше анализиран списъкът за разплащане с непарични средства. От него бяха извадени и актуализирани 80 дружества, част от които са продадени, влети, закрити, несъществуващи, имаше и вливания и заличавания, като бяха допълнени три дружества, за да има възможност в определени проценти – в едното до 2, а в другите до 4 – да се използват компенсаторни инструменти.
За отчетния период, тези шест месеца, Агенцията осъществи подготовка за продажба на 56 обекта, 11 от които мажоритарни пакети, 20 от тях имоти частна държавна собственост, 4 обособени имота и 21 миноритарни пакета. Реално за отчетния период Агенцията успя да осъществи една приватизационна сделка на централизиран публичен търг и два имота, от които единият е обособена част от държавно дружество.
Приходната част за тази дейност – приватизация – е 1 330 000 лева.
Защо се случи това нещо? Още един път казвам, че програмата не беше одобрена от Министерския съвет. Веднага след като беше внесена в Министерския съвет, поетапно в Агенцията постъпваха писма от принципалите, а именно министрите, с които цялата програма, всъщност над 90 процента от програмата, отпадна. Тоест, принципалите внесоха искания да се спрат приватизационните сделки.
Тъй като Министерският съвет и Надзорният съвет са органите, които могат да дават разпореждания какво да се спира и какво да се продължава, тези предложения бяха внесени в Надзорния съвет от министрите и същите бяха приети.
Единствено мога да кажа, че не бяха спрени процедури за приватизация на Българска фондова борса и Централен депозитар. Там Агенцията проведе процедура за избор на оценител. Но и трите фирми, които участваха в процедурата, обжалваха процедурата. Към момента делото е отложено за месец април тази година вече на трета инстанция.
Всички други дружества бяха спрени от принципалите – още веднъж се повтарям – за приватизация. Въпреки всичко за наше съжаление това не се случваше веднага, а се случваше в моменти, в които Агенцията вече е платила за правен анализ, информационен меморандум и оценка. Тоест, направили сме разходи.
Разбира се, ако сега политиката на правителството е да има приватизация, тези процедури са готови, могат да стартират веднага. Вече имаме и съгласувателни процедури с повечето министри. Към момента, разбира се, още нямаме одобрена програма, тъй като обективна причина е – знаете – че едно от големите министерства се раздели на три. Трябваше да изчакаме устройствените правилници, за да видим кое дружество към кое министерство е и да попитаме принципала дали са съгласни за приватизация.
В частта следприватизационен контрол Агенцията осъществи проверка на около 106 броя задължения, които са направени. Имаме приходна част около 1 030 000 лв. от следприватизационен контрол. Разбира се, тук съм длъжен да кажа нещо, че част от разходите, които правим за държавни такси, такси пред частни съдебни изпълнители, се възстановяват. Тоест, ако бъдат реализирани публични продани, които към момента се надяваме в първото тримесечие да ни генерират приходи между 6,5 млн. лв. и 5,5 млн. лв., тези пари ще бъдат възстановени в бюджета.
Накратко мога да ви направя една разбивка, ако ви интересува, разбира се, в разходната част как са генерирани разходите, тъй като за приходните казах какви са. Основните разходи са за работна заплата. Обръщам още един път внимание, че до 1 март сме били с щат 105 човека. Това са 661 хиляди лева за работна заплата. Имаме 102 хиляди лева, които сме платили за обезщетение за освобождаване на държавни служители. Споменах, че имахме 40 процента съкращение в администрацията. Платили сме 72 хиляди лева за разноските, които всъщност са задължителни, за отпуските на освободените служители. Имаме 80 хиляди лева, които са ни разноски за преместване на Агенцията в нова сграда, най-общо казано.
Още един път казвам, важно е да се знае, че около 309 хиляди лева от сумата 1 784 000 лв., която ни е разходната част, считаме, че още в първите два месеца на тази година ще бъдат възстановени от публични продани, които в момента сме обявили. Казвам още един път – те са на стойност около 6,5 млн. лв.
Това е накратко. Ако имате въпроси, съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Искам само да ви напомня, че ако прегледате заглавието още един път, отчетът е за първите шест месеца на миналата година. Ние тепърва ще чакаме от тях доклад за годишните им резултати и най-вероятно март – април, предполагам, че ще имаме и годишния ви доклад.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Днес би трябвало да бъде входиран в Народното събрание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Така че ни предстои да чуем още един доклад, вече пълен доклад за една година.
Колеги, имате думата за въпроси. Колеги, втори път питам и третия път закривам дебатите по точката.
Имат ли господа-народните представители въпроси към вносителите по отчета на тази Агенция?
Общо взето, аз предполагам, че основните неща са това, което имаме тук в този доклад за първите шест месеца, защото вторите шест месеца, доколкото си спомням събитията от миналата година, едва ли нещо сте приватизирали.
Закривам дебатите.
Имаме два варианта на решение – приемаме или не приемаме отчета на Агенцията.
Предлагам ви да гласуваме решение за приемане на отчета.
Моля, гласувайте.
Гласували: „За“ – 17, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Отчетът за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2014 г., внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 4 декември 2014 г., се приема.

Преминаваме към точка втора от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2014 г. – първо гласуване.

Получени са становища, специално по тази точка искам да ги изредя. Имаме становища от: Министерството на икономиката, Министерството на земеделието и храните, Асоциация на индустриалния капитал в България, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, от Българска стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата. Становище по собствена инициатива, тоест, не са питани, са представили Мобилтел.
Всичко това ви е раздадено.
Искам една забележка да направя към ръководения от мен състав на комисията. Оплакаха се няколко колеги, че сравнително късно са получили този път документите. Причината е у мен. До последния момент имахме проблеми с дневния ред. Обещавам ви, този път аз съм виновен, поемам вината и всичко останало. Оттук нататък молбата ми е по-навреме да става това.
Горе-долу ясен е вече и дневният ред за следващото заседание. Следващата сряда ще се видим отново на заседание на комисията. Имаме вече готови точки. Отсега ще помоля, каквото дойде, да се изпраща на колегите. Без да влизаме в обяснителен режим.
От името на вносителите давам думата на госпожа Корнелия Нинова.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин председател, уважаеми колеги и гости! За трети път ще гледаме този законопроект. Предполагам, че за трети път ще проведем една и съща дискусия с аргументите, които всяка от страните има. Спомням си, че първият път беше в 41-то Народно събрание. Аз и господин Мартин Димитров бяхме подписали тогава подобен законопроект, даже с по-тежки клаузи. В следващия парламент – също. В различни политически мнозинства и политически управления този законопроект е минал през три парламента. В предишния парламент го приехме на две четения. Президентът го върна с вето. Народното събрание беше разпуснато и не успяхме да дискутираме и евентуално гласуваме ветото или така нареченото трето второ четене на законопроекта.
Ние сме последователни в позицията си по отношение на този законопроект и на материята, която той урежда, и го внасяме отново.
Аргументите ни са в две групи. Първо, да кажа – европейски аргументи и позоваване на европейска практика. Както сме написали в мотивите, проверили сме как стоят тези отношения в редица европейски държави. Въпросите са уредени по различни начини – със законодателни актове и с подзаконови актове, някъде с Етичен кодекс и т.н., но навсякъде тази материя е дискутирана.
Нещо повече. Европейската комисия изготви „Зелена книга“, в която обобщава нерегламентираните търговски практики, които водят до изкривяване на пазарната среда. Те са седем. Има ги в мотивите. Виждате ги: двусмислени договорни условия, липса на писмени договори, изменение на договора със задна дата, нелоялно прехвърляне на търговски риск, непочтено използване на информация, нелоялно прекратяване на търговски отношения и териториални ограничения на доставките.
Същите проблеми, които поставя Европейската комисия в „Зелената книга“, стоят и в България. И тук стигам до втората ни група аргументи, които аз поне намирам за по-сериозни. Сигурна съм, че всеки от вас, от нас, е имал достъп и разговори с поне един български производител и съм сигурна, че всеки от вас е чул оплаквания на какво са подложени те от страна на търговските вериги като условия на договори, като начин на подписване, изисквания по договори, санкции, ако не се спазват тези договори.
Така че представям втората ни група аргументи. Правим го в защита на българското производство и на българските производители, което означава и повече работни места, повече данъци и все пак защита на българското.
Конкретните текстове, които предлагаме, са продиктувани от жалбите, сигналите, аргументите, които са ни давани от български производители и конкретно от договорите, които се подписват между веригите и българските производители, до които се добрахме изключително трудно. Те са или поне бяха почти апокрифна литература. В самите тях има ограничения да бъдат предоставяни, разпространявани и се считат - в един от договорите прочетох – за класифицирана информация, което е абсурд.
Затова предлагаме, като един от текстовете в законопроекта е тези типови договори да бъдат публични или „Общи условия“ – зависи коя верига какво подписва, да бъдат публични, да бъдат качвани на интернет-страницата и да минат през една процедура на одобрение от Комисията за защита на конкуренцията дали текстовете в тях съответстват на пазарните условия или не нарушават по някакъв начин пазарната среда.
Защо предлагаме това да се прави? Защото, откровено, колеги, има текстове в такива договори, които нарушават пазарната среда. Например ограничението на един български производител, който продава при едни условия в търговската верига, да продава при различни условия на друго място, където и да е то. Ако продаваш мляко за 2,00 лв. във веригата „Х“, в договора пише, че нямаш право да го продаваш за 1,90 лв. в кварталния супермаркет. И, ако веригата, която проверява, те хване, че го правиш, ти налага санкции по договора, който е подписала с производителя и санкциите не са малки. Те са финансови. Изключват те от артикулите си, разбира се, и ти налагат санкция.
Ако някой ми каже, че това е пазарно и че ние предлагаме антипазарни мерки, съм готова до спорим оттук докъдето иска. Напротив, това поведение е антипазарно – да ограничаваш свободата на договарянето по отношение на цените.

Друг такъв текст в подобни договор е да се ограничава предлагането на български стоки на трети страни изобщо. Тоест, ако продаваш хляб във веригата „Х“, нямаш право да продаваш никъде другаде - също изключително антипазарно и наложено от позицията на силата. Защото знаете, че малките български производители са в ситуация да се съобразяват, за да имат някъде пазар на своите стоки все пак и да поддържат някакво производство и работни места.
Ние предлагаме подобни клаузи в договорите да бъдат ограничени, да няма такива клаузи и за това да се произнася Комисията за защита на конкуренцията, като прегледа тези договори и каже: да, съответстват или не – не съответстват, да даде срок на съответния търговец за изчистване на тези текстове, даде му възможност да направи корекциите и след това вече тези типови договори и общи условия да бъдат качвани в интернет-страница и да бъдат достъпни.
Трета група такива проблеми, за които сме сигнализирани от производителите, са налагане на такси, срещу които не стои никаква услуга. Вие знаете, че в редица други законодателни актове в България сме приемали – има конкретен текст например в Закона за държавните такси – срещу таксата каква услуга трябва да стои и че таксата трябва да е сума, срещу която стои нещо. Ами в някои от тези случаи се плаща такса, срещу която не стои нищо. Всички знаем или поне тези, които сме обсъждали този законопроект, търговци, които предлагат олио в София на търговска верига, плащат такса за откриване на магазин на същата търговска верига в Стара Загора. Но той там не си предлага олиото и там не ползва никаква услуга от този магазин в Стара Загора. Той продава в София, но плаща такса за откриване на нов магазин в Стара Загора! Или продаваш захар в Пловдив, плащаш такса „рожден ден“ на същата верига магазини във Варна. Остави, че срещу това изобщо не ти се предоставя никаква услуга, но даже и там, във Варна не продаваш. Но трябва да платиш такса „рожден ден“ на магазина, защото иначе те изхвърлят от магазина в София или ти налагат някакви санкции.
Предлагаме с този законопроект да се забранят и такива текстове в договорите, които налагат и изискват такси, срещу които не се предоставя услуга. Има предложение и за намаляване на отговорности, които по принцип търговските вериги прехвърлят върху доставчиците – за бракуване на стоки и т.н., в смисъл, че ти взимат стоката, тя не се продава, след това, когато е изтекъл срокът на годност, цялата отговорност се прехвърля върху доставчика, както и изваждането на стоката от магазина, разходите за това и т.н.
Това са конкретните ни предложения по законопроекта.
Знаем всички аргументи „за“ и „против“ – и официални, и неофициални. Повярвайте ни, три пъти минаваме през това обсъждане.
Няма да го изтеглим. Продължаваме да стоим на позицията, че защитаваме български производители, че защитаваме български работни места и че това не противоречи на никаква пазарна логика или пазарни правила и не нарушаваме такива. Напротив, опитваме се да въвеждаме такива срещу търговски субекти в България, които не спазват правилата.
Давам последен пример. В българския закон пише, че отчетите на тези юридически лица трябва да са публични и, ако не ги публикуват, дължат глоба. Познайте колко от тези отчети търговските вериги някога през живота си и съществуването си в България са публикували в България. Нарушават открито закона, плащат си глобата за тази работа и нищо не ги интересува. И ние продължаваме безучастно да гледаме на това и да поощряваме с аргумент, че ще изгоним чужди инвеститори. Не, не ги гоним. Искаме да спазват законите на държавата, в която са инвестирали. Добре дошли са, ще имат подкрепата на държавата за инвестиционен климат, за бизнесклимат, но, ако обичат, да отговорят със същото – уважение към закона и с респект към българското производство.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, народни представители, имате думата. Аз не съм броил, трябваше да направим една справка колко пъти комисиите са гледали този законопроект. Но поне в миналия парламент имахме два, след това – още един път, тоест, три, преди това и сега – може би четири – пет пъти правим обсъждане в комисии.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Този законопроект наистина го гледаме много пъти в комисията и в пленарната зала. Обсъждали сме го, оглеждали сме го. Мотивите са много красиви. Мотивите, пак казвам, са много красиви. Обаче нямат нищо общо със законопроекта и с действителността.
Тъй като колегите-вносители казаха, че знаят всички аргументи „за“ и „против“, искам да попитам има ли аргументи „за“? Има ли становище, което подкрепя този законопроект, защото от раздадените тук становища има две министерства, които са против този законопроект, всички работодателски организации са против, и такива, които не сме ги питали дори, и те са ни изпратили писма, че са против. Няма нито едно становище, което да подкрепя по която и да е клауза законопроекта.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Може ли да отговоря?
Ако някой от новите колеги беше задал този въпрос, щях да го разбера. Но точно господин Добрев, с когото сме минали през тази дискусия няколко пъти, да пита дали има някой „за“, не е сериозно, не е приемливо. Много добре знаят старите колеги, с които сме работили, кои са „за“. Да не припомням и дискусията с частниците и със Сдружението „Произведено в България“. И Съюзът на хлебопроизводителите, и Съюзът на млекарите и т.н. знаете, че са „за“. Идвали са, казвали са си позицията, давали са текстове за подобряване на нашите текстове, ние сме ги приемали и сме ги отразявали така, както те са ги предлагали. Това е и от „Произведено в България“, и от другите асоциации и браншови организации на български производители.
Така че за мен това е силният аргумент – българските производители, асоциации и браншовици са казали „да“, разбира се, с предложение за усъвършенстване, за което ние сме отворени между първо и второ четене. Нека да направя и това уточнение. Между първо и второ четене сме отворени за предложения, които да обсъждаме и да внесем заедно, за да подобрим текстовете, но да запазим философията на закона и тя да бъде защита на българските производители.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Цочев, заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз по принцип ще гласувам „за“. Страшно тежки са формулировките на вносителите в отделните членове за промените в законопроекта. За първо четене - да, обаче с много резерви по отношение на преработката за второ четене. Например понятието „значителна пазарна сила“, което се въвежда на база на господстващо положение на пазара, въздействие върху производители, потребители, какви са загубите, които би причинило едно такова нещо.
Има много ценни предложения. Аз защитавам и, господин Кънев, благодаря за тази самокритика, защитавам Вашите администратори. Един от хората, които ги критикуват, бях аз. В петък в 14,30 ч. са изпратени тези становища, внесени от Вас на 6 ноември, разпратено е по разпореждане от госпожа Цачева на 26 ноември. Има достатъчно време, като се има предвид, че декември месец са получени всички тези становища, които са много професионални. И в отрицателните становища има много ценни идеи. Можеха да бъдат изпратени, за да имаме време и ние да реагираме. Днес, на практика първият работен ден, ние можем да се помъчим да направим анализ на всички тези становища, които са седем на брой.
Така че оневинявам, че е петък след обяд, но събота, неделя, понеделник, вторник са дни, в които ние сме в регионите с цел да работим по тези неща.
И така, аз приемам законопроекта и ще гласувам „за“ с доста корекции между първо и второ четене и с молба тези твърди постановки, които вносителите дават, малко да ги омекотят, да ги направят в по-благоприличен вид и да се съобразят с мненията от отрицателните становища. Да ги въведат в отделните членове и да ги внесат след това за второ четене.
Моля за първо четене да не се внася в пленарна зала поне две седмици, за да имаме време за предложения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това Ви го обещавам, даже щях да ви го съобщя. Ако мине в залата на първо четене, поне две седмици, ако не и три, ще оставим един период за работа, за предложения.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Действително тази тема и този законопроект се обсъждат от доста време насам.
Заявявам, че нямам конфликт на интереси, не продавам в търговските вериги. Заявявам, че като председател на Комисията по земеделието и храните би следвало да защитавам производителите, а не търговците. Но имам няколко въпроса, на които искам да си отговоря, тъй като години наред основният виновник за това, което се случва при нас, са търговските вериги.
Първо, моята информация е, че те осъществяват оборот в рамките на около 35 процента на всички хранителни стоки. Говоря за тях, защото за тях съм запознат.
Второ, участието на нашите производители в тях е абсолютно доброволно. Никой никого не насилва да участва в тези търговски вериги. Сключват се договори, в които действително има условия, но тези условия предварително са ясни. Повярвайте ми, битката, за да влезеш в големите вериги - няма да цитирам имена – е много голяма, тъй като щандовете са ограничени, рафтовете са ограничени, стоките като позиции са ограничени. Битката е голяма.
Ако продължаваме по този начин, ще принудим сигурно…, всъщност искам да кажа, че всички ние трябва да мислим, от една страна, за производителите и пак казвам, аз ще гласувам „въздържал се“ в случая – предварително го заявявам. Но, от една страна, трябва да мислим за производителите, но не трябва да забравяме и потребителите.
Какво искат търговските вериги? Предвид ниската платежоспособност на българското население, те търсят максимално ниски цени и естествено натискат производителите за тези максимално ниски цени, за да имат обороти.
Няма да цитирам, пак казвам, верига, но има верига за хранителни стоки най-вече, която внася около 90 процента от продукцията си. Ако ние водим война с веригите, този процент на хранителни продукти от внос, пък и други продукти, ще се увеличава и възможността на нашите производители ще бъде ограничена още повече. Вижте, това, което предлагат търговските вериги, до голяма степен е по-евтино от българската продукция, защото се правят централизирани търгове, които са примерно за Централна и Източна Европа, където участват големи производители, чиято себестойност е по-ниска и нашите производители на хранителни продукти – пак говоря основно за тях – не са конкурентноспособни.
Какъв въпрос решаваме по този начин, не ми е ясно. Постоянно се твърди, че те изнасят капитала на България в чужбина. Те са дошли да работят при едни условия. Тези условия са били приети от правителствата, защото те са правени през годините и, пак повтарям, в условията на пазарна икономика ние да казваме сега какъв да бъде договорът им, колко процента българска продукция да вземат, на кой рафт още малко ще им кажем да сложат тази продукция, е малко несериозно.
Действително нашите производители, особено след санкциите, които се налагат на Русия, са затруднени от гледна точка на внос – пак говоря за хранителни продукти от европейски страни – но ние не можем да спрем тези продукти, когато те отговарят на качеството и са по-евтини, защото сме Европейски съюз, в който имаме свободно движение на стока.
Нека да обмислим – приключвам – че от едната страна стоят нашите производители, които заслужават да бъдат подкрепени. Държавата прави всичко възможно чрез механизмите, които позволяват, да бъдат подпомагани и с програми за развитие на селските региони, където хранително-вкусовата промишленост - говоря основно за нея, получава възможност да изгражда свои предприятия, и тези, които участват директно с пресни плодове и зеленчуци. От другата страна стои българският потребител, който иска евтина стока и може би това е основната причина веригите да натискат цените.
Колкото до това да не се продава на по-ниска цена от тяхната, всъщност те, доколкото разбирам, изстискват цената до такава степен, че и да искаш да продадеш на по-ниска цена от 42,00 лв., както казахте госпожо Нинова, няма как да стане.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
За реплика има думата госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Казвате, че те държат 35 процента от пазара. Това е така и затова в закона няма монополно положение. Ако сте чели нещо старо, имаше такъв вариант. Тук няма монополно положение. Има „значителна пазарна сила“ и се дава определение какво е „значителна пазарна сила“.
Така че аргументът Ви за 35 процента не приемам.
Максимално ниски цени заради потребителите! Ние никъде не казваме на какви цени да продават. Ние само казваме: ако продават при вас на едни цени, не забранявайте на българските производители да продават на други, на по-ниски. Даже напротив, ние стимулираме да падат още цените. Те забраняват на друго място да се продава на по-ниски цени. Знаете ли защо? Защото се страхуват от реална конкуренция. Ако те продават нещо за 2,00 лв., а в съседния квартален магазин се продава за 1,90 лв., естествената среда ще тласне хората точно към по-ниската цена. Те от това се страхуват и затова държат изкуствено такава висока цена и забраняват да се продава на по-ниска цена.
Ако грижата ни ще е за потребителя, да си образуват както искат те цените, но да не забраняват на българските производители и те да си образуват цените, както искат, на други места, в други магазини извън веригите.
Внасят повече от продуктите си! Никъде не забраняваме да внасят. Нека си внасят. Не разбирам защо смятате, че това е аргумент в подкрепа на Вашата теза.
Изнасяли капитали в чужбина! Никъде в закона не им забраняваме да си правят каквото искат с парите, което е законно. Просто ги караме да изпълняват българския закон – да си публикуват отчетите. Който от депутатите е бил в бизнеса, знае, че има норма за юридическото лице, която те задължава отчетът ти да е публичен. Прави ги каквото искаш тези пари, ако законът ти го позволява. Изкарал си ги почтено, в пазарна среда – прави ги каквото искаш. Но спазвай закона да си публикуваш отчета, за да е видно за какво става дума.
И последно, нямаме никакво изискване за процент български стоки в магазините. Тук няма такъв текст. Нещо друго сте чели. Сигурно сте чели някакъв договор от Германия обаче, където има изискване към веригите и те го спазват – да има процент германски стоки и да са разположени на определено място.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има ли други изказвания от народните представители?
Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази тема присъства във всеки един парламент.
Госпожо Нинова, нека да бъдем честни, че тя еволюира от първоначално направеното предложение. Една проверка, която скоро правих, установи, че вече няма такси „рожден ден“, например. Тоест, това е било проблем. Действията, които предприе парламентът, дори като приемане на законопроекти на първо четене, които не са станали законодателство, все пак помогнаха между българския бизнес и веригите да има разговор и да има напредък. Трябва да отчетем един съществен напредък.
Тоест, ситуацията не е тази, която беше в началото.
Другият проблем, който аз винаги съм имал с тази тема, е следният. Ако дадем този инструмент „значителна пазарна сила“ в ръцете на КЗК, какво би се случило? Да си кажем честно. Не се сещам за друг освен мен, който за последните – не знам вече колко години станаха – не казвам, че КЗК не е ефективен орган за защита на конкуренцията и че там трябва да има включително персонални промени…. Тоест, за съжаление това не е споделяно от повечето парламентарни групи и останах сам през годините, когато повтарях и казвах с примери за какво става въпрос.
При това положение да дадем в ръцете на КЗК нов инструмент, който за мен, гледайки общата ефективност от тяхната работа, аз не смятам, че с нова материя и нов инструмент, по който да работят, не мисля, че ще се справят по-добре, отколкото с всичко останало, с което се справят до момента.
Това за мен е много сериозен мотив да гласуваме „въздържали се“ от Реформаторския блок по тази тема. Но, забележете, включително и днешното обсъждане, което правим, да бъде послание към българския бизнес и към веригите, че разговорът между тях трябва да продължи.
За мен най-доброто решение на този казус е постигането на джентълменско споразумение между тях, както се е случвало в редица страни. Това може да бъде Кодекс на добрите практики или нещо подобно. Тоест, ние не трябва да изключваме тази възможност и да знаем, че по редица въпроси парламентът дори може да бъде медиатор. Няма нужда да има изричен закон. Има теми, по които е възможно обществото и заинтересованите страни да постигнат съгласие, да постигнат разбирателство.
Аз смятам, че парламентът помогна, включително и Вие, включително всички народни представители, които са взимали отношение по темата, помогнаха. Това разбирателство не се е случвало, не се е случвало да има напредък. Истината е, че напредък има. Този напредък трябва да бъде насърчен.
Честно казано, аз не смятам, че ако Вашият законопроект бъде приет във вида, в който се предлага, положителните страни биха били повече от отрицателните, за съжаление. Иначе аз разбирам Вашите най-добри намерения. Казвам Ви го колегиално като човек, който наблюдава темата по този въпрос от самото начало.
Тоест, това, което трябва да стимулираме, е продължаването на разговора между бизнеса и веригите за постигането на такова джентълменско споразумение за добрите правила на работа, което смятам, че е решението оттук нататък.
Надявам се следващият парламент да бъде първият, в който такъв законопроект да не бъде внасян, което означава, че проблемът до тогава е намерил своето решение извън законодателната форма. Трябва да разберем, че не всички неща в живота, за да бъдат решени като проблем, имат нужда от законопроект. Мога да ви дам редица примери, когато отделни изказвания на министър, позиция на парламент, декларация на парламент, идеи на отделни народни представители са били достатъчен стимул и са помагали за това да се решат проблеми на обществото.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
За реплика, имате думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Имам реплика, въпреки че до голяма степен ще се съглася с това, което каза господин Димитров. Но ще се постарая да припомня някои факти.
Радвам се, че и той не отрича проблема, който съществува. Наистина благодарение на публичността и разговорите, които бяха проведени, се забелязва намаляване на такъв тип така наречени нелоялни търговски практики. Но по същество проблемът не е отпаднал, господин Димитров.
Искам да припомня, че в хода на обсъждане на законопроекта между първо и второ четене, при окончателното гласуване миналия път той претърпя едно много сериозно развитие. Смея да кажа, че с участието на всички заинтересовани организации, включително и Асоциацията за модерна търговия, на която никой не отрича една от водещите роли в този сектор, мисля че постигнахме сходство и съгласие по голяма част от формулировките, включително и така притеснителното на пръв поглед и в първоначалния вариант „значителна пазарна сила“. Изчистихме тези неща.
Аз се радвам, че във финалните текстове въведохме и разписахме тези механизми за арбитража – да дадем възможност да направят процедурни правила за арбитраж по между си и след това този въпрос да бъде съотнасян към КЗК и към българските съдилища, където има такъв тип спорове.
Така че идеята ни като вносители е, че ние сме отворени в момента. Този състав на Народното събрание да изградим тази процедура, тъй като не можем да бъдем сигурни утре как една или друга лоша практика няма да бъде връщана или някой няма да злоупотребява с по-силното си икономическо присъствие на пазара, още повече, мога да кажа, че миналия път показахте добронамереност от тази страна.
Ние сме готови да се съобразим с такъв тип предложения, за да има българският парламент такъв закон. Пак казвам, това е с ясното разбиране, че и в Европа няма единно мнение и практика как да се урежда законодателно такъв тип конкурентно право.
Материята наистина е много тънка. Тук е големият въпрос и за другите сектори, тъй като ние сме се фокусирали по хранителните стоки. Аз знам, че господин Димитров във времето е правил много разговори. Тук големият въпрос е за картелите и за монополите и в други сектори. Но мисля, че на този състав на Народното събрание му отива да бръкне с пръст в тази рана и да започне да се опитва да търси решение и да покажем, че можем и да подкрепим българските потребители, тъй като, господин Христов, при засилването на конкуренцията в крайна сметка единственият печеливш от тази работа е крайният потребител.
Нашите цели са законодателните промени и са само в посока засилване на конкуренцията, а не нейното ограничаване.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, колега Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Парламентарната група „Патриотичен фронт“ проведе среща с част от авторите на законопроекта – Асоциация „Произведено в България“ – и там ние споделихме нашето виждане за онова, което всъщност законът не решава.
Разбира се, защитата на българския производител и изчистване отношенията между бизнеса и големите търговски вериги е част от програмата на „Патриотичния фронт“. Но ние представихме доста категорични понятия и доста предложения в областта на подобно законотворчество, които за съжаление очаквахме, че ще бъдат включени в една нова редакция на закона.
Изказахме нашите опасения по отношение на липсата на ясно дефинирани понятия като „значителна пазарна сила“, липсата на икономическа обосновка по отношение на въвеждането на този праг от 50 млн. лв. годишен оборот. Защо се спряхме на 45 млн. лв. или 55 млн. лв., да речем?
Нашето притеснение относно механизма за въвеждането на така наречените „типови договори“ или общите условия за доставка на хранителни продукти в големите търговски вериги и очаквахме, че този законопроект ще бъде внесен след едно по-широко обществено обсъждане плюс търсене на консенсус между отделните политически сили, ако бихме искали този закон да стане факт.
За съжаление авторите на законопроекта отново предпочетоха да го внесат само през една политическа сила. Виждаме един законопроект, който почти не е мръднал, да не кажа, че е в същия формат, който разглеждаме вече през два изминали парламента. Прав е господин Димитров, че част от изложените проблеми вече не са част от търговската практика в България. В смисъл, че законът не само е загубил донякъде своята актуалност, но той е загубил и онази подкрепа, която би я имало сред по-голяма част от българските производители.
В същото време съм длъжен да кажа, че парламентарната група на „Патриотичен фронт“ ще подкрепи законопроекта на първо четене само дотолкова, доколкото ние го разглеждаме като начало на разговори, на дебат във вярната посока. Подкрепяме философията, но не самия вид на законопроекта. А между първо и второ четене ние имаме доста детайлни предложения, които, ако не бъдат приети и, ако този законопроект стигне с тези формулировки и за второ четене, тогава ще гласуваме против.
На първо четене подкрепяме законопроекта, за да може действително той да стане по-добър, ако е възможно, да бъде актуализиран и действително да защити онези цели, които са поставени в мотивите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако ми позволите, само да взема отношение.
Ние, от нашата парламентарна група ще се въздържим, защото, както казах, мотивите са красиви, но текстовете не отговарят на целите и мотивите на вносителя.
Освен това тук чухме и от вносителя, и от всички останали подкрепящи, че между първо и второ четене нещо ще се прави. Аз се опитвам да си спомня, че този същия законопроект го пуснахме със същата уговорка в 41-то Народно събрание: „не е много хубав, но между първо и второ четене ще го оправим“. В 42-то Народно събрание беше същата работа: “не е много хубав на първо четене, но между първо и второ четене ще го оправим“. Оттогава минаха сигурно две години.
Предлагам на вносителите да си го изтеглят, да не го подлагаме на гласуване, да го оправят на базата на този труд в продължение на две години, обсъждане, предложения, становища. Имаме седем – осем становища. Наистина не съм бил прав – от седем становища шест са отрицателни, едно е положително – 6 : 1. А и това, което е положителното, е с един куп забележки. В него има три страници коментари по отношение на конкретните текстове.
Така че нека със законопроект, който сме го дъвкали, дъвкали, дъвкали, да не правим отново компромис да го приемаме на първо четене и после между първо и второ четене да удължаваме срока, нещо да мислим, да съгласуваме и в крайна сметка пак след една година да го внасяме на първо четене. Сега вносителите да си го оттеглят, да си го оправят и тогава да го внесат.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
В крайна сметка практиката показва, че като започнем да отлагаме законопроекти, пада правителството.
Колеги, заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Политическа партия „Атака“ ще продължи своята принципна политика в подкрепа на предложения законопроект както в 41-то, така и в 42-то Народно събрание.
Политическа партия „Атака“ ще защитава и ще продължава да защитава интересите на българските производители. На всеки един от нас е ясно, че съществуващите търговски практики от големите хранителни вериги не отговарят на очакванията на българското общество. Тук може да става въпрос за консенсус, за някакво джентълменско споразумение между българските производители и големите търговски вериги, защото виждате, че въпросните „инвеститори“ не се съобразяват с българското законодателство, правят каквото си искат в своята дейност не само като нелоялни търговски практики, но и като един вид картелни споразумения по между си. Това също е обществена тайна, много добре го знаете всички тук. Има споразумения относно цената на определени хранителни продукти, споразумения по дистрибуцията и т.н.
Не на последно място не съществува – както е написано в законопроекта – прозрачност в самата работа, няма я отчетността на тези вериги, не са достъпни договорите между тях и българските производители. Това са ред причини, поради които ние от ПП „Атака“ ще подкрепим отново този законопроект.
Уважаеми колеги, когато казвате, че ще внесете предложения между първо и второ четене, нека да ги видим тези предложения, защото господин Добрев Ви каза, че само добрите намерения да се внасят предложения, да се гласуват и да се направи един законопроект по-добър, не са довели до нищо, в частност и до законопроекта, който обсъждаме в момента.
Като заключение бих искал да запитам председателя на комисията защо няма представител на Министерството на икономиката и какво е това неуважение към вносителите на законопроекта и към важността на обсъждания проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Представителите на Министерството на икономиката са тук. Тук е госпожа Маргарита Златанова. Може би имате предвид за ниво заместник-министър? Ще им обърнем много сериозно внимание.
Колеги, аз предлагам да продължим така. Доколкото разбирам, народните представители взеха думата. Предлагам в рамките на демократичното водене от мое име организации и ведомства, които са дали писмени становища и нямат какво да добавят, да не взимат думата, за да не се повтаряме пета година. А имаме и други гости, които може би искат да вземат думата.
Ако имате нещо по-различно, господин Симеонов, заповядайте. Искате думата.
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ (председател на Българската търговско-промишлена палата): Благодаря Ви, господин председател, за възможността да се изкажа, въпреки че сме дали становище.
Уважаеми членове на парламента, аз уважих форума да дойда тук точно заради това, защото становището, което сме дали, не дава изчерпателно някои притеснения, които напоследък възникнаха от нашата практика, в това число и от Арбитражния съд по начина, по който са формулирани поправките.
Затова ще се опитам да заостря вниманието на тези важни моменти.
Първо, говори се за това, че ще трябва да се публикуват договори за общи условия. Ще настъпи допълнително сериозно объркване в практиката и в приложението на този закон, защото при нас и в момента има дела, по които Комисията за защита на потребителите е обявила за неравноправни клаузи и неравноправни договори, които са сключени при общи условия. А ние с този законопроект пускаме общи условия, които да се публикуват някъде и които да се спазват стриктно затова, защото са одобрени от някой орган, което директно от друг орган и по други процедури – не мога да ви кажа номера на директивата – но за неравноправните клаузи абсолютно попадат под ударите на нормативната уредба.
Същевременно практиката в съда не само, но и практиката на Комисията за защита на потребителите показва трайна позиция на това нещо, публикувано в интернет, както се смята, че ще бъде публикувано, въобще няма ролята на достатъчно основание, за да се счете, че с потребителя е проведено директно договаряне. Директното договаряне е това, което е правилното, а ние искаме да го отменим и да подложим всичко на едни общи условия, които всички ще подписват. Това ще внесе много сериозно объркване навсякъде в системата.
Второто важно нещо, което искам да споделя, това е пак с публикуването в интернет. Комисията не е счела, че е достатъчно – има такива решения по повод на банковите услуги – не е счела за достатъчно това, че така наречения „базов лихвен процент“, въз основа на който се променят лихвите по получените кредити, публикуването му в интернет не било достатъчно. Трябвало при преговорите да се въведе.
Аз не виждам начина или плоскостта, на която се поставя договарянето, да изпълни тези условия. Напротив, ще тласне нещата в съвсем друга посока.
И още нещо много важно. Едно от най-тежките нарушения, за които ние имаме наблюдения, включително и от веригите, които се пазят, защото на Запад това е много тежко нарушение, радвам се, че депутатът, представител на „Атака“ каза за картелните споразумения, на тях не им дават даже да се срещат, да дискутират по тези въпроси, а ние на всички вериги ще наредим договорите за общи условия и ще чакаме те да се договорят. По-хубаво от това - да им осигурим това картелно споразумение, без да се договарят - да го направят, здраве му кажи.
В този смисъл смятам, че начинът, по който са поднесени нещата, просто няма да свърши работа. И понеже мисля, че коректното и отговорно поведение – чух, че някои депутати ще гласуват „въздържали се“ – аз мисля, че коректното е да се гласува „против“ вида, в който законопроектът се предлага, защото ще бъде внесена голяма бъркотия.
Крайно време е да се разбере, че има и други начини, с конкурентни средства – с това завършвам и ви моля за още минутка търпение – всичките вериги в България работят по така наречения стандарт GS1, които са глобални стандарти. Нещо повече, някои от представените и тук вериги ние ги наблюдаваме, защото те даже са побългарили дейностите и не използват тези стандарти.
Нека да се направи проект, ако се има желание да се тласне българският производител, за една българска – „Българан“ или „Българин“ или каквато ще бъде – верига и ще получат от Българската търговска-промишлена палата пълно съдействие за въвеждане на тези глобални стандарти до последната запетая. Да ги въведат и да се конкурират на равноправни начала всички. Ако искат вътре по линия на патриотизма да въвеждат, да въвеждат, никой няма да им попречи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Всички дават подкрепа, но пари никой не дава.
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е стара идея. Помните, обсъждахме я в миналия парламент – да се направи верига от български стоки. Всички казаха „да“, но накрая, като поискаха пари за тази работа, не дадоха.
Имаше желание за реплики.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Бих искала да обърна внимание, че типовите договори и общите условия по нашия законопроект и по сега съществуващия Закон за защита на конкуренцията не са формата на договаряне между търговската верига и доставчика. Това са типови договори и общи условия, на базата на които след това се сключват конкретни писмени договори за доставка. От Вашето изказване оставам с впечатление, че Вие мислите, че типовите договори и общите условия са формата на договаряне и, че това, че ще бъдат публикувани в интернет, не е достатъчно, за да се договори. Да, не е достатъчно. Вследствие на тях се сключва конкретен договор за всяка конкретна стока и за всяка конкретна доставка.
Освен това опасението Ви, че чрез публикуване на типовите договори на всички вериги ще създадем условия за картел, защото ще имат информация какво предлагат едните и другите, за мен също не е приемливо, тъй като в типовите договори няма нито дума за цени, няма нито дума за конкретни стоки и доставки. Там са типовите условия на договаряне. Всичко това след това се прави в конкретен писмен договор между веригите и доставчика. Ние този писмен договор не искаме да се качва в интернет и не искаме да е публичен. Нека да е търговска тайна между страните. Но типовият договор, на който тези отношения се базират, той да се качва в интернет, да бъде публичен, да бъде ясен.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Заповядайте, господин Матеев.
ЙОРДАН МАТЕЕВ (Сдружение „Модерна търговия“): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Казвам се Йордан Матеев и тук представлявам Сдружението за модерна търговия и КРИБ, тъй като Сдружението е член на КРИБ и на практика ние излизаме с едно общо становище.
Аз няма да представям нашето становище, което е 15 страници и което е качено на сайта на Народното събрание, но бих искал да допълня няколко важни неща, които се надявам да наклонят везните в правилната посока.
Първото нещо, което е изключително важно, но поради ограниченото време ние винаги сякаш го пропускаме, и това е, че всички ние според мен сме за това да няма нелоялни търговски практики. Това, първо. Второ за това българските производители да бъдат конкурентоспособни и да просперират.
Моля ви не си мислете, че Сдружението за модерна търговия заради това, че в него членуват големи търговски вериги, има някакво по-различно мнение или защитава просто личните си интереси. Ние смятаме, че защитаваме интересите на обществото в това да се опитаме да повлияем за това в България да бъде приемано законодателство, което да подпомага добрата регулация и добрите отношения, а не да вреди на някоя от страните.
Така че, първо, да, ние сме срещу нелоялните търговски практики. Това ясно искам да го подчертая. Второ, ние сме абсолютно „за“ всичко това, което пише в „Зелената книга“ на Европейската комисия, тоест, ние казваме, да, има нелоялни търговски практики, да, както казва „Зелената книга“, те са по цялата верига, те не винаги са от самите търговци. Обърнете внимание, че благодарение на търговските вериги беше решен до голяма степен въпросът с прекупвачите. Спомняте си колко дълги години се говореше за рекет от страна на някакви хора, които отиват и изкупуват реколтата. Благодарение на търговските вериги тези нелоялни практики бяха прекратени.
Ако говорите с българските браншови организации на производителите на храни в момента, не говоря преди пет години, не говоря преди три години, даже не преди една година, ако говорите с тях сега, те ще ви кажат, че има голям напредък по отношение на нелоялните търговски практики. Примерите, за които госпожа Нинова говори преди малко, наистина са примери на нелоялни търговски практики.
Ние сме категорично срещу подобни нелоялни търговски практики и твърдим, че подобни практики на тези, изброените вече, не се прилагат. Доколкото все още има нелоялни търговски практики по веригата от доставка на хранителни стоки, ние смятаме, че на базата на това, което виждаме в Европейския съюз, има, грубо казано, три възможни решения. Едното е промяна на Закона за защита на конкуренцията, както е предложено в този случай. Световната банка, която е концентрирала огромно знание по този въпрос, където най-добрите специалисти се събраха и направиха оценка на българската ситуация и конкретно на този законопроект, който беше внесен и в предишното Народно събрание, казаха, че това е уникален подход, на който подобен в Европейския съюз няма, и според тях това е най-лошото възможно решение.
Ние като Сдружение за модерна търговия и КРИБ напълно споделяме това мнение. Няма да влизам в детайли, защото в нашето становище пише в големи детайли. Само ще кажа нещо, което е много важно за България като една от най-бедните страни в Европейския съюз, може би – най-бедната.
Този законопроект, макар и с много добри намерения, аз нямам съмнение, че вносителите искат да подобрят ситуацията на българските производители, но този законопроект ще навреди на всички. Той ще навреди на българския потребител, защото ще качи цените. Ще ви дам един пример защо ще качи цените. Това също досега не сме го описвали в детайли. Само един пример. Логистиката! Това е една много сложна материя и благодарение на модерната търговия производителите вместо да карат стоката си в стотици магазини, те я закарват с един камион в един централен склад, от където самата верига транспортира своята стока в отделните магазини.



В настоящия законопроект се забраняват услугите от търговец към доставчик. Това означава да се забрани тази логистика, тази организация на модерната търговия в момента, която оптимизира много силно цената за крайния потребител. По наши изчисления само тази услуга – давам само този пример, има и други примери, които мога да дам, но да не ви отегчавам – ще доведе до качване на цената между 3 и 5 процента. Само от това нещо цената ще се покачи с 3 до 5 процента. Да не говорим, че има и други оптимизации, които се случват заради тази организация. Търговските вериги не разполагат със специалисти във всеки отделен магазин, които да приемат стоката. Те се разполагат на едно централно място и по този начин се оптимизира целият процес и се позволява цената да стигне по най-оптималния начин до крайния потребител.
Това, което е много важно, тъй като проблемите в този законопроект са много, аз наистина не бих искал да влизам в детайли, но искам да кажа, че от много години в България се говори за оценка на въздействието. Ако към този закон се приложи тази оценка….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Моля Ви в рамките на времето! Всичко това го има в тези 15 страници, които са преподписани и от КРИБ. Ако имате нещо ново да добавите, кажете него.
ЙОРДАН МАТЕЕВ: Тогава ще допълня още нещо. Да, ще добавя нещо ново. Няколко пъти беше спомената темата за отчетите. Искам да ви кажа, че тук също има напредък. Първо, голяма част от търговските вериги вече публикуват своите отчети. Второ, всички търговски вериги предоставят своите отчети на НОИ и на НАП. Ако за държавата е огромен приоритет и има такива, които нарушават закона и си плащат санкциите за това, ако за държавата това е огромен приоритет и се смята, че е много важно за обществото да знае, то просто може от НАП или от НОИ тази информация да се качи в някакъв публичен източник, в някакъв сайт – на Агенцията по вписванията или не знам къде другаде – и по този начин информацията ще стане достъпна за всички.
В този законопроект, макар че няколко пъти беше споменат този въпрос, в този законопроект нищо не се казва за отчетите. Тоест, в него не се споменава въобще за отчети. Ние сме го чели много пъти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много Ви благодаря.
ЙОРДАН МАТЕЕВ: Благодаря ви много.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За отчетите мога само да Ви кажа, че някак си не е честно няколкостотин хиляди български фирми да си публикуват отчетите, а големи търговски вериги да си плащат 2 000 лв. глоба и да не си ги публикуват. Да, законът го разрешава. Но сами разбирате, че разговорът в момента е за морала и коректността. Нали на това държите?!? Аз искам големите вериги да бъдат достатъчно почтени, защото Billa не пропуска, нито големите вериги като Кауфланд, не пропускат да си публикуват отчетите в Германия и Австрия. Защо тук не ги публикуват?
Но това е друга тема. Но на тази плоскост не влизайте, щом говорим действително за морал.
Това беше една кратка реплика. Благодаря ви.
Заповядайте, господин Грозданов. Имате думата.
ПЛАМЕН ГРОЗДАНОВ (изпълнителен директор на Съюз Произведено в България): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние не пуснахме официално нашето становище, защото нашата публична позиция е отдавна известна каква е.
Ние изцяло подкрепяме този законопроект. Наши експерти са взели участие, вече пет години взимат участие, в подготовката на най-различни варианти на законопроекта, започвайки от комисията, която беше организирана към министъра на икономиката и енергетиката тогава, минавайки през първи вариант на законопроекта в 41-то Народно събрание, втори вариант на законопроекта в 42-то Народно събрание и т.н.

Във всички видове работни групи, които бяха сформирани и към заместник-председателя на Министерския съвет госпожа Бобева, и към Комисията по икономическа политика, сме участвали, в абсолютно всички дискусии сме участвали и сме казали своето мнение.
А що се отнася до това кой подкрепя, кой не подкрепя законопроекта, в една декларация, която ние публикувахме някъде през месец август, 11 браншови организации, които организират практически почти цялата българска хранително-вкусова промишленост, и освен това козметична промишленост, детски играчки, в една декларация подкрепиха законопроекта. Просто може би не трябва всеки път да повтаряме едно и също.
Вярно е, че много се промени законопроектът за последните пет години, вярно е, че под обществен натиск това стана обществена тема и нещата се промениха. Промениха се и търговските практики. Намаляха много някои търговски практики. В много от веригите отпаднаха входните такси, отпаднаха таксите „рождени дни“. Действително много неща се решиха и то се решиха благодарение именно на този публичен дебат. Това е факт.
Но това не означава, че ние вече сме решили всички проблеми. Защото нелоялни практики и сега продължават да съществуват и те най-вече се изразяват като натиск върху българските производители всяка година да дават допълнителни отстъпки на съответните вериги, защото веригата има определена норма на рентабилност, която трябва да постигне. Добре, веригата има такава норма на рентабилност, може би спусната от Централата. Но българският производител няма ли необходимост да има някаква норма на рентабилност, за да може да се възпроизвежда, за да може да развива нови работни места, за да може да инвестира в ново оборудване? Това никой не пита.
Второ, ако вземем само един такъв отделен случай, какъвто е забраната за внос на хранителни продукти в Русия. Ние тогава веднага излязохме с декларация, в която казахме, че не е проблем износът в Русия. Проблемът е вносът, който ще тръгне към България от страни от Европейския съюз, които са големи доставчици на Русия. И ние сме свидетели на точно това, което става в момента.
Ние не можем да забраним, разбира се, нито на полска гауда да влиза в България, нито на немски сирена да влизат в България. Но аз мисля, че ние можем да забраним полската гауда да се преопакова в България и да се продава като български кашкавал по 7,50 лв. Това би трябвало да може да го забраним.
Ето за такива нелоялни търговски практики става дума.
Много често ни се казва, че ние, българските производители искаме някакви преференции. Не, не искаме преференции. Ние просто искаме равни права. Искаме да играем на един пазар, в който всички имат равни права, а не силният да мачка слабия.
Няма да се спирам на проблема какво е „значителна пазарна сила“, защото тук има правен спор. Нещата лека по лека се изчистват. Но този въпрос до голяма степен е свързан с икономическата зависимост. Тук става въпрос за икономическа зависимост на по-малкия от по-големия. По-големият налага условия, които по-малкият не може да откаже.
Дали е 35 процента оборотът на хранителни стоки на търговските вериги в България, аз вече се съмнявам доста в тази цифра, защото нещата се развиват всяка година постъпателно. Вие виждате как се развива инвестиционната програма на големите търговски вериги. Техният ръст годишно е някъде между 3 и 4 процента от общия оборот, който се прави в търговията на дребно. А за 35 процента говорим вече не знам колко години. Явно е повече. Разбира се, това може да се провери и винаги може да се намери статистика по този въпрос.
Но въпросът е, че трябва да намерим път, защото пътят в Европа не е намерен. Саморегулацията не работи в много страни. Чистото законодателство също не работи. Нашето мнение е, че трябва да търсим някакъв вариант на саморегулация и някаква законодателна инициатива, която да реши проблема.
Последният вариант, който беше гласуван на второ четене и приет от пленарна зала, беше толкова беззъб закон, който тогава приехме, и въпреки това той среща огромна съпротива. Аз не мога да разбера и досега защо беше съпротивата срещу този закон, който беше толкова беззъб по характер, защото в Преходните и заключителните разпоредби бяха изброени седем нелоялни търговски практики, които веригите трябва да се въздържат да провеждат. Въпреки това имаше наложено вето от президента с аргументи, които, разбира се, не споделям.
Аз мисля, че много път е извървян по тази тема. Много работа е свършена. Аз призовавам наистина да се продължи работата по този законопроект, да се приеме законопроектът и наистина на базата на онова, което сме постигнали до този момент, което е последното до този момент, да се върви напред.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Грозданов.
Заповядайте, господин ….
ЙОРДАН МАТЕЕВ: Много Ви благодаря, господин председател. Ще бъда съвсем кратък.
Искам да кажа какво предлагаме ние и към какво апелираме.
Първия ни вариант, за който винаги сме държали и по който вече са направени много стъпки в нашите разговори с браншовите организации, е саморегулация на база на десетте принципа, които са въведени от „Зелената книга“ и всички големи бизнесорганизации в Европейския съюз. Да стъпим на тези десет практики, които решават всички нелоялни практики и в България, и в Европейския съюз, и на тази база да изградим нашата саморегулация.


Това е нашето предложение. Нека да дадем шанс на саморегулацията и ако видим, че тя не работи, тогава да мислим за законодателство в сферата на търговското право.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, но все пак има предложен законопроект за изменение и допълнение на закона. Аз напълно Ви разбирам, но ние трябва да гласуваме предложения законопроект.
Има ли още някой, който иска да вземе думата?
В рамките на три минути, заповядайте.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ (вицепрезидент на КНСБ): Темата поне аз я следя в продължение на три парламента. Спомням си думите на господин Добрев при първото обсъждане. Тогава той беше принципно „за“, но въпросът беше за глобите, които бяха огромни. Аз дори в този текст не виждам глобите дали фигурират. Не са в този текст. Явно това е отпаднало, защото това беше много голямо недоглеждане.
Аз съм се срещал лично и със Сдружението „Произведено в България“, и със Сдружението за модерна търговия. С Вас се виждахме, лично аз ви поканих – трима души от Управителния съвет. Не можем да ви стиковаме. Това е проблемът.
Ако господинът от Сдружението „Произведено в България“ има някакви проблеми, аз ще съм радостен. Започвам отзад напред. Ако може между първо и второ четене, дори и преди първо четене пак да се направи един последен опит, ако трябва, да се стиковат разногласията между едните и другите, между двете страни. Доколкото разбирам, има някои постижения. Отменени са някои ограничения. Ако смятате, че можем след още едно събиране тук в парламента да постигнем напредък, защото се оказа, че засега ние не успяваме, да направим един заключителен опит.
По повод на цените. Знам, че от сдружението казват, че това ще вдигне цените. Проблемът е обаче – обръщам се най-вече към господин Христов – че причините за цените на хранителните стоки са малко по-други. Там имаме големи субсидии и това е предимството на вносните хранителни продукти. Това е основната причина. Когато насложим и ембаргото във връзка с Украйна, тогава се носят така наречените косвени, а не преки, загуби не толкова поради нашия износ за Русия, а поради това, че се увеличава вносът. Затова ги наричат косвени загуби. Те са косвени, но пак са парични.
Не знам дали това ще доведе до увеличаване на цените. Това ще е много неприятно. Тук се спираме пред дилемата кого да защитим – производителя или потребителя. Аз мисля, че все пак трябва да защитим производителите.
Тук присъства Сдружението „Произведено в България“. Действително българският производител по някакъв начин трябва да се защити, защото много станаха факторите, които го ощетяват.
Ако приемем, че глобите вече не са фактор, остава проблемът с типовите договори. Аз изказвам лично мнение и съм съгласен с госпожа Нинова, че типовите договори са общи условия, които не влизат в конкретика, определяща цените и конкретните финансови параметри. Поне така си го представям. Друг е въпросът КЗК какво ще прецени, какъв трябва да е типовият договор и дали има тези компетенции, защото КЗК е една атакуема институция от доста години – с едно и също ръководство и горе-долу без промени в дейността си. Извинявам се, че го казвам.
Всъщност тук чух едно мнение. Идеята е да се осигурят равни права. Да тръгнем от този принцип, без да искаме да ощетяваме никого. Аз нито съм против големите търговски вериги, нито против българските производители, независимо дали са дребни или големи, дали са за хранителни стоки или други стоки. Просто искам тези типови договори да осигурят равни права на доставчиците. Така да го наречем.

Предлагам ви до първото четене или, ако няма време, между първо и второ четене да се удължи срокът – някой каза с две седмици – и да се направи тази среща, за да направим един последен опит да стиковаме двете страни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (член на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, господин председател. Казвам се Ивелин Желязков и съм от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Точно три изречения смятам да кажа, тъй като сме представили писмено становище в подкрепа на законопроекта.
Изречение първо. Законът, чието изменение и допълнение се предлага, е за защита на конкуренцията. От наша гледна точка измененията и допълненията са и в защита на българския производител. Не са насочени срещу някого. В проекта няма такива текстове. Това, че в частта за нелоялни търговски практики някои търговци или техни обединения разпознават себе си, не е проблемът на законопроекта.
Трето изречение. С подобен законопроект в изречение, цитирам: „Голяма част от търговците спазват закона.“ няма да бъдат допустими и не трябва да са допустими. Трябва всички да спазват закона. Лош, но закон. Dura lex, sed lex.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, аз предлагам, ако няма нещо супер важно и много интересно, да преминем към гласуване. Обсъждаме го, пак повтарям, четири години.
Имате текста пред вас. Трябва да гласуваме.
Тук някой препоръча, мисля, че беше Цветан Симеонов, да се окаже натиск върху реформаторите, да не гласуват въздържали се, а да гласуват против. Не беше коректно.
Колеги, моля гласувайте предложението за приемане на законопроекта на първо четене.
Гласували: „за“ – 8, „против“ – няма, „въздържали се“ – 9.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 6 декември 2014 г., не се приема на първо четене.
Той така или иначе ще влезе в пленарна зала и даваме шанс на вносителите да се преборят.
Благодаря ви.

Преминаваме към точка трета от дневния ред: Разни.
Колеги, успяхме да сформираме една комисия, която, ако питате мен, е по-важна от основната, това е подкомисията за наблюдение на дейността в областта на защита на потребителите и ограничаването на монополите.
Подкомисията е към нашата комисия.
Председател е Даниела Савеклиева. Оттам нататък има още седем членове - от всяка парламентарна група по един.
Това са:
1. от БСП Лява България – Жельо Бойчев;
2. от ДПС – Ферихан Ахмедова;
3. от Реформаторски блок – Мартин Димитров;
4. от Патриотичен фронт – Борис Ячев;
5. от Български демократичен център – Чавдар Пейчев;
6. от АБВ – Кирил Цочев;
7. от „Атака“ – Любомир Владимиров
Не ви давам думата за изказвания.
Моля, гласувайте така предложения състав на подкомисията.
Гласували: „за“ – 17, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Съставът на комисията се приема единодушно.

Честито, госпожо Савеклиева, и на членовете на комисията.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев



Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 72 258 знака)