1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 454-01-4, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 3


На 28 януари 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 454-01-4, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден. Той има една деликатна първа точка – изменение на Закона за здравето, така нареченият Закон за тютюнопушенето. Нищо ново няма в тази точка. Гледали сме я не един път в последно време. Най-малко аз съм свидетел на едно такова гледане в Комисията по икономическата политика преди година и нещо. Имаме и два законопроекта, свързани с евроинтеграцията.
Така че предлаганият ДНЕВЕН РЕД е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 454-01-4, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Има молба от Министерството на правосъдието точка трета да стане точка втора, тъй като трябва да отидат на изслушване и в друга комисия. Тоест, дебатите и обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър да стане точка втора, а точка трета да стане законопроектът за колективните инвестиционни схеми.
Първо, съгласни ли сме с този дневен ред? Съгласни сме. Въздържали се и против не виждам.
Съгласни сте и с промяната – т. трета да стане т. втора и обратно. Също не виждам въздържали се и против.
Предложеният дневен ред се приема единодушно.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 454-01-4, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за здравето, № 454-01-4, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г. -- за първо гласуване.
По точка първа от дневния ред давам думата на вносителите – представителите на Политическа партия „Атака“. Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! ПП „Атака“ внася отново промяна в Закона за здравето, касаеща тютюнопушенето в закрити помещения.
Накратко ще ви представя нашите съображения и какво всъщност предлагаме. Всичко това е продиктувано от големия обществен интерес, както и медиен интерес от уважаемите медии.
Това, което ние от „Атака“ предлагаме, е в закрити обществени места, където се допуска по изключение тютюнопушене, ще бъдат залите за консумация на място в определени видове заведения за хранене и развлечения, обособени самостоятелни помещения, разположени в сградите на летищата. Когато залата за консумация на заведението за хранене и развлечение е с площ по-малка от 70 кв. м., собственикът има право да избере дали в цялото заведение ще се допусне тютюнопушене или ще се допуска в определени самостоятелни помещения.
В заведенията за хранене и развлечения с изцяло нощен режим на работа се допуска тютюнопушене без обособяване на самостоятелни помещения. Така наречените „обособени самостоятелни помещения“ се отделят с въздухонепроницаеми стени и с плътно затварящи се врати.
Лицата, отговорни за ползването на обектите, както и собствениците на заведенията, веднъж годишно трябва да осигурят измерване от акредитирана лаборатория на ефективността на вентилацията в помещенията, където се допуска тютюнопушене.
В обособените самостоятелни помещения не се разрешава присъствието на лица под 18 години.
Това е в общи линии, което предлагаме като промяна в Закона за здравето. Знаете, че от различни браншове се оплакват години наред, че поради тази промяна, поради тези условия, които са в момента, на първо място, има спад в оборота на заведенията, покачва се безработицата в някои сектори. Всички вие знаете, обществена тайна е, че в голяма част от заведенията и в момента се пуши вечер. Това става по усмотрение на собствениците.
Органите, които трябва да отговарят, това са районните здравни инспекции. Те или не работят по това време, или имат притеснения относно проверките, които трябва да извършват по закон. Това е казано от директори на районни здравни инспекции. Жалби, които различни граждани пускат примерно вечер или в почивни дни, остават без разглеждане, остават неудовлетворени. В повечето случи санкции срещу собствениците на заведения няма.
Така че по-добре за нас от „Атака“ е да върнем стария режим на тютюнопушене в заведенията с обособени помещения или всеки собственик да си определя дали в неговото заведение ще се пуши изцяло или не.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Няколко съображения ще изкажа по тази точка.
Първо, искам да съобщя кои са ни гостите.
От Министерството на здравеопазването нямаме гост. Те еднозначно са казали своето мнение. Имаме го и в писмен вид, виждате го.
От Министерството на туризма -- Албена Михайлова, главен секретар.
От Българска стопанска камара (по всички точки от дневния ред) -- Кирил Желязков – главен директор; Емил Коларов; Богомил Александров и Пейо Филипов.
От Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация -- Атанас Димитров и Диян Тунджев.
Имаме доста гости от граждански организации. Няма да ги изреждам всички. Искам само няколко неща да ви кажа.
Първо, ние не сме водеща комисия. Знаете, че Комисията по здравеопазването е водеща по този законопроект. Тя вече проведе своето заседание. Това е към дамите и господата народни представители.
Второ, към всички гости, тъй като темата въобще не е нова, искам да ви напомня, че това, което ви даваме като възможност за изказване, е три – четири минути, не повече, тъй като желаещите не са малко, а едва ли ще чуем нещо ново.
Имат думата господата народни представители, а след тях, разбира се, и всички останали.
Съобразявайте се с моите забележки. Ще ви бъда благодарен.
РУМЕН ХРИСТОВ: Един въпрос, многоуважаеми господин председател. Какво е становището на Комисията по здравеопазването?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Становището е отрицателно. Законопроектът е отхвърлен. То беше публикувано. Категорично отрицателно!
Искам да ви кажа, че преди година и нещо, когато гласувахме в тази комисия същия този закон, ситуацията беше такава. Комисията по здравеопазването беше против, Комисията по икономическа политика – за, като в нашата комисия тогава се коментираха изключително и само икономически проблеми. Така или иначе, темата стои открита.
Заповядайте, колежке.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Ние с моя колега господин Борис Ячев от Коалиция „Патриотичен фронт“ ще изразим следното становище. Много неща можем да направим в тази комисия в 43-то Народно събрание в подкрепа на българската икономика и по-специално на българския туризъм. Много и силни знаци можем да дадем за промяна изобщо на философията и на разбирането какво означава подкрепа за българския туризъм. Преди всичко да направим в закона такива промени, че културно-историческото и природно наследство да бъдат припознати от държавата като собственост на държавата и тя да ги управлява като добросъвестен собственик. Това е милиарден капитал, който в момента е разпокъсан и не използва потенциала си от гледна точка на икономическите ползи, които може да генерира.
Можем да работим в посока на това да променим възможностите за маркетинг и реклама на определени дестинации във вътрешността на страната, да подкрепим един по-сериозен бюджет за реклама на България за 2016 г. Известно ви е, че този, с който разполага в момента Министерството на туризма, е близо 5,5 млн. лева. Сравнете го само със 160 млн. евро на съседна Гърция, няма нужда да коментирам повече за възможностите.
Така че пред нас, надявам се, има един добър хоризонт и добър баланс на представителство в тази комисия. Да бъдем прагматични и да търсим решения, истински, работещи в подкрепа на българския туризъм.
Този въпрос няма нищо общо с никакви икономически загуби, с никакви проблеми, които касаят бизнеса от гледна точка на истинската пазарна среда. Този въпрос е истинска загуба на време както на комисията, така и в пленарната зала.
Това, което мога да кажа, е, че промяната всъщност би довела до загуби, защото България във всички международни изложения вече е включена в международните каталози на големите туроператори като страна, която е приела едно устойчиво законодателство в посока на това да бъде забранено пушенето. Всички оферти за предстоящия летен, съответно и зимен, сезон се продават с това обстоятелство, включено в пакетите. И една подобна промяна всъщност би могла да отвори вратата към вълна от претенции за неизпълнение на условията, заложени от международните туроператори.
Ще кажа само едно. Преди близо 15 години, когато в авиацията беше на дневен ред въпросът с пълната забрана на тютюнопушенето на борда на самолетите, имаше подобни емоционални вълни от реакции, които едва ли не обричаха авиацията на фалит. Но това, което наблюдаваме, е точно обратното – тя процъфтява, самолетните билети покачват цените си и все повече не достигат местата на борда на самолетите. Тоест, това е абсолютно невярно от икономическа или финансова гледна точка.
Бих искала само да кажа едно пред комисията, с цялото ми уважение към всички членове и гости, ще го изразя и в залата. Направили сме избор, който е цивилизационен и културен. Когато един подобен избор е факт и е постигнат с определени усилия, нека да уважаваме тези усилия и да не отстъпваме от него.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Карастоянова.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Многоуважаеми господин председател, ще призная, колеги, пред всички вас, че това е една от темите, по които съм имал колебания и внимателно съм слушал мнението на различни експерти, тъй като има разлика между икономическите и здравните аргументи. Това наистина е така. Замислял съм се кое е правилното от морална гледна точка, кое решение е по-точно, по-коректно.
След всички тези години обаче, след като вече имаме избран един модел, убедено ще гласувам срещу законопроекта на ПП „Атака“ със следните мотиви.
Вече сме поели един път. В крайна сметка колебанието между здравни и икономически аргументи в случая, макар че сме икономическа комисия, която може би е редно да дава превес на икономическите аргументи по някои съображения в дадения случай, в тази ситуация не бих се съгласил именно, защото би изглеждало изключително хаотично, ако сме възприели един модел и постоянно се връщаме назад. Това трябва да го имаме предвид.
Освен това това, което ме е разколебавало, е, че доста заведения бяха направили инвестиции и бяха разделили вътре местата за пушачи и непушачи, купувайки скъпи инсталации. Но оттогава минаха години. Бизнесът вече се е напаснал към новата система и новия модел.
Ако нещо заслужава дебат днес, не е законопроектът на „Атака“. Аз се надявам тук да има представител на Министерството на здравеопазването. Ако нещо заслужава дебат днес, това е спазването на забраната и контрола върху спазване на забраната, който очевидно е занижен, очевидно има проблеми и контролът може да бъде съществено подобрен. Има места, на които се пуши и тя не се спазва.
Тоест, оказва се, че част от бизнеса, който е добросъвестен и спазва забраната, търпи щети от това, че има недобросъвестен бизнес, над който не се оказва необходимия контрол. Тоест, ако нещо може да бъде променено и подобрено, не е преразглеждането на самия модел, който е възприет, вече работи, това е и, ако щете, и европейската посоката, която и ние сме възприели, а е спазването му от всички. Правилата трябва да важат за всички. Трябва да има санкции за тези, които не ги спазват.
Това е въпросът, който наистина заслужава да бъде разглеждан и по който можем да подобрим действията на българските власти.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има ли други колеги, които желаят думата? Народни представители? Гостите?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз ще гласувам „за“ този законопроект. Към всички аргументи, които сме изговаряли през годините, бих добавила един, който с времето се засилва, и той е, че за времето, откакто приехме закона до сега, той не изпълнява целта си. Ние го приехме, за да може чрез принудителни мерки, чрез силата на закона да се помогне на онези от нас, които нямаме достатъчно собствена воля и сили да вземем решение да не пушим.
Само че времето показа – соча обективни данни – че за този период количеството продадени цигари и рязани тютюни не намалява. Напротив, увеличи се. При това говоря за легалните продажби. Не говоря за тези, които не минават през статистиката на НАП за платени акцизи и ДДС.
Тоест, целта през закона да помогнем на онези, които не могат сами да се грижат за здравето си, като ги накараме да намалят тютюнопушенето, не се постигна. Не само, че се пуши същото количество, но и в повече цигари.
Затова смятам, че като един закон, който не работи в тази посока, не постига целта, която си е поставил, трябва да направим промени.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Нинова.
Други колеги народни представители не виждам. Имат думата гостите.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА (Пациентска организация „Заедно с теб“): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости. Казвам се Пенка Георгиева, представител на Пациентска организация „Заедно с теб“, Асоциация за репродуктивно здраве, бременност и грижи за децата „Усмихни се“, Алианс на трансплантираните и оперираните „Бъдеще за всички“, Асоциацията на пациентите със сърдечносъдови заболявания.
От името на тези изредени организации ние не бихме искали да има промяна в сега действащия закон, тъй като считаме, че здравето е на първо място и тъй като считаме, че всъщност и че здравето е един вид икономика. Като бивш член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса като пациентски представител, съм видяла колко разходи има за лечение. Самите лекари считат, че тютюнопушенето наистина уврежда.
В допълнение относно икономиката към госпожа народния представител от „Патриотичния фронт“ – извинявам се, не Ви знам името – бих допълнила, че през 2009 г. в Турция навлиза пълна забрана за тютюнопушенето. Факт е, че българите почиват масово в Турция. Значи трябва да се работи повече в посока стимулиране на българската икономика.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Георгиева.
Заповядайте, господин Хаджиев.
ПРОФ. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ (Движение „Защита на гражданите и държавата“): Аз съм от Движение „Защита на гражданите и държавата“.
Искам да кажа, че съществува една американска техника, съвсем нескъпа, която 100 процента прочиства тютюневия дим. Тя е с дългогодишно приложение най-напред при военните в Съединените американски щати. Сега е обявена за неембаргова стока. Тя като дамоклев меч разсича гордиевия възел за пушенето и непушенето.
Достатъчно е само да се добави към сега съществуващия закон, че външен въздух е този, на който две срещуположни стени са отворени. Да се допълни, че наличието на устройството е равно на две отворени срещуположни стени. Това решава въпроса тотално, включително примерно и тук. Като се сложат няколко такива неща, освен че възстановяват параметрите на въздуха на Витоша, но тук могат да пушат колкото си искат хора, нито ще се чувства…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, не. Ние тук не пушим. Искам отсега да Ви кажа. Госпожа Цачева не разрешава.
ПРОФ. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Така че това е едно предложение – да се промени законът само с едно изреченийце и се решава въпросът
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много Ви благодаря, господин Хаджиев. Дайте го писмено като предложение.
Заповядайте, госпожо Гаврилова.
Д-р МАША ГАВРАИЛОВА (експерт от Сдружение „България без дим“): Добър ден. Аз съм доктор Гавраилова, експерт от Сдружение „България без дим“.
Наистина кой знае какво нещо ново няма да кажем по тази тема. Затова ще бъда максимално кратка. Искам само да отговоря на госпожа Корнелия Нинова, че този законопроект и забраната нямаше за цел да отказва хората да пушат, а да създаде условие за свободна от тютюнев дим среда на обществени места. Който е искал да си пуши, си е продължавал да си пуши. Каквито цигари иска да пуши, негова работа. Въпросът е, когато е на обществено място и където има хора, които имат необходимост да отидат там като административни сгради, учреждения, работните места и дори и заведенията да бъдат в среда, която да бъде свободна от тютюнев дим, а да не са принудени да дишат над 4 хиляди вредни вещества, които се съдържат в дима, от които Световната здравна организация е признала 69 като канцерогенни. Това е едното.
Второ. Съгласна съм с господин Мартин Димитров, че контролът трябва да се засили. Ако сте отворили нашето становище, което е качено на страницата на комисията в рубриката „Документи“, там сме направили нашите предложения за подобряване на възможностите за контрол, да се даде сила в ръцете на държавните здравни инспектори. Ще бъда максимално доволна, ако комисията прояви интерес и даде възможност да бъдат обсъдени тези предложения, защото там са включени възможности за разширяване на контрола, за включване на други контролни органи, за категорично формулиране в Допълнителните разпоредби какво е открито, какво е закрито място, защото сега виждаме съвсем провизорни и всякакви помещения, които се обособяват на улицата, но това не ги прави открити.
Третото, което искам да кажа, е, че ние минахме през този законопроект. Между 2010 и 2012 г. същите тези текстове, които сега са написани от ПП „Атака“, бяха в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето и се видя, че никаква полза няма от тях и няма защо да се връщаме назад.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Гавраилова.
Заповядайте, госпожо Нинова, за реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Казахте две неща в противовес на моето изказване. Първото е, че целта на законопроекта не е била да ограничи пушачите. Само че в мотивите на законопроекта е посочен такъв мотив, един от мотивите. Тогава, когато го приемахме, там пишеше, че една от целите на закона е тази. Пушачите да започнат да пушат по-малко понеже сме много загрижени за тяхното здраве.
Д-р МАША ГАВРАИЛОВА: Не, аз съм писала мотивите и не сме писали такива работи.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Тогава господин Дянков говори за здравето на нацията и т.н. Така че това го има в мотивите. Не сте права.
Второто. Казвате, че истинската цел била да се осигури на непушачите здравословна среда. Абсолютно сме съгласни с това. Предложението на колегите от „Атака“ предвижда такива условия в заведенията – че се осигурява на тези, които не искат да пушат, здравословна среда и въздух. Там се предлага такова разделение, че на тези хора им се осигурява правото да избират. Ние не сме против тях. Нека да защитим тези, които не искат да се тровят и ние, които пушим, нямаме право да ги тровим.
Затова предлагаме вариант, в който това е възможно чрез техническо разделяне в заведенията.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Нинова.
Заповядайте, госпожо Гешанова.
Д-р ГЕРГАНА ГЕШАНОВА (експерт от Коалиция за живот без тютюнев дим“): Здравейте. Аз съм доктор Гешанова от Коалиция за живот без тютюнев дим.
Аз искам да кажа няколко неща. Първо, няма да говоря на здравна тема, понеже всички българи са специалисти по здравето. Затова тези неща, които бих могла да кажа, вие ги знаете, а и вашите лични лекари могат да ви ги кажат.
Няма да говоря на икономическа тема понеже аз не съм специалист – икономист. Но искам тук пред всички да благодаря на Министерството на туризма, защото тяхното становище е изключително обосновано, задълбочено и отговаря на много въпроси.
Искам да обърна вашето внимание на един доклад на Европейския съюз. Това е доклад на Съвета на Европейския съюз във връзка с една препоръка, която той е дал до всичките европейски страни. Резултатът три години след публикуването на тази препоръка дава някакви заключения.
Точка 3 „Икономически ефект“ – аз тук ще оставя интернет-страницата, която всички могат да проследят – показва, че многобройни, десетки, близо стотици изследвания са правени и показват, че в края на краищата няма дългосрочен отрицателен икономически ефект.
И последното нещо, което искам да кажа, е свързано конкретно с предложението на господата от „Атака“. Аз не зная, уважаеми народни представители, дали вие сте имали време да се запознаете, дали познавате докрай, просто дали сте имали време, това не е вашата цел, вие повечето сте икономисти, дали сте чели Закона за здравето. Не знам дали сте чели техните препоръки сега.
Но аз искам да помогна, за да можете вие да вземете наистина по съвест едно правилно решение. Те предлагат нов член - чл. 56б, който да гласи следното:
„Чл. 56б. Лицата, които отговарят за управлението, и собственици веднъж годишно да осигуряват измерване от акредитирана лаборатория на ефикасността на вентилацията в помещението (в което се допуска тютюнопушене). Протоколите от измерванията се съхраняват в обекта и се представят при проверка на държавните здравни инспектори.“
Това съвсем кротко и неусетно въвежда едно пълно узаконяване на беззаконието. Вие знаете, ние живеем в България, какво става. Ще мине акредитивната комисия, тук всичко ще бъде кристално чисто, тя ще сложи своите големи печати – червени, зелени, сини и т.н. – и оттам нататък аз, собственикът, удрям шалтера. Тази вентилация повече никога няма да работи и в следващия момент, когато дойде инспекторът, аз имам моя документ. Това вече е законно.
Второто нещо, което е още по-фрапантно, ако вие искате да гласувате, това е премахване на ал. 2 от сега съществуващия чл. 56. Това означава премахване на забраната за тютюнопушене в работните места. Това означава, че ако вие гласувате това, от този момент всичките работни места ще станат свободни и тук всеки може да запали цигара, да пуши, да одимява, колкото си иска.
Затова нашето становище е подкрепа на забраната, разбира се, с промени по отношение на контрола, който явно е необходим.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, доктор Гешанова.
Днес всички сте много точни, конкретни. Благодаря ви.
Заповядайте, господин Димитров.
АТАНАС ДИМИТРОВ (представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация): Добър ден, господин председател, добър ден дами и господа народни представители. Представлявам Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация и Браншова асоциация на ресторантьорите – София.
Няма да ви отегчавам с икономически доводи и статистика. Факт е, че през изминалите три години, откакто е въведена тази забрана – от 2012 г. – ние наистина претърпяхме сериозни щети.
Нашето сдружение е пуснало едно предложение до всички депутати, което всъщност доста детайлно подкрепя и предложението, направено от ПП „Атака“, а също така вкарваме и нови елементи вътре.
Моята молба към вас е да направим един действащ закон с ясни и точни регламенти, който закон да може да защитава правата на хората, които искат да живеят свободно от тютюнев дим. Ние категорично се обявяваме против тютюнопушенето и не искаме да се свързваме с твърденията, че искаме възстановяване на тютюнопушенето на обществени места. Напротив. Но този закон в този формат, сега действащия, не помага на абсолютно никого. Ние виждаме какво беззаконие се шири навсякъде.
Министерството на здравеопазването въпреки усилията си няма достатъчно голям административен апарат и не може да упражнява детайлен контрол. В същото време нашите колеги, които са притиснати от икономическата криза, от това, че се налага да съкращават непрекъснато персонал и това е персонал, изграждан и квалифициран в продължение на десетилетие, сега да ги оставят безработни на улицата, претърпяват сериозни щети. Притиснати до стената, те се принуждават просто да нарушават закона. Нямат друг изход.
Именно затова ние искаме да въведем един регламент, според който да определим местата – къде, как и защо може да се пуши. Това да бъдат изключително затворени помещения за лица под 18 години, да бъдат сертифицирани. Дори, ако се налага, да минат под контрола на Агенцията за контрол към Министерството на здравеопазването и същевременно, ако е необходимо, да плащаме на квадратен метър или на брой места някакъв съответен вид такса.
Защо се налага това? Това се налага, защото хората просто нямат никакъв друг изход и същевременно се чувстват изключително обидени от факта, че през цялото време се субсидират тютюнопроизводителите, произвеждат се и се продават легално цигари на пазара, а същевременно ограничават местата, където те могат да бъдат употребявани.
Третираме хората, нашите гости, защото всъщност ние като ресторанти и хотели представляваме едни домакини, трябва да отхвърлим нашите гости и да ги отблъснем от нашите обекти, защото не удовлетворяваме техните искания. Наблюдаваме наистина много активна емиграция на туристи в посока Сърбия и дори в посока Гърция, където въпреки че тютюнопушенето е забранено, навсякъде, във всички обекти се пушат цигари.
Накратко казано, молбата ни е по възможност да създадете точен и ясен регламент и да направите един наистина действащ закон, а не такъв закон, който никой не спазва.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Димитров.
От гостите кой иска думата? Заповядайте.
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ясно е каква е позицията на двете страни. Пределно ясна е. Знам, че депутатите имат изготвено за себе си становище, независимо даже от техните желания. Това не е само политически въпрос, но е и въпрос на съвест.
Затова аз лично предлагам да прекратим дебатите и да минем към гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Прав сте, господин Цочев, нищо ново няма да научим.
Ако искате, да изслушаме само за няколко минути колегата.
Заповядайте, господин Тунджев.
ДИЯН ТУНДЖЕВ (представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация): Казвам се Диян Тужджев и съм управител на фирма, която притежава заведение.
Дами и господа, всички сме съгласни, че здравеопазването е едно от най-важните неща за нас, хората, което обуславя съществуването ни.
Но най-важното нещо за човека е свободата, свободата да направи своя избор. Да направи своя избор дали да живее в китното родопско селце с кристално чистия въздух или да се премести в големия град като София, където има големи възможности за реализация.
Когато отиваме в едно заведение, изборът ни се обуславя от няколко фактора: от това какъв е дизайнът на заведението, от това какви асортименти се предлагат, от това какво е обслужването, какво е качеството на храната, каква е музиката. Не може да правим тютюнопушенето като един важен фактор за избор на едно заведение.
Законът в сегашната си форма не работи, публична тайна е, че забраната за тютюнопушене не се спазва. В дневните заведения в над 70 процента законът не се спазва, а в нощните – почти на 100 процента. Трябва да се направят промени, хората да имат избор, да се регламентират заведения, в които може да се пуши, и заведения, в които не може да се пуши. Хората трябва да направят сами своя избор.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Тунджев.
Господин Христов, Вие искахте нещо да кажете. Заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ: Ще бъда съвсем кратък. Освен въпросите, свързани със здравеопазването, като икономическа комисия говорим за ползите от тази дейност – тютюнопушенето.
Аз се притеснявам, че ако върнем режима, ще подлъжем голяма част от собствениците на ресторанти да започнат да изграждат тези инсталации и какво става след две години, ако има регламент на Европейския съюз, каквато е посоката, тогава ще ги премахнем?!? Ефектът от изграждането на тези инсталации дали ще бъде компенсиран от появата на повече пушачи в крайна сметка?
И още нещо. Законът, госпожо Нинова, не беше направен или по-скоро е направен, за да предпазим подрастващото поколение от вредния навик, а не да отказваме закоравели пушачи, каквито има и в залата вероятно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако не възразявате, приключваме с дебатите по точка първа.
И аз искам няколко думи да ви кажа. Аз не съм пушач. Ще гласувам „за“ законопроекта по нещо, много просто. Ние винаги бягаме първи пред вятъра. Искам да ви кажа, че в Европа само няколко държави имат пълна забрана, каквато е българската. Аз не виждам колко по-загубени са австрийците, белгийците, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия и още десетина сериозни държави.
Струва ми се, че за пореден път изпреварваме събитията. Тоест, ние го направихме вече, връщане назад няма. Аз си давам много ясна сметка, че връщане назад няма. Вчера чета, че ще слагаме чипове на котките. Най-вероятно е поредната брюкселска недомислица, която ние веднага бързаме да вкараме. По едно време оправяхме ъгъла на краставиците. Знаете, помните за процента вода в замразеното пилешко. Винаги при нас има нещо, в което ние трябва да сме първи.
На този закон аз гледам като на една грешка във времето, която вече трудно може да бъде поправена.
Затова предлагам да спрем дебатите. Ние вчера в парламентарната група взехме много странно решение – да гласуваме по съвест.
Затова ви предлагам да пристъпим към гласуване.
Преди това има желание за реплика. Заповядайте.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, много-уважаеми господин председател! Но Вие в заключителното си изказване дадохте пример с развити европейски страни, които са и своеобразни конкуренти като туристическа дестинация. Но ще кажа отново. Да погледнем какво правят те за туризма. Планините в тези страни са обхванати от мрежа от лифтове и влекове. Те работят целогодишно. Това са използвани дестинации за здраве, за почивка, за туризъм. Това е, което ние можем да направим така, че да дадем силен тласък за развитие на българския туризъм.
Пушенето в заведения е абсурдно определение за форма, за инструмент за подкрепа на българския туризъм. Ако искаме да стигнем културата на туризъм в тези страни, да вземем примерите за това как държавата управлява своята собственост.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Абсолютно права сте.
Подлагам на гласуване предложението на Волен Сидеров и колегите от ПП „Атака“.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 3, "против" – 11, "въздържали се" - 4.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето № 454-01-4, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г., не се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г. -- за първо гласуване.
Имат думата вносителите да представят законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕЙ ЯНКУЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Андрей Янкулов, заместник-министър на правосъдието.
Предложеният законопроект транспонира в българското законодателство изискванията на Директива на Европейския парламент и Съвета на Европа от 2012 г.
Въпросната директива налага оперативна съвместимост на централните търговски дружествени регистри в държавите-членки, посредством централна платформа.
За детайли относно законопроекта давам думата на нашите експерти от Министерството на правосъдието.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ (държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти“ в Министерство на правосъдието): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми членове на комисията. Казвам се Александър Петров и съм от отдел „Правосъдие, нормотворчество и проекти“ в Министерството на правосъдието.
В своето експозе искам да започна с това, че от 2005 г. Комисията в Европейския съюз се опитва да създаде правната рамка и да постави условията за изграждане на системата за взаимно свързване на търговските регистри, която система ще донесе правна сигурност при действието и пренасянето на данни.
Както каза господин Янкулов, за да се свържат търговските регистри на страните-членки, се предвижда създаване на една платформа, през която да преминава информацията, и тя да се предава от всеки регистър до всички регистри на държавите-членки.
За да се транспонират изискванията на Директива 2012, съответно трябва да се извършат изменения и допълнения в основния закон – Закона за търговския регистър.
Аз ще посоча направленията, функциите, които се изпълняват с предложените текстове на правни норми, в изменението и допълнението на този закон.
Първо, предвижда се и се регламентира самото свързване на регистрите. Вменява се в задължение на Агенцията по вписванията да осигури създаване на необходимия интерфейс за пренасяне на данните. Достъпът до вписаните обстоятелства и обявените актове посредством системата за взаимно свързване трябва да се осъществи също от Агенцията по вписванията. Предоставяне на информация за започване или прекратяване на производство по несъстоятелност, ликвидация и заличаване по Търговския закон също се предвижда да се предава по платформата и да бъдат част от данните.
За да се извършват тези дейности, се предвижда и нов начин за формиране на идентификационен код, като идентификационният код на дружествата и клоновете ще се раздели и ще се превърне в единен идентификационен код и персонален такъв.
Това са функциите, които покриват предложените текстове за изменение и допълнение в Закона за търговския регистър. Но като се предлагат тези изменения и допълнения, трябва да се извърши съответно в известна част изменение и допълнение на – така да го наречем – съпътстващото законодателство, като първия закон, в който се предвижда да се извърши допълнение, това е Търговският закон.
В новите предложения за новите алинеи 5 и 6 към чл. 17 от Търговския закон се разглежда и е заложена хипотезата, където Агенцията по вписванията служебно заличава клон на дружество – чуждестранно лице, регистрирано в държавата му по произход, когато по тази платформа се получат данни, че в държавата по произход на клона на дружеството са предприети действия за заличаване на това дружество. Това е хипотезата, която е обхваната в предложенията, касаещи Търговския закон.
Имаме обхваната хипотеза за предоставяне на документи, която е заложена в Кодекса за социалното осигуряване. Какви документи се предвижда да се предоставят на съответните органи? Това са документите, които касаят осигурителния стаж и осигурителния доход на работниците и служителите, които работят в съответните клонове – чуждестранни лица. Предвижда се тези документи да се предават в срок до три месеца.
Когато писахме текстовете, касаещи измененията и допълненията в Кодекса за социалното осигуряване, ние се обърнахме към колегите от Националния осигурителен институт. Те направиха своите предложения, които ние приехме. Така, както са ни ги предложили и така, както са поискали да създадем правната норма, така и сме я създали в чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социалното осигуряване.
В закона за транспониране на директивата се предвижда изменение и допълнение и в Закона за икономическите и финансови взаимоотношения с дружествата, регистрирани в юрисдикция и с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и с техните действителни собственици. Този закон за по-кратко е известен сред обществеността като Закон за офшорните дружества. Той стана част от нашия правен мир в първите дни на 2013 г. Сега се предлага да се извършат изменения и допълнения в този закон, в частта касаеща вписването на клоновете на тези дружества, които са регистрирани в територии с облекчен финансов режим.
Какво покриват текстовете. Те покриват предложенията как се регистрират….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колега Петров, ще Ви прекъсна. Това го има в мотивите. Чели сме го. Имате ли нещо допълнително, което да добавите, или да преминем нататък?
АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ: Да, искам да добавя, че в законопроекта се забелязва присъствие на изменения и в Закона за българското гражданство. Тук искам да кажа нещо.
Предложеното изменение в текстовете на Закона за българското гражданство не е във връзка с Директива 2012. Един сравнителен прочит на текстовете ще установи, че всъщност Министерството на правосъдието не предлага нови правни норми, нови правни изисквания, а само преструктурира сега действащите текстове. Защо се налага това? Това се налага, защото Дирекция „Българско гражданство“ установява, че третите лица понякога работят трудно с текста, касаещ Закона за българското гражданство и придобиването на гражданство по натурализация и е предложило ново структуриране на този текст, но нищо ново от правна гледна точка не е предложило.
В заключение искам да завърша с това, че Директива 2012 г. трябваше да се транспонира в българското национално право на 07.07.2014 г. Датата мина и директивата не е транспонирана и стоим в една процедура, която може да се каже, че вече е наказателна за България.
Какво направи Министерството на правосъдието, за да се избегне тази конфузна ситуация? В Министерството на правосъдието още през месец февруари 2014 г. беше създадена работна група. Бяха предложени текстовете за изменение и допълнение в закона така, както ги виждате в момента. Тези текстове бяха съгласувани с ведомствата, бяха внесени в Министерския съвет, който ги прие, и бяха внесени в 42-то Народно събрание. Но не можаха да бъдат гледани там и поради това, че няма практика 43-то Народно събрание да гледа материали от 42-то Народно събрание, се наложи да повторим процедурата, за което се изгуби много време.
Моля за максимална бързина, за да не стигнем до наказателна процедура по работа, която е свършена два пъти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие сте започнали от 41-то Народно събрание и стигнахте до нас. Ще я имате.
Благодаря ви.
Тъй като сменихме първоначалния ред на точките от дневния ред, да кажа кои са гостите ни по тази точка.
От Министерството на правосъдието -- Господин Андрей Янкулов – заместник-министър на правосъдието; Александър Петров – държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти“ в Министерството на правосъдието и Татяна Райчева – Георгиева, длъжностно лице по регистрация в Агенцията по вписванията.
Имат ли колегите народни представители и гости от Министерството на правосъдието да кажете нещо допълнително? Все пак е първо четене!
Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ясно, че е хармонизация, господин председател, но все пак да попитам за § 2. Кое налага включването на § 2, чл. 100, т. 7? Как ще бъде извършен по същество контролът за изпълнението на тази точка?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Грешката е наша. И ние грешим понякога.
Колеги, народни представители, имате ли някакви допълнителни въпроси към вносителите?
Аз предлагам да прекратим дебатите.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г.
Гласували: "За" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01.14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г., се приема на първо четене единодушно.

Преминаваме към точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г. -- за първо гласуване.
Заповядайте, госпожо Караиванова, за представяне на законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2013/14/ЕС по отношение на управляващите дружества за дейността по инвестиране на средствата на управляваните от тях колективни инвестиционни схеми, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни схеми по отношение инвестирането на средства по тези схеми, пенсионно-осигурителните дружества по отношение инвестирането на средствата на управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване.
Целта на директивата е да се преодолее констатираната по времето на финансовата криза тенденция финансовите институции да се предоверяват механично на изготвените от рейтинговите агенции кредитни рейтинги и да ги използват като единствен критерий при оценяване на риска, свързан с инвестициите.
За компетентния орган, който осъществява надзор върху тези финансови институции, се въвежда задължението да оценява използването на позовавания на кредитни рейтинги в инвестиционните им политики.
Въз основа на тази оценка компетентният орган ще насърчава, когато е необходимо намаляване на използването единствено и механично на кредитни рейтинги, включително чрез насърчаване на тези финансови институции да извършват и свои собствени оценки на кредитоспособността на емитентите на дългови инструменти.
В заключение искам само да кажа, че законопроектът е приоритетен. Но предвид, че сме задължени да го въведем в националното законодателство до 21 декември 2014 г., вече сме след срока.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да прочета гостите по тази точка от дневния ред:
От Министерството на финансите -- Карина Караиванова – заместник-министър на финансите; Милена Байкова – директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“; Цветанка Михайлова – началник на отдел „Регулация на финансовите пазари“; Анна Андонова – държавен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари“ и Петя Никифорова – главен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари“;
от Комисията за финансов надзор -- Владимир Савов – член на КФН; Десислава Ласкова – началник отдел в Дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност и Веселина Мандаджиева – началник на отдел „Нормативна дейност“ в Дирекция „Правна“;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България --Васил Велев – председател на УС на АИКБ.
Колеги, народни представители, имате ли въпроси по темата?
Заповядайте, господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги! Асоциацията на индустриалния капитал в България е дала конкретни въпроси към законопроекта, от които един ми се струва особено значим. Аз бих го извадил пред другите. Вероятно господин Васил Велев ще ни ги представи подробно.
Един от въпросите казва следното нещо: че в законопроекта е залегнало изискване за минимален капитал на нетната стойност на активите на учредените по нашето законодателство колективни инвестиционни схеми за инвестиционните дружества от отворен тип от 500 000 лв. А ясно се казва, че в европейското право такова изискване няма.
Въпросът ми е към представителите на Министерството на финансите вероятно. Не въвеждаме ли прекомерни ограничения? Не свиваме ли тези дружества до по-малка бройка с едно такова изискване. Това ми е въпросът към вас. Може би вие сте търсили критерий, който да гарантира повече сигурност. Така си обяснявам едно такова предложение. Но не създаваме ли неравноправност на едно дружество от подобен тип, което е в друга страна от Европейския съюз, да може да бъде с по-нисък минимален капитал, ако няма такова изискване, спрямо дружество, което е в България? Да не се окаже, че създаваме по-големи административни изисквания и тежести спрямо други страни-членки на Европейския съюз. Ние все пак сме конкуренти в крайна сметка.
Европейският съюз, от една страна, е общност, ние сме заедно. От друга страна, ние се конкурираме. Това е основен въпрос, по който бих искал да чуя вашето мнение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От Министерството на финансите или от Комисията за финансов надзор ще отговорят?
Заповядайте, госпожо заместник-министър Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз само искам да помоля да ни кажете към кой текст на законопроекта реферирате, защото такъв няма.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз чета становището на господин Васил Велев, на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека първо господин Велев да обясни какво са имали предвид. Истината е и аз не крия – това е съвсем нормална процедура – че вчера изпратихме забележките на Асоциацията на Комисията за финансов надзор и казахме да се подготвят за днешния дебат. Така че ние чакаме отговор от Комисията за финансов надзор.
Но преди това все пак ще дам думата на господин Велев. Заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност в нашето становище, което сме изпратили до комисиите, е казано, че досегашният закон всъщност съдържа такива разпоредби, а в измененията и допълненията му не се предвижда промяна на тази заварена несправедливост.
Нито една европейска директива не вменява такова изискване. Това е останало от миналото, в исторически план, развивайки нашето законодателство. В момента в България няма възможност, не е предвидено по законодателство колективни инвестиционни схеми, които са два вида – инвестиционно дружество от отворен тип и договорен фонд – да се управляват от собствени органи за управление. Тези колективни инвестиционни схеми се управляват от управляващо дружество.
За този случай според европейското законодателство не се изисква тези колективни инвестиционни схеми да имат минимален капитал, да имат какъвто и да бил минимален капитал, защото изискванията са към инвестиционното дружество, което е управляващо дружество. Към него са изискванията. То гарантира всъщност сигурността.
Затова нашето предложение е да отпаднат всъщност четири текста, които в досегашния закон регламентират това изискване.
Другото предложение е да отпадне параграф от внесения законопроект, който също утежнява условията за българските инвеститори и българския капиталов пазар, които също според нас не се налагат от хармонизиране на директивите.
Тоест, в предложения законопроект не се съдържа това утежнение, но и не се съдържа премахването му от досегашния закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Велев.
Заповядайте, господин Савов.
ВЛАДИМИР САВОВ (член на Комисията за финансов надзор): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми народни представители! Аз съм Владимир Савов, член на Комисията за финансов надзор.
Ще взема отношение по така поставените въпроси от Асоциацията на индустриалния капитал в България в обратен ред, както бяха зададени.
Първо, по повод изискването да отпадне съществуващото ограничение за минимално равнище на чистата стойност на активите. Наистина такова изискване в европейското законодателство няма. Може да се спори по каква причина го няма. Изхождайки от моята практика в предишния ми живот, мога да кажа, че и такива фондове няма. Толкова малки имам предвид. Навярно това е една от причините европейският законодател просто да не се е спрял на такъв вариант.
Така или иначе, това е въпрос, който често е бил поставян пред нас от професионалните асоциации на бизнеса, занимаващ се с капиталовите пазари в България и ние го разглеждаме в нашата законотворческа дейност. Той е залегнал в програмата за първото полугодие на тази година.
На настоящия етап какво можем да кажем?
Първо, така е решил законодателят – такъв праг да има. Това наистина – да отговоря на Вашия въпрос – е взето като един праг, под който става практически невъзможно и трудно да има реално функциониращ портфейл от инвестиции, който да бъде активно управляван даже, отчитайки достатъчно скромния размер - много по-малък, отколкото в други държави – на българския капиталов пазар.
Мога да ви дам данни, че например ние получаваме известие от нашите колеги – други регулаторни органи в Европейския съюз - за закриване на инвестиционни фондове тогава, когато тяхната чиста стойност на активите падне някъде под десетина милиона евро. Тогава започва да се счита, че вече управлението им става проблематично и те не могат ефективно да бъдат управлявани.
В България от 109 колективни инвестиционни схеми през 2014 г. само осем, тоест, около 7 процента от общия брой, са имали активи под този праг, като в течение на годината 5 от тях са успели да ликвидират този проблем и да увеличат активите си над тази граница. Останали са само три към края на годината. Тоест, по-малко от 3 процента от всички схеми. А голяма част от колективните инвестиционни схеми поддържат чиста стойност на активите доста над 1 млн. лв., което доказва, че така им е по-ефективно да ги управляват.
Бих искал също така да отбележа, че Комисията за финансов надзор никога всъщност не е използвала това ограничение като база за отнемане на лицензия за колективно инвестиционна схема. Напротив, когато видим такова нещо да става, провеждаме активна работа със съответното управляващо дружество, за да бъде въпросът ликвидиран в течение на шест месеца и вече по каква форма – те ще си решат.
Но, така или иначе, лицензия не е била отнемана и едва ли ще бъде отнета и за в бъдеще.
Пак да кажа: знаем за въпроса. Да, няма такова изискване в европейското законодателство и той продължава да се обсъжда как може да бъде коригиран. Но засега положението е така, както е залегнало в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.
Това е по този въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, ако позволите, съвсем кратко само да кажа, че в Министерството на финансите на нито един етап – нито в хода на съгласуване на законопроекта в рамките на работна група 26 към СЕТ, нито в рамките на междуведомственото съгласуване - е постъпвало подобно предложение по отношение на закона.
В този смисъл вносителят действително не е запознат и ще ви бъдем благодарни в бъдеще при получаването на подобни становища директно в Народното събрание ние също да бъдем адресат на подобни предложения, за да не изпадаме в подобна ситуация, както е сега.
Сега искам също така да добавя, че КРИБ са членове на работна група 26, а като вносител, който изключително сериозно се отнася към транспонирането на европейското законодателст-во, какъвто законопроект е този, се надяваме в бъдеще да не се получава такова недоразумение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате предвид предложението на Асоциацията на индустриалния капитал в България ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Абсолютно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е първо чете. Тепърва имаме достатъчно време до второ четене да огледаме нещата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Разбираме, но въпросът е принципен. Ние като принципен го поставяме, а не по конкретния казус.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря. Приемаме го.
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз се подведох по дневния ред.
Искам да попитам, тъй като според мен това е извън директивата и в крайна сметка мислено ли е и имаме ли възможности да осъществяваме контрола по § 2, т. 7?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ЛАСКОВА (началник на отдел в Дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“): От практиката на Комисията за финансов надзор до настоящия момент сме изпадали в хипотези на лицензиране на управляващи дружества, тоест, дружества от трети държави, които искат да лицензират управляващо дружество у нас. Но се оказва, че основната дейност, която те искат да осъществяват, е в трети държави и използват България като вход към Европейския съюз, което ми се струва неудачно.
Аналогично основание има и за инвестиционните посредници и то съществува в Закона за пазарите на финансови инструменти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев, приемате ли обяснението? Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания? Заповядайте.
КИРИЛ ЖЕЛЯЗКОВ (главен директор на Българска стопанска камара): Казвам се Кирил Желязков и съм от Българска стопанска камара.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда пределно кратък, само две думи ще кажа. Ние сме внесли нашето писмено становище към това, което се разглежда.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Раздадено е на всички народни представители. Вие подкрепяте законопроекта.
КИРИЛ ЖЕЛЯЗКОВ: Да, няма да го дискутирам. Но това, което колегата от Министерството на финансите направи като реплика, потвърждава нашето становище. Очевидно подобни проблеми, обсъдени в Националния съвет за тристранно сътрудничество в перспектива, биха избегнали подобна липса на информация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Желязков.
Има ли други народни представители или гости, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Аз предлагам да преминем към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г., за първо гласуване.
Дадени са пълномощни от колеги за гласувания.
Гласували: "За" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г., се приема на първо гласуване.

Дневният ред е изчерпан.
Благодаря на всички. Приятен ден.
Следващата сряда се очертава, че ще имаме заседание, за да можем това, което днес мина на първо четене в зала – практически за структурата на Министерството на икономиката, ще се наложи да го гледаме на второ четене.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.10 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев



Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 55 423 знака)