1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 502-01-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г. -- първо гласуване.
3. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 4


На 4 февруари 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 502-01-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г. -- първо гласуване.
3. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.

Дневният ред ви е раздаден. Той е общо взето технически:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 502-01-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г. -- първо гласуване.
3. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.
По точка втора искам да предупредя, че ние не сме водеща комисия.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ - 13, „против“ и „въздържали се“ – няма.

Предложеният дневен ред се приема единодушно.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 502-01-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г. -- първо гласуване.
3. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 502-01-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г., за второ гласуване.
Колеги, знаете, че вносителите са господин Делян Добрев и моята колежка Савеклиева.
Иска думата колегата вносител.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Ако ми позволите, само с няколко думи да представя предложенията, които сме дали аз и заместник-председателят Даниела Савеклиева. Те са в посока разделянето на Министерството на икономиката и Министерството на енергетиката. Всъщност, всички от внесените от нас текстове третират единствено този въпрос.
Внасяме ги като народни представители. Използваме тази възможност поради две причини. Първо, в същия законопроект самото Министерство на икономиката е внесло своите текстове за отделяне на министерството. Така че това се прави, така или иначе, в законопроекта на първо четене. Второ, защото има един сериозен ресор в Министерството на енергетиката, който е блокиран вече няколко месеца заради това, че министерството не е разделено. Това е ресорът на подземните богатства. Най-важната и най-спешна промяна е в този закон.
Въпреки това ние не сме внесли само промяна в този закон, а и във всички останали, където това е необходимо.
Това са предложенията. Те са редакционни, свързани с това, че вече имаме три отделни министерства – Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката и Министерство на туризма.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Добрев.
Да представя гостите по тази точка:
От Министерството на икономиката: Любен Петров – заместник-министър на икономиката. Доколкото го познавам, не е тук. Христо Атанасов – началник отдел в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“; Зара Добрева – директор на Дирекция „Правна“ и Маргарита Златанова – началник отдел в Дирекция „Правна“.
Колеги, вие знаете, че всъщност това е чисто технически закон. В Преходните и заключителните разпоредби са вкарани всички онези изменения, които касаят разделянето на министерството. Има някои поправки, свързани с предложенията на господа народните представители. На тях ще се спрем по-късно, когато стигнем до тях.
Сега предлагам да започваме по процедурата.
Наименованието е „Закон за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Дебати? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложеното от вносителя наименование на закона.
Гласували: "За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Наименованието на закона се приема единодушно.
Преминаваме към § 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 6, ал. 6 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма съгласно“ се заменят с „министъра на икономиката, създадена със“.
Някакви допълнителни предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 1.
Гласували: "За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 1 се приема.
Преминаваме към § 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 2.
Гласували: "За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 2 се приема.
Работната група предлага да се създаде нов параграф - § 2а:
„§ 2а. В чл. 11 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма съгласно“ се заменят с „министъра на икономиката, създадена със“.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 2а.
Гласували: "За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 2а се приема.

Работната група приема текста на вносителя за § 3.
Работната група приема текста на вносителя и за § 4.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за § 3 и § 4.
Гласували: "За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 3 и § 4 се приемат.
Продължаваме с Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Предлагам ви заглавието на подразделението и параграфи от 5 до 16, всичките по вносител, да ги гласуваме заедно.
Има ли някакви съображения по тях? Не виждам.
Моля, гласувайте наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ и текстовете на вносителя за § 5 до § 16 включително.
Гласували: "За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ и текстовете на вносителя за § 5 до § 16 включително се приемат.
По § 17 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17:
„§ 17. В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 23 и 82 от 2009 г. и бр. 61 от 2014 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 22, ал. 1 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „министъра на икономиката“.
2. В § 11 от Заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „министъра на икономиката“.
Има ли коментари по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 17.
Гласували: "За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 17 се приема.
Предлагам ви § 18 и § 19 да ги гласуваме заедно, тъй като няма предложения по тези два параграфа, ако няма някакви дебати по тях. Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за § 18 и § 19.
Гласували: "За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 18 и § 19 се приемат.
По § 20 има предложение.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20:
„§ 20. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 58 от 2010 г., бр. 91 от 2012 г. и бр. 35 и 61 от 2014 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 41, ал. 1 думите „министъра на икономиката и енергетиката“ се заменят с „министъра на икономиката“.
2. В § 8 от Преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката и енергетиката“ се заменят с „министъра на икономиката“.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 20.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 20 се приема.
Параграфи 21, 22 и 23 са по вносителя. Имате ли някакви съображения, предложения по тези текстове? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за § 21, 22 и 23.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 21, 22 и 23 се приемат.
Преминаваме към § 24.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн. ДВ. бр.101 от 1993 г., изм. и доп. ДВ. бр.19 от 1994 г., бр.110 от 1996 г., бр.153 от 1998 г., бр.113 от 1999 г., бр.33 и 102 от 2000 г., бр.110 от 2001 г., бр.20 от 2003 г., бр.57 и 70 от 2004 г., бр.91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр.18, 30, 34, 70 и 108 от 2006 г., бр.109 от 2007 г., бр.36, 67 и 110 от 2008 г., бр.12, 82 и 95 от 2009 г., бр.19 от 2011 г. и бр.50 от 2012 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 35б, ал. 2 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „министъра на икономиката“.
2. В чл. 52, ал. 1, т. 6 думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „Министерството на икономиката“.“
Има ли някой, който иска да предложи нещо по § 24? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 24.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 24 се приема.
Параграфи от 25 до 31 са по вносител.
Има ли някакви предложения от господа народните представители? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за § 25 до § 31 включително.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 25 до § 31 включително се приемат.
По § 32 има предложения от народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева.
В § 32, т. 4, букви „а” и „б” се изменят така:
„а) в т. 2 думите „и министърът на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „министърът на икономиката и министърът на енергетиката”;
б) в т. 12 думите „и министърът на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „министърът на икономиката и министърът на енергетиката”.“
Не виждам смисъл втори път вносителите да ги коментират. Имате текста на § 32 пред вас. Имате ли някакви други предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева за § 32.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 32 се приема.
По § 33 отново имаме предложение от народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева. Текстът е пред вас, подкрепен е от работната група.
Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева за § 33.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева за § 33 се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33:
§ 33. В Закона за регионалното развитие (обн., ДВ, бр. 50 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 47, 82 и 93 от 2009 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 22 и 98 от 2014 г. и бр. 9 от 2015 г.) в чл. 18, ал. 4 след думите „Министерството на земеделието и храните” се добавя „Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката”.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 33.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 33 се приема.
Параграфи от 34 до § 39 са по вносител. Имате ли някакви предложения по тези параграфи? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за § 34 до § 39 включително.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 34 до § 39 се приемат.
Преминаваме към § 40.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40.
„§ 40. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 31, 34, 51, 55, 80 и 96 от 2006 г., бр. 31, 51 и 53 от 2007 г., бр. 36 и 69 от 2008 г., бр. 23, 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 23, 25, 59, 80 и 98 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 54 и 77 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г. и бр. 26 от 2014 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 6, ал. 2 в текста преди т. 1 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „министъра на икономиката“.
2. В чл. 23а, ал. 5 думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „Министерството на икономиката“.“
Имате ли някакви съображения по § 40? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 40.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 40 се приема.
Преминаваме към § 41.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 41.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 41.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 41 се приема.
По § 42 имаме предложение от народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева. Текстът е изписан. Отново навсякъде заменяме наименованията на министерствата.
По § 42 имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева за § 42.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева за § 42 се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42:
„§ 42. В Закона за инспектиране на труда (обн., ДВ, бр.102 от 2008г., изм., бр.35 и 82 от 2009г., бр.16 и 88 от 2010г., бр.66 от 2013г. и бр.98 от 2014г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 5, ал. 2, т. 7 думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „Министерството на енергетиката“.
2. В чл. 6, т. 2:
а) в текста преди буква „а” думите „министърът на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „министърът на енергетиката“;
б) в буква „д” думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „Министерството на енергетиката“.“
Моля, гласувайте текста на комисията за § 42.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 42 се приема.
По § 43, 44 и 45, които са по вносител, има ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за параграфи 43, 44 и 45.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 43, 44 и 45 се приемат.
Преминаваме към § 46.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 46 и предлага да отпадне.
Има ли някакви други предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на работната група за отпадане на § 46.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на работната група за отпадане на § 46 се приема.
По § 47 имаме предложение от народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева.

Работната група подкрепя предложението.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева за § 47.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева за § 47 се приема.
Преминаваме към § 48.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 48.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 48.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 48 се приема.
По § 49 има предложение от народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева за § 49.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева за § 49 се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 49 и предлага следната редакция:
„§ 49. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн. ДВ. бр.35 от 2009г., изм. и доп. бр.74, 82, 93 и 99 от 2009г., бр.16, 88, 98 и 101 от 2010г., бр.23, 48, 99 и 100 от 2011г., бр.20, 33 и 38 от 2012г., бр.15, 66 и 68 от 2013г., бр. 1 и 98 от 2014 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 27, т. 8 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „министъра на икономиката“.
2. В чл. 114, ал. 3 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „министъра на икономиката, министъра на енергетиката“.“
Моля, гласувайте текста на комисията за § 49.
Текстът на комисията за § 49 се приема.

Преминаваме към § 50, 51, 52 и 53, които са по вносител.
Имате ли някакви други предложения по тези параграфи, дами и господа народни представители? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за § 50, 51, 52 и 53.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 50, 51, 52 и 53 се приемат.
Има предложение от народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева за създаване на нови параграфи – от § 54 до § 63.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя предложението за създаването на параграфи 54-63 със следното съдържание:
„§ 54. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2004 г.; бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г.) навсякъде думите „Министерството на икономиката и енергетиката“, „министърът на икономиката и енергетиката“ и „министъра на икономиката и енергетиката“ се заменят съответно с „Министерството на енергетиката“, „министърът на енергетиката“ и „министъра на енергетиката“.
§ 55. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 29 и 54 от 2012 г., бр. 15, 59, 68 и 109 от 2013 г., бр. 33 и 65 от 2014 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2014 г. - бр. 65 от 2014 г.) навсякъде думите „Министерството на икономиката и енергетиката“, „министърът на икономиката и енергетиката и „министъра на икономиката и енергетиката“ се заменят съответно с „Министерството на енергетиката“, „министърът на енергетиката“ и „министъра на енергетиката“.

§ 56. В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 98 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 6, 19, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 52 и 97 от 2010 г., бр. 35 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр.15, 24, 59 и 66 от 2013 г., бр. 22, 33 и 98 от 2014 г.) навсякъде думите „Министерството на икономиката и енергетиката“, „министърът на икономиката и енергетиката“ и „министъра на икономиката и енергетиката“ се заменят съответно с „Министерството на енергетиката“, „министърът на енергетиката“ и „министъра на енергетиката“.
§ 57. В Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (обн., ДВ, бр. 14 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 82 от 2012 г.) навсякъде думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма“, „министърът на икономиката, енергетиката и туризма“ и „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят съответно с „Министерство-то на енергетиката“, „министърът на енергетиката“ и „министъра на енергетиката“.
§ 58. В Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ДВ, бр. 15 от 2013 г.) навсякъде думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма“, „министърът на икономиката, енергетиката и туризма“ и „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят съответно с „Министерството на енергетиката“, „министърът на енергетиката“ и „министъра на енергетиката“.
§ 59. В Закона за ограничаване изменението на климата (ДВ, бр. 22 от 2014 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 3, ал. 4 думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката”, думите „Министерството на инвестиционното проектиране” се заличават, а думите „Министерството на регионалното развитие“ се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благо-устройството”.
2. В чл. 4, ал. 1 думите „министъра на икономиката и енергетиката“ се заменят с „министъра на енергетиката, министъра на икономиката”, а думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
3. В чл. 10 думите „Министърът на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министърът на енергетиката“.
4. В чл. 12, ал. 1, т. 4 думите „министърът на икономиката и енергетиката“ се заменят с „министърът на енергетиката“.
5. В чл. 19, ал. 3 и 5 думите „министъра на икономиката и енергетиката“ се заменят с „министъра на енергетиката”.
6. В чл. 59, ал. 4 думите „Министерството на инвестиционното проектиране” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
7. В § 19 от преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на енергетиката”, а думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 60. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 53, 65 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59 и 109 от 2007 г., бр. 50, 67 и 102 от 2008 г., бр. 47, 99 и 103 от 2009 г., бр. 52 и 54 от 2010 г., бр. 50 и 73 от 2011 г., бр. 45, 82 и 102 от 2012 г., бр. 15, 24 и 66 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 61а, ал. 1 думите „Министерството на икономика-та, енергетиката и туризма“ се заменят с „Министерството на икономиката“;
2. В чл. 61б, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „Министерството на икономиката“;
§ 61. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63 от 2002 г., изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 11 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 67 от 2008 г., бр. 42 и 74 от 2009 г., бр. 80, 87, 88 и 97 от 2010 г., бр. 26 от 2011 г., бр. 38 и 82 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.) навсякъде думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма“, „министърът на икономиката, енергетиката и туризма“, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“ и „заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят съответно с „Министерството на енергетиката“, „министърът на енергетиката“, „министъра на енергетиката“ и „заместник-министър на енергетиката“.
§ 62. В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 23 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г., бр. 86 от 2003 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 30, 36 и 37 от 2006 г., бр. 55 от 2007 г., бр. 70 от 2008 г., бр. 19 и 82 от 2009 г., бр. 46, 61 и 100 от 2010 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 14 и 45 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.) навсякъде думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“, „министърът на икономиката, енергетиката и туризма“ и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят съответно с „министъра на енергетиката“, „министърът на енергетиката“ и „Министерството на енергетиката“.
§ 63. Процедурите по Закона за подземните богатства, започнали до влизането в сила на този закон, се довършват от министъра на енергетиката.“
Имате ли някакви други предложения по параграфи от 54 до 63 включително? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи от 54 до 63 включително.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на параграфи от 54 до 63 включително се приемат.
Заповядайте, госпожо Попова.
КАТЯ ПОПОВА: Уважаеми господин председател, тъй като в Националния съвет по туризма е пропуснат представител от Министерството на финансите, а участието на представител на Министерството на финансите е от особено важно значение за отрасъла, тъй като една от основните дейности на Министерството на туризма е изготвянето и реализацията на годишната програма за национална туристическа реклама, която предполага осигуряването на достатъчен финансов ресурс за своевременното и качественото промотиране на националния туристически продукт.
Затова в тази връзка предлагам в обнародванията в Закона за туризма да се направи следната редакция:
„На основание чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС предлагам да се създаде нов § 63 със следното съдържание:
„В приетия Закон за туризма в чл. 7, ал. 2, т. 1 преди думите „заместник-министър на регионалното развитие“ да се добавят думите „заместник-министър на финансите“.“
Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Попова, извинявайте. Имате ли одобрителното становище на Министерството на туризма по този въпрос? Разговарял ли е някой с тях?
КАТЯ ПОПОВА: Да, да. Имаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това вярно ли е – питаме Министерството на туризма? Референтите? Парламентарният секретар? Имаме ли проблем с този § 63.
Заповядайте.
ТАНЯ ЦВЕТКОВА (парламентарен секретар на Министерството на икономиката): Господин председател, ако позволите. Съжалявам, че се намесвам. Предложението идва от Министерството на туризма. Наистина е пропуск, който следваше да бъде отстранен. Колегата посреща долу министъра и затова не може да вземе отношение.
Това е пропуск, който следваше да бъде уреден между първо и второ четене в Закона за туризма. Но тъй като той – знаете – мина на една процедура в пленарна зала, колегите не са успели да го коригират, и затова използват възможността сега със съгласието на народен представител да го коригират в Преходните и заключителните разпоредби на настоящия закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложението се приема.
Моля, гласувайте предложението за включването на нов допълнителен параграф - § 64.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението за създаване на § 64 се приема.
С това Законът за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 502-01-2, внесен от Министерския съвет на 12.01.2015 г., се приема на второ гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г. – първо гласуване.
По тази точка вече казах, че не сме водеща комисия.
По тази точка гости на нашето заседание са:
От Министерството на финансите: Карина Караиванова – заместник-министър на финансите; Цветанка Михайлова – началник на отдел „Регулация на финансовите пазари“ в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“; Петя Никифорова – главен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари“;
От Комисията за финансов надзор: Владимир Савов – член на Комисията за финансов надзор; Валентина Стефанова – началник отдел „Методология и жалби“ в Дирекция „Правна“; Веселина Мандаджиева – началник отдел „Нормативна дейност“ в Дирекция „Правна“; Десислава Димитрова – главен експерт в Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“; Светлана Кьосева – главен експерт в Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“.
Законът е хармонизационен. Вносител е Министерският съвет. Ще помоля все пак нашите гости да представят законопроекта много накратко. Мотивите сме ги чели, не е нужно да ги четете.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще ви запозная със законопроекта.
Със закона се въвеждат в българското законодателство изискванията на общностното законодателство, известни като Директивата за капиталовите изисквания.
Размерът на капитала, който инвестиционните посредници трябва да поддържат, не се променя, но е направена редакция на текстовете, които въвеждат капиталовите изисквания с цел осигуряване на възможност за последващо изменение на актовете по прилагането им, които са под формата на регламенти с пряко действие. Доразвити са изискванията към управителните органи на инвестиционните посредници и към организацията на дейността им, въвеждат се изменения в административно-наказателните разпоредби, като са предвидени допълнителни принудителни административни мерки и административни наказания, произтичащи от директивата.
Със законопроекта се предвиждат и изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които имат за цел привеждането му в пълно съответствие с изискванията на Директива 2010/73 на Европейския съюз относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или се дискутират или когато се допускат ценни книжа до търгуване.
Искам само да обърна внимание, че срокът за транспониране е бил 31 декември 2013 г. и срещу държавата вече е стартирана процедура за нарушение заради неизпълняване на задълженията.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо заместник-министър.
Има ли въпроси от колегите народни представители?
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Имам само един кратък въпрос. Какви са причините, че да не е транспонирана директивата до края на 2013 г.? Това са една година и три месеца!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Доколкото на мен ми е известно, миналата година е бил внесен в Народното събрание този законопроект в края на м. юни. Не е приет. Сега отново стартираме процедурата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако е внесен в края на м. юни, мисля, че знаете причините, господин Цочев. Нека да не се връщаме назад.
Колеги, имате ли някакви въпроси по този законопроект? Ако нямате, да го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г. на първо гласуване.
Гласували: "За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря ви. Точка втора от дневния ред е изчерпана.

Преминаваме към точка трета от дневния ред: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Добре дошла, госпожо министър.
По традиция днес провеждаме блицконтрол.
Най-голямата парламентарна група – ГЕРБ - има думата за въпрос. Няма въпроси.
Втората парламентарна група – Коалиция Лява България – има думата.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин председател, господин Димитров ме провокира. Той трябва да бъде наясно, че алтернатива на тяхното управление в момента е най-голямата опозиционна сила в лицето на БСП, господин Димитров.
Разбира се, този опозиционен патос и около нас няма как да го прехвърля към министъра на туризма, тъй като това е и ново министерство, и е съвсем отскоро. Но така или иначе, имаме тази процедура на блицконтрол, която позволява все пак да следим по-отблизо работата на ведомството Ви.
В навечерието на туристическия сезон се сещам да попитам с оглед и на тежката ситуация в Украйна, в Русия – едни пазари, които имат значително присъствие в туристическия поток, който има нашата страна ежегодно, да видя какво правите като активност. Знаете, че те в годините срещаха различни пречки, трудности, там се работеше по облекчаване на реда.
Дали сте предприели някакви мерки с оглед на кризисната ситуация там, за да не загубим тези пазари, пък и въобще рекламирането и предлагането на България като една за мен добра туристическа дестинация винаги е от полза. Да кажете какво провежда като политика Вашето министерство.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Господин Бойчев, по отношение на пазарите Русия и Украйна, да, имаме тревожни тенденции и данни за очакван спад на руски и украински туристи за сезон лято 2015 г.
Това, което сме предприели като спешни мерки, от една страна, е свързано с рекламирането на България като целогодишна туристическа дестинация, като по отношение на пазар Русия категорично ние сме се заели с целево рекламиране там, на самата територия на Руската федерация, като не само със съдействието и на тяхната Федерална служба по туризъм – аз лично имах среща с господин Олег Сафонов в рамките на АМФИТУР миналата седмица в Испания. С него очертахме, от една страна, целенасочената реклама, която ние правим на руския пазар, включително моята визита през месец март в Москва преди изложението, на което ще участваме с национален щанд, така и със съпътстващи мероприятия отново с цел реклама, така че максимално да запазим равнището на руските туристи, които да посетят България.
Със сигурност работим в посока и продължаване на облекчаване издаването на визи за руски граждани, както и съвместно с Министерството на външните работи в посока допълнително обезпечаване на издаването на тези визи – дали с изнесени визови центрове и уеднаквяване на техните правила, разбира се, или с консулските отдели, за да може да се покрие максимално голяма територия, така че всички, които имат желание да ни посетят отново, да го направят.
Знаете, че като цяло спадът на руските туристи се дължи на ситуацията, която е там, включително и е свързана със спада на руската рубла. Така че от тази гледна точка ние сме се фокусирали както върху промотирането – целево, там, на място, включително и с културния ни институт в Москва, включително и съвместно с Търговската камара, така и, от друга страна, целево сме насочили нашата реклама и на компенсиращи пазари. Основно от Германия, от Великобритания, от скандинавските страни.
Насочили сме и целенасочена реклама и в Турция, но тя е компенсиращ пазар по отношение на зимния туризъм, където мерките, които предприехме по отношение на облекчаване на визовия режим, дават свои резултати. Към момента в зимните ни курорти има увеличение на турските туристи. Това е междинна цифра, защото все още нямаме окончателната статистика, но средно между 30 и 40 процента е увеличението в най-големите ни зимни курорти на турските туристи към днешна дата. Това е на база, пак казвам, на междинна извадка, която ние имаме подадена като информация от самите курорти. Предстои да получим информацията и от общините, за да можем да имаме някаква окончателна статистика за това колко туристи е имало в зимните ни курорти и от какви националности са били те.
Осъзнаваме тази тревожна тенденция по отношение на Русия и Украйна и всички тези мерки, свързани с целевото рекламиране, от една страна, и с облекчаване на визовите процедури, от друга страна, като спешни и неотложни мерки сме ги предприели.
В посока по-дългосрочен ангажимент сме стартирали съвместно проучване с Генерална дирекция „Конкуренто-способност“ за това с какъв механизъм ние можем да направим така, че държавата да подпомогне първоначално, включително и новите чартърни линии или нискотарифни полети така че това да не бъде държавна помощ. Включително някои държави осигуряват държавна подкрепа по отношение и на определени туроператори, турагенти, които целево компенсират дадени пазари. Това се случва в Турция и Египет например. Но ние като държава-членка на Европейския съюз трудно бихме могли това да го направим.
Така че обсъждаме с Генерална дирекция „Конкуренто-способност“ какъв правен механизъм да създадем по отношение особено на авиационните превозвачи.
Благодаря. Това е съвсем накратко.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Следващата парламентарна група! ДПС нямат представител. От Реформаторския блок?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Госпожо министър, скоро имах среща с браншови организации в туристическия отрасъл, които подкрепиха и казаха, че виждат Вашето усилие. Те зададоха два конкретни въпроса. Вие между другото започнахте да отговаряте. Те категорично заявиха, че подкрепят Вашата политика на насърчаване на туризма от съседните на България държави. Явно при спада на украински и руски туристи това е ход, който изглежда логичен и вече дава някои първоначални резултати.
Но по-конкретно хората попитаха и чрез мен ще ви зададат тези два въпроса. Първият е свързан с опасения за това, че Румъния е възприела една сериозна програма на реновиране на своите хотели и вкарване на инвеститори и вече се счита като по-голяма заплаха румънският летен туристически пазар за България. Има такова безпокойство. Сигурно и пред Вас тези опасения са били представени, без всякакво съмнение.
Вторият въпрос, който беше зададен, е следният. За да оперира добре Вашето министерство, дали е разрешен въпросът със заместник-министър Ботев, който беше в особено положение. Ако въпросът е разрешен, простете за този въпрос. Ако не е разрешен, ни кажете. И хората се притесняваха, дори ми казаха следното: някак си е добре да Ви оставят да си изберете екипа, за да поемете и съответните отговорности към работата.
Така че надявам се да отговорите утвърдително, че се е намерил разумният формат за възможност да изберете сама заместник-министрите си.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Димитров, изчерпахте правото си на два въпроса.
Заповядайте, госпожо министър Ангелкова.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Господин Димитров, по отношение на първия въпрос, да, имаме такава информация. Това, което Румъния прави, е това, което и ние сме стартирали да проучваме, макар и късно, е създаването на специален инвестиционен механизъм за инвестиции в туризма. Неслучайно ние създадохме и такава дирекция „Международни отношения и инвестиции в туризма“. Това се прави в Испания със страхотен успех, в Португалия – също. Неслучайно и Испания, и Португалия, като Испания е на първо място, а след това е Португалия, по отношение на брой туристи за 2014 г. и съответно приходи от туризъм. В Испания са 64 милиона за миналата година, което е пик от последните 20 години при тях. Те имат разработен специален инвестиционен механизъм, с който дават кредити само за инвестиции в туризма. Нещо като „старт ап кепитъл“ с много ниска лихва – 0,08 процента, което покрива само таксите. В момента са ни изпратили информация как е организиран този процес при тях. Ние проучваме опита на различни държави в тази връзка и съвсем скоро ще го предложим за обсъждане на Министерството на финансите, за да видим кой е правилният правен механизъм, който може да бъде приложен у нас.
Така че до месец ще можем да ви дадем конкретика по отношение на правния механизъм за това.
По отношение на втория въпрос, свързан със заместник-министър Ботев, да, той все още е заместник-министър. От два – три дни вече не е в болничен. Той допреди три дни беше в болничен отпуск, откакто беше назначен.
Имам свободата да си избера екипа. Надявам се съвсем скоро да бъдете информирани за това нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо министър.
Господин Димитров, доволен ли сте от отговора. (Да.) Благодаря.
Следващата политическа сила, заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ: Многоуважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Разделянето на бившето мега министерство на Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката и Министерството на туризма, е един дълъг, един сложен процес. Мисля, че преди месец – месец и половина тук, в тази комисия стана ясно, че всяко едно от новите три министерства работи по определяне структурата.
Първият ми въпрос е: готови ли сте вече със структурата на Вашето министерство, защото и днес сутринта погледнах в сайта на Министерството на туризма и не видях в графата „Структура“ да е дадено нещо ново.
Така че имате ли готовност и в какъв период от време структурата на Вашето министерство ще бъде готова и ще бъде представена тук, включително в комисията.
Вторият ми въпрос е следният. Преди седмица мисля министър Лукарски сподели идеята си да натовари търговските аташета, които са под негово управление, с по-скоро търговски, отколкото с дипломатически функции. Според него в момента те изпълняват предимно дипломатически функции.
В тази връзка Вие ще имате ли отношение търговските аташета в онези държави, които са традиционен туристически ресурс за нас, да бъдат натоварени с функции на своеобразни рекламни агенти за България в съответните страни?
И един чисто конкретен въпрос пак в тази връзка. Стана ясно, че в двете места – мисля, че в Москва и Германия – не знам в кой град – които са търговски представители досега на Министерството на икономиката, минават под шапката на Министерството на туризма. Тези постове ще бъдат ангажирани преди всичко с организиране на рекламна дейност за туризма.

Какво мислите по този въпрос? По какъв начин тези хора ще бъдат натоварени и какво всъщност ще изпълняват те? Това, което сега прочетох като характеристика, тези хора са изпълнявали организиране на българско производство, панаири, изложби, семинари и т.н. С какви нови функции имате намерение да ги натоварите, когато вече са във Вашия ресор?
Изчерпах двата въпроса, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на така поставените Ви въпроси.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
По отношение на първия въпрос – за структурата. Структурата вече е ясна, готова. Устройственият правилник е приет. Не сте я намерили на сайта чисто по технически причини. Предвид разделянето на министерството се оказа доста по-трудно разделянето на самите сайтове и прехвърлянето на информации и всичките му видови „облачни“ системи. Поради тази причина се получава малко разминаване в това, което се качва на сайта. Но се надявам до една седмица и този проблем да бъде решен чисто технически.
Иначе Министерството на туризма като структура има 100 щатни бройки. В Дирекция „Международни отношения и инвестиции в туризма“ седем бройки са предвидени за туристически аташета. Тези туристически аташета, две от които и в момента са в Москва и във Франкфурт, ще продължат да изпълняват своите функции на туристически аташета, като техните отговорности ще бъдат свързани не само с това да промотират България като целогодишна туристическа дестинация, но и включително активно да проучват пазара на място, да проучват какви са мерките, които касаят всеки един конкретен пазар. Защото това, което се прави до момента, тоест, е било правено до момента, е да се рекламира всичко за всеки, без да се отчита културата и интереса на съответната държава.
Давам един пример. Примерно в Дубай ние рекламираме морето, което е абсурдно, защото те имат море. Тях ги интересува културата ни, тях ги интересува нашата история, планината, а и самата им култура не позволява някои неща, особено жените им да бъдат на плажа. Така съвсем образно да го кажем.
Така че дори с един такъв елементарен пример се показва колко е важно на място да се работи конкретно за това какъв е интересът на съответната държава, в която ние искаме да се рекламираме, и работата на тези туристически аташета, които ние ще имаме в седем държави, ще бъде точно тази, включително да участват във всички мероприятия, форуми, събития, да предлагат такива, както и да съдействат за привличането на инвестиции в туризма. Това ще бъдат най-общо техните функции.
От останалите пет туристически аташета ние предвиждаме да има едно туристическо аташе за Вишеградската четворка, тъй като няма как да имаме във всяка една държава по едно туристическо аташе. Ще се опитаме да ги групираме там, където са ни целевите пазари. Това, от една страна.
От друга страна, сме изпратили на министър Лукарски споразумение между двете министерства, с което търговските аташета, които са в държави, в които няма туристически такива, да бъдат натоварени и с тези функции и да оказват пълно съдействие на Министерството на туризма, защото независимо от това къде са, кой ги назначава, в крайна сметка те работят и са длъжни да работят за интересите на България. Те представляват България, независимо дали са изпратени от Министерството на икономиката или от Министерството на туризма.
По същия начин подписваме такива споразумения и с Министерството на земеделието и храните, за да можем да използваме и съответно събитията, в които те участват, всички изложения, в които те участват, ние максимално да рекламираме страната ни. Включително подписваме споразумение и с Министерството на културата, където да използваме културните центрове, които държавата има, и те да се използват и за реклама, и за промотирането на страната като целогодишна туристическа дестинация по същата причина, по която коментирах и по отношение на търговските аташета. Всички те представляват България, независимо кой ги назначава.
Така че, за да не се харчат излишни средства и да се дублират функции, там, където няма туристически аташета за целевите пазари, тези функции ще бъдат вменени на търговските аташета и съответно културните ни центрове ще се използват и за промотиране на страната ни.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо министър.
Нямате забележки по отговора, колега?
БОРИС ЯЧЕВ: Не, благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, много-уважаеми господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо министър, позволете ми да Ви поздравя днес за приетото от Министерския съвет решение, което се отнася до Единната система за туристическа информация. България закъсняваше с въвеждането на тази система достатъчно дълго време. Тя е изключително важна за този кредит на доверие по отношение на статистиката на информацията, с която боравим, една система, която дава висока степен на достоверност, но и точност, на базата на която информация могат да се правят последващи анализи.
Ако прецените, че това няма да Ви затрудни особено, мисля, че за колегите ми в комисията ще бъде полезно да получат една кратка информация от Вас за съдържанието, смисъла и ползите от ЕСТИ, още повече, че те имат в крайна сметка пряко отношение и към фиска, а за нас в Комисията по икономическа политика и туризъм това е особено важен параметър.
Така че Ви благодаря още един път. Поздравявам Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, много, госпожо Карастоянова. Господин председател, госпожо Карастоянова, ще ви дам съвсем накратко информация какво съдържа ЕСТИ в момента, като искам да отворя една скоба, че това, което приехме днес, е на база на закона от 26 март 2013 г., когато е трябвало да бъде приета. До момента почти две година са изминали от приемането на този закон. Но при всички положения ние сме стартирали и подготвяме изменение на Закона за туризма, за да може ЕСТИ да функционира напълно и да се използва като платформа за комуникация по защитени канали между териториални и централни звена на изпълнителната власт, както и всички други участници в процеса, които предлагат туристическа услуга, включително и пряката връзка с МВР и с НАП, което, като започне да функционира тази система напълно от 2016 г. – така е заложено, както казах, необходимо е и изменение на Закона за туризма, за да имаме тази възможност – но по този начин ние ще постигнем реализиране на така наречения принцип „на едно гише“ за ежедневно и периодично подаване на информация от страна на участниците в туристическия регистър. Включително с тази наредба в момента сме регламентирали освен националния туристически регистър, който е единственият елемент от наредбата, който съществува към днешна дата и се поддържа от Министерството на туризма, но и втория елемент от наредбата, а това са статистическите данни, които се събират съобразно изискванията на ЕВРОСТАТ и Световната организация по туризъм.
Тъй като има изискване да се подава тази информация и от страна на кметовете, и от страна на всички представители на туристическия бранш, но няма предвидени санкции в закона, поради тази причина това задължение не се изпълнява от всички в неговата цялост, да не кажа, че някъде съвсем не се подава информация.
Поради това Министерството на туризма, няма как да изпълнява в цялост своите ангажименти, защото знаете, че информацията е най-важната стока и ако ние не разполагаме с първоначални данни, няма как да си направим точните анализи и прогнози. Това се вижда и затова непрекъснато има и разминаване по отношение на статистиката в туризма.
Другият елемент, който е много важен и е част от наредбата, е свързан с така наречената туристическа информация, която ще задължи всички кметове – ние вече сме стартирали този процес – да подават информация за всички туристически атракции на територията на съответната община – чия собственост са, дали са достъпни, каква инфраструктура има налична, дали се заплаща за посещения или не се заплаща, дали са социализирани и в каква степен, какви са културните ценности, които има на тази територия, каква е културната програма, така наречените културни афиши на всяка една община. Така че, когато ние разполагаме с всички тези данни, да можем максимално да ги ползваме и насочим към обществото.
Една от нашите идеи е включително тази информация да бъде публикувана на официален туристически сайт на България – България травъл – който ние в момента предстои да подобрим, и да се превърне в нещо като българския trip advisor. Знаете, че интернет потребителите всяка година нарастват с доста голям процент и по този начин всеки, който иска индивидуално да планира своята почивка или ваканция, да има възможност да го направи по най-добрия начин.
Но, така или иначе, приемането на наредбата ЕСТИ днес дава едно доста добро начало, което ние ще надградим и с предстоящите промени в Закона за туризма ще успеем наистина да реализираме това ЕСТИ да бъде единна платформа за информация по електронен път на цялата тази база данни по защитени канали.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо министър, имам една молба. Това, което разказахте, е интересно. Ще Ви помоля в рамките на две – три страници да ни го изпратите в комисията, за да можем да го изпратим на всички наши членове, ако не възразявате.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Да, ще го изпратим още утре.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колега Пейчев, заповядайте.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, госпожо министър, колеги! Въпросът ми е свързан с един от малкото инструменти, с които в момента разполагате да промотирате България като туристическа дестинация предвид ограничения си бюджет, а именно националните щандове.
В календара за 2015 г. страната ни не присъства като участие на Лондонската туристическа борса. Поне пред мен имам разпечатка, България не я виждам. Затова исках да Ви попитам каква е причината да не участва България в Лондонската туристическа борса.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Не, участва. България участва.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: В този дух ще Ви задам още един въпрос. Не смятате ли, че трябва да увеличим участието си с национални щандове на подобни борси в азиатските страни като например Азиатския туристически форум, който в момента тече. Китай се очертава като първа туристическа дестинация. Туристите от западноевропейските държави намаляват.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
България участва на Лондонската туристическа борса през месец септември. Това е един от петте национални щанда, в които участваме. Само да потвърдя, не знам защо има разминаване в програмата. Но България участва, включително това, което министерството прави в тази посока, за да обърне тенденцията всичко да се прави в последния момент, е, че ние в момента всички тези национални щандове, в които регулярно страната ни участва, както и информационни такива, ще започнем да ги обявяваме и за 2016 г., от една страна, за да ползваме отстъпките, които предлагат организаторите, от друга страна, максимално рано фирмите да могат да планират своето участие и по този начин Министерството на туризма да знае какъв е интересът, имаме ли смисъл от това, защото всички тези щандове се правят на база на заявения интерес от страна на бизнеса. А знаете, че туризмът е основно частен.
Поради тази причина предполагам до момента нямат заявено участие и за национален щанд, защото има информационни щандове и в Пекин, и в Индия в момента – 29 – 31 януари – страната ни участва в SATTE – най-голямото изложение. Така че ние участваме с информационни щандове, като разликата между националния и информационния щанд е единствено в размера, в квадратурата. А, за да бъде той национален и вече да мине на една идея по-различно ниво по отношение на рекламата, е необходимо да има интерес от фирмите, които биха искали да се рекламират на този национален щанд.
Така че ние, за да обърнем тенденцията и фирмите много по-рано да започнат да планират своите участия, в момента ще обявим и щандовете, в които се участва с години. Така че за 2016 г. да знаем какъв е заявеният интерес и каква е площта, каква е квадратурата и формата, с която България ще участва на всички тези изложения.
По отношение на Китай една от целите на министерството е именно промотиране на съвместни туристически продукти със съседните ни държави по отношение на далечните пазари. А знаете, че Европа е една туристическа дестинация както за Китай, така и за Индия, така и за Индонезия, включително в края на месец март ние очакваме една много голяма китайска делегация. Аз ще изпратя покана и информация на председателя на комисията, за да можем да направим и среща с Вас, защото идва председателят на Китайската туристическа агенция, който е с ранг на министър с още десет човека. Смятам, че това е един доста добър знак, в който ние можем да предложим съвместно туристически продукти, от една страна, с Румъния и Молдова, а от друга страна, и с Гърция и Турция – това, което успяхме да договорим по време на моите визити в Букурещ и в Истанбул през миналите две седмици.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз.
Доволен ли сте от отговора, господин Пейчев? (Да.) Да, благодаря.
Вторият кръг се очертава по-лесен, защото колегите си поизчерпаха въпросите. Господин Пейчев зададе два въпроса, господин Ячев зададе два въпроса. Господин Димитров зададе два въпроса.
Колегите от ГЕРБ има ли въпроси? Не виждам.
Аз ще изпреваря Жельо Бойчев този път и по-скоро не като въпрос, а като една идея да кажа нещо.
По молба на турския посланик и на иранския посланик имахме среща с ръководството. И при двата разговора темата не беше толкова „политика“, колкото беше „туризъм“. И при двата разговора основната тема бяха визите. Особено са притеснени от въвеждането на биометрията. В момента, в който навсякъде трябва да се влиза с чип с биометрия, това означава, че вече по електронен път няма как да си „пратиш“ палеца, за да ти отчетат биометрията.
Това означава, че в тези големи държави – Иран и Турция – се пътува стотици километри за ваденето на виза. И двете държави помолиха за някакво решение в тази връзка. Вие сте се срещала и с двамата посланика –казаха те – водили сте разговори в Министерството на външните работи. Да не говорим как стои въпросът с Русия. Там същият въпрос вече е много по-тежък.
Излезе една идея, само я споделям с Вас, да направим едно съвместно заседание на Консулската служба с ръководството на Комисията по икономическа политика и туризъм, а, ако трябва - и с цялата комисия, защото започвам малко да се притеснявам от доста бавното, мудното решаване на тези проблеми. Знаете много добре, че Кипър годишно си плаща 40 млн. евро глоба от Европейския съюз и, макар че е страна-членка на Европейския съюз, отговаря на всички Шенгенски изисквания, на летището кацаш и си получаваш визата. По подобен начин годишно един милион турци посещават Гърция. И еднодневни, и тридневни визи се получават долу, на границата.
Не ми е ясно защо тези хора го правят, а ние не можем.
Затова ми се ще да ги поканим, защото ние много често казваме: Брюксел иска това и това. Но Брюксел не е свещена крава. В края на краищата ние трябва да си защитаваме нашите интереси.
Не съм компетентен да отговоря какво е решението. Но, ако не възразявате, за едно от следващите заседания ще изпратим едно официално писмо и ще поканим ресорния заместник-министър или министъра на външните работи с ръководството на Консулската служба, за да се ориентираме защо другите могат, а ние, както винаги, не можем. Винаги тичаме пред вятъра, винаги приемаме някакви абсурдни брюкселски директиви. Миналият път го казах. Но когато трябва да решим нещо друго, не го правим.
Ако не възразявате, ще го направим заедно. Това не е въпрос, това е предложение.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря за предложението. С най-голямо удоволствие, защото аз съм коментирала и с посланиците, които Вие изброихте, включително и последно в Испания с колегата – министър на икономиката и туризма там господин Сориа коментирахме и изискването за въвеждането и вземането на биометрични данни. Те също са категорично против. Така че включително на ниво Европейски съюз тази тема е доста популярна по отношение обсъждането и най-вече, когато касае особено по отношение на туризма.
Примерите, които дадох – и с Кипър, и с Гърция – също бяха предоставени на нашето внимание. Аз утре имам среща с министъра на външните работи и ще коментирам тази Ваша идея с него и с най-голямо удоволствие в най-близко време да я осъществим.
А междувременно ще бъда в Брюксел. Очаквам потвърждение от комисар Аврамопулос, ако, разбира се, не стане президент на Гърция, за да можем да обсъдим какви са възможностите по отношение на България като държава-кандидатка за Шенген – какви са опциите за изключение от този принцип – това, което всъщност правя в Гърция и в Кипър – така че да не оставяме само да правим констатации какво са направили останалите и какво са постигнали, а ние да правим обобщенията, а да участваме активно в този процес, особено, когато става дума за туристическите визи и когато става дума за сектор „туризъм“.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има ли някакви други въпроси към министър Ангелкова? Не виждам.
Следващата сряда ще имаме заседание. Затрупани сме със законопроекти. Добрата новина е, че не сме водеща комисия по тях, но, така или иначе, сме длъжни да ги разгледаме.

Следващото заседание е следващата сряда, 11 февруари от 14,00 ч.
Благодаря ви. Приятен ден.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев



Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 59 378 знака)