1. Туристически сезон 2015 г. – перспективи, проблеми и решения.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 8


На 18 март 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Туристически сезон 2015 г. – перспективи, проблеми и решения.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Това заседание беше планирано за предишна седмица, но тогава не успяхме да го проведем. Преди около три седмици се бяхме събрали всички тук, но предвид удълженото заседание на парламента не можахме да проведем заседанието.
Няколко съображения искам само да ви кажа. Идеята за това заседание дойде от браншовите организации в областта на туризма и Министерството на туризма.
Второ, искам да предупредя нещо, много опасно за парламентаризма. В момента има директно излъчване по BNT-World. Искам да ви предупредя от сега, че ще бъда железен в режима на представянето. Най-късно 16,30 ч. трябва да сме свършили, защото след това има друга програма.
Дневният ред го знаете, а това е: „Туристически сезон 2015 г. – перспективи, проблеми и решения“.
Искам да ви съобщя нашите гости.
Тук са двама министри – вицепремиерът Ивайло Калфин, на когото в 14,30 ч. се налага да излезе, тъй като отива на заседание на друга комисия. Затова първо на него ще дадем думата.
От Министерството на туризма: Николина Ангелкова – министър, Ирена Георгиева – заместник-министър и Лидия Благоева – началник кабинет на министъра.
От Министерството на външните работи: Министърът се извинява, че не може да присъства. Тук е Катя Тодорова – заместник-министър на външните работи и господин Раковски Лашев – директор на Дирекция „Консулски отношения“.
От Министерството на труда и социалната политика – господин Калфин вече го представихме, Гълъб Донев – заместник-министър.
От Министерството на земеделието и горите тук ли е господин Костов? Тук е. По молба на браншовите организации господин Костов е тук.
Сега само ще ви кажа кои са тук: Сдружение „Съюз на собствениците“ – к.к. „Слънчев бряг“, Сдружение „Съюз на хотелиерите“ – к.к. „Златни пясъци“, „Албена“ АД, Асоциация на българските туроператори и туристически агенти, Българска асоциация на туристическите агенции, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Български съюз по балнеология и СПА-туризъм, Национален борд по туризъм, Българска туристическа камара, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Съюз „Произведено в България“.
Много вероятно е да присъстват и други от поканените, които не са в този списък. Те сами ще се представят.
Молбата на колегите от пресцентъра на парламента е всеки, който взима думата, да се представя.
Моята молба е по един човек от браншови съюз да взима думата, тъй като предполагам, че и колегите-народни представители ще искат да вземат думата, и това да бъде в рамките на около пет минути.
Сега много кратко искам да ви кажа каква е идеята на днешното събиране. Вече казах, че това е по молба на Министерството на туризма и на браншовите съюзи. Искаме да направим едно изслушване от страна на браншовите съюзи и министерството или министерствата, тъй като имаме и други гости – какви са проблемите по сезон 2015 г.
По всяка вероятност – днес коментирахме с моята колежка и заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм Поли Карастоянова – в последните дни от заседанието на парламента в тази сесия ще направим още едно такова събиране само по зимен сезон 2015 г. Молбата ми е днес да не навлизаме в концептуални въпроси, свързани с програма до 2020 г. и с всички останали проблеми, които не касаят спасяването на сезон 2015 г.
Няма да се спирам на старите матрици – колко важен е туризмът, как формира 12 до 14 процента от брутния вътрешен продукт, колко хиляди работни места осигурява, колко е важен секторът за българската икономика. Истината е, че предвид събитията на изток от нас ситуацията е доста сложна и, ако трябва с няколко думи да кажа, аз съм един умерен песимист за сезона, който наближава.
В пряк текст искам да си кажем няколко неща. Трябва да търсим бърза компенсация на отлива на туристи от Източна Европа, казвам, не само Русия. Знаете много добре, че при един обем от 21 – 23 млн. руски туристи като цяло тази година се очаква между 5 и 6 млн. души силово, казвам „силово“, тоест, с икономически мерки, разбира се, да бъдат пренасочени към Крим.
Тази година България е извадена от социалните програми, тъй като е страна поддържаща санкциите срещу Русия. Тази година не можем да разчитаме и на изпращането по програмите на деца, на пенсионери, на ветерани. За силовите ведомства е забранено да почиват в България. Това са около 3 млн. човека без семействата им. Имам предвид армия, Министерство на вътрешните работи, службите за сигурност. Същото е казано за държавните служители. Като добавите и инфлацията в Русия и фалитите на някои туроператори, тази година очакваме поне към този момент между 30 и 60 процента отлив на руски туристи.
В интерес на истината, с някои от вас, с които предварително водихме разговори, и миналата година имаше някакви очаквания. Слава Богу, не се сбъднаха докрай. Подобна бърза реакция трябва да има от всички структури. Ние очакваме от всички вас, от браншовиците да кажете с какво можем да бъдем полезни. Не съм оптимист, че ще можем буквално за месец – два, да превъртим нов закон за туризма и че ще направим чудеса, просто парламентът си има своя технология. Това обаче сме го поели като ангажимент ние, ръководството на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Второто, което сме коментирали с ръководството на Министерството на туризма, е, че е крайно време да се създаде туристическа камара така, както има Строителна камара, Камара на винопроизводители и т.н.
Общо взето, трябва да има някаква консолидация на сектора. След като секторът години наред не можа да намери сили да го създаде, ще трябва да помогнем.
Много интересни данни има за Украйна, за Беларус, за Молдова. Спирам дотук. Страшно много въпроси имаме. Имаме въпроси: „защо Кипър може да си разрешава някои неща, а ние не можем“. Тук предполагам, че колегите от Министерството на външните работи ще ни кажат Шенген ли е пречката или не и можем ли на този етап нещо да решим.
Имаме да задаваме въпроси: можем ли да намалим цената на визите още сега, веднага, за някои от групите. Искам да попитам защо Турция може годишно да пуска 1 милион туристи през тяхната граница за Гърция с издаване на визи на самата граница? Въобще искам да ви насоча в посока да видим какво може да се направи в следващия месец – два – три. А оттам нататък ви гарантирам, че Комисията по икономическа политика и туризъм е винаги отворена за всички вас и можем да бъдем полезни с това, с което можем. Скромно, но от сърце.
Сега, ако не възразявате, тъй като вицепремиерът Калфин ще трябва да си тръгва, предлагам за няколко минути, господин Калфин, да кажете какво е мястото на Вашето министерство в ролята му за подпомагане на българския туризъм.
Знам, че имате една подготвена презентация – много дълга – за усвояване на еврофондове за един дълъг програмен период. Това ще го оставим за друг път. Днес са много по-реални нещата.
Заповядайте, господин Калфин.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател! Имаше готовност заместник-министър Зорница Русинова да представи възможностите на европейските фондове. Ако има интерес, какъвто формат има интерес, готови сме да направим тази презентация и то свързано именно със сектора на туризма.
Вие поставихте много въпроси в началото. Но вероятно още повече ще дойдат от представители на туристическия бранш. Затова е редно и ние да говорим по-късно. Заместник-министър Гълъб Донев ще има грижата да отговори на конкретните въпроси. Но аз ще засегна няколко теми, които се поставят, които имат отношение към Министерството на труда и социалната политика, и към които, общо взето, имаме редовен диалог и с представителите на туристическия бранш.
Първата тема е свързана с допълнителните възможности за подпомагане на различни видове туризъм. Това, което мога да ви кажа, е, че от тази година има една нова програма по националния план за заетост. Казва се „КЛИО“ и по нея 200 души могат да бъдат наемани от общините и да работят като гидове, екскурзоводи, които да представят различни видове забележителности, като тази програма се финансира по линия на националния план за заетост.
На второ място, отново, където има нужда, общините биха могли да разчитат в рамките основно на миналогодишните възможности, също и на различни програми, свързани със субсидираната заетост. С представителите на бранша, с работодателите, които са частни фирми, започваме сега с програмите от новия програмен период. Даже първата – за младежка заетост – за младежи до 29 години – в момента се наемат около 8 хиляди души на стаж и на чиракуване.
Разбирам, че надали точно сега е най-подходящият момент за туристическия бранш. Виждам от статистиката, че само за месец януари от бранша „хотелиерство и ресторантьорство“ са освободени 1426 души. Това се предполага, че все пак е в средата на зимния сезон, което действително е притеснително и надали сега точно се проявява необходимостта за наемане на нови работещи. Но субсидирани такива програми и през годината ще има.
Въпрос, който се поставя от представители на бранша, е свързан с възможностите за преминаване от заетост в различни програми за безработица, тъй като сезонът обикновено е по-кратък. Ще напомня правилото, че в рамките на последните 18 месеца девет месеца трябва да е бил зает един човек, за да може да ползва помощите за безработица, като 18 месеца общо взето обхващат два летни или зимни сезона съответно. Ако по 4,5 месеца е заетостта на едно лице, то след това има възможност действително да си ползва тези програми.
Имаше редица въпроси, които бяха поставени към министерството от страна на бизнеса, които са интересни и по които сме готови да работим. По различните програми, особено с европейски фондове през тази година има възможност за допълнително обучение. Доколкото това е проблем в бранша, бихме могли да се опитаме да съчетаем тези програми, в смисъл в края на сезона заетите да продължат още няколко месеца в програми за обучение. Разбира се, тук трябва да има и някакъв ангажимент, че следващия сезон, следващата година те отново ще бъдат наети. Иначе ще имаме проблеми с мотивацията на тези хора. Но бихме могли да адаптираме такива програми така че от сезона заетите да минат в програми за допълнителна квалификация.
Темата, която се поставя, свързана с условията на труд, е свързана с наемането на непълнолетни и възможностите за деца под 18 години да бъдат наемани в бранша.
Понеже призивът беше да говорим за сезона за тази година, за следващата ще ми е по-лесно, защото се надявам от есента да тръгне индивидуалното обучение, което да позволи на деца над 16 години до 18 години да работят. Но това, което тази година бихме могли да направим, е да облекчим максимално процедурата. В момента, за да работи едно дете под 18 години, се иска разрешение на родителите, иска се оценка на условията за труд и се иска разрешение на Главната инспекция по труда.
Готови сме максимално при предоставяне на анализ на условията от страна на работодателя, Главна инспекция по труда максимално бързо да даде това разрешение. Има доста оплаквания от работодатели, че като наемат непълнолетни, си докарват инспекторите, които стоят заедно с тях в хотелите и в ресторантите. Сигурно е така. Мога да ви кажа няколко данни за най-често констатираните нарушения през миналата година от Главната инспекция на труда. Те не са толкова свързани с използването на непълнолетни деца, а те са свързани не с условията за труд, а въобще работа без разрешение или нощен труд на непълнолетни деца. След 20,00 ч. няма право по закон да бъдат наемани деца под 18 години на работа. Но в рамките на деня това би могло да се случи. Но това не са най-големите проблеми. Основните проблеми са свързани със сивата икономика, неизплащане или неофициално заплащане на доходи на труд. Това е констатирала Главна инспекция по труда в туристическия сектор.
Така че, що се отнася до наемането на непълнолетни деца, разбира се, при спазване на законодателството без нощен труд, ще направим максималното така, че разрешенията да не се бавят и там, където има интерес Главна инспекция на труда също да подпомага бранша.
Мисля, че това са въпросите, които поне в последните седмици и месеци се поставят активно от бизнеса.
Има още една тема. Тя е по-скоро в сферата на Министерството на образованието и науката, но виждам, че тук няма техни представители. Аз съм поел ангажимент да я поставя. Стажовете в тези специализирани професионални гимназии, които са свързани с туризма, някак си да се направят така, че да могат да са полезни на туристическия бранш. Да не бъдат по един ден в седмицата или нещо подобно, а примерно да бъдат два месеца в годината, някъде около туристическия сезон – в началото или в края – така че да могат и по-пълноценно децата да карат стажа си в реални условия в рамките на индустрията.
Отново повтарям, че това е въпрос, който би трябвало да се реши от Министерството на образованието и науката, но съм поел ангажимента и ще го поставя пред проф. Танев.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, министър Калфин.
Искам още един път да добавя, че целта на днешната сбирка е да изслушаме предложенията. Ще ги оформим след това като някакви опорни точки и като задачи и в един момент ще се наложи – обръщам се към инициатора на това събитие – госпожа министъра – ние да осъществяваме парламентарен контрол върху онова, което е обещано.
Сега давам думата на министър Ангелкова, но Ви моля за не повече от десет минути. Тук са общо взето професионалисти в целия отрасъл. Идеята е и ние, и те да чуем Вашето мнение.
Заповядайте, госпожо Ангелкова.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, госпожи заместник-председатели, дами и господа народни представители, господин вицепремиер, колеги! Аз дори смятам да бъда по-кратка от десет минути, защото е важно наистина ние в дискусионен формат да обсъдим най-належащите мерки и всъщност какво предстои оттук нататък. Защото, както и вицепремиерът Калфин каза, на мен също ще ми е много по-лесно да коментирам за началото на 2016 г. какво сме предвидили.
Знаете, че министерството съществува от четири месеца и в тази връзка за сезон 2015 това, което до момента сме направили, тъй като очакваният спад за съжаление на туристи от Русия и Украйна, породени от външни за нас причини, всъщност налага наистина вземането на спешни мерки и предприемане на адекватни действия за тяхното компенсиране. Със сигурност ще ни очаква един много труден летен сезон 2015 г. Но аз бих искала да помоля наистина да не се вещаят апокалиптични картини, защото това също води до отрицание и до замисляне от страна на туристите. След като ние тук по този начин рисуваме картината – никой не казва, че нещата ще бъдат розови – но в никакъв случай не трябва да вещаем апокалипсис.
Това, което ние на първо време сме направили, е ударно участие на абсолютно всички възможни изложения и формати, откъдето очакваме компенсиране на спада на руски и украински туристи като Германия, като Литва, Латвия, Полша, скандинавските страни, където има заявен изключително голям интерес. Тук в момента също, за да не спекулираме с цифри, които някой по някаква методика някак си формира като процентно изражение, бих искала да боравя със заявен интерес, защото ние реално какви данни можем да имаме като министерство по отношение на очакванията за летен сезон 2015 г., можем да направим, след като приключат всички основни изложения. В момента тече МИТ и след като имаме и обобщените данни от най-големите туроператори и турагенти, тоест, някъде през месец април, ние ще имаме горе-долу реална представа за това какво е процентното изражение за сезон 2015 г.
Това, което нашето министерство прави, аз също съм реалист, но бих искала да подходя и с малко доза оптимизъм и наистина да гоним оптимистична цел. Говоря общо, не говоря за Русия и Украйна, за да не бъда погрешно разбрана - да запазим нивото от 2014 г. за сезон 2015 г. Говоря общо като брой туристи, които са посетили нашата страна.
Това, което ми направи впечатление на изложенията, е наистина много доброто и позитивно отношение към България най-вече на Интурмаркет и тук. За мое огромно съжаление забелязах едно много слабо участие от нашата страна. България участва с национален щанд и на Интурмаркет, и на МИТ – двете най-големи изложения в Москва. На Интурмаркет имаше само четири компании, представители на бранша и нямаше почти никакви местни власти. А там е най-голямото изложение, което Руската федерация подкрепя, където участват всички руски региони, които са една много добра възможност.
Смятам, че след като държавата отделя средства за това, би било добре наистина да обединим всичките си усилия и да се борим да участваме на всички изложения, защото на пресконференцията, която министерството имаше, участваха горе – долу 200 и повече души, от които само 120 журналисти. Всички бяха с изключително положително отношение към България.
Това, което сме предприели, е да фокусираме рекламата и да я фокусираме както по отношение на особеностите на всеки един пазар, така и по отношение на туристите и на таргет групата, защото това, което заварихме – рекламиране на всичко за всеки един, е много голям миш-маш – а сами знаете, че всяка възрастова група и всяка една страна със своята особеност и култура, разбира се, има своите определени очаквания.
Нашите целеви пазари, както винаги повтаряме, са нашите съседи и Европа, като, разбира се, за да не се отклоняваме лирично, тъй като това не е целта на срещата, за годините 2016, 2017, 2018 и нататък, целим и далечните пазари като обединени усилия с Европа.
По отношение на видовете политики за трети страни, там, където те се изискват, ние с Министерството на външните работи работим наистина в един много ежедневен и тесен диалог и бих искала да им благодаря за всички усилия, които полагат. Те ще дадат детайли по отношение на това, което е предвидено за Русия най-вече, за Турция. Тя ни е по-скоро компенсиращ пазар за зимния туризъм – говоря за Турция, и по отношение на всички други държави, които имат заявен интерес.
Аз се върнах снощи от Брюксел и съм провела срещи и с комисаря по визова политика и миграционни въпроси господин Аврамопулос, който между другото е първият министър на туризма на Гърция и човекът прекрасно разбира за какво става дума. Има разбиране и в момента тече процедура за изменение на визовия кодекс. Тук колегите също ще разкажат, но това изисква обединяване усилията на всички държави-членки на Европейския съюз. Ние сме държава-членка на Европейския съюз и това нещо не трябва да се забравя. Ние сме длъжни да спазваме политиката на Европейския съюз по всички въпроси, които са общи.
Тъй като всяка една от тези държави, за които повечето от вас искат облекчаване на визовия режим, имат двустранни споразумения с Европейския съюз и там се определят цените на визите, съответно е необходимо всички държави-членки, да обединим усилията си. И ние това можем да направим – да инициираме такива спешни разговори, което вече между другото сме го направили, за да може всички тези промени да залегнат там и съответно ние да се ползваме от облекченията, които ще бъдат предвидени и които ще важат за държавите-членки.
Мисля, че и Европейската комисия, а и Европейският парламент подкрепят това, но всички разбраха колко е важен туризмът, независимо че това е общоизвестно, но е важно да се каже, че туризмът е третият сектор в икономиката по най-големи приходи.
Така че това е важно да се каже и слава Богу има това разбиране в Европейската комисия и в Европейския парламент, което е важно, за да се променят всички тези регламенти и изисквания, за да може ние максимално да се ползваме. Гръцкият случай сме го проучили и в момента включително той се води пилотен проект към Ди джи хом и е свързан единствено с островите, за съжаление. Касае само пътуванията от Турция по море до гръцките острови. Дадоха ми самия проект в Ди джи хом. Но, така или иначе, ние ще направим предложения, които очакват от нас, за да видим по-нататък какви други изключения и за други държави могат да се направят, тъй като сме заявили възможности за проучване за издаване на визи на летищата. Но все пак да не навлизам, колегите от Министерството на външните работи най-добре ще дадат всички подробни данни за това.
Но мога да ви уверя, че полагаме всички усилия в тази посока, включително по отношение на стартиране на чартърна програма за три години за крилата на сезона. Защото една от основните цели на Министерството на туризма е превръщането на България в целогодишна туристическа дестинация и масово и ударно промотиране и на СПА и балнео-, на санитарно-оздравителните програми, културно-исторически маршрути, голфа. Голфът е най-високият клас и привлича туристи заедно със ски туризма. А ние имаме прекрасни условия и по нашето Черноморие, и по планинските ни курорти.
Така че категорично трябва да се разширят крилата на сезона. Програмата, която сме подготвили, е за март, април, май и юни и за октомври, ноември, декември месец. За съжаление отново трябва да спазваме правилата на Европейския съюз за държавна помощ.
В разговори с Генерална дирекция „Конкурентоспособ-ност“ вчера получих уверението, че сме в правилната посока. Подготвяме си финално програмата, която, разбира се, е необходимо да съгласуваме първо тук, у нас, и дай Боже, до края на годината тя да бъде одобрена със съответните изисквания и месец март да можем да посрещнем първите чартъри по тази програма.
Така че, включително сме стартирали работата и по туристическите атракции. Тук наистина искам да помоля всички кметове на общини, до които сме адресирали искането за тази информация, да ни я изпратят в максимално кратки срокове. Има такива, които не са я изпратили. Ние няма откъде да получим информация за тези туристически атракции и да направим онлайн регистъра, както поехме като ангажимент, защото ни е необходимо съдействие.
Аз бих искала тук, когато всички сме на заседанието на комисията заедно, отново да отправя този апел, защото в противен случай регистърът отново няма да бъде пълен и отново ще сме си свършили работата наполовина.
Само, за да приключа, искам да кажа нещо важно. Стартирахме от вчера или днес вече рекламата по паневропейските телевизии, която се финансира по програма „Регионално развитие 2007 – 2013“, две години забавен проект. В момента тече наша реклама с нова визия и клипове по Дискавъри, по Нешънъл джиографик, Евроспорт и Евронюз. Така че министерството наистина в рамките на това, което е възможно, е предприело абсолютно всички стъпки, като разчитаме изключително много на бранша. В момента ще се радвам от тази дискусия да успеем да се обединим около конкретни реалистични стъпки и най-вече – консолидация.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо министър. Това за кметовете – няма как да ви помогнем. Това си е ваш проблем, ще си го решавате. Тук, доколкото виждам, няма нито един кмет.
Второ, доколкото знам за кипърския случай, там проблемът не е на Европейския съюз, а проблемът е, че те не са в Шенгенското пространство. Разговорът е съвсем различен.
Сега предлагам много накратко да дам думата на Министерството на външните работи. Госпожо заместник-министър, Вие ли ще вземете думата или колегата?
Заповядайте, госпожо заместник-министър Тодорова. Моля Ви, накратко, темите при вас са ясни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАТЯ ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожи и господа министри, дами и господа! Благодаря за тази възможност да участваме в това обсъждане, защото Министерството на външните работи действително е един участник, който с всичките си действия се старае да бъде в подкрепа на развитието на туристическия бранш у нас и аз благодаря на министър Ангелкова за добрата оценка, която дава на нашето сътрудничество.
Вярно е това. Министерството на външните работи си дава пълна сметка и има съзнанието, оценката какво представлява туристическият сектор за нашата икономика. Затова в нашата политика и в частност – визовата политика, ние се стремим да направим привлекателни българските туристически обекти за чуждестранните туристи, а също така да съдействаме за поддържане на едно високо ниво на конкурентоспособност на нашия туристически продукт на международния пазар.
Разбира се, ние имаме рамки, в които се движим, за които стана дума. От една страна, имаме национално законодателство, национален икономически интерес, но, от друга страна, има европейско законодателство, тъй като ние сме държава-членка на Европейския съюз и следваме правилата, за което сме поели задължение. В рамките на визовото законодателство и визовата политика на Европейския съюз се обсъждат тези въпроси за режима на издаването на визи, включително на летищата, за таксите за визи и изобщо въпросите, които ни вълнуват тук и визовата политика като елемент за насърчаване на туристическия сектор.
По отношение на гръцкия и кипърския опит ние също сме го разучили, защото това ни интересува и не се налага някой да ни подсеща понеже ние желаем да бъдем полезни и да знаем най-доброто. Но това действително са изключения. Специално за островите на Гърция е предоставено това изключение като една компенсационна икономическа мярка. Може би, ако остане време, господин Лашев ще даде подробности и за Кипър.
По-важното, което бих искала да кажа, е, че още миналата година, 2014 г. ние въведохме един пакет от мерки за облекчаване издаването на визи за туристи от държави, в които имаме визов режим. Това са държавите Русия, Украйна, Беларус, Молдова, които нас ни интересуват и вълнуват и от които в момента има голям туристически поток.
Тук имаме един списък от мерките, които са предложени и мога накратко за ваша информация да кажа, че тази година продължаваме целия пакет от мерки, който беше предвиден за 2014 г. и по-конкретно в началото на месец февруари на дипломатическите и консулски представителства на България в Руската федерация, Украйна, Беларус, Молдова, Армения и Грузия бяха дадени следните указания:
- на туристите, посетили нашата страна в предни години, да бъдат издавани многократни входни визи със срок на валидност до една година;
- на собствениците на недвижими имоти в България да бъдат издавани многократни входни визи с валидност до три години;
- на малолетните и непълнолетни лица, желаещи да посетят България освен с туристическа цел, така и за участие в организирани младежки лагери с образователна, спортна насоченост или културен обмен и които по силата на нормативен документ се ползват от правото на безплатни визи, да се издават многократни входни визи с валидност до пет години;
- на лицата, удостоверили със съответния документ положението си на лица с увреждания, да бъдат издавани многократни входни визи с валидност до една година.
За ваша информация по време на посещението на министъра на външните работи господин Даниел Митов в Братислава на 4 и 5 март тази година словашката страна даде уверения, че подобно на 2014 г. ще бъде усилена с двама консулски служители консулската служба на Словакия в Минск и в нея ще бъдат издавани двойно-шенгенски визи на белоруските граждани, които ще пътуват с автобус от Беларус през Полша, Словакия и Унгария до България.
Сега, в 2015 г. ние приехме един пакет от допълнителни мерки, защото оценката, която и ние дадохме, беше, че това, което е било може би достатъчно за миналия сезон, не е достатъчно сега предвид променената среда. Дадени бяха указания за продължаване срока за акредитиране на турските туроператорски компании в задграничните ни представителства не до 31 март, както е практиката, а до 15 април тази година.
Тази година за първи път споменатите указания за облекчаване издаването на визи бяха дадени и на българското посолство в Казахстан. Това бе положително възприето от местните власти и туристическите агенции и медиите. По наша преценка съществуват благоприятни предпоставки за по-нататъшно увеличаване на туристическия поток от Казахстан през летния сезон.
С цел облекчаване на приема и обработката на заявления за визи на организирани туристически групи от Украйна, проведохме разговори и осъществяваме подготовка за изпращането на консулски служител в почетното Консулство на Република България в гр. Лвов, който да приема и издава визи на желаещите да почиват в нашите курорти украински граждани.
Предприемаме усилия за командироване през летния сезон на наш консулски служител в Генералното консулство на Полша в гр. Брест, Беларус, който да приема, обработва и издава визи на желаещите да пътуват до нашата страна беларуски граждани от Западните райони на страната.
Тук има нещо, което ние правим и сме убедени, че е много полезно. Това е успешната работа на нашите консулски служби през летния туристически сезон с тяхното кадрово и техническо подсилване и осигуряване. От началото на тази година стартира работата по кадровото и техническото усилване на консулските ни служби в Москва, Санкт Петербург, Киев, Одеса, Минск, Кишинев, Тбилиси, Астана, Истанбул, Бурса и Техеран за летния туристически сезон.
Подготвяме изпращане на допълнително оборудване, както и краткосрочното командироване на 58 служители и сезонното наемане на 32 местни лица в помощ на консулските служби.
За засилването на този потенциал обаче са необходими и допълнителни финансови средства, за което вие си давате сметка предполагам, защото издаването на визите предполага една доста специализирана логистика.
Истината е, че ние сме в един непрестанен контакт и с министър Ангелкова, и с Министерството на туризма, но също така сме отворени и за диалог с всички туроператори. Даже вчера имахме среща в нашето министерство с оглед откриване на нови проекти, нови маршрути и бих искала да ви уверя, че ние имаме пълно разбиране в Министерството на външните работи за затрудненията на този бранш и за необходимостта той да бъде подпомаган и в рамките на нашата компетентност ние правим каквото ни е възможно.
Но трябва да знаете, че влошаващата се среда на международна сигурност оказва силно въздействие върху режима, по който се движат лицата. Всички говорим и очакваме така благоприятното решение на приемането на България в Шенген, но, както стана ясно в публичното пространство, това предполага отваряне на въздушните граници. А отварянето на въздушните граници означава, че на нашите летища трябва да се извършва една много щателна и строга проверка, тъй като нашата страна е един от пътищата на така наречените „ислямски бойци“, чуждестранни бойци, които пътуват от Европа до Ислямска държава и обратно.
Мисълта ми е, че ще има и нови ангажименти, които нашата страна трябва да поеме. Но нашето желание е тези нови ангажименти да не бъдат свързани с някакъв дисбаланс, който евентуално да навреди на развитието на туристическия отрасъл.
И само последно нещо искам да кажа. Издаването на визите не е компетентност точно на Министерството на външните работи. В нашата страна съществува една централизирана система, при която Министерството на външните работи приема документите за визи, данните се предават в Националния визов център, но след това се предоставят за съгласуване на още две институции. Едната е МВР, а другата е ДАНС. На практика решението за даване на визи в болшинството случаи не е точно в Министерството на външните работи, но ние сме основният път, през който се подават документите и се обясняват резултатите.
Няма да бъда повече пространна. На ваше разположение сме, ако има въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър. Тук е и господин Раковски Лашев, който е шеф на Консулското управление. Ако има някакви въпрос, след това допълнително ще му ги зададете.
Аз имам един въпрос. Има ли възможност и пречи ли ни някой – казахте, че руски туристи или туристи от Източния блок, които са идвали многократно в България, имат право да получат многократна входна виза за една година. Въпросът ми е, защо не е за три години? Може би съм лаик в случая, но ще Ви помоля да ми отговорите.
Господин Костов, имате ли Вие нещо да кажете или ще вземете думата в зависимост от въпросите към Вас?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Да, предпочитам да изслушаме въпросите и след това, ако има такива към Министерството на земеделието и храните, ще поискам думата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Гълъб Донев от Министерството на труда и социалната политика е тук.
Аз предлагам сега да чуем много кратко експозе на госпожа Полина Карастоянова. Някои от народните представители предполагам, че ще поискат думата и след това ще дадем думата на гостите. Все пак сме поканили и гости тук.
Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър, госпожи и господа заместник-министри, колеги от туристическите организации, добър ден!
Имам три конкретни въпроса, които са предмет на днешната среща. Разбира се, ще добавим и другите гледни точки.
Първо, имам един спешен въпрос, който да поставя на вашето внимание и той е свързан с изключителна възможност, която предстои за България – от 14 април изложбата на Тракийското съкровище на България в Лувъра. Преди броени дни на дискусия, организирана от вестник „Стандарт“ стана ясно, че не достигат средствата за съпътстващата реклама на българската изложба по време на експозицията в Париж – три месеца. Това е безкрайно ценна възможност, която да представи България като туристическа и като културна дестинация.
Обръщам се към Вас с апел на специализираната сметка на Министерството на културата представителите на туристическите организации, общини, колеги да направят необходимото, за да подкрепим възможното събиране на тази обща сума от 200 000 лв.
Със специално писмо в качеството ми на председател на Комисията по културата и медиите се обърнах към председателите на всички парламентарни групи в 43-то Народно събрание, за да направят необходимото обсъждане в парламентарните групи и моля за съдействие и на колегите в Комисията по икономическа политика, да направим тези дарения, защото това е безценна възможност от имиджова гледна точка за България. Вярвам, че тя ще се върне многократно във времето. Моля за вашето съдействие в максимално кратки срокове да осигурим тази сума.
Вторият въпрос е свързан със законодателните ни инициативи, които имаме намерение в Комисията по икономическа политика и туризъм да подкрепим, а те са следните:
На първо място, регулацията и развитието на планинските курорти. Колеги, да има ли втори лифт на Банско е риторичен въпрос. Той има своя ясен отговор, който прозвуча и в специална декларация, изразена от коалиция „Патриотичен фронт“ преди по-малко от месец. Въпросът изобщо не опира в това да търсим отговор на този въпрос. Той е съвършено ясен и този въпрос не търпи отлагане повече. На България е нужен не един втори лифт на Банско, не шест лифта, а 60 лифта вероятно са нужни. Но това трябва да бъде уредено по един много дефинитивно ясен начин и аз се надявам министърът на туризма и заместник-министърът на земеделието и храните, който е тук – господин Костов, благодаря Ви, че приехте поканата ни – Министерството на екологията да излязат с решение в максимално кратък срок.
Развитието на планинските курорти не означава развитие единствено и само на ски туризма. Означава целогодишен туризъм в слаборазвитите райони на страната, означава социална, икономическа възможност за тези райони и е без необходимост от допълнително обосноваване.
Ще кажа само, че противодействието на решението за втори лифт на Банско и за развитието на планинските курорти или отказа от решение е чист популизъм и нанася непоправими щети на българския туризъм.
Вторият законодателен аспект от нашата дейност ще бъде свързан с консолидацията на туристическите организации. Както господин председателят спомена, има отлични примери в българското законодателство, което са уредили много сложни сектори като строителния, като лозаро-винарския със закона, който урежда Строителната камара и Националната лозаро-винарска камара. Имаме съгласие и готовност в икономическата комисия да предприемем необходимите действия по консолидация на туристическия бизнес така, че да има представителна структура, която да има своите функции, своите правомощия, легитимен партньор на българските държавни институции.
Третият въпрос е свързан с облекчаване на режимите по категоризация. Считаме, че има изключително натрупване на ненужни обстоятелства, свързани с категоризацията на хотелите, което затруднява българския бизнес и ще направим необходимите промени така, че да търсим възможности за облекчаване.
Има един ключов въпрос, свързан с маркетинга и рекламата, който, разбира се, е от компетенциите на изпълнителната власт и по-конкретно на министъра на туризма. Госпожо Ангелкова, много добре държавната администрация в последните години обявява непрекъснат ръст на туристите. Но това е само част от финансово-икономическата картина. Не се повишават приходите от туризъм, което означава, че с по-голям брой туристи ние реализираме приблизително същите приходи в последните години при по-високи амортизационни разходи, при по-високи разходи за всички ресурси.
Това означава, че е необходимо спешно препозициониране на нашите маркетингови и рекламни усилия към платежо-способни туристи. Затова поставям конкретно въпроса за необходимост от специален фокус, за специална промоция, за един пилотен проект, ако щете, го наречете, в следващите три години, за много енергична реклама на туристически продукти, които генерират висока добавена стойност – конгресен туризъм, голф туризъм, винен туризъм. Насочени са към туристи, които за времето, което пребивават в страната, могат всъщност да реализират за нас приходи, многократно надвишаващи тези в масовите продукти.
Това е от мен.
Благодаря Ви, колеги. Очакваме дискусията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имам въпрос към колегите народни представители. Ще имате ли желание в момента да взимате думата или ще изчакате да чуем все пак колегите -браншовици?
Госпожо министър, първо да чуем броншовистите или искате да отговорите? Много въпроси ще се съберат.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Понеже въпросите, които засегна госпожа Карастоянова, са изключително важни и те са в дългосрочен аспект, затова не сме ги коментирали, но са и в моето експозе.
Напълно подкрепяме всичко това. Затова не сме го засегнали и в нашето експозе, но сметнете, че работим и с Вас сме коментирали по законопроекта.
По отношение на препозиционирането и анализите също сме споменавали многократно, че работим по тази тема. В момента анализите идват единствено от НСИ и БНБ.
По отношение на това, което сме стартирали, включително да обявя, че на 3 май България ще приеме, благодарение на инициативата на една наша съгражданка от Брюксел която е спечелила България да бъде домакин на Световния конгрес на виното догодина в Пловдив и на 3 май във Венеция ще има страхотно представяне за връчване на това. Така че със сигурност и нашата е препозиционирана и е с фокус върху рекламата
Да не забравя за Лувъра. Тук искам наистина да взема отношение, защото Министерството на туризма полага абсолютно всички усилия и работим в посока, независимо, че не го коментираме всеки ден пред медиите, за да може държавата да се представи достойно. Аз наистина бих искала, и като госпожа Карастоянова, да апелирам за това всеки да помогне с каквото може. Но Министерството на туризма вече е превело 194 000 лв. още миналата година на Министерството на културата с цел реклама по време на изложбата в Лувъра, включително и в момента подготвяме реклама и сме в контакт с абсолютно всички – и с нашето посолство в Париж, и с големите телевизии, печатни издания, и с Лувъра, най-вече. Защото за съжаление миналата година не бе инициирана обществена поръчка с цел представяне на държавата в Лувъра, независимо, че това се знаеше отдавна. В момента ние сме принудени да се договаряме директно с Лувъра.
Така че държавата и най-вече в лицето на Министерството на туризма е отделила и отделя достатъчно средства според скромния си бюджет, за да може достойно да се представи, включително да има и пана по метрото, включително да има и интернет издания, да има по медии и в печатни издания реклама, защото това е много важно.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, 14 организации има представени тук. Това са браншови и работодателски организации. Все пак разберете, че по повече от 4 – 5 минути трудно може да отделим.
Давам думата на господин Красимир Гергов.
КРАСИМИР ГЕРГОВ (Изпълнителен директор на Националния борд по туризъм): Господин председател, понеже тук сме 15 човека и аз имам само четири листа да прочета, така че няма да стигне времето за останалите, ако аз взема първи думата.
Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз предлагам следното нещо. Понеже сме много хора с най-различни предложения, повече от тях даже със сигурност се повтарят, затова аз ви предлагам, тъй като вие като наши представители в парламента работите за компетентността в туризма, ви предлагам следния график на работа, ако се съгласите, разбира се.
Тъй като тези предложения ще се съберат при вас, за една седмица ще ги обобщите най-вероятно, ще можете да ги изпратите обратно при нас и на останалите хора от министерствата след една седмица обобщени. Те след една седмица ще ни отговорят – на вас и на нас – и вие ще следите за тяхното изпълнение.
Приемате ли такъв план?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз в самото начало казах, че това ще бъде процедурата. Не знам дали ще успеем за една седмица да свършим това. Ние ще успеем, но не знам министерствата и ведомствата как ще успеят.
КРАСИМИР ГЕРГОВ (Изпълнителен директор на Националния борд по туризъм): Ако ви трябват хора, ще ги изпратим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По принцип го приемам – това е подходът. И понеже много от вашите предложения действително ще се повтарят, молбата ми е да бъдем по-експедитивни.
КРАСИМИР ГЕРГОВ (Изпълнителен директор на Националния борд по туризъм): Аз поради тази причина няма да ви чета моето предложение. Ще ви ги дам писмено. Така предлагам да направят и повечето колеги, които имат нещо изключително да кажат. Само искам да вметна на Министерството на външните работи да проучат опита на Испания и Португалия, където приемат хора от Латинска Америка, защото са латинци без визи. Разбрахте ме какво искам да кажа?
Другото нещо, което искам да кажа, е Министерството на външните работи да проучат и възможността за издаване на паспорти срещу определена сума, което е инвестиции. В Англия е 1 млн. паунда, в Унгария е 250 хиляди, в Испания и Португалия – нещо подобно. Така че смятам, че това е някаква такава възможност.
Отделно от това аз предлагам да разделим нещата, които ще правим днес, на две. Едното е, което трябва да се прави много бързо, тъй като става въпрос за този сезон, и оттам нататък всички големи идеи, които сме написали, които ще се случат именно следващите две години.
Така че според мен най-важното е сега какво ще направим тук до един месец.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, фокусът е летен сезон 2015 г. Разберете го.
Заповядайте, господин Рагин. Имате думата.
БЛАГОЙ РАГИН (Председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация): Казвам се Благой Рагин и съм от Българска хотелска и ресторантьорска асоциация.
Господин председател, много Ви благодарим за това, което направихте за тази среща. Но тъй като времето ни е ограничено, всички наши предложения са на Вашето бюро, дали сме ги и на министъра, за да може да ги разгледате.
Това, което каза господин Красимир Гергов, го подкрепяме. Абсолютно стоим зад всичко това. Но, тъй като тук има и представители на изпълнителната власт, колеги, да използваме случая да им зададем няколко въпроса.
Това, което казахте, господин Кънев, тези, които са ползвали бонус една година, да го направим три години. Вие просто взехте моите мисли и ги предадохте в Министерството на външните работи. Като антикризисна мярка, тъй като в момента Брюксел седи и ни гледа сеира, по някакъв начин трябва да реагират. Ние искаме компенсации, както преди 15 години Брюксел даде на Гърция, когато беше югославската криза, аз тогава бях в Солун. Тогава моите колеги получиха бонуси. Сега би трябвало нашите евродепутати да видят и, ако могат, да помогнат за този въпрос, тъй като в случая ние не сме виновни. Бизнесът страда, имаме много кредити, банките ни притискат. Изобщо положението ни е много тежко.
В момента 70 процента от оборота, който се реализира в нашата страна, се реализира от летния туризъм, от морския туризъм. Затова ще ми позволите само с по една – две думи да предоставим възможността на моите колеги от к.к. „Албена“, к.к. „Слънчев бряг“ и к.к. „Златни пясъци“ съвсем телеграфно, няма да ви губим времето, само да кажат как те виждат нещата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Грозева.
ИВЕЛИНА ГРОЗЕВА (директор „Финанси и развитие“, „Албена“ АД): Аз съм председател на Съвета на директорите на „Албена“ АД.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги! Искам да кажа, че ситуацията с руския пазар е изключително тежка. Съжалявам, че нашето министерство не разполага със статистика. Ние разполагаме с такава и можем да я предоставим за ваша информация.
Положението е тревожно. За нас е важно какви мерки ще предприеме държавата в тази ситуация, защото наистина нашите хотели са готови да посрещнат гости, но за съжаление те няма да дойдат.
Готови сме да подкрепяме всички ваши действия, но искаме да усетим и да почувстваме държавата.
В случая нашето предложение е да се търсят компенсации от Европейския съюз, защото това са наистина щети, които според мен и според нас не трябва да се разглеждат само като щети, нанесени на туризма. Туризмът е свързан с всички отрасли на икономиката.
Така че това няма да бъде само минус за туризма, а и за леката промишленост, за всички отрасли на икономиката на България. Ще влязат по-малко данъци в хазната и т.н.
Така че, ако са Ви нужни статистически данни, министър Ангелкова, ние сме в състояние да Ви дадем такива.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Съжалявам, че ще Ви репликирам, но ние имаме цифри. Казах, че не искам да спекулирам с тях, защото към момента не са адекватни. Разполагаме с всички цифри, включително и от вас, включително и на предварителни записвания от големите туроператори и турагенти.
ИВЕЛИНА ГРОЗЕВА: Аз казвам, че ние можем да Ви предоставим такива.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам да ви предупредя, че в тази зала аз давам думата. Това е зала на парламентарна комисия, а не сбирка на браншови организации.
Приключихте ли, госпожо Грозева? Благодаря.
Госпожа министър Ангелкова си записва въпросите и най-накрая ще ви отговори.
Следващия, заповядайте.
ВЕСЕЛИН НАЛБАНТОВ (заместник-председател на Сдружение „Съюз на собствениците“ – к.к. „Слънчев бряг“): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз съм заместник-председател на Сдружението „Съюза на собствениците“ – к.к. „Слънчев бряг“.
Аз схематично и бързо искам да дам предложение на всички вас, управляващи и парламентаристи. Летният сезон започва само след един месец. Проблемите в „Слънчев бряг“ са ясни на всички. Не искам да влизам в подробности.
Искам само да ви кажа да вземете под внимание това, че в „Слънчев бряг“ няма държавност. Държавата я няма. Снощи съм обходил комплекса. Безразборно се строи по всякакъв начин – бараки, барачна търговия. Това е един от нашите най-големи проблеми, поради което губим един основен ресурс – българските туристи. Вие всички се питате защо нашите туристи, българите, включително и вие, бягате навън, в чужбина. Защото при нас няма ред, няма порядък, няма всички видове държавни комисии, които трябва да ограничават незаконната дейност, сивата икономика. Контролът се съсредоточава само върху изрядните хотелиери и данъкоплатци. Незабавно призовавам всички.
В к.к. „Слънчев бряг“ са необходими 100 полицая. И пак, ако искате, да се върнем върху това, за което говорим – „Слънчев бряг“ разполага със 100 човека полицаи. Колкото и да са некорумпирани и добри, физически не могат да обхванат всичко това, което става на територията на комплекса. На всички е ясно, че в „Слънчев бряг“ се продават всякакъв вид маркови забранени стоки без лиценз, тонове меса се продават по улиците, където създават изключително лош имидж на комплекса и не само това.
Поради тази причина призовавам министър Ангелкова да изпълни обещанието си, да състави тази комисия съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на туризма и всички видове органи. Искаме ред и държавност на територията на нашите комплекси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Налбантов.
Госпожо министър, предполагам, че ще отговаряте най-накрая, защото ще има въпроси и към другите колеги-министри и заместник-министри.
Имате думата, господин Щерев.
ГЕОРГИ ЩЕРЕВ (председател на Сдружение „Съюз на хотелиерите“ – к.к. „Златни пясъци“): Аз съм от „Съюз на хотелиерите“ – к.к. „Златни пясъци“.
Аз искам само да продължа това, което господин Налбантов каза за „Слънчев бряг“. Това в голяма доза са някои от нещата, които ни тревожеха в много трудния от чисто климатична гледна точка сезон, който отмина – 2014 г. – а да не забравяме и организационно, че нещата не са добре. Ние написахме писмо до премиера през месец ноември, в което описахме проблемите си. До министър Ангелкова също. За съжаление не виждаме никакви стъпки, които да са взети за подобряване на нещата или поне някои от нещата.
Надявам се, а и министър Ангелкова обеща, че в края на месец февруари, началото на март, ще бъде в курортите. Явно заради положението покрай трудния сезон програмата й малко закъснява. Искам да я уверя, че я очакваме с нетърпение и се надявам, че папката, която и дадохме, ще бъде пълна с отговори. Няма да е лесен разговорът. Молбата ми е да спазим обещанията си. Не намирам за нормално да коментираме, че правим туризъм в курортите, а да не осигурим полицейска охрана, противопожарна охрана, все елементарни неща, от които зависи имиджа на дадена нация. Все пак курортите представляват България, не представляват някакво населено място. Те по нищо не се различават от ситуацията – за съжаление – която е в България.
Така че по този въпрос също беше направена комисия в министерството с цел да се изясни статутът на курортите и мерките, които следва да се вземат. Срокът се отложи. И там се бавим. Трябваше до 1 март нещата да бъдат готови, да излезем с предложение. Отговориха ни, че „сега се местим“, преди „се структурирахме“. С една дума, да съжаляваме, че не продължихме в предишното министерство, за да не губим време по структуриране и премествания в сгради.
Това, което ние сме дали, тъй като знаем, че написаното остава, а в говоренето всички сме богове, написали сме до Вас, господин председател, и до госпожа министър Ангелкова как виждаме в краткосрочен и средносрочен план нещата, като сме се ограничили в следващите два месеца и следващи още два – средносрочния план имам предвид. Ясно е, че за всичко става въпрос за пари. Ние знаем, че ги няма. Но идеята е бюджетът, с който разполага министерството, да се изхарчи ефективно и за мероприятия, които имат гарантиран ефект. Не е въпросът да се харчат с цел отчитане на някаква дейност. Описали сме мероприятията. Ще се придържа към принципа да не си четем предложенията. Оставили сме ги в Комисията по икономическа политика и туризъм и в Министерството на туризма. Надявам се да са от полза.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря ви, господин Щерев.
Само не ми казвайте, че съжалявате, че има Министерство на туризма. Защото в политиката съм от десет години и десет години имаше плач да имате министерство. Най-накрая има такова министерство. Разберете, че това е доста сложна структура. Все пак трябваше да се определи структурата на министерството, съставът, щатът, финансите, бюджетът. В скоро време предполагам, че ще ни поканят министерството и в нова сграда.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Хаджиев.
ПРОФ. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ (Движение „Защита на гражданите и държавата): Аз съм проф. Хаджиев от Движение „Защита на гражданите и държавата“.
Туристическият бранш заедно с властта и гражданското общество е намерило ключа за привеждането на туристическия бранш от блажената летаргия, в която се намира, в едно реактивно развиващо се направление на българската индустрия. Това става чрез организирането му, чрез прилагането на системния подход, чрез организирането на камарата, за което се надявам всички с интерес в тази област, да се обърнат към движението и към властовите структури, за да разрешим този въпрос единно и прогресивно.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Сега ще дам думата на господин Жельо Бойчев. Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз съм доволен, че тази идея, която обсъждахме в комисията, вече се реализира, господин председател. Искам да ви кажа, че събирайки информация преди това изслушване и слушайки в момента представителите на най-големите ни туристически организации и комплекси, имам сериозна тревога за сезон 2015 г.
Във Вашето изложение, господин председател, Вие казахте няколко факта. Проблем е, че тази информация дори към момента публично не се артикулира. Оказва се, че от може би 600 000 руски туристи предварителните записвания и очаквания не изглеждат никак добре към месец март. Всички детски програми, всички програми за възрастни хора, за ветерани, всички социални програми от руска страна са спрени. Аз се изумих, когато разбрах, че дори и в комплекса на правителството на Москва – в техния лагер в Камчия, знаете, че той си е тяхна собственост – и там са отменени всички предвидени такъв тип почивки.
Оттук нататък поне на мен ми се иска в отговорите на представителите на изпълнителната власт, да помоля госпожа министър Ангелкова, съвсем конкретно да прозвучат ангажиментите на българското правителство и на изпълнителната власт към туристическия бранш с ясното съзнание, че там, където е необходима парламентарна подкрепа, тя ще я получи за това. Но ние сме изправени в ситуация, при която много бързо трябва да намерим заместващи пазари. Ние сме изправени пред ситуация, в която според мен българското правителство трябва категорично и ясно да застане зад българските предприемачи, зад българските туристически комплекси и да покаже, че то ще ги подкрепи.
Другото, което очаквам от отговора на Министерството на туризма, е тази свенливост също да бъде изоставена и въпросът за това, че България губи от цялата тази ситуация на конфликта в Украйна, да бъде поставен на нужното ниво от името на българското правителство.
Аз не мисля, че някой ще упрекне който и да е български министър за това, че поставя националните интереси в Брюксел и ги защитава. В крайна сметка това е и смисълът на вас като министерство – да застанете зад бранша и да застанете зад целия сектор в този труден за тях момент.
Господин председател, предлагам Ви дори да помолим и министерството да направи предложение в близко време и за законодателни промени. (Реплика от председателя Петър Кънев, която не се чува.)
Да, Вие сте убедителен. Аз съм убеден, че ще се справите с това.
Имах няколко въпроса, които ще бъде смешно и жалко, ако не ги решим в близко време. Единият е това безредие в курортните комплекси и това, което се поставя за пореден път като въпрос – това застрояване в комплексите. Ясно е, че този въпрос няма как да бъде решен в рамката, с която законодателството към момента разполага. Ясно е, че трябва да се вземат – както взехме в други сектори и по други проблеми взехме – категорични законодателни мерки, които изрично да забранят или да регламентират един много по-ясен ред, особено за първата зона на българското Черноморие и какъв трябва да бъде редът в курортните комплекси въобще в България.
Мисля, че това е законодателна поправка, по която ще има абсолютен консенсус. Бих помолил министър Ангелкова да подготвят по-бързо такъв тип предложения.
Другото нещо, което е обсъждано дълго време като проблем в туризма, е това, че много трудно могат да бъдат разглеждани бъдещите инвестиционни проекти, които предстоят да се реализират в туризма, под общия знаменател, който към момента третира Закона за насърчаване на инвестициите. Те имат специфика, която на Вас ви е по-добре известна, да не я аргументирам аз.
Така че ми се струва, че и в тази посока можем да търсим съвсем конкретно законодателно разписване и подкрепа на реализирането на такъв тип проекти в туризма, тъй като – вие започнахте – 15 процента от брутния вътрешен продукт – въобще да не давам аргументи в тази посока. Мисля, че и тази законодателна поправка, а и промяна, може да получи много широк консенсус в българския парламент.
Това трябва да се направи, защото в крайна сметка трябва да има смисъл от такъв тип събирания, защото мисля, че нито браншът, нито някой от вас и от нас иска такъв тип събирания да завършват без никаква полза.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Бойчев.
Има ли други изказвания? Ако няма, да дадем думата на министър Ангелкова, а след това, ако има въпроси, пак ще продължим.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Аз ще започна отзад напред – от господин Бойчев. Със сигурност ние сме подготвили всички тези законодателни промени и те са залегнали в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, който сме финализирали в голямата си част, включително и госпожа Карастоянова беше, когато го представихме неформално и на Председателски съвет, за да имаме съгласуваност изцяло и с всички – и с всички парламентарни групи, с всички народни представители, с бранша. Така че буквално до няколко дни ще бъдем изцяло готови с основните промени в законопроекта и те ще бъдат обсъдени предварително и с бранша, и с всички заинтересовани лица.
Тук бих искала също така да уверя целия бранш и всички вас, че ние категорично подкрепяме и правим всичко възможно да работим в посока това туристическият бранш наистина да има своето достойно място, каквото заслужава, и максимално да създаваме регулация там, където тя е необходима, и дерегулация, където не е необходима. Включително и това, което Вие коментирахте за облекчаване на административната тежест.
Нека все пак да не забравяме, че туристическият бранш е 100 процента частен и, за да може държавата да си върши работата както трябва, е необходимо това да става с общи усилия, съвместно с бранша, който е 100 процента частен, и с местната власт. Защото има някои неща, които държавата трудно би свършила, ако няма подкрепата на бранша.
Тук отново повтарям, че е крайно време всички да се обединим и да създадем – подготвили сме такава - нормативна база, която и с вас коментирахме, за да можем да третираме процеса на консолидация, за да можем ние да имаме един ясен партньор, с когото да формираме публично-частно партньорство, както е в повечето държави-членки на Европейския съюз и повечето държави в Европа, особено по отношение на рекламирането навън, по отношение на извършването на определени дейности. Ще ви изпратя и статистиката, с която разполагаме от Европейския съюз, от Европейската туристическа комисия. Навсякъде има публични-частни партньорства в тази посока.
По отношение на субсидирането, отново браншът е частен. Секторът е частен и за да може държавата да субсидира – образно казано, е необходимо да се спазват правилата на Европейския съюз. Неслучайно сме стартирали тази чартърна програма. Но за съжаление Министерството на туризма съществува от четири месеца. Аз уроци по фокуси не съм вземала в училище, съжалявам, че го казвам, и няма как физически за четири месеца да се подготви тази програма, да минат процедурите на Европейската комисия, които продължават шест месеца, и тя да започне да функционира по правилата за прозрачност и обявяване на обществени поръчки.
Всичко това ние сме го стартирали така, че да бъде максимално полезно от следващата година и наистина да имаме възможности и за крилата на сезона, и за фокусиране върху високия клас туристи.
По отношение на това, което сме коментирали и сме получавали като писма и от господин Щерев, и от господин Налбантова, ние сме информирали… Министерството е хоризонтално. Не искам да звучи като оправдание, работим прекрасно с колегите, информирали сме и МРРБ, и МВР за това да се стартират спешни проверки с ДНСК. Те са ги планирали. Виждате в момента какво се случва в страната по отношение и на природните бедствия. Но тези проверки са планирани и ще стартират – това, което сме коментирали с вас през месец януари, включително с МВР в момента обсъждаме възможности и за превантивна кампания по отношение на сигурността, която да стартира, включително и за съвместни патрули. Така, както са по зимните ни курорти, така да бъде и в летните ни курорти. Така че максимално да можем да реагираме по отношение на курортите.
По отношение на работната група, госпожа Вера Михайлова, която е главен секретар в министерството, ще даде повече подробности по отношение на групата за изясняване на статута на националните курорти, за да може наистина да имаме необходимата визия и качество. Защото, каквато и реклама да правим, ако ние не предлагаме качествен продукт, няма да получим отново това, което търсим. А рекламата от уста на уста е най-ефективна, за съжаление, и в положителен, и в отрицателен смисъл.
Също така, само да цитирам и данните, които имаме – все пак много цифри се хвърлиха във въздуха, това, което ние имаме като междинни данни, повтарям, като мнения и препоръки на туроператори, включително отварям една скоба, срещнали сме се с най-големите туроператори - ТУИ, ДЕРТУРИСТИК, „Томас Кук“, с които обсъждаме възможности за сътрудничество и, разбира се, с нашата Агенция за обществени поръчки. Знаете, че все пак е необходимо да спазваме и законодателството, което имаме и не можем директно да се рекламираме на който и да е туроператор, защото няма изключителни права. Тогава държавата трябва да даде по няколко хиляди лева на всеки, който иска. Става разкъсване на обществената поръчка. Така че обмисляме включително и варианти за сътрудничество с тези големи туроператори. Включително България е първата чрез националното си туристическо представителство в Москва, която стана асоцииран член на „АТОР“ – най-голямата асоциация за туроператори и туристически агенти в Русия, което е една допълнителна мярка и стъпка, която сме предприели, която да подпомогне и насърчи обмена и сътрудничеството между нашите две държави.
По данни, които ние имаме от нашите анализи – пак казвам, че затова не искам да хвърлям цифри във въздуха – но това, което нашето звено за анализи и прогнози междинно е подготвило, очакваме много голям интерес от Германия – между 5 и 10 процента, очакваме много голям и значителен интерес от Литва, Латвия и Молдова – около 40 процента, очакваме спад от Украйна – около 20 – 30 процента, очакваме също и спад от Русия – около 30 процента. Казвам междинни данни. Очакваме ръст на туристите от Полша – между 6 и 7 процента, от Чехия – 5 или 6 процента, от Сърбия – 4 – 5 процента, от Македония – от 3 до 5 процента, от Гърция – 10 процента.
Затова казвам, че не искам да хвърлям цифри във въздуха. Ние също си правим нашите анализи и нашите прогнози. В момента очакваме да приключат всички големи изложения. Аз не казвам, че нещата са розови. Напротив. Обаче също така трябва да обединим усилия и да се фокусираме върху това какви са стъпките и положителните действия, които ние да предприемем, за да не изкарваме негативизмът напред, защото всичко това също циркулира и в общественото пространство.
Министерството на туризма е подготвило необходимите промени в законопроекта, които ще обсъдим предварително с всички вас, за да може, живот и здраве, до края на годината – сами виждате, а и господин Кънев каза, че е необходимо време – да влязат тези промени в сила от следващата година и да могат да бъдат адекватни на нуждите на сектора и на това, за което всички ние се борим. Защото министерството категорично стои зад целия бранш. Това, което сме поели като ангажимент за посещение на курортите, със сигурност ще го изпълним. Включително имаме писмото и на господин Щерев и повечето от дейностите, които пряко не зависят от Министерството на туризма, са адресирани към съответните министерства. Включително на заседание на Министерския съвет миналата седмица бяха отпуснати средства за пътя за „Алея 1“ – 8 млн. лв. на община Варна, което също е един от проблемите, който беше записан вътре в писмото.
Смятам, че всички ние в рамките на нашите компетенции правим абсолютно всичко възможно, за да можем да спасим сезон 2015 г. и да заложим адекватни дългосрочни мерки за 2016 и 2017 г.
Аз наистина приветствам този подход да се обединим около това кои са тези най-важни стъпки, които трябва да предприемем сега и веднага да бъдат приети, и тези, които са в хоризонт 2016 – 2017 – 2018 г., които ще имат много по-дълготраен ефект.
Бюджетът на министерството, както знаете, е 9 млн. лв., от които 5 милиона и нещо са за реклама. Другите са издръжка на администрацията, за участие по европейските проекти и капиталови разходи. Бюджетът е публичен, всеки от вас може да го види. Тези 5 млн. лв. са разпределени за участие в национални изложения и информационни щандове – около 3милиона и нещо лева. Имаме включена кампанията за Лувъра, имаме заделен бюджет за СЕЛЕП-туровете, уеб-сайт. После ще ви прочета всичко конкретно, но то е публикувано: изработване на рекламни брошури и материали, които вече са приключили, рекламиране на целеви пазари.
Така че включително сме изработили и примерна програма за национална реклама за 2016 г., която ще ви изпратим и която през месец юни да приемем. Така че за 2016 г. всички дейности за реклама, които са предвидени, да бъдат достъпни до всички още от тази година и съответно да се надгражда или да се променя, за да можем адекватно и фокусирано да се рекламираме на нашите целеви и компенсиращи пазари.
Приключвам с една по-дългосрочна мярка, но е нещо положително. Месец януари в България ще се снима филм от Боливуд, тъй като преди седмици беше на посещение един от най-известните индийски актьори, имаме изключително голям интерес, заявен в тази посока. Смятам, че това също ще бъде една страхотна реклама за България.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо министър.
Току – що коментирахме нещо, което ще го пуснем още другата седмица – едно писмо. Въобще има няколко писма, които ще ги пуснем другата седмица – до МВР за охраната на комплексите, в това число и противопожарна охрана, до Министерството на регионалното развитие и благоустройството – за контрол върху строителството. Едно от писмата ще бъде до министър Владимир Горанов за ваучерите – предложение на една от организациите. Става дума безплатните ваучери да бъдат за храна и почивка. Предполагам Министерството на финансите логично да не протестират, защото всъщност искаме в рамките на бюджета, който е отпуснат, да се включи и това. Тоест, не искаме повече средства.
Доста неща има, които трябва да се свършат.
Аз все пак ви моля да се фокусираме върху проблем „Лято 2015“ и то за близките месеци.
Това, че се готви нов закон и той се готви, е факт. Това, че ще има евентуално, ако парламентът реши, туристическа камара, може би ще стане. Това, че има програма отделно за зимните курорти, също е факт. Ако парламентът реши, и това ще бъде прието с промени в законите.
Аз мисля, че днес трябва по-откровено да си говорим. Има проблеми. България е член на Европейския съюз. България изпълнява санкциите, гласувани в Брюксел. На база на това имаме отлив на руски туристи. Браншът е притеснен. За пръв път, откакто аз имам информация – от десет години съм в политиката – правим такава сбирка на парламент, изпълнителна власт от няколко министерства и браншови съюзи. Браншът е притеснен и се опитваме да помогнем с каквото можем и то в реално време и за реални неща.
Затова сме поканили и толкова хора тук. Много неща могат да се свършат, ако можем обаче да ги защитим. Едното от тях са евентуални промени, съгласувани с Шенген.
Второто са визовите облекчения, които току-що коментирахме. Аз благодаря на колегите, имаме един въпрос, който зададох, много моля да ми се отговори.
Третото е масовата реклама. Все пак в таргет държави, където можем да пробием действително – Германия, Полша и т.н. Можем ли да намалим цените на визите? Знаете много добре, че примерно за Азербайджан и за Казахстан гръцката виза е 0 евро. Нашата е 70 евро, ако не ме лъже информацията. Възможно е.
Има доста неща, които могат да се направят, но трябва да гледаме в рамките на следващите два – три месеца. През месец юли ще се съберем още един път – това ви го гарантирам, два пъти годишно ще го правим. Дали ще има полза, ще прецените вие. В края на краищата вие помолихте за тази среща и ние я направихме.
Заповядайте, господин Цанов.
ФИЛИП ЦАНОВ (НГС „Природата за хората“): Аз съм от НСГ „Природата за хората“. Рядко се събираме в такива формати. Затова искам да използвам възможността да акцентирам вашето внимание върху няколко факта.
Единият е, че в момента се разработват плановете за управление на природните национални паркове. Изтекоха сроковете на предишните планове, които са разработвани в началото на 2000 г. от зелени неправителствени организации, в които са заложени изключително рестриктивни мерки. На места в тези планове са туристически зони, в които е забранено абсолютно всичко. Позволено е само да се разхождаш пеша, без никакви атракции, без никакво изграждане на спортни съоръжения.
Вчера бяхме на заседание на Висшия екологичен експертен съвет да обсъждаме плана за управление на парк „Българка“. Колегата Белев беше заложил такъв план, че нищо да не се случва. Под привидното „защита на природата“ на 22 хил. хектара, колкото е територията на парк „Българка“, само рестрикции, никакъв спорт, никакъв туризъм, нищо. Формално се води една туристическа зона, в която е забранено строителството.
В момента се изработват и плановете за управление на Национален парк „Пирин“, национален парк „Рила“, на Витоша, на Беласица. Предстоят още много планове. Това са все места, където има огромна възможност за развитие на туризма – не само на ските, а на целия зимен и летен туризъм, на балнеология, на СПА-курорти.
В тези скандали, които стават за втората кабина в момента в Банско, демонстрират пълната абдикация на държавната власт, ако щете, и на парламента – с риск да ви обидя – от този проблем. Никой не излиза в лицето на МОСВ и да каже официално: истината е следната, територията на ски зоната в Банско е 0,03 процента от целия парк, който е 40 хиляди хектара. Концесионната зона е 1000 хектара – 2 процента. Именно върху тези 2 процента са разположени лифтовете, пистите. Никой от МОСВ не казва, че за втората кабина, прословутата втора кабина, която сигурно е омръзнала на всички, ще се изсекат – ето, тук е доц. Георги Костов – 4 км трасе. Толкова засяга такива територии, които са с гори. По 14 м ширина на кабината, прави грубо 6 дка. По 40 дървета – толкова ли са, господин Костов – прави 2 400 дървета. 2 400 дървета ще се отстранят за тази прословута втора кабина. То се наслушахме в Прокопиевите медии – „Капитал“ и „Дневник“ – че 50 хиляди дка вековни гори ще се отсекат, после бяха 50 хиляди дървета.
Тотална абдикация на държавата. Апелирам към всички - парламент и правителство – малко по-активни да станат, да използват правомощията, които имат, защото имам чувството, че напоследък, не напоследък, а вече от доста време държавата се управлява от зелените неправителствени организации.
Няма бранш – всички вие предполагам, че го знаете – който да не е пострадал от зеления рекет. Дали е селското стопанство, дали е туризмът, дали е добивната индустрия – всички са пострадали от това. Няма инвестиционно предложение. Окупирали са всички възлови места в Министерството на околната среда и водите. В момента във Висшия екологичен експертен съвет такъв правилник е предложен, там да участват само биолози, еколози и горски инженери, че дори министърът на екологията и околната среда няма право да участва, ако се изпълнят тези критерии. Там минават абсолютно всички инвестиционни предложения. Те разбират какви са, впоследствие се обжалват в Административния съд, защото таксата за обжалване, независимо колко милиона – 100, 200 или 500 милиона - на едно инвестиционно предложение, е само 10 лв. И това е големият рекет, който се налага на целия бизнес.
Приключвам с това: апелирам всички да се обединим и да се наложат правила и държавата да си влезе в своите функции. Така ли е, господин Костов, за 2 400 дървета за втората кабина?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Костов, въпросът е към Вас, а виждам, че министър Ангелкова си записва.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Този въпрос не е пряко фокусиран към темата, но ще отговоря. Държавните гори, каквито са националните паркове, за съжаление не са подведомствени на Министерството на земеделието и храните, тоест, и на мен. Иначе да кажа на хората, че в един декар гора има между 40 и 50 дървета, когато тя е зряла гора. Така че всеки може да си направи сметка колко са.
ФИЛИП ЦАНОВ: Шест декара по 50 дървета са 3 000 дървета. Това е 6 хил. кубика. Петдесет къщи в Бояна ги изгарят за една зима тези 50 хиляди кубика.
ЗАМЕСТНИК-МИНСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Може ли да добавя нещо по повод на дискусията. Поканен съм тук, чух много интересни предложения. Едно от нещата, които бяха отправени от браншовиците, подтекстът беше за контрола. Тук става въпрос за контрола и върху храните, защото те са под егидата на Министерството на земеделието и храните. Аз си го записах като проблем и мога да уверя всички участници, че контролът ще бъде обективен, а не рекетьорски, ако имат някакви оплаквания и ако са имали предвид това.
Но във всички случаи контролът ще бъде засилен, защото едно от предимствата на България като туристическа дестинация е точно храната, независимо от всички други хубави неща, които имаме.
Що се отнася до възможността аз да взема отношение тук, искам да припомня, че в България между 22 и 26 април – госпожо министър Ангелкова, това и за Вас представлява интерес, и за всички – ще се проведе Генералната асамблея на СIС. Това е възможност за реклама на България на много високо ниво, тъй като представителите на СIС – това е Международната организация по лов – са високопоставени лица от цял свят. Съпътстващите програми са свързани точно с реклама на България, на туристически обекти, на нашите възможности. Това нещо се организира и финансира съвместно с Изпълнителната агенция по горите и Съюза на ловците и риболовците. Но смятам, че това е възможност за представяне на България на ниво, което е рядко срещано. Там ще присъстват аристократи и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
За изказване има думата госпожа Найденова.
ИРИНА НАЙДЕНОВА (заместник-председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти): Аз съм от Асоциация на българските туроператори и туристически агенти.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Бих искала да кажа, че ние имаме още ресурс, който до този момент не сме осъзнали, че можем да си помогнем и сами. Виждаме в Русия, че има апел за забрани за пътувания на всички държавни служители. Това е може би нещо, което също можем да използваме в България. Чак до забрани може би не е редно да се стига, но да се отправи един такъв апел към всички българи да подкрепят страната в тази тежка ситуация и да останат да почиват в България. Това да бъде апел не само към хората от народа, но и към всички държавни служители. Мисля, че това би била една добра стъпка в посока национална подкрепа на всички нас в ситуацията, в която се намираме.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Найденова.
Заповядайте, господин Златанов.
ЗЛАТКО ЗЛАТАНОВ (заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация): Аз съм заместник-председател на БХРА и представител на бранша във Велинградска община.
Господин председател, Вие преди малко казахте, да не съжаляваме, че има Министерство на туризма. Аз искам да Ви попитам пък Вас: каква е ползата, че имаме министерство, което няма достатъчен бюджет, за да функционира нормално. Колко пари има това министерство, за да отдели за нормалната реклама, която ни е необходима на нас? Колко неща има, които ние сме създали като продукти, и никой по света не ги знае? На нас ни трябват пари. Нямаме файда от такова министерство. Тя страда и всички около нея страдат, и ние страдаме. Трябва да се помисли по този въпрос.
Вторият въпрос, който бих искал да повдигна, е, че проблемите не са само при нашия черноморски туризъм. Проблеми има и във вътрешността на страната.
Има един проблем, за който моля държавата да помисли. В общините, които попаднаха в бедствено положение, какво се случва и кой ще компенсира поне онези колеги, които имат кредит? Банката не се интересува, тя си иска парите. А той няма откъде да ги изкара в тази ситуация.
Аз мога да ви покажа поне седем дни с нула приход. Никой не влиза – нито в заведенията, нито в хотелите. Примерно говоря за Велинград. Кой ще помогне на тези колеги, които са попаднали в такава ситуация – говоря не за всички нас, а говоря само за онези, които действително имат задължения към банките. Това е вторият ми въпрос.
Третият въпрос е следният. Моля, госпожо министър Ангелкова. Действително проблемите не са само в черноморския туризъм. Всички сме тук, за да подкрепим тези хора, защото тяхната работа зависи най-много от това – минус 70 процента, а „Слънчев бряг“ казаха минус 50 процента, вътрешността на страната също страдат.
Аз моля госпожа Ангелкова да направи един график и да направи една совалка абсолютно по всички туристически дестинации. Говоря ви за Сандански, за Кюстендил, за Велинград. Тя трябва да дойде при нас, защото ние също си имаме проблеми.
Не искам да занимавам сега всички по този въпрос, но молбата ми е такава.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Златанов.
Дойде ли времето от Министерството на външните работи да отговорите? Заповядайте, господин Лашев.
РАКОВСКИ ЛАШЕВ (Директор на Дирекция „Консулски отношения“, МВнР): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм директор на Дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа! Благодаря за интереса, който проявявате към дейността на Министерството на външните работи за стимулиране на туризма в Република България.
Министерството на външните работи не обхваща само консулските служби, това са и политическите служби, това са и службите по печата, това са службите по културните връзки. Всички наши служители са мобилизирани през цялата година за активно съдействие на българските туристически фирми и насърчаване пътуванията на чужди граждани с цел туризъм към България.
А сега – конкретно на въпросите, които Вие, господин Кънев, отправихте към нас.
Беше зададен въпросът дали е възможно да бъдат намалени таксите за входни визи на граждани на Азербайджан, които пътуват с цел туризъм към Република България. Бих искал да ви кажа, че таксите за входни визи в Европейския съюз са унифицирани. Таксата е 60 евро. Ние нямаме възможност на едностранна основа да снижим тази такса. Там, където таксите са по-ниски, те са в изпълнение на споразумения за визова либерализация между Европейския съюз и съответните държави, например Русия, например Украйна. Там ние издаваме входни визи за 35 евро.
Но веднага бих искал да обясня, че нашата страна последователно в Брюксел в различните органи на Европейския съюз подкрепя процеса на въвеждане на безвизов режим за движение на граждани на трети страни в Европейския съюз. Ние последователно подкрепихме и през април миналата година беше въведен безвизов режим за пътуване на граждани на Молдова в Европейския съюз. В резултат на тази мярка, приета в Брюксел с активното участие на нашата страна и нашата активна подкрепа, миналата година броят на молдовските туристи в България нарасна с 40 процента.
Ние много активно подкрепяме въвеждането на пълна визова либерализация за гражданите на Украйна и това се оценява от нашите колеги в Киев. За съжаление, това е един процес, който изисква да се премине през технологически необходими етапи, а ние активно съдействаме, като се надяваме в непродължително време – вече Украйна се намира на втория етап на преговори за въвеждане на пълна визова либерализация – в непродължително време гражданите на Украйна също да получат възможност за безвизови пътувания в Европейския съюз, в това число и в България, което съм убеден, че значително ще стимулира пътуванията на украински граждани към България.
Към момента няма преговори с Азербайджан за въвеждане на визова либерализация. Европейският съюз провежда активни преговори с Грузия, която, подобно на Украйна, е на втория етап на изпълнение на план за действие за визова либерализация.
С това се надявам, че отговорих на Вашия въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, аз имах още един въпрос.
РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Да, още един въпрос имате, аз не съм го пропуснал. Вашият въпрос беше защо ние не въвеждаме тригодишни многократни визи за руските туристи, които редовно посещават нашата страна.
Възможностите на нашата нормативна уредба към момента позволяват за целите на туризма да издаваме едногодишни многократни визи. Това е към момента нормативната рамка.
Госпожа Тодорова в своето изказване отбеляза, че за руски граждани, които имат недвижими имоти в България, ние издаваме тригодишни многократни визи, но това вече не се разглежда като туристическо пътуване, а по-скоро пътуване, свързано с недвижима собственост в България.
Господин Кънев, мога да Ви уверя, че тази идея за въвеждане на тригодишни многократни визи с цел туризъм ние много внимателно ще разгледаме в Министерството на външните работи. Доколкото въпросът не е само от изключителна наша компетентност, ние ще влезем в контакти с другите компетентни институции и преди всичко с Министерството на вътрешните работи, ДАНС и мога да Ви уверя, че много внимателно ще разгледаме този въпрос, за да може да се намери една дългосрочна политика по него и евентуално да се въведат съответните корекции. Но към момента това, което позволява нашето законодателство, е да издаваме едногодишни многократни визи за тези граждани.
Искам да Ви уверя, че руски граждани, които идват на почивка в България и желаят по време на престоя си на нашето Черноморие да посетят Гърция или Турция, безпроблемно получават двукратни български визи, които им позволяват по време на почивката да пътуват извън България, да се върнат и да я продължат.
Също така при поискване безпроблемно издаваме и шестмесечни многократни визи. Тази наша гъвкавост и готовност да се съобразим с желанията на туристите, които идват в нашата страна, се оценява по достойнство от туристическите компании в Руската федерация, в Украйна, в Беларус, с които нашите дипломатически представителства поддържат непрекъсната връзка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Имам само един подвъпрос. Казахте за законовата рамка и за нашата нормативна уредба. Закон ли трябва да се променя или подзаконов акт?
РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Трябва да се обмисли евентуално изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за издаване на визи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, говорим за наредба, а не за парламентарна дейност. Значи проблемът е при вас, а ние ще го контролираме.
РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Проблемът е в изпълнителната власт.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Госпожо министър, това не видях да си го записвате, а е интересно.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Това си го записах веднага.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Темата Украйна също е много интересна. Ако вие успеете действително това да постигнете, моята информация е, че в момента има много голям интерес от украинците към България, защото основната им дестинация за почивка беше Одеска област и Крим. В момента нещата са коренно променени. Към нас има много голям интерес. Ако успеете да постигнете и това, което стана с Молдова, ще бъде великолепно, защото пазарът е 30 и няколко милиона, които останаха.
Заповядайте, господин Пейчев.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости!
Госпожо министър, искам да Ви попитам следното. Въпросът ми е във връзка с бюджета. Ще се върна малко назад. Министерството на туризма беше сформирано набързо. Вашата кандидатура също беше избрана като човек, който не е имал дългогодишен опит в бранша. Бюджетът също беше гласуван без подобен анализ за вашите нужди. Дори желанието ми да проверя точно, детайлно какво е съдържанието на бюджетните програми, по които се гласува вашият бюджет, срещна неуспех. В министерството вашите колеги не знаеха детайлно съдържанието на бюджетната програма, защото експертите, които я бяха готвили, останаха в Министерството на икономиката.
Сега смея да твърдя, че Вие сте приятната изненада в Министерския съвет сред останалите министри. Вече навлязохте в материята, в проблемите на бранша. Изправени сте пред екстремна ситуация – така бих я нарекъл потенциалната възможност 200 – 250 хиляди туристи от Русия и Украйна да не дойдат тази година по българското Черноморие. Наясно сте с огромните нужди за реклама на туризма, със значението на туризма за българския брутен вътрешен продукт. Той е около 10 процента.
Въпросът ми е, какъв е проблемът да се актуализира бюджетът на Министерството на туризма и правили ли сте някакви постъпки пред министъра на финансите или министър-председателя?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Мога ли аз да Ви отговоря? Няма такъв проблем. Не може да се актуализира бюджетът за тази година.
Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на въпроса на господин Пейчев.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
На нито един министър бюджетът му не достига, особено нашият и непрекъснато правим опити. За съжаление има определени законови изисквания, които няма как да се игнорират.
Бюджетът е приет със Закона за държавния бюджет. Така че нищо не може да се направи. Ние вече сме си направили прогнозите за 2016 и 2017 г., а и за 2018 г., тоест, тригодишни прогнози, които сме представили на вниманието на Министерството на финансите така, че да може за следващата година да имаме бюджет, който до голяма степен ще отговаря на нашите нужди.
А по отношение на възможностите за това да получим допълнителни средства, такива винаги има. Въпросът е да има средства, откъдето те да се предоставят. Така че ние непрекъснато, както се казва, следим този процес и, ако месец юли има такава възможност, ние веднага ще заявим необходимото. Въпросът е, че към момента това не е възможно.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Пейчев.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, просто искам да декларирам готовността на Българския демократичен център, че всяка една Ваша инициатива отнякъде да бъдат пренасочени средства към Вас, все пак говорим за 10 процента от брутния вътрешен продукт, да Ви подкрепим.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колега, като човек, който години наред е бил член на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическа политика, искам да Ви кажа, че ако се очертава да има бюджетен излишък, както имаше в един период, е много добре. Тогава с приемането на бюджета за следващата година се прави актуализация на предишния бюджет, а преди това се раздават и пари. Понеже знам макрорамката на бюджета за следващите три години каква ще бъде, тя вече е публикувана от Министерството на финансите, малко вероятно е да има излишък. Тоест, планирано е вече да бъдем на бюджетен дефицит.
Бюджетът е малък. Специално за реклама е изключително малък. Тук и преди съм коментирал с госпожа министър Ангелкова. Да, ние твърдо ще настояваме за увеличаване на бюджета на Министерството на туризма. Но тук не говорим от 7 млн. лв. да стане 8 или 9 млн. лв. Вие сами разбирате, ако сравним с рекламния бюджет на Гърция или Турция, ако щете, даже и на Хърватия, сме много далече.
Колеги, да се ориентираме към приключване.
Има ли друг, който да иска думата? Господин Донев, от името на Министерството на труда и социалната политика имате ли някакви допълнителни въпроси? Не, благодаря.
Госпожо Тодорова, Вие имате ли въпроси
Госпожо министър Ангелкова?
Колеги, аз ви предлагам, тъй като все пак това е първа среща, и за нас е интересно да видим как ще продължим нататък.
Коментирахме току-що какво следва. Ние ще обобщим всички тези въпроси, които бяха поставени, в рамките на около седмица. След това, като истински парламентаристи, ще ги прехвърлим на Министерството на туризма, за да работи по тях, а ние ще упражняваме контрол.
В същото време обаче има няколко теми, които ние ще задвижим, свързани със съгласувателни процедури с Министерството на вътрешните работи, с Министерството на финансите, с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на екологията. Това е наше задължение.
Предполагам, че в рамките на около седмица ние ще успеем да препратим всичко онова, което днес беше коментирано, разбира се, което касае само близките няколко месеца, и ще разчитаме, че Министерството на туризма също в рамките на около седмица – две максимум ще ни отговори.
Искам да ви кажа, че това е първа среща. Престоят ни доста сериозни разговори. Има теми, свързани примерно с така наречения термин „селищно образувание с национално значение“. То е прието през 2005 г. Честно да ви кажа, не знам от 2005 до 2015 г. какво се промени и каква беше ползата от всичко това.
Има да коментираме темата за изразходването на средствата от туристическия данък. Темата даже – преди да ги изразходваме – е колко сме събрали. Знаете масово, че не се плаща 100 процента туристически данък. Тук поглеждам наляво към туроператорите и към целия туристически бранш.
Говорим за влошено качество на транспортната инфраструктура и специално в комплексите. Говорим за влошено състояние на водоснабдяването и канализационната инфраструктура. Ще бъдат поставени въпроси към Министерството на труда и социалната политика за почасово заплащане. Тази тема стои като цяло за българския бизнес, но специално в туристическия бранш това е изключително сериозен въпрос. Въпросът за сезонните договори стои открит. Освобождаването, работата на лица под 18-годишна възраст, по-скоро над 16-годишна възраст.
Има доста теми, които ще коментираме нататък.
Аз ви благодаря за участието в тази първа среща. Като казах, че съм умерен песимист, дано в тона на министър Ангелкова да бъда умерен оптимист и да успеем с нещо да помогнем и да променим. Стига сте гледали с лошо око на българските парламентаристи. И те понякога вършат нещо полезно.
Благодаря ви за участието и до нови срещи.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.05 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев



Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 91 029 знака)