1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2015 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 15


На 11 юни 2015 година, (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2015 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме работа. Кворум имаме. Един от най-очакваните законопроекти. Четвърта година вече работим няколко парламента.
Но преди да започнем второ четене и да гласуваме текст по текст, искам да гласуваме дневния ред с една единствена точка:
Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 06.11.2014 г. – за второ гласуване.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема единодушно.

За протокола ще изчета гостите:
от Министерство на икономиката: Десислава Георгиева – началник отдел „Право на установяване и услуги“, Катерина Ненова – главен юрисконсулт в отдел „Нормативни актове“, дирекция „Правна“;
от Министерство на земеделието и храните: Мариана Маринова – началник отдел в Дирекция „Анализ и стратегическо планиране“, Десислава Василева – началник отдел в Дирекция „Анализ и стратегическо планиране“, Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция „Административно и правно обслужване“, д-р Райна Иванова – главен експерт в Българска агенция по безопасност на храните и Кремена Стоева – главен експерт в Българска агенция по безопасност на храните;
от Комисия за защита на конкуренцията: Кирил Пангелов – директор на Дирекция „Правна“;
от Държавна комисия за стокови борси и тържища: Владимир Иванов – председател;
от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България: Кирил Домусчиев – председател на УС на КРИБ, Евгений Иванов – изпълнителен директор, Йордан Матеев – изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, Николай Даскалов и Александър Грозданов;
от Българска стопанска камара: Добри Митрев – главен експерт, Жана Величкова – председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България“ и Мариана Кукушева – председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България;
от Асоциация на индустриалния капитал в България: Теодор Дечев;
от Българска търговско-промишлена палата: Васил Тодоров – главен секретар;
от Съюз на произведено в България: Пламен Грозданов – изпълнителен директор и Лукан Луканов.

По точка първа от дневния ред: Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-36, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2015 г. -- за второ гласуване.
Само с няколко встъпителни думи. Законът е тежък. Законът претърпя доста сериозни промени. Аз съм доволен, че на Работна група в понеделник беше постигнато сравнително баланс между вижданията на вносителите, на които представител тук е Корнелия Нинова и другата голяма група вносители по ЗИД – Делян Добрев, Мартин Димитров, Румен Христов, Йордан Цонев. Доста проблеми се поизчистиха. Има няколко деликатни момента. На всички неправителствени организации, които са тук ще дам думата, но ви моля, тъй като четвърта година вече работим по този закон да не се връщаме в политически дебати, нещо, което вече е отминало. Няма никакъв смисъл. Тръгна се с един по-силен вариант. Знаете, че минаха вече две четения в зала. Знаете пренията. След това се стигна до един вариант, който между другото беше гласуван, подкрепен и от БСП, и от ГЕРБ в комисия. До голяма степен това, което миналата година беше прието от комисията след ветото на президента, е залегнало почти на 100 процента в това, което днес трябва да приемем.
Помолил съм, тъй като темата е доста сложна юридически, днес тук са референтите от Парламента и ще помагат. Предлагам Ви да започнем работа. Моля всички, които ще взимат думата – отново обръщам внимание на неправителствените организации – много кратко, коректно и точно. Да не се връщаме в историята назад.

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията
(обн., ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. бр. 42 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 73 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г. бр. 15 от 2013 г.)
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Моля, който е съгласен със заглавието на законопроекта, подкрепено от Работната група, да гласува.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
§ 1. В чл. 1, ал. 2 след думите „положение на пазара” се добавя „злоупотреба със значителна пазарна сила”.
Има предложение на н.п. Делян Добрев и група народни представители:
Параграф 1 се изменя така:
„§ 1. В чл. 1, ал. 2 след думите „нелоялна конкуренция” се добавя „или злоупотреба с по-силна позиция при договаряне”.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1, ал. 2, изречение първо накрая се добавя „или злоупотреба с по-силна позиция при договаряне”.
Имате ли някакви изказвания по § 1? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
По § 2 има предложение от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров за създаване на нов параграф, неподкрепено от Комисията.
„Създават се нови §§…:
„§… В чл. 4 преди думите „от Народното събрание” се добавя „след проведена публична процедура по номинация и избор” и се създава изречение второ: „Членовете на комисията могат да бъдат преизбирани веднага само за още един мандат.”.
§ … В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 11:
„11. приема методики за извършваните производства по този закон, изготвени в съответствие с общите принципи на конкурентното право и съобразно правото на ЕС за извършваните производства по този закон, които обнародва в „Държавен вестник” и публикува на интернет страницата си.”;
б) досегашните точки 11-15 стават съответно точки 12-16.
§ … В чл. 9, ал. 1, т. 7 числото „14” се заменя с „15”.
§ … В чл. 13, ал. 2, т. 2 преди думите „имуществени санкции” се добавя „20% от”;
§ … В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „сдружения на предприятия” се добавя „и браншови организации”;
2. В т. 1 след думата „цени” се добавя „търговски отстъпки, търговски надценки.”.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, когато внасяхме тези предложения с колегата Славов все още не бяхме готови с другата група предложения, които господин Добрев изготви. Ние се присъединихме към тях. Така че смятам да оттегля още сега всички предложения, които с колегата Славов сме направили и не са приети. Тъй като предложенията, по които също участваме – на колегата Добрев – са по-всеобхватни и по-коректни, но с едно изключение.
В първото предложение има текст в началото, че членовете на комисията – става въпрос за КЗК – могат да бъдат избирани веднъж само за още един мандат. Това настоявам да се гласува отделно. Веднага обяснявам каква е логиката.
Комисията за защита за конкуренцията е изключително важна комисия. Знаете, че тя защитава не просто конкуренцията, а има важни отговорности по отношение на обществените поръчки и ние смятаме, че повече от два мандата да имат членове и председател може да се превърне в риск за добрата работа на тази комисия. Затова и настояваме точно този текст да бъде гласуван отделно и считам, че народните представители ще подкрепят това предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доколкото разбирам оттук нататък с изключение на първото Ваше предложение, където трябва да разгледаме - старото до болка - защо ръководство на КЗК стои два мантата, по което общо взето мисля, че не е работа на този закон и на тази комисия, така или иначе е предложено. Вие искате с изключение на всички други само тук да преминем към гласуване? Така ли да разбирам?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Точно така.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, аз съм против гласуването на това предложение, защото между първо и второ четене на всеки закон за изменение и допълнение на действащ закон, трябва да се внасят текстове от народните представители, които имат отношение към изменението, което се прави. В случая законът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, което е внесено, няма никакво отношение към устройството на комисията. Така че то противоречи на практиката. Смятам, че не му е тук мястото. Колегите имат право да си направят нов ЗИД и да си го предложат там и смятам, че тогава ще бъде коректно и към комисията, и към работата на Парламента, и за тях самите. Могат още утре да го направят, но тук не му е мястото чисто процедурно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Знаете господин председател, че има един единствен начин, който е приел Парламентът за преценка дали даден документ е във, или е извън обхвата на един законопроект и това е чрез гласуване. Затова аз поддържам своето предложение и приканвам да го подложите на гласуване, включително по процедурата дали е в обхвата на предложението и, разбира се, всеки народен представител ще прецени по този ключов въпрос как да гласува със съответните последствия, разбира се, след това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тъй като демократичният дух на нашата комисия е известен в целия Парламент, аз подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Йордан Цонев да не гласуваме Вашето предложение. Тоест, да спазим правилата, за които господин Цонев току-що говори.
Има ли някой, който е съгласен да не гласуваме предложението на Мартин Димитров?
Гласували: "за" - 4, "против" - 1 и "въздържали се" - 11.
Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, което не се оттегля, доколкото разбирам.
Гласували: "за" - 9, "против" - 1 и "въздържали се" - 5.
Тоест, чл. 4, доколкото разбирам, се приема.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Протоколно, господин председател, с Ваше позволение, останалите неподкрепени предложения до края на законопроекта не ги подкрепяме. Даже не ги четете дори, ако сте съгласен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това беше по § 1.
§ 2. В наименованието на Глава четвърта накрая се добавя „или със значителна пазарна сила”.
Има предложение от н.п. Делян Добрев и група народни представители параграфът да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
Това е основната тема, по която години наред спорехме – „значителна пазарна сила” заменяме с „по-силни позиции” и т.н.
Колеги народни представители или гости, накратко имате ли предложения?
Заповядайте.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА (председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители! Бих искала да кажа, че макар и няколко дни по-късно ние всички обединени внесохме допълнителни предложения за ревизия в ЗИД на Закона за защита на конкуренцията, които не виждаме да са отчетени и бих искала да обърна Вашето внимание на три основни въпроса.
За нас използването на термина „злоупотреба с по-силна позиция при договаряне” е много по-добра формулировка и ви благодарим, за което. Но ние считаме категорично, че тя трябва да бъде допълнена, като се добави „от купувачи на стоки, предназначени за продажба на дребно”. Мисля, че е редно законодателната инициатива да се върне в мотивите и в корена на проблема, защото злоупотреби с по-силна позиция могат да се наблюдават в много договорни отношения, но категорично по отношение на взаимоотношенията между търговски вериги и доставчици на храни са фокусирани злоупотребите и затова ние предлагаме подобна редакция.
Също така, тъй като в § 2 има няколко алинеи, бих искала да обърна внимание, че не считаме, че разпоредбите трябва да засягат защита само на микро-, малки и средни предприятия. Говорим за принцип. Злоупотребата със сила може да бъде упражнена независимо от размера на предприятието. Също така бихме искали да обърнем внимание на следните два аспекта. Мислим, че е по-добре да се ползват понятия, като „нелоялна търговска практика”, за които Европейската комисия е дала повече указания какво може да влезе в тях, отколкото да се ползват понятия като „добросъвестна търговска практика” или „недобросъвестно поведение”, които имат по-широк смисъл на действие. Освен това в заключение ми позволете да кажа, че според нас интересите на потребителите трябва да бъдат алтернативно сложени спрямо нарушенията на лоялните търговски практики.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ (адвокат в Сдружение за модерна търговия): Консултирам Сдружението за модерна търговия, колективен член на КРИБ. Ние сме едни от традиционните критици на гласуваната на първо гласуване дефиниция „злоупотреба със значителна пазарна сила” поради две причини. Първо, понятието е изключително неясно, което вече многократно е обсъждано и в тази зала. Второ, не е мястото на подобна разпоредба в Глава четвърта на закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате ли нещо ново да добавите? Това вече го отхвърлихме. „Значителна пазарна сила” такъв термин няма.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ (адвокат в Сдружение за модерна търговия): Добре. В такъв случай подкрепяме „по-силна позиция при договаряне”, като не сме съгласни, че трябва да се поставя различен аршин по отношение на търговците на стоки спрямо всички останали участници във веригата на доставка на храни.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
Представяйте се за протокола.
ПЛАМЕН ГРОЗДАНОВ (Изпълнителен директор на Съюз „Произведено в България”): Бих искал да приветствам работата на Работната група и на депутатите. Аз мисля, че се приближаваме към текст, който ще бъде консенсусен. За нас е изключително важно да имаме консенсус по текст по един така важен въпрос, който обсъждаме повече от четири години.
Бих искал да взема и аз отношение по понятието „по силна позиция при договаряне”. Според нас, първо, тук няма място за потребителите. Ние сме съгласни с предложението да бъде алтернативно, а не кумулативно понятието „потребители” и страна с по-слаба позиция при договаряне, но нашето предпочитание е потребителите въобще да отпаднат и, второ, също подкрепяме да отпадне „микро-, малко и средно предприятие”, защото … Няма да говоря по този въпрос. Ще дам думата на Димитър Маджаров.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Като стигнем до този текст тогава.
ПЛАМЕН ГРОЗДАНОВ (Изпълнителен директор на Съюз „Произведено в България”): Той беше коментиран досега и затова.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Никъде няма микро-, малки и средни предприятия. Дайте да караме текст по текст.
ПЛАМЕН ГРОЗДАНОВ (Изпълнителен директор на Съюз „Произведено в България”): Съгласен съм.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно това исках да кажа,че по § 2 сме предложили „значителна пазарна сила” или да се замени или да отпадне. По това предложение, ако имате коментар, само по него, ако обичате?
Заповядайте, господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (Изпълнителен директор в КРИБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа народни представители! Искам със задоволство да отбележа, че това беше текста, който най-много притесняваше организацията, която представлявам - КРИБ. Под ударите на този текст попадаше целият Управителен съвет и 99 процента от цялата организация, поради което приветствам работата на Работната група и с удоволствие отбелязвам, че ние категорично подкрепяме това решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Тъкмо се чудех, че няма включени камери и така говорехте доста красиво. Благодаря Ви за оценката
Други изказвания по § 2?
Ако няма, аз предлагам да гласуваме предложението на Работната група.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към § 3. Създава се чл. 20а:
„Значителна пазарна сила“
Чл. 20а. (1) Значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него.
(2) Критериите за определяне и оценка на пазарното положение на предприятията по ал. 1 се определят в методиката по чл. 44, ал. 3, която комисията публикува на страницата си в интернет.”.
Има предложение от н.п. Димитър Делчев и група народни представители, неподкрепено от комисията:
„В § 3:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Предприятие, което има дял под десет на сто на пазара, на който осъществява основната си икономическа дейност, не притежава значителна пазарна сила.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”.
Има предложение от н.п. Делян Добрев и група народни представители, подкрепено от комисията:
Параграф 3 да отпадне.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен. Това отново е темата за значителната пазарна сила.
От народните представители има ли някой, който да вземе думата? Параграфът е по-скоро технически. Просто изчистваме нещата. Няма.
Първо гласуваме предложението на н.п. Димитър Делчев и група народни представители, неподкрепено от комисията.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: "за" - 2, "против" - няма и "въздържали се" - 14.
Гласуваме предложението на н.п. Делян Добрев и група народни представители § 3 да отпадне. Подкрепено е от комисията.
Който е съгласен § 3 да отпадне, моля да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.
§ 4. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя изразът „или със значителна пазарна сила”.
2. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в текста преди т. 1 след думите „господстващо положение”, навсякъде се добавя изразът „или със значителна пазарна сила”.
3. В чл. 21 се създава т. 6 със следното съдържание:
„6. необосновано пряко или косвено въздействие върху конкурент с цел отстраняването му от съответния пазар.”.
Предложението на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров е оттеглено:
Има предложение от н.п. Делян Добрев и група народни представители § 4 да отпадне и имаме два варианта.
Вариант 1. Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
Вариант 2. Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 2:
§ 2. В чл. 21 се създава т. 6:
„6. необосновано пряко или косвено въздействие върху предприятие, което има за цел или резултат отстраняването му от съответния пазар.”.
Това е една от точките, по които в Работната група не се стигна до консенсус. Ще помоля и Корнелия Нинова, и Дилян Добрев да си кажат мотивите и с гласуване ще решаваме на кой вариант се спираме.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ние ще подкрепим втория вариант. Смятам, че предложението да бъде отхвърлен § 4 в неговата цялост се дължи на съществуването в ал. 1 и 2 на термина „значителна пазарна сила”. И тъй като той вече е отхвърлен в предишните параграфи, наистина би трябвало ал. 1 и 2 също и тук да отпаднат. Това е коректно. Но предлагаме да остане ал. 3, с която да допълним чл. 21 – от сега действащия ЗЗК, където са изредени забраните за монопола или господстващо положение.
Предлагаме да допълним варианта, че е „забранено необосновано пряко или косвено въздействие върху конкурент с цел отстраняването му от съответния пазар”. Мисля, че текстът е пределно ясен, за да го мотивирам, какво означава и още повече наистина смятам, че е технически пропуск при предложението на колегите от другата група вносители да предложат целият § 4 да отпадне. Тази точка има своето място, има своя смисъл. Алинеи 1 и 2, да, защото „значителна пазарна сила” вече няма да съществува като понятие.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За този текст имаме становище от КЗК, в което се критикува много сериозно текстът. Нас самият текст ни притеснява, защото считаме, че той няма да подпомогне конкуренцията, а точно обратното – ще я наруши. Самият текст гласи: „Необосновано пряко или косвено въздействие върху конкурент с цел отстраняването му от съответния пазар”. Това може да се тълкува като едно предприятие, което е голямо, конкурентноспособно е, ефективно е, но намаля цените, защото е ефективно и може да си го позволи. Друго, което е по-малко, работи по-зле, не е ефективно и може веднага да има претенции към това първото, че намалявайки цените то фалира съответно по-малкото предприятие. От тази гледна точка ние с това застрашаваме всички компании, които са конкурентноспособни в България в полза на тези, които не са конкурентноспособни. Този текст според мен нарушава изцяло принципите на пазарната икономика.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други?
Колеги, имаме два варианта. Единият вариант се подкрепя от Корнелия Нинова. Всъщност имаме две групи вносители. Другият вариант е така нареченият вариант 1, който е на Делян Добрев и група народни представители.
Предлагам да преминем към гласуване, ако няма други предложения.
Моля, който е съгласен да подкрепим вариант 1 на н.п. Делян Добрев и група народни представители, да гласува.
Гласували: "за" - 11, "против" - 2 и "въздържали се" - 3.
Остава в сила за внасяне в зала вариант 1, който ще влияе на другите предложения след това
§ 5. В чл. 26 се правят следните промени:
1. Алинея 1 придобива следната редакция:
„Чл. 26. (1) Комисията разрешава концентрацията, ако тя е извършена без противопоставяне на сливащо се предприятие и ако не води до установяване или засилване на господстващо положение или на значителна пазарна сила, които значително биха попречили на ефективната конкуренция на съответния пазар.”
2. В ал. 2 след думите „господстващо положение” се добавя изразът „или значителна пазарна сила”, след което се добавя запетая.
Предложение на н.п. Петър Славов и н.п. Мартин Димитров - оттеглено: В § 5, т. 1 думите „ако тя е извършена без противопоставяне на сливащо се предприятие и” се заличават.
По § 5 имаме същия казус и също не е уточнен с два варианта.
Имаме предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, което се разбрахме, че не го коментираме.
Имаме предложение на н.п. Димитър Делчев и група народни представители: Параграф 5 да отпадне.
Имаме предложение на н.п. Делян Добрев и група народни представители:
Параграф 5 да отпадне.
И двете предложения са идентични на Делчев и Добрев, след което имаме два варианта.
Вариант 1 - Работната група подкрепя предложенията на н.п. Димитър Делчев и група народни представители и на н.п. Делян Добрев и група народни представители, като Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
Вариант 2 - Работната група не подкрепя предложенията на н.п. Димитър Делчев и група народни представители и на н.п. Делян Добрев и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 3:
§ 3. В чл. 26, ал. 1 след думите „ако тя” се добавя „е извършена без противопоставяне на предприятие, което участва в концентрацията и”.
По § 5 имаме същия казус между двете групи вносители.
Ще искат ли думата госпожа Нинова и господин Добрев?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ние предлагаме и ще подкрепим Вариант 2. С това, което предлагаме защитаваме българския бизнес от така наречените „враждебни придобивания“. Тоест, правим правно недопустима концентрация, при която едно от предприятията се противопоставя на такава концентрация, като този текст е съобразен и с европейски текстове. Става въпрос за § 20, буква „г” от Насоките относно оценката на хоризонталните сливания на Европейската комисия. Тоест, представлява в някаква степен и европейска хармонизация, и защита на национални интереси срещу враждебни придобивания от едно голямо предприятие спрямо друго, което не е съгласно с това.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Отново има становище на Комисията за защита на конкуренцията, което е отрицателно. Забрана за враждебни придобивания няма никъде в Европа или в САЩ. Никъде в нито една държава. Това е цитирано и от Комисията за защита на конкуренцията. Този текст освен всичко е и неприложим, когато става въпрос за публични дружества. Защото на публични дружества акциите се търгуват на Българска фондова борса или на друга фондова борса и никой не може да ограничи който и да е да изкупи акциите на това предприятие. А в конкретния случай, доколкото аз го разбирам и чета, дори не става въпрос на собственика да се предостави, а по-скоро се противопоставя мениджмънта. Можем да изпаднем в хипотеза, в която собственикът на предприятието е съгласен, обаче управителят не е съгласен за враждебното придобиване. Така че това отново е против логиката на свободната конкуренция и на това как функционира пазарът.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Категорично не приемам два от аргументите. Никъде не става въпрос нито за собственик, нито за мениджмънт и не се прави разлика между това. Това първо. А второ, щом една компания е публична и акциите й се продават на борсата, то тя априори по същността на публичната компания се е съгласила на тези сделки, същността й е такава, че тя не се противопоставя на изкупуване, на сливане и т.н. и тук изобщо не може да става дума дали тези сливания са враждебни или доброволни. Същността на публичната компания е акциите й да са на борсата и да се продават и търгуват всеки ден. Така че това означава и съгласие, който купува да се слива, разделя и т.н. Тези два аргумента за мен не са стойностни.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз също ще направя една реплика на господин Добрев. Въобще няма смисъл да коментираме публичните компании, които работят по съвсем друг режим. И ако колега, който прочете внимателно предложението, което сме направили не виждам какво би му попречило да не го подкрепи. Аз бих бил много резервиран към становища, които праща Комисия за защита от конкуренцията предвид ефективността й в цялата работа и в началото затова подкрепих предложението на господин Мартин Димитров в крайна сметка. Ние сме в голяма степен в ситуация да приемем законодателни промени, тъй като средата в България е всичко друго, но не бих казал свободен пазар. Защото, за да имаш свободен пазар, трябва да има други характеристики. Така че текстът е „Комисията разрешава концентрацията, ако тя е извършена без противопоставяне на следващо се предприятие и ако не води до установяване или засилване на господстващо положение”. Аз не виждам нищо притеснително в този текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз Ви казах нашето становище, но все пак ми е интересно да разбера какво налага приемането на този текст в момента. Има ли конкретен казус, който ние се опитваме да решим? Защото този текст излиза изцяло извън обхвата на закона на първо четене. Няма нищо общо със защита на малките и средните предприятия. Явно се опитваме да решим някакъв конкретен казус. Ако има конкретен казус с някое предприятие, за което искаме да вкараме един такъв текст, за да не може да се получи това нещо, нека да го разберем.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Добрев, той е в първоначалните предложения в законопроекта още от ноември когато е вкаран. Какъв конкретен текст сега? Той е в нашия законопроект от преди няколко години. По един и същи начин го внасяме всеки път.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не е предложение между първо и второ четене, но се разминава от всички останали предложения, които са свързани с веригите и малките и средни предприятия.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Може ли да отговоря на въпросите на господин Добрев?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Текстът не касае никакво конкретно предприятие и аз мисля, че философията на законодателната работа на Парламента не е със закони да решава конкретни случаи. Това би било лобизъм, а не законодателна дейност. Нашата работа е да уреждаме обществени отношения по принцип, а не всеки конкретен казус да го решаваме със законодателна промяна. Това е принципна норма, която не почива на причина някаква частен случай и не визира конкретен бъдещ частен случай, но създава принципно правилата, по които не може да се осъществява такава враждебна концентрация.
Втори аргумент искам да кажа. Този текст съществува в закона от началото на внасянето му. Нещо повече. Съществуваше при предишните два парламента. И, трето, беше консенсусен. След ветото на президента около този текст всички бяха се обединили и той наистина е въпрос на принципи и на правила. Тогава по този текст изобщо даже не сме и спорили. Защото той не касае конкретно търговските вериги, те не бяха против, както са против някои други текстове в закона. Не касае конкретно малките български предприятия. Той е принципен за конкурентната среда и за правилата за концентрацията и на сливането. Тогава преди ветото и след ветото всички го подкрепиха. Не разбирам защо сега се появява това различие.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Народните представители, имат ли някакви други съображения на същия казус? Това е вторият нерешен казус.
Някой от гостите иска ли думата?
Заповядайте господин Домусчиев. Три минути.
КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ (Председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България): Понеже в КРИБ го гледахме много внимателно този проектозакон, на мен не ми е ясно какво значи „враждебно придобиване на предприятие”, за което в случая нямаме презумпцията на публично предприятие? Аз не мога да разбера като бизнесмен вие примерно как ще ми придобиете враждебно предприятието и какво внушава този текст? Не става дума за мениджмънта, за работниците и т.н., ако не правим някаква форма на национализация и т.н. Аз ако не съм съгласен да го продам, няма да го продам. Ако някой ме накара по насилствен път си има други закони, но не мога да разбера логиката на това. Защото аз съм купил, или съм придобил, или съм продал много предприятия, но такова чудо не съм виждал, когато става дума за непублични дружества. И въобще в много от нещата логиката тук на тези предложения, които има от ваша страна, госпожо Нинова, тук си мирише на чист комунизъм. Просто такова чудо няма никъде по света.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Домусчиев, благодаря.
Предлагам да преминем към гласуване, ако не възразяват господата народни представители. Имаме два варианта. Първият вариант са предложенията на Делчев и Добрев да не подкрепят текста на вносителя и предлагат § 5 да отпадне.
Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
Гласували: "за" - 11, "против" - 2 и "въздържали се" - 3.
В такъв случай вариант 2 не го разглеждаме и текстът по този параграф остава с предложението на вариант 1.
Има предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, което не го обсъждаме и то отпада.
§ 6. В чл. 28 се създава т. 4:
„4. проектите на типови договори и/или общи условия за доставка на стоки, предназначени за продажба на предприятия с общ годишен оборот за предходната година над 50 млн. лева, както и предложенията за промени в тях.”.
Отново имаме предложение на народните представители Славов и Димитров, което е неподкрепено и е оттеглено.
Има предложение от н.п. Димитър Делчев и група народни представители, не подкрепено.
Параграф 6 се изменя така:
„§ 6. В чл. 28 се създава т. 4:
4. изготвените от предприятия с общ годишен оборот за предходната година над 50 млн. лева типови договори и/или общи условия или проектите за такива, които предвиждат предоставяне на стоки или услуги на други предприятия, включително предложенията за промени в тях.”.
Има предложение от н.п. Делян Добрев и група народни представители – подкрепено по принцип.
Досегашният § 6 става § 2 и се изменя така:
„§ 2. В Дял втори се създава Глава седма „а” с чл. 37а:
Глава седма „а”
ЗЛОУПОТРЕБА С ПО-СИЛНА ПОЗИЦИЯ ПРИ ДОГОВАРЯНЕ
Чл. 37а. (1) Забранява се всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на потребителите и на по-слабата страна при договарянето, която е макро, малко или средно предприятие. Недобросъвестни по смисъла на този член са действия или бездействия, които нямат обективно икономическо основание, като необоснован отказ да се доставят или закупят стоки или услуги, налагане на необосновано тежки или дискриминационни условия, или неоснователно прекратяване на търговски отношения.
(2) Наличието на по-силна позиция при договаряне се определя с оглед характеристиките на структурата на съответния пазар и конкретното правоотношение между засегнатите предприятия, като се отчита степента на зависимост между тях, характера на дейността им и разликата в нейния мащаб, вероятността за намиране на алтернативен търговски партньор, включително съществуването на алтернативни източници на снабдяване, канали за разпространение и/или клиенти.”.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 2/4:
„§ 2/4. В Дял втори се създава Глава седма „а” с чл. 37а:
„Глава седма „а”
ЗЛОУПОТРЕБА С ПО-СИЛНА ПОЗИЦИЯ ПРИ ДОГОВАРЯНЕ
Чл. 37а. (1) Забранява се всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на потребителите и на по-слабата страна при договарянето, която е микро, малко или средно предприятие. Недобросъвестни по смисъла на този член са действия или бездействия, които нямат обективно икономическо основание, като необоснован отказ да се доставят или закупят стоки или услуги, налагане на необосновано тежки или дискриминационни условия или неоснователно прекратяване на търговски отношения.
(2) Наличието на по-силна позиция при договаряне се определя с оглед характеристиките на структурата на съответния пазар в конкретното правоотношение между засегнатите предприятия, като се отчита степента на зависимост между тях, характерът на дейността им и разликата в нейния мащаб, вероятността за намиране на алтернативен търговски партньор, включително съществуването на алтернативни източници на снабдяване, канали за разпространение и/или клиенти.”.
По този текст най-вероятно ще имаме дебати след това, защото става въпрос за микро, малко или средно предприятие. Сега е моментът за изказвания по темата.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, колеги!
Тук има няколко неясноти в този текст и може би тук е моментът да решим какво правим. Аз ще го чета внимателно, за да чуете къде е първата неяснота. Те са две. „Забранява се всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на потребителите и на по-слабата страна при договарянето, която е микро, малко или средно предприятие.”
Този текст буквално определя коя е по-слабата страна при договаряне, която е микро, малко или средно предприятие. Във връзка с този текст и във връзка с дебатите преди два члена още, когато имаше по два варианта, искам да напомня на всички, че ние приемаме ЗИД на Закона за защита на конкуренцията и никъде в този ЗИД който правим, не става въпрос за никакви вериги – търговски, и за никакви взаимоотношения между търговец и производител. Ние променяме фундаменталния закон, който урежда защитата на конкуренцията в българската икономика. И всеки текст тук важи за цялата българска икономика. И аз сега питам – първото противоречие – да кажем, че с оглед на секторни взаимоотношения, които вносителите искат да уредят с този закон, имат предвид взаимоотношенията между търговски вериги - производители. За това наясно ли са всички, че започва да действа върху всички, в цялата българска икономика? Първо.
Второ. Ако при договарянето между търговските вериги и производителите, търговските вериги са по-силният или както тук беше терминът точно „в по-силна позиция при договаряне спрямо микро, малко или средно предприятие”, да запитам, а давате ли си сметка при хипотеза в българската икономика, че едно средно предприятие ще е в по-силна позиция при договаряне спрямо едно микро предприятие? Само че тук микро, малко или средно предприятие са категорично определени като по-слабата страна. „По-слабата страна при договарянето” – пак го чета - която е, а не която може да бъде или която в някои случаи се определя от органа на еди кои си критерии, че тя е по-слабата, която е микро, малко или средно предприятие. Тук или отпада и е най-коректно да отпадне микро, малко или средно предприятие. Разбирам търговските вериги, че срещу тях ще се изправят няколко – около десетина – големи български предприятия и те това не го искат. Но начинът, по който това е дадено тук не може да бъде прието, защото става дума за текст, който ще важи за цялата българска икономика и ние не можем да законотворчестваме глупости. Това е откровена глупост. (Реплика: И Вие сте се подписал.) Да, да знам и щях да го кажа. Лошото е, че и аз съм един от авторите на този текст. Защото съм се подписал под него. Извинявам се за недоглеждането. Но да си признае човек, че не го е догледал не е срамно, по-срамно да защитава позиция, която вижда после, че не е права.
Тоест, или трябва да редактираме текста, така че той да се отнася за цялата българска икономика и да не е в този вид, или просто трябва да приемем, че това трябва да отпадне. Това са моите съображения. Тук творим нелепости.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Творим нещо, което Вие сте го подписал. Въпросът е такъв. Случва се.
Господин Цочев, заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: И аз, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, ще бъда по-кратък от Йордан Цонев, но ще се спра на същото изречение и директно предлагам една редакция, господин председател – „… или може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето”.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И отпада „микро, малко или средно предприятие”.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: И отпада „микро, малко или средно предприятие”. Плюс това за потребителите има Закон за потребителите и това отпада. Тоест, да го прочета ли още веднъж? „И уврежда или може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето.”
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз също исках да кажа, че това за потребителите трябва да влезе в Закона за потребителите, а ние гледаме съвсем друг закон.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Точно така.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, други предложения и изказвания?
Заповядайте.
ДОБРИ МИТРЕВ (главен експерт в Българска стопанска камара): Аз се присъединявам към преждеговорившите по отношение на този текст и мисля, че в това, което предложи господин Цочев, има голям разум в него. Все пак ние настояваме вашата комисия да обсъди предложението, което Българска стопанска камара заедно с още 11 браншови организации от хранително-питейния бранш предложихме, а именно да се добави след „злоупотреба с по-силна позиция при договаряне” -„от купувачи на стоки, предназначени за продажба на дребно”. Поводът за това е, че проектът на закон имаше ….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Къде да го запишем това?
ДОБРИ МИТРЕВ (главен експерт в Българска стопанска камара): В наименованието на Глава седма „а”. Поводът за това е, че проектът на закон имаше конкретен повод. Този повод беше отношенията между производителите, доставчиците и търговците. По този начин мисля, че мотивите на законопроекта, които бяха изложени от вносителите, ще се изпълнят
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЗОРОВ (Председател на Асоциацията на млекопреработвателите): Аз само да допълня за конкретика и в духа на господин Цонев, който предложи, че, и господин Цочев след това. Господин Цонев каза преди това да не уреждаме цялата икономика в мотивите на закона, за които е предназначен. Във вашия чл. 37а, ал. 1 „Забранява се всяко действие или бездействие – и тук текстът да е - купувачи на стоки, предназначени за продажба на дребно”. Нататък текстът продължава, който сте предложили заедно с промяната, която каза господин Цочев.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Мисля, че е разумно тази формулировка да я изчетем цялостно и да я гласуваме.
Господин Цочев, кажете още веднъж формулировката.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: „Забранява се всяко действие или бездействие на купувач на стока, предназначена за продажба на дребно …“ (Реплики от залата: А-а, не. Това е промяна на текста.) Моля? Това предлагат. (Реплика: Вие направихте друго предложение.) Понеже господин Зоров ме посочи мен, чета как става цялото изречение. (Реплика: Повторете старото изречение.) Старото предложение „да увреди интересите на потребителите” да отпадне и да стане „… интересите на по-слабата страна при договарянето. Недобросъвестни по смисъла на този член …” и т.в. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Грозданов.
ПЛАМЕН ГРОЗДАНОВ (Изпълнителен директор на Съюз „Произведено в България”): Тук става дума, че говорим за промяна на закон и не трябва да влиза такава конкретика, която предложиха колегите от Българска стопанска камара и която предложи Димитър Зоров. Аз мисля, че формулировката на господата Кирил Цочев и Йордан Цонев е много по-подходяща за този закон и ние подкрепяме тази формулировка.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми също да подкрепя изразената позиция от господин Пламен Грозданов. Такъв тип издребняване е просто неуместно с философията на закона и със смисъла на неговите компетенции. Така че да се придържаме към това предложение, което господин Цочев формулира на първия етап.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: На последния.
Заповядайте.
МАРИАНА КУКУШЕВА (Председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България): Благодаря Ви, господин председател.
Темата е много ясна. Не говорим за издребняване. Имаме претенцията да сме инициирали законодателна промяна и коментираме пропуски във взаимоотношенията, които касаят точно купувачите на стоки за търговия на дребно. Даже не купувачите на храни, а на стоки изобщо. В този смисъл текстът би звучал така, ако позволите да го прочета - „Забранява се всяко действие или бездействие на купувачи на стоки за търговия на дребно с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда интересите на по-слабата страна при договарянето.”.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Не. Приключваме. Тези дебати можем да ги продължим до утре.
Господин Дечев, ще имате възможност да се изкажете след малко. Няма да има проблем.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): (В началото не говори на микрофон) Предложенията ми са тук.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Точно те трябваше да минат на комисия в понеделник. Имахте 4 седмици за предложения между първо и второ четене. Има достатъчно народни представители, с които можехте да говорите и да ги внесете. Тогава всички щяхме да го имаме и сега да дебатираме.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): (не говори на микрофон) Господин председателю, става дума за терминология и за бон тон. Не може 11 браншови организации…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Бихте ли си включили микрофона все пак.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Аз се извинявам, че взимам думата, но тук ставаше дума за чисто принципна бележка. Става дума, че законодателството си е законодателство, бон тонът си е бон тон. Не може 11 браншови организации с очевидно различни интереси – тъй като не става дума за корпоративен, някакъв частен интерес – да предлагат някакъв текст, който е смислово-логичен и не влизат в противоречие с принципите на пазарната икономика и здравия разум и някой да каже „Вие издребнявате”. Защо изобщо на Работната група не е разгледано предложение, подписано от 12 организации, една от които национално представена? Принципен е въпросът.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кой иска думата?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ (адвокат в Сдружение за модерна търговия): Чухме тук сериозни предложения за промени, основните от които, ако трябва да обобщим са да отпаднат „интересите на потребителите” и да отпадне „защитата на микро, малки и средни предприятия”.
По отношение на потребителите и на Закона за защита на потребителите. Тук говорим за две качества на различни места. Законът за защита на потребителите защитава потребителите за покупка от търговеца. Нищо общо с тези отношения, които урежда този текст в Закона за защита на конкуренцията. Какъв е смисълът на конкуренцията? Той не е едно предприятие да бъде облагодетелствано за сметка на друго. Смисълът е да бъде защитена конкурентната среда и по този начин потребителят да се ползва от нея. Тоест, интересите на потребителите са залегнали в ЗЗК и те трябва да бъдат включени в този текст.
А относно микро, малки и средни предприятия се надявам, че става въпрос за неразбиране. Защото доста странно би било държавата да се намесва в отношения между две големи предприятия. Кому е нужно това КЗК да определя какво трябва да правят две големи предприятия, когато се договарят? Ако някой изобщо се нуждае от защита, това биха били микро, малките и средните предприятия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Нормално е. Спорът вече 4 години го водим по един и същи начин.
Слушам Ви, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, спорът се изкривява и искам да кажа много ясно. В Закона за защита на конкуренцията не може да се въвеждат – погледнете цялото тяло на закона, има тук юристи, никъде няма секторна регулация. Какво сега – правим един текст и въвеждаме секторна регулация на конкуренцията? Къде точно го има това? Значи в друг закон. Ако държите непременно да бъде така регулирано, да има взаимоотношения между търговци, купувачи или продавачи на крайни продукти или всякакви други термини, то мястото му е в друг закон. Общият Закон за защита на конкуренцията не търпи такъв тип регулация. Няма го никъде в този закон. Няма го никъде и в европейското законодателство, за което имам претенции да съм запознат. Да, има други закони – Закон за малки и средни предприятия и т.н. Тук в този закон по този начин не може да стане твърдя аз и да стане един юрист и да ме обори ако може. Аз съм правил консултации с юристи. Не говоря празни неща. Освен това зад гърба си имам 25 години стаж по тази материя. Не че не искам да стане така, не че не знам конкретния повод за написването на този законопроект. В миналия парламент аз участвах в писането му и в защитата му наред с колегите от БСП. Но не става така и тук, първо, и по този начин. Това първо.
И, второ, към последния изказал се. Дали две големи предприятия, или голямо и средно, голямо или малко, се въвеждат само принципи и термини. Тук въвеждаме нов термин „злоупотреба с по-силна позиция при договарянето” и то в глава „Защита на конкуренцията”, за да бъда по-точен, не, сбърках. Главата беше „Забрана на нелоялна конкуренция”. Тоест, трябва да се водим къде какви промени правим.
И не на последно място защитата на потребителите е уредена в един изключителен всеобхватен, абсолютно европейски Закон за защита на потребителите, който ние правихме 2 пъти с няколко поправки. Всички хипотези за защита на потребителя вътре са изчерпателно описани, в това число и защитата на потребителите при договаряне между отделни търговски или други стопански субекти. Тук няма за какво да повтаряме защитата на потребителите. Тя е изчерпателно описана в специалния закон, твърдя включително и тази хипотеза, за която говорим тук. Тя там е описана. Ако искате след заседанието ще Ви покажа и къде.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Последно давам думата на представителите на Министерството на икономиката. Доколкото знам, те имат някои забележки по същия проблем.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА (Началник отдел „Право на установяване и услуги” към Министерство на икономиката): Благодаря Ви, господин председател.
Само с две думи бих искала да изкажа подкрепа във връзка с това, което беше обсъждано, т.е. отпадането на потребителите. Наистина и аз считам, че не е мястото тук на текста за потребителите и наистина законът трябва по-глобално да урежда нещата. Но нашите притеснения бяха по отношение на изречение второ от чл. 37а, ал. 1 относно недобросъвестните търговски практики и даването на дефиниция, която считаме, че в някаква форма – да речем – конкретно ще цитирам текста „Необоснован отказ да се доставят или закупят стоки и услуги”. При проверка на това твърдение, тъй като то ще се базира на процеса на договаряне, трудно ще бъде установено това нещо, така че може би е по-добре да се прецизира тази дефиниция за недобросъвестни търговски практики.
Последната част от същия текст „.. неоснователно прекратяване на търговски отношения” също ми се струва доста широкообхватна и по отношение на нея също може би трябва да се помисли как да се прецизира.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Първо не разбирам. Всички давате предложения и всичките имате претенции, но нищо писмено не сте дали да се поправи. Така че …
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА (Началник отдел „Право на установяване и услуги” към Министерство на икономиката): Можем да представим някаква редакция.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Широко обхватно, тясно обхватно. Вие сте министерство и ако имахте конкретно, трябваше да го дадете писмено.
Имаме предложения по § 6. Оттеглено от народните представители Славов и Мартин Димитров.
Предложение от н.п. Димитър Делчев и група народни представители – не го е подкрепила работната група на Комисията.
Предлагам да гласуваме неподкрепеното предложение от работната група на н.п. Димитър Делчев и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: "за" - няма, "против" - 17 и "въздържали се" - няма.
След това има една интересна редакция от господин Кирил Цочев. Ако се обединим около това предложение за редакцията за отпадането на „интересите на потребителите” и да спрем до тук „микро, малко или средно предприятие”, аз предлагам, ако не възразявате да се спрем на този вариант.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: (не говори на микрофон) Какво отпада от текста?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Цочев, прочетете текста.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Добрев, чета отново: „Забранява се всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето.”
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, правя процедурно предложение да подложите на гласуване отделно двете предложения, защото това са две отделни предложения. Едното е да отпадне „или потребителите”, а второто да отпадне „което е микро, малко или средно предприятие”.
И, ако ми позволите, една дума във връзка с предложението да отпадне „и потребителите”. Постоянно от трибуната, от трибунката тук в Народното събрание говорят колеги от различни партии по какъв начин ще защитят потребителите. Сега изведнъж казваме при написан текст и предложение да защитим „и потребителите” в тези търговски преговори, ние казваме „Дайте да ги махнем тези потребители. Ще защитаваме само малките и средни предприятия”. Според мен нищо не пречи да се пише „и потребителите”. Този текст трябва да остане. Така че ние ще гласуваме да остане текстът „и потребителите”.
По отношение на второто предложение, което е „микро, малко или средно предприятие” единствен аргумент, който приемаме е, че по този начин определяме коя е по-слабата страна при договарянето, което може би не е много коректно. И ако отпадне, тогава ще се получи, че подкрепяме и големите предприятия някак си, но за тях не е казано, че са по-слабата страна. Може би те в някои случаи са по-силната страна. От тази гледна точка може би ще подкрепя второто предложение, но затова Ви предлагам да подложите отделно на гласуване тези две предложения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Остава ли предложението с „и потребителите”? Така ли да разбирам? Остана. Тоест, имаме два варианта.
В етап сме на гласуване, господин Грозданов, съжалявам.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: (не говори на микрофон) Имам нещо да кажа в тази насока.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, но включете микрофона все пак.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Искам да кажа моето мнение, че трябва да отпадне така нареченото квалифициране на предприятията на микро, малки и средни.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нали това коментираме в момента и ще го гласуваме.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Не, искам да го кажа от моята гледна точка. По един от критериите, аз имам над 250 човка и съм голямо предприятие. По втория критерий, който е оборот, съм значително. Мога да кажа, че нямам такава значителна пазарна сила, тъй като оборотът ми е малък, а по-големият брой работници не ми дава значителна пазарна сила. В случая аз попадам в другата категория. За мен е нормално да отпадне въобще наличието на малки и средни предприятия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Имаме две предложения. Първото предложение е на н.п. Делян Добрев и група народни представители с „потребителите“ и с „микро, средно и малко предприятие“. Това е оригиналният вариант. Той е внесеният.
Вторият вариант е предложението на Кирил Цочев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, ако ми позволите само. Ако може, това са две предложения за редакция на текста, който аз и моите колеги сме предложили. Да гласуваме поотделно двете предложения за редакция. Отделно да гласуваме да отпадне думата „и потребителите” и отделно да гласуваме да отпадне „която е микро, малко и средно предприятие”. След това да гласуваме текста, така както е приет.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Съгласен съм.
РЕПЛИКА: (не говори на микрофон) Може ли само едно уточнение?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Стига толкова. Едвам стигнахме до някакъв баланс. Ние трябва да излезем от тази ситуация.
Първо гласуваме предложението на н.п. Димитър Делчев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - няма, "против" - 14 и "въздържали се" - 2.
Има предложение от н.п. Делян Добрев и група народни представители с два варианта. Единият вариант е „и потребителите” да отпадне. Вторият вариант е да влезе с „микро, малко и средно предприятие”. Нали това е предложението?
Юристите да кажат.
ИВА МИТЕВА (законодателен референт от Дирекция „Законодателна дейност“ към НС): Първо трябва да се гласува предложението на господин Цочев да отпаднат „микро, малки и средни предприятия” и „потребителите”, след това основно предложенията на Делян Добрев в зависимост вече какво е прието или неприето.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, съгласен съм.
Гласуваме предложението на н.п. Кирил Цочев.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: "за" - 4, "против" - 12 и "въздържали се" - няма.
Не се приема.
Остава вторият вариант.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Мога аз като вносител да прочета теста, за да знаем какво гласуваме?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Текстът в окончателен вид е следният: „Забранява се всяко действие или бездействие на предприятия с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на потребителите и на по-слабата страна при договарянето.” Следващото изречение е както досега.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Гласуваме цялата редакция на текста.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
§ 7. В чл. 38 се създава ал. 4:
„(4) Когато производство по глави четвърта и седма се образува по искане на лице по ал. 1, т. 3, неговата самоличност се запазва в тайна, ако молителят е поискал това в жалбата.”.
Имаме предложение на н.п. Делян Добрев и група народни представители:
Параграф 7 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен.
По този параграф нямаме други предложения.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ние ще подкрепим този текст на господин Добрев, тъй като същият текст е уреден в чл. 21 на закона. Иначе по същество тайната на човек, който подава жалби и иска да бъде запазено името му в тайна е гарантирано. Не се оттегляме да защитим това негово право, но просто е записано на друго място.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е един от текстовете, по който имаше консенсус в Работната група.
Подлагам на гласуване § 7, предложен от работната група.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Има предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, което е оттеглено.
§ 8. В чл. 60, ал. 1, т. 20 накрая се добавя изразът „или по проекти на типови договори и/или общи условия за доставка на стоки, по чл. 28, т. 4, както и по проекти за промени в типови договори или общи условия”.
Предложението на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров отново е оттеглено.
Има предложение от н.п. Делян Добрев и група народни представители § 8 да отпадне, което е подкрепено от Работната група.
Има ли изказвания от народните представители? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Имаме предложение от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, което е оттеглено.
§ 9. В чл. 92 се правят следните промени:
1. В ал. 1 накрая се добавя „като в случаите на чл. 28, т. 4 предприятията изпращат на комисията проектите на типови договори и/или общи условия”.
2. В ал. 5 се създава т. 3:
„3. определя срок на предприятията по чл. 28, т. 4 да направят промени в типовите договори или общите условия, когато това е необходимо за привеждането им в съответствие с правилата на конкуренцията”.
3. Създава се ал. 7:
„(7) Предприятията, получили становище по ал. 5, т. 1, включително след извършени промени в случаите по ал. 5, т. 3 са длъжни да поддържат на интернет страницата си публикувани получилите оценка за съответствие типови договори и/или общи условия, както и да ги спазват при сключване на конкретни договори за периодична доставка.”.
Предложението на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров е оттеглено.
Предложението на н.п. Димитър Делчев и група народни представители е неподкрепено от комисията:
„1. В § 9:
В ал. 1 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 28, т. 4 производството не може да бъде започнато по решение на комисията.”
2. Създава се нова т. 3:
„3. В ал. 6 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 5, т. 1 и 2”.
3. Точка 3 става т. 4 и се изменя така:
„4. Създава се нова ал. 7:
(7) Предприятията, получили становище по ал. 5, т. 1, включително след извършени промени в случаите по ал. 5, т. 3 са длъжни да публикуват на страницата си в Интернет получилите оценка за съответствие типови договори и/или общи условия и текста на решението, като могат да заличат данните, представляващи производствена или търговска тайна.”
Предложението на н.п. Делян Добрев и група народни представители е подкрепено по принцип:
Създават се нови §§ 3-5:
„§ 3. В наименованието на Глава дванадесета накрая се добавя „и седма „а”.
§ 4. В чл. 94, ал. 1 след думите „Глава седма” се добавя „или седма „а”.
§ 5. В чл. 98, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „Глава седма” се добавя „или седма „а”.”
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 3/5:
„§ 3/5. В наименованието на Глава дванадесета накрая се добавя „и седма „а”.”
Работната група предлага да се създадат нови § 4/6 и 5/7:
„§ 4/6. В чл. 94, ал. 1 след думите „Глава седма” се добавя „или седма „а”.
§ 5/7. В чл. 98, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „Глава седма” се добавя „или седма „а”.”
Изказвания на народните представители?
Предлагам да преминем към гласуване.
Първо гласуваме предложението на н.п. Димитър Делчев и група народни представители.
Гласували: "за" - 0, "против" - 16 и "въздържали се" - няма.
Гласуваме предложението на н.п. Делян Добрев и група народни представители, което е подкрепено по принцип и предлагам да гласуваме предложението на работната група за § 9.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Гласуваме предложението на Работната група за създаване на § 4/6 и 5/7.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се.
Благодаря Ви.
§ 10. В чл. 100, ал. 6 се създава т. 4:
„4. непредоставяне на оценка на проектите на типови договори и/или общи условия или непубликуване на интернет страницата на предприятието на типови договори и/или общи условия с оценка за съответствие, или изменение на типови договори и/или общи условия без оценка за съответствие, или сключване на договори за доставка в нарушение на типови договори и/или общи условия с оценка за съответствие”.
Предложението на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров е оттеглено.
Предложението от н.п. Димитър Делчев и група народни представители е неподкрепено.
Параграф 10 да отпадне.
Предложението от н.п. Делян Добрев и група народни представители е подкрепено:
Параграф 10 става § 6 и се изменя така:
„§ 6. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Комисията при нарушение на забраната по чл. 37а, ал. 1 налага на предприятието имуществена санкция в размер до 10 на сто от реализирания от предприятието оборот от продажбата на продукта, предмет на нарушението за предходната година, но не по-малко от 10 000 лв. Когато няма реализиран оборот, комисията налага имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 50 000 лв.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”
4. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея в т. 1 и 2 думите „ал. 3” се заменя с „ал. 4”.
6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думата „ал. 5 и 6” се заменят с „ал. 6 и 7”.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 6/8:
„§ 6/8. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) За нарушение на забраната по чл. 37а, ал. 1 комисията налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от реализирания от предприятието оборот от продажбата на продукта, предмет на нарушението за предходната година, но не по-малко от 10 000 лв. Когато няма реализиран оборот, комисията налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.
4. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея навсякъде думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.
6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 5 и 6” се заменят с „ал. 6 и 7”.
Народните представители имате думата за изказвания. Това беше един от безконфликтните текстове.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само с две думи. Променен е размерът на санкциите от 10 процента върху целия оборот на предприятието, като над 10 процента от оборота само на конкретната стока, като има сложен минимален праг, ако няма оборот въобще. Така че според нас това е една по-смислена санкция, която ще работи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Това беше една от основните причини да блокираме закона 3 години – високите санкции.
Ако нямате други предложения, аз предлагам да гласуваме.
По предложението на н.п. Д. Делчев и група народни представители, което не е подкрепено.
Гласували: "за" - няма, "против" - 16 и "въздържали се" - няма.
По предложението на н.п. Делян Добрев и група народни представители, което е подкрепено от Работната група в редакцията, който е даден.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Има предложение от н.п. Делян Добрев и група народни представители:
Създава се нов § 7:
„§ 7. В чл. 102, ал. 4 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 7/9:
„§ 7/9. В чл. 102, ал. 4 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.
Има ли предложения? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби, където има няколко конфликтни въпроса.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя, да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
§ 11. (1) В 3-месечен срок от влизане в сила на този закон Комисията за защита на конкуренцията:
1. приема изменения и допълнения на Устройствения правилник на Комисията за защита на конкуренцията и на други актове за привеждането им в съответствие с този закон;
2. изготвя и публикува на интернет страницата си за публично обсъждане проект на промени в методиката по чл. 44, ал. 3 за определяне на предприятия със значителна пазарна сила, по който може да бъдат представяни становища в срок не по-кратък от 14 дни, и публикува на интернет страницата си методиката с приетите промени.
Има предложение на н.п. Делян Добрев и група народни представители:
Параграф 11 става § 8 и се изменя така:
„§ 8. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Комисията за защита на конкуренцията привежда в съответствие с него Устройствения правилник на Комисията за защита на конкуренцията и другите актове, предвидени в закона;“
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 8/10:
„§ 8/10. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Комисията за защита на конкуренцията привежда в съответствие с него Устройствения правилник на Комисията за защита на конкуренцията и другите актове, предвидени в закона.”
Колеги, имате думата по § 11. Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
§ 12. „В 3-месечен срок от влизане в сила на този закон предприятията с общ годишен оборот за предходната година над 50 млн. лв. представят на Комисията за защита на конкуренцията проектите на типови договори и/или общи условия за периодична доставка на стоки, предназначени за продажба и:
1. при оценка за съответствие ги публикуват на интернет страницата си и предлагат на доставчиците си промени за привеждане на сключените договори в съответствие в 2-месечен срок от становището на комисията по чл. 92, ал. 5, т. 1;
2. в случаите по чл. 92, ал. 5, т. 3 ги представят на комисията за повторна оценка и при положително становище прилагат реда по т. 1.”
Има предложение от народните представители Петър Славов Мартин Димитров, което е оттеглено.
Има предложение от н.п. Димитър Делчев и група народни представители:
Параграф 12 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Делян Добрев и група народни представители:
Параграф 12 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
Колеги, имате думата. Няма изказвания.
Моля, който е съгласен да се приеме предложението на Работната група, да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
§ 13. В закона за храните (обн. ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. ДВ. бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 41, 34, 51, 55 и 96 от 2006 г., бр. 31 и 51 от 2007 г., бр. 36 и 69 от 2008 г., бр. 23, 41, 74, 82 и 93 от 209 г., бр. 23, 25, 59, 80 и 98 от 2010 г., бр. 8 от 2011 , изм. и доп., ДВ, бр. 54 и 77 от 2012 г., изм. бр. 68 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нов чл. 19:
„Чл. 19. (1) За периодични доставки на храни, предназначени за продажба в обекти по чл. 12, когато купувачите са с общ годишен оборот за предходната година над 50 милиона лева се сключват писмени договори, които трябва да съответстват на типовите договори и/или общи условия по чл. 28, т. 4 от Закона за защита на конкуренцията и на правилата за добросъвестна търговска практика.
(2) Договорите по ал. 1 не могат да включват:
1. предоставянето на услуги от купувача на продавача, независимо дали са свързани или не са с предмета на продажбата или изпълнението им да бъде обвързано със сключването на други догори за такива услуги;
2. забрани или ограничения за предоставянето на стоките от продавача на други купувачи;
3. ограничение за доставка или отказ за предлагане към потребителя на стока под притежавана от производител регистрирана собствена търговска марка, в случаите когато търговецът по ал. 1 предлага същия продукт със своя марка;
4. такси и услуги, неосновани на добросъвестната търговска практика:
- несъответстващи на действително предоставена услуга;
- с непропорционална и прекомерна цена или чиято стойност се начислява по непрозрачен начин, затрудняващ успешното планиране на резултатите от облигационното отношение.
5. препятстване на търговски партньор да предоставя същите или по-добри условия на трети лица, включително налагане на санкции за такива случаи.”
2. В чл. 20б досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
„(2) Лицата, които извършват търговия на дребно с храни, не могат да прехвърлят на доставчиците отговорността, включително да налагат неустойки:
1. когато срокът на съхранение на храните е изтекъл в обекта, в който са доставени;
2. за бракувани храни в търговския обект, с изключение на доставени храни с недостатъци, които не са могли да бъдат установени при доставката им в обекта.”
3. В чл. 26, ал. 1 се създава т. 12:
„12. договорите по чл. 19 и спазването на изискванията по чл. 20б, ал. 2.”
4. В чл. 27, ал. 4, т. 6 след думата „документацията” се добавя „включваща и сключените договори”.
5. В чл. 43, ал. 1 изразът „и чл. 18, ал. 1” се заменя с израза „чл. 18, ал. 1, чл. 19 и чл. 20б, ал. 2”.”
Има предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, което е оттеглено.
Предложение от н.п. Димитър Делчев и група народни представители, неподкрепено:
„В § 13:
1. Точка 1 отпада, а точки 2, 3, 4 и 5 стават съответно точки 1, 2, 3 и 4.
2. В т. 2:
а) относно ал. 2 на чл. 20б думите „на дребно” се заличават.
б) създава се нова ал. 3:
„(3) Клаузи в договор, които налагат отговорност по ал. 2 са нищожни.”
3. В т. 3, относно чл. 26, думите „договорите по чл. 19” се заличават.
4. В т. 5, относно чл. 43, думите „чл. 19” се заличават.“
Предложение от н.п. Делян Добрев и група народни представители, което е подкрепено по принцип:
„В § 13:
1. Точки 1 и 2 се изменят така:
1.1. Създава се нов чл. 19:
„Чл. 19. (1) Договорът за продажба на храни, предназначени за последваща продажба от купувача, се сключва в писмена форма.
(2) Договорът по ал. 1 не може да:
1. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да предлага или закупува стоки или услуги на или от трети лица;
2. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да предоставя същите или по-добри търговски условия на трети лица;
3. предвижда санкции при предоставяне на същите ли по-добри търговски условия на трети лица;
4. се изменя едностранно, освен ако това не е изрично предвидено в договора;
5. предвижва възнаграждения за услуги, които не са редовно предоставени;
6. предвижда прехвърляне на неоправдан или непропорционален търговски риск към една от страните;
7. предвижда срок за плащане, по-дълъг от 30 дни от датата на получаване на фактурата за доставка или друга покана за плащане. Когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката, независимо че фактурата или поканата за плащане са от преди това;
8. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да прехвърля вземания на трети лица.
(3) Уговорки в нарушение на ал. 2 са нищожни.”
1.2. Създава се Глава шеста „б” с чл. 37е, 37ж, 37з, 37и, 37й, 37к, 37л:
„Глава шеста „б”
Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата от доставки на храни. Помирителна комисия
Чл. 37е. (1) Към Министерството на земеделието и храните се създава Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата от доставки на храни („Национален съвет”) под председателството на министъра на земеделието и храните. Националният съвет се състои от представители на Министерството на икономиката, Министерството на земеделието и храните, на Българската асоциация на хранителната и питейна индустрия, на професионалните организации на производителите на храни, на браншовите организации на търговците на храни и от независими експерти.
(2) Националният съвет има за цел да съдейства за осъществяване на стопанска дейност в сектора на храните при зачитане на договорната свобода и гарантиране на конкурентоспособността, доверието и последователността, които са необходими за развитието на бизнеса, иновациите и трите стълба на устойчивостта (икономически, социален и екологичен) в полза на потребителите и обществото като цяло.
(3) Организацията и дейността на Националния съвет се уреждат с правилник, приет от Националния съвет.
(4) Националният съвет в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните и интересите на потребителите, обсъжда и дава становища, мнения и препоръки по проблеми, установени по веригата за производство и търговия с храни, по въпроси на правоприлагането във връзка с дейности по веригата за производство и търговия с храни, по законопроекти и проекти на подзаконови нормативни актове и др.
(5) Националният съвет приема декларация, с която се присъединява към Принципите за добри практики, разработени от Форума на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни.
(6) Националният съвет се ръководи от министъра на земеделието и граните. Националният съвет избира измежду лицата, представляващи Българската асоциация на хранителната и питейна индустрия, професионалните организации на производителите на храни и браншовите организации на търговците на храни на ротационен принцип двама заместник-председатели на съвета за срок от една година.
(7) Националният съвет се свиква на заседание от председателя или по искане на член на съвета, който предлага и дневния ред на заседанието.
(8) С цел осигуряване на целите на Националния съвет и неговата ефективна дейност към Националния съвет се създават постоянни комисия по икономически, правни и други въпроси, свързани с веригата за производство и търговия с храни. По конкретни поводи и за обсъждане на актуални въпроси могат да бъдат създавани работни групи.
(9) Разходите по дейността на Националния съвет са за сметка на членовете, участващи в тях.
Чл. 37ж. (1) Към Националния съвет се създава Помирителна комисия, която съдейства за разрешаването на спорове между производители и търговци на храни, включително във връзка със спазването на добрите практики в бранша и с прилагането на нелоялни търговски практики.
(2) Помирителната комисия е независима и към нея не могат да се отправят задължителни указания относно изпълнението на дейността й.
(3) Помирителната комисия осъществява дейността си по правилник, одобрен от министъра на земеделието и храните и при спазване на Принципите за добри практики, разработени от Форума на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни.
(4) Производството пред Помирителната комисия е безплатно.
Чл. 37з. (1) Помирителната комисия се състои от председател, посочен от министъра на земеделието и храните, и членове – лица, посочени в списъци, изготвени по предложение на представените в Националния съвет професионални организации на производителите на храни и браншови организации на търговците на храни, и одобрени от министъра на земеделието и храните.
(2) Председателят на Помирителната комисия е юрист и притежава най-малко 15-годишен професионален опит.
(3) Членовете на Помирителната комисия са изявени специалисти в бранш, свързан с веригата за производство и търговия с храни, и са с юридическо или икономическо образование.
(4) Помирителната комисия провежда помирително производство в тричленен състав, състоящ се от председателя и двама членове, които се посочват от всяка от страните по спора от списъците по ал. 1.
(5) Помирителното производство може да се проведе от едноличен арбитър, в случай че страните по спора са постигнали писмено съгласие за това.
(6) Не може да участва в помирителното производство лице, което:
1. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните по спора;
2. е бил в трудовоправно отношение с някоя от страните по спора през последните 3 години;
3. поради други обстоятелства може да се счита за заинтересувано пряко от изхода на производството.
(7) Всяка от страните по спора има право да поиска отстраняване на член на Помирителната комисия, ако за същия е налице което и да е от обстоятелствата по ал. 6.
(8) Член на Помирителната комисия или председателят е длъжен да си направи самоотвод, ако са налице обстоятелствата по ал. 6.
(9) Членове на помирителната комисия и председателят нямат право да разгласяват сведения, които са им станали известни във връзка с изпълнението на задълженията им.
Чл. 37и. (1) Помирителното производство пред Помирителната комисия се образува въз основа на писмено искане от производител или търговец на храни по смисъла на Закона за храните.
(2) Искането трябва да съдържа изложение на фактите и конкретни претенции, както и предложение за член на Помирителната комисия от списъците по чл. 37з, ал. 1. Към искането се прилагат всички документи, необходими за изясняване предмета на спора.
(3) Неподписани или анонимни искания не се разглеждат от Помирителната комисия.
(4) Искане, подадено повторно по въпрос, по който вече има приключило производство на Помирителната комисия не се разглежда, освен ако е във връзка с изпълнението на постигнатото споразумение между страните по спора или се основава на нови факти и обстоятелства. Производствата по такива искания касаят само новите факти и обстоятелства.
(5) Ако искането е непълно или неясно, или липсват достатъчно документи, Помирителната комисия оставя искането без движение, информира подателя за това и му дава срок 14 дни за отстраняване на недостатъка.
(6) Полученото искане се изпраща на засегнатите лица, които в срок до 14 дни трябва да представят становища и доказателства.
(7) В 1-месечен срок от образуване на помирителното производство председателят на Помирителната комисия насрочва ден и час за провеждане на помирително заседание, определя мястото за провеждане на заседанието и изпраща покана за участие до страните по спора.
Чл. 37й. (1) Помирителната комисия разглежда споровете в открито заседание.
(2) В заседанието страните представят всички доказателства, на които основават твърденията си.
(3) Когато Помирителната комисия сметне, че е необходимо допълнително изясняване на обстоятелствата по спора, тя може да поиска от страните документи, информация или допълнителни доказателства.
(4) За изясняване на въпроси, за които се искат специални знания, Помирителната комисия може да назначи вещо лице.
Чл. 37к. (1) Помирителната комисия съдейства за доброволното уреждане на споровете чрез сключване на споразумение между страните по спора.
(2) За сключването на споразумение Помирителната комисия изготвя писмено помирително предложение, което се представя на страните по спора за потвърждение. Помирителното предложение се приема с обикновено мнозинство от състава, който разглежда помирителното производство.
(3) В случай, че в 3-месечен срок от сформиране на решаващия орган по ал. 4 Помирителната комисия не е представила помирително предложение или предложението не бъде прието от страните по спора, спорът може да бъде отнесен пред правораздавателен или специализиран държавен орган.
Чл. 37л. (1) Помирителната комисия се подпомага от секретариат.
(2) Секретариатът организира деловодството, води кореспонденцията, участва в заседанията на Помирителната комисия, изготвя и подписва протоколите от нейните заседания.
2.2. Точки 3, 4 и 5 да отпаднат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 9/11:
§ 13. В Закона за храните (обн. ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. ДВ. бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 41, 34, 51, 55 и 96 от 2006 г., бр. 31 и 51 от 2007 г., бр. 36 и 69 от 2008 г., бр. 23, 41, 74, 82 и 93 от 209 г., бр. 23, 25, 59, 80 и 98 от 2010 г., бр. 8 от 2011 , изм. и доп., ДВ, бр. 54 и 77 от 2012 г., изм. бр. 68 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нов чл. 19:
„Чл. 19. (1) Договорът за продажба на храни, предназначени за последваща продажба, се сключва в писмена форма.
(2) Договорът по ал. 1 не може да:
1. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да предлага или закупува стоки или услуги на или от трети лица;
2. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да предоставя същите или по-добри търговски условия на трети лица;
3. предвижда санкции при предоставяне на същите или по-добри търговски условия на трети лица;
4. се изменя едностранно, освен ако това е изрично предвидено в договора;
5. предвижва възнаграждения за услуги, които не са редовно предоставени;
6. предвижда прехвърляне на неоправдан или непропорционален търговски риск към една от страните;
7. предвижда срок за плащане по-дълъг от 30 дни от датата на получаване на фактурата за доставка или друга покана за плащане; когато фактурата или поканата е получена преди получаване на стоката, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката, независимо че фактурата или поканата за плащане е от преди това;
8. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да прехвърля вземане на трети лица.
(3) Уговорки в нарушение на ал. 2 са нищожни.”
2. Създава се Глава шеста „б” с чл. 37е -37л:
„Глава шеста „б”
Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни. Помирителна комисия
Чл. 37е. (1) Към министъра на земеделието и храните се създава Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни („Национален съвет”).
(2) В състава на Националния съвет са включени представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, професионалните организации на производителите на храни и браншовите организации на търговията на храни.
(3) Председател на Националния съвет е министърът на земеделието и храните.
(4) Националният съвет насърчава сключването на споразумения между сдружения на производители и търговци на храни, дава становища, мнения и препоръки по проблеми, установени по веригата на предлагане на храни и по проекти на нормативни актове, включително по тяхното прилагане, и други.
(5) Националният съвет се свиква на заседание от председателя или по искане на една трета от членовете на съвета, които предлагат дневни ред на заседанието.
(6) Националният съвет може да се подпомага от комисия или работни групи.
(7) Членовете на Националния съвет не получават възнаграждение за работата си в него.
(8) Министърът на земеделието и храните издава правилник за дейността и организацията на Националния съвет.
Чл. 37ж. (1) Към министъра на земеделието и храните се създава помирителна комисия, която съдейства за извънсъдебно разрешаване на спорове между производители и търговци на храни, включително и за спазването на добрите практики и неприлагането на нелоялни търговски практики.
(2) Помирителната комисия осъществява дейността си по правилник, издаден от министъра на земеделието и храните.
(3) Производството пред помирителната комисия е безплатно.
Чл. 37з. (1) Помирителната комисия се състои от председател, определен със заповед на министъра на земеделието и храните, и членове – лица, предложени от професионалните организации на производителите на храни и браншовите организации на търговците на храни, представени в Националния съвет. Списъкът с предложените членове се одобрява от министъра на земеделието и храните.
(2) За председател на помирителната комисия се избира лице, което има висше юридическо образование и юридически стаж не по-малко от 10 години.
(3) Членовете на помирителната комисия са специалисти в бранш, свързан с веригата за предлагане на храни, и имат висше юридическо или икономическо образование.
(4) Помирителната комисия провежда помирително производство в тричленен състав, състоящ се от председателя и двама членове, които се избират от списъците по ал. 1 от всяка от страните по спора.
(5) Помирителното производство може да се проведе от председателя или само от един член на помирителната комисия в случай, че страните по спора са постигнали писмено съгласие за това.
(6) Не може да участва в помирителното производство член на комисията:
1. който е съпруг или се намира във фактическо съжителство, или е роднина по права, съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен с някоя от страните по спора;
2. който е бил представител или пълномощник на страна по спора;
3. който е бил в трудово или гражданско правоотношение с някоя от страните по спора през последните три години;
4. за който съществуват други обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в неговата безпристрастност.
(7) Председателят или член на комисията е длъжен да си направи отвод, ако е налице обстоятелство по ал. 6.
(8) Председателят и членовете на комисията подписват декларация, че не са налице обстоятелствата по ал. 6 за всяка процедура, в която участват и ги предоставят на страните по спора.
(9) Всяка от страните по спора има право да поиска отстраняване на председателя или член на комисията, ако е налице обстоятелство по ал. 6.
(10) Председателят и членовете на комисията нямат право да разгласяват сведения, които са им станали известни във връзка с изпълнението на задълженията им.
Чл. 37и. (1) Помирителното производство се образува въз основа на писмено възражение от производител или търговец на храни по смисъла на Закона за храните.
(2) Във възражението се посочват фактите и обстоятелствата по спора, конкретните искания, както и избраният член на помирителната комисия от списъците по чл. 37з, ал. 1. Към възражението се прилагат всички документи, необходими за изясняване предмета на спора.
(3) Не се разглеждат анонимни възражения, възражения по спор, за който има приключило помирително производство на помирителната комисия или спорът е отнесен за решаване пред съдебен орган.
(4) Приключило помирително производство може да се преразгледа, ако се отнася до нови факти и обстоятелства и спорът не е отнесен за решаване от съдебен орган или е във връзка с изпълнението на постигнато споразумение между страните по спора.
(5) Ако възражението е непълно или неясно, или липсват достатъчно документи помирителната комисия оставя възражението без движение, информира подателя и определя 14-дневен срок за отстраняване на недостатъка.
(6) Възражението се изпраща на засегнатите лица, които в 14-дневен срок представят становища и доказателства.
(7) В едномесечен срок от образуване на помирителното производство председателят на комисията определя ден, час и място за провеждане на заседанието и изпраща покана за участие до страните по спора.
Чл. 37к. (1) Помирителната комисия разглежда споровете в открито заседание, като при необходимост може да поиска от страните допълнителни документи, информация или доказателства.
(2) За изясняване на спора помирителната комисия може да назначи вещо лице.
Чл. 37л. (1) Помирителното производство завършва със сключване на писмено споразумение между страните. Споразумението се изготвя от комисията в тримесечен срок от образуването на помирителното производство и се предоставя на страните по спора.
(2) Страните по спора сключват споразумението в 10-дневен срок от предоставянето му.
(3) В случай, че в срока по ал. 1 помирителната комисия не е представила писмено споразумение или споразумението не е прието от страните по спора, производството се прекратява.“
Заповядайте за изказвания.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА (председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България): Наистина разбирам аргументите, с които отхвърлихте да бъде тясно специфициран въпросът в Закона за защита на конкуренцията, но аз бих искала да ви обърна внимание, че въпросът изобщо не е за Закона за храните, чийто цели са коренно различни и няма как да се впише тази кръпка в него, няма как да се използват понятия, които са пряко дефинирани в пряко приложимото европейско право, а именно кой е производител и кой е търговец на храни. Бих искала да обърна внимание на народните представители, че търговец на храни е, включително лице, което безвъзмездно дарява храна. Тоест, предложените разпоредби не съвпадат нито с материалната част на Закона за храните, нито биха могли рестрикциите по договора да попаднат тук.
Сериозно сме притеснени по отношение на компетенциите – кой ще ги проверява. Ние сме в безалкохолната индустрия единственият сектор в България, подложен на двоен контрол. По отношение на бутилираната вода ни проверяват Регионалните здравни инспекции, а по отношение на всички безалкохолни напитки - Българската агенция по безопасност на храни. Ние знаем, че колегите са ветеринарни доктори, здравни инспектори и никой от тях няма компетенциите да проверява един договор спазен ли е или не е спазен.
Освен това ми прави впечатление, че в предложената редакция се съдържат няколко пропуски – примерно по отношение на цитирания 30-дневен срок за разплащане. Имаме чувството, че влизаме в противоречие с някои текстове на Директивата за закъснелите разплащания и това трябва да бъде направено.
За нас специално ограниченията в договорите трябваше да залегнат в Закона за защита на конкуренцията в неговите изменения и в този контекст са отправени от нас предложения за редакция към Народното събрание и към вашата комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Грозданов.
ПЛАМЕН ГРОЗДАНОВ (Изпълнителен директор на Съюз „Произведено в България”): Принципно всичко това, което е написано в чл. 19, е добро. Нашето притеснение обаче е свързано с това, че един фундаментален закон се занимава само с видовете стоки и създаваме една помирителна комисия към Министерство на земеделието. Какво правим с другите групи стоки? Какво правим с козметика, какво правим с хранителна индустрия, какво правим с битова химия, какво правим с домашни потреби? Още повече, доколкото знам се готви и е създадена работна група, която работи по нов Закон за храните, който трябва да бъде депозиран не по-късно от есента на тази година. Принципно нямаме нищо против този член, но не виждаме мястото му в този закон. Но оставяме това депутатите да решат.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Абсолютно прав сте. Така е. Храни са.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ (адвокат в Сдружение за модерна търговия): Ако позволите отново съвсем накратко.
Първо по отношение какви промени в кой закон се правят. Доколкото има приет на първо гласуване законопроект, възможностите за поправки в различни закони не бих казал, че съществуват изобщо и в този смисъл коментираме въз основа на наличния материал.
Съществено подобрение са така предложените промени в чл. 19 от Закона за храните. По отношение на компетентността на Агенцията за храните, които от другата страна на масата коментираха, този проблем е добре избегнат, защото ми прави впечатление, че е предвидена нищожност на клаузата, т.е. не се предвижда контролен орган да ги проверява и анализира, което наистина е юридическа преценка, а не е работа за здравни инспектори.
Аз бих обърнал внимание на нещо друго в този текст. Тук е предвиден срок за плащане максимален от 30 дни за хранителни продукти. А Директивата за борба със забавените плащания, за която колегата от Асоциацията за безалкохолните напитки говори, вече е инкорпорирана в Търговския закон, т.е. получава се една двойна регулация на забавените плащания. В Търговския закон е предвиден срок до 60 дни за разплащане между търговци. Според мен би следвало да се синхронизират или най-малкото да отпадне този текст, за да се прилага общият текст от Търговския закон, както всички други предприятия.
От гледна точка - все пак, доколкото консултирам Сдружението за модерна търговия - бих искал да кажа няколко неща във връзка с различния цикъл на продажби на различните стоки. Въвеждането на един такъв кратък срок от 30 дни, може да се окаже в ущърб към тези предприятия, които получават плащания в много кратки срокове. Това са например предприятията, които продават месо, които продават мляко и други продукти от така наречения прешъс асортимент, защото ще се окаже, че за да се балансира с такива, които се продават бавно, трябва да се заплащат също в 30-дневен срок, сроковете на всички предприятия би могло да се уеднаквят. За съжаление това няма да е в полза на предприятията, произвеждащи прешъс асортимент.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (Председател на Държавна комисия за стокови борси и тържища): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! В чл. 19 от предложението „Договорът за продажба на храни, предназначени за последваща продажба от купувача се сключва в писмена форма”. Много хубаво е написан текстът с тази разлика, че засяга всички дребни търговци и всички оператори по стокови тържища, пазари за производители и самостоятелни обекти, които са подопечни на нашата организация, а това означава 2 900 обекта примерно за търговия, които са всички за последваща продажба. И всички тези обекти трябва в един момент, ако се следва логиката на този текст, да сключват своите сделки и да издават писмени договори, което означава стотици хиляди договори всеки ден писане и това най-малко е едно доста сериозно натоварване на бизнеса и аз не виждам как може да се изпълни. Тъй като тези сделки са бързо ликвидни, бързи за изпълнение и нормалната обичайна практика е фактурата да ги узаконява и да приключват сделката. Така че мисля, ако този текст така се приеме ще създаде невъобразими трудности.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Значи този текст не може да се приеме в този вид, категорични сме. Защото, когато имаше праг 50 мил. лева беше ясно. Когато падна прагът всяка една баба, която продава някъде някаква стока, трябва да я контролирате вие. Така е. По закон е така. Това не можем да го допуснем и затова ви поканихме специално днес тук и ще търсим някакво решение с друга формулировка.
Господин Добрев, Вие искахте нещо да кажете.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не. Всъщност…
Това за договора, ако настина създава опасност всяка индивидуална сделка, включително с малък обем – по тържища, борси и т.н. за домати, за череши за 100 лв. да трябва писмен договор, то изглежда доста неразумно. Но предложението да впишем тук, че тези договори касаят само големите предприятия – редакцията, която виждат тук колегите – всъщност да изключим микро, малките и средните предприятия от сключване на тези договори, не зная дали няма да ни постави в ситуация, в която – тъй като говорим за веригите и се опитваме там да регламентираме определени недобросъвестни практики – да ни постави в ситуация, при която 80 процента от доставчиците в тези вериги са микро, малко или средно предприятие и с 80 процента от тези доставчици няма да има договори, а ще има само с другите 20, които са големи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има един текст, който е изготвен от референтите, от отдел „Правен” на Парламента, който гласи следното:
„Чл. 19. (1) Търговец на храни, който не е микро, малко или средно предприятие и купува храни за последваща продажба, сключва с доставчик или производител на храни писмен договор.”
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, може би това е коректна редакция.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Най-вероятно Вие ще сте против, защото ги няма големите, разбира се, но имате думата.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ (адвокат в Сдружение за модерна търговия): Един коментар чисто юридически, тъй като в интерес на истината това предложение сега за първи път го чуваме.
Принципно в правото договорите се уреждат по видове, а не по субекти, които ги сключват. Тоест, ако един договор се сключва в писмена форма, редно е това да е ясно на всички. В противен случай какво се оказва? Всеки трябва да знае дали насреща му е голямо предприятие, дали е малко или средно когато сключва договор, за да се съобрази с формата. Смятате ли, че за един продавач, за един доставчик на стоки е възможно да знае дали насреща е малко предприятие или голямо всеки път, когато продава? Това отново е аргументът за борсата и тържищата. Така че, ако предлагате формата на договора да отпадне, може би е логично тя да отпадне абсолютно за всички.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Коментари по текста, който е предложен от референтите.
Колеги, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не само по този текст, а и изобщо коментар на колегите от Асоциацията на веригите. Що се отнася до срока за плащане от 30 дни, има европейска Директива, която казва, че плащането се извършва в 30 дни. Това че нашият Търговски закон дава 60, е един бонус към българските … (Текстът в Търговския закон се чете от референтите.) Тоест, ние предлагаме по-кратък срок. Ако трябва да уеднаквяваме, колеги, по-скоро ще внесем предложение в Търговския закон да стане 30, отколкото тук да се промени на по-дълъг срок.
Що се отнася до първия текст, колеги, предлагам следната редакция. Предлагаме чл. 19, ал. 1 изобщо да отпадне и следващият текст да гласи:
„Договор, подписан между купувач и продавач на храни, не може да съдържа“ еди какво си, изброяваме.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, но в този случай недобросъвестният няма въобще да подпише договор, защото, когато не подпише договор може да прави евтини неща, които ние сме забранили в ал. 2. И затова ние някак си трябва да определим – дали с тази редакция, дали с друга – че такива договори се сключват и в тях не може да има вписани еди кои си.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: В друга алинея, колега Добрев.
В едната алинея ще кажем, че се сключва договор и кои сключват задължително, а с втората казваме тези договори какво не могат.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други?
Аз Ви предупредих в началото, че това е от най-деликатните точки и трябва да намерим решение. Иначе вкарваме в хаос цялата система. Това не можем да допуснем.
Господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ: Член 19, ал. 1 – чета текста – и след това искам малко разяснение. „Търговец на храни, който не е микро, малко или средно предприятие и купува храни за последваща продажба, сключва с доставчик или производител на храни писмен договор.” Щом сключва с производител, това означава ли в хипотезата, която обсъждахме преди малко с 50 и 100 лв., е сключването? Това не означава ли, че ще ги натоварим тези хора?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разликата тук между новата редакция и старата редакция е в това, че големите предприятия не са тези, които купуват от най-малкия производител, този, който е със 100 лв. оборот. И това може би донякъде е работещ текст, но по-добра редакция е това, което каза колегата – юристът – да сложим праг на стойността на договора и да кажем, че „договори се сключват във всички случаи, когато има доставка за над еди каква си сума”.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имаме два варианта – или да продължим да умуваме и да не стигнем до никъде, или да го отложим и в работен порядък в една почивка да го приемем. Други варианти няма.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Правя процедурно предложение този текст да го отложим, за да помислим още малко. Да продължим с другите, които са безспорни и да приемем до края закона, а този да го оставим. В една от почивките комисията да се събере само за този текст с варианти. Иначе сега няма да го измислим текста.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Няма да можем да го измислим, а и да го измислим няма да е разумно да приемем закона. Останаха много малко параграфи.
Първо да гласуваме отлагането на § 13. Ще помислим няколко дни и в една от почивките ще се съберем да го обсъдим. Не бива да бързаме.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ (адвокат в Сдружение за модерна търговия): Прощавайте, но останах с впечатлението, че гласуването е приключило. Аз имам само един въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не е приключено. Отложихме § 13.
§ 14. Сключените договори се привеждат в съответствие с § 13, т. 1 и 2, в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
Има предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, което е оттеглено.
Има предложение от н.п. Делян Добрев и група народни представители, което Работната група подкрепя по принцип:
Параграф 14 става § 10 и се изменя така:
„§ 10. Договорите, сключени до влизането в сила на този закон, се привеждат в съответствие с него в 6-месечен срок от влизането му в сила.”
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 10/12:
§ 10/12. Договорите за продажба на храни, сключени до влизането в сила на този закон, се привеждат в съответствие със Закона за храните в 6-месечен срок от влизането му в сила.”
Имате ли изказвания по този параграф?
Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, извинявайте, но аз не разбрах какво точно правим. Предлагам да отложим само чл. 19, ал. 1. Другото да го приемем, за да знаем, че само ал. 1 е тази, която остава да доуточним.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз не възразявам. Съгласни ли са всички да се върнем отново на § 13?
(Реплики от залата.): Не може.
Няма как да се приеме целият параграф и затова ще го отложим.
По § 14 имате ли някакви предложения? Няма.
Който е съгласен с предложението за редакция на § 14, моля да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Има предложение от н.п. Делян Добрев и група народни представители, което Работната група подкрепя по принцип:
Създава се нов § 11:
„§ 11. Националният съвет и Помирителната комисия по § 13, т. 2 се създават в срок до 3 месеца от влизането в сила на този закон.”
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 11/13:
„§ 11/13. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон се създават Националният консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни и помирителната комисия към министъра на земеделието и храните.“
Заповядайте.
ДОБРИ МИТРЕВ (главен експерт в Българска стопанска камара): Уважаеми господин Кънев, уважаеми народни представители! Предходният текст, който беше приет за § 10 според мен създава проблем. Причината е, че вие току-що отложихте промените в Закона за храните в чл. 19 по предходния параграф. Така че, за кои договори?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не се притеснявайте. Това е наша работа. Като се съберем ще решим.
ДОБРИ МИТРЕВ (главен експерт в Българска стопанска камара): Аз разбирам, че като технология колегите юристи ще се справят, но въпросът е дали е систематичното място. Ако приемете друга логика да не е в Закона за храните?
ИВА МИТЕВА (законодателен референт от Дирекция „Законодателна дейност“ към НС): Не е в Закона за храните, колега. Защото това е Заключителна разпоредба, която урежда договори към Закона за храните. Вие вече сте в съвсем друг Закон за защита на конкуренцията и няма как да влезете в Закона за храните със Заключителна разпоредба.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА (председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България): Прощавайте, аз бих искала да попитам, от кога ще бъдат нищожни клаузите в договорите – от шестте месеца на влизане в сила на закона или от приемането? За нас не става ясно. В смисъл, че има нужда от Допълнителна преходна разпоредба, която да уреди. Ако наистина сте приели, че договорите трябва да бъдат регламентирани в Закона за храните, то поне трябва да е ясно.
ИВА МИТЕВА (законодателен референт от Дирекция „Законодателна дейност“ към НС): Съвсем ясен е текстът – от датата на приемане на закона да се приведат договорите в съответствие. Какво не е ясно?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: От датата на приемане на закона да се приведат договорите в съответствие.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Повече по тази тема не коментираме.
Остана да се приеме последният параграф.
Има предложение от н.п. Делян Добрев и група народни представители. Подкрепено е.
Имате ли някакви въпроси, колеги народни представители? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Имам следното предложение. Все пак правим корекция, господин Добрев, на Ваше предложение и основно на госпожа Корнелия Нинова. В рамките на няколко дни да имаме някакъв вариант за § 13 – чл. 19. Трябва да излезем от тази ситуация. В една от почивките следващата седмица ще се съберем тук и ще го обсъдим.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз ще се ангажирам също да поработя с колегите за редакция и когато сме готови ще се съберем да ги обсъдим.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, предлагам Министерството на икономиката и Държавната комисия за стокови борси и тържища също да ни предложат варианти на текстове. Знам, че те са предложили, но предвид дискусията и предвид аргументите тук, моля да подобрят своите предложения.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (Председател на Държавна комисия за стокови борси и тържища): Няма проблем, доколкото зависи от Комисията.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА (Началник отдел „Право на установяване и услуги” към Министерство на икономиката): Вариант на текст по чл. 19 ли имате предвид?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Само по ал. 1.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (Председател на Държавна комисия за стокови борси и тържища): Всъщност този текст почти е съгласуван с нас и ще го допълним. Той върши тази работа, която желаете. Унифицира точно лицата и изважда малките търговци.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Молбата ми е да предложите текст, който първо да е работен и, второ, да не създаде нова бюрокрация и нови чудесии.
Заповядайте:
МАРИН ГРИГОРОВ (Сдружение „Защита на гражданите и държавата“): Благодаря Ви.
Подкрепям законопроекта. Считаме, че правомощията на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъдат разширени. Към момента решенията й не се ползват с необходимата тежест, което може да доведе до сериозни щети за бизнеса в страната. Такъв е случаят например с Решение № 1525/09.12.2014 г. на КЗК.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имам една такава молба към вас. Единствената добра дума, която се каза за нас, това беше от вас и Ви благодаря, но преди това колегите си тръгват, защото участват в една друга комисия и имат едно друго предложение, което е много важно. Прекъсвам Ви и ще продължите след това.
Господин Христов, заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ: Имам процедурно предложение. На следващото заседание на Комисията по икономическа комисия да поканим ръководството на КЕВР във връзка със заявеното намерение за повишаване на цената на тока за индустриални цели от 20 процента и за битови нужди от 2 процента. Забелязваме ръст на износа, забелязваме увеличение на брутния вътрешен продукт. Аз се опасявам, че с въвеждането на тези нови цени ще се убият наченките за подобряване на бизнес климата в България, особено тези, които ползват електроенергията са повече от 50 процента от предприятията, които произвеждат на базата на електроенергията. Нека да чуем какви са мотивите – има ли резерви, има ли дефлация в страната, от друга страна, се предлага увеличение на тока. Ако нямат нищо против колегите да включим тази точка за обсъждане.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Мисля, че никой няма против.
Колега, може да продължите изказването си.
МАРИН ГРИГОРОВ (Сдружение „Защита на гражданите и държавата“): Благодаря Ви
Такъв е случаят например с Решение № 1525/09.12.2014 г. на КЗК, касаещо монопола на Камара на независимите оценители. В момента в Министерството на икономиката се разработва законопроект за изменение и допълнение на действащия Закон за независимите оценители. Има индикации обаче, че и в него няма да бъдат направени нужните изменения. Съществува опасност въпреки цитираното решение и препоръките на КЗК, Камарата да остане единствен сертифициращ орган, въпреки че от създаването си до сега системно не изпълнява намеренията и задълженията си.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз ви благодаря.
Колегата от Сдружението за модерна търговия искаше думата.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ (адвокат в Сдружение за модерна търговия): Въпросът ми беше по-скоро за уточняване. Дали правилно разбрах госпожа Нинова, че смята за по-удачно да се измени Търговския закон, отколкото да се въведе срок от 30 дни в Закона за храните? Тоест, отпада ли това нещо или не отпада?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не. Заради Вашият аргумент, че срокът трябва да е 60-дневен, така както е в Търговския закон и да има еднакъв срок в българското законодателство, да се уеднаквява, аз казах, че по-скоро ще изменим Търговския закон, където да стане 30, за да е равен срокът с този закон, отколкото обратно – тук да повишим срока на 60 дни.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ (адвокат в Сдружение за модерна търговия): Предлагам към това да се насочите, в противен случай ще има два срока по действащото право.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Веднага след приемането на ЗИД на ЗЗК ще внесем промяната в Търговския закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колега, ние същото мислим за двата противоречащи си срока.
Други?
Господин Евгений Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (Изпълнителен директор в КРИБ): Благодаря, господин председател.
Аз се чувствам леко засегнат, че друг е казал добри думи за вас. Аз започнах с добри думи и искам да завърша с добри думи. Знаете, че аз съм дипломат и активен участник в консултациите, преговорите, обменът на реплики по този закон. Искам да благодаря на всички участници. Четири години си говорихме, викахме си, понякога повишавахме тон. Искам да се извиня, да поднеса извинения, ако нещо от името на моята организация е прозвучало по-агресивно и по-остро.
Поднасям извинения и искам да благодаря още веднъж на всички, че в крайна сметка компромисът е този, който надделява. Няма чисто бяло и чисто черно. Има компромис и ние днес го постигнахме.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Господин Грозданов, заповядайте.
ПЛАМЕН ГРОЗДАНОВ (Изпълнителен директор на Съюз „Произведено в България”): Аз също бих искал да се присъединя към думите на Евгений Иванов и да благодаря на всички тези, които работиха по този закон. Знаете, че нашият съюз беше един от инициаторите и един от активните защитници на този закон. Времето ме научи, че наистина постигнатият консенсус и да се намери най-доброто решение, трябва да търсиш консенсуса. Вярвам, че днес го намерихме. Остана още малко, което трябва да се довърши.
Благодаря на Вас, господин председател, за чудесното ръководене на това заседание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Защото не Ви давах думата непрекъснато.
Това е един от най-тежките законопроекти, по които сме работили. Материята е много сложна. Второ, интересите са много големи. Трето, влачи се 4 години и трябваше да се намери баланс.
Благодаря Ви още веднъж. Дай Боже в зала да не стигнем до политизация. Мисля, че няма да го допуснем. На който не съм дал думата, може да остане след това да поговорим.


Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

(Закрито в 15.48часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев


Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 110 509 знака)