1. Изслушване на председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране господин Иван Иванов относно предстоящото увеличение цената на тока.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от Омбудсмана на Република България на 31 март 2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция относно Зелената книга за изграждане на Съюз на капиталовите пазари, № 502-00-35, внесена от Министерския съвет на 19 май 2015 г.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 16


На 17 юни 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране господин Иван Иванов относно предстоящото увеличение цената на тока.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от Омбудсмана на Република България на 31 март 2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция относно Зелената книга за изграждане на Съюз на капиталовите пазари, № 502-00-35, внесена от Министерския съвет на 19 май 2015 г.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден предварително, но ще ви го прочета. А тъй като имаме голям интерес към това изслушване на нашия бивш колега Иван Иванов, първо искам да гласуваме дневния ред. Той е следният:
1. Изслушване на председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране господин Иван Иванов относно предстоящото увеличение цената на тока.
Това е идея на нашите колеги Румен Христов и Мартин Димитров от миналото заседание. Не сме водеща комисия по тази тема. Водещи са комисията по енергетика. Но тъй като се касае и за съдбата на българската икономика и индустрия, беше интересно да чуем и вашето мнение.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от Омбудсмана на Република България на 31 март 2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция относно Зелената книга за изграждане на Съюз на капиталовите пазари, № 502-00-35, внесена от Министерския съвет на 19 май 2015 г.
4. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Изслушване на председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране господин Иван Иванов относно предстоящото увеличение цената на тока.
По първа точка искам да дам думата на господин Иванов. Искам да предупредя, че най-късно в 15,00 ч. ще приключим с изслушването по точка първа. Ще моля всеки, който взима думата или задава въпроси, да го прави стегнато и сбито. Първо ще дам думата на народните представители, тъй като ние сме поканили господин Иванов да информира народните представители. Но интересът е много голям. В 15,00 ч. твърдо ви обещавам, докъдето и да сме стигнали, ще продължим с точка втора, тоест, с господин Пенчев, омбудсмана на Република България.
Господин Иванов, много накратко, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Благодаря Ви, господин председател! Ще бъда наистина кратък, за да има възможност народните представители и другите гости да зададат въпроси както към мен, така и към моите колеги.
Ще си позволя преди всичко да кажа, че заедно с мен днес на заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм участват и членовете на комисията господин Ремзи Осман, господин Владко Владимиров и господин Александър Йорданов. Заедно с това за отговори на някои от въпросите ще се включат и двамата ръководители на отдели, които имат ключово значение за ценообразуването. Единият отдел е отделът „Цени и лицензи на електропроизводството и топло-снабдяването“. Това е господин Ивайло Александров. Другият отдел, който е „Цени и лицензи за мрежи, търговци и пазар на електроенергия“ господин Пламен Младеновски.
Съгласно процедурата всяка година регулаторният период започва на 1 юли. Комисията за енергийно и водно регулиране подготвя материалите в продължение на месеци преди това въз основа на заявление от енергийните дружества и процедурата започва с изготвяне на доклад. След това има открито заседание с енергийните дружества и обществено обсъждане.
Тази година общественото обсъждане беше проведено на 10 юни, след което бяха депозирани в комисията предложения както от енергийните дружества, така и от различни обществени организации. Комисията трябва да излезе с решение относно цените на 29 юни. Това са цените за топлоенергията. А цените на електроенергията трябва да бъдат оповестени на 30 юни.
Ценовия модел, който наистина съвсем накратко трябва да представя, беше изготвен въз основа на три приоритета на комисията. Първият приоритет е намаляване на дисбалансите в енергетиката – говоря за електроенергетиката – и въвеждане на справедливост при определянето на тежестите и отговорностите в целия спектър от производителя до крайните потребители. Втората цел, която се преследва, е решение, което да приближи търговията с електроенергия към въвеждането на електро-енергийната борса. На 2 ноември тази година трябва да стартира електроенергийната борса в нейния първи сегмент „ден напред“. По-късно ще стартира и с търговски двустранни договори, и със сегмента „в рамките на деня“.
Третият елемент, който беше от много голямо значение, е решенията да позволят Националната електрическа компания като обществен доставчик да излезе от изключително тежката финансова криза.
Ще започна с всеки един от трите елемента и ще кажа най-важното от това не единствено, но най-важното от това, което беше направено.
По отношение намаляване на дисбалансите и въвеждане на справедливост по отношение на носенето на отговорност Комисията излезе с решение, с което постанови добавка „задължение към обществото“ в размер на 40 лв. Искам да отбележа, че към момента – и така ще бъде до започване на новия регулаторен период – тази добавка е 18,93 лв. за всички юридически, но вече и едно физическо лице, които са излезли на свободния пазар на електроенергия и около 52 – 53 лв., защото това зависи от цената на електроенергията, за всички, които са на регулирания пазар. Това са битовите потребители и дребния бизнес, останал на ниско напрежение.
Този изключително голям дисбаланс, два пъти и половина по-висока добавка за дребния бизнес и битовите потребители фактически трябваше да бъде намален. Това, което направи комисията, е създаване на единна ставка за тази добавка от 40 лева. Не споменавам даже съвсем точната стойност, защото все още решенията не са приети, а съобщих, че това ще бъде прието на 30 юни и продължават обсъжданията по този въпрос.
В директивите на Европейския съюз има изрично записан текст, че енергоемките производства във всяка една от държавите-членки на Европейския съюз, не трябва да губят своята конкурентоспособност, поради което се допуска чрез националното законодателство и нормативните актове под формата на наредби да се извърши облекчение на добавката, свързана със зелена енергия, като тя може да бъде редуцирана на 15 процента от добавката, която е валидна в общия случай.
От завчера на сайта – би трябвало на три министерства, но със сигурност го видях – на Министерството на енергетиката е качен проектът на наредба, която е изготвена от експерти на Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката и Министерството на финансите, където именно обект на тази наредба е третирането на намаляването на добавката за енергоемките производства.
Разбира се, в рамките на двете седмици, които текат за обществено обсъждане на наредбата, могат да настъпят промени, които всъщност Комисията за енергийно и водно регулиране ще отчете, защото наше първо задължение е да спазваме законите и нормативните актове на Република България.
Относно намаляването на дисбалансите искам да отбележа и следното. До 30 юни за покриване на технологичните загуби трите електроразпределителни дружества и Електроенергийният системен оператор получаваха енергия от НЕК, но всъщност, произведена от АЕЦ „Козлодуй“ на цена от 30 лв. за мегават час. Със започване на новия регулаторен период върху тази енергия ще бъдат начислявани 40 лв. – това е добавката „задължение към обществото“, което означава, че всяко едно от електро-разпределителните дружества, както и Електроенергийният системен оператор ще заплащат по 70 лв. за всеки мегават час, който те получават за компенсиране на техните екологични загуби.
Когато говорим по втория аспект, че ценовото решение трябва да приближи пазарът на електроенергия до въвеждането на електроенергийната борса, то именно обстоятелството, че на борсата всички производители, които предлагат електроенергия, при реализация на договор за покупка на тази енергия върху закупената енергия ще се начислява именно добавката „задължение към обществото“. Тя, с изключение на тези енергоемки потребители, за които говорих, всички останали трябва да заплащат тази добавка. Тази добавка се заплаща и във всички случаи, когато се закупува електроенергия от съседна на България страна, защото в момента, когато енергията влезе в националната електропреносна или електроенергийна система, тя се облага веднага с добавката „задължение към обществото“. А добавката „задължение към обществото“ има такъв размер, защото тя трябва да покрие преференциалните цени на три сегмента от българското електропроизводство. С най-голяма тежест е сегментът, който се дължи на производството на енергия от възобновяемите енергийни източници на преференциални цени, следва сегментът на топлофикационните и заводски централи, които чрез когенерацията произвеждат високоефективна електроенергия, произвеждана по комбиниран начин. След това са двете приватизирани централи в Маришкия басейн, като AS „Марица – Изток 1“ е с по-голям дял в тази добавка и накрая е „Контур Глобал - Марица – Изток 3“.
Именно тези производители на енергия по преференциални цени изискват въвеждането на тази добавка, при което реализирането на електроенергията на борсата на пазарни цени трябва впоследствие чрез добавката да се достигне до договорената преференциална цена. Касае се единствено за преференциални цени в договори, които са валидни и са свързани с тези три сегмента.
Това, което – продължавам – доведе до финансово оздравяване на НЕК, са няколко сегмента. Те са свързани с това, че на 6 март беше публикувано поредното, 22 изменение на Закона за енергетиката. Но то имаше много съществено значение за начало на реформи в българската енергетика. До 1 април тази година от заводските и топлофикационните централи се изкупуваше практически цялото произведено количество електроенергия. Казвам „практически“, защото бяха определяни две цени – преференциална и индивидуална цена за всяка една от топлофикациите или от заводските централи. Но в повечето случаи разликата между двете цени, достатъчно високи като преференциални цени, разликата беше само 1 ст. Мога даже конкретно да назовавам такива топлофикационни и заводски централи.
С промяната в закона общественият доставчик НЕК редуцира своите задължения до изкупуване само на високоефективната електроенергия, произведена по комбиниран начин. За да бъде тази електроенергия високоефективна, първо, наистина трябва да съпътства производството на топлинна енергия, и, второ, високоефективността изисква да се отговори на следващото условие, а то е, че използваният първичен енергиен ресурс за производство по комбиниран начин трябва да бъде поне с 10 процента като количество по-малко от това, което би било използвано за производството на двата вида енергия – електрическа и топлинна, отделно една от друга.
По такъв начин цялото останало количество електроенергия, което или е комбинирано, но не е високоефективно или дори не е и комбинирано, тези централи трябва да реализират на свободния пазар на цените, които са борсови. От въвеждането на тази мярка чрез самото решение фактически се намаляват сумите, които НЕК изплащаше към заводски топлофикационни централи със 130 млн. лева. Втората мярка, която е особено важна, е чрез въвеждането именно на добавката „задължение към обществото“.
Въведена добавката „задължение към обществото“ в нейния първоначален обхват, защото след наредбата ще има, разбира се, корекция, която трябва да бъде направена и тя трябва да бъде направена буквално в последния момент, преди обявяването на цените, но въвеждането би довело до постъпления в НЕК на 160 млн. лева от добавката върху технологичните загуби, 120 млн. от трите електро-разпределителни дружества и около 40 млн. от Електроенергийния системен оператор.
Като цяло от продажбата на енергия от страна на НЕК се очаква повишаване на постъпленията в НЕК с 346 млн. лева.
Следващото перо, което ще позволи на НЕК да излезе от финансовата криза, е обстоятелството, че тази година България реализира добра печалба от търговия с парникови емисии и всеки от вас може да види на сайта на европейския пазар на емисии, че България досега е продала емисии за над 50 млн. евро и се очаква, защото се знае годишното количество в тонове въглеродни емисии, което ще бъде продадено, общо за годината да достигне малко над 110 млн. евро. Нашите изчисления показват, че 226 млн. лева ще постъпят в Националната електрическа компания. Те ще постъпят там, първо, защото в българското законодателство чрез промените в Закона за енергетиката от 6 март тази година има изричен текст, който записва постъплението на 100 процента именно в обществения доставчик като дружество, което търпи преки финансови загуби заради насърчителните мерки за възобновяемите енергийни източници и производството на енергия от тях. От друга страна, такива са разпоредбите и на европейското законодателство.
Като се сумират спестените средства на НЕК, се оказва, че при изпълнение на ценовия модел в този му вид, в който го докладвам пред вас сега, около две седмици преди окончателното решение, защото могат да настъпят определени промени след окончателния текст на наредбата, но, ако бъде такъв, какъвто го докладвам, със 702 млн. лева трябва да се намали текущият дефицит на НЕК. Като имате предвид, че миналата година той беше 644 млн. лева при такъв ценови модел НЕК ще излезе на печалба.
Това беше всъщност и третият от приоритетите на комисията при разглеждане на ценовия модел.
Искам да ви уверя накрая в следното. Комисията подходи така, както законът повелява – равнопоставеност към енергийните дружества при внимателно отчитане на всички данни, които са подадени, при контрол върху част от тези данни и при използване на ясен математически модел, за да няма никакъв субективизъм в решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Използвам случая да благодаря на моите колеги от комисията, които с единодушие приеха досега всички решения, свързани с цените на електроенергията. Остава обаче финалната. Ние досега сме приемали ценовите модели.
Второ, на експертите на комисията, които буквално повече от два месеца работят непрекъснато и наистина се ползват с доверие от членовете на комисията.
Благодаря Ви, господин председател.
Ако има въпроси, било към мен или към моите колеги, сме готови да отговорим. Ако някой от колегите има нещо да допълни, ще го направи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Гарантирам Ви, че ще има много въпроси.
Първо давам думата на народните представители, тъй като гостите сме ги поканили да информират първо нас.
Господин Цочев първи е записан. Господин Христов – втори.
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов и ръководство на Комисията по енергийно и водно регулиране, уважаеми колеги, уважаеми гости! Не се съмнявам в суровостта на нашия председател, който в 15,00 ч. ще прекрати разискванията. Затова ще бъда кратък.
Не се съмнявам в професионалното отношение на комисията по отношение на тази чувствителна тема – цени на електроенергията, както и в професионалното обяснение, което даде господин Иванов.
Но моят елементарен, но важен въпрос е по методика ли се определиха тези цени или на база представени разходи от електроразпределителните дружества и при двустранни разговори с тях, тоест, по пазарлък?
Това ми е въпросът.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предлагам няколко въпроса да съберем и тогава господин Иванов да отговори.
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа министри, председатели и членове на комисията. Въпросът от гледна точка на това, че го обсъждаме в Комисията по икономическа политика и туризъм, се свежда до следното. Вие, от една страна, се опитвате да балансирате, ако мога така да се изразя, НЕК и енергийната система. Но да не стигнем до дебалансиране на българската икономика. Имате ли някакви разчети по какъв начин това увеличение се отразява върху бизнеса и най-вече върху малкия и средния бизнес?
И, ако позволите, господин председател, бих искал да чуя становище примерно от господин Велев и от министъра на икономиката за това как ще се отрази върху бизнеса.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин председател, уважаеми колеги и гости! Моят въпрос е подобен, но ориентиран към друга част от обществото в България. Правен ли е финансов анализ как това увеличение ще се отрази на цените на крайните продукти, на стоките, които се произвеждат и услугите, които се предлагат от бизнеса?
Тоест, с колко ще се оскъпи животът на обикновения българин и на потребителя вследствие на това увеличение.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Ерменков, имате думата за последен въпрос, след което ще дадем думата на господин Иванов за отговори.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, във връзка с това, че решенията, които сте взели по отношение на формиране на цените, в това число най-вече за индустрията, са свързани с наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници и очакваното нейно съдържание, искам да ви попитам, дали в Комисията все пак сте стигнали до положението, че такса „задължение към обществото“ ще разделите на „такса задължение към обществото, породена от високоефективно производство“ и такса породена от възобновяеми източници и породена от американските централи. Защото в наредбата, както е написано тук, допустимостта за намаляване на разходите върху индустрията е само по отношение на задължения, които са възникнали по разходи от възобновяеми източници. Така е написано. Какво правим с другите, които правят допълнителните компоненти, американски централи и високоефективно производство?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Спираме до тези четири въпроса.
Аз искам само да ви напомня защо и министър Лукарски днес е тук. Връщам се към въпроса на Румен Христов. Всъщност основното, което нас ни интересува, е ще намерим ли баланса на вдигането на цените и състоянието на българската икономика?
Вчера имахме и в Министерството на икономиката заседание на така наречения Съвет за икономически растеж, където бяха всички работодателски организации, целият дневен ред предварително съгласуван се отхвърли и основната тема беше тази.
Притесненията и на министерството, и на нашата комисия са, че трябва да намерим този баланс и да не стане така, че вместо да изпишем вежди, да извадим очи и действително да създадем дисбаланс на икономиката ни.
Това е всъщност основното, което нас ни вълнува.
След това пак ще има въпроси допълнителни.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Благодаря Ви, господин председател! Аз ще отговоря на някои въпроси. На един от тях ще дам думата на водещите наши експерти.
Започвам с отговора на господин Ерменков. Аз отбелязах, че е направено ясно разграничение на влиянието на всеки един от тези фактори, на тези сегменти върху добавката „задължение към обществото“. В същото време европейското законодателство предвижда облекчаване на добавката само в сегмента „възобновяеми енергийни източници“. По този начин максималното облекчение, което ще бъде направено, е свързано с добавката, която е за когенерации и за двете централи в Маршикия басейн в пълен обем и 15 процента от добавката, която е за възобновяемите енергийни източници. Ефектът от това означава намаляване на обща добавка от 40 лв. на около 20 лева. Аз не казвам точната стойност, защото 20 лв. е почти толкова, колкото и 18,93 лв., господин Ерменков, или плаща се 19,00 лева.
Аз не казвам точните стойности, защото наистина чакаме да видим какъв ще бъде финалният вариант на наредбата.
По отношение на това как ще се отразят евентуални промени в цената на електроенергията. Убеден съм, че промените в цената на електроенергията за битовите потребители няма да се отразят, защото, госпожо Нинова, промяната в цената на електроенергията е съвсем малка, под 2 процента, нека кажем 2 процента, които отговарят точно на инфлационния индекс в средносрочната тригодишна прогноза, която беше направена по време на правителството на Пламен Орешарски.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е за битовите потребители?
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Да, за битовите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Два процента за битовите потребители?!?
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Да, точно така, това, което току-що казах.
По отношение на цените за стоки и услуги, естествено аз не мога да гадая. Считам, че няма да се отразят. Знаете ли кое ми дава основание да кажа това? Когато преди година и половина на два пъти стойността на електроенергията намаля с по 5 процента, българските потребители не почувстваха намаляване на цената нито на стоките, нито на услугите. Можете да проверите. Аз специално проверих в статистическия справочник за 2013 и 2014 г. Никакво намаление не беше отразено.
На трето място, и това по определен начин е отговор на въпроса на господин Румен Христов, неслучайно европейските документи предвиждат редуциране на добавката за енергоемките производства, такива, в които цената на електроенергията в цената на крайния продукт е над 10 процента. Второ, производства! В европейското законодателство не се говори за сферата на услугите.
На следващо място, за голямо съжаление в България енергийната ефективност е на много ниско ниво. По енергоемкост на производството, господин Христов, последните две страни, при това по един много странен начин – ето ги тези две – са Сърбия и България. Истински българските производства, отново казвам енергоемките, априори имат висок процент. В металургията 40 процента от цената на произвеждания продукт се формира от цената на електроенергията. Това е така. Аз говоря за тези, които не попадат в този спектър. Истинско намаление може да се получи само при въвеждане на енергоефективни технологии, енергоспестяване така, както всъщност мога да ви покажа и другите диаграми, е направено в страните от Европейския съюз.
Докато тук по енергоемкост ние заедно със Сърбия сме на първо място в Европа, по цените на електроенергията, даже и в случаите до 70 гигаватчаса потребление годишно, ние сме с най-евтината електроенергия заедно със страните от Западните Балкани. Това са официални данни на ЕВРОСТАТ от 2015 г.
Това е, което мога да кажа.
Иначе комисията, отново повтарям, ще изпълни наредбата в този вид, в който я предложи Министерският съвет, защото тя трябва да бъде приета от Министерския съвет.
Само все пак ще си позволя да кажа следното. В хипотетичния случай, ако цената на добавката „задължение към обществото“ остане в следващия период 19 лв., колкото беше и в изтичащия регулаторен период, това отваря една финансова дупка от 385 млн. лв., господин Христов. Тази дупка може да бъде поета по два начина. Единият е НЕК, който, мъчейки се да го извадим от финансовия колапс, да му сложим още 285 млн. текущ дефицит за този следващ период, или българските потребители. Изчисленията показват, че това би означавало 17 процента увеличаване на цената за регулирания пазар, тоест, за битовите потребители. Това са сметки, които винаги, когато пожелаете, можем да ви ги покажем.
Естествено, когато се направи някаква диференциация, няма да са 285 млн., но при всички положения ще е една сума, която трябва да бъде покрита. Някой ни говорят в чисто популистки стил – американските централи или ВЕИ-тата, уви, има действащи договори и ние вече се уверихме, че като правова държава аз много лесно бих се освободил, ако нямаше това задължение да се спазват действащите договори, иначе бих се освободил от тези, които имат висока преференциална цена. Но нали и ние трябва да спазваме законите на страната?!
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожа Нинова има реплика.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин председател, не получих отговор на моя въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, за отговора на въпроса на господин Цочев, имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Прощавайте, господин председател, последният отговор трябваше да бъде даден от господин Пламен Младеновски, за да изчерпим отговорите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата, господин Младеновски.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ (Началник отдел „Цени електроенергия“): Благодаря Ви, господин председател! Цените са определяни по методика, която, ако се запознаете с доклада, е подробно описана там с формули и разчети, като е приложен общ подход към абсолютно всички предприятия. На база на този общ подход са коригирани почти всички групи разходи, които те са заявили и крайният резултат е равнопоставен, недискриминационен и цените са направени по начин, който да е напълно прозрачен. Всеки, който прочете доклада, на база на описаните формули и описаната методика, прилагана там, може сам да си сметне всеки един разход.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Точно заради това, че някои са чели вече доклада, в дъното са работодателите и те ще си кажат думата.
За реплика има думата госпожа Корнелия Нинова. Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Едно изречение наистина, господин председател.
Господин Иванов, изразявам резерви по отношение на твърдението Ви, че няма да поскъпнат стоките и услугите. Не популистки, а има една обикновена икономическа логика. Когато в себестойността на един продукт влиза електроенергията и се качи цената й, то няма начин да не се качи общата себестойност.
За социалния ефект не е мястото тук да говорим, ще говорим в Комисията по труда и социалната политика. Но тук поставям въпрос, всъщност не е въпрос, а просто едно разсъждение. Подобно увеличение би било удар върху потреблението, ако говорим за икономиката. И без това слабото потребление! Тоест, трябва да видим освен социалния и икономическия ефект от това, което ще се случи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Ако разрешите, само едно изречение като дуплика. Алтернативата на това, което казахте, беше директното увеличаване на цената на електроенергията за потребителите. Ако това считате за по-справедливо….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има думата господин Жельо Бойчев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Само една реплика. След като има методика за изчисление на тези цени, господин председател, молбата би е към КЕВР да я публикуват официално.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Разбрах!
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Алтернативите пред българската енергетика са много, господин Иванов.
Аз ще се спра обаче на гледната точка, която би трябвало да има Комисията по икономическа политика и туризъм във връзка с днешното изслушване. Аз съм смутен от няколко неща. Първо, аз не знам как правите модел на предстоящия регулаторен период, без да имате наредбата. Наредбата като проект беше публикувана вчера на сайта.
Аз, господин председател, към Вас имам няколко въпроса. Радвам се, разбрах, че има представители на Министерството на икономиката. Първо, бих искал да чуя и мнението на браншовите организации относно наредбата и целия принцип на работа, който тя доста сложно описва вътре, но най-вече относно обхвата на предприятията, които ще бъдат засегнати или пък ще бъдат в по-привилегировано положение според тази наредба. Там се казва, че трябва да бъде отговорено едновременно на следните критерии и са изредени няколкото критерия, като единият е потребление на електрическа енергия над 30 гигаватчаса в ценовия период от предходната година за тази година.
Искаше ми се поне, за да знаем в крайна сметка тази наредба какъв брой индустриални предприятия в България ще обхване, да ми каже някой колко са предприятията, които имат такъв тип потребление на електрическа енергия.
След това, колеги, тази наредба разделя дейностите, които ще бъдат насърчавани, в едно Приложение 1. Мен ми се иска да чуя мнението на Министерството на икономиката и на Министерството на енергетиката – има го в списъка на Приложение № 1 – за такъв тип производства и предприятия. Да видим аргументите защо са само тези и да чуя пак мнението на браншовите организации, защото това е смисълът на това изслушване.
Пак казвам, аз не знам вие как правите модел, без да имате наредба. Не знам кога променихме закона, преди няколко месеца, тя продължава да бъде и проект, тя не е окончателна наредба, а ние стъпваме на нея и се дават едни обещания на българския бизнес, на българските индустриални предприятия, че видите ли, тяхната конкурентоспособност няма да бъде нарушена, защото ще попаднат в обхвата на наредбата. Всеки, който е прочел тази наредба, ще му бъде много трудно да разбере механизма, по който тя работи.
Имам една молба. Аз не знам кой пише мотивите към тези наредби, господин председател. Аз ще Ви прочета едно изречение от тези мотиви: „Наредбата опростява правилата за такава помощ. Счита се, че такива рискове съществуват за сектори, които са изправени пред интензитет на търговията от 10 процента на равнището на Европейския съюз, когато интензивността на електроенергията на сектора е висока.“
Аз може би съм от по-ограничените народни представители, но по никакъв начин не мога да схвана това изречение като мотив.
Така че това за мен може би трябва да бъде център на дебат в момента – този баланс, за който председателят Кънев говори, между състоянието на енергетиката и предизвикателството й, отношението към българския бизнес.
Господин Иванов, няколко много бързи въпроса. Първо, изпълнява ли НЕК новите изисквания на закона, които въведохме, относно – вие добре описахте – така нареченото високоефективно комбинирано производство на електрическа енергия. Искам да знам изпълнява ли тези ограничения да се изкупува само такъв тип електроенергия. Казахте, че оттам икономията трябва да бъде 130 млн. лв. с оглед на една от водещите цели, които изведохте като преодоляване на дефицитите.
Заложили сте приходи от продажба на емисии – да не стане като в по-предния период - но 226 млн. дали ще бъдат реализирани? Смущаваме, че сте редуцирали сериозно нормата на възвращаемост на Националната електрическа компания от 6,3 на 3,5 процента и сте орязали доста експлоатационните разходи и другите на националната компания. Знаете, че водещо трябва да бъде сигурността на системата и непрекъснатост на доставките.
Имахме един голям казус от миналата година и от по-миналите години с тези така наречени „некомпенсирани разходи“. Знаете за този спор между ЕРП-тата и НЕК за възстановяването на тези няколко стотин милиона. Бяха натрупани задължения взаимно, които блокираха цялата система – кой на кого ги дължи. Става въпрос за тази преференциална цена, на която изкупуваха ЕРП-тата, които започнаха да си ги прихващат. Знаете, че тогава беше постигнато едно съгласие този ценови период, който Вие сега обсъждате и предлагате, мисля, че беше записано да има 248 млн., които да започнат да бъдат компенсирани. В сегашния модел Вие залагате само 79 млн. лева. Така че има доста въпроси относно това дали Вие ще преодолеете с тези мерки дефицита, който има пред Националната компания.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Искам само да ви напомня още нещо. Първо, има комисия за актуалното състояние на енергетиката ни. Председателят е Валери Симеонов. Той днес е тук, с нас, но от 16,00 ч. има заседание. Имате изслушване на ръководството на НЕК и ръководството на Министерството на енергетиката. Тоест, ние тук няма да навлизаме в дебатите какво е състоянието на НЕК. Нас ни интересува как ще се отразят новите цени на икономиката ни и на индустрията ни.
Второ, отделно имаме парламентарна комисия, която се занимава само с Комисията по енергийно и водно регулиране. Господин Искрен Веселинов е шеф на тази комисия. Хайде да оставим на специализираните комисии да се занимават със състоянието на НЕК и на Комисията по енергийно и водно регулиране.
Сега, преди да Ви дам думата, господин Божинов, думата, искам да дам на господин Васил Велев. Пет минути обаче, не повече.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Съвсем кратко ще отговоря.
Господин Бойчев, това, което Вие казвате, че как без наредба се прави ценови модел, прави се, защото нямаше никаква гаранция кога ще бъде готова наредбата. Означава ли, че ние трябва изобщо да излезем от регулаторния период? Ние правим и има определени буфери, които ние предвиждаме, но аз отново заявих, ние чакаме наредбата, за да може вече да се види какво допълнително трябва да се направи. Това, първо, за да спазим едногодишния регулаторен период, който винаги започва на първи, с изключение на 2013 г. Тогава срокът беше удължен.
На второ място, дали ще се изпълни това спестяване на 130 млн. лв., зависи от НЕК, но в много по-голяма степен зависи от ЕСО, които ще имат съвсем ясни документи каква е високоефективната енергия, която е заложена за всяка една топлофикационна и заводска централа. Не трябва да допуснат в мрежата да постъпи енергия извън тези граници, които са заложени.
На трето място, когато говорите за 226-те милиона лева, може би имате предвид един не толкова далечен спомен от 2014 г., когато бяха заложени 498 млн. Само че за разлика от тогава, господин Бойчев, сменена е както европейската рамка, така и българското предлагане на емисии и аз неслучайно изтъкнах специално пред комисията, че всеки може да отвори интернет и да види, че България до момента е продала за над 50 млн. евро емисии, което означава преди да изтече изцяло шестмесечие ще има над 100 млн. лв. постъпления, които са целеви и не могат да бъдат използвани от бюджета по никакъв друг начин. Те постъпват в ПУДООС, а оттам трябва да постъпят в НЕК. Това е законовата процедура. Ако Вие я оспорвате, това означава, че оспорвате законите на Република България.
По другите въпроси моля, господин председател, да дадете думата на господин Младеновски.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Младеновски.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ (Началник отдел „Цени електроенергия“): Съвсем накратко искам да отговоря за нормата на възвращаемост на НЕК. Говорим за нормата на възвращаемост на НЕК като производител от ВЕЦ-овете.
Цитираните цифри не са реалната норма на възвращаемост, те са само нормата на възвращаемост на собствения капитал. Те не са били намалявани от 6,3 на 3,5, просто те винаги са били 3,5 процента. НЕК беше поискала тази година без сериозна аргументация повишаване до 6,3, което не беше признато.
Относно некомпенсираните разходи за ВЕИ-та в предходния ценови период, с решението за цени от лятото на миналата година, от 1 юли 2014 г. беше изготвен компенсаторен механизъм, съгласно който тази сума ще се възстановява за период от 4 години, като всяка година трябва да се признават по 79,5 млн. на Националната електрическа компания, което е спазено и в сегашното решение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Велев, заповядайте, накратко.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми народни представители, тук сме представители на голяма част от бизнеса, водени от тревогата от това, което се предлага. Смятаме, че не всичко е ясно и не всичко е така, както се излага. Няколко факта.
На свободния пазар има присъединени около 5 000 предприятия. Това е гръбнакът на българската икономика на високо, средно и ниско напрежение. Увеличението за тях е следното. За тези, които са на високо напрежение, увеличението е 19,5 процента. Как се получава числото, за да няма недоразумение? От 18,93 на 40,21 лв. се качва добавката, което 21,28 лв. увеличение. Това увеличение от 21,28 лв., като го разделим на цената, по която те получават в момента енергия – 109 лв., и го умножим по 100 процента, се получава 19,5 процента. И колкото пъти да го делим и умножаваме по тези числа, се получава винаги 19,5 процента.
Тези, които са присъединени на средно напрежение, получават енергия на 118 лв. Като извършим същата операция, за тях се получава 18 процента увеличение.
Тези, които са на ниско напрежение, между 140 и 160 лв. им е цената. Като разделим 21 лв. на това число, се получава между 13 и 15 процента.
Тоест, индустрията, българският бизнес ще получи увеличение между 13 и 20 процента – закръглявам, за да е лесно. Само 27 предприятия в България по проекта за наредба ще получат по-малко увеличение, но то не е между 1 и 2 процента, а започва от 4 процента за „Лукойл“ и много бързо стига до 13 процента за следващите в списъка.
Освен тези 27 предприятия има още 13, които са над 30 гигаватчаса годишно, но те са с увеличение повече от 13 процента. Това са фактите. Ако някой твърди обратното, нека да спрем дотук, да смятаме, да видим кой греши. Това са фактите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Сега да дадем думата на господин Божинов. Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов. След като Ви изслушах, господин Иванов, оставам с впечатлението, че приемате съществуващото положение като някаква даденост, гледате и търсите решение напред и не искате да се обръщате назад.
От какво правя този извод. Вдига се цената от 30 на 70 лв. на онази електроенергия, която ЕРП-тата ще заплащат за така наречените технологични загуби.
Моят въпрос към Вас и моля да ми отговорите с „да“ или „не“. Има ли обективни механизми и критерии, по които да бъде изчислен размерът на тези загуби? Има ли надеждни инструменти за проверка на заявените загуби? Познавате ли структурата на тези загуби? Интересите, за да се поддържат високи, и механизмите, с които се поддържат високи и се притиска българският бизнес по този начин?
Ако ми отговорите с „да“, ще Ви попитам последно: познавате ли одита, изготвен от Ваши предшественици, който дава отговор на този и много други въпроси, които трябва да познавате и изясните, преди да приемете съществуващото положение като фактическо и да търсите как да минимизирате натиска към бизнеса и цените.
И Ви моля, ако е възможно, този одит да го представите на народните представители като официален документ, защото в него е вложен огромен труд, има много истини и разкрити проблеми и неговото използване е минимизирано поради конфликт на интереси и са надделели небългарските интереси, за да бъде неглижиран този одит.
Понеже много Ви вярвам и понеже Ви защитих, когато Ви избрахме, искам с надежда да ми отговорите честно: познавате ли го, ще го прочетете ли и ще ни го предоставите ли, за да видите, че не можете да приемете реалностите като ей така, дай да видим какво ще правим напред.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Заповядайте, господин Иванов, за отговор.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Благодаря Ви, господин председател! Ще отговоря директно на въпроса на господин Божинов.
Първо, технологичните загуби, които ние признаваме, са значително по-малки от тези, които са заявени от трите електроразпределителни дружества.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Обективната оценка, а не…
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Не, не. Все пак да Ви кажа, то именно е свързано с това, че ние обективизираме тези загуби и за двете дружества – ЧЕЗ и ЕВН - се признават по 8 процента технологични загуби, толкова, колкото бяха признати от предшестващите два състава на Комисията за енергийно и водно регулиране. За Енерго-про, поради характера на тяхната мрежа се признават 9 процента. Заявените за признаване технологични загуби варират от 10,5 процента, струва ми се, до към 12 процента.
Защо обективизираме на това ниво? Защото в тези технологични загуби или под формата на технологични загуби се включват и така наречените търговски загуби – кражби, отклоняване на електроенергия и т.н. Това комисията не признава, господин Божинов. Комисията не го признава.
С други думи, ние защитаваме обществения интерес именно, като признаваме обективните технологични загуби. Вие ще попитате: а защо тези проценти именно? Защото – аз не знам това ли Вие считате, може би не като одитен доклад, но има доклад от специалисти от Техническия университет – София, които дават отговор на въпроса колко са технологичните загуби за трите дружества и ние се придържаме към научната оценка по този въпрос.
Що се касае до одитните доклади, всички одитни доклади в Комисията за енергийно и водно регулиране ми се струва, че ги предоставихме на комисията, ръководена от уважаемия господин Валери Симеонов, но сме готови да ги предоставим и на Комисията по икономическа политика и туризъм. Това са публични доклади, те не са засекретени и бъдете сигурни, че ще ги имате.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Вярвам Ви, работил съм с Вас.
Господин Стаменов, заповядайте.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ (председател на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и член на КРИБ): Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Константин Стаменов и съм от Комитет по енергетика на КРИБ. Няма да правя дълги изявления. Ще ви дадем писмено нашите аргументи против поскъпването на тока.
Със сигурност това, което знаем, е, че не са открити всички резерви в намаляване на дефицитите в сектор „Енергетика“. Със сигурност един такъв резерв е износът на електроенергия. Теглото на износът на електроенергия в българската икономика е 20 пъти по-малък отколкото е износът на всякакви други стоки и услуги. Но всички казват в системата на енергетиката, че износът на електроенергия дори и с 1 лв. да се вдигне и да се сложи такава такса „задължение към обществото“ или каквато и ще да е такса, както искате я наречете, дори и с 1 лв. да се увеличи, щял да спре износът на електроенергия. Същото важи и за нас. Абсолютно същото. Ние изнасяме стоки за 37 млрд. лв. за миналата година, а тази година се очаква да бъдат над 40 млрд. лева. Един лев да се вземе от нас, това означава да спре нашият износ.
Къде е рискът? Защо няма оценка на въздействието върху решението на комисията, как ще се отрази това на икономиката и не да си говорим празни приказки, а да се стъпи на икономически анализ и да се погледне: тези могат да платят, онези не могат да платят или каквото ще да е.
Не сме съгласни, че дефицитите в НЕК, защото сме убедени, че има и повече дефицити в тези цифри – 40,21 лв. – трябва да се покрият в един регулаторен период. Общо таксите – „задължение към обществото“ и мрежовите такси – само за най-едрата индустрия ние ставаме втората в Европа държава по скъпа такса, твърда, фиксирана цена на електроенергията. За големите потребители това означава 50 процента, ако вземем цените на пазара на електроенергия за последните четири месеца, 50 процента фиксирана компонента и 50 процента това, което се договаря. Това го няма никъде в Европа. Там съотношението е от порядъка на 20 – 30 процента максимум фиксирана компонента и 70 процента, която се договаря.
И още едно съотношение в посока на справедливостта и свършвам. В доклада на Европейска комисия за миналата година, от 17 март 2014 г., той е в този документ, съотношението между цени на дребно и цени на едро за всичките страни в Европейския съюз е от 2,5 до 4 пъти. Ако вземем 2,5 при сегашната цена от порядъка на 100 лв. – тук не съм съгласен с господин Велев – от порядъка на 100 лв., за населението цената трябва да е 250 лв. или 25 ст. при 170 лв. сега. С увеличението съотношението става в България 1,4 в цената на едро без тези предприятия, които ще влязат в наредбата вероятно, е 120 лв. към 170, съотношение 1,4.
Ние сме с почти два пъти по-ниско съотношение. Разбирате ли? Това е политика от 2006 г. насам да се товари индустрията с по-високи цени на електроенергията, за да може да има по-евтини цени за населението. Ние не сме против населението, разберете ни правилно. Разбираме, че хората са бедни. Ние искаме да се изцедят всички резерви в системата на енергетиката – реформи и износът на ток да поеме и своя дял. Няма никакъв шанс.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Иванов, имате право на отговор.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Съвсем кратък ще бъда, защото се повдигна един въпрос, който често пъти се повтаря и е свързан с износа на електроенергия и облагане на износа с една, макар и редуцирана такса „задължение към обществото“. Искам ясно да кажа, че комисията ни не може да въведе такава редуцирана такса, защото 42 Народно събрание с промяна в Закона за енергетиката премахна възможността да се въведе такса върху износа на електроенергия. Някои от депутатите даже са тук, във вашата комисия. Нека да бъде ангажимент на депутати от Комисията по икономическа политика и туризъм да предложат промяна в закона, защото аз неслучайно казах, че само законът и наредбите са базата, която ние трябва да спазим. Не можем да въвеждаме такса, когато тя не е разрешена от закона.
И тъй като господин Стаменов изтъкна и други резерви, искам ясно да заявя, че в този си първи ценови модел комисията не може да изчисти всички дисбаланси и да изведе и премахне всичките – бих казал – бели петна, които трябва да бъдат изчистени. Но правим една сериозна стъпка. Тя е наистина реформаторска и е справедлива.
Жалко, ако това не може да се оцени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Радев, имате думата.
РУМЕН РАДЕВ (член на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, господин председател! Коректна е бележката. Наистина е 109 лв., а за най-големите е под 109 лв., около 102 до към 105 лв. за сметка на микса. Но това още повече пък повдига процентът, тъй като намалява числата в знаменателя. Да не се връщаме към математика от учебника по математика за пети клас.
Също няколко факта ще дам, които също са вече факт днес.
Днес, някъде към 9,00 – 9,30 ч. Холдинг „Загора“ пусна уведомление за масово уволнение на 340 човека от четирите основни фабрики в холдинга за сметка на очакваната увеличена цена на електроенергията с около 20 процента. Очаквам да се случи скоро и в останалата част от българските работодатели, които са засегнати директно по простата причина, че ние трудно вече можем да съкращаваме производство на продукти. Отдавна вече говорим само за процесни функции.
С думи прости, за да се разбере лесно, тъй като сме в икономическа комисия, това означава, че очакваме ефект от над 60 хиляди души, пряко засегнати, което означава – уволнени, в рамките на идващите месеци, защото процедурата е малко над 45 дни.
Пресмятане в пари! При около 880 лв., както е в момента средното възнаграждение – направихме си труда до ги смятаме за тези хора, - това означава средно плащанията за – знаете, между 6, 8, 9 месеца, да кажем осреднено 7 месеца според стажа – това означава 373 млн. лв. на бюджета, които трябва да бъдат разплатени към тези хора. Допълнително ние няма да плащаме, очевидно на тези хора, средномесечно по 21 млн. лв. осигуровки – това е, което няма да внасяме в същия този бюджет.
Ако сложим пак осреднено 7 месеца, това прави 522 млн. За един планиран ценови период, до юни следващата година, това означава 630 млн. лева. Ето, прости и ясни числа. Това означава дупка, каквото и означава тази метафора, в отчетите на НЕК, която трябва да бъде запълнена в размер на 285 милиона. Изберете си: НЕК или дупка в икономиката?
Аз обаче ще завърша само с още един изказ. Опасявам се, че ако ни бутате в подобно ценово мащабно увеличение, може би в бъдеще цената на електроенергията няма да се заплаща от работодателите, а от синдици.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Малко ме притеснихте с това, че с думи прости ще ни обясните, тъй като се намирате в Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Лукарски, имате думата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Ще се опитам да бъда съвсем кратък. След вчерашния Икономически съвет абсолютно поддържам аргументите, които се изказаха от работодателските организации.
На въпроса на госпожа Нинова. Според мен няма как да не се отрази вдигането на цената на тока за индустриалците на крайния продукт и съответно на всички разходи на домакинствата. Няма кой да ме убеди в противното.
Искам да помоля представителите на Комисията за енергийно и водно регулиране да не си измиват ръцете с представителите на министерствата по отношение на наредбата, която се е забавила. Тя не се забави, изкарахме я в срок. Искам само да кажа, че единственият ответствен за контролирането цената на тока e Комисията по енергийно и водно регулиране, независимата комисия.
Наредбата, която ние изработихме и която е качена за обществено обсъждане, касае единствено преференциите по компонентата „Зелена енергия“ към добавката „задължение към обществото“. Държа да кажа легалния термин „добавка“, това не е такса, защото срещу таксата трябва да стои някаква услуга. Затова е този ефимерен термин-добавка „задължение към обществото“ и тук нашите спорове дали преференцията – тук нашите спорове дали са до 30 гигаватчаса, над 30 гигаватчаса, кои предприятия, кои – не ще ползват преференциите в какви размери, това ще го уточним, разбира се, и в Общественото обсъждане. Но проблемът за вдигането на цената си е в КЕВР.
По отношение на наредбата ние казахме какво имаме като прерогативи. Това, което мога да добавя само, е, че след изричното искане на премиера и заседание на Министерския съвет заедно с колегата Теменужка Петкова ще предложим промяна в Закона за енергетиката, която да въведе добавка „задължение към обществото“ и за тока, който се изнася. Повече за наредбата в частност може да се спре господин Антон Павлов. Това е, което мога да ви кажа. Според мен няма логика нито дупките в НЕК, нито когенерации и т.н. тоест, масрафът за това да бъде плащан както от бизнеса, така и от крайните потребители, защото това няма как да не се отрази.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Иванов, имате последно думата. Приключваме. В 15,00 ч. ви обещах да приключим с тази точка. Както винаги, не си изпълних обещанието. Искам само нещо да допълня.
Тук сте за пръв път при нас. Вчера коментирахме с министър Лукарски, че той трябва най-накрая да разбере, че той е адвокатът на българската индустрия и на българската икономика и че всякакви политически и коалиционни гъдели и проблеми са красиво нещо, но в края на краищата от едната страна имаме 5 хиляди работещи предприятия. Ако говорим че цената на тока се вдига с 1 или 2 процента, това важи за бита, но не важи за тези 5 хиляди предприятия.
Молбата ми е много внимателно да прегледате какво още може да се постигне и най-вече очакваме – това са Вашите първи стъпки – решителни реформи в енергетиката.
Благодаря Ви за участието.
Благодаря и на всички останали наши гости.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от Омбудсмана на Република България на 31 март 2015 г.
Господин Пенчев, като омбудсман видяхте, че в най-скоро време ще Ви атакуват 5 000 предприятия.
Молбата ми е много накратко да направите едно експозе. Знаете, че вашият отчет е разпределен на 11 комисии. Това, което нас ни вълнува основно, са темите в икономиката, които касаят вашата работа.
Искам да Ви предупредя, че нашата комисия е изключително четяща, изчели сме Ви доклада, изчели сме модела, който предлагате, изчели сме проблемите на потребителите. Бих Ви помолил много накратко да добавите нещо, което считате за нужно.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (Омбудсман на Република България): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък.
И тази година имаше много жалби в институцията на омбудсмана – 5010 броя. Над 17 000 граждани получиха отговор на своите въпроси. Получиха упътване, получиха помощ от омбудсмана и от експертите. И тази година основното, което мога да констатирам, е не само пренебрежителното отношение на администрацията към гражданите, но и основният проблем е, че администрацията не желае да слуша гражданите и не им отговоря. Не отговаря на техните молби, жалби, искания и т.н.
Тук използвам повода да кажа отново, че аз изцяло подкрепям идеята в Административно-процесуалния кодекс принципът да бъде на мълчаливото съгласие, а изключението на мълчаливия отказ, а не както от 1975 г. до сега – принципът на мълчаливия отказ, защото администрацията е свикнала гражданите да молят, гражданите да искат, гражданите да питат, те да не им отговарят. Гражданинът има право да отиде в съда и съдът може да отмени мълчаливия отказ и да каже: произнеси се. Администрацията не се произнася и така до без край.
Смятам, че е крайно време в България принципът да бъде мълчаливо съгласие, а на аргументите, че мълчаливото съгласие, тоест, този принцип, би довел до голяма корупция в администрацията. Аз искам да изкажа следния аргумент: затова, че ние не вярваме на нашата администрация, няма за какво да наказваме гражданите. Нека да бъде обратното. Нека да наказваме администрацията.
Затова аз смятам, че е крайно време да бъде приет принципът на мълчаливото съгласие.
Иначе вие сте видели главата за правата на потребителите. Нещо, което е по-характерно за изминалата 2014 г., е, че омбудсманът беше принуден да се занимава с много проблеми в банковия сектор.
Вие знаете, че омбудсманът няма никакви правомощия по отношение на частните банки и по отношение на БНБ. Но се наложи – неволята учи – тъй като десетки вложители в КТБ, гарантирани вложители идваха при омбудсмана, имаха нужда от своите пари. Наложи се да се намесим и ние се намесихме с това, което можем, тоест, с нашето становище, което поддържаме и до ден-днешен пред вас, че Централната банка наруши Закона за кредитните институции и при особения надзор тя не спази закона така, както е постановен този закон, така, както беше в сила тогава, без дори измененията, които после вие приехте, и това доведе до увреждане на много граждани. Тепърва ще видим, ние вече сме свидетели, че някои организации съдят БНБ и Корпоративна търговска банка солидарно. Това в края на краищата ще го плащаме всички ние. Но това тепърва ще се види.
Тук, в тази глава съм изложил и проблемите с колекторските фирми, на пръв поглед извън компетентността на омбудсмана, но което засяга много хора. Там нашето становище е, че трябва да има някаква регламентация, някакъв регламент за тези фирми, някаква регистрация или как да бъде, за да може наистина да не действат извън закона. Аз съм дал примери в доклада точно как те нарушават закона.
Иначе по отношение на отделните потребителски пера – електроснабдяване, топлоснабдяване, такса „смет“ – всичко това е изложено не само в доклада на омбудсмана, а и в двата нарочни доклада за правата на потребителите, които бяха внесени 2013 г. в миналия парламент и 2014 г. в този парламент. Там също много детайлно са описани проблемите, които има в тези области според нас, според нашите наблюдения и някои наши предложения как биха могли евентуално законодателно тези недостатъци, тези дефекти да бъдат отстранени.
Това е най-общото, което мога да кажа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Господин Пенчев, ние в Комисията по икономическа политика и туризъм, както знаете, Ви уважаваме много. Неслучайно рейтингът Ви е доста по-висок в много пъти от рейтинга на комисията ни и на парламента ни.
Второ, ние отговаряме действително по разпределение за Комисията за защита на потребителите. Само преди седмица или две гледахме на първо четене поправки в евродиректива за създаване на помирителни комисии. Тоест, това са хората тук, в тази комисия, които отговарят по темата. Ако имате оттук нататък някакви допълнителни искания, предложения, винаги сме отворени.
Засега просто ще попитам колегите дали имат някакви въпроси. Очевидно няма.
Уважаеми колеги, моля, гласувайте така предложения отчет на омбудсмана на Република България за 2014 г.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Докладът за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от Омбудсмана на Република България на 31 март 2015 г., единодушно се приема.
Много Ви благодаря.

Преминаваме към точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция относно Зелената книга за изграждане на Съюз на капиталовите пазари, № 502-00-35, внесена от Министерския съвет на 19 май 2015 г.
За информация на колегите това е същият принцип на приемане и на гласуване. Приемаме го, но то не се внася в пленарна зала за разглеждане. Касае европроект, който трябва да влезе 2019 г.
Аз ще помоля вносителите, ако имате да добавите нещо, което не сме прочели и не го знаем, готови сме да Ви чуем.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА (и.д. директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“): Благодаря Ви, господин председател! Само за уточнение, става дума за един програмен документ, по който има изготвена рамкова позиция от правителството, одобрена и съгласувана с всички пазарни участници, разгледана в Съвета по европейски въпроси и която касае създаването на Съюз на капиталовите пазари.
Това е един проект, за който в момента се говори наистина много, но не става дума за законодателно предложение. На това исках само да обърна внимание. Въз основа на тази „Зелена книга“ и въз основа на заключение на Съвета на министрите ЕКОФИН в петък, които ще бъдат приети и които ще дадат политическа зелена светлина за работа по този проект, на есен Европейската комисия ще предложи конкретни законодателни стъпки и предложения, които ще имаме възможност да обсъждаме по-нататък.
Ако имате желание да ви запозная с основните моменти, на разположение сме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, нямаме такова желание, чели сме всичко. Много изчерпателно е всичко, прочели сме го. Между другото, документът е изключително важен. През 2019 г. трябва да имаме единен пазар на капитали в Европа. Това е цялата история.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА (и.д. директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“): Може би само още едно уточнение, че това не е аналог на банковия съюз. Това много често се бърка. Това по-скоро не е кризисна мярка, а структурна реформа и тя ще бъде допълнение към банковото финансиране, но ще бъде по-скоро позитивна дългосрочна структурна реформа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз предлагам да подкрепим така предложената точка с гласуване, тъй като това вече е минало в Чехия, Латвия и няколко други държави. Тоест, ние малко закъсняваме даже.
Ако не възразявате, моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Рамковата позиция относно Зелената книга за изграждане на Съюз на капиталовите пазари, № 502-00-35, внесена от Министерския съвет на 19 май 2015 г., се приема единодушно.
Благодаря ви за участието.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред: Разни.
Колеги, знаете, че миналия път по законопроекта за изменение и допълнение за Закона за защита на конкуренцията, така наречения „ЗИД – вериги“ остана един член. Това е § 13, където заради едно изречение се затруднихме и искахме да си дадат своите предложения Министерството на икономиката, Комисията за защита на конкуренцията и най-вече искахме да постигнем съгласие между двете основни групи, които са вносителите – от една страна, Корнелия Нинова и група народни представители, от друга страна, Делян Добрев, Мартин Димитров и другите колеги.
Предложението, което ви се дава, е всъщност нещо, което миналия път също го обсъждахме като вариант – да отпадне първото изречение, което беше за малки и средни предприятия, и директно оттам нататък текстът да си върви – какво би трябвало да съществува в едни договори.
Предложението на Делян Добрев и на Корнелия Нинова е съгласувано. Ще си кажете думата.
Предлагам госпожа Корнелия Нинова да го прочете. Господин Делян Добрев трябва да дойде всеки момент.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, моля да погледнете на стр. 7 от този материал, който ви е раздаден, защото в началото са текстовете на вносителите такива, каквито ги внесохме. На стр. 7 ви предлагаме този – да го наречем – текст в съгласие, тоест, консенсусен текст.
Става въпрос за следното.
Създава се нов чл. 19. Преди имаше текст, че договорът трябва да е в писмена форма и след това следваше, че договорът не може да съдържа определени клаузи. Изискването за договор в писмена форма при търговия с храни създаваше риск за малките фирми, за хората, които по селата търгуват, за борсите и тържищата. Чухте техния представител миналия път – че тези хора ще ги обречем да подписват писмени договори с клаузи, което е абсурдно.
Затова предлагаме първото изречение – че договорите трябва да са в писмена форма – да отпадне изобщо и да остане тази част, която виждате на стр. 7:
„1. Създава се нов чл. 19:…“
Надолу текстът остава същият.
Той гарантира на българските доставчици, че веригите няма да им поставят условия, които излизат извън търговското право, правото на конкуренция, свободния пазар и т.н. Няма да ги ограничава да продават на трети лица. Слагаме много важното изискване да им плащат в срок, защото един от големите проблеми – знаете – са неплатените доставки на българските производители, което води до техния фалит и им създава проблеми с оборота. Слагаме 30 дни срок. Просто отпада първото изречение.
Предлагам ви да го подкрепим в този вариант, който е работещ.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Първо, отложихме работата по § 13. След като взехме мнението на всички, аз ви предлагам § 13, по който има три предложения – първото е оттеглено, то е на Петър Славов и Мартин Димитров, второто е предложение на Димитър Делчев и и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение
Гласували: "за" - няма, "против" – няма, и "въздържали се - 18
Предложението не се приема.
Третото предложение е от народния представител Делян Добрев и и група народни представители, което по принцип е подкрепено от комисията, с тази редакция, която прочете госпожа Нинова.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" – 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Давам думата на господин Мартин Димитров, който иска да внесе нещо допълнително.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз искам да предложа една техническа редакция, на която колегата Бойчев ми обърна внимание и говорих с юристите, наистина е прав.
В доклада в § 2, чл. 4, ал. 1 се създава изречение второ:
„Членовете на комисията се избират след проведена публична процедура и могат да бъдат преизбирани веднага за още един мандат.“
Предлагам пред „могат“ да се добави „не“ и текстът да звучи така:
„Членовете на комисията се избират след проведена публична процедура и не могат да бъдат преизбирани веднага за още един мандат.“
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, да ви припомня. Това е нещо, по което имахме коментар, че това предложение на колегите Мартин Димитров и Петър Славов – това е лично мое мнение – няма никакво място в този закон. Това е политическо предложение за смяна на ръководството на КЗК. За това става въпрос.
След което обаче миналия път при гласуването този текст беше приет, беше подкрепен от комисията. Сега господин Мартин Димитров предлага да прегласуваме този текст, като прави една поправка и поправката е, че се добавя частицата „не“. Тоест, членовете на тази комисия не могат да бъдат преизбирани веднага само за още един мандат.
Трябва да гласуваме. Така или иначе, има предложение.
Имате ли някакви въпроси към вносителя? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на господин Мартин Димитров.
Гласували: "за" - 12, "против" – няма, "въздържали се" - 3.
Предложението на господин Мартин Димитров се приема.
Така ще бъде докладвано от комисията в пленарна зала.

Колеги, само да ви информирам, че пристигна отчета по предложението на комисията от Министерството на енергетиката за всички концесии в последните десет години. Материалът е много интересен, материалът е в табличен вид. Няма да го размножаваме. Започнаха да идват писма: „моля ви предоставете ни информация“. Нямаме право да предоставяме информация. Информацията е собственост на Министерството на енергетиката. Това е за наше ползване.
Молбата ми е, който има интерес, материалът стои при госпожа Диляна Георгиева. Но няма да го качваме на сайта, защото освен другото са и хиляда страници.
Така че, ето го материалът, добре дошли сте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин председател, имам въпрос по този закон, който приехме, за чл. 19, защото фактически това е най-важното - тези договори. Разсъждавам. Ако може някой от експертите да ми каже по същество, ако има нарушение на някоя от тези разпоредби, кой всъщност е контролният орган, който установява и прилага разпоредбите? Съдът ли ще бъде? Не го вменяваме на КЗК, на друга институция. Примерно аз съм доставчик или производител и съм потърпевш.
Аз питам, защото правим промяна в Закона за храните, а не правим промяна в Закона за защита на конкуренцията. Законът за храните не урежда търговски отношения. Той урежда съвсем друг тип отношения и там контролният орган е Агенцията по безопасност на храните, която въобще пък няма такива правомощия. Аз затова питам това, което го раждаме в момента с добрата идея да работи, дали ще проработи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.


(Закрито в 15.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев



Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 66 434 знака)