Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
15/07/2015
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г. -- първо гласуване.
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 19
На 15 юли 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г. -- първо гласуване.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, в режим на падащ кворум сме, 15 минути след обявеното начало на заседанието имаме 10 човека кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Знаете дневният ред, той ви е раздаден предварително. Той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г. -- първо гласуване.
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Ние не сме водеща комисия. Законопроектът е минал вече през Комисията по правни въпроси и е приет на първо гласуване от нея.
Искам да прочета гостите на днешното заседание:
от Министерството на правосъдието: госпожа Елена Арапкюлиева – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“;
от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество: Пламен Георгиев – председател на комисията, Антоанета Цонкова – член на комисията, Трифон Трифонов – началник отдел „Методология“ и Лилия Станкова – старши инспектор в Дирекция „Координация и контрол“;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: господин Ивелин Желязков;
от Българска стопанска камара: Наталия Събева – главен юрисконсулт.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г. – първо гласуване.
Материалите са ви раздадени навреме. Молбата ми е и по молба на Данаил Кирилов, господин Пламен Георгиев да направи едно кратко представяне – презентация на законопроекта.
Имате думата, господин Георгиев.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ (председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще представя какви са идеите в този законопроект.
Все пак вече се понатрупа практика по прилагането на новия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Вчера с радост разбрах, че печелим вече и първото дело на първа инстанция, разбира се, триинстанционно производство, но все пак пристигна добра новина срещу така наречените братя Юзеирови. Вече имаме отнемане, постановено в полза на държавата и то по новия закон.
Но, така или иначе, при прилагането на този закон в комисията се констатираха някои недостатъци, които считам, че биха попречили на ефективното реализиране – отнемане на незаконно придобито имущество.
На първо място, предлага се може би като нещо дълго дискутирано – какъв да е прагът на несъответствие между имуществото и доходите, тоест, кога бихме могли да отнемаме имущество. Прагът в сега действащия закон е, когато има несъответствие в доходите на лицето повече от 250 000 лева. Ние предлагаме несъответствието между имуществото и нетния доход да бъде не повече от 120 000 лева, като за целта комисията е анализирала, че за един десетгодишен период едно семейство при 10 000 лева издръжка на месец – знаем, че има строго специфични черти в българските домакинства – бащи, майки подпомагат децата си до един по-късен период на израстването им, за което не се съставят документи, така че трябва да има някаква такава сума. Така че трябва да има някаква такава сума.
Това го казвам като условие, защото в Европа никъде няма дори и такава сума – 120 000 лв. несъответствие. Във Великобритания например несъответствието е, когато са намерени в лице 1000 паунда, за които то не може да даде обяснение, когато вече има повече от 10 000 паунда, за които няма документация, оттам нататък могат да бъдат отнети тези пари.
Ние предлагаме обаче все пак предвид българските характеристики да се сложи един такъв праг, който обаче да е 120 000 лв., не повече, защото в момента и анализът на комисията показва, че и за миналата година има производства, в които установяваме, че при лица има несъответствие повече от 120 000 лв., но не надвишаващи 250 000 лв., тоест, държавата решава да опрости на тези лица. Да, не знаем откъде имаш тези 120 000 лв., но държавата няма да се интересува и няма да ги отнема.
Така че считаме, че е разумно този праг да бъде намален.
Предлага се също така да отпаднат два текста, по които ние работим, а именно основният състав за сеч на дървесина по чл. 235, ал. 1 от Наказателния кодекс и простото държане на наркотично вещество по чл. 354а, ал. 1 от закона.
Практиката на комисията показва, че това са много случаи, с които ние сме сезирани. В 99 процента, да не кажа на 100, тези случаи приключват негативно за комисията. Мога да ви дам пример. Практически преди няколко седмици гледахме случай за сеч на дървесина на стойност – мисля, че беше – 15 лв. Само че, за да проверим ние един такъв случай, един такъв сигнал, трябва да разкрием всички банкови сметки на лицето, всички банкови сметки на свързаните с него лица, трябва да извършим цялата тази проверка – всички пътувания в чужбина, всички имущества придобити, всички придобити моторни превозни средства.
Струва ми се, че в такива случаи, които са по основните състави, така да кажа – маловажни случаи – не е редно да се ангажира целият потенциал на комисията, защото по този начин се претоварваме с работа, а практически не се достига до никакви резултати.
Така че предлагаме тези основни състави на престъпленията да отпаднат. Разбира се, че когато се касае за разпространение на наркотични вещества, за сеч на дървета със значителна стойност, естествено, че по тези случаи ще се работи.
Затова предлагаме само основните състави да останат. В повечето от случаите, особено с наркотичните вещества, са лица, хванати с една цигара марихуана, като лицето е току-що навършило пълнолетие. Така че абсолютно безпредметно е да се върти цялата машина на празни обороти. Затова е и това предложение.
Предлага се също така поради това, че констатирахме, че вече за повече от две години няма нито едно постъпило уведомление във връзка с разпоредбата, когато е установено, че има административно нарушение от естество, създало облага повече от 150 000 лв., да ни сезират. Няма нито едно такова уведомление. В тази връзка се предлага този праг да бъде намален на 50 000 лв. Тоест, ако се направи административно нарушение от естество да генерира такава облага, в този случай да ни сезират.
Предлага се също така, ако проверяваното лице не представи декларация или подаде непълна декларация или откаже да подаде декларация за доказване на противното, да се предполага, че имуществото не е декларирано и е незаконно придобито. Това е така наречената обърната тежест на доказване.
В два доклада поред Европейската комисия изрично записва, че трябва да се предвиди така наречената обърната тежест на доказване. Касае се за чисто гражданско производство. Такава обърната тежест на доказване съществува в много други страни. Но аз мисля, че с така предвидените разпоредби те са максимално щадящи проверяваните лица.
Какво имам предвид? Ние предвиждаме, че ако едно лице си подаде декларацията пред нас, да няма такава обърната тежест на доказване. Тоест, да стимулираме тези лица да подават пред нас декларации. Идеята на това е, ако има източници на доходи за тези лица, които ние не сме установили, те да дойдат и да ги декларират. Ние имаме тримесечен срок, в който да проверим техните твърдения. Ако действително има такива доходи, въобще няма да се стига до съд. Защото какво се получава? Много пъти лицата не подават такава декларация, след това пред съда вадят едни документи и се стига до загуба на дела, просто защото ние не сме знаели тези обстоятелства.
По този начин затова казвам, че е в интерес на лицата въобще да не се стига до съд. Затова предвиждаме по този начин да се стимулират лицата наистина да си подават декларации и да сочат откъде са източниците на доходи. Защото в крайна сметка ние проверяваме всички възможни източници, които ние можем да проверим, но сами разбираме, че има и роднински отношения, и други отношения, които ние няма как да проверим.
Затова искаме да стимулираме тези лица да подават пред нас декларация и ако дадат доказателства за легални средства, въобще да не се стига до съдебно производство.
За обърнатата тежест на доказване и в становището към законопроекта е описано, че такова нещо съществува и в доста други държави. Но целта тук е по един такъв, бих казал, по-мек начин да го предвидим, още повече – пак повтарям – ако не го направим, отново ще бъде като препоръка в доклада на Европейската комисия.
Предлага се възможност да може да се сезира Националната агенция по приходите със събраните доказателства в нашата проверка. Тази разпоредба я имаше и в стария закон. Не знам защо, вероятно е пропусната в новия закон. Ние, така или иначе, събираме доказателства и искаме, когато ги съберем, да можем да ги предоставяме на Националната агенция по приходите. Те да направят същото още веднъж. Просто това, което ние сме събрали, да могат и те да го ползват.
Предлагаме също така да сложим една граница от 10 000 лв. над реално имущество. Какво имаме предвид? Имаме много, така наречени, кухи дела. Например наскоро имахме един случай с множество автомобили – купувания, препродавания, особено, когато се касае за тези гранични райони. Примерно румънски граждани чрез някакво българско лице купуват автомобили, които те си карат в Румъния, очевидно, за да не плащат данъци и т.н. Реално това лице няма нищо. На негово име няма нищо, а са минали много пари. Ние водим едни кухи искове. Печелим едни искове в полза на държавата, при които държавата обаче няма какво да вземе.
Затова предлагаме да се сложи една граница от 10 000 лв. Спрели сме се на това, все пак да е обоснован целият този процес да се върти. Защото, особено в такива случаи, въртят се искове, печелят се дела, няма какво да се отнеме. Делото го печелим, обаче харчим пари, а в крайна сметка не се взема нищо.
Такива прагове и в други държави са поставени. В крайна сметка идеята на тази комисия е да отнема имущество, а не да печели кухи искове, при които, да, държавата има изпълнителен титул и какво от това? Няма какво да вземе!
Предлага се да се прецизира също така понятието „доходи“. Какво имаме предвид? Добре е изрично да се впише в закона, че става въпрос за доходи – приходи с източници на финансиране, за придобиването на които не е установен законен източник. Простичко казано, установяваме, че едно лице е нямало пари, а е закупило един апартамент или кола, или каквото ще да е. След това то го продава. И, ако ние не вкараме това доуточняване, ако законът просто казва „доходите от продажба на имущество са доходи за лицето“, това означава, че ние му легализираме доходите от това имущество, което е незаконно придобито.
Затова предлагаме, да, по смисъла на нашия закон да се изясни изрично, че става въпрос за имущество, за придобиването на което е установен законен източник. Защото в противен случай просто легализираме имущество, което, така или иначе, е незаконно придобито.
Ще завърша с предложението поне 20 на сто от имуществото да отива в полза на социални цели. Аз обичам да давам за пример – разбира се, то не е може би приложимо в България чак в такава степен – но в Италия съответните комисии „антимафия“, когато отнемат имущество, се слагат едни големи стикери, табели, на които пише „Отнето от мафията“. Защото никой не може да си прави илюзия, че ние можем да отнемем изцяло имуществото, което е придобито по престъпен начин. Ние отнемаме това, което намерим. По-важна е превенцията. А превенцията именно би се постигала, ако не това имущество да се изважда за продажба и се продава в много случаи на цени, под себестойността, защото например един апартамент може да струва 200, 300, 500 000 лв., но този апартамент има една обремененост. То е на лице, което е от криминалния контингент, например. Никой няма да има желание да даде тези пари. Не, че не струва толкова, но той знае какви проблеми би си създало лицето, ако вземе едно такова имущество.
В тази връзка ние предлагаме хем държавата да демонстрира сила, да се демонстрира, че в крайна сметка държавата отнема реално имущество от престъпна дейност, но да се предоставя такова имущество за социални цели, като нашата идея е на законодателно ниво просто да съществува такава разпоредба. Има междуведомствен съвет, който се администрира от Министерството на финансите. Там вече с вътрешни правила ще се уреди как точно ще се определя процентното съотношение и по искане на кого.
Мисля, че всички си даваме сметка, че би било добре в едно такова отнето от нас имущество да има или детски градини, или социални заведения, защото по този начин наистина ще се демонстрира сила. Държавата отнема от тези лица, които имат незаконно придобито имущество и тези имоти се предоставят за социални цели. Защото практиката сега е, че в по-голямата си част имуществата просто отиват в НАП и се разпродават и много често – за съжаление – на цени под реалната. Пак казвам, те си струват толкова тези имоти, защото ние се базираме на оценки, които са направени от експерти в съда, в съдебната фаза, но просто по разбираеми причини не винаги има голям интерес към тези имоти. Аз лично също не бих си купил такъв имот.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Георгиев.
Министерството на правосъдието има ли да добави нещо, по-различно?
Заповядайте, госпожо Арапкюлиева.
ЕЛЕНА АРАПКЮЛИЕВА (държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“ към Министерство на правосъдието): Благодаря Ви!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на правосъдието при обсъждането в Комисията по правни въпроси е изразило своето становище. Обсъдени са всички бележки. В хода между първо и второ четене може би правно-технически някои текстове ще бъдат прецизирани и преработени.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Арапкюлиева.
Колеги, имате думата.
Имаме становища от няколко министерства. Общо взето, единственото министерство, което почти на 100 процента подкрепя предложения законопроект за изменение и допълнение, е действително Министерството на правосъдието. Оттам нататък технически забележки има от Министерството на финансите – много сериозни. Те са по това какво е това „доход“ и така ли трябва да бъде формулиран. Също темата за 20 процента от стойността на отнетото да отива за социални цели. Това не е изчистено, трябва да се види още веднъж. Министерството на икономиката имат доста сериозни претенции към законопроекта, тъй като той покрива и така наречената икономическа среда, бизнессреда, икономическа политика в страната. Националният статистически институт естествено не е съгласен с това, което искате от тях. Вече Асоциацията на индустриалния капитал категорично отхвърля това, което предлагате.
Мен ме притеснява един абзац, ще ви го прочета само, защото той действително касае темата икономическа политика и бизнес среда. Това е от мотивите на вносителите. Предлага се, ако проверяваното лице не представи декларация или подаде непълна декларация, или откаже да подаде декларация, до доказване на противното се предполага, че имуществото, което не е декларирано, е незаконно придобито.
Това е, което Вие коментирахте – обратната тежест на доказването. Мен това ме притеснява.
Предполагам, че ще можете да отговорите на този въпрос.
Но преди това нека колегите, народни представители, да си кажат думата.
Пак повтарям – не сме водеща комисия, но до голяма степен всички тези текстове касаят бизнес средата.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Имам чувството, че законопроектът се опитва да създаде благоприятна среда за комисията, която да си изпълнява задълженията. Тоест, когато заведе дело, да го спечели. Тук целта е тези, които са нарушили закона, да бъдат наказани, а не да създаваме условия вие да изпълнявате плана си, примерно, колко дела сте спечелили, колко сте загубили и т.н.
Съвсем кратко ще кажа: прочетете становището на Асоциацията на индустриалния капитал и ще разберете какво ще бъде мнението на Реформаторския блок. Ние не можем да подкрепим този законопроект в този вид, в който е внесен.
И понеже сте тук, господин Георгиев, ние водихме разговори с министъра на финансите във връзка с вашата издръжка, сега ви товарят с допълнителни ангажименти съгласно този закон. Вие в момента не можете да се справите финансово, а как ще се справите иначе, не ми е ясно. Има ли решение на въпроса? Сега трудно оцелявате, а как ще оцелеете в бъдеще. Ако може, да ми отговорите на този въпрос.
Иначе в този вид с въвеждане на презумпция за незаконност и т.н., обиски и тем подобни неща, които са записани в закона, от демократични организации, каквито сме в Реформаторския блок, подкрепа не можете да получите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли други колеги, които искат думата?
Заповядайте, господин Ячев. Имате думата.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
И ние от Патриотичния фронт ще се въздържим при това гласуване. Мотивите ни са сходни с тези на колегите от Реформаторския блок. Вменяват се допълнителни, включително и полицейски функции и правомощия на една комисия. Разбира се, има ги и притесненията от § 9, чл. 57 – новата ал. 2 – презумпцията за виновност.
Така че подкрепа от нас също няма да има.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Георгиев.
Преди да пристъпим към гласуване, все пак имате думата да отговорите на въпросите.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ (председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество): Аз, разбира се, мога да отговоря на така поставените въпроси. Действително за обратната тежест на доказване аз мисля, че изтъкнах проблемите.
Тук се прави едно много кардинално объркване. Смята се, че това наше производство е наказание и в тази връзка се пледира към актове, касаещи наказателния процес. Новият закон за отнемане е не срещу лицето, то е срещу имуществото. Това не е наказание. Това е срещу имуществото на лицето. Когато ние не установим законни доходи на това лице, комисията иска да отнеме това имущество.
Въобще нито сме първопроходци, нито сме единствените за обратната тежест на доказване. Казвам ви, че неслучайно в два доклада ни се указва да го направим, просто защото, където има въведено такова гражданско отнемане – във Великобритания, Ирландия – във всички тези държави е точно така. Затова ни се указва да го направим.
Тук са създадени – извинявайте – такива гаранции, че няма накъде. За абсолютно всяко едно действие – когато се налага обезпечителни мерки, когато става въпрос за отнемане – всичко минава през съд. Ние нищо не можем да направим сами. Никакви планове не гоним, защото ние проверяваме само документите, които има за лицето, плюс, минус – вадим всичко. Ние се опитваме по този начин да отговорим по най-финия начин на искането на Европейската комисия. Пак ви казвам, мисля, че това е в интерес на лицето. Искаме просто да стимулираме лицата да участват в това производство и въобще да не се стига до такова производство, ако в крайна сметка лицето дойде и декларира откъде има имуществото. Това е идеята на този законопроект. Като не го въведем, отново ще ни бъде дадена такава препоръка от Европейската комисия. Мисля, че няма нужда. Мога да ви прочета, защото съвсем конкретно го казва това Европейската комисия, защото това е смисълът. За такива комисии като нашата – за гражданска конфискация – да има такава обърната тежест. Границата, която е в момента – 250 000 лв., която ние предлагаме да бъде намалена на 120 000 лв., също е констатация не само от Европейската комисия, от Съвета на Европа, от експерти, че такава граница изобщо няма. Какво значи държавата казва: мен тези пари, да, виждам, незаконни са, не може да се докаже откъде са, но аз няма да ги отнемам тези пари, не ме интересуват.
Така че това също е един много сериозен проблем и не виждам с какво …. Казвате: обиски, претърсвания, изземвания. Много ми е интересно как може да се докаже, когато се касае за офшорни компании, освен със снемане на обяснения на лица? Имаме доста такива случаи. И за какво се касае? Ние искаме да направим една проверка и наистина да отнемаме реално имущество, или да оставим лицата да изнасят по такива офшорни компании, компании в чужбина, когато ние не можем да снемем обяснения? Знаете, затова са офшорните зони, за да не дават обяснения. Още повече, че тази разпоредба по отменения закон е действала в рамките на осем години. По отменения закон комисията можеше да прави всичко това. Ние не вкарваме нищо ново. Просто искаме да върнем онова, искаме да си свършим работата, за да можем да направим една реална проверка, за да можем да отнемаме реално имущество на лица, когато се касае за скриване на имущество.
Уверявам ви, че много от така известните, знакови фигури – имахме една от тях, която в момента няма абсолютно нищо на неговото име. Това е знакова фигура, която е много известна, която притежава дори футболен отбор. Но на името на тази фигура няма нищо. Как ние можем да извършим проверка само документално. Да, само документално няма нищо и ние нямаме нищо. Не можем да отнемем нищо.
Ние просто искаме да си вършим работата. Съдът е органът, който ще проследи и ще каже това, което сме установили, дали е достатъчно и дали ще се отнеме имуществото. Всяко наше действие подлежи на съдебен контрол. По никакъв начин не мисля, че са нарушени правата на гражданите от тази гледна точка. Въобще – пак казвам – тук става едно много голямо объркване. Сочат се актове – Международния пакт, Граждански политически пакт – там се говори за обвиняеми лица. Това няма нищо общо с нашата дейност.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев. Разбрахме Ви.
Колеги, народни представители, има ли някой, който желае думата по законопроекта? Има ли други мнения, съображения, изказвания?
Заповядайте, госпожо Арапкюлиева.
ЕЛЕНА АРАПКЮЛИЕВА (държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“ към Министерство на правосъдието): Благодаря Ви, господин председател!
В нашето становище – на Министерството на правосъдието – действително презумпцията за „виновност“ и обратното доказване беше една от основните бележки и най-вече поради факта, че в ал. 1 е казано, че декларациите се подават по покана на съответните лица. Това според нас противоречи на ал. 2, където при неподаване ще се счита, че лицето притежава незаконни доходи.
Затова сме предложили в ал. 1 вместо „се поканват“ да се замени с „се изискват“. Тоест, декларацията да бъде изисквана, за да може да кореспондира с предложението в ал. 2.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Арапкюлиева.
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Георгиев.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ (председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество): Благодаря Ви, господин председател!
Да не забравяме, че се касае за законопроект, който се приема на първо четене. Ще има изрично работна група, която да го оформи за второ четене. Ако само срещу една разпоредба сте против, не мисля, че заради това следва изцяло да не се подкрепи законопроектът. Защото това означава, че който не подкрепя този законопроект, изцяло не е съгласен с него. Тоест, въобще не се иска нито една от тези мерки.
Пак ви казвам, виждате, че комисията печели делата си и в момента със сега действащия закон. Идеята е, че тази справедливост, която толкова дълги години е липсвала на българина, ние сме един от органите, които могат наистина да помогнат да има наистина чувство за наказаност, когато виждаме за какви коли, палати и т.н. се касае по улиците. В крайна сметка държавата е безпомощна.
Мисля, че ние бихме искали да имаме възможността да стигнем докрай и да можем наистина да направим едни сериозни проверки. За нас е най-лесно да погледнем документите, да кажем: няма основания, прекратяваме и се приключва.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Колеги, имате ли някакви други мнения, съображения или да пристъпим към гласуване?
Пак повтарям, не сме водеща комисия. Всички предложения между първо и второ четене ще трябва да минат през другата комисия – Комисията по правни въпроси.
Аз предлагам да преминем към гласуване на така предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и и група народни представители на 29 май 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 7, "против"- няма, "въздържали се"- 6.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и и група народни представители на 29 май 2015 г., се приема на първо гласуване.
Аз имам един страничен въпрос. Как успявате десет години назад да принудите някого да си обоснове приходите или разходите при положение, че една компания е длъжна пет години да си пази всички документи, а само социално-трудовите отношения са десет години. Как успявате това да го направите? От любопитство поставям въпроса.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ (председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество): Ние реално проверяваме законните източници, проверяваме декларации в НОИ, приходи, разходи на лицето. Ако искате, мога да дам думата на инспектор-икономист, който да Ви обясни това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: След заседанието ще ми го обясните.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ (председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество): Всичко може да се провери. Абсолютно Ви гарантирам това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: В приходната част – сигурно. Но в разходната ми е много интересно как ще ми докажете екскурзията в Гърция преди осем години какъв разход е, при положение, че всички фирми не са длъжни да пазят тези документи, а не съм и длъжен да ви ги предоставя.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ (председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество): Абсолютно е така. Само че ние екскурзиите ги начисляваме по едни минимални цени, които са по наредбата, които са съвсем, съвсем минимумът. Така че от там няма никакви проблеми и не може да се създаде някакво голямо несъответствие.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, приключваме с дневния ред.
В точка „Разни“ имам да направя съобщения.
Най-вероятно ще имаме още две заседания до края на сесията. И двете ще бъдат с блицконтрол. Следващата седмица ще изслушаме министър Лукарски, а по-следващата – министър Ангелкова.
Второ, имаме един законопроект за тютюна или общо имаме три закона, които днес ще минат през комисията на господин Румен Христов. Ние не сме водеща комисия. Ще се наложи вероятно другата седмица да минем тези законопроекти като точка първа преди блицконтрола.
Трето, дойде една интересна информация, която е само за ваше сведение. Информацията е от Министерството на външните работи за издадените визи в периода 01.01.2015 – 01.07.2915 г., ако не се лъжа, в сравнение с 2013 г. и 2014 г. Там вече може да се види спадът на туризма и на издадените визи.
Ще ги получи всеки един от вас на е-mail си. Доколко е правилна молбата на Министерството на външните работи това да не го пускаме в публичното пространство, аз не мога да забраня на нито един народен представител да коментира тези цифри, но не мога и да скрия тази информация от вас. Там просто се вижда нещо, което го знаем всички – има спад на руските туристи. Това е цялата история. Няма нищо фрапиращо или убийствено.
Още повече аз и днес говорих по тази тема по една от телевизиите. Много е рано да правим оценка на сезон 2015 г. Има още два месеца, тогава ще коментираме.
Информацията я има. Диляна Георгиева ще ви я пусне на всички по е-mail-те.
Това е до края на сесията. Ние си изпълнихме ангажиментите. Нямаме повече законопроекти за пленарна зала като водеща комисия.
Колеги, ако нямате нещо друго да поставите, да вървим към закриване на заседанието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря на всички за участието в заседанието.
(Закрито в 14.50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 30 182 знака)
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 19
На 15 юли 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г. -- първо гласуване.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, в режим на падащ кворум сме, 15 минути след обявеното начало на заседанието имаме 10 човека кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Знаете дневният ред, той ви е раздаден предварително. Той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г. -- първо гласуване.
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Ние не сме водеща комисия. Законопроектът е минал вече през Комисията по правни въпроси и е приет на първо гласуване от нея.
Искам да прочета гостите на днешното заседание:
от Министерството на правосъдието: госпожа Елена Арапкюлиева – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“;
от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество: Пламен Георгиев – председател на комисията, Антоанета Цонкова – член на комисията, Трифон Трифонов – началник отдел „Методология“ и Лилия Станкова – старши инспектор в Дирекция „Координация и контрол“;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: господин Ивелин Желязков;
от Българска стопанска камара: Наталия Събева – главен юрисконсулт.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г. – първо гласуване.
Материалите са ви раздадени навреме. Молбата ми е и по молба на Данаил Кирилов, господин Пламен Георгиев да направи едно кратко представяне – презентация на законопроекта.
Имате думата, господин Георгиев.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ (председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще представя какви са идеите в този законопроект.
Все пак вече се понатрупа практика по прилагането на новия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Вчера с радост разбрах, че печелим вече и първото дело на първа инстанция, разбира се, триинстанционно производство, но все пак пристигна добра новина срещу така наречените братя Юзеирови. Вече имаме отнемане, постановено в полза на държавата и то по новия закон.
Но, така или иначе, при прилагането на този закон в комисията се констатираха някои недостатъци, които считам, че биха попречили на ефективното реализиране – отнемане на незаконно придобито имущество.
На първо място, предлага се може би като нещо дълго дискутирано – какъв да е прагът на несъответствие между имуществото и доходите, тоест, кога бихме могли да отнемаме имущество. Прагът в сега действащия закон е, когато има несъответствие в доходите на лицето повече от 250 000 лева. Ние предлагаме несъответствието между имуществото и нетния доход да бъде не повече от 120 000 лева, като за целта комисията е анализирала, че за един десетгодишен период едно семейство при 10 000 лева издръжка на месец – знаем, че има строго специфични черти в българските домакинства – бащи, майки подпомагат децата си до един по-късен период на израстването им, за което не се съставят документи, така че трябва да има някаква такава сума. Така че трябва да има някаква такава сума.
Това го казвам като условие, защото в Европа никъде няма дори и такава сума – 120 000 лв. несъответствие. Във Великобритания например несъответствието е, когато са намерени в лице 1000 паунда, за които то не може да даде обяснение, когато вече има повече от 10 000 паунда, за които няма документация, оттам нататък могат да бъдат отнети тези пари.
Ние предлагаме обаче все пак предвид българските характеристики да се сложи един такъв праг, който обаче да е 120 000 лв., не повече, защото в момента и анализът на комисията показва, че и за миналата година има производства, в които установяваме, че при лица има несъответствие повече от 120 000 лв., но не надвишаващи 250 000 лв., тоест, държавата решава да опрости на тези лица. Да, не знаем откъде имаш тези 120 000 лв., но държавата няма да се интересува и няма да ги отнема.
Така че считаме, че е разумно този праг да бъде намален.
Предлага се също така да отпаднат два текста, по които ние работим, а именно основният състав за сеч на дървесина по чл. 235, ал. 1 от Наказателния кодекс и простото държане на наркотично вещество по чл. 354а, ал. 1 от закона.
Практиката на комисията показва, че това са много случаи, с които ние сме сезирани. В 99 процента, да не кажа на 100, тези случаи приключват негативно за комисията. Мога да ви дам пример. Практически преди няколко седмици гледахме случай за сеч на дървесина на стойност – мисля, че беше – 15 лв. Само че, за да проверим ние един такъв случай, един такъв сигнал, трябва да разкрием всички банкови сметки на лицето, всички банкови сметки на свързаните с него лица, трябва да извършим цялата тази проверка – всички пътувания в чужбина, всички имущества придобити, всички придобити моторни превозни средства.
Струва ми се, че в такива случаи, които са по основните състави, така да кажа – маловажни случаи – не е редно да се ангажира целият потенциал на комисията, защото по този начин се претоварваме с работа, а практически не се достига до никакви резултати.
Така че предлагаме тези основни състави на престъпленията да отпаднат. Разбира се, че когато се касае за разпространение на наркотични вещества, за сеч на дървета със значителна стойност, естествено, че по тези случаи ще се работи.
Затова предлагаме само основните състави да останат. В повечето от случаите, особено с наркотичните вещества, са лица, хванати с една цигара марихуана, като лицето е току-що навършило пълнолетие. Така че абсолютно безпредметно е да се върти цялата машина на празни обороти. Затова е и това предложение.
Предлага се също така поради това, че констатирахме, че вече за повече от две години няма нито едно постъпило уведомление във връзка с разпоредбата, когато е установено, че има административно нарушение от естество, създало облага повече от 150 000 лв., да ни сезират. Няма нито едно такова уведомление. В тази връзка се предлага този праг да бъде намален на 50 000 лв. Тоест, ако се направи административно нарушение от естество да генерира такава облага, в този случай да ни сезират.
Предлага се също така, ако проверяваното лице не представи декларация или подаде непълна декларация или откаже да подаде декларация за доказване на противното, да се предполага, че имуществото не е декларирано и е незаконно придобито. Това е така наречената обърната тежест на доказване.
В два доклада поред Европейската комисия изрично записва, че трябва да се предвиди така наречената обърната тежест на доказване. Касае се за чисто гражданско производство. Такава обърната тежест на доказване съществува в много други страни. Но аз мисля, че с така предвидените разпоредби те са максимално щадящи проверяваните лица.
Какво имам предвид? Ние предвиждаме, че ако едно лице си подаде декларацията пред нас, да няма такава обърната тежест на доказване. Тоест, да стимулираме тези лица да подават пред нас декларации. Идеята на това е, ако има източници на доходи за тези лица, които ние не сме установили, те да дойдат и да ги декларират. Ние имаме тримесечен срок, в който да проверим техните твърдения. Ако действително има такива доходи, въобще няма да се стига до съд. Защото какво се получава? Много пъти лицата не подават такава декларация, след това пред съда вадят едни документи и се стига до загуба на дела, просто защото ние не сме знаели тези обстоятелства.
По този начин затова казвам, че е в интерес на лицата въобще да не се стига до съд. Затова предвиждаме по този начин да се стимулират лицата наистина да си подават декларации и да сочат откъде са източниците на доходи. Защото в крайна сметка ние проверяваме всички възможни източници, които ние можем да проверим, но сами разбираме, че има и роднински отношения, и други отношения, които ние няма как да проверим.
Затова искаме да стимулираме тези лица да подават пред нас декларация и ако дадат доказателства за легални средства, въобще да не се стига до съдебно производство.
За обърнатата тежест на доказване и в становището към законопроекта е описано, че такова нещо съществува и в доста други държави. Но целта тук е по един такъв, бих казал, по-мек начин да го предвидим, още повече – пак повтарям – ако не го направим, отново ще бъде като препоръка в доклада на Европейската комисия.
Предлага се възможност да може да се сезира Националната агенция по приходите със събраните доказателства в нашата проверка. Тази разпоредба я имаше и в стария закон. Не знам защо, вероятно е пропусната в новия закон. Ние, така или иначе, събираме доказателства и искаме, когато ги съберем, да можем да ги предоставяме на Националната агенция по приходите. Те да направят същото още веднъж. Просто това, което ние сме събрали, да могат и те да го ползват.
Предлагаме също така да сложим една граница от 10 000 лв. над реално имущество. Какво имаме предвид? Имаме много, така наречени, кухи дела. Например наскоро имахме един случай с множество автомобили – купувания, препродавания, особено, когато се касае за тези гранични райони. Примерно румънски граждани чрез някакво българско лице купуват автомобили, които те си карат в Румъния, очевидно, за да не плащат данъци и т.н. Реално това лице няма нищо. На негово име няма нищо, а са минали много пари. Ние водим едни кухи искове. Печелим едни искове в полза на държавата, при които държавата обаче няма какво да вземе.
Затова предлагаме да се сложи една граница от 10 000 лв. Спрели сме се на това, все пак да е обоснован целият този процес да се върти. Защото, особено в такива случаи, въртят се искове, печелят се дела, няма какво да се отнеме. Делото го печелим, обаче харчим пари, а в крайна сметка не се взема нищо.
Такива прагове и в други държави са поставени. В крайна сметка идеята на тази комисия е да отнема имущество, а не да печели кухи искове, при които, да, държавата има изпълнителен титул и какво от това? Няма какво да вземе!
Предлага се да се прецизира също така понятието „доходи“. Какво имаме предвид? Добре е изрично да се впише в закона, че става въпрос за доходи – приходи с източници на финансиране, за придобиването на които не е установен законен източник. Простичко казано, установяваме, че едно лице е нямало пари, а е закупило един апартамент или кола, или каквото ще да е. След това то го продава. И, ако ние не вкараме това доуточняване, ако законът просто казва „доходите от продажба на имущество са доходи за лицето“, това означава, че ние му легализираме доходите от това имущество, което е незаконно придобито.
Затова предлагаме, да, по смисъла на нашия закон да се изясни изрично, че става въпрос за имущество, за придобиването на което е установен законен източник. Защото в противен случай просто легализираме имущество, което, така или иначе, е незаконно придобито.
Ще завърша с предложението поне 20 на сто от имуществото да отива в полза на социални цели. Аз обичам да давам за пример – разбира се, то не е може би приложимо в България чак в такава степен – но в Италия съответните комисии „антимафия“, когато отнемат имущество, се слагат едни големи стикери, табели, на които пише „Отнето от мафията“. Защото никой не може да си прави илюзия, че ние можем да отнемем изцяло имуществото, което е придобито по престъпен начин. Ние отнемаме това, което намерим. По-важна е превенцията. А превенцията именно би се постигала, ако не това имущество да се изважда за продажба и се продава в много случаи на цени, под себестойността, защото например един апартамент може да струва 200, 300, 500 000 лв., но този апартамент има една обремененост. То е на лице, което е от криминалния контингент, например. Никой няма да има желание да даде тези пари. Не, че не струва толкова, но той знае какви проблеми би си създало лицето, ако вземе едно такова имущество.
В тази връзка ние предлагаме хем държавата да демонстрира сила, да се демонстрира, че в крайна сметка държавата отнема реално имущество от престъпна дейност, но да се предоставя такова имущество за социални цели, като нашата идея е на законодателно ниво просто да съществува такава разпоредба. Има междуведомствен съвет, който се администрира от Министерството на финансите. Там вече с вътрешни правила ще се уреди как точно ще се определя процентното съотношение и по искане на кого.
Мисля, че всички си даваме сметка, че би било добре в едно такова отнето от нас имущество да има или детски градини, или социални заведения, защото по този начин наистина ще се демонстрира сила. Държавата отнема от тези лица, които имат незаконно придобито имущество и тези имоти се предоставят за социални цели. Защото практиката сега е, че в по-голямата си част имуществата просто отиват в НАП и се разпродават и много често – за съжаление – на цени под реалната. Пак казвам, те си струват толкова тези имоти, защото ние се базираме на оценки, които са направени от експерти в съда, в съдебната фаза, но просто по разбираеми причини не винаги има голям интерес към тези имоти. Аз лично също не бих си купил такъв имот.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Георгиев.
Министерството на правосъдието има ли да добави нещо, по-различно?
Заповядайте, госпожо Арапкюлиева.
ЕЛЕНА АРАПКЮЛИЕВА (държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“ към Министерство на правосъдието): Благодаря Ви!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на правосъдието при обсъждането в Комисията по правни въпроси е изразило своето становище. Обсъдени са всички бележки. В хода между първо и второ четене може би правно-технически някои текстове ще бъдат прецизирани и преработени.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Арапкюлиева.
Колеги, имате думата.
Имаме становища от няколко министерства. Общо взето, единственото министерство, което почти на 100 процента подкрепя предложения законопроект за изменение и допълнение, е действително Министерството на правосъдието. Оттам нататък технически забележки има от Министерството на финансите – много сериозни. Те са по това какво е това „доход“ и така ли трябва да бъде формулиран. Също темата за 20 процента от стойността на отнетото да отива за социални цели. Това не е изчистено, трябва да се види още веднъж. Министерството на икономиката имат доста сериозни претенции към законопроекта, тъй като той покрива и така наречената икономическа среда, бизнессреда, икономическа политика в страната. Националният статистически институт естествено не е съгласен с това, което искате от тях. Вече Асоциацията на индустриалния капитал категорично отхвърля това, което предлагате.
Мен ме притеснява един абзац, ще ви го прочета само, защото той действително касае темата икономическа политика и бизнес среда. Това е от мотивите на вносителите. Предлага се, ако проверяваното лице не представи декларация или подаде непълна декларация, или откаже да подаде декларация, до доказване на противното се предполага, че имуществото, което не е декларирано, е незаконно придобито.
Това е, което Вие коментирахте – обратната тежест на доказването. Мен това ме притеснява.
Предполагам, че ще можете да отговорите на този въпрос.
Но преди това нека колегите, народни представители, да си кажат думата.
Пак повтарям – не сме водеща комисия, но до голяма степен всички тези текстове касаят бизнес средата.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Имам чувството, че законопроектът се опитва да създаде благоприятна среда за комисията, която да си изпълнява задълженията. Тоест, когато заведе дело, да го спечели. Тук целта е тези, които са нарушили закона, да бъдат наказани, а не да създаваме условия вие да изпълнявате плана си, примерно, колко дела сте спечелили, колко сте загубили и т.н.
Съвсем кратко ще кажа: прочетете становището на Асоциацията на индустриалния капитал и ще разберете какво ще бъде мнението на Реформаторския блок. Ние не можем да подкрепим този законопроект в този вид, в който е внесен.
И понеже сте тук, господин Георгиев, ние водихме разговори с министъра на финансите във връзка с вашата издръжка, сега ви товарят с допълнителни ангажименти съгласно този закон. Вие в момента не можете да се справите финансово, а как ще се справите иначе, не ми е ясно. Има ли решение на въпроса? Сега трудно оцелявате, а как ще оцелеете в бъдеще. Ако може, да ми отговорите на този въпрос.
Иначе в този вид с въвеждане на презумпция за незаконност и т.н., обиски и тем подобни неща, които са записани в закона, от демократични организации, каквито сме в Реформаторския блок, подкрепа не можете да получите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли други колеги, които искат думата?
Заповядайте, господин Ячев. Имате думата.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
И ние от Патриотичния фронт ще се въздържим при това гласуване. Мотивите ни са сходни с тези на колегите от Реформаторския блок. Вменяват се допълнителни, включително и полицейски функции и правомощия на една комисия. Разбира се, има ги и притесненията от § 9, чл. 57 – новата ал. 2 – презумпцията за виновност.
Така че подкрепа от нас също няма да има.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Георгиев.
Преди да пристъпим към гласуване, все пак имате думата да отговорите на въпросите.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ (председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество): Аз, разбира се, мога да отговоря на така поставените въпроси. Действително за обратната тежест на доказване аз мисля, че изтъкнах проблемите.
Тук се прави едно много кардинално объркване. Смята се, че това наше производство е наказание и в тази връзка се пледира към актове, касаещи наказателния процес. Новият закон за отнемане е не срещу лицето, то е срещу имуществото. Това не е наказание. Това е срещу имуществото на лицето. Когато ние не установим законни доходи на това лице, комисията иска да отнеме това имущество.
Въобще нито сме първопроходци, нито сме единствените за обратната тежест на доказване. Казвам ви, че неслучайно в два доклада ни се указва да го направим, просто защото, където има въведено такова гражданско отнемане – във Великобритания, Ирландия – във всички тези държави е точно така. Затова ни се указва да го направим.
Тук са създадени – извинявайте – такива гаранции, че няма накъде. За абсолютно всяко едно действие – когато се налага обезпечителни мерки, когато става въпрос за отнемане – всичко минава през съд. Ние нищо не можем да направим сами. Никакви планове не гоним, защото ние проверяваме само документите, които има за лицето, плюс, минус – вадим всичко. Ние се опитваме по този начин да отговорим по най-финия начин на искането на Европейската комисия. Пак ви казвам, мисля, че това е в интерес на лицето. Искаме просто да стимулираме лицата да участват в това производство и въобще да не се стига до такова производство, ако в крайна сметка лицето дойде и декларира откъде има имуществото. Това е идеята на този законопроект. Като не го въведем, отново ще ни бъде дадена такава препоръка от Европейската комисия. Мисля, че няма нужда. Мога да ви прочета, защото съвсем конкретно го казва това Европейската комисия, защото това е смисълът. За такива комисии като нашата – за гражданска конфискация – да има такава обърната тежест. Границата, която е в момента – 250 000 лв., която ние предлагаме да бъде намалена на 120 000 лв., също е констатация не само от Европейската комисия, от Съвета на Европа, от експерти, че такава граница изобщо няма. Какво значи държавата казва: мен тези пари, да, виждам, незаконни са, не може да се докаже откъде са, но аз няма да ги отнемам тези пари, не ме интересуват.
Така че това също е един много сериозен проблем и не виждам с какво …. Казвате: обиски, претърсвания, изземвания. Много ми е интересно как може да се докаже, когато се касае за офшорни компании, освен със снемане на обяснения на лица? Имаме доста такива случаи. И за какво се касае? Ние искаме да направим една проверка и наистина да отнемаме реално имущество, или да оставим лицата да изнасят по такива офшорни компании, компании в чужбина, когато ние не можем да снемем обяснения? Знаете, затова са офшорните зони, за да не дават обяснения. Още повече, че тази разпоредба по отменения закон е действала в рамките на осем години. По отменения закон комисията можеше да прави всичко това. Ние не вкарваме нищо ново. Просто искаме да върнем онова, искаме да си свършим работата, за да можем да направим една реална проверка, за да можем да отнемаме реално имущество на лица, когато се касае за скриване на имущество.
Уверявам ви, че много от така известните, знакови фигури – имахме една от тях, която в момента няма абсолютно нищо на неговото име. Това е знакова фигура, която е много известна, която притежава дори футболен отбор. Но на името на тази фигура няма нищо. Как ние можем да извършим проверка само документално. Да, само документално няма нищо и ние нямаме нищо. Не можем да отнемем нищо.
Ние просто искаме да си вършим работата. Съдът е органът, който ще проследи и ще каже това, което сме установили, дали е достатъчно и дали ще се отнеме имуществото. Всяко наше действие подлежи на съдебен контрол. По никакъв начин не мисля, че са нарушени правата на гражданите от тази гледна точка. Въобще – пак казвам – тук става едно много голямо объркване. Сочат се актове – Международния пакт, Граждански политически пакт – там се говори за обвиняеми лица. Това няма нищо общо с нашата дейност.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев. Разбрахме Ви.
Колеги, народни представители, има ли някой, който желае думата по законопроекта? Има ли други мнения, съображения, изказвания?
Заповядайте, госпожо Арапкюлиева.
ЕЛЕНА АРАПКЮЛИЕВА (държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“ към Министерство на правосъдието): Благодаря Ви, господин председател!
В нашето становище – на Министерството на правосъдието – действително презумпцията за „виновност“ и обратното доказване беше една от основните бележки и най-вече поради факта, че в ал. 1 е казано, че декларациите се подават по покана на съответните лица. Това според нас противоречи на ал. 2, където при неподаване ще се счита, че лицето притежава незаконни доходи.
Затова сме предложили в ал. 1 вместо „се поканват“ да се замени с „се изискват“. Тоест, декларацията да бъде изисквана, за да може да кореспондира с предложението в ал. 2.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Арапкюлиева.
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Георгиев.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ (председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество): Благодаря Ви, господин председател!
Да не забравяме, че се касае за законопроект, който се приема на първо четене. Ще има изрично работна група, която да го оформи за второ четене. Ако само срещу една разпоредба сте против, не мисля, че заради това следва изцяло да не се подкрепи законопроектът. Защото това означава, че който не подкрепя този законопроект, изцяло не е съгласен с него. Тоест, въобще не се иска нито една от тези мерки.
Пак ви казвам, виждате, че комисията печели делата си и в момента със сега действащия закон. Идеята е, че тази справедливост, която толкова дълги години е липсвала на българина, ние сме един от органите, които могат наистина да помогнат да има наистина чувство за наказаност, когато виждаме за какви коли, палати и т.н. се касае по улиците. В крайна сметка държавата е безпомощна.
Мисля, че ние бихме искали да имаме възможността да стигнем докрай и да можем наистина да направим едни сериозни проверки. За нас е най-лесно да погледнем документите, да кажем: няма основания, прекратяваме и се приключва.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Колеги, имате ли някакви други мнения, съображения или да пристъпим към гласуване?
Пак повтарям, не сме водеща комисия. Всички предложения между първо и второ четене ще трябва да минат през другата комисия – Комисията по правни въпроси.
Аз предлагам да преминем към гласуване на така предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и и група народни представители на 29 май 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 7, "против"- няма, "въздържали се"- 6.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и и група народни представители на 29 май 2015 г., се приема на първо гласуване.
Аз имам един страничен въпрос. Как успявате десет години назад да принудите някого да си обоснове приходите или разходите при положение, че една компания е длъжна пет години да си пази всички документи, а само социално-трудовите отношения са десет години. Как успявате това да го направите? От любопитство поставям въпроса.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ (председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество): Ние реално проверяваме законните източници, проверяваме декларации в НОИ, приходи, разходи на лицето. Ако искате, мога да дам думата на инспектор-икономист, който да Ви обясни това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: След заседанието ще ми го обясните.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ (председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество): Всичко може да се провери. Абсолютно Ви гарантирам това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: В приходната част – сигурно. Но в разходната ми е много интересно как ще ми докажете екскурзията в Гърция преди осем години какъв разход е, при положение, че всички фирми не са длъжни да пазят тези документи, а не съм и длъжен да ви ги предоставя.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ (председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество): Абсолютно е така. Само че ние екскурзиите ги начисляваме по едни минимални цени, които са по наредбата, които са съвсем, съвсем минимумът. Така че от там няма никакви проблеми и не може да се създаде някакво голямо несъответствие.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, приключваме с дневния ред.
В точка „Разни“ имам да направя съобщения.
Най-вероятно ще имаме още две заседания до края на сесията. И двете ще бъдат с блицконтрол. Следващата седмица ще изслушаме министър Лукарски, а по-следващата – министър Ангелкова.
Второ, имаме един законопроект за тютюна или общо имаме три закона, които днес ще минат през комисията на господин Румен Христов. Ние не сме водеща комисия. Ще се наложи вероятно другата седмица да минем тези законопроекти като точка първа преди блицконтрола.
Трето, дойде една интересна информация, която е само за ваше сведение. Информацията е от Министерството на външните работи за издадените визи в периода 01.01.2015 – 01.07.2915 г., ако не се лъжа, в сравнение с 2013 г. и 2014 г. Там вече може да се види спадът на туризма и на издадените визи.
Ще ги получи всеки един от вас на е-mail си. Доколко е правилна молбата на Министерството на външните работи това да не го пускаме в публичното пространство, аз не мога да забраня на нито един народен представител да коментира тези цифри, но не мога и да скрия тази информация от вас. Там просто се вижда нещо, което го знаем всички – има спад на руските туристи. Това е цялата история. Няма нищо фрапиращо или убийствено.
Още повече аз и днес говорих по тази тема по една от телевизиите. Много е рано да правим оценка на сезон 2015 г. Има още два месеца, тогава ще коментираме.
Информацията я има. Диляна Георгиева ще ви я пусне на всички по е-mail-те.
Това е до края на сесията. Ние си изпълнихме ангажиментите. Нямаме повече законопроекти за пленарна зала като водеща комисия.
Колеги, ако нямате нещо друго да поставите, да вървим към закриване на заседанието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря на всички за участието в заседанието.
(Закрито в 14.50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 30 182 знака)
