1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2015 г. -- първо гласуване.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 24

На 4 ноември 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2015 г. -- първо гласуване.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2015 г. -- първо гласуване.
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2015 г., за първо гласуване.
По точка първа от дневния ред искам да ви представя гостите:
от Министерството на финансите: Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите. Добре дошъл. Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“, Петя Копчева – началник отдел в Дирекция „Данъчна политика“, Искра Гърбелова – началник отдел в Дирекция „Данъчна политика“;
от Националната агенция за приходите: Росен Иванов – директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ и Елена Йончева – държавен експерт в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“;
от Асоциация на индустриалния капитал в България: Ивелин Желязков;
от Конфедерация на независимите синдикати в България: Любослав Костов и Николай Ненков, вицепрезидент на КНСБ.
По тази точка от дневния ред знаете, че ние не сме водеща комисия. Вчера законопроектът беше приет в Комисията по бюджет и финанси.
По точка първа от дневния ред давам думата на вносителите.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е изготвен във връзка с необходимостта от хармонизиране и привеждане в съответствие на националното данъчно законодателство с изискванията на европейската директива в областта на прякото облагане, както и привеждане в съответствие с текстовете на закона, наложени в процеса на нотификация на данъчната мярка, представляваща държавна помощ за регионалното развитие.
В законопроекта е предложена промяна за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане във връзка с необходимостта от транспониране изискванията на Директива 2014/86 на Съвета от 8 юли 2014 г. за изменение на Директива 2011/96 относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки, съгласно която се избягват случаите на двойно данъчно облагане, произтичащи от различията в данъчното третиране на разпределените печалби от различни държави-членки. Директива 2015/121 на Съвета от 27 януари 2015 г. за изменение на Директива 2011/96 относно общата система за данъчното облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки, въвежда задължение за държавите-членки за прилагане на минимално общо правило за борба със злоупотребите по отношение на разпределението на печалбите.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физически лица, Закона за местните данъци и такси, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в Закона за данък върху добавената стойност и в Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Промените са както следва:
Предложена е промяна, съгласно която се предоставя възможност на дипломатически представителства в България да удържат и внасят данък за доход от трудови правоотношение на местни физически лица, които работят при тях.
В Закона за местните данъци и такси със законопроекта се предлага промяна в чл. 10, съгласно която поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението й от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти.
Друго предложение, свързано с изменение на разпоредба в чл. 71а относно освобождаването от такса за битови отпадъци, както на храмовете, молитвените домове и манастирите, така и на поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната.
Предвижда се въвеждане на административнонаказателна разпоредба, съгласно която при непредоставяне на ежедневна информация от общините на Министерството на финансите по електронен път, да се налага санкция на кмета на съответната община от министъра на финансите.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда промяна, съгласно която данъчни задължения по Закона за местни данъци и такси да могат да се съставят актове за установяване на задължението както на база подадена от задълженото лице декларация, така и на базата на данни от регистъра по чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
В Закона за данъка върху добавената стойност са предложени промени, свързани с Директива 2008/8 на Съвета от 2008 г. за изменение на Директива 2006/112 по отношение на мястото на доставка на услуги. Предвидена е възможност при регистрация за целите на прилагането на режима доставчиците, установени в Република България, да могат да декларират освен банкова сметка в евро, така и в лева, като е задължително тази сметка да е в българска банка или клон на чуждестранна банка в страната.
Въвежда се задължение регистрирано лице, което възнамерява да използва превозни средства и вещни права върху тях с данъчна основа при придобиване над 5 000 лв. или недвижими вещи и вещни права върху тях, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, освен за целите на икономическата си дейност и за лични нужди на собственика или на свързани с него лица, на работниците и на служителите или на трети лица, да подаде декларация в Националната агенция за приходите за разпределението на направените преки разходи по методика, която отговаря на предназначението на стоката. Методиката за разпределянето на направените преки разходи ще бъде определена със заповед на министъра на финансите.
Промени, за които е необходима дерогация по чл. 395 от Директива 2006/112 относно общата сума на данъка върху добавена стойност. Тези предложения регламентират, че при използване както за независима икономическа дейност, така и за лични нужди на собственика, на свързаните с него лица – работниците и служителите или на трети лица – данъчният кредит, на който регистрираните лица ще имат право, ще бъде в размер на 70 на сто от начисления данък при придобиване на съответните следните стоки и услуги: леки автомобили, въздухоплавателни средства и плавателни съдове, стоки или услуги, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобряването и експлоатацията на горепосочените стоки.
В законопроекта се предвиждат изменения, които ще влязат в сила след постановяване на положително решение за изпълнение на Съвета за разрешаване на Република България да прилага специална мярка за дерогация от чл. 26 на § 1 и чл. 168 и чл. 168а от ДДС-директивата.
Предложени са промени, свързани с доставката и продажбата на течни горива. Предлага се да бъде отменен режима по чл. 118, ал. 7 от закона по отношение на петролните бази като мярка за осъществяване на цялостен и ефективен контрол върху доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител.
В Закона за ограничаване на плащанията в брой се предлага нормативно регламентирания праг за ограничаване на плащанията в брой в страната да бъде намален от 15 000 на 5 000 лв. като мярка за ограничаване на сивата икономика. Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, като левовата им равностойност е равна или надвишава 5 000 лв. по курса на БНБ в деня на плащането.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря!
Колеги, законът е много важен. Виждате, че ние сме втора комисия. Всъщност, от една страна законопроектът има за цел да понапълни бюджета с някои рестрикции, а от друга страна обаче, той осигурява и така наречения бизнес климат и бих желал все пак да коментираме няколко нови неща, които са притеснителни.
Имате думата – и колегите народни представители, и гостите.
Аз мисля, че имате документите, имаме и становища на Българска стопанска камара и на Асоциацията на индустриалния капитал.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз искам да заявя позицията на парламентарната група на БСП - Лява България. Днес имахме възможност и в дебата при формиране на програмата за работа на Народното събрание да оспорим включването на тази точка в дневния ред. Считаме този подход с промяната и обсъждането на един законопроект - в Преходните и заключителните разпоредби да включиш по същество цялата данъчна проблематика – за изключително порочен.
Уважаеми колеги, правилникът е категоричен и много ясно разписан в чл. 78. Считам, че и самата Комисия по бюджет и финанси в нарушение е разгледала този законопроект. Затова аз ще възразя и няма да подкрепим предлаганите изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане не само с аргумента, който беше изтъкнат днес в зала, че всички предложения, касаещи една и съща материя, трябва да се гледат заедно, но и с това, че по същество вие се опитвате с един законопроект да промените цялото данъчно законодателство.
В момента вие нарушавате правилника за нашата работа. В момента, ако отворите законопроекта, и погледнете в Преходни и заключителни разпоредби, ще видите, че освен промените в корпоративното подоходно облагане, в Преходните разпоредби се правят значителни промени в Закона за доходите на физически лица, ако отгърнете малко по-нататък – в Закона за местни данъци и такси, в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и, разбира се, в Закона за данъка върху добавената стойност.
Това, от една страна, при такъв хаос, какъвто е създаден, въобще не питам къде е изискването по Закона за нормативните актове – да имаме и някакъв финансов анализ за необходимостта от прилагането и да имаме резултатите от въвеждането на тези промени. Това, от една страна.
Отделно, господин председател, поне за нас има няколко неща, които са смущаващи. Едното е относно предвидената промяна в така наречените данъчни облекчения, които касаят – знаете – влизането на определени инвестиции в България, които сте се опитали да съобразите на база изисквани критерии на Европейската комисия, но в крайна сметка според мен водещо трябва да бъде националният интерес на България. Съвсем нормално е и българската държава да има национално данъчно законодателство, което да стимулира определени инвестиции, особено в региони, които знаете, че изостават в своето развитие или имат трайна безработица.
За страна като България, която има все по-големи неравенства, считам, че това е изключително важно и не трябва да бъде отнемано като възможност на българското правителство и на българската държава да реализира такъв тип политика.
Искам да припомня на всички колеги, че западните държави и западните икономики в годините назад са имали такъв тип целенасочена политика, за да постигнат своето ниво на икономическо и балансирано развитие, на каквото са в момента. Не считам, че България трябва да се отказва по толкова лесен начин от възможността да поддържа такъв тип политика в – пак казвам - такъв тип изостанали райони, където ние трябва да насърчаваме конкурентоспособността на всички, които искат да се развиват и да стимулираме българските инвеститори – и чуждите, разбира се – които искат да реализират инвестиции там.
Изключително смущаващ за нас е и този режим, който се въвежда в Закона за данък добавена стойност с оглед на третирането му на правото на данъчен кредит на определени активи, които ще бъдат ползвани и за лични нужди. Считаме, че предвид нелеката работа, която имат българските предприемачи, да отчитат своята дейност, създаваме още една пречка пред тях реално, тъй като поне режимът, който се предлага в момента, мисля, че ще затрудни в голяма степен дейността и работата на тези дружества с типовете декларации, образци, които трябва да попълват и да регистрират всеки един от активите в каква степен ще бъде ползван за лична и в каква степен ще бъде ползван за друг тип нужда.
Мисля, че това създава и прецедент данъчната администрация, както се казва, да си намери повод, когато проверява едно или друго дружество, да го санкционира по един или по друг начин. Знам, че това работи в развитите държави на Запад, но според мен така, в последния момент, в Преходните и заключителните разпоредби това ще създаде по-скоро предпоставки за хаос, объркване, пречка в дейността на българските предприемачи, отколкото да помогне за фиска и за бюджета. А и съгласете се, в крайна сметка, ако търсим икономическо развитие, ние трябва да стимулираме и потреблението. В крайна сметка тези стоки и услуги, за които говорим, в голяма степен стимулират и българското потребление и не знам как може за голяма част от активите да бъде направен въобще такъв тип анализ в каква степен от тях се ползват за служебно ползване и в каква степен тях човек ги ползва в личен план.
Така че това набързо, господин председател, са част от многото аргументи, които не ни позволяват по никакъв начин да подкрепим този законопроект и не само да не го подкрепим, но настояваме той да не се гледа по начина, по който е предложен, дори и в пленарна зала.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Господин Христов, заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Ще се постарая да бъда кратък.
Започвам от § 18, ал. 1 и по-точно от текста, който касае земеделски земи в рамките на строителни граници на населени места – така нареченият „данък градинка“.
Ние от Реформаторския блок категорично няма да подкрепим това предложение. Като председател на Комисията по земеделие ви казвам, че най-вероятно това предложение няма да получи подкрепа, ако се пита и комисията. Това означава стопанските дворове, които се ползват за лично ползване от възрастните хора, които така и така са с малки пенсии, да не говорим за млади семейства, които са безработни и се опитват по някакъв начин да оцелеят, да ги облагаме с данъци. Това, първо.
Второ, неравнопоставеност. Един декар в рамките на населеното място се облага, а примерно 100 000 дка извън населеното място не се облагат. Защо? В този смисъл ние категорично смятаме, че има неравнопоставеност, първо, и второ, точно категорията, която е в най-тежко финансово състояние, се товари допълнително с данъци. Така че ние няма да го подкрепим.
По отношение на това, което колегата Бойчев каза, за облагането на вещи, които се ползват за лични цели. Доколкото виждам нагласата е, че това ще бъде прието. Но поне да бъде по една опростена процедура, да не се подават безброй много декларации, защото господин Бойчев беше абсолютно прав – даваме право или възможност на данъчните служители да питат какво правим сега. Ако се стигне до това приемане, ние ще внесем предложение с колегите от Реформаторския блок за съотношение 80 спрямо 100 или 20 процента да бъде това облагане, а не 30, както вие предлагате.
Последно, по отношение на безкасовото разплащане да се намали от 15 000 лв. на 5 000 лв. Дайте да направим една плавна стъпка. Аз си направих труда да проверя горе-долу каква е практиката в Европейския съюз, в Австрия и Германия няма ограничения за кешовите плащания. В Италия тази година те падат на 999 евро. Във Франция за чужденците не важи. Те бяха, ако не се лъжа, на 2000 евро. Така че картината е много шарена. Но понеже обичаме да се сравняваме с Германия и Австрия, там такива ограничения няма. Дайте да направим една стъпка, като от 15 000 лв. слезем на 10 000 лв., защото това е товарене с допълнителни разходи, които са свързани с банковите преводи, и да видим какъв ще е ефектът. Следващата година, ако трябва, ще отидем на 5 000 лв. Няма проблем това да се случи. И това ще бъде внесено като предложение от нас.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Многоуважаеми господин председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Напълно съм съгласен с двамата преждеговоривши.
Аз обаче ще подкрепя на първо четене законопроекта, но с много корекции за второ четене и призовавам колегите от другите парламентарни групи също да го подкрепят. Аз бях инициатор на промените в Закона за акцизите и заедно с реформаторите и ГЕРБ и шест партии, с изключение на АТАКА, ДПС ги нямаше заради изборите, подписахме всички единодушно отпадането на текстове, за да бъде по-лесна процедурата при второ четене.
Затова ви предлагам, понеже някои предложения съвпадат – таксата за градинките, формулярите, въпросното безкасово разплащане, това, което каза господин Христов – 70 – 80 на сто – това са неща, които са дискутируеми и според мен, ако не отпаднат на второ четене, категорично няма да ги подкрепя.
Подкрепям законопроекта на първо четене, а на второ четене, ако не се приемат единодушно да отпаднат, за да не затрудняват бизнеса, определено тези неща затрудняват, вместо да облекчат, те затрудняват бизнеса, ние няма да го подкрепим.
Така че трябва да се прецизира.
Ще гласувам законопроекта на първо четене, но с уговорката, че ще поработим за второ и призовавам колегите да го обсъдим и да го внесем заедно. Това го направих като прецедент и беше много хубаво. Шест партии подписахме Закона за акцизите и много лесно мина в пленарна зала.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Цочев.
Има ли други колеги?
Аз също искам да кажа няколко думи. Все пак ние сме Комисия за икономическа политика, а този закон най-пряко регулира бизнес отношенията.
Първо, искам да се върна на думите на господин Жельо Бойчев – духът на Дянков продължава в това министерство да влияе със страшна сила. Това, че вместо да гледаме четири или пет данъчни закона, всичко вкарвате в един закон, е, доколкото знам, законно, но не знам доколко това е правилно като процедура за обсъждане.
Спомням си много добре, че Дянков това го направи с така нареченото ДМС в един закон, като в едни Преходни и заключителни разпоредби вкара поправката 20-30 в закона. Така че това, според мен, не е редно в най-важния закон – в Закона за бюджета, най-важните неща от този закон – данъчните закони – да бъдат вкарани в едни преходни и заключителни разпоредби. Не коментирам дали е законно или не. Твърдя, че е законно.
Второто, което ме притеснява – подкрепям колегата Румен Христов - за градинките и облагането на дворовете. Недейте, не го правете! Сами си създавате проблеми. Трудно се администрира, трудно се доказва, пипате една таргет-група от населението, което е много чувствително и най-страшното – аз не виждам никакъв математически и финансов анализ. Какво ще ви донесе това? Вие не знаете! Всичко това в кадастрите на населените места го има. Просто ми кажете какви пари ще извадим от това.
Третото, което ме притеснява, все пак, госпожо Петкова, някакъв принцип да ми кажете с господин Росен Иванов, защо е 70 процента, а не е 80 или 60? Защо са осем места, а не шест или пет? Защо е 5 000 лв., а не примерно 8 000 или 10 000 лв. Имам предвид за движими и недвижими вещи.
Подкрепям идеята все пак по-плавно да намалим кешовото разплащане, макар че, ако тук има хора, които разбират от бизнес, кой знае каква голяма разлика дали ще платиш 5 000 или 10 000 лева, няма. Това не е толкова фатално. Но по всичко останало, за което говорихме, мисля че трябва да вземете отношение.
Подкрепям напълно господин Кирил Цочев. Много от тези неща за второ четене трябва да се оправят и най-вече искам да знам все пак какво очаквате от всичко това. Броят на коли се знае, долу-горе имате някакви очаквания като финансови анализи.
Един последен въпрос, тъй като това не го разбирам. Има промяна при определянето на изхабяването и на амортизацията. Предложено е изхабяването на данъчната основа на използваната стока, в която е приспаднат данъчен кредит, да се определя на равни части за период от пет години от придобиването на движимата вещ и 20 години от придобиването на недвижимата вещ. Ако можете това да ми го обясните. Това означава ли, че тъй наречената ускорена амортизация, която въведе Лидия Шулева – три години, четири – отпада? Не означава това! Добре, оттеглям си въпроса. Аз се притеснявах да не би да вдигате нормата на амортизация в годините, както и 20-те години за недвижимите вещи. Не? Добре.
Все пак някои въпроси бяха повдигнати, но ако искате, да изчакаме да чуем и колегите от работодателските организации и КНСБ, или да чуем първо какво ще отговорят гостите ни.
Заповядайте, господин Банков.
ДИМИТЪР БАНКОВ (Българска стопанска камара): Благодаря Ви!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние сме дали нашето писмено становище по законопроекта. Ако позволите, само накратко да споделя основните моменти в това становище.
На първо място, подкрепяме удължаването на срока за промените в ДОПК за обратното начисляване на ДДС и предлагаме разширяване на обхвата, включително и производството и търговията със захар. Мотивът е много ясен. Това е рисков сектор с широки възможности за данъчни измами и практиката по обратното начисляване показва, че в огромна степен те се ограничават.
На второ място, изразили сме едно доста подробно становище по предложения нов режим на ползване на данъчен кредит за стоки и услуги, свързани със съответните активи, които се ползват едновременно за лични нужди на собственика, работниците и акционери и за независимата икономическа дейност на операторите. Категорично против сме този текст.
Имаме няколко основания, които си позволявам да изложа пред вас. На първо място, засягат се като минимум 65 000 данъчно-регистрирани лица по ДДС. Независимо, че между обсъждането в НСТС във варианта, с който разполагахме, е облекчена процедурата и вече не се изисква от данъчнозадължените лица да изготвят собствена методика. Такава ще бъде направена от Министерството на финансите. Подлежат на деклариране фактически само намеренията за ползване на съответния тип частично за лични нужди. Тоест, това в някаква степен е едно облекчение от предварителния замисъл.
Все пак отбелязваме, че административната тежест ще продължи да стои в огромен обем и върху задължените лица, и върху данъчната администрация.
Знаете, че предлаганата методика по Закона за нормативните актове не е задължителен документ и, ако искаме яснота, включително и за данъчнозадължените лица и за данъчната администрация, очевидно това трябва да бъде някакъв нормативен акт с по-висок ранг. Вероятно наредба, която да приеме Министерският съвет.
Считаме, независимо доколко това е правно коректно като техника и като процедура, но би следвало да имаме и достъп до текста или до проекта на такава методика, който вероятно вече е подготвен от Министерството на финансите. Иначе не бихме могли по никакъв начин да си представим в пълен мащаб ефектите върху задължените лица.
Възразяваме срещу прага, макар че той беше вдигнат от 700 на 5 000 лв. Струва ми се, че това трябва да касае активи със значително по-висока стойност.
Текстът, всъщност така, както ние го разчитаме и интерпретираме, касае предварително деклариране на едно намерение за ползване на съответния тип частично за лични нужди, като едва след шест месеца могат да бъдат внесени промени в декларирането на това обстоятелство, което ми се струва, че следва да се даде възможност при промяна на съответно употребата на ползването на съответния тип, да има възможност веднага с последваща декларация да се декларира промяна в това обстоятелство.
Предлагаме и сме дали нормативен текст и като техника, как това може да се случи, и в НСТС имаше макар и кратък дебат по тази тема. Начинът, който аз разбрах, е едно положително изразено, макар и устно, становище от министър Горанов.
Предлагаме, уважаеми дами и господа народни представители, дадена възможност при дарение на хранителни продукти, на стоки от общо потребление – хранително-питейни продукти – да има възможност за дарения с лимит и съответно ползване на данъчен кредит в лимит на 0,5 процента или половин процент от продажбите на съответния търговец или производител. Дали сме аргументация към това искане.
Дебатът с Министерството на финансите, доколкото знаем, е стар. Всички опасения се фокусират в една точка, че се отваря широко възможността за данъчни измами. Но подчертавам, че в досегашния дебат фактически не е ставало дума за въвеждане на някакъв лимит.
Дали сме, доколкото сме имали информация, каква е практиката в други държави-членки на Европейския съюз и, общо взето, поне в половината от тях има такива режими.
Подчертаваме, че стесняваме кръга на получателите на съответните дарения основно до общините. Както знаете, те имат своите делегирани дейности и бюджети, включително и по Закона за социалното подпомагане. Предоставят огромен по обем социални услуги. Само ще спомена социалния патронаж и т.н. Така че това ще бъде едно допълнение към техните финансови възможности да извършват съответните социални услуги.
Дали сме текста. Въпрос на дебат и на политическо решение и на някакъв консенсус между народните представители е да се тръгне в тази посока. Над 650 000 тона годишно се изхвърлят храни. Знаете, че тези числа браншовите организации многократно са споменавали.
И последно, предложили сме, тъй като така или иначе се засягат и се предвиждат промени в Закона за местните данъци и такси, един текст на промени в Закона за местните данъци и такси, който да регламентира алтернативни основи за определяне на такса „битови отпадъци“, базирани – всяка една от тези основи – на база на количеството генерирани и третирани отпадъци.
Подчертавам, че Българска стопанска камара от 2001 г. поставя този въпрос във всички текущи състави на Народното събрание от онзи момент. Може би над 25 становища и предложения, включително като нормативен текст сме предлагали в различни моменти от времето. По този текст сме в интензивни и на експертно ниво консултации с Националното сдружение на общините в България. Надяваме се в скоро време да имаме възможност да обсъдим в по-широк формат със социалните партньори в това число един текст, който да срещне подкрепата и на Националното сдружение на общините в Република България. Те в момента работят върху текста, който ние сме им предоставили.
Последно, държа в тази връзка само да подчертая, че до края на месец февруари, ако не се появи текст за промяна на Закона за местните данъци и такси в „Държавен вестник“, ние се опасяваме, че общините няма да имат достатъчно време за подготовка, за вземане на решение за избор на основа за промяна на софтуер, начин на администриране на новата такса. Така че изобщо няма да бъде реалистично да мислим, че от началото на 2017 г. ще бъде променен режимът. Това в разговорите с колегите от Националното сдружение на общините в Република България мисля, че имаме еднакво разбиране по този въпрос.
И, ако позволите, последно съображение по предлагания режим за така наречената употреба на активи за лични нужди. Нека да не ви звучи като анекдот, но може би трябва да се замислим за подобна методика или наредба за аналогична употреба в държавната администрация. Това също е проблем очевидно за всички и в не малки размери, и не само на моторни превозни средства и на въздухоплавателни средства. Аз мога да ви дам пример в скромни като функция агенции, където при 25 човека персонал се карат четири БМВ-та от доста солиден нов клас.
Така че не го приемайте като някакъв вид популизъм, но все пак Конституцията е равна за всички нас.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Ще Ви моля само по-накратко, вие писмено сте дали становищата си.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, тъй като сме представили писмено становище, аз няма да го препрочитам, преразказвам и прочие, а ще отбележа само няколко по-съществени момента от него.
Първият момент е, че този законопроект е значително подобрен спрямо предходния от 12 септември, поставен на обществено обсъждане. Нещо, което няма как да не бъде отбелязано.
На следващо място, има някои на пръв поглед по-малозначителни неща, но все пак важни. Примерно в § 14 на Закон за корпоративното подоходно облагане, има едно затруднение за бизнеса. Имам предвид чл. 64, ал. 1, буква „б“, тъй като последният няма как да знае и не е длъжен да знае, да има информация дали и доколко съответната държава или територия отказва или не е в състояние да обменя информация. Това дори няма практически смисъл, тъй като според нашата проверка излиза, че на това условие май отговаря една-единствена държава. Тоест, няма особен смисъл.
Разбира се, удовлетворени сме от падането на двата процента по Закона за доходите на физическите лица.
Също отчитаме като сериозна липса в Закона за местните данъци и такси отново неглижирането на проблема с такса „битови отпадъци“. Отново отлагането за някога на въвеждане на принципа „замърсителят плаща“.
По повод Закона за ДДС. Смятаме, че 5 000 лв. е прекалено ниска според нас граница. Ние сме предложили 50 000 лв., но в крайна сметка решението е ваше.
Има един пропуснат момент. Петместните автомобили не ползват данъчен кредит. Защо няма нищо в тази посока? Защо всичко е в другата посока? Държавата, както и бизнесът, може само да спечелят, ако се въведе подобен принцип, вярно, в някакво съотношение – например 70:30, което е предложено по друг повод, въобще не би било лоша идея в този случай. Тя ще е полезна както за държавата, така и за бизнеса. Не е лошо да се помисли може би по темата.
Последно, по повод Закона за ограничаване плащанията в брой. Ние от няколко години предлагаме да се намали този размер. Но според нас, както и народният представител господин Христов отбеляза, от 15 000 лв. на 5 000 лв. е прекалено рязък скок. Нека наистина да се пробира с една кота от 10 000 лв. Ако се види, че е полезно и работи, тогава нищо не пречи да се отиде и на по-малко от 5 000 лв. Но нека се пробира дали работи.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз.
Колеги, имате думата.
Нека да чуем представителя на КНСБ. Заповядайте, господин Ненков.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ (вицепрезидент на КНСБ): Благодаря Ви, господин председател!
Аз също ще бъде много кратък, още повече че вчера направих изказване в Комисията по бюджет и финанси. Госпожа Петкова знае моите съображения.
Естествено, мисля, че никой няма да не го отчете като един от големите плюсове удължаване срока за обратно начисляване на ДДС. С две ръце гласувам „за“.
Господин Бойчев все едно, че е слушал моето изказване вчера в Комисията по бюджет и финанси. Първото нещо, което аз поставих, е, точно изключителното усложняване на процедурата за кандидатстване за преференцията в общините с висока безработица по отношение на преотстъпване на данък печалба. Знам какво ще отговори госпожа Петкова – че това е изискване на Европейската комисия. Не знам точно как е поставено изискването и дали принципно или едва ли не като калъп е спуснат някакъв модел, защото действително бариерите са много и аз силно се притеснявам, включително и да се обезсили стимулиращата функция на тази преференция. Да не стане така, както с възстановяването на платения данък с доходи до минимална работна заплата, където му направихме реклама три месеца, а след това 500 души се възползваха.
Това е общият коментар.
Накрая – тези неща, които всяка година КНСБ предлага – необлагаем минимум, нещо, което в някакъв по-модифициран вариант приложихме, макар и неуспешно при предишното правителство, въвеждане на прогресивно подоходно облагане. Доколкото знам, има законопроект на БСП, ако не се лъжа. Не зная дали е внесен, но апелирам, ако някой – още повече, че го има и в партийни програми – ако някой все пак проявява все още интерес, това е моментът.
Дали законът ще е отделен или под шапката на Закона за корпоративното подоходно облагане, точно за това няма голямо значение. Просто трябва да се вкарат едни текстове, които вкарват определена прогресия, съчетана с необлагаемия минимум и елементи на семейно подоходно облагане, за което години говорим и накрая го свеждаме до едни изключително скромни преференции в зависимост от броя лица. И те са толкова скромни, че просто по-добре да ги няма, защото дразнят окото.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Петкова, заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (директор на Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! По принцип ще започна с отговори на въпросите, както са по законопроекта.
Започвам с преференцията за общините с висока безработица. За периода 2007 – 2014 г., тоест, преди това действащата преференция, на база на която бяха разписани разпоредбите, действаха насоките за този период. Всъщност насоките на Европейската комисия позволяваха схемата да се прилага автоматично, тоест, без да се изисква предварително разглеждане на инвестиционния проект.
За новите насоки, които са за периода 2014 – 2020 г., първоначално направихме схема за държавна помощ с автоматичен характер по същия начин, както беше и старата. Европейската комисия категорично отказа да одобри тази схема и всъщност схемата, която виждате в момента, това е одобрената схема. Искат всеки инвестиционен проект предварително да се разглежда и да се одобрява. Тоест, ние без положително решение от Комисията няма как да въведем данъчно облекчение, защото това ще означава нерегламентирана държавна помощ и фирмите, които са ползвали преотстъпен корпоративен данък, след това трябва да ги върнат с лихвите.
Схемата в този вид е одобрена от Европейската комисия. Всичко е прегледано от тях. Схемата може би се разглежда от една година. Вие знаете, че преди това беше включена и другата схема, която е за преотстъпване на корпоративен данък 60 процента за земеделските производители и за нея се допуска автоматичност на схемата. Но за големите инвестиционни проекти в общините с висока безработица не се допуска автоматичност.
Да, значително по-сложна е схемата. Но, от друга страна, има по-голяма гарантираност за бизнеса. Тоест, по-малък е рискът при последваща проверка от Европейската комисия примерно да се установи, че не са спазени условията по схемата и да излезе с решение съответната фирма да възстанови корпоративния данък.
Само за информация бих искала да спомена, че по старата схема за 2007 – 2014 г. в момента тече проверка от Европейската комисия по всяка фирма, която е ползвала преотстъпен корпоративен данък. Тоест, ако фирмата не е спазила условията по схемата, Комисията излиза с решение, с което определя данъкът заедно с лихвите да бъде възстановен от бюджета.
Действително е по-сложна схемата, но ние предвиждаме да подготвим и наредба за прилагането, както и в края на месец ноември сме говорили с Европейската комисия, с техни служители, да дойдат за да направят обучение на Националната агенция за приходите, съответно Министерството на финансите, Българската агенция за инвестиции и след това примерно за фирмите, които ще ползват тази схема, да можем да разработим методики и указания, за да я прилагат.
По отношение на следващата промяна, която се предлага в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“, считаме, че второто условие е следното: примерно, има сключена спогодба или споразумение за обмен на информация, но не се обменя информация. Това е условие, тъй като практиката показва, че няма да затрудни бизнеса, за да може да бъде изготвен списъкът от министъра на финансите за юрисдикциите с преференциален данъчен режим. Примерно практиката показва, че България има сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и съответно при поискване от съответната държава информация не се предоставя две или три години. Това условие е включено. Дори и да има спогодба, ако не се осъществява ефективен обмен на информация, тази държава да бъде включена като юрисдикция с преференциален данъчен режим. Тоест, не съществува никакъв риск за бизнеса, защото списъкът с юрисдикциите ще бъде публикуван и не е необходимо примерно бизнесът да гадае коя юрисдикция е с преференциален данъчен режим.
По отношение на Закона за местните данъци и такси. Предложението да се облагат с данък недвижимите имоти и земеделските земи, които са включени в строителните граници на съответното населено място, е във връзка с противоречива практика на Върховния административен съд. От една страна, когато общините примерно определят данък върху недвижимите имоти за такъв имот, Върховният административен съд казва, че това е земеделска земя и съответно тя не трябва да се облага с данък. От друга страна, същите тези имоти, когато се отчуждават – примерно за построяване на някакъв национален обект – магистрала или нещо друго – Върховният административен съд казва, че това не е земеделска земя, тъй като е в строителните граници на населеното място и собственикът трябва да бъде обезщетен като за парцел. От друга страна, лицата, които са си променили предназначението на имота, тоест, в строителните граници не е земеделска земя, а се води примерно дворно място, са задължени да плащат данък, а тези, които не са променили предназначението, съответно те не плащат данък. Тук също има една дискриминация между лицата.
Проблемът не е толкова в размера на данъка, защото ние по принцип правихме един анализ и примерно за градове някъде се получават 2 или 3 лв. данък с такса битови отпадъци. Проблемът е за повечето лица да не сменят предназначението, защото самата процедура по промяна на предназначението е много сложна и тежка, а не толкова, че те не искат, примерно, да си плащат 2, 3 или 5 лв. данък. Говорим за самата процедура по промяна на предназначението, която действително е много тежка.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Сега Ви прекъсвам и само ще Ви припомня историята с тройната коалиция. Ако помните, когато господин Орешарски беше министър на финансите, аз Ви предложих тогава при данъчна основа – мисля, че беше с оценка 1 500 или 1 600 лв. – освободихме всички от данък сгради. Не за друго, аз тогава ви печатах сметките и се оказа, че пликът плюс печатането, плюс администрирането, плюс пощенските разходи бяха около 2 лв. А вие събирахте по 0,60 – 0,70 лв. данък и се оказа, че държавата плаща 5 млн. лв. за услугата, а събира 2 млн. лева.
Сега ще направите същото. Просто Ви го гарантирам. Ще направите същото, за да угодите я на Върховен съд, я на някого друг. Преценете го внимателно, защото в края на краищата говорим за пари.
Заповядайте, госпожо Петкова, продължете изказването си.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (директор на Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите): По отношение на обратното начисляване. Действително ефектът за бюджета за 2014 и 2015 г. общо от обратното начисляване на ДДС за зърнени и технически култури е около 300 млн. лв. А това, което по принцип предложиха от Българска стопанска камара, да се въведе обратно начисляване за захар, има проблем. За зърнените и технически култури има включена възможност в директивата да се приложи директно мярката. Тоест, променя се националното законодателство, прилага се мярката. По отношение на захарта не може директно да се предложи. Трябва да има дерогация от директивата. Но проблемът при захарта е малко по-различен отколкото при зърнените и технически култури. Зърнените и технически култури основно не се ползват или поне много малко количество се ползва като крайно потребление, в този вид, в който е самата зърнена или техническа култура.
Примерно при един контрол от страна на Националната агенция по приходите мерките основно са насочени към преработвателните предприятия, за да не се изместят измамите от сектор търговия със зърнени и технически култури към сектор преработвателен. При крайното потребление рискът е много малък, докато при захарта, тъй като тя се ползва и като готов продукт за крайно потребление, и от преработвателните фирми, съществува много голям риск от изместване на измамите към крайното потребление, което вече по принцип е изключително трудно за контрол.
В Унгария бяха пуснали да искат такава дерогация за захарта и Европейската комисия отказа да подкрепи дерогацията на Унгария.
По отношение на ДДС предлагам господин Иванов да вземе думата.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ (директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ към Националната агенция за приходите): Това е една много обширна тема. Затова аз ще бъда съвсем кратък.
Първо, мисля, че, ако някой не е разбрал, не е наясно, и към момента за използване на активи за лични нужди, за които е използван пълен данъчен кредит, се дължи данък. И винаги се е дължал данък – без значение вида на актива. Ако някой това не го е знаел, това е така и по директива, и по българското законодателство. Друга тема е кой колко спазва закона. Всъщност мерките, които се предлагат в Закона за ДДС, са насочени към това да се спазва законът, а не да се въвежда някакво ново данъчно облагане.
Две групи мерки са възможни в тази връзка. За леките автомобили едната е класическата дерогация, при която се казва, примерно – тя се използва само за леки автомобили, обърнете внимание, това, поне, което аз съм виждал – където се казва примерно 70:30, 50:50 и т.н.
Но тук ми се иска да ви обърна внимание – не претендирам, че съм виждал всички дерогации и на всички държави-членки, но поне от тези, които съм виждал, там, където са въведени дерогации от типа 50:50 или 70:30 или нещо такова, тогава изобщо не се изследва за какво се използва автомобилът. Няма лични нужди, няма бизнес нужди, няма такива филми. Щом е автомобил – 50:50!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това беше предложението и на колегите. Защо ни вкарвате в режим да се контролирате?!
РОСЕН ИВАНОВ (директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ към Националната агенция за приходите): Не, не е точно така.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Направете го 80:20 и забравете!
РОСЕН ИВАНОВ (директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ към Националната агенция за приходите): Господин Кънев, не е точно така. Това ще важи за всички – за превозвачи, за таксиметрови автомобили и т.н. Нали разбирате, което беше доста по-различно от това, което е в момента.
За петместните автомобили, например, ако използвате петместен автомобил за таксиметрова дейност, вие имате право на пълен данъчен кредит. Това, което съм виждал в другите държави-членки, не знам дали навсякъде е така, но това, което съм виждал, там това не се изследва. Казва се каква група автомобили – примерно, петместни, седем-, осемместни, колкото се реши, без да се изследва автомобилът дали се използва за бизнес нужди и за лични нужди, в каква степен за бизнес, в каква – лични, 50:50 или 70:30 или каквото се реши, това е.
Колко броя лица се засягат? Аз, честно казано, съм малко изненадан. Ние считаме, че българските данъкоплатци са малко по-добросъвестни. Това, което ни казват от Българска стопанска камара, е, че на практика всеки автомобил в България, за който е използвано право на данъчен кредит, се използва за лични нужди – нещо, в което аз не съм убеден, че е точно така. Петместните автомобили изобщо няма да бъдат засегнати, защото, ако те са ползвали право на данъчен кредит, тях мярката не ги засяга. Тази мярка засяга само лица, които са ползвали право на данъчен кредит.
Второ, мярката не е насочена към отказване правото на данъчен кредит. Правото на данъчен кредит не се отказва. Между другото, понеже се чуха възражения срещу това, че данъкоплатците декларират намерения, но, когато се ползва правото на данъчен кредит върху някакъв актив, то се декларира точно това – намерение. Данъкоплатецът декларира, че този актив ще го използва за начисляване нататък на ДДС чрез извършените от него облагаеми оставки.
Така че не караме нищо друго данъкоплатеца, освен да каже: смених си намерението. Аз мислех да го ползвам за бизнес нужди, ама няма да е точно така, ще го ползвам и за бизнес нужди, и за лични нужди. Оттам нататък, пак казвам, това и по сега действащия закон, и Директивата е такава – това използване за лични нужди трябва да се измери и да се обложи.
Всъщност това, което предлага законът, е да има някаква сигурност в измерването и да е ясно чрез методиката на министъра на финансите, че примерно, за леките автомобили измерването ще става – то общо взето не са възможно кой знае колко метода – те са два - на база изминато разстояние или на база време. Тоест, измервайки времето или разстоянието, аз определям каква част от разходите са за бизнес нужди, каква част са за лични нужди. Когато са за лични нужди, това трябва да се облага. Това не ние, а данъкоплатците трябва да го измерват. Те и сега трябва да го мерят. И сега трябва да го мерят. Ако някой говори за произвол, възможностите за произвол в момента са много по-големи. И в момента трябва да се мери това нещо. Мен това ме учудва. Аз имам чувството, че някой си представя, че си ползват колите за лични нужди и това не е никакъв проблем. Не е така. И сега и по закон, и по директива за използването за лични нужди трябва да се начислява ДДС. То трябва да се измери и за него да се начислява ДДС. И ако ние не го правим, значи не си спазваме собствените закони. Това е истината.
Не знам, но ако не ми вярвате, питайте някой експерт-счетоводител, счетоводител, адвокат, когото искате. Така е. Личното ползване трябва да се измери и да се обложи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, ще влезем в данъчни спорове.
РОСЕН ИВАНОВ (директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ към Националната агенция за приходите): Това се отнася за всички активи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Само не ни връщайте шофьорските книжки.
РОСЕН ИВАНОВ (директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ към Националната агенция за приходите): Само да довърша. Аз, между другото, съм напълно съгласен, тоест, не знам дали има проблеми за държавните автомобили, така наречените „служебни“ автомобили, но държавната администрация няма право на данъчен кредит.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (директор на Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите): Така че няма какво да връща.
РОСЕН ИВАНОВ (директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ към Националната агенция за приходите): Ако там има някакъв проблем, то той не е свързан с ДДС, а с някакви други неща. Не е въпрос за ДДС. Примерно НАП също има служебни коли, но НАП няма право на данъчен кредит за тези автомобили. Така че от гледна точка на ДДС този въпрос не стои.
Това е друго. Аз не го коментирам, Не е свързано с ДДС.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (директор на Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите): Само да добавя още нещо. Всъщност, не само по отношение на ДДС за лични нужди няма право на данъчен кредит или трябва да се начисли ДДС, но същото се отнася и за корпоративния данък. Всъщност, когато разходите са направени за лични нужди, не се признават като разход и върху тях се дължи данък. Така че тук говорим за два данъка.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, съгласен съм.
Има ли други желаещи за изказвания?
Аз също имам няколко въпроса.
Нямаме отговор по цифрите – 15, 10, 5. Комисията по земеделие се интересува.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (директор на Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите): По принцип, още, когато се предлагаше законът през 2010 г., предложението беше за 5 000 лв. ограничаването в брой. В резултат на гласуването сумата беше увеличена на 15 000 лв. Действително в голяма част от държавите–членки, да има разнообразие, но повечето е между 2 и 3 000 евро ограничаване на плащанията в брой. Даже последните тенденции за някои от скандинавските държави са изцяло за забрана за плащания в брой. Разбирате, колкото по-нисък е прагът, ….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Недейте, ще оставите печатницата на БНБ без работа.
Аз имам няколко конкретни въпроса. Мен не ме притеснява 30:70. Били сме в Австрия, в Германия, има го навсякъде. Не ме притеснява това, че след работно време – знаете, че аз идвам от този реален сектор, съвсем нормално е колата да ме закара до в къщи – и министъра, и мен, и всеки един друг. Ако имаш, разбира се. Мен ме притеснява това, че ако една фирма не декларира, влизаме в една бюрократична процедура на писане и доказване. Ако една фирма не декларира, че тази кола се ползва за лични нужди и в събота я срещнете, кой ще я проверява? Как ще го доказва? Как ще доказва, че няма авария във фирмата и си е тръгнал?
Влизаме в нещо, което вие би трябвало в наредбата предварително да ни го дадете да го отчетем, да го видим как се администрира. В момента да не влизаме в обяснителен режим. Направете го, за да е спокоен бизнесът, че това е правилно решение, но се администрира добре. Иначе действително влизаме в диалог с данъчните, което винаги знаете, че е битка между Давид и Голиат.
Второ, такса смет – тази болна тема за бизнеса. Направете нещо. Добре, БСП беше на власт, нямаше политическа воля да го реши. Вие в момента след тези избори трябва да имате политическа воля да го решите. Бизнесът го убиваме с такса „смет“. Това е безумие. Нова сграда, която не генерира смет, плаща безумни пари в сравнение с една друга сграда, която генерира огромно количество смет, но амортизацията й и данъчната й оценка е приключила.
Ако слушате само кметовете, това ще продължи 100 години – колко е хубаво да се плаща на данъчна оценка. Това не може да бъде безкрайно. Разберете, убиваме българския бизнес по начина, по който генерираме такса „смет“.
Храните. Измислете го! Направете фирмите да бъдат данъчно облекчени, примерно, с 0,1 процента от целия им оборот. Над 650 тона храни годишно изхвърляме. Имайте предвид колко пари пък струва унищожаването, екарисажите и всичко друго. Аз не знам дали тази цифра е коректна. Аз я прочетох от информация на Българска стопанска камара. Не знам дали е така, но даже и половината да бъде, е страшно много.
Микрофирмите! Тази история с 30 и 70 за личните нужди, ще влезем в другата схема. В България имаме около 350 хиляди микрофирми, в които работят около 1,7 човека, даже 1,6 и нещо. Тези хора никога досега не са се сетили, че когато фирмата е от двама човека – дали е гараж, дали е ресторантче, дали магазинче – то е лично негово и той си го ползва. Той въобще не го прави като разход на фирмата си. Сега ще накарате много фирми да си наемат собствените къщи и офиси под наем, за да си ги пуснат като разход. Отново ще стигнем онази история, когато държавата прибира по-малко пари, отколкото би трябвало.
И последната ми молба към вас е за след Нова година, макар че след месец вече приключва Вашата тежка работа, госпожо Петкова. Дайте да решим въпроса с наредбата за командировките. Поставям го пета година. Ние се занимаваме с 5 000 лв. кеш, със 7 000 лв., занимаваме се с дребни неща. Милиони лева годишно са от сивата икономика във фирмите – да не говорим за държавната администрация. Не можете да спите с 50 евро в Москва, не можете да се храните с 30 евро в Париж. Нали разбирате, че всички ние в един момент се чудим как да ги извадим и по какъв начин да ги узаконим. Няма как да го узакониш!
Това нещо трети министър ми го обещава. Вашият министър Горанов също ми го обеща. Каза да говоря с Вас. Получихте задачата. Ще очакваме след Нова година решение.
Аз предлагам оттук нататък да преминем към гласуване на законопроекта.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2015 г., за първо гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 11, "против"- 2, "въздържали се" - 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2015 г., се приема на първо гласуване.
Честито на вносителите!

Колеги, следващият четвъртък ще имаме съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм с Комисията по бюджет и финанси в зала „Изток“ по големия бюджет.
Следващото редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм ще бъде в сряда, 11 ноември 2015 г., от 14.00 ч. в зала „Запад“. Ще обсъждаме първите стотина члена на Кодекса за застраховането. Заседанието ще води моята заместничка госпожа Савеклиева.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 15.10 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев


Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 53 752 знака)