1. Обсъждане и приемане на проект на Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. -- за второ гласуване. (продължение)
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 27

На 3 декември 2015 година, (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на проект на Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. -- за второ гласуване. (продължение)
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от заместник-председателя на комисията госпожа Даниела Савеклиева.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на проект на Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. -- за второ гласуване. (продължение)
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Обсъждане и приемане на проект на Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г., за второ гласуване - продължение.
По точка първа от дневния ред наши гости днес са:
от Министерството на финансите: господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, Милена Димитрова – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“ и Румяна Герова – главен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“;
от Комисията за финансов надзор: Ралица Агайн – Гури – заместник-председател, ръководещ управление „Застрахова-телен надзор“ и Веселина Мандаджиева – началник отдел „Нормативна дейност“ в Дирекция „Правна“;
от Асоциация на българските застрахователи: Данчо Данчев – председател на УС, Светла Несторова – заместник-председател на УС, Константин Велев – член на УС, Коста Чолаков – член на УС, Николай Генчев – член на УС, Станислав Петков – член и Антоанета Димоларова – юридически консултант;
от Българска асоциация на застрахователните брокери: Ивета Кунова – председател на УС и Кольо Делев – член на Консултативния съвет;
от Българска асоциация за лизинг: Атанас Ботев – съпредседател и Борислав Тодоров – съпредседател.
Има представители на КНСБ, на граждански организации – Институт за българска директна демокрация, вестник „Застраховател прес“, вестник „Стандарт“, Център за човешки права, Движение „Експерти на гражданско общество“, Граждански форум „Промяна“, СНЦ „Движение за пълна заетост и ценова стабилност“, ВЗФ и други.

Стигнали сме до Част трета от проекта на Кодекса за застраховането. Чета ви доклада на работната група:
Част трета „Разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на част трета.
Дял първи „Общи положения“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на дял първи.
Глава двадесет и седма „Общи положения“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава двадесет и седма.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок наименованието на част трета, дял първи и глава двадесет и седма.
Гласували: "за"- 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименования на Част трета, Дял първи и Глава двадесет и седма се приемат.
Член 286 „Разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти“.
Текстът е пред вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 286.
Има ли изказвания? Няма.
Вносителите имат ли някакви коментари? Няма.
Благодаря ви.
Колеги, от чл. 286 до чл. 290 няма редакции на работната група.
Има ли изказвания по всички тези членове, за да ги гласуваме ан блок? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за чл. 286, чл. 287, чл. 288, чл. 289 и чл. 290 ан блок.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за чл. 286, чл. 287, чл. 288, чл. 289 и чл. 290 се приемат.
Глава двадесет и осма „Изисквания във връзка с непосредственото предлагане и сключване на застраховки от застраховател“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава двадесет и осма.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на глава двадесет и осма.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Глава двадесет и осма се приема.
Член 291 „Изисквания за управление и надзор на застрахователните продукти“,
чл. 292 „Изисквания за квалификация и добра репутация на служители, които предлагат застрахователни продукти“,
чл. 293 „Управление и контрол на изискванията за квалификация и добра репутация на служители, които предлагат застрахователни продукти“.
По тези членове няма редакции на работната група, няма и предложения от народни представители.
Имате ли изказвания по трите члена – 291, 292 и 293? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за чл. 291, чл. 292 и чл. 293.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за чл. 291, чл. 292 и чл. 293 се приемат.
Дял втори „Застрахователни посредници.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на дял втори.
Глава двадесет и девета „Общи правила и изключения“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава двадесет и девета.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок двете наименования – на дял втори и на глава двадесет и девета.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Дял втори и Глава двадесет и девета се приемат.
По чл. 294 „Общи положения“,
чл. 295 „Изключения“,
чл. 296 „Регистрация“,
чл. 297 „Условия за регистрация“ и
чл. 298 „Фирма“ няма редакции на работната група и няма направени предложения между първо и второ четене.
Имате ли изказвания по тези членове? Няма.
Моля, гласувайте ан блок членове от 294 до чл. 298 включително.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за членове от 294 до чл. 298 се приемат.
Член 299 „Избягване на конфликт на интереси и опазване на застрахователната тайна“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 299
„Избягване на конфликт на интереси и опазване на застрахователната тайна
Чл. 299. Застрахователните посредници прилагат чл. 146, ал. 5-8, чл. 149 – 151.“ – текстът на редакцията е пред вас и се отнася за препратки.
Имате ли изказвания? Няма.
Вносителите?
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Подкрепяме редакцията на работната група.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Няма други изказвания.
Моля, гласувайте чл. 299 с редакцията на работната група.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 299 се приема.
Член 300 „Текущ надзор“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 300“
„Чл. 300. Заместник-председателят осъществява текущ надзор върху дейността на застрахователните и презастрахователните посредници.“
Има ли изказвания? Няма.
Вносителите съгласни ли са с редакцията на работната група?
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Да, съгласни сме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Моля, гласувайте текста на работната група за чл. 300.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 300 се приема.
Преминаваме към Глава тридесета „Застрахователни брокери“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава тридесета.
Раздел І „Общи положения“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел І.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок наименованието на глава тридесета и наименованието на раздел І.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованията на Глава тридесета и Раздел І се приемат.
Член 301 и
чл. 302 „Ограничения на дейността“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 301 и чл. 302.
Няма редакционни поправки.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок чл. 301 и чл. 302 с текстовете на вносителя.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за членове 301 и 302 се приемат.
Раздел ІІ „Условия за извършване на дейност като застрахователен брокер.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Раздел ІІ се приема.
Член 303. „Изисквания към застрахователен брокер“,
чл. 304 „Повишаване на професионалната квалификация и компетентност“,
чл. 305 „Поддържане на задължителна застраховка „Професионална отговорност“ и
чл. 306 „Гаранции за дейността на застрахователния брокер“ са по вносител, без редакции на работната група.
Има ли изказвания по тези членове – от чл. 303 до чл. 306 включително? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя от чл. 303 до чл. 306 включително.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за членове от 303 до 306 включително се приемат.
Раздел ІІІ „Регистрация на застрахователен брокер“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІІ.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ се приема.
По чл. 307 „Необходими документи за вписване в регистъра“,
чл. 308 „Произнасяне по искането“,
чл. 309 „Удостоверение за регистрация“,
чл. 310 „Основания за отказ“,
чл. 311 „Уведомления“ и
чл. 312 „Основания за заличаване от регистъра“ включително, няма редакции на работната група, подкрепени са.
Има ли изказвания по членове от 307 до 312 включително? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за членове от 307 до чл. 312 включително.
Текстовете на вносителя за членове от 307 до чл. 312 включително се приемат.
Глава тридесет и първа „Застрахователни агенти“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава тридесет и първа.
Раздел І „Общи положения“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок наименованието на глава тридесет и първа и на раздел І.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованията на Глава тридесет и първа и на Раздел І се приемат.
По чл. 313 „Определение. Видове“ и
чл. 314 „Ограничения на дейността“ няма предложения.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за чл. 313 и чл. 314.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за членове 313 и чл. 314 се приемат.
Член 315 „Особени ограничения“.
Текстът е пред вас.
Има предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители:
„В чл. 315, ал. 4 думите „които са свързани по смисъла на § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби или“ се заличават.“
Работната група подкрепя предложението на Димитър Танев и група народни представители и предлага следната редакция на чл. 315 с отразеното предложение на народния представител Димитър Танев и група народни представители.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на работната група за чл. 315 с подкрепен по принцип текст на вносителя и редакцията, предложена от Димитър Танев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 315 се приема.
Раздел ІІ „Условия за извършване на дейност като застрахователен агент“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Раздел ІІ се приема.
Член 316 „Гаранции за дейността на застрахователния агент.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 316.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 316.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за чл. 316 се приема.
Член 317 „Обучение на застрахователните агенти.“
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 317 – текстът, удебелен, е пред вас. Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя с редакцията на работната група за чл. 317.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 317 се приема.
Член 318 „Проверка за спазване на изискванията.“
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 318 – текстът с редакцията е пред вас. Има ли изказвания?
Вносителите ще вземат ли отношение относно редакцията на работната група?
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Подкрепяме редакцията на работната група.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Няма други изказвания.
Моля, гласувайте текста на чл. 318 с редакцията на работната група.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 318 се приема.
По чл. 319 „Вписване в регистъра“,
чл. 320 „Удостоверение за легитимация“ и
чл. 321 „Основания за заличаване от регистъра“ работната група подкрепя текстовете на вносителя.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок членове от 319 до чл. 321 включително.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за членове от 319 до чл. 321 включително се приемат.
Глава тридесет и втора „Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги на застрахователни посредници“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава тридесет и втора.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на глава тридесет и втора.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Глава тридесет и втора се приема.
Член 322 „Извършване на дейност от застрахователен брокер и застрахователен агент от Република България в друга държава-членка“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 322 – текстът с редакцията е пред вас.
Има ли изказвания? Няма.
Вносителите?
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Подкрепяме редакцията на работната група.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря ви.
Моля, гласувайте чл. 322 по текста на вносителя с редакцията на работната група.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 322 се приема.
Член 323 „Извършване на дейност в Република България от застрахователни посредници от друга държава-членка.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 323.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 323.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 323 се приема.
Дял трети „Предоставяне на информация от разпространителите и други практики при разпространените на застрахователни продукти“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Дял трети:
„Предоставяне на информация. Практики при разпространение на застрахователни продукти“.
Има ли изказвания? Няма.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Струва ми се, че има някаква редакционна грешка тук, защото пише „при разпространените на застрахователни продукти“. „Разпространението“ ли е? Какво е това?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Разпространение“!
Нали затова правим редакция на наименованието. Това е текста по вносител. Редакцията на работната група е отдолу.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, добре. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на дял трети с редакцията на работната група.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за наименованието на Дял трети се приема.
Глава тридесет и трета „Предоставяне на информация.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава тридесет и трета.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на глава тридесет и трета.
Гласували: "за" - 14, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Глава тридесет и трета се приема.
Раздел І „Информация относно застрахователя или застрахователния посредник“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел І.
Член 324 „Информация относно застрахователя“ и
чл. 325 „Предоставяне на информация на ползватели на застрахователни услуги от застрахователен посредник“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 324 и чл. 325.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за наименованието на раздел І и членове 324 и 325.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Раздел І и членове 324 и чл. 325 се приемат.
Раздел ІІ „Информация относно застрахователния продукт.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Раздел ІІ се приема.
Член 326 „Обща информация преди сключване на застрахователен договор“ и
чл. 327 „Допълнителна информация преди сключване на застрахователни договори по раздел І от приложение № 1.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 326 и чл. 327.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок членове 326 и чл. 327.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за чл. 326 и чл. 327 се приемат.
Член 328 „Информация, предоставяна по време на действието на застрахователния договор.“
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 328 и предлага следната редакция на чл. 328 – текстът с редакцията е пред вас.
Има ли изказвания? Няма.
Вносителите?
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Подкрепяме предложението на работната група.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 328 с редакцията на работната група.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 328 се приема.
Член 329 „Изключение от задължението за предоставяне на информация.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 329.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 329.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 329 се приема.
Член 330 „Способи за предоставяне на информация на ползвателите на застрахователни услуги.“
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 330 и предлага следната редакция за чл. 330 – виждате я пред вас.
Има ли изказвания? Няма.
Вносителите?
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Подкрепяме редакцията на работната група.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 330 с редакцията на работната група.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 330 се приема.
Глава тридесет и четвърта „Практики при разпростране-нието на застрахователни продукти“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава тридесет и четвърта.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на глава тридесет и четвърта.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Глава тридесет и четвърта се приема.
Член 331 „Предлагане на застраховки в интернет.“
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 331 и предлага следната редакция на чл. 331.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 331 с редакцията на работната група.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 331 се приема.
Член 332 „Забрана за сключване от разстояние на застраховка „Гражданска отговорност“ и на застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз“.
Тук има предложение от народния представител Гроздан Караджов „чл. 332 да отпадне“.
Работната група не подкрепя предложението на народния представител Гроздан Караджов.
Има предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители:
„Чл. 332 се изменя така:…“
Текстът на предложението е даден в италик.
Има ли изказвания?
Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Съвсем накратко искам да представя моето предложение. Аз виждам, че и колегата Гроздан Караджов е направил своето. То е много по-хард – да отпадне въобще текста. А предложението, което ние правим, все пак дава една възможност забраната за дистанционно сключване на застрахователни договори да бъде прецизирана и да се даде възможност за сключване на договори онлайн.
Първо, аз считам, че ние трябва да дадем тази възможност. Това е едно намаляване на административната тежест спрямо граждани и бизнеса, намаляване на времето за сключване на застраховки. Освен това, това е една утвърдена европейска практика и част от европейското законодателство.
Така че с нашето предложение ние сме се опитали да уредим тази възможност. Като в подкрепа и на това аз за протокола ще представя подкрепа от страна на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, подкрепа от десет застрахователни компании, които формират над 60 процента от продажбите на застраховки „Гражданска отговорност“, както и становищата на четирите най-големи асоциации в IT-сектора. Тоест, освен чисто политическо, аз смятам, че ние имаме и достатъчно експертна подкрепа за това и призовавам народните представители да подкрепят тази възможност и да дадем това право на хората и на бизнеса да имат възможност онлайн да сключват договори. Да спестим административни разходи и време. Ние сме длъжници на хората.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Танев.
Има и още едно предложение – от народните представители Савеклиева, Георгиева и Попова. То е подкрепено от работната група.
Има ли други изказвания?
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Този текст според нас, според мен и колегите от групата на ГЕРБ, е един от най-важните в Кодекса за застраховането. Ние считаме, че наистина е необходимо да се даде възможност за онлайн застраховане. Предложението, което вие заедно с други наши колеги сте дали, го разрешава донякъде, но само при наличието на електронен подпис, което за нас е ограничаващо – поне за мен е – ограничаващо условие.
Нашето намерение е да подкрепим текста за онлайн застраховането, но се нуждаем от малко време, за да преценим дали то да бъде във варианта, предложен от господин Димитър Танев и група народни представители или с малка редакция. Смисълът на текста, който ще подкрепим обаче, е в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Вие предлагате отлагане на текста ли?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, това предлагам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Други изказвания?
Заповядайте, господин Тодоров.
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ (Председател на Българската асоциация на пострадали при катастрофи): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми народни представители, колеги! По отношение на онлайн застраховането в последните седмици се изговори доста.
За нас наистина е много важно да се даде възможност България да не остане единствената държава в Европа, която ще забрани онлайн застраховането. Наистина приветстваме това решение – да се обмислят от всички гледни точки нещата, защото въпросът с онлайн застраховането – вие след малко ще стигнете и до този текст – но той е пряко свързан с въпроса за един според нас ненужен стикер, който във Вашето предложение присъства. Така че наистина прецизирането и детайлизирането ще бъде важно. Но нека да знаем, че тези два въпроса са много важни. Не може да има онлайн застраховане и да има удостоверяване на най-масовата застраховка с един ненужен документ, който няма никаква стойност, тъй като базата данни на Гаранционния фонд удостоверява наличието на тази застраховка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Денев.
КОЛЬО ДЕЛЕВ (член на Консултативния съвет на Българската асоциация на застрахователните брокери): Първо, искам да кажем, че ние като асоциация на брокерите подкрепяме текста на Савеклиева, Георгиева и Попова и считаме, че наистина трябва да има дистанционни продажби в България. Считаме, че този текст в най-голяма степен гарантира правата на потребителите.
Позволихме си да поканим проф. Георги Димитров, преподавател в Софийския университет и БАН и експерт по право на информационните технологии, който да изясни чисто правните аспекти на нашата подкрепа и съответно в голяма степен да покаже защо ние подкрепяме това предложение, а именно затова, че по такъв начин се гарантират правата на потребителите.
Бих искал господин проф. Димитров да вземе думата.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, заповядайте, проф. Димитров. Ще Ви помоля само в рамките на две минути да изложите становището си.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (професор по право и председател на Центъра по право на информационните и комуникационните технологии): Благодаря Ви, госпожо председател!
Съвсем накратко ще кажа, за да отделим спорното от безспорното, че има разбиране, че трябва да се сключват застраховки от разстояние, по електронен път. Дума да няма, че това е съвременният начин за развитие на обществото и е в синхрон с политиката за развитие на електронното управление.
Въпросът е чисто юридически. На мен ми се струва, че от двете внесени предложения за текстовете на чл. 332 – на народния представител Танев и група народни представители и на Савеклиева, Георгиева и Попова, всъщност се казва едно и също нещо. Разликата е, че при предложението на народния представител Танев не се указва начинът за идентифициране и установяване на авторството и интегритета на електронните изявления, което всъщност е гаранцията, начинът, по който ще се консумира тази услуга.
Освен това искам да направя една корекция, че не е редно да говорим за закон за онлайн застраховане, а за застраховане отдалечено, тоест, дистанционно чрез различни технически средства. Защото онлайн е само една технология. Ако „заковем“ в закона една технология, това ограничава. Асинхронното сключване, чрез различни мобилни приложения, не е онлайн. То пак е чрез електронни средства, пак отдалечено, но не е редно да говорим за онлайн.
На второ място, ако не се укаже начинът, по който ще се сключва договорът, как ще се установява авторството и интегритетът на подаваните електронни заявления. Така или иначе, при сегашния текст на предложението на народния представител Танев ще се прилагат – според мен – правилата на Закона за електронното управление, който е действащ и до момента, тъй като сключването на застраховката „Гражданска отговорност“ и „Злополука“ при обществен превоз са застраховки, за които потребителите нямат избор дали да сключат. Те са длъжни да ги сключат.
В тази връзка застрахователите се явяват своего рода организации, предоставящи обществени услуги, което попада в обхвата на § 1 от Закона за електронното управление. Съгласно този закон има начин, по който установяваме интегритета, авторство и т.н., който е с квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент № 910. Това е начинът, който е уреден там. Той създава гаранция на потребителя и на застрахователя затова, че първо, правилно ще бъде установено авторството на изявлението и второ, правилно ще бъде идентифициран.
Текстът, предложен от народния представител Танев, също не казва дума за начина, по който ще се идентифицира потребителя, а той е този, който е предвиден в закона.
Така че при този начин на прилагане на общите разпоредби на Закона за електронното управление е по-добре да има специални разпоредби в Кодекса за застраховане, тъй като следват систематично в рамките на целия кодекс.
Така че предложението на Савеклиева, Георгиева, Попова, разбира се, разкрива повече яснота и дава повече гаранции за идентифицирането на потребителите и установяването на авторството на изявленията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, проф. Димитров.
От вносителите е добре да чуем мнението им.
Заповядайте, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател!
Ние също подкрепяме Вашето предложение, тъй като то е много по-точно и ясно, свързано с формата на договора, която е предвидена по-нататък в чл. 344.
В момента Кодекса за застраховането предвижда писмена форма на договора. Ако съответно отпадне този член, възниква въпросът, какво се случва с писмената форма на договора. Тук не говорим само за онлайн сключване на застраховки, а сключване на застраховки от разстояние. От разстояние е чрез обаждане по телефона, чрез размяна на друга кореспонденция и в този случай възниква въпросът трябва или не да има подписи на страните, включително и по телефона. Застрахователят се е обадил, попитал е лицето. И в момента има такива случаи, които установихме на основата на жалби, където застраховател или негов представител се обажда на лицето, пита го по телефона „искате ли застраховка“, хората в съответните жалби до нас казват, че са отговорили „да“, защото не им се говорело дълго по телефона. А после се оказва, че те са задължени с внасянето всеки месец на периодична сума по застраховката. Включително преди години имаше един знаков случай, при който по този начин беше задължена жена, майка на две деца, която живее от социални помощи и впоследствие се оказва, че застрахователят чрез автоматичен дебит на сметката й, по която тя получава социални помощи, всъщност прибира застрахователната премия, за която тя се е съгласила в този договор.
Освен това при обаждане по телефона, когато няма размяна на подписи, впоследствие при спор ще е невъзможно за потребителя да докаже съществуването на договора. Впрочем, на същото нещо бих искала да обърна внимание и специално за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, включително при сключване онлайн, че ако няма квалифициран електронен подпис, поне от страна на застрахователя, несъмнено впоследствие ще има спорове, съдебни спорове за наличието и валидността на застраховката. Това е основният въпрос в момента, за който говорим.
Тоест, когато мислим за улесняването на продажбите, е добре да се вземе предвид и ефектът, който това ще доведе впоследствие върху потребителите. Тук има представители на Асоциацията на застрахователите и на Гаранционния фонд и самите те могат да кажат колко много случаи в момента има, при които застрахователи отказват да платят обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, защото смятат, че застраховката е невалидна, била е прекратена или по някакви други причини. Това не е нещо изключително, това е, бих казала, редовна регулярна част от живота в тази индустрия.
При това положение, ако потребителят не е в състояние да докаже впоследствие пред съда с валидни документи, които да удостоверят пред съда, че той действително разполага с валидно сключена застраховка, впоследствие е възможно тези хора да се окажат без покритие. Тоест, не просто е възможно, а, ако те не могат да докажат в съда, че имат застраховка, те ще се окажат без покритие. Обезщетенията по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са в много големи размери, особено при пътно-транспортни произшествия, при които има пострадали лица, смъртни случаи и повече от едно пострадало лице, а обезщетенията, които идват от чужбина, често са за милиони евро, не просто в рамките на няколко десетки хиляди. В тези случаи потребителят, който се оказва без покритие, ще е задължен, след като Гаранционният фонд изплати обезщетението на увреденото лице или увредените лица заради това, че няма действителна застраховка, Гаранционният фонд ще регресира към виновния водач и виновният водач се оказва задължен за цял живот по изплащането на такава непосилна сума.
И в момента текущо представителите на Гаранционния фонд могат да разкажат за случай, при който се оспорва валидността на застраховка, когато е пристигнал искът за обезщетение в размер на 5 млн. евро. В този случай лицето, което е причинило пътно-транспортното произшествие, е поставено в положение да трябва да доказва, че има застраховка и това може да стане само при наличието на стабилни документи, с които може да се докаже наличието на застраховка. Ако потребителят не разполага с нито един подписан документ, тук има доста юристи, могат да кажат как би протекъл спорът.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Има думата господин Делян Добрев.
Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Вижте, тези обяснения ги чухме и преди. Но аз разбирам позицията на Асоциацията на застрахователните брокери. Ясно е, че те ще бъдат против, защото част от бизнеса на застрахователните брокери ще се загуби. Ще се продават застраховките онлайн, на част от застрахователните брокери ще падне оборотът или ще си загубят клиентите.
Това обаче какво означава за потребителя? Според мен за потребителя означава, че разликата, която е вземал застрахователният брокер, сега ще е в полза на потребителя. И при положение, че една застраховка „Гражданска отговорност“ струва не знам колко, може би 140 – 150 лв. в момента, с комисионна от 20 – 30 процента за застрахователния брокер фактически ще дадем възможност при конкуренция и при сключване на договори онлайн цената на тази гражданска отговорност да падне с 20, 30, 40 лв. Пазарът ще каже с колко. Това би компенсирало евентуалното поскъпване на винетките. Тоест, когато платиш винетка, плюс сключиш застраховка онлайн, ще платиш същото, което си плащал през тази година. Това е аргументът от страна на потребителите.
Дават ни се примери, които са несериозни. Как може да се извършва автоматичен дебит от страна на застраховател, без да си се подписал? Нали автоматичният дебит от банковата ти сметка трябва да си го наредил, да си сложил подпис и т.н.? Как по телефон ще сключиш застраховка, без да я платиш? Нали трябва да дадеш номер на кредитна карта, трябва да дадеш сметка и т.н.? Аргументите по отношение на това, което от Асоциацията за застрахователните брокери изтъкнаха, че не можем да удостоверим кое е лицето, което ще извърши застраховката, едва ли не, ами нали, за да я платим, трябва да дадем отново банкова сметка или кредитна карта или дебитна карта? Купуваме си каквото си поискаме по интернет, използвайки кредитна карта, обаче за 100 лв. застраховка не можем да я купим по интернет, защото ни се дават според мен изключително неубедителни аргументи за това защо не може да се сключва застраховка. Боравим с банковите си сметки по интернет. Стотици хиляди българи правят разплащания по интернет от банковите си сметки, където разполагат с цялата си наличност. Има хора, които си купуват автомобили по интернет и плащат с кредитна карта по интернет, а в случая не можем да си купим една застраховка „Гражданска отговорност“ по интернет.
Не приемам аргументите, изложени нито от Асоциацията на застрахователните брокери, нито от Комисията по финансов надзор и считам, че трябва да се приеме текст за онлайн застраховане.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Заповядайте, господин Богоев.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ (финансов експерт): Благодаря Ви, госпожо председател!
От 15 юли 2010 г. до 24 януари 2014 г. съм бил заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
Благодаря Ви, господин професоре, за това, което Вие казахте, но в Закона за електронните документи и електронния подпис фигурират три вида електронен подпис. Да, така е. Вижте, ние трябва да се съсредоточим в по-широкото понятие на „електронен подпис“, така нареченият обикновен електронен подпис. Така че, дайте да не говорим за това.
За идентификацията – господин Добрев го каза много, много добре. Госпожо Агайн, от 1995 г. българският законодател е въвел подобен текст, където има нотариален сървър и се идентифицират с електронни записи. Това е Централният депозитар за ценните книжа. Вие знаете, че електронният запис в Централния депозитар за електронните ценни книжа е меродавен и той служи за доказателство, че там Вие имате ценна книга.
На следващо място, моят колега господин Тодоров в качеството си на защитник на пострадали лица многократно е водил дела, в които единственото доказателство, приемано от съда, това е електронният запис от Гаранционния фонд и всякакви други документи – стикери, стикерчета и подписани документчета – не важат в съда от три години насам. Извадка от централния сървър на Гаранционния фонд! А това, че застрахователите отказват, е друг въпрос. Те могат да отказват по всякакви причини.
Моля Ви, Вие сте призвана да защитите по закон интересите на застрахованите лица, на потребителите. Как го защитавате Вие? Съжалявам!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Богоев.
Заповядайте, господин Велев. Имате думата.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (член на Асоциацията на българските застрахователи): По принцип исках някои други съображения да изкажа, но ще си позволя първо да репликирам това, което господин Богоев каза.
Далеч не е вярно и по този начин се въвеждат в заблуждение народните представители, че съдът приема само записа от информационната система на Гаранционния фонд като доказателство за наличието на застраховка „Гражданска отговорност“. Това просто не е вярно. И в сегашната уредба на Кодекса за застраховането изрично е упоменато, че застрахователният договор се сключва в писмена форма. Това касае също застраховките „Гражданска отговорност“. Така че няма как само записът от системата на Гаранционния фонд да бъде доказателство за това.
Вече от гледна точка на самите предложения, които са направени по конкретния текст на проекта на Кодекса за застраховането, ние от асоциацията също смятаме, че предложението, което е направено от народните представители Савеклиева, Георгиева и Попова е по-удачното от гледна точка, първо, на доказването на застраховката „Гражданска отговорност“ и то не толкова заради застрахователите и не толкова за потребителя, разглеждан като застрахованото лице. Много моля народните представители да отчетат факта, че при застраховките „Гражданска отговорност“ потребител не е само лицето, което сключва застраховката. Там в един момент потребител на практика е лице, което има право да получи обезщетението. То ще се яви едно трето за застраховката лице, лице, което няма никаква идея кога застраховката е сключена, дори с кого е сключена и т.н. То първо търси информация от Информационния център на Гаранционния фонд и после тръгва вече да доказва самата застраховка като такава – дали я има или я няма.
Така че това е важно – електронният подпис все пак да удостоверява действително факта на сключване на застраховката. Това действително е в интерес на потребителите на застрахователните услуги, не толкова на самите застрахователи, защото за нас дали ще сключим една застраховка писмено или ще я сключим с електронен подпис или с някакво друго дистанционно средство, това едва ли ще има толкова голямо значение, колкото за потребителите.
В този смисъл мисля, че вносителите в тази си част защитават точно интересите на потребителите на застрахователни услуги. От друга страна, текстът, който касае електронния подпис така, както е предложен от тримата народни представители, в по-голяма степен е консистентен с останалата уредба на застрахователния договор. Нека да не забравяме, че там предложението е да се запази писмената форма на застрахователния договор. В този смисъл електронният подпис в по-голяма степен съответства на това, като запазва възможността, дава по-скоро възможността за дистанционно сключване на застраховката.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Велев.
Явно дебатът е сериозен по този член. Тук имаше и предложение за отлагане на текста на члена, за да се изчисти. Смятам, че наистина е необходимо прецизиране на предложенията, преди да се приеме окончателният текст.
Затова сега ще подложа на гласуване предложението на господин Добрев за отлагане на текста до окончателното му прецизиране.
Моля, гласувайте така направеното от господин Добрев процедурно предложение за отлагане гласуването на този текст на чл. 332 до окончателното му прецизиране.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение за отлагане гласуването на текста на чл. 332 до окончателното му прецизиране се приема.
Продължаваме с чл. 333 „Пакетни продажби“,
чл. 334 „Документи за легитимиране“,
чл. 335 „Плащане на застрахователна премия“ и
чл. 336 „Удостоверяване плащането на застрахователна премия“, като в чл. 336 има редакция на комисията относно препратка.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок членове от 333 до чл. 336 с препратката, която е редакция на работната група в чл. 336.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за членове от 333 до чл. 336 заедно с редакцията на работната група в чл. 336 се приемат.
Член 337 „Отчетност и контрол на застрахователния посредник“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 337 и предлага следната редакция на чл. 337 – тя е пред вас.
Има ли изказвания?
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз имам един въпрос по чл. 337, ал. 3, където се казва:
„(3) Когато уведомлението за плащане по ал. 2 е получено до изтичането на 15-дневния срок по чл. 368, застрахователят не може да прекрати застрахователния договор. В този случай се прилага чл. 294, ал. 4.“
А, ако 15-дневният срок е изтекъл и брокерът не е уведомил застрахователя, значи ли, че застраховката автоматично не е валидна след този 15-дневен срок?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Имат думата вносителите за отговор.
Заповядайте, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател! Да, на практика това означава.
Въвеждането на тази разпоредба е необходимо с оглед преустановяване на практика, която съществуваше до миналата година. В момента се опитваме да я ограничим, но все още не е изцяло елиминирана. При посредника постъпва плащане на вноска. Той обаче не уведомява навреме застрахователя, съответно застрахователят прекратява застраховката, отчита я като прекратена в базата данни на Гаранционния фонд и потребителят никога всъщност не разбира – понеже той си е изпълнил задължението, платил е, каквото е трябвало, съответно не извършва проверка впоследствие – и когато настъпи пътно-транспортното произшествие, разбира, че не е имал застраховка, независимо, че е платил навреме. Тогава възникват тези спорове.
Сега с новите разпоредби на Кодекса за застраховането се предвижда задължение за посредника на първо място незабавно да уведоми застрахователя за това, че е получил вноска. Освен това с ал. 3 се въвежда забрана за застрахователя да прекрати застраховката, ако е получил подобно уведомление. Тъй като в допълнение към това, което вече казах, имаше и практика на застрахователи, независимо че са били уведомени от посредника, ако не са получили премиите от посредника, преведени навреме, застрахователят отново прекратява полицата. Всичко това, разбира се, е във вреда на клиента, който си е платил всичко навреме.
Затова се предлага чл. 337 във вида, в който го виждате. Съответно така поставено ограничението до 15-ия ден, не впоследствие, тъй като след това вече е много трудно да се вземе отношение, по отношение на правата на посредника и застрахователя, ако посредникът е нарушил закона, всички тези разпоредби на закона, но се дава възможност на клиентите да бъдат защитени чрез застраховка „Професионална отговорност“ на посредника.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Бойчев, имате думата за реплика.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: За мен има нещо притеснително в смисъл, че при положение, че застрахованият е коректен и си плаща, а съответно някакво междинно звено като брокер не е коректно, потърпевш пак в случая, въпреки че има уведомление, потърпевшият пак е застрахованият, който е коректната, изрядната страна, което за мен е доста притеснително.
Не мисля, че това е изчистено с този запис.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Николов.
ДЕЯН НИКОЛОВ (адвокат по застрахователно право): Здравейте, уважаеми народни представители, уважаеми гости. Казвам се Деян Николов и съм адвокат по застрахователно право, който от години се занимава със защита правата на потребителите на застраховки.
Считам, че тази разпоредба би трябвало изцяло да отпадне, защото по сегашния закон принципът е, че когато потребителят плати своята вноска на брокера, се счита, че е платена на застрахователя и с това въпросът приключва. Оттам нататък, ако брокерът не е бил коректен към застрахователя, застрахователят е този, който трябва да си търси правата от брокера, а не тези последици да се прехвърлят на потребителя. Защото при този текст, който е предложен в момента, излиза, че след този 15-дневен срок, ако не бъде уведомен застрахователят, както казахте, застраховката се прекратява, без въобще да знае самият потребител и без въобще да има вина за това нещо. Един ден, когато настъпи някакво събитие и той чак тогава разбере, той тепърва тогава трябва да издирва брокера пращал ли е-mail не е ли пращал, съответно кой е застрахователят на брокера. Тепърва да издирва него и при него да завежда претенция. При положение, че всичкото това нещо може да бъде избегнато с презумпцията, която има в сегашния закон и която между другото има и в проекта в чл. 294, ал. 4 – щом потребителят е платил на застрахователния брокер, значи той е изряден, има си валидна застраховка и брокерът, ако не е отчел плащането към застрахователя, независимо след колко дни, това са си отношения между брокер и застраховател. Защото ще се получи така, че всеки един от нас, като си сключи застраховката, трябва да се чуди: сега моят брокер пуснал ли е е-mail до застрахователя, не е ли пуснал.
Считам, че този текст изобщо трябва да отпадне, защото в практиката има много такива случаи, в които клиентът въобще не е разбрал, че брокерът не е отчел вноската към застрахователя. Сегашният закон защитава потребителя и ако отидеш на съд, достатъчно е да представиш само твоята вносна бележка, че си си платил на брокера и точка. И всичко приключва. Не се изследва кой на кого е пратил е-mail и кой на кого не е пратил е-mail.
Така че не считам, че тази разпоредба защитава потребителя. Напротив, считам, че му накърнява интереса.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Бойчев, имате думата.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Госпожо председател, позволявам си да Ви предложа да отложим този текст, защото явно има нещо чувствително като запис. Да го изчистим и да го гласуваме на следващото заседание на комисията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Велев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (член на Асоциацията на българските застрахователи): Благодаря Ви, госпожо председател! Преди да говорим за отлагане гласуването на този текст, искам да кажа следното.
Това, което колегата тук изтъкна, трябва първо да тръгне от разликата между застрахователния брокер и застрахователния агент. Застрахователният агент е представител на застрахователя. Застрахователят избира своите застрахователни агенти. Той се грижи за квалификацията им, прави съответните възлагания, правомощия и т.н. и отговаря за техните действия като за свои. По отношение на застрахователните агенти съществува презумпцията, че платената на застрахователния агент сума е платена на застрахователя. И това е така, и е безспорно и в проекта на този Кодекс за застраховането.
По отношение на застрахователния брокер нещата стоят точно обратното. Застрахователният брокер е представител на застрахования, не на застрахователя. Той действа по възлагане от застрахования, не от застрахователя. Така че, много се извинявам, но подобни презумпции, за които може би искате да ги има в кодекса, те просто не съответстват на фигурата на застрахователния брокер. Не е застрахователят този, който избира брокера. Избира го клиентът. Клиентът решава дали да работи с един брокер или с друг, какво възлагане да му даде, от каква застраховка има нужда и т.н. и застрахователният брокер съветва клиента, той не съветва застрахователя.
Затова няма как парите, които са платени като премия на застрахователния брокер, да бъдат третирани като платени на застрахователя директно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Велев.
Заповядайте, господин Николов.
ДЕЯН НИКОЛОВ (адвокат): Само да изясня, че независимо, че и в сегашния закон е записано, че застрахователният брокер представлява застрахования, на практика не е така, защото полицата се подписва в графата за „застраховател“ от брокера. А застрахованият си я подписва от своя страна. Брокерът се подписва вместо застрахователя, получава плащането вместо застрахователя, отчита се на застрахователя и се приема, че всъщност той представлява застрахования. Всъщност не е така.
Освен това в над 90 и няколко процента от случаите застраховките се сключват чрез брокери, а не чрез агенти. Така че в случая ние само това, че сме включили, че когато се сключи чрез агенти, има защита потребителят, на практика никаква защита не му осигуряваме. Неслучайно всички полици се предоставят на брокерите от застрахователите и всички брокери имат договори със застрахователите, с които работят, докато в повечето случаи клиентът няма договор с брокера. Той отива в този брокерски офис, сяда и сключва една застраховка. Но той се подписва за себе си, докато брокерът се подписва за застрахователя. Има сложен печат на застрахователя.
Така че този аргумент по никакъв начин не променя нещата. Така че аз, като си платя вноската на брокера, нямам никаква защита след това, ако той не е отчел парите на застрахователя. Това е.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Последно, господин Велев.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (член на Асоциацията на българските застрахователи): Последна реплика ще си позволя, тъй като колегата говори откровено неверни неща. Ама откровено неверни неща. Аз не знам кого представлявате, освен себе си, но Вие говорите абсолютно откровено неверни неща.
Защото, първо, да се каже, че 90 процента от застрахователния бизнес минава през брокери, е просто невярно, защото има една съществена част, която минава като директен бизнес и второ, като агентски бизнес.
Второ, това, което Вие говорите в момента и го пренасяте изцяло в сферата на масовите застраховки – на „Гражданска отговорност“ – но този текст не касае само тези застраховки. Този текст касае по принцип всички застрахователни договори, които се сключват през брокера. И не е вярно това, че застрахователният брокер подписва полицата вместо застрахователя. Това просто не е вярно във всички тези случаи.
Така че, това, което казвате по отношение на въпросната презумпция, не е така, колега.
ДЕЯН НИКОЛОВ (адвокат): Може ли само да кажете кой се подписва в графата на застрахователя, когато отидете Вие в офиса на брокера. Кой слага подписа за застраховател?
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (член на Асоциацията на българските застрахователи): Този въпрос е различен….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колеги, извинявайте, но тъй като аз давам думата в тази комисия, моля за малко повече уважение. Това, първо.
Второ, явно е добре да се изясните и може би извън залата. Разбрахме, че има спорни моменти около този текст. Има предложение на народен представител той да бъде отложен.
Уважаеми колеги, обемът на текстовете, които са включени в застрахователния кодекс са изключително много. Така че намерението ни е във вторник да имаме извънредно заседание на комисията и ще моля всички във връзка и с отложените текстове, да имаме готови предложения за тогава, защото наистина няма да бъде възможно да го довършим. На никого не му се ще да го разтегляме безкрайно много във времето, което за никого не би било полезно.
Така че днес малко в по-оперативен порядък бих искала просто да набележим къде има спорни текстове и до понеделник вече всичко да е изчистено, за да може окончателно евентуално във вторник на извънредното заседание на комисията да приключим на второ четене кодекса.
Имаше предложение на господин Бойчев да отложим текста на чл. 337.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение на господин Бойчев за отлагане гласуването на чл. 337 за следващото заседание се приема.
Минаваме на чл. 338 „Извършване на застрахователни плащания“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 338.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 338.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 338 се приема.
Глава тридесет и пета „Специални изисквания при разпространение на инвестиционните застрахователни продукти.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на глава тридесет и пета.
От чл. 339 „Инвестиционен застрахователен продукт“,
чл. 340 „Делегирани актове на Европейската комисия“,
чл. 341 „Допълнителна информация за ползвателите на застрахователни услуги във връзка с инвестиционни застрахователни продукти“ до
чл. 342 „Преценка на уместност. Отчетност пред ползвателя на застрахователни услуги“ включително, работната група подкрепя текста на вносителя и за наименованието на глава тридесет и пета.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за наименованието на глава тридесет и пета и членове от 339 до чл. 342 включително.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Глава тридесет и пета и членове от 339 до чл. 342 включително се приемат.
Част четвърта „Застрахователен договор.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на част четвърта.
Дял първи „Общи изисквания към всички застрахователни договори.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на дял първи.
Глава тридесет и шеста „Обща част.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на глава тридесет и шеста.
Раздел І „Общи положения“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел І.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок наименованието на част четвърта, дял първи, глава тридесет и шеста и раздел І.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Част четвърта, Дял първи, Глава тридесет и шеста и Раздел І се приемат.
Член 343 „Определение.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 343.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 343.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 343 се приема.
Член 344 „Форма на застрахователния договор.“
Има предложение от народния представител Димитър Горов:
„В чл. 344, ал. 2 се създава изречение второ: „Застрахователният договор е действителен и когато застрахователят е изпратил издадената и подписана от него застрахователна полица по електронна поща, като сканиран файл, и за застрахованият е върнал, по същия ред, подписаната и от него полица.“
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 344.
Има ли изказвания от народните представители?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Този текст е свързан с отложения вече текст за онлайн застраховането. В този смисъл трябва да се разглеждат заедно и е по-добре да го отложим.
Благодаря.
РЕПЛИКА: Всъщност изобщо не е свързан.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Димоларова.
АНТОАНЕТА ДИМОЛАРОВА (юридически консултант към Асоциация на българските застрахователи): Благодаря Ви, госпожо председател!
Ако отложим чл. 344, това е фундаментът на цялата част „Застрахователен договор“. Нещата не са свързани. Това означава оттук нататък да взривим целия застрахователен договор. Той не подлежи и на дебат, защото това не е в синхрон с нищо, което е регулирано в материята.
Така че, ако отложим и формата на договора, не знам с какво ще продължим по-нататък по застрахователния договор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Димоларова.
Заповядайте, господин Тодоров.
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ (Председател на Българска асоциация на пострадалите при катастрофи): Уважавам мнението на колежката Димоларова, но има пряка връзка между отложения член, който касае онлайн застраховането, формата и съдържанието на застрахователния договор. Това е следващият член. Така че според мен е добре да бъдат отложени тези членове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако колегите имат притеснения, въпреки че аз не виждам проблем, това е честа парламентарна практика – да отлагаме определени членове, гласуваме други. Но, ако имат притеснение, че не можем да продължим, по-добре да го гласуваме, а след като уточним онлайн застраховането, ще се върнем отново на този текст и ще нанесем корекции. Така че и това е приемлив вариант.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Има ли други изказвания? Няма.
Имаше предложение за отлагане на текста. Подкрепяте ли го или да го поставя на гласуване, господин Добрев?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не, оттеглям предложението си. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Колеги, гласуваме предложението на народния представител Димитър Горов, което работната група не подкрепя.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 2, "против - няма, "въздържали се - 11".
Предложението на народния представител Димитър Горов не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 344.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 344 се приема.
За чл. 345 „Съдържание на застрахователния договор“,
чл. 346 „Застрахователна сума“,
чл. 347 „Промяна на адрес и наименование“,
чл. 348 „Общи условия“,
чл. 349 „Застрахователен интерес“,
чл. 350 „Срок на застрахователния договор“,
чл. 351 „ Период на застрахователното покритие“,
чл. 352 „Застрахователен период“,
чл. 353. „Удължаване срока на договора. Прекратяване“,
чл. 354 „Прекратяване на застрахователния договор“ работната група подкрепя текстовете на вносителя за тези членове.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Тодоров.
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ (Председател на Българска асоциация на пострадалите при катастрофи): Просто да отбележа, че в чл. 345 има нещо много важно в ал. 1, т. 11. Тя касае подписите на страните. Това, пак казвам, е пряко свързано с възможността за онлайн застраховане. Коментирахме го. Тук става въпрос и за електронен подпис и т.н. Така че това е в пряка връзка с електронния подпис, който се предлага в чл. 332.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Оставаме на чл. 345 в такъв случай. Има ли други изказвания?
Вносителите?
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Ние подкрепяме предложението така, както е направено.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА: Ние предлагаме да го отложим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Госпожо Димоларова, заповядайте.
АНТОАНЕТА ДИМОЛАРОВА (юридически консултант към Асоциация на българските застрахователи): Вижте, нещата ще започнат да стават хаотични. Писменият договор с форма за действителност, колега, се учи във втори курс по гражданско право. Отваряте книгата на проф. Таджер и виждате, че саморъчният подпис е елемент от писмената форма. Много ви моля. Няма как да останат формулировките и да отпаднат подписите на страните.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Вие се позовавате на предните членове!
АНТОАНЕТА ДИМОЛАРОВА (юридически консултант към Асоциация на българските застрахователи): На кои? Именно на тези се позовавам и затова подписа е квалифициран в дистанционните продажби. И това е нещо, по което има яснота и традиции след Освобождението и до днешна дата.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Вие по този начин засягате и другите права….
АНТОАНЕТА ДИМОЛАРОВА (юридически консултант към Асоциация на българските застрахователи): Кои права, господин Богоев? Няма забрана да се сключват.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Несторова.
СВЕТЛА НЕСТОРОВА (Заместник-председател на Асоциацията на българските застрахователи): Един неправен поглед към този заплетен правен дебат.
Всъщност Асоциацията зае позицията, която зае, не защото не искаме да има онлайн застраховане в България. Искаме! А, защото има правна рамка, която включва Закона за задълженията и договорите, Гражданския процесуален кодекс, Закона за защита на потребителите и куп други разпоредби, които са залегнали в проекта за този кодекс.
Битката, която започваме да водим, не е битка на Кодекса за застраховане. Тя е битка на регламентиране изобщо на дистанционната търговия в България. Според мен опитът да я започнем от Кодекса за застраховане, проблематизира най-важния сет от регулации, които ние трябва да приемем в момента, за да може бизнесът ни от 1 януари да работи в Европа.
Разбирам защо отлагате тези текстове, но колкото и да продължаваме нататък, ще се сблъскваме със същия факт, във факта, че се опитваме да решим една изостанала правна ситуация в България през един специализиран закон, който – простете – регламентира целия небанков финансов сектор по най-важните директиви, а именно Директивата за платежоспособност.
Затова моля, призовавам, да не превръщаме и да не проблематизираме целия кодекс заради нещо такова.
Предлагам предложението на вашия колега, народния представител, който каза, че на тези текстове можем да се върнем и да ги преразгледаме, когато си избистрим позицията за онлайн, може би трябва да се приложи и към цялата тази материя, която в момента гледаме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Несторова.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Аз съм съгласен, но има и нещо друго. Ние не можем да водим този дебат при положение, че сега казвате, че нещо трябва да се промени в други закони и по тази логика да не водим дебата за онлайн застраховането или за онлайн търговията – да я има или да я няма.
Ако трябва, ще се променят и други закони.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние чухме всъщност, че застрахователите подкрепят онлайн застраховането. Нали така? Остават само застрахователните брокери, тяхната асоциация не го подкрепя. Ясно защо не го подкрепят. Чухме, че това е нещо хубаво – да има онлайн застраховане. То се подкрепя от застрахователите. Също така чухме, че тъй като това е свързано и с промяна и в други закони, сега ние, народните представители да си затворим очите, да приемем нещо, което знаем, че не е добро, защото другото ще ни създаде прекалено много работа. Това не мисля, че е валиден аргумент. Вярно е, че нямаме много време. Ние можем да направим извънредно заседание утре, можем да направим в събота, можем да направим в неделя, можем да направим в понеделник, можем да направим във вторник, стига да се обединим върху позиция, че онлайн застраховането е хубаво и да изготвим съответните текстове.
В Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането, знаете, че можем да променим включително и други закони. Съгласен съм да продължим с гласуването на текстовете и поне да знаем, че сме отхвърлили всички членове от Кодекса за застраховането и ни е останала само една отворена тема – да помислим няколко дни по тази отворена тема. Колегите-юристи да ни дадат предложения за съответна редакция на тези и други членове, където се налага, за да имаме наистина един съвършен кодекс, а не такъв, за който знаем, че има пропуски, но понеже е много сложно и нямаме време, сега да си затворим очите и да го приемем такъв, какъвто е.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Делев.
КОЛЬО ДЕЛЕВ (член на Консултативния съвет на Българската асоциация на застрахователните брокери): Благодаря Ви, госпожо председател!
Явно народните представители грешно са разбрали, че застрахователните брокери сме против онлайн застраховането. Ние сме за онлайн застраховането. Ние развиваме от 2006 г. – някои от нас – онлайн платформи и имаме достатъчно позиции на този пазар, утвърдени сме и т.н.
Но ние не искаме да се случи следното нещо. С пет клика да се изпрати по е-mail един сертификат, който клиентът да сложи в „жабката“ си и когато стане ПТП, да се окаже, че някаква платформа на някакъв застраховател или застрахователен брокер му е взел 200 лв. от кредитната карта и му е изпратил една хартийка. Ето затова ние сме против.
Ако онлайн застраховането става, както по „белия свят“ – с електронен подпис или с някакъв сертификат за сигурност, както е при онлайн банкирането, примерно, в България няма банка, която ти да банкираш, без преди това да си отишъл до нейния офис и да си взел един сертификат. Тогава, ако така са уредени нещата, ние сме първите, които ще инвестираме още повече пари в онлайн застраховането и мисля, че ще го развиваме по един прекрасен начин. Нас не ни е страх, ние просто считаме, че към момента има огромен риск от измами.
Така че това е нашата позиция и трябва много ясно и категорично да се знае, че ние сме за онлайн застраховането и към настоящия момент единствено предложението на госпожа Савеклиева е според нас възможното за правене на този вид бизнес.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Делев.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз не Ви разбрах. Вие казахте, че може да има недобросъвестни брокери и застрахователи, които да дават едни фалшиви хартийки на застрахованите. В същото време искате да има електронен подпис от страна на купувача, за да не се случва това.
Тоест, от една страна се съмнявате, че застрахователният брокер ще прави измама, и за да не прави измама застрахователният брокер, ние искаме купувачът да има електронен подпис. Няма никаква логика в това, което говорите. Или аз не Ви разбирам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Изяснете се, но много накратко.
КОЛЬО ДЕЛЕВ (член на Консултативния съвет на Българската асоциация на застрахователните брокери): Много кратко. Не се притеснявам, когато от отсрещната страна стои легитимен застраховател и брокер със своя електронен подпис или с подписа на управителя си. Мен ме притесняват сайтове – фантоми, които въобще нямат нищо общо със застраховането, които могат да събират по едни 200 лв., каквато е цената сега в момента, и да изпращат наистина с пет клика един сертификат. От това имам притеснения аз.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вижте, електронният подпис не е на застрахователя. Той е на купувача. Явно тук нещо съвсем има някакво неразбиране. Как се притеснявате от електронен подпис на продавача, при положение, че купувачът купува с електронен подпис?
Тоест, аз имам електронен подпис. Попадам на този, който Вие смятате, че ще ми вземе 200 лв. и ще ми даде хартийка. С какво моят електронен подпис ще спре този застраховател да ми продаде за 200 лв. хартийка?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Госпожа Агайн има думата. Заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз всъщност искам да уточня, че за нас важният подпис е не на купувача, а на продавача, на застрахователя. Предвиден е квалифициран електронен подпис на страните, понеже писмената форма на договора, каквато е предвидена, е тази, която изисква и двете страни да са се подписали. Но за клиента, както аз в началото казах, за клиента е важно да разполага с документ, подписан от продавача, от застрахователя или посредника, ако има такова право, дадено от застрахователя. Но клиентът трябва да разполага с някакъв документ, с който да може да удостовери после, че тази застраховка е валидна. За това говорим.
Аз не смятам, че е проблем, за който и да е застраховател, да подпише полиците с квалифициран електронен подпис. Кореспонденцията в Комисията за финансов надзор в по-голямата си част вече се извършва по електронен път с квалифициран електронен подпис. Не ни е известно някой застраховател да няма квалифициран електронен подпис.
Още повече, говорейки за електронното правителство през тези дни, както се разбира, че и в личните карти ще има чип, в който може да бъде въведен квалифициран електронен подпис, при това положение би трябвало да бъде улеснение за потребителя да може да подпише договора, тоест, би трябвало да не е сложно за потребителя да може да подпише с квалифициран електронен подпис и самият той. Но важният подпис е този на продавача, тъй като и в момента пак искам да подчертая, че има стотици спорове за валидността на полиците.
А по отношение на информационната система, понеже темата е свързана, в информационната система се подават данни от застрахователите. Ние току-що отложихме един член, който забранява на застрахователя да прекратява полици. С или без него застрахователите сами преценяват кога според тях е моментът на прекратяването на полицата. Те я подават и много често изобщо анулират полици, нещо, което в момента се опитваме да прекратим като практика. Гаранционният фонд има стотици хиляди записа на анулиране на полици, нещо, което не би трябвало изобщо да съществува в правния мир, но практиката в момента на пазара показва, че категорично не е дошъл моментът, в който потребителят у нас да може да живее с доверието, че има договор само на основата на честна дума. Просто е необходим документ, с който той да може да докаже правата си пред съда.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Добрев, имате думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз Ви приветствам за това застрахователите и брокерите да имат електронен подпис, за да могат от страна на продавача да подписват с електронен подпис. Нищо лошо няма в това. Но аз нямам електронен подпис. Аз самият нямам, но искам да сключа застраховка онлайн. Не искам да отида и да дам 40 лв. за електронен подпис, защото отстъпката, която ще получа, застраховайки се онлайн, ще е 20 лв. или 30 лв., още повече нямам и времето да се разхождам да си взема електронен подпис. Такъв електронен подпис имат няколко хиляди души вероятно в България, не повече. В същото време 2 600 000 от българите, ако не се лъжа, се преброиха онлайн. Стотици хиляди, ако не милиони, пазаруват онлайн. Само че в случая със застраховката не може.
Ако хората, които се притесняват и които искат – казахте, че не е настъпил моментът в България, тук трябва да имаме хартията, трябва да имаме договора, за да можем да се чувстваме сигурни – хората, които се притесняват и искат да имат хартията, искат да имат договора, те си имат тази възможност. Отиват при брокера на крака, губят половин ден, за да сключат застраховки, да платят, подписват договора и си вземат полицата в ръцете. Тези обаче, които не искат и не се притесняват, защото са уверени, че като си платят с кредитната карта или с дебитната карта, тя си е лична и си е моя. Ако има спор, надявам се никога да няма, живот и здраве, но, ако има такъв, в съда вероятно това ще се приеме като доказателство, че аз съм платил и не би трябвало да имам проблем.
Някак си ми се струва, че търсим аргументи, за да не стане, а уж всички са „за“. Всички са „за“, но търсим аргумент да не стане.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
За последно изказване, заповядайте.
БОРИСЛАВ ТОДОРОВ (съпредседател на Българската асоциация за лизинг): Не искам да ставам ничий адвокат, а ще взема едно-единствено отношение от практиката ни, доколкото част от лизинговото правоотношение се покрива като обезпечение от застрахователния договор във връзка с електронната полица.
Чухме доста аргументи от Комисията за финансов надзор, които са все в сферата спорове в съда и как ще се доказват. Нашият поглед или поне моят е, че споровете за доказване валидността на застраховката в съда обикновено идват не от това, че клиентът се съмнява дали има застраховка или не, а от това, че застрахователят се опитва да обясни, че не би трябвало да покрие дадена щета, защото няма валидно сключена застраховка. Тоест, проблемите за валидността остават в периферията или в полето на застрахователния брокер и на застрахователната компания, нещо, за което Комисията за финансов надзор трябва да носи отговорност и да следи нейното сключване.
Между другото, без да искам допълнително да подкрепям господин Добрев, искам да ви кажа, че когато имате онлайн сключване на какъвто и да било договор, записът, който остава за неговото сключване, е много по-силен от това, че аз ще се подпиша като клиент при застрахователя на хартия, която по никакъв начин няма да съм гарантиран, че ще стигне изобщо до застрахователя, минавайки през брокера и през още не знам колко ръце на неговия фронт – офис.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Дебатът наистина е сериозен. Всички говорят и всички подкрепят онлайн застраховането, но явно има проблем.
Имаше предложение за отлагане на чл. 345 до уточняването и прецизирането му.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане на чл. 345.
Моля, гласувайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Извинявам се, но мога ли да взема думата?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Член 345 ни казва какво съдържа застрахователният договор. В случаите, когато има договор, ще има и съдържание на този договор. Така че може би няма логика да го отлагаме, тъй като той ще касае само случаите, в които човек отиде при брокера и си сключи договор. Така ли е?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Оттегляте си предложението за отлагане?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не, то не беше мое. Не съм давал предложение за отлагане, защото това е съдържанието на договора.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Госпожо Георгиева, оттегляте си предложението за отлагане? (Реплика: Да) Благодаря.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 345.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 345 се приема.
От чл. 346 до чл. 354 включително са подкрепени от работната група с текстовете на вносителя.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за членове от 346 до чл. 354 включително.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за чл. 346 до чл. 354 включително се приемат.
Раздел ІІ „Ретроактивно покритие. Предварително покритие“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
Текстовете на вносителя за чл. 355 „Ретроактивно покритие“,
чл. 356 „Предварително покритие“,
чл. 357 „Несключване на застрахователен договор при предварително покритие“,
чл. 358 „Плащане на премия при предварително покритие“
и чл. 359 „Прекратяване на предварителното покритие“ заедно с наименованието на Раздел ІІ са подкрепени от работната група.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за наименованието на Раздел ІІ и членове от 355 до чл. 359 включително.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Раздел ІІ и членове от 355 до чл. 359 включително се приемат.
Раздел ІІІ „Отворен застрахователен договор“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ, както и текстовете на членове 360 и 361.
Има ли изказвания по раздел ІІІ? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за наименованието на раздел ІІІ и членове 360 и 361.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ и чл. 360 и чл. 361 се приемат.
Текстовете на вносителя за наименованието на Раздел ІV „Обявяване на обстоятелства, свързани със застрахователния риск“ и
чл. 362 „Задължение за обявяване“,
чл. 363 „Съзнателно неточно обявяване или премълчаване“,
чл. 364 „Несъзнателно неточно обявяване“,
чл. 365 „Обявяване на новонастъпили обстоятелства“,
чл. 366 „Несъществено увеличаване на риска“ са подкрепени от работната група.
Имате ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за наименованието на раздел ІV и членове от 362 до чл. 366 включително.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Раздел ІV и чл. 362 до чл. 366 включително се приемат.
Раздел V „Застрахователна премия“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел V.
В чл. 367 „Плащане на застрахователната премия“ има препратка на работната група, която подкрепя текста на вносителя заедно с препратката.
Текстовете на вносителя за членове от чл. 368 „Разсрочено плащане на застрахователната премия“,
чл. 369 „Удържане от страна на застрахователя“,
чл. 370 „Застрахователна премия в случай на прекратяване на застрахователния договор“,
чл. 371 „Застрахователна премия в случай на несъстоятелност на застраховател“,
чл. 372 „Прекратяване на застрахователния договор при увеличаване на премията от страна на застрахователя“ до
чл. 373 „Намаляване на застрахователната премия“ са подкрепени от работната група.
Има ли изказвания по раздел V? Няма.
Моля, гласувайте ан блок тестовете на вносителя за наименованието на раздел V и членове от 367 до чл. 373 включително.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Раздел V и членове от 367 до 373 включително се приемат.
Раздел VІ „Самоучастие.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІ.
Член 374 „Самоучастие“ и
чл. 375 „Недопустимост на самоучастие“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 374 и за чл. 375.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за чл. 374 и чл. 375.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за членове 374 и 375 се приемат единодушно.
Раздел VІІ „Съзастраховане.“,
чл. 376 „Съзастраховане“ и
чл. 377 „Съзастрахователен договор“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІІ и за чл. 376 и чл. 377.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текста на вносителя за наименованието на раздел VІІ и чл. 376 и чл. 377.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Раздел VІІ и на чл. 376 и чл. 377 се приемат.
Раздел VІІІ „Погасителна давност“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІІІ.
Член 378 „Давност“ и
чл. 379 „Давност за вземанията на застрахователя за премия“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 378 и чл. 379.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на раздел VІІІ и за чл. 378 и чл. 379.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Раздел VІІІ и за чл. 378 и чл. 379 се приемат.
Раздел ІХ „Претенция за застрахователно обезщетение или сума.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІХ.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на раздел ІХ.
Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Раздел ІХ се приема единодушно.
Член 380 „Застрахователна претенция“.
Тук има предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители:
„В чл. 380 се правят следните изменения:…“ – виждате ги пред вас.
Работната група не подкрепя предложението на народния представител Димитър Танев и група народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 380.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Танев и група народни представители за чл. 380, което не е подкрепено от работната група.
Гласували: "за" - 2, "против – няма, "въздържали се" - 11.
Предложението на народния представител Димитър Танев и група народни представители за чл. 380 не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 380.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 380 се приема единодушно.
Член 381 „Предявяване на застрахователна претенция пред съд или арбитраж. Принудително изпълнение.“
По този член има предложение от народния представител Кирил Цочев – „чл. 381 да отпадне“.
Работната група не подкрепя предложението на народния представител Кирил Цочев за отпадане на чл. 381.
Има предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители, което също не е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 381.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Николов.
ДЕЯН НИКОЛОВ (адвокат): Бих искал изцяло да се присъединя към предложението този член с двете му алинеи да отпадне. По сегашния закон всъщност не са поставени ограничения в кои случаи може да предяви правата си по съдебен ред потребителят. В общи линии практиката го е наложила, че ако няма подписано извънсъдебно споразумение със застрахователя, с което той заявява, че няма повече претенции към него, той има право да си потърси правата по съдебен ред.
В този член са описани хипотезите, в които потребителят може да предяви съдебен иск срещу застрахователя. Едната от тях е, ако не се е съгласил с определеното му обезщетение.
Тук в практиката със сигурност ще възникне въпросът, какво значи да не се е съгласил. Трябва ли той изрично писмено да изпрати уведомление до застрахователя, че не се съгласява с тази сума или е достатъчно просто, че не е подписал споразумение за уреждане на претенцията си, тъй като в практиката има много случаи, когато, примерно, ремонтът на някакъв автомобил струва 8 000 лв., а застрахователят плаща 5 000 лева.
Ако потребителят получи тези 5 000 лв. по банковата си сметка, той може ли без никакви повече уведомления към застрахователя да си заведе дело за останалата разлика от 3 000 лв. и въобще как се регулира този въпрос?
Аз считам, че сегашният режим е по-благоприятният, защото, щом няма подписано споразумение между потребителя и застрахователя, с което потребителят изрично се съгласява, че няма да има повече претенции към застрахователя, значи той може да си предяви правата по съдебен ред.
Между другото, предполагам, че тази хипотеза е включена по примера на Гаранционния фонд. Само че там в съда като адвокат, който се явява често по такива дела, мога да ви кажа, че много често изниква този спор с Гаранционния фонд – какво значи потребителят да не се е съгласил със сумата, която му е изплатена. Имали сме случаи, в които потребителят предявява претенция за 30 000 лв., Гаранционният фонд, без да го уведоми, му превежда 5 000 лв. по банковата сметка, която му е дадена. След това се завежда дело за останалите 25 000 лв., но Гаранционният фонд казва: ето, той не е казал изрично, че не е съгласен, значи няма право повече да търси никакво доплащане на обезщетението от нас, което за щастие сега, в повечето случаи, в съда пада като възражение.
Но смятам, че една такава промяна в закона с нищо няма по-добре да защити интересите на потребителите. Напротив, ще създаде една несигурност именно за случаите, когато застрахователят е платил обезщетение, но не е реално дължимото според представите на застрахования.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Някой друг иска ли да вземе отношение? Вносителите?
Ако можете да коментирате и двете предложения – за отпадането и това на господин Танев, тъй като него го няма, за да мотивира своето предложение.
Заповядайте, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Първо, бих искала да започна с последното предложение. Аз виждам логиката на изказаното и може да се коригира текстът: да не е текстът „лицето не се е съгласило“, а да стане „лицето не е съгласно с размера на определеното или изплатеното застрахователно обезщетение“.
Целта е да е ясно, че просто има спор. Мисля, че това би уредило въпроса с тези притеснения и те да отпаднат.
По отношение на двете разпоредби на чл. 381. В първата се предвижда по доброволен път най-напред да се потърси уреждане на застрахователните претенции. Целта е, от една страна, да се намали тежестта върху съдебната система, да се водят спорове там, където не би имало, ако претенцията е предявена пред застрахователя. Освен това, разбира се, да се даде възможност на застрахователя първо по доброволен път да уреди въпроса.
По отношение на втората разпоредба е предвидено да се даде възможност на застрахователите да платят по доброволен път, ако са осъдени в съдебен спор, след което, ако не платят в този срок, разбира се, да се предприеме принудително изпълнение.
Ние не подкрепяме отпадането на двете разпоредби, защото смятаме, че, от една страна, първо и увредените лица, тези, които търсят обезщетение, също имат нужда от една бърза и справедлива процедура и едва в случаи, в които тази процедура не сработи, да се върви към скъпото съдебно производство, което ще трае с години.
А втората хипотеза беше дискутирана вече на заседанието при първото разглеждане на законопроекта. Втората хипотеза касае случаите, когато вече има произнасяне на съда и застрахователят е осъден да плати определено обезщетение. В този случай да може застрахователят да плати, без да му бъде налаган запор на сметките, което в момента е практиката. Тази практика сама по себе си противоречи на изискванията за ликвидност на активите на застрахователите, което сега вече с новия законопроект „Платежоспособност 2“ е още по-детайлно разписано. В момента има практика заради неголеми суми да се блокират всички сметки на застрахователи и на Гаранционния фонд и тази практика представлява проблем при положение, че застрахователите и Гаранционният фонд, Националното бюро на автомобилните застрахователи не се опитват да се укрият и да избегнат плащането. Напротив, те искат да им бъде дадена възможност да платят обезщетението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Заповядайте, госпожо Делирадева.
ЛИДИЯ ДЕЛИРАДЕВА (Фондация „Център за човешки права“): В срока за обществено обсъждане на Кодекса за застраховане, който беше лятото, ние внесохме едно много подробно предложение от нашия адвокат и от юристи именно във връзка с чл. 381. Сега виждам, че абсолютно никакъв правен аргумент от това становище не е взет предвид.
В тази връзка накратко искам да изложа някои от основните ни аргументи, след което ще ви предам становището, за да го разгледате изцяло.
Приемането на разпоредбата на предвидения нов чл. 381 би довело до нарушение на редица основни човешки права, а именно в текста на ал. 1 се ограничава правото на иск на заинтересованите пострадали лица с оглед задължението да се предяви претенцията пред застрахователя преди завеждането на делото в съда. На практика това значително удължава срока за произнасяне и решаване на съответния казус. С този текст се вменява отговорност на пострадалите лица да доказват, че са предявили претенция, че застрахователят не се е произнесъл в срок, отказал е изплащането на застрахователната сума, като трябва да се има предвид, че отрицателни факти в правото не подлежат на доказване или че пострадалото лице не е било съгласно с предложеното обезщетение или сума, съответно, че този отказ е бил връчен на застрахователя.
Гореописаните промени значително затрудняват процедурата и ограничават достъпа до правосъдие, като дават възможност в крайна сметка да се протака и са неефективни при процеса на обезщетяване. Това е по ал. 1.
Алинея 2 на посочения член носи риск от приемането на закон, който да противоречи на Конституцията по следните причини. Първо, създава се привилегия в полза на една група длъжници, в случая – застрахователите, чрез въвеждането на временна забрана за принудително изпълнение срещу тях, което е нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, без подобна привилегия да има основание в друга разпоредба от основния закон.
Второ, нарушава се признатото на конституционно ниво право на защита по чл. 122, ал. 1 от Конституцията. Вземането, което служи за изпълнително основание, признато със съдебен акт, и тази нова законова разпоредба на практика би отменило породената изпълнителна сила на съответния акт. Това, че е временно, е без значение.
Подобни ограничения след влязло в сила съдебно решение са конституционно недопустими.
В тази връзка ние поддържаме предложението на народния представител Кирил Цочев чл. 381 да отпадне.
Ще ви предам пълните ни аргументи, като искам също така да посоча, че не поддържаме предложението и на народния представител Димитър Танев, тъй като смятаме, че абсолютно нарушава човешките права. Не може да се вменяват на хората задължения за поддържане на банкова сметка и плащането на таксите по нея, само за да си получат сумите по изпълнителното дело. Това е на второ място.
На трето място, тъй като няма да мога да остана до края на заседанието, имаме немалко забележки и по чл. 493. Те са описани в становището. Моля да ги вземете предвид.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Делирадева.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Велев.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (член на Асоциацията на българските застрахователи): Аз бих искал да взема отношение от името на Асоциацията на българските застрахователи по така предложения текст.
Първо, ще изложа аргументите по ал. 1 на чл. 381, като ние подкрепяме предложението така, както е внесено.
Основният аргумент в тази посока е разглеждането на този текст на плоскостта на застраховката „Гражданска отговорност“. В много случаи – това е преобладаващият брой случаи – застрахователят разбира директно от съда, като получи преписа от исковата молба, че дължи някаква сума. Защото увреденото лице по принцип досега нямаше задължение да уведоми първо застрахователя, тоест, да си поиска по доброволен път обезщетението от застрахователя и можеше директно да отиде на съд.
Вследствие на това при една застраховка, която има петгодишен давностен срок, може застрахователят чак на петата година след събитието да разбере, че дължи някаква сума, което, както сами разбирате, най-малкото длъжникът, като дължи нещо, следва да бъде уведомен, че го дължи, да знае, че го дължи. Оттук нататък се отнема възможността на застрахователя в крайна сметка да уреди претенцията действително по доброволен ред, който понякога съгласно сроковете на Кодекса за застраховане ще отнеме не повече от 45 дни преди да се отиде на една тежка съдебна процедура, която в повечето случаи отнема две години. Защото, като се мине на първа инстанция, след това, докато се мине на втора инстанция – почти винаги има обжалвания, а някой път се стига вече и до касационно обжалване - действително минават две години, две години и половина за един такъв случай, след като влезе в съдебната система.
Аз не мисля, че тази разпоредба представлява някакво ограничение на човешките права или представлява някакво възпрепятстване на упражняването на човешките права. Когато някой претендира определено обезщетение от застраховател, първо, да се отнесе към застрахователя и най-малкото да го информира, че той дължи такава сума. Защото, ако говорим за застраховки „Каско“ и имуществени от друг такъв тип, при тях почти не възникват подобни спорове от такова естество. Такива спорове възникват основно по застраховка „Гражданска отговорност“. Случва се ПТП, застрахователят няма как да знае, че това ПТП се е случило. В Кодекса съществува разпоредба, която задължава застрахования причинител на ПТП да уведоми застрахователя, но няма никаква санкция за това, ако не го стори, поради което в 99 процента от случаите застрахователят не е уведомен и след това някъде на втората, третата, четвъртата година изведнъж застрахователят получава съдебен иск.
Мисля, че преди да се премине към едно такова съдебно производство напълно нормално е претенцията да бъде отправена към застрахователя.
Що се касае до ал. 2, там също не говорим за някаква забрана или за някакво възпрепятстване. В случая става дума за едно отлагане на практика на принудителното изпълнение за един изключително кратък период от време. Забележете, става дума само за седем дни, преди да се пристъпи към изпълнителни действия срещу застрахователя. Затова говорим.
Действително блокирането на сметки на застрахователите във всички банки създава сериозни усложнения за дейността, защото ние имаме да разплащаме и други щети, нямаме да разплащаме само една. Когато се блокират сметките на една застрахователна компания в няколко банки, тя на практика спира оперативната си дейност по отношение на другите претенции, на другите застраховани лица.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Велев.
Заповядайте, госпожо Делирадева, за много кратка реплика.
ЛИДИЯ ДЕЛИРАДЕВА (Фондация „Център за човешки права“): В ал. 2, господин Велев, изрично се вменява задължението на гражданите не просто да ви уведомят, а да ви връчат уведомление. Това означава, че има създадени много пречки по този начин, те да ви връчат уведомление. Вие срещу подпис да бъдете уведомени. Това е на първо място.
На второ място, ако тези привилегии се приемат по отношение на застрахователите, ние смятаме, че трябва да се приемат и по отношение на всички лица, не само по отношение на една група длъжници.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Делирадева.
Заповядайте, господин Николов.
ДЕЯН НИКОЛОВ (адвокат): Само една кратка реплика.
По отношение на ал. 1 категорично не е вярно това, че ако застрахованият не уведоми своя застраховател, че е извършил ПТП, няма никаква санкция за него. Санкцията е, че ако застрахователят изплати обезщетение заедно с лихвите, застрахованият ще му дължи възстановяване на тези лихви до момента, в който застрахователят е бил реално уведомен за това ПТП. Така че има санкция за застрахования, ако не спази срока си за уведомяване на застрахователя.
Също така смятам, че сегашният закон все пак дава право на избор дали да предявиш съдебен иск директно или да предявиш доброволна претенция. Новият проект ограничава това право на избор и задължава застрахованият задължително да минава през процедурата по доброволно уреждане на претенцията, която често пъти, и то при определени застрахователи, отнема месеци и накрая с предложение за обезщетение, което е в пъти по-ниско от реалното, и тогава потребителят се връща в изходна позиция и трябва тепърва да завежда дело.
По отношение на обръщането към съдия-изпълнител, се присъединявам към мнението, че това освен че противоречи на Конституцията, противоречи и на Гражданския процесуален кодекс. Създава се привилегия само за една група лица, тази привилегия я нямат нито другите юридически и физически лица, нито банки, нито никой.
Освен това не се мисли за това, че ако застрахователят пък осъди застрахования примерно по някакъв регресен иск или пък за разноски по дадено дело, тогава пък той няма задължението да прати уведомление и в седемдневен срок застрахованият, ако му плати доброволно, тогава вече да не се отива при съдия-изпълнител. Тоест, застрахователят има тази привилегия, но застрахованият я няма. Ние се притесняваме, че ще бъдат запорирани сметките на застрахователя, а не се притесняваме, че ще бъдат запорирани сметките на потребителя, който, както има случаи, може да получава социални помощи, може да няма никаква възможност да реагира.
Само последно. Не съм чул досега застраховател да е фалирал от това, че за пет дни или за два дни са му били запорирани сметките.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Колеги, давам малко повече време за изказвания, за да уточним спорните моменти, но да не забравяме, че все пак сме вече на второ четене. Минало е и обществено обсъждане, минало е и първото четене, и възможностите между първо и второ четене.
Преминаваме към гласуване.
Имаме предложение от народния представител Кирил Цочев – чл. 381 да отпадне, което не се подкрепя от работната група.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кирил Цочев за отпадането на чл. 381.
Гласували: "за" - 1, "против“ – няма, "въздържали се" – 12
Предложението на народния представител Кирил Цочев за отпадане на чл. 381 не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Танев и група народни представители за редакция на чл. 381, което също не е подкрепено от работната група.
Гласували: "за" – няма, "против - няма, "въздържали се" -13 .
Предложението на народния представител Димитър Танев и група народни представители за редакция на чл. 381 не се приема.
Има предложение за поправка в ал. 1 на думите „не се е съгласило“ с израза „не е съгласно“.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Нашето предложение беше този израз да се замени с израза „не е съгласно с размера на определеното“ и след „определеното“ да се добавят думите „или изплатеното застрахователно обезщетение“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да не е в минало време, а да е в сегашно. Ще прочета целия текст, който би придобил следната редакция:
„(1) Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение или плащане, може да предяви претенцията си за плащане пред съд или арбитраж само ако застрахователят не се е произнесъл по застрахователната претенция по чл. 380 в срока по чл. 108, отказал е изплащане на застрахователното обезщетение или сума или ако лицето не е съгласно с размера на определеното или изплатеното застрахователно обезщетение или сума.“
Така ли се предлага да стане? Предложението е редакционно и мисля, че трябва да бъде направено от някой от народните представители.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз го предлагам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 381, ал. 1 с редакцията, предложена от господин Делян Добрев в изречение първо на ал. 1 така, както преди малко ви го прочетох.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 381, ал. 1 се приема единодушно.
Моля, гласувайте целия чл. 381 по вносител с редакцията, която беше предложена от господин Делян Добрев и приета току-що.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 381 се приема единодушно.
Преминаваме към чл. 382 „Несеквестируемост“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 382.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 382.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 382 се приема единодушно.
Глава тридесет и седма „Застраховка за обезпечение на заем или банков кредит. Застраховане на лизингово имущество.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава тридесет и седма.
Член 383 „Застраховка, сключена от кредитор за обезпечение“ и
чл. 384 „Застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник“.
Текстовете на вносителя за чл. 383 и чл. 384 също са подкрепени от работната група.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок наименованието на глава тридесет и седма и чл. 383 и чл. 384, подкрепени по текстовете на вносителя.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Глава тридесет и седма и чл. 383 и чл. 384 се приемат единодушно.
Член 385 „Застраховка, сключена по повод на лизингово имущество“.
Има предложение от народните представители Савеклиева, Георгиева и Попова.
Работната група подкрепя предложението на народните представители.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 385 и предлага следната редакция на чл. 385, който е пред вас.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Атанас Ботев.
АТАНАС БОТЕВ (Съпредседател на Българската асоциация за лизинг): Госпожо председател, господа народни представители! Лизинговата индустрия в България е втората по ред индустрия след банковата, която съпътства финансирането в държавата и искам да подчертая нейната важност за подкрепянето на инвестициите и на брутния вътрешен продукт в страната.
Много от вас правят асоциацията, че лизинговата индустрия най-вече се свързва с лизинга на леки автомобили и транспортни средства, но искам да ви уверя, че статистиката е, че едва 30 процента от нашия бизнес представлява това. В голямата си част подкрепяме и инвестициите в производство на оборудване и индустриално оборудване в страната.
Защо ги казвам всички тези неща? Защото вкарването на чл. 385 в сегашния кодекс всъщност поставя, първо, лизингодателите в една изключително неудобна позиция, в която договори, които са сключени за пет години напред, без да се предвижда някаква възможност при тях да се съгласуват допълнително условия с лизингополучателите по отношение на застраховането, в един момент се приемат с кодекса текстове, в които такова съгласуване става абсолютно задължително. Тази клауза при всички случаи ще има ефект на неравнопоставеност на страните в договорите и съответно сериозен негативен ефект върху тази индустрия.
Искам да подчертая, че тази индустрия е свързана с банковата. Вероятно е, да се начислят значителни провизии, да се предвидят значителни загуби в лизинговата индустрия от подобно третиране на лизингодателите, което не можем да определим какъв ефект би могло да има и към банковата индустрия, и към бюджета, който ще бъде засегнат от това, че ще има отрицателни финансови резултати на традиционно печеливша индустрия.
Само за секунда още да кажа, че като цяло не сме съгласни с това да бъдем третирани като необезпечени кредитори, тъй като лизинговото имущество е единственото обезпечение на лизингодателите при сключването на тези договори и определянето, че обезщетенията могат да се ползват директно от лизингополучателите, всъщност накърнява нашето изконно право като собственици на тази вещ и като кредитори да ползваме застрахователните обезщетения като обезпечения по финансирането към крайните клиенти.
В този смисъл изцяло не подкрепяме текстовете. Не смятаме, че са разумни и релевантни към нас.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Ботев.
Колеги, има предложение от народните представители Савеклиева, Георгиева и Попова, подкрепено от работната група.
Моля, гласувайте това предложение на народните представители.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Предложението на народните представители Савеклиева, Георгиева и Попова за чл. 385 се приема единодушно.
Продължаваме с Дял втори „Застраховане срещу вреди“,
Глава тридесет и осма „Общо изискване за договорите за застраховане срещу вреди“,
Раздел І „Общи положения“,
чл. 386 „Обхват“,
чл. 387 „Застрахователна сума. Застрахователно обезщетение“,
чл. 388 „Договорена застрахователна стойност“,
чл. 389 „Надзастраховане“,
чл. 390 „Подзастраховане“ и
чл. 391 „Тотална щета на моторно превозно средство“.
Всички са подкрепени по текстовете на вносителя.
Има ли изказвания по дял втори, глава тридесет и осма, раздел І и чл. 386 до чл. 391? Няма.
Гласуваме ан блок наименованията на дял втори, на глава тридесет и осма, на раздел І и чл. 386 до чл. 391 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованията на Дял втори, на Глава тридесет и осма, на Раздел І и чл. 386 до чл. 391 включително се приемат.
Преминаваме на Раздел ІІ „Многократно застраховане“,
чл. 392 „Повече от един застраховател“,
чл. 393 „Отговорност при многократно застраховане“ и
чл. 394 „Отстраняване на многократното застраховане“ включително.
Всички тези текстове на вносителя са подкрепени от работната група.
Има ли изказвания по раздел ІІ? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за наименованието на раздел ІІ и чл. 392 до чл. 394 включително.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Раздел ІІ и чл. 392 до чл. 394 включително се приемат.
Преминаваме към Раздел ІІІ „Застрахователно събитие“,
чл. 395 „Настъпване на застрахователно събитие“,
чл. 396 „Предотвратяване и ограничаване на вредите от страна на застрахования или застраховащия“,
чл. 397 „Обезщетение на разходите за ограничаване на размера на вредите“ и
чл. 398 „Разходи на застрахования по определяне размера на вредите“.
По раздел ІІІ и членове от 395 до чл. 398 включително има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за наименованието на раздел ІІІ и членове от 395 до чл. 398 включително, подкрепени от работната група.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ и членове от 395 до чл. 398 включително се приемат единодушно.
Преминаваме към Раздел ІV „Застраховане в полза на трето лице“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІV.
Има ли изказвания по наименованието на раздел ІV? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на раздел ІV.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Раздел ІV се приема единодушно.
Член 399 „Застраховане в полза на трето лице“.
Тук има предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители: „В чл. 399, ал. 5 се заличава“.
Работната група не подкрепя предложението на народния представител Димитър Танев и група народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 399.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Танев и група народни представители - в чл. 399, ал. 5 да се заличи.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - няма, "против“ – няма, "въздържали се" - 13.
Предложението на народния представител Димитър Танев и група народни представители за отпадане на ал. 5 на чл. 399 не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 399, подкрепен от работната група.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 399 се приема единодушно.
Преминаваме към Глава тридесет и девета „Имуществено застраховане“,
Раздел І „Общи положения“,
чл. 400 „Предмет на застрахователния договор“,
чл. 401 „Застрахователна стойност“,
чл. 402 „Застраховане на съвкупност на вещи“,
чл. 403 „Сключване на договор без пълномощие“,
чл. 404 „Задължение за уведомяване за застрахователно събитие“,
чл. 405 „Задължение за предоставяне на информация при застрахователно събитие“,
чл. 406 „Застрахователно обезщетение“,
чл. 407 „Възстановяване на вреди в натура“,
чл. 408 „Частично погиване“,
чл. 409 „Отказ за плащане на застрахователно обезщетение“,
чл. 410 „Лихви върху застрахователното обезщетение“,
чл. 411 „Встъпване в правата на застрахования (Суброгация)“,
чл. 412 „Встъпване в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователя по имуществена застраховка“ и
чл. 413 „Уреждане на вземанията между застрахователя по имуществена застраховка на увреденото лице и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, причинило вредата“.
Всички тези текстове на вносителя са подкрепени от работната група.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА: По чл. 409 бих искала да се изкажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добре, тогава ще гласуваме текстовете на вносителя до чл. 408 включително.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за наименованието на глава тридесет и девета, раздел І и членове от 400 до чл. 408 включително, подкрепени от работната група.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Глава тридесет и девета, Раздел І и членове от 400 до чл. 408 включително се приемат.
По чл. 409 работната група подкрепя текста на вносителите.
Слушаме Ви, госпожо Георгиева. Имате думата.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА: Искам да взема отношение по чл. 409, ал. 1, т. 4 от законопроекта:
„Чл. 409. (1). Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само:
……….
4. при настъпване на събитие, което е изключен риск по застрахователния договор.“
Застрахователите по имуществените застраховки ще имат право да отказват плащане на обезщетенията за всякакви събития, които са предвидени в общите им условия като изключени рискове.
По този начин застрахователите ще могат да включат в общите си условия клаузи, по които имат правото да отказват плащане, като се позовават на всякакви незначителни обстоятелства. Примерно, може да се каже, че оставянето на малкия талон в автомобила може да е причина, за да не се плати обезщетение.
В сегашния Кодекс за застраховането нямаме такава разпоредба и се интересувам какво налага включването й в новия Кодекс за застраховането?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Заповядайте, господин Тодоров.
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ (Председател на Българската асоциация на пострадали при катастрофи): Този текст е абсолютно в ущърб на застрахованите лица, тъй като застрахователите имат възможност в общите си условия да пишат всякакви условия, които или са скрити, или са неясни, или са неточни. По сега действащия закон съдът в крайна сметка преценява дали да приеме един аргумент или да не го приеме. Но, ако ние запишем, че след като това е записано в общите условия, няма възможност за реакции и произнасяне на съда, това ще ограничи правата на потребителите.
Само един пример ще ви дам от моята практика. Веднъж един застраховател беше записал в общите си условия, че застраховката важи на 100 км от адреса на застрахования. Събитието беше станало в Пазарджик. Ние сега ще мерим дали разстоянието е 95 км или е 105 км.?! Тоест, дава се възможност на застрахователите едностранно да включват условия, които не са в интерес на застрахованите лица и според мен сегашната разпоредба, действаща по сегашния Кодекс за застраховането, е по-удачна и въобще да не се мисли за такъв тип регламент.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Заповядайте, господин Николов.
ДЕЯН НИКОЛОВ (адвокат): Изцяло се присъединявам към становището на госпожа Георгиева и на господин Тодоров. Действително в практиката много често има спорове между застрахования и застрахователя….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Извинявайте, че ще Ви прекъсна, но тъй като изказванията са по една и съща тема и становищата ви са еднакви, бих искала да чуя становището на вносителите.
Заповядайте, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател! Всъщност бих искала да изясня защо е необходимо да има такава разпоредба.
Практиката в момента, и тя е установена и в съда, е застрахователите да включват в общите си условия покрити рискове и изключени рискове. Много често действително в рисковете, които са изключени, формулировките са твърде общи и това даваше възможност до момента застрахователи да отказват плащане на основание тълкуване на някакви изключения в рисковете.
Сега в новите разпоредби се казва изрично, че могат да бъдат изключения само конкретно определени рискове в общите условия. Тоест, не може да има принципно, бланкетно въвеждане на изключени рискове. Например, имало е случай да е изключен риск, когато има някакво неспазване на закон или нормативна уредба и изведнъж впоследствие се оказва, че има нормативна уредба от 1956 г. по някакъв въпрос, който е имал отношение с разглеждания риск и съответно се отказва плащане.
Сега в общите условия вече въвеждаме задължение за конкретно изброени рискове, които могат да бъдат изключени от покритие при застраховката. Съответно сега в този чл. 409 дефинираме всички случи, изчерпателно всички, при които може да има отказ от страна на застрахователя. Поради тази причина, ако съществува отвореност на члена, при който да има и други случаи, при които може да се отказва, съответно това няма да помогне по никакъв начин за намаляване на отказите.
Искам да обърна внимание на сега съществуващия член. В момента чл. 211 от сегашния действащ Кодекс за застраховането, казва, че застрахователят може да откаже плащане в други случаи, предвидени със закон. Тоест, и предвид, че имаше досега твърде общото изброяване на рисковете, дадена е възможност за изключване на определени рискове от общите условия, което, разбира се, това е нормалната застрахователна практика в целия свят, но в крайна сметка се стигаше до постановявания на откази на твърде общи основания, с които много трудно може да се спори.
Аз смятам, че ако го махнете, по никакъв начин няма да се подобри защитата на потребителите, а напротив. Съществуват възможности впоследствие за тълкуване и прилагане на уредба, която да дава възможност за общи формулировки при рисковете и изплащането на обезщетенията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз разбирам логиката на Комисията за финансов надзор. Имам един конкретен въпрос. Тук се спомена за малкия талон, което е честа практика да се оставя в колата. Ако в общите условия е записано, че при липса на малкия талон се отказва плащане от страна на застрахователя, това лишава ли застрахования от правото да си търси правата в съда?
Конкретно на този въпрос ми отговорете.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Да, трябва да е записано изрично в общите условия, че не се осигурява покритие, ако го няма малкия талон или например, ако колата няма два ключа и те не могат да бъдат представени.
Просто искам да Ви обясня какъв е случаят. В момента общите условия не предвиждат такива изключения, след което обаче идват отказите, защото има общи, съвсем общи разпоредби за изключените рискове и въз основа на тези общи разпоредби за изключените рискове след това застрахователят отказва плащане.
В тази връзка са вече, струва ми се, приетите членове, в които разширяваме в момента изискванията за това каква информация може да се иска предварително от клиента и че само такава, която предварително е поискана от клиента, може да служи за основание после за отказ. Защото пак в светлината на същите въпроси, които задавате, например не е попитано дали колата има един или два ключа, или пък напротив – има такъв въпрос – собственикът правилно е заявил, че има само един ключ за колата и по някаква причина не разполага с втория, след което застрахователят се е съгласил, сключил е застраховката, след което идва застрахователното събитие, застрахователят отказва плащане, защото колата била имала само един ключ, без това да е било условие в рисковете и без това да е било въпрос, който е бил поставен към клиента.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо председателстваща, ако може да задам въпрос. Моля Ви с „да“ или „не“ ми отговорете. При положение, че това е записано в общите условия и има отказ на изплащане от страна на застрахователя, застрахованият лишен ли е от правото да си търси правата в съда?
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Не, не. Не го лишава.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: При всяко положение, предполагам, без значение какво пише в общите условия, може да се жали в съда. Въпросът е, че като се жалиш в съда, ако е записано изрично в закона, то тогава съдът ще отсъди само по един начин. Нали така? Или, ако е записано наистина, това означава, че всички тези случаи, при които до момента съдът присъждаше да се изплати задължение, сега ще отсъжда да не се изплаща.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Точно така.
Да, аз пак искам да обърна внимание, че случаят е точно обратния. Прекалено общите условия по застраховки, в които до момента практиката показва да няма конкретни и ясни, изчерпателно изброени рискове, дават възможности на застрахователите да постановяват твърде много откази, които след това отиват в съда. В някои случаи клиентът ще спечели, в друг случай – няма да спечели. Мога да ви дам десетки примери на такива случаи, в които общите условия не са предвидили конкретен риск, клиентът не е професионалист в тази област и той няма как изобщо да му дойде на ум какво може да предвиди застрахователя и какво е имал предвид в конкретните общи условия, които твърде общо определят рисковете.
В интерес на клиента е, той да може да се запознае с едни ясни и разбираеми общи условия, в които ясно да са определени рисковете, които се покриват, и рисковете, които се изключват.
Иначе в момента, аз ви казвам, най-масовият случай е с кражба на автомобили и с „Автокаско“, при които се постановяват масово откази, без клиентите да са имали възможност да знаят, че има такава практика на застрахователя. Когато има ясно посочен риск, само тогава трябва да може да отказва застрахователят на това основание. А не на базата на нещо, което общо си е записал и след това изведнъж се оказва, че то съществува и се отива на спор в съда. Много често даже се оказва прав застрахователят.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Добрев, имате думата. Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Клиентът, ако желае, и сега може да си прочете общите условия и там може да е записано нещо, което не отговаря на закона. Но съдът постановява в полза на клиента, на застрахования. Сега, ако запишем този текст, излиза не само, че клиентът трябва да прочете общите условия, но даже и да ги е прочел, което много малко хора ще направят, много малко хора четат този ситния шрифт, като дори и да се жали в съда, то неговата жалба ще падне. Тоест, не виждам как ние помагаме на клиентите. Това не мога да разбера.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
АНТОАНЕТА ДИМОЛАРОВА (юридически консултант към Асоциация на българските застрахователи): Дебатът се води, но не на точното място. Говорим за изключени рискове. Има хора, които претендират, че разбират от застраховане. Изключеният риск е рискът „кражба“ или изключеният риск е рискът „земетресение“, а не ключът, който го няма. Липсващият ключ не е изключен риск.
Така че това, което се опитва да каже госпожа Агайн, е, че в момента по аргумент, за да се ползва застрахователят от това, трябва изрично да напише нещата.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Това е уловката, госпожо Димоларова.
АНТОАНЕТА ДИМОЛАРОВА (юридически консултант към Асоциация на българските застрахователи): Каква уловка? Говорим за рискове, господин Богоев. Може ли да има застраховане без изключени рискове? Кажете ми! Това е азбуката в застраховането. Без покритие и изключени рискове! Какво е това застраховане и да не поискат да ги кажат, за да се ползват от тях. Аз такова застраховане не мога да си представя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Николов.
ДЕЯН НИКОЛОВ (адвокат): Аз искам само да направя една реплика към госпожа Агайн. Притеснявам се, че има едно недоразбиране. Не е проблемът в това, че са много общи формулировките за изключените рискове. Проблемът е, че застрахователят много конкретно посочва даден изключен риск, който обаче няма абсолютно никакво съществено значение за настъпването на застрахователното събитие. Примерът с малкия талон. Аз имам стотици дела срещу застрахователите за малкия талон. Има практика на Върховния касационен съд, четири поредни решения, който категорично казва, че дори и да го пише в изключените рискове, в общите условия, застрахователят няма право да отказва плащане на обезщетение, защото малкият талон няма съществено значение за ограничаването на риска от настъпването на кражбата на автомобила. Може само единствено да намали обезщетението с някакъв процент заради това, че не е изпълнил някакво изискване в общите условия, но не и да отказва.
По досегашната практика тези дела се печелят от застрахования. С въвеждането на тази клауза от утре всички застрахователи ще започнат да печелят тези дела, защото всички застрахователи са си включили това изискване за малкия талон в общите условия и много конкретно са го написали. Проблемът е, че могат да напишат много конкретни и много други незначителни обстоятелства. И другият проблем е, че те твърдят, че не кражбата е събитието, а кражба с оставен малък талон в колата е различен тип събитие и това събитие не се покрива от застраховката. Покрива се само кражба, при която няма оставен малък талон в колата.
Това, което каза госпожа Димоларова, е правилно. Но въпросът е, че в съда застрахователите по всяко едно такова дело застъпват обратната теза – че при кражба с оставен малък талон в колата, това е отделен риск, отделен от риска „кражба“ и той не се покрива.
Ако приемем тази клауза, от утре нататък всички тези дела ще бъдат загубени от потребителите, независимо, че Върховният касационен съд вече многократно се е произнесъл по този въпрос. Каквото и изискване да не си изпълнил като потребител по общите условия, то трябва да е оказало въздействие за настъпването на събитието. Тоест, то трябва да е нещо съществено и значимо. Защото утре ще се сложи точка, ако си си забравил талона за годишен технически преглед, което няма нищо общо с кражбата на колата и много други изисквания.
Пак ви казвам, по всяко едно такова дело това е първото възражение на застрахователя – че това не е просто неизпълнение на задължение, а изключен риск. Проблемът е, че много от задълженията, които са в графа „Задължения на застрахования“, ги има и в изключените рискове. Тогава застрахователят казва: това не трябва да го тълкуваме като неизпълнение на задължение, а това си е изключен риск. Изключени рискове могат да бъдат наводнение, буря, пожар, но не и това, че застрахованият не е представил някакъв документ. А с тази точка, която я предвиждате, вие го допускате това нещо. Рискът от тази точка е много голям за потребителите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Колегите народни представители имат ли други изказвания? Няма. Закривам дебата и минаваме към гласуване.
По чл. 409 има предложение от народния представител Теодора Георгиева т. 4 на ал. 1 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Георгиева.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Предложението на госпожа Георгиева да отпадне от чл. 409, т. 4 на ал. 1 се приема единодушно.
Сега гласуваме изцяло текстът на вносителя за чл. 409 с току-що направената редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът за чл. 409 се приема единодушно.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя за членове 410, чл. 411, чл. 412 и чл. 413.
Има ли изказвания за членове от 410 до чл. 413 включително? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за членове от 410 до чл. 413 включително, подкрепени от работната група.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за чл. 410, чл. 411, чл. 412 и чл. 413 се приемат единодушно.
Раздел ІІ „Прехвърляне на застрахованото имущество“,
чл. 414 „Прехвърляне на застрахованото имущество“,
чл. 415 „Прекратяване на застрахователния договор след прехвърляне на застрахованото имущество“,
чл. 416 „Уведомяване на застрахователя за прехвърляне-то“,
чл. 417 „Защита на купувача“,
чл. 418 „Промяна на собствеността на моторно превозно средство“ и
чл. 419 „Принудително изпълнение, придобиване на право за ползване“.
Всички тези текстове на вносителя са подкрепени от работната група.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за наименованието на раздел ІІ и членове от 414 до чл. 419 включително.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Раздел ІІ и членове от 414 до чл. 419 включително се приемат единодушно.
Глава четиридесета „Отделни класове застраховки срещу вреди“,
Раздел І „Транспортно застраховане“ и
чл. 420 „Застраховане срещу рисковете по превоза“.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя за наименованието на глава четиридесета, раздел І и чл. 420.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстове на вносителя за наименованието на глава четиридесета, раздел І и чл. 420.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Глава четиридесета, Раздел І и чл. 420 се приемат.
Раздел ІІ „Застраховане на правни разноски“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
Член 421 „Същност“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 421.
Има ли изказвания по наименованието на раздела? Няма.
Моля, гласувайте Текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ и на чл. 421.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Раздел ІІ и за чл. 421 се приемат единодушно.
Член 422 „Договор за застраховка на правни разноски. Задължително съдържание.“
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 422 и предлага следната редакция – има редакция на работната група.
Вносителите?
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Подкрепяме предложението на работната група.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 422 с редакцията на работната група.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 422 се приема единодушно.
Член 423 „Уреждане на претенциите“. Тук има препратка.
Член 424 „Право на избор“,
чл. 425 „Извънсъдебно решаване на спорове“ и
чл. 426 „Уведомяване на застрахованото лице“ – работната група подкрепя текстовете на вносителя за тези членове.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за чл. 423, чл. 424, чл. 425 и чл. 426 заедно с препратката в чл. 423.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 423 и текстовете на вносителя за чл. 424, чл. 425 и чл. 426 се приемат единодушно.
Раздел ІІІ „Застраховка „Помощ при пътуване“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ.
Член 427 „Същност“ е подкрепен също от работната група.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ и чл. 427.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ и на чл. 427 се приемат единодушно.
Раздел ІV „Здравно (медицинско) застраховане“.
По чл. 428 „Договор за медицинска застраховка“ – тук има предложение.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на раздел ІV.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Раздел ІV се приема единодушно.
По чл. 428 има предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители, което не е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя текста на вносителите за чл. 428.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Танев и група народни представители за чл. 428, което не е подкрепено от работната група.
Гласували: "за" - няма, "против“ – няма, "въздържали се" - 13.
Предложението на народния представител Димитър Танев и група народни представители за чл. 428 не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 428, подкрепен от работната група.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 428.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 428 се приема единодушно.
Член 429 „Общи разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 429.
Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 429.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 429 се приема единодушно.
Глава четиридесет и първа „Застраховане на гражданска отговорност“.
Член 430 „Общи положения“,
чл. 431 „Уведомяване и привличане. Представителство“,
чл. 432 „Застраховка гражданска отговорност на юридическо лице“,
чл. 433 „Пряк иск на увреденото лице“,
чл. 434 „Регресен иск на застрахователя“,
чл. 435 „Спогодба“,
чл. 436 „Право на застрахования“,
чл. 437 „Повече от едно увредено лице“ и
чл. 438 „Прихващане спрямо увредените лица“ са приети от работната група по текстовете на вносителя.
Има ли изказвания по наименованието на глава четиридесет и първа и членове от 430 до чл. 438 включително? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за наименованието на глава четиридесет и първа и членове от 430 до чл. 438 включително.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Глава четиридесет и първа и на чл. 430, чл. 431, чл. 432, чл. 433, чл. 434, чл. 435, чл. 436, чл. 437 и чл. 438 се приемат единодушно.
Дял трети „Застраховка „Живот“. Застраховка „Злополука“.
Глава четиридесет и втора „Застраховка „Живот“.
Член 439 „Предмет на застрахователния договор“,
чл. 440 „Застраховка с изплащане на анюитети (пенсия или рента)“,
чл. 441 „Застраховка за пенсия или рента при прехвърляне на пенсионни права от пенсионните схеми на Европейския съюз, на Европейската централна банка и на Европейската инвестиционна банка“,
чл. 442 „Групово застраховане“,
чл. 443 „Взаимно застраховане“,
чл. 444 „Застраховка „Живот“ върху живота на друго лице“,
чл. 445 „Застраховка „Живот“ с определяне на трето ползващо се лице“,
чл. 446 „Право на третото ползващо се лице по застраховка „Живот“ и
чл. 447 „Неплащане на премия по застраховка „Живот“ със спестовен елемент“.
Всички тези текстове на вносителя са подкрепени от работната група.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на дял трети, наименованието на глава четиридесет и втора и членове от 439 до чл. 447 включително.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Дял трети, наименованието на Глава четиридесет и втора и членове от 439 до чл. 447 включително се приемат единодушно.
Член 448 „Право на едностранно прекратяване на договора“.
По този текст работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 448, която е дадена в доклада с болд италик.
Има ли изказвания? Няма.
Вносителите?
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Подкрепяме текстовете на вносителя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Моля, гласувайте чл. 448 с редакцията на работната група.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 448 се приема единодушно.
Член 449 „Застрахователна сума по застраховки „Живот“,
чл. 450 „Изключени рискове по застраховка „Живот“,
чл. 451 „Самоубийство“,
чл. 452 „Право на откуп по застраховка „Живот“,
чл. 453 „Откупна стойност“,
чл. 454 „Предоставяне на заем срещу застраховка „Живот“,
чл. 455 „Предоставяне на информация“,
чл. 456 „Неверни данни за възрастта“,
чл. 457 „Застраховка за обезпечаване на задължение“,
чл. 458 „Застраховка „Живот“, свързана с инвестиционни фондове“ и
чл. 459 „Покриване на рискове по допълнителна застраховка“ са по текстовете на вносителя и са подкрепени от работната група.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за членове от чл. 449 до чл. 459 включително.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за членове от 449 до чл. 459 включително се приемат единодушно.
Глава четиридесет и трета „Застраховка „Злополука“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четиридесет и трета.
Член 460 „Предмет на застрахователния договор“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 460 и прави препратки в ал. 4: думите „5-7“ да се заменят с „5 и 6“.
Член 461 „Изключени рискове“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 461.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на глава четиридесет и трета и чл. 460 и чл. 461.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Глава четиридесет и трета, текстът на работната група за чл. 460 с направените от работната група препратки и текстът на вносителя за чл. 461 се приемат единодушно.
Част пета „Задължително застраховане.“
Дял първи „Задължителни застраховки“.
Глава четиридесет и четвърта „Общи положения“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на част пета, дял първи, глава четиридесет и четвърта.
Текстовете на вносителя за чл. 462 „Видове задължителни застраховки“,
чл. 463 „Задължение на застрахователя за сключване на договор за задължителна застраховка“,
чл. 464 „Задължителна застраховка срещу трудова злополука“,
чл. 465 „Срок на задължителните застраховки“,
чл. 466 „Договор за задължителна застраховка със застрахователна сума над минималните изисквания“,
чл. 467 „Контрол за сключването на договори за задължителни застраховки“ се приемат от работната група.
По чл. 468 „Информация, която се предоставя на Европейската комисия относно задължителното застраховане“ работната група предлага препратка.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текста на вносителя за наименованието на част пета, наименованието на дял първи и наименованието на глава четиридесет и четвърта, членове от 462 до чл. 467 включително, както и текста на комисията за чл. 468 с редакцията на работната група.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Част пета, наименованието на Дял първи и наименованието на Глава четиридесет и четвърта, текстовете на вносителя за членове от 462 до чл. 467 включително, както и текстът за чл. 468 с препратката, предложена от работната група, се приемат единодушно.
Глава четиридесет и пета „Задължителни застраховки „Гражданска отговорност“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четиридесет и пета.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя за чл. 469 „Задължително застраховане“,
чл. 470 „Договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност“,
чл. 471 „Последователност на удовлетворяване на претенциите“.
По цялата глава четиридесет и пета имате ли изказвания по текстовете? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текста на вносителя за наименованието на глава четиридесет и пета и членове от 469 до чл. 471 включително.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Глава четиридесет и пета и членове от 469 до чл. 471 включително се приемат единодушно.
Глава четиридесет и шеста „Задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четиридесет и шеста.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на глава четиридесет и шеста, подкрепено от работната група.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Глава четиридесет и шеста се приема единодушно.
Член 472 „Задължени лица“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 472, която е пред вас.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя заедно с редакционната корекция на чл. 472.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 472 се приема единодушно.
Член 473 „Обект на застраховане“ е подкрепен от работната група с текста на вносителя.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 473.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 473 се приема единодушно.
Член 474 „Действие на задължителната застраховка „Злополука“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция, която е пред вас в текст в болд.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 474 с редакцията на работната група.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 474 се приема единодушно.
Член 475 „Застрахователно покритие“,
чл. 476 „Изключения от покритие“ и
чл. 477 „Застрахователна сума“, в който има само препратка – след думите „Злополука“ да се добави „по чл. 472“.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя за чл. 475 и чл. 476 и текста на вносителя за чл. 477 с редакцията на работната група.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за чл. 475 и чл. 476 и текстът на работната група за чл. 477 се приемат единодушно.
Дял втори „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“,
Глава четиридесет и седем „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ и
чл. 478 „Обект на застраховане и застрахователно покритие“ са подкрепени по текстовете на вносителя.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок текста на вносителя за наименованието на дял втори, наименованието на глава четиридесет и седма и чл. 478, подкрепени от работната група.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Дял втори, наименованието на Глава четиридесет и седма и чл. 478 се приемат единодушно.
Член 479.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 479 „Пострадало лице. Увредено лице.“. Тя е пред вас, текстът е в болд.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте чл. 479 с редакцията на работната група.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 479 се приема единодушно.
Член 480 „Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на влекач и на ремарке“,
чл. 481 „Действие на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“,
чл. 482 „Моторно превозно средство“,
чл. 483 „Територия, на която обичайно се намира моторно-то превозно средство“,
чл. 484 „Задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“,
чл. 485 „Забрана за сключване на застраховка“,
чл. 486 „Особени изисквания във връзка с неточно обявени обстоятелства във връзка със сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ и
чл. 487 „Особени правила за контрола на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ са подкрепени от работната група по текстовете на вносителя.
Имате ли изказвания? Няма.
Гласуваме ан блок текстовете на вносителя от чл. 480 до чл. 487 включително.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за членове от 480 до чл. 487 включително се приемат единодушно.
По чл. 488 „Удостоверяване на сключването на застрахователен договор“ има предложение от народния представител Гроздан Караджов, където се изменя чл. 488, ал. 1:
„(1) Наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица, издадена по реда на чл. 576, ал. 1“.
Работната група не подкрепя предложението на народния представител Гроздан Караджов.
Има предложение на народния представител Димитър Танев и група народни представители, което също не е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 488.
Има ли изказвания? Народните представители имат ли желание за изказвания?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Този член е свързан с онлайн застраховането, защото касае издаването на стикера. Така че предлагам да го отложим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Богоев.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще започна оттам, откъдето завършихме чл. 332, където всички се обединихме, че трябва да има онлайн застраховане. Ако това е така, единствената пречка, която остава пред онлайн застраховането, е именно този стикер, който се предвижда в чл. 488, ал. 1.
Ще наблегна на три аспекта. Първо, по отношение на това доколко този стикер е нужен. Този стикер беше нужен през 2004 – 2005 г., когато застраховка „Гражданска отговорност“ се пишеше на кочани, на бланки под строга отчетност и, за да не могат тези бланки да бъдат фалшифицирани и шофьорите да не изпълняват своето задължение по закон, се въведоха стикерите, така че пътна полиция да бъде улеснена с едно кратко спиране на автомобила да провери дали шофьорът има застраховка или не.
Сега обаче от три години насам, откакто в Гаранционния фонд е създадена Единната информационна система, този стикер е абсолютна отживелица поради простата причина, че на пътните полицаи, а те са 270 до 285 патрула ежедневно, които излизат по пътната мрежа на страната, са раздадени електронни средства за контрол, а именно таблети. Чрез тези таблети те имат възможност незабавно да въведат номера на автомобила и да разберат дали този автомобил е застрахован чрез проверка в сървъра на Гаранционния фонд.
На следващо място, този сървър е така организиран, че след разпореждане на проверка на Гаранционния фонд, от една от най-големите одитни компании в света, чийто клон се намира в България - този доклад го има в Комисията за финансов надзор, госпожо Агайн, има го и в Гаранционния фонд – беше извършена одитна проверка на хардуера и софтуера, с което беше издаден протокол, в който протокол изводът на тази одитна софтуерна компания беше, че в достатъчна степен се гарантират записа на данните и достоверността в тях.
Що се отнася до това дали стикерът в момента служи за проверка от контролните органи на Пътна полиция или не. Категорично не поради простата причина, че няма нито едно контролно устройство в света, което да контролира друго освен регистрационния номер на автомобила. Нито едно!
Ние сме може би една от малкото държави в света, където все още лепим такива стикери по стъклата. Този стикер, освен че затруднява онлайн застраховането, той е абсолютна отживелица и създава допълнително разход на застрахованите лица.
Затова е правилно според мен предложението, което е направил народния представител, господин Гроздан Караджов – да отпадне стикерът като необходим атрибут за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател! Действително темата е пряко свързана с онлайн застраховането. Но аз бих искала да изложа няколко аргумента извън онлайн застраховането.
На първо място основната функция на стикера, заради която беше въведен през 2005 г., е да контролира броя на издадените полици. Стикерите се печатат от самия Гаранционен фонд, управляван от застрахователите, под единна номерация и по този начин в голяма степен се гарантира, че отчетеният от застрахователите брой и премиен приход по полиците е достоверен. В този смисъл тук стикерът има напълно и изцяло съвпадащи функции с бандеролите, които се слагат върху акцизните стоки.
Искам да припомня времето, в което голяма част от премийния приход не се отчиташе от застрахователите по тази застраховка. Може би над 20–30 процента от премийния приход не се отчиташе. Впоследствие застрахователите подаваха в базата данни корекция, че е забавена полицата, която е трябвало да бъде отчетена и я доподаваха. И такива, отчетени със закъснение от няколко години полици, бяха санкционирани от Комисията за финансов надзор, включително във времето на мандата на господин Богоев, с актове за милиони, някои от тях впоследствие отменени от съда.
До момента, искам да обърна внимание на фактите, господин Богоев не е предлагал отпадането на стикера в своя мандат и причината за това вероятно е, че когато един човек носи отговорност за финансовата стабилност на сектора, е добре да знае и да разполага с достоверни данни за премийния приход.
Аз искам да припомня времето, в което управители на офиси на застрахователи и на агенции си купуваха яхти и работеха самостоятелно като физически лица като застрахователи, издаваха полици, които не ги отчитат на застрахователите. Впоследствие евентуално плащат някое и друго обезщетение, повечето – не. И това е загуба за цялата индустрия.
Така че не смятам, че тук въпросът е свързан само и единствено с онлайн застраховането. Смятам, че мотивите да се предлага отпадането на единствения документ, който гарантира отчетността, е именно свързан точно с това, за да могат да бъдат укривани отново премийните приходи на застрахователите, за да може отново да има разплащане в чували, отчитане на полици в чували и тази тема всъщност няма абсолютно нищо общо с така нареченото онлайн застраховане.
Също така, бих искала да обърна внимание на факта, че полиците не се издават, както беше казано, от Информационната система на Гаранционния фонд, те се издават от информационните системи на самите застрахователи и впоследствие се подават от самия застраховател в базата данни на Гаранционния фонд. Ако застрахователят съответно, по-скоро служителят, на когото е дадена парола за достъп, не подаде полицата да бъде регистрирана в Гаранционния фонд, разбира се, тя никога няма да достигне до него, съответно потребителят няма да разполага с валидно сключена застраховка.
В момента освен това, третата причина, за да съществува стикера, е, че стикерът представлява доказателство за срока, за който е платена вноската. По-голямата част от споровете в момента при валидността на полиците е дали има валидно платена вноска по застраховката или няма такава. В много случаи например полицаите изискват от хората да дадат вносна бележка.
Искам да припомня също така, че застрахователите са единствената индустрия – с цялото ми уважение към нея – които не издават фискални бонове. Такива се издават дори на плажа. Единственият документ, контролиран по специален ред, който застрахователите издават, е този стикер. Поради тази причина отпадането на стикера е отпадането на единствения официален държавно-контролиран документ за броя на продадените полици и тяхната стойност.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Богоев.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Много моля, госпожо Агайн, но това, което казахте, ме изуми. Първо, електронният сървър и софтуера в Гаранционния фонд бяха създадени точно затова, за да се спре неотчитането на полици. Сега това става в реално време и аз не съм казал, че се генерира от сървъра на Гаранционния фонд, а се регистрира в реално време.
Този номер, който Гаранционният фонд връща на застрахователя по определената полица е уникален и той никъде не се дублира. Така че няма нужда от никакъв стикер и нищо друго, за което Вие говорите.
Освен това не забравяйте, че има отрязъци и сметки за внесени пари. Освен това, когато полицаят въведе номера в това електронно средство за контрол, там излиза срокът, за който е заплатена тази застраховка „Гражданска отговорност“.
Моля Ви, не говорете такива неща. Вие сте права. Аз написах тогава актове, някои от които бяха платени, други паднаха в съда, да, за над 5 млн. лева. Спомнят си всички застрахователи. И 32 процента от полиците не се отчитаха в Комисията за финансов надзор. Сега има ли такъв случай? Има ли след създаване на тази електронна система? Единици, но не са 32! Фалшивите полици нямат нищо общо. Вие искате да кажете, че един хартиен документ ще можете да защитите с друг хартиен документ. Няма как да го направите. По мое време, господин Велев, вие идвахте в цялата ситуация тогава да ми кажете, че има 100 000 фалшиви стикера. Така ли беше? Така беше. Е, тогава как с едно средство, което е фалшифицирано, вие ще защитавате друго материално средство? Няма как да стане.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Богоев.
Заповядайте, госпожо Димоларова.
АНТОАНЕТА ДИМОЛАРОВА (юридически консултант към Асоциация на българските застрахователи): Аз искам да си позволя да внеса едно друго ниво, друга плоскост в този дебат, а то касае това ниво и онлайн застраховането и стикера. Според мен има нещо, което пропускаме.
Искам да помоля народните представители да обърнат внимание, че в „Гражданската отговорност“ има нещо много специално. Това е единственият финансов договор, който се сключва без участие реално на заинтересованата страна или тази, която ще се възползва от него. Разликата между това да си купиш кола и да си купиш „Гражданска отговорност“ е много проста. Колата ще я караш ти. „Гражданската отговорност“ прилича на това да си купиш кола за твоя сметка, която може би някой ден ще я кара някой друг и всъщност той е единственият, който ще я кара.
Затова, когато говорим непрекъснато за защита на правата на потребителите – било то през електронен подпис или през нещо друго, през стикери или през каквото и да е – пак казвам, това не е изказване за или против стикера, но според мен е много важен елемент от целия този дебат.
Не бива да пропускаме, че този, който всъщност страда, там, където са всъщност щетите, трагедиите, неплатените обезщетения и прочее, е онзи, който не участва при сключването на договора. Не знам защо тук непрекъснато се пропуска факта в този дебат отново, че този, който е заинтересованата страна, всъщност не е той потребителят, който ние постоянно тук коментираме и се опитваме да защитим. Ние не можем да разчитаме на добронамереността – за съжаление – на всички участници в процеса по сключване на „Гражданска отговорност“, защото онзи, който трябва да я ползва, в този процес го няма. Съжалявам, че така поднасям това.
Тревожи ме изключително много факта, че устремени към това да направим елегантни и удобни икономическите взаимоотношения по между си, което между другото ползва застрахователя на първо място, ние се разсейваме и пропускаме абсолютно появилите се поради неизбежността контролни механизми, които в крайна сметка, като свалим, ще пострада един – единствен и това е този, който е бил пребит и убит на пътя, защото шофьорът е нямал валидна „Гражданска отговорност“, а участва в някаква схема, която е направил този процес евтин за него.
Така че аз сега ще оставя на специалистите да продължат дебата, но моля ви не забравяйте, че този, когото се опитваме да защитим, не е част от този договор. Това е всъщност голямата трагедия на това да махаш механизмите за контрол, които съществуващата законова рамка е създала.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колеги, госпожа Агайн също иска думата, Вие – също. Но имаше едно предложение да отложим чл. 488 и аз смятам, че може би трябва да приключим дотук.
Защо? Защото колегите народни представители ги няма вече. Тук сме малка част от тях. Имаме предложение и на Гроздан Караджов, и на Димитър Танев и група народни представители, които също не могат да се изкажат в момента.
Вие правите един дебат между вас. Да, ние ви чуваме, разбира се, стараем се да намерим някакъв баланс в цялата тази работа, но в момента мисля, че самите ние не сме ефективни.
Така че ще подложа на гласуване предложението за отлагане на чл. 488 и за днес ще приключим дотук до вторник, когато ще имаме извънредно заседание в 13,00 ч. в зала „Запад“, където обикновено заседава комисията, за да довършим текстовете. Надявам се наистина това да стане.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Делян Добрев за отлагане гласуването на чл. 488.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували: "за" - 13, "против“ и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение на народния представител Делян Добрев за отлагане гласуването на чл. 488 се приема единодушно.
Приключваме днешното заседание. Ще се видим отново във вторник.
Заповядайте, господин Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам процедурен въпрос. Тъй като най-вероятно така наречената работна група ще се събира да работи до вторник, бихме ли имали възможност да дадем нашите становища и да участваме по някакъв начин?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Тук ми подсказват, че трябва да ви покани народен представител за участие в работната група. Така че аз също ще помоля, когато има такава работна група, да бъдем уведомени, а оттам нататък – и вие.
Заповядайте господин Ботев.
АТАНАС БОТЕВ (съпредседател на Българската агенция за лизинг): Госпожо председател, извинявам се, но аз също имам един процедурен въпрос предвид именно на същия факт, че ще се събира работна група. Най-вероятно междувременно, от Българската асоциация за лизинг, това което и колегата загатна, но не бях убеден, че е останал разбран – в момента по отношение на чл. 385 остава една неяснота от кой момент той ще влезе в сила. Ако обхване заварените договори, би било крайно неприятно, защото ще трябва да ги видоизменяме и да искаме съгласие на лизингополучателите.
Молбата ми е в Преходните и заключителните разпоредби – поне до момента не е предвиден подобен параграф или алинея – ясно да се окаже от кой момент насетне ще важи изискването на чл. 385.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
С това днешното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм е закрито.
Приятна вечер на всички.
Благодаря ви за участието днес.

(Закрито в 17.05 часа)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:

Даниела Савеклиева

Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 155 674 знака)