Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
20/01/2016
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 2
На 20 януари 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Очакваме още колеги, които ще дойдат, тъй като в 14,15 ч. част от колегите ще напуснат заседанието. Имат заседание на Комисията по труда и социалната политика. Там ще се разглежда един интересен законопроект, по който ние не сме водещи.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2015 г. – за първо гласуване.
По точка първа от дневния ред искам да ви представя гостите:
от Министерството на туризма: Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, Албена Михайлова – главен секретар, Лидия Благоева – началник кабинет и Екатерина Дацова – директор на Дирекция „Правна“;
от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Мирослава Владимирова – директор на Дирекция „Концесии“.
По точка първа от дневния ред давам думата на госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма. Имате думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Накратко бих искала да представя в резюме и най-вече мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Предложените изменения и допълнения в Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗИД на ЗУЧК) предвиждат функциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството по предоставяне на концесии и отдаване под наем на морските плажове да се поемат от министъра на туризма.
Целта на законопроекта е да регламентира базовите предпоставки за извършването на цялостната административна реорганизация, свързана с поддържането и управлението на морските плажове.
В този смисъл законопроектът представлява първи етап на цялостната концепция за промяна, чрез който министърът на туризма се установява като компетентен орган при концесионните процедури и отдаването под наем на морските плажове.
Прехвърлянето на правомощията чрез законодателна промяна дава възможност пълната информация и документация, свързана с концесиите и наемите на морските плажове да бъде предадена в Министерството на туризма, като компетентен орган. Това е важна и необходима предпоставка за окончателното финализиране на втория законопроект за изменение на ЗУЧК, разработван от Министерството на туризма, който да уреди изцяло обществените отношения в тази сфера и да осъществи цялостната промяна в нея.
Накратко предлаганите изменения и допълнения могат да бъдат обобщени в следните четири насоки:
1. Установяване на правомощията на министъра на туризма в процедурите по определяне на концесионери и отдаване под наем на морските плажове.
2. Промяна на срока, с който се обявяват за неохраняеми морските плажове, които не са предоставени на концесия или под наем.
3. Установяване на административнонаказателни разпоредби, които уреждат контролните правомощия на министъра на туризма.
4. Въвеждане на разпоредби относно процедурата по предаване на наличната в Министерството на регионалното развитие и благоустройството документация и информация – имаме предвид договори, процедури и др., свързана с морските плажове, на Министерството на туризма.
Мотивите. Те произтичат от обстоятелството, че дейностите по управление на морските плажове са свързани с функционалната компетентност на министъра на туризма. Плажовете са съществена част от морския туризъм в България, а тяхното добро стопанисване е условие за устойчивото му развитие.
Предоставените услуги на територията на морските плажове са част от предлагания туристически продукт. Поради това провеждането на процедурите по предоставянето на морските плажове на концесия или отдаването им под наем и оттам – обезпечаването на доброто им стопанисване се вписва изцяло в логиката на секторната политика, провеждана от Министерството на туризма.
Именно във връзка с качеството на туристическия продукт и сигурността на туристите другата основна промяна засяга срока за издаване на заповедта, с която морските плажове, които не са предоставени на концесия или под наем, се обявяват за неохраняеми. Предложено е заповедта да се издава от министъра на туризма всяка година до 31 март вместо до 31 май, както е разписано в действащия закон. Целта на изменението е да бъдат преодолени трудностите, които областните управители срещат при изпълнение на задълженията си за обезпечаване на задължителните дейности, свързани с тези плажове.
По отношение на процедурите, свързани с одобряването на схемите за поставянето на преместваеми обекти или съоръжения на територията на морските плажове – един проблем, който вълнува както туристическия бранш, така и цялото ни общество – се предвижда да се предоставят правомощия на министъра на туризма за схемите на територията на морските плажове, в това число за ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8. В компетентността на министъра на регионалното развитие и благоустройството остават схемите за поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на селищните образувания с национално значение.
Със законопроекта се въвеждат административно-наказателни норми, чрез които да се осигури изпълнението на контролните функции на министъра на туризма в случаите на:
- неспазване на установените задължения за осигуряване на не по-малко от 50 на сто от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности или за свободно ползване;
- неспазване на изискванията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на морските плажове.
Преходните и заключителните разпоредби на законо-проекта регламентират процедурата по предаване на наличната в Министерството на регионалното развитие и благоустройството информация и документация, свързана с процедурите по предоставяне на концесии и отдаване под наем на морските плажове, на Министерството на туризма.
Предвижда се да бъдат запазени правата на концесионерите и наемателите по сключени към датата на влизане в сила на закона концесионни договори и договори за наем.
Предвид обстоятелството, че летният сезон е в периода от 1 юни до 30 септември, както знаете – немного дълъг, четири месеца през летния сезон - в законопроекта е предложено сроковете на всички действащи концесионни договори и договори за наем, които изтичат до 30 септември 2016 г., да се удължават при съгласие на концесионера или наемателя за срок до една година считано от датата, на която изтича договореният срок на концесията или наема. По този начин ще се избегне негативният ефект от преустановяването на тези дейности и ще се гарантира стопанисването на плажовете до края на сезона, което е в интерес на гражданите, туристическия отрасъл и бизнеса.
Със законопроекта се установяват правомощия на министъра на туризма във връзка с довършване на висящи административнонаказателни и съдебни производства, свързани с концесионни процедури или отдаване под наем на морските плажове, както и по изпълнение на задължения по сключени концесионни договори и договори за наем.
Още едно важно обстоятелство бих искала да изтъкна. Предвиждат се изменения в Закона за туризма с цел синхронизирането им с предложения закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
В заключение ще кажа, че настоящият законопроект е изготвен като първи етап от цялостната концепция за промяна в областта на поддържането и управлението на морските плажове. След установяване на министъра на туризма като компетентен орган, упражняващ дейностите по концесиониране и отдаване под наем на морските плажове, Министерството на туризма ще предложи проект за нов закон за изменение и допълнение на ЗУЧК, който разработваме, но за чието финализиране е необходимо да разполагаме с необходимата актуална информация от концесионни и наемни договори и тяхното изпълнение.
Предвижда се този втори законопроект да включва следните направления: групиране на различните видове плажове, изготвяне на методики за групиране, класифициране и категоризиране на морските плажове, проучване на възможни модели за стопанисването им, които не са отдадени на концесия или под наем, подготовка, структуриране и реализация на избрания модел за стопанисване на морските плажове, които, както споменах, не са отдадени на концесия или наем.
Накратко с това бих искала да представя законопроекта. На ваше разположение сме за въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Колеги, чухте почти всичко, което вече сме чели в мотивите.
Ние не сме водеща комисия по този законопроект. Моята молба е всички предложения, които имате между първо и второ четене, да бъдат изпращани към Комисията по регионална политика.
Аз искам все пак да дам думата и на госпожа Мирослава Владимирова. Имате ли нещо да добавите към изложението на заместник-министър Георгиева?
Заповядайте, госпожо Владимирова.
МИРОСЛАВА ВЛАДИМИРОВА (директор на Дирекция „Концесии“ към МРРБ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, предвид важния сектор и това, което обсъждаме към момента – промяната в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие – бих искала да кажа, че подкрепяме това, което се случва към настоящия момент. Бих искала да съобщя, че в синхрон на всичко това, което се случва, днес на заседание на Министерския съвет бяха отменени 15-те процедури, които бяха стартирани от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с оглед на което тези процедури следваше да не бъдат компрометирани и ще ги предоставим на Министерството на туризма, съответно да могат по най-добрия начин да подобрят процеса и да продължи тази политика, която, разбира се, те са стартирали. Пожелавам им успех.
По отношение на всички останали процедури, ще кажа, че това, което е започнало, ние ще ги довършим. Втори февруари е крайният срок, в който ние ще приключим всички процедури, които са стартирани от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така че ще засилим съответно и процеса по описването на документация, за да можем да подпомогнем колегите максимално бързо това прехвърляне да се случи.
Това е от мен. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Владимирова.
Колеги, имате ли въпроси? Много интересна е тази първа точка от дневния ред.
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, аз мисля, че тази промяна в ЗУЧК е правилна. Нормално е, вече имаме Министерство на туризма и то да е принципал на концесиите на плажовете дотолкова, доколкото те наистина са много съществена част от летния ни туризъм.
Виждам, че ще има и продължение – разработване на нов закон. Но обществена тайна е, че има доста проблеми при управлението на концесиите.
Приветствам и това да се категоризират плажовете, защото наистина има много различни концесионни територии и в урбанизирани територии, и в територии на градове с различно развитие на туризма. Но обществена тайна е, че имаме много проблеми с управлението на тези концесии и дори и миналата година имаше заявено намерение при констатиране на доста сериозни нарушения от страна на министъра на регионалното развитие за прекратяване на концесии, което наистина е много фрапиращо нарушение. Има концесии от поставяеми обекти и не може да се види морето. Това не е въпрос толкова за доодобряване схемите за поставяемите обекти, колкото това, че поставяемите обекти се поставят незаконно и са извън схемите.
Конкретният ми въпрос е, какво ще се промени при контрола на тези концесии и готови ли сте да стигнете до края и дори да предприемете стъпки за разваляне на концесиите? Проблемите са при ценообразуването. Обществена тайна е, че някъде на места цените на шезлонги и чадъри надминаха тези на хотелската леглова база. Наистина това е много чувствителна тема и повече бих искал да чуя докъде сте готови да стигнете и какво ще промените точно в тази сфера – при контрола?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Заповядайте, госпожо заместник-министър, за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Всъщност най-точен отговор на този въпрос ще дадем с концепцията за управление на морските плажове, съответно за концесиониране и отдаване под наем, в която концепция всъщност ще залегнат методиките за това, което споменах – за групиране, класифициране и категоризиране на плажовете. Съответно методиките за определяне на цената на концесията или наема, произтичаща от какви обстоятелства. Тоест, не просто цена, а една от идеите ни е върху нея да влияе не просто концесионната цена, а допълнителните услуги, които отдава концесионерът.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кога ще бъдете готови с тази концепция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Нека все пак да получим пълната документация и тогава действително, обсъдено плаж по плаж, за всеки един ще можем да дадем конкретен отговор на всички тези въпроси, в това число и по отношение на контролните функции, които ще упражняваме, както и контрола върху спазването на концесионните договори.
Само да кажа, че върху тази концепция се работи поне от половин година. Но все пак, за да я финализираме и мисля, че в това се повтарям в момента, ние имаме нужда от конкретната и точна информация, която очакваме да ни бъде предадена в изпълнение и при влизане в сила на този законопроект, който днес коментираме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги от Министерството на туризма и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Чухме доста позиции, които звучаха, изпълнени със сериозни аргументи и съображения по отношение на тази промяна, част от които изразяваха тревога за предстоящия сезон и това как ще се отрази особено от страна на регионалното развитие.
От една страна, тези позиции бяха защитени и от министъра на регионалното развитие и благоустройството по доста убедителен начин. От друга страна, чуваме, че цялата документация предстои да се предаде в Министерството на туризма и да се обобщи там. Но вашите колеги, които ще работят в този сектор, физически къде се намират? Защото някак изглежда неясен преносът на този процес. Законово той ще се приеме и това са текстове, но физически това как ще се случи и как всъщност ще допринесе за по-доброто управление на този процес.
Изразявам известни притеснения по отношение на времето, когато това се случва. Считам, че от гледна точка на характера, на сериозността на тези процедури, то е твърде кратко, за да не се случи някакъв негативен ефект и някакво отражение върху целия този процес. Той е свързан с много компоненти, които не могат просто с един административен акт да бъдат решени в някакъв кратък период от време.
Така че, ако можете, всъщност да обясните този процес как ще бъде управляван оттук нататък. Къде се намира документацията, къде се намират служителите и как всъщност те взаимодействат помежду си, тъй като – мисля – не става ясно.
Благодаря Ви.
Специално държа да чуя позицията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото до този момент бяха изложени много съществени аргументи и в някакъв смисъл – поне от стенограмите и от информацията, с която разполагаме – от полемиката, която се води в Министерския съвет, останахме с впечатление, че идеята е тя да се прехвърли в Народното събрание и тук вече да се защитават определени тези и да се решават въпросите. Не останахме с впечатление, че в Министерския съвет има абсолютна ясна концепция как това ще се случи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
Заповядайте, госпожо Владимирова.
МИРОСЛАВА ВЛАДИМИРОВА (директор на Дирекция „Концесии“ към МРРБ): Благодаря Ви, господин председател!
Това, което мога да кажа, е, че административният капацитет на Дирекция „Концесии“ се състои от 10 експерта. От тези 10 експерта разпределението беше пет от експертите да участват в комисията, която е за провеждането на конкурсни процедури и концесии и останалите пет бяха ангажирани в комисии, които трябваше да провеждат конкурсите за наеми. Към настоящия момент с оглед описването и предаването на документацията е необходимо да спрем този процес, да спрем сроковете, които текат съгласно закона за всички процедури, и да описваме съответно и предаваме досиета. Така че ние сме предприели тази крачка в момента.
А по отношение на прехвърлянето на самите физически лица – това, което Вие, госпожо Карастоянова, поставихте като въпрос, аз мога да дам моя личен пример, тъй като участвах в процедурата, която се извършваше при промяна в Закона за подземните богатства. Тогава имаше такова обединение на три министерства и създаването на единен орган. Съответно част от хората прецениха и запазиха своите позиции в съответното ведомство, в което работеха. Така че тук също трябва да отчетем факта административният капацитет в каква възможност е да поеме това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Владимирова.
Колеги, има ли други въпроси? Заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми представители на министерството. В представянето и в мотивите към законопроекта току-що чух, че сроковете на всички действащи концесионни договори за наем, които изтичат до 30 септември, се удължават до края на сезона. Нали така казахте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Не точно, но ще предложим на концесионерите да се удължат с още до една година, но считано от датата на сключването. За са спасим сезон 2016 година.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Защото в мотивите се спомена за сезон. А в самия закон е записано, че за тези, на които договорът изтича до 30 септември, има възможност за удължаване до една година. Във фактическа обстановка, в която един концесионен договор изтича на 30 август, това означава ли, че удължаването му ще бъде до 30 август 2017 г., което вече няма нищо общо със сезона, а има физическо удължаване във времето.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Госпожа Михайлова ще отговори на въпроса.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Михайлова
АЛБЕНА МИХАЙЛОВА (Главен секретар на Министерството на туризма): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Идеята за разписването на тази разпоредба е, че не автоматично ще бъдат удължавани за срок за една година, а за срок до една година и в зависимост от конкретната преценка за всеки един плаж ще има възможност да се предприемат процедури било за предоставянето им под наем на съответния плаж или за стартиране на процедура за концесия. Така че срокът за удължаване ще бъде преценен конкретно плаж по плаж.
Идеята ни е да може да бъде спасен сезон 2016, да бъде гарантиран, а също така, ако открием нови процедури за предоставянето на морските плажове и има съдебни обжалвания, да можем да гарантираме и сезон 2017 година.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: По същия въпрос имам едно допълнително питане. В самия закон, ако се напише за заварените случаи и за действащите договори – „до приключване на сезона“ – няма ли да е по-чисто, защото така остава в преценката на администрацията, което е предпоставка за друг вид отношения.
Предлагам да бъде обсъдена и такава редакция.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Само да се възползвам от възможността и да кажа, че в тази връзка бих направила предложения между първо и второ четене, защото на първо четене със сигурност ще подкрепим законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Ако мога да кажа една техническа бележка, че сме готови, разбира се, да обсъдим всички предложения, които имате по текста на закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, аз искам само да поставя един принципен въпрос. Всъщност какво налагаше всичко това като процедури да се случва сега, преди сезона, и да доведе до всичките тези усложнения, които хипотетично могат да възникнат, а не беше предмет на разглеждане, например, септември месец, когато летният сезон е приключил и когато всъщност ще разполагаме с технологичното време да се случат всички необходими промени, без те да се отразят по какъвто и да е начин на договорните отношения между страните, които в случая участват в тази проблематика. Просто има ли предпоставка, има ли необходимост това да се случва сега и да се планират всички тези възможни усложнения по този, видимо, сложен начин.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам едно допълнение по този въпрос.
Аз разбрах от медиите, че са прекратени процедурите по концесиониране на 15 плажа. Имате ли справка колко плажове влизат в тази хипотеза, за която говореше колегата – за удължаване евентуално с година или до изтичане на сезона на договорите?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много резонен въпрос. Всъщност колко са договорите, които изтичат до този период?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Мога ли да отговоря, господин председател?
Всъщност от този списък, за който става дума, само три плажа нямат конценсионен договор или договор за наем. Тоест, три плажа са с изтекъл договор или концесия към края на 2015 г. За тези три плажа сме готови да предприемем процедури за отдаване под наем, а за всички останали в различен период изтичат съответните договори за наем. Конкретно не знам дали има смисъл да ги изброя кои от тях кога изтичат. Но има договори, изтичащи 2020 г., изтичащи 2017 г. Така или иначе, имаме информация за това. А що се отнася до сезона 2016 г., за тях ще приложим хипотезата в законопроекта, който предлагаме.
Ако се върна към първата част на въпроса, тази тема наистина разработваме поне от 6 месеца, като, честно казано, не мога да се ангажирам да кажа 6, 7 или 8. Просто чисто технологично време, в което към момента стигаме до този първи етап на промяна. Тоест, по този първи законопроект, който за нас е първи етап на промяната на ЗУЧК. Знаете, че Министерството на туризма е създадено преди година и три месеца, може би, ако правилно изчислявам срока спрямо 7 ноември, когато е създадено. И това е част от доста голямата работа по нормативната уредба, която съставът на Министерството на туризма осъществяваше през изминалата година.
Така че по някакъв начин бих отговорила, че това е всъщност и въпрос на технология, въпрос на разработване на цялата тази тема, която смятаме за изключително важна по отношение на туристическия продукт, който предлага нашата страна. При морския туризъм повече от 70 процента е ползване на плажната ивица, на плажа и на услугите, свързани с това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги имате думата.
Явно ще преминем към гласуване. Аз имам следните притеснения. Първо, вярно е, че по този законопроект ние не сме водеща комисия, а водеща е Комисията по регионална политика. Но се притеснявам, че като всяко ново нещо, което сега тепърва влиза и трудно ще бъде бързо осмислено като документооборот, най-накрая виновна ще излезе нашата Комисия по икономическа политика и туризъм, защото в края на краищата ние отговаряме за туризма.
Има страшно много въпроси и аз ви предлагам, за да не навлизаме в детайли – все пак сме на първо четене – в момента, в който законопроектът мине в пленарна зала след второ четене или между първо и второ четене да направим един блицконтрол и да поговорим по всички тези въпроси.
Тук и господин Бойчев е абсолютно прав. И той, и аз сме депутати от Бургаска област и веднага ще се повдигнат въпросите за цените на шезлонгите, за цените на услугите, запълняемостта, 50-те процента свободна плажна зона – една тема, която между другото мисля, че е по-скоро за Комисията по регионалното развитие – за шума. Кой има право да глобява за шум? На четвърто място във всички проблеми, които изтъкват туристите, е проблемът за шума по плажовете и курортите. Аз, като навлязох малко в темата, се оказа, че кметовете имат право да глобяват, но нямат право да измерват. Право да измерва има Министерството на здравеопазването. Въобще съществува една пълна неразбория в тази нормативна част.
Има много въпроси и аз ви предлагам действително между първо и второ четене да направим един разговор и да поставим повече конкретни въпроси, ако не възразявате. И да възразявате, пак ще го направим.
Аз ви предлагам сега да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2016 г., на първо гласуване във вида, в който е даден от вносителя.
Гласували: "за" - 12, "против" – няма, "въздържали се" - 3.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2016 г., се приема на първо гласуване.
Честито.
Притесненията са много сериозни. Вие трябва да имате много сериозен отдел „Концесии“. Всичко това идва при вас. Нямате опит, нямате нормативна база. Доколкото имам чувството – госпожа Карастоянова се опита да го засегне много деликатно темата, че едва ли ще получите наготово всичко с огромно удоволствие от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Приятна работа. Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодарим и ние, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г. – за първо гласуване.
По точка втора от дневния ред гости са:
от Министерството на труда и социалната политика: Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика и Христо Симеонов – началник отдел в Дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: Васил Велев – председател и Ивелин Желязков;
от Българска стопанска камара: Кирил Желязков – главен директор.
По точка втора от дневния ред давам думата на господин Гълъб Донев. Ние не сме водеща комисия по този законопроект, но темата отново е много важна за всички нас.
Заповядайте, господин Донев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Дами и господа народни представители! Проектът на Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) преследва основната цел българското законодателство в областта на свободното движение на работници и заетостта на чужденци - граждани на трети държави, на територията на Република България да бъде синхронизирана с разпоредбите на три нови директиви на Европейския съюз: с Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници, с Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници и с Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г., относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер.
Ролята на тези актове е да осигурят правна сигурност както на желаещите да работят в рамките на Европейския съюз граждани на трети държави, така и за приемащия ги пазар на труда на държавите членки. Освен това те са насочени и към гарантиране в пълен обем на равнопоставеността в областта на мобилността за европейски работници. Най-близкият краен срок относно въвеждането и нотифицирането на трите директиви в националните законодателства на държавите членки е 21 май 2016 г. За Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и за това така е заложен и законопроектът относно влизането му в сила.
С проекта на Закон за трудовата мобилност и трудовата миграция се прави кодификация на действащата нормативна уредба в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, която е разпокъсана с различни по характер нормативни актове.
Към настоящия момент основен законов инструмент за въвеждане достиженията на европейското право в областта на трудовата миграция и свободно движение на работници в националното законодателство е Законът за насърчаване на заетостта и неговите подзаконови нормативни актове.
Всеки един от разделите в глава „Трудова миграция от трети държави“ от проектозакона за трудовата мобилност и трудовата миграция въвежда специфични процедури за предоставяне на право на достъп на съответните категории работници - чужденци от трети държави, до българския пазар на труда. Те напълно отговарят на предмета и персоналния обхват на горепосочените директиви и на преместваната - с цел кодифициране на материята в този законопроект - глава осма от Закона за насърчаване на заетостта. Подчертани са ролята, правата и задълженията на всяка една от заинтересованите страни в процеса по кандидатстване, получаване на решение на Агенцията по заетостта и издаване на съответния тип разрешение за пребиваване и работа от органите на Министерството на вътрешните работи по единна процедура. Отделни раздели са посветени и на националните разрешения за получаване на достъп до българския пазар на труда, включително за извършване на дейност на свободна практика, издавани от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.
Самостоятелна глава от проекта на Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция е посветена на равното третиране на работниците - чужденци от Европейския съюз, с българските граждани, както и от трети държави по отношение на основен набор от права, касаещ професионалната им реализация и социалния и икономическия им живот в Република България. Това се налага с оглед на все по-нарастващото значение на достъпа до социални права в достиженията на европейското право като средство за привличане на работници и служители, включително и от трети държави на територията на Европейския съюз, от които има недостиг на европейския пазар на труда, в частност на висококвалифицирани, и по линия на вътрешнокорпоративен трансфер, както и за сезонна заетост.
На въпросите за свободното движение на работници в Европейския съюз е отделена самостоятелна глава „Трудова мобилност“ от проекта на Закон за трудовата мобилност и трудовата миграция. Разпоредбите са изцяло в синхрон с Директива 2014/54/ЕС и Регламент № 2011/492/ЕС и въвеждат отделни нейни норми, като основната цел е осигуряване на достатъчно гаранции за защита на правата на работещите на територията на Република България граждани на други държави-членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства ……
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Донев, имаме едно предложение. Мотивите сме ги чели. Знаем за какво става въпрос. Направо да преминем към някои въпроси, защото имаме доста въпроси.
Лично аз искам да Ви помоля да коментирате двете предложения на Българска стопанска камара, на Асоциацията на индустриалния капитал в България и на КРИБ – на трите работодателски организации. Знаете за какво става въпрос – за 1,5 или три пъти минималната работна заплата и за 10-те процента средносписъчен състав за последната година. И третото, което много ме впечатли – предложението на Българската стопанска камара за намаляване на заплащанията по услугите към вас, защото действително са сериозни. Какво мисли министерството, тоест, какво мисли вносителят по тези теми.
Предполагам, че господин Васил Велев затова е тук и на него ще му дадем думата. Или може би първо на него да дадем думата, защото темата е същата.
Да или не, господин Велев? Заповядайте, имате думата.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, господин председател!
Работодателските организации в Тристранния съвет подкрепиха законопроекта с една обща от всички - и от четирите препоръки, касаеща синята карта. Поради демографската картина в страната и тенденциите, които се наблюдават, поради разминаване в потребностите на пазара на труда и това, което образователната система произвежда, и поради емиграцията на специалисти има остър недостиг – както има безработица 10-ина процента – така има и остър недостиг на специалисти в редица браншове, в редица икономически дейности. Тези проблеми се задълбочават с всяка измината година.
Подхваната е образователна реформа. Но даже и да е достатъчно радикална и успешна, тя ще даде резултат след пет години, а проблемите вече са крещящи. Ние изнасяме като държава годишно специалисти с хиляди, а внасяме 20–30 специалиста. Има два порядъка разлика, стотици пъти е разликата между износа на специалисти и вноса. Понякога държавата способства и за едното, и за другото - за износа на специалисти способства, а за вноса на специалисти препятства. И се запитваме: ние искаме да се самоубием ли? Какво правим всъщност?
Може да се намери такъв плакат в държавен университет: „Незабавна реализация в страните от Европейския съюз на всички завършили“. Говоря за училището „Филаретова“, където се обучават медицинските сестри. Тоест, ние ги примамваме там да станат студенти, за да ги „изнесем“ в чужбина с нашите данъци. В същото време имаме праг от три пъти средна работна заплата за облекчена процедура за внос на специалисти при условие, че европейското изискване е 1,5 пъти и с възможност за дерогация – 1,2.
Кой ще направи дъмпинг в България при това равнище на доходи? Ние не сме горди, че равнището на доходите ни е най-ниско, но това е факт. Като се има предвид, че този човек трябва някъде да живее и да плаща квартира и всъщност за какъв дъмпинг говорим в случая?
Нашето предложение е да следваме минималните изисквания на Европейския съюз, защото по-долу не може. А би трябвало да се направи. Тези, които са безработни, те не могат да решат проблема. Те не могат да заемат тези места. Това, до което ще доведе едно такова ограничаване на вноса при облекчени условия на специалисти, припомням, че разликата е тази, че трябва да е в списъка на редките специалности и да има договор за 12 месеца на минимум три средни работни заплати за страната месечно, за да не се прави пазарен тест. Достатъчно е, че го има в списъка с редките професии и минималното изискване на Европейския съюз – 1,5 средни работни заплати. Защо е нужно да създаваме допълнително проблеми?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това писмено е внесено. Имате ли някакви разговори с водещата комисия кой ще го внася между първо и второ четене като предложение? Защото приказките са хубаво нещо, но някой трябва да го внесе.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Да, предложили сме го и там. Но молбата ни е, да се припознае от някого това предложение и да се следва европейското ограничение, което е от 1,5.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Според мен, господин председател, предвид разумността на това предложение на господин Велев, на Българската стопанска камара и на КРИБ, аз ще предложа всички парламентарни групи заедно да го внесем, за да се види, че това е стратегия на България, както много развити европейски страни имат подобна за привличане на „мозъци“ или казано по друг начин – на специалисти.
Господин Донев, аз бих се обърнал и към Вас да бъдете по-гъвкав и да смекчим изискванията, защото представете си българи, етнически българи от Македония, от Украйна, предвид и това, че те владеят българския език, могат лесно да бъдат привлечени да работят за български работодатели. Подобна стратегия имат почти всички европейски страни. Няма нужда да налагаме по-тежки изисквания спрямо тези, записани в директивата.
Така че, колеги, ако сте съгласни, дори не само управляващите партии, а всички можем да се подпишем заедно под едно такова предложение. Аз даже бих препоръчал нашите експерти от комисията да го подготвят и тези, които желаят, да се подпишем заедно и това да бъде една обща инициатива.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Под „управляващи“ имате предвид, че и вие влизате в това число?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Като управляващи първо имам Вас предвид, господин Кънев, и след това всички останали. Вас като основен управляващ имам предвид.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Желязков, искате ли и Вие думата? Предполагам, че темата ще е същата.
КИРИЛ ЖЕЛЯЗКОВ: Да, абсолютно. Това, което предложи току-що господин Димитров, е много, много хубава идея.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Донев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Дами и господа народни представители! Действително, че чл. 18 беше камъчето на раздора при обсъждането на този законопроект в структурите за социален диалог и тристранно сътрудничество в Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и в Националния съвет за насърчаване на заетостта.
Искам само да отбележа, да заостря вашето внимание към това, че чл. 18 от законопроекта е чисто български текст, който няма отношение към директивата. Изискването за заплащането и за пазарния тест, за всички условия, които касаят директивата, е до чл. 17 от законопроекта. В чл. 18 обаче има една облекчена процедура за такива длъжности, които са и по сега действащата нормативна уредба, отпада пазарният тест. Тоест, работодатели-те, които търсят и искат да внесат работници от трети държави за дефицитни, висококвалифицирани специалности, работни места, могат да направят това, без да провеждат пазарен тест. Срещу това е и изискването за този увеличен размер – трикратен - на работната заплата.
Иначе, ако се върви по нормалния ред с пазарния тест, с абсолютно всичко така, че да се гарантира и защита на българския пазар на труда, че действително такива специалисти, които се търсят – висококвалифицирани – българският пазар е проучен, пуснати са обяви в ежедневници, в бюрата по труда и действително е установено, че няма кандидат от България или от Европейския съюз или от Европейското икономическо пространство, тогава вече се дава разрешението за синя карта на съответния кандидат от трета държава. Но чл. 18 е чисто български привнос в законопроекта, с който пазарният тест и цялата тази процедура отпада и казваме: да, за тези професии и специалности, които са в списъка, който е утвърден от министъра на труда и социалната политика, няма да се провежда тест. На конкретния работодател автоматично при кандидатстване пред Агенцията по заетостта няма да му се изисква цялата тази процедура, а директно преминава през органите на изпълнителната власт, за да се задвижи процедурата по издаване на синя карта и на съответния кандидат съответно му се издава разрешение, тип „синя карта“ за пребиваване и работа в България.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Донев, едно важно уточнение за Вас и за колегите. Този списък, който се изготвя от вашето министерство всяка година и се актуализира, описва професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. Тоест, вие заменяте пазарния тест в случая с такъв списък и казвате: за тези професии има недостиг на специалисти.
При положение, че го актуализирате всяка година, очевидно е, че на българския пазар има недостиг от специалисти и тази тема не би трябвало да подлежи на дебат. Това е тема, която вие решавате от този списък и актуализирате всяка една година. При това положение не би трябвало да слагаме високи бариери.
Пак ви казвам, колеги, стратегия на големите европейски, на развитите европейски страни е да привличат „мозъци“, да привличат специалисти. Ние постепенно трябва да развием подобна своя стратегия, като акцентът трябва да ни бъде етническите българи от Македония и Украйна. Затова и подкрепям предложението, направено от различни работодателски организации тези прагове да бъдат по-ниски и ние да започнем да привличаме също специалисти, особено за области, за които нямаме български кадри. Има недостиг и този недостиг е показан именно със списъка, който всяка година актуализира и публикува министерството на господин Донев. Ако се окаже, че няма недостиг, тази професия ще бъде махната от списъка за съответната година. Тоест, ясно е, че има ли я професията в този списък, няма необходимите високо-квалифицирани специалисти за дадената професия.
Именно за това се надявам тази тема да не е обект на някакво политическо противоборство, а заедно и консенсусно всички политически партии да я решим заедно.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Донев, не ми е приятно да го кажа, но мисля, че господин Мартин Димитров е прав.
Как ще процедираме оттук нататък! Аз ще помоля да го направим по друг начин. Господин Васил Велев и вносителите да подготвят предложение. Ние ще се съберем и ще обсъдим кой ще го внесе така, че да имаме консенсус.
И още нещо. Какво мислите по предложението на Българската стопанска камара за съществено намаляване или редуциране на дължимите такси от работодателите? Имате го. Знаете го това предложение. Това поне е във Вашите прерогативи.
Заповядайте, господин Донев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Да, имаме го.
Тази такса, която е в момента, тя дори е занижена. Предлага се 400 лв. такса. И до момента се плаща такава такса, даже в малко по-високи размери. Предложението е за 400 лв. такса при кандидатстване от страна на работодателите за „синя карта“. Досегашното разрешение е 600 лв. Ние предлагаме намаление на 400 лв. от досега действащата тарифа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Аз не искам да влизам в спор, защото по същия начин мога да попитам защо не е 300, защо не е 200, а защо не е безплатно? Нали всички тези хора работят, имат ангажименти, получават заплати по трудово-правни отношения. Има много въпроси, но не искам сега да влизам в детайли. Има си водеща комисия. Те да го обсъдят.
Заповядайте, господин Донев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Ако позволите, господин председател, само едно уточнение.
Единната карта и единното разрешение в момента струват по 400 лв. и това е едно уеднаквяване на таксата за всички видове разрешения, които се издават. Тоест, тук имаме даже и намаление от 600 на 400 лв.
Само още малко, ако ми позволите, по отношение на чл. 18 – за списъка. Сега в момента, понеже тази нова практика с отпадане на пазарния тест, със създаването на тези списъци на търсените, на дефицитните висококвалифицирани професии, а висококвалифицирана професия е абсолютно всичко, което може да се заеме от човек с висше образование, това попада в определението за висококвалифицирана професия, основното, водещото там е IT-сектора с всичките комуникационно, информационни мрежи, всякакви администратори, оператори, програмисти и т.н. Има и предложения включително да внасяме специалисти от трети страни по безопасност и здраве при работа в предприятията. Има и предложения за това да внасяме мениджъри за отделни производства и за отделни предприятия, заместник-директори на предприятия.
Това означава, че ние в България нямаме подготвени такива кадри.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Мога да Ви кажа, че нямаме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Списъкът се утвърждава от министъра на труда и социалната политика по предложение на национално-представителните организации на работодателите. А работодателите предлагат този списък, обсъжда се в съветите за тристранно сътрудничество и след това се утвърждава от министъра на труда и социалната политика.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Последно изказване, заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, последно.
Господин Донев, когато утвърждавате този списък, вие ще си правите вашия пазарен тест и ако се окаже, че има български специалисти за тези области, които ви се предлагат от работодателите, те ще отпадат от списъка. Затова последната дума е ваша, именно за това. Вие приемате и вие публикувате окончателния списък. В него трябва да има области с дефицит на високообразовани служители, а не на области, за които има български кадри. Това е политиката на развитите европейски страни. Там, където има собствени кадри, има пазарен тест, там, където няма собствени кадри…. И затова вие ще публикувате окончателния списък.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз предлагам да приключим дебата засега. Ще имаме възможност между първо и второ четене за още дебати.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет във вида, в който го виждате.
Гласували: „за“- 12, „против“ – няма, „въздържали се“ – 3.
Законопроектът за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г., се приема на първо гласуване.
Колеги, за следващата седмица не мога да ви кажа отсега дали ще имаме заседание. Ще бъдете уведомени своевременно.
Благодаря на всички за участието в заседанието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15.05 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Божидарка Бойчева
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 2
На 20 януари 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Очакваме още колеги, които ще дойдат, тъй като в 14,15 ч. част от колегите ще напуснат заседанието. Имат заседание на Комисията по труда и социалната политика. Там ще се разглежда един интересен законопроект, по който ние не сме водещи.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2015 г. – за първо гласуване.
По точка първа от дневния ред искам да ви представя гостите:
от Министерството на туризма: Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, Албена Михайлова – главен секретар, Лидия Благоева – началник кабинет и Екатерина Дацова – директор на Дирекция „Правна“;
от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Мирослава Владимирова – директор на Дирекция „Концесии“.
По точка първа от дневния ред давам думата на госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма. Имате думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Накратко бих искала да представя в резюме и най-вече мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Предложените изменения и допълнения в Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗИД на ЗУЧК) предвиждат функциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството по предоставяне на концесии и отдаване под наем на морските плажове да се поемат от министъра на туризма.
Целта на законопроекта е да регламентира базовите предпоставки за извършването на цялостната административна реорганизация, свързана с поддържането и управлението на морските плажове.
В този смисъл законопроектът представлява първи етап на цялостната концепция за промяна, чрез който министърът на туризма се установява като компетентен орган при концесионните процедури и отдаването под наем на морските плажове.
Прехвърлянето на правомощията чрез законодателна промяна дава възможност пълната информация и документация, свързана с концесиите и наемите на морските плажове да бъде предадена в Министерството на туризма, като компетентен орган. Това е важна и необходима предпоставка за окончателното финализиране на втория законопроект за изменение на ЗУЧК, разработван от Министерството на туризма, който да уреди изцяло обществените отношения в тази сфера и да осъществи цялостната промяна в нея.
Накратко предлаганите изменения и допълнения могат да бъдат обобщени в следните четири насоки:
1. Установяване на правомощията на министъра на туризма в процедурите по определяне на концесионери и отдаване под наем на морските плажове.
2. Промяна на срока, с който се обявяват за неохраняеми морските плажове, които не са предоставени на концесия или под наем.
3. Установяване на административнонаказателни разпоредби, които уреждат контролните правомощия на министъра на туризма.
4. Въвеждане на разпоредби относно процедурата по предаване на наличната в Министерството на регионалното развитие и благоустройството документация и информация – имаме предвид договори, процедури и др., свързана с морските плажове, на Министерството на туризма.
Мотивите. Те произтичат от обстоятелството, че дейностите по управление на морските плажове са свързани с функционалната компетентност на министъра на туризма. Плажовете са съществена част от морския туризъм в България, а тяхното добро стопанисване е условие за устойчивото му развитие.
Предоставените услуги на територията на морските плажове са част от предлагания туристически продукт. Поради това провеждането на процедурите по предоставянето на морските плажове на концесия или отдаването им под наем и оттам – обезпечаването на доброто им стопанисване се вписва изцяло в логиката на секторната политика, провеждана от Министерството на туризма.
Именно във връзка с качеството на туристическия продукт и сигурността на туристите другата основна промяна засяга срока за издаване на заповедта, с която морските плажове, които не са предоставени на концесия или под наем, се обявяват за неохраняеми. Предложено е заповедта да се издава от министъра на туризма всяка година до 31 март вместо до 31 май, както е разписано в действащия закон. Целта на изменението е да бъдат преодолени трудностите, които областните управители срещат при изпълнение на задълженията си за обезпечаване на задължителните дейности, свързани с тези плажове.
По отношение на процедурите, свързани с одобряването на схемите за поставянето на преместваеми обекти или съоръжения на територията на морските плажове – един проблем, който вълнува както туристическия бранш, така и цялото ни общество – се предвижда да се предоставят правомощия на министъра на туризма за схемите на територията на морските плажове, в това число за ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8. В компетентността на министъра на регионалното развитие и благоустройството остават схемите за поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на селищните образувания с национално значение.
Със законопроекта се въвеждат административно-наказателни норми, чрез които да се осигури изпълнението на контролните функции на министъра на туризма в случаите на:
- неспазване на установените задължения за осигуряване на не по-малко от 50 на сто от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности или за свободно ползване;
- неспазване на изискванията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на морските плажове.
Преходните и заключителните разпоредби на законо-проекта регламентират процедурата по предаване на наличната в Министерството на регионалното развитие и благоустройството информация и документация, свързана с процедурите по предоставяне на концесии и отдаване под наем на морските плажове, на Министерството на туризма.
Предвижда се да бъдат запазени правата на концесионерите и наемателите по сключени към датата на влизане в сила на закона концесионни договори и договори за наем.
Предвид обстоятелството, че летният сезон е в периода от 1 юни до 30 септември, както знаете – немного дълъг, четири месеца през летния сезон - в законопроекта е предложено сроковете на всички действащи концесионни договори и договори за наем, които изтичат до 30 септември 2016 г., да се удължават при съгласие на концесионера или наемателя за срок до една година считано от датата, на която изтича договореният срок на концесията или наема. По този начин ще се избегне негативният ефект от преустановяването на тези дейности и ще се гарантира стопанисването на плажовете до края на сезона, което е в интерес на гражданите, туристическия отрасъл и бизнеса.
Със законопроекта се установяват правомощия на министъра на туризма във връзка с довършване на висящи административнонаказателни и съдебни производства, свързани с концесионни процедури или отдаване под наем на морските плажове, както и по изпълнение на задължения по сключени концесионни договори и договори за наем.
Още едно важно обстоятелство бих искала да изтъкна. Предвиждат се изменения в Закона за туризма с цел синхронизирането им с предложения закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
В заключение ще кажа, че настоящият законопроект е изготвен като първи етап от цялостната концепция за промяна в областта на поддържането и управлението на морските плажове. След установяване на министъра на туризма като компетентен орган, упражняващ дейностите по концесиониране и отдаване под наем на морските плажове, Министерството на туризма ще предложи проект за нов закон за изменение и допълнение на ЗУЧК, който разработваме, но за чието финализиране е необходимо да разполагаме с необходимата актуална информация от концесионни и наемни договори и тяхното изпълнение.
Предвижда се този втори законопроект да включва следните направления: групиране на различните видове плажове, изготвяне на методики за групиране, класифициране и категоризиране на морските плажове, проучване на възможни модели за стопанисването им, които не са отдадени на концесия или под наем, подготовка, структуриране и реализация на избрания модел за стопанисване на морските плажове, които, както споменах, не са отдадени на концесия или наем.
Накратко с това бих искала да представя законопроекта. На ваше разположение сме за въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Колеги, чухте почти всичко, което вече сме чели в мотивите.
Ние не сме водеща комисия по този законопроект. Моята молба е всички предложения, които имате между първо и второ четене, да бъдат изпращани към Комисията по регионална политика.
Аз искам все пак да дам думата и на госпожа Мирослава Владимирова. Имате ли нещо да добавите към изложението на заместник-министър Георгиева?
Заповядайте, госпожо Владимирова.
МИРОСЛАВА ВЛАДИМИРОВА (директор на Дирекция „Концесии“ към МРРБ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, предвид важния сектор и това, което обсъждаме към момента – промяната в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие – бих искала да кажа, че подкрепяме това, което се случва към настоящия момент. Бих искала да съобщя, че в синхрон на всичко това, което се случва, днес на заседание на Министерския съвет бяха отменени 15-те процедури, които бяха стартирани от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с оглед на което тези процедури следваше да не бъдат компрометирани и ще ги предоставим на Министерството на туризма, съответно да могат по най-добрия начин да подобрят процеса и да продължи тази политика, която, разбира се, те са стартирали. Пожелавам им успех.
По отношение на всички останали процедури, ще кажа, че това, което е започнало, ние ще ги довършим. Втори февруари е крайният срок, в който ние ще приключим всички процедури, които са стартирани от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така че ще засилим съответно и процеса по описването на документация, за да можем да подпомогнем колегите максимално бързо това прехвърляне да се случи.
Това е от мен. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Владимирова.
Колеги, имате ли въпроси? Много интересна е тази първа точка от дневния ред.
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, аз мисля, че тази промяна в ЗУЧК е правилна. Нормално е, вече имаме Министерство на туризма и то да е принципал на концесиите на плажовете дотолкова, доколкото те наистина са много съществена част от летния ни туризъм.
Виждам, че ще има и продължение – разработване на нов закон. Но обществена тайна е, че има доста проблеми при управлението на концесиите.
Приветствам и това да се категоризират плажовете, защото наистина има много различни концесионни територии и в урбанизирани територии, и в територии на градове с различно развитие на туризма. Но обществена тайна е, че имаме много проблеми с управлението на тези концесии и дори и миналата година имаше заявено намерение при констатиране на доста сериозни нарушения от страна на министъра на регионалното развитие за прекратяване на концесии, което наистина е много фрапиращо нарушение. Има концесии от поставяеми обекти и не може да се види морето. Това не е въпрос толкова за доодобряване схемите за поставяемите обекти, колкото това, че поставяемите обекти се поставят незаконно и са извън схемите.
Конкретният ми въпрос е, какво ще се промени при контрола на тези концесии и готови ли сте да стигнете до края и дори да предприемете стъпки за разваляне на концесиите? Проблемите са при ценообразуването. Обществена тайна е, че някъде на места цените на шезлонги и чадъри надминаха тези на хотелската леглова база. Наистина това е много чувствителна тема и повече бих искал да чуя докъде сте готови да стигнете и какво ще промените точно в тази сфера – при контрола?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Заповядайте, госпожо заместник-министър, за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Всъщност най-точен отговор на този въпрос ще дадем с концепцията за управление на морските плажове, съответно за концесиониране и отдаване под наем, в която концепция всъщност ще залегнат методиките за това, което споменах – за групиране, класифициране и категоризиране на плажовете. Съответно методиките за определяне на цената на концесията или наема, произтичаща от какви обстоятелства. Тоест, не просто цена, а една от идеите ни е върху нея да влияе не просто концесионната цена, а допълнителните услуги, които отдава концесионерът.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кога ще бъдете готови с тази концепция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Нека все пак да получим пълната документация и тогава действително, обсъдено плаж по плаж, за всеки един ще можем да дадем конкретен отговор на всички тези въпроси, в това число и по отношение на контролните функции, които ще упражняваме, както и контрола върху спазването на концесионните договори.
Само да кажа, че върху тази концепция се работи поне от половин година. Но все пак, за да я финализираме и мисля, че в това се повтарям в момента, ние имаме нужда от конкретната и точна информация, която очакваме да ни бъде предадена в изпълнение и при влизане в сила на този законопроект, който днес коментираме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги от Министерството на туризма и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Чухме доста позиции, които звучаха, изпълнени със сериозни аргументи и съображения по отношение на тази промяна, част от които изразяваха тревога за предстоящия сезон и това как ще се отрази особено от страна на регионалното развитие.
От една страна, тези позиции бяха защитени и от министъра на регионалното развитие и благоустройството по доста убедителен начин. От друга страна, чуваме, че цялата документация предстои да се предаде в Министерството на туризма и да се обобщи там. Но вашите колеги, които ще работят в този сектор, физически къде се намират? Защото някак изглежда неясен преносът на този процес. Законово той ще се приеме и това са текстове, но физически това как ще се случи и как всъщност ще допринесе за по-доброто управление на този процес.
Изразявам известни притеснения по отношение на времето, когато това се случва. Считам, че от гледна точка на характера, на сериозността на тези процедури, то е твърде кратко, за да не се случи някакъв негативен ефект и някакво отражение върху целия този процес. Той е свързан с много компоненти, които не могат просто с един административен акт да бъдат решени в някакъв кратък период от време.
Така че, ако можете, всъщност да обясните този процес как ще бъде управляван оттук нататък. Къде се намира документацията, къде се намират служителите и как всъщност те взаимодействат помежду си, тъй като – мисля – не става ясно.
Благодаря Ви.
Специално държа да чуя позицията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото до този момент бяха изложени много съществени аргументи и в някакъв смисъл – поне от стенограмите и от информацията, с която разполагаме – от полемиката, която се води в Министерския съвет, останахме с впечатление, че идеята е тя да се прехвърли в Народното събрание и тук вече да се защитават определени тези и да се решават въпросите. Не останахме с впечатление, че в Министерския съвет има абсолютна ясна концепция как това ще се случи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
Заповядайте, госпожо Владимирова.
МИРОСЛАВА ВЛАДИМИРОВА (директор на Дирекция „Концесии“ към МРРБ): Благодаря Ви, господин председател!
Това, което мога да кажа, е, че административният капацитет на Дирекция „Концесии“ се състои от 10 експерта. От тези 10 експерта разпределението беше пет от експертите да участват в комисията, която е за провеждането на конкурсни процедури и концесии и останалите пет бяха ангажирани в комисии, които трябваше да провеждат конкурсите за наеми. Към настоящия момент с оглед описването и предаването на документацията е необходимо да спрем този процес, да спрем сроковете, които текат съгласно закона за всички процедури, и да описваме съответно и предаваме досиета. Така че ние сме предприели тази крачка в момента.
А по отношение на прехвърлянето на самите физически лица – това, което Вие, госпожо Карастоянова, поставихте като въпрос, аз мога да дам моя личен пример, тъй като участвах в процедурата, която се извършваше при промяна в Закона за подземните богатства. Тогава имаше такова обединение на три министерства и създаването на единен орган. Съответно част от хората прецениха и запазиха своите позиции в съответното ведомство, в което работеха. Така че тук също трябва да отчетем факта административният капацитет в каква възможност е да поеме това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Владимирова.
Колеги, има ли други въпроси? Заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми представители на министерството. В представянето и в мотивите към законопроекта току-що чух, че сроковете на всички действащи концесионни договори за наем, които изтичат до 30 септември, се удължават до края на сезона. Нали така казахте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Не точно, но ще предложим на концесионерите да се удължат с още до една година, но считано от датата на сключването. За са спасим сезон 2016 година.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Защото в мотивите се спомена за сезон. А в самия закон е записано, че за тези, на които договорът изтича до 30 септември, има възможност за удължаване до една година. Във фактическа обстановка, в която един концесионен договор изтича на 30 август, това означава ли, че удължаването му ще бъде до 30 август 2017 г., което вече няма нищо общо със сезона, а има физическо удължаване във времето.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Госпожа Михайлова ще отговори на въпроса.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Михайлова
АЛБЕНА МИХАЙЛОВА (Главен секретар на Министерството на туризма): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Идеята за разписването на тази разпоредба е, че не автоматично ще бъдат удължавани за срок за една година, а за срок до една година и в зависимост от конкретната преценка за всеки един плаж ще има възможност да се предприемат процедури било за предоставянето им под наем на съответния плаж или за стартиране на процедура за концесия. Така че срокът за удължаване ще бъде преценен конкретно плаж по плаж.
Идеята ни е да може да бъде спасен сезон 2016, да бъде гарантиран, а също така, ако открием нови процедури за предоставянето на морските плажове и има съдебни обжалвания, да можем да гарантираме и сезон 2017 година.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: По същия въпрос имам едно допълнително питане. В самия закон, ако се напише за заварените случаи и за действащите договори – „до приключване на сезона“ – няма ли да е по-чисто, защото така остава в преценката на администрацията, което е предпоставка за друг вид отношения.
Предлагам да бъде обсъдена и такава редакция.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Само да се възползвам от възможността и да кажа, че в тази връзка бих направила предложения между първо и второ четене, защото на първо четене със сигурност ще подкрепим законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Ако мога да кажа една техническа бележка, че сме готови, разбира се, да обсъдим всички предложения, които имате по текста на закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, аз искам само да поставя един принципен въпрос. Всъщност какво налагаше всичко това като процедури да се случва сега, преди сезона, и да доведе до всичките тези усложнения, които хипотетично могат да възникнат, а не беше предмет на разглеждане, например, септември месец, когато летният сезон е приключил и когато всъщност ще разполагаме с технологичното време да се случат всички необходими промени, без те да се отразят по какъвто и да е начин на договорните отношения между страните, които в случая участват в тази проблематика. Просто има ли предпоставка, има ли необходимост това да се случва сега и да се планират всички тези възможни усложнения по този, видимо, сложен начин.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам едно допълнение по този въпрос.
Аз разбрах от медиите, че са прекратени процедурите по концесиониране на 15 плажа. Имате ли справка колко плажове влизат в тази хипотеза, за която говореше колегата – за удължаване евентуално с година или до изтичане на сезона на договорите?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много резонен въпрос. Всъщност колко са договорите, които изтичат до този период?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Мога ли да отговоря, господин председател?
Всъщност от този списък, за който става дума, само три плажа нямат конценсионен договор или договор за наем. Тоест, три плажа са с изтекъл договор или концесия към края на 2015 г. За тези три плажа сме готови да предприемем процедури за отдаване под наем, а за всички останали в различен период изтичат съответните договори за наем. Конкретно не знам дали има смисъл да ги изброя кои от тях кога изтичат. Но има договори, изтичащи 2020 г., изтичащи 2017 г. Така или иначе, имаме информация за това. А що се отнася до сезона 2016 г., за тях ще приложим хипотезата в законопроекта, който предлагаме.
Ако се върна към първата част на въпроса, тази тема наистина разработваме поне от 6 месеца, като, честно казано, не мога да се ангажирам да кажа 6, 7 или 8. Просто чисто технологично време, в което към момента стигаме до този първи етап на промяна. Тоест, по този първи законопроект, който за нас е първи етап на промяната на ЗУЧК. Знаете, че Министерството на туризма е създадено преди година и три месеца, може би, ако правилно изчислявам срока спрямо 7 ноември, когато е създадено. И това е част от доста голямата работа по нормативната уредба, която съставът на Министерството на туризма осъществяваше през изминалата година.
Така че по някакъв начин бих отговорила, че това е всъщност и въпрос на технология, въпрос на разработване на цялата тази тема, която смятаме за изключително важна по отношение на туристическия продукт, който предлага нашата страна. При морския туризъм повече от 70 процента е ползване на плажната ивица, на плажа и на услугите, свързани с това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги имате думата.
Явно ще преминем към гласуване. Аз имам следните притеснения. Първо, вярно е, че по този законопроект ние не сме водеща комисия, а водеща е Комисията по регионална политика. Но се притеснявам, че като всяко ново нещо, което сега тепърва влиза и трудно ще бъде бързо осмислено като документооборот, най-накрая виновна ще излезе нашата Комисия по икономическа политика и туризъм, защото в края на краищата ние отговаряме за туризма.
Има страшно много въпроси и аз ви предлагам, за да не навлизаме в детайли – все пак сме на първо четене – в момента, в който законопроектът мине в пленарна зала след второ четене или между първо и второ четене да направим един блицконтрол и да поговорим по всички тези въпроси.
Тук и господин Бойчев е абсолютно прав. И той, и аз сме депутати от Бургаска област и веднага ще се повдигнат въпросите за цените на шезлонгите, за цените на услугите, запълняемостта, 50-те процента свободна плажна зона – една тема, която между другото мисля, че е по-скоро за Комисията по регионалното развитие – за шума. Кой има право да глобява за шум? На четвърто място във всички проблеми, които изтъкват туристите, е проблемът за шума по плажовете и курортите. Аз, като навлязох малко в темата, се оказа, че кметовете имат право да глобяват, но нямат право да измерват. Право да измерва има Министерството на здравеопазването. Въобще съществува една пълна неразбория в тази нормативна част.
Има много въпроси и аз ви предлагам действително между първо и второ четене да направим един разговор и да поставим повече конкретни въпроси, ако не възразявате. И да възразявате, пак ще го направим.
Аз ви предлагам сега да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2016 г., на първо гласуване във вида, в който е даден от вносителя.
Гласували: "за" - 12, "против" – няма, "въздържали се" - 3.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 502-01-101, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2016 г., се приема на първо гласуване.
Честито.
Притесненията са много сериозни. Вие трябва да имате много сериозен отдел „Концесии“. Всичко това идва при вас. Нямате опит, нямате нормативна база. Доколкото имам чувството – госпожа Карастоянова се опита да го засегне много деликатно темата, че едва ли ще получите наготово всичко с огромно удоволствие от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Приятна работа. Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодарим и ние, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г. – за първо гласуване.
По точка втора от дневния ред гости са:
от Министерството на труда и социалната политика: Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика и Христо Симеонов – началник отдел в Дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: Васил Велев – председател и Ивелин Желязков;
от Българска стопанска камара: Кирил Желязков – главен директор.
По точка втора от дневния ред давам думата на господин Гълъб Донев. Ние не сме водеща комисия по този законопроект, но темата отново е много важна за всички нас.
Заповядайте, господин Донев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Дами и господа народни представители! Проектът на Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) преследва основната цел българското законодателство в областта на свободното движение на работници и заетостта на чужденци - граждани на трети държави, на територията на Република България да бъде синхронизирана с разпоредбите на три нови директиви на Европейския съюз: с Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници, с Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници и с Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г., относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер.
Ролята на тези актове е да осигурят правна сигурност както на желаещите да работят в рамките на Европейския съюз граждани на трети държави, така и за приемащия ги пазар на труда на държавите членки. Освен това те са насочени и към гарантиране в пълен обем на равнопоставеността в областта на мобилността за европейски работници. Най-близкият краен срок относно въвеждането и нотифицирането на трите директиви в националните законодателства на държавите членки е 21 май 2016 г. За Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и за това така е заложен и законопроектът относно влизането му в сила.
С проекта на Закон за трудовата мобилност и трудовата миграция се прави кодификация на действащата нормативна уредба в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, която е разпокъсана с различни по характер нормативни актове.
Към настоящия момент основен законов инструмент за въвеждане достиженията на европейското право в областта на трудовата миграция и свободно движение на работници в националното законодателство е Законът за насърчаване на заетостта и неговите подзаконови нормативни актове.
Всеки един от разделите в глава „Трудова миграция от трети държави“ от проектозакона за трудовата мобилност и трудовата миграция въвежда специфични процедури за предоставяне на право на достъп на съответните категории работници - чужденци от трети държави, до българския пазар на труда. Те напълно отговарят на предмета и персоналния обхват на горепосочените директиви и на преместваната - с цел кодифициране на материята в този законопроект - глава осма от Закона за насърчаване на заетостта. Подчертани са ролята, правата и задълженията на всяка една от заинтересованите страни в процеса по кандидатстване, получаване на решение на Агенцията по заетостта и издаване на съответния тип разрешение за пребиваване и работа от органите на Министерството на вътрешните работи по единна процедура. Отделни раздели са посветени и на националните разрешения за получаване на достъп до българския пазар на труда, включително за извършване на дейност на свободна практика, издавани от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.
Самостоятелна глава от проекта на Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция е посветена на равното третиране на работниците - чужденци от Европейския съюз, с българските граждани, както и от трети държави по отношение на основен набор от права, касаещ професионалната им реализация и социалния и икономическия им живот в Република България. Това се налага с оглед на все по-нарастващото значение на достъпа до социални права в достиженията на европейското право като средство за привличане на работници и служители, включително и от трети държави на територията на Европейския съюз, от които има недостиг на европейския пазар на труда, в частност на висококвалифицирани, и по линия на вътрешнокорпоративен трансфер, както и за сезонна заетост.
На въпросите за свободното движение на работници в Европейския съюз е отделена самостоятелна глава „Трудова мобилност“ от проекта на Закон за трудовата мобилност и трудовата миграция. Разпоредбите са изцяло в синхрон с Директива 2014/54/ЕС и Регламент № 2011/492/ЕС и въвеждат отделни нейни норми, като основната цел е осигуряване на достатъчно гаранции за защита на правата на работещите на територията на Република България граждани на други държави-членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства ……
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Донев, имаме едно предложение. Мотивите сме ги чели. Знаем за какво става въпрос. Направо да преминем към някои въпроси, защото имаме доста въпроси.
Лично аз искам да Ви помоля да коментирате двете предложения на Българска стопанска камара, на Асоциацията на индустриалния капитал в България и на КРИБ – на трите работодателски организации. Знаете за какво става въпрос – за 1,5 или три пъти минималната работна заплата и за 10-те процента средносписъчен състав за последната година. И третото, което много ме впечатли – предложението на Българската стопанска камара за намаляване на заплащанията по услугите към вас, защото действително са сериозни. Какво мисли министерството, тоест, какво мисли вносителят по тези теми.
Предполагам, че господин Васил Велев затова е тук и на него ще му дадем думата. Или може би първо на него да дадем думата, защото темата е същата.
Да или не, господин Велев? Заповядайте, имате думата.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, господин председател!
Работодателските организации в Тристранния съвет подкрепиха законопроекта с една обща от всички - и от четирите препоръки, касаеща синята карта. Поради демографската картина в страната и тенденциите, които се наблюдават, поради разминаване в потребностите на пазара на труда и това, което образователната система произвежда, и поради емиграцията на специалисти има остър недостиг – както има безработица 10-ина процента – така има и остър недостиг на специалисти в редица браншове, в редица икономически дейности. Тези проблеми се задълбочават с всяка измината година.
Подхваната е образователна реформа. Но даже и да е достатъчно радикална и успешна, тя ще даде резултат след пет години, а проблемите вече са крещящи. Ние изнасяме като държава годишно специалисти с хиляди, а внасяме 20–30 специалиста. Има два порядъка разлика, стотици пъти е разликата между износа на специалисти и вноса. Понякога държавата способства и за едното, и за другото - за износа на специалисти способства, а за вноса на специалисти препятства. И се запитваме: ние искаме да се самоубием ли? Какво правим всъщност?
Може да се намери такъв плакат в държавен университет: „Незабавна реализация в страните от Европейския съюз на всички завършили“. Говоря за училището „Филаретова“, където се обучават медицинските сестри. Тоест, ние ги примамваме там да станат студенти, за да ги „изнесем“ в чужбина с нашите данъци. В същото време имаме праг от три пъти средна работна заплата за облекчена процедура за внос на специалисти при условие, че европейското изискване е 1,5 пъти и с възможност за дерогация – 1,2.
Кой ще направи дъмпинг в България при това равнище на доходи? Ние не сме горди, че равнището на доходите ни е най-ниско, но това е факт. Като се има предвид, че този човек трябва някъде да живее и да плаща квартира и всъщност за какъв дъмпинг говорим в случая?
Нашето предложение е да следваме минималните изисквания на Европейския съюз, защото по-долу не може. А би трябвало да се направи. Тези, които са безработни, те не могат да решат проблема. Те не могат да заемат тези места. Това, до което ще доведе едно такова ограничаване на вноса при облекчени условия на специалисти, припомням, че разликата е тази, че трябва да е в списъка на редките специалности и да има договор за 12 месеца на минимум три средни работни заплати за страната месечно, за да не се прави пазарен тест. Достатъчно е, че го има в списъка с редките професии и минималното изискване на Европейския съюз – 1,5 средни работни заплати. Защо е нужно да създаваме допълнително проблеми?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това писмено е внесено. Имате ли някакви разговори с водещата комисия кой ще го внася между първо и второ четене като предложение? Защото приказките са хубаво нещо, но някой трябва да го внесе.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Да, предложили сме го и там. Но молбата ни е, да се припознае от някого това предложение и да се следва европейското ограничение, което е от 1,5.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Според мен, господин председател, предвид разумността на това предложение на господин Велев, на Българската стопанска камара и на КРИБ, аз ще предложа всички парламентарни групи заедно да го внесем, за да се види, че това е стратегия на България, както много развити европейски страни имат подобна за привличане на „мозъци“ или казано по друг начин – на специалисти.
Господин Донев, аз бих се обърнал и към Вас да бъдете по-гъвкав и да смекчим изискванията, защото представете си българи, етнически българи от Македония, от Украйна, предвид и това, че те владеят българския език, могат лесно да бъдат привлечени да работят за български работодатели. Подобна стратегия имат почти всички европейски страни. Няма нужда да налагаме по-тежки изисквания спрямо тези, записани в директивата.
Така че, колеги, ако сте съгласни, дори не само управляващите партии, а всички можем да се подпишем заедно под едно такова предложение. Аз даже бих препоръчал нашите експерти от комисията да го подготвят и тези, които желаят, да се подпишем заедно и това да бъде една обща инициатива.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Под „управляващи“ имате предвид, че и вие влизате в това число?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Като управляващи първо имам Вас предвид, господин Кънев, и след това всички останали. Вас като основен управляващ имам предвид.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Желязков, искате ли и Вие думата? Предполагам, че темата ще е същата.
КИРИЛ ЖЕЛЯЗКОВ: Да, абсолютно. Това, което предложи току-що господин Димитров, е много, много хубава идея.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Донев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Дами и господа народни представители! Действително, че чл. 18 беше камъчето на раздора при обсъждането на този законопроект в структурите за социален диалог и тристранно сътрудничество в Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и в Националния съвет за насърчаване на заетостта.
Искам само да отбележа, да заостря вашето внимание към това, че чл. 18 от законопроекта е чисто български текст, който няма отношение към директивата. Изискването за заплащането и за пазарния тест, за всички условия, които касаят директивата, е до чл. 17 от законопроекта. В чл. 18 обаче има една облекчена процедура за такива длъжности, които са и по сега действащата нормативна уредба, отпада пазарният тест. Тоест, работодатели-те, които търсят и искат да внесат работници от трети държави за дефицитни, висококвалифицирани специалности, работни места, могат да направят това, без да провеждат пазарен тест. Срещу това е и изискването за този увеличен размер – трикратен - на работната заплата.
Иначе, ако се върви по нормалния ред с пазарния тест, с абсолютно всичко така, че да се гарантира и защита на българския пазар на труда, че действително такива специалисти, които се търсят – висококвалифицирани – българският пазар е проучен, пуснати са обяви в ежедневници, в бюрата по труда и действително е установено, че няма кандидат от България или от Европейския съюз или от Европейското икономическо пространство, тогава вече се дава разрешението за синя карта на съответния кандидат от трета държава. Но чл. 18 е чисто български привнос в законопроекта, с който пазарният тест и цялата тази процедура отпада и казваме: да, за тези професии и специалности, които са в списъка, който е утвърден от министъра на труда и социалната политика, няма да се провежда тест. На конкретния работодател автоматично при кандидатстване пред Агенцията по заетостта няма да му се изисква цялата тази процедура, а директно преминава през органите на изпълнителната власт, за да се задвижи процедурата по издаване на синя карта и на съответния кандидат съответно му се издава разрешение, тип „синя карта“ за пребиваване и работа в България.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Донев, едно важно уточнение за Вас и за колегите. Този списък, който се изготвя от вашето министерство всяка година и се актуализира, описва професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. Тоест, вие заменяте пазарния тест в случая с такъв списък и казвате: за тези професии има недостиг на специалисти.
При положение, че го актуализирате всяка година, очевидно е, че на българския пазар има недостиг от специалисти и тази тема не би трябвало да подлежи на дебат. Това е тема, която вие решавате от този списък и актуализирате всяка една година. При това положение не би трябвало да слагаме високи бариери.
Пак ви казвам, колеги, стратегия на големите европейски, на развитите европейски страни е да привличат „мозъци“, да привличат специалисти. Ние постепенно трябва да развием подобна своя стратегия, като акцентът трябва да ни бъде етническите българи от Македония и Украйна. Затова и подкрепям предложението, направено от различни работодателски организации тези прагове да бъдат по-ниски и ние да започнем да привличаме също специалисти, особено за области, за които нямаме български кадри. Има недостиг и този недостиг е показан именно със списъка, който всяка година актуализира и публикува министерството на господин Донев. Ако се окаже, че няма недостиг, тази професия ще бъде махната от списъка за съответната година. Тоест, ясно е, че има ли я професията в този списък, няма необходимите високо-квалифицирани специалисти за дадената професия.
Именно за това се надявам тази тема да не е обект на някакво политическо противоборство, а заедно и консенсусно всички политически партии да я решим заедно.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Донев, не ми е приятно да го кажа, но мисля, че господин Мартин Димитров е прав.
Как ще процедираме оттук нататък! Аз ще помоля да го направим по друг начин. Господин Васил Велев и вносителите да подготвят предложение. Ние ще се съберем и ще обсъдим кой ще го внесе така, че да имаме консенсус.
И още нещо. Какво мислите по предложението на Българската стопанска камара за съществено намаляване или редуциране на дължимите такси от работодателите? Имате го. Знаете го това предложение. Това поне е във Вашите прерогативи.
Заповядайте, господин Донев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Да, имаме го.
Тази такса, която е в момента, тя дори е занижена. Предлага се 400 лв. такса. И до момента се плаща такава такса, даже в малко по-високи размери. Предложението е за 400 лв. такса при кандидатстване от страна на работодателите за „синя карта“. Досегашното разрешение е 600 лв. Ние предлагаме намаление на 400 лв. от досега действащата тарифа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Аз не искам да влизам в спор, защото по същия начин мога да попитам защо не е 300, защо не е 200, а защо не е безплатно? Нали всички тези хора работят, имат ангажименти, получават заплати по трудово-правни отношения. Има много въпроси, но не искам сега да влизам в детайли. Има си водеща комисия. Те да го обсъдят.
Заповядайте, господин Донев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Ако позволите, господин председател, само едно уточнение.
Единната карта и единното разрешение в момента струват по 400 лв. и това е едно уеднаквяване на таксата за всички видове разрешения, които се издават. Тоест, тук имаме даже и намаление от 600 на 400 лв.
Само още малко, ако ми позволите, по отношение на чл. 18 – за списъка. Сега в момента, понеже тази нова практика с отпадане на пазарния тест, със създаването на тези списъци на търсените, на дефицитните висококвалифицирани професии, а висококвалифицирана професия е абсолютно всичко, което може да се заеме от човек с висше образование, това попада в определението за висококвалифицирана професия, основното, водещото там е IT-сектора с всичките комуникационно, информационни мрежи, всякакви администратори, оператори, програмисти и т.н. Има и предложения включително да внасяме специалисти от трети страни по безопасност и здраве при работа в предприятията. Има и предложения за това да внасяме мениджъри за отделни производства и за отделни предприятия, заместник-директори на предприятия.
Това означава, че ние в България нямаме подготвени такива кадри.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Мога да Ви кажа, че нямаме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Списъкът се утвърждава от министъра на труда и социалната политика по предложение на национално-представителните организации на работодателите. А работодателите предлагат този списък, обсъжда се в съветите за тристранно сътрудничество и след това се утвърждава от министъра на труда и социалната политика.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Последно изказване, заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, последно.
Господин Донев, когато утвърждавате този списък, вие ще си правите вашия пазарен тест и ако се окаже, че има български специалисти за тези области, които ви се предлагат от работодателите, те ще отпадат от списъка. Затова последната дума е ваша, именно за това. Вие приемате и вие публикувате окончателния списък. В него трябва да има области с дефицит на високообразовани служители, а не на области, за които има български кадри. Това е политиката на развитите европейски страни. Там, където има собствени кадри, има пазарен тест, там, където няма собствени кадри…. И затова вие ще публикувате окончателния списък.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз предлагам да приключим дебата засега. Ще имаме възможност между първо и второ четене за още дебати.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет във вида, в който го виждате.
Гласували: „за“- 12, „против“ – няма, „въздържали се“ – 3.
Законопроектът за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г., се приема на първо гласуване.
Колеги, за следващата седмица не мога да ви кажа отсега дали ще имаме заседание. Ще бъдете уведомени своевременно.
Благодаря на всички за участието в заседанието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15.05 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Божидарка Бойчева
