1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 4

На 10 февруари 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
По точка първа от дневния ред искам да ви представя гостите:
от Министерски съвет: Владимир Недялков – държавен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ и Рая Гутуранова – главен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“.
Добре дошли!
От Министерството на икономиката: Желяз Енев – директор на Дирекция „Икономическа политика за насърчаване“ и Владимир Спасов – държавен експерт в Дирекция „Икономическа политика за насърчаване“;
И на вас – добре дошли!
Кой първи ще представи годишната програма?
Предупреждавам ви, че мотивите сме ги чели. Запознати сме идеално с всичко. Ако имате да добавите още нещо, с удоволствие ще ви чуем. Не бива да четете мотивите, няма смисъл от това.
Заповядайте, господин Недялков. Имате думата.
ВЛАДИМИР НЕДЯЛКОВ (държавен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ към Министерски съвет): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз в този случай не виждам необходимост да минавам отново през това, с което вече сте се запознали.
Ако имате някакви конкретни въпроси, може би, съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
От другата група вносители?
ЖЕЛЯЗ ЕНЕВ ( директор на Дирекция „Икономически политики за насърчаване“ към Министерство на икономиката): Благодаря Ви, господин председател! Мога съвсем накратко да представя останалите акценти на Министерството на икономиката за 2016 г. в областта на икономическата политика.
През 2016 г. стимулирането и развитието на високотехнологични производства с висока добавена стойност ще бъдат приоритет в нашата политика. Целта е да изградим конкурентоспособни и ресурсни такива индустрии.
В изпълнение на тази политика в края на миналата година – през месец ноември – приехме еволюционна стратегия за интелигентна специализация. Чрез нея целим преодоляване на социално-икономическите предизвикателства като ниската производителност на труда, нисък дял на високотехнологичните производства, да преодолеем проблема с изтичането на мозъци и да подобрим качеството на живот в нашата страна.
В стратегията са определени четири основни приоритета, които са: информационни и комуникационни технологии, мехатроника и чисти технологии, индустрия за здравословен живот и биотехнологии, включително храни, нови технологии в креативни и рекреативни индустрии.
Следва да се отбележи, че съгласно приоритетите, записани в документа, ще бъдат усвоявани средствата по две оперативни програми – „Иновации и конкурентоспособност“, както и „Наука, образование за интелигентен растеж“ към Министерството на образованието и науката.
Министерството на икономиката предприема активни мерки за насърчаване на инвестициите - друг важен момент в тази политика. През 2015 г. беше подготвен анализ, въз основа на който през настоящата година ще бъде подготвена национална стратегия за популяризиране на България като инвестиционна дестинация за периода 2015 – 2020 г. и ще бъдат направени промени в законодателството за насърчаване на инвестициите.
Акцент в нашата политика ще бъде и работата за насърчаване на българския експорт, който през последните години бе сред основните двигатели за растежа на икономиката. Усилията в тази посока ще бъдат за подкрепа на експортно ориентираните предприятия и интензифициране на търговските контакти с чуждите партньори и подобряване на експортното финансиране и гарантиране.
Не на последно място ще работим за подобряване на бизнес средата, намаляване на регулациите и административната тежест за бизнеса. Предлаганите изменения в нормативната уредба ще бъдат с особено внимание към малкия бизнес.
Разбира се, като един последен приоритет, без който не може, това е засиленото управление на европейските фондове и повишаване размера на усвоените средства. Важен момент тук е работата по електронизация на целия процес по кандидатстване, оценка и контрол на проектите.
Това е съвсем накратко. Ако има някакви въпрос, сме готови да отговорим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Енев.
Колеги, знаете, че един път годишно ние приемаме тази програма. Тази програма, ако сте видели разпореждането на председателя на Народното събрание, е разпределена на 23 комисии. Тази програма касае нашата комисия основно в разделите „Външни отношения“ – тоест, Обща търговска политика на Европейския съюз, в Икономически и финансови въпрос – основно икономическата политика, „Задълбочаване икономическия и паричен съюз“ и донякъде „Данъчна политика“, доколкото данъчната политика е и бизнес среда.
Аз ви предлагам така да процедираме. Ако имат господата – народни представители някакви въпроси към вносителите – в основни линии към Министерския съвет и в частност Министерството на икономиката и Министерството на туризма, да ги кажат. Ако не, да пристъпим към гласуване, тъй като тоова е една рутинна дейност.
Преди гласуването има едно предложение от госпожа Савеклиева.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин председател, моля в доклада на комисията да бъде отразено и преразглеждането на Регламент „Сътрудничество в областта на защита на потребителите“. Във връзка с разглеждането на този законодателен акт и спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност при спазване на срока, определен по чл. 6 от Протокол № 2 към Договора за финансирането на Европейския съюз, който е осем седмици и още не е изтекъл.
Това предложение е залегнало и в работната програма на Европейската комисия за 2016 г. – Приложение № 1.6.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря на госпожа Савеклиева.
Колеги - народни представители, аз ви предлагам да преминем към гласуване с така предложеното от моята заместничка като решение на комисията.
Моля, гласувайте предложението да приемем Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2016 г., се приема.
С това приключихме първа точка от дневния ред.
Желая ви успех.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Очакваме ръководството на министерството.
Господин министър, добре дошъл. Господа заместник-министри, добре дошли.
В интерес на истината по причини на удължаване на работни заседания на парламента помните, на два пъти отлагаме този блицконтрол. Общо взето, от октомври или от ноември миналата година не сме се виждали. Поправят ме: от по-рано.
Започваме с въпросите. Режимът за въпроси, реплики и дуплики го знаете. Аз ви предлагам да започнем директно.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Какъв е текущият статус на оперативната програма? Какви са обявените за момента процедури и какво предстои занапред?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Благодаря Ви, госпожо Савеклиева, за въпроса. Общо взето, започвам подред. В момента са обявени три процедури.
По първата процедура, за която вече реално изтекоха трите дефинитивни срока, това е подобряване на производствения капацитет на малки и средни предприятия. По първата процедура знаете, даже раздадохме повече от 200 договора още преди Нова година. Изтекоха и втори, и трети краен срок по тази процедура за подобряване производствения капацитет.
Сигурно знаете, тъй като имаше такъв въпрос, поставен на парламентарния контрол, че тези договори по първия краен срок, които подписахме и които финансирахме, са само част от договорите, които всъщност преминаха летвата и които бяха одобрени за финансиране. След като изтече вторият и третият срок, ние търсим възможност, стремим се и мисля, че ще успеем да удовлетворим всичките останали – мисля, че бяха над 500 – проекти, които всъщност преминаха летвата за одобрение, отговаряха на всичките критерии. Те са в така наречения резервен списък, който изчаква финансиране. В зависимост от това как ще финансираме проектите и колко средства ще отидат по проектите по втория и третия краен срок по първата процедура, ще отделим и средства за тези 500 проекта, които останаха в резервния списък.
Иначе в рамките на трите крайни срока по тази процедура са преподадени още 1334 проектни предложения.
Втората процедура, която обявихме и която върви, е подкрепа за внедряване на иновации в предприятия, която е за подкрепа на микро, малки и средни и големи предприятия за внедряване на иновации в четирите тематични области по приетата миналата години ИСИС – Иновационна стратегия за интелигентни специализации. Крайният срок за подаване на проектни предложения по тази процедура е 4 април 2016 г.
Третата процедура е подкрепа за разработване иновации за стартиращи предприятия, като за нея крайният срок за подаване на проектни предложения е 5 май 2016 г.
В момента тече информационна кампания за представянето на тези две процедури, за които казах, а в същото време по третата процедура, за която последният срок е до 5 май 2016 г., за „Подкрепа, разработване иновации за стартиращи предприятия“. Тя е качена от 4 февруари на сайта на министерството за обществено обсъждане.
Какво предстои? Обявена за обществено обсъждане е и процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за процедурата „Енергийна ефективност за малки и средни предприятия“, която е на стойност 176 млн. лв. Общественото обсъждане тече в момента и ще приключи на 15 февруари.
До края на 2016 г. освен тези процедури, за които казах, предстоят да бъдат обявени за кандидатстване още седем процедури за безвъзмездна финансова помощ. Общата стойност на тези седем процедури е 406,8 млн. лева.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Савеклиева, имате ли допълнителни, уточняващи въпроси?
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Не, благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Следва въпрос от БСП.
Вие ли ще зададете г-н Бойчев или аз ще задам въпрос? (Реплика: Вие.) Благодаря.
Аз имам един въпрос, който е както въпрос, така и повод за размишление. На няколко пъти, господин министър, с Вас сме говорили, че Вие сте всъщност адвоката на българския бизнес. Струва ми се, че е време да се намесите като член на това правителство и да поканите НАП, за да видим какво правим с данък „Уикенд“.
Знаете, че няколко човека тук, в тази зала, имаме опит в бизнеса, имаме опит в мениджмънта. Притеснявам се, че това, което с една декларация извадиха преди два дни, ако не се лъжа, основните четири работодателски организации, са абсолютно прави. Много въпроси стоят. Аз самият четох тези 17 страници на НАП описание по какъв начин точно ще се плаща този данък.
Българският бизнес, а и ние като законодатели не сме против. С влизането на ДДС преди 20 години, ако не се лъжа, е абсолютно ясно, че ДДС-то се ползва за корпоративни нужди. Тогава, когато има двойно предназначение на даден обект или субект, при всички случаи трябва да се приспадне.
След почти 20 години най-накрая излезе една наредба, която ни вкара в доста сложна ситуация – да си задаваме непрекъснато въпроси. Днес отново с колегите от Реформаторския блок, от ГЕРБ, с Димитър Бойчев сме говорили, с Румен Христов – по какъв начин ще излезем от тази ситуация, защото възникват страшно много въпроси.
Въпросът не е в това дали са 10 или 20 процента. Въпросът е тези 10 или 20 процента кой ги контролира, как ги доказваш, пред кого ги доказваш, който ти спира колата, по какъв начин с пътен лист доказваш и пред кого. Още по-страшният въпрос – това го няма и в наредбата – тези 10 процента, които си писал, че ползваш за лични нужди, след това как го облагаш като личен доход? Влизаш в съвсем друг закон – Закона за облагане на физическите лица. Амортизациите влизат по съвсем друга схема.
Моята молба към Вас е – може да не ми отговаряте в момента – Вие сте адвоката на бизнеса. Вие трябва да седнете с НАП и да намерите някакво разумно решение.
Пак Ви повтарям, ние сме за този данък, не можем да избягаме от него. Това е европейска директива, даже е справедливо така да бъде. Но трябва да се намери един нормален начин. Другото е хаос и общо взето намаляване на безработицата сред адвокатите. Това мога да кажа.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател. Това, което на мен ми идва наум, понеже ние сме говорили няколкократно с колегата Горанов по въпроса и всъщност той беше съгласен – този разговор беше малко по-назад във времето – че има неясноти по отношение на приложното поле на закона, че тези неясноти ще бъдат изгладени с наредбата, което явно не се е случило.
Съгласен съм с вижданията на бизнеса и мисля, че най-добрият вариант е не само ние като министерство да се виним и да го решим управленски с НАП, но в един диалог с работодателските организации да осъществим това.
Като мое виждане най-добрият вариант за това нещо е в Националния икономически съвет като извънредно заседание и отделна точка да го разгледаме, да чуем предложенията на всички ведомства и да чуем вижданията на хората от реалния бизнес, разбира се, и с представител на Министерството на финансите. Но ще поканим изрично шефа на НАП, за да обсъдим тези неща.
Имам може би грешното усещане, че проблемите, които не са изгладени в наредбата, са проблеми вследствие на недостатъчна или грешна комуникация между нормотворците и тези, които са обект на правоприлагането на този закон, а именно реалният бизнес.
Така че това е нещо, което ми идва наум. Ще ползвам и Вас лично в качеството Ви на председател, понеже Вие участвате в този съвет, Вие работите доста ползотворно и мисля, че там ще постигнем една дискусия, която да налее малко акъл на колегите от НАП наистина да направят съответните изменения.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: На 14-ти срокът изтича, затова може би преди Съвета не е лошо да поканите и Бойко Атанасов и Людмила Петкова – шефа на НАП и ресорния началник на управлението в Министерството на финансите. Да поканите само по един представител на четирите основни работодателски организации и само в този къс състав да седнете да поговорите, защото, честно да ви кажа, министерствата и ведомствата това не ги вълнува.
Ние сутринта коментирахме как така министрите ходят с колите си от къщи на работа и защо на тях това не влиза в схемата за данък „уикенд“. Но всъщност вие не сте обложени с ДДС. Така че стигнахме до извода, че това не Ви касае.
Има много неясни въпроси, примерно, защо един работодател има право да купи карти за градския транспорт на служителите си, да им ги даде безплатно, това да му се води като присъщ разход на фирмата, а един, който пътува със служебната си кола, няма право.
Има абсурдни неща. Моят съвет е: направете го в късия състав, за да постигнете някаква крачка напред, ако не възразявате.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Не възразяваме. Даже в момента го планираме за понеделник, още тогава ще го направим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Третата парламентарна група има думата за въпрос.
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър, от тук седящите всички познаваме проблематиката на малкия и средния бизнес. Изобщо не го виждаме в България.
Моят въпрос е: изброите конкретно няколко неща, които правите като управленци, за да се облекчи работата на бизнеса.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаема госпожо Ахмедова, предполагам, че визирате бизнеса само на малките и средни предприятия, въпреки че това е всъщност гръбнакът на икономиката.
Освен оперативната програма – Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“, която е основен инструмент и разходването на безвъзмездна финансова помощ е насочено изключително към малки и средни предприятия. Мога да спомена нашите конкретики, свързани с политиките за облекчаване на бизнес средата и за икономически растеж. Те са свързани и с постигането на целите на стратегия „Европа 2020“, „Устойчив растеж“ и „Икономика, основана на знанието и иновациите“. Иновациите неслучайно са в програмата и са ключова дума. Те са ключова дума като насока на политиката не само на Министерството на икономиката, но и на правителството.
Споменах в отговора на госпожа Савеклиева, че във връзка именно с прилагането на иновациите след доста дълги мъки, през 2015 г. в последното тримесечие приехме ИСИС – Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Като в тази стратегия сме определили приоритетни тематични области именно, насочени към развитието главно на малкия и среден бизнес. Това са информационни и комуникационни технологии, мехатроника и чисти технологии, индустрия за здравословен живот и биотехнологии, включително храни, нови технологии в креативни творчески и рекреативни индустрии, като целта на тази стратегия е промяна на структурата на икономиката чрез стимулиране, създаването и развитието на устойчиви иновативни предприятия от високотехнологичните промишлени производства, интензивните наслоявания на знания и услуги, производства, както и насърчаване на инвестициите.
Освен това основна мярка за насърчаване на малкия и средния бизнес е намаляването на административната и регулаторната тежест. Усилията на министерството в тази насока са насочени към подобряване на административното регулиране, опростяване на процедурите за предоставяне на административните услуги, въвеждане извършването на оценка на въздействието на нормативните актове и въвеждане на теста „въздействие върху малки и средни предприятия“.
В този ред на мисли с последните изменения в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, които бяха приети на 3 ноември 2015 г., намалихме административната тежест, като регламентирахме възможности в заявлението за получаване на сертификати да се посочва кои от данните и документите могат да бъдат намерени в публичните регистри, нещо, което, общо взето, беше като информационно затъмнение особено пред малките и средните предприятия.
Направихме някои промени, целящи яснота и предвидимост на административните мерки и мерките, които са свързани с различни регулаторни и лицензионни режими.
Това е, което аз мога да кажа. Ако колегите нещо желаят да добавят?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, изтекоха Ви трите минути. Преди четири минути Ви изтекоха трите минути.
Реплика?
Дуплика? Няма на този етап.
Кое от крилото на реформаторите ще зададе въпрос?
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
РУМЕН ХРИСТОВ: Ние получаваме изчерпателни отговори на заседанието на парламентарната група на Реформаторския блок. И двете крила получаваме отговори. Така че, на този етап нямаме въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Следващата парламентарна група?
Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! До мен бяха изпратени писма от асоциации и от организации на колеги-хотелиери и ресторантьори във връзка със следното.
В момента е в процедура на публично обществено обсъждане програмата „Оперативна иновация и конкурентоспособност“. Управляващият орган е направил такава процедура за актуалната програмна времева рамка, така че е изключил от енергийна ефективност ресторантьорите и хотелиерите.
Предполагам, че няма никаква необходимост, тъй като повечето колеги имат и експертиза – и икономическа, и финансова – да обяснявам какви са мотивите, аргументите и смисълът хотели и ресторанти да могат да участват в тази програма „Енергийна ефективност“, още повече, че те са били бенефициенти в предишния период.
Моят въпрос е и въпрос, и анонс, и молба към Вас: възможно ли е да се направи корекция и хотелиерите и ресторантьорите да бъдат включени в настоящата програма?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаема госпожо Карастоянова, ще започна отзад напред отговора на Вашия въпрос.
Първо, сегашните условия – понеже е качена за обществено обсъждане именно програмата „Енергийна ефективност“ – тя е одобрена от Европейската комисия, но естествено, всякакви предложения могат да бъдат давени, могат да бъдат обсъждани.
Но ще Ви кажа две неща. Първо, идеята по принцип на цялата оперативна програма и в частност на подобряване на енергийната ефективност е насочена към производството. Става дума за производство, а не за услуги, за съжаление. Това е първото.
Второ, по отношение на това какви критерии са определени и защо ресторантьорството и хотелиерството са отпаднали като бенефициенти. Ние написахме едно писмо с искане за становище до Министерството на енергетиката по отношение на енергоемките и енергийноефективните производства и консуматори съответно и получихме един изчерпателен отговор по браншове, където за съжаление туристическият (така да го кажа) бранш и по-специално хотелиерството и ресторантьорството попадат на едно от последните места.
Поради тази причина не сме ги включили. Но може би за – как да кажа – някакъв реверанс към туристическия бизнес ние сме отделили от оперативната програма 5 млн. лв., които сме ги предвидили като директен бенефициент и сме ги дали на Министерството на туризма за разпореждане именно за насърчаване на туристическия ресторантьорски бизнес.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Аз в голяма степен имах информация вече предварителна, която се съдържаше във Вашия отговор. Но, първо, от една страна, начинът на работа на Министерството на туризма за дейности, които са доста специфични и което тази новосъздадена държавна институция няма опит, ме изпълва с известна несигурност и резерви как тя ще бъде усвоявана и до каква степен това ще бъде ефективно.
От друга страна, аз разбирам, че програмата е ориентирана към производството, но Вие знаете, че за съжаление българската икономика в много голяма степен разчита и зависи от сферата на услугите. Ключов фактор в това отношение е туризмът.
Обръщам Ви внимание на следното. В периода, в който туризмът се развиваше най-активно, се построиха огромен брой хотели, които за съжаление, според изискванията тогава са с много, много ниска степен на енергийна ефективност, да не кажа – почти на санитарния минимум от гледна точка на съвременното строителство. Това означава, че ако те не бъдат включени в тази програма в този предстоящ период, ако не бъдат насърчени, в по-голяма степен това засяга хотелиерите – за ресторантьорите ще обърна внимание – и означава, че във времето ние ще се превърнем в дестинация, която има много евтин, много нисък туристически продукт от гледна точка на инфраструктурата. Защото това означава хотели, които са влажни, студени, неотопляеми, практически неотговарящи на базисни изисквания, независимо от това какво е обзавеждането и какви допълнителни атракции се опитват да създадат.
Няма как да бъде компенсиран този недостатък с 5 млн. лв., разпределяни от Министерството на туризма – повтарям го това с много висока степен на убеденост и Ви моля, ако има механизъм и ако има възможност от наша страна за някакво съдействие за ревизия на това решение в посока на възможността бенефициенти в самата програма при вас за енергийна ефективност да бъдат включени хотелиерите и ресторантьорите, това ще бъде много значителна подкрепа към тази индустрия.
Да не забравяме, че в крайна сметка дали продаваме стока или услуга, това е част от икономиката и при положение, че ние очевидно нямаме някаква впечатляваща индустриална мощ, нека поне това, което имаме и което е изградено, с инструментите на европейските програми да се опитаме да го адаптираме.
Казвам това, не защото Вие носите отговорност, че хотелите, които са построени в значителна част преди 10 или 15 години, са такива, каквито са, но защото сега Вие сте принципал и във вашите ръце са всички възможности да се потърси – макар и трудна – ревизия на това решение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова. Ще внеса може би малко уточнение. Надявам се тези 5 млн. лв., които заделихме и които бяха – как да кажа – един реверанс и екстра от наша страна към Министерството на туризма, да бъдат разходвани по най-правилния начин и съм сигурен, че ще стане така.
Но, от друга страна погледнато, трябва да Ви кажа, че фокусът на нашата оперативна програма е изключително тесен и такива са насоките на Европейската комисия. За случаите, за които Вие говорите, има други възможности за безвъзмездна финансова помощ, които са свързани с оперативна програма „Регионално развитие“, от една страна, от друга страна, с фондовете, които са към Министерството на енергетиката и са свързани с енергийна ефективност в един по-широк аспект, който касае и сферата на услугите.
При нас като цяло оперативната програма и в частност тази процедура е насочена, пак казвам, изключително към високоенергийните производства, към производства, които са енергоемки и са високоенергийни консуматори. За съжаление, туристическият бизнес наистина не попада в тях. Такива са насоките на Европейската комисия и не мисля, че ще можем да намерим някакъв начин дори и съвместно да успеем да изкривим в желаната от нас и Вас насока за помощ на туристическия бранш.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Само за информация – госпожа Карастоянова с репликата си си „изяде“ втория въпрос.
Има думата господин Чавдар Пейчев. Заповядайте, господин Пейчев.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моят въпрос е във връзка с дейността на Дирекция „Външноикономическа политика“.
Вече повече от година сте министър на икономиката. Интересува ме какви са основните цели и задачи, които сте дали на тази дирекция, с какви постижения може да се похвали дирекцията след вече година и нещо работа като ръководител. Също така това звено има и аналитични функции. На база на този анализ, който е правен, какви са основните препятствия, които не позволяват на българските стоки да се продават в по-големи количества и в по-голям асортимент на външните пазари.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Благодаря Ви, господин Пейчев. Пак ще отговоря на Вашия въпрос отзад напред, за което се извинявам, защото това отговаря донякъде и на въпроса на госпожа Ахмедова, който е свързан с малките и средни предприятия. Понеже голяма част от износа, който, между другото, в последната година бележи доста висок ръст, което е и оценка за дейността на тази дирекция, основните препятствия са свързани, първо, с недостатъчната маркетингова насоченост на малкия и среден български бизнес и това е следствие може би, не може би, а е следствие от проблема, който ние срещаме и който се опитваме всячески – това не го казах в отговора на госпожа Ахмедова, но тук ще го кажа – и това е една от дейностите на тази дирекция – да насочваме сформирането на клъстери по браншове особено сред малките и средни предприятия, които са експортно насочени.
Тук малко ще вляза в една казуистика, но общо взето, от нашите посещения, които направихме в едни нови дестинации с едни големи инвеститорски мастодонти, каквито са примерно Китай, САЩ и големите държави от Европейския съюз, когато една компания нахлуе на даден пазар, респективно българският, в даден бранш, първата й работа е да докара конкуренция от своята страна. Примерно Китай, китайците са първи в това отношение, американците и немците много успешно го прилагат. Примерно да кажем в колбасарската промишленост, дойде малко и средно предприятие от съответната държава в България, вижда, че тук има пазар, вместо да затвори нишата, докарва всичките си конкуренти, което води до конкурентност на пазара, респективно увеличаване на така наречената ниша и повече продажби.
Ние, българите, имаме една психика за затваряне. Ако може да не достига до България никаква обратна информация, само аз да работя на този пазар, да кажа примерно, хипотетично Монголския пазар, само аз да внасям. Това нещо се опитваме леко и с психологическа насоченост да накараме да го забравят българските бизнесмени и да ги накараме да преминат към едно клъстерно насочване на експортността на нашата икономика.
По отношение на това какво сме свършили в дирекцията, Ви казах, че имаме повишение на експорта, особено към трети страни. Това беше един от нашите приоритети – освен към Европейския съюз, да насочим експортността на българската промишленост именно към трети пазари и аз ви казах – САЩ, Южна Америка и може би на първо място – Средна Азия. Имаме постижения в тази насока. Те са свързани и със структурните промени, които направихме в дирекцията, особено по отношение на така наречените търговски аташета, както са популярни, и службите за търговско-икономически връзки и СТИВ-овете. Доста от дестинациите, особено в Европейския съюз, и в момента един доклад е изготвил заместник-министър Петров, който от днес е на бюрото ми и ще го разгледаме подробно, се насочваме към съкращаване на СТИВ-ове в дестинации, които според нас, особено в Европейския съюз, няма нужда от такова присъствие, ги насочваме към трети пазари, особено в Средна Азия, бившите Съветски републики и държави от САЩ и Латинска Америка.
Знаете, че миналата седмица бях на едно посещение в Латинска Америка с президента Плевнелиев и мога да ви кажа, че просто не знам как досега българският бизнес не е погледнал към тези огромни пазари, каквито има в Бразилия и Аржентина. До голяма степен това се е дължало на икономическата политика на двете държави и на другите държави в Латинска Америка. Но сега с напредъка на преговорите между Европейския съюз и МЕРКОСУР, който е свързан с отпадането на редица мита, такси и много нетарифни пречки, мисля, че тези пазари ще бъдат много добри като някакво бъдеще за действия именно на тази дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Реплика? Заповядайте, господин Пейчев.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Само искам да кажа, че по мое скромно впечатление основният фактор, който повлия на повишаването на износа на България, това е активността на Европейската централна банка и девалвирането на еврото.
А що се отнася до външните пазари, които описахте току-що, че самият Вие се учудвате как българският бизнес още не е стигнал там, според мен не би трябвало Вие да се учудвате, а точно дейността на тази дирекция „Външноикономическа политика“ е ариергардът на българския бизнес, който трябва да му осигури тези пазари и да го въведе в тях. Нали затова българският данъкоплатец плаща разходите за това звено?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз.
Започваме втори кръг от въпроси. ГЕРБ – нямат въпроси. Наред е БСП.
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър. Въпросът ми е относно текущото състояние на ВМЗ – Сопот, и перспективите пред комбината. Припомням, че в рамките на тази последна година имаше няколко тежки инциденти там, имаше напрежение относно определени кадрови решения, които се взеха, пък и Сопот в момента пак е в центъра на вниманието на Министерския съвет поради тежкото състояние на общината.
Така че бих искал да получа актуална информация по този въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса на господин Бойчев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Да ви кажа за община Сопот и взаимоотношенията там. Благодарение на настояването на премиера проведохме серия от срещи с кмета на общината, който, подчертавам, е кмет на БСП и с това показваме, че икономиката няма цвят и не държим на партийните различия, господин Бойчев. Надявам се да го оцените, защото във вторник сутринта беше подписано споразумение за погасяване на всички задължения на ВМЗ към общината, което ще се случи в съвсем кратки срокове.
Кметът е доволен. Даваме една много сериозна глътка въздух на тази община, която реално при предишното управление беше фалирала и тогава наистина комуникациите между община, правителство и ВМЗ не беше на необходимото ниво, за което определено вина мисля, че не носи нито правителството, нито ВМЗ.
Радвам се, че сега така добре тече комуникацията и съм сигурен, че и в община Сопот се радват.
А що се отнася до състоянието на завода, независимо от взривовете и независимо от шума, който се вдигна покрай персоналните смени в ръководството, а може би именно поради ефективността на тези персонални смени, мога да Ви кажа, че близо 15–20 години ВМЗ не е имало такива финансови резултати. За да ви кажа в цифри, прогнозният финансов резултат за отчетния период от 2015 г. ще е с печалба в размер на почти 30 млн. лв. За сведение за 2014 г. печалбата е 265 хил. лв. Виждате каква чувствителна разлика в пъти.
Отчетените приходи от продажби в сравнение с 2014 г. са с 60,15 процента повече и в резултат на нашите усилия и, разбира се, в резултат от подобрената работа в завода….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: …и на международната обстановка…
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: …и на международната обстановка, разбира се. Само че тук сигурно една голяма скоба, господин Кънев, ще отворя, че международната обстановка, свързана с локални и не толкова локални конфликти и в предишните две години беше такава, само че тогава голяма част от производството по различни причини отиваше към по-малки частни предприятия. Сега, общо взето, ВМЗ е основният производител и всички купуват от нас и тогава изнасят насам и натам. За горното мога да кажа, че точно преди Коледните празници назначихме трихилядния работник във ВМЗ. Мога да кажа, че се появява проблем, сериозен проблем, а именно, че ние не смогваме с работната ръка и да отговорим на всички заявки и доставки и всички проектодоговори, които имаме. Започваме освен от региона да търсим чак от Кърджалийския край специализирана работна ръка. Определено този бизнес – за добро или лошо – в България тази сфера на икономиката процъфтява и основният бенефициент на това процъфтяване е именно ВМЗ. Пак казвам, ще се появи тази година проблем с недостиг на кадри.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Реплика? Няма.
Госпожо Ахмедова, Ваш ред е. Заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин министър, първият въпрос – за конкретните неща, които правите – прехвърлихте на стратегията. Затова вторият въпрос ще го задам така, че отговорът да е в едно изречение.
Може ли да ни кажете Вашата прогноза в края на 2016 г. с какъв икономически растеж ще приключим годината. Не се позовавайте на външни и вътрешни фактори, а искам лично Вашата прогноза.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Каквото и да Ви кажа, госпожо Ахмедова, ще се хванете в края на годината за моите думи или няма да се хванете и ще бъде точно. Винаги ще бъдете в по-добра позиция.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Ако познаете, лично ще Ви похваля тогава.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Вие винаги ще бъдете в по-добрата позиция – или да си замълчите, или да кажете: ето, той каза 4 – 5, пък то е 1 процент.
Наистина не се знае до края на годината какво ще се случи, но тенденциите са добри и мисля, че икономически растеж, подобен на този, който постигнахме през 2015 г., би било реално да постигнем и в 2016 г. въпреки всичките макроглобални, геополитически аргументи и нещата, които се случват на световното поле.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Господин министър, бизнесът очаква прогнозируемост във всичко. Вие като министър на икономиката дайте такъв тон.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Премиерът даде тон – 4,5 процента, уважаема госпожо Ахмедова, и смятам, че този тон беше достатъчен.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Аз, ако трябваше да питам премиера, щях да питам премиера. Мен ме интересува мнението на министъра на икономиката.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Беше достатъчно оптимистичен. Моята работа като министър е не да обещавам и да създавам новини, а да правя такъв икономически климат, че наистина да има по-висок растеж. А дали растежът ще е 2,8 или 4,5 или повече, времето ще покаже.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Двата въпроса са обвързани. Затова първо попитах за мерките, за да мога да стигна до икономическия растеж.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Аз не съм привърженик на залаганията и на гемлинга. Ако отделно бях толкова добър в прогнозите, нямаше да бъда министър, щях да се занимавам само с еврофутбол.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Казано е 4,5 – толкова ще бъде.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Добре, няма да направя коментар, защото не е в сферата на нашата комисия. Иначе имам коментар.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Пейчев, имате ли втори въпрос? Заповядайте.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Исках, господин министър, да Ви попитам дали има някакво развитие по споразумението за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции? Доста динамично и шумно се развиваше в медиите и процеса в Европейския съюз и Европейския парламент и т.н. В един момент настана някакво затишие. Какво се случва?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Абсолютно сте прав, господин Пейчев, че настана затишие и дори затишието се дължи на външни геополитически фактори за Европейския съюз. Иначе казано, бяхме предупредени – в интерес на истината – на европейско ниво, бяхме предупредени от госпожа Сесилия Малмстрьом, която знаете, че е еврокомисарът, който е основен преговарящ по ТПТИ, че в последното тримесечие на 2015 г. и първото тримесечие на 2016 г. със сигурност по ТПТИ нищо няма да се случва, защото такъв е бил и знакът от американска страна. Всичко това е свързано с изборите, които се провеждат в момента в Съединените американски щати. Там знаете, че започнаха първичните избори. Цялата тази кампания, която ще премине и която е неразривно свързана с това, че поради факта, господин Обама няма право на следващ мандат, ще има смени в администрацията, бяхме предупредени от американците и в момента има замразяване на преговорите именно поради тази причина.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Още една добра новина!
Колеги, имате ли други въпроси? Изчерпахме си лимитите.
Господин министър, имате ли нещо да съобщите?
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Не, благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако нямате, аз имам само една забележка. Не е лошо при някои от следващите законопроекти, на които вие сте вносител, да дойдете в парламента, защото днес с Румен Христов правихме една сметка, че сте единственият министър, който не е присъствал на гледане на негов закон в парламента и само заместник-министрите Петров и Везиева присъстват.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Господин председател, водя си статистика на законопроектите, които влизат в Народното събрание. Между другото, законопроекта за тютюна единствено пропуснах и съм бил в София, и не съм бил болен. През останалото време имам – как да кажа – извинителни причини и мога да представя извинителна бележка (Смее се.)


ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 15.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев


Стенограф:
Божидарка Бойчева