1. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20, внесен от Министерски съвет на 20 април 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Генов и група народни представители на 13 април 2016 г., и на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерски съвет на 9 май 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 12

На 18 май 2016 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20, внесен от Министерски съвет на 20 април 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Генов и група народни представители на 13 април 2016 г., и на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерски съвет на 9 май 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от заместник-председателя на комисията госпожа Даниела Савеклиева.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предложението за дневния ред ви е раздаден предварително. Той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20, внесен от Министерски съвет на 20 април 2016 г. – за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Генов и група народни представители на 13 април 2016 г., и на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерски съвет на 9 май 2016 г. – за първо гласуване.
4. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание.
По точка първа от дневния ред нямаме гости, така че можем да започнем.
Проектът ви е раздаден, имате го. Има ли изказвания по него?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, не можах да прочета все още детайлно правилата, но в италик са дадени предложенията, които включително направих аз пред пленарна зала, и са напълно коректно отразени в общите правила. И, ако има съгласие на комисията те да бъдат подкрепени, мисля, че процедурата ще бъде по-добра от предишната.
Накратко. Става въпрос за това да има проверка за принадлежност към Държавна сигурност, което беше добавено допълнително към предишната процедура. Срокът за номинации да бъде 21 дни, което е заимствано като подход от Изборния кодекс. Така че, ако депутати направят предложения, постъпили от неправителствени организации, трябва да се посочи коя е неправителствената организация, която е източник на предложението.
На следващо място е предложено нещо, което вече не идва от нас, но според мен е разумно. Ако за дадена позиция няма кандидатура или единственият кандидат се оттегли, това да не спира процедурата, тъй като би могло до безкрайност да се проточи и да влезем наистина в омагьосан кръг.
Всичко това изглежда разумно, така продължавам с внимателното четене. На този етап съм категорично „за“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз също ще подкрепя правилата, предложени за избор на председател и членове. Имах една-единствена забележка, която е отразена и аз щях да я коментирам сега с вас. Тя беше в стария текст: „Професионалният им опит в областта на конкуренцията“ – според мен много стесняваше кръга на хората, които биха могли да бъдат кандидати. Сега е отпаднало. Така че това ми беше единственото притеснение, както и предложенията, които бяха направени от народния представител Мартин Димитров в пленарна зала, също са отразени.
Така че с чиста съвест и с желание ще подкрепя проекта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Христов!
Други изказвания има ли?
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Ние имахме вече спор няколко пъти относно тази процедура. Колкото и да съм скептичен относно нейното забавяне, в крайна сметка имаме решение на Народното събрание за прекратяването й и се радвам наистина, че толкова бързо влизаме с приемането на корекцията в правилата.
Аз лично не очаквам кой знае какво да се промени, но дай, Боже, да сме свидетели наистина на една прозрачна процедура, проведена от нас. Не очаквам кой знае колко промяна, тъй като персоналният състав на народните представители е същият. Те и миналия път имаха право да правят предложения. Сега им се дава възможност част от предложенията да бъдат направени от НПО-та чрез народните представители, което според мен и преди това не пречеше.
Само имахме няколко казуса с предишните правила, които преди да ги гласуваме ми се иска с вносителите да ги коментираме. Това е добре, че са записали реда, по който да се проверява принадлежността към органите чрез председателя на комисията. Проверили ли сме дали този срок, който имаме, в какъв срок това може да стане?
ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА (главен експертен сътрудник към Комисията): Достатъчен е. Това е седемдневен срок, който е краят на приемане на последната кандидатура в 21-дневен срок, а след това има седем дни има до изслушване на кандидатите.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: И миналия път имахме един спор. Не, спор, но може би имаше непълнота в правилата, а реално погледнато, от подаването на документите, когато изтече крайният срок, най-рано изслушването в комисията може да стане след седем дни. Така ли да го разбираме сега? Защото помните, че миналия път знаете, стана казус и така създадохме някакъв проблем, който го нямаше според мен, но се създаде.
Значи след седем дни, а в това време комисията трябва да провери кандидатите.
ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА (главен експертен сътрудник към Комисията): Да, и в четиридневен срок преди края на изслушването неправителствените организации могат да зададат въпроси. Имат възможност да зададат въпроси.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря. Това исках да уточня, защото миналия път имаше проблем. Виждам, че това, което подкрепяме, е описаната ситуация при евентуален отказ на някой от кандидатите. Ние досега не бяхме се изправяли пред подобна ситуация. Виждам, че това в крайна сметка прецизира нещата.
Благодаря. Така че аз също ще ги подкрепя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Проектът на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание се приема.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20, внесен от Министерски съвет на 20 април 2016 г., за първо гласуване.
Гости от Министерство на финансите са: Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – директор на Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ и Снежанка Колева – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“;
от Българска народна банка: Нина Стоянова – член на УС и подуправител на БНБ и Антонио Бързашки – началник на отдел „Надзор на платежните системи“;
от Асоциация на банките в България: Елеонора Христофорова.
Моля вносителите да ни запознаете накратко със законопроекта. Имаме и мотивите.
Господин Бекир, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Проектът на закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2014/92 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основните операции.
Разпоредбите на Директивата обхващат три основни области. Първата област е съпоставимост на таксите за платежните сметки, по-лесно сравняване на таксите за платежни сметки, налагани от банки и други доставчици на платежни услуги.
Втората област е прехвърляне на платежна сметка, установяване на лесна и бърза процедура за потребителите, които желаят да сменят своята банка или доставчик на платежните услуги.
Третата област е достъпът до разплащателните сметки. Това дава възможност за гражданите на Европейския съюз да открият разплащателна сметка, без да са установени в страната, в която се намира доставчикът на платежни услуги.
Освен това тези разпоредби ще позволят на всички потребители в Европейския съюз, независимо от тяхното финансово състояние, да открият разплащателна сметка, която им позволява да извършват основни операции, като например да получават своята заплата, пенсия социални помощи или да плащат сметка за комунални услуги и т.н.
Законопроектът предвижда банките да предоставят на потребителите платежните услуги по сметките за основните операции, свързани с откриване, използване и закриване на платежна сметка, внасяне и теглене на пари в брой от платежните сметки и платежните операции с дебитна карта, безплатно или срещу приемливи такси, независимо от броя платежни операции, извършени по сметката. С тези изисквания се постига по-голяма защита на потребителите, тъй като таксите за почти всички, извършени от тях операции по платежните сметки, са за основни операции и ще бъдат с размер, по-нисък от средния за страната и средния за банката за съответния вид операция.
Подобряването на прозрачността и несъпоставимостта на банковите такси наред с по-лесната смяна на доставчика на платежните услуги би следвало да доведе до по-лесна смяна на доставчик на платежните услуги, и би следвало да доведе до качественото предлагане на по-ниски цени на платежните услуги за потребителите. Същевременно повишената мобилност на клиентите и по-малко пречки за достъп на основните финансови услуги, включително през граница, ще бъдат от полза за финансовия сектор.
Законопроектът предвижда функционирането в България най-малко на една независима интернет-страница за съпоставяне на таксите, събирани от доставчиците на платежни услуги, която ще се поддържа от Българската народна банка. Това ще позволи на потребителите по-лесно да сравняват цени и условия по платежните сметки, предлагани на пазара.
Със законопроекта се предвиждат изменения в уредбата на Помирителната комисия за платежни спорове, свързани с изискванията към процедурите и органите за алтернативно решаване на спорове, предвидени в Закона за защита на потребителите.
Постигането на пълно съответствие с общите изисквания за процедурите и органите за алтернативно решаване на спорове, предвидени в Закона за защита на потребителите, налага съответни изменения в уредбата на Помирителната комисия за платежни спорове, съдържащи се в Глава осма от Закона за платежните услуги и платежните системи.
С § 29, т. 3 от законопроекта се въвежда и опцията по чл. 1, т. 5 от Регламент 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета относно обменните такси за платежните операции, свързани с карти. До 9 декември 2018 г. тристранните платежни картови схеми, извършващи дейност чрез доставчик на платежни услуги или издаващи картови платежни инструменти с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник, се освобождават от изискваният за прилагане на установените максимални нива на обменните такси в Глава втора от Регламент 2015/751 по отношение на националните платежни операции при определени условия. Законопроектът определя Българската народна банка като компетентен орган, който отговаря за спазването на Регламента, като установява система от санкции, приложими при нарушение на регламента и подходящи и ефективни извънсъдебни процедури за решаване на споровете във връзка с прилагането му.
С Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи се предвиждат изменения и допълнения на Закона за Българската народна банка, Закона за защита на потребителите и Закона за кредитните институции.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Бекир.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Бойчева.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Дали може да коментират становището на КРИБ, тъй като там има изразени мнения. Това беше излишно опасение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Поканени са да дойдат представители от КРИБ, но днес няма такива.
Становището, което те са дали, е във връзка с измененията в § 29, т. 3 и имат отрицателно становище специално по този параграф. Бихте ли го коментирали? Аз го имам, виждам го.
Преди това, ако може, и мнението на БНБ. Заповядайте.
НИНА СТОЯНОВА (подуправител на Българската народна банка): Благодаря Ви, госпожо председател!
По отношение становището на КРИБ искам да дам следното кратко пояснение. Законопроектът като цяло е свързан, както посочиха от Министерството на финансите, с въвеждане на директивата за основната платежна сметка, прехвърляне на платежни сметки и достъп до платежни сметки.
Становището на КРИБ се отнася до един друг нормативен документ, до един регламент за междубанковите такси по операциите с карти. Този регламент е в сила за България от месец декември миналата година.
При обсъждане на законопроекта съвместно с колегите от Министерството на финансите стигнахме до предложение, че регламентът се прилага изцяло за България. Но тъй като той дава възможност за прилагане и на няколко опции, които са различни от общите разпоредби, една от тези опции да се въведе, която именно касае това, че тези четиристранни картови схеми могат да се третират като тристранни за един кратък период от две години, от които половин година вече е изтекла.
Във връзка със становището на КРИБ мога да кажа, че ние, от БНБ, не държим на тази опция. Предполагам и колегите от Министерството на финансите, също. Би могло между първо и второ четене да се обсъди промяна. Това е един много малък сегмент от 2 – 3 процента от пазара, който е малозначителен. Няма да окаже влияние с или без опцията.
ПРЕДС.ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА (директор на Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерство на финансите): По същия въпрос се изказвам в подкрепа на това, което госпожа Стоянова каза. Ние наистина съвместно обсъждахме този въпрос. Имаше аргументи и в двете посоки. Все пак преценихме, след като регламентът дава такава възможност, да я включим в законопроекта и да оставим на народните представители да преценят окончателното решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Колеги, имате ли други въпроси или коментари? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20, внесен от Министерски съвет на 20 април 2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 11, "против"- няма, "въздържали се" - 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20, внесен от Министерски съвет на 20 април 2016 г. се приема за първо гласуване.

Преминаваме към точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Генов и група народни представители на 13 април 2016 г., и на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерски съвет на 9 май 2016 г., за първо гласуване.
Гости от Министерство на икономиката: Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Валентин Груев – директор на Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ и Лъчезар Борисов – началник на отдел в Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“;
от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол: Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Първо ще дам думата на вносителя.
Господин Генов, заповядайте. Вие сте вносител на първия законопроект.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз с група народни представители от БСП – Лява България сме вносители на този законопроект. Предполагам, че колегите са запознати с мотивите, няма да ги коментирам.
Искам да кажа няколко даже публично известни данни за развитието на оръжейната промишленост през първите месеци на 2016 г.
Предложените от нас дружества – ВМЗ–Сопот, „НИТИ“-Казанлък, „Кинтекс“– с изключение на „Кинтекс“ бележат ръст в своите приходи. Наистина приходите на ВМЗ–Сопот, с космически прираст – са близо три пъти спрямо предишни периоди. Увеличава се основно производството и най-вече на неуправляеми ракетни снаряди, на противотанкови гранати, взриватели и други средства. Непрекъснато в завода се назначават нови хора, откриват се нови работни места. Вчера бяха открити две нови площадки - в Иганово за монтаж на всички тези изделия – и наистина и печалбата, и реализираните обороти при ВМЗ са впечатляващи.
При „НИТИ“ – Казанлък също от публикуваните данни се вижда, че има известен прираст на продажбите, има приходи. Известно е, че има и развойна дейност. Разработват се нови изделия, които да бъдат пускани в производство. Това е една предпоставка все пак за увеличаване на производството.
„Кинтекс“ като чисто търговско дружество поради ред обстоятелства има занижени резултати. Там са известни проблемите и с КТБ, и с неустойките, които трябва да плаща на Министерството на отбраната на Индия за неизпълнени задължения от „Аркус“.
Така че нашето мнение е, че и трите предприятия са стратегически за държавата, не носят щети, а напротив – реализират печалба, съответно би трябвало да отчисляват и дивиденти.
Нашето предложение е, те да бъдат включени в Приложение № 1 към закона, но в забранителния списък за продажба.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Генов.
По Вашия законопроект има и становище от Министерството на отбраната, което подкрепя направените от Вас предложения.
Заповядайте, господин заместник-министър Петров, да представите другия законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, разбира се „Кинтекс“ и ВМЗ са търговски дружества изцяло с държавна собственост. За нас те са изключително структуроопределящи във военнопромишления комплекс на България и са важен елемент от националната ни сигурност.
В последните години те се развиват, бих казал, много добре, включая вчера – предполагам, че сте видели – ВМЗ откри два нови цеха. Има договори до 2018 г. Поне никога в Министерството на икономиката не е седяло на дневен ред ВМЗ да се приватизира. Но, така или иначе, след като се беше повдигнала дискусията, за нас е изключително добре да се изчисти този въпрос. Ние нямаме нищо против и ВМЗ, и „Кинтекс“ да влязат в този списък.
Това, което мога да кажа също, е, че към момента във ВМЗ работят над 3 400 човека, продължават да се назначават нови хора, сключват се нови договори. Надяваме се това нещо да продължи и наистина там в Карлово, Сопот и региона смятаме, че това е един добър пример за едно държавно предприятие, което активно работи с общините за повишаване качеството на труда. Млади хора започват да работят там.
По отношение на разликите, мога да кажа за „НИТИ“ – Казанлък, следното. Нашето становище е, че „НИТИ“ – Казанлък, не е структуроопределящо предприятие. Да, в последната година то също подобрява финансовите си резултати. Имам и подробна справка за това. Така че по наше мнение волята на народните представители ще бъде с „НИТИ“ – Казанлък, как да се процедира, но то на фона на другите две не може да се сравнява като капацитет, като производство и като пазари, които има.
„Кинтекс“ още повече като търговско дружество помага активно на всички предприятия от българската отбранителна индустрия, не само държавните, но и частните, работи активно с тях.
Така че това е нашето становище – на Министерството на икономиката.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
От Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, заповядайте, господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви, госпожо председател!
Първо, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол подкрепя и двете предложения. Те са изключително важни.
Първо, ВМЗ и „НИТИ“ не са в забранителния списък, а „Кинтекс“ е в Приложение № 2 към Закона за приватизация и следприватизационен контрол, дружества, за които трябва да се приеме стратегия за приватизация.
Това, че дружествата не са в забранителния списък, кара Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да прави тригодишни прогнози и всяко дружество, което не е в забранителния списък, да бъде включено в тези прогнози, което създава напрежение и е правилно те да влязат в забранителния списък. Става дума специално за „Кинтекс“ и ВМЗ. Вече за „НИТИ“ – Казанлък, нека народните представители да решат дали е структуроопределящо. Да, мисля, че съвсем скоро даже ще излезе и положително, за което можем да ги похвалим. Бяха в доста лошо състояние, както и ВМЗ, и „Кинтекс“ в интерес на истината.
Може би само трябва да се види първото предложение, тъй като към момента „Кинтекс“ са в стратегическия списък, дали трябва да излезе от там и да влезе в забранителния или пък трябва да остане. Но на това само обръщам внимание, тъй като има разминаване в двете предложения.
Считам, че е редно да бъдат в забранителния списък. А дали могат да останат и в стратегическия, това вече вие ще го решите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Караниколов.
Уважаеми колеги, има ли въпроси?
Господин Христов, заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ: Аз категорично и убедено ще подкрепя предложенията за отнасяне на тези предприятия в забранителния списък и по-точно в Приложение № 1 към Забранителния списък. Имам предвид основно „Кинтекс“ и ВМЗ – Сопот. Що се отнася до „НИТИ“ – Казанлък, ако колегата Генов приеме аргументите на компетентните институции – Министерството на отбраната, Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, че не е структуроопределящо предприятие и не го включим, бихме могли да процедираме само за отнасяне към списъка на двете предприятия, а другото да не бъде включено в забранителния списък. Но не е и проблем да бъдат подкрепени и трите предприятия. Въпрос на позиции е и, ако господин Генов примерно се съгласи, бихме могли автоматично да подкрепим убедено тези две предприятия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: За реплика заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Във Вашето встъпление, уважаема госпожо председател, Вие казахте, че има положително становище и за „НИТИ“ – Казанлък, от Министерството на отбраната, ако не се лъжа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По мои данни Министерството на отбраната изцяло подкрепя законопроекта.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: При това положение, тъй като не виждам възражения от принципала, тоест, имам предвид становището на Министерството на икономиката, нищо не пречи. Те ще се обединят в един общ доклад за второ четене, ако ги приемем на първо четене.
Аз лично предлагам да преминем към гласуване и да гласуваме и трите предприятия във вида, в който са предложени. Мисля, че няма да направим лошо, ще направим добро.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Цочев.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз подкрепям като вносител, разбира се, нашето предложение и се радвам, че колегата Цочев апелира към приемането му.
Използвам обаче, тъй като тук е представител на Министерството на икономиката и на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и се радвам за тази тяхна позиция, тъй като невключването на тези предприятия в забранителния списък създаваше редица възможности за спекулации относно приемането на тези годишни планове за приватизация.
Изрично колегата Манол Генов каза колко са заети те и колко добри са финансовите положителни резултати.
Моята молба към Министерството на икономиката е, наистина да се присъединим и към становището на Министерството на отбраната, защото със съхраняването на военно-промишления комплекс на България според мен неминуемо ще има нуждата и от такъв тип предприятия като „НИТИ“ – Казанлък, като научното и развойно предприятие на отрасъла. Предприятие, което е носител на редица патенти в тази връзка. Сега аз знам, че състоянието му е малко сложно, знам, че има интерес към голяма част от неговите имоти. Но според мен ние трябва да погледнем с една по-голяма отговорност и перспектива.
Дори бих искал да поздравя и представителите на Министерството на икономиката, тъй като те направиха нещо, което заслужава да бъде отбелязано. Доколкото разбрах от медиите, държавата възстанови собствеността си върху един от бившите военнопромишлени заводи на България, закупувайки го от частен съдебен изпълнител. Аз приветствам тази стъпка и считам, че тя е в правилна посока.
Господин заместник-министър Петров, искам да Ви кажа, че можете да очаквате от наша страна подкрепа в тази политика и очаквайте със сигурност и редица въпроси относно това какъв вид политика разработвате, така че българският военнопромишлен комплекс да бъде пряко включен в предстоящите процедури по модернизация и превъоръжаване на българската армия.
Ние бихме искали да видим, отделяйки значителен ресурс оттук нататък за нашите въоръжени сили, едно много сериозно участие на българския военнопромишлен комплекс в тези договори, в тези сделки. Мисля, че няма страна в света, която да няма собствена политика и да не насърчава такъв тип политика.
Това са само част от аргументите, заради които ми се струва, че в бъдеще ще имаме нужда – поне „НИТИ“ – а пък времето ще покаже.
Така че, подкрепяйки нашия законопроект, апелирам да подкрепим и трите дружества.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Заповядайте, господин заместник-министър Петров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Да, напълно съм съгласен по отношение на превъоръжаването на българската армия, тъй като и ВМЗ, и други от българските производители произвеждат доста по-съвременни неща, които се изнасят навън, отколкото е въоръжена българската армия.
Така че е редно да се помисли и българската армия поне да се възползва от българската отбранителна индустрия, за да можем и ние в нашата армия да имаме по-съвременни въоръжения, които се предлагат от българските фирми на международния пазар.
А що се отнася до „АВИОНАМС“, да, така е, но все още там процедурата по обжалването мисля, че не е приключила. Мисля, че в петък ще приключи. Така че все още не сме го придобили.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Петров.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Генов и група народни представители на 13 април 2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" – няма, "въздържали се" - 1.
Законопроектът за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Генов и група народни представители на 13 април 2016 г., се приема на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерски съвет на 9 май 2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерски съвет на 9 май 2016 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря на гостите.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред: Разни.
Има ли въпроси? Не виждам.
Можем да си пожелаем приятен и успешен ден.
С това изчерпахме дневния ред, поради което закривам заседанието.

(Закрито в 15.30 часа)



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:

Даниела Савеклиева



Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 31 442 знака)