1. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г., № 504-00-17, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 25 март 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2015 г., № 504-00-23, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 19 ноември 2015 г.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 13

На 1 юни 2016 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г., № 504-00-17, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 25 март 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2015 г., № 504-00-23, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 19 ноември 2015 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от заместник-председателя на комисията госпожа Даниела Савеклиева.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги, към момента имаме падащ кворум. По правилника на комисията можем да започнем работа.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Първо ви представям предложението за дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г., № 504-00-17, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 25 март 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2015 г., № 504-00-23, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 19 ноември 2015 г.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г., № 504-00-17, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол 25 март 2015 г.
По точка първа от дневния ред да ви представя гостите:
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: господин Емил Караниколов – изпълнителен директор.
Господин Караниколов, всички колеги сме се запознали с отчета подробно. Моля да го представите в резюме.
Заповядайте, господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви, госпожо председателстваща! Накратко ще ви запозная с Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г., за периода 2014 г.
За начало искам да кажа, че това беше най-слабата година по отношение на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за последните шест години. Причините за това накратко.
В края на 2013 г. Министерският съвет взе едно решение, с което се предвиди да се смени административната сграда на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Последващо през февруари месец, тъй като се установи, че сградата, в която се предлага да се настани администрацията на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, не може да поеме целия този персонал - администрация на агенцията, в края на месец февруари 2014 г. се взе решение за съкращаване на повече от 40 процента от персонала на Агенцията – някъде от порядъка на около 40 служителя.
Веднага след тези действия се започна, първо, съкращението на служителите, съответно последващо – след съкращенията – започна и пренасяне на администрацията от сградата на ул. „Аксаков“ в сградата на ул. „Врабча“. Целият този процес продължи до 1 юни 2014 г. През този период, разбира се Агенцията работеше, подготвяше процедури, а именно възлагаше изготвянето на оценки, правни анализи, информационни меморандуми за дружествата, които бяха попаднали в програмата за приватизация. Тя беше одобрена още в края на 2013 г. от Надзорния съвет на Агенцията, съответно беше внесена в Министерския съвет и беше гласувана от Народното събрание в частта за приватизация в Закона за държавния бюджет.
След приключването на преместванията започнахме активно дейност за подготовка на приватизация на дружествата, но, тъй като, знаете, тогава дойде време за парламентарните избори, назначи се служебен кабинет, служебният кабинет ясно и точно изрази мнение, че той няма мандат и функции да дава съгласие за стартиране на приватизационните сделки и предпочете вече с встъпването на новия кабинет той да определи дали да се работи. Бяха спрени всички големи приватизационни процедури. Накратко, това бяха и най-големите очаквания, които имахме от приватизацията на „АДИС“, приватизацията на „Аудиовидео Орфей“ – две дружества, които притежават имоти и очакваните постъпления от тези приватизации бяха за всяко едно от тях над 120 млн. лв., така или иначе, бяха спрени.
Друго голямо дружество беше Военно издателство, за което се получи писмо и от служебния министър да не стартираме процедурата, а после, при следващия министър – да се изчистят имотни проблеми и скици и да не се пристъпва към приватизация. Такива писма получихме за над 95 процента от ресурса за приватизация за 2014 г.
Реално през този период бяха подготвени действия, свързани с подготовката и предлагането за приватизация на 76 броя обекти - 13 от тях мажоритарни пакети, 33 имота частна държавна собственост, 7 обособени части, собственост на търговски дружества и 23 миноритарни пакета, които се търгуват на централизирани публични търгове – присъствени и неприсъствени.
Реално Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол предложи за приватизация 43 обекта. След успешно провеждане на публични търгове са осъществени само 7 приватизационни процедури, като накратко това са 3 имота, частна държавна собственост, две обособени части и два миноритарни пакета на обща стойност малко над 1,5 млн. лв.
Към 2014 г. пакетът, по който е работила агенцията, представляваше 17 броя мажоритарни пакета, 5 броя пакети от дялове и акции, обособени части от търговски дружества с над 50 на сто държавно участие, 27 миноритарни пакета и 83 броя имоти, частна държавна собственост.
Това е накратко в частта за приватизация.
За следприватизационния контрол. Изготвени са 102 броя писма до купувачи по приватизационни договори за предоставяне на информация за изпълнение на задълженията, 93 писма са изпратени до компетентни държавни институции за изискване на документи, доказващи изпълнението на поетите ангажименти. Анализирани са и са приключили с констатации общо 123 броя отчети по 79 приватизационни договора, което представлява 113 процента от предвиденото. Начислена е само една неустойка в размер на 217 000 лв.
Освен това Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол осъществява процесуално представителство към този момент по 248 броя изпълнителни дела. По сметка на касата на агенцията са постъпили плащания по влезли в сила осъдителни решения по 20 броя изпълнителни дела.
Вследствие на осъществен следприватизационен контрол за 2014 г. постъпленията от следприватизационния контрол са 1 381 000 лв., а реално постъпленията от дейност „приватизация и следприватизационен контрол“ са малко над 2 800 000 лв., а разходите, за съжаление, са ни 3 900 000 лв. В отчета има точна разбивка за всички разходи. Накратко, най-голямото перо разходи беше 2 200 000 лв. за работна заплата, в това число включваме и обезщетенията за освобождаването на служителите, които доста натовариха бюджета.
Освен това през 2014 г. бяха издължени всички задължения на агенцията по изпълнителни листа за предходните пет години. Тоест, в края на 2014 г. ние анулирахме всички задължения на агенцията, които сме имали.
Накратко това е. Ако има някакви въпроси, ще се радвам да отговоря. Още един път казвам – недобра година за Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за разлика от предишните и последващите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Караниколов.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси по така представения отчет? Няма. Преминаваме към гласуване.
Заповядайте.
МАРИН ГРИГОРОВ (представител на Движение „Защита на гражданите и държавата“): Аз съм представител на Движение „Защита на гражданите и държавата“. Изчаках всички народни представители и сега аз искам да попитам.
Питането е, защо държавата толкова години не упражни правото си на следприватизационен контрол? Раздадоха се предприятия и други активи на държавата на случайници, попаднали в икономиката. Информирам ви, че Движението „Защита на гражданите и държавата“ започва масово разваляне на вече „приватизирани“ и съсипани предприятия или започват да текат ред приватизационни процеси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Григоров.
Заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Аз ще разговарям с господин Григоров по-конкретно за темите, които той поставя. Искам само да обърна внимание на нещо, което може би ще бъде много интересно за вас.
Първо, големият проблем с приватизацията е в началото на 90-те години, когато, да кажем, че не сме познавали добре материята на приватизация и там не е предвидено добре обезпечаването на следприватизационния контрол. Най-общо казано, допускано е приватизация на държавни активи, като се плащат 10 процента и договорът влиза в сила. Какъв е проблемът в това? Проблемът е, че първо, когато се платят 10 процента и се поемат много, редица ангажименти от едно кухо дружество, което е купувачът, държавата е нямала способа как да защити това да си вземе обещаното и неплатеното от една куха фирма.
Искам да обърна внимание, че развалянето на приватизационни договори става през съд. За съжаление, идеята Ви е хубава, но за съжаление искам да кажа нещо и да дам един пресен пример. Съвсем скоро българският съд развали един приватизационен договор, даде имоти. Безспорно за имот е, може би не е интересен, възстанови го като собственик на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, тъй като навремето дружеството, което е било собственикът на обособения имот, вече не съществува. Не по наше искане е възстановена на агенцията. Към момента агенцията притежава, с извинение, една кръчма в Силистра, която, забележете, първо, за тези пет години, когато не е била собственик държавата, е изграден съседен имот, който е в съсобственост, а именно входа на кръчмата, а освен това около половин милион или един милион лева има ипотека, срещу което е заложено дружеството.
Тоест, при развалянето на договорите трябва да внимаваме какво ще получи българската държава, защото много от тези дружества и имоти вече не съществуват в този вид и този ред. Тоест, да не си вземем повече задължения, отколкото активи.
Благодаря Ви. Извинявам се за коментара.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Караниколов.
Уважаеми колеги, ако нямате и вие въпроси, минаваме към гласуване.
Гласуваме Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г., № 504-00-17, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 25 март 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Отчетът за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г., № 504-00-17, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 25 март 2015 г., се приема.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2015 г., № 504-00-23, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 19 ноември 2015 г.
Господин Караниколов, отново Ви моля в резюме да представите отчета. Заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви, госпожо председателстваща! Съвсем накратко.
Тук ще си позволя накрая да дам и малко информация към момента как върви процеса на приватизация и следприватизационен контрол. Мисля, че на вас като Комисия по икономическа политика и туризъм ще ви е доста интересно.
За посочения период бяха подготвени предложения за продажба на 34 броя пакети от капитала на търговски дружества, в това число имоти частна държавна собственост. Има миноритарни пакети. Бяха организирани и проведени 34 СПТ и 19 неприсъствен търг. След успешно проведени процедури имат неосъществени приватизационни процедури за имоти частна държавна собственост на стойност от 112 000 лв.
Обръщам внимание и тук само отварям една скоба. До средата на миналата година продажбата на имоти – частна държавна собственост, не вървеше по никакъв начин. От края на 2015 г. към настоящия момент имаме доста сериозно увеличаване на процедурите и реално продажби на имоти – частна държавна собственост. Тоест, от края на миналата година и гражданите, и юридическите лица се активираха и участват доста сериозно в разпоредителните сделки за приватизация на имоти – частна държавна собственост. Само тази седмица имаме четири успешни търга. Към момента без тези успешни търгове, само за имоти имаме от началото на годината над 700 000 лв. само от приватизация на имоти.
Връщам се към отчета, който коментираме. От програмата за приватизация излязоха два основни актива. Това беше АДИС, за който Народното събрание измени закона и го включи отново в забранителния списък, а именно АДИС и Аудиовидео „Орфей“. Основните постъпления ги очаквахме оттам. Така или иначе, не се случи. След изваждането на тези две мажоритарни дружества ресурсът на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол към този период остана от 15 броя мажоритарни пакети и 92 броя имоти – частна държавна собственост, които към момента реализираме.
Следприватизационният контрол отново беше по-силен от приватизацията, което и в момента е така. Реално приходите от следприватизационен контрол за първото шестмесечие бяха над 2 900 000 лв., като основното перо дойде, след като Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол проведе кореспонденция с ЧЕЗ – купувач на едни от ЕРП-тата, въз основа на които доброволно от ЧЕЗ платиха 1 700 000 лв. Към момента продължават разговорите с тях. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол има претенции до 5 000 000 лв. От вчера предвиждаме прехвърлянето на това дело на Министерството на финансите, тъй като те са по-подготвени, а и водят дела срещу ЧЕЗ. Имат избрана голяма юридическа международна компания и мисля, че ще се справят по-добре. Прехвърляме им това дело с претенциите.
Като цяло приходите от приватизация и следприватизационен контрол за отчетния период са малко над 3 000 000 лв., а разходите за този период, предимно за фонд „Работна заплата“ са 1 300 000 лв.
Още едни път казвам, към края на годината се засили и продажбата на имоти – частна държавна собственост. Но във ваш интерес е в този отчет да видите – като кратка информация ще ви го дам – общия броя на приватизационните договори с неизпълнени задължения по отношение на изпълнението на цена към 30.06.2015 г. Те са 189 договора, от които се дължат 122 000 000 лв. В отчета, който сме ви приложили, ако ви е интересно, в Приложение № 12 е тази справка, можете да видите кои са дружествата, какво дължат и от кои години.
Друга интересна справка е Приложение № 13. Това са общият брой на договорите, които се контролират от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, а именно 101 договора и съответно дали за трудова заетост или не – можете да видите. Мисля, че са интересни тези две справки да ги имате.
Накратко това е. Ако има някакви въпроси, ще се радвам да отговоря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Предполагам, че през 2015 г. сте съумели да организирате работата така, че съкращенията на персонала от предишната година да не окаже същия негативен резултат.
Колеги, имате ли въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2015 г., № 504-00-23, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 19 ноември 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Отчетът за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2015 г., № 504-00-23, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 19 ноември 2015 г., се приема.
Благодаря Ви, господин Караниколов. На господин Григоров – също.

По точка трета от дневния ред: Разни.
По тази точка само да ви съобщя, че следващата седмица ще има заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и ще имаме блицконтрол, ще изслушаме министъра на туризма – госпожа Ангелкова.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 14,30 ч.)

(Закрито в 14.30 часа)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:

Даниела Савеклиева



Стенограф:
Божидарка Бойчева