1. Обявяване на общ законопроект на приетите на първо гласуване на 2 юни 2016 г. законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Трифонов Генов и група народни представители на 13 април 2016 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 14

На 8 юни 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обявяване на общ законопроект на приетите на първо гласуване на 2 юни 2016 г. законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Трифонов Генов и група народни представители на 13 април 2016 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предполагам, че това ще бъде последното ни заседание в по-спокоен режим, тъй като очакваме в най-скоро време попълване на ръководството на групата с нов заместник-председател – господин Байрактаров.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Той е следният:
1. Обявяване на общ законопроект на приетите на първо гласуване на 2 юни 2016 г. законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Трифонов Генов и група народни представители на 13 април 2016 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Обявяване на общ законопроект на приетите на първо гласуване на 2 юни 2016 г. законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Трифонов Генов и група народни представители на 13 април 2016 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Тази точка е чисто техническа. Знаете, че и двата законопроекта бяха подкрепени в комисия единодушно, бяха подкрепени и в пленарна зала единодушно. Чисто процедурно ние трябва да гласуваме обединяване на двата законопроекта в един, за да ги регистрираме в деловодството и да започне да тече срокът за предложения.
Моля, гласувайте предложението за обединяване на двата законопроекта.
Гласували: "за" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението за обединяване на двата законопроекта се приема.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Тук е министър Ангелкова. Предварително съгласувах няколко въпроса с колегите, а и имам едно предложение. Тъй като знаете, че интересът в обществото ни по така наречения Закон за туризма, който по предложение на министерството беше разделен на два закона за туризма – единият, който трябва много бързо да го приемем, това трябва да стане в най-скоро време, а вторият остава за есента. Предлагам да започнем с този въпрос – да изслушаме госпожа Ангелкова и оттам нататък да продължим по две схеми. Едната, това да се счита, че е първият кръг от въпроси и да преминем към втори кръг, или просто да си извървим двата кръга въпроси.
Аз също имам допълнителни въпроси. Ако не възразявате, да започнем така. Има ли някой против? Не виждам.
Госпожо Ангелкова, моля Ви за около десетина минути в свободен дебат да ни представите кое наложи разделянето на закона, кога ще дойде при нас първата част или така нареченият Закон за туризма 1? Кое в него е най-интересното и новото? Не е ли малко късно? Какво правим с основната част на закона през есента? И след това вече ще пристъпим към дебатите.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Дами и господа народни представители! Разделихме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма на две части с идеята едната част да обхваща само единната система за туристическа информация и всъщност това ще бъде първият законопроект, който ще бъде внесен в Народното събрание съвсем скоро. Следващата сряда предстои да го представим на Министерския съвет, защото общественото му обсъждане приключи и в момента отразяваме получените предложения както от колегите, така и от всеки, който ги е изпратил съответно от заинтересовани страни.
Разделихме законопроекта, защото смятам, че е важно максимално бързо да въведем Единната система за туристическа информация за свързване на регистрите на хотелите с НАП, МВР и общините чрез онлайн-система по защитени канали, като, разбира се, изцяло се спазват както Законът за защита на личните данни, така и тези данни в регистъра, които не са публични и всяка институция ще може да има достъп до тях съобразно компетенциите, с които разполага по закон.
Тъй като целият закон за изменение и допълнение на Закона за туризма е доста обемен и особено в частта, която касае регулирането на къмпингите и най-вече зимния туризъм. Има страхотно много предложения и дебат по темата. Наложи се да създадем работни групи в разширен формат, така че максимално да бъдат изчистени тези текстове, преди да бъдат представени в Народното събрание.
В момента първата работна група – за къмпингите – трябва да приключи своята работа в края на следващата седмица. Такъв е срокът съгласно моя заповед. В нея участват представители както на неправителствени организации, така и на общини и на министерства, включително има и експерти на парламентарно представените групи, за да може максимално – пак казвам – да изчистим текстовете.
Към момента на създаване на работната група за къмпингите имаше получени на нашия сайт повече от 620 предложения. Така че трябваше наистина те да бъдат представени в групата и обобщени. Към момента, по последна информация в работната група има обединение около някои текстове по отношение на регулирането, както изграждането на къмпинги, така и правилата за тяхното ползване, което всъщност е изключително важно и е дейност, по която не е работено повече от може би тридесет години. Защото към момента къмпингите, които съществуват, са доста стари, 29 са всъщност регистрираните в регистъра на общините къмпинги към момента. Но като цяло е необходимо те да бъдат променени и да отговорят на изискванията за упражняването на тази дейност.
По отношение на ски инфраструктурата и нейното изграждане – знаете също, че и това е въпрос, който от дълго време се дискутира в обществото. Работната група, която създадохме, вече започна работа. Нейният срок всъщност е 30 септември. Има изключително широко представителство както на общини, така и на „зелени“ неправителствени организации, на туристическия бранш.
Така че, общо взето, тези два момента, а и допълнително третата работна група, която финализира критериите за доброволния етикет за качество, който искаме да представим като част от Закона за туризма и е свързан с привличане на висок клас туристи, всъщност тези три подгрупи и начина на тяхната работа и това максимално да намерим баланса между заинтересованите страни ни подтикнаха към взимането на решение да направим два законопроекта. За да може този, който ни е много важен за системата ЕСТИ да мине, защото предстои, след като всъщност законопроектът бъде приет, да обявим веднага и обществена поръчка за този софтуер, който всъщност трябва да се изработи и да се прилага от хотелите, за да се получава тази онлайн-свързаност в реално време.
Към момента работна група от експерти на Министерството на туризма, на Министерството на вътрешните работи, на НАП и на ДАНС работят по техническото задание. Така че в момента, в който имаме правно основание, а именно законът влезе в сила, да можем да обявим процедурата и от следващата година съответно да имаме вече и задължителното изискване на хотелите да ползват този софтуер. Отварям една скоба. Той няма да има допълнителна административна тежест и финансова тежест за бизнеса, като в предложението, което сме представили, сме разделили на клас А и клас В места за настаняване съгласно Наредбата за категоризацията. Тези, които са клас А и са високият клас хотели, разбира се, ще имат изискването за автоматичната свързаност, а по-малката категория хотели съответно ще имат уеб-базиран достъп със специална парола, която ще бъде сертифицирана от нас, защото не всички от тези места за настаняване в клас В имат ежедневен достъп до интернет и могат да имат такива софтуери.
Така че текстовете, които сме предложили, сме се постарали да бъдат максимално балансирани и да обхващат съществуващото в момента положение. Разбира се, това са предложения, като всяко допълнително предложение от вас е добре дошло, така че максимално бързо да успеем да представим този законопроект и най-накрая да имаме тази автоматична свързаност на регистрите на хотелите.
Това е основната причина, поради която разделихме законопроекта на две, защото другите теми са изключително чувствителни и има много голяма група заинтересовани лица, които проявяват интерес към тях и е необходимо повече време, за да се намерят балансираните текстове. А по отношение на текстовете за системата ЕСТИ – те са безспорни и затова разделихме законопроекта на две части.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, без определен ред, имате думата за въпроси. Така се разбрахме.
Аз имам два уточняващи въпроса. Означава ли това, че ако вие другата седмица го вкарате в Министерския съвет, ще трябва до края на лятната сесия на парламента да се приеме при нас? Вие твърдите, че това трябва, дори е задължително за следващата година. Тогава за какво бързаме?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Разбира се, идеята е максимално бързо и, ако може, преди лятната ваканция да бъде приет. Бързаме, защото обясних, че когато законопроектът влезе в сила, ние веднага трябва да обявим обществена поръчка, за да имаме правно основание да тече процедурата, за да изберем изпълнител, който да изработи софтуера, за да може от следващата година да имаме продукт, който хотелиерите трябва да използват. Това е основната причина. В момента нямаме правно основание да обявим такава обществена поръчка.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, разбрах Ви.
Вторият ми въпрос. Има ли възможност софтуерът, който ще ползват клиентите, тоест, хотелите, да бъде безплатен за тях?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Това, което обясних в изложението е, че затова ние го изработваме този софтуер, за да няма финансова тежест за хотелиерите, изобщо за всички, които имат различни места за настаняване – не само хотели, но най-вече къщи за гости, мотели, всички места за настаняване, които сме разделили на клас А и клас В.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, моят въпрос е следният. Мислите ли как ще обхванем и апартхотелите, защото в момента е голям проблем? Как ще ги обхванем, в каква категория попадат? Въобще в тази посока мисли ли се?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Да, разбира се. С новата наредба за категоризацията на местата за настаняване и хранене, която приехме, за първи път регламентирахме и апартаментните комплекси за гости, апартхотелите и апартаментите за гости. Апартаментните комплекси попадат в клас А. Тоест, те ще имат задължителна онлайн-връзка, а другите – апартаментите за гости – ще имат уеб-базиран достъп. Така че те също са включени в категориите, които попадат в обхвата на закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. Вие да искате нещо да добавите, госпожо министър?
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Тъй като Вие, господин председател с господин Бойчев зададохте всъщност – бих казал – най-важните въпроси, ако няма нещо по-специално, да минем нататък по дневния ред, тъй като аргументите да се бърза са ясни. Ние сме хора, които разбираме. Ще се опитаме до края на лятната сесия, ако е добре мотивиран и аргументиран законопроектът, да бъде внесен в пленарна зала и приет и повече детайли, и повече въпроси ми се струва, че няма смисъл, ако няма някой много съществен въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам само един допълнителен въпрос. Този софтуер, който ще се създава, го ползват и доста други държави около нас. Не е ли по-евтино да се купи готов софтуер?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Експертите, които разбират от IT, които правят тази работна връзка, ще дадат техническата спецификация. Аз в момента не мога да отговоря конкретно на този въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Явно се търси някаква интеграция между отделните системи на МВР и общините.
Колеги, да преминем към първата група въпроси. Първо давам думата на най-голямата политическа парламентарна сила - ГЕРБ. Те нямат въпрос.
Втората парламентарна група – господин Жельо Бойчев или аз? Аз, благодаря.
Аз имам следния въпрос и той е свързан с Бургас и е свързан със Слънчев бряг. Въпросът е, какво правим за поредна година – не обвинявам никого, сигурно откакто се помня, от 15 години така наречената първа алея или крайбрежната алея е едно чудо от бараки, чорапогащници, слипове, кебапчета и каквото човек се сети.
Имахме един разговор с Вас, ако си спомняте, госпожо министър, преди половин година. Вие много остро се изказахте по тази тема и казахте, че това не може да продължава и този абсурд не може да продължава. След това бяхте в Бургас и поехте същия ангажимент. От една седмица имам съвсем друга информация – че за поредна година се отлага решението, прави се поредната работна група и се предлага до края на сезона така да останат нещата и в края на годината ще търсим ново решение.
Какво правим и въобще правим ли нещо? Това ми е въпросът.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: По отношение на „Слънчев бряг“, знаете, че там ситуацията не е от вчера и от днес, а е от повече от 15 години, казахте сам. Всъщност проблемът не е алея едно, проблемът е целият курорт и проблемът е в смесената собственост.
Това, което ние установихме при проверка на място сега, миналата събота и неделя направихме внезапна проверка, особено по алея едно, всъщност има няколко частни парцела, които попадат в обхвата както на концесията, така и на алеята. Това създава предпоставка, разбира се, за третиране по различни режими, защото одобрените от общината схеми на тези частни обекти са от преди няколко години и изобщо не влизат в обхвата на концесията, независимо че създават впечатление, че са на плажа. Да, де факто, те са там, но това е частно УПИ, частен поземлен имот.
Така че основните проблеми в курорта идват от смесената собственост и от нейното различно третиране и изначале от приватизацията. За съжаление в момента картината е такава.
За да може да се вземе трайно решение по въпроса, към което, разбира се, има такова желание както от страна на Съюза на собствениците - „Слънчев бряг“, на хотелиерите, на Асоциацията на концесионерите – всички са на едно мнение, че трябва да се предложи общо трайно решение, което няма как да се случи веднага и с магическа пръчка заради отделния режим на собствеността в курорта. Вие абсолютно сте наясно с това нещо. Защото най-големите сергии всъщност са върху частните поземлени имоти. Това са най-големите сергии с всичките тези неща. Вие много добре описахте какво има там. Но те са върху частните поземлени имоти и за вярване или невярване, имат одобрена схема от преди няколко години и си поставят сергиите там.
Така че наистина за мен фактът, че „Слънчев бряг“ е един от най-разпознаваемите ни курорти, е адски неприятно да се разхождам из „Слънчев бряг“ в целия този хаос. Въпросът е, че няма черно и няма бяло. Затова е важно да седнат всички, включително и кметът – най-вече – защото в правомощията на кмета съгласно ЗУТ е премахването на временните обекти, които са незаконни, за да може да се вземе трайно решение на въпроса. Защото не може главният архитект на общината да разрешава те да се поставят и след това отговорността да се прехвърля на министерството или върху държавата.
Проблемите са много и те са с различен характер и най-вече – пак казвам – идват от различната собственост. За мен е учудващо, но се е случило по време на приватизацията. Факт е, че една част от територията, която трябва да бъде към концесията, са всъщност частни поземлени имоти и те създават впечатлението, че концесионерът – без да защитавам когото и да е, защото и ние сме длъжни да следим как се управляват концесиите, но тези сергии не са в обхвата на концесията. Те са частни поземлени имоти. Това, което е по алея едно и е най-фрапантното, е цялото „Илиянци“, образно казано, с турската стока, която е там.
Така че аз много ще се радвам, особено и с вас, и с всички депутати, които са от Черноморието, да направим една отделна среща по тази тема и с кмета на община Несебър, за да може, ако искаме да имаме различна визия на курорта, съответно да е ясно, че всички работим в тази една посока и да се начертае какво следва да се направи.
Няма да бъде лесно, защото пак казвам, това е заварено положение и собствеността е доста смесена. Има разминаваме между границите и на поземлените имоти, трябва ново заснемане. Изобщо има изключително много работа напред. Но това, което аз установих при срещата и с представителите на бранша, заедно и с концесионерите, е, че имат желание курортът да има добра обща визия, защото и на тях не им е приятно. Всичко това отблъсква туристите, които са и при тях. Даже голяма част от концесионерите са се обединили и всички павилиони, които имат като одобрена схема, да имат еднаква визия. Направили са си общ архитектурен проект, така че да изглеждат еднакво, което със сигурност ще подобри имиджа на курорта поне от тази гледна точка – да няма шарения, да има нещо на външен вид по-красиво, образно казано.
Но това е за съжаление ситуацията там, с която вие, предполагам, сте наясно, защото това е от 20 години.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Като Ви слушам, сте определено умерен песимист. Някак си не ми се връзват нещата със собствеността, защото частна собственост има и в Гърция, има и в Хърватия, има и в Черна гора. Ходили сме навсякъде, такова чудо никъде няма – първата алея е запълнена с тези чудесии. Но, дай, Боже, да намерите и да предложите някакво решение.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Само да допълня, тоест, връщам се към законопроекта и Закона за туризма. Нали затова вече година и нещо работят всички и затова коментираме визията на националните курорти. Разработен е и е представен общ текст за визията за националните курорти в законопроекта на Закона за туризма, но в момента се работи по наредба, която да го регулира и там именно смятаме съвместно, защото участват представители на всички курорти – включили сме представители на Асоциацията на концесионерите на Черноморските общини. Това, когато става дума за морските ни курорти, отделно за зимните, за да може да се предложи именно тази обща визия и по-специално отношение към националните ни курорти.
Като внесем големия законопроект есента, успоредно с това ще представим и предварителен текст на наредбата, защото там се виждат детайлите. Ние сме оставили детайлите по отношение на визията на курортите да ги регламентираме в наредба, за да не обременяваме излишно закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За реплика може би, господин Цочев, заповядайте, защото още не Ви е дошъл реда за въпрос.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Да, за реплика искам думата, господин председател.
Не може да няма решение и не приемам, госпожо министър, това, че трябва да внесем големия законопроект, пък после наредбата и т.н. Няма начин да няма решение. И ето, това е законодателният орган, който може да вземе това решение, но предложението трябва да дойде от Вас. Намерете начин, предложете ни го и ние бързо да го решим и да изчистим този въпрос.
Това, че била частна собственост, били върху частна собственост, където и да отида по света, никъде не виждам на първа линия да има такъв магазин или такава будка с чорапи, с гащи, с кебапчета, с царевици и с какво ли не.
Така че има решение и трябва да го намерим. Но Вие трябва да ни го предложите, а ние трябва да го приемем.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Понеже темата ми е близка, от този регион съм народен представител, без да влизам в ролята на адвокат на Министерството на туризма, но наистина мисля, че темата е доста сериозна и министерството в този момент не знам дали може да направи кой знае какво с тези поставяеми обекти, защото точно така стоят нещата. Според мен най-лесно се регулират поставяемите обекти на територията на министерството, в смисъл, където принципал е АД-то, а това са само алеите. Всички други места, където има поставяеми обекти, са на частна територия. Затова препратката определено е към общината. Общината дава одобрение на схемите - мисля, че беше чл. 56 – за поставяемите обекти и препратката е повече към общината.
Парадоксът наистина е много голям, защото реално територията, на която министерството е принципал, са само алеите. А поставяемите обекти са в частни парцели, парцели, които са прилежащи към хотелите или по един или друг начин – дали чрез приватизация или чрез някакъв друг вид придобиване – са друга собственост.
Парадоксът е наистина много голям, защото пък, от друга страна, голям процент от общинските съвети в тези общини са съответно от хотелиерите.
Мисълта ми е, че самите собственици, самите концесионери, ако искат, по-голямата част от тези поставяеми обекти са на тяхна територия и те, ако искат наистина, могат много лесно да ги урегулират и да ги редуцират по някакъв начин.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Христов, заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Ще кажа само няколко думи и в продължение на това, което каза господин Цочев. По-лесно за Вас ще бъде, ако този парлив въпрос се реши законодателно. Тогава няма да има коментари и от общината, и от други лица и сдружения, които ползват територията. Чували сме за така нареченото „ограничено право на ползване“. Знаем, че в закона, който третира начина на разпространяване на алкохол и цигари, сме записали, че на 100 или 200 метра – просто не мога да се сетя в момента – от училищата не може да има такива обекти.
Така че може да се намери някакъв подходящ текст, който да бъде внесен в Народното събрание или да се намери пък народен представител, който да го внесе и да ви помогнем. Защото наредбата, първо, по-късно ще стане и винаги един подзаконов нормативен акт е по-нестабилен и по-атакуем и по-заобиколим. Мисля, че ще бъде от ваша полза и от полза на туристите.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз също мисля, че господин Цочев е абсолютно прав. Не може да не може. Трябва да намерим някакво решение и това очаквам Вие да го предложите. В противен случай оставяме нещата в абсурден цикъл, където общината трябва да го реши. Общинските съветници са представители на хотелиерите, а самите хотелиери имат интерес от всичко това.
Тогава трябва да се изземат тези неща от общината и трябва законодателно да решим проблема. Тук ми подсказват една идея. Да, имат право да слагат, няма никакъв проблем, схемата я утвърждава общината, но височината на обекта не може да бъде повече от 20 см. Шегувам се, разбира се, но трябва да намерите някакво решение.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Аз не казвам, че няма решение. Ние сме го намерили. Казвам, че ще бъде в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма и там сме предложили обща регулация, която трябва да касае закона. Разбира се, това е въпрос, който трябва да бъде законово уреден, за да има по-голяма тежест. Когато става дума за поставяемите обекти и временните обекти, той ще препраща след това и към изменение и допълнение на ЗУТ в зависимост все пак от текстовете.
Ние сме включили предложения – законодателни – в Закона за туризма, който ще внесем есента. Няма как по-рано да включим тези предложения или да ги прибавим към ЕСТИ, защото в момента се работи по тях. Сами виждате, колко от много голям обществен интерес е темата и има изключително много заинтересовани лица, които участват заедно с нас в тази група за националните курорти.
В крайна сметка 20 и повече години ситуацията е такава и смятам, че е важно текстовете, които предложим на вашето внимание, наистина да бъдат балансирани. А всяка една подкрепа от вас и конкретни предложения, които да подобрят регулаторната рамка, са винаги добре дошли и за нас това ще бъде изключително голяма помощ в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо министър.
Следващата парламентарна група за въпрос? Румен Христов или Мартин Димитров? Нямате въпроси.
Чавдар Пейчев? Заповядайте, господин Пейчев.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаема госпожо министър, аз не съм избран като многоуважавания господин председател от туристически район, но имах честта преди няколко седмици да участвам в един поход за изкачване на връх Ком и част от маршрута Ком – Емине. Това, което ми направи впечатление, е, че има много места, където по утвърден от десетилетия туристически маршрут има изсечени гори. Тоест, природните забележителности на тези еко-дестинации до голяма степен са нарушени. И другото, което ми направи впечатление, е, че маркировката на много места беше избледняла и се възстановяваше от ентусиасти, които по никакъв начин не са ангажирани от закона те да го правят, пък и не носят отговорност за това. Тоест, ако не направят нещо, както трябва, най-вероятно няма да има и никакви последици.
Въпросът ми в тази връзка е, какво прави Министерството на туризма за развитието и защитата на екотуризма?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: По отношение на развитието на екотуризма Министерството на туризма прави всичко, както по отношение на развитието на останали видове туризъм. Изцяло в компетенциите на министерството са свързани отношенията във връзка с рекламата и публичността.
Що се отнася до всичко друго – по отношение на опазване, изобщо инфраструктура и т.н. – то е в конкретните правомощия на други ведомства. Но, така или иначе, чрез Националния съвет по туризъм ние сме в непрекъсната комуникация с колегите. Така че, когато има конкретни предложения или конкретни казуси, да могат да се решават, съответно и мерки, които да се предлагат, така че да се подобри един или друг вид продукт, съответно да могат да бъдат направени.
Но преките компетенции на Министерството на туризма по отношение на екотуризма по-специално са изцяло свързани само с неговото популяризиране и съответно възможностите за предложения на различни маршрути така, както сме го направили с културно-историческите дестинации. Но отново само от гледна точка на популяризирането и рекламата. Всичко останало, свързано с облагородяване, социализация, инфраструктура и т.н., е в правомощията на други министерства или на общини, или в зависимост от собствеността, разбира се, на обекта.
Но, пак казвам, чрез Националния съвет по туризъм, разбира се сме в ежедневен непрекъснат контакт с колегите, за да можем максимално да подобряваме всички видове продукти.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Пейчев, доволен ли сте от отговора? Благодаря.
Колеги, преминаваме към втората група въпроси.
Господин Бойчев, имате ли Вие въпрос? Не.
Аз имам въпрос. Плажовете! Предполагам, че тази тема интересува доста от нашите гости и журналисти тук. Дейността по отдаването на плажовете на концесия беше прехвърлена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството към вашето министерство. Доколкото знам, имате вече отдел или дирекция, която се занимава с тези въпроси. Сезонът вече върви. Докъде стигнахте и какво е положението?
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! По отношение на плажовете, да, реално компетенциите бяха прехвърлени към Министерството на туризма на 15 март с влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Разбира се, ние не сме чакали формалното прехвърляне, за да работим. Неслучайно до днешна дата вече имаме проведени 41 процедури за отдаване под наем, нещо, което се случва за първи път за толкова кратко време. Имаме 23 плажа с наематели. Продължаваме да провеждаме втори и трети търгове съответно с 30 и 50 процента по-ниска цена за тези плажове, за които при първите търгове не са се явили кандидати, така че да намерим максимално много стопани на плажовете.
Към момента за всички плажове, които са на концесия, а те са 55 на брой – и под наем, които към момента мисля, че вече са около 70 и нагоре, тъй като и в момента текат процедури за финализиране – пак казвам – втори и трети кръг, точната бройка да не я объркам, но са около 70. За тях имаме представени и одобрени схеми както за водно спасяване, за медицинските пунктове, за свободните площи, така и за схеми за поставяне на търговски обекти в рамките на 2-та процента по ЗУЧК.
Така че всички големи посещаеми плажове имат стопани, а тези, които нямат, по закон са неохраняеми. Имаме одобрени схеми за водно спасяване и от областите Добрич и Бургас. Предстои от Варна да ни представят. От Варна единствено за двата офицерски плажа нямаше явили се кандидати. Но областният управител е осигурил водното спасяване. Тоест, всички посещаеми плажове ще бъдат подсигурени с водно спасяване, медицинско обслужване, ще бъдат почиствани така, както е по закон, ако нямат избран наемател.
Успоредно с това ние вече сме готови и с концепцията за групиране на плажовете по техния индивидуален признак. Предстои в рамките на идната седмица – две, да поискаме отново среща с вас, за да ви представим групирането така, както сме го подготвили, за да може вече наистина да вървим в посока съобразяване с индивидуалните характеристики на плажовете. Там сме заложили като критерий цената да не бъде водеща, а да бъдат съобразени всички други допълнителни услуги, които се предлагат и, разбира се, характеристиките на плажа, така че на финала да имаме достатъчно приемлива и ниска цена на чадърите и шезлонгите или по-скоро плажните принадлежности, за да можем да постигнем и този резултат, за който говорим още при прехвърлянето на компетенциите.
Разбира се, предстои да стартират и проверките. Те ще бъдат внезапни и изненадващи. Затова няма да казвам кога ще стартират, но нормално сезонът започна, направихме проверки и към момента сме направили някои изненадващи такива и предстои, разбира се, да запознаем всички с резултатите, когато стартират вече и официалните проверки на комисиите.
Така че към момента всичко е в рамките на нормалното, за да посрещнем добре предстоящия силен сезон. Всички курорти – миналата събота и неделя бях и в трите големи морски курорта – и „Слънчев бряг“, и „Златни пясъци“, и „Албена“ – са пълни на 90 процента към момента, което, дай Боже, да се запази така и всички добри ранни резервации и доста проценти, които показват висок ръст на ранните записвания, да се запазят и да се материализират във финални такива.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър!
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявам се, но имам един уточняващ въпрос към този. За мен също е много важно и едно от най-важните неща е да се направи групиране на плажовете. Но как ще ги впишете в тази ситуация, защото голяма част са отдадени на концесии, имат действащи концесии и съответно сега давате и под наем, който също е три или петгодишен – не знам точно. Как ще ги впишете в това групиране, съответно за да урегулирате и цени на предлаганите услуги?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
По отношение на наемите ние сме включили в договорите на наемателите още при обявяването на тръжните процедури, че при проведена процедура за концесия и избран концесионер, наемът автоматично се прекратява. Така че там от тази гледна точка няма никакъв юридически проблем.
По отношение на действащите концесионни договори ще водим индивидуални преговори с концесионерите. Това е едната опция. Другата опция – и върху това работят юристите – е законодателно да включим текст в закона, с който да можем да предоговаряме действащите концесии. Разбира се, това е предложение, което в момента изчистваме като детайли, за да видим доколко може да бъде работещо, за да можем да имаме основание всички действащи концесионни договори да ги предоговорим и да се включат в групирането, за да можем да постигнем ефекта по отношение както на новите цени за чадъри и шезлонги, които ще се получат, така и за допълнителните услуги.
Но общо като философия, по която работим, тя е приета доста положително от концесионерите и хотелиерите. Аз съм се видяла, смея да кажа, с почти всички, горе – долу около 150 срещи сме провели, както индивидуални, така и съвместни само в рамките на тези три месеца. Общата визия е, че посоката е правилна по отношение на групирането. Сега зависи, разбира се, от детайлите, които ще представим и най-вече и най-трудно ще бъде заедно с вас да определим кой плаж в коя група ще попада. Всъщност това ще бъде най-голямото предизвикателство. Но смятам, че с критериите, които ще предложим, ще бъде лесно да го направим.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има ли други въпроси.
Аз мисля, че ще се наложи най-вероятно септември – октомври да проведем едно заседание, както преди правехме в много по-широк кръг, по една друга тема – кадрите. Изключително тежко е положението в туризма.
Аз вчера дадох едно интервю за вестник „24 часа“. Когато се подготвях за него, се сблъсках с едни цифри, които ме впечатлиха изключително. Ако ние твърдим, а това го твърди статистиката, че туризмът дава между 12 и 14 процента от брутния вътрешен продукт, той е доста по-важен, с принос към държавата от енергетиката, която дава 8 - 10 процента.
Тази година с господин Бойчев и с колегите-депутати от Бургас коментирахме, че е трагично положението с кадрите. Търсене на сервитьори, рецепционисти, спасители, какво ли не! Темата стои страшно силно и есента ви предлагам, може би заедно с Комисията по образование и наука, ще говорим и с госпожа Милена Дамянова, с Комисията по труда и социалната политика, за да видим какво ще правим.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Напълно ви подкрепям и благодаря за това предложение. Тук, говорейки за Комисията по образованието и науката и госпожа Дамянова, ще кажа, че ние вече стартирахме с Комисията по образование един пилотен проект с професионални гимназии по туризъм и двустранни търговски камари, свързан с дуалното обучение, така че ще има и какво да представим и, ако е работещо, да можем да го предложим и на Министерството на образованието и науката, за да може да придобие една по-устойчива регулация.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Може би и с Министерството на труда и социалната политика трябва да говорим, защото един от проблемите е, примерно, с поканване на студенти, млади хора от Молдова, от Украйна, от съседните държави – българи, е този, че когато ги водим като студентски практики, а те имат много голямо желание да дойдат и да работят, трябва на всеки пет човека да има един обучител, който отказва да подпише и влизаме в един бюрократичен оборот, от който няма излизане.
Тази тема е много интересна и ще се наложи да я обсъдим. Сега вече е късно да я започваме, но септември – октомври трябва да започнем този разговор.
Колеги, имате ли други въпроси към министър Ангелкова? Ако няма, аз Ви благодаря от името на комисията, госпожо министър. Желая Ви успех.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви и аз пожелавам и на вас успех и хубав ден.

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, преминаваме към точка трета от дневния ред: Разни.
По точка Разни засега нямаме информация дали следващата сряда ще имаме заседание. Утре изтича срокът за предложения за КЗК-кандидатурите. Каквото е дошло като предложение, от утре ще бъде качено или то вече е качено. Досега предложение не сме получили от групата на Мартин Димитров, Реформаторския блок и от ДПС.
Всички данни ще бъдат качени на сайта ни през другата, цялата седмица и по всяка вероятност на 22 юни ще направим обсъждането в зала „Изток“ с участието на журналисти и т.н., както си е по правилника.
Има ли други предложения по тази точка?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Искам да кажа нещо в контекста на това, което говорихме. Тъй като ми се струва, че това, което искахте Вие, господин Кънев, и колегата Бойчев, министър Ангелкова не го разбра. Дайте да помислим кой да направи такъв тип законодателно решение, да решим този въпрос, защото тя го отложи много назад във времето – месец септември. Чухте обясненията. Мисля, че Народното събрание е правило такъв тип прецеденти по различни случаи, включително и с мораториума за строителство на зона А. Знаете за мораториума за строителството, със закон го забранихме с два реда, докато вървят плановете на териториите, докато ги уреждат, явно друг начин няма. Това с наредба, регулаторът да установява високо ефективно производство и накрая днес го забранихме със закон и въпросът приключи.
Така че, ако искате да има и полза от едно изнесено заседание, аз държа на това, защото в България туризмът е основен сектор, а и сега световната конюнктура е благоприятна за нас, дайте да направим тази крачка.
Господин председател, не знам кой може да подготви това нещо. Ако трябва, да говорим с нашите законодателни референти, на Народното събрание имам предвид или други, но да видим няколко подобни решения и направо да направим текст. Нали разбирате, това е един параграф. Да го съотнесем тук: забранявам еди какво си, еди какво си и да дадем стимул тогава на тези, които искат, докато се уреди този режим. Защото иначе нищо няма да стане.
Аз не мога да го формулирам като обхват. Просто ви казвам, че сме го правили и друг път.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев. Ще обмислим въпроса.
Има ли други въпроси по тази точка? Не виждам.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 14.55часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев
Стенограф:
Божидарка Бойчева